Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2772
резултата от
828
текста в
3
страници с части от думите : '
Сфера
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
411
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Философията на Християн Волф не можеше да намери пътя от
сфера
та на нейните общи понятия в царството на непосредствената действителност, на индивидуалното съществуване.
Философията на Християн Волф не можеше да намери пътя от сферата на нейните общи понятия в царството на непосредствената действителност, на индивидуалното съществуване.
Там и най-понятните по себе си неща бяха третирани с пълна подробност. Установяваше се, че вещта е нещо,което няма никакво противоречие в себе си, че има крайни и безкрайни вещества и т.н. Обаче когато с тези общи понятия се пристъпваше към самите неща, за да се разбере тяхното действие и живот, привържениците на тази философия бяха напълно безпомощни; те не можеха да направят никакво приложение на такива понятия към света, в който ние живеем и който искаме да разберем. Обаче самите заобикалящи ни неща бяха описани приблизително по безпринципен начин, чисто по техния външен изглед, според техните външни признаци. Тук стояха една срещу друга една наука на принципите, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от принципи наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една безплодна за другата.
към текста >>
Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и градски въздух с полската, горската и градинска атмо
сфера
”*."(* Естествени науки I,стр. 64.)
Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и градски въздух с полската, горската и градинска атмосфера”*."(* Естествени науки I,стр. 64.)
към текста >>
2.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Като познаващо и като морално същество той излиза вън от
сфера
та на природните действителности.
И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен. Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода. Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия. Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество.
Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности.
И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук. Пътят на живота на човека се състои в това, той да се развие от едно природно същество в едно такова, каквото познахме тук; той трябва да се освободи от всички природни закони и да стане свой собствен законодател.
към текста >>
3.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Фихте се движеше в една твърде чужда на Гьотевото мислене
сфера
, поради което не беше възможно Гьоте да получи някаква помощ от него.
Малко помощ получи Гьоте от Фихте.
Фихте се движеше в една твърде чужда на Гьотевото мислене сфера, поради което не беше възможно Гьоте да получи някаква помощ от него.
Фихте основа науката на съзнанието по най-остроумен начин. Това изведе дейността, чрез която "Азът" превръща дадения свят в един мислен свят, по естествено образцов начин. Обаче при това той направи грешката, че не схващаше тази дейност на Аза само като една такава, която привежда даденото съдържание в една задоволителна форма, която довежда несвързаното дадено в съответната връзка; той я считаше като едно създаване на всичко онова, което се разиграва вътре в "Аза". Ето защо неговото учение се явява като един едностранчив идеализъм който взема цялото свое съдържание от съзнанието. Гьоте, който винаги се насочваше към обективното, можа да намери твърде малко нещо, което да го привлича, във Фехтевата философия на съзнанието.
към текста >>
4.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"Цялата недостатъчност, да приписваме такива постоянни явления на планетите, на луната, на един непознат отлив и прилив на атмо
сфера
та, се чувстваше все повече всеки ден*/*виж "Опит за една теория на времето"; цит.
някое явление, той търсеше всичко сродно с него, всички факти, които принадлежаха на същия кръг; така че пред него заставаше едно цяло, една целокупност. Вътре в този кръг трябваше тогава да бъде намерен един принцип, който правеше всяка правилност, даже целия кръг на сродните явления да се явят като една необходимост. За него не беше природосъобразно да обяснява явленията на този кръг прибягвайки до отношения намиращи се вън от него. Тук ние имаме ключа за принципа, който той поставяше в метеорологията.
"Цялата недостатъчност, да приписваме такива постоянни явления на планетите, на луната, на един непознат отлив и прилив на атмосферата, се чувстваше все повече всеки ден*/*виж "Опит за една теория на времето"; цит.
на др. място, стр.396/. "Обаче ние отхвърлихме всички подобни явления; явленията на времето на земята ние не считаме нито за космически, нито за планетни, а според нашите предсилки трябва да ги обясним за чисто земни*/*Цит. на др. място, раздел "Увод и общи положения", стр.
към текста >>
Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмо
сфера
та на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации.
Гьоте отхвърляше всяко поставяне на хипотези. Той не искаше да остави нещо повече от един израз за едно наблюдаемо явление, не една същинска, фактическа причина в смисъла на днешната естествена наука. Към това явление трябваше да се подредят естествено останалите атмосферни явления. За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли". Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист.
Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации.
Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници. Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили. Обаче онази форма на действителността, която той поставяше на основата, обективната, конкретната идея, нея днешното природоучение не познава.
към текста >>
5.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние намираме израстващ от една такава
сфера
,
сфера
на мислите нашия собствен "Аз".
Модерната естествена наука съобразно цялата нейна същност не може да вярва в идейното съдържание на познанието. Защото за нея идеята не е нещо първично, творящо, а последен продукт на материалните процеси. Обаче при това тя съвсем не осъзнава обстоятелството, че тези нейни материални процеси принадлежат само на света, който може да бъде наблюдаван със сетивата, който обаче схванат по-дълбоко, се прелива в идеята. А именно въпросния процес се представя на наблюдението последния начин: Ние възприемаме с нашите сетивни факти, факти, които протичат напълно според законите на механиката, след това явления на топлина, на светлина, на магнетизма, на електричеството, най-после процеси на живота и т.н. На най-висшата степен на живота намираме, че този живот се издига до образуването на понятия, на идеи, чиито носител е именно човешкият мозък.
Ние намираме израстващ от една такава сфера, сфера на мислите нашия собствен "Аз".
Този "Аз" изглежда, че е най-висшият продукт на един сложен процес, произведен чрез една редица от физически, химически и органически процеси. Обаче когато изследваме идейния свят, който съставлява съдържанието на въпросния "Аз", ние намираме в него съществено повече от чистия краен продукт на споменатия процес. Ние намираме, че отделните негови части /на процеса/ са свързани един с други по съвършено друг начин отколкото са частите на само наблюдавания процес. Когато в нас възниква една мисъл, която след това изисква една втора, ние намираме, че тук има една идейна връзка между тези два обекта, която се представя по съвършено друг начин отколкото когато наблюдавам оцветението на едно вещество например като последствие на една химическа реакция. Напълно самопонятно е, че редуващите се стадии на процеса на мозъка имат своите източници в органическата обмяна на веществата, въпреки че самият процес на мозъка е носител на онези форми на мислите.
към текста >>
Когато заставаме срещу една
сфера
от явления, тогава щом сме се издигнали над простото описание и регистриране, ние трябва да установим първо онези елементи които се обуславят по необходимост помежду си, и да ги поставим като първични явления.
Когато заставаме срещу една сфера от явления, тогава щом сме се издигнали над простото описание и регистриране, ние трябва да установим първо онези елементи които се обуславят по необходимост помежду си, и да ги поставим като първични явления.
Към тях трябва да прибавим след това онези условия, които стоят в едно по-далечно отношение с първите, за да видим, как те изменят първоначалните явления.
към текста >>
6.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В тази
сфера
ние имаме работа с явления и закони, които, когато са първични, ние наричаме първични явления или проявления.
Начинът, как понятието /идеята/ се проявява в сетивния свят, прави разликата на природните царства. Ако сетивното действително същество стига само до едно такова съществуване, че то стои изцяло вън от понятието, господствано е от това понятие само като от един закон в неговите промени, тогава ние наричаме това същество неорганично. Всичко, което става с едно такова същество, може да се припише на влиянията на едно друго същество; и как двете действат едно върху друго, това може да бъде обяснено с един стоящ вън от тях закон.
В тази сфера ние имаме работа с явления и закони, които, когато са първични, ние наричаме първични явления или проявления.
Следователно в този случай понятното, което трябва да бъде възприето, стои вън от едно възприемано разнообразие.
към текста >>
7.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
до прости процеси вътре в същата
сфера
.
В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения. Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията. Щом се абстрахираме от особеното съдържание на механическите формули, ние нямаме вече работа с механически, а само с математически закономерности. Както механиката се отнася към математиката, така и физиката се отнася към механиката. Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на магнетизма и т.н.
до прости процеси вътре в същата сфера.
Той трябва да приведе например сложните цветни явления до най-простите цветни явления. При това той трябва да си служи с математическата и механическата закономерност, доколкото цветните процеси стават във форми, които могат да бъдат определени пространствено и числово. В областта на физиката на математическия метод отговаря не привеждането на цветните, звукови и т.н. процеси към явления на движението и отношения на сили сред една лишена от цветове и звук материя, а търсенето на връзки сред цветните, звукови и т.н. явления.
към текста >>
8.
09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Обектът трябва да бъде напълно повдигнат от
сфера
та на случайното и пренесен в тази на необходимото.
Великите произведения на изкуството, които Гьоте видя в Италия, му се явиха като непосредствен отпечатък на необходимостта, която човекът открива в природата. Ето защо за него изкуството е също едно проявление на тайни природни закони. Всичко в изкуството се касае до това, доколко художникът е въплътил идеята в материята. Важното не е, както той третира, а как го третира. Ако външно възприеманата материя се е потопила изцяло в науката, така че да остане нейната същност, идеята, то в изкуството тази материя трябва да остане, само че нейната особеност, нейната случайност трябва да бъде съвършено превъзмогната чрез художественото третиране.
Обектът трябва да бъде напълно повдигнат от сферата на случайното и пренесен в тази на необходимото.
В художествено красивото не трябва да остане нищо, на което художникът да не отпечатал своя дух. Третираният материал трябва да бъде победен от това, как той е третиран. Побеждаването на сетивността чрез духа, тази е целта на изкуството и на науката. Науката побеждава сетивността, като я разтваря напълно в дух; изкуството отпечатва в нея духа. Науката гледа през сетивността идеята, изкуството вижда идеята в сетивността.
към текста >>
9.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Но ние знаем действително непосредствено, че понятията и идеите влизат в
сфера
та на непосредствено даденото винаги в акта на познанието или чрез него.
Трябва да ви бъде съвършено ясно, че ние трябва да имаме това произведение отново дадено в цялата негова непосредственост. За неговото познаване не трябва да има още нужда от заключения. От това следва, че сетивните качества не задоволяват нашето изискване. Тъй като за обстоятелството, че те възникват не без нашата деятелност ние не знаем непосредствено, а само чрез физически и физиологически съображения.
Но ние знаем действително непосредствено, че понятията и идеите влизат в сферата на непосредствено даденото винаги в акта на познанието или чрез него.
Ето защо никой човек не се излъгва относно такъв характер на понятията и идеите. Естествено може да се счита каква да е халюцинация за дадена отвън, но никой никога не мисли за своите понятия, че те ни са дадени без нашата собствена мислителна работа. Умопобърканият смята за действителни само нещата и отношенията, снабдени със сказуемото "действителности", въпреки че фактически те да не са такива; но той никога не ще каже за своите понятия и идеи, че те се явяват в света на даденото без неговата собствена дейност. Всичко друго в нашия образ на света носи именно такъв характер, че то трябва да бъде дадено, ако искаме да го преживеем; само при понятията и идеите настъпва още и обратното: ние трябва да ги произведем, ако искаме да ги преживеем. Само понятията и идеите ни са дадени в онази форма, която е била наречена интелектуално съзерцание.
към текста >>
10.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в
сфера
та на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
11.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към
сфера
та на несигурното.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга.
Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното.
Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля.
към текста >>
Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към
сфера
та на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса.
Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания. Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит.
към текста >>
12.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в
сфера
та на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва.
Дали в мисленето и действията си човекът е духовно свободно същество, или стои под принудата на една желязна необходимост от рода на природните закони? Малко въпроси са разглеждани с такава проницателност, както този. Идеята за свободата на човешката воля намери многобройни горещи привърженици и упорити противници. Има хора, които в своя нравствен патос обявяват за ограничен ум всеки, който дръзне да отрече такъв очевиден факт като свободата.
Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в сферата на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва.
Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
към текста >>
Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната
сфера
смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници.
Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме.
Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници.
Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>
Но щом нашите действия надмогват
сфера
та на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли.
В никакъв случай не бива да се твърди, че всички наши действия произтичат единствено от трезвия размисъл на нашия разсъдък. Далеч съм от мисълта за човешки, във висшия смисъл, да представям само онези действия, които произхождат от абстрактната преценка.
Но щом нашите действия надмогват сферата на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли.
Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка. Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание.
към текста >>
13.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Следователно към процеса, протичащ без моя намеса, аз се старая да прибавя втори процес, който се извършва в понятийната
сфера
.
Посоката на движение и скоростта на втората топка се определят от посоката и скоростта на първата. Докато се отнасям само като наблюдател, за движението на втората топка мога да кажа нещо едва след като то настъпи. Друго е положението, ако започна да размишлявам върху съдържанието на моето наблюдение. Размишлението ми има за цел да състави понятия за процеса. Понятието за една отскачаща топка аз поставям във връзка с някои други понятия от механиката и вземам под внимание особените обстоятелства, които са налице в дадения случай.
Следователно към процеса, протичащ без моя намеса, аз се старая да прибавя втори процес, който се извършва в понятийната сфера.
Последният е зависим от мен. Това личи от факта, че мога да се задоволя с наблюдението и да се откажа от всякакво търсене на понятия, ако това не ми е нужно. Но при наличие на такава нужда аз ще се успокоя едва след като съм поставил понятията топка, отскокливост, движение, удар, скорост и т.н. в известна връзка, към която наблюдаваният процес има определено отношение. И колкото сигурно е, че първият процес се извършва независимо от мен, толкова сигурно е, че понятийният процес не може да протече без моя намеса.
към текста >>
Напусне ли
сфера
та на мисленето, не може да се стигне до нищо, което поражда мисленето.
Би трябвало „Азът" да се намира извън мисленето, за да се поддаде на илюзия като тази при бързото последователно запалване на електрически крушки. По-скоро би могло да се каже: - Правещият такова сравнение неимоверно се самозаблуждава подобно на онзи, който за дадена движеща се светлина рече да каже, че на всяко място, където се появява, тя отново се пали от неизвестна ръка. Не, който търси да види в мисленето нещо друго освен произведеното като обозрима дейност в самия „Аз", той по-напред трябва да си затвори очите за простото, достъпно за наблюдение положение на нещата, та после да може да положи в основата на мисленето някаква хипотетична дейност. А който не си затваря очите, трябва да прозре, че всичко, което той по някакъв начин „мисловно прибавя" към мисленето, води извън същността на мисленето. Непредубеденото наблюдение показва, че към същността на мисленето не може да се причислява нищо, което не се открива в самото мислене.
Напусне ли сферата на мисленето, не може да се стигне до нищо, което поражда мисленето.
към текста >>
14.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Самовъзприятието не ме извежда извън
сфера
та на онова, което принадлежи към мен.
Сега въпросът изцяло се свежда до определяне мястото на съществото, което сме самите ние, спрямо другите същества. Това определяне трябва да се разграничи от простото осъзнаване на нашето себе. То - както и осъзнаването на всяко друго нещо - почива върху възприемането. На мен самовъзприятието ми показва сбор от качества, които обобщавам в целостта на моята личност по същия начин, както обобщавам качествата жълто, с метален блясък, твърдо и т.н. в единството „злато".
Самовъзприятието не ме извежда извън сферата на онова, което принадлежи към мен.
Това самовъзприемане трябва да се различава от мисловното самоопределяне. Точно както чрез мисленето включвам едно отделно възприятие от външния свят във взаимовръзката на света, така чрез мисленето аз включвам полученото за самия себе си възприятие в световния процес. Моето самовъзприемане ме затваря в рамките на определени граници; моето мислене няма нищо общо с тези граници. В този смисъл аз представлявам двойствено същество. Аз съм затворен в областта, която възприемам като област на моята личност, но съм и носител на дейност, която от по-висша сфера определя моето ограничено битие.
към текста >>
Аз съм затворен в областта, която възприемам като област на моята личност, но съм и носител на дейност, която от по-висша
сфера
определя моето ограничено битие.
Самовъзприятието не ме извежда извън сферата на онова, което принадлежи към мен. Това самовъзприемане трябва да се различава от мисловното самоопределяне. Точно както чрез мисленето включвам едно отделно възприятие от външния свят във взаимовръзката на света, така чрез мисленето аз включвам полученото за самия себе си възприятие в световния процес. Моето самовъзприемане ме затваря в рамките на определени граници; моето мислене няма нищо общо с тези граници. В този смисъл аз представлявам двойствено същество.
Аз съм затворен в областта, която възприемам като област на моята личност, но съм и носител на дейност, която от по-висша сфера определя моето ограничено битие.
Нашето мислене не е индивидуално като нашето усещане и чувстване, а универсално. У всеки човек то получава индивидуален оттенък само дотолкова, доколкото се опира на неговото индивидуално чувстване и усещане. Отделните хора се отличават един от друг именно по тези особени оттенъци на универсалното мислене. Един триъгълник има само едно-единствено понятие. За съдържанието на това понятие е безразлично дали бива схващано от А или от В, като носители на човешко съзнание.
към текста >>
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем
сфера
та, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло. Когато усещаме и чувстваме (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко. Това е по-дълбоката причина за двойствената ни природа: В себе си ние виждаме да се поражда някаква чисто и просто абсолютна сила, която е всеобхватна, но с нея се запознаваме не при избликването и от центъра на света, а в една периферна точка. Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата загадка на света.
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
към текста >>
Изложеното от нас дотук не бе понятието за представата, а само посочване на пътя, по който тя може да се открие в
сфера
та на възприемането.
Сега най-напред ще се занимаем с по-точното определяне на понятието представа.
Изложеното от нас дотук не бе понятието за представата, а само посочване на пътя, по който тя може да се открие в сферата на възприемането.
От своя страна точното понятие за представа ще ни даде възможност да се сдобием със задоволителна яснота относно връзката между представа и обект. По-нататък това ще ни отведе отвъд границата, където връзката между човешки субект и принадлежащ към света обект се насочва от чисто понятийната област на познанието към конкретния индивидуален живот. Когато вече знаем как трябва да гледаме на света, тогава ще ни бъде лесно да се нагаждаме към него. С пълна сила можем да действаме едва когато познаваме принадлежащия към света обект, на който посвещаваме дейността си.
към текста >>
15.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Истинска индивидуалност ще бъде онзи, който с чувствата си се извиси най-далеч в
сфера
та на идейното.
Нашият живот представлява едно непрестанно люшкане между съизживяването на общият всемирен ход и нашето индивидуално битие. Колкото по-нагоре се издигаме в общата природа на мисленето, където накрая индивидуалното ни интересува единствено като пример, като илюстрация на понятието, толкова повече у нас се губи характерът на отделното същество, на съвсем определената отделна личност. Колкото по-надолу се спускаме в дълбините на личния живот и даваме воля на чувствата си редом с опита ни от външния свят, толкова повече се изолираме от всеобщото битие.
Истинска индивидуалност ще бъде онзи, който с чувствата си се извиси най-далеч в сферата на идейното.
Има хора, у които и най-общите идеи, появили се в ума им, продължават да носят оня особен оттенък, който еднозначно показва връзката им с техния носител. Има други, чиито понятия ни срещат без следа от своеобразие, сякаш не водят началото си от човек, който е от плът и кръв.
към текста >>
Тази особена определеност е резултат от нашето местоположение в света, от възприятийната
сфера
, която заобикаля нашето място в живота.
Представянето придава вече индивидуален облик на нашия понятиен живот. Нали всеки човек има собствено местоположение, от което съзерцава света. Към възприятията му се присъединяват неговите понятия. Той по свой особен начин ще мисли общите понятия.
Тази особена определеност е резултат от нашето местоположение в света, от възприятийната сфера, която заобикаля нашето място в живота.
към текста >>
16.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Всякакъв вид битие, чието наличие се приема извън областта на възприятието и понятието, трябва да се отнесе към
сфера
та на неоснователните хипотези.
Всякакъв вид битие, чието наличие се приема извън областта на възприятието и понятието, трябва да се отнесе към сферата на неоснователните хипотези.
Към тази категория спада „нещото само за себе си". Съвсем естествено е, че дуалистичният мислител не може да открие взаимовръзка между хипотетично приемания всемирен принцип и даденото, съобразно с опита. Съдържание за хипотетичния всемирен принцип е възможно да се получи само чрез заемането му от света на опита - и човек се заблуждава относно този факт. Иначе принципът остава едно понятие без съдържание - някакво непонятие, което има само формата на понятие. При това положение дуалистичният мислител обикновено твърди, че съдържанието на това понятие било недостъпно за нашето познание и че сме можели да знаем единствено за съществуването на такова съдържание, а не какво съществува.
към текста >>
Привърженикът на един монистичен светоглед знае, че всичко, от което се нуждае за обяснението на някое дадено му явление от света, би трябвало да се намира в
сфера
та на света.
При всички случаи дуалистът се вижда принуден да поставя непреодолими бариери пред нашата познавателна способност.
Привърженикът на един монистичен светоглед знае, че всичко, от което се нуждае за обяснението на някое дадено му явление от света, би трябвало да се намира в сферата на света.
Пречка да се стигне до него могат да бъдат само случайни временни или пространствени бариери или недостатъци на неговата организация. При това не на човешкото устройство въобще, а единствено на неговото индивидуално устройство.
към текста >>
Мислимо е, че аз няма да бъда в състояние да отговоря на един въпрос, прочетен от мен някъде, без да познавам
сфера
та, от която е взето съдържанието му.
Мислимо е, че аз няма да бъда в състояние да отговоря на един въпрос, прочетен от мен някъде, без да познавам сферата, от която е взето съдържанието му.
към текста >>
При нашето познание се касае за въпроси, произтичащи от това, че на една възприятийна
сфера
, обусловена от място, време и субективна организация, се противопоставя една понятийна
сфера
, насочена към целостта на света.
При нашето познание се касае за въпроси, произтичащи от това, че на една възприятийна сфера, обусловена от място, време и субективна организация, се противопоставя една понятийна сфера, насочена към целостта на света.
Моята задача е да уравновеся тези две добре известни ми сфери. Тук за граница на познанието не може да се говори. В даден момент, едно или друга нещо може да остане необяснено, ако нашата жизнена среда възпрепятства възприемането на въпросните неща. Но неразкритото днес може да бъде разкрито утре. Съществуващите чрез това бариери са само временни и с напредъка на възприятието и мисленето могат да бъдат преодолени.
към текста >>
Извън
сфера
та на света, за чиято форма на съществуване познавателно средство намира във възприемането, той се е решил да приеме валидността на още една
сфера
, в която това средство не функционира и която може да се разкрие само чрез мисленето.
Метафизическият реализъм представлява една изпълнена с противоречия смесица от наивен реализъм и идеализъм. Неговите хипотетични сили са невъзприемаеми същности, с възприятийни качества.
Извън сферата на света, за чиято форма на съществуване познавателно средство намира във възприемането, той се е решил да приеме валидността на още една сфера, в която това средство не функционира и която може да се разкрие само чрез мисленето.
Но като равноправен фактор, редом с възприятието, той същевременно не се решава да признае предоставяната му от мисленето форма на битието, а именно понятието (идеята). Ако се търси изход от противоречието на невъзприемаемото възприятие, трябва да се признае, че по отношение на опосредствуваните от мисленето връзки между възприятията не се намира друга форма на съществуване освен тази на понятието. Ако от метафизическия реализъм бъде отстранена неоправданата съставна част, светът се явява като сбор от възприятия и техните понятийни (идейни) отношения. Така метафизическият реализъм се влива в един светоглед, който за възприятието постулира принципа на възприемаемостта, а за отношенията между възприятията - мислимостта. Наред със света на възприятията и понятията този светоглед не може да допусне наличие на трета всемирна област, за която едновременно да важат двете начала - така нареченият реален принцип и идеалният принцип.
към текста >>
За връзка на силите може да става дума само в рамките на света на възприятията (
сфера
та на осезанието), но не и извън него.
Когато метафизическият реализъм твърди, че освен идейната връзка между обекта на възприемането и неговия субект на възприемането трябва да съществува и една реална връзка между „нещото само за себе си" на възприятието и „нещото само за себе си" на възприемаемия субект (на така наречения индивидуален дух), то това твърдение почива на погрешно приеманото наличие на един процес на битието, който е аналогичен на процесите на сетивния свят, но не подлежи на възприемане. Когато метафизическият реализъм заявява по-нататък, че със света на моите възприятия аз встъпвам в съзнателно-идейна връзка, но с действителния свят мога да встъпя само в динамична връзка (на силите), той в не по-малка степен допуска вече осъдената грешка.
За връзка на силите може да става дума само в рамките на света на възприятията (сферата на осезанието), но не и извън него.
към текста >>
Той знае, че в цялата
сфера
на действителността не се намира никакъв повод за това.
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други принципи за обясняване на действителността.
Той знае, че в цялата сфера на действителността не се намира никакъв повод за това.
В света на възприятията, както непосредствено се предоставя за възприемане, той вижда нещо полудействително; в съединяването му със света на понятията той открива пълната действителност. Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя. Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие. Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната.
към текста >>
Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната
сфера
на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността.
