Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са резултати от
484
текста в
5
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Съдба
'.
На страница
1
:
285
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Каква
съдба
са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр.
Той казва по-нататък: “По този начин – в разговор с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”. Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже. Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година.
Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр.
91 и следв./. Голямо значение на учението за метаморфозата както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
към текста >>
2.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото цялата негова
съдба
зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него.
Той намира, че моят възглед върху противоположността между Гьотевото и Кантовото схващане на света е "най-малко силно едностранчиво и в противоречие с ясните свидетелства на самия Гьоте" и се обяснява "от напълно кривото разбиране на Кантовия трансцендентен метод" от моя страна. Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право.
Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него.
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия. За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата." Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно".
към текста >>
3.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на
съдба
та.
Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/. Признава се, че за това обикновеното съзнание свръхсетивният свят трябва да бъде забулен и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез своето собствено преобразование, ако иска да добие едно съзнание за него. По този път се стига също до познанието, че произходът на моралните импулси се намира в онзи свят, който душата вижда свободно от тялото. От този свят в живота на душата проникват подбудите, които не произхождат от телесната природа на човека, а трябва да определят действията на човека независимо от тази телесна природа.
Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е.
към текста >>
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като
съдба
.
Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/. Признава се, че за това обикновеното съзнание свръхсетивният свят трябва да бъде забулен и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез своето собствено преобразование, ако иска да добие едно съзнание за него. По този път се стига също до познанието, че произходът на моралните импулси се намира в онзи свят, който душата вижда свободно от тялото. От този свят в живота на душата проникват подбудите, които не произхождат от телесната природа на човека, а трябва да определят действията на човека независимо от тази телесна природа. Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба.
Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз".
към текста >>
И когато те са го сполетели като болезнени удари на
съдба
та, чрез тях той е станал това, което е.
Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на съдбата. В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания.
И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е.
Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз". Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба.
към текста >>
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята
съдба
.
Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз".
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба.
С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма.
към текста >>
С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на
съдба
та човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини.
Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз". Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба.
С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини.
В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма. Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда.
към текста >>
В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази
съдба
; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята
съдба
.
Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз". Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини.
В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба.
Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма. Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда. Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата.
към текста >>
Също и загадката на
съдба
та не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята
съдба
.
И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз". Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба.
Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба.
Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма. Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда. Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, трябва да насочим читателите, които желаят по-големи подробности, към вече цитираните трудове на автора върху духовната наука.
към текста >>
Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на
съдба
та.
Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз". Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба.
Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата.
Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма. Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда. Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, трябва да насочим читателите, които желаят по-големи подробности, към вече цитираните трудове на автора върху духовната наука. Тук можахме да говорим само върху по-важни резултати на тази наука, но не можаха да бъдат показани подробно пътищата, които водят дотам, човек да бъде убеден от нея.
към текста >>
Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание,
съдба
та не се явява в нейната истинска форма.
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата.
Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма.
Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда. Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, трябва да насочим читателите, които желаят по-големи подробности, към вече цитираните трудове на автора върху духовната наука. Тук можахме да говорим само върху по-важни резултати на тази наука, но не можаха да бъдат показани подробно пътищата, които водят дотам, човек да бъде убеден от нея. Чрез своите собствени пътища философията води до познанието, че от съзерцанието на света тя трябва да премине към едно изживяване на света, който търси.
към текста >>
Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята
съдба
чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със
съдба
та.
В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма. Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда.
Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата.
И за такива загадки на философията, като тази, трябва да насочим читателите, които желаят по-големи подробности, към вече цитираните трудове на автора върху духовната наука. Тук можахме да говорим само върху по-важни резултати на тази наука, но не можаха да бъдат показани подробно пътищата, които водят дотам, човек да бъде убеден от нея. Чрез своите собствени пътища философията води до познанието, че от съзерцанието на света тя трябва да премине към едно изживяване на света, който търси. В съзерцанието на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно загадка за себе си. С това съзерцание е както със зрънцето семе, което се развива в растението.
към текста >>
4.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тези мислители имаха нещастната
съдба
да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание.
Но разумът ни най-малко не ни заставя да пренесем тези начала в такъв отвъден свят. Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант. Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия разум се явява в отсамния свят. Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител.
Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание.
Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост. Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото. Следващите изследвания трябва да дойдат в помощ на посочения недостатък.
към текста >>
5.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Който веднъж е открил душевната област, където се пораждат тези въпроси, нему тъкмо истинското съзерцание на тази област ще даде онова, което му трябва за тези две загадки на живота, та с постигнатото да продължи към ширините и дълбините на загадъчния живот, към които го е насочила нуждата и
съдба
та.
Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение. За представата, заложена в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден. Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава жив отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него.
Който веднъж е открил душевната област, където се пораждат тези въпроси, нему тъкмо истинското съзерцание на тази област ще даде онова, което му трябва за тези две загадки на живота, та с постигнатото да продължи към ширините и дълбините на загадъчния живот, към които го е насочила нуждата и съдбата.
С това, струва ми се, се разкрива едно познание, което чрез собствения си живот и чрез родството на този собствен живот с целия душевен живот на човека доказва своята оправданост и валидност. Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
към текста >>
6.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
- Нищо не зависи от моя живот и от моята
съдба
; безкрайно много зависи от действията на моя живот.
Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. „Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте.
- Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот.
Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура. В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни. Човек може да им възрази: Не е ли възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината? Дали Фихте си е задавал този въпрос? Дали са го правили други, които са дали свидетелство за истината?
към текста >>
7.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той търси някакво ръководно начало за
съдба
та си.
Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели. Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила. Не по свои пътища върви духът, а по пътищата на тогова, на когото служи. Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят.
Той търси някакво ръководно начало за съдбата си.
Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си. Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото. Той трябва да даде на живота ми правило, което не зависи от мен и от моята воля, тъй говори духът на това ниво.
към текста >>
„Не искате да водите
съдба
та, да сте безмилостни?
Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието. Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие. „Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане на лични правила, присъединяване и експлоатация.“62
„Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни?
Тогава как ще побеждавате с мен? Ако вашата жестокост не иска да проблясва като светкавица, как ще създавате с мен? Създаващите са твърди. Блаженство трябва да е за вас с ръка да оставите отпечатък върху хилядолетието като върху восък. Блаженство е върху волята на хилядолетието да пишете като върху мед, по-твърди от мед, по-благородни от бронз.
към текста >>
8.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на
съдба
та на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
към текста >>
9.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен
съдба
; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен.
Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време.
Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен.
Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него. Една дълга история! Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал! Може би себепревъзмогване.
към текста >>
10.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
63. „Не искате да водите
съдба
та...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За стари и нови скрижали.
58. „Всяка индивидуалност...“: Утринна заря, § 9. 59. „Нравствеността не е...“: Утринна заря, § 9. 60. „Когато пристигнах при хората...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За стари и нови скрижали. 61. „Своя враг трябва да търсите...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За войната и войнствения народ. 62. „Животът в същността си...“: Отвъд доброто и злото, § 259.
63. „Не искате да водите съдбата...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За стари и нови скрижали.
64. „в долината...“: Тъй рече Заратустра, Четвърта и последна част, За ливия човек. 65. „Дори Гьоте не е свободен...“: Заключителните думи на Фауст преди смъртта си, Фауст II, Пето действие, Дворец, стихове 11559-11586. 66. „А Хегел нарича красивото...“: Г. Хегел, Лекции за естетиката, Глава I, Понятие за красивото. 67. „взор се възбужда от всичко...“: Залезът на кумирите.
към текста >>
11.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това са дела на мировия дух и поради това дела на
съдба
та.
В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти! Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности. Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не!
Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата.
При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване. Философите са мистите, които са участвали и присъствували при тласъка в най-вътрешното светилище." Когато е изказал това, Хекел е изживял един от гореописаните моменти. Той казал тези изречения, когато завършил разглеждането на гръцката философия. Чрез това той е показал, че веднъж в него е просиял светкавично смисълът на неоплатоническа мъдрост, за която говори на посоченото място. В момента на това проблясване, той се беше свързал вътрешно с духове като Платон, Проклус.
към текста >>
Така всеки външен предмет се включва в едно духовно съдържание, което, когато е обхванато от вътрешното сетивно, споделя
съдба
та на себепознанието.
Двете половини биват съединени, когато вътрешното сетиво разбере себе си и с това му става ясно, каква светлина дава то на нещата в процеса на познанието. И Фихте трябваше също да каже, че това вътрешно сетиво вижда само дух. Защото то вижда, как духът прояснява сетивния свят чрез това, че го включва в света на духовното. Вътрешното сетиво прави, защото външното сетивно съществуване да възкръсне в него на една по-висока степен. Един външен предмет е напълно познат, когато в него няма нито една част, която да не е изпитала по този начин едно духовно новораждане.
Така всеки външен предмет се включва в едно духовно съдържание, което, когато е обхванато от вътрешното сетивно, споделя съдбата на себепознанието.
Духовното съдържание, което принадлежи на дадено нещо, се влива без остатък в идейния свят чрез осветлението от вътре, както и самото собствено Себе. Това изложение не съдържа нищо, което да се нуждае от едно логическо доказателство или да бъде способно за такова доказателство. То не е нищо друго, освен резултат на вътрешни опитности. Който отрича неговото съдържание, с това само показва, че му липсва тази вътрешна опитност. С него не може да се спори; също както не може да се спори и със слепия върху цветовете.
към текста >>
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята
съдба
, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Че тази двойственост, че всяка множественост се новоражда като единство в оживяването на най-висшата степен на познанието: Това не може да се докаже, то трябва да се изпита. Колкото и парадоксално да звучи, но истина е: Идеята, която Платон си представя, и същата идея, която аз си представям, не са две идеи. Това е една и съща идея. И не са две идеи, едната в главата на Платон, другата в моята; но в един по-висш смисъл главата на Платон и моята глава се проникват; проникват се всички глави, които схващат същата една идея; и тази идея съществува само веднъж като единствена. Тя съществува; и главите се пренасят всички на едно и също място, за да имат в себе си тази идея.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
към текста >>
Но тази е
съдба
та на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все мир.
Човекът, който е проникнал закономерността на своето действане като своя собствена закономерност, той е победил принудата на тази закономерност и с това е победил несвободата. Свободата не е предварително един факт на човешкото съществуване, а една цел. Със свободното действие човекът разрешава едно противоречие между себе си и света Неговите собствени дела на всеобщото битие. Той се чувства в пълна хармония с това всеобщо битие. Той чувства всяка дисхармония между себе си и един друг като резултат на едно непробудено още напълно Себе.
Но тази е съдбата на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все мир.
Човекът не би бил човек, ако той не би бил един Аз отделен от всичко друго; но той не би бил също човек в най-висшия смисъл, ако като такъв отделен Аз не би се разширил отново от себе си до мировия Аз. Напълно е присъщо на човешкото съществото да победи едно противоречие първоначално вложено в него. Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа. Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето. Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа.
към текста >>
12.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За него нецелесъобразното в природата е зло, както и злото е една нецелесъобразност в
съдба
та на човека.
Дисхармонията трябва да бъде обяснена чрез хармонията, злото чрез доброто. Като говорим за тези неща, нека се ограничим върху доброто и злото, в което в по-тесен смисъл дисхармонията намира своя израз в човешкия живот. Защото всъщност Яков Бьоме се ограничава именно върху тях. Той може да стори това, понеже за него природа и човек се явяват като едно същество. И в двете той вижда подобни закони и процеси.
За него нецелесъобразното в природата е зло, както и злото е една нецелесъобразност в съдбата на човека.
Същите основни сили царуват и на едното и на другото място. Който е познал произхода на злото в човека, за него стои също открит и произхода на злото в природата. Как е възможно от същото Първично същество да изтича и злото и доброто? Когато говорим в смисъла на Яков Бьоме, ние можем да дадем следния отговор. Първичното същество не живее своето съществувание в себе си.
към текста >>
13.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата
съдба
." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци.
Че нещо временно действува като нещо вечно, че то тласка и прониква със сила като нещо вечно: Тази е особеността на човешката душа. Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея. Така човекът стои по средата между Бога и животното. Това, което в него тласка и прониква със сила, е неговата демонична част. То е онова, което го тласка вън от него.
Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци.
Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което живее в човека, се разширява над личното. Личното е носител на нещо демонично, което е включено в границите на личността; за демоничното умирането и раждането на личното нямат никакво значение. Какво общо има демоничното с онова, което се ражда и умира като личност? За демоничното, личното е само форма на проявление, една преходна форма. Носителят на подобно познание гледа над себе си, пред себе си и зад себе си.
към текста >>
14.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Според това, дали тя е склонна към духовното или към преходното, се формира нейната
съдба
.
С това е охарактеризирана неговата същност. Обаче той не е напълно титан. В известно отношение той е свързан със Зевс, който завзема властта над света, след като бушуващата природна сила (Кронос) е вече обуздана. Следователно Прометей е представител на онези светове, които са дали на човечеството силата, която тласка напред, сила полу-природна, полу-духовна, а именно волята. Волята е обърната от една страна към доброто, от друга към злото.
Според това, дали тя е склонна към духовното или към преходното, се формира нейната съдба.
Тази съдба е съдбата на самия човек. Човекът е окован с веригите на преходното. Орелът кълве неговото тяло. Той трябва да търпи. Той може да постигне най-висшето само когато търси съдбата си в уединение.
към текста >>
Тази
съдба
е
съдба
та на самия човек.
Обаче той не е напълно титан. В известно отношение той е свързан със Зевс, който завзема властта над света, след като бушуващата природна сила (Кронос) е вече обуздана. Следователно Прометей е представител на онези светове, които са дали на човечеството силата, която тласка напред, сила полу-природна, полу-духовна, а именно волята. Волята е обърната от една страна към доброто, от друга към злото. Според това, дали тя е склонна към духовното или към преходното, се формира нейната съдба.
Тази съдба е съдбата на самия човек.
Човекът е окован с веригите на преходното. Орелът кълве неговото тяло. Той трябва да търпи. Той може да постигне най-висшето само когато търси съдбата си в уединение. Той има една тайна.
към текста >>
Той може да постигне най-висшето само когато търси
съдба
та си в уединение.
Според това, дали тя е склонна към духовното или към преходното, се формира нейната съдба. Тази съдба е съдбата на самия човек. Човекът е окован с веригите на преходното. Орелът кълве неговото тяло. Той трябва да търпи.
Той може да постигне най-висшето само когато търси съдбата си в уединение.
Той има една тайна. Тя се състои в това, че Божественото (Зевс) трябва да се съедини с една простосмъртна, със самото човешко съзнание, което е свързано с физическото тяло, за да роди един син човешката мъдрост (Логосът), която освобождава Бога. Чрез това съзнанието става безсмъртно. Човекът не трябва да издава своята тайна до тогава, докато един мист (Херкулес) дойде при него и премахне силата, която постоянно го заплашва със смърт. Едно същество, полу-животно, полу-човек, един Кентавър, трябва да се жертвува за да спаси човека.
към текста >>
Тържествата, които се устройвали два пъти годишно, представлявали великата световна драма за
съдба
та на Божественото в света и за тази на човешката душа.
Един свещен древен път водел от Атина към Елевзис. По него били поставени знаци, пълни с тайнственост, които били в състояние да тласнат душата към едно възвишено настроение. В Елевзис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници. Чинът и мъдростта, свързани с него, се наследявали от свещеническите семейства от поколение в поколение. (За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите.
Тържествата, които се устройвали два пъти годишно, представлявали великата световна драма за съдбата на Божественото в света и за тази на човешката душа.
Малките Мистерии се празнували през февруари, а големите през септември. С празненствата били свързани и посвещенията. Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното действие на посвещението на мистите, което се предприемало тук. Елевзин ските светилища били издигнати в чест на Деметра. Тя е дъщеря на Кронос.
към текста >>
Обаче в Елевзис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната
съдба
.
Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят. Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод. Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят. От тогава тя прекарва една трета от годината в долния свят, а две трети в горния. Деметра се примирява, тя се връща на Олимп.
Обаче в Елевзис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната съдба.
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона. Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра. Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба.
към текста >>
Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата
съдба
.
Обаче в Елевзис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната съдба. Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона. Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра.
Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба.
Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то. Тя постоянно трябва да се връща в страната на преходното. Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята. Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие.
към текста >>
15.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Съдба
та на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии.
Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите. В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа. Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното. То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии.
Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии.
Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня". Следователно, във вечния порядък на Всемира, към вечната същност на човека се обръщат като към Озирис. След името на Озирис следва името на мъртвия. Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис". „Аз съм Озирис N".
към текста >>
16.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тогава тяхната
съдба
става символ на първообразната
съдба
на Христос Исус.
Само чрез едно такова посвещение, християнството може да стане нещо реално на Земята. То умъртвява всичко, което принадлежи на низшата природа. „И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос. Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа.
Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус.
„Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво. Хората покриват като трупове площадите на градовете. Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15).
към текста >>
17.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като
съдба
на собствената си душа.
Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина. Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа.
Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата.
към текста >>
18.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_9 Теософия
7. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И
СЪДБА
ТА
6. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА 1. ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 3. ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
7. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
8. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ 2. ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ 4. ДУХЪТ В ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
към текста >>
19.
ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Главата "Превъплъщението на духа и
съдба
та" е почти изцяло преработена.
ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ Както преди появата на по-ранните издания на тази книга и този път отново проучих нейното изложение. И това проучване доведе до множество разширения и допълнения в съдържанието на това ново издание.
Главата "Превъплъщението на духа и съдбата" е почти изцяло преработена.
Не намерих за нужно да променям всичко онова, което се отнася до духовнонаучните резултати от предишните издания. Поради това не е пропуснато нищо съществено, което по-рано се е съдържало в книгата. Спрямо духовнонаучната сфера човек изпитва естествената потребност от едно изложение, което да осветли и изясни веднъж казаното. Вече говорих в предговора към шестото издание, колко е необходимо да се използува това, което дава вътрешния душевен опит за оформянето на изразите и подбора на думите. Аз следвах тази необходимост особено в това издание.
към текста >>
20.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
И човекът чувствува, че неговата върховна
съдба
и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено.
Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука. Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено".
И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено.
Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия". Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам. В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията. Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум.
към текста >>
Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и
съдба
та му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия".
Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука. Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено". И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено.
Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия".
Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам. В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията. Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието".
към текста >>
21.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Следните думи на Гьоте показват по един хубав начин началото на един от пътищата, по който стигаме до естеството на човека: "Щом като човек започне да осъзнава предметите, които го заобикалят, той започва да ги разглежда по отношение на себе си; и с право, защото цялата му
съдба
зависи от това, дали те ще му допаднат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква полза или ще му навредят.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
Следните думи на Гьоте показват по един хубав начин началото на един от пътищата, по който стигаме до естеството на човека: "Щом като човек започне да осъзнава предметите, които го заобикалят, той започва да ги разглежда по отношение на себе си; и с право, защото цялата му съдба зависи от това, дали те ще му допаднат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква полза или ще му навредят.
Този напълно естествен начин да се разглеждат и оценяват нещата, изглежда да е толкова лесен, колкото и необходим, но човекът е проявил тук хиляди грешки, които често го засрамват и огорчават. Една далеч по-трудна работа предприемат тези, които със своето живо увлечение към познанието се стремят да наблюдават нещата в природата сами по себе си и в техните отношения едно към друго; защото те скоро забелязват липсата на мярката, която им би дошла на помощ, когато те, като човешки същества разглеждат нещата по отношение на самите себе си. Липсва им мярката, представена от благоприятното или неблагоприятното впечатление, от привлекателността или отвращението, от ползата или вредата, които нещата им причиняваха. Те трябва напълно да се отрекат от тази мярка, те трябва да разглеждат нещата с безразличието на сякаш божествени същества, така както тези неща са сами по себе си, а не както им се харесват. Така истинският ботаник не трябва да засяга нито красотата, нито полезността на растенията, той трябва да изследва тяхното устройство и отношението им към останалия растителен свят; и както всички те са извикани на живот и огрени от слънцето, така и той трябва да ги наблюдава и обхване със същия спокоен поглед, като взема мярката и данните за това познание не от себе си, а от кръга на нещата, които наблюдава"
към текста >>
22.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И
СЪДБА
ТА
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
В средината между тялото и Духа живее душата. Впечатленията, които тя получава от тялото, са преходни. Те съществуват дотогава, докато тялото разтваря своите органи за нещата от външния свят. Окото ми усеща цвета на розата толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея. Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или възприятие.
към текста >>
Той изоставя на произвола на
съдба
та всичко, което могат да ни донесат отделните изживявания и извлича от тях само силата за извисяване на своите способности.
Впечатленията, които човекът получава от изживяванията, постепенно изчезват от паметта. Но не и техните плодове. Човек не си спомня всички изживявания от детството, когато например сме се учили да пишем и четем. Но ние не бихме се научили да четем и да пишем, ако нямахме тези изживявания и не бихме съхранили техните плодове под формата на способности. Именно това е преобразяването, което Духът извършва с богатствата на паметта.
Той изоставя на произвола на съдбата всичко, което могат да ни донесат отделните изживявания и извлича от тях само силата за извисяване на своите способности.
По този начин нито едно изживяване не остава неизползвано: Душата го запазва като спомен, а духът извлича от него онова, което може да обогати неговите способности и жизнено съдържание. Човешкият Дух израства чрез преработените изживявания. Следователно, ако миналите изживявания не могат да се запазят в Духа като в един вид склад, техните последствия се откриват в способностите, които човекът е придобил. Досега разглеждахме Духът и душата само вътре в границите между раждането и смъртта. Но ние няма да спрем до тук.
