Търсене в текстове за 'Събуждане'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са резултати от 157 текста в 2 страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Събуждане'.
На страница 1: 262 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане.
- Б.а./ Общото на тези два възгледа с наивния реализъм е това, че се опитват да намерят своето място, чрез проучване на възприятията. Но в тази област те никъде не могат да намерят здрава почва. Главен въпрос за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите. За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен стремеж към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз. Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане. Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е. докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне.
към текста >>

В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им.
Главен въпрос за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите. За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен стремеж към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз. Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане. Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е. докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне. Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението.
към текста >>

Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува.
докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне. Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието. Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването.
към текста >>

2. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене.
Този символичен елемент не може да убегне от вниманието на добросъвестния наблюдател. Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него. Събужда се и вижда, че единия край на завивката е увит около ръката му. Следователно, възприемането няма конкретен и непосредствен, а именно символичен характер. Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх. При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене. Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища. Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища. Звуците на стенния часовник могат да породят образа на войскова част, маршируваща под ритъма на барабаните. Един падащ стол може да предизвика твърде драматичен сън, в който шумът се възприема като изстрел. След като човек започне да развива етерното си тяло, неговите логично подредени сънища запазват своя символичен характер.
към текста >>

3. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането.
Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането. Атлантецът можеше и нещо друго. Той знаеше какво да направи, за да превърне силата на куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от куп каменни въглища в двигателна сила. През време на атлантската епоха растенията се отглеждаха не само, за да бъдат използувани като хранителни средства, а също за да се поставят дремещите в тях сили в служба на съобщенията и на индустрията. Както ние имаме устройства да превърнем дремещата в каменните въглища сила в двигателната сила на нашите локомотиви, така и атлантците имаха съоръжения, които – така да се каже – те отопляваха с растителни семена и в които жизнената сила се превръщаше в технически използваема сила. Така бяха поставени в движение летящите на неголяма височина над Земята превозни средства.
към текста >>

4. ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

И един такъв медиум може тогава да разказва, или през време на транса, или след събуждането си, за изживявания, които са подобни на тези от арената на Сатурн.
Също и онзи човек, който е ясновидец в смисъл на духовната наука, може да си състави една сполучлива представа за това. Само че той самият не живее в такова състояние на съзнанието. Напротив, той се издига до далеч по-висше състояние, което в известно отношение е подобно на първичното състояние. При обикновения човек на съвременната Земна степен това състояние, през което той е минал някога, е било заличено чрез “ясното дневно съзнание”. “Медиумът”, който изпада в дълбок транс, е пренесен обаче отново в него, така че той възприема така, както някога са възприемали всички хора през времето на “Сатурновата епоха”. И един такъв медиум може тогава да разказва, или през време на транса, или след събуждането си, за изживявания, които са подобни на тези от арената на Сатурн. Без съмнение можем да кажем само, че те са “подобни”, не обаче “същите”, защото фактите, които са се разиграли на Сатурн, са отминали веднъж за винаги; днес около човека се разиграват още само такива факти, които имат известно сродство с горните. И само едно “Сатурново съзнание” може да възприеме тези последните. Ясновидецът в горния смисъл придобива сега както гореспоменатия медиум едно такова Сатурново съзнание; обаче към него той запазва също и своето “ясно дневно съзнание”, което човекът още нямаше на Сатурн и което медиумът изгубва през време на трансовото състояние. Следователно един такъв ясновидец не се намира в самото Сатурново съзнание, обаче той може да си образува представа за него. Но докато това Сатурново съзнание по яснота стои няколко степени по-низко от съвременното човешко съзнание, то превъзхожда последното по обширността на това, което може да възприема.
към текста >>

5. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин.
Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата. Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая. Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него.
към текста >>

6. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Органите на сетивата бяха така преобразени, че от простото образно съзнание на Старата Луна можа да се развие предметното съзнание, което е посредник при възприемането на външните неща и което днес човекът притежава от събуждането сутрин до заспиването вечер.
И силите на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън. Чрез това напредване развитието на небесните тела стана възможно, към тричленната природа на човешкото същество, каквато тя беше още на Луната, да бъде присъединен четвъртият член, “Азът”. Това присъединяване беше свързано с усъвършенстване на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло. Усъвършенствуването на физическото тяло се състоеше в това, че в него бе създадена сърдечната система като предусловие за топлата кръв. Самопонятно е, че сега системата на сетивата, на жлезите и нервната система трябваше да бъдат преобразени така, че да могат да работят в човешкия организъм заедно с новоприбавената система на топлата кръв. Органите на сетивата бяха така преобразени, че от простото образно съзнание на Старата Луна можа да се развие предметното съзнание, което е посредник при възприемането на външните неща и което днес човекът притежава от събуждането сутрин до заспиването вечер. На Старата Луна сетивата не бяха още отворени навън; образите на съзнанието изплуваха отвътре; именно това отваряне на сетивата към външния свят е постижението на Земното развитие. По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства. Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв. Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха.
към текста >>

7. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Докато при събуждането, от безсъзнателните дълбини на съня като от един скрит и тайнствен извор бликват силите на човешкото съзнание.
От етерното тяло свръхсетивното наблюдение се издига до следващата съставна част на човешкото същество. За да си изградим подходяща представа за нея, то насочва вниманието ни към съня, докато по отношение на етерното тяло вниманието ни беше насочено към смъртта. Доколкото разглеждаме видимите явления, цялото човешко творчество е дейност, която се осъществява в състояние на будност. Тази дейност обаче е възможна само, ако човек непрекъснато черпи от съня възстановяване на своите изразходвани сили. По време на сън изчезват всякакъв вид мисли и действия; за съзнателния живот изчезва всяко страдание, всяко удоволствие. Докато при събуждането, от безсъзнателните дълбини на съня като от един скрит и тайнствен извор бликват силите на човешкото съзнание. Същото съзнание, което при заспиването угасва в дълбок мрак, при събуждането се появява отново. От гледна точка на свръхсетивното познание, това което непрекъснато пробужда живота от състоянието на безсъзнание, представлява третата съставна част на човешкото същество. Можем да я наречем „астрално тяло" (Astralleib). Както физическото тяло не може да поддържа своята форма чрез намиращите се в него минерални вещества и сили без да бъде проникнато от етерното, така и силите на етерното тяло не могат чрез самите себе си да се изпълнят със светлината на съзнанието. Едно етерно тяло, предоставено само на себе си, би трябвало да се намира в състояние на непрекъснат сън.
към текста >>

Същото съзнание, което при заспиването угасва в дълбок мрак, при събуждането се появява отново.
За да си изградим подходяща представа за нея, то насочва вниманието ни към съня, докато по отношение на етерното тяло вниманието ни беше насочено към смъртта. Доколкото разглеждаме видимите явления, цялото човешко творчество е дейност, която се осъществява в състояние на будност. Тази дейност обаче е възможна само, ако човек непрекъснато черпи от съня възстановяване на своите изразходвани сили. По време на сън изчезват всякакъв вид мисли и действия; за съзнателния живот изчезва всяко страдание, всяко удоволствие. Докато при събуждането, от безсъзнателните дълбини на съня като от един скрит и тайнствен извор бликват силите на човешкото съзнание. Същото съзнание, което при заспиването угасва в дълбок мрак, при събуждането се появява отново. От гледна точка на свръхсетивното познание, това което непрекъснато пробужда живота от състоянието на безсъзнание, представлява третата съставна част на човешкото същество. Можем да я наречем „астрално тяло" (Astralleib). Както физическото тяло не може да поддържа своята форма чрез намиращите се в него минерални вещества и сили без да бъде проникнато от етерното, така и силите на етерното тяло не могат чрез самите себе си да се изпълнят със светлината на съзнанието. Едно етерно тяло, предоставено само на себе си, би трябвало да се намира в състояние на непрекъснат сън. С други думи, то би могло да поддържа във физическото тяло само един растителен живот.
към текста >>

8. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Свръхсетивното наблюдение обаче може да го проследи даже и в периода преди то отново да е завладяло физическото и етерното тяло по време на събуждането.
За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън. В последния случай астралното тяло се отделя от физическото и етерно тяло и приема една друга форма, различна от тази, която му е свойствена докато трае връзката му с физическото и етерното тяло. И задача на свръхсетивното познание е тъкмо да изучи тази друга форма на съществувание. За сетивното наблюдение астралното тяло изчезва веднага след заспиване. Свръхсетивното наблюдение обаче може да го проследи даже и в периода преди то отново да е завладяло физическото и етерното тяло по време на събуждането. Както във всички случаи, където става дума за познание на скрити процеси и явления, така и тук за свръхсетивното познание е необходимо точното установяване на всички факти, свързани със съня; веднъж установени и формулирани обаче, те стават напълно разбираеми за всяко непредубедено мислене. Защото процесите на скрития свят винаги проявяват своите действия във видимия свят. Всяко вникване в резултатите от свръхсетивното наблюдение прави понятни и всички физически процеси и такова потвърждение е винаги нещо желателно. Ако някой отказва да си служи с дадените по-нататък в книгата средства за свръх сетивно наблюдение, той може да направи следното. Първоначално той може да приеме наготово данните от свръхсетивното познание и да ги приложи в своето разбиране на видимите процеси и явления.
към текста >>

При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там.
В същия Космос, от който е роден целият човек. В този Космос се намира източникът на образите, чрез който човек поддържа формата на своето тяло. В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса. При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там. По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота. Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън. От следващите описания на Тайната. Наука ще видим, че тази родина на астралното тяло е много по-обширна от всичко онова, което в по-тесен смисъл принадлежи на физическото тяло. Като физическо същество, човек е една съставна част от Земята, докато неговото астрално тяло принадлежи на светове, в които освен нашата Земя, се движат и други небесни тела.
към текста >>

По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота.
В този Космос се намира източникът на образите, чрез който човек поддържа формата на своето тяло. В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса. При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там. По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота. Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън. От следващите описания на Тайната. Наука ще видим, че тази родина на астралното тяло е много по-обширна от всичко онова, което в по-тесен смисъл принадлежи на физическото тяло. Като физическо същество, човек е една съставна част от Земята, докато неговото астрално тяло принадлежи на светове, в които освен нашата Земя, се движат и други небесни тела. По тази причина както ще стане ясно и по-нататък по време на съня той навлиза в един свят, към който освен Земята принадлежат и други светове.
към текста >>

Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън.
В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса. При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там. По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота. Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън. От следващите описания на Тайната. Наука ще видим, че тази родина на астралното тяло е много по-обширна от всичко онова, което в по-тесен смисъл принадлежи на физическото тяло. Като физическо същество, човек е една съставна част от Земята, докато неговото астрално тяло принадлежи на светове, в които освен нашата Земя, се движат и други небесни тела. По тази причина както ще стане ясно и по-нататък по време на съня той навлиза в един свят, към който освен Земята принадлежат и други светове. Би било излишно да се спираме на едно елементарно недоразумение относно тези факти.
към текста >>

9. ПЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Да, то обитава душата и човек го изживява така, както би изживял себе си, когато по време на сън би се намирал не в безсъзнание, а в съзнание, и то вън от своето физическо тяло, усещайки, че при събуждането сам той пробужда етерното тяло.
А човек ще се научи да опознава онези свръхсетивни Същества, до които душата намира достъп, тъкмо чрез споменатите качества. Сигурният път за ориентация в свръхсетивния свят се свежда до това, че благодарение на своето отношение към копията на Съществата, човек се добира до самите Същества. В сетивния свят човек обиква едно същество, след като го опознава; във втория свръхсетивен свят той може да обикне отражението или копието на Съществото още преди срещата си с действителността, защото това отражение се появява преди въпросната среща. Това, което душата се научава да разпознава в себе си по този начин, не е етерното или елементарното тяло. По-скоро то се явява като нещо, което пробужда етерното тяло. Да, то обитава душата и човек го изживява така, както би изживял себе си, когато по време на сън би се намирал не в безсъзнание, а в съзнание, и то вън от своето физическо тяло, усещайки, че при събуждането сам той пробужда етерното тяло. Така душата се научава да разпознава в себе си едно същество, което е трето след физическото и етерното тяло. Ще го наречем астрално тяло и засега с тази дума не загатваме нищо друго, освен това, което душата изживява в себе си според описания начин.
към текста >>

10. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм.
Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата. Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението. Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
към текста >>

И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности. * * * Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди. Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание. Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията. Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание.
към текста >>

При всяко събуждане, когато душата, напускайки духовния свят иска отново да проникне във физическия и етерен организъм, тя трябва да се изостави на течението на лунните сили.
За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос. Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло. Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела. При всяко събуждане, когато душата, напускайки духовния свят иска отново да проникне във физическия и етерен организъм, тя трябва да се изостави на течението на лунните сили. Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл. Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към будното съзнание. Той намира отново това съзнание, след като е минал в обратна посока трите фази на съня.
към текста >>

11. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането.
И както показах вчера лунните сили са тези, които го запалват. За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи. Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това. А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната. И двете твърдения са точни. За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането. Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е. преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло. През време на този период той не е свързан с едно физическо и етерно тяло, защото това тяло не съществува. Докато през време на съня този организъм очаква един вид, защото душата и духът на човека да дойдат и да обитават отново в него. Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят.
към текста >>

12. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

На основата на това състояние на нещата, още от събуждането във физическия организъм присъства един етерен организъм, един астрален организъм и един Аз.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА Обикновения вътрешен живот протича и се изгубва в явленията на мисленето, чувстването и волята. На основата на това състояние на нещата, още от събуждането във физическия организъм присъства един етерен организъм, един астрален организъм и един Аз. Когато човек спи астралното тяло и Азът са излъчени от физическото тяло по-точно казано: - От физическата глава. Но в състоянието на будност те са напълно свързани с него и действат в него. През време на съня душата няма чрез самата себе си достатъчно сила, за да може да осъзнае всичко, което възприема чрез астралното тяло и чрез Аза, което е отразено във физическото тяло. Ако в своето будно състояние, човек би бил способен да познае цялата дейност, която развива неговото вътрешно същество, първо той би възприемал течението на своя собствен живот, т.е. жизнените действителности, върху които се присаждат спомените.
към текста >>

Дейността на трите полета на неговата душа етерното, астралното и същността на Аза се потопява в неговия физически организъм от събуждането до вечерта и го обработва по такъв начин, че чистата дейност, която произвежда, предизвиква представите, мислите, които той самият препраща в съзнанието.
Всичко това е заличено през време на будното състояние. В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата кръв чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз. В него не присъства нищо, което би го накарало да каже: Аз съм изцяло пропит от божествен живот. Всяка сутрин когато се събужда, човешкото същество облича своя физически организъм, както обличаме една дреха, и в него се разгръща дейността на етерното тяло, тази на астралния организъм и тази на Аза. То пропива своя организъм със силите, които е събрало през време на съня, минавайки през звездните светове. Дейността на трите полета на неговата душа етерното, астралното и същността на Аза се потопява в неговия физически организъм от събуждането до вечерта и го обработва по такъв начин, че чистата дейност, която произвежда, предизвиква представите, мислите, които той самият препраща в съзнанието. Той не знае нищо за живота, който се разгръща в него за движенията на планетите и за света на съзвездията, защото когато е будно, всяка вътрешна дейност е отразена във физическия организъм. Влиянията на външния свят проникват чрез сетивата в него: Тези на светлината през очите, тази на света на звуците през ушите, действията на топлината и на студа през сетивото за топлина и т.н. Чрез дейността развита от душата всичко това е отразено под форма на мисли и душата познава този свят на мислите отразени в полето на съзнанието. Такива са условията, в които се намира душата през време на будното състояние. Този буден живот прави да изникне въпросът: Чрез какво действие на душата върху физическия организъм мислите се явяват така "отразени"?
към текста >>

13. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително. Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в будното съзнание толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на будното съзнание. За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея. Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване. Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване. Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>

14. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини. Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/. Неговата личност е като една гранична колона на времето. Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки разум искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях. Нека погледнем неговото действие на събора от Базел, а и иначе сред неговата църковна общи на, и ще забележим това. Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел. Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните Същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност. "Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното. Така Николай от Куза е онази личност, която чувствувайки в собствения духовен живот смущението на космическото равновесие чрез Михаела си искала интуитивно да допринесе колкото е възможно повече за това, щото това смущение да бъде насочено за доброто на човечеството. Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
към текста >>

15. 50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания GA_26 Мистерията на Михаил

Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка. Тази връзка между представата на съновидението и будната мисъл е много важна. Човекът мисли в същите сили, чрез които той расте и живее. Само че, за да стане човекът мислител, тези сили трябва да умрат. Тук се намира точката, където може да се получи едно истинско разбиране, защо човек обхваща действителността чрез мисленето. В своите мисли той има мъртвия образ на това, което го изгражда от пълната с живот действителност.
към текста >>

16. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане.
Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия организъм по същия начин както етерното тяло. Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество. През време на съня физическото и етерното тяло остават във физическия и в етерния свят. Обаче там те не са в състоянието, в което се намират физическото и етерното тяло на едно растително същество. Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество. В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
към текста >>