Непредубеденото наблюдение над изживяваното под формата на възприятия и понятия, както бе направен опит за неговото описване в предходното изложение, периодично ще бъде смущавано от някои представи, възникващи под влияние на естествознанието. Изхождайки от него, се казва, че от светлинния спектър окото възприема цветовете от червено до виолетово. В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие. Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други.
Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността.
Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят.
към текста >>
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със
сфера
та на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма -
сфера
на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие.
Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата.
към текста >>
17.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Интуицията е протичащото в чисто духовната
сфера
съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н. И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция.
Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция.
към текста >>
Втората
сфера
на човешкия живот е чувстването.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването.
Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия. Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман. - Б. а./
към текста >>
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната
сфера
.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера.
Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия. Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т.
към текста >>
Този нравствен етикет е оправдан в своята
сфера
, но на едно по-висше равнище той съвпада с идеята, която ме осенява с оглед на конкретния случай.
Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип. Ако река да се придържам единствено към всеобщия морал на културното развитие, аз щях да се движа по света според точно предписан маршрут. От всяко събитие, което възприемам и което може да ме занимава, произтича и един нравствен дълг, а именно да дам своята лепта за поставяне на въпросното събитие в услуга на културното развитие. Освен понятието, което ми разкрива естествената взаимовръзка на едно събитие или нещо, последните носят също така един нравствен етикет, който за мен, моралното същество, съдържа етичното указание как да се държа.
Този нравствен етикет е оправдан в своята сфера, но на едно по-висше равнище той съвпада с идеята, която ме осенява с оглед на конкретния случай.
към текста >>
Защото, ако можеше да се познае по друг път освен чрез наблюдение, тогава в неговата
сфера
щеше да се проявява не индивидуално изживяване, а всеобща норма.
Той смята, че една общност от хора е възможна само ако всички те са обединени от един съвместно установен нравствен ред. Този морализъм не разбира именно единството в света на идеите. Той не схваща, че действащият у мен свят на идеите не е по-различен от онзи у моя ближен. Това единство впрочем е просто последица от всемирния опит. Но то трябва да бъде такава последица.
Защото, ако можеше да се познае по друг път освен чрез наблюдение, тогава в неговата сфера щеше да се проявява не индивидуално изживяване, а всеобща норма.
Индивидуалността е възможна, само когато всяко отделно същество узнава за другото единствено чрез индивидуално наблюдение. Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен. Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите. Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения. При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени.
към текста >>
18.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
По този начин обаче ние вече сме изоставили степента на наивното съзнание и навлизаме в
сфера
, където нравствените закони се обособяват като норми.
По този начин обаче ние вече сме изоставили степента на наивното съзнание и навлизаме в сфера, където нравствените закони се обособяват като норми.
Те вече нямат носител и се превръщат в метафизически същности, които съществуват чрез самите себе си. Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством дела, с които човешкото същество чрез мисленето участва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното. Извънчовешките нравствени норми също така винаги имат характер на съпътстващо явление на този метафизически реализъм. Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека. Налице са различни възможности.
към текста >>
Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в
сфера
та на реалното извън човека.
По този начин обаче ние вече сме изоставили степента на наивното съзнание и навлизаме в сфера, където нравствените закони се обособяват като норми. Те вече нямат носител и се превръщат в метафизически същности, които съществуват чрез самите себе си. Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством дела, с които човешкото същество чрез мисленето участва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното. Извънчовешките нравствени норми също така винаги имат характер на съпътстващо явление на този метафизически реализъм.
Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека.
Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм.
към текста >>
19.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Доколкото за моралните действия са необходими знания относно обектите от
сфера
та на нашата дейност, действията ни се опират на тези знания.
Доколкото за моралните действия са необходими знания относно обектите от сферата на нашата дейност, действията ни се опират на тези знания.
Онова, с което трябва да се съобразяваме тук, са природните закони. Ние имаме работа с естествознание, а не с етика.
към текста >>
20.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната
сфера
на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота. Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди). Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие. Нека разгледаме нагона и удоволствието по отношение на това дали нагонът може да се измерва чрез удоволствието.
За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
към текста >>
21.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Определянето на индивида по закони на рода спира там, където започва
сфера
та на свободата (на мислене и действие).
а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане. Спецификата на расата, племето, народа и пола са съдържание на частни науки. Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане. Но всички тези науки не могат да проникнат до особеното съдържание на отделния индивид.
Определянето на индивида по закони на рода спира там, където започва сферата на свободата (на мислене и действие).
Никой не може веднъж завинаги да фиксира и в готов вид да завещае на човечеството понятийното съдържание, което човекът мисловно трябва да свърже с възприятието, за да се добере до пълната реалност (срв. стр.83 сл.). С понятията си индивидът трябва да се сдобие чрез собствена интуиция. Начинът на индивидуалното мислене не може да се изведе от някакво родово понятие. Меродавен за него е единствено индивидът.
към текста >>
Всеки човек обаче постепенно отлъчва по-голяма или по-малка
сфера
на своето същество както от характерно-родовото на животинския живот, така и от властващите над него повели на човешките авторитети.
Човекът може да се смята за свободен дух в рамките на една човешка общност само дотолкова, доколкото той се е освободил от характернородовото по посочения начин. Никой човек не застъпва напълно даден род, както и никой не представлява изцяло индивидуалност.
Всеки човек обаче постепенно отлъчва по-голяма или по-малка сфера на своето същество както от характерно-родовото на животинския живот, така и от властващите над него повели на човешките авторитети.
към текста >>
22.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън
сфера
та на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната реалност на мисленето.
Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание. Чрез него те се вграждат в действителността. Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност. Ние можем да измисляме само понятия за действителността, а за разкриването на нея самата е необходимо и възприемането. Някакво Първично Същество на света, за което се измисля съдържание, е невъзможно допускане за едно разбиращо самото себе си мислене.
Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън сферата на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната реалност на мисленето.
Монизмът смята за половинчата една наука, която се ограничава в описанието на възприятията, без да се добира до идейните им допълнения. Но също така като половинчати той разглежда и всички абстрактни понятия, които не намират своето допълнение във възприятието и никъде не се вграждат в понятийната мрежа, обгръщаща наблюдаемия свят. Затова монизмът не познава идеи, които да насочват към нещо обективно, разположено отвъд нашия опит, и които да образуват съдържанието на една чисто хипотетична метафизика. За него всички произведени от човечеството идеи от този род са абстракции, взети от опита, чието заимстване от опита просто бива игнорирано от техните създатели.
към текста >>
За целта бе необходимо от цялостната
сфера
на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода.
Във втората част на тази книга бе направен опит за обосноваване на това, че свободата може да се намери в действителността на човешките действия.
За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода.
Това са онези действия, които се представят като осъществяване на идейни интуиции. Други действия никое непредубедено съзерцание няма да обяви за свободни. Но тъкмо при непредубеденото самонаблюдение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване. Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера.
към текста >>
23.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
С тази мисловна дейност всяко от лицата разширява
сфера
та на своето съзнание - в нея оживява
сфера
та на другото, и на собственото съзнание.
3. Ако две лица се намират сами в една стая, колко екземпляра от тези лица са налице? Абсолютно сигурно налице са не шест (дори в смисъла на трансценденталния реалист), а само два екземпляра. Само че всяко от лицата първоначално притежава както за себе си, така и за другото лице, само нереалния образ на възприятието. Налице са четири такива образа, при чието присъствие в мисловните дейности на двете лица протича обхващането на действителността.
С тази мисловна дейност всяко от лицата разширява сферата на своето съзнание - в нея оживява сферата на другото, и на собственото съзнание.
В миговете на такова оживяване лицата, както по време на сън, не са затворени в своето съзнание. Само че в останалите мигове съзнанието за това сливане с другия отново се появява, така че при мисловното изживяване съзнанието на всяко отделно лице обхваща себе си и другия. Знам, че трансценденталният реалист означава това като връщане към наивния реализъм. Но в тази книга вече посочих, че наивният реализъм запазва правото си по отношение на изживяното мислене. Трансценденталният реалист изобщо не се занимава с истинското положение на нещата при процеса на познанието; той се изолира от него посредством мрежа от мисловни конструкции и се заплита в нея.
към текста >>
24.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Чрез своите познания изследователят в
сфера
та на частните науки иска да осъзнае света и неговото въздействие; целта на настоящия труд е философска: самата наука трябва да стане органично-жизнена.
Областите на живота са много. За всяка от тях се създава отделна наука. Но самият живот представлява единство и колкото повече науките се стремят към задълбочаване в отделните области, толкова повече те се отдалечават от съзерцаването на живото всемирно цяло. Наложително е да има наука, която да издирва в отделните науки елементите за възвръщане на хората към цялостния живот.
Чрез своите познания изследователят в сферата на частните науки иска да осъзнае света и неговото въздействие; целта на настоящия труд е философска: самата наука трябва да стане органично-жизнена.
Частните науки са предстепени на предлаганата тук наука. Подобно отношение царува при изкуствата. Композиторът твори въз основа на учението за композицията. То представлява набор от знания, чието притежаване е необходима предпоставка за композирането. При композирането законите на учението за композицията служат на живота, на реалната действителност.
към текста >>
25.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
29, т.І/: "Дейността да се потопяваме в нещо друго ние наричаме "мислене"; в мисленето Азът е изпълнил своето понятие, той се е отказал от самата своя особеност; ето защо мислейки ние се намираме в една еднаква за всички ни
сфера
, защото принципът на отделеността, който се състои в отношението на нашия Аз към другите неща, е изчезнал в дейността на самозаличаване на отделния Аз, тук имаме работа с общата за всички азовост."
Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване. Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която живее вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си. Следователно ще трябва да кажа: Веднъж аз съм индивид, ограничен Аз; другият път аз съм все общ, всемирен Аз. И това Паул Асмес е изразил със сполучливи думи /виж неговата книга "Индогерманските религии в главните точки на тяхното развитие", стр.
29, т.І/: "Дейността да се потопяваме в нещо друго ние наричаме "мислене"; в мисленето Азът е изпълнил своето понятие, той се е отказал от самата своя особеност; ето защо мислейки ние се намираме в една еднаква за всички ни сфера, защото принципът на отделеността, който се състои в отношението на нашия Аз към другите неща, е изчезнал в дейността на самозаличаване на отделния Аз, тук имаме работа с общата за всички азовост."
към текста >>
26.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но спиритистът снижава и духа в една по-нисша
сфера
.
Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено. Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
Но спиритистът снижава и духа в една по-нисша сфера.
За да обясни нещо, което става в пространството и което той възприема чрез сетивата, чрез сили и процеси, които също са възпримаеми пространствено и сетивно, той прибягва до "духове", които поставя на равнището на сетивно-възприемаемото. На основата на подобен начин на мислене стои липсата на духовна способност на схващане на нещата. Такъв човек не е в състояние да вижда духовното по духовен начин; ето защо той задоволява своята нужда за съществуване на духа по един сетивен начин. На такива хора духът не показва никакъв дух; затова те го търсят със сетивата. Както виждат да летят облаците във въздуха, така те биха искали да виждат, че летят и духовете.
към текста >>
27.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Преди няколко години един кръг от реномирани учени („Римският клуб") шокира обществеността с прогнозите си за скорошното приближаване до границите на еволюцията: Природата, земята, атмо
сфера
та са в края на своята поносимост по отношение на дегенеративните процеси в човешката цивилизация, се казва в дискусионния доклад.
Преди няколко години един кръг от реномирани учени („Римският клуб") шокира обществеността с прогнозите си за скорошното приближаване до границите на еволюцията: Природата, земята, атмосферата са в края на своята поносимост по отношение на дегенеративните процеси в човешката цивилизация, се казва в дискусионния доклад.
Но, както писа поетът Фридрих Хьолдерлин: „Там, където е опасността, израства и спасението." Дали обаче това се вижда и разбира добре? Може би първата стъпка би била да се премахнат най- напред всички граници, разделенията, които хората сами поставиха и които доведоха до едностранчивост, както и до усамотеност в мисленето и в действията. Никога досега границите между науката и религията, между изкуството и религията не са били така силно подчертани, както днес. Затова и повикът за цялостно, единно мислене от много време насам става все по-силен. И ако досега той е бил чут само от малцина, днес този повик вече загатва за копнежа на хората за възприемането на единството между човека и природата, между човека и Космоса, между трансцеденталното и иманентното; за копнежа по възвръщане на единството между изкуство, наука и религия.
към текста >>
И то не защото те винаги са играли трагична роля в миналото на човечеството, а защото тази роля породи в последствие страх или ограниченост спрямо
сфера
та на духовното, каквито могат да се срещнат и в науката.
Рудолф Щайнер проявява еднаква критичност както към тогавашната наука, така и към църквата.
И то не защото те винаги са играли трагична роля в миналото на човечеството, а защото тази роля породи в последствие страх или ограниченост спрямо сферата на духовното, каквито могат да се срещнат и в науката.
В своя предговор към първото издание на тази книга той изтъква бедната едностранчивост на науката която може почти всичко да разбере, но не е в състояние да го изживее със сърцето. „Човекът обаче" се казва в книгата „който с разума си се стреми към природните познания, а със сърцето си (без сам да подозира колко силно) е привлечен към църковните традиции, наподобява някакво същество, отдавна изживяло еволюционната си степен на риба, което обаче все още би искало да плува във водата."
към текста >>
28.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Който я изнася в атмо
сфера
та на всекидневието, и дава за живот такъв въздух, в който тя не може да вирее.
Мъдростта на Мистериите прилича на оранжерийно растение, което трябва да се отглежда на затворено място.
Който я изнася в атмосферата на всекидневието, и дава за живот такъв въздух, в който тя не може да вирее.
Пред разяждащия разсъдък на съвременната наука и логика, тя се разтваря в нищото. Затова нека се освободим за известно време от всяко възпитание, което микроскопът, телескопът и естественонаучният начин на мислене са ни дали, нека очистим нашите загрубели ръце, които твърде много са били заети с дисекции и експерименти, за да можем да влезем в чистия храм на Мистериите. За тази цел е необходимо чисто безпристрастие.
към текста >>
Аз трябва да си създам жизнена атмо
сфера
, която не съществува във външната природа.
Аз сам трябва да я поема в ръцете си. Но аз не мога да сторя това в грубото царство на природата, на което принадлежи също и моята сетивна личност. Онова, което може да се развие в това царство, вече е постигнато. Ето защо аз трябва да излича от това царство. Аз трябва да градя по-нататък в царството на Духа, пред което природата е спряла.
Аз трябва да си създам жизнена атмосфера, която не съществува във външната природа.
към текста >>
Тази жизнена атмо
сфера
беше приготвяна за мистите в светилищата на Мистериите.
Тази жизнена атмосфера беше приготвяна за мистите в светилищата на Мистериите.
Там беше пробуждана спящата в тях по-висша, съзидателна, духовна природа. Това преобразяване представляваше един деликатен процес. Той не можеше да понася грубата атмосфера на всекидневието. Но когато завършваше своята задача, чрез него човек се превръщаше в скала, която имаше за основа вечността и можеше да устои на всички бури. Но той не трябваше да мисли, че може да предаде изживяното от самия него и на други неподготвени хора.
към текста >>
Той не можеше да понася грубата атмо
сфера
на всекидневието.
Тази жизнена атмосфера беше приготвяна за мистите в светилищата на Мистериите. Там беше пробуждана спящата в тях по-висша, съзидателна, духовна природа. Това преобразяване представляваше един деликатен процес.
Той не можеше да понася грубата атмосфера на всекидневието.
Но когато завършваше своята задача, чрез него човек се превръщаше в скала, която имаше за основа вечността и можеше да устои на всички бури. Но той не трябваше да мисли, че може да предаде изживяното от самия него и на други неподготвени хора.
към текста >>
29.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Там, където той учел, царяла атмо
сфера
та на Мистериите.
Тогава от неговото слово излизал огън, в който другите виждали само думи. Съвсем не е безразлично как. Пристъпваме към беседите на Платон. Според духовното устройство на човека, те са за него нещо по-малко или повече. От Платон към неговите ученици преминава нещо повече от смисъла на думите.
Там, където той учел, царяла атмосферата на Мистериите.
Думите имали обертонове, които съпровождали обикновения звук. Но тъкмо тези обертонове се нуждаели от атмосферата на Мистериите. Иначе те отзвучавали без да бъдат чути.
към текста >>
Но тъкмо тези обертонове се нуждаели от атмо
сфера
та на Мистериите.
Пристъпваме към беседите на Платон. Според духовното устройство на човека, те са за него нещо по-малко или повече. От Платон към неговите ученици преминава нещо повече от смисъла на думите. Там, където той учел, царяла атмосферата на Мистериите. Думите имали обертонове, които съпровождали обикновения звук.
Но тъкмо тези обертонове се нуждаели от атмосферата на Мистериите.
Иначе те отзвучавали без да бъдат чути.
към текста >>
30.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в
сфера
та на своето съзнание и то под формата на образи.
Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени.
Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи.
Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност. В него Словото става плът.
към текста >>
31.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Знанието, което се придържа към сетивните факти, се издига до по-висока
сфера
, като се одухотворява и обожествява до това, което наричаме Мъдрост.
Необходимо е голямо постоянство за да се върви по-нататък в смисъла на първия импулс. Възможно е също, някой преждевременно да си помисли, че е разбрал истинския смисъл. Това се случва, когато известно време вървим ръководени от Христос и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него. Така отново падаме в низше- човешкото. Ние се отклоняваме от „първата любов".
Знанието, което се придържа към сетивните факти, се издига до по-висока сфера, като се одухотворява и обожествява до това, което наричаме Мъдрост.
В противен случай то остава в преходното. Христос Исус е посочил пътя към Вечното. Знанието трябва да преследва с неотслабващо постоянство пътя, който води до неговото обожествяване. То трябва да върви с любов по следите, които ще го превърнат в Мъдрост. Николаитите били една секта, която се отнасяла лекомислено към християнството.
към текста >>
32.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето защо, ако човек иска да открие една действителна перспектива към Божественото, той трябва да се издигне над битието и не-битието, защото и това, последното, също произхожда от сетивната
сфера
.
Християнството, както е описано в книгите на Дионисий Аеропагита, може да се нарече християнство, извлечено от огледалото на неоплатоническия мироглед. Сетивното възприятие замъглява виждането на Духа. Човек трябва да се издигне над сетивното. Но първоначално всички човешки понятия са извлечени от сетивното наблюдение. Това, което сетивният човек наблюдава, той го нарича битие; това, което не може да наблюдава, нарича го не-битие.
Ето защо, ако човек иска да открие една действителна перспектива към Божественото, той трябва да се издигне над битието и не-битието, защото и това, последното, също произхожда от сетивната сфера.
В този смисъл, Бог е нито битие, нито не- битие. Той е свръхсъществуващ. Ето защо той не може да бъде постигнат с обикновеното познание, което има работа с битието. Човек трябва да се издигне над себе си, над своето сетивно наблюдение, над своята умствена логика, за да намери прехода към духовното виждане; и тогава той може да погледне, изпълнен с предчувствие, в божествения свят.
към текста >>
33.
ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Спрямо духовнонаучната
сфера
човек изпитва естествената потребност от едно изложение, което да осветли и изясни веднъж казаното.
Спрямо духовнонаучната сфера човек изпитва естествената потребност от едно изложение, което да осветли и изясни веднъж казаното.
Вече говорих в предговора към шестото издание, колко е необходимо да се използува това, което дава вътрешния душевен опит за оформянето на изразите и подбора на думите. Аз следвах тази необходимост особено в това издание. Ето защото може да се означи като "многократно разширено и допълнено".
към текста >>
34.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Авторът на тази книга не описва нищо извън свидетелствата на собствения опит, на такъв вид опит, който може да се получи в духовната
сфера
.
Авторът на тази книга не описва нищо извън свидетелствата на собствения опит, на такъв вид опит, който може да се получи в духовната сфера.
Тази книга не може да се прочете така, както сме свикнали в наше време. Читателят, чрез собственото си усилие, трябва да постигне сам смисъла на всяка страница, дори на всяко изречение. По този начин книгата ще може да постигне целта, която си е поставил авторът. Онзи, който само ще я прелисти, все едно че изобщо не я прочел. Истините на тази книга трябва да се преживеят.
към текста >>
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната
сфера
на Духовната Наука.
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната сфера на Духовната Наука.
Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога. Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание. Едва след като се запознаем с тези начални понятия става ясно как трябва да се поставят висшите въпроси. В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.
към текста >>
В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук
сфера
.
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната сфера на Духовната Наука. Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога. Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание. Едва след като се запознаем с тези начални понятия става ясно как трябва да се поставят висшите въпроси.
В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.
към текста >>
35.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е
сфера
, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си.
Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него. Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива. Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг.
Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си.
Най-после, чрез Духа, външният свят му се открива по един по-висш начин. В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен език, относно това, което има значение за тях, а не за него.
към текста >>
36.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
В тази област нещата трябва да се разглеждат така спокойно и обективно, както и в
сфера
та на физическия свят.
Само поради това то не придобива случайна форма, а само онази, която наследява. Силите, които са направили възможна моята човешка форма, са съществували в моите прародители. Но и Духът на човека също се появява в една определена форма /разбира се, думата "форма" тук се употребява в духовен смисъл/. Формите на Духа са най-различни при отделните хора. Два души не притежават една и съща форма.
В тази област нещата трябва да се разглеждат така спокойно и обективно, както и в сферата на физическия свят.
Не може да се каже, че в духовно отношение различията между хората се основават само на различията в тяхната обкръжаващата среда, възпитание и т.н. Не, случаят изобщо не е такъв: Защото двама души се развиват по съвсем различен начин въпреки еднаквото влияние на обкръжаващата среда, възпитание и т.н. Следователно, трябва да приемем, че те са започнали жизнения си път със съвсем различни заложби.
към текста >>
37.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Тя се явява като средищна точка в една привличаща
сфера
, която се разпростира върху нещата от обкръжаващия свят.
Третата степен на душевните формации е тази, при която симпатията има надмощие над антипатията. Антипатията поражда егоистичното себеизтъкване; но този егоизъм изчезва пред привличащата сила на нещата от обкръжаващия свят. Нека да си представим една такава формация вътре в душевното пространство.
Тя се явява като средищна точка в една привличаща сфера, която се разпростира върху нещата от обкръжаващия свят.
Налице са особени основания да обозначи този вид душевни формации като елемент на желанието. Това наименование изглежда правилно, защото съществуващата антипатия, която е по-слаба единствено спрямо симпатията, влияе на привличането по такъв начин, че привлечените обекти попадат в собствената сфера на тази формация.
към текста >>
Това наименование изглежда правилно, защото съществуващата антипатия, която е по-слаба единствено спрямо симпатията, влияе на привличането по такъв начин, че привлечените обекти попадат в собствената
сфера
на тази формация.
Третата степен на душевните формации е тази, при която симпатията има надмощие над антипатията. Антипатията поражда егоистичното себеизтъкване; но този егоизъм изчезва пред привличащата сила на нещата от обкръжаващия свят. Нека да си представим една такава формация вътре в душевното пространство. Тя се явява като средищна точка в една привличаща сфера, която се разпростира върху нещата от обкръжаващия свят. Налице са особени основания да обозначи този вид душевни формации като елемент на желанието.
Това наименование изглежда правилно, защото съществуващата антипатия, която е по-слаба единствено спрямо симпатията, влияе на привличането по такъв начин, че привлечените обекти попадат в собствената сфера на тази формация.
към текста >>
Една още по-висока степен на тези душевни формации се получава, когато тяхната симпатия не е затворена в
сфера
та на личния живот.
Една още по-висока степен на тези душевни формации се получава, когато тяхната симпатия не е затворена в сферата на личния живот.
По-низшите степени, както и четвъртата степен, се различават от по-висшите по това, че при тях силата на симпатията още не е преодоляла противодействуващата сила на антипатията. Едва чрез тези по-висши видове на душевната субстанция, многообразието на душевните формации образува общия душевен свят. Доколкото в действие влиза антипатията, всяка душевна формация се стреми към друга заради своя личен живот, за да усили и обогати себе си чрез него друго. Когато антипатията замлъква, тогава другите неща се приемат като откровения, като послания. В душевното пространство, тази по-висша душевна формация играе ролята, която светлината има във физическото пространство.
към текста >>
38.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази
сфера
.
Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази сфера.
Неговите мисли служат само за задоволяването на неговите потребности.
към текста >>
Всичко, което надвишава
сфера
та на нищожните "неща", е антипатично за тези лица.
Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което силите на симпатията и антипатията достигат там. Душата ще бъде повлияна от тези явления известно време след смъртта, според това, до каква степен се намира тя в едно подобно състояние. Това състояние се отличава с онова лекомислие и радост, които някой изпитва от преходните впечатление на сетивата. То е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни.
Всичко, което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези лица.
След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край.
към текста >>
Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмо
сфера
на "желание".
На трето място, в света на душите, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господствува симпатията, където преобладава "желанието".
Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на "желание".
Но и тези желания постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени.
към текста >>
39.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Фигуративно той може да бъде наречен въздухът или атмо
сфера
та на "царството на духовете".