към текста >>
С това, което съм извършил вчера, аз подготвям
съдба
та си днес.
Събуждам се сутрин. Моята постоянна активност е била прекъсната през нощта. Не е възможно, при обичайни обстоятелства, аз да започна от сутринта каквато и да е нова дейност. За да има порядък и свързаност в моя живот, аз трябва да съчетая днешните си действия с тези от вчера, като ги продължа. Действията ми от вчера предопределят действията, които трябва да извърша днес.
С това, което съм извършил вчера, аз подготвям съдбата си днес.
За известно време аз съм се оттеглил от моята дейност, но тя ми принадлежи и отново ме превлича към себе си. Моето минало остава свързано с мен; то живее в настоящето и ще ме следва в бъдещето. Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми дела не бяха предопределили моята днешна съдба. Не би ли било абсурдно, при положение, че са налице всички нормални условия, да си построя къща, а да не се нанасям в нея? Както човек бива "създаван" отново всяка сутрин, така и Духът не бива "създаван" всеки път, когато човек започва земния си път.
към текста >>
Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми дела не бяха предопределили моята днешна
съдба
.
За да има порядък и свързаност в моя живот, аз трябва да съчетая днешните си действия с тези от вчера, като ги продължа. Действията ми от вчера предопределят действията, които трябва да извърша днес. С това, което съм извършил вчера, аз подготвям съдбата си днес. За известно време аз съм се оттеглил от моята дейност, но тя ми принадлежи и отново ме превлича към себе си. Моето минало остава свързано с мен; то живее в настоящето и ще ме следва в бъдещето.
Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми дела не бяха предопределили моята днешна съдба.
Не би ли било абсурдно, при положение, че са налице всички нормални условия, да си построя къща, а да не се нанасям в нея? Както човек бива "създаван" отново всяка сутрин, така и Духът не бива "създаван" всеки път, когато човек започва земния си път. Ще се опитаме да изясним какво се случва при встъпването в жизнения път. Първо се появява едно физическо тяло, което получава формата си чрез законите на наследствеността. То става носител на един Дух, който повтаря предишния живот в една нова форма.
към текста >>
Това ни кара да вникваме в начина, по който
съдба
та се проявява в живота.
Нещо от този свят му принадлежи и носи отпечатъка на неговото същество. Между тях има определено родство. Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност. Така душата фактически е влята в тези действия. В последиците от своите действия, душата на човека живее един втори, самостоятелен живот.
Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота.
Например, нещо "сполетява" човека. Най-напред той е склонен да разглежда това събитие, което го "сполита", като някаква "случайност". Обаче размишлявайки, ние си даваме сметка, че самите ние сме плод на такива "случайности". Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития. Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха?
към текста >>
За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на
съдба
та: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото.
Обаче размишлявайки, ние си даваме сметка, че самите ние сме плод на такива "случайности". Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития. Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха? Тогава той ще търси своя "Аз" не само в подтиците, които идват отвътре, а и в обстоятелствата, които се намесват "отвън" в неговия живот. В това, което му се случва, той ще познае своя Аз.
За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на съдбата: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото.
Ето как в събитията, които ни носи съдбата, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това. По-горе става дума за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея дела, като за едно от "възможните" обяснения за нещата. Част от тези последствия не могат да ни засегнат в сегашния земен живот, защото той е бил предназначен за осъществяването на съответните действия. Последствията от тези действия не могат да се проявят още в настоящия живот, също както не можем да си спомним за едно събитие през времето, докато то се извършва. Тук може да става дума само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено.
към текста >>
Ето как в събитията, които ни носи
съдба
та, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това.
Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития. Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха? Тогава той ще търси своя "Аз" не само в подтиците, които идват отвътре, а и в обстоятелствата, които се намесват "отвън" в неговия живот. В това, което му се случва, той ще познае своя Аз. За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на съдбата: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото.
Ето как в събитията, които ни носи съдбата, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това.
По-горе става дума за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея дела, като за едно от "възможните" обяснения за нещата. Част от тези последствия не могат да ни засегнат в сегашния земен живот, защото той е бил предназначен за осъществяването на съответните действия. Последствията от тези действия не могат да се проявят още в настоящия живот, също както не можем да си спомним за едно събитие през времето, докато то се извършва. Тук може да става дума само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено. Последствията от това действие могат да се видят само в един друг земен живот.
към текста >>
наблюдението, ръководено от една правилна мисъл и разбиране на живота, ни довежда до едно схващане, изглеждащо парадоксално за обикновеното съзнание, схващане, според което
съдба
та на едно земно съществувание зависи от делата извършени в едно минало съществувание.
Последствията от тези действия не могат да се проявят още в настоящия живот, също както не можем да си спомним за едно събитие през времето, докато то се извършва. Тук може да става дума само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено. Последствията от това действие могат да се видят само в един друг земен живот. Следователно, когато някое външно събитие ни изненадва и ние чувствуваме, че то е свързано с нашия Аз по същия начин, както споменът се появява у нас "отвътре", ние трябва да разберем, че имаме работа с последствията от нашите действия, които сме извършили в едно минало съществувание. Ето как интимното наблюдение на живота, т.е.
наблюдението, ръководено от една правилна мисъл и разбиране на живота, ни довежда до едно схващане, изглеждащо парадоксално за обикновеното съзнание, схващане, според което съдбата на едно земно съществувание зависи от делата извършени в едно минало съществувание.
Тази представа ще получи своята завършена цялост само чрез свръхсетивното познание: Без него тя е една сянка. Същата представа, постигната дори и само от обикновеното съзнание, също подготвя душата, за да може да съзерцава своите истини в хода на свръхсетивното наблюдение. Само една част от моята дейност се намира във външния свят; другата е в самия мен. Това отношение между Азът и действието може да се изясни чрез едно просто сравнение, взето от естествената наука. Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение.
към текста >>
Миграцията е станала част от
съдба
та им.
Животът в тъмнина е затворил очите им. Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали. Потокът от храна, който по-рано се е използвал за тази дейност, сега е отправен по-нататък към други органи. Сега тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в тези пещери. Чрез своите действия, чрез миграцията, те са създавали условията за по-късния си живот.
Миграцията е станала част от съдбата им.
Така е и с човешкия Дух. Душата му предава определени способности, само когато действува. Те съответствуват на извършените дела. Чрез едно действие, което душата извършва, в нея се създават потенциални заложби за друго действие, което ще бъде плод на първото. Душата носи тази предразположба в себе си като една необходимост, докато второто действие се осъществи докрай.
към текста >>
Човешкият Дух наистина подготвя
съдба
та си чрез своите действия.
Душата му предава определени способности, само когато действува. Те съответствуват на извършените дела. Чрез едно действие, което душата извършва, в нея се създават потенциални заложби за друго действие, което ще бъде плод на първото. Душата носи тази предразположба в себе си като една необходимост, докато второто действие се осъществи докрай. Може да се каже също, че едно извършено действие влага в душата необходимостта, тя да предприеме и друго действие, което е последица от първото.
Човешкият Дух наистина подготвя съдбата си чрез своите действия.
С това, което те вършил в предишния си живот, той се сблъсква в новия живот. Някой би попитал: как може да се случи това, след като човешкият дух при своето превъплътяване идва в един напълно друг свят, различен от този, който той някога е напуснал? Този въпрос е предизвикан от една повърхностна, но дълбоко вкоренена в живота представа за връзките на съдбата. Ако отпътувам от Европа за Америка, ще намеря там едно напълно ново обкръжение. И въпреки това, животът ми в Америка ще зависи напълно от предишния ми живот в Европа.
към текста >>
Този въпрос е предизвикан от една повърхностна, но дълбоко вкоренена в живота представа за връзките на
съдба
та.
Душата носи тази предразположба в себе си като една необходимост, докато второто действие се осъществи докрай. Може да се каже също, че едно извършено действие влага в душата необходимостта, тя да предприеме и друго действие, което е последица от първото. Човешкият Дух наистина подготвя съдбата си чрез своите действия. С това, което те вършил в предишния си живот, той се сблъсква в новия живот. Някой би попитал: как може да се случи това, след като човешкият дух при своето превъплътяване идва в един напълно друг свят, различен от този, който той някога е напуснал?
Този въпрос е предизвикан от една повърхностна, но дълбоко вкоренена в живота представа за връзките на съдбата.
Ако отпътувам от Европа за Америка, ще намеря там едно напълно ново обкръжение. И въпреки това, животът ми в Америка ще зависи напълно от предишния ми живот в Европа. Това обкръжение ще бъде различно в зависимост от обстоятелството, дали, например в Европа съм бил механик или банков служител. Вероятно в първия случай аз отново ще бъда обграден от машини, а във втория от финансови институции. Във всеки случай, моят предишен живот ще определи сегашното ми обкръжение; от целия обкръжаващ свят той привлича само онези неща, които са му близки.
към текста >>
Ето защо сънят е един общоупотребяван символ на смъртта, понеже по време на съня си, човек избягва от мястото, където го очаква неговата
съдба
.
Това обкръжение ще бъде различно в зависимост от обстоятелството, дали, например в Европа съм бил механик или банков служител. Вероятно в първия случай аз отново ще бъда обграден от машини, а във втория от финансови институции. Във всеки случай, моят предишен живот ще определи сегашното ми обкръжение; от целия обкръжаващ свят той привлича само онези неща, които са му близки. Така е и с Духът-Себе. Той по необходимост се обгражда в новия си живот с всичко онова, което му е било близко в предишния живот.
Ето защо сънят е един общоупотребяван символ на смъртта, понеже по време на съня си, човек избягва от мястото, където го очаква неговата съдба.
Докато човек спи, събитията продължават, без той да може да влияе върху техния ход. И въпреки това, животът ни през новия ден зависи от последиците на нашите действия от вчерашния ден. Наистина, всяка сутрин нашата личност се въплъщава отново в света на нашите действия. Откъснат от нас през нощта, този свят се простира, така да се каже, около нас през целия ден. Същото е и с действията от предишните съществувания на човека.
към текста >>
Те са свързани с него като негова
съдба
, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение.
Докато човек спи, събитията продължават, без той да може да влияе върху техния ход. И въпреки това, животът ни през новия ден зависи от последиците на нашите действия от вчерашния ден. Наистина, всяка сутрин нашата личност се въплъщава отново в света на нашите действия. Откъснат от нас през нощта, този свят се простира, така да се каже, около нас през целия ден. Същото е и с действията от предишните съществувания на човека.
Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение.
Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия. Да намирам всяка сутрин ситуацията, която съм създал с моите минали действия: за това се грижи естествения ход на събитията. На сродството на моя Дух с нещата от обкръжаващия свят, аз дължа възможността да намеря отново онази среда, която отговаря на моите минали действия. Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество. Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността.
към текста >>
Превъплъщаващият Дух извлича своята
съдба
от предишния живот.
Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество. Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността. Напротив, човешкият Дух трябва непрестанно да се превъплътява и законът, който царува над него, го принуждава да донася в своите следващи съществувания плодовете от предишните животи. Душата живее в настоящето. Но този живот в настоящето не е независим от предишния живот.
Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот.
И тази съдба определя неговия нов живот. Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа. Душата ще трябва отново да намери хората, с които е била свързана в един минал живот, защото отношенията, които са съществували между тях, неизбежно носят определени последствия. Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя. Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам.
към текста >>
И тази
съдба
определя неговия нов живот.
Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността. Напротив, човешкият Дух трябва непрестанно да се превъплътява и законът, който царува над него, го принуждава да донася в своите следващи съществувания плодовете от предишните животи. Душата живее в настоящето. Но този живот в настоящето не е независим от предишния живот. Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот.
И тази съдба определя неговия нов живот.
Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа. Душата ще трябва отново да намери хората, с които е била свързана в един минал живот, защото отношенията, които са съществували между тях, неизбежно носят определени последствия. Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя. Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам. Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора.
към текста >>
Следователно, животът на душата е едно следствие от
съдба
та, която човешкия Дух изковава сам.
Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот. И тази съдба определя неговия нов живот. Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа. Душата ще трябва отново да намери хората, с които е била свързана в един минал живот, защото отношенията, които са съществували между тях, неизбежно носят определени последствия. Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя.
Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам.
Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма. А Духът се подчинява на закона на прераждането, на повтарящите се земни животи.
към текста >>
Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на
съдба
та, която човек изгражда сам.
Душата ще трябва отново да намери хората, с които е била свързана в един минал живот, защото отношенията, които са съществували между тях, неизбежно носят определени последствия. Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя. Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам. Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта.
Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма. А Духът се подчинява на закона на прераждането, на повтарящите се земни животи. Следователно, отношението между тялото, душата и Духа може да се изрази така: духът е вечен; раждането и смъртта действуват в тялото според законите на физическия свят; животът на душата, който е подчинен на съдбата, свързва тези елементи в хода на едно земно въплъщение. Всяко по-нататъшно познание на човешкото същество предполага познанието на "трите свята", на които той принадлежи. Те са предмет на следващите описания.
към текста >>
Тази
съдба
, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма.
Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя. Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам. Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма.
А Духът се подчинява на закона на прераждането, на повтарящите се земни животи. Следователно, отношението между тялото, душата и Духа може да се изрази така: духът е вечен; раждането и смъртта действуват в тялото според законите на физическия свят; животът на душата, който е подчинен на съдбата, свързва тези елементи в хода на едно земно въплъщение. Всяко по-нататъшно познание на човешкото същество предполага познанието на "трите свята", на които той принадлежи. Те са предмет на следващите описания. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
към текста >>
Следователно, отношението между тялото, душата и Духа може да се изрази така: духът е вечен; раждането и смъртта действуват в тялото според законите на физическия свят; животът на душата, който е подчинен на
съдба
та, свързва тези елементи в хода на едно земно въплъщение.
Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма. А Духът се подчинява на закона на прераждането, на повтарящите се земни животи.
Следователно, отношението между тялото, душата и Духа може да се изрази така: духът е вечен; раждането и смъртта действуват в тялото според законите на физическия свят; животът на душата, който е подчинен на съдбата, свързва тези елементи в хода на едно земно въплъщение.
Всяко по-нататъшно познание на човешкото същество предполага познанието на "трите свята", на които той принадлежи. Те са предмет на следващите описания. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>
23.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за
съдба
та на душата и Духа след смъртта.
След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея. Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото. Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен.
Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.
Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят. След като Духът се отдели от тялото, той все още винаги остава свързан с душата. И както по време на физическия живот той е бил свързан с тялото във физическия свят, така сега душата го свързва с душевния свят. Но неговата истинска същност не се намира в този душевен свят. Душевният свят само временно трябва да го свърже с неговото поле на действие, с физическия свят.
към текста >>
За да изучим
съдба
та на душата след смъртта, трябва да разгледаме нейният процес на разпадане.
Изобщо трябва да се каже: Не душата и духът напускат тялото, а то се освобождава от тях, когато неговите сили не могат повече да действуват в смисъла на човешката организация. Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа. Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка организация. Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа. Този "остатък" може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.
За да изучим съдбата на душата след смъртта, трябва да разгледаме нейният процес на разпадане.
По време на въплъщението, тя имаше задачата да насочи Духа към физическия свят. В мига, когато тази задача е изпълнена, душата се обръща към духовния свят. Като се има предвид естеството на тази задача, щом тялото я освобождава при смъртта и, следователно, щом не може да играе вече своята роля на посредница, тя би трябвало да има всъщност само духовна дейност. Това би било така ако по време на своя живот в тялото, тя не би се повлияла от него, ако не би била привлечена от него. Без този нюанс, дължащ се на нейното пребиваване във физическото тяло, веднага след смъртта, тя би се подчинила само на законите на душевния и на духовния свят и би изгубила всякаква връзка със сетивния свят.
към текста >>
Първите причини ще бъдат унищожени чрез закона на
съдба
та, на Кармата; вторите могат да бъдат унищожени само след смъртта.
Това би било така ако по време на своя живот в тялото, тя не би се повлияла от него, ако не би била привлечена от него. Без този нюанс, дължащ се на нейното пребиваване във физическото тяло, веднага след смъртта, тя би се подчинила само на законите на душевния и на духовния свят и би изгубила всякаква връзка със сетивния свят. Ето защо, заедно със смъртта, човек би трябвало да изгуби всякакъв интерес към земния живот и всички страсти, всички желания, произлизащи от съществуването, което той напуска, да са вече задоволени. Доколкото това не е станало, незадоволените страсти и желания остават свързани с душата. За да избегнем всяко недоразумение, трябва грижливо да различаваме причините, свързващи човека със земния живот, които ще могат да бъдат заличени в едно бъдещо въплъщение, от тези, които го свързват за едно определено въплъщение, а именно последното.
Първите причини ще бъдат унищожени чрез закона на съдбата, на Кармата; вторите могат да бъдат унищожени само след смъртта.
След смъртта, човешкият дух минава през един период, когато душата отхвърля наклонностите, които я привличат към физическото съществувание, за да се подчини вече само на законите на душевно-духовния свят и да освободи Духа. Естествено е този период да бъде толкова по-дълъг, колкото повече душата е свързана с физическия свят. Той ще бъде кратък за един човек, който малко е държал на физическия живот, а дълъг за онзи, чиито интереси са били свързани само с физическия живот; така че при неговата смърт много страсти и желания все още изпълват душата му. За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния случай: Нека вземем един доста често срещан случай удоволствията на едни чревоугодник. Той познава само удоволствията на яденето.
към текста >>
24.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Тук, благодарение на своите духовни опитности, човек разбира, че неговата индивидуална
съдба
не трябва да се отделя от тази на общността, към която той принадлежи.
Преходното вече изглежда за него само "символ" и бледо копие на вечното, на хармоничното единство. Към това единство устремява той сега своя поглед, пълен с обожание и преклонение; съобразно него изпълнява и своите култови действия. В "царството на духовете" всичко това е не вече отражението, а живата същност на мисълта, откриваща се в своята истинска форма. Тук човек действително може да се слее с единството, пред което се е прекланял на Земята. Плодовете на религиозния живот и всичко, свързано с него, ясно изпъкват в тази област.
Тук, благодарение на своите духовни опитности, човек разбира, че неговата индивидуална съдба не трябва да се отделя от тази на общността, към която той принадлежи.
Точно в тази област, човек изгражда способността да гледа на себе си като на част от едно цяло. Религиозните чувства, както и всички морални качества, към които човекът се е стремил още през земния живот, ще получат сили тъкмо от тази област на духовния свят. Ето защо в следващото прераждане, човекът идва с укрепнали религиозни и морални качества. Докато в първата област, човекът отново се събира с душите, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в сферата на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н. Налага се да отбележим, че духовните опитности от предходните области продължават и след като преминем в следващата област.
към текста >>
Да предположим, че в хода на едно въплъщение, даден човек не полага достатъчно усилие, за да се свърже с тази пета област; тогава у него възниква порива: "през следващия земен живот аз ще потърся такава лична
съдба
(карма), която на всяка цена ще ми открие последиците от едно несъвършенство в това отношение".
Напротив, Азът, който е бил погълнат от всекидневието и от преходните стойности, не посява никакви семена, в името на вечния световен порядък. В тази област, плод може да даде само онази част от Аза, която се издига над всекидневните грижи. Обаче не трябва да се мисли, че тук става дума за нещата, които носят "земната слава". Не, тук се има предвид всичко, което дори при най-скромните житейски условия, поражда у нас съзнанието за решаващото значение на нашите действия с оглед на мировата еволюция. Налага се да свикнем с мисълта, че в тази област човек разсъждава по друг начин, а не както във физическия свят.
Да предположим, че в хода на едно въплъщение, даден човек не полага достатъчно усилие, за да се свърже с тази пета област; тогава у него възниква порива: "през следващия земен живот аз ще потърся такава лична съдба (карма), която на всяка цена ще ми открие последиците от едно несъвършенство в това отношение".
И всичко, което от гледна точка на земния живот, занапред ще приеме очертанията на една мъчителна орис, будеща дълбоко състрадание у околните, в тази област от "царството на духовете", за човека изглежда като нещо абсолютно необходимо. Живеейки в своя истински Аз, тук човекът се освобождава от всичко, което го е обгръщало през неговите въплъщения от страна на по-низшите светове. Сега той е това, което винаги е бил, и което винаги ще бъде в хода на своите въплъщение. Той живее в царството на намеренията, които определят неговите въплъщение; с тези намерения той изпълва целия свой Аз. Той поглежда назад към собственото си минало и чувствува, че всичките му досегашни опитности работят в името на целите, които той ще осъществи в бъдеще.
към текста >>
25.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
20 Относно "превъплъщението на духа и
съдба
та".
17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове? " и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук. Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР.
20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата".
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот. Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят.
към текста >>
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката
съдба
свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
" и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук. Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата".
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
към текста >>
които ръководят нашата
съдба
.
Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата". Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот. Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек.
които ръководят нашата съдба.
Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини.
към текста >>
Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на
съдба
та", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот. Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят.
Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел. В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства.
към текста >>
Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на
съдба
та, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът.
Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът.
От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел. В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства. Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция".
към текста >>
И понеже може да се случи така, че "ударът на
съдба
та да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности.
Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини.
И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности.
Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел. В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства. Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция". Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания. Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и съдбата, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот.
към текста >>
В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в
съдба
та на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства.
Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства.
Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция". Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания. Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и съдбата, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот. Авторът показа още, че възгледите, формирани в най-общ вид от този род представи, са само мисловна подготовка за всичко онова, което Науката за Духа може да ни открие. И тъкмо тази мисловна подготовка изисква на свой ред определена душевна нагласа, която ако бъде правилно замислена и се стреми не да "доказва" едно или друго, а просто да "упражнява" душата ще ни освободи от всякакви предубеждения и ще ни направи възприемчиви за познания, които дотогава сме смятали за ненужни.