17. 5. Растение, животно и човек GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм.
Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън. Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят. Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
към текста >>

18. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане.
Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно.
към текста >>

Поради същите причини обаче събуждането е тежко.
Болестното състояние показва едно астрално тяло, което има много малък афинитет към етерното и физическото тяло и е неподвижно в себе си. Чрез това физическото и етерно то тяло налагат техните собствени свойства. Чувството на неправилно свързаното с астралното тяло етерно тяло създава депресии; неправилното свързване с физическото тяло по ражда умореност и апатия. Фактът, че пациентът изпада в духовна безпомощност произхожда от там, че астралното тяло е безсилно да използува физическото и етерното тяло. Със всичко това е свързано и обстоятелството, че сънят е добър, за щото астралното тяло има слаба връзка с етерното и физическото тяло. Поради същите причини обаче събуждането е тежко. Астралното тяло не може да влезе във физическото. Едвам когато физическото и етерно тяло са уморени вечерта, настъпва една нормална връзка с него. Поради това пациентът се чувствува буден едвам вечерта. Цялото състояние показва, че първо трябва да бъде подсилено астралното тяло. Това се постига, когато вътрешно се дава арсеник във формата на естествена вода.
към текста >>

Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване.
СЛУЧАЙ СЕДМИ. Лекуване на склероза Една 61-годишна пациентка се яви в нашата клиника със склероза и албуминурия. Настоящото състояние е било причинено от една инфлуенца с леко повишение на температурата и смущения в стомаха и червата. От боледуването от инфлуенца насам пациентката не се чувствува вече добре. Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване. Сънят е добър. Съществува склонност към запичане. В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло.
към текста >>

Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане.
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища. Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло.
към текста >>

Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз.
С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища. Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло. Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката. С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това.
към текста >>

19. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно. Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано.
към текста >>

20. 15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания GA_39 Писма до членовете

Събуждането на силите на душата, които в обикновения живот дремят, се чувства тогава, когато усетим съвсем живо как сме "настроени", как трябва да действаме при една такава нагласа на душата.
НА ГРУПОВИТЕ СЪБРАНИЯ Научаването да се наблюдава човека по начина, описан в последното писмо, води до признаване на въздействието на духовно-душевното в човека върху физическото и етерното му същество. Когато стане ясно ,че сетивата възприемат човека като една картина и ще има готовност да се разбере, че има нещо повече, което работи в тази картина от това, което се съдържа в материалната и субстанция. Разпознавайки човека като "картина" ние ще подходим към него с напълно различна душевна нагласа, отколкото ако отчитаме само неговата материална природа и устройство. В тази нагласа на душата има една пробуждаща сила за действие. Събуждането на силите на душата, които в обикновения живот дремят, се чувства тогава, когато усетим съвсем живо как сме "настроени", как трябва да действаме при една такава нагласа на душата. Много зависи дали човек при самото възприемане на антропософията вече усеща, че в душата дремят други сили за познание от тези, които е съзнавал преди да стигне до Антропософията. Знаейки, че пред себе си има един образ, човек се съсредоточава върху познаването на това, което не е възприемаемо за сетивата. Той ще бъде завладян от него така, както в обикновения живот е завладян от всичко, достъпно за сетивата. Когато членовете на Антропософското общество, които изнасят лекции на груповите сбирки събудят вниманието си за такива неща, ще се стигне до истинското настроение в антропософското преподаване. Едва това настроение, което е извлечено от истинските факти, ще даде на груповите сбирки духа, който е необходимо да присъства.
към текста >>

21. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Сравнете съзнателния живот при събуждането и при заспиването.
Когато човек съблюдава това, тогава той добива една опитност, за която може да каже нещо само тогава, когато загатва за онова състояние, в което той постоянно изпада в своя живот, а именно състоянието на сън. Със заспиването всички представи, всички страдания и скърби и т.н. които човек изпитва през деня, потъват в една неопределена тъмнина. Целият съзнателен живот на човек потъва в една неопределена тъмнина. Той отново се явява, когато сутрин човек се събужда. Сравнете съзнателния живот при събуждането и при заспиването. Докато човек получава само съзнателни впечатления от външния сетивен живот, той донася отново сутринта със себе си само това, което е имал вечерта в съзнанието. Той се събужда отново със същото съдържание на съзнанието, спомня си за същите неща, може да мисли за същото, и т.н. Но когато започва да се упражнява по посочения начин, така че Азът да не присъствува, тогава нещата се представят различно. При такова упражнение човек познава своя напредък по това, че при събуждането той се чувствува обогатен чрез съня, че онова, което е приел преди заспиването, се връща обратно в него с едно по-богато съдържание. Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и плодът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня.
към текста >>

При такова упражнение човек познава своя напредък по това, че при събуждането той се чувствува обогатен чрез съня, че онова, което е приел преди заспиването, се връща обратно в него с едно по-богато съдържание.
Той отново се явява, когато сутрин човек се събужда. Сравнете съзнателния живот при събуждането и при заспиването. Докато човек получава само съзнателни впечатления от външния сетивен живот, той донася отново сутринта със себе си само това, което е имал вечерта в съзнанието. Той се събужда отново със същото съдържание на съзнанието, спомня си за същите неща, може да мисли за същото, и т.н. Но когато започва да се упражнява по посочения начин, така че Азът да не присъствува, тогава нещата се представят различно. При такова упражнение човек познава своя напредък по това, че при събуждането той се чувствува обогатен чрез съня, че онова, което е приел преди заспиването, се връща обратно в него с едно по-богато съдържание. Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и плодът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня. Такива са първите стъпки на онзи, който минава през един душевно-духовен живот. По-нататък настъпва възможността човек да усвоява едно такова съдържание и през време на деня, съдържание, което не е проникнато от азовото изживяване, въпреки че през деня Азът присъствува. Азовото изживяване трябва да застане наред с това съдържание така, както то застава във всяко сетивно съдържание. Когато вземем под внимание това, ние трябва да кажем: В едно душевно-духовно съдържание на човешкото битие може да погледне онзи, който е в състояние да вижда зад Аза.
към текста >>

22. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тогава въпреки заспиването те могат да чувствуват един вид събуждане.
Сега трябва да обърнем внимание на нещо, което всъщност малко хора наблюдават ясно. По-нататък човек чувствува, че докато в дневния живот вижда нещата с определени очертания, в момента на заспиването настъпва един вид затвореност в една неопределена мъгла, която понякога предизвиква студенина, понякога други чувства на определени места на тялото: на ръцете, на ставите, на слепоочията, на гръбнака и т.н. Това са чувства, които заспиващият може добре да наблюдава. Това са бихме могли да кажем такива тривиални опитности, които човек може да има всяка вечер при заспиване, стига да иска това. По-добри опитности имат вече хората, които наблюдават по-точно момента на заспиването с едно по-тънко развитие на своя душевен живот. Тогава въпреки заспиването те могат да чувствуват един вид събуждане. Това, което ви разказвам сега, може да каже всеки един, който е усвоил някои методи за действително наблюдение на тези неща, защото това е едно всеобщо човешко явление. В момента, когато при задремването хората чувствуват нещо като събуждане, състоянието е такова, че може действително да се каже: Събужда се нещо като една разширяваща се съвест, събужда се нещо като морал на душата. Този е действително случаят. Той се проявява особено чрез това, че такива хора наблюдават това, което са изживели в своята душа пред предния ден, и са останали доволни в своята съвест от него. Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане.
към текста >>

В момента, когато при задремването хората чувствуват нещо като събуждане, състоянието е такова, че може действително да се каже: Събужда се нещо като една разширяваща се съвест, събужда се нещо като морал на душата.
Това са чувства, които заспиващият може добре да наблюдава. Това са бихме могли да кажем такива тривиални опитности, които човек може да има всяка вечер при заспиване, стига да иска това. По-добри опитности имат вече хората, които наблюдават по-точно момента на заспиването с едно по-тънко развитие на своя душевен живот. Тогава въпреки заспиването те могат да чувствуват един вид събуждане. Това, което ви разказвам сега, може да каже всеки един, който е усвоил някои методи за действително наблюдение на тези неща, защото това е едно всеобщо човешко явление. В момента, когато при задремването хората чувствуват нещо като събуждане, състоянието е такова, че може действително да се каже: Събужда се нещо като една разширяваща се съвест, събужда се нещо като морал на душата. Този е действително случаят. Той се проявява особено чрез това, че такива хора наблюдават това, което са изживели в своята душа пред предния ден, и са останали доволни в своята съвест от него. Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане. Същевременно това чувствуване е изцяло противоположно на чувствуването през деня. Докато чувствуването на деня се показва по такъв начин, че нещата идват към нас, заспиващият чувствува, като че душата се разлива над един свят, който сега се пробужда и който включва главно едно простиране, едно разливане на чувството над това, което душата може да изживее по отношение на своята морална вътрешност като чрез едно разширение на съвестта.
към текста >>

Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане.
Тогава въпреки заспиването те могат да чувствуват един вид събуждане. Това, което ви разказвам сега, може да каже всеки един, който е усвоил някои методи за действително наблюдение на тези неща, защото това е едно всеобщо човешко явление. В момента, когато при задремването хората чувствуват нещо като събуждане, състоянието е такова, че може действително да се каже: Събужда се нещо като една разширяваща се съвест, събужда се нещо като морал на душата. Този е действително случаят. Той се проявява особено чрез това, че такива хора наблюдават това, което са изживели в своята душа пред предния ден, и са останали доволни в своята съвест от него. Те чувствуват твърде особено това в този момент на моралното събуждане. Същевременно това чувствуване е изцяло противоположно на чувствуването през деня. Докато чувствуването на деня се показва по такъв начин, че нещата идват към нас, заспиващият чувствува, като че душата се разлива над един свят, който сега се пробужда и който включва главно едно простиране, едно разливане на чувството над това, което душата може да изживее по отношение на своята морална вътрешност като чрез едно разширение на съвестта. Това е тогава един момент, който обаче за заспиващия изглежда много по-дълъг, един момент на вътрешно блаженство, когато се касае за едно разширение над нещата, с което душата може да бъде съгласна, но често пъти тя изпитва едно чувство на дълбоко разкъсване, когато има да си прави упреци. Накратко казано, моралният човек, който през време на деня е силно подтиснат от сетивните впечатления, се разпростира и се чувствува особено в момента на заспиването. И всеки, който е усвоил определен метод или само едно усещане по отношение на подобни наблюдения, знае, че в този момент се събужда определен копнеж, който бихме могли да опишем приблизително така: Човек иска, щото всъщност този момент да се разшири в неопределеното и да няма край.
към текста >>

Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено.
Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание. Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено. И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти. Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо.
към текста >>

Но същевременно той чувствува много точно, че преди събуждането е извършил нещо, че е работил нещо.
Това е една опитност. Обаче там, където не може да реши една задача, той чувствува, че няма вече възможността да извърши някои дейности, които трябва да извърши чрез мисленето. Той изгубва властта над инструмента и чувствува това много ясно. Това е един факт, който човек може да изживее много точно. Но когато духовният изследовател проспи задачата и след това се събужда, тогава много често може да се случи, че той се чувствува в състояние да реши задачата. Но същевременно той чувствува много точно, че преди събуждането е извършил нещо, че е работил нещо. Той чувствува, че е бил в състояние да постави през време на съня нещо в себе си в действие, в движение. За будното състояние той беше принуден да употреби мозъка. И той не може да постъпи по друг начин, освен да употреби мозъка. Но той не можеше вече да го употреби добре, понеже както описах мозъкът му противопоставяше съпротива. А сега той чувствува, че през време на съня, в състоянието на сън не е бил заставен да употреби мозъка.
към текста >>

Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането.
Това може да му се удаде; но обикновено не е така, а именно не е така при неща, които сега вече трябва да бъдат решени чрез мозъка. Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си. Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня.
към текста >>

И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли.
Следователно тогава човек чувствува нещо, което по-рано не е могъл в сетивния свят, той чувствува своята собствена дейност представяща му се в образи, в чудни образи, които са в движение един вид както когато мислите, от които би се нуждаел, биха били живи същества, които влизат в най-различни отношения помежду си. Той чувствува следователно своята собствена наречете я мислителна дейност, която е упражнил през време на съня, като редица от образи. Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме.
към текста >>

При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел.
Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме. Тогава сме принудени при всяка теглена черта или при всяко петно боя да се ръководим по образа, който стои пред нас. При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел. С едно такова явление ние един вид улавяме това, което душата е извършила, преди да се е събудила; ние сме уловили дейността за възобновяване на мозъка. Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на органите на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня. Човек се явява действително като един строител на себе си. Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени.
към текста >>

Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот.
Все пак можем да възпрепятствуваме отразяването /оглеждането/ по следния начин: когато надъхаме огледалото, тогава то не оглежда правилно. Обаче оглеждането /отражението/ в нашето тяло, което дейността на нашата душа изпитва, е свързано с това, че когато се оглеждаме в нашето тяло, самото отражение /оглеждане/ е една дейност, един процес в нашето тяло и че това, което се явява като отражение, ние го поставяме пред самите нас като една дейност. По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което мислим, и след това имаме буквите пред себе си. Така ние записваме дейността на душата в нашия телесен живот. Това, което анатомът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот. Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот. Тогава той констатира, че душевният живот е като един архитект, който съгражда нещо през нощта, а през време на дневния живот се оказва един разрушител. Сега ние имаме пред себе си душевния живот в будното и спящото състояние и през време на съня трябва да си го представим независим от телесния живот, както конникът е независим от коня. Но както конникът използува коня и изхабява неговите сили, така душата изхабява дейността на тялото, така щото стават химически процеси като букви на душевния живот. С това ние стигаме до една точка, където така сме изхабили /изразходвали/ живота на тялото, както той е ограничен в сетивата, в мозъка, че сме го изчерпили. Тогава трябва да започнем другата дейност, да преминем към обратния процес и да съградим отново това, което сме разградили.
към текста >>

И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането.
Цялата разлика на действителното ясновиждане от обикновения буден дневен живот се състои в това, че будният дневен живот, за да стигне до съзнание на душевната дейност, се нуждае от едно друго огледало, като за целта си служи с тялото, докато дейността на ясновидеца, когато тя се излъчва като душевна дейност, е така силна, че падащият лъч се оттегля обратно в самия себе си. По този начин става един вид отразяване при собственото вътрешно изживяване, при един духовен организъм. Всъщност нашата душа се намира в този духовен организъм и тогава, когато не сме никакъв духовен изследовател. Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя. И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането. Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото. Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго. Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината.
към текста >>

Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане.
Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане. Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува. Сега през неговата душа преминават цяло поредица от неприятни преживявания и го събужда едно особено болезнено събитие. Всичко това е твърде далече от неговите настоящи преживявания. Той става, понеже е много развълнуван от съня, движи се, известно време из стаята, но след това отново ляга и сега преживява в сън събития, които не е преживявал. Всички събития, които е изпитал, се разбъркват и сега той преживява нещо съвършено ново.
към текста >>

Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо?
Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните органи, които служат за живота на мисленето. През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот. Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи. Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение.
към текста >>

А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре.
Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи. Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите.
към текста >>

23. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане.
В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане. Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня. През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание. Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън. Иначе силата на човека е още твърде слаба, когато през време на съня е изоставен на самия себе си, за да има едно съзнание.
към текста >>

24. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането.
Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления. Така ние поглеждаме назад към всяко древно развитие на народите и си казваме: Това, което долавяме от тези древни времена като многозначителни образи, не е просто едно детско построение, една детска представа на фантастични природни явленията един сбор от образи, които наистина застават пред нас във форма на образи, но в тази форма на образи сочат към едно действително виждане на един духовен свят. Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони.
към текста >>

25. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца. Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух. Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица. Логосът и атомите в светлината на окултизма ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. Бъдещата задача на теософското световно течение.
към текста >>

26. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне.
– Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне. Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата. Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
към текста >>

27. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник.
Днес разбирането, интелектът е преобладаващата сила; в бъдеще тази сила ще бъде любовта /Будхи, Buddhi/, а във още по-далечно бъдеще човекът ще достигне до степента Атма. Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от кръста, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,. А доколкото тази сила се изразява в човешката природа, как в зародиш тя се стреми нагоре към божествената сила, тя се символизира чрез един триъгълник, чийто върх сочи нагоре. Боговете са се отдръпнали от човешката природа и са се отдалечили от човека; ала те са оставили в него триъгълника, който ще се развие по-нататък. Този триъгълник е също символ на Светия Граал. Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид. Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал.
към текста >>