Третата област от "царството на духовете" съдържа първообразите на всички души. Тук се намираме в присъствието на един много по-тънък и по-фин елемент, отколкото в първите две области.
Фигуративно той може да бъде наречен въздухът или атмосферата на "царството на духовете".
Всичко, което става в душите на двата други свята, има тук своята съответна духовна страна. Усещанията, чувствата, инстинктите, страстите и т.н., се намират тук в духовно състояние. Атмосферните явления, които стават в този "въздух", отговарят на страданията, радостите на съществата от другите светове. Носталгията на една човешка душа се проявява тук като тих полъх; едно избухване на страст като ураган.
към текста >>
40.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Докато в първата област, човекът отново се събира с душите, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в
сфера
та на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н.
Докато в първата област, човекът отново се събира с душите, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в сферата на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н.
Налага се да отбележим, че духовните опитности от предходните области продължават и след като преминем в следващата област. Така например, навлизайки във втората или следващите области, ние съвсем не се откъсваме от връзките, крепящи семейството, приятелството и т.н.
към текста >>
Усещанията и чувствата на всички същества образуват един единен свят, обгръщат всичко останало, както физическата атмо
сфера
на "царството на духовете".
Всичко, което живее в този свят, тук се представя като сбор от живи мисловни Същества. Тук се намират първообразите на желанията, страстите, чувствата и т.н. Но тук, в духовния свят, тези душевни състояния изгубват своя егоистичен характер. Както във втората област и в тази трета област всички страсти, всички желания, удоволствия и неудоволствия също образуват едно неделимо цяло, едно единство. Страстите, желанията и удоволствията на другите същества не се различават от моите желания и страсти.
Усещанията и чувствата на всички същества образуват един единен свят, обгръщат всичко останало, както физическата атмосфера на "царството на духовете".
Тук зреят плодовете на всички дела, които са извършени на Земята в служба на общността с чувство на преданост към нашите братя човеци. Защото, извършвайки ги, човек дава израз на своя живот в третата област от "царството на духовете". Великите благодетели на човечеството, преданите натури, онези, които истински и всеотдайно служат на общността, са развили в предишните прераждания, те непрекъснато са се стремили към родство с нея.
към текста >>
Всеки интерес, който през физическия ни живот надхвърля
сфера
та на ежедневните грижи, на баналните желания и стремежи, има свой източник в тази област.
Съвсем не трябва да си представяме, че тази четвърта област от "царството на духовете" е предназначена само забележити личности. Тя е от значение за всички хора.
Всеки интерес, който през физическия ни живот надхвърля сферата на ежедневните грижи, на баналните желания и стремежи, има свой източник в тази област.
Ако през времето между смъртта и своето ново раждане, човекът не е преминал през нея, в следващия си живот той не би имал никакъв интерес който да го изведе от тесния кръг на личното съществувание към общочовешките цели и стремежи.
към текста >>
41.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмо
сфера
на нашите модерни градове.
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения. Естествено, за повечето хора външните условия са различни. И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи. Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния.
Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
към текста >>
42.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако в атмо
сфера
на пълно спокойствие човек не постигне тяхната съответствуваща форма, лотосовите цветове израстват в грозен и уродлив вид.
Ако в атмосфера на пълно спокойствие човек не постигне тяхната съответствуваща форма, лотосовите цветове израстват в грозен и уродлив вид.
Науката за Духа подпомага узряването, обаче правилните форми на лотосовите цветове зависят от общата насока на живота, за която вече става дума. От особена важност за душевните усилия, свързани с развитието на 10-листния лотосов цвят. Тук нещата опират до съзнателен контрол над сетивните впечатления, а в началният стадий на ясновидството, този контрол е крайно необходим. Единствено чрез него могат да бъдат премахнати източниците на многобройни илюзии, както и на произвол в духовния свят. Обикновено човек не си дава сметка за влиянията, които определят неговите мисли и спомени.
към текста >>
Духовният живот на окултният ученик трябва да протича в атмо
сфера
на непрекъснато внимание; нещата, към които не иска или не трябва да насочва своето внимание, остават встрани.
Духовният живот на окултният ученик трябва да протича в атмосфера на непрекъснато внимание; нещата, към които не иска или не трябва да насочва своето внимание, остават встрани.
Към подобна строга самодисциплина се прибави една или друга медитация, извлечена от указанията на Духовната Наука, лотосовият цвят в стомашната област постепенно узрява и това, което описаните свръхсетивни органи по-рано възприемаха само като форми и топлина сега се изпълва с духовна светлина и с цветове. Така се открояват, например, човешките таланти и душевните способности, както и скритите сили и качества на природния свят. По този начин цветната аура на живите същества става видима; околният свят се променя и ни показва своята душевна страна.
към текста >>
Ако там разчитаме една
сфера
, ние я виждаме сякаш се намираме в нейния център.
След като пристъпи в тези нови области, човек трябва да си наложи и нов начин на мислене. Защото, дори и проявленията на душевния живот да се манифестира като част от външния свят, те са в същото време и отражение на това, което те действително представляват. Ако например в астралния свят различим едно число, трябва да го четем обратно: Ако там то е 265, в действителност то е 562.
Ако там разчитаме една сфера, ние я виждаме сякаш се намираме в нейния център.
Тези вътрешни възприятия трябва да бъдат предавани съвсем точно. Душевните качества също изглеждат като отразени в обратна форма. Едно желание, отправено към външния свят, се проявява като образ, който се придвижва към лицето, изпитващо това желание. Желания и страсти, произлизащи от низшата природа на човека, могат да приемат животински образи, които се нахвърлят върху човека. В действителност тези страсти са насочени навън, за да намерят там начин за своето освобождаване.
към текста >>
43.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в
сфера
та на конкретните действия, но и в
сфера
та на думите, чувствата и мислите.
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите.
В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот. С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро. За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.
към текста >>
44.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В една болница не само физическата, но и духовната атмо
сфера
е различна от тази на балната зала.
В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди.
В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
Търговският град има астрална атмо
сфера
, различна от университетския град.
Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град.
Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
45.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Колкото по-малко прилагаме нашите мисловни стереотипи от сетивния свят в
сфера
та на висшите изживявания, толкова по-добре.
Колкото по-малко прилагаме нашите мисловни стереотипи от сетивния свят в сферата на висшите изживявания, толкова по-добре.
Сега все повече и повече наближаваме онази степен по пътя към свръхсетивното познание, при която ще сме в състояние напълно да преобразим несъзнателните изживявания, характерни за дълбокия сън, в ясни и точни съзнателни опитности. Когато тялото спи, човек също пребивава в един реален свят, както и тогава, когато е буден. Излишно е да отбелязваме, че по време на дълбокия сън, човек навлиза в един съвсем различен свят, нямащ нищо общо с физическото обкръжение на неговото тяло.
към текста >>
46.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в
сфера
та на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло.
В хода на окултното обучение, нишките, които свързват трите основни душевни сили, са разкъсани.
Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в сферата на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло.
Фактически мозъкът на един духовно напреднал човек се разделя на три отделни и независими части. "разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е помощни инструменти. Обаче то е факт, и ясновидецът може да го потвърди. Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък. По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими.
към текста >>
47.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И тогава цялата драма на окултният ученик при срещата му с "Пазачът на прага" ще бъде съпроводена с предчувствието за онова блаженство, което ще определя и цялата атмо
сфера
на новопробудения му живот.
Впрочем никой не би могъл да понесе неподготвен описаната тук гледка; обаче окултното обучение, което поначало прави възможно приближаването на човека "до прага", му предоставя в подходящ момент и необходимата сила. Да, този вид обучение може да протече толкова хармонично, че влизането в новия живот да е напълно лишено от бури и страшни изживявания.
И тогава цялата драма на окултният ученик при срещата му с "Пазачът на прага" ще бъде съпроводена с предчувствието за онова блаженство, което ще определя и цялата атмосфера на новопробудения му живот.
Новото усещане за свобода ще се извиси над всички други чувства; и по този начин новите задължения и новата отговорност ще застанат пред него като нещо, което на определена степен от своя живот, човек трябва да поеме.
към текста >>
48.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
В тази астрална обвивка (атмо
сфера
) живеят астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия.
С този етер се свързват астралните човешки същества. Те отпечатват тяхното същество в този етер, така че той става копие на астралното човешко същество. В това начално състояние имаме работа с една етерна Земя, която се състои всъщност само от тези етерни човеци, която е само един конгломерат от тези етерни човеци. Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън. За окултния изследовател тази Земя изглежда както следва: Тя е едно кълбо, което се състои от безброй етерни клъбца – етерните човеци – и е заобиколена от астрална обвивка, както днешната Земя е заобиколена от въздушна обвивка.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия.
Астралните човешки души създават в етерните копия органи и предизвикват в тях човешки етерен живот. В цялата Земя съществува само едно състояние на материята, а именно финия жив етер. В теософските книги това първо човечество е наричано първа (полярна) коренна раса.
към текста >>
49.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това можеше да бъде така, защото тогавашната Луна нямаше тънка, въздухообразна атмо
сфера
, както днешната Земя, а нейната обвивка беше значително по-гъста, даже по-гъста отколкото сегашната вода.
Лунният човек-животно няма още твърди кости. Неговият скелет е още хрущяловиден. Цялата му природа е мека в сравнение със сегашната. Съобразно с това неговата подвижност е също така различна. Неговото движение напред не е ходещо движение, а поскоро скачащо движение, даже плаващо.
Това можеше да бъде така, защото тогавашната Луна нямаше тънка, въздухообразна атмосфера, както днешната Земя, а нейната обвивка беше значително по-гъста, даже по-гъста отколкото сегашната вода.
В този гъсто-течен елемент човекът се движеше напред и назад, нагоре и надолу. И в този елемент живееха също минералите и растенията, от които той извличаше своята храна. Да, в този елемент се съдържаше също и силата, която след това на Земята беше изцяло прехвърлена върху самите същества, силата на оплождането. По онова време човекът още не беше развит в два пола, а само в един. Той се създаваше от обкръжаващия го воден въздух.
към текста >>
50.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Престолите, Херувимите и Серафимите възлизат в по-висша
сфера
; а духовният човек получава подкрепата, съдействието на Духовете на мъдростта, на Духовете на движението и на Духовете на формата.
Това астрално тяло се разделя на една по-низша част, която остава и по-нататък носител на афектите, и в една по-висша част, която добива известна самостоятелност, така че може да упражнява един вид господство над по-низшите членове, над физическото тяло, над етерното тяло и над низшето астрално тяло. Сега Духовете на личността завладяват това по-висше астрално тяло, като му предават самостоятелност и с това посаждат в него егоизма. Духовете на огъня извършват тяхната работа сега само в низшето астрално тяло, докато в етерното тяло действуват Духовете на сумрака, а във физическото тяло започва своята работа онази силова същност, която можем да назовем като същинския предтеча на човека. Същата тази силова същност е образувала на Сатурн Човека-дух (Атма) с помощта на Престолите, на Слънцето Духа-живот (Буди) с помощта на Херувимите и на Луната Духовното себе (Манас) заедно със Серафимите. – Сега обаче това се променя.
Престолите, Херувимите и Серафимите възлизат в по-висша сфера; а духовният човек получава подкрепата, съдействието на Духовете на мъдростта, на Духовете на движението и на Духовете на формата.
Тези Духове сега са съединени с Духовното себе, с Духа-живот и с Човека-дух (с Манас-Буди-Атма). С помощта на тези същества през втората половина на третия Земен кръг гореспоменатата силова същност на човека формира неговото физическо тяло. При това най-значителна е дейността на Духовете на формата. Те формират човешкото физическо тяло вече така, че то става един вид предтеча на по-късното човешко тяло от четвъртия кръг (настоящия или четвъртия жизнен кръг).
към текста >>
51.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмо
сфера
та – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло.
В досегашните разглеждания от “Хрониката Акаша” показахме как в течение на развитието тези други членове постепенно започнаха да действат в образуването на физическото тяло. През време на Сатурновото развитие нито един от тези други членове не беше свързан с физическото тяло. Обаче тогава бе положена първата заложба за това образуване. Не трябва да се мисли обаче, че силите, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха. Те действаха още тогава, само че в известен смисъл отвън, а не отвътре.
Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло.
Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре. Същото стана на Луната по отношение на астралното тяло. А на Земята човешкото физическо тяло бе преобразувано за четвърти път, като стана обиталище на “Аза”, който работи сега в неговата вътрешност.
към текста >>
52.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
При духовното познание всичко е потопено в интимната
сфера
на душевното изживяване.
При духовното познание всичко е потопено в интимната сфера на душевното изживяване.
И това се отнася не само за духовното виждане, но и за самото разбиране, което невиждащото обикновено съзнание проявява към резултатите от свръхсетивното изследване.
към текста >>
53.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмо
сфера
, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия.
Но това не е така. За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно.
Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия.
Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>
54.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Този факт е, че в цяла та езикова
сфера
има едно единствено наименование, което по своята същност се различава от всички останали.
Тук душата е напълно отдадена на това, което за нея представлява нещо съвсем външно. Отвън тя е приела също и това, което после превръща чрез паметта в свое лично притежание. Но душата има много по-големи възможности. Тя е не само Сетивна и Разсъдъчна Душа. Свръхсетивният възглед без никакви усилия успява да изгради у нас една представа за тези възможности, като ни насочва към един обикновен факт, който трябва да бъде оценен според своето огромно значение.
Този факт е, че в цяла та езикова сфера има едно единствено наименование, което по своята същност се различава от всички останали.
Това е наименованието
към текста >>
55.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Първата област е един вид „твърдата земя" на духовния свят, втората е „областта на моретата и реките" и третата е „атмо
сфера
та".
Свръхсетивното съзнание различава три области в „родината на Духовете", които могат да бъдат сравнени с три от частите на физическия сетивен свят.
Първата област е един вид „твърдата земя" на духовния свят, втората е „областта на моретата и реките" и третата е „атмосферата".
Това, което на Земята приема физически форми и може да бъде възприемано от физическите органи, според своето духовно естество, може да бъде възприемано в първата област от „родината на Духовете". Там например може да се види силата, която създава формата на един кристал.
към текста >>
Третата област от „родината на Духовете" е нейната "атмо
сфера
".
Третата област от „родината на Духовете" е нейната "атмосфера".
Това, което в сетивния свят се явява като усещане, в духовната област то е нещо, което прониква навсякъде и във всичко, както и въздухът прониква навсякъде в природния свят. Нека да си представим едно море от подвижни и струящи навсякъде усещания. Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмосферата на сетивния свят. Да си представим още, една битка, която се води на Земята. Там едни срещу други са застана ли не само човешките тела, които сетивното око може да види, но там връхлитат и страсти срещу страсти, чувства срещу чувства; болки изпълват полесражението също както го изпълват и човешките тела.
към текста >>
Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмо
сфера
та на сетивния свят.
Третата област от „родината на Духовете" е нейната "атмосфера". Това, което в сетивния свят се явява като усещане, в духовната област то е нещо, което прониква навсякъде и във всичко, както и въздухът прониква навсякъде в природния свят. Нека да си представим едно море от подвижни и струящи навсякъде усещания.
Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмосферата на сетивния свят.
Да си представим още, една битка, която се води на Земята. Там едни срещу други са застана ли не само човешките тела, които сетивното око може да види, но там връхлитат и страсти срещу страсти, чувства срещу чувства; болки изпълват полесражението също както го изпълват и човешките тела. Всичко, което на бойното поле се носи като страдания, болки и ликуване от победата, съществува не само в сетивни те си прояви; за свръхсетивното познание то се явява като определени процеси в „атмосферата" на духовния свят. Едно такова събитие в духовния свят е като ураганната буря във физическия свят. А възприема нето на тези събития бихме могли да сравним с чуването на думите във физическия свят.
към текста >>
Всичко, което на бойното поле се носи като страдания, болки и ликуване от победата, съществува не само в сетивни те си прояви; за свръхсетивното познание то се явява като определени процеси в „атмо
сфера
та" на духовния свят.
Това, което в сетивния свят се явява като усещане, в духовната област то е нещо, което прониква навсякъде и във всичко, както и въздухът прониква навсякъде в природния свят. Нека да си представим едно море от подвижни и струящи навсякъде усещания. Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмосферата на сетивния свят. Да си представим още, една битка, която се води на Земята. Там едни срещу други са застана ли не само човешките тела, които сетивното око може да види, но там връхлитат и страсти срещу страсти, чувства срещу чувства; болки изпълват полесражението също както го изпълват и човешките тела.
Всичко, което на бойното поле се носи като страдания, болки и ликуване от победата, съществува не само в сетивни те си прояви; за свръхсетивното познание то се явява като определени процеси в „атмосферата" на духовния свят.
Едно такова събитие в духовния свят е като ураганната буря във физическия свят. А възприема нето на тези събития бихме могли да сравним с чуването на думите във физическия свят. Ето защо се казва: както въздухът обгръща и прониква в земните същества, така и „духовното Слово" прави това с процесите и Съществата на духовния свят.
към текста >>
56.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Както нашата Земя е обкръжена от атмо
сфера
, така е било и при Сатурн; само че неговата „атмо
сфера
" е била от духовно естество.
Най-низшата съставна част на тези Същества е етерното тяло. В замяна на това те имат една съставна част над тези, които притежава човекът. За човека най-висшата възможност е „Човекът-Дух". Но тези Същества имат една степен над Човека-Дух. И в диапазона между етерното тяло и Човека-Дух те имат всички останали съставни части, характерни за човека: астрално тяло, Аз, Дух-Себе и Дух-Живот.
Както нашата Земя е обкръжена от атмосфера, така е било и при Сатурн; само че неговата „атмосфера" е била от духовно естество.
към текста >>
Ако бихме искали да изразим съвсем точно вътрешното изживяване на духовния изследовател, вместо: „Сатурн е бил обкръжен от атмо
сфера
", би трябвало да кажем: „Когато извиква пред себе си Сатурн, свръхсетивното съзнание се оказва пред една Сатурнова атмо
сфера
" или „пред такива и такива Същества".
Ако бихме искали да изразим съвсем точно вътрешното изживяване на духовния изследовател, вместо: „Сатурн е бил обкръжен от атмосфера", би трябвало да кажем: „Когато извиква пред себе си Сатурн, свръхсетивното съзнание се оказва пред една Сатурнова атмосфера" или „пред такива и такива Същества".
Подобен стилов обрат би трябвало да е разрешен, защото той се използва и при описанието на обикновените сетивни възприятия. Нека това се има предвид в следващите страници. Впрочем, това се подразбира и от самия характер на разглежданите събития.
към текста >>
„Атмо
сфера
та" на Сатурн се е състояла не само от споменатите, но и от други Същества.
„Атмосферата" на Сатурн се е състояла не само от споменатите, но и от други Същества.
Между топлинните тела на Сатурн и описаните Същества протичали непрекъснати взаимодействия. Духовните Същества импрегнират своите части във физическите топлинни тела на Сатурн. И докато в самите топлинни тела не съществуваше никакъв живот, в тях се отразяваше животът на обкръжаващите ги духовни Същества. Бихме могли да сравним тези тела с огледала; само че те отразяваха не образите на споменатите Същества, а състоянията на техния живот.
към текста >>
На второ място, през почивния период, образуваните на Слънцето етерни тела бяха абсорбирани от това, което изграждаше един вид духовната атмо
сфера
на планетата.
Новото планетарно Същество ще означим с името „Луна". (То не трябва да се смесва с днешната земна Луна.) И така, на Луната се наблюдават две важни особености. На първо място, отделеният през Слънчевата епоха „нов Сатурн" отново се намира в това младо планетарно Същество. По време на почивния период този Сатурн отново се съединява със Слънцето. Всичко, което съществуваше на първия Сатурн, сега изниква като мирова формация.
На второ място, през почивния период, образуваните на Слънцето етерни тела бяха абсорбирани от това, което изграждаше един вид духовната атмосфера на планетата.
Следователно, в този момент етерните тела не са свързани със съответните физически човешки тела. Първоначално физическите тела съществуват сами за себе си и не са проникнати от етерните тела. Разбира се, те носят всичко, което беше изработено в тях на Сатурн и на Слънцето, но са лишени от етерното или жизнено тяло. Те не могат веднага да приемат това етерно тяло в себе си, защото през почивния период самото то е претърпяло известно развитие, към което те все още не са приспособени.
към текста >>
Чрез възникналото движение на Луната около Слънцето, човешките същества ту попадат в
сфера
та на Слънчевите действия, ту се освобождават от тях и се оказват предоставени на самите себе си.
Тази подчиненост на материята и нейните сили пред Духа отива още по-далеч. Самите Същества пораждат определени движения на небесните тела, определени ротации. Ето защо тези тела влизат в най-различни констелации. С промяната на положението на едно небесно тяло спрямо друго, се променят и действията на съответните Същества. Така става и с Луната и Слънцето.
Чрез възникналото движение на Луната около Слънцето, човешките същества ту попадат в сферата на Слънчевите действия, ту се освобождават от тях и се оказват предоставени на самите себе си.
Самото движение е последица от описаното по-горе „отпадане" на определени Лунни Същества и от постигнатото равновесие в борбата, предизвикана от всичко това. То е само физически израз на създадените поради отпадането духовно-силови съотношения. Въртенето на едно тяло около друго има като последица това, че в Съществата, обитаващи небесните тела, настъпват такива променливи състояния на съзнанието, каквото описахме по-горе. Можем да кажем, че Луната ту обръща своя живот към Слънцето, ту го скрива. Налице е едно Слънчево време и едно планетарно време.
към текста >>
При повторното съединяване на Слънцето и Луната, тези низши царства са включени в
сфера
та на Слънцето.
Обстоятелството, че „Духовете на Мъдростта" се включват точно сега и по гореописания начин, е изключително важно. Те вършат това не само по отношение на човешките същества, но и за другите царства, които възникнаха на Луната.
При повторното съединяване на Слънцето и Луната, тези низши царства са включени в сферата на Слънцето.
Всичко, което в тях беше физическо, се етеризира. Следователно, наред с минералите-растения и растенията-животни, на Слънцето се намира и човешкото същество. Все пак другите същества запазват своите особености. Ето защо те се усещат като чужди в своето обкръжение. Тяхната природа не съвпада с тази на околната среда.
към текста >>
Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена
сфера
.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване. Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние. Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието.
Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера.
Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм. Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло. Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма. По този начин в тях се възпламенява Земният живот.
към текста >>
Ето защо Земната огнена
сфера
не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване. Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние. Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието. Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера.
Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм.
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло. Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма. По този начин в тях се възпламенява Земният живот. Следователно, с по-голямата си част те принадлежат към душевно-духовните светове; а само чрез съприкосновението си със Земния огън, те се обгръщат с истинска жизнена топлина.
към текста >>
Защото чрез това, което получаваше от тях, той можеше да въздействува върху обкръжаващата го атмо
сфера
.
Тези светлинни образи носеха в себе си делата на „Огнените Духове" (Архангели). Те се явяваха на човека като служители на топлинните Същества, които бяха внесли огнената искра в неговия вътрешен свят. Когато техните външни проявления угасваха, вътре в себе си човекът ги изживяваше като представи (спомени). Той се чувствуваше свързан с техните сили. А така беше и в действителност.
Защото чрез това, което получаваше от тях, той можеше да въздействува върху обкръжаващата го атмосфера.
Под неговото въздействие тя започна да свети.
към текста >>
Дори и в чисто духовно, безплътно състояние, отзвукът върху земната индивидуалност можеше да съществува само поради това, че душата оставаше в
сфера
та на могъщите Духове, които осъществиха отделянето на Луната.
С отделянето на Луната от Земята, за обитаващата извън тялото човешка душа, т.е. в нейния духовен свят, настъпиха друг вид изживявания. Те бяха свързани с това отделяне. На Земята стана възможно изграждането на човешки форми, които са в състояние да приемат индивидуалността на душата и това бе постигнато, само защото една част от формиращите сили бяха пренесени от Земята на Луната. По този начин човешката индивидуалност по падна в областта на Лунните Същества.
Дори и в чисто духовно, безплътно състояние, отзвукът върху земната индивидуалност можеше да съществува само поради това, че душата оставаше в сферата на могъщите Духове, които осъществиха отделянето на Луната.
При този процес установяваме, че непосредствено след напускане на земното тяло, душата можеше да вижда висшите Слънчеви Същества само като в един отразен от Лунните Същества отблясък. Едва когато чрез съзерцаването на този отблясък душата беше достатъчно подготвена, тя можеше да отправи взор към самите Слънчеви Същества.
към текста >>
Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в
сфера
та на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността".
Развитието върху Атлантида фактически беше времето, когато човеците се разделиха на сатурнови, слънчеви, юпитерови и марсови. Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне. Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество.
Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността".
Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло. Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята. Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
към текста >>
57.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Преди да стане това, необходимо е в цялата
сфера
на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество.