към текста >>
Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на
съдба
та, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция".
Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел. В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства.
Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция".
Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания. Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и съдбата, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот. Авторът показа още, че възгледите, формирани в най-общ вид от този род представи, са само мисловна подготовка за всичко онова, което Науката за Духа може да ни открие. И тъкмо тази мисловна подготовка изисква на свой ред определена душевна нагласа, която ако бъде правилно замислена и се стреми не да "доказва" едно или друго, а просто да "упражнява" душата ще ни освободи от всякакви предубеждения и ще ни направи възприемчиви за познания, които дотогава сме смятали за ненужни. КЪМ СТР.
към текста >>
Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и
съдба
та, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот.
И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел. В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства. Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция". Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания.
Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и съдбата, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот.
Авторът показа още, че възгледите, формирани в най-общ вид от този род представи, са само мисловна подготовка за всичко онова, което Науката за Духа може да ни открие. И тъкмо тази мисловна подготовка изисква на свой ред определена душевна нагласа, която ако бъде правилно замислена и се стреми не да "доказва" едно или друго, а просто да "упражнява" душата ще ни освободи от всякакви предубеждения и ще ни направи възприемчиви за познания, които дотогава сме смятали за ненужни. КЪМ СТР. 30 В последната глава на тази книга "Пътят към познанието" аз засегнах само накратко въпроса за "Духовните възприемателни органи"; повече подробности за тях са дадени в съчиненията ми "Как се постигат познания за висшите светове? " и "Въведение в Тайната наука".
към текста >>
Ако "ударът на
съдба
та" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме като нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на
съдба
та.
Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си. КЪМ СТР. 45 По-големи подробности за "духовното слово" ще намерите в моята книга "Въведение в Тайната наука". КЪМ СТР. 49 Когато тук заявявам, че "човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение", аз искам да загатна за особено състояние на душата, в което се намира тя през периода между смъртта и новото раждане.
Ако "ударът на съдбата" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме като нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на съдбата.
Сега душата вижда своето несъвършенство, дължащо се на предишните земни животи и най-вече на допуснатите злодеяния или неправилни мисли. През периода между смъртта и новото раждане, у нея се пробужда един подтик, подобен на волята, който я кара да отстрани това несъвършенство. Следователно, тя създава в себе си определена тенденция, според която в следващия живот ще се устреми към едно или друго нещастие, за да отстрани несъвършенствата чрез понесеното страдание. Въплъщавайки се във физическото тяло, душата дори не подозира, че тя сама се стреми към "ударите на съдбата" още по времето на своето чисто духовно съществувание. С други думи, това което от гледна точка на земния живот изглежда крайно нежелателно и отблъскващо, е било пожелано от душата още преди физическото раждане на човека.
към текста >>
Въплъщавайки се във физическото тяло, душата дори не подозира, че тя сама се стреми към "ударите на
съдба
та" още по времето на своето чисто духовно съществувание.
49 Когато тук заявявам, че "човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение", аз искам да загатна за особено състояние на душата, в което се намира тя през периода между смъртта и новото раждане. Ако "ударът на съдбата" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме като нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на съдбата. Сега душата вижда своето несъвършенство, дължащо се на предишните земни животи и най-вече на допуснатите злодеяния или неправилни мисли. През периода между смъртта и новото раждане, у нея се пробужда един подтик, подобен на волята, който я кара да отстрани това несъвършенство. Следователно, тя създава в себе си определена тенденция, според която в следващия живот ще се устреми към едно или друго нещастие, за да отстрани несъвършенствата чрез понесеното страдание.
Въплъщавайки се във физическото тяло, душата дори не подозира, че тя сама се стреми към "ударите на съдбата" още по времето на своето чисто духовно съществувание.
С други думи, това което от гледна точка на земния живот изглежда крайно нежелателно и отблъскващо, е било пожелано от душата още преди физическото раждане на човека. "В лоното на вечността, човек сам определя своето бъдеще". КЪМ СТР. 55 Главата "За мисловните форми и човешката аура" съдържа неща, които лесно могат да породят редица недоразумения. Противниците на изложените идеи ще намерят тук твърде удобни поводи за своите възражения.
към текста >>
26.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Нека си представим някой, който е сполетян от тежък удар на
съдба
та.
Неговите радости и страдания, неговите опитности и действия трябва да преминат през душевния му взор. И сега, спрямо тях, той е длъжен да вземе такова становище, сякаш те не са негови и сякаш той ги разглежда от много по-висока гледна точка. Нека само помислим, колко различни са нашите изживявания от тези на едни друг човек. Не може да бъде и по друг начин, защото всеки е дълбоко вплетен във всичко, което изживява или върши; докато изживяванията и постъпките на другите, ние имаме само бегли и външни впечатления. В минутите, които отделяме за съзерцание, към нашите изживявания и постъпки трябва да погледнем така, сякаш те принадлежат на друг човек.
Нека си представим някой, който е сполетян от тежък удар на съдбата.
Не гледа ли той на него по съвършено различен начин, отколкото би гледал, ако този удар би сполетял друг човек? На това не трябва да се гледа на нещо несправедливо. То е вложено в човешката природа и е валидно както за сериозните, така и за незначителните събития. Окултният ученик трябва да потърси необходимата сила, за да погледне в себе си като в едно друго същество. В тишината на вътрешното спокойствие той трябва да застане пред самия себе си.
към текста >>
Човек, макар и да застава пред себе си като страничен наблюдател, все пак разглежда само себе си; той отправя поглед само върху онези изживявания и постъпки, който са свързани с неговата лична
съдба
.
Разбира се, в много от случаите е необходима голяма сила, за да се постигнат периодите на вътрешно спокойствие. Но колкото по-голяма е тази сила, толкова по-значителни са постигнатите резултати. В окултното обучение всичко зависи от това, човек да застане пред себе си като напълно страничен наблюдател и енергично, с вътрешна правда и безпощадна искреност да се вгледа в своите постъпки и действия. Но чрез раждането на висшия човек се загатва само една страна на вътрешната дейност на окултния ученик. Към това трябва да се прибави и нещо друго.
Човек, макар и да застава пред себе си като страничен наблюдател, все пак разглежда само себе си; той отправя поглед само върху онези изживявания и постъпки, който са свързани с неговата лична съдба.
Обаче той трябва да се издигне над тази степен. Той трябва да се извиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение. Той е длъжен да се издигне дотам, да разглежда нещата, които биха го интересували въобще като човек, дори и да живее при съвършено други условия. По този начин в него оживява нещо, което надхвърля личния елемент. Неговия поглед се насочва към висшите светове, които се различават от света на всекидневния живот.
към текста >>
27.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
По своето същество, силите на света са разрушителни и съзидателни;
съдба
та на видимите същества е да се раждат и да умират.
Благодарение на тях остават скрити такива неща, които биха хвърлили неподготвения в безкраен смут; подобен човек не би могъл да понесе тяхната гледка. Обаче окултният ученик е длъжен да го направи. Сега той губи опората на външния свят, идваща от неговите предишни заблуждения. Той се намира буквално в състояние на човек, който непрекъснато е живял всред голяма опасност, за която дори не е подозирал. По-рано той не е изпитвал страх, но сега, след като узнава за нея, страхът го връхлита, макар че опасността е останала същата.
По своето същество, силите на света са разрушителни и съзидателни; съдбата на видимите същества е да се раждат и да умират.
Обаче знае щият е длъжен да проникне във вътрешната същност на тези сили. Завесата, която в обикновения живот се простира пред духовния поглед, трябва да бъде премахната. Но самият човек също е вплетен в тези сили и в тази съдба. В неговата собствена природа да действуват същите разрушителни и съзидателни сили. И както пред отворения поглед на окултиста се откриват всички неща, така и душата се открива на самата себе си.
към текста >>
Но самият човек също е вплетен в тези сили и в тази
съдба
.
Той се намира буквално в състояние на човек, който непрекъснато е живял всред голяма опасност, за която дори не е подозирал. По-рано той не е изпитвал страх, но сега, след като узнава за нея, страхът го връхлита, макар че опасността е останала същата. По своето същество, силите на света са разрушителни и съзидателни; съдбата на видимите същества е да се раждат и да умират. Обаче знае щият е длъжен да проникне във вътрешната същност на тези сили. Завесата, която в обикновения живот се простира пред духовния поглед, трябва да бъде премахната.
Но самият човек също е вплетен в тези сили и в тази съдба.
В неговата собствена природа да действуват същите разрушителни и съзидателни сили. И както пред отворения поглед на окултиста се откриват всички неща, така и душата се открива на самата себе си. Окултният ученик трябва да запази пълно самообладание пред тежестта на подобно себевъзпитание. А това самообладание се постига, само ако е натрупано в излишък. За целта е необходимо да се запазва вътрешно спокойствие дори и в най-тежките житейски ситуации; окултистът трябва да възпитава в себе си изключително силно доверие в добрите сили на битието.
към текста >>
28.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Естествено, посоченото изпитание може да бъде преодоляно много по-лесно, ако преди Посвещението човек е имал такава
съдба
, която е допринесла с нещо за изграждане на самообладанието.
За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т. н.; ако дори и само за миг се отклони от законите, които е признал за верни, тогава резултатът би бил съвсем друг. В този случай кандидатът незабавно би загубил своята крайна цел и би бил въвлечен в продължително объркване. Ето защо в това изпитание човек има изключителната възможност да развие своето самообладание.
Естествено, посоченото изпитание може да бъде преодоляно много по-лесно, ако преди Посвещението човек е имал такава съдба, която е допринесла с нещо за изграждане на самообладанието.
Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин. Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното изпитание. Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто изпитание, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и несъзнавано, известна степен на Посвещение. Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен. Нещата във физическия свят остават неизменени и не се подчиняват на нашите предпочитания, желания и страсти, обаче в духовните светове са под непрекъснато въздействие на нашите предпочитания, желания и страсти.
към текста >>
29.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на
съдба
та.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни. В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ.
В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата.
Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението. Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
30.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата
съдба
!
И тогава съм длъжен да стана едно цяло с детето, и то дотакава степен, че да се запитам: "Дали пропуските на детето не са всъщност последици от моите лични недостатъци? " Вместо да насочвам недоволството си срещу него, сега аз ще размисля какво трябва да направя, за да може в бъдеще детето да отговори по-добре на моите изисквания. Подобен усет на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене. Сега вече аз се обръщам, примерно към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано. Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него.
И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата съдба!
" И тогава бързо стигам до мисълта, че този мой събрат би бил съвсем друг, ако учителите, работили с мен биха се занимавали и с него. Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него. Така стигам съвсем близо до представата, че аз съм само малка частица от цялото човечество и съм солидарно отговорен за всичко, което става по света. Това съвсем не означава, че подобна мисъл трябва да се прояви в чисто външни и агитаторски действия. Най-напред тя трябва тихо да узрее в душата.
към текста >>
31.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега той трябва да поеме
съдба
та в свои собствени ръце.
За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат. Обаче окултният ученик го издига до равнище на един съзнателен акт. Това променя живота му из основи. Докато душата не стане виждаща, тя се направлява от висши духовни сили. И както сляпороденият след операция, която му връща зрението променя целия си живот и отхвърля всяко опекунство, така чрез окултното обучение човек преобразява целия си предишен живот.
Сега той трябва да поеме съдбата в свои собствени ръце.
Ясно е, че в началото ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира. Сега той открива мотивите за своите действия в онзи свят, от където по-рано висши сили и Същества независимо от неговото съзнание го насочваха в една или друга посока. Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне. Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят. Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове.
към текста >>
32.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче тези невидими сили изковават неговата
съдба
и неговия характер.
ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА Вече описахме какво огромно значение има за човека срещата му с първия Пазач на прага и как в него той вижда едно свръхсетивно Същество, което, така да се каже, той сам е призовал. Тялото на това Същество е съставено от невидимите дотогава последици от неговите собствени действия, чувства и мисли.
Обаче тези невидими сили изковават неговата съдба и неговия характер.
Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е изградил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него. Естествено, той има определени влечения и навици. Но сега той може да си обясни откъде идват те. Сполетяват го удари на съдбата: сега той знае тяхната причина. Постепенно той проумява, защо в един случай обича, а в друг мрази, защо веднъж е щастлив, а друг път нещастен.
към текста >>
Сполетяват го удари на
съдба
та: сега той знае тяхната причина.
Тялото на това Същество е съставено от невидимите дотогава последици от неговите собствени действия, чувства и мисли. Обаче тези невидими сили изковават неговата съдба и неговия характер. Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е изградил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него. Естествено, той има определени влечения и навици. Но сега той може да си обясни откъде идват те.
Сполетяват го удари на съдбата: сега той знае тяхната причина.
Постепенно той проумява, защо в един случай обича, а в друг мрази, защо веднъж е щастлив, а друг път нещастен. Видимият живот става за него разбираем с помощта на невидимите причини. Пред погледа му се разкриват и големите събития на човешкия живот, болестта и здравето, раждането и смъртта. Той забелязва, че още преди раждането, сам е изтъкал причините, които по необходимост отново ще го потопят във физическия живот. Сега той разпознава в себе си онази своя същност, която се развива в този видим свят по един несъвършен начин, и която може да постигне съвършенство само в условията на видимия свят.
към текста >>
Твоята
съдба
ще изглежда различна от тяхната.
Досега ти беше зает с това, да спасяваш само себе си; занапред като свободно същество ти ще работиш за освобождаването на всички създания в сетивния свят. До днес твоите усилия бяха индивидуални; занапред ти ще се включиш в целия свят, за да издигнеш в свръхсетивните области не само себе си, но и другите. Ще дойде време, когато ти ще можеш да се съединиш с мен, обаче аз не мога да бъда щастлив докато все още има нещастни създания! Като индивидуално освободен, ти би искал още днес да влезнеш в свръхсетивното царство. И тогава ти би трябвало да се вгледаш надолу към все още неизбавените същества от сетивния свят.
Твоята съдба ще изглежда различна от тяхната.
Обаче всички вие сте здраво свързани в едно цяло. Всички вие трябваше да слизате в сетивния свят, за да извличате от него сили за висшите светове. Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност. Ако те не бяха слезли в сетивния свят, ти нямаше да постигнеш нищо; без тях нямаше да разполагаш с никакви сили за твоето свръхсетивно съществувание. Силите, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях.
към текста >>
33.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Те подреждаха твоята
съдба
.
Едно ужасяващо и подобно на призрак Същество се изправя пред ученика. Сега той се нуждае от цялото присъствие на Духа, от цялото доверие и цялата сигурност, която е постигнал в хода на своето окултно познание. "Пазачът" оповестява своето присъствие приблизително по следния начин: "досега ти беше направляван от могъщи и невидими сили". През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше награда, а след всяка лоша наказание. Благодарение на тях ти оформи своя характер чрез личните си опитности и мисли.
Те подреждаха твоята съдба.
Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения. Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата. Сега тези сили губят част от своята власт над теб. А част от техните задължения към теб, ще трябва да поемеш самият ти. Доскоро ти често беше връхлитан от тежки удари на съдбата, без да знаеш защо.
към текста >>
Доскоро ти често беше връхлитан от тежки удари на
съдба
та, без да знаеш защо.
Те подреждаха твоята съдба. Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения. Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата. Сега тези сили губят част от своята власт над теб. А част от техните задължения към теб, ще трябва да поемеш самият ти.
Доскоро ти често беше връхлитан от тежки удари на съдбата, без да знаеш защо.
Те са последиците от твоите злодеяния, извършени в твоите минали прераждания. Или пък неочаквано си срещал радост и щастие в живота. Те също са последиците от твоите предишни дела. Ето, в своя характер ти откриваш и добри страни, и отвратителни белези. Ти сам си ги създал чрез твоите предишни изживявания и мисли.
към текста >>
Защото твоята
съдба
, с присъщата й мъдрост, можеше да заличава и без твое знание отвратителни белези в моя образ.
А ето, че от този момент, те се отделят от теб и напускат твоята личност. Сега те приемат самостоятелен облик и ти можеш да го виждаш, както виждаш камъните и растенията във външния свят. И ето самият аз съм това Същество, което си изгради тяло чрез твоите благородни постъпки и чрез твоите злодеяния. Моят ужасяващ образ е извлечен от равносметката на твоя собствен живот. Досега ти ме носеше в себе си без да ме виждаш и това беше благородно за теб.
Защото твоята съдба, с присъщата й мъдрост, можеше да заличава и без твое знание отвратителни белези в моя образ.
Но сега, след като излизам навън от теб, напуска те също и тази скрита мъдрост на твоята съдба. Занапред тя няма да се грижи повече за теб. Грижата поемаш само ти. А аз трябва да се превърна в едно съвършено и сияйно Същество, ако не искам да потъна в гибел и разрушение. Ако би се случвала тази беда, бих те завлякла със себе си в един мрачен, прокълнат свят.
към текста >>
Но сега, след като излизам навън от теб, напуска те също и тази скрита мъдрост на твоята
съдба
.
Сега те приемат самостоятелен облик и ти можеш да го виждаш, както виждаш камъните и растенията във външния свят. И ето самият аз съм това Същество, което си изгради тяло чрез твоите благородни постъпки и чрез твоите злодеяния. Моят ужасяващ образ е извлечен от равносметката на твоя собствен живот. Досега ти ме носеше в себе си без да ме виждаш и това беше благородно за теб. Защото твоята съдба, с присъщата й мъдрост, можеше да заличава и без твое знание отвратителни белези в моя образ.
Но сега, след като излизам навън от теб, напуска те също и тази скрита мъдрост на твоята съдба.
Занапред тя няма да се грижи повече за теб. Грижата поемаш само ти. А аз трябва да се превърна в едно съвършено и сияйно Същество, ако не искам да потъна в гибел и разрушение. Ако би се случвала тази беда, бих те завлякла със себе си в един мрачен, прокълнат свят. Но сега, за да я избегнеш, твоята собствена мъдрост трябва да е толкова голяма, че да се справи със задачата, която по-рано изпълняваше скритата за теб космическа мъдрост.
към текста >>
Ако ти все още се боиш да поемеш
съдба
та си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен.
И когато прекрачиш моят праг, аз няма да те напусна нито за миг. Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти.
Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен.
А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност. Досега аз напусках твоята личност, само когато смъртта те отнемаше от живота. Но и тогава моят образ оставаше скрит и неразгадаем за теб. Забелязваха ме само кармичните сили, които бдяха над теб, и които според това как изглеждах започваха да изграждат в междинния период между смъртта и поредното ново раждане твоите сили и способности за новия ти земен живот, когато ще работиш за облагородяването на моя образ и за крайната цел на твоята еволюция.
към текста >>
н., притежават своя
съдба
, както притежават и свои отличителни белези.
Обаче "Пазачът на прага" е свързан и с нещо друго. Човекът принадлежи към дадено семейство, към даден народ, към дадена раса; неговите действия в този свят са малко или много зависими от принадлежността му към тези общности. Това се отнася и за неговия характер. Обаче съзнателните действия на индивидите в никакъв случай не са единственото, което формира едно семейство, един народ, една раса. Семействата, народите и т.
н., притежават своя съдба, както притежават и свои отличителни белези.
За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък съдбата на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или съдбата на отделната личност. Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло. И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите". Да, в известен смисъл човешките личности са само "изпълнителни органи" на тези "души на фамилиите", "духове на расите" и т.н. Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и индивиди, за да извърши определени задачи.
към текста >>
За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък
съдба
та на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или
съдба
та на отделната личност.
Човекът принадлежи към дадено семейство, към даден народ, към дадена раса; неговите действия в този свят са малко или много зависими от принадлежността му към тези общности. Това се отнася и за неговия характер. Обаче съзнателните действия на индивидите в никакъв случай не са единственото, което формира едно семейство, един народ, една раса. Семействата, народите и т. н., притежават своя съдба, както притежават и свои отличителни белези.
За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък съдбата на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или съдбата на отделната личност.
Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло. И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите". Да, в известен смисъл човешките личности са само "изпълнителни органи" на тези "души на фамилиите", "духове на расите" и т.н. Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и индивиди, за да извърши определени задачи. Народностната Душа не слиза в сетивния свят.
към текста >>
34.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото когато човекът започна да свързва своята
съдба
с планетата, която наричаме “Земя”, той беше изминал вече редица степени на развитието, чрез които, така да се каже, той се подготви за Земното съществуване.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ В тези разглеждания трябва да започнем със съобщения, които се отнасят до развитието на човека и на свързаните с него същества преди “Земния период”.
Защото когато човекът започна да свързва своята съдба с планетата, която наричаме “Земя”, той беше изминал вече редица степени на развитието, чрез които, така да се каже, той се подготви за Земното съществуване.
Трябва да различим три такива степени и те се наричат три планетни степени на развитието. Имената, които се употребяват в духовната наука за тези степени, са Сатурнов период, Слънчев период и Лунен период. Ние ще видим, че на първо време тези наименования нямат общо с днешните небесни тела, които носят тези имена във физическата астрономия, въпреки че в по-широк смисъл за един напреднал мистик съществува дадено отношение към тях. Казва се също, че преди да стъпи на Земята, човекът е обитавал други планети. Обаче под тези “други планети” трябва да разбираме предишните състояния от развитието на Земята и на нейните обитатели.