Знакът Тау символизира една напълно нова сила, основаваща се на свободата и състояща се в събуждането на една нова естествена сила.
Минералното царство е изключено, за да се получи изобщо кръстът – човекът вече го владее. Когато растителното царство действа, тогава се получава кръстът, отправен нагоре/*26/; Онова, което се разгъва от Земята, от душата, като власт над Земята, е символът на бъдещето Свободно масонство. Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма. По заповед на Соломон никога не биха се появили работещите в социална общност хора. Повикани чрез знака Тау, издигнат високо от Хирам-Абиф, хората идват от всички страни. Знакът Тау символизира една напълно нова сила, основаваща се на свободата и състояща се в събуждането на една нова естествена сила. Ще започна със забележката, с която завърших последния път./*28/ аз ви казах, къде води такова голямо овладяване на неодушевената природа. Без много фантазия, може да се покаже какво се включва посредством един пример. Безжичният телеграф работи през едно пространство от предаващата станция до приемащата. Апаратът може по желание да бъде поставен да работи, той действа през големи пространства и човек може да контактува. Подобна сила на тази, чрез която работи безжичния телеграф без никакъв апарат ще бъде на разположение на човека в един бъдещ век, чрез което ще е възможно да се причиняват големи разрушения на отдалечени разстояния, без някой да може да открие, откъде произтича разрушението.
към текста >>

28. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Наричаме ги по-старите братя затова, защото са избързали в общото развитие и са постигнали тази висша гледна точка по-рано; именно знанието за вечната същност, събуждането ѝ така, че да може да се възприеме вечното също както обикновеният човек възприема сетивния свят.
Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго. Ако следва да характеризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото. Обучението и работата, провеждани там, са довели човека да осъзнае ядрото на вечната си същност. Те карат човека да намери връзката с висшия свят, със световете, лежащи над нас и да погледне нагоре към водачеството на нашите по-стари братя, към водачеството на онези, които живеят сред нас, постигнали степен, която всички вие ще постигнете по-късно. Наричаме ги по-старите братя затова, защото са избързали в общото развитие и са постигнали тази висша гледна точка по-рано; именно знанието за вечната същност, събуждането ѝ така, че да може да се възприеме вечното също както обикновеният човек възприема сетивния свят. За да постигне това, човекът трябва да следва по-старите братя, които живеят навсякъде сред нас. Тези по-стари братя или учители, великите водачи на човечеството, сами са били най-високопоставените водачи и предводители на окултната възвишена мъдрост, чрез която човекът осъзнава своята собствена вечна същност. Тези, които са поискали да бъдат приети в такова окултно братство до средата на изминалия 19-ти век, са били подлагани на строги изпитания и проби. В такова братство е можел да бъде приет само онзи, за когото е било сигурно, че чрез своя характер дава гаранция никога да не злоупотребява с висшата мъдрост за нисши цели. Освен това той е трябвало да даде гаранция чрез своята интелигентност, че разбира по правилен начин и в правилен смисъл преподаваното му в окултните братства.
към текста >>

29. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили.
Разбира се, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата»43. С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос. Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти. Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди. Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили. Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в Дома на архитекта44 относно връзката между болест, смърт, страдание и зло. През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се представя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот. ---------------------------- 40) Например вечер ретроспективно да се разглежда изминалият ден, като се започне от вечерта към сутринта и човек се опита да си спомни детайлите – облекло на хората, цветове и сетивни възприятия от околността.
към текста >>

30. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз.
Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос. Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване. Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир.
към текста >>

Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване. Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини. В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях.
към текста >>

Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането.
Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване. Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини. В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях. На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато Земята не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната.
към текста >>

И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане.
Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване. Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини. В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях. На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато Земята не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната. Човекът и тогава е съществувал, но още е нямал тяло, бил е духовно същество и тези духовно-душевни хора не са били осветявани от слънчева светлина отвън.
към текста >>

След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи.
Слънцето се отдръпва от Земята и вътре в човека настъпва мрак. Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си. Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях. А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии.
към текста >>

31. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако бихте могли да направите това, бихте видели, че не сте повече тук, понеже сте предали всичко за събуждането на живота и съзнанието в огледалния образ.
Тя се състои в онази мощ на волята, където съществото, чиято воля действа, е в състояние напълно да се отдаде, не само да даде малкото, което човекът желае да даде със своята слаба способност за чувстване и воля, а да отдаде цялото си съществуване, да се излее навън от себе си като вливаща се чак във веществеността същност. Ще си създадете представа какво се има предвид с великата жертва, най-висшето проявление на волята в божествената натура, ако си представите, че стоите пред огледало и виждате образът си да ви гледа от това огледало. Този образ е илюзия, която напълно ви прилича. Представете си, че сте умрял, че сте пожертвали своето битие, чувстване, мислене, своята същност, за да оживите този образ, да превърнете този образ в това, което сте самите вие. Самопожертването, предаването на своя живот на образа е това, което науката за духа във всички времена е наричала еманация, изтичане. Ако бихте могли да направите това, бихте видели, че не сте повече тук, понеже сте предали всичко за събуждането на живота и съзнанието в огледалния образ. Когато волята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец. С това характеризирахме какво е творческата воля в божествената същност. Това, което имаме да охарактеризираме като втори принцип в божествеността, доколкото тя се е изляла в човечеството, е дадено вече чрез самото сравнение: то е огледалното отражение. Живо си представете, че се намирате в божество, което е миротворящо, център на Универсума. Ако си представите тук, в това пространство, една точка, и вместо стените сте обкръжени от едно, във вътрешността си огледално празно кълбо, тогава като център ще се оглеждате на всички страни.
към текста >>

32. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят.
Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание. То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива. Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения. За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят. При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда духовния свят. Ако искаме да си изясним как несъзнателното състояние става съзнателно, трябва да разгледаме междинното състояние, което човекът познава като сън със съновидения, който ни показва обикновените ежедневни възприятия или вътрешните душевни състояния в символни картини. Можете да срещнете тази образност, която сънят ни показва, ако изследвате съзнанието на посветения, когато се намира в духовния свят. Той вижда нещата в духовния свят в картини. Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят.
към текста >>

Към съзнанието от събуждането до заспиването той може да добави още едно състояние, чрез което е в състояние да прибави вътрешното към външното.
Там не се изважда заключение от външното за вътрешното. Вътрешността там е открита. Там живеем със същността на нещата. В наше време само посветеният може да си изгради такова съзнание. Само той може да живее съзнателно във висшия свят. Към съзнанието от събуждането до заспиването той може да добави още едно състояние, чрез което е в състояние да прибави вътрешното към външното. Както той може съзнателно да изживее същността на нещата, така в известно отношение са го можели всички хора в древността. Преди днешното състояние на съзнанието хората са притежавали другото, чрез което са възприемали нещата от вътрешната им страна. Ако се върнем назад в прадалечни времена, стигаме до хора, които все по-малко са имали от това, което има човекът днес. Днешният човек може да брои и смята. В средата на атлантската епоха ще срещнете хора, които не са можели още да броят и смятат, при които не може да се говори за логика.
към текста >>

33. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Винаги е имало хора, които предварително са стигнали целта. Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица. Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик. Тези неща, които учителите ни казват и които са изпробвани и познати столетия наред, изработват сетивата в астралното тяло. Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго.
към текста >>

34. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Първо трябва да разгледаме още веднъж двете състояния на човешкото съзнание, да ги обгърнем по-точно с нашия поглед: Онова състояние на съзнанието, което трае от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива и другото състояние на съзнанието, което започва със заспиването и завършва със събуждането.
Вчера охарактеризирахме под форма на увод и в общи линии духа на Откровението на Йоана. Ние се опитахме да установим няколко ръководни линии, чрез които може да ни стане ясно, че в Откровението се описва това, което може да се нарече християнско посвещение. Днес моята задача ще бъде да ви изложа в общи черти същността на посвещението, да ви опиша, какво става с човека, когато чрез посвещението той е поставен в състояние сам да вижда в онези духовни светове, които стоят зад сетивните светове. По-нататък моята задача ще бъде да ви опиша в няколко едри черти, от какво естество са изживяванията в посвещението. Защото само когато се запознаем по-отблизо със същността на посвещението, ние постепенно ще можем да проникнем в разбирането на този важен религиозен документ, какъвто е Откровението. Първо трябва да разгледаме още веднъж двете състояния на човешкото съзнание, да ги обгърнем по-точно с нашия поглед: Онова състояние на съзнанието, което трае от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива и другото състояние на съзнанието, което започва със заспиването и завършва със събуждането. Ние често пъти говорихме, че човекът, така както той стои пред нас в неговата днешна форма, е на първо време едно четворно същество, че той се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. За ясновиждащото съзнание тези четири члена се явяват в тяхната външна форма така, че първо, като един вид ядка, в средата се намира човешкото физическо тяло. (Нека нарисуваме това схематично. ) /виж рис. № 1/.
към текста >>

35. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия.
По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло. Кръвта, която се движи в нашите кръвоносни съдове, е станала това, което тя е, защото Азът е проникнал в човека. Нервната система е получила своето днешно устройство затова, защото в човека работи астралното тяло; а системата на жлезите дължи своето съществувание на етерното тяло. Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия. Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/ , то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/. Едно физическо същество, какъвто е човекът, не може да съществува освен когато в него се намират етерното и астралното тела и Азът. Но астралното тяло и Азът на човека напускайки през нощта физическото и етерно тела, правят от него нещо пълно с противоречия. Ако от момента, когато Вие заспивате, и до момента на събуждането Ви не би се намесило нещо друго, ако Вие просто бихте извлекли астралното тяло и Аза от физическото и етерното тела, в момента на събуждането си Вие бихте намерили Вашата нервна и кръвоносна система напълно разрушени; защото те не биха могли да съществуват без да имат в себе си едно астрално тяло и един Аз. Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
към текста >>

Ако от момента, когато Вие заспивате, и до момента на събуждането Ви не би се намесило нещо друго, ако Вие просто бихте извлекли астралното тяло и Аза от физическото и етерното тела, в момента на събуждането си Вие бихте намерили Вашата нервна и кръвоносна система напълно разрушени; защото те не биха могли да съществуват без да имат в себе си едно астрално тяло и един Аз.
Нервната система е получила своето днешно устройство затова, защото в човека работи астралното тяло; а системата на жлезите дължи своето съществувание на етерното тяло. Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия. Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/ , то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/. Едно физическо същество, какъвто е човекът, не може да съществува освен когато в него се намират етерното и астралното тела и Азът. Но астралното тяло и Азът на човека напускайки през нощта физическото и етерно тела, правят от него нещо пълно с противоречия. Ако от момента, когато Вие заспивате, и до момента на събуждането Ви не би се намесило нещо друго, ако Вие просто бихте извлекли астралното тяло и Аза от физическото и етерното тела, в момента на събуждането си Вие бихте намерили Вашата нервна и кръвоносна система напълно разрушени; защото те не биха могли да съществуват без да имат в себе си едно астрално тяло и един Аз. Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>

Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия. Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/ , то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/. Едно физическо същество, какъвто е човекът, не може да съществува освен когато в него се намират етерното и астралното тела и Азът. Но астралното тяло и Азът на човека напускайки през нощта физическото и етерно тела, правят от него нещо пълно с противоречия. Ако от момента, когато Вие заспивате, и до момента на събуждането Ви не би се намесило нещо друго, ако Вие просто бихте извлекли астралното тяло и Аза от физическото и етерното тела, в момента на събуждането си Вие бихте намерили Вашата нервна и кръвоносна система напълно разрушени; защото те не биха могли да съществуват без да имат в себе си едно астрално тяло и един Аз. Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки. Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е.
към текста >>

36. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа.
Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин. Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа. Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа. Този, който знае, какво е станало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, който Христос произнесе тогава: "Лазаре излез вън! " Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс.
към текста >>

37. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела.
Естествено, невъзможно е да се каже всичко, даже и в четиринадесет сказки; това изразява и самият автор на Евангелието на Йоана /21 гл, 25 ст. /: "има още много неща, които Исус извърши и ако ги опишем подробно, човечеството не би могло да напише достатъчно книги, за да каже всичко, което има да се каже." Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара. Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество. До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела. За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела. Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло. Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло. Казвам "предимно" затова, защото естествено в човека всичко се прониква едно друго, аз има също и в етерното тяло и т.н. Но предимно положението е такова, каквото току що показах.
към текста >>

Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло.
Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество. До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела. За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела. Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло. Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло. Казвам "предимно" затова, защото естествено в човека всичко се прониква едно друго, аз има също и в етерното тяло и т.н. Но предимно положението е такова, каквото току що показах. Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-голяма интензивност. Какво стана при кръщението в реката Йордан? Азът на Исуса от Назарет излезе от физическото, етерното и астралното тела и ги изостави на Христовото Същество.
към текста >>

38. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
към текста >>

39. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта.
А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта. Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце. Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта. Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии. Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена.
към текста >>

40. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ние би трябвало да се върнем назад до едно много далечно минало наистина ако желаем да открием едно човечество с постоянно ясновидство, но дори и тогава то е било само през известни междинни състояния между сън и събуждане, когато човек винаги е притежавал известно ясновидство.
Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни сетива и да съчетава тези виждания, чрез своя разум или интелект, които са свързани с физическия мозък. Човечеството не е било винаги същото, каквото е днес. Можем да погледнем назад към един далечен период в човешката еволюция и да открием, ако сме разкрили ясновидското си око за онова, което се нарича "Акашовата Хроника", че нормалните способности на човешката душа по онова време са били съвсем различни. В древни времена всички човешки същества са имали един вид ясновидство, не този вид, който може да бъде днес придобит чрез споменатите по-горе методи, а едно ясновидство от напълно различен вид; можем да го опишем като неясно съноподобно, мъгляво ясновидство. Това ясновидство е съществувало особено при известни ненормални обстоятелства и тогава то е възниквало само по себе си; не е било необходимо да бъде извикано чрез необикновени методи. Ние би трябвало да се върнем назад до едно много далечно минало наистина ако желаем да открием едно човечество с постоянно ясновидство, но дори и тогава то е било само през известни междинни състояния между сън и събуждане, когато човек винаги е притежавал известно ясновидство. Колкото по-назад в еволюцията отиваме, толкова повече откриваме тази форма на ясновидство. Ще си спомните, че при проследяване назад през различните епохи на цивилизацията дойдохме също и до едни специфични епохи на човешката култура. Ние сега живеем в един период на цивилизация, който бе предшествуван от друг, койго определяме като Гръко-Латински. Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи народи, Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийската епоха. Тя от своя страна бе предшествувана от древната Персийска; и още по-назад идваме до онова, което наричаме древната Индуска епоха.
към текста >>

41. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре.
В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи. Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено. В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови. В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре. Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу. В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения. В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина. Когато в този момент тиха светлина обкръжава пинеалната жлеза, това разкрива морално благородство. По този начин моралното разположение на човека се отразява у него и този спокоен блясък светлина често се простира чак до сърцето.
към текста >>

В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения.
В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено. В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови. В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре. Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу. В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения. В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина. Когато в този момент тиха светлина обкръжава пинеалната жлеза, това разкрива морално благородство. По този начин моралното разположение на човека се отразява у него и този спокоен блясък светлина често се простира чак до сърцето. Следователно две течения могат да се видят у човека едното от Макрокосмоса, другото от микрокосмоса. Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса.
към текста >>

42. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

По тази причина трябва да ни е много ясно, че времето на събуждането е дошло и че всеки трябва да вземе активно участие в това събуждане, че събитията много често предшествуват знанието и човек не ще разбира събитията, които стават около него, ако не се приобщи към знанието.
Ако някой някога може да разбере какво може да бъде казано във връзка с сцената на Хомункулуса в Гьотевия Фауст, човек ще бъде по-добре информиран за тези неща, защото онова, което е съществено, е, че от ХVІ-тото столетие насам мъгла е спусната върху тези неща, те са се отдръпнали навътре в човешкото съзнание. Законът, който управлява тези неща, е същият, както законът, който регулира вътре в човешкото същество ритмичната промяна на будност и сън. Така както човекът не може да се издигне над съня, така, по отношение на духовната еволюция, той не може да не отчете спането на духовната наука, което е станало пред вековете от ХVІ-тото столетие насам. Необходимо бе за човечеството да е заспало за духовното в течение на известно време, за да може то да се появя отново под друга форма. Трябва да се разбира такава необходимост, ала човек не трябва да си позволява да се отчайва от това. По тази причина трябва да ни е много ясно, че времето на събуждането е дошло и че всеки трябва да вземе активно участие в това събуждане, че събитията много често предшествуват знанието и човек не ще разбира събитията, които стават около него, ако не се приобщи към знанието. Многократно съм ви подчертавал, че някои егоистични групи работят езотерично и че тяхното влияние действува по много начини, за които съм ви говорил. Преди всичко необходимо бе, щото известно знание да се оттегли навътре в човечеството, знание, което сега се определя с такива криворазбрани думи, като алхимия, астрология и пр. Това знание трябваше да се оттегли, да заспи, така че човек да няма вече възможността да изтегля онова, което се отнася до душата от наблюдения на природата, а да стане по-зависим от себе си. Чрез това той събужда вътре у себе си сили, тъй като необходимо е някои неща първо да се явят в абстрактна форма и по-късно да вземат отново конкретна форма, духовна форма. Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни.
към текста >>

43. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

А сега нека помислим за момента на събуждането.
Всяка нощ той преминава от своето микрокосмическо Битие в Макрокосмоса и става едно с последния, тъй като излива в него своя Аз и своето астрално тяло. Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса. А сега нека помислим за момента на събуждането. В мига на събуждането човек започва отново да чувства удоволствие, болка и всякакви подтици и желания, които е изживял наскоро. Това е първото изживяване. Второто изживяване е, че аз-съзнанието му се завръща. Душевните изживявания и Азът се надигат отново от неясния мрак на съня. Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение.
към текста >>