Най-напред се образува предварителен център в главата, той слиза в областта на гръкляна и накрая се разполага в близост до физическото сърце. При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото начало в областта на сърцето. В този случай съществува опасността вместо до спокоен и обективен поглед в свръх сетивния свят, човек да стигне до мечтателство и фантастност. По-нататък ученикът трябва да постигне независимост на особените етерни потоци и формации от физическото тяло, както и способност да си служи с тях самостоятелно. Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято помощ той привежда етерното тяло в движение.
Преди да стане това, необходимо е в цялата сфера на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество.
След този етап, осъществяваните в етерното тяло потоци и движения могат безпрепятствено да влязат в досег с външния духовно- душевен свят и да се свържат с него така, че външните духовно-душевни процеси да се слеят с вътрешните, с тези на човешкото етерно тяло. Сега настъпва и моментът, когато човек, започва да възприема света на Инспирацията напълно съзнателно. Това познание идва по твърде различен път в сравнение с познанието за сетивно-физическия свят. В последния случай от сетивата човек получава възприятия и после върху тях изгражда представи и понятия. При инспиративното познание нещата не стоят така.
към текста >>
Срещата с него отговаря тъкмо на онова изживяване, чрез което личният характер на свръхсетивното наблюдение е вече превъзмогнат и на ученика се предоставя възможността да навлезе в
сфера
та на такива опитности, които са напълно свободни от личния елемент и следователно, валидни за всяко човешко същество.
До определено равнище, за всеки отделен човек „Пазачът на прага" ще приеме индивидуална форма.
Срещата с него отговаря тъкмо на онова изживяване, чрез което личният характер на свръхсетивното наблюдение е вече превъзмогнат и на ученика се предоставя възможността да навлезе в сферата на такива опитности, които са напълно свободни от личния елемент и следователно, валидни за всяко човешко същество.
към текста >>
58.
АСТРАЛНИЯТ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
На първо време изследователят на духовните светове наблюдава не само свръхсетивната
сфера
на Земята, но и свръхсетивните сфери на други небесни тела.
Доколкото наблюдаваме единствено физическия свят, Земята, като отделно небесно тяло, ни изглежда единственото обиталище на човека. В мига, когато се пробуди свръхсетивното познание за другите светове, това усещане веднага изчезва. Вече казахме, че с помощта на Имагинацията можем да възприемаме, наред със Земята, и развитата до днес Лунна епоха. По този начин човек навлиза в един свят, комуто принадлежат не само свръхсетивните сфери на Земята; в него присъствуват и други небесни тела, които физически са отделени от Земята.
На първо време изследователят на духовните светове наблюдава не само свръхсетивната сфера на Земята, но и свръхсетивните сфери на други небесни тела.
(Обстоятелството, че на първо време става дума за свръхсетините сфери на други небесни тела, следва да има предвид и онзи, у когото възниква въпросът: Защо ясновидецът не описва как изглежда Марс и т.н. В този случай въпросът явно се свежда до чисто физическите отношения.) Ето защо в тази книга се говори само за определени подробности, свързани със Земното развитие и процесите протичащи по същото време в хода на Сатурновото, Юпитерово, Марсово развитие и т. н. Когато астралното тяло на човека е обхванато от съня, то принадлежи не само на земните условия, а и на други" космически (звездни) светове. Разбира се, тези звездни светове действуват върху астралното тяло също и в будното състояние на човека. Затова и името „астрално тяло" е напълно оправдано.
към текста >>
59.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което в
сфера
та ми се намира,
което в сферата ми се намира,
към текста >>
60.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Сериозна, но не мрачна атмо
сфера
.
Стая за медитация във виолетов основен цвят.
Сериозна, но не мрачна атмосфера.
Бенедикт, Мария, след това духовни образи, представляващи душевните сили.
към текста >>
61.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да се усъвършенства в тясна
сфера
.
да се усъвършенства в тясна сфера.
към текста >>
62.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сега от вашата душевна
сфера
.
сега от вашата душевна сфера.
към текста >>
63.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Долу символично действаща земна
сфера
.
Духовната област. Изглед от изпълнени със смисъл цветни потоци; нагоре червеникави, преливащи в огнено червено, надолу сини, преминаващи в тъмносиньо и виолетово.
Долу символично действаща земна сфера.
Образите, които се явяват, сякаш образуват едно цяло с цветната картина. Отдясно групата на гномите от Втора картина, пред тях е Хиларий, съвсем отпред – Душевните сили. Зад Хиларий, малко издигнат, се намира Ариман. Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
към текста >>
наистина във
сфера
та ми действен.
наистина във сферата ми действен.
към текста >>
на твоята душевна
сфера
,
на твоята душевна сфера,
към текста >>
напомнящо в душевната ми
сфера
?
напомнящо в душевната ми сфера?
към текста >>
64.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
значим за моята душевна
сфера
.
значим за моята душевна сфера.
към текста >>
на Луцифер от
сфера
та на сили
на Луцифер от сферата на сили
към текста >>
ще освети душевната ми
сфера
.
ще освети душевната ми сфера.
към текста >>
на моята душевна
сфера
. Вечност,
на моята душевна сфера. Вечност,
към текста >>
в душевната ми
сфера
– тя разпръсква
в душевната ми сфера – тя разпръсква
към текста >>
65.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Какво, звезда в духовната ми
сфера
,
Какво, звезда в духовната ми сфера,
към текста >>
66.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от неговата
сфера
. Затова
от неговата сфера. Затова
към текста >>
67.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като човек в житейската си
сфера
.
като човек в житейската си сфера.
към текста >>
68.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в душевната ми
сфера
?
в душевната ми сфера?
към текста >>
69.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от
сфера
та на Духа.
В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието.
Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа.
С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек. Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане. От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне.
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната
сфера
" и че те „не могат да стигнат до Него".
През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите. Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества. За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята! " Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията. И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос.
Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него".
към текста >>
На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната
сфера
на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос.
Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос. В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск. Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия.
На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос.
Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят.
към текста >>
Занапред виждането на Христос в духовната
сфера
на Земята ще бъде възможно само по пътя на естествените еволюционни процеси, засягащи цялото човечество по пътя на новите и нарастващите душевни сили на човека.
До този момент Христовото Събитие можеха да изживеят само онези, които чрез езотерично обучение стигаха до ясновидство.
Занапред виждането на Христос в духовната сфера на Земята ще бъде възможно само по пътя на естествените еволюционни процеси, засягащи цялото човечество по пътя на новите и нарастващите душевни сили на човека.
От определен момент на двадесетия век ще стане възможно повторение на събитието от Дамаск за някои хора; после броят им постепенно ще нараства, докато в по-далечното бъдеще то ще се превърне в една естествена способност за всяка човешка душа.
към текста >>
А в Средновековието хората виждаха само това, което очите им различаваха:
сфера
та на Венера,
сфера
та на Слънцето, на Марс и т.н.
Намесата на Христос в Земната еволюция дава съвършено нов тласък в нейния ход. Израз на това са и някои външно-исторически събития. През първите епохи на следатлатнското развитие хората знаеха: „Над нас са не само физическите тела на Марс, Юпитер или Сатурн; това, което виждаме като планети, е само външният израз на определени духовни Същества." В хода на времето този възглед беше напълно забравен. Днес небесните тела се разглеждат само в чисто физически план.
А в Средновековието хората виждаха само това, което очите им различаваха: сферата на Венера, сферата на Слънцето, на Марс и т.н.
до сферата на неподвижните звезди; после идваше осмата сфера, като една синя твърда стена. Тогава се появи Коперник и разби възгледите, според които меродавно е само това, което човек възприема чрез сетивата.
към текста >>
до
сфера
та на неподвижните звезди; после идваше осмата
сфера
, като една синя твърда стена.
Намесата на Христос в Земната еволюция дава съвършено нов тласък в нейния ход. Израз на това са и някои външно-исторически събития. През първите епохи на следатлатнското развитие хората знаеха: „Над нас са не само физическите тела на Марс, Юпитер или Сатурн; това, което виждаме като планети, е само външният израз на определени духовни Същества." В хода на времето този възглед беше напълно забравен. Днес небесните тела се разглеждат само в чисто физически план. А в Средновековието хората виждаха само това, което очите им различаваха: сферата на Венера, сферата на Слънцето, на Марс и т.н.
до сферата на неподвижните звезди; после идваше осмата сфера, като една синя твърда стена.
Тогава се появи Коперник и разби възгледите, според които меродавно е само това, което човек възприема чрез сетивата.
към текста >>
„Това, което се нарича граница на пространството и което досега е било означавано като осмата
сфера
, обхващаща всички останали, просто не съществува.
„Това, което се нарича граница на пространството и което досега е било означавано като осмата сфера, обхващаща всички останали, просто не съществува.
Това е Майя, илюзия; защото в космическото пространство са пръснати безброй светове. Онова, което досега се възприемаше като граница на пространството, е всъщност само граница на сетивното човешко възприятие. И ако отправим погледа си над сетивния свят, ние ще видим не само онзи познаваем за сетивата свят тогава ние ще открием безкрая."
към текста >>
Както навремето хората стигаха до „осмата
сфера
" и считаха, че тя обгражда цялото пространство, така и днешното мислене ограничава човешкото съществувание в рамките между раждането и смъртта.
Тя довършва делото, започнато от Джордано Бруно и други като него, като напомня: Това, до което стига външната наука, е Майя, илюзия.
Както навремето хората стигаха до „осмата сфера" и считаха, че тя обгражда цялото пространство, така и днешното мислене ограничава човешкото съществувание в рамките между раждането и смъртта.
към текста >>
71.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Тук не става дума за абстрактната познавателна стойност на тази мисъл, а за нейното укрепващо въздействие върху нашия душевен живот, особено когато тя го изпълни като духовна жизнена атмо
сфера
.
Една добра подготовка за обхващане на духовното познание е тази, когато човек усеща каква подкрепа блика от душевното настроение: "Мислейки, аз усещам себе си в потока на мировото битие".
Тук не става дума за абстрактната познавателна стойност на тази мисъл, а за нейното укрепващо въздействие върху нашия душевен живот, особено когато тя го изпълни като духовна жизнена атмосфера.
Не става дума за смисловото съдържание, вложено в една такава мисъл, а за изживяването. До смисловото съдържание стигаме винаги, щом разполагаме с достатъчно разсъдъчна сила, но ако тази мисъл има за цел да ни подготви за разбирането на духовния свят с неговите Същества и процеси, необходимо е, съответната мисъл след като бъде разбрана непрекъснато да подновява своя живот в нашата душа. Душата трябва да се изпълва отново и отново с нея, изключвайки всички други мисли, чувства, спомени и т.н. Подобно повтарящо се концентриране върху тази конкретна мисъл привлича в душата такива сили, които в обикновения живот са разпилени; тя ги превлича и средоточава в себе си. Тези сили се превръщат във възприемателни органи за духовния свят и неговите истини.
към текста >>
72.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Чрез преминаването към мислителния живот за мисленето светът се разпадна в една повече природна и една повече духовна
сфера
.
Чрез преминаването към мислителния живот за мисленето светът се разпадна в една повече природна и една повече духовна сфера.
В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи. Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид.
към текста >>
В тази духовна
сфера
, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи.
Чрез преминаването към мислителния живот за мисленето светът се разпадна в една повече природна и една повече духовна сфера.
В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи.
Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н.
към текста >>
Той трябваше да търси най-висшето познание в една
сфера
, в която мисълта няма още никаква работа.
За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма. Нека си представим духом Питагора стоящ пред мислителното съзерцаване на света. Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство. Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта.
Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа.
Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката. На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света. Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа.
към текста >>
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се
сфера
та на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще.
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
към текста >>
На тази
сфера
на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
към текста >>
73.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата
сфера
на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката.
Той не можеше да спре при мислите на Спиноза. Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове. Той разглеждаше това, което става в природата и в историята и поставяше човешкото същество в това разглеждане. И това, което му се разкриваше по този начин, то му даваше една връзка на човешкото същество с божествената Първооснова на света и със самия свят, чрез която той се чувстваше единен със Спиноза по убеждение. Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло.
Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката.
Ако сравним Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи. Това е стремежът към едно изживяване в душата на това, което свързва събесъзнанието с цялостта на мировите процеси. Човек иска да добие един образ на света, в който светът да се яви така, че самият човек да може да познае себе си в него, както трябва да познае себе си, когато остави да му говори вътрешният глас на себесъзнателната душа. Спиноза иска да задоволи стремежа към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света. Хердер наблюдава мировите процеси и е предварително убеден, че в човешката душа изниква правилния образ на света, когато тази душа застава с цялата си сила здраво срещу тези процеси.
към текста >>
74.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея
сфера
, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една
сфера
, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум.
Аз самият не зная въобще и не съм. Съществуват образи: Те са единственото, което съществува и знаят за себе си по начина за образите; образи, които бързо преминават, без да съществува нещо, покрай което преминават: Които чрез образи зависят от образи, образи без нещо изобразено в тях, без значение и цел. Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън".
Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум.
Обаче самодеен разум е воля. Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята.
към текста >>
Само от духовната атмо
сфера
на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота".
Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум. Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент. Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката.
Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота".
Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум.
към текста >>
75.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Трябва да си представим, че Слънцето разпростира своята
сфера
на действие през пространството върху места, където то не се намира.
Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията. Мнозина виждат една трудност в това понятие, защото то предполага едно така наречено "действие на разстояние". Слънцето действа привличащо върху Земята, въпреки че между Слънцето и Земята не съществува нищо, което да служи за посредник на това привличане.
Трябва да си представим, че Слънцето разпростира своята сфера на действие през пространството върху места, където то не се намира.
Онези, които живеят в груби сетивни представи, виждат една трудност в такава мисъл. Как може едно тяло да действа там, където то не се намира? Шелинг обръща целия процес на мисълта. Той казва: "Много вярно е, че едно тяло действа само там, където то се намира, но също така вярно е, че то е само там, където действа". Когато виждаме Слънцето да действа върху нашата Земя чрез силата на притеглянето, от това следва, че в своето битие то се простира чак до нашата Земя и че нямаме никакво право, да поставяме неговото съществуване само на мястото, на което то действа чрез своята видимост.
към текста >>
76.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче за Гьоте една такава отделена от човека външна
сфера
няма никакво оправдание.
Нютон и физиците изследват въпросните явления по начин, който Гьоте нарича "най-голямото нещастие за по-новата физика" и която, нещастие, както вече изнесохме в една друга връзка /стр. 58/, се състои в това, че "експериментите са били някакси отделени от човека и физиците познават природата само в това, което изкуствените инструменти показват и даже искат да докажат, това, което тя произвежда, чрез тези инструменти, като по този начин я ограничават". Окото възприема светло и тъмно или светлина и тъмнина, и в наблюдателното поле от светло-тъмното възприема цветовете. Гьоте застава в това поле и се старае да докаже, как светилната, тъмнината и цветът са свързани едни с други. Нютон и неговите привърженици искат да наблюдават светлинните и цветни процеси, как те протичат в пространството вън от човешкия организъм, следователно как те би трябвало да протекат и без да съществува никакво човешко око.
Обаче за Гьоте една такава отделена от човека външна сфера няма никакво оправдание.
Ние стигаме до същността на една вещ не чрез това, че се абстрахираме от действията, които долавяме; а ние имаме дадена тази същност в точната, схваната от духа закономерност на тези действия. Действията, които окото възприема, схваната в тяхната цялост и изложени в тяхната закономерна връзка, са същността на цветовете и на светлината -, а не един отделен от окото свят навъншните процеси, който трябва да бъде установен с изкуствени инструменти. "Защото всъщност ние напразно се заляваме да изразим същността на дадено нещо. Ние долавяме действия и една пълна история на тези действия би обхванала във всеки случай същността на това нещо. Напразно бихме полагали усилия да опишем характера на един човек; напротив нека съпоставим неговите дела, неговите действия и пред нас ще застане един образ на характера.
към текста >>
беше също и тази, че те подеха борба срещу Хегел затова, защото той не е напреднал от
сфера
та на чистата мисъл до религиозното схващане на личното Божество.
Както считаше всичко в света за разумно, понеже беше действително, така той считаше и религията. Тя трябва да съществува, създадена от душевни сили съвършено различни от тези, които стоят на разположение на мислителя, когато този последният пристъпва към нея. Грешката на И. Х. Фихте, Кр. Х. Вайсе, Дойтингер и др.
беше също и тази, че те подеха борба срещу Хегел затова, защото той не е напреднал от сферата на чистата мисъл до религиозното схващане на личното Божество.
Обаче Хегел никога не си е поставил една такава задача. Той я считаше като работа на религиозното съзнание. Фихте, Вайсе, Краузе, Дойтингер и др. искаха от светогледа да създадат една религия. За Хегел една такава задача би изглеждала също така абсурдна, както когато някой би искал от идеята за светлината да осветлява света; или от мисълта за магнетизма да създаде един магнит.
към текста >>
77.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в
сфера
та на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>
78.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмо
сфера
та на естественонаучния начин, в който те се развиват.
Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа. Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията. А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите.
Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват.
Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи. Може да изглежда оправдано мнението, че чрез един подобен начин на описание е изразено ясно, колко богата на влияние е станала естествената наука за философския живот на съвремието.
към текста >>
79.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и
сфера
в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало.
Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната. Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят. Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед.
Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало.
На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.". /Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./. Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация. Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции.
към текста >>
80.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането",
сфера
та на чувстването на телата,
сфера
та на обонянието,
сфера
та на зрението и
сфера
та на слуха.
То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг.
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>
81.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша
сфера
".
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./.
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера".
/виж Гьотеви съчинения, том 36, стр. 595 в Германската Национална Литература на Кюршнер./. Този обикновен човешки ум не се съмнява, че има работа с действителни, истински неща и процеси, когато разглежда фактите в света. Рейд счита за жизнеспособен само един такъв светоглед, който се придържа към този основен възглед на здравия човешки ум. Даже когато бихме допуснали, че нашето наблюдение може да ни лъже и че истинската същност на нещата би била съвършено друга, различно от това, което сетивата и умът ни казват, ние не трябва да се смущаваме от една такава възможност.
към текста >>
82.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
"Именно затова, че фактически никой мислещ субект не може да излезе вън от
сфера
та на своето мислене; именно затова, че той никога не може прескачайки своето собствено съзнание и еманципирайки се от самия себе си да схване и констатира това, което може да съществува или да не съществува отвъд и вън от неговата субективност; именно затова е безсмислено да иска да твърди, че обектът, който си е представил, не съществува вън от субективната представа".
Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи. Нашите представи са единственото нещо, което изпитваме непосредствено; и именно защото ги изпитваме непосредствено, затова и най-радикалното съмнение не може да ни отнеме знанието за тях. Напротив знанието, което се простира вън от моите представи аз вземам навсякъде тук този израз в най-широкия смисъл, така че той обхваща и всеки психически процес -, не е предпазено от съмнение. Ето защо в началото на философстването всяко знание простиращо се извън представите трябва изрично да бъде категоризирано като подлежащо на съмнение". Ото Лимбан използва тази мисъл също и затова, да защити твърдението: Човек може да знае също така малко, дали нещата, които си представя не съществуват вън от неговото съзнание, колкото може да знае, дали те съществуват.
"Именно затова, че фактически никой мислещ субект не може да излезе вън от сферата на своето мислене; именно затова, че той никога не може прескачайки своето собствено съзнание и еманципирайки се от самия себе си да схване и констатира това, което може да съществува или да не съществува отвъд и вън от неговата субективност; именно затова е безсмислено да иска да твърди, че обектът, който си е представил, не съществува вън от субективната представа".
/Ото Либман, За анализа на действителността, стр. 28/.
към текста >>
83.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази
сфера
, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
"Фантазията се простира... надолу в самата природа, тя се корени, както въобще всяко мислене, във възбуди, които предхождат готовото съзнание и даже не образуват никакви елементи на субективно усещаното". /Курс по философия стр. 50/. Защищаваната от Конт мисъл, че всеки светоглед не би могъл да бъде нищо друго, освен едно подреждане на чисто фактическото, Дюринг я владее така съвършено, че той пренася фантазията в света на фактите, защото вярва, че трябва просто да я отхвърли, ако тя би се явила само в областта на човешкия дух. Изхождайки от тези представи, той стига още и до други пренасяния на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата. Например, той не само мисли, че при неговата дейност човекът може да направи безрезултатни опити, от които се отказва, защото те не водят до целта, но че също и в действията на природата могат да се видят опити в изграждането на формите съвсем не е чужд на действителността и аз не виждам, защо човек поради това, че му харесва една повърхностна философия, ще счита за валидна само наполовина успоредността на природата вън от човек и на природата вътре в човека.
Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
Една истинска философия, която не се плаши пред приетите предразсъдъци, ще признае накрая пълната успоредност и общото единство на устройството в посоката на двете страни". /Курс по философия стр. 51/.
към текста >>
84.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмо
сфера
, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл. Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка. Аз можах да сторя това, просто понеже взех Гьоте на кредит; във всички случаи това беше Гьоте, нали така. [...] За мен беше напълно естествено да се опра на Гьотевата Приказка, понеже за всички беше ясно, че в нея се вливаха духовни импулси.
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
към текста >>
85.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Философия на свободата" в
сфера
та на духовно-практическия живот.
„Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", равновесието",
към текста >>
86.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
В тази
сфера
от социалния живот всеки е равноправен, защото тук се предприемат действия в рамките на такива области, където всеки е еднакво годен да преценява.
В книгата се посочва, че трупът е нещо, което след време ще зависи от политическо-правния държавен живот.
В тази сфера от социалния живот всеки е равноправен, защото тук се предприемат действия в рамките на такива области, където всеки е еднакво годен да преценява.
В тази трета съставна част на социалния организъм се регулират правата и задълженията на хората.
към текста >>
87.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Начинът по който икономическата, политическата и духовната
сфера
ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното.
На днешния етап от еволюцията, човечеството е изправено пред необходимостта да постигне това интегриране не инстинктивно, а чрез своята целенасочена социална воля. В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово. В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още живеят старите инстинкти. Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота. Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно.
Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното.
А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга. Авторът би желал най-вече да породи един стимул за откриването на такива социални цели, които са в пълно съответствие с действителните закономерности на днешното време. Защото според него само един подобен стремеж може да прогони фанатизма и утопичното мислене от областта на здравата социална воля.
към текста >>
88.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Древните възгледи за света поставиха душевната
сфера
на човека в ясна духовна зависимост от Битието.
Древните възгледи за света поставиха душевната сфера на човека в ясна духовна зависимост от Битието.
Обаче според нивото природознание, той е само едно поредно звено в еволюцията на живия свят. Тези научни възгледи вече не се възприемаха като един чист извор, бликащ от духовния свят. Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност.
към текста >>
89.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в
сфера
та на човешкия обществен организъм.
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество например това на човека и устройството на човешкото общество. Те искаха да установят, коя част от социалния организъм е клетката, клетъчните структури, тъканите и т.н. Наскоро излезе и книгата на Меrеу „Мутации на света".
Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в сферата на човешкия обществен организъм.
Основната идея за „троичното устройство" няма абсолютно нищо общо с тази игра на аналогии. И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото общество, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство". Стремежът тук не се състои в това да се прехвърлят някои удобни за естественонаучните факти истини в областта на социалния организъм. Стремежът е абсолютно друг: Човешкото мислене и човешкото усещане да вникнат в съответстващата на самия живот идея за разглеждане на естествения природен организъм и после да я приложат в областта на социалния организъм. Когато просто пренасяме това, което смятаме, че сме научили за природния организъм там, в областта на социалния организъм, както това често става, само потвърждаваме, че все още не сме усвоили способността да разглеждаме социалния организъм като нещо самостоятелно, да го изучаваме според неговите собствени закономерности, с други думи да го третираме според същите условия, които са необходими за разбирането на живия организъм.
към текста >>
Дотогава, докато в стопанската
сфера
се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм.
Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора.
Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава. Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки.
към текста >>
Стопанската
сфера
сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот.
В препитанието на отделния човек се наслагват определени въздействия, както от правовия живот, така и от стопанската дейност. Обаче в здравия социален организъм те трябва да идват от две различни посоки. В стопанската система трябва да се пренесе извоюваното доверие от опита с един отделен стопански отрасъл върху цялостния възглед на ръководните личности. В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения.
Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот.
Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот. И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди.
към текста >>
Стопанската
сфера
се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации.
В препитанието на отделния човек се наслагват определени въздействия, както от правовия живот, така и от стопанската дейност. Обаче в здравия социален организъм те трябва да идват от две различни посоки. В стопанската система трябва да се пренесе извоюваното доверие от опита с един отделен стопански отрасъл върху цялостния възглед на ръководните личности. В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения. Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот.
Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации.
Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот. И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди. Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмо
сфера
на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм.
За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
към текста >>
В
сфера
та на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот.
Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения.
към текста >>
Ако в очертанията на духовната
сфера
човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост.
Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
90.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
А това е възможно само ако в социалния организъм съществува
сфера
, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата
сфера
определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек.
Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм. Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда. В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности.
А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек.
Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности.
към текста >>
По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в
сфера
та на икономическия живот.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото. Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот.
По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот.
Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>
В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в
сфера
та на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот.
