Търсене в текстове за 'Схоластика'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 24 резултата от 17 текста с която и да е от думите за : 'Схоластика'.

1. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К. Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
към текста >>

Следователно за схоластика най-висшите неща не са обект на знанието, а само на вярата.
Но поради това, целта, към която се стремят схоластиците, е най-малко постижима. За Божеството трябва да се добие едно колкото е възможно по-висше понятие. В действителност Божеството е снижено до една вещ между другите вещи; само че на човека тези други вещи се изявяват по естествен път, чрез опитност; докато божеството трябва да му се изяви по свръхестествен начин. Постига се обаче една разлика между познанието на Божественото и на това, което е създадено, благодарение на това, че при създаденото външният предмет е даден в опитността, че можем да имаме знание за него. При Божественото обектът не е даден в опитността; той може да бъде постигнат само във вярата. Следователно за схоластика най-висшите неща не са обект на знанието, а само на вярата. Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата. Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О. Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/. Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление. Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме.
към текста >>

2. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Останалите не можеха да си създадат никаква представа за това, което всъщност имах предвид под „криво разбрана схоластика“.
Тази лекция предизвика силни вълнения. Помислиха си, че искам да отворя път на католицизма вътре в съюза. Единствено Волфганг Кирхбах и Марта Асмус застанаха на моя страна пред неговите ръководители. Останалите не можеха да си създадат никаква представа за това, което всъщност имах предвид под „криво разбрана схоластика“. Във всеки случай бяха убедени, че съм способен да внеса най-голям смут в „Съюз Джордано Бруно“.
към текста >>

Този „материалист“ по това време много хора приемаха за човек, който желае да възкреси средновековната схоластика към нов живот.
Спомням си за тази лекция, защото тя беше изнесена от мен в периода, в който по-късно мнозина ме смятаха за материалист. Този „материалист“ по това време много хора приемаха за човек, който желае да възкреси средновековната схоластика към нов живот.
към текста >>

3. Лекция пета GA_126 Окултна история

Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика.
По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6. Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
към текста >>

4. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел.
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел. Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен.
към текста >>

5. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията. От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне. Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето. Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата.
към текста >>

6. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец. Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>

7. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Августин, схоластика.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века. Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите. Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда. Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието.
към текста >>

8. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>

9. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

10. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Те оживели и придобили нов живот в средновековната схоластика.
Съчиненията на Аристотел, които непосредствено проникнали в Европа, били неговите съчинения по логика и философия. Те оживели и придобили нов живот в средновековната схоластика.
към текста >>

11. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично.
към текста >>

Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>

12. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност.
Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност. Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден. Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание. Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден. Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.
към текста >>

Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>

Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>

13. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха. И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене? Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
към текста >>

14. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>

15. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>

16. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И в това, което днес е така криво разбрано, което би заслужавало да бъде по-дълбоко познато в неговото значение, в това, което се яви като схоластика на Земята, стана подготовката на всичко по-късно, което след това трябваше да стане в следващата епоха на Михаел.
Онези хора, които се събираха предимно около Михаел, които следователно бяха предимно въплътени в епохата на Александър Велики, живееха сега в духовния свят. Те гледаха долу на Земята към това, което беше християнско развитие чрез учителите от Шартр. Обаче те чакаха докато учителите от Шартр, последните, които още учеха за космическото Християнство, отиват горе в духовния свят. И имаше определен момент, един момент в края на 12-то столетие, в началото на 13-то столетие, когато се срещнаха така да се каже в свръхсетивната сфера, в свръхземната сфера, граничаща непосредствено със земната сфера, устроените повече платонически учители от Шартр с онези, които бяха минали през небесния събор в 869 година. И тогава станаха, ако мога да се изразя тривиално-земно върху този възвишен въпрос, тогава станаха един вид преговори между тези, които току що се бяха издигнали в духовния свят идвайки от Школата в Шартр и трябваше да продължат от сега нататък тяхното развитие в духовния свят, и онези другите, които трябваше непосредствено да слязат долу на Земята, между които се намираха непосредствените индивидуалност на Александър и Аристотел, които след това се въплътиха непосредствено в ордена на Доминиканците. И в това, което днес е така криво разбрано, което би заслужавало да бъде по-дълбоко познато в неговото значение, в това, което се яви като схоластика на Земята, стана подготовката на всичко по-късно, което след това трябваше да стане в следващата епоха на Михаел.
към текста >>

17. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното.
Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното. Считаше се, че свръхсетивното трябва да бъде обект на откровението. Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница. Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд.
към текста >>

Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика. Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>

Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика. Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>

0.1727089881897