към текста >>
35.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Следователно съобразно това небесното тяло, с което е свързана
съдба
та на човека, е минало през три степени в миналото и сега се намира в четвъртата, и по-нататък ще има да измине още три степени, докато бъдат развити всички заложби, които човекът има в себе си, докато той стигне до един връх на своето съвършенство.
Преди небесното тяло, върху което се развива животът на човека да е станало “Земя”, то е минало през три други форми, които наричаме Сатурн, Слънце и Луна. Следователно можем да говорим за четири планети,* върху които се извършват четирите главни степени на човешкото развитие. /* или състояния на съзнанието/ Преди Земята да е станала “Земя”, е била Луна, преди това е била Слънце, а още по-рано е била Сатурн. Както ще се види от следващите описания, оправдано е да приемем три по-нататъшни степени, които Земята, или по-добре казано небесното тяло, което се е развило до днешната Земя, още ще има да измине. Тези степени са наречени в духовната наука Юпитер, Венера и Вулкан.
Следователно съобразно това небесното тяло, с което е свързана съдбата на човека, е минало през три степени в миналото и сега се намира в четвъртата, и по-нататък ще има да измине още три степени, докато бъдат развити всички заложби, които човекът има в себе си, докато той стигне до един връх на своето съвършенство.
Сега трябва да си представим, че развитието на човека и на неговото небесно тяло не протича така постепенно, както например преминаването на човека през възрастта на бозайниче, през детската възраст и т. н., където едно състояние преминава в другото повече или по-малко незабелязано. По-скоро съществуват определени прекъсвания. Сатурновото състояние не преминава непосредствено в степента на Слънцето. Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение.
към текста >>
36.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тук далеч няма да става дума за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на
съдба
та.
Защото много хора предпочитат да задоволяват дълбоките копнежи на душата си далеч не чрез това, което може да се опознае ясно и точно. Според тях освен познаваемите величини, в света би трябвало да съществуват и такива, които се изплъзват от полето на човешкото познание. С една странна упоритост, която не забелязват, те спъват познавателния копнеж на човека и отхвърлят всичко, което „е познато", и допускат само това, за което не може да се твърди, че е постигнато по естествено-научен път. Ето защо ако някой говори за „Тайната Наука", нека помни, че неизбежно ще срещне неразбиране и съпротива, които идват тъкмо от подобни защитници на тази наука; от защитници, които практически са устремени не към знание, а към неговата противоположност. Книгата е отправена към читатели, чиято непредубеденост няма да се повлияе от това, че при различни обстоятелства даден словесен израз може да предизвика едни или други предразсъдъци.
Тук далеч няма да става дума за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на съдбата.
Употребата на този израз „Тайната Наука" ще бъде сметната за оправдана, ако си припомним и това, което Гьоте има предвид, когато говори за „явните тайни" в природните явления. Точно това, което остава „тайно" и неразкрито в тези явления когато ги обхващаме единствено чрез сетивата и чрез свързания с тях разум ще се разглежда като съдържание на свръхсетивното познание. В много случаи, изразът „Тайна Наука" така, както авторът на тази книга го употребява в предишните издания е отхвърлен поради обстоятелството, че една наука не би могла да представлява „тайна" за нито един човек по света. Подобна оценка би била напълно правилна. Но в случая това не е така.
към текста >>
37.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тази закономерна връзка между предишния и следващия живот, можем да определим като закон на
съдба
та.
Човек отново вижда една панорама от образи, която този път му показва всички пречки, които той трябва да преодолее,за да напредне в своето развитие. И това, което той сега вижда по този начин, се превръща в източник на онези сили, които човек трябва да вземе със себе си в новия живот. Образът на страданието, което е причинил на другия, се превръща в сила, която дава подтик на Аза да поправи тази грешка в следващия земен живот. По този начин предишният живот действува детерминиращо върху новия. Човешките действия през този нов живот са предизвикани по определен начин от действията през миналия живот.
Тази закономерна връзка между предишния и следващия живот, можем да определим като закон на съдбата.
Нарича се още „Карма" израз, който е взет от източната мъдрост. Изграждането на ново тяло не е единствената дейност, която предстои на човека между смъртта и поредното ново раждане. Докато продължава това изграждане, човек живее вън от физическия свят. Но през този период, физическият свят напредва в своето развитие. В относително кратки периоди от време, Земята също променя своя облик.
към текста >>
И когато от данните на Тайната Наука вникнем в начина, по който човешкото същество е стигнало до своя днешен облик в неразделна връзка с еволюцията на Земята, ще посочим още по-ясно, как от свръхсетивните светове ядрото на човешката личност прониква в телесните обвивки и как възниква законът за духовната причинност, законът за „човешката
съдба
".
Умният възпитател може ясно да долови: В моя възпитаник аз внасям нещо от земните условия, един вид екстракт, който е съвършено чужд за неговите наследени качества; обаче той го пронизва по такъв начин, сякаш детето вече е присъствувало при извличането на този екстракт. Единствено повтарящите се земни съществувания, и то в свръзка с изложените от Тайната Наука духовни факти, единствено те могат да ни дадат задоволително обяснение на всичко, което става със съвременното човечество. Тук нарочно изтъкваме: На „съвременното" човечество. Защото духовното изследване показва, че в началото, когато е започнал кръговратът на земните съществувания, е имало други условия за инкарниране на духовните сили, коренно различни от условията, при които се инкарнира днешният човек. В следващите глави ще се върнем към тези първични състояния на човешкото същество.
И когато от данните на Тайната Наука вникнем в начина, по който човешкото същество е стигнало до своя днешен облик в неразделна връзка с еволюцията на Земята, ще посочим още по-ясно, как от свръхсетивните светове ядрото на човешката личност прониква в телесните обвивки и как възниква законът за духовната причинност, законът за „човешката съдба".
към текста >>
38.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съдба
та на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята.
Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания. Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма. Поради обстоятелството, че човешкото етерно тяло беше предпазено от влиянията на астралното тяло, размножителните процеси не попаднаха в обсега на човешкото съзнание, а останаха под властта на духовния свят. Когато една душа трябваше да се спусне на Земята, тогава в земния човек се пробуждаха размножителните импулси. До известна степен целият процес беше скрит от земното съзнание и забулен в тайнствен мрак.
към текста >>
Съдба
та на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята. Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма. Поради обстоятелството, че човешкото етерно тяло беше предпазено от влиянията на астралното тяло, размножителните процеси не попаднаха в обсега на човешкото съзнание, а останаха под властта на духовния свят. Когато една душа трябваше да се спусне на Земята, тогава в земния човек се пробуждаха размножителните импулси. До известна степен целият процес беше скрит от земното съзнание и забулен в тайнствен мрак. Последствията от частичното отделяне на етерното тяло от физическото се проявиха и по време на земния живот.
към текста >>
Всъщност мъдрото ръководство на
съдба
та доведе тук, в Южна Азия, поколенията от най-добрата част на атлантското население.
Ако тези откровения искаха да проговорят в тях, тяхното собствено познание трябваше да замлъкне. Тогава от и чрез тях говореха висшите Същества; истините които те откриваха, се отнасяха и за техните духовни предшественици. Когато тези Същества не говореха чрез тях, те бяха обикновени хора, с разум и чувства, каквито те сами бяха развили в себе си. По това време в Индия живееха и хора, които бяха запазили извънредно жив спомен за древните душевни състояния на атлантеца, позволяващи му непосредствена връзка с духовния свят. При много от тези хора сърцето и душата се стремяха към подобни свръхсетивни опитности.
Всъщност мъдрото ръководство на съдбата доведе тук, в Южна Азия, поколенията от най-добрата част на атлантското население.
Друга част от жителите бяха дошли тук през други периоди от време. За тази човешка общност споменатият Христов Посветен определи като Учители своите седем избрани ученици. Те предадоха на този народ своята мъдрост и своите заповеди. Мнозина от древните индийци се нуждаеха от съвсем кратка подготовка, за да съживят току що угасналите си способности за наблюдение в свръхсетивния свят. Защото копнежът по този свят беше основно настроение на индийската душа.
към текста >>
Народите, които след различни преселения и превратности на
съдба
та станаха носители на тази епоха, бяха потомци на онези атлантци, които останаха най-незасегнати от събитията, разиграли се през четирите предхождащи културни епохи.
(Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно"). През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие. Тя продължава и днес. Това е петата следатлантска културна епоха.
Народите, които след различни преселения и превратности на съдбата станаха носители на тази епоха, бяха потомци на онези атлантци, които останаха най-незасегнати от събитията, разиграли се през четирите предхождащи културни епохи.
Те не бяха проникнали до областите, където се кореняха посочените култури. Напротив, те продължаваха да култивират атлантските култури по свой собствен начин. Между тях имаше много хора, които до висока степен бяха съхранили наследството от древното сумрачно ясновидство, изразяващо се в междинно състояние между будността и съня. Такива хора имаха собствени опитности от духовния свят и можеха да описват духовните процеси на своите себеподобни. Така възникна един цял свят от предания за духовни събития и духовни Същества.
към текста >>
39.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная
съдба
та на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос.
Но то е необходимо не само за горните уточнения. Ние не бихме могли да разберем цялостния човек, ако се обръщаме към него само с имагинативното познание. Наистина, тогава бихме възприели, как при умирането душевно- духовната му същност се освобождава от това, което остава във физическия свят; обаче без да се ориентираме в самите имагинативни възприятия, ние не бихме могли да разберем връзките между това, което става след смъртта на човека, и предходните и следващи състояния, в които той навлиза. Без инспиративното познание, имагинативният свят остава като един текст, в който се възприема, но не можем да разчетем. След като ученикът напредне от Имагинацията към Инспирацията, той скоро разбира, колко неправилно би било, ако се откаже от проучването на великите мирови явления и поиска да се ограничи само във фактите ,свързани с неговите непосредствени интереси.
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос.
Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща. Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
към текста >>
Ако човек още във физическия свят обхване със своя разум закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си
съдба
в образа на своя двойник.
Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание. За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с упражненията. Те се състоят в укрепване на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Благодарение на редовното си обучение, човек се запознава по естествен начин с достатъчно много подробности от Духовната Наука, а освен това намира и достатъчно средства за себепознание и себенаблюдение, за да посрещне уверен и смел, своя двойник. Сега за ученика положението е такова, че практически той вижда под друга форма и само като образ на имагинативния свят това, което вече е опознал във физическия свят.
Ако човек още във физическия свят обхване със своя разум закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си съдба в образа на своя двойник.
Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество. Сега става пределно ясно, колко важно е човек да не бърза с желанието да проникне в духовния свят, преди да е разбрал определени духовни истини чрез разсъдъчната си способност, изградена и култивирана в условията на физическия свят. Преди да пожелае самостоятелно проникване в свръхсетивните светове, окултният ученик в хода на своето правилно развитие трябва да осмисли с обикновения си здрав разум изложеното в първите четири глави на тази книга. При обучение, в което не се обръща внимание на сигурната и здрава разсъдъчна способност, на хармонията в чувствата и волята, може да се случи така, че свръхсетивният свят да се открие на ученика преди той да е постигнал необходимите вътрешни качества. В такъв случай срещата с неговия двойник би го угнетила и довела до грешки.
към текста >>
40.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И тази ми
съдба
показва се във всичко,
душата само може да измоли. Ала по начина, по който в мен живее, се проявява като плод на злото, докосне ли се същността ми до същността на други хора.
И тази ми съдба показва се във всичко,
което пожелах да дам на тебе, дошъл при мен, с любов изпълнен. Ти с мен поиска смело да извървиш пътеки, отвеждащи към благородното изкуство.
към текста >>
разбулвайки загадки на
съдба
та.
желаещи с дела да ни открият основни принципи на битието и истински житейски цели; и вярва, че е оживил в душата по-висша мощ на мисълта,
разбулвайки загадки на съдбата.
И вярва той, че в себе си усеща опората на сигурна преценка, когато нова опитност напира с въпроси към душата. Ала опората ми се разклаща
към текста >>
Талантът като дар природен и
съдба
та
Тъй дълго аз се примирявах със тези скромни думи: където има само бледи мисли, животът се парализира, а също тъй и всичко в него.
Талантът като дар природен и съдбата
оказват се в живота дори по-силни от най-мъдри думи със съдържателното им изкуство. Традицията като тежко бреме и несъзнателният предразсъдък
към текста >>
Но аз съм благодарен на
съдба
та,
а най-големият копнеж за мене бе монах да стана – мечта и на родителите мои. Ала преди да ме ръкоположат за свещеник, случайност раздели ме с манастира.
Но аз съм благодарен на съдбата,
че бе душата ми за дълго от мир и от покой лишена, додето случаят не ме избави. И запознах се с толкова неща, които нямат място в манастира.
към текста >>
Такава е
съдба
та на мнозина,
със тъпото оръжие на мисълта си, не представляваш нищо друго, освен измамен мимолетен образ на собствената си заблуда.“ ТЕОДОСИЙ (който е влязъл малко по-рано)
Такава е съдбата на мнозина,
навлизащи в света мисловно само. Духовен глас живее в нас. Мощ нямаме, за да проникнем зад воала, разгръщащ се пред сетивата. А мисълта познава само
към текста >>
ала
съдба
та я доведе тук
Пожертва силите си в грижи за децата, а смелостта си тя изгуби, когато ранна смърт отне любимия ѝ мъж. Оставаше ѝ да живее единствено с умора по-нататък,
ала съдбата я доведе тук
и даде ѝ духовното учение. Тогава силите ѝ за живот разцъфнаха за втори път. С житейската ѝ нова цел в сърцето ѝ се вля отново смелост.
към текста >>
твори човешката
съдба
.
че в начина на мисленето ви живеят само бледни сенки на извора на битие в човека, и че духът, одушевяващ ни, се свързва с всичко, което в глъбините на живота
твори човешката съдба.
През всичките години, в които бе ми позволено на пълножизненото дело да се посветя, с далеч по-страдащи сърца, с далече по-копнеещи души се срещнах,
към текста >>
живота си със моята
съдба
,
и творческите ми надежди! Един друг образ се яви от страшното безплодно нищо: човешко същество, съединило в истинска любов
живота си със моята съдба,
желаеше да ме възпре, когато преди време в родината си се завърнах, повикан майка си да погреба. Но се отскубнах,
към текста >>
41.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И тъй като сега
съдба
та на детето
със силата на тези думи: „Светлинни сили ме понасят във висши сфери на духа.“ (Мария извежда детето.) МАРИЯ
И тъй като сега съдбата на детето
във бъдеще ще трябва да протича под сянката на вашата закрила, аз моля за съвета на водача, понеже вече съм му майка, макар и не чрез кръвна връзка,
към текста >>
Изисква го човешката
съдба
с която ранга придобих да служа със съвета си в духовни сфери, пред мен яви се божество, което трябваше да слезе на Земята, за да живее в тяло на човек.
Изисква го човешката съдба
в такъв повратен миг. Голяма стъпка в мировия ход възможна би била, щом богове се свържат със съдбата на човека. Духовно зрение ще се пробуди,
към текста >>
се свържат със
съдба
та на човека.
за да живее в тяло на човек. Изисква го човешката съдба в такъв повратен миг. Голяма стъпка в мировия ход възможна би била, щом богове
се свържат със съдбата на човека.
Духовно зрение ще се пробуди, покълващо в човешките души, щом първо някой Бог положи семето в човека. Задачата ми беше да открия
към текста >>
да свържа със
съдба
та на един човек.
Задачата ми беше да открия човек, достоен да приеме в душата си мощта на семето от Бога. Тъй трябваше аз делото на небесата
да свържа със съдбата на един човек.
С духовен поглед търсих. На тебе той се спря. Животът те подготви посредник за спасение да станеш. В поредица животи си добила
към текста >>
42.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
награда и
съдба
ти стана.
избяга ти във земното свободно царство. Потърси същността си в объркания земен свят, да се откриеш в него
награда и съдба ти стана.
Ти мен откри. Пред сетивата ти воал поискаха да хвърлят духовете. Разкъсах аз воала. В самия тебе пожелаха
към текста >>
43.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съдба
та на човека, който трябва
БЕНЕДИКТ (на изток) Другари станахте ми вие във царството на вечния живот и ето ме сега при вас, дошъл да търся нужната ми помощ да насоча
съдбата на човека, който трябва
оттука да получи светлина. През мъките на изпитанията той премина, положи във горчивите неволи на душата основата за посвещение, което трябва знание да му дари.
към текста >>
44.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съдба
та ти не иска ти да дойдеш.
Аз мога да го разпозная, отново то тупти в детето, което ти, Мария, приюти. Христовият вестител му говори: „При мене в настоящия живот
съдбата ти не иска ти да дойдеш.
Ала ще чакам търпеливо съдбата да те доведе при мен.“ В нозете на мъжа стоящата жена смирено пада, чувства се преобразена. Една душа Богочовека моли.
към текста >>
съдба
та да те доведе при мен.“
което ти, Мария, приюти. Христовият вестител му говори: „При мене в настоящия живот съдбата ти не иска ти да дойдеш. Ала ще чакам търпеливо
съдбата да те доведе при мен.“
В нозете на мъжа стоящата жена смирено пада, чувства се преобразена. Една душа Богочовека моли. Едно сърце обича пратеника Божи. (Йохан коленичи пред Мария.)
към текста >>
с които свърза се чрез сили на
съдба
та.
бе скрита силата, довела ни в духовни царства, където истински се опознахме. Скръбта ти прекомерно се разрасна сред толкоз много хора,
с които свърза се чрез сили на съдбата.
Затуй можа изявата на същността им сърцето ти тъй силно да разтърси. Събра ги кармата край теб, та в тебе сила да пробуди, за да напредваш във живота.
към текста >>
и свързала
съдба
та си със мен.
от тялото свободна, аз можах духовен взор към тебе да отправя. Пред мен не беше само Йохан, видях жената, последвала ме в стари времена
и свързала съдбата си със мен.
Така духовна истина получих тук чрез тебе, който в земния живот си свързан най-дълбоко с мен. Добих духовна сигурност, която способна станах да даря на теб.
към текста >>
Съдба
та ви обедини,
на странстването ви в духа. В сетивния живот ще се сдобиете със нови сили и с този дух, разкрил ви се сега, ще подпомагате човешкия прогрес.
Съдбата ви обедини,
за да разгърнете мощта, която трябва за добри дела да служи. Вървейки по душевната пътека, самата мъдрост ще ви учи, че най-високи цели се постигат,
към текста >>
45.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Мога да си представя колко силно е въздействало представлението тъкмо на теб, моя скъпа Естела, понеже си страдала толкова много още в младините си, когато пред очите ти се разкриваше
съдба
та на хора, доведени до горчива душевна неволя поради тежките житейски конфликти.
В такова душевно състояние си спомня отново за своята бедна изоставена. И от изпълнен с надежди човек се превръща в самотна развалина. Без изглед да намери някаква светла точка, той е покосен от смъртта. Всичко това е представено изключително живо в драматично отношение. СОФИЯ
Мога да си представя колко силно е въздействало представлението тъкмо на теб, моя скъпа Естела, понеже си страдала толкова много още в младините си, когато пред очите ти се разкриваше съдбата на хора, доведени до горчива душевна неволя поради тежките житейски конфликти.
ЕСТЕЛА Мила моя София, в това отношение ме разбираш неправилно. Аз много добре мога да правя разлика между творение на изкуството и самата действителност. А това означава да не съдим за първото, изхождайки от самото него, ако искаме да внесем в съжденията си чувствата, с които посрещаме събитията в живота. Това, което този път ме развълнува така дълбоко, е само съвършеното художествено представяне на един дълбок житейски проблем.
към текста >>
46.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
С делата ви
съдба
та ми е в тясна връзка.
Ти трябваше чрез строга мисъл да разпръсваш магията на ясновиждане духовно. Но липсва сигурност на чувстването ти. Мощта на мисълта от тебе се отвърна, когато случай имаше да победиш.
С делата ви съдбата ми е в тясна връзка.
Заради вас завинаги загубих на истината двамата търсачи. На братята душите трябва да отстъпя. КАПЕЗИЙ Добър твой пратеник не можех никога да бъда.
към текста >>
Съдба
та ти бе в тясна връзка със живота
Те няма повече да вярват, че истина е тя. Ала ще могат да съзират как истината тя разкрива. ТЕОДОСИЙ (към другата Мария)
Съдбата ти бе в тясна връзка със живота
на твоята сестра по-висша. Дарявах ѝ аз светлина на любовта, но не и топлина на любовта, додето искаше настойчиво у теб да се поражда всичко благородно
към текста >>
47.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Те действат като знаци на
съдба
та,
За мен бе трудно да го разбера. Подобно на дела, отвеждащи към висини, но също и захвърлящи ни в бездни, чрез думите ви се изливат пламтящ живот и смъртен студ.
Те действат като знаци на съдбата,
а също и като житейските любовни бури. Аз мислех и изследвах, преди да срещна вас, но творческите сили на духа и техните унищожителни дела
към текста >>
и сили на
съдба
та искат
Загадката ще разрешите вие, застанете ли с буден взор душевен пред някои учудващи неща, които на пътя ви ще се изпречат скоро. Аз виждам, че духовни същества
и сили на съдбата искат
пред изпитание да ви изправят. (Излиза.) КАПЕЗИЙ Не мога смисъла на думите да изтълкувам, но ги усещам в мен да действат.
към текста >>
48.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Съдба
та не очаква външно да се разделите,
че е сестра на мъдростта. С теб Йохан беше дълго свързан за негово добро. Ала душевният му път изисква свободно целите си той да търси.
Съдбата не очаква външно да се разделите,
но строго повелява в духа свободно той да се развива. МАРИЯ Нима все още аз се лъжа! Но позволете ми да кажа още нещо.