В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата
сфера
които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух".
Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен. Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава.
И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух".
Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия.
към текста >>
Този вид собственост се утвърждава и до днес в
сфера
та на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда".
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда".
Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в
сфера
та на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път.
към текста >>
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната
сфера
, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя.
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
А всичко, необходимо за духовната
сфера
, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската.
А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
към текста >>
Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в
сфера
та на духовната организация.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора.
Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация.
До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение.
към текста >>
Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната
сфера
, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.
Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
към текста >>
Но има и жизненоважни области извън
сфера
та на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати.
Но има и жизненоважни области извън сферата на националността, при който от този подход могат да се очакват сигурни и надеждни резултати.
към текста >>
91.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото извън военната
сфера
нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие.
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света. За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо. Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните. От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин.
Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие.
Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност. Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития. Ако обаче искаме да говорим за т.н. „вина", не трябва да си спестяваме тези усилия. Без точен поглед в ситуацията, нещата остават неразбираеми: Естествено, могат да се обсъждат и по-далечни причини, но тъкмо този точен поглед показва по какъв начин причините започнаха да действуват.
към текста >>
92.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна
сфера
от живота.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене.
Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота.
Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея. Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа.
към текста >>
Те овладяха навиците в тази
сфера
, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота.
Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове.
към текста >>
Затворен в рамките на тясната си
сфера
, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота. Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
към текста >>
Искат само да променят икономическата система, вместо да осмислят защо е необходимо да се сложи край на зависимостта на духовната
сфера
и правната спрямо икономическите форми.
Те се предават на суеверието, че просто имало нужда от различен вид икономическа система, която щяла да произведе и различна система на юридически и духовен живот.
Искат само да променят икономическата система, вместо да осмислят защо е необходимо да се сложи край на зависимостта на духовната сфера и правната спрямо икономическите форми.
към текста >>
На този етап от историческата еволюция целта не може да е установяването на различен начин, по който правната и духовната
сфера
да са зависими от икономическата.
На този етап от историческата еволюция целта не може да е установяването на различен начин, по който правната и духовната сфера да са зависими от икономическата.
Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разпределението на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
към текста >>
Точно както правната
сфера
(администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие. Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка
сфера
ще могат да хармонизират своите различни действия.
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
към текста >>
93.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Този интернационализъм на икономиката показва, че в бъдеще различните региони на световната икономика ще трябва да влязат в отношения, които са различни от отношенията, които различните хора може да имат в житейските си интереси извън стопанската
сфера
.
Този интернационализъм на икономиката показва, че в бъдеще различните региони на световната икономика ще трябва да влязат в отношения, които са различни от отношенията, които различните хора може да имат в житейските си интереси извън стопанската сфера.
Държавите ще трябва да преустановят изграждането на икономически отношения с лицата или групите, занимаващи се с икономическа дейност.
към текста >>
В този троичен ред правната
сфера
, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго. Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция.
В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
към текста >>
Съдбоносните потребности на съвременното човечество диктуват, че всяко по-нататъшно смесване на духовната
сфера
с правната и икономическата е недопустимо.
Съдбоносните потребности на съвременното човечество диктуват, че всяко по-нататъшно смесване на духовната сфера с правната и икономическата е недопустимо.
Че то е невъзможно, беше онагледено от катастрофата на Първата световна война[1]: икономическите и културните конфликти станаха конфликти между държавите, които се задължиха да ги разрешат по начин, който не решава нищо, ако културният живот противодейства само на културния живот, а икономическият живот — само на икономическия интерес.
към текста >>
Според троичната идея, управлението на общи икономически интереси може да става в асоциации; такива асоциации тогава ще се свързват и с други, които ще им помагат в дистрибуцията с оглед на нуждите на потребители в рамките на дадената икономическа
сфера
.
Идеята за троичен социален ред не се обезценява от възраженията срещу нея. Тя не изисква налагането на подобие на държавна структура върху едни отношения, които се определят от самите икономически интереси.
Според троичната идея, управлението на общи икономически интереси може да става в асоциации; такива асоциации тогава ще се свързват и с други, които ще им помагат в дистрибуцията с оглед на нуждите на потребители в рамките на дадената икономическа сфера.
към текста >>
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка
сфера
на живота.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота.
Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
към текста >>
94.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята
сфера
и контролира само стоките и производствените потоци.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред.
Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
Правната
сфера
, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред. Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната
сфера
на правния живот и тази на свободното развитие на духа.
Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически ред — прави са, но само отчасти.
Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа.
Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна сфера, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка. Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е единственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.]. Всеки, които упорства по този начин, все едно твърди, че е способен да създаде икономически живот, при който е отхвърлил една необходимост за съществуването му, обаче някак си уж това негово съществуване ще продължи.
към текста >>
Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна
сфера
, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка.
Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически ред — прави са, но само отчасти. Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа.
Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна сфера, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка.
Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е единственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.]. Всеки, които упорства по този начин, все едно твърди, че е способен да създаде икономически живот, при който е отхвърлил една необходимост за съществуването му, обаче някак си уж това негово съществуване ще продължи.
към текста >>
95.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Все пак това е
сфера
от живота, която дава повод за сериозни размисли.
Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата. Това, че училищата са грижа на държавата, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“.
Все пак това е сфера от живота, която дава повод за сериозни размисли.
Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат представа в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.
към текста >>
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната
сфера
.
Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека.
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
към текста >>
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима
сфера
, ще произвежда хора, които са наивници.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>
Другите необходими проблеми в наши дни няма да намерят решение, докато не се направи важното за образователната
сфера
.
За всеки, който ясно схваща тези неща, едно от най-неотложните изисквания на съвремието е основаването на общност от хора, която ще се стреми с всички усилия да постигне свободата и самоопределянето на образователната система.
Другите необходими проблеми в наши дни няма да намерят решение, докато не се направи важното за образователната сфера.
Нужно е само безпристрастно наблюдение върху нашия духовен живот в сегашната му форма — неговата отвлеченост и разпокъсаност, липсата му на сили да поддържа човешката душа — за да се види, че освобождаването му е правилният ход.
към текста >>
96.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата
сфера
трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин.
Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси.
Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки. Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес. При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба. Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си. Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност.
към текста >>
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една
сфера
, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи;
сфера
, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в
сфера
та на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот. Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
към текста >>
И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната
сфера
ще осигури импулсите за волята да се работи.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава.
И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи.
Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
97.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Когато политическата
сфера
или юридическата
сфера
контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им.
Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им.
Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики. Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси. Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
към текста >>
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната
сфера
да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>
98.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната
сфера
при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Възможно е да се изгради ясна картина за независимия икономически живот, само когато човек вижда и другите неща на правилните им места в цялостната структура на социалния организъм — тези неща, които не трябва да попадат в орбитата на икономиката. Ако човек не вижда ясно правилните места за разгръщането на културните и правните импулси, той винаги ще се изкушава да ги слива някак с икономиката.
към текста >>
99.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската
сфера
, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот.
Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>
Работата в икономическата
сфера
след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата
сфера
с нейните закони — като тази политическа
сфера
е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг.
Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така.
В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно. Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
В
сфера
та на демократичното законодателство политиканстването е уместно.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг. Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така.
В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно.
Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската
сфера
.
Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера.
Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси. Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим.
към текста >>
100.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в
сфера
та на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Човечеството понастоящем е в етап на еволюцията си, когато вече не е възможно да се управляват човешките отношения само чрез настойчиво искане.
От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните практики.
към текста >>
Действителният живот изисква от хората да предлагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена
сфера
.
Бъдещото развитие на икономиката наистина изисква елиминирането на печалбите, но поради следната причина: защото те правят производството на стоки зависимо от случайности на пазара, което духът на епохата иска да се премахне. Човек обърква себе си и околните, ако говори против печалбата заради егоистичната ѝ природа.
Действителният живот изисква от хората да предлагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена сфера.
Аргументите, които се извличат от други сфери на живота, може да са съвършени сами по себе си, но няма да насочат мисленето на хората към реалните факти.
към текста >>
Промяната от печалбите-индикатори към рационална координация между производството и потреблението, стига да се разбира правилно, ще доведе до елиминирането на мотивите, които досега замъгляваха мисленето по този въпрос, като се отнасят към правната
сфера
и културната.
В икономическия живот е необходимо печалбите, които сега са индикатори, да се заменят от групи хора, на които е възложено да установят рационална комуникация между производството и потреблението, което ще премахне случайностите от пазара.
Промяната от печалбите-индикатори към рационална координация между производството и потреблението, стига да се разбира правилно, ще доведе до елиминирането на мотивите, които досега замъгляваха мисленето по този въпрос, като се отнасят към правната сфера и културната.
към текста >>
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната
сфера
и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
към текста >>
101.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Човек, който е вътрешно активен в социалната
сфера
, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално.
Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в
сфера
та на икономиката.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката.
Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване. Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество. Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната
сфера
антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга
сфера
— от културния клон на социалния ред.
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната сфера антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга сфера — от културния клон на социалния ред.
Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
към текста >>
102.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Може да се каже, че идеята за троичния ред изцяло пренебрегва всичката работа, извършена в тази област, и иска просто да отдели правната
сфера
от икономическата.
Сред различните възражения спрямо троичния социален ред има едно, което обобщено звучи по следния начин: В последните години усилията на идеолозите в политиката са насочени отчасти към създаването на юридическа основа, съобразена със сегашните условия в икономическото производство.
Може да се каже, че идеята за троичния ред изцяло пренебрегва всичката работа, извършена в тази област, и иска просто да отдели правната сфера от икономическата.
към текста >>
Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата
сфера
на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото.
Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек.
Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа. Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една
сфера
, работеща извън икономическата.
Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват.
Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост. Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
към текста >>
Необходимите корекции ще дойдат тогава, когато има независим духовно-културен живот и съответната независима правна
сфера
, която да го обезпечава.
За да се види ясно идеята за троичния ред, човек трябва да е склонен да разбере, че вътрешните сили на икономическия живот трябва постоянно да се коригират отвън, ако не искаме от самия него да възникнат пречки за собственото му развитие.
Необходимите корекции ще дойдат тогава, когато има независим духовно-културен живот и съответната независима правна сфера, която да го обезпечава.
към текста >>
103.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната
сфера
, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката.
Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>
Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната
сфера
и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване.
След това хората ще се окажат между зъбните колелета на една бездушна социална машина и неизбежно ще бъдат пресушени от всичко, наподобяващо воля за живот. А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес.
Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване.
Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на стария интерес към работата.
към текста >>
От икономическата
сфера
човек научава само това, което другите искат от него.
В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи. Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество. Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му. Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа.
От икономическата сфера човек научава само това, което другите искат от него.
В рамките на живия правен и политически живот стойността на другите хора за даден човек се осъзнава от дълбините на човешката му природа, затова не се изчерпва само с необходимостта на човека да работи с други хора, просто защото това е необходимо, за да се произвеждат стоки, отговарящи на разни потребности.
към текста >>
Това е една
сфера
на интерес, която възниква от правна система, която е независима от икономическия живот.
Това е една сфера на интерес, която възниква от правна система, която е независима от икономическия живот.
Към нея трябва да се прибави втора.
към текста >>
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната
сфера
.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера.
В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>
Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна
сфера
, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките.
Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките.
Самата съвременна икономическа система е довела до тези неравенства, защото никога, поне досега, не е допускала да се развиват отделно от нея необходимите ѝ правна система и духовен живот.
към текста >>
104.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в
сфера
та на интелектуалното, да възникне от писането.
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното.
И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в сферата на интелектуалното, да възникне от писането.
към текста >>
105.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова
сфера
, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ.
В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие.
Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях. Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>
Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата
сфера
.
Мнозина основателно казват, че към социалния проблем трябва да се подходи по начин, различен от този, да речем, на Сен Симон[1] или Оуен[2] или Фурие[3], че духовни импулси, каквито са техните, не могат да доведат до промяна в икономическия живот. Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот. В действителност тези мислители са извличали интелектуалните си концепции от една форма на духовния живот, която по своята природа вече не е била адекватна на икономическия живот в наше време.
Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата сфера.
Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
към текста >>
Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната
сфера
и в правната
сфера
— такива, каквито ги изисква новата епоха.
Мнозина основателно казват, че към социалния проблем трябва да се подходи по начин, различен от този, да речем, на Сен Симон[1] или Оуен[2] или Фурие[3], че духовни импулси, каквито са техните, не могат да доведат до промяна в икономическия живот. Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот. В действителност тези мислители са извличали интелектуалните си концепции от една форма на духовния живот, която по своята природа вече не е била адекватна на икономическия живот в наше време. Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата сфера.
Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
към текста >>
Всичко, което ще се случва в социалната
сфера
сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото.
Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите.
към текста >>
106.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата
сфера
.
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система. Само повърхностен критик би казал: „И после какво? Нима целите на културния живот не трябва да се съобразяват със съществуващите юридически закони? “ Определено трябва да се съобразяват.
Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера.
Идеята за троичния социален ред е сред тези, на които много се възразява поради различни предразсъдъци. Но също така тези възражения се разпадат на парчета, когато човек ги разгледа от край до край.
към текста >>
107.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата
сфера
са в унищожителен конфликт помежду си.
Естеството на троичният социален ред е такова, че ние гледаме на социалните отношения без партийни или класови предразсъдъци и питаме: какво трябва да се направи на този етап от човешката еволюция, за да създадем приложими социални форми?
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.
към текста >>
108.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната
сфера
и икономическата.
Идеята за троичният социален организъм е за хората с такъв кураж. Кураж от такъв тип не капитулира през обстоятелствата в живота, а опитва да проникне в същината му. Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа.
Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата.
Човек възприема тази идея само ако признава съществуването на човешката душа.
към текста >>
109.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В тази религиозна
сфера
се вливаше философското и космологическото познание.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание.
Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието. На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух. Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.
към текста >>
110.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към
сфера
та на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание. Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух.
Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога.
Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано.
към текста >>
111.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
През време на предземния живот човекът се намира отначало вън
сфера
та на тяхното действие, но след това той прониква в
сфера
и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
112.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Физическото тяло е престанало да бъде препятствие за разцъфтяването на душата в Космоса, то е престанало да я привлича в неговата
сфера
; душата има веднага възможност да добие съзнание за Космоса.
Когато при смъртта физическото тяло се разлага, човешкото същество продължава да живее в един етерен организъм, в един астрален организъм и в един Аз.
Физическото тяло е престанало да бъде препятствие за разцъфтяването на душата в Космоса, то е престанало да я привлича в неговата сфера; душата има веднага възможност да добие съзнание за Космоса.
От друга страна тя има едно етерно тяло, което не е вече свързано с физическото тяло. Това етерно тяло представлява от една страна течението на живота; но чрез самия този факт то обхваща постоянното действие, което космическите сили са упражнявали. Минавайки с него през смъртта, душата има следователно в него опитност за космическия етер. Всичко, което този етерен космос съдържа, се влива сега в неговото етерно тяло, защото само физическият организъм е пречка за това вливане. А етерното тяло е много по-малко изолирано от това, което става около него в Космоса, отколкото физическото тяло.
към текста >>
113.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в
сфера
та на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е.
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
към текста >>
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в
сфера
та на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
към текста >>
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в
сфера
та на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
към текста >>
По пътя на връщането
сфера
та на Луната отново го приема.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята.
По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм. След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
към текста >>
След това преминаване на Лунната
сфера
, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
към текста >>
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от
сфера
та на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба.
Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота.
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба.
Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
към текста >>
Човекът се изтръгва от
сфера
та на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота.
Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта.
Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота.
Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата.
към текста >>
Той се изтръгва от тази
сфера
и работи след това в
сфера
та на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в
сфера
та на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт.
Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота.
Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт.
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете.
към текста >>
Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в
сфера
та на Луната и пребивавайки в тази
сфера
.
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете.
Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>
114.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
ІV. Задачата на Михаел в
сфера
та на Ариман
ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
към текста >>
115.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова
сфера
, в която действува Съдбата /Карма/.
41. В третия ръководен принцип от предидущата група се обръща вниманието върху същността на човешката воля.
Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова сфера, в която действува Съдбата /Карма/.
Докато виждаме само закономерността, която царува във връзката на при родните неща и природните факти, ние оставяме съвсем далече от това, което действува закономерно в съдбата.
към текста >>
вратата на смъртта човекът е проникнал в
сфера
та на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност.
вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност.
Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности.
към текста >>
116.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
ІV. ЗАДАЧАТА НА МИХАЕЛ В
СФЕРА
ТА НА АРИМАН
ІV. ЗАДАЧАТА НА МИХАЕЛ В СФЕРАТА НА АРИМАН
към текста >>
Но с това той е пренесен в
сфера
та на ариманическите духове.
Но с това той е пренесен в сферата на ариманическите духове.
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на висшите йерархии държат човека в своята сфера, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или жив отблясък, както по-късно. Докато съществува това вливащо се в човека действие на свръхсетивните Същества, т.е. до към 15-то столетие, ариманическите същества имат, бихме могли да кажем, само една леко въздействуваща сила в развитието на човечеството.
към текста >>
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на висшите йерархии държат човека в своята
сфера
, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или жив отблясък, както по-късно.
Но с това той е пренесен в сферата на ариманическите духове.
Ариманическият дух има много слаба сила в областите, където Съществата на висшите йерархии държат човека в своята сфера, било че действуват сами в човека, както в далечните минали времена, било че действуват чрез своя одушевен или жив отблясък, както по-късно.
Докато съществува това вливащо се в човека действие на свръхсетивните Същества, т.е. до към 15-то столетие, ариманическите същества имат, бихме могли да кажем, само една леко въздействуваща сила в развитието на човечеството.
към текста >>
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една
сфера
, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло.
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
към текста >>
Обаче тази епоха, в която човекът може да развива несъзнателно своето битие в
сфера
та на Ариман е минала вече.
Обаче тази епоха, в която човекът може да развива несъзнателно своето битие в сферата на Ариман е минала вече.
към текста >>
Михаел изпълнява това, което има да върши, така, че не влияе чрез него направо на хората; но те могат да го следват по свобода, за да могат с помощта на христовата сила да намерят отново пътя, който да ги изведе вън от
сфера
та на Ариман, в която трябваше по необходимост да дойдат.
Изследователят на духовния свят трябва да обърне днес вниманието на човечеството върху духовния факт, че Михаел е поел духовното ръководство на работите на човечеството.
Михаел изпълнява това, което има да върши, така, че не влияе чрез него направо на хората; но те могат да го следват по свобода, за да могат с помощта на христовата сила да намерят отново пътя, който да ги изведе вън от сферата на Ариман, в която трябваше по необходимост да дойдат.
към текста >>
117.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата
сфера
в която живее Ариман.
Михаел вижда, настъпването на най-великото земно събитие. От царството, на което сам Михаел служеше, Христовото Същество слиза в земната област, за да бъде там, когато Интелигентността ще бъде напълно в човешката индивидуалност. Защото тогава човекът ще чувствува най-силно стремежа да се отдаде на Съществото, което ще е станало без остатъчно и до пълно съвършенство носител Интелектуалността.
Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата сфера в която живее Ариман.
Човекът ще може да избира между Христа и Аримана. Светът ще може да намери в развитието на човечеството Христовия път.
към текста >>
Такива хора виждат, как в
сфера
та на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа.
Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел. на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората.
Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа.
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела. Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса.
към текста >>
118.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Други същества, които още днес показват оформления, които ще бъдат космически оправдани за човека едва в бъдеще, принадлежат на
сфера
та на Ариман.
Христос носи в себе си по един космически правилен начин бъдещите импулси на човечеството.
Други същества, които още днес показват оформления, които ще бъдат космически оправдани за човека едва в бъдеще, принадлежат на сферата на Ариман.
Да се свърже човек по един правилен начин с Христа, това значи също той да се предпази по един правилен начин от ариманическото естество.
към текста >>
119.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Върху човека действува възвисяващо, когато види, как чрез Михаел човешкото същество е повдигнато в духовната среда, докато през това време несъзнателно, подсъзнателното, които се развиват под
сфера
та на свобода, все по-дълбоко се срастват с материалното.
Върху човека действува възвисяващо, когато види, как чрез Михаел човешкото същество е повдигнато в духовната среда, докато през това време несъзнателно, подсъзнателното, които се развиват под сферата на свобода, все по-дълбоко се срастват с материалното.
към текста >>
120.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Също и явяващите се в разказа за херцог Ернст имагинации се отнасят в действителност към това, което между опитностите във физическата
сфера
е изживяно в един "астрален свят", на който човекът принадлежи както и на физическия.
Също и явяващите се в разказа за херцог Ернст имагинации се отнасят в действителност към това, което между опитностите във физическата сфера е изживяно в един "астрален свят", на който човекът принадлежи както и на физическия.
към текста >>
121.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една
сфера
, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
към текста >>
122.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Макрокосмосът все повече навлиза в
сфера
та на изчисляемото.
Ясновидското съзнание открива, че Космосът е изпълнен с все по-голяма оживеност, колкото повече погледът стига по-далече в миналото. В далечното минало той живее така, че всяка изчисляемост на неговите жизнени изяви престава да съществува. От тази оживеност е отделен човекът.
Макрокосмосът все повече навлиза в сферата на изчисляемото.
Но с това той постепенно умира. Постепенно с възникването на човека микрокосмоса като самостоятелно същество от Макрокосмоса, този последният умира.
към текста >>
Но тези сили не действуват в смисъла, в който действуват минералите и растителните сили, излъчвайки се от Земята, а така, че това, което произхожда от растителните сили и е отнесено и оформено в извънземния Космос, се събира във форма на
сфера
и чрез това се ражда образът на едно всестранно затворен Космос.
Също така съществуват сили излизащи от животинското царство.
Но тези сили не действуват в смисъла, в който действуват минералите и растителните сили, излъчвайки се от Земята, а така, че това, което произхожда от растителните сили и е отнесено и оформено в извънземния Космос, се събира във форма на сфера и чрез това се ражда образът на едно всестранно затворен Космос.
към текста >>
123.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Напротив човек трябва да намери
сфера
та на духовния свят, която се изявява в ритъма.
Това не може да стане, когато човек прониква от сетивния в ритмичния свят така, че в ритъма той да изживява само полу-духовното ставане на физическото.
Напротив човек трябва да намери сферата на духовния свят, която се изявява в ритъма.
Следователно, две неща са възможни: изживяване на физическото и ритмичното, как това физическо става полу-духовно. Това е един по-стар път, по който днес не може да се върви. Второ: изживяване на духовния свят, който има своя сфера мировия ритъм в човека и вън от човека така, както човекът има земния свят с неговите физически същества и процеси.
към текста >>
Второ: изживяване на духовния свят, който има своя
сфера
мировия ритъм в човека и вън от човека така, както човекът има земния свят с неговите физически същества и процеси.
Това не може да стане, когато човек прониква от сетивния в ритмичния свят така, че в ритъма той да изживява само полу-духовното ставане на физическото. Напротив човек трябва да намери сферата на духовния свят, която се изявява в ритъма. Следователно, две неща са възможни: изживяване на физическото и ритмичното, как това физическо става полу-духовно. Това е един по-стар път, по който днес не може да се върви.
Второ: изживяване на духовния свят, който има своя сфера мировия ритъм в човека и вън от човека така, както човекът има земния свят с неговите физически същества и процеси.
към текста >>
124.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което става всъщност в неговата волева
сфера
, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област.
Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
Тази дейност на фантазията стига после в
сфера
та на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща
сфера
на волята.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята.
Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята.
Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>
Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на
сфера
та на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията.
Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на сферата на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията.
На такива хора разчита Ариман за своите мирови цели. Той смята с помощта на такива хора да може да откъсне напълно развитието на човечеството от миналото, за да го отправи в една посока, която той иска.
към текста >>
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към
сфера
та на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.
към текста >>
Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в
сфера
та, в която трябва да бъде победен Ариман.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед. Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото.
Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.
към текста >>
125.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
В тази
сфера
царува чисто Ариманическото.
Във времената, когато още не съществуваше една независима от природата техника, човекът намираше духа, когато насочваше своя поглед върху природата. Техниката, която се обособи като независима, накара човека да се взира в механистично-материалното, което стана за него научно. Но в механистично-материалното липсва сега Божествено-духовното, което е свързано с произхода на човешкото развитие.
В тази сфера царува чисто Ариманическото.
към текста >>
Но в Духовната Наука се създава другата
сфера
, в която никак не съществува нещо Ариманическо.
Но в Духовната Наука се създава другата сфера, в която никак не съществува нещо Ариманическо.
И имен но чрез познавателното приемане на онази духовност, в която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.
към текста >>
126.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива,
сфера
та на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто.
Но положението може да бъде и обратно. Неправилността може да се яви като причина между астралната и етерната дейност в мозъчната система. Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето. Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина. Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло.
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто.
Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса. Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
127.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер прониква в духовната
сфера
по пътя на мисленето – чрез изработване на кристално ясни понятия.
Щайнер прониква в духовната сфера по пътя на мисленето – чрез изработване на кристално ясни понятия.
