Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
16
резултата от
12
текста с точна фраза : '
Съвременната философия
'.
1.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той говори там за перспективи, които
съвременната
философия
трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие.
В една малка книжка "Истина и Наука", която излезе от печат през 1892 година, авторът на настоящата книга направи един слаб опит да обоснове философски онова което току-що бе изложено.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие.
В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея. Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа.
към текста >>
Обаче
съвременната
философия
го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него.
Не може да се отрече, че в течение на развитието на възгледа за света се явяват повторно гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна глава са свързани с разглеждането на напредъка на философските стремежи. Но в предидущите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това философско търсене трябваше първо да извоюва всичко онова, което може да се счита като продължение на просветването на изживяванията на мисълта през гръцката епоха, за да посочи към пътя на свръхсетивното съзнание от своите собствени импулси, от чувствуването на това, което то самото може и може да постигне. В миналите времена пътят към едно такова съзнание беше така да се каже без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия.
Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него.
Без него тя е стигнала дотам, да мисли духовното изследване в направления, които, следвани по естествен начин, се вливат в признанието на свръхсетивното съзнание. Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи. И ние показахме как проследяването на тези направления чрез живеещата в самите тях душа довежда до признанието на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
2.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Съвременната
философия
страда от една нездрава вяра в Кант.
Съвременната философия страда от една нездрава вяра в Кант.
Нека настоящия труд допринесе за преодоляването на тази вяра. Би било престъпно да подценим безсмъртните заслуги на този човек за развитието на немската наука. Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим началото на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум. Какво направи Кант? Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
към текста >>
3.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на
съвременната
философия
и по-точно на етиката.
Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3).
Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката.
Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята интуиция, подтик към действие.
към текста >>
4.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със
съвременната
философия
с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
5.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Разглеждането, което е изразено в книгата, се опитва да докаже, че някои отношения на разширението в
съвременната
философия
работят в насоката, "да се намери във вътрешното изживяване на човешката душа нещо, което се изявява по такъв начин, че да не може да му се оспорва мястото в новия образ на света от страна на природознанието.
То може да бъде прочетено от фактите, които предстоят на това разглеждане. Това се опитахме да направим във втория том на настоящата книга. Предприемането на един такъв опит доведе до там, да бъде прибавена във второто издание заключителната глава, която съдържа едно "Скицирано изложение на перспективата за една антропософия". Някой може да бъде на мнение, че това изложение е напълно извън рамките на изложеното в тази книга. Но още в предговора към първия том бе казано, че целта на това изложение "не е само да даде един кратък очерк на историята на философските въпроси, но и да говори върху самите тези въпроси и тяхното разширение чрез тяхно то историческо разглеждане".
Разглеждането, което е изразено в книгата, се опитва да докаже, че някои отношения на разширението в съвременната философия работят в насоката, "да се намери във вътрешното изживяване на човешката душа нещо, което се изявява по такъв начин, че да не може да му се оспорва мястото в новия образ на света от страна на природознанието.
Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната глава говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази глава към своето изложение. На него му се струва какво наблюдението показва, че е присъщо на тези философии и на техния исторически признак, да не спират в тяхното търсене направлението към търсенето и че това направление, тази посока трябва да доведе до светогледа, който е скициран в края на книгата. Този светоглед иска да бъде една действителна "Наука на Духа". Който намира това за правилно, на него този светоглед ще се яви като нещо, което дава отговора на въпросите, както съвременната философия поставя, въпреки че тя самата не изисква този отговор. И щом това е правилно, тогава от казаното в заключителната глава пада също светлина и върху историческото положение на новата философия.
към текста >>
Който намира това за правилно, на него този светоглед ще се яви като нещо, което дава отговора на въпросите, както
съвременната
философия
поставя, въпреки че тя самата не изисква този отговор.
Но още в предговора към първия том бе казано, че целта на това изложение "не е само да даде един кратък очерк на историята на философските въпроси, но и да говори върху самите тези въпроси и тяхното разширение чрез тяхно то историческо разглеждане". Разглеждането, което е изразено в книгата, се опитва да докаже, че някои отношения на разширението в съвременната философия работят в насоката, "да се намери във вътрешното изживяване на човешката душа нещо, което се изявява по такъв начин, че да не може да му се оспорва мястото в новия образ на света от страна на природознанието. Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната глава говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази глава към своето изложение. На него му се струва какво наблюдението показва, че е присъщо на тези философии и на техния исторически признак, да не спират в тяхното търсене направлението към търсенето и че това направление, тази посока трябва да доведе до светогледа, който е скициран в края на книгата. Този светоглед иска да бъде една действителна "Наука на Духа".
Който намира това за правилно, на него този светоглед ще се яви като нещо, което дава отговора на въпросите, както съвременната философия поставя, въпреки че тя самата не изисква този отговор.
И щом това е правилно, тогава от казаното в заключителната глава пада също светлина и върху историческото положение на новата философия.
към текста >>
6.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Представите на Дитлей, Ойкен, Винделбанд, Рикерт и други са такива опити в
съвременната
философия
, които искат да държат сметка за изискванията на природознанието и на разглеждането на душевното изживява не по такъв начин, че наред с естествената наука да може да съществува и една духовна наука.
Много от най-новите направления на мислите се представят като опити, да се търси в себесъзнателния Аз, който в течение на развитието на философията се чувства все повече откъснат от света, може ли да се търси в този себесъзнателен Аз нещо, което да доведе отново до неговото свързване със света?
Представите на Дитлей, Ойкен, Винделбанд, Рикерт и други са такива опити в съвременната философия, които искат да държат сметка за изискванията на природознанието и на разглеждането на душевното изживява не по такъв начин, че наред с естествената наука да може да съществува и една духовна наука.
Същата цел преследват с насоката на своите мисли и Херман Коен /роден в 1848 г. виж стр. 50 на настоящия том/, Паул Наторн, Август Щадлер, Ернст Касирер, Валтер Кинкел и техните съмишленици. Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване. Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/.
към текста >>
7.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Той говори там за перспективи, които
съвременната
философия
трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин.
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин.
В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация.
към текста >>
Обаче
съвременната
философия
го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път.
Не може да се отрече, че в течение на развитието на светогледите се явяват гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна глава са свързани с разглеждането напредъка на философските стремежи. Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание. През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия.
Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път.
Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание. Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи. И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
8.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Чувствах колко далече се намирам от
съвременната
философия
.
По-скоро човек би трябвало първо да провери дали възгледът за представата като нещо нереално е защитим или пък произхожда единствено от един предразсъдък. Едуард фон Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване. Още от обяснението на думата „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално. Когато чух това възражение, в душата ми нахлу мраз. „Обясненията на думите“ да бъдат сериозна изходна точка за един светоглед!
Чувствах колко далече се намирам от съвременната философия.
Когато на връщане седях в купето на влака, потънал в мислите и спомените си за все пак толкова ценното ми посещение, това душевно смразяване се повтори. То беше нещо, чието въздействие продължи дълго у мен.
към текста >>
9.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по
философия
, но и да се запознае със
съвременната
философия
в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко.
Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене.
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко.
Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея.
към текста >>
За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на
съвременната
философия
.
Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука.
За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия.
Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
към текста >>
10.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на
съвременната
философия
, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол. Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е. той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
11.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако
съвременната
философия
би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна
философия
би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази
философия
, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна
философия
би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот.
Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
към текста >>
12.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Понякога
съвременната
философия
се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината.
Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
НАГОРЕ