към текста >>
49.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
След удари такива на
съдба
та
изгубих всякаква надежда. – – – – А спомняте ли си за младия художник, когото срещнахме по този съмнителен духовен път?
След удари такива на съдбата
аз много седмици прекарах почти във лудост, с притъпени чувства. Но щом природата отново ме събуди, решението взех да прекратя научните си бъдещи стремежи.
към текста >>
Съдба
та ми не пожела обаче
и вън от този приглушен живот ви водят? ЩРАДЕР Не бяха ми спестени часовете, в които само немощ иска с немощ да се сражава в моята душа.
Съдбата ми не пожела обаче
лъчи отново на надежди в сърцето ми да засияят за миналия ми живот. Желая примирение да извоювам. И силата, необходима за това,
към текста >>
които нишките на моята
съдба
изпридат
преди да може мислейки да проявява воля. Но тъй като останах по-нататък, какъвто отначало бях, съмнение не съществува, че в тъмнина съм подчинен на сили,
които нишките на моята съдба изпридат
и не желаят да ми се разкрият. Какво ли липсва още, за да ми докаже, че твърде плътен е воалът, закриващ мойто битие! А новата ми истина, правдиво отсъдете,
към текста >>
Представи ми
съдба
та тя така,
закриващ мойто битие! А новата ми истина, правдиво отсъдете, дали ми е донесла светлина? Все пак тя сигурност ми даде, че аз в несигурност ще трябва да остана.
Представи ми съдбата тя така,
че ѝ платих, отчасти пълен с мъка, отчасти с подигравка, със същата монета. Съдба ужасна скоро сполетя ме. Изпълнен със презрение горчиво,
към текста >>
Съдба
ужасна скоро сполетя ме.
че аз в несигурност ще трябва да остана. Представи ми съдбата тя така, че ѝ платих, отчасти пълен с мъка, отчасти с подигравка, със същата монета.
Съдба ужасна скоро сполетя ме.
Изпълнен със презрение горчиво, срещу живота трябваше да се изправя. И присмехулно гледайки играта на съдбата, на тъмнината се отдадох. Едно успях все още да помисля:
към текста >>
И присмехулно гледайки играта на
съдба
та,
отчасти с подигравка, със същата монета. Съдба ужасна скоро сполетя ме. Изпълнен със презрение горчиво, срещу живота трябваше да се изправя.
И присмехулно гледайки играта на съдбата,
на тъмнината се отдадох. Едно успях все още да помисля: вземи ме цял, машина на живота, не искам аз да зная как се движиш. КАПЕЗИЙ
към текста >>
50.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Усещам колко моята
съдба
Избраха си сами те цел в живота, която да последвам съм принуден. От всички хора са се отделили в стремеж самотен да развият сили, с които целите си да постигнат.
Усещам колко моята съдба
със самота ме е благословила. Единствено на себе си оставен, отдадох се изцяло на наука. Чрез нея осъзнах, че нови цели пред времето ни се явяват вече.
към текста >>
51.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Съдба
та тъй жестоко ме наказва!
Аз моля, да ме чуете елате утре. ЙОЗЕФ КЮНЕ Ще дойда... (Кюне излиза.) ПЪРВИ НАСТАВНИК (сам)
Съдбата тъй жестоко ме наказва!
Жена си и детето изоставих, защото чувствах ги като окови. А пътят, сочен ми от суетата, доведе ме тук, в Ордена духовен. На любовта към хората се посветих
към текста >>
човешката
съдба
с всемирни цели.
стоеше пред духа ми в пълен блясък, когато ти тъй живо го описа. И продължавайки да ми говориш, пред погледа ми той се разшири и аз видях неща, които свързват
човешката съдба с всемирни цели.
(Великият Майстор и Симон излизат.) (След пауза в залата влизат двамата церемониалмайстори.) ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР Признавам искрено, мой скъпи братко: за мен е непонятна благостта
към текста >>
52.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Възвишените сили на
съдба
та
АРИМАН В духовни сфери няма същества, настроени враждебно срещу мен, когато в земни времена навлизам. МАРИЯ
Възвишените сили на съдбата
за техен враг са те определили. Ти поощряваш всекиго, когото желаеш в полета му да възпреш. Донасяш мощ и свобода в душите, в които ти желаеш да проникнеш.
към текста >>
53.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във свойта книга на
съдба
та
Познай от случилото се с Капезий как трябва да узреят плодовете, ако душите искат твърде рано да се открият за духовни сфери. Той може да чете словата
във свойта книга на съдбата
и задълженията си познава за много бъдещи животи. Ала страдание, което не влиза в плана на съдбата, поражда се от знание абстрактно,
към текста >>
не влиза в плана на
съдба
та,
Той може да чете словата във свойта книга на съдбата и задълженията си познава за много бъдещи животи. Ала страдание, което
не влиза в плана на съдбата,
поражда се от знание абстрактно, понеже липсва му мощта, преобразяваща в дела живота. Успехът на човека е зависим от зрелостта на неговата воля.
към текста >>
Сега аз мога да съзра
съдба
та,
да претвори в света на сетивата. Туй същество, чертите ми приело, пред мене мен разкри ужасно точно. Мечтаех за душевна чиста обич, ала бушуваше страстта в кръвта ми.
Сега аз мога да съзра съдбата,
на моя настоящ живот творец, как истинския път ми сочи. Как в бъдеще душата ми да следва духовните пътеки извървени, щом от сегашния си земен път
към текста >>
ако
съдба
та ми го пожелае.
която е представила измамно духовното ми виждане за теб. Аз трябва да те чувствам, трябва чрез волята си да те изживявам, та в бъдни времена да те надмогна,
ако съдбата ми го пожелае.
Духовното познание, което по-рано съм успял да придобия, дълбоко във душата да почива, додето поривът ми жизнен го пробуди. На волята, по-мъдра от душата,
към текста >>
54.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пред силата на своята
съдба
.
ако погледне смело във очите Пазача строг на сферите духовни. А той ще му открие, че не може да се достигнат висини в живота, ако човекът е обзет от страх
пред силата на своята съдба.
Той смело ще се убеди, че болки самосъзнанието причинява, но думи за утеха не познава. И ще му стане волята другар, отдаващ се на бъдещето смело –
към текста >>
Съдба
та позволи ми да погледна
се видят със духовните очи в по-късните животи на Земята и в саможертвена свободна воля се претворяват във дела, които помагат на човешкия напредък.
Съдбата позволи ми да погледна
живота си предишен на Земята и дадени ми бяха също знаци, които учат ме сега да водя към жертва волята си, та доброто да израсте в душите на онези,
към текста >>
познавам следствията на
съдба
та...
във друга форма пак се появява в сегашния живот и свързва здраво душата ми с душата на Томасий. И в болката, която изживявах, когато Йохан отделих от мене,
познавам следствията на съдбата...
Ако душата ми остане вярна на светлината, даваща ѝ мощ, ще може нови сили да добие, отдавайки се в служба на Капезий по тежкия му и неравен път.
към текста >>
Над този възел на
съдба
та свети
БЕНЕДИКТ В предишни дни оформил се е възел от нишките, плетящи се неспирно от кармата в световния развой. И в него са втъкани три живота.
Над този възел на съдбата свети
духовна ярка светлина от храма. Към теб, Мария, се обръщам аз: от тези трима души само ти си на жертвеното място в този час. И нека силите на светлината
към текста >>
55.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Съдба
та ясно ми откри, че трябва
Във тази област никой днес не може да иска да се мери с доктор Щрадер. По пътища различни аз откривах, каквото е тъй нужно на душата. Затуй да кажа нещо позволете.
Съдбата ясно ми откри, че трябва
душевните съкровища да търся. И струваше ми се, че ще намеря на мъдростта тогава светлината, която ценностите във живота да може правилно да осветява.
към текста >>
изпратен е от сили на
съдба
та,
да бъде на делата им във служба. Ако ли братята сега успеят във своя кръг умело да ни впримчат, тогава във света ще възгласяват, че със посланието си Томасий
изпратен е от сили на съдбата,
та мнозинството хора да повярват в световната значимост на Съюза. КАСПАР ЩЮРМЕР Че школата на мистите желае да води още хората, показва,
към текста >>
56.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От жертвите
съдба
та му зависи.
отправя своя поглед към Земята да направлява хорските дела, ако плодът им зрял е за духа му. Той знае, че във мрака ще попадне, щом жертви на Земята не открие.
От жертвите съдбата му зависи.
Така е и за други същества. И щом човешката душа съзира в картината, от Луцифер желана, световни цели и сравни ги после с това, което искат тези сили,
към текста >>
57.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съдба
та ни събра в житейска връзка.
Съвсем е разбираемо, че пак за миналото спомен може живо да се яви пред твоята душа. И в моето сърце усещам днес аз спомена за времето, когато
съдбата ни събра в житейска връзка.
Тогава чувствах постоянно сили, направили душата ми способна да черпи знание от висши сфери. Така под ръководството на Феликс развиха се тогава тези сили.
към текста >>
съдба
та.
ТЕОДОРА Как скоро ми показаха словата, разделящи сърца едно от друго, че друго невъзможно е да има. Така сърцата често определят
съдбата.
ЩРАДЕР Щом сърцето ти изрече съдбовните слова, тогава в мене изляха се житейските вълни, които не усетих аз веднага,
към текста >>
Съдба
та промени ми много пътя.
тъй както преди време; в твоя взор мъждукащата светлина замира. ТЕОДОРА Че откровението в мен изчезна, това не бе болезнено за мен.
Съдбата промени ми много пътя.
Аз трябваше така да я приема. Но откровението поднови се наистина болезнено за мен. ЩРАДЕР За първи път през седемте години
към текста >>
58.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
възвишените сили на
съдба
та.
Срещу световните закони те изправят се, ако един към друг поискат да изпитват също чувства, които от духа не произхождат. В сърцето си Томасий наранява
възвишените сили на съдбата.
Не трябва в себе си да храни мисли, които накърняват Теодора. Изпитва той недопустими чувства. Чрез противопоставянето свое изгражда вече силите, които
към текста >>
да види истината за
съдба
та
доколкото можах да проверя, е вярно. Затова и в този случай да вярвам бих могъл, че е възможно за него чрез духовния му път
да види истината за съдбата
на Теодора в своята душа. ГОСПОЖА БАЛДЕ Че под внимание не взема той това, което хората говорят, е странно, а душата му изглежда,
към текста >>
Определен е от
съдба
та своя
за да ми стане ясен този мъж. Ще ви открия аз каквото зная. Той ученичеството във духа във истинската форма изживява, макар да ни показва нещо друго.
Определен е от съдбата своя
в духовния живот да стори много. Той ще изпълни своя дълг възвишен, за който е душата му избрана, ако духът му за това се готви. Но също доста беше му присъщо
към текста >>
59.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с която силно свързва го
съдба
та.
те срещат тук, когато се явяват сами и плод духовен не показват, назад в живота трябва да се върнат. Но този трябваше да доведе на прага ти тук другата душа,
с която силно свързва го съдбата.
Ти си поставен от духовни сили, за да възпираш тука много хора, които приближават тази област и могат само да си навредят, ако посмеят прага да пристъпят.
към текста >>
60.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
почти подигравателно
съдба
та
И туй, което тук видях, то сякаш показва, че недостигът на разум в твой враг човека може да превърне. А истината е: слова прекрасни не са ти нужни и на теб ти стига
почти подигравателно съдбата
на тези хора да предначертаваш. – – – – Че ми се струва, трябва да призная, добро това, което искаш ти да даваш на човешките души.
към текста >>
61.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На тези мощни сили на
съдба
та,
които са подготвени така от земното начало, че да могат във времевия ход със твоя дух сега във триединство да се свържат. КАПЕЗИЙ
На тези мощни сили на съдбата,
които първо трябваше да бъдат неразбираеми за мене, следва да бъда благодарен, че откриват задачите ми в подходящ момент. (Прави пауза, дълбоко замислен.)
към текста >>
в
съдба
та им поиска да навлезе.
да избере за делото си с мъдрост. БЕНЕДИКТ Известно ти е и защо душите, които ти показа Ариман, те приближиха, щом със сила той
в съдбата им поиска да навлезе.
ЩРАДЕР Туй също болката ми го откри. Със братството, което се разкрива в Мистичния съюз, какво ме свърза в предишния живот, ми тя посочи
към текста >>
съдба
та му ще могат да оформят.
едва започнали да придобиват за себе си познание същинско. Той като собствен свят ще продължи напред, когато личната му сила и в бъдеще безценната ви помощ
съдбата му ще могат да оформят.
МАРИЯ В заблуда или в истина живеещ, ще можеш постоянно да държиш открита перспективата, която душата ти оставя да прониква
към текста >>
62.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По начин, на
съдба
та им подхождащ,
ДЕСЕТА КАРТИНА Храмът на Мистичния съюз, който се явява в Първа и Втора картина. Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман. После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили. БЕНЕДИКТ
По начин, на съдбата им подхождащ,
откриха учениците ми вече душите си за светлина духовна. Каквото са спечелили, ще трябва един за друг да правят плодотворно. Туй ще се случи само ако сили,
към текста >>
във мировата книга на
съдба
та,
във битието само да остане. На прага на светия храм стоят. Душите им да се обединят е нужно, заедно да зазвучат според написаните правила
във мировата книга на съдбата,
та тъй хармония на духовете да може да извърши онова, което невъзможно е за тях. И много ново ще прибавят те към старото, което управлява
към текста >>
Човешки синове зове
съдба
та
свещените прадревни обичаи, които мощ и светлина са тук. На вас, които от години вярно извършвате духовната си служба, ще бъде поверено друго дело.
Човешки синове зове съдбата
във храма само временно и после тя ги приканва към различна дейност, щом те изчерпят силите си в служба. Пред изпитанието си стоеше самият храм и на един човек
към текста >>
във мировата книга на
съдба
та
един ден откровение да стане на волята в духа. Световна мъдрост напред към бъдещето води храма. Указвате посоката, която
във мировата книга на съдбата
прозряхте вие някога, когато можаха учениците ви смело през изпитанието да преминат. Така към нашите места свещени водете ги сега, за да успеят
към текста >>
съдба
та му възлага на туй място
дълбоките си грижи през живота. Когато ме повикахте, ви казах: „Не мога аз с човешката си същност да вляза в храма.“ Ала този, който сега тук призован е, вижда как
съдбата му възлага на туй място
като пазител да се посвети, да бди над следствията от това, което върши, докато духът му повелява. ТОРКВАЦИЙ (на Капезий)
към текста >>
от сили на
съдба
та, вече знае:
последствия на туй, което върши, и тъй напълно си готов за служба. КАПЕЗИЙ Във вражеското царство който вижда, тъй както и на мен бе позволено
от сили на съдбата, вече знае:
добро и зло са само думи, които от човек не се разбират. Ако приемем Луцифер за лош, и огънят ще трябва лош да бъде, защото неговата сила може
към текста >>
с един от тези възли на
съдба
та,
А в посветеното на мъдростта светилище Христос ще засияе със стопляща души любов духовна. Каквото може да внесе в света, е свързано с житейския ѝ път
с един от тези възли на съдбата,
които кармата оформя мъдро на хората от земния живот. Душата на Мария отклони в отдавнашен живот син от баща; сега сина тя връща на бащата.
към текста >>
63.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако не бе ми пратила
съдба
та
които със готовност да се включат в реализиране на този план. ХИЛАРИЙ Приятелю, мечтания не следвам. Как бих си аз поставил висши цели,
ако не бе ми пратила съдбата
един човек, способен да извърши желаното от мен така горещо. Учудвам се наистина, че в Щрадер не можете да видите човека. Познаващият истинската същност
към текста >>
възниква, щом
съдба
та ни открива
на работата ни, която трябва да служи на духовни висши цели. Защото съм като парализиран, лиша ли се от вашия съвет. Но помислете: сериозен дълг
възниква, щом съдбата ни открива
чрез хора като тези важни знаци, каквито сам аз ясно разпознавам. УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА Като говорите по този начин, аз виждам, че напълно сте попаднал,
към текста >>
64.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И трябва да прославям аз
съдба
та,
като неземен блясък на изкуство. Но Йохан никога не би успял, ако не бе пробудила Мария в душата му чрез своята любов и топлотата си душевна сили.
И трябва да прославям аз съдбата,
която тъй ме доближи до нея. Как кратко беше времето със нея. Как беше свързана в такава близост душата ми със нейната в живота. Живее тя у мене като дух,
към текста >>
решение на моята
съдба
.
Какъв духовен лик... и благородство, смразяват всяко земно чувство те... Той иска... не, това не е Мария, която мъдри сили са довели до мен сега чрез благосклонно
решение на моята съдба.
(Мария изчезва от Йохановото виждане.) Къде е тя, обичала Томасий, когато още не бе променила душата му, за да я поведе в студените духовни висини.
към текста >>
със милост от
съдба
та, за да може
на другите души не твърде често! – – – – От Бенедикт съм чувал не веднъж, че е възможно само за човек – за кратко време, – който е избран
със милост от съдбата, за да може
с едно ниво да се издигне още, вървейки по духовната пътека. Могъл ли бих така да разтълкувам каквото се открива в този миг и само рядко може да се случи?
към текста >>
65.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
поставила го е от нас
съдба
та.
как някои събития отключват предчувстващо познание в душата. За първи път щом аз видях в кръга ни Капезий, мисълта ми се натрапи, че едновременно далеч и близо
поставила го е от нас съдбата.
РОМАНИЙ В това предчувствие аз ви разбирам. Ала аз не усещах в онзи миг друг някой от приятелите нови тъй свързан да е с мене, както Щрадер,
към текста >>
чрез сила на
съдба
та.
РОМАНИЙ В това предчувствие аз ви разбирам. Ала аз не усещах в онзи миг друг някой от приятелите нови тъй свързан да е с мене, както Щрадер,
чрез сила на съдбата.
И за мен е предчувствието само знакът, който душата ми насочва тъй, че тя единствено разбиране да търси. А ако аз към дейност се насоча,
към текста >>
66.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
съдба
та ви ме учи да чета
Така оставам с целите си сам! О, ти ли ме потърси, самота, когато някога стоях до Феликс? БЕНЕДИКТ Каквото се показва днес в кръга ни,
в съдбата ви ме учи да чета
във светлината на духа слова, убягвали ми винаги по-рано. Видях ви свързан аз със същества, които зло би трябвало да вършат, намесят ли се още отсега
към текста >>
Указа го
съдба
та; тъй се случи.
на своите духовни ученици, достигнали до степента на Щрадер. Нима тъй бързо той ще се развие, та силата им да е благотворна? БЕНЕДИКТ
Указа го съдбата; тъй се случи.
МАРИЯ А ако силата не се окаже тъй благотворна, няма ли да стане въздействието им за вас зловредно? БЕНЕДИКТ
към текста >>
67.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Съдба
, звучиш като световно слово...
ВЪРХОВНИЯТ МЪДРЕЦ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ Говорят сфинксовете – те, които били са само образ тук, откакто извършват службата си мъдреци. Духът, обхвана мъртва форма той...
Съдба, звучиш като световно слово...
(Другите мистици, освен Мъдреца жертвоприносител и Неофита, са учудени от думите на Върховния мъдрец жертвоприносител.) МЪДРЕЦЪТ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ (към Върховния мъдрец жертвоприносител) Като свещенодействие каквото извършваме, значение ще има не само тук.
към текста >>
68.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че този възел на
съдба
та, който
ТРИНАДЕСЕТА КАРТИНА Голяма приемна стая в дома на Хиларий. При вдигането на завесата Хиларий и Романий разговарят един с друг; по-късно Капезий, Феликс Балде, Секретарят, Филия. ХИЛАРИЙ Приятелю, със болка аз ти казвам,
че този възел на съдбата, който
в кръга ни се оформя, ме премазва. Върху какво ще трябва да градим, когато всичко се разклаща тук? И учениците на Бенедикт чрез тебе са държани настрана
към текста >>
69.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като че ли не искаше
съдба
та
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА КАРТИНА Същата стая като в предходната картина. В началото съпругата на Хиларий в разговор с Управителя на кантората. ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ
Като че ли не искаше съдбата
туй дело, струващо се на мъжа ми необходимо. Тъй почти изглежда, ако човек помисли си как много заплетени са нишките, които завързани са във житейски възел
към текста >>
могъщата
съдба
, която тук
Нима е истина туй? Щрадер мъртъв? Нима обзема ме сънят духовен, за който толкова съм слушал аз?... Показва сериозния си лик
могъщата съдба, която тук
насочва нишките. Душице моя, о, що за сила нишката улавя на твоята съдба, че тя участва във този възел?
към текста >>
на твоята
съдба
, че тя участва
Показва сериозния си лик могъщата съдба, която тук насочва нишките. Душице моя, о, що за сила нишката улавя
на твоята съдба, че тя участва
във този възел? Зная, ще се случи това, което трябва да се случи! Защо не ме напускат тези думи от онзи час, когато ги изрече
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
После през гръко-римската епоха те трябваше да изоставят хората на собствената им
съдба
, за да се намесят по-късно отново в развитието на човечеството.
При такива предпоставки лесно може да се разбере какво предимство имат свръхчовешките Същества пред човека. Хората от следатлантското време са познали Христос през четвъртата, гръко-римска епоха. Защото Христовото Събитие навлиза в развитието на човечеството тъкмо в хода на тази културна епоха. Тогава хората се научиха да познават Христос. Обаче ръководещите свръхчовешки Същества са Го познали още през египетско-халдейската епоха, когато напредвайки са се издигнали до Него.