По-късно развива имагинативното съзерцание, което му носи виждането на духовната еволюция на човека. Как макрокосмическият човек се превръща в микрокосмически, отделяйки останалите природни царства.
към текста >>
128.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в
сфера
та на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
към текста >>
Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмо
сфера
та на домашното ми обкръжение.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието. Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом.
Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение.
Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
129.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Когато тогава Кант навлезе в
сфера
та на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството.
Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно. Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот. По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>
В атмо
сфера
та на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията. Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище.
В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>
130.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмо
сфера
, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот.
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот.
Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“. Той не пишеше като някои членове на школата на Шерер, които разглеждаха литературните явления като естествоизпитатели. Той носеше у себе си определени усещания и идеи за литературните явления и ги изразяваше по чисто човешки начин, като в момента на писане почти не се обръщаше към „източниците“. Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“.
към текста >>
Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в
сфера
та на светлината.
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто философски размишления. Много държах на това да разчитам правилно природните факти.
Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в сферата на светлината.
към текста >>
Благодарение на тази непрекъснато възникваща необходимост отново и отново да работя върху естествознанието от онова време, имах достатъчно възможности да се потопя в съвременните виждания в тази
сфера
.
Благодарение на тази непрекъснато възникваща необходимост отново и отново да работя върху естествознанието от онова време, имах достатъчно възможности да се потопя в съвременните виждания в тази сфера.
Нали чрез уроците можех да преподавам само тези възгледи, а това, което беше най-важно за мен във връзка с естествознанието, трябваше да нося тихо заключено в себе си.
към текста >>
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в
сфера
та на педагогическата мисъл.
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на педагогическата мисъл.
Той дълги години беше работил като директор на евангелските училища във Виена и бе изложил опита си в очарователната книжка „Въпроси на преподаването“. Това, което прочитах в нея, след това можех да обсъждам с него. По отношение на възпитанието и преподаването той често се изказваше против простото набиване на знания в главата, но за всестранното развитие на човешкото същество.
към текста >>
131.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Там се чувствах в духовна атмо
сфера
, която беше истински благотворна за мен.
Домът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте. Винаги ме изслушваха, когато говорех за Гьоте, но Лауренц Мюлнер беше на мнение, че му приписвам неща, които всъщност нямат много общо с действителния министър на великия херцог Карл Август. Въпреки това за мен всяко посещение в този дом – а знаех, че там ме приемаха на драго сърце – беше нещо, за което съм безкрайно благодарен.
Там се чувствах в духовна атмосфера, която беше истински благотворна за мен.
За това не се нуждаех от съгласие в идеите, а от ревностна, открита към духовното човечност.
към текста >>
132.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Човек веднага биваше обгърнат от атмо
сфера
на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи.
Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение.
Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи.
Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса. За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас.
към текста >>
И нямаше как да не ми е грижа, защото не притежавах силата, която би ми дал един богат житейски опит в тази
сфера
.
Тя насочи вниманието ми към стила, възприет тогава в Австрия при обсъждането на обществените въпроси. Този стил ми беше дълбоко антипатичен. Искаше ми се аз също да допринеса в разискванията на тези процеси с неща, в които да бъде включено отношение към великите духовни цели и целите на човечеството. Това ми липсваше в стила на тогавашната преса. Как да реализирам този подход по това време ми беше ежедневна грижа.
И нямаше как да не ми е грижа, защото не притежавах силата, която би ми дал един богат житейски опит в тази сфера.
По принцип бях извикан за тази редакторска дейност напълно неподготвен. Струваше ми се, че виждам тези направления, в които бяхме длъжни да развиваме различните области от обществения живот, но не бях овладял формулировките, систематизирани така, че да могат да бъдат убедителни за читателите на вестници. И затова подготовката за всеки седмичен брой за мен беше тежка борба.
към текста >>
133.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд
сфера
та на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно.
Тук отново трябва да се обърна към тези отношения, които възникваха между мен и хората отвъд сферата на мисловното съдържание, в известен смисъл съвсем независимо от нея, и които преживявах много интензивно.
Защото моят светоглед и още повече насоката на моите усещания не бяха тези на Роза Майредер. Начинът, по който, изхождайки от понастоящем признатата научност, се издигам до преживяване на духовното, бе невъзможно да ѝ стане симпатичен. Тя се опитва да използва тази научност за обосновката на идеи, целящи пълното развитие на човешката личност, без да позволява познанието за един чисто духовен свят да намери достъп до тази личност. Това, което за мен се явяваше необходимост в това отношение, едва ли ѝ говореше нещо. Тя беше напълно отдадена на изискванията на непосредствената човешка индивидуалност и не обръщаше внимание на духовните сили, действащи в тази индивидуалност.
към текста >>
134.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната
сфера
.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера.
Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
135.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
И твърди, че за да се преживее духовното, от
сфера
та на познанието трябва да се потопим в тази на чувствата.
Ако обаче човек навлезе във вътрешния свят на душата си, без да вземе идеите със себе си, той стига до вътрешната област на чистото чувстване. Тогава такъв човек казва, че духовното не може да се постигне по пътя, който в обикновения живот се нарича път на познанието.
И твърди, че за да се преживее духовното, от сферата на познанието трябва да се потопим в тази на чувствата.
към текста >>
Защото истинското виждане на духовното хвърля светлина върху
сфера
та на приложимост на идеите и поставя пред субективното неговите граници.
В собственото си вътрешно същество да придам на този душевен конфликт яснота, която след това да ме изведе над него, не представляваше голяма трудност.
Защото истинското виждане на духовното хвърля светлина върху сферата на приложимост на идеите и поставя пред субективното неговите граници.
Като наблюдател на духовното човек знае, че субективното престава да функционира, когато самата душа се превърне във възприятиен орган на духовния свят.
към текста >>
136.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Чувства, че душата, действаща в
сфера
та на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното.
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му общуване с Шилер. Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие. „Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта.
Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното.
Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива. Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа. От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси.
към текста >>
Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша
сфера
на съзнанието, така че то да действа като духовното.
Шилер стига до виждането, че и в двата случая човекът не е „истински човек“. Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово участие.
Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното.
Така той постига една средна настройка между принудата на логиката и тази на природата. Шилер вижда, че човекът се намира в такава настройка, когато се занимава с изкуство. Естетическата концепция за света е обърната към сетивното, но по такъв начин, че открива духа в него. Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
към текста >>
137.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
И този трагизъм на предразположената към по-голяма задълбоченост душа по мое мнение произтичаше от общата духовна атмо
сфера
на естественонаучната епоха.
Харесваше ми стилът му, харесвах дързостта му. Но изобщо не ми допадаше начинът, по който Ницше говори за най-дълбоките проблеми, без да се потопи в тях с душата си в съзнателно духовно преживяване. Тогава отново забелязвах, че той казва много неща, които ми бяха безкрайно близки в духовното преживяване. Така самият аз почувствах, че неговата борба ми е близка, и изпитах потребност да изразя тази близост. Струваше ми се, че Ницше е сред най-трагичните хора на тогавашното съвремие.
И този трагизъм на предразположената към по-голяма задълбоченост душа по мое мнение произтичаше от общата духовна атмосфера на естественонаучната епоха.
В такива усещания преживях последните си години във Виена.
към текста >>
Той имаше деликатно разбиране за тях, но се виждаше как почти веднага съдържанието на разговора у него неусетно преминава в
сфера
та на музикалното.
Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици. Очите му говореха с блага замисленост, походката му не беше твърда, но изразителна. С него можеше да се беседва за много неща.
Той имаше деликатно разбиране за тях, но се виждаше как почти веднага съдържанието на разговора у него неусетно преминава в сферата на музикалното.
към текста >>
138.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Но идеите на Херман Грим излязоха по-силно на преден план, ако не в начина на работа, то поне що се касае до атмо
сфера
та на общуване в Архива на Гьоте.
Ерих Шмит си запази известно влияние и така духът на Шерер продължи да управлява работата върху Гьоте.
Но идеите на Херман Грим излязоха по-силно на преден план, ако не в начина на работа, то поне що се касае до атмосферата на общуване в Архива на Гьоте.
към текста >>
Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмо
сфера
, царяща в този дом.
Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост.
Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом.
Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота. С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания. Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа. Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота.
към текста >>
Когато се появеше Херман Грим, в Архива се установяваше атмо
сфера
на духовно благородство.
Когато се появеше Херман Грим, в Архива се установяваше атмосфера на духовно благородство.
От момента, когато – още във Виена – прочетох книгата му за Гьоте, у мен се породи най-дълбока симпатия към неговия дух. И тъй като за първи път можах да го срещна в Архива, бях прочел почти всичко, излязло от него дотогава. Благодарение на Зуфан скоро се запознах с него по-отблизо. Веднъж ме покани на обяд в своя хотел, когато Зуфан отсъстваше от Ваймар, а той беше дошъл да посети Архива. Бяхме сами.
към текста >>
139.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Предлаганото от Ханс Олден и Грете Олден на техния кръг, изхождайки от такава душевна настройка, беше пронизано от атмо
сфера
та на естетическо светоусещане, способно да достигне до най-сериозни неща, което обаче така и не се поколебаваше да пренебрегне с лековат хумор някои от най-сериозните въпроси.
Предлаганото от Ханс Олден и Грете Олден на техния кръг, изхождайки от такава душевна настройка, беше пронизано от атмосферата на естетическо светоусещане, способно да достигне до най-сериозни неща, което обаче така и не се поколебаваше да пренебрегне с лековат хумор някои от най-сериозните въпроси.
към текста >>
140.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
В
сфера
та на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората.
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия.
В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората.
Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения. До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това. Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в
сфера
та на тези противоречащи си мнения.
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия. В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората.
Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения.
До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това. Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
141.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
По това време навлязох в
сфера
та от духовни преживявания, в която беше пребивавал Ницше.
По това време навлязох в сферата от духовни преживявания, в която беше пребивавал Ницше.
към текста >>
142.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмо
сфера
та на които бях живял там.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
към текста >>
Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в
сфера
та на мислите.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне.
Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>
Той не искаше да разбере, че в мисловния си живот не ставам равнодушен, а напротив, старая се да внеса в него всичко човешко, за да мога по този начин да обхвана с него духовната реалност в
сфера
та на мисловното.
Той не искаше да разбере, че в мисловния си живот не ставам равнодушен, а напротив, старая се да внеса в него всичко човешко, за да мога по този начин да обхвана с него духовната реалност в сферата на мисловното.
към текста >>
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната
сфера
и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
Той не виждаше, че чисто човешкото остава дори когато се издигне в областта на духа.
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
към текста >>
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за
сфера
та на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Подобно на Целер, той се нуждаеше от художествената почва на Ваймар, но приглушената духовна атмо
сфера
също го погълна прекалено много в своята артистическа уютност.
Ваймарската обстановка имаше и своята тъмна страна. Традиционността и любовта към спокойствието твърде често потискаха човека на изкуството в състояние на някаква притъпеност. Хайнрих Целер не стана много известен в света извън Ваймар. Това, което първоначално беше подходящо да му помогне да разпери крила, след това отново ги скова. Така стана и със скъпия ми приятел Ото Фрьолих.
Подобно на Целер, той се нуждаеше от художествената почва на Ваймар, но приглушената духовна атмосфера също го погълна прекалено много в своята артистическа уютност.
към текста >>
143.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В тази атмо
сфера
процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т.
Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство. Пролетарски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет. Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния живот някъде под почвата. Отгоре живееше изпълненият с достойнство консерватизъм, опиращ се на един благородно мислещ двор, действащ енергично и настоятелно в името на всичко хуманно.
В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т.
нар. националлиберализъм.
към текста >>
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от
сфера
та на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието.
към текста >>
При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в
сфера
та, където започва духовното преживяване.
В лицето на тези две души пътя на моята съдба кръстосаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене. Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното възприятие.
При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване.
След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят.
към текста >>
144.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмо
сфера
на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско. Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген.
Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>
145.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Този факт беше от особено значение за душевния ми живот, тъй като се проявяваше и в
сфера
та на човешкия живот.
Този факт беше от особено значение за душевния ми живот, тъй като се проявяваше и в сферата на човешкия живот.
Дарбата ми да наблюдавам се настрои да разбира преживяваното от даден човек напълно обективно и чисто във възприятието. Стараех се да избягвам критичното отношение към постъпките на хората или да проявявам симпатия или антипатия към тях. Исках „просто да оставя човекът да ми въздейства такъв, какъвто е“.
към текста >>
Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в
сфера
та на моите преживявания под влияние на медитацията.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм.
Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията.
Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
към текста >>
146.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от
сфера
та на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Свободата живее в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
към текста >>
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от
сфера
та, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия.
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия.
Тук не може да се стигне до обяснение на това, че извън човека съществува свят, от който той не преживява нищо, който му прави впечатление единствено през сетивата, което впечатление обаче може да е съвсем различно от това, което го причинява. Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава. Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в сферата на живата природа.
към текста >>
Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в
сфера
та на живата природа.
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия. Тук не може да се стигне до обяснение на това, че извън човека съществува свят, от който той не преживява нищо, който му прави впечатление единствено през сетивата, което впечатление обаче може да е съвсем различно от това, което го причинява. Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава.
Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в сферата на живата природа.
към текста >>
147.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната
сфера
.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача.
Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера.
Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“.
към текста >>
Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в
сфера
та от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство.
Само дето всъщност се оказа невъзможно да работим заедно в общата за двама ни област.
Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство.
Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си.
към текста >>
И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от
сфера
та на вътрешната фантастика.
Те са толкова гротескни, че затова човек изпитва желание да излезе от първото си впечатление. Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение.
И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика.
За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания.
към текста >>
“ Същевременно се виждаше, че „вярата във фантастиката“ беше вече толкова силна, че дори завършването в бъдеще вече не беше в
сфера
та на възможното в този земен живот.
Но стигаше само да се премине от тази външност към независимата от нея вътрешна същност на Паул Шеербарт и се разкриваше един много фин, макар и останал фиксиран в гротескно-фантастичното, духовно незавършен човек. След това можеше да се преживее какъв се явява той в духовния свят със „светлата“ си глава, със „златното“ си сърце. Човек трябваше да си каже: „Каква силна личност, проникваща с визията си в духовния свят, би могла да дойде в света, ако незавършеното бе завършено поне до известна степен!
“ Същевременно се виждаше, че „вярата във фантастиката“ беше вече толкова силна, че дори завършването в бъдеще вече не беше в сферата на възможното в този земен живот.
към текста >>
148.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Ала този, който трябва да работи в
сфера
та на човешките духовни взаимоотношения, бива истински дълбоко душевно засегнат от тези отношения.
Всичко това няма нужда да докосва душевно онзи, който може да върви по самотния си духовен път.
Ала този, който трябва да работи в сферата на човешките духовни взаимоотношения, бива истински дълбоко душевно засегнат от тези отношения.
Особено тогава, когато вътрешната му посока е толкова определена, дотолкова сраснала се с него, че в нищо съществено той не може да се отклони от нея.
към текста >>
149.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Тези представи са предназначени за
сфера
та на вярата и на „мистичното“ преживяване.
Виждах, че заедно с епохата на Гьоте и Хегел изчезва всичко, което чрез познанието в човешкия начин на мислене се възприема като представа за духовния свят. Занапред познанието не трябваше да бъде „обърквано“ от представи за духовния свят.
Тези представи са предназначени за сферата на вярата и на „мистичното“ преживяване.
към текста >>
150.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната
сфера
.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера.
А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание. Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание.
към текста >>
151.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Изминалото беше донесло големи постижения в
сфера
та на външния живот и знанието.
Намирахме се пред портата на ново столетие.
Изминалото беше донесло големи постижения в сферата на външния живот и знанието.
към текста >>
Към това се прибавя и фактът, че никога не съм прониквал в духовната
сфера
по мистично-емоционален начин, а винаги съм се стремял да вървя по пътя на кристално ясните понятия.
Към това се прибавя и фактът, че никога не съм прониквал в духовната сфера по мистично-емоционален начин, а винаги съм се стремял да вървя по пътя на кристално ясните понятия.
Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от сферата на идеите в тази на духовно-реалното.
към текста >>
Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от
сфера
та на идеите в тази на духовно-реалното.
Към това се прибавя и фактът, че никога не съм прониквал в духовната сфера по мистично-емоционален начин, а винаги съм се стремял да вървя по пътя на кристално ясните понятия.
Преживяването на понятията, на идеите ме отвеждаше от сферата на идеите в тази на духовно-реалното.
към текста >>
152.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до
сфера
та, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
В антропософията се стремях да представя обективното продължение на науката, а не да поставям нещо субективно редом с тази наука. Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем. Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното. Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век.
Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
към текста >>
153.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната
сфера
.
Като личен приятел на Е. П. Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско общество с център в Елберфелд. В основаването на това общество беше взела участие самата Е. П. Блаватска. След това д-р Хюбе-Шлайден започна да издава списанието „Сфинкс“, в което трябваше да се изразява теософският светоглед.
Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера.
Те чакаха „научната обосновка“ на теософията от д-р Хюбе-Шлайден. Бяха на мнение, че преди тя да е налице, в рамките на немската територия не трябва да се случва изобщо нищо в тази област. Това, което започнах да правя, им се струваше смущаване на тяхното „чакане“, т.е. нещо много вредно. Но те не се оттеглиха веднага, тъй като теософията все пак беше „тяхно“ дело и когато в него се случваше нещо, не искаха да стоят настрана.
към текста >>
Всичко това не касае антропософията, защото тези учения на Блаватска идват изцяло от
сфера
та на подсъзнанието.
Всичко това не касае антропософията, защото тези учения на Блаватска идват изцяло от сферата на подсъзнанието.
към текста >>
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън
сфера
та на възможното затова, защото от самото начало не вземах участие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва.
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън сферата на възможното затова, защото от самото начало не вземах участие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва.
По това време в школата не се изучаваше друго освен произхождащото от Е. П. Блаватска, а то беше вече отпечатано. Освен него мисис Безант даваше всевъзможни индийски упражнения за напредване в познанието, които аз отхвърлях.
към текста >>
154.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Така езикът изцяло изпада извън
сфера
та, от която произлиза, от
сфера
та на духовното.
И в двата случая „словото“ загубва собствената си стойност. Принудено е да се приспособява към „смисъла“, който трябва да изразява. То оставя да се забрави, че в самия тон, в звученето и звукообразуването е заложена някаква действителност. Красотата, сиянието на гласните, както и характерните черти на съгласните изчезват от езика. Гласните стават бездушни, а съгласните – бездуховни.
Така езикът изцяло изпада извън сферата, от която произлиза, от сферата на духовното.
Той се превръща в слуга на интелектуално познаваемото и на избягващия духа социален живот. Така той бива изцяло откъснат от областта на изкуството.
към текста >>
За да се върне словото обратно в собствената му
сфера
, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение.
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение.
Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм. И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност.
към текста >>
155.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Имаше желание да бъде намерен път, който да води отвъд
сфера
та на битието, в която хората се бяха затворили поради факта, че признаваха за „вярно“ познание само това, което може да бъде осмислено с механистични идеи.
Началото на антропософската ми дейност беше по времето, когато мнозина не бяха доволни от направлението на познанието в непосредствено предшестващата епоха.
Имаше желание да бъде намерен път, който да води отвъд сферата на битието, в която хората се бяха затворили поради факта, че признаваха за „вярно“ познание само това, което може да бъде осмислено с механистични идеи.
Тези стремежи на някои мои съвременници към някакъв вид духовно познание ми бяха близки. Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
към текста >>
То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в
сфера
та на механистичното.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него. Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи.
То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното.
През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация. Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното. Ако желае да стигне до по-голямо познание, той, изхождайки от самия себе си, трябва да придаде на заложените по-надълбоко сили на познанието формата, която природата дава на силата на сетивата. Силите на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-висшите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
към текста >>
156.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в
сфера
та на изкуството.
То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността. Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора.
Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството.
И това, което беше търсено, трябваше да може да се намери.
към текста >>
157.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмо
сфера
на обич, тогава детето плува в свои води.
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води.
Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне. Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период.
към текста >>
158.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща
сфера
за техните действия.
Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия.
Можем да се запитаме защо това не бе посрещнато и осуетено с необходимата твърдост? Ако това бе сторено, сега щяхме да чуваме от всички страни "О, ако само инициативата, която възникна в тази или онази среда, бе последвана навремето, колко по далеч щяхме да сме достигнали днес! " Е, много неща бяха последвани, които завършиха с печален провал и единственият им резултат бе, че ни върнаха назад в развитието ни.
към текста >>
159.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Ако развием такова поведение в антропософията, тя ще се превърне в стимул за човешка любов и действително цялата наша дейност в съответната
сфера
трябва да бъде напоена с любов.
Ако развием такова поведение в антропософията, тя ще се превърне в стимул за човешка любов и действително цялата наша дейност в съответната сфера трябва да бъде напоена с любов.
Всеки, който си държи очите отворени в Антропософското общество знае, че много хора влизат в него, защото истините за живо та в другите области пропускат основния тон на човешката любов. Човешката душа притежава фина чувствителност за възприемане на този тон и това в най-висша степен се превръща в посредник за разбиране.
към текста >>
160.
16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи
GA_39 Писма до членовете
Изолираността от живота, която като нездравословна атмо
сфера
може твърде лесно да навлезе в нашата антропософска дейност, ще бъде отстранена.
С този дух трябва да се проникне и всичко, което се прави в нашите групови сбирки, и тогава те ще донесат на членовете едно изживяване, което ще бъде в съзвучие с изискванията, които съвместното съществуване предявява към човека.
Изолираността от живота, която като нездравословна атмосфера може твърде лесно да навлезе в нашата антропософска дейност, ще бъде отстранена.
към текста >>
161.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така и вътрешно човек стига до една определена
сфера
, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили.
Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин. Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става. Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета.
Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили.
За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука.
към текста >>
162.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Можем да си представим, че изживяването на Аза представлява нещо като вътрешна повърхност на
сфера
, гледана отвън, че след това идват сетивните изживявания и че отразяването на изживяванията във вътрешността дава представата.
Можем да си представим, че изживяването на Аза представлява нещо като вътрешна повърхност на сфера, гледана отвън, че след това идват сетивните изживявания и че отразяването на изживяванията във вътрешността дава представата.
Но за целта при всяко сетивно възприятие трябва да бъде налице Азът. Така фактически изживяването на Аза при всичко, което може да бъде въплътено в спомена, е като едно огледало, което отразява за нас изживяванията навътре. Този Аз трябва да бъде налице. Това ни обяснява следния факт: Докато детето не приема възприятията на понятията така, че те да станат представи, а тези възприятия се явяват при детето само външно като сетивни възприятия и биват изживявани само външно между аза и външния свят, но не биват превърнати във вътрешно изживяване на Аза, докато детето няма още представата за Аза, никакво огледало на Аза не му покрива така да се каже това, което е около него. Но докато това е така, ние ще забележим, че детето си измисля в своята фантазия най-различни неща в окръжаващия го свят, които възрастните не разбират.
към текста >>
163.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната
сфера
, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва. Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията. Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено.
Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>
164.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмо
сфера
, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания.
Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства.
За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли. И както всичко, което се намира в нас човеците, се стреми към един себесъзнателен Аз, така е и в растителния свят.
към текста >>
165.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на
сфера
та на вечността.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни.
Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността.
Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
към текста >>
166.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична
сфера
, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
към текста >>
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмо
сфера
, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот.
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят.
Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия.
към текста >>
167.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една
сфера
, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после
сфера
та на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
към текста >>
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това
сфера
та на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух.
Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време!
към текста >>
168.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмо
сфера
, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество.
Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията.
Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество.
В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова.
към текста >>
169.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
" т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в
сфера
та на вечностите.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя?
" т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите.
Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>
170.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмо
сфера
на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмо
сфера
.
Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето.
Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера.
Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно. С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание. Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята.
към текста >>
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмо
сфера
което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
към текста >>
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмо
сфера
и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята.
Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно. С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята.
Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята. Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е.
към текста >>
171.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в
сфера
та на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес.
Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение.
Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти.
към текста >>
Абсолютно същото е по отношение на изследванията в
сфера
та на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят.
Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват?
Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят.
Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
172.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той преминава през цялата гама от страдание, и е избавен от човека, който прави себе си достатъчно зрял, за да освободи малко по-малко човечеството и да го издигне над минералната
сфера
.
Петата раса беше първата, която овладя човешкото умение и примитивното изкуство на правенето на огъня. Зевс пази ревниво тази раса, расата в която хората стигнаха до там да имат свои собствени Посветени, Посветени които в шестата раса ще поемат водачеството в свои ръце. Но човечеството трябва да плати цената за това. Затова неговият първичен Посветен трябва преди всичко да поеме върху себе си цялото страдание. Прометей е първообразът на Посветения на петата коренна раса, един Посветен не само в мъдрост, но и в дела.
Той преминава през цялата гама от страдание, и е избавен от човека, който прави себе си достатъчно зрял, за да освободи малко по-малко човечеството и да го издигне над минералната сфера.