В мига на събуждането човек започва отново да чувства удоволствие, болка и всякакви подтици и желания, които е изживял наскоро.
Но понеже в настоящия ход на своя живот той е способен да работи само в света на будния живот, неговото съзнание спира в мига, в който той преминава в Макрокосмоса. Ето защо винаги се е казвало в окултната наука, че между живота в Микрокосмоса и в Макрокосмоса лежи потокът на забравата. На този поток на забравата човек преминава във Големия Свят, когато при заспиване преминава от Микрокосмоса в Макрокосмоса. Така можем да кажем, че през всеки период на сън човек предава два члена на своето същество астралното тяло и Аза на Макрокосмоса. А сега нека помислим за момента на събуждането. В мига на събуждането човек започва отново да чувства удоволствие, болка и всякакви подтици и желания, които е изживял наскоро. Това е първото изживяване. Второто изживяване е, че аз-съзнанието му се завръща. Душевните изживявания и Азът се надигат отново от неясния мрак на съня. Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение. То няма душевни изживявания.
към текста >>

Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото.
Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение. То няма душевни изживявания. Но през съня го няма и "вътрешния човек", макар че този вътрешен човек е носителят на такива изживявания. От това можем да осъзнаем, че в обикновения живот, преди страданието, удоволствието, симпатията, антипатията и т.н. да могат да бъдат изживявани, трябва астралното тяло да се пъхне в обвивките на човека, останал лежащ в леглото; в противен случай той не може да чувства никакви такива изживявания. Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото. Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване.
към текста >>

Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот.
Но през съня го няма и "вътрешния човек", макар че този вътрешен човек е носителят на такива изживявания. От това можем да осъзнаем, че в обикновения живот, преди страданието, удоволствието, симпатията, антипатията и т.н. да могат да бъдат изживявани, трябва астралното тяло да се пъхне в обвивките на човека, останал лежащ в леглото; в противен случай той не може да чувства никакви такива изживявания. Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото. Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят.
към текста >>

Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления.
да могат да бъдат изживявани, трябва астралното тяло да се пъхне в обвивките на човека, останал лежащ в леглото; в противен случай той не може да чувства никакви такива изживявания. Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото. Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост.
към текста >>

Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят.
Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините.
към текста >>

При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост.
Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия. И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата.
към текста >>

В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност.
Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия. И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата. Следователно действителните опитности доказват правото ни да говорим за човека като четиричленно същество.
към текста >>

Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините.
Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия. И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата. Следователно действителните опитности доказват правото ни да говорим за човека като четиричленно същество. Два от членовете му Аз и астрално тяло принадлежат през съня на Макрокосмоса. В будния живот Азът и астралното тяло принадлежат на Микрокосмоса, който е затворен в кожата.
към текста >>

И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата.
При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия. И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата. Следователно действителните опитности доказват правото ни да говорим за човека като четиричленно същество. Два от членовете му Аз и астрално тяло принадлежат през съня на Макрокосмоса. В будния живот Азът и астралното тяло принадлежат на Микрокосмоса, който е затворен в кожата. Този "малък свят" е посредника за всичко, което имаме в себе си в нормалното будно състояние, защото физическото тяло е онова, което ни позволява да имаме външния свят пред себе си, а етерното тяло е онова, което ни позволява да имаме вътрешен живот. Така човек живее редуващо се в Микрокосмоса и в Макрокосмоса.
към текста >>

Защо става така, че при събуждане ние усещаме душевния си живот?
В екстаза Азът е излят в Макрокосмоса, докато астралното тяло е останало в Микрокосмоса. В какво се състои мистичното състояние? Нашият живот денем във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса, е крайно забележителен. В действителност ние не слизаме в тези тела по такъв начин, че да осъзнаем вътрешната им същност. Тези две обвивки правят възможен нашия душевен живот и нашите сетивни възприятия. Защо става така, че при събуждане ние усещаме душевния си живот? Защото етерното тяло всъщност не ни позволява да гледаме вътре в него, не повече отколкото едно огледало ни позволява да виждаме онова, което е зад него, и поради самата тази причина ни позволява да виждаме себе си в него. Етерното тяло отразява душевния ни живот обратно към нас; и понеже прави това, то ни се явява така, както ако беше истинската причина за нашия душевен живот. Самото етерно тяло обаче се оказва непроницаемо. Ние не проникваме в него, но то отразява към нас един образ на душевния ни живот. Това е неговата особеност.
към текста >>

44. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние.
Ние чувстваме, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта. От това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила от самите нас, връща будната душа отново в тялото. Онова, което нощем изглежда умиращо, е сякаш възродено. Действа същата сила, но сега в другата, противоположната посока. Ако желаем да направим диаграмна схема на онова, което се случва, би трябвало тя да се направи по следния начин, но подчертавам, че тя е замислена само като указание. Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние. Долният кръг посочва течението на живота през будното състояние, а горният кръг през спящото състояние. Следователно за момента на лягането можем да кажем, че една сила, работеща върху Сетивната душа от духовния свят, ни изтегля в този свят. Това е означено от първия участък на горния кръг в диаграмата. Вторият участък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища. А третият участък на кръга посочва влиянието или силата, упражнявана върху Съзнателната Душа.
към текста >>

Силата, която работи върху Разсъдъчната душа след като човекът е заспал и отново преди събуждането, т.е.
Така има три сили, работещи върху човека през съня. От древни времена на тези три сили са били дадени определени имена в Духовната Наука. Тези имена са ви познати, но аз ви моля сега да не мислите за нищо във връзка с тях освен, че те представят трите сили, които през съня работят върху тези три части на човешката душа. Ако се върнехме назад в древни времена, ние бихме открили, че тези наименования са били използвани първоначално за тези три сили; и ако наименованията сега се използват по други начини, те просто са били заимствани. Силата, която работи върху Сетивната душа и която при заспиванията и събужданията изважда човека от неговите телесни обвивки и евентуално го вкарва отново в тях, бе означена в един от древните езици с име, което би съответствало на думата "Марс". Силата, която работи върху Разсъдъчната душа след като човекът е заспал и отново преди събуждането, т.е. в два различни периода, бе обозначена с думата "Юпитер". Това е силата, която вкарва света на сънищата в Разсъдъчната душа. Силата, работеща върху Съзнателната душа през съня, и която при особени обстоятелства би направила човека сомнамбул, бе означена с името "Сатурн". Следователно можем да кажем, използвайки терминологията на древната Духовна Наука: "Марс" изпраща човека в съня и го събужда; "Юпитер" изпраща сънища в съня му; а тъмният "Сатурн" подбужда към безсъзнателни действия насън онзи, който не може да устои на влиянието му. Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
към текста >>

Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата.
Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа. На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло. Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата. Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни. Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства. Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера". По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях.
към текста >>

Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера".
Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа. На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло. Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата. Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни. Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства. Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера". По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н.
към текста >>

Вземайки момента на заспиване и онзи на събуждане като център, може да бъде посочен същият пространствен ред, както за всекидневния живот на човека.
Много рядко случаят ще бъде такъв, но ще приемем за момент, че е така. Тогава, в пространството между Земята и Слънцето ще бъдат планетите Меркурий и Венера, а от другата страна на Слънцето Марс, Юпитер и Сатурн. Оставяйки настрана Земята, последователността ще бъде: Слънце, Венера, Меркурий, Луна от едната страна; Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн от другата. Извитата линия (виж диаграмата), нарисувана около небесните тела, е лемниска (осморка), със Слънцето в центъра на извивката тя е същата като онази, посочваща кръга на будния и спящия живот на човека. По този начин е възможно въпреки че обикновено случаят не е такъв планетите да бъдат подредени в Слънчевата система в ред, подобен на онзи, следван от човека в изпълнение на кръга на будността и съня. Вземайки момента на заспиване и онзи на събуждане като център, може да бъде посочен същият пространствен ред, както за всекидневния живот на човека. Перспективата, разкриваща се тук, е на могъщи сили, лежащи в основата на реда на нашата планетарна система, направляващи великия космически часовник, както собственият ни живот се направлява в хода на 24 часа. Тогава няма да изглежда абсурдна мисълта, че в Макрокосмоса действат могъщи сили сили аналогични на онези, водещи живота ни през деня и нощта. Като резултат на такива мисли в древната наука в употреба влязоха същите имена за силите на Вселената като онези за силите, работещи в живота ни. Силата, която в Макрокосмоса движи Марс около Слънцето, е подобна на онази, която ни праща да спим. Силата в Макрокосмоса, движеща Венера около Слънцето, е подобна на онази, която направлява Сетивната душа през деня.
към текста >>

45. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние чухме в предишните лекции, че по отношение на своето вътрешно същество, т.е по отношение на своите астрално тяло и Аз, човекът живее по време на спящото състояние в духовен свят и при събуждане се завръща в своите физическо и етерно тяло.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ За да бъде предотвратено всяко възможно недоразумение, аз искам да подчертая, че целта на вчерашната лекция не беше да докаже нищо по-специално, а само да изтъкне, че определени наблюдения са довели духовните изследователи от минали времена до това да обозначат с подобни имена определени процеси и обекти в пространството и определени процеси и събития в нашите собствени дневни и нощни изживявания. Главната цел на лекцията бе да представи понятия, които ще са нужни в по-нататъшните ни изследвания. Лекциите, изнасяни в този цикъл, трябва да бъдат считани за едно цяло, и първите лекции са в най-широкия смисъл предназначени да сглобят идеите и понятията, нужни за познанието на духовните светове, което ще бъде предадено в следващите лекции. Днес също ще започнем от познати изживявания и постепенно ще преминем към по-отдалечени духовни сфери. Ние чухме в предишните лекции, че по отношение на своето вътрешно същество, т.е по отношение на своите астрално тяло и Аз, човекът живее по време на спящото състояние в духовен свят и при събуждане се завръща в своите физическо и етерно тяло. Ще бъде ясно на всеки, който наблюдава живота, че когато се случва този преход от спящото към будното състояние, има пълна промяна на изживяванията. Онова, което изживяваме в будното състояние, не означава действително възприемане или познание за двата члена на нашето същество, в които се спускаме при събуждането. Ние слизаме в своите физически и етерни тела, но отвътре нямаме опитност за тях. Какво знае човек в своя обикновен живот за аспектите, представени от физическото и етерното му тяло, когато те са гледани отвътре? Съществената особеност на изживяването в будно състояние е, че ние гледаме собственото си същество във физически свят отвън, а не отвътре.
към текста >>

Онова, което изживяваме в будното състояние, не означава действително възприемане или познание за двата члена на нашето същество, в които се спускаме при събуждането.
Главната цел на лекцията бе да представи понятия, които ще са нужни в по-нататъшните ни изследвания. Лекциите, изнасяни в този цикъл, трябва да бъдат считани за едно цяло, и първите лекции са в най-широкия смисъл предназначени да сглобят идеите и понятията, нужни за познанието на духовните светове, което ще бъде предадено в следващите лекции. Днес също ще започнем от познати изживявания и постепенно ще преминем към по-отдалечени духовни сфери. Ние чухме в предишните лекции, че по отношение на своето вътрешно същество, т.е по отношение на своите астрално тяло и Аз, човекът живее по време на спящото състояние в духовен свят и при събуждане се завръща в своите физическо и етерно тяло. Ще бъде ясно на всеки, който наблюдава живота, че когато се случва този преход от спящото към будното състояние, има пълна промяна на изживяванията. Онова, което изживяваме в будното състояние, не означава действително възприемане или познание за двата члена на нашето същество, в които се спускаме при събуждането. Ние слизаме в своите физически и етерни тела, но отвътре нямаме опитност за тях. Какво знае човек в своя обикновен живот за аспектите, представени от физическото и етерното му тяло, когато те са гледани отвътре? Съществената особеност на изживяването в будно състояние е, че ние гледаме собственото си същество във физически свят отвън, а не отвътре. Ние гледаме своето физическо тяло отвън със същите очи, с които гледаме и останалия свят. През будния живот ние никога не съзерцаваме своето собствено същество отвътре, а винаги отвън.
към текста >>

Но оставяйки настрана опитности от този род, ние можем да кажем, че в ежедневния живот сме защитени от гледката на своето вътрешно същество, понеже в момента на събуждането погледът ни бива отклонен към външния свят около нас, към гоблена представен ни от сетивата гобленът, от който физическото ни тяло, когато е наблюдавано през будния живот, е една част.
Ние всъщност се учим да познаваме себе си като хора само отвън, разглеждайки себе си като същества на сетивния свят. Има, разбира се, действително състояние на преход от спящия към будния живот. Как тогава щяха да стоят нещата, ако бяхме наистина способни, при слизане в своите физически и етерни тела, да съзерцаваме себе си отвътре? Ние щяхме да видим нещо съвсем различно от онова, което виждаме по обичайния начин: ние щяхме да познаем интимните изживявания, търсени от мистика. Мистикът се стреми да отклони изцяло своето внимание от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други сетива и да проникне в своето най-вътрешно същество. Но оставяйки настрана опитности от този род, ние можем да кажем, че в ежедневния живот сме защитени от гледката на своето вътрешно същество, понеже в момента на събуждането погледът ни бива отклонен към външния свят около нас, към гоблена представен ни от сетивата гобленът, от който физическото ни тяло, когато е наблюдавано през будния живот, е една част. Така в будно състояние възможността за наблюдаване на себе си отвътре ни се изплъзва. Като че ли несъзнателно сме били преведени през поток: докато спим ние сме от тази страна на потока, когато сме будни, сме на отсрещната страна. Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено. Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане. Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо.
към текста >>

Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане.
Мистикът се стреми да отклони изцяло своето внимание от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други сетива и да проникне в своето най-вътрешно същество. Но оставяйки настрана опитности от този род, ние можем да кажем, че в ежедневния живот сме защитени от гледката на своето вътрешно същество, понеже в момента на събуждането погледът ни бива отклонен към външния свят около нас, към гоблена представен ни от сетивата гобленът, от който физическото ни тяло, когато е наблюдавано през будния живот, е една част. Така в будно състояние възможността за наблюдаване на себе си отвътре ни се изплъзва. Като че ли несъзнателно сме били преведени през поток: докато спим ние сме от тази страна на потока, когато сме будни, сме на отсрещната страна. Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено. Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане. Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо. Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят. При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество. Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло. Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят.
към текста >>

При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество.
Като че ли несъзнателно сме били преведени през поток: докато спим ние сме от тази страна на потока, когато сме будни, сме на отсрещната страна. Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено. Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане. Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо. Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят. При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество. Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло. Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят. В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата. Ние ще осъзнаем, че това е необходимо, защото онова, което човек би видял ако прекоси този поток съзнателно, е нещо, което трябва да бъде скрито от него в хода на неговия нормален живот, защото той не може да го понесе; той трябва да бъде подготвен за изживяването.
към текста >>

Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло.
Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено. Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане. Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо. Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят. При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество. Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло. Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят. В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата. Ние ще осъзнаем, че това е необходимо, защото онова, което човек би видял ако прекоси този поток съзнателно, е нещо, което трябва да бъде скрито от него в хода на неговия нормален живот, защото той не може да го понесе; той трябва да бъде подготвен за изживяването. Мистичното развитие всъщност не се състои в проникване насила във вътрешния свят на физическото и етерното тяло, а първо в това някой да се направи годен за изживяването, и да се премине през него съзнателно.
към текста >>

Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят.
Така между нашия вътрешен и външен свят е начертана определена граница, граница която можем да пресечем само в миговете на заспиване и събуждане. Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо. Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят. При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество. Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло. Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят. В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата. Ние ще осъзнаем, че това е необходимо, защото онова, което човек би видял ако прекоси този поток съзнателно, е нещо, което трябва да бъде скрито от него в хода на неговия нормален живот, защото той не може да го понесе; той трябва да бъде подготвен за изживяването. Мистичното развитие всъщност не се състои в проникване насила във вътрешния свят на физическото и етерното тяло, а първо в това някой да се направи годен за изживяването, и да се премине през него съзнателно. Какво би се случило на човек, ако се спусне неподготвен в своето собствено вътрешно същество?
към текста >>

В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество.
Но ние никога не можем да пресечем тази граница без да бъдем лишени от нещо. Когато пресичаме тази граница при заспиването, съзнанието спира и ние не можем да виждаме духовния свят. При събуждане, съзнанието ни веднага бива отклонено към външния свят и ние сме неспособни да възприемем духовната реалност, лежаща в основата на собственото ни същество. Границата, която пресичаме, границата която причинява това духовният свят да бъде затъмнен в момента на събуждането, е нещо, което се вмъква между нашата сетивна душа и нашето физическо и етерно тяло. Воалът, който покрива тези два члена при събуждане, воалът който ни спира да видим духовната реалност скрита зад тях, е сетивното тяло, което ни позволява да виждаме гоблена, представен от външния свят. В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата. Ние ще осъзнаем, че това е необходимо, защото онова, което човек би видял ако прекоси този поток съзнателно, е нещо, което трябва да бъде скрито от него в хода на неговия нормален живот, защото той не може да го понесе; той трябва да бъде подготвен за изживяването. Мистичното развитие всъщност не се състои в проникване насила във вътрешния свят на физическото и етерното тяло, а първо в това някой да се направи годен за изживяването, и да се премине през него съзнателно. Какво би се случило на човек, ако се спусне неподготвен в своето собствено вътрешно същество? При събуждане, вместо да вижда един външен свят, той би навлязъл в своя собствен вътрешен свят, в онзи свят, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>