После през гръко-римската епоха те трябваше да изоставят хората на собствената им съдба, за да се намесят по-късно отново в развитието на човечеството.
И когато днес ние се занимаваме с теософия, това не означава нищо друго, освен признаване на факта, че свръхчовешките Същества продължават и сега да ръководят човечеството само че вече самите те са под ръководството на Христос. Така е и с останалите свръхсетивни Същества. През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите. Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества. За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята!
към текста >>
71.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
При обикновеното изживяване в сетивния свят, човек застава пред това, което усеща като своя
съдба
, така че изпитва симпатия или антипатия спрямо отделните неща от живота.
Всички външни проявления в сетивния свят са израз на различни зависимости от свръхсетивно естество. Понеже човекът, като такъв, е свръхсетивно Същество и това се потвърждава от свръхсетивното наблюдение то в свръхсетивния свят връзките между една човешка душа и друга, не се засягат от смъртта. Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият въпрос в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят? Категоричният отговор, получен в резултат на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да". Всичко, което споменахме тук за изживяването на душевното същество като духовна действителност всред света на други духовни Същества, може да бъде наблюдавано благодарение на споменатото вече укрепване на душевния живот.
При обикновеното изживяване в сетивния свят, човек застава пред това, което усеща като своя съдба, така че изпитва симпатия или антипатия спрямо отделните неща от живота.
Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания. Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че съдбата трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота. Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци.
към текста >>
Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че
съдба
та трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота.
Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият въпрос в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят? Категоричният отговор, получен в резултат на точни изследвания в тази област, чиято преценка се опира на непосредствен опит, гласи "Да". Всичко, което споменахме тук за изживяването на душевното същество като духовна действителност всред света на други духовни Същества, може да бъде наблюдавано благодарение на споменатото вече укрепване на душевния живот. При обикновеното изживяване в сетивния свят, човек застава пред това, което усеща като своя съдба, така че изпитва симпатия или антипатия спрямо отделните неща от живота. Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания.
Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че съдбата трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота.
Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени.
към текста >>
Човек постига истинско спокойствие пред
съдба
та, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства.
Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания. Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че съдбата трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота. Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци.
Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства.
Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени. Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба. Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя. Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба. Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път.
към текста >>
Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята
съдба
.
Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени.
Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба.
Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя. Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба. Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед.
към текста >>
Това съвсем не означава безразличие към собствената
съдба
.
Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени. Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба. Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя.
Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба.
Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед. Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба. Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб.
към текста >>
Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата
съдба
.
Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя. Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба. Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед.
Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба.
Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб. В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима.
към текста >>
В обикновения живот ударите на
съдба
та често водят до сълзи в очите.
Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед. Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба. Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб.
В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите.
Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима. След като медитирането върху нашата собствена същност проникне до най-дълбоките пластове на душата, можем да открием известна егоистична радост от неща, които сме в състояние да извършваме сами. Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата.
към текста >>
Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред
съдба
та.
В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима. След като медитирането върху нашата собствена същност проникне до най-дълбоките пластове на душата, можем да открием известна егоистична радост от неща, които сме в състояние да извършваме сами.
Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата.
Подобно медитативно укрепване на душевния живот, ако то се провежда правилно, никога не може да притъпи чувството за собствените качества на човека. Сега той усеща необходимостта да се отнася спрямо тях по съответствуващ начин. С това се загатва и посоката, която приема подобно медитативно укрепване на душевния живот. В себе си човек се научава да разпознава една втора същност. Тя се проявява с особена сила, която се свързва с мислите, показващи как в обикновения живот човек често сам провокира подобни удари на съдбата.
към текста >>
Тя се проявява с особена сила, която се свързва с мислите, показващи как в обикновения живот човек често сам провокира подобни удари на
съдба
та.
Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е "мое" или "чуждо", осигурява истинско спокойствие пред съдбата. Подобно медитативно укрепване на душевния живот, ако то се провежда правилно, никога не може да притъпи чувството за собствените качества на човека. Сега той усеща необходимостта да се отнася спрямо тях по съответствуващ начин. С това се загатва и посоката, която приема подобно медитативно укрепване на душевния живот. В себе си човек се научава да разпознава една втора същност.
Тя се проявява с особена сила, която се свързва с мислите, показващи как в обикновения живот човек често сам провокира подобни удари на съдбата.
Той лесно може да установи, че едни или други неща не биха му се случили, ако в предишен период от време не би постъпил по определен начин. Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера. С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания. Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
към текста >>
С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на
съдба
та са подготвени от самия него.
С това се загатва и посоката, която приема подобно медитативно укрепване на душевния живот. В себе си човек се научава да разпознава една втора същност. Тя се проявява с особена сила, която се свързва с мислите, показващи как в обикновения живот човек често сам провокира подобни удари на съдбата. Той лесно може да установи, че едни или други неща не биха му се случили, ако в предишен период от време не би постъпил по определен начин. Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера.
С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него.
С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания. Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ. Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде. Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз.
към текста >>
Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема
съдба
та, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
Тя се проявява с особена сила, която се свързва с мислите, показващи как в обикновения живот човек често сам провокира подобни удари на съдбата. Той лесно може да установи, че едни или други неща не биха му се случили, ако в предишен период от време не би постъпил по определен начин. Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера. С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания.
Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде. Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз".
към текста >>
Моят нов поглед върху
съдба
та ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде.
Той лесно може да установи, че едни или други неща не биха му се случили, ако в предишен период от време не би постъпил по определен начин. Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера. С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания. Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде.
Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз". до неговото живо и мощно присъствие.
към текста >>
Човек се научава да разбира знаците на
съдба
та, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си.
Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера. С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания. Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ. Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде.
Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си.
И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз". до неговото живо и мощно присъствие. Сега зная: Моят обикновен Аз е творение на моя висш Аз.
към текста >>
И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му
съдба
, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз.
С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания. Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ. Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде. Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си.
И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз.
А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз". до неговото живо и мощно присъствие. Сега зная: Моят обикновен Аз е творение на моя висш Аз. Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата.
към текста >>
72.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ето как човек е принуден да черпи сили от вътрешните постижения на душата, за да се справя с изискванията на живота и
съдба
та.
Става така, че ако едно е налице, другото не може да липсва. Към това, което човек трябва да понесе, веднага се прибавя и силата, чрез която той действително ще може да го понесе, стига да размисли спокойно върху нея и стига да вникне в това, което иска да се прояви в душата му. Ако възникне някакво мъчително усещане, в душата веднага се пробуждат нови сили и чувство на сигурност, че тя ще се справи с мъчителното усещане; и ако човек може да се свърже с тези сили, стига се до там, той да се отнася към изживяванията, които биха били крайно мъчителни в обикновения живот, като един страничен наблюдател. Ето защо хора, които са поели по пътя на свръхсетивното познание, въпреки че са всред водовъртежа на могъщи чувствени потоци, постигат съвършено спокойствие и равновесие в своето ежедневие. Съществува и друга възможност: Вътрешните изживявания да повлияят на външния свят, така че временно човек да не може да се справи с живота и със самия себе си, както е можел преди да поеме пътя на познанието.
Ето как човек е принуден да черпи сили от вътрешните постижения на душата, за да се справя с изискванията на живота и съдбата.
Най-добрият път на познание винаги се оказва този, който води към свръхсетивния свят чрез укрепване и "сгъстяване" на душевния живот посредством медитиране върху определени мисли и чувства. Тук същественото е да не си послужим с мислите и чувствата, както правим това в сетивния свят, а да живеем със мислите и чувствата, да съсредоточим във тях всичките си душевни сили. По време на медитациите те трябва да изпълнят цялото съзнание. Човек трябва например да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея. Няма нужда тази мисъл да се отнася за висшия миров ред, макар че може да е във висша степен полезна.
към текста >>
73.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В духовния свят човек знае, че за своето цялост но развитие се нуждае и от един сетивен живот, протичащ в сетивния свят подтискащо и трудно, но въпреки това желан, защото в духовния свят е важно не приятното, а това, което е необходимо за правилното изграждане на неговата бъдеща
съдба
.
Човек разбира, че такъв, какъвто е днес с едни или други качества и стремежи, е нещо, което той е подготвил в един чисто духовен свят. Той гледа на себе си като на духовно творение, което в мига на раждането влиза във физическото тяло, за да започне сетивното си съществувание със своите душевни качества и способности. Напълно погрешно е да се задава въпросът: как бих могъл да се стремя в духовния свят към такива качества, които сега, носейки ги в себе си, изобщо не ми харесват? Не става дума за това, дали в сетивния свят на душата и харесва нещо или не; в духовния свят тя гледа на тези неща по съвсем друг начин. В двата свята волята и познанието са коренно различни.
В духовния свят човек знае, че за своето цялост но развитие се нуждае и от един сетивен живот, протичащ в сетивния свят подтискащо и трудно, но въпреки това желан, защото в духовния свят е важно не приятното, а това, което е необходимо за правилното изграждане на неговата бъдеща съдба.
По същия начин се отнасят и повратните мигове в живота. Ако спрем вниманието си върху тях, виждаме как сами сме подготвили симпатиите и антипатиите още в духовния свят, как сами сме изковали средствата, предизвикващи радост или скръб в сетивния свят. Доколкото се намира само в сетивния свят, човек може да недоумява как сам би могъл да подготви една или друга ситуация в живота; в духовния свят обаче, той притежава свръхсетивния поглед и може да се обърне към себе си: ти трябва да изпиташ болките и антипатиите, защото само тези изживявания ще издигнат твоето развитие с една степен по-високо. От сетивна гледна точка никога не може да се установи, доколко земният живот тласка напред цялостното развитие на човека. В духовното съществувание, което предхожда сетивния земен живот, са вложени причините и те могат да бъдат видени поради които човек се стреми към точно определена съдба в сетивния свят.
към текста >>
В духовното съществувание, което предхожда сетивния земен живот, са вложени причините и те могат да бъдат видени поради които човек се стреми към точно определена
съдба
в сетивния свят.
В духовния свят човек знае, че за своето цялост но развитие се нуждае и от един сетивен живот, протичащ в сетивния свят подтискащо и трудно, но въпреки това желан, защото в духовния свят е важно не приятното, а това, което е необходимо за правилното изграждане на неговата бъдеща съдба. По същия начин се отнасят и повратните мигове в живота. Ако спрем вниманието си върху тях, виждаме как сами сме подготвили симпатиите и антипатиите още в духовния свят, как сами сме изковали средствата, предизвикващи радост или скръб в сетивния свят. Доколкото се намира само в сетивния свят, човек може да недоумява как сам би могъл да подготви една или друга ситуация в живота; в духовния свят обаче, той притежава свръхсетивния поглед и може да се обърне към себе си: ти трябва да изпиташ болките и антипатиите, защото само тези изживявания ще издигнат твоето развитие с една степен по-високо. От сетивна гледна точка никога не може да се установи, доколко земният живот тласка напред цялостното развитие на човека.
В духовното съществувание, което предхожда сетивния земен живот, са вложени причините и те могат да бъдат видени поради които човек се стреми към точно определена съдба в сетивния свят.
Тези причини ни отвеждат към един предишен земен живот, който сме имали в миналото. Според неговото протича не, според натрупаните тогава опитности и качества, в последващото духовно съществувание човек се стреми да компенсира незадоволителните си опитности тъкмо в новия земен живот; да развие способности, които е пропуснал да развие. В духовното съществувание човек усеща една несправедливост, която е допуснал например спрямо друг човек по такъв начин, сякаш чрез тази несправедливост е внесъл истински смут в мировия ред; ето защо в следващия си. земен живот той отново трябва да срещне същия човек и с помощта на съдбата да изкупи извършената несправедливост. В хода на по-нататъшното душевно развитие погледът обхваща вече не един, а поредица от минали земни съществувания.
към текста >>
земен живот той отново трябва да срещне същия човек и с помощта на
съдба
та да изкупи извършената несправедливост.
От сетивна гледна точка никога не може да се установи, доколко земният живот тласка напред цялостното развитие на човека. В духовното съществувание, което предхожда сетивния земен живот, са вложени причините и те могат да бъдат видени поради които човек се стреми към точно определена съдба в сетивния свят. Тези причини ни отвеждат към един предишен земен живот, който сме имали в миналото. Според неговото протича не, според натрупаните тогава опитности и качества, в последващото духовно съществувание човек се стреми да компенсира незадоволителните си опитности тъкмо в новия земен живот; да развие способности, които е пропуснал да развие. В духовното съществувание човек усеща една несправедливост, която е допуснал например спрямо друг човек по такъв начин, сякаш чрез тази несправедливост е внесъл истински смут в мировия ред; ето защо в следващия си.
земен живот той отново трябва да срещне същия човек и с помощта на съдбата да изкупи извършената несправедливост.
В хода на по-нататъшното душевно развитие погледът обхваща вече не един, а поредица от минали земни съществувания. Така човек се издига до познанието за истинския път на висшия "Аз". Той разбира, че между повтарящите се земни съществувания има чисто духовни форми на развитие, които са в закономерна връзка със земните съществувания. По този начин познанието за повтарящите се земни съществувания става обект на едно действително наблюдение. (За избягване на непрекъснато възникващите недоразумения, тук само споменавам неща, които в другите ми книги са представени много по-точно.
към текста >>
74.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
С това е охарактеризирана една част от
съдба
та на изживяванията на мислите.
Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/. Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа. По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена. Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа". Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки.
С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите.
Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея. Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти". Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./.
към текста >>
75.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Върху
съдба
та на себесъзнателната човешка душа, върху нейното отношение към един свят различен от сетивния не може да съществува една наука, а само вяра.
Навикът на мисленето свързва възприятията, но вън не съществува нещо в един действителен свят, което да се изяви като такава връзка. Човекът вижда, как една мисъл на неговата душа е последвана от едно движение на неговото тяло; той свиква да мисли, че мисълта е причината, движението следствието. Юм счита, че на основата на изказванията на хората върху процесите на света лежат навици на мисленето, нищо друго. Чрез навици на мисленето себесъзнателната душа може да стигне до насочващи линии в живота; обаче в тези нейни навици тя не може да намери нищо за изграждането на един образ на света, който да има значение за същността намираща се вън от душата. Така за светогледа на Юм всичко, което човек си образува като представи върху наблюдението на сетивата и на ума във външния свят, си остава едно чисто съдържание на вярата; то никога не може да стане едно знание.
Върху съдбата на себесъзнателната човешка душа, върху нейното отношение към един свят различен от сетивния не може да съществува една наука, а само вяра.
Светогледният образ на Лайбниц изпитва едно обширно, умствено развитие чрез Християн Волф /роден в 1679 г. в Бреслау професор в Хале/. Волф е на мнение, че може да бъде основана една наука, която познава чрез чисто мислене онова, което е възможно, което е призвано за съществуване, защото за мисленето то се явява непротиворечиво и така може да бъде доказано. По този път Волф основава една наука на света, на душата и на Бога. Този светоглед почива на предположението, че себесъзнателната човешка душа може да образува в себе си мисли, които са валидни за онова, което се намира напълно вън от нея.
към текста >>
76.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази
съдба
, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
77.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху
съдба
та на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага".
към текста >>
78.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Едва с отговора на този въпрос човекът може след това да се надява да получи светлина на въпросите на живота: Защо съм подложен аз на тази или онази
съдба
?
Онези, за отговора на които душата трябва да копнее, за да има вътрешна сигурност и подкрепа в живота. Първо това е въпросът: Що е човешката душа по нейната най-вътрешна същина? Е ли тя едно със съществуването на тялото и престават ли нейните прояви с умирането на тялото, както движението на часовниковите стрелки престава, когато часовникът е разглобен в неговите части? Или душата е едно самостоятелно същество по отношение на тялото, което има живот и значение още и в един свят различен от този, в който тялото се ражда и умира? Но с това е свързан после другият въпрос: Как може да се домогне човек до познанието на един такъв друг свят?
Едва с отговора на този въпрос човекът може след това да се надява да получи светлина на въпросите на живота: Защо съм подложен аз на тази или онази съдба?
Откъде произхожда страданието? Къде се намира произходът на моралното? Един задоволителен светоглед може да бъде само онзи, който посочва към един свят, от който идва отговор на горепосочените въпроси и който същевременно доказва своето право да може да даде такива отговори. Хегел даде един свят от мисли. Ако светът трябва да бъде изчерпващият всичко Космос, тогава спрямо душата се вижда принудена да счита себе си в нейната най-вътрешна същина като мисъл.
към текста >>
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната
съдба
в страдание и радост.
Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес. В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата. Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес.
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история. Философията се освобождава от досадата да разглежда движенията на непосредствените страсти в действителността; тя се интересува от това, да познае хода на развитието на осъществяващата се идея". Да прегледаме Хегеловата психология. В нея намираме описано, как душата се развива в тялото като "естествена душа", как тя разгръща съзнанието, себесъзнанието, разума; как след това тя осъществява във външния свят идеите за правото, за моралността, за държавата, как тя гледа в мировата история в един продължаващ живот това, което тя мисли като идея, как тя изживява тези идеи като изкуство, като религия, за да гледа след това самата себе си в съединяването с мислимата истина в живо действащия всемирен Дух. Че светът, в който човекът се вижда поставен, е изцяло дух, че също и всяко материално съществуване е само едно откровение, една изява на духа, това трябва да бъде здраво установено за всеки, който чувства подобно на Хегел.
към текста >>
79.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата
съдба
на неговия живот.
Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух. Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам".
При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот.
"Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст. Мил, не без връзка с опитностите, които някой има, чиято съдба е по такъв начин единствено мисленето. Върху него, който беше минал през това развитие, трябваше да тежат с пълната сила въпросите за значението на знанието. Доколко познанието, което за него е самият живот, може да доведе до изворите на мировите явления? Посоката, която развитието на мислите на Мил взе, за да получи обяснение върху тези въпроси, е била също така преждевременно определена от неговия баща.
към текста >>
Мил, не без връзка с опитностите, които някой има, чиято
съдба
е по такъв начин единствено мисленето.
От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
Мил, не без връзка с опитностите, които някой има, чиято съдба е по такъв начин единствено мисленето.
Върху него, който беше минал през това развитие, трябваше да тежат с пълната сила въпросите за значението на знанието. Доколко познанието, което за него е самият живот, може да доведе до изворите на мировите явления? Посоката, която развитието на мислите на Мил взе, за да получи обяснение върху тези въпроси, е била също така преждевременно определена от неговия баща. Мисленето на Джейз Мил изхождаше от психологическия опит. Той наблюдаваше, как в човека една представа се свързва с друга.
към текста >>
80.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Хората биха искали истини върху духовния свят, върху
съдба
та на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука.
Изследващата човешка душа чувства инстинктивно, че може да се счита задоволена само чрез една такава сила. Но то не може да я намери в това, което може да роди от себе си като мисли за един светоглед. Произведенията на мислителния живот остават зад това, което душата изисква. Представите на естествената наука получават тяхната сигурност от наблюдението на външния свят. Вътре в душата хората не чувстват една сила, която да гарантира същата сигурност.
Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука.
Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука. Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот". За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията". Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/. Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси.
към текста >>
81.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална
съдба
.
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа.
Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба.
Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа. Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване. Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
към текста >>
И става негова
съдба
, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа.
След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие.
И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа.
Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване. Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество. Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията. В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга.
към текста >>
В един втори период на своя живот
съдба
та на Ницше беше да изпита, какво може да бъде за човешката душа един светоглед, който се опира само на естественонаучните начини на мислене.
Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила. Колко различен е тонът, който се влива чрез Ницше в новото светогледно развитие, от този на Хамерлинг, Вундт, даже и на Шопенхауер! Тези последните търсят чрез разглеждане на нещата основата на съществуването и стигат до волята, която намират в глъбините на човешката душа. Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля. Така стана чрез Ницше в неговия първи творчески период, който започна с "Раждането на трагедията" /1870 г./, и се изяви в неговите ненавременни четири разглеждания /Давид Щраус, последователя и еснафът; Относно ползата и вредата от историята; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер Байройт/.
В един втори период на своя живот съдбата на Ницше беше да изпита, какво може да бъде за човешката душа един светоглед, който се опира само на естественонаучните начини на мислене.
Този период от живота на Ницше се изразява в съчиненията "Човешкото, прекомерно човешкото" /1878 г./, "Зора", "Преуспяваща наука" /1881 г./. Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието.
към текста >>
Светогледът на Ницше е лично чувстване, той е като индивидуално изживяване и
съдба
.
Той смесваше средството с целта. Истината е само средство към целта "сила". "Погрешността на една съждение не е още никакво възражение против съждението". Важното не е това, дали едно съждение е истинно, а "доколко то поощрява живота, подържа живота, подържа вида, може би възпитава вида". "Повечето мислене на философа е тайно направлявано чрез неговите инстинкти и е принудено да върви в определени пътища".
Светогледът на Ницше е лично чувстване, той е като индивидуално изживяване и съдба.
При Гьоте излезе наяве дълбокият импулс на по-новия светогледен живот; той чувстваше, че в себесъзнателния Аз идеята така оживява, щото с оживената идея този Аз може да знае, че се намира в мировото съществуване; при Ницше съществува стремежът да направи човека да се почувства, че живее над себе си; той чувства, че в това, което е било само създаде но във вътрешността, трябва да се разкрие смисълът на живота. Въпреки това той не прониква живо до това, което се ражда в човека над човека като смисъл на живота. Той възпява по величествен начин свръхчовека; но не му дава форма, не го изгражда; той чувства неговото тъчащо съществуване, обаче не го вижда. Ницше говори за едно "вечно възвръщане", обаче не описва това, което се връща отново. Говори за повишение на живота чрез волята на сила; но формата на повишения живот, къде се намира тя описана?
към текста >>
82.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на
съдба
та.
Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/. Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят. По този път се стига също до познанието, че произходът на моралните импулси се намира в онзи свят, който душата вижда свободна от тялото. От този свят в живота на душата проникват подтиците, които не произхождат от телесната природа на човека, а трябва да определят действията на човека независимо от тези на телесната природа.
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е.
към текста >>
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като
съдба
.
Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/. Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят. По този път се стига също до познанието, че произходът на моралните импулси се намира в онзи свят, който душата вижда свободна от тялото. От този свят в живота на душата проникват подтиците, които не произхождат от телесната природа на човека, а трябва да определят действията на човека независимо от тези на телесната природа. Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба.
Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е. Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън.
към текста >>
И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на
съдба
та, чрез тези удари на
съдба
та той е станал това, което е.
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на съдбата. В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания.
И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е.
Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън. Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба. С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба.
към текста >>
Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята
съдба
.
Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е. Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън.
Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба.
С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба. Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик.
към текста >>
С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на
съдба
та човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини.
Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е. Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън. Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба.
С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини.
В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба. Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик. Тя протича като последствие от предидущи земни съществувания, които човешкото обикновено съзнание не може да вижда и да познава.
към текста >>
В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази
съдба
; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята
съдба
.
Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е. Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън. Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба. С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини.
В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба.
Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба. Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик. Тя протича като последствие от предидущи земни съществувания, които човешкото обикновено съзнание не може да вижда и да познава. Да разбере човек, че с ударите на неговата съдба той е свързан чрез миналите съществувания, това значи той да се примири със съдбата.
към текста >>
Също и загадките на
съдба
та не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата
съдба
.
И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е. Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън. Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба. С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба.
Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба.
Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба. Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик. Тя протича като последствие от предидущи земни съществувания, които човешкото обикновено съзнание не може да вижда и да познава. Да разбере човек, че с ударите на неговата съдба той е свързан чрез миналите съществувания, това значи той да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, бихме искали да насочим вниманието на читателите, за по-големи подробност, към съчиненията на автора върху духовната наука, които вече цитирахме.
към текста >>
Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата
съдба
.
Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън. Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба. С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба.
Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба.
Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик. Тя протича като последствие от предидущи земни съществувания, които човешкото обикновено съзнание не може да вижда и да познава. Да разбере човек, че с ударите на неговата съдба той е свързан чрез миналите съществувания, това значи той да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, бихме искали да насочим вниманието на читателите, за по-големи подробност, към съчиненията на автора върху духовната наука, които вече цитирахме. Тук можахме да разгледаме само по-важните резултати на тази наука, обаче не можахме да покажем в подробности пътищата, които могат да доведат до едно убеждение по отношение на тях.
към текста >>
Така както се представя на обикновеното съзнание
съдба
та не се явява в нейния истински облик.
Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба. С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба.
Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик.
Тя протича като последствие от предидущи земни съществувания, които човешкото обикновено съзнание не може да вижда и да познава. Да разбере човек, че с ударите на неговата съдба той е свързан чрез миналите съществувания, това значи той да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, бихме искали да насочим вниманието на читателите, за по-големи подробност, към съчиненията на автора върху духовната наука, които вече цитирахме. Тук можахме да разгледаме само по-важните резултати на тази наука, обаче не можахме да покажем в подробности пътищата, които могат да доведат до едно убеждение по отношение на тях. Философията води чрез нейните собствени пътища до познанието, че от едно разглеждане на света тя трябва да пристъпи към едно изживяване на света, който търси.
към текста >>
Да разбере човек, че с ударите на неговата
съдба
той е свързан чрез миналите съществувания, това значи той да се примири със
съдба
та.
В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба. Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик. Тя протича като последствие от предидущи земни съществувания, които човешкото обикновено съзнание не може да вижда и да познава.
Да разбере човек, че с ударите на неговата съдба той е свързан чрез миналите съществувания, това значи той да се примири със съдбата.
И за такива загадки на философията, като тази, бихме искали да насочим вниманието на читателите, за по-големи подробност, към съчиненията на автора върху духовната наука, които вече цитирахме. Тук можахме да разгледаме само по-важните резултати на тази наука, обаче не можахме да покажем в подробности пътищата, които могат да доведат до едно убеждение по отношение на тях. Философията води чрез нейните собствени пътища до познанието, че от едно разглеждане на света тя трябва да пристъпи към едно изживяване на света, който търси. В разглеждането на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно една загадка за себе си. С това разглеждане работата стои действително така, както със семето, което се развива в растението.
към текста >>
83.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но ако искате да си разменим някои тайни, разкажете ми Вие първо за Вашата
съдба
и после аз ще Ви разкрия как стоят нещата с мен и с моя подарък." Скоро те стигнаха до разбирателство: Старицата му довери своята тайна и историята с кучето, дори му позволи да погледне вълшебния подарък.
„Вие отивате при Красивата Лилия, така ли? Но тогава ние имаме един и същи път. И какъв е този подарък, който й носите? " „Господине, след като отвръщахте на моите въпроси толкова пестеливо, не е редно сега така да ме разпитвате.
Но ако искате да си разменим някои тайни, разкажете ми Вие първо за Вашата съдба и после аз ще Ви разкрия как стоят нещата с мен и с моя подарък." Скоро те стигнаха до разбирателство: Старицата му довери своята тайна и историята с кучето, дори му позволи да погледне вълшебния подарък.
Той извади естествените дарове на природата от нейната кошница и взе мопса, който сякаш се беше укротил в неговите ръце. „Щастливо животинче! ", извика той като го видя. „Ти ще бъдеш докоснато от нейните ръце и те ще ти върнат отново живота. А живите същества трябва да се пазят от нея, за да не ги постигне жалката съдба... Каква жалка съдба!
към текста >>
А живите същества трябва да се пазят от нея, за да не ги постигне жалката
съдба
... Каква жалка
съдба
!
Но ако искате да си разменим някои тайни, разкажете ми Вие първо за Вашата съдба и после аз ще Ви разкрия как стоят нещата с мен и с моя подарък." Скоро те стигнаха до разбирателство: Старицата му довери своята тайна и историята с кучето, дори му позволи да погледне вълшебния подарък. Той извади естествените дарове на природата от нейната кошница и взе мопса, който сякаш се беше укротил в неговите ръце. „Щастливо животинче! ", извика той като го видя. „Ти ще бъдеш докоснато от нейните ръце и те ще ти върнат отново живота.
А живите същества трябва да се пазят от нея, за да не ги постигне жалката съдба... Каква жалка съдба!
Не е ли по- страшно това, да бъдеш парализиран само от присъствието и, отколкото направо да умреш от докосването на ръката и? „Погледни ме, каза той на Старицата, на моите години аз съм принуден да търпя това мъчение. Тази ризница, която с чест съм носил през войните, пурпурната мантия, която се опитвах да спечеля чрез мъдро царуване съдбата ме накара да нося сега всичко това като тежък товар и като ненужно украшение. Короната ми, скиптърът и мечът вече не съществуват; аз стоя сега тук толкова гол и беззащитен, колкото и всеки обикновен човек, защото нейните красиви очи имат такова ужасно въздействие, че отнемат жизнената сила на всяко живо същество, а онези, които докосването на нейните ръце не е успяло да умъртви, се превръщат в мрачно странстващи сенки." И той продължи да се оплаква, без да задоволи ни най-малко любопитството на старата жена, която искаше да узнае повече не само за неговата странна външност, но и за вътрешните му изживявания.
към текста >>
Тази ризница, която с чест съм носил през войните, пурпурната мантия, която се опитвах да спечеля чрез мъдро царуване
съдба
та ме накара да нося сега всичко това като тежък товар и като ненужно украшение.
", извика той като го видя. „Ти ще бъдеш докоснато от нейните ръце и те ще ти върнат отново живота. А живите същества трябва да се пазят от нея, за да не ги постигне жалката съдба... Каква жалка съдба! Не е ли по- страшно това, да бъдеш парализиран само от присъствието и, отколкото направо да умреш от докосването на ръката и? „Погледни ме, каза той на Старицата, на моите години аз съм принуден да търпя това мъчение.
Тази ризница, която с чест съм носил през войните, пурпурната мантия, която се опитвах да спечеля чрез мъдро царуване съдбата ме накара да нося сега всичко това като тежък товар и като ненужно украшение.
Короната ми, скиптърът и мечът вече не съществуват; аз стоя сега тук толкова гол и беззащитен, колкото и всеки обикновен човек, защото нейните красиви очи имат такова ужасно въздействие, че отнемат жизнената сила на всяко живо същество, а онези, които докосването на нейните ръце не е успяло да умъртви, се превръщат в мрачно странстващи сенки." И той продължи да се оплаква, без да задоволи ни най-малко любопитството на старата жена, която искаше да узнае повече не само за неговата странна външност, но и за вътрешните му изживявания. Тя не успя да научи нито името на баща му, нито това на неговото царство. Той галеше вкаменения мопс, който толкова се беше затоплил от Слънчевите лъчи и от допира на младежа, сякаш беше оживял. Младежът продължи от своя страна да я разпитва за мъжа с лампата, за въздействието на свещената светлина и сякаш занапред очакваше нещо добро от нея, което да промени окаяното му състояние.
към текста >>
" отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята
съдба
, и ме остави да споделя тъжната участ на моите приятели."
Но тази веселост, тези очарователни шеги бяха прекъснати от появата на тъжния Момък. Той пристъпи в онзи свой вид, който ние вече добре познаваме; само дневната жега го беше изтощила още повече, а в присъствието на любимата той беше побледнял още по- силно. На ръката си носеше ястреба, който беше при тихнал като гълъб, с увиснали криле. „Не е много любезно", каза Лилия, „да показваш пред очите ми това омразно животно, този хищник, кой то днес уби моя малък песнопоец." „Недей да обвиняваш клетата птица!
" отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята съдба, и ме остави да споделя тъжната участ на моите приятели."
Междувременно мопсът не преставаше да се закача игриво с Лилия, а тя ласкаво отговаряше на прозрачния си любимец. Ту пляскаше с ръце, за да го подплаши, ту изтичваше напред, за да го привлече отново към себе си. Опитваше се да го хване, когато той бягаше, и го прогонваше, когато той се опитваше да се притисне в нея. Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка? Все така ли ще продължавам да идвам и да си тръгвам, очертавайки най-тъжния кръг през реката!
към текста >>
Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната
съдба
може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка?
„Недей да обвиняваш клетата птица! " отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята съдба, и ме остави да споделя тъжната участ на моите приятели." Междувременно мопсът не преставаше да се закача игриво с Лилия, а тя ласкаво отговаряше на прозрачния си любимец. Ту пляскаше с ръце, за да го подплаши, ту изтичваше напред, за да го привлече отново към себе си. Опитваше се да го хване, когато той бягаше, и го прогонваше, когато той се опитваше да се притисне в нея.
Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка?
Все така ли ще продължавам да идвам и да си тръгвам, очертавайки най-тъжния кръг през реката! О, не, в гърдите ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път! Щом на твоите гърди могат да почиват камъни, то нека и аз се превърна в камък; щом твоето докосване може да умъртвява, то нека и аз намеря моята смърт от твоите ръце! " При тези свои думи той направи едно рязко движение, ястребът изхвърча от ръцете му, а той се повали върху Красивата Лилия.
към текста >>
84.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Изобщо познанието за превъплъщението (реинкарна) и
съдба
та (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
3. Астрално, или Сетивно тяло 4.Аз 1. Дух-Себе (преобразеното от Аза астрално тяло) 2. Дух-Живот (преобразеното от Аза етерно тяло) 3. Човек-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло) По-дълбокият смисъл на тези думи може да бъде разбран само с оглед на преражданията или реинкарнациите.
Изобщо познанието за превъплъщението (реинкарна) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
към текста >>
Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на
съдба
та, която човек изгражда сам.
Изобщо познанието за превъплъщението (реинкарна) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта.
Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9) Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности.
към текста >>
Тази
съдба
, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9) Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26,000 години т.н.
към текста >>
85.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче днес
съдба
та на човечеството зависи от това, че в рамките на определени жизнени условия споменатата последователност на развитието се превръща в една доминираща сила.
Това не винаги е било така, а и днес не е така навсякъде по Земята, но по същество този принцип е валиден в цивилизованите среди на човечеството. В хода на еволюцията стопанските сфери непрекъснато се разширяват. Затвореното семенно стопанство прераства в градско, а последното в държавно стопанство. Днес сме пред прага на една световна стопанска общност. Разбира се, голяма част от старите традиции са пренесени в новия стопански ред; от друга страна новите моменти са вече загатнати в стария стопански ред.
Обаче днес съдбата на човечеството зависи от това, че в рамките на определени жизнени условия споменатата последователност на развитието се превръща в една доминираща сила.
Стремежът за координация на стопанските мощности в една абстрактна световна система е чиста безсмислица. В хода на развитието отделните стопанства отдавна са прераснали в огромния механизъм на държавното стопанство, въпреки това държавните структури са възникнали от нещо друго, а не направо от стопанските мощности. И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически. Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене. А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители.
към текста >>
86.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако
съдба
та не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
Защото едва ли човек може да прониква в своите собствени стремежи, в своята собствена воля с непредубедено и ясно мислене. Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение? Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем? И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене?
Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много. Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури? Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни. И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси.
към текста >>
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата
съдба
трябваше да се изгради върху съвършено различна основа.
Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи.
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа.
Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката.
към текста >>
По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за
съдба
та на нашия свят.
И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях. Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство. Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене. Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани".
По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят.
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота.
към текста >>
Такива идеолози просто не виждат как
съдба
та ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана? Може ли да си позволим това и със социалното мислене? Аз долавям и възраженията от идеолозите на пролетарския мироглед. Те тръгват от своите емоции и казват: Ето още един, който иска да отклони тежестта на социалните въпроси и да ги тласне в удобни за бюргерското съсловие релси.
Такива идеолози просто не виждат как съдбата ги е свързала с пролетарския живот и как те се опитват да предприемат нещо чрез един начин на мислене, който всъщност им е завещан от "господстващите" класи като един вид наследство.
Да, макар и тези хора да живеят като пролетарии, те мислят като бюргери. Само че новото време изисква от човека да се ориентира не толкова в новите условия на живота, колкото да се ориентира в новите мисли. Ето защо научното мислене ще придобие своя нов жизнено-важен смисъл едва тогава, когато по съответен начин развие същата подемна сила за един всестранен обхват на съзнанието, каквато бе присъща макар и по коренно различен начин на дребните мирогледи. С това е загатнат и пътят, който води към истинския облик на една от съставните части, изграждащи пролетарското движение. В края на този път, пролетарската душа сякаш ликува: аз се стремя към духовния живот!
към текста >>
87.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае
съдба
та на произведените стоки.
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него. Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала.
В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот. От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси. Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника. В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник. В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
към текста >>
88.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на
съдба
та на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно.
Без точен поглед в ситуацията, нещата остават неразбираеми: Естествено, могат да се обсъждат и по-далечни причини, но тъкмо този точен поглед показва по какъв начин причините започнаха да действуват. Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс.
Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно.
Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения.
към текста >>
89.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това е изискване на човешкото развитие, а
съдба
та на социалното движение зависи дали това изискване ще се удовлетвори.
Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно, мислят по същия икономически начин. Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна. За тях е невъзможно да забележат, че биха усилили влиянието на това, което всъщност не искат, ако действията им се ръководят от идеи, които са довели точно до проблема, който искат да разрешат. Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си навици, отколкото към външните институции. Днес обаче е достигната една точка в човешката еволюция, когато самото естество на тази еволюция настоява за прогрес не само в нашите институции, но също и в мислите ни и в мисловните ни навици.
Това е изискване на човешкото развитие, а съдбата на социалното движение зависи дали това изискване ще се удовлетвори.
Колкото и да е все още странно за много хора, все пак е вярно, че съвременният живот е придобил форма, която не може да се овладява от стари идеи. Мнозина основателно казват, че към социалния проблем трябва да се подходи по начин, различен от този, да речем, на Сен Симон[1] или Оуен[2] или Фурие[3], че духовни импулси, каквито са техните, не могат да доведат до промяна в икономическия живот. Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот. В действителност тези мислители са извличали интелектуалните си концепции от една форма на духовния живот, която по своята природа вече не е била адекватна на икономическия живот в наше време. Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата сфера.
към текста >>
90.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Накратко казано, това е самата изпълнена вече
съдба
, която в този стадий на съня се явява пред душата.
Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи. Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора. Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души. Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява пред душата.
Една древна философия е нарекла това карма. И тъй като вътрешната опитност за планетите оставя в нашето дишане и в нашето кръвообращение отпечатъка на техните движения, инспиративното познание може да наблюдава, че опитността за последователните съществувания от своя страна също упражнява своите действия до дневното съзнание, въпреки че човек няма за това едно пряко познание. За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им. Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н. По същия начин кармата се налага като един факт.
към текста >>
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на
съдба
та му.
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им. Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н. По същия начин кармата се налага като един факт. Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта. Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му.
Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна. Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е. в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си.
към текста >>
91.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Накратко казано, това е зародишът на
съдба
та, която тече през много съществувания и се образува по този начин.
И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка. Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно. По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса. В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване.
Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин.
Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите. * * * За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване.
към текста >>
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата
съдба
.
Христовото събитие е оста на това развитие. Ето защо, за да завършим нашето разглеждане, аз ще опиша още, как става това влизане на духовното същество на човека в царството на духовете в течение на християнското развитие. Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е. преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество. Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
към текста >>
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата
съдба
и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество. Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм. Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
към текста >>
Той намира в нея съществото на своята
съдба
, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта.
Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта.
Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм. След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено. Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите.
към текста >>
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез
съдба
та, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята
съдба
.
Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм. След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено. Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота.
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба.
Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
към текста >>
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на
съдба
та и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление.
Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт.
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление.
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
към текста >>
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята
съдба
, със своята карма.
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление.
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
към текста >>
Правилното разбиране на идеята на
съдба
та, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата.
Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване.
Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата.
Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото. Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
към текста >>
Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата
съдба
, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете.
Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата.
Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете.
Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото. Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
към текста >>
92.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на
съдба
та
1. Антропософски ръководни принципи 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума 3. Принципи 1-37 4. Върху образната природа на човека 5. Принципи 38-61
6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
7. Принципи 62-68 8. Духовни области на света и човешкото себепознание 9. Принципи 69-75 10. Как трябва да се използват ръководните принципи 11. Принципи 76-78
към текста >>
93.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова сфера, в която действува
Съдба
та /Карма/.
Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на волята. По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание. И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 41. В третия ръководен принцип от предидущата група се обръща вниманието върху същността на човешката воля.
Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова сфера, в която действува Съдбата /Карма/.
Докато виждаме само закономерността, която царува във връзката на при родните неща и природните факти, ние оставяме съвсем далече от това, което действува закономерно в съдбата. 42. В едно такова схващане на закономерността в съдбата става явно също, че тази съдба не може да прояви своето съществуване чрез хода на отделния физически земен живот. Докато човекът живее в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата воля да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло позволява всред физическия свят. Едвам когато преминавайки през вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност.
към текста >>
Докато виждаме само закономерността, която царува във връзката на при родните неща и природните факти, ние оставяме съвсем далече от това, което действува закономерно в
съдба
та.
По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание. И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 41. В третия ръководен принцип от предидущата група се обръща вниманието върху същността на човешката воля. Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова сфера, в която действува Съдбата /Карма/.
Докато виждаме само закономерността, която царува във връзката на при родните неща и природните факти, ние оставяме съвсем далече от това, което действува закономерно в съдбата.
42. В едно такова схващане на закономерността в съдбата става явно също, че тази съдба не може да прояви своето съществуване чрез хода на отделния физически земен живот. Докато човекът живее в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата воля да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло позволява всред физическия свят. Едвам когато преминавайки през вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност. Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности.
към текста >>
42. В едно такова схващане на закономерността в
съдба
та става явно също, че тази
съдба
не може да прояви своето съществуване чрез хода на отделния физически земен живот.
И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 41. В третия ръководен принцип от предидущата група се обръща вниманието върху същността на човешката воля. Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова сфера, в която действува Съдбата /Карма/. Докато виждаме само закономерността, която царува във връзката на при родните неща и природните факти, ние оставяме съвсем далече от това, което действува закономерно в съдбата.
42. В едно такова схващане на закономерността в съдбата става явно също, че тази съдба не може да прояви своето съществуване чрез хода на отделния физически земен живот.
Докато човекът живее в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата воля да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло позволява всред физическия свят. Едвам когато преминавайки през вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност. Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности. 43. В това духовно осъществяване човекът изгражда самия себе си между смъртта и едно ново раждане; той става като същество едно копие на това, което е вършил в земния живот.
към текста >>
Духовното, което царува в
съдба
та, може да намери своето осъществяване във физическото само тогава, когато преди това осъществяване съответната причина се е оттеглила в духовната област.
Едвам когато преминавайки през вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност. Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности. 43. В това духовно осъществяване човекът изгражда самия себе си между смъртта и едно ново раждане; той става като същество едно копие на това, което е вършил в земния живот. От това неговото действително същество той изгражда после при идването на Земята своя физически живот.
Духовното, което царува в съдбата, може да намери своето осъществяване във физическото само тогава, когато преди това осъществяване съответната причина се е оттеглила в духовната област.