При събуждане, вместо да вижда един външен свят, той би навлязъл в своя собствен вътрешен свят, в онзи свят, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло.
В момента на събуждането сетивното тяло е изцяло заето с външния свят на сетивата и ние не можем да погледнем в своето собствено същество. Това тяло, следователно, представлява една граница между нашия живот на вътрешни изживявания и онова, което духовно лежи в основата на света на сетивата. Ние ще осъзнаем, че това е необходимо, защото онова, което човек би видял ако прекоси този поток съзнателно, е нещо, което трябва да бъде скрито от него в хода на неговия нормален живот, защото той не може да го понесе; той трябва да бъде подготвен за изживяването. Мистичното развитие всъщност не се състои в проникване насила във вътрешния свят на физическото и етерното тяло, а първо в това някой да се направи годен за изживяването, и да се премине през него съзнателно. Какво би се случило на човек, ако се спусне неподготвен в своето собствено вътрешно същество? При събуждане, вместо да вижда един външен свят, той би навлязъл в своя собствен вътрешен свят, в онзи свят, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло. В душата си той би изпитал чувство с огромна сила, което му е познато в обикновения живот само в много смътна и отслабена форма. Ето това би сполетяло човек, ако той беше способен, при ставане от сън, да се спусне в собственото си вътрешно същество. Една аналогия без да се опитваме да докажем каквото и да било ще ви помогне да придобиете идея за това чувство. В човека го има онова, наричано чувство на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува. Това чувство на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за чувството, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество.
към текста >>

Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество.
Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията! През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло. Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество. Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество. Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане. В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън. Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
към текста >>

Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане.
Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло. Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество. Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество. Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане. В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън. Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата.
към текста >>

Човек не може да види Силата, която го предпазва от това изживяване всяка сутрин при събуждане.
В хода на нормалния живот обаче, сетивното тяло лежи между онова, което за мистика е възможно да се изживее вътрешно, и онова, което се изживява в действителност във външния свят. Това е, което защитава човек от спускане в неговата собствена вътрешна същност без подготовка и от обхващане от чувство на срам. В нормалния ход на живота човек не може да изживее онова, което по този начин е прикрито от него от сетивното тяло, защото там той вече е достигнал границата на духовния свят. Един духовен изследовател, опитващ се да проучи вътрешното естество на човека, трябва да премине тази граница; той трябва да пресече потока, отклоняващ нормалното човешко съзнание от вътрешния към външния свят. Това нормално съзнание, докато не е достатъчно узряло, е предпазено от проникване във вътрешната същност на човека, предпазено от това да бъде погълнато в огъня на срама. Човек не може да види Силата, която го предпазва от това изживяване всяка сутрин при събуждане. Тази Сила е първото духовно Същество, срещано от онзи, който се кани да премине в духовния свят. Той трябва да премине това Същество, което го предпазва от това да бъде обхванат от вътрешното чувство на срам; той трябва да премине това Същество, отклоняващо неговия насочен навътре поглед към външния свят, към гоблена на сетивните явления. Нормалното съзнание усеща въздействието на това Същество, но човек не може да го види. То е първото Същество, което трябва да бъде преминато от онзи, който желае да проникне в духовния свят. Това духовно Същество, което всяка сутрин се изправя пред човека и го защитава, докато е още неузрял за поглед в своята собствена вътрешна същност, е наричано в Духовната Наука Малкият Пазач на Прага.
към текста >>

Така през деня със Слънцето отвън нещата са същите, както при събуждане с нашата собствена вътрешна същност.
Онова, което виждаме през деня, в действителност са отразените лъчи на Слънцето. Ето как стоят нещата от сутрин до вечер. Но човек има само много несъвършено усещане за причината, която му позволява изобщо да вижда предмети във външния свят. Ако погледнем Слънцето директно, нашите очи биват заслепени. Самата причина, на която дължим способността за възприемане на външния сетивен свят, ни заслепява. Така през деня със Слънцето отвън нещата са същите, както при събуждане с нашата собствена вътрешна същност. Силите вътре в нас самите ни позволяват да живеем и да възприемаме външния свят, но вниманието ни е отклонено от собственото ни вътрешно същество към външния свят. Същото е със Слънцето; то ни позволява да възприемаме предметите, но ни заслепява, когато се опитаме да го погледнем. През деня ние не можем да възприемем нищо, свързано със Слънцето. Ние виждаме онова, което Земята ни разкрива в отразената слънчева светлина. Нашата слънчева система се състои не само от Слънцето, а също и от планетите.
към текста >>

46. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Знаем, че в обикновения живот това слизане се случва всеки ден, и че в момента на събуждането за нас става невъзможно да възприемаме или да съзнаваме собственото си вътрешно същество.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Лекцията вчера завърши със загатване за двете граници, в които е затворено нормалното човешко съзнание, и днес ще започнем говорейки за областите, лежащи отвъд тези граници. Човек намира тези области когато, като резултат на вътрешно развитие, преминава Малкия или Големия Пазач на Прага. Днес ще се опитаме да изясним какъв род изживявания идват до човека когато, след преминаване на Малкия Пазач на Прага, той се спуска съзнателно в своето собствено вътрешно същество. Знаем, че в обикновения живот това слизане се случва всеки ден, и че в момента на събуждането за нас става невъзможно да възприемаме или да съзнаваме собственото си вътрешно същество. За да разберем това е необходимо да имаме ясно в предвид нещо, което в основата си е вътрешно свързано с цялото човешко развитие. В течение на своя живот човек се развива от един етап към друг. Дори по време на живота между раждането и смъртта той претърпява развитие, което го води отвъд първоначалните етапи на живота, когато неговите умения и способности са почти без значение, към други, когато те са значително увеличени. Как протича това развитие в ежедневния живот? Сънят и будността играят съществена роля.
към текста >>

Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития.
Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло. Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на щастие и скръб, на радост и тъга. Така съответното вътрешно тяло безспирно работи върху външното тяло. Външно видимата част от нас през цялото време се поддържа от вътрешни сили. Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития. Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня. Ние ставаме съзнателни за движещите сили на нашата човечност, когато сме способни да спуснем в своето вътрешно същество. Какво трябва да направим, за да бъде това постигнато със съзнателно усещане? Трябва да подготвим себе си по такъв начин, че в момента на събуждане външните впечатления, предавани от очите, ушите и т.н. да не ни смущават, да не се налагат веднага върху нас.
към текста >>

Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня.
Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло. Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на щастие и скръб, на радост и тъга. Така съответното вътрешно тяло безспирно работи върху външното тяло. Външно видимата част от нас през цялото време се поддържа от вътрешни сили. Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития. Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня. Ние ставаме съзнателни за движещите сили на нашата човечност, когато сме способни да спуснем в своето вътрешно същество. Какво трябва да направим, за да бъде това постигнато със съзнателно усещане? Трябва да подготвим себе си по такъв начин, че в момента на събуждане външните впечатления, предавани от очите, ушите и т.н. да не ни смущават, да не се налагат веднага върху нас. Ние трябва да научим себе си да можем да излезем от състоянието на съзнанието, преобладаващо през съня, по такъв начин, че да сме способни да отблъснем всички външни впечатления.
към текста >>

Трябва да подготвим себе си по такъв начин, че в момента на събуждане външните впечатления, предавани от очите, ушите и т.н.
Външно видимата част от нас през цялото време се поддържа от вътрешни сили. Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития. Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня. Ние ставаме съзнателни за движещите сили на нашата човечност, когато сме способни да спуснем в своето вътрешно същество. Какво трябва да направим, за да бъде това постигнато със съзнателно усещане? Трябва да подготвим себе си по такъв начин, че в момента на събуждане външните впечатления, предавани от очите, ушите и т.н. да не ни смущават, да не се налагат веднага върху нас. Ние трябва да научим себе си да можем да излезем от състоянието на съзнанието, преобладаващо през съня, по такъв начин, че да сме способни да отблъснем всички външни впечатления. Когато можем да направим това, ние преминаваме Малкия Пазач на Прага. Какво е онова, което виждаме ако преминем портата, водеща в собственото ни вътрешно същество? Като истински мистици ние се учим да познаваме нещо, за което дотогава сме нямали и понятие.
към текста >>

Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието.
Ние трябва да научим себе си да можем да излезем от състоянието на съзнанието, преобладаващо през съня, по такъв начин, че да сме способни да отблъснем всички външни впечатления. Когато можем да направим това, ние преминаваме Малкия Пазач на Прага. Какво е онова, което виждаме ако преминем портата, водеща в собственото ни вътрешно същество? Като истински мистици ние се учим да познаваме нещо, за което дотогава сме нямали и понятие. Описанията, давани в повечето теософски учебници за астралното, етерното и физическото тяло са много повече, ако се погледне от вътрешна гледна точка, от само приблизителните насочвания, макар че те могат да служат за указания. Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието. Днес ще се постараем да проникнем в тези тайни от една отделна страна. Въпреки че човек не се нуждае от това да вижда външните сили, работещи върху него, той се учи инстинктивно да разпознава, че онова, което обикновено бива наричано "душа", е съвсем различно от сегашните идеи за нея. Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна. Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение.
към текста >>

Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо.
Описанията, давани в повечето теософски учебници за астралното, етерното и физическото тяло са много повече, ако се погледне от вътрешна гледна точка, от само приблизителните насочвания, макар че те могат да служат за указания. Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието. Днес ще се постараем да проникнем в тези тайни от една отделна страна. Въпреки че човек не се нуждае от това да вижда външните сили, работещи върху него, той се учи инстинктивно да разпознава, че онова, което обикновено бива наричано "душа", е съвсем различно от сегашните идеи за нея. Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна. Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството. Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
към текста >>

Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение.
Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието. Днес ще се постараем да проникнем в тези тайни от една отделна страна. Въпреки че човек не се нуждае от това да вижда външните сили, работещи върху него, той се учи инстинктивно да разпознава, че онова, което обикновено бива наричано "душа", е съвсем различно от сегашните идеи за нея. Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна. Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството. Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата. Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта.
към текста >>

Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота. Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние. Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света. През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество. Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти. Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници.
към текста >>

Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса.
Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък. От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н. се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение. Тези са чувствата, които струят в нас, когато преминем Пазача на Прага и направим себе си способни да разпознаваме астралното тяло като реалност. Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса. Ако искаме да видим всичко това и да осъзнаем с достатъчна сила истината, че духът лежи зад цялото материално съществуване, тогава трябва да преминем Пазача на Прага. Ние също трябва да усетим и обратната страна на онова, което бе описано като добрата или светлата страна. Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
към текста >>

За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Ако искаме да видим всичко това и да осъзнаем с достатъчна сила истината, че духът лежи зад цялото материално съществуване, тогава трябва да преминем Пазача на Прага. Ние също трябва да усетим и обратната страна на онова, което бе описано като добрата или светлата страна. Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство. Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене. Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността.
към текста >>

Сега мислено бяхме преведени през областта, която може да бъде наречена област на собственото ни Сетивно Тяло, в което се спускаме при събуждане от сън.
Единствената помощ на този етап е себе-познанието. Досега Космическите Сили бяха способни да контролират крайното изкривяване на образа на нашата човечност, но в бъдеще тези Космически Сили вече няма да са достатъчни. Самите ние, в своя образ, сме Малкия Пазач на Прага. Самите ние сме онези, които спъваме слизането си в своето вътрешно същество; самите ние трябва да работим върху собственото си развитие. Само това знание прави възможно да бъде избегнат бъдещия упадък на човечеството в изтощение, също както и неговия неуспех да изпълни мисията си на Земята. Сега мислено бяхме преведени през областта, която може да бъде наречена област на собственото ни Сетивно Тяло, в което се спускаме при събуждане от сън. Но в нормалното съществуване ние не го усещаме, защото съзнанието ни бива отклонявано. Ако, при събуждане, откажем да допуснем впечатленията отвън, ние изживяваме онова, което бе описано. Ние говорихме но едва много накратко за нашето астрално тяло. Онова, което сега бе описано, е вътрешната страна, представена от една част на нашата човешка природа, а именно нашето Сетивно Тяло (Empfindungsleib). Стигнахме до границата, където сетивното тяло граничи с етерното тяло.
към текста >>

Ако, при събуждане, откажем да допуснем впечатленията отвън, ние изживяваме онова, което бе описано.
Самите ние, в своя образ, сме Малкия Пазач на Прага. Самите ние сме онези, които спъваме слизането си в своето вътрешно същество; самите ние трябва да работим върху собственото си развитие. Само това знание прави възможно да бъде избегнат бъдещия упадък на човечеството в изтощение, също както и неговия неуспех да изпълни мисията си на Земята. Сега мислено бяхме преведени през областта, която може да бъде наречена област на собственото ни Сетивно Тяло, в което се спускаме при събуждане от сън. Но в нормалното съществуване ние не го усещаме, защото съзнанието ни бива отклонявано. Ако, при събуждане, откажем да допуснем впечатленията отвън, ние изживяваме онова, което бе описано. Ние говорихме но едва много накратко за нашето астрално тяло. Онова, което сега бе описано, е вътрешната страна, представена от една част на нашата човешка природа, а именно нашето Сетивно Тяло (Empfindungsleib). Стигнахме до границата, където сетивното тяло граничи с етерното тяло. Образът или картината, която виждаме, ни показва какво сме в действителност. Формата, която съглеждаме там, е само един образ, но тя е всичко, което е нужно.
към текста >>

Днес ние достигнахме точката на разглеждане на потока, който се влива в областта на съществуването ни в момента на събуждането.
Не самото виждане е важното, а също и способността да преценим какво се вижда. Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят. Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието. Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно. По пътя, който ще бъде описан утре, ние ще срещнем духовни Същества, тъй като този път стига вътре до етерното тяло; същото важи и за пътя, който води покрай Големия Пазач на Прага. Днес ние достигнахме точката на разглеждане на потока, който се влива в областта на съществуването ни в момента на събуждането. Ние описахме съзнание, което се отклонява от нормалното и което се изживява от мистика, когато в момента на събуждане той отклонява вниманието си от всичко извън него в света на сетивата и прониква в собственото си вътрешно същество.
към текста >>

Ние описахме съзнание, което се отклонява от нормалното и което се изживява от мистика, когато в момента на събуждане той отклонява вниманието си от всичко извън него в света на сетивата и прониква в собственото си вътрешно същество.
Ще се срещнем със Същества, които в действителност съществуват вън от нас, но най-напред ние изживяваме само собствения си астрален свят; картините, описани днес, са само огледални образи на собственото ни вътрешно същество, което ни се разкрива като външен свят. Да се осъзнае това е резултата на себе-познанието. Щом като слиза в своето собствено същество, човек е принуден да вижда образи; но би било халюцинация ако онова, което просто е отражение на нечие собствено вътрешно същество, се вземе за нещо различно. По пътя, който ще бъде описан утре, ние ще срещнем духовни Същества, тъй като този път стига вътре до етерното тяло; същото важи и за пътя, който води покрай Големия Пазач на Прага. Днес ние достигнахме точката на разглеждане на потока, който се влива в областта на съществуването ни в момента на събуждането. Ние описахме съзнание, което се отклонява от нормалното и което се изживява от мистика, когато в момента на събуждане той отклонява вниманието си от всичко извън него в света на сетивата и прониква в собственото си вътрешно същество.
към текста >>

47. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си. В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности. Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага. Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди.
към текста >>

Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си. В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности. Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага. Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост.
към текста >>

За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации.
Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности. Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага. Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе.
към текста >>

При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе.
За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила. Въпросът сега е дали е възможно да се продължи по-нататък изживяното по пътя, описан като вътрешната страна на астралното тяло, на духовната част на човека. И така, възможно е да се слезе дори още по-дълбоко, в части на човешкото естество, които в обикновения живот се проявяват в по-малко чиста духовна форма.
към текста >>

Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания.
Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила. Въпросът сега е дали е възможно да се продължи по-нататък изживяното по пътя, описан като вътрешната страна на астралното тяло, на духовната част на човека. И така, възможно е да се слезе дори още по-дълбоко, в части на човешкото естество, които в обикновения живот се проявяват в по-малко чиста духовна форма. Въпреки това техните основи са духовни, тъй като това е вярно за всичко във външния свят.
към текста >>

48. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня.
тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот. Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес. Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция. Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня. Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса. Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява. Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него.
към текста >>