Защото това, което се изживява като съдба, се оформя от духовното, а не в редуването на физическите явления. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот. 45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив. Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане.
към текста >>
Защото това, което се изживява като
съдба
, се оформя от духовното, а не в редуването на физическите явления.
вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност. Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности. 43. В това духовно осъществяване човекът изгражда самия себе си между смъртта и едно ново раждане; той става като същество едно копие на това, което е вършил в земния живот. От това неговото действително същество той изгражда после при идването на Земята своя физически живот. Духовното, което царува в съдбата, може да намери своето осъществяване във физическото само тогава, когато преди това осъществяване съответната причина се е оттеглила в духовната област.
Защото това, което се изживява като съдба, се оформя от духовното, а не в редуването на физическите явления.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот. 45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив. Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане. 46. Би трябвало да се покаже чрез случаи на съдбата, които се явяват в съществуването на човек така, че техните условия не могат да бъдат намерени за момента в настоящия земен живот, как по отношение на такива случаи на съдбата безпристрастното обикновено разсъждение ни насочва към минали съществувания.
към текста >>
44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за
съдба
та би трябвало да стане, като развитието на
съдба
та в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот.
43. В това духовно осъществяване човекът изгражда самия себе си между смъртта и едно ново раждане; той става като същество едно копие на това, което е вършил в земния живот. От това неговото действително същество той изгражда после при идването на Земята своя физически живот. Духовното, което царува в съдбата, може да намери своето осъществяване във физическото само тогава, когато преди това осъществяване съответната причина се е оттеглила в духовната област. Защото това, което се изживява като съдба, се оформя от духовното, а не в редуването на физическите явления. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот.
45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив. Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане. 46. Би трябвало да се покаже чрез случаи на съдбата, които се явяват в съществуването на човек така, че техните условия не могат да бъдат намерени за момента в настоящия земен живот, как по отношение на такива случаи на съдбата безпристрастното обикновено разсъждение ни насочва към минали съществувания. Естествено чрез начина на изложението трябва да бъде ясно, че с такива описания не се твърди нещо свързано, а трябва само да се каже нещо, което ориентира мислите към духовно-научното разглеждане на въпроса на съдбата. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
46. Би трябвало да се покаже чрез случаи на
съдба
та, които се явяват в съществуването на човек така, че техните условия не могат да бъдат намерени за момента в настоящия земен живот, как по отношение на такива случаи на
съдба
та безпристрастното обикновено разсъждение ни насочва към минали съществувания.
Защото това, което се изживява като съдба, се оформя от духовното, а не в редуването на физическите явления. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот. 45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив. Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане.
46. Би трябвало да се покаже чрез случаи на съдбата, които се явяват в съществуването на човек така, че техните условия не могат да бъдат намерени за момента в настоящия земен живот, как по отношение на такива случаи на съдбата безпристрастното обикновено разсъждение ни насочва към минали съществувания.
Естествено чрез начина на изложението трябва да бъде ясно, че с такива описания не се твърди нещо свързано, а трябва само да се каже нещо, което ориентира мислите към духовно-научното разглеждане на въпроса на съдбата. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 47. Това, което се крие в изграждането на съдбата на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието. Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието.
към текста >>
Естествено чрез начина на изложението трябва да бъде ясно, че с такива описания не се твърди нещо свързано, а трябва само да се каже нещо, което ориентира мислите към духовно-научното разглеждане на въпроса на
съдба
та.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот. 45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив. Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане. 46. Би трябвало да се покаже чрез случаи на съдбата, които се явяват в съществуването на човек така, че техните условия не могат да бъдат намерени за момента в настоящия земен живот, как по отношение на такива случаи на съдбата безпристрастното обикновено разсъждение ни насочва към минали съществувания.
Естествено чрез начина на изложението трябва да бъде ясно, че с такива описания не се твърди нещо свързано, а трябва само да се каже нещо, което ориентира мислите към духовно-научното разглеждане на въпроса на съдбата.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 47. Това, което се крие в изграждането на съдбата на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието. Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието. С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието.
към текста >>
47. Това, което се крие в изграждането на
съдба
та на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието.
45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив. Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане. 46. Би трябвало да се покаже чрез случаи на съдбата, които се явяват в съществуването на човек така, че техните условия не могат да бъдат намерени за момента в настоящия земен живот, как по отношение на такива случаи на съдбата безпристрастното обикновено разсъждение ни насочва към минали съществувания. Естествено чрез начина на изложението трябва да бъде ясно, че с такива описания не се твърди нещо свързано, а трябва само да се каже нещо, което ориентира мислите към духовно-научното разглеждане на въпроса на съдбата. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
47. Това, което се крие в изграждането на съдбата на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието.
Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието. С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието. 48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта съдбата не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за съдбата към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане. 49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното.
към текста >>
С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата
съдба
, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието.
Естествено чрез начина на изложението трябва да бъде ясно, че с такива описания не се твърди нещо свързано, а трябва само да се каже нещо, което ориентира мислите към духовно-научното разглеждане на въпроса на съдбата. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 47. Това, което се крие в изграждането на съдбата на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието. Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието.
С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието.
48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта съдбата не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за съдбата към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане. 49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното. Който вижда съдбата да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното. Защото връзките на съдбата нямат в себе си нищо природосъобразно. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта
съдба
та не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за
съдба
та към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 47. Това, което се крие в изграждането на съдбата на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието. Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието. С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието.
48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта съдбата не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за съдбата към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане.
49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното. Който вижда съдбата да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното. Защото връзките на съдбата нямат в себе си нищо природосъобразно. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 50. От особено голямо значение е да се обърне вниманието върху това, как разглеждането на историческия живот на човечеството се оживява благодарение на това, че се показва: самите човешки души са тези, които принасят събитията от една историческа епоха в друга, като в своите повтарящи се земни съществувания те преминават от една епоха в друга.
към текста >>
49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за
съдба
та може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното.
47. Това, което се крие в изграждането на съдбата на човека, се явява в много малка част в обикновеното съзнание, то царува в своята най-голяма част в безсъзнанието. Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието. С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието. 48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта съдбата не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за съдбата към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане.
49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното.
Който вижда съдбата да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното. Защото връзките на съдбата нямат в себе си нищо природосъобразно. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 50. От особено голямо значение е да се обърне вниманието върху това, как разглеждането на историческия живот на човечеството се оживява благодарение на това, че се показва: самите човешки души са тези, които принасят събитията от една историческа епоха в друга, като в своите повтарящи се земни съществувания те преминават от една епоха в друга. 51. Против едно подобно разглеждане лесно ще се възрази, че то отнема на историята елементарния и наивен характер; но тези, които повдигат подобно възражение, не са прави.
към текста >>
Който вижда
съдба
та да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното.
Обаче именно чрез разкриването на съдбовното става явно, как това, което лежи в без съзнанието, е доведено до съзнанието. Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието. С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието. 48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта съдбата не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за съдбата към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане. 49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното.
Който вижда съдбата да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното.
Защото връзките на съдбата нямат в себе си нищо природосъобразно. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 50. От особено голямо значение е да се обърне вниманието върху това, как разглеждането на историческия живот на човечеството се оживява благодарение на това, че се показва: самите човешки души са тези, които принасят събитията от една историческа епоха в друга, като в своите повтарящи се земни съществувания те преминават от една епоха в друга. 51. Против едно подобно разглеждане лесно ще се възрази, че то отнема на историята елементарния и наивен характер; но тези, които повдигат подобно възражение, не са прави. Напротив, такова разглеждане задълбочава погледа в историческите събития, които могат да бъдат проследени до най-дълбоката вътрешност на човешкото същество.
към текста >>
Защото връзките на
съдба
та нямат в себе си нищо природосъобразно.
Никак не са прави онези, които говорят за временно безсъзнателното така, като че то трябва да остане абсолютно в областта на не познатото и че по този начин поставя една граница на познанието. С всяка една част, която се разкрива на човека от неговата съдба, той повдига нещо, което по-рано е било безсъзнателно, в областта на съзнанието. 48. Чрез едно такова повдигане човек съзира, как всред живота между раждането и смъртта съдбата не е била изтъкана; именно чрез това той е насочен по отношение на въпроса за съдбата към разглеждането на живота между смъртта и едно ново раждане. 49. В разглеждането на това насочване на човешкото изживяване вън от самия него по отношение на въпроса за съдбата може да се развие едно истинско чувство за отношението на сетивното с духовното. Който вижда съдбата да царува в човешкото същество, той стои вече в духовното.
Защото връзките на съдбата нямат в себе си нищо природосъобразно.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 50. От особено голямо значение е да се обърне вниманието върху това, как разглеждането на историческия живот на човечеството се оживява благодарение на това, че се показва: самите човешки души са тези, които принасят събитията от една историческа епоха в друга, като в своите повтарящи се земни съществувания те преминават от една епоха в друга. 51. Против едно подобно разглеждане лесно ще се възрази, че то отнема на историята елементарния и наивен характер; но тези, които повдигат подобно възражение, не са прави. Напротив, такова разглеждане задълбочава погледа в историческите събития, които могат да бъдат проследени до най-дълбоката вътрешност на човешкото същество. С това историята става по-богата и по-конкретна, а не по-бедна и по-отвлечена.
към текста >>
94.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
ИЗЖИВЯВАНЕТО НА
СЪДБА
ТА
НЕЩО ЗА РАЗБИРАНЕТО НА ДУХА И ЗА
ИЗЖИВЯВАНЕТО НА СЪДБАТА
В съобщенията и съзерцанията, които на това място са отправени към членовете, този път трябва да на правим да се влее нещо, което ще бъде способно да даде на мислите върху ръководните принципи едно по-нататъшно направление. Разбирането на антропософското познание може да бъде подпомогнато, когато човешката душа е насочена отново и отново към отношението на човека със света. Когато човек насочи вниманието си върху света, в който се ражда и който напуска със смъртта, той има първо около себе си изобилието на своите сетивни впечатления. Той си образува мисли върху тези сетивни впечатления. Като осъзнава това: "аз си съставям мисли върху това, което моите сетива ми разкриват като свят", той може вече да започне със себенаблюдението.
към текста >>
В тези изживявания на
съдба
та, в тяхното редуване човек изживява своето собствено съществуване.
Светът ми дава повод да изживея себе си в мисли. Аз намирам себе си в моите мисли, когато наблюдавам света. Продължавайки така в размишленията човекът изгубва света от съзнанието; и в това съзнание влиза Азът. Той престава да си образува представи за света; започва да изживява Себе-то. Ако, обратно, вниманието бъде насочено върху вътрешността, в която се оглежда светът, в съзнанието изникват съдбовните събития на живота, през които човешкото Себе е минало от момента, до който се простират неговите спомени, насам.
В тези изживявания на съдбата, в тяхното редуване човек изживява своето собствено съществуване.
Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една съдба", човек може да започне с разглеждането на света. Той може да си каже: аз не бях сам в моята съдба; светът се е намесил в моето изживяване. Аз съм искал това или онова; в моята воля се е влял светът. Аз намирам света в моята воля, като изживявам тази воля съзерцавайки себе си. Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът.
към текста >>
Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една
съдба
", човек може да започне с разглеждането на света.
Аз намирам себе си в моите мисли, когато наблюдавам света. Продължавайки така в размишленията човекът изгубва света от съзнанието; и в това съзнание влиза Азът. Той престава да си образува представи за света; започва да изживява Себе-то. Ако, обратно, вниманието бъде насочено върху вътрешността, в която се оглежда светът, в съзнанието изникват съдбовните събития на живота, през които човешкото Себе е минало от момента, до който се простират неговите спомени, насам. В тези изживявания на съдбата, в тяхното редуване човек изживява своето собствено съществуване.
Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една съдба", човек може да започне с разглеждането на света.
Той може да си каже: аз не бях сам в моята съдба; светът се е намесил в моето изживяване. Аз съм искал това или онова; в моята воля се е влял светът. Аз намирам света в моята воля, като изживявам тази воля съзерцавайки себе си. Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът. Той престава да изживява Себе-то; започва да съзира света в чувствуването.
към текста >>
Той може да си каже: аз не бях сам в моята
съдба
; светът се е намесил в моето изживяване.
Продължавайки така в размишленията човекът изгубва света от съзнанието; и в това съзнание влиза Азът. Той престава да си образува представи за света; започва да изживява Себе-то. Ако, обратно, вниманието бъде насочено върху вътрешността, в която се оглежда светът, в съзнанието изникват съдбовните събития на живота, през които човешкото Себе е минало от момента, до който се простират неговите спомени, насам. В тези изживявания на съдбата, в тяхното редуване човек изживява своето собствено съществуване. Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една съдба", човек може да започне с разглеждането на света.
Той може да си каже: аз не бях сам в моята съдба; светът се е намесил в моето изживяване.
Аз съм искал това или онова; в моята воля се е влял светът. Аз намирам света в моята воля, като изживявам тази воля съзерцавайки себе си. Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът. Той престава да изживява Себе-то; започва да съзира света в чувствуването. Аз мисля вън в света; там намирам себе си; потопявам се в самия мене, там аз намирам света.
към текста >>
Да се чувствува човек формиран в своето Себе от
съдба
та и да чувствува в това формиране вълните на мировото ставане това води до втората мирова загадка.
Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът. Той престава да изживява Себе-то; започва да съзира света в чувствуването. Аз мисля вън в света; там намирам себе си; потопявам се в самия мене, там аз намирам света. Когато чувствува достатъчно силно това той стои посред загадките на света и на човека. Защото да чувствува човек: аз полагам усилия в мисленето, за да разбера света и самият аз се вмъквам в него, това дава първата мирова загадка.
Да се чувствува човек формиран в своето Себе от съдбата и да чувствува в това формиране вълните на мировото ставане това води до втората мирова загадка.
В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание. Защото Антропософията настоява върху това: съществува едно духовно изживяване, което в мисленето не изгубва света. Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе.
към текста >>
Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на
съдба
та, в което човек не изгубва своето себе.
Да се чувствува човек формиран в своето Себе от съдбата и да чувствува в това формиране вълните на мировото ставане това води до втората мирова загадка. В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание. Защото Антропософията настоява върху това: съществува едно духовно изживяване, което в мисленето не изгубва света. Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят.
Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе.
И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света. Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата. Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане. Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват.
към текста >>
И в
съдба
та той може да изживява самия себе си като нещо действуващо.
В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание. Защото Антропософията настоява върху това: съществува едно духовно изживяване, което в мисленето не изгубва света. Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе.
И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо.
В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света. Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата. Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане. Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват. Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят.
към текста >>
В неегоистичното разглеждане на човешката
съдба
тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света.
Защото Антропософията настоява върху това: съществува едно духовно изживяване, което в мисленето не изгубва света. Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо.
В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света.
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата. Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане. Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват. Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят. Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията.
към текста >>
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда
съдба
та.
Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света.
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата.
Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане. Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват. Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят. Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията. Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща.
към текста >>
Съдба
та на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват.
Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света. Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата. Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане.
Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват.
Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят. Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията. Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща. И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин. Антропософията намира Себе-то, като показва, как от сетивния свят за човека се разкриват не само сетивните възприятия, но и въздействията от неговото предземно съществуване и от неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>
Открие ли, че той самият действува в царуването на
съдба
та, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят.
И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света. Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата. Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане. Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват.
Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят.
Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията. Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща. И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин. Антропософията намира Себе-то, като показва, как от сетивния свят за човека се разкриват не само сетивните възприятия, но и въздействията от неговото предземно съществуване и от неговите минали съществувания на Земята. Човек може да насочи поглед навън в света на сетивата и да каже: там има не само цвят, звук, топлина; там действуват също и изживявания
към текста >>
95.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
64. В
съдба
та на човека се разкрива не само действието на един външен свят, но също и светът на неговото собствено Себе.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАДЕНИ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 62. Във възприятието на сетивата сетивният свят изнася на повърхността само една част от същността, която той крие в дълбочините на своите вълни. При едно проникващо духовносъобразно наблюдение той по казва, че тези дълбочини се намират последствията от това, което човешките души са извършили в отдавна минали времена. 63. Вътрешният свят на човека открива на обикновеното самонаблюдение само една част от това, в което той стои. При едно подсилено изживяване той показва, че стои в една жива духовна действителност.
64. В съдбата на човека се разкрива не само действието на един външен свят, но също и светът на неговото собствено Себе.
65. В душевните изживявания на човека се изявява не само едно Себе, но също един духовен свят, който при едно духовносъобразно познание Себето знае, че е съединен с неговото собствено същество. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 66. Съществата на третата йерархия се изявяват в живота, който в човешкото мислене стига до разгръщане като духовна основа на това мислене. Този живот се крие в човешката мислителна дейност. Ако той би продължавал да действува в тази мислителна дейност като собствено битие, човекът не би могъл да стигне до свобода.
към текста >>
96.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези резултати и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на
съдба
та /Кармата/ на настоящия живот.
Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество живеят действията на един живот прекаран между смъртта и едно ново раждане. 89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съединено нехармонично с духовната същност на света. Будното съзнание не може да обхване същинското съдържание на това съновидно съзнание. На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество. 90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от резултатите на миналите земни съществувания.
Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези резултати и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на съдбата /Кармата/ на настоящия живот.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата. И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие. В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение. 92. Кармата, която действува във волята, е едно свойство, което е внедрено в нея от минали съществувания.
към текста >>
Тогава човек чувствува своята
съдба
в себе си.
За да възприеме този свят в своето съзнание, Кармата трябва да мълчи в живота на представите. Като същество, което изработва представи, човекът забравя един вид своята Карма. 95. В изявите на волята действува Кармата. Обаче нейното действие остава в безсъзнанието. Когато това, което действува несъзнателно във волята, е издигнато до Имагинацията, тогава Кармата бива обхваната.
Тогава човек чувствува своята съдба в себе си.
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания. Тогава се оказва, че миналото съществуване действува в настоящето. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята. Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване.
към текста >>
97.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато
съдба
та ги отнесе непосредствено на съответното място.
Който се остави да му подействува разказът, така както го дава Рудолф фон Емс, може да почувствува, колко много се е изменило изживяването на земния свят от онова време насам, когато е живял кайзерът Отто /през 9-то столетие/. Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят. В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях.
към текста >>
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със
съдба
та и волята на земните хора.
Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст.
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
Така е и с хубавия "разказ за Роланд", в който се прославя походът на Карл Велики срещу езичниците в Испания. Позовавайки се на Библията, там се казва, че за да може Карл Велики да постигне своята цел, слънцето спира своя ход, така щото един ден става дълъг колкото два. Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия живот. В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят. Също и явяващите се в разказа за херцог Ернст имагинации се отнасят в действителност към това, което между опитностите във физическата сфера е изживяно в един "астрален свят", на който човекът принадлежи както и на физическия.
към текста >>
98.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Едно събитие, в което вливането на духовното в земните събития се изявява особено ярко, е явяването и
съдба
та на Йоана д, Арк, Орлеанската девица /1412-1431 г./.
В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие. Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие. Ако със своите стремежи тези врагове на човечеството биха постигнали не само да създават пречки, но биха го осъществили напълно, развитието на Съзнателната душа би било възпрепятствувано.
Едно събитие, в което вливането на духовното в земните събития се изявява особено ярко, е явяването и съдбата на Йоана д, Арк, Орлеанската девица /1412-1431 г./.
Това, което тя върши, за самата нея то има своите подтици дълбоко в подсъзнателните основи на нейната душа. Тя се подчинява на смътните вдъхновения на духовния свят. На Земята царува обърканост, чрез която трябва да бъде възпрепятствувана епохата на Съзнателната душа. Михаел трябва да подготви своята по-късна мисия от духовния свят. Той може да стори това там, където неговите импулси могат да бъдат приети в човешките души.
към текста >>
99.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Това стана благодарение на факта, че божествено-духовният Логос, Христос, свърза, заради човечеството своята космическа
съдба
със Земята.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята. Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре. Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота. Когато беше развита Разсъдъчната или Чувствуваща душа, човешкото същество можеше да бъде предпазено от неговото откъсване от божествено-духовните Същества само от действителността. В организма на Разсъдъчната душа, която през време на земното съществуване живееше от земното, трябваше да проникне вътрешно и земното божественото като Същество.
Това стана благодарение на факта, че божествено-духовният Логос, Христос, свърза, заради човечеството своята космическа съдба със Земята.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество. Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята. Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване. Срещу това събитие, което става като космическо събитие на Земята, стои слизането на Логоса за човечеството. Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране.
към текста >>
100.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът се намира в тази област не със своето мислене, а със своята воля, която се проявява в смисъла на
съдба
та.
Ние я намираме, когато насочим духовния поглед върху това, което човек донася със себе си от миналите земни съществувания. Обикновеното съзнание не познава това. То живее първо несъзнателно в човека. Но когато след духовното съществуване човекът идва на Земята, то веднага се оказва сродно със земните сили, които не се намират в областта на сетивното наблюдение и на сетивното мислене.
Човекът се намира в тази област не със своето мислене, а със своята воля, която се проявява в смисъла на съдбата.
Вземайки под съображение това, че Земята съдържа сили, които не попадат в областта на сетивата, можем да говорим за "духовната земя" като противоположен полюс на физическата. Тогава се получава, че като волево същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея. Като мислещо същество човекът донася от духовния свят сили във физическия; но с тези сили той остава духовно същество, което само се явява във физическия свят, но няма никакво общуване с него. През време на земното съществуване мислещият /образуващият представи/ човек има общуване само с "духовната земя".
към текста >>
НАГОРЕ