Ние следователно ще насочим вниманието си към този момент на заспиване, както направихме по-рано при онзи на събуждане.
Екип или "колегия" от 12 мъже работеше заедно в Мистериите, за да помогнат на кандидата за Посвещение да се издигне във висшите светове. Нещо, напомнящо за това е било запазено в определени съществуващи и днес общества, но в изцяло упадъчна форма. Обикновено в такива общества някои особени церемонии също се изпълняват от 12 членове; но това е само последно и още повече, изцяло погрешно разбирано ехо на действия, изпълнявани някога в Северните Мистерии за целите на Посвещението. Ако тогава човек, надарен с Аз-сили, изкуствено поддържани в него, проникнеше в Макрокосмоса, той всъщност се издигаше във висшите светове. Първият свят, през който той преминаваше, бе онзи, който би му се разкрил ако той не губеше съзнанието си при заспиване. Ние следователно ще насочим вниманието си към този момент на заспиване, както направихме по-рано при онзи на събуждане. Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера.
към текста >>

Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие.
Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н. изчезват, и човек е обграден от плътен мрак вместо от цветове и други впечатления на дневния живот. Ако беше способен да поддържа съзнанието си както може да го направи обученият Посветен в момента, когато изчезват впечатленията на деня, той би възприемал онова, наричано в духовната наука Елементарния или Елементален Свят, Светът на Елементите. Този Свят на Елементите е, преди всичко, скрит от човека, докато последният е в процес на заспиване. Точно както вътрешното същество на човека е скрито при събуждането благодарение на това, че неговото внимание бива отклонявано към впечатленията на външния свят, така и когато заспива, най-близкият свят на онзи, на който той принадлежи, първото стъпало на Макрокосмоса, Елементарният Свят, е скрит от неговото възприятие. Той може да се научи да вижда в него, когато действително се издигне в Макрокосмоса по указания път. Най-напред, този Елементарен Свят го кара да осъзнае, че всичко в неговото обкръжение, всички сетивни възприятия и впечатления, са еманация, проявление на духовното, че духовното лежи зад всичко материално. Когато човек по пътя на Посвещението следователно, който не губи съзнанието докато преминава в съня възприема този свят, вече за него не съществува никакво съмнение, че зад всичко във физическия свят лежат духовни Същества и духовни реалности. Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя.
към текста >>

Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина.
Нека тук да кажем: Формиращата окото сила се съдържа във всеки лъч на слънчевата светлина. От това можем да осъзнаем, че всичко около нас съдържа силите, които са ни създали. Точно както нашите очи са били създадени от нещо в светлината, така и всичките ни органи са били оформени от нещо, което лежи в основата на всичко, което виждаме навън в света само като външна повърхност. И така, човекът има също интелект, интелигентност. Във физическия живот той може да използва своята интелигентност, защото има инструмент за нея. Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина. В светлината има нещо, което е оформило окото. Ние мислим чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на мисленето, подходящ за физическия свят. Мозъкът е бил превърнат в инструмент на мисленето за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност. Точно както светлината, която възприемаме с окото, е формираща окото сила, нашият мозък е повърхностното проявление на образуващата мозъка сила или мощ. Нашият мозък е оформен от Света на Духа.
към текста >>

49. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото.
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство. Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса. Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание. За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура.
към текста >>

При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма.
Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса. Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание. За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество.
към текста >>

Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината?
В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество. Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура. На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и Реалности на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят. Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината? Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо. Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение. Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят.
към текста >>

Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо.
Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество. Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура. На сутринта Азът се доближава от всички страни, от всички Същества и Реалности на световете, които нарекохме Свят на Разума, Свят на Духа и Елементарен Свят. Нека сега разгледаме по-точно как Азът се вмъква в тялото, и да се запитаме: Как става така, че при събуждане ние внезапно сме обкръжени от сетивни възприятия, такива като впечатленията на цвета и светлината? Да предположим например, че първото сетивно впечатление, което имаме при събуждане, е синя повърхност, цвета синьо. Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение. Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят. Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят.
към текста >>

50. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

След това, първо в момента на събуждане, но също и когато отклонява вниманието си от изживяванията на обикновения дневен живот, той ще забележи, че пред душата му застава нещо, което възниква като вътрешните картини, които той е формирал за себе си, но е там пред него като цветя или камъни, видяни в обикновеното съзнание; той има пред себе си действителни символи или емблеми, за които знае, че не ги е създал самият той.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят. Сравнително дълго време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни. След това, първо в момента на събуждане, но също и когато отклонява вниманието си от изживяванията на обикновения дневен живот, той ще забележи, че пред душата му застава нещо, което възниква като вътрешните картини, които той е формирал за себе си, но е там пред него като цветя или камъни, видяни в обикновеното съзнание; той има пред себе си действителни символи или емблеми, за които знае, че не ги е създал самият той. По време на периода на подготовката, и чрез вниманието, което упражнява в изграждането на своите символи, той се учи да прави разлика между илюзорни и истински картини. Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за истинно, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива. Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини. Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера.
към текста >>

51. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане.
Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа. Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго. За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи. Така в душата на Елохимите възникват; ха-шамаим и ха-арец. Но сега ние знаем още вчера изтъкнахме това -,че в своето развитие тези Елохими са минали през Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Така това, което те мислят, беше действително в същото положение, в което са вашите комплекси от представи, когато се събуждате от сън и ги събуждате във вашата душа. Тогава вие можете да ги гледате един вид психически-духовно, можете да кажете, какви са те вие можете да кажете: Когато сутрин се събуждам и отново намирам това, което се е настанило в моята душа, аз мога да го опиша, как то изглежда.
към текста >>

52. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа.
Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние. Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа. Те са вътрешно свързани с космическите процеси. В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената. Това разграждане на нашето физическо тяло, което имаме днес през време на дневната будност, то не можеше да съществува през време на старото Сатурново съществуване. Ако то би съществувало още през време на старото Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло. Защото естествено човек не може да изгради нищо, щом започва да разрушава.
към текста >>

53. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина.
Днес една душа е толкова по-неморална, колкото повече подтици, идващи от низходящия еволюционен цикъл действуват върху нея. Този факт директно се подчертава от един много интересен резултат на окултното изследване. Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен живот. После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока. Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина. В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие. За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили. Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на живота в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически живот. Този е важният факт, който – естествено – не може да бъде доказан по-нататък, защото може да бъде доказан само чрез окултна опитност: Че поголяма част от хората с европейско светоусещане ще познаят в този образ Мойсей. Това е един факт, за който винаги се е знаело в розенкройцерските изследвания от Средновековието насам и който бе потвърден чрез много дълбоки изследвания именно през последните години.
към текста >>

54. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние.
към текста >>

И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.
към текста >>

В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина.
Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо. Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса.
към текста >>

И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство.
А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо. Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса. Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години, изследвания, предприети от истинските розенкройцери.
към текста >>

55. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването.
Да вземем първо живота на представите. Този живот на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли. Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим. Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването. Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен живот по същия начин. Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим. Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са никаква пречка за заспиването. Че това е така виждаме най-добре, когато преди заспиване се отдаваме на особено оживени представи, например задълбочавайки се в една трудна книга. Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга.
към текста >>

Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим.
Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим. Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването. Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен живот по същия начин. Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим. Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са никаква пречка за заспиването. Че това е така виждаме най-добре, когато преди заспиване се отдаваме на особено оживени представи, например задълбочавайки се в една трудна книга. Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим.
към текста >>

Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
С нашите душевни вълнения, с нашите чувства, работата стои вече различно, те са свързани именно по-тясно с нас. Когато лягаме да спим, изпълнени с разкаяние, на другата сутрин ще доловим, когато се събудим, че нашата глава е като замъглена или нещо подобно. Когато изпитваме разкаяние, ние го долавяме на следващия ден като слабост, като тежест, като замайване на нашето тяло; а радостта чувствуваме като сила, като приповдигнатост. При това не е нужно да си спомняме за това, което е било; то е налице, преминало е заедно с нас в съня и е живяло с нас. Нашите чувства са по-плътни, потясно свързани с нашата вечна същност, отколкото нашите мисли. Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси. Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
към текста >>

Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси.
Когато изпитваме разкаяние, ние го долавяме на следващия ден като слабост, като тежест, като замайване на нашето тяло; а радостта чувствуваме като сила, като приповдигнатост. При това не е нужно да си спомняме за това, което е било; то е налице, преминало е заедно с нас в съня и е живяло с нас. Нашите чувства са по-плътни, потясно свързани с нашата вечна същност, отколкото нашите мисли. Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси. Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество. Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума.
към текста >>

56. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти.
И тук често се правят грешки във възпитанието на децата. С това част от Кармата засяга също и въпроса за възпитанието, защото възпитанието е съдба, част от Кармата, проявяваща се още в детството. Ние отслабваме волята на един човек, когато му налагаме да учи нещо, да върши нещо, което не му подхожда. За възпитанието трябва да сме си изяснили това, което отговаря на всяка човешка възраст за общата Карма на човечеството така, че да може да се направи това, което е правилно. Едно неправилно действие е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята. Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти. Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята. Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин. Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля.
към текста >>

57. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване.
И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума. Всичко останало в антропософията е такова, че човешката душа иска да научи за едно или друго нещо; но това „останало“ общо взето няма особено значение за антропософа. Той стига до определени неща, когато дойде времето за това.
към текста >>

58. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

" При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането.
Можем ли да говорим също и за едно астрално тяло на Земята? За нещо, което по отношение на цялата Земя, по отношение на всички природни царства на нашата Земя отговаря на астралното тяло на човека? Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално. Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние. Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън. Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега. Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества. Първото нещо, което прави впечатление на школувания до тази степен окултен поглед, това е, че този нов вид духове, които той възприема сега, са един вид заповедници на природните духове, повелители на тези духове.
към текста >>

59. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън.
Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните.
към текста >>

Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
към текста >>

60. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Всичко, което той е имал преди заспиването, е останало съхранено и той може така да се каже при събуждане отново да подхване нишките на вътрешния, душевен живот, които са прекъснати в мига на заспиването.
Така, че тук ние сме изправени както пред една опасност, така и пред една необходимост. Ако Вие поне за миг се замислите как стоят нещата с това Азово съзнание, тогава ще трябва да признаете: Да, благодарение на това съзнание, в душевен смисъл ние сме, така да се каже прибрани, душевно уединени. И ако Вие не употребявате Вашите сетива, тогава в будно състояние, ще можете да останете сами със себе си във Вашето съзнание. Едва когато човек заспи, това съзнание угасва и потъва в мрак. Замислете се по-нататък и Вие неизбежно ще си кажете: Да, човек не може да разчита на съзнанието, което всяка вечер при заспиване той изгубва, макар и всяка сутрин той отново да намира съдържанието на това съзнание. Всичко, което той е имал преди заспиването, е останало съхранено и той може така да се каже при събуждане отново да подхване нишките на вътрешния, душевен живот, които са прекъснати в мига на заспиването. И така, всичко между заспиването и пробуждането е останало непокътнато, само човекът не знае нищо за себе си през времето, в което е спал. Единният божествен свят, който обхваща всичко, поддържа и съзнанието на човека; този свят е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е будно или спи. От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание. Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят. И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение.
към текста >>

61. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина.
При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения. Дори съществуват немалко хора, които по отношение на своите сънища отиват още по-далеч; хората, които свързват приближаването на болести с точно определени символни сънища, така, че много често белодробни, сърдечни или стомашни заболявания се предхождат от закономерно повтарящи се символни сънища. Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина. Или с други думи: Човешкият мозък, и по-добре казано човешката душа, е възприемчива не само за външните впечатления, които ние имаме чрез сетивата, но също и за вътрешните телесни области на човека, с тази разлика, че в последния случай, за това, което се разиграва в средния човек, са възможни не истински, а само фантастно-символични представи. Така ние се изправяме пред неоспоримия факт, че сънувайки, човекът възприема самия себе си. И той наистина може да каже: В моите сънища аз съзерцавам себе си. Обаче практически, по време на сънуването, той не знае това; в съня той възприема своето сърце, обаче съвсем не знае, че това, което възприема, е неговото собствено сърце. Той възприема напр.
към текста >>

62. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура.
Нужно е само да кажем: преди Елисейската мистерия да бъде реконструирана от многоуважаемия ни Едуард Шуре така, както можем да я видим днес, тя именно не е съществувала. А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура. И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот. Скъпи приятели! Можете да говорите много за всякакви теософски неща на хората вън в света; може също така те да изглеждат удовлетворени от това. Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си. Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“.
към текста >>

63. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане.
Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло. Когато човек е преминал през първите стъпки на инициацията, той вече има това съзнание. Следователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло. По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката. За всичко това човек знае, но то спи у него. И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане. Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията. Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност. Така някой може да стигне до това, че по пътя към инициацията чрез тези първи мерки да събуди много по отношение на елементарните части на главата, докато всичко все още е в дълбок сън, що се отнася до ръцете или краката. Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и след това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга.
към текста >>

64. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън.
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера. Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
към текста >>

Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането. Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
към текста >>

Това душевно настроение действително е налице, когато времето от заспиването до събуждането се изживява съзнателно.
Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество. Защото фактически това е вярното усещане. Същото, което току-що казах за всички отделни същества човек изпитва също и по отношение на целокупността на света. Самият човек всъщност е всичко. Това пребиваване в същността се разпространява върху цялото душевно настроение. Това душевно настроение действително е налице, когато времето от заспиването до събуждането се изживява съзнателно. При съзнателното преживяване човек не може да се чувства по друг начин, освен че е излят върху всичко, което преживява, че е във всичко, чак до края на света, който въобще още може да възприема. Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета.
към текста >>

Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък.
Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно. В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света. Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т. А, а „след това“ – в т. Б. А__________________Б Човек по-скоро има чувството: аз съм заспал.
към текста >>

65. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас.
Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност. Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа. И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството. Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас. Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание. Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува.
към текста >>

Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта.
Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание. Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта. Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека? При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на Аза. И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота. Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря.
към текста >>

През целия живот при всяко едно събуждане човекът трябва да се потопява във своето етерно и в своето физическо тяло и чрез това, че той се потопява по този начин, стават постоянно съвместни удряния от физическото и етерното тяло от една страна и от астралното и Аза от друга страна.
Да, помислете само, когато потопите ръката си във водата и я прекарате през водата, вие срещате навсякъде една съпротива, където влизате в допир със водата. Така е когато сутрин Азът се потопява във етерното и физическото тяло и се намира обливан от своя вътрешен живот. Обаче през време на целия живот, този Аз е потопен в това физическо и в това етерно тяло и се удря на всички страни в тези тела. Когато пляскате с ръката си във водата, вие долавяте от всички страни своята ръка: така е когато Азът се потопява във етерното и физическото тяло и се удря на всички страни в тези тела. И това става през целия живот. През целия живот при всяко едно събуждане човекът трябва да се потопява във своето етерно и в своето физическо тяло и чрез това, че той се потопява по този начин, стават постоянно съвместни удряния от физическото и етерното тяло от една страна и от астралното и Аза от друга страна. И кое е последствието от това? Последствието от него е това, че тези същности, които се сблъскват така заедно, се изхабяват, изразходват се. И това изхабяване води до постоянно остаряване, до постепенно износване, което настъпва при човека в течение на живота и тази е също причината поради която ние умираме главно физически. Представете си, че не бихме имали никакво физическо тяло, никакво етерно тяло, тогава ние не бихме могли да поддържаме нашето азово съзнание. Ние бихме стигнали наистина до положението да развием съзнанието за Аза, но не бихме могли да го поддържаме.
към текста >>

66. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Той не е така деен при събуждането.
Върху него свети Слънцето неговият Аз и без този Аз, той не би могъл през време на сън да бъде като едно растение. Върху него свети Луната неговото собствено астрално тяло. Сега нека си представим, че с настъпването на есента Слънцето постепенно изгубва своето действие, растенията престават да растат и умират. При будният човек Азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло така да се каже, при влизането на Аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на Слънцето и Луната: тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той.
към текста >>

Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън.
Върху него свети Луната неговото собствено астрално тяло. Сега нека си представим, че с настъпването на есента Слънцето постепенно изгубва своето действие, растенията престават да растат и умират. При будният човек Азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло така да се каже, при влизането на Аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на Слънцето и Луната: тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време.
към текста >>

Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част.
При будният човек Азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло така да се каже, при влизането на Аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на Слънцето и Луната: тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>

Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора.
В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло. Ние умираме, защото живеем съзнателно.
към текста >>

Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той.
Той не е така деен при събуждането. Растителният живот увяхва в него, когато човек се събужда: като растения ние умираме сутрин при нашето събуждане от сън. С това се обясняват много неща, които стават между душата и тялото на човека. Някои хора се чувствуват, скоро след събуждане от сън много възбудени, това са такива хора, които могат да живеят повече в тяхната душевна част. Тези, които живеят повече в тяхната телесна част чувствуват сутрин при събуждането една лека умора. Колкото по-малко изморен се чувствува човек сутрин при събуждането си от сън, толкова по-дееспособен се чувствува той. Но нашият деен живот, самият буден живот е като умъртвяването на растенията зимно време. Всеки ден ние внасяме умъртвяващи сили в нашия организъм и накрая ние умираме. От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло. Ние умираме, защото живеем съзнателно. Хората полагат големи усилия да обяснят съня.
към текста >>

Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването.
От това можем да разберем как съзнателният, проникнатият от Аза дневен живот, консумира от физическото тяло и етерното тяло. Ние умираме, защото живеем съзнателно. Хората полагат големи усилия да обяснят съня. Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората. Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много. Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването. Както през време на зимата виждаме природата да умира, така и в нас умира нещо през време, когато живеем и сме будни. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние напускаме нашето физическо и нашето етерно тяло: тогава Азът и астралното тяло биха могли да ни осветяват, както Слънцето и Луната, които нямат да осветляват нищо. Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че Азът и астралното тяло да продължават да живеят също и когато нямат да осветляват нищо. Когато се потопяват в тялото, произвежда се съзнанието. Когато се намира в духовният свят след смъртта, човекът също трябва да се потопи в нещо, за да добие съзнанието, иначе той би бил там в безсъзнателен живот.
към текста >>

67. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят.
И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта. Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание. Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
към текста >>

68. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме.
Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо. От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме. Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло. Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот. От астралното тяло изплуват навън всякакви скрити, необясними неща, но какво става вътре, е непознато за човека, също както за този, който наблюдава горната игра на вълните на морето, е непознато какво се разиграва в дълбочините. Човек трябва само да наблюдава живота и ще види колко непознато е това, което се случва в скритите му кътчета. Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него.
към текста >>

Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло.
Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur. И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него. Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur. Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло. Чрез Светия Дух отново ще бъдем събудени, отново ще бъдем допуснати до духовния свят, така че човек отново ще може да влезе във висшия свят: Per spiritum sanctum reviviscimus. Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни. Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс. Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път.
към текста >>

69. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание.
февруари 1912 Днес и в други ден, моята задача ще бъде да представя някои от по-важните черти на съзнанието и на кармическите взаимовръзки. По същество искам да направя връзка с казаното вчера в публичната лекция19. При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика. Вчера видяхме, че можем да говорим за скритите страни на човешкия душевен живот и срещу тази скрита страна на човешкия душевен живот трябва да поставим фактите на обикновеното дневно съзнание. Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
към текста >>

70. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
февруари 1912 През тези дни ние обсъждахме наличността на скритите душевни дълбочини и при всички обстоятелства е добре, ако по отношение на тази тема се занимаем с различни неща, които ученикът на духовната наука е добре да знае. Общо взето трябва да се каже, че всъщност едно напълно изясняване на тези неща е възможно, само ако те се извлекат от това, което до сега е изложила духовната наука. Досега от различни страни сме разглеждали това, което би могло да се нарече разчленяване на човека. Ето защо за всеки ще бъде възможно да свърже това, което ще бъде изложено от една друга гледна точка сега, когато се обръщаме към душевните дълбини с правилното становище относно разчленяването на човека, както то ни е познато от повече или по-малко елементарното излагане на духовния мироглед. През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание. Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ). Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие. Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание. Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.
към текста >>

Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ).
През тези дни ние обсъждахме наличността на скритите душевни дълбочини и при всички обстоятелства е добре, ако по отношение на тази тема се занимаем с различни неща, които ученикът на духовната наука е добре да знае. Общо взето трябва да се каже, че всъщност едно напълно изясняване на тези неща е възможно, само ако те се извлекат от това, което до сега е изложила духовната наука. Досега от различни страни сме разглеждали това, което би могло да се нарече разчленяване на човека. Ето защо за всеки ще бъде възможно да свърже това, което ще бъде изложено от една друга гледна точка сега, когато се обръщаме към душевните дълбини с правилното становище относно разчленяването на човека, както то ни е познато от повече или по-малко елементарното излагане на духовния мироглед. През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание. Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ). Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие. Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание. Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация. Става въпрос съвсем точно да знаем, че този, така наречен нормален душевен живот разчита на инструментите на физическото тяло, той трябва да използва всички тези инструменти, които обхващат сетивата и нервната система.
към текста >>

Най-благоприятните часове за това са заспиването и събуждането.
Този особен копнеж първо е в подсъзнанието. После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят. В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила. Тази сила поема пътя, който й е даден поради копнежа по живия, и когато е налице възможност, във физическия свят нещо „трополи“ в близост до живите: Те чуват някакви трополещи тонове или нещо подобно, които възприемат така, като че ли възприемат някакво физическо явление. Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали внимание на часовете, които са най-благоприятни за такива въздействия. Най-благоприятните часове за това са заспиването и събуждането. Всъщност хората просто не им обръщат внимание. Не е възможно да има такива хора, които в преходния момент на заспиването и събуждането още никога да не са долавяли послания от свръхсетивния свят като някакви трополящи шумове и дори думи. Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят. Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности.
към текста >>

Не е възможно да има такива хора, които в преходния момент на заспиването и събуждането още никога да не са долавяли послания от свръхсетивния свят като някакви трополящи шумове и дори думи.
В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила. Тази сила поема пътя, който й е даден поради копнежа по живия, и когато е налице възможност, във физическия свят нещо „трополи“ в близост до живите: Те чуват някакви трополещи тонове или нещо подобно, които възприемат така, като че ли възприемат някакво физическо явление. Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали внимание на часовете, които са най-благоприятни за такива въздействия. Най-благоприятните часове за това са заспиването и събуждането. Всъщност хората просто не им обръщат внимание. Не е възможно да има такива хора, които в преходния момент на заспиването и събуждането още никога да не са долавяли послания от свръхсетивния свят като някакви трополящи шумове и дори думи. Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят. Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание.
към текста >>

71. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане.
Това може да бъде само едно сравнение, понеже самите неща в природата са отражения, подобия. След това обаче, когато пояснява на учениците си, че самият той е едно цяло с духовната природа на всичко съществуващо, че той трябва да премине през смъртта, че това, което живее в него и което трябва да бъде потопено в смъртта, за да разцъфти по-късно като сила в човешките души и човешките сърца, което той ще даде на всички хора чрез тази смърт, тогава той говори за действителността, понеже говори за Духа и за това, което ще се случи чрез този Дух. Оттук се разбира, че истинското познание се постига само тогава, когато човек постепенно навлезе зад мировите тайни и познае, че това, което застава срещу него, е само отражение, само подобие на духовните процеси. И наистина душата на човека едва тогава се обогатява плодоносно, когато той достигне до това становище по отношение на външния свят. Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента.
към текста >>

Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента.
При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината. Какво изживяваме всъщност, когато заспиваме? Тогава астралното тяло и Азът излизат навън. Те напускат физическото и етерното тяло. Ако бихме могли да видим какво правят физическото и етерното тяло през нощта, тогава бихме могли да наблюдаваме, че те са включени в една съвсем друга дейност, такава, която бихме могли да сравним с увяхването през есента.
към текста >>

А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента.
Вечер те са най-дълбоко изчерпани; тогава заспиваме. И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла. Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента. При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло. Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност. През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса.
към текста >>

Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента. Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла. Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента. При заспиването, значи през пролетното състояние, астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло. Навън в природата действително също е така, че духовете на Земята, които са свързани с растителния свят, така да се каже, през пролетта се освобождават от физическото на растителния свят и чак тогава той може да разгърне своята активна дейност. През лятото тези духовни същества, които са свързани с растителното царство спят, а през зимата се събуждат и изпълват планетната маса. Би могло да се каже: да, когато в едното полукълбо е зима, в другото е лято! Ритмичната дейност е такава, че духовете на Земята, когато през лятото напуснат северната половина на Земята, се преместват в южната половина.
към текста >>

Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента.
Това, което се нарича пространство, е фантазия.1 Отвсякъде действат духовни сили и знаците изразяват как те действат. Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята. Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание. Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение. Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха. Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента. Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха. За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус. През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота.
към текста >>

72. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта.
Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание. Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта. Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото.
към текста >>

Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното.
Всъщност е точно обратното! Ние трябва да сравним разцъфтяването през пролетта със заспиването. Ние трябва да сравним появата и израстването на растенията през пролетта с това, което се извършва в етерното и физическото тяло на човека при заспиването. Тогава, когато наближава лятото, всичко става все пожизнено, както е в човешкото физическо и етерно тяло към средата на спането. А през есента става така, както когато човек сутрин се вмъква във физическото и етерното тяло; есента довежда до увяхване на всичко онова, което е избуяло през пролетта и лятото. Трябва правилно да се сравни това, което става вън и вътре, не бива да се търсят външни алегории и да се сравнява пролетта със събуждането, есента със заспиването, а точно обратното. Така че можем да кажем: Това, което са духовете на Земята, това отива да спи през пролетта и се събужда като дух на Земята през есента и зимата. През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима. Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват. На това не противоречи фактът, че Земята спи веднъж с едната, а друг път с другата си половина. В известно отношение същото имаме и при човека.
към текста >>

Да, днешните хора с изключение на тези, които седят тук сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове.
През зимата, като духове на Земята, те са свързани със Земята, за да се издигнат през пролетта и лятото отново нагоре в небесните висини, в астралните висини, както и да се свържат с другата страна на Земята, където е зима. Когато отново настъпи пролет, те отново заспиват. На това не противоречи фактът, че Земята спи веднъж с едната, а друг път с другата си половина. В известно отношение същото имаме и при човека. Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през пролетта се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където единичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през пролетта това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно. Да, днешните хора с изключение на тези, които седят тук сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу.
към текста >>

73. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост. Точно чрез това подчертаване на импулса на любовта още през римско време християнството навлезе по забележителен начин в човешкото развитие; то показа, че в човешката душа може да бъде намерено нещо, чрез което душите могат да се доближат една до друга като не се допитват до това, което светът дава на човека, а до това, което човешките души имат чрез самите себе си. Тази потребност от сближаване, основаващо се на истинската любов, винаги е съществувала в човечеството. Но когато дойде Мистерията на Голгота, докъде беше стигнал тогава римският свят? До Сатурналиите! В дните на Декември, от седемнадесети Декември нататък, започваха Сатурналиите, където се премахваха разликите между класите и йерархическите позиции.
към текста >>

74. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането.
И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята. Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло. Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество. Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно. Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>

И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло.
През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа. И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло. И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони. Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони. Тези разглеждания ще ни позволят да преминем постепенно към промените, които стават чрез езотеричното или антропософско развитие в човешкото етерно или астрално тяло.
към текста >>

Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа. И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло. И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони. Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони. Тези разглеждания ще ни позволят да преминем постепенно към промените, които стават чрез езотеричното или антропософско развитие в човешкото етерно или астрално тяло.
към текста >>

75. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина.
Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата. А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения. Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане. Но съществува един еквивалент, една равностойност.
към текста >>

И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане. Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл.
към текста >>

На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
това беше именно 16-то столетие: тогава хората знаеха, че ще дойде едно бъдеще, когато хората ще станат способни да виждат действително все повече и повече Ариман, поради по-високото развитие на Себе-то и на астралното тяло. След това, понеже именно в първото време интелектуалното развитие се опълчи с всичката сила против възприятието на духовното, тогава настъпи едно затъмнение. Обаче 16-то столетие можа да обърне вниманието в образа на придружащия Фауста Мефистофел, който не е нищо друго, освен Ариман, че всъщност Ариман ще стане по съзнателен начин все по-опасен и по-опасен за бъдещето развитие на човечеството, че така да се каже Ариман ще стане все повече и повече един вид съблазнител, един вид изкусител на човешкия род. В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха един спомен за старите духовни форми. Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на човека ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел. На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер. От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман. Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман. В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъедини луциферическото влияние. Влиянието на Ариман ще действува предимно в будното състояние, влиянието на Луцифер предимно през време на съня или във всички състояния, които са наистина подобни на съня, но са съзнателни, във все повече и повече развиващите се ясновидски състояния на човешката душа. Ето защо, понеже Ариман трябва да навлезе във външния сетивен живот на човека в будното състояние, човекът се нуждаеше първо от защитата против Ариман за будното състояние.
към текста >>

76. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло.
Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло. Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото. Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш. В нашето душевно-духовно естество наистина съществува една привличаща сила към тялото. Тази сила трябва постепенно да угасне, тя трябва да бъде напълно превъзмогната.
към текста >>

И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш.
Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло. Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото. Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш. В нашето душевно-духовно естество наистина съществува една привличаща сила към тялото. Тази сила трябва постепенно да угасне, тя трябва да бъде напълно превъзмогната. Това трае десетки години след смъртта. Това е времето, през което ние постепенно превъзмогваме, нашата връзка с последния земен живот. Това прави, щото по отношение на изживяванията след смъртта, през времето, което протича, както описах, ние трябва да изживяваме всичко по околен път чрез нашия земен живот.
към текста >>

77. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тази непоносима неотменност на събуждане и заспиване, на засищане и огладняване, на застудяване и затопляне.
Предвид това тъй огромно зло най-доброто за него е да се самоубие.“ Могат да се приведат много, много такива изказвания. Сенека46, мъдрият Сенека казва например: „Много образовани хора са преситени да виждат и правят постоянно едно и също нещо. Те не мразят точно живота, но усещат онова отвращение, което все повече се разпространява под влиянието на философията. Те казват: Колко още все едно и също? Тази непоносима неотменност на събуждане и заспиване, на засищане и огладняване, на застудяване и затопляне. Нищо не престава, а всичко е в безкраен кръговрат. Денят следва нощта, нощта – деня. Лятото се влива в есента, есента трябва да отстъпи пред зимата, а също и мощта на зимата преминава. Всичко се възвръща. Нищо ново аз не виждам, не правя нищо ново, от което да не съм се отвратил.“
към текста >>

78. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
Когато починалият си е заминал от нас, ние сме поставени пред необходимостта понятието, представата за него, образът му да може да влезе в нашата душа, сам да влее това, което сме съхранили от този образ, в нашата външна човешка обвивка. На нас вече не ни помагат – както при спомени за още жив човек – мислите за това, че този спомен може да бъде укрепен от нова среща. Това е радикална промяна. От този момент чак до края на нашия живот тук на Земята ние сме ограничени от своя спомен за тази душа. В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас. И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта. В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло.
към текста >>

79. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи. Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането. Също така значителен е и моментът на заспиването, след който се заспива съвсем и съзнанието угасва. И затова обикновеното съзнание не улавя момента на заспиването. Но за взаимоотношенията на човека, въплътен тук на Земята, и развъплътения човек, това, което може да бъде преживяно, и което действително се преживява в момента на заспиването и в момента на пробуждането, е извънредно важно. Тези факти, разбира се, могат да бъдат наблюдавани само от съзерцаващо съзнание. Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
към текста >>

80. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден.
Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание. Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден. Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това. Накратко, искам да кажа, че безкрайно много неща, които много бегло се докосват до нашето съзнание, се промъкват в човешкия живот, и въпреки това имат голямо значение за душевния живот на човека, макар и да остават неосъзнати или в подсъзнанието. Всичко, което, бих казал, шумоли между редовете на живота, придобива голямо значение, след като човек премине през портата на смъртта. Времето, което човек прекарва между смъртта и новото раждане, вече неведнъж сме го разглеждали от различни гледни точки. В тази област всичко е така свързано едно с друго, че само изхождайки от най-различни гледни точки може да се получи относително цялостна представа.
към текста >>

81. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят.
Да, тези неща са част от тайната на човешката природа. И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един шивач по-солев организъм, едно живачно-солево тяло. Обстоятелството, че тялото става "живачно" има важни последици, на които може би ще се спрем още тази седмица. А че тялото може да се превърне в "солево", според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане. Какво обаче означава това? Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят. По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенствува. Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят.
към текста >>

82. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата.
Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин. Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта. Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание. Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание. Подробности можете да прочетете в моите книги. Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата. Така чувствата действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата. Но тези дълбини на душата, които са достъпни за инспирираното познание, са това, което живее между смъртта и ново раждане. То е същото, което е пристъпило във физическия свят чрез зачатието, или да речем, чрез раждането ни, пристъпило е по-късно през портата на смъртта и има духовно съществуване при други условия, докато човекът отново се роди. Който наистина погледне живеещото в чувствата с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане. Това не само се твърди, а се посочва как силите се пораждат в душата и как може да се види в кои чувства, афекти и страсти живее човекът.
към текста >>

83. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния живот, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания.
Това е важно нещо. За мен беше необходимост - понеже нашите цюрихски приятели се опитваха да привлекат подходящи кръгове в нашата духовна наука - да говоря точно в това време за сериозността на духовното познание в по-новото време. Бих казал, че дори в нашето общество се забелязва как работят някои противодействащи сили. Помислете само какво се разпространява - бих казал почти толкова дълго, колкото трае тази война - като клевети и подозрения в това, което аз и някои други искаме да направим. Естествено, също и тук участват противникови сили.65 Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния живот, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания. Непрекъснато срещаме хора, които вярват: Сега се намираме във война, а после ще настъпи мир и с това се приключва. Нещата не стоят така. Днес се случват много важни знамения. Никой не може да разбере тези знамения, ако не иска да се задълбочи духовно-научно. И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите.
към текста >>

84. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Поради това трябва наистина да е ясно, че е настъпило времето за събуждане и че трябва да се работи за събуждането, че събитията понякога изпреварват знанието и явленията около нас не се разбират, ако човек не направи усилие да усвои знанието.
Закономерностите в тях са същите, които определят ритмичната смяна на будното състояние и съня при човека. Колкото човекът може да надделее съня, толкова и човечеството е можело да се противопостави на онова духовно развитие на заспиването на духовната наука, характерно за времето след 16-то столетие. Необходимо е било някога човечеството да проспи духовното, за да се появи то пред него в друга форма. Такива необходимости трябва да се разберат. Но човек не бива да се чувства потиснат от тях. Поради това трябва наистина да е ясно, че е настъпило времето за събуждане и че трябва да се работи за събуждането, че събитията понякога изпреварват знанието и явленията около нас не се разбират, ако човек не направи усилие да усвои знанието. Многократно съм обяснявал, че действат определени групи от егоистично окултно стремящи се хора, работещи в посоката, която посочих в тези разглеждания. Първоначално определено знание всред хората е необходимо да се оттегли - знание, което днес се означава с неразбираемите думи алхимия, астрология и т. н., - необходимо е определено знание да бъде проспано, за да няма човекът повече възможност да черпи душевност от наблюдението на природата, а да разчита само на себе си. За да събуди силите в себе си, е необходимо първоначално определени истини да се появят в абстрактна форма, която отново да трябва да приеме духовен образ. Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи.
към текста >>

85. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Заспиване и събуждане.
. . . . . . . . . . . . 7 Смъртта като преобразуване на живота Отношенията към мъртвите. Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система. Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора. Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>

Заспиване и събуждане.
Тагор, задача на Средна Европа между Ориента и англоамериканизма. Улм, 30 април, 1918 г. . . . . . . . . . . . . . 78 Съпротивата на човека срещу духа Отношения между живите и мъртвите. Заспиване и събуждане. Мъртвите като съветници на живите. Лойд Джордж, Матиас Ерцбергер. Развитието на Гьоте. Фауст и Вагнер. Мефистофел, Луцифер и Ариман. Психоанализата.
към текста >>

86. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването.
Когато е починал ваш близък, можете да попитате: Как да се доближа до умрелия така, че той да ме възприеме в себе си? Това е, което обясних одеве. Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването. Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият. Представете си собствената си биография.
към текста >>

Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването.
Това е, което обясних одеве. Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването. Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият. Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания.
към текста >>

Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване.
Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият. Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
към текста >>

Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването.
Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят. Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането.
към текста >>

Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние.
Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят. Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот.
към текста >>

Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят. Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо.
към текста >>

Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането.
Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят. Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят. С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове.
Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят. С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание. При заспиването е така, че в момента на заспиване духовният свят преминава по колосален начин покрай нас, но ние веднага заспиваме, изгубваме съзнанието за преминаващото през душата ни. В определени случаи обаче могат да настъпят изключения. Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове. За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда. Тя е, че изминалото всъщност не е преминало духовно, а е още тук. Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството. Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят.
към текста >>

Защото за земния обитател във физическо тяло е така, че в момента на събуждането моментът на заспиването вече е отминал.
Забележително е, че Рихард Вагнер го е знаел. Това показват думите му: „Времето тук се превръща в пространство“. Тайна е, че в духовното всъщност има разстояния, които не се проявяват тук, на физическия план. Отминаването на дадено събитие означава само, че то се е отдалечило от нас. Моля, в случая, който разглеждаме сега, това особено да се вземе под внимание. Защото за земния обитател във физическо тяло е така, че в момента на събуждането моментът на заспиването вече е отминал. Но когато се събуждаме в духовния свят, ние стоим само малко по-далеч от момента на заспиването. Това трябва да се има предвид. Когато заспиваме или когато се събуждаме, заставаме срещу някой умрял човек – както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – ние заставаме срещу умрелия. За физическото съзнание това са два различни момента. За духовното съзнание единият момент е само малко по-отдалечен от другия, от непосредствено станалия.
към текста >>

Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите.
Това трябва да се има предвид. Когато заспиваме или когато се събуждаме, заставаме срещу някой умрял човек – както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – ние заставаме срещу умрелия. За физическото съзнание това са два различни момента. За духовното съзнание единият момент е само малко по-отдалечен от другия, от непосредствено станалия. Моля да го имате предвид при това, което ще обясня сега, иначе може би няма да го разберете. Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите. Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем.
към текста >>

Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите.
Когато заспиваме или когато се събуждаме, заставаме срещу някой умрял човек – както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – ние заставаме срещу умрелия. За физическото съзнание това са два различни момента. За духовното съзнание единият момент е само малко по-отдалечен от другия, от непосредствено станалия. Моля да го имате предвид при това, което ще обясня сега, иначе може би няма да го разберете. Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите. Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането.
към текста >>

А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането.
Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите. Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае. Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас.
към текста >>

Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае.
Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае. Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас. Тогава те ни отговарят.
към текста >>

При събуждане мъртвите говорят с нас.
А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае. Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас. Тогава те ни отговарят. Но трябва да имаме предвид, че това са само две различни точки и че следващото едно след друго, във висш смисъл всъщност е едновременно, както на физическия план две места съществуват едновременно. Само че по отношение на общуването с мъртвите едното е по-подходящо от другото. Човек може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето общуване с мъртвите? Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които човек най-често говори с живите, той не може добре да общува с мъртвите.
към текста >>

Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас.
Ако бяхме толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, щеше да ни изглежда като че ли мъртвият ни говори. Оттам също и отзвукът в съня ни изглежда като послание от него, но то произлиза от нас. Това се разбира само когато се разбере ясновидското отношение към мъртвия. Точно когато изглежда, че мъртвият ни говори, всъщност е това, което ние му казваме. Това не може да се знае, ако не се научим да сравняваме. Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите. Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа. Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни. А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея.
към текста >>

В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите.
Оттам също и отзвукът в съня ни изглежда като послание от него, но то произлиза от нас. Това се разбира само когато се разбере ясновидското отношение към мъртвия. Точно когато изглежда, че мъртвият ни говори, всъщност е това, което ние му казваме. Това не може да се знае, ако не се научим да сравняваме. Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите. Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа. Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни. А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея. Но във всички тези неща – много повече, отколкото произлиза от нашата душа – живее това, което имат да ни кажат нашите заминали оттатък мъртви.
към текста >>

Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни.
Това не може да се знае, ако не се научим да сравняваме. Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите. Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа. Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни. А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея. Но във всички тези неща – много повече, отколкото произлиза от нашата душа – живее това, което имат да ни кажат нашите заминали оттатък мъртви. Защото казваното ни от мъртвите изглежда сякаш се издига от собствената ни душа. Ако хората изобщо знаеха какво наистина представлява животът, от това знание би се развило едно изпълнено с пиетет чувство към духовния свят, в който ние и нашите починали непрекъснато се намираме. И за повечето от нещата, които вършим, щяхме да знаем, че в нас всъщност действат мъртвите.
към текста >>

87. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

За да дойде отговор на казаното на мъртвия, от особено значение е моментът на събуждането.
Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“ За да дойде отговор на казаното на мъртвия, от особено значение е моментът на събуждането. В момента на събуждането от духовните светове до нас достига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите. И тогава то идва от дълбините на собствената душа. Това е свойственото за хората, че не обръщат особено внимание на идващото от дълбините на собствената им душа. В наше време хората изобщо не обръщат внимание на това, което идва от глъбините на душата. На хората им се иска да приемат само това, което произхожда от външния свят.
към текста >>

В момента на събуждането от духовните светове до нас достига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите.
Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“ За да дойде отговор на казаното на мъртвия, от особено значение е моментът на събуждането. В момента на събуждането от духовните светове до нас достига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите. И тогава то идва от дълбините на собствената душа. Това е свойственото за хората, че не обръщат особено внимание на идващото от дълбините на собствената им душа. В наше време хората изобщо не обръщат внимание на това, което идва от глъбините на душата. На хората им се иска да приемат само това, което произхожда от външния свят. Те предпочитат да се заблуждават по отношение на издигащото се от глъбините на душата.
към текста >>

88. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането.
Постепенно хората трябва съзнателно да достигнат до разбирането на току-що казаното. Защото то е свързано с еволюцията на човечеството. Но как изобщо се стига дотам, да се твърдят такива неща, каквито чувате от мен в този момент? Къде протича тази работа на ангелите? Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек. Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането. Намираме я също в така наречените будни спящи състояния. Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си. Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора. Те оставят покрай тях да мине това, което се случва в света, без да се интересуват от него, без да ги е грижа, без да се свързват с него. Макар привидно да изглеждат будни, великите световни събития често минават покрай тях, също както случващото се в някой град преминава покрай спящите хора.
към текста >>

89. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден.
Следователно при човешката глава имаме работа с едно развитие от животинското, обаче сега вече с едно протичащо обратно развитие, с един процес на разграждане. Във възходящо развитие се намира нашият останал организъм. За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека?
към текста >>

Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
към текста >>

Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня. И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум. Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден.
към текста >>

Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня. И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум. Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>

Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност.
От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум. Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят. И какво съзнание се крие зад всичко това? Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества.
към текста >>

90. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи.
Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество. И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното. Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
към текста >>

91. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“ Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас.
към текста >>

92. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е.
При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения. Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата. Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства. Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност. И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
към текста >>

93. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 Октомври 1921 Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня.
към текста >>

Тогава нашите представи не са вече с отчетливи и ясни контури, те стават преливащи се една в друга имагинации, но с това те започват да наподобя ват онзи живот на мислите, за които вчера казах, че при събуждане, намираме между етерното и физическото тяло.
Изобщо онова съзнание, което изграждаме чрез Антропософията как то създава представите си за тези по-висши Същества? Вие си спомняте от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ и от мои лекции по същата тема, че за нас е напълно възможно да напреднем от дневното, предметно съзнание към имагинативното съзнание. Когато по един здрав и нормален начин се издигаме до имагинативното съзнание, тогава ние започваме да се освобождаваме от нашето тяло. Ние се пренасяме в етерното тяло. Тогава нашите представи не са вече с отчетливи и ясни контури, те стават преливащи се една в друга имагинации, но с това те започват да наподобя ват онзи живот на мислите, за които вчера казах, че при събуждане, намираме между етерното и физическото тяло. В този мисловен живот ние изживяваме себе си. Но това не е мисловният живот, в който ние изживяваме себе си в имагинацията, свързвайки произволно една мисъл с друга; тук мислите са взаимно и вътрешно свързани. Става дума за един протъкан от образи мисловен организъм, в който ние живеем. Обаче този образен мисловен организъм притежава могъща жизнена сила. Той се представя пред нас като със свой собствен живот, и то не животът, какъвто имат физически-земните неща, но един живот, който пронизва и оживотворява всичко.
към текста >>

Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека.
Мисли: копнежът да се превърнат в свят Воля: копнежът да се превърне в човек С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос.
към текста >>

В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло. Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид. В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното. Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят.
към текста >>

94. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по време на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно.
Свръхсетивният факт трябва да бъде изживян вътрешно. Едва тогава човек може да се отправи навън и да потърси подходящ образ, за да онагледи вътрешното изживяване. Това вътрешно изживяване е нещо изключително подвижно, и аз би трябвало да предам неговите нюанси като една неуловима игра на светлини и сенки, като изгряващи и залязващи лъчи. Да, ако обхванем с методите на Антропософията целия човек, ние ще можем да наблюдаваме искрящата и променлива светлина около всяко човешко същество. Ако си изградим една представа опитвам се да говоря съвсем точно, една представа за астралното тяло и Азът по време на съня, тогава конфигурацията на Азът и нюансите на астралното тяло ще се окажат рязко очертани и много светли. И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по време на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно. Това, което вън от тялото имаше ясни контури става дума за Азът вътре в тялото получава неопределени и смътни контури. Изобщо, ако човек сериозно изследва как в мига на пробуждането Азът и астралното тяло се прибират .обратно в етерното и физическото тяло, той стига до едно ясно определено усещане. Опита ме ли се да назовем това усещане с абстрактни и повърхностни думи, ние по правило ще го охарактеризираме съвсем грубо и неточно. А тъкмо тук трябва да сме изключително прецизни. Свръхсетивното наблюдение показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-физическия човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо.
към текста >>

95. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света.
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг. Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света. Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност. Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен свят. Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете. Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан. Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си.
към текста >>

96. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
Това не означава, че трябва да имате за човека понятието, че той се простира всяка нощ на Космическия размер чрез своето астрално тяло би било преувеличено да твърдим това -, но човек се уголемява всяка нощ, прониквайки в космоса. Така, както сме свързани тук долу с растенията, с минералите, с въздуха, така през нощта сме свързани с движенията на планетите и с констелациите на неподвижните звезди. Между момента, в който заспиваме и този, в който се пробуждаме, звездното небе става наш свят също толкова, колкото Земята е наш свят при състоянието на будност. Обаче, най-напред можем да различим различни сфери, които преминаваме между заспиването и пробуждането. Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят. Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите. Това не означава, че всяка нощ ние вземаме в нас цялостта на движението на планетите, това, което носим в нас от него като репродукция е един съвсем малък образ, в който действително са възпроизвеждани движенията на планетите. И този образ е различен при всяко човешко същество. Така че, можем да кажем: всеки човек има опитност с движението на планетите най-напред, когато заспи под формата, в която изживява отново вътрешно, като един вид глобус от планетите, в своето астрално тяло всичко, което става от вън в космичното пространство между планетите. Това е първата опитност, която човек има след заспива нето. И не казвайте, скъпи приятели: всичко това мен не ме интересува, аз по някакъв начин не го забелязвам!
към текста >>

Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди. Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни. Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота. Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането. Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях? И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера. Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък. Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време. Обаче, хората си обясняват по погрешен начин всичките тези неща, които днес малко от тях още изучават.
към текста >>

97. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили.
Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси. Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане Имагинативно познание на духовно-душевното. Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация.
към текста >>

98. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
към текста >>

Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
към текста >>

Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние.
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
към текста >>

По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>

Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането. Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция.
към текста >>

Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането. Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там.
към текста >>

През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането. Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
към текста >>

Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни.
Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот. Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено.
към текста >>

Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта.
Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня. Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н. Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот. Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос.
към текста >>

Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения.
Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня. Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н. Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот. Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
към текста >>

От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос.
Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието.
към текста >>

Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение.
към текста >>

А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
към текста >>

При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания.
Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически. А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения. Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват. Те си мислят, че не спят, докато те спят само абнормно и вярват, че душата им не се намира извън тялото и не изживява планетното битие. Те се намират в едно всъщност смътно състояние, което въпреки това им позволява да изживеят това, което друг човек изживява по времето на здравословния си сън.
към текста >>

Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите. Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите. От този стадий на съня, който сега описах, човекът пристъпва в това, което сега мога да означа по по-прост начин, отколкото предишните, понеже едва ли ще ми се разсърдите, ако говоря за такива неща, след като достатъчно се спрях при планетното изживяване. След него човекът изживява неподвижните звезди. След като през втория стадий на съня той е живял в отражението на планетните движения, сега живее в констелациите на неподвижните звезди, предимно в отражението на констелациите на неподвижните звезди в Зодиака. Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния живот. Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда.
към текста >>

Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна.
Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е. лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната. Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята. Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес. Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива. Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно. Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
към текста >>

Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса.
Ако наистина се прозрат, те не оспорват тези истини. Но тези истини, които общо взето са правилни, първо дават възможност наистина да се обясни отделното в неговата същност. Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят. Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние. Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса. През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята.
към текста >>

Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
Но тези истини, които общо взето са правилни, първо дават възможност наистина да се обясни отделното в неговата същност. Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят. Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние. Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса. През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята. Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса.
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането.
ЗА ДУХОВНО-ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ Втора лекция, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване.
към текста >>

Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят.
ЗА ДУХОВНО-ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ Втора лекция, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>

Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
към текста >>

100. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

и със събуждането отново навлиза нещо (ляво), може отново да бъде разтворено и това се случва по правило 3-4 пъти.
Човек спи през следващата нощ. Тогава излиза навън с астралното си тяло и с аза. По време на съня нещо се усилва (виж рис. 3, дясно) Рис. 3 и със събуждането отново навлиза нещо (ляво), може отново да бъде разтворено и това се случва по правило 3-4 пъти. Чак след четвъртия сън разтварящата сила не е повече достатъчно голяма и тогава то така здраво се задържа, че тази пластична формация, която вътре не може повече да се разтвори, става основата за паметните представи, за спомените. Ще кажете: «Аз си спомням обаче и нещата, които съм чул вчера, при които не съм преспал няколко пъти.» Напълно правилно, но първоначално не става въпрос за това. Че си спомняте неща, които сте чули вчера, произлиза оттам, че нещата са още в астралното тяло, евентуално остават впечатление в етерното тяло. Но човек и не забравя веднага след един-два дни. Ако нещата наистина са забравени, то вътрешната разтваряща сила е така силна още след четвъртия ден, че всичко се разтваря; тогава те са се разтворили.
към текста >>

НАГОРЕ

2.6660151481628