към текста >>
173.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в
сфера
та на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива.
Моля, опитайте се да разберете това.
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива.
Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката. Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса.
към текста >>
Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в
сфера
та на музиката.
Моля, опитайте се да разберете това. В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива. Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план.
Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката.
Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса. То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце.
към текста >>
Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в
сфера
та на умствения живот на петата коренна раса.
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива. Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката.
Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса.
То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън.
към текста >>
174.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмо
сфера
се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
175.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в
сфера
та на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
176.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Икар се опитва да достигне Слънчевата
Сфера
преждевременно, без необходимата подготовка, и е отхвърлен надолу.
Слънцето представлява съживителното движение и ритъм на планетарната система. Легендата за Икар е легенда за Посвещението.
Икар се опитва да достигне Слънчевата Сфера преждевременно, без необходимата подготовка, и е отхвърлен надолу.
към текста >>
177.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо
сфера
та на живота, в която ние работим.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината.
В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим.
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
178.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Посветеният може да работи в
сфера
та, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми.
Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми.
В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство. Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера.
към текста >>
Камалока принадлежи на Лунната
сфера
; Деваканът на Слънчевата
сфера
.
Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми. В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство.
Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера.
към текста >>
179.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмо
сфера
".
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят.
Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера".
Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка.
към текста >>
Тази атмо
сфера
е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера".
Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията.
към текста >>
Петата
сфера
на Девакана е
сфера
та на небесната хармония.
Петата сфера на Девакана е сферата на небесната хармония.
По-висшите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство. В могъща хармония ние чуваме гласа на всяко същество. Тази хармония бе наречена от Питагор "Музиката на Сферите". Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон.
към текста >>
Във висшата
сфера
на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
Тази хармония бе наречена от Питагор "Музиката на Сферите". Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена. На Земята индивидуалността се губи сред тълпата от други същества.
Във висшата сфера на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
към текста >>
На тази точка Посветеният преминава към
сфера
отвъд света на звездите.
На тази точка Посветеният преминава към сфера отвъд света на звездите.
Той вече не чете Акашовата Летопис от страната на Земята, а от страната на Небесата. Акашовата Летопис се превръща в окултната писменост на звездите и Посветеният изживява първичния източник на Всемира, Логосът.
към текста >>
180.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Атмо
сфера
та бе парна, пълна с потоци.
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други народи, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса. Науката едва признава нейното съществуване като хипотеза. Определени острови на юг от Азия и на север от Австралия са, въпреки всичко, свидетелства за този континент; те са преобразилите се останки на древна Лемурия. В онези времена температурата на Земята бе много по-висока от днес.
Атмосферата бе парна, пълна с потоци.
На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните органи, а с органи по-скоро като хриле.
към текста >>
То би останало в
сфера
та на онова, което може да бъде и е било изпитано от човека.
Нека се опитаме да си представим едно всеобхватно съзнание, съзнание на което са познати всички земни и планетарни опитности. Такова съзнание може да живее във всяка форма на еволюция. Но само с тази сила, то не би могло да се издигне отвъд точката на създаване на човека и на планетарната система.
То би останало в сферата на онова, което може да бъде и е било изпитано от човека.
Човешката интелигентност не може да отиде отвъд тази граница.
към текста >>
В
сфера
та на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина.
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа
сфера
, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея.
Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
181.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмо
сфера
ще отеква силата на Словото.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване. Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество.
В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото.
Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
Атмо
сфера
та на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмо
сфера
та на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна. Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща
сфера
.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ. Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна.
Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера.
Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната
сфера
, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в "Аза", в Егото. Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
182.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Тази втора обвивка - полу-течна - която обгръща Земята, е наистина една
сфера
на смъртта.
2. Вторият слой може да бъде разбран единствено ако си представим субстанция, която е самата противоположност на онова, което ни е познато. Това е негативният живот, отрицанието на живота. Там всеки живот бива заличен. Бъдат ли растение или животно потопени в него, те веднага ще бъдат разрушени. Те биха били нацяло разтворени.
Тази втора обвивка - полу-течна - която обгръща Земята, е наистина една сфера на смъртта.
към текста >>
Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази
сфера
.
9. Този последен слой е съставен от субстанция, надарена с морално действие. Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята. Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза. Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно.
Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера.
Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята. Този девети слой представя същностния произход на онова, което на Земята се явява като черна магия, т.е. магия основана на егоизма (виж диаграмата).
към текста >>
183.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмо
сфера
, която подготвя световната катастрофа".
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
към текста >>
184.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената
сфера
, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
към текста >>
185.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната
сфера
.
Каин е онзи тип човек, който се стреми към изкуствата и науките. Първоначално това няма нищо общо с божественото. Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно.
Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера.
Това първоначално не може да се харесва на Божеството. От там произлиза различието, че "димът" от жертвоприношението на Авел, духът, внедрен в Земята от самия Бог, се издига към божествените светове, а "димът" от жертвоприношението на Каин остава на Земята. Онова, което самостоятелно е произведено, остава на Земята като "димът" от жертвоприношението на Каин.
към текста >>
Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната
сфера
.
Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото.
Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера.
И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога. Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята. Грях беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.
към текста >>
И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната
сфера
.
Тези ракшаси са били действителни същества, те наистина са съществували – активно са действали – като съблазнители на човечеството. Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато Христос се въплъти в Исус от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло.
И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната сфера.
Не напразно Библията го изразява така/*10/: "Христос слезе в преддверията на Ада". Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества. Ракшаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/. Те същевременно бяха обуздани, така че станаха неспособни за движение. Те станаха такива, тъй като им се противопоставиха от две страни.
към текста >>
186.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Жрецът друид е говорил от една по-висша
сфера
.
Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера.
Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели. Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение. По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото сме били подготвени.
към текста >>
187.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската
сфера
, през физическото поле.
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле.
Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
към текста >>
188.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
То ще бъде отблъснато в осмата
сфера
./*26/ Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време.
Неподправеното, чистото зло трябва да бъде изхвърлено от потока на световната еволюция като отпадък.
То ще бъде отблъснато в осмата сфера./*26/ Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време.
когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото.
към текста >>
189.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмо
сфера
та, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия.
Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия.
Това е нещо, върху което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това.
към текста >>
За да завърши напълно развитието в тази
сфера
, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом.
Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
към текста >>
190.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата
сфера
./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото за живот.
Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда. Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата.
В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото за живот.
Това ще стане чрез синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми. Синовете на Каин самите формират изграждането на света.
към текста >>
191.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
А като въздействащо на астралното тяло ние имаме
сфера
та на моралните кодекси и етиката, които подчиняват инстинктите и страстите на контрол, който пък регулира и издига астралната природа до по-висока степен.
Нещата, които служат на физическото тяло, са най-напред всичко, което е изработено от технологията за задоволяване на физическото тяло и за неговото удобство. Онова, което имаме като социални и политически институции и организации, които регулират съвместния живот на хората, което се отнася до изхранването и възпроизвеждането, служи за развитие на етерното тяло.
А като въздействащо на астралното тяло ние имаме сферата на моралните кодекси и етиката, които подчиняват инстинктите и страстите на контрол, който пък регулира и издига астралната природа до по-висока степен.
към текста >>
Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата
сфера
.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя.
Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера.
И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>
И накрая с онази част, която имаме като зародиш в
сфера
та на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство.
Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство. Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства. Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство.
И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство.
към текста >>
192.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната
сфера
, се повториха в елемента на интелекта.
В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси. Сега се оформя вече нова структура: Първо мъдрост, след това Син, след това Отец. Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството.
При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта.
Там се развива това, което наричаме низшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили. Това даряване, този импулс, е самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос.
към текста >>
193.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Тя ви изглежда синя, поради осветената атмо
сфера
та.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена.
Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата.
Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство.
към текста >>
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в
сфера
та на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>
194.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Последното събитие, внесено в социалната
сфера
чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща Светия Граал.
Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
към текста >>
Тогава природната основа ще бъде победена не само в
сфера
та на неодушевеното, но също и в
сфера
та на одушевеното.
Нито архитектът, нито художникът, нито държавникът имат нещо общо – по техния начин на мислене, аз ви моля да размислите върху това – с основата на сексуалността в природата. Те всички работят с разума, с интелекта върху овладяването на неодушевените сили. Това е, което е изразено чрез масонските символи. Надделяване на тази природна основа в далечното бъдеще и овладяване на силите на живота – както от далечните времена на лемурийската раса човекът е започнал да овладява неодушевените сили и да работи с тях, – това ще бъде изразено в нови символи.
Тогава природната основа ще бъде победена не само в сферата на неодушевеното, но също и в сферата на одушевеното.
към текста >>
195.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та
сфера
в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния.
С. Г. Харисън казва следното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща. Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/.
Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния.
Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
към текста >>
Това представлява 8-та
сфера
, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества".
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г. по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството.
Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества".
/От предишни непубликувани бележки/. През 1915 г. Р. Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та сфера. Виж: "Окултното движение през ХІХ столетие", особено 4-та и 5-та лекция.
към текста >>
Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та
сфера
.
по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества". /От предишни непубликувани бележки/. През 1915 г. Р.
Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та сфера.
Виж: "Окултното движение през ХІХ столетие", особено 4-та и 5-та лекция.
към текста >>
Тридесет и вторият и 31-ят са първият, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява
сфера
та във Върховното Светилище или Управляващото Тяло".
/*12/ – Тук изглежда, че се има предвид едно лице, вместо една, група лица. Хекетрон, като говори за ордена на Мемфис, казва, че: "той разработва 32 степени и обема много по-обширен ритуал от действащите степени, отколкото кой и да е друг ритуал, всяка от неговите 33 степени има своя подходящ и сложен церемониал, лесно подреден за предаване и неговите титли са изчистени от нелепи претенции. Неговото управление е строго представително, както при нашата собствена политическа конституция.
Тридесет и вторият и 31-ят са първият, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло".
към текста >>
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмо
сфера
та.
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата.
Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля..
към текста >>
/*5/ – За обяснение на термините "кръг", "
сфера
" и др.
/*5/ – За обяснение на термините "кръг", "сфера" и др.
виж диаграмата в края на лекция 10, 23. декември 1904 г.
към текста >>
196.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмо
сфера
се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
197.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в
сфера
та на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
198.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Икар се опитва да достигне Слънчевата
Сфера
преждевременно, без необходимата подготовка, и е отхвърлен надолу.
Слънцето представлява съживителното движение и ритъм на планетарната система. Легендата за Икар е легенда за Посвещението.
Икар се опитва да достигне Слънчевата Сфера преждевременно, без необходимата подготовка, и е отхвърлен надолу.
към текста >>
199.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо
сфера
та на живота, в която ние работим.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината.
В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим.
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
200.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Посветеният може да работи в
сфера
та, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми.
Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми.
В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство. Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера.
към текста >>
Камалока принадлежи на Лунната
сфера
; Деваканът на Слънчевата
сфера
.
Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми. В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство.
Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера.
към текста >>
201.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмо
сфера
”.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят.
Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”.
Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този “въздух” на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка.
към текста >>
Тази атмо
сфера
е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят. Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта. Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”.
Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима.
Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук. Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този “въздух” на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията.
към текста >>
Петата
сфера
на Девакана е
сфера
та на небесната хармония.
Петата сфера на Девакана е сферата на небесната хармония.
По-висшите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство. В могъща хармония ние чуваме гласа на всяко същество. Тази хармония бе наречена от Питагор “Музиката на Сферите”. Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон.
към текста >>
Във висшата
сфера
на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
Тази хармония бе наречена от Питагор “Музиката на Сферите”. Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена. На Земята индивидуалността се губи сред тълпата от други същества.
Във висшата сфера на Девакана всяко същество си има свой собствен отделен звук; в същото време Посветеният е свързан с всички същества, той става едно със своето обкръжение.
към текста >>
На тази точка Посветеният преминава към
сфера
отвъд света на звездите.
На тази точка Посветеният преминава към сфера отвъд света на звездите.
Той вече не чете Акашовата Летопис от страната на Земята, а от страната на Небесата. Акашовата Летопис се превръща в окултната писменост на звездите и Посветеният изживява първичния източник на Всемира, Логосът.
към текста >>
202.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Атмо
сфера
та бе парна, пълна с потоци.
Преди великата Атлантска раса, на която всички европейски и азиатски раси бяха издънки, съществуваше друг континент и други народи, все още по-близо до животинската природа – Лемурийската раса. Науката едва признава нейното съществуване като хипотеза. Определени острови на юг от Азия и на север от Австралия са, въпреки всичко, свидетелства за този континент; те са преобразилите се останки на древна Лемурия. В онези времена температурата на Земята бе много по-висока от днес.
Атмосферата бе парна, пълна с потоци.
На Лемурия ние откриваме елементарните човешки форми, дишащи не с назалните органи, а с органи по-скоро като хриле.
към текста >>
То би останало в
сфера
та на онова, което може да бъде и е било изпитано от човека.
Нека се опитаме да си представим едно всеобхватно съзнание, съзнание на което са познати всички земни и планетарни опитности. Такова съзнание може да живее във всяка форма на еволюция. Но само с тази сила, то не би могло да се издигне отвъд точката на създаване на човека и на планетарната система.
То би останало в сферата на онова, което може да бъде и е било изпитано от човека.
Човешката интелигентност не може да отиде отвъд тази граница.
към текста >>
В
сфера
та на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина.
В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея. Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа
сфера
, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство. Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди).
Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея.
Това е да се издигнеш от Духа-Себе към Духа-Живот, и от Духа-Живот към Човека-Дух.
към текста >>
203.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмо
сфера
ще отеква силата на Словото.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване. Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество.
В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото.
Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
Атмо
сфера
та на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмо
сфера
та на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна. Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща
сфера
.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ. Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна.
Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера.
Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната
сфера
, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция.
На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
От този звук Космическото Слово води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха. Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в “Аза”, в Егото. Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
204.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тази втора обвивка полу-течна която обгръща Земята, е наистина една
сфера
на смъртта.
2. Вторият слой може да бъде разбран единствено ако си представим субстанция, която е самата противоположност на онова, което ни е познато. Това е негативният живот, отрицанието на живота. Там всеки живот бива заличен. Бъдат ли растение или животно потопени в него, те веднага ще бъдат разрушени. Те биха били нацяло разтворени.
Тази втора обвивка полу-течна която обгръща Земята, е наистина една сфера на смъртта.
към текста >>
Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази
сфера
.
Този последен слой е съставен от субстанция, надарена с морално действие. Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята. Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза. Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно.
Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера.
Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята. Този девети слой представя същностния произход на онова, което на Земята се явява като черна магия, т.е. магия основана на егоизма (виж диаграмата).
към текста >>
205.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Великото въздействие в духовната земна атмо
сфера
чрез Христовото събитие.
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие.
Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
към текста >>
206.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Теософът иска да издигне човешкия свят в духовната
сфера
.
Чрез антропософията се опитваме да се издигнем в по-висшите светове и да станем способни да почувстваме духовното непосредствено, така че още във физическия свят да имаме вече предчувствие за по-висшите светове. Спиритическият възглед, който описах преди, иска да свали духовния свят във физическия, да го постави пред нас, като че ли е материален.
Теософът иска да издигне човешкия свят в духовната сфера.
Спиритистът казва: Трябва ли духовете да ми докажат, нека да слязат долу при мен. Те трябва, така да се каже, да ме докоснат, тогава ще са възприемаеми за сетивото на усещането ми. Теософът се издига до тях, той иска да се приближи към тях, иска да преобрази душата си така, че да може да разбере духовното.
към текста >>
207.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Още по-навътре в тази
сфера
лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили.
За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре. Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло. Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции.
Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили.
към текста >>
208.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
62) Нисшата
сфера
на духовния свят, където все още има форми.
62) Нисшата сфера на духовния свят, където все още има форми.
към текста >>
209.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Предположете, че даден човек се разболее в
сфера
та на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли. Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина.
Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка. Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи. Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава.
към текста >>
210.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Именно в това време чрез
сфера
та на кръвта се изявява смелият характер на човека.
От двадесет и първата до двадесет и осмата, тридесетата година имаме марсовия период от живота на човека.
Именно в това време чрез сферата на кръвта се изявява смелият характер на човека.
Не напразно именно в тези години хората са привлечени в служба на Марс. Отчасти тези неща протичат инстинктивно. Многократно са останали също и традиции от това, което преди духовно се е знаело.
към текста >>
211.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмо
сфера
та на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората.
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората.
Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера. Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка.
към текста >>
Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмо
сфера
основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще.
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно.
Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще.
Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера. Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка. Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството.
към текста >>
Нещо ново е настъпило в земната духовна атмо
сфера
.
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще.
Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера.
Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка. Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството.
към текста >>
212.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмо
сфера
на Земята, тя става друга.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане. Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е.
такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
към текста >>
Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмо
сфера
, както днешните хора са обгърнати с въздуха.
Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек. Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни.
Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха.
Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание.
към текста >>
Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмо
сфера
, в духовната атмо
сфера
.
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание.
Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера.
Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа. Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала. Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени.
към текста >>
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмо
сфера
, която ви е обгръщала.
Вътрешното пространство следва да покаже издълбаване в астралното тяло, готово да поеме в себе си по-висшето духовно съдържание. Това висше съдържание се намирало още в обкръжаващата атмосфера, в духовната атмосфера. Следователно това, което днес живее вътре във всеки човек, тогава още не било вътре в него, а обкръжавало, облъхвало човека. Естествено трябва да си изясните, че духът може да приеме различни форми, че това, което тогава е било ваш дух, не се е нуждаело от физическо тяло. Именно в това се състои по-нататъшното развитие на духа, че облича физическо тяло, за да се развива вътрешно като душа.
Каквото днес живее във вас, някога е живяло извън вас, в духовната атмосфера, която ви е обгръщала.
Но отделните души, които днес живеят в телата ви, тогава още не са били отделени.
към текста >>
Така в онази духовна атмо
сфера
са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент.
Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга.
Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент.
Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички. Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха. Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки.
към текста >>
Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмо
сфера
та на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята.
Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно. С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо. Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда. Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха.
Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята.
Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла.
към текста >>
Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмо
сфера
от топлина.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас.
Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина.
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>
В тази топлинна атмо
сфера
била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина.
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>
213.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмо
сфера
.
Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни мисли. Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия лекар в една материалистически мислеща среда. Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни мисли. Тук трябва да се потърси причината за материалистическата нагласа на хората.
От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмосфера.
Това трябва да бъде така. Но поради това за тези, които са искали да се издигнат в по-висшите светове, е трябвало да бъде създаден метод, чрез който те да станат достатъчно силни и здрави, и въпреки външните материалистически условия, да им е възможно да се издигнат в духовните светове.
към текста >>
Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна
сфера
, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи. Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства. По-късно човекът ще създава топлина и накрая светлина, както днес споделя своите мисли в думите и трептенията на въздуха.
Както в миналото човекът е слязъл от една светлинна и топлинна сфера, така в бъдеще той сам ще създава топлина и светлина.
към текста >>
Ако това постоянно продължава, атмо
сфера
та на Земята постепенно ще се изпълни с въглена киселина и ще се стигне до загиването на човечеството.
Нека тръгнем от човешкото дишане. Регулирането на дихателния процес съставлява важна част от окултното развитие. Хората вдишват, нуждаят се от кислород, който се смесва с въглерод в човека и тогава се издишва въглероден двуокис, въглена киселина.
Ако това постоянно продължава, атмосферата на Земята постепенно ще се изпълни с въглена киселина и ще се стигне до загиването на човечеството.
Човешкото съществуване предполага съществуването на растенията.
към текста >>
214.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което обгръща растението, принадлежи към астралната атмо
сфера
на цялата Земя.
Разгледате ли растението отвън, първо имате физическото и етерното тяло.
Това, което обгръща растението, принадлежи към астралната атмосфера на цялата Земя.
Следователно виждате как духовността обвива нашето земно кълбо. Това, което сами притежавате като действие на принципа на етерното тяло, е последователното изграждане на прешлените на гръбначния стълб. То стига до завършек чрез това, че гръбначният стълб мощно се обхваща от астралността. С разгръщането на астралното тяло изграждането на прешлените на гръбначния стълб стига до черепа.
към текста >>
215.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмо
сфера
, в която отделният човек ще оздравее.
И затова преди всичко се касае да разберем, че трябва да станем самоотвержени, безкористни, защото антропософията е за цялата общност. Много е важно да се прозре това.
Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмосфера, в която отделният човек ще оздравее.
Ако той се разболява от тази захарна болест без вина, това не е валидно за всеобщото познание, което е правилно дадено в антропософията. Захарната болест е във връзка с придобитото надмощие от страна на егоизма.
към текста >>
216.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Както човекът привлича добри същества в обкръжението си чрез висша, значима музика, така е истина, че отблъскващата музика привлича лоши астрални същества в
сфера
та на човека и вие няма да сте очаровани, ако ви опиша за някои модерни музикални постижения какви ужасни астрални същества танцуват наоколо, когато оркестърът свири.
Има астрални същества, които имат за свой най-нисш член астралното тяло, което се състои от още по-фина субстанция. Тези същества също намират възможност да общуват с хората чрез изкуствата, които се проявяват в раздвижената форма – в музиката. Пространство, което е изпълнено със звуците на музиката, е възможност да слязат духовни същества с астралното си тяло като най-долен член. Така изпълването на едно пространство с музикални тонове, изцяло е нещо, чрез което човекът създава взаимните влияния между себе си и други духовни същества.
Както човекът привлича добри същества в обкръжението си чрез висша, значима музика, така е истина, че отблъскващата музика привлича лоши астрални същества в сферата на човека и вие няма да сте очаровани, ако ви опиша за някои модерни музикални постижения какви ужасни астрални същества танцуват наоколо, когато оркестърът свири.
Тези неща трябва да се вземат на сериозно! По този начин видяхме как действат заедно нашият видим свят и един невидим свят от духовни същества, които стоят зад него.
към текста >>
Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата
сфера
.
Който иска да направи изследвания,60 няма да има дълго време възможност, защото такива неща измират. Преди известно време можеха да се направят доста такива изследвания, когато още се срещаха безкористни хора в селата, които знаеха всякакви неща за здравето и правилата за здравеопазването. Много важни неща знаеха те. Така Парецелз61 е казал, че в общуването си с такива хора е научил много повече, отколкото във всички университети. Това не е било без основание.
Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера.
Не бива да се пита: Откъде идват тези същества? Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества. Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място. Макар и следното сравнение да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи. Ако обаче царува лошо домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват.
към текста >>
217.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмо
сфера
та, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>
218.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата
сфера
във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма.
През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител. Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това.
Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма.
Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта.
към текста >>
219.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това е атмо
сфера
та, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмо
сфера
та са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря.
Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>
220.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние видяхме, че и в Девакан в един вид въздушна обвивка аналог на атмо
сфера
та на нашата Земя присъстват всички радости, страдания, скръб и беди, които изпълват душата на живеещите на Земята същества, и то всичко това много по-обширно, понеже този свят е населен от същества, които тук не са въплътени във физически тела.
В по-вчерашната лекция ние описахме тази област и тези светове, през които трябва да мине човек след своята смърт, като в Камалока или, както се казва в теософията на розенкройцерите, в стихийния свят отхвърля се всичко, което все още свързва човека като физическо оръдие на земния свят. По-нататък ние описахме така наречените Рупадевакан, или областта, която се нарича небесен или вдъхновяващ свят. Ние видяхме, че тази област, тази страна на духовете се явява също така четирисъставна, както и нашия свят. Тук има континентална област, която е прорязана от нещо от рода на океанската или речната област, но най-добре ще бъде да я сравним с кръвообращението на човешкия организъм.
Ние видяхме, че и в Девакан в един вид въздушна обвивка аналог на атмосферата на нашата Земя присъстват всички радости, страдания, скръб и беди, които изпълват душата на живеещите на Земята същества, и то всичко това много по-обширно, понеже този свят е населен от същества, които тук не са въплътени във физически тела.
Накрая, ние видяхме, че в четвъртата област се намират като образци всичко ново и оригинално от най-дребната идея до най-великите творения които създават изобретателят и художникът. Там са тези стимули, които заставят земният свят да се движи напред. Покрай тези съставни части на духовния свят, ние откриваме, обаче, още и това, което свързва нашата Земя с още по-висши светове.
към текста >>
221.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И подобно на това, както работата на хората в духовната
сфера
достига физическия свят, точно по същия начин всички отношения между един човек и друг, всички техни връзки един с друг, които имат място тук долу, се простират и в духовната област.
Ние трябва ясно да съзнаваме, че съвместния живот на хората съществува не само тук, на физическата Земя, но и там, във висшите светове.
И подобно на това, както работата на хората в духовната сфера достига физическия свят, точно по същия начин всички отношения между един човек и друг, всички техни връзки един с друг, които имат място тук долу, се простират и в духовната област.
към текста >>
222.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмо
сфера
, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер. В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат. Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност.
Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
към текста >>
И разбирането на тази
сфера
от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
И разбирането на тази сфера от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
Колкото повече духовност има в човека, толкова повече се изчиства всичко, което е свързано със заболяванията на нервната система и душата.
към текста >>
223.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
"Слънчевата
сфера
пее в съревнование
"Слънчевата сфера пее в съревнование
към текста >>
На Венера ще има това спиритуално съзнание, което днес има посветеният, намирайки се във висшата
сфера
на Девакан, в света на ума.
Това, че човекът може да премине през тези седем планетарни състояния, представлява и смисъла на развитието. Всяко планетарно въплъщение е свързано с развитието на едно от седемте състояния на съзнанието, и благодарение на това, което става на всяка планета, се формират физически органи за такова състояние на съзнанието. На Юпитер у хората ще се появи много по-развит, психичен орган. На Венера ще се появи такъв орган, който ще позволи на човека да развие съзнанието на сегашния посветен, пребиваващ на ниво Девакан.
На Венера ще има това спиритуално съзнание, което днес има посветеният, намирайки се във висшата сфера на Девакан, в света на ума.
към текста >>
224.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмо
сфера
, в която се намирали човешките "Азове".
Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната. Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло. Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето. Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела.
Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове".
към текста >>
Живеещите в атмо
сфера
та хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета.
Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>
Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмо
сфера
та на Сатурн.
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове.
Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн.
Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса. Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът. Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух. Сатурн също станал физически, но достигнал само до тази степен на плътност, която се нарича плътност на огъня, на топлината.
към текста >>
В атмо
сфера
та, обкръжаващата сатурнова маса, се намирали множество същества.
Сатурн не е бил еднообразна субстанция, в него можело да се види някаква диференциация, някаква конфигурация. По-късните органи дори се оформили в кълба, подобни на клетката, с тази разлика, че сегашните клетки са малки, а тези кълба били големи с големината на ягода или къпина. Все още не сте можели да виждате на Сатурн, защото всяко отражение отхвърляло идващата отвън светлина. Вътре в тази сатурнова субстанция всичко било тъмно. Само в края на своето развитие Сатурн започнал слабо да се осветява.
В атмосферата, обкръжаващата сатурнова маса, се намирали множество същества.
Не, вие сами сте подготвяли за себе си органите на сетивата, понеже душата на човека не била развита дотолкова, че да работи сама. Тя работела заедно с другите духовни същества казано тривиално, под тяхно ръководство.
към текста >>
Вашето етерно тяло е било още долу, но астралното ви тяло и "Аза" са били включени в слънчевата атмо
сфера
във всеобщото астрално тяло на Слънцето, и там вие сте въздействали на намиращите се долу физическо и етерно тяло, точно както сега по време на сън, когато вашето астрално тяло се намира отвън и от там въздейства върху физическото и етерно тяло.
Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества. Слънчевото развитие се характеризира с това, че етерното тяло навлиза в подготвените долу физически човешки тела. На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въздух. Човешката физическа телесност, вашето собствено тяло, което вие сте сформирали за себе си и което е видимо на Слънцето, е проникнато от етерно тяло. вие там самите сте принадлежали към въздушното тяло, както на Сатурн към топлинното тяло.
Вашето етерно тяло е било още долу, но астралното ви тяло и "Аза" са били включени в слънчевата атмосфера във всеобщото астрално тяло на Слънцето, и там вие сте въздействали на намиращите се долу физическо и етерно тяло, точно както сега по време на сън, когато вашето астрално тяло се намира отвън и от там въздейства върху физическото и етерно тяло.
Вие сте изработвали в тази двойка първия зародиш на това, което днес се явява органи на растежа, храносмилане, продължаване на рода. Тези същества преобразували зародишите на органите на сетивата, заложени в човека още на Сатурн; някои запазили своя първоначален характер, а някои станали жлези или органи на растежа. Всички органи на растежа и продължаване на рода всъщност са преобразуваните, обхванатите от етерното тяло органи на сетивата.
към текста >>
Това ставало под ръководството на висши същества, понеже в атмо
сфера
та на Слънцето имало такива висши същества.
Слънцето отразявало съставящото мировото пространство. То сияело във великолепни цветове. От него излизали прекрасни звуци, от него се разнасяли чудесни аромати. Старото Слънце е било в това пространство удивително същество. Хората на Слънцето работили тогава над своите тела, като някои същества, например коралите, работят отвън над своите постройки.
Това ставало под ръководството на висши същества, понеже в атмосферата на Слънцето имало такива висши същества.
към текста >>
225.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човекът още не притежавал самостоятелен "Аз" той е имал само трите посочени тела този човешки "Аз" се намирал в атмо
сфера
та, обкръжаващата Луната, точно така, както било по-рано с етерното тяло на Сатурн, и с астралното тяло на Слънцето.
Сега помислете ето за какво.
Човекът още не притежавал самостоятелен "Аз" той е имал само трите посочени тела този човешки "Аз" се намирал в атмосферата, обкръжаващата Луната, точно така, както било по-рано с етерното тяло на Сатурн, и с астралното тяло на Слънцето.
От тук е работил този "Аз" /влизайки в състава в божествената основна субстанция/ над физическото тяло.
към текста >>
Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмо
сфера
, съвършенно различна от атмо
сфера
та на Земята.
Тази Луна била обкръжена от своеобразна атмосфера, съвършенно различна от атмосферата на Земята.
Ще разгледам характера на тази субстанция, ако си спомним един момент от "Фауст" на Гьоте, там, където Мефистофел иска да се издигне заедно с Фауст във въздуха на наметалото му. Мефистофел иска да създаде огнен въздух, такъв въздух, в който като в мъгла са разтворени водни субстанции. Такъв пропит от водни субстанции въздух наричат го огнен въздух или огнена мъгла дишали съществата на Луната. Те нямали бял дроб, дори при висшите същества, и те дишали през нещо приличащо на хриле, както сега дишат рибите.
към текста >>
Тези подобно на дим или пара лунна атмо
сфера
, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали.
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали.
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора.
към текста >>
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмо
сфера
та, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв.
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали.
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв.
От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора. Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
към текста >>
226.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Едновременно с това трябва да си изясним: това, което било съзнание на "Аза", още се намирало повече или по-малко в атмо
сфера
та на Луната, в тази огнена мъгла, т.е.
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което живеят различни същества. Нали самата Луна била един вид единно минералорастение. Нали нейните скали били само уплътнение на минерало-растителната маса, нейните животнорастения израствали от тази маса, а това, което ние можем да наречем човекоживотни, кръжало над Луната.
Едновременно с това трябва да си изясним: това, което било съзнание на "Аза", още се намирало повече или по-малко в атмосферата на Луната, в тази огнена мъгла, т.е.
било още част, член на висшето същество в което пребивавали всички тези "Азове", които сега живеят в телата, отделени един от друг от кожата. И така, хора, които биха мигли да се движат по планетата, притежаващи съзнание за собствен "Аз", като днешните хора, тогава още не е имало. По-късно нещо друго се развило много по-силно отколкото на Земята.
към текста >>
То се съдържало в атмо
сфера
та на Луната.
на Луната в пълна сила съществувала групова душа, която се появява на Земята в качеството на народна душа в този фин вид, и цялата планета Луна в голяма степен притежавала общо съзнание. И вие знаете сега, че тази Луна се осветявала от Слънцето. Слънцето се чувствало като мъжко. Това се съхранило в древните египетски митове: например, Луна Изида жена, Слънце Озирис мъж. Напълно отсъствало само затвореното в тялото съзнание за своето "Аз".
То се съдържало в атмосферата на Луната.
към текста >>
В периода на преход от Луната към Земята различни същества от атмо
сфера
та на Луната работили над това, човешкото етерно тяло и човешкото астрално тяло да могат да приемат в себе си самосъзнанието.
В периода на преход от Луната към Земята различни същества от атмосферата на Луната работили над това, човешкото етерно тяло и човешкото астрално тяло да могат да приемат в себе си самосъзнанието.
Какво е имало налице, когато отново засияло онова Слънце, вътре в което все още се намирали Луната и Земята? В обкръжението на това отново възкръснало Слънце се намирали същества, които сега съставят вашите души. Те се намирали там, действайки по такъв начин, че в междинния период включили в етерното и астралното тяло съзнанието за "Аза". Във физическото тяло такова съзнание в миналото не съществувало, то продължило за сега да бъде такова човекоживотно, каквото било на Луната. По този начин, се загубило съответствието, което имало място на Луната.
към текста >>
Сега Земята станала такава, че тя имала само тънко втвърдено покритие, под което се намирало това кипящо, клокочещо огнено море, което било остатък от огнената мъгла на старата атмо
сфера
.
Как започнала да изглежда Земята, след като се освободила от Луната. Преди тя била обкръжена от огнена мъгла, все едно издигаща се пара от кипящ котел, после гъстите водни пари изчезнали.
Сега Земята станала такава, че тя имала само тънко втвърдено покритие, под което се намирало това кипящо, клокочещо огнено море, което било остатък от огнената мъгла на старата атмосфера.
После се появили постепенно малки островчета първите образования на нашето сегашно минерално царство. На Луната все още било царство на минералорастения; първите зачатъци на нашите камъни и скали сега се формират по пътя на уплътняване, на минерализиране огнената маса на Земята. Още преди това царство животнорастенията се развили до състоянието на днешното растително царство. Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи. Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция.
към текста >>
Постепенно атмо
сфера
та на Земята така се изменила, че изчезнали последните остатъци от стария дим и въздухът останал обременен само от мощна маса мъгла.
Всички вие сте живели тогава наистина вашите души се спасили от бурната огнена маса на Лемурия. Та част от човечеството, която се спасила, отишла в страната, наричана от нас Атлантида и намираща се основно между сегашната Европа и Америка. От тук започнал да се разпространява човешкия род.
Постепенно атмосферата на Земята така се изменила, че изчезнали последните остатъци от стария дим и въздухът останал обременен само от мощна маса мъгла.
Споменът за това се е съхранил в германския мит за Нифелим, или Мъглявата страна, над която винаги са висели такива тежки мъгли.
към текста >>
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмо
сфера
, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване.
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване.
Това, днес наричаме въздух, само постепенно се изчиствало от всичко, което се изпълвало под формата на пара и дим. Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност. Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова.
към текста >>
Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмо
сфера
та е субстанцията, от която се изградила всяка телесност.
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване. Това, днес наричаме въздух, само постепенно се изчиствало от всичко, което се изпълвало под формата на пара и дим.
Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност.
Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова. В повея на вятъра се усещало това, което ръководило и управлявало Земята. Така, чувствайки във въздуха Божествената телесност, хората преминавали към епохата на Атлантида, чиято суша сега образува дъното на Атлантическия океан.
към текста >>
227.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичко, което човекът придобил преди от духовната
сфера
, всичко това трябвало да се спусне по-ниско от самото себе си, за да се издигне след това отново.
Всичко, което човекът придобил преди от духовната сфера, всичко това трябвало да се спусне по-ниско от самото себе си, за да се издигне след това отново.
И в това е задачата на нашето време. В стария човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подложена на разпад. Една духовна любов трябва да дойде на нейно място тогава ние ще можем да се върнем към духовното. Това, че ние се спуснахме, че се отклонихме от духовното е оправдано, понеже хората трябваше да извървят този път надолу, за да могат със свои сили да намерят възможността да се върнат към духовността, и мисията на теософското течение се състои до това, да показва на човека пътя за изкачване нагоре.
към текста >>
228.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и
сфера
на живот.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад. Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество. Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот.
по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот.
към текста >>
229.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмо
сфера
на земята.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята.
Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята.
Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека. Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
230.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова
сфера
, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви животни.
Във втория, малко по.нисш план астралните същества изглеждат по различен начин. Те не приличат на формите, които се срещат на физическия свят. Но ние можем поне да ги направим разбираеми, като се опитаме да ги опишем чрез формите от физическия план. Това именно направиха тайните учители, които дадоха на народите си митологиите и изкуството, за което говорихме, и което изхожда от тайното учение. Няма същества, които изглеждат точно като тези, затова ние можем да ги опишем само, ако си ги представим с човешки тела и всевъзможни животински глави.
Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова сфера, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви животни.
Тези образи също не са произволни фантазии, а същества, с които в астралния план може да се общува както с хората и животните на физическия план.
към текста >>
В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в
сфера
та на невидимото.
Дали великият дух, на когото са подчинени Амсхаспандите се нарича Ахура Мазда, Ормузд или Хуу както го наричат в друидските школи, не е от значение. Тези школи познаваха духовните същества, които са дадени на хората в митологиите. Отделните богове и духове не са фантастични измислици на народната фантазия. Този, който говори за "народна фантазия" има известно основание, но за фантазия не може да се говори при тези, които са дали тези образи на народите, а фантазията е налице в днешните образовани учени, когато говорят за народна фантазия, която съвсем не съществува. Много често образоваността е по-страшно суеверие отколкото това, което самата тя определя като суеверие.
В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в сферата на невидимото.
Когато предприеме такова наблюдение, човекът сякаш престава да бъде затворен в собствената си кожа и сякаш битието му се продължава отвътре навън. Той опознава съществата, които се намират в духовния свят, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества. Защото става дума за едно действително влизане във връзка с тези същества, което извоюваме посредством нишката на познанието, която води към висшите светове. Ние се изкачваме от видимите за сетивата резултати към свръхсетивните, невидими причини. Посредством нишката на познанието човек става едно с вселената.
към текста >>
Цялата земя беше обърната от тази астрална
сфера
.
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на почит сред Изардите и Амсхаспандите. Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество. Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират.
Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера.
И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек. Това беше един жив астрален образ. Когато постепенно се образуваха физическите нерви, този образ изчезна, което значи: произходът беше забравен, беше забравено, как теченията бяха дирижирани вътре в човешкото тяло.
към текста >>
И така, както днес ветровете пресичат земната атмо
сфера
, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло.
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на почит сред Изардите и Амсхаспандите. Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество. Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера.
И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло.
Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек. Това беше един жив астрален образ. Когато постепенно се образуваха физическите нерви, този образ изчезна, което значи: произходът беше забравен, беше забравено, как теченията бяха дирижирани вътре в човешкото тяло.
към текста >>
Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмо
сфера
.
Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека. Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер. Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите.
Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера.
Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат. За хората, които са особено предразположени към такива възприятия, народната вяра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е нищо друго освен дъщерята на Тор.
към текста >>
231.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмо
сфера
, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг.
Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете. Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй като хората вече не притежаваха ясновидство. Това, което преди беше притежание на самите хора, ясновидството, те вече при писваха единствено на боговете, които живееха далеч, далеч от тях.
към текста >>
232.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмо
сфера
.
Но сега ние чухме, че едновременно с отделянето на слънцето и на луната от земята се състоя и едно друго световно събитие: преходът на Марс през земята. Субстанциите на двете небесни тела Марс и земята тогава бяха толкава редки, че благодарение на своята субстанция Марс можеше да премине през тялото на земята. Той остави на нея едно вещество, което земята не притежаваше преди: желязото. Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената кръв. Какво беше следствието от това?
Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмосфера.
Сега ние стигаме до една представа и ви моля да я проследите съвсем внимателно. Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
към текста >>
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмо
сфера
около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
Той остави на нея едно вещество, което земята не притежаваше преди: желязото. Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената кръв. Какво беше следствието от това? Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмосфера. Сега ние стигаме до една представа и ви моля да я проследите съвсем внимателно.
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
към текста >>
Светлината като израз на духа на светлината се спускаше в огнената атмо
сфера
, в топлинната атмо
сфера
на земята.
Съществата още нямаха вътрешна топлина, топлината обгръщаше непосредствено цялото земно кълбо, тя още беше външна. Така ние можем да си представим земята в този момент като едно все още течно тяло, в което металите бяха разтворени по най-различен начин и което беше заобиколено от това море от топлина и огън. В това море от топлина слънцето изпращаше своите светлинни лъчи. За окултиста светлината не е просто физическата светлина, а физическата светлина е телесният, плътският израз на духа. Така със слънчевите лъчи в земята се спускаше и същината на слънчевите духове.
Светлината като израз на духа на светлината се спускаше в огнената атмосфера, в топлинната атмосфера на земята.
Представете си това съвсем живо. Имате земята заобиколена от топлинна атмосфера, и спускащите се в нея слънчеви лъчи, които за нас обаче са духовни лъчи. Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни. Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно!
към текста >>
Имате земята заобиколена от топлинна атмо
сфера
, и спускащите се в нея слънчеви лъчи, които за нас обаче са духовни лъчи.
В това море от топлина слънцето изпращаше своите светлинни лъчи. За окултиста светлината не е просто физическата светлина, а физическата светлина е телесният, плътският израз на духа. Така със слънчевите лъчи в земята се спускаше и същината на слънчевите духове. Светлината като израз на духа на светлината се спускаше в огнената атмосфера, в топлинната атмосфера на земята. Представете си това съвсем живо.
Имате земята заобиколена от топлинна атмосфера, и спускащите се в нея слънчеви лъчи, които за нас обаче са духовни лъчи.
Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни. Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно! и всичките ни астрални тела напуснат физическите си тела и се смесят помежду си, така беше тогава. Само че тогава те се смесиха още повече, превърнаха се в неразличима маса, защото имаха обща топлина, която светеше светлината на слънцето, като израз на духа.
към текста >>
Така се съдържаше тогава астралното тяло на хората в тази топлинна атмо
сфера
на земята, то още не беше разпределено в отделните астралните тела, и в него се спускаше светлината на слънцето, която беше носителят на духовността на слънцето.
Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно! и всичките ни астрални тела напуснат физическите си тела и се смесят помежду си, така беше тогава. Само че тогава те се смесиха още повече, превърнаха се в неразличима маса, защото имаха обща топлина, която светеше светлината на слънцето, като израз на духа. Както е известно астралното тяло на днешния се нарича и аура, тъй като то се представя на днешният наблюдател като едно светлинно явление, което заобикаля човека, така както ако си представите една овална, яйцевидна светлинна форма, която се излъчва от всички страни на човека.
Така се съдържаше тогава астралното тяло на хората в тази топлинна атмосфера на земята, то още не беше разпределено в отделните астралните тела, и в него се спускаше светлината на слънцето, която беше носителят на духовността на слънцето.
към текста >>
А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмо
сфера
, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна. Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята.
А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло.
Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината.
към текста >>
То се изрази в това, че топлинната атмо
сфера
, заобикаляща земята се вля в кръвта.
В какво се състоеше новото състояние, което настъпи на земята, и което дари съществата с нови качества?
То се изрази в това, че топлинната атмосфера, заобикаляща земята се вля в кръвта.
Възникна топлата кръв. В това състояние изостаналите отряди духове се опитаха да компенсират в развитието си това, което преди това не са могли да осъществят. След като не успяха да вложат делата си в слънчевите лъчи, те я насочиха към топлината, която се беше преобразувала във вътрешен живот.
към текста >>
233.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато земята преминаваше през слънчевото и лунното въплъщение, Азът се намираше в
сфера
та на божественото.
Тогава слиза човекът. Той не притежава и най-малката способност да види слънцето, луната и земята като физически тела. Но за него е настъпил моментът в трите му тела да се спусне Азът, който днес живее във всички и който преди това беше съединен с божествената субстанция. От времето на Сатурн съществуваше физическото тяло, след Слънцето етерното, и след Луната астралното тяло. Астралното тяло, етерното и физическото бяха дошли от Лунното съществуване.
Когато земята преминаваше през слънчевото и лунното въплъщение, Азът се намираше в сферата на божественото.
Нека сега ясно си представим състоянието на така обособената земя. Имаме човек, съставен от физическо, етерно и астрално тяло, бих казал, с една празнина в етерното и астралното тяло, като един пакет. В тази празнина се спуска на капки Азът и най-напред се свързва с астралното тяло, като по стига в него това картинно съзнание, което ви описах. Така човекът се превърна в едно много съставно същество. Азът се съедини с това, което се беше подготвяло през трите стадии на Сатурн, Слънце и Луна, докато Азът се намираше горе в лоното на божеството.
към текста >>
234.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмо
сфера
, около Стария Сатурн.
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество? Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята.
Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн.
По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце.
към текста >>
По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмо
сфера
.
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество? Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн.
По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера.
Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка.
към текста >>
Представете си за кратко тази мъглива атмо
сфера
, пропития с плътни водни маси въздух.
Но както се промени главата на човека, така се измениха и крайниците му. Постепенно се оформи днешното му телосложение. Представете си живо края на атлантската епоха. Какво беше всъщност положението тогава? Човекът възприемаше душевните състояния в околната среда чрез един вид ясновидство.
Представете си за кратко тази мъглива атмосфера, пропития с плътни водни маси въздух.
Вие нямаше да можете да виждате Слънцето, звездите и всички предмети около вас в този плътен, воден въздух. Дъгата още не съществуваше тогава, тъй като тя не можеше да се образува. Всичко беше обгърнато в плътни, тежки маси мъгли. Затова легендата разказва за Нифлхайм, за един дом на мъглите (Nebelheim, нем. Nebel = мъгла, Heim = дом).
към текста >>
235.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в
сфера
та на подсъзнателното.
Обикновеният човек не ги осъзнава, за него всичко тъне в неосъзнатост, в неговото подсъзнание. Човек не може да си обясни с разума си, какво се случва в душата му, когато е заобиколен от подобни форми. А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания. Но окултистът знае, че тяхното влияние е много ограничено.
Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното.
Това има огромно практическо значение. И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот. Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си.
към текста >>
Нека си представим най-напред един атлантец, той все още притежаваше ясновидско съзнание, което беше свързано с обкръжението, в което живееше, с изпълнената с мъгли атмо
сфера
.
Когато атланстката епоха премина в следатлантската душата на човека се преобразува и след това измени и тялото му. Нека се задълбочим още повече в това.
Нека си представим най-напред един атлантец, той все още притежаваше ясновидско съзнание, което беше свързано с обкръжението, в което живееше, с изпълнената с мъгли атмосфера.
Тя го караше да вижда нещата не в ясно очертани граници. За него те бяха по-скоро цветни образи, флуиди от цветове, които се преплитаха и му показваха душевните състояния на хората. Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н. Около него се разпростираха душевните сили на хората. Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло.
към текста >>
Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмо
сфера
, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето? Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането.
Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло. Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън. Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането.
към текста >>
236.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес човекът е творец в
сфера
та на минералното царство.
Днес човекът разбира единствено минералното царство, и той може да владее само него. Посредством събиране на минерални вещества той може да си построи къща, да конструира часовник и други неща, тъй като те са подчинени на законите на минералното царство. Друго той не е в състояние да направи. Той например не е способен да сътвори едно растение по силата на собствените си размишления, затова той самият трябва да се намира в растителното царство. Това ще се случи по-късно.
Днес човекът е творец в сферата на минералното царство.
То се предхожда от три други, наречени елементарни царства, минералното царство е четвъртото подред. Като цяло съществуват седем такива природни царства. Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън. На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото. На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник.
към текста >>
237.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмо
сфера
имаше падащи водни маси.
Нека сега се пренесем във времето около прехода от атлантската към следатлантската епоха. Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла.
А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси.
Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество. Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло. Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина. При другите същества това съвсем не е така.
към текста >>
238.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По-правилно обаче е да си ги представим като една затворена
сфера
, където астрала е около физическия план, след това Девакана отново ги обгръща.
Това допринася за разбирането на известни съотношения, когато физическия план, астрала и Девакана се рисуват един над друг.
По-правилно обаче е да си ги представим като една затворена сфера, където астрала е около физическия план, след това Девакана отново ги обгръща.
Вместо да рисуваме хоризонтални слоеве, по-удачно е нещата да се рисуват така (виж рисунката), тъй като това дава възможността да различим две сфери на астралния план.
към текста >>
239.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те населяват атмо
сфера
та, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас.
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас.
Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните. Ние ще крачим по друг начин из света, когато знаем, че при всяка крачка и стъпка преминаваме през същества, чиито дела виждаме.
към текста >>
240.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Физическите условия там са съвсем други;например там, атмо
сфера
та е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци.
Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения. Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване. Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност.
Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци.
В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>
Това е тяхната храна, атмо
сфера
та в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват.
Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
Там, където се извършва човешките изобретения, където работят инженерите, в техническите лаборатории – там се създава атмо
сфера
за описаните по-горе изобретателни сатурнови същества, а там където имат място действия, изискващи известно присъствие на духа, там излизат съществата, имащи свое местопребиваване на Венера.
Там, където се извършва човешките изобретения, където работят инженерите, в техническите лаборатории – там се създава атмосфера за описаните по-горе изобретателни сатурнови същества, а там където имат място действия, изискващи известно присъствие на духа, там излизат съществата, имащи свое местопребиваване на Венера.
към текста >>
241.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има
сфера
на края, битието на Зодиака е
сфера
на безкрайността.
Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително.
Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността.
Както казахме, това следва да се разбира относително, но за човешките разбирания това е напълно достатъчно.
към текста >>
242.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмо
сфера
та, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмо
сфера
, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмо
сфера
, е била духовна.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред.
към текста >>
Това е била атмо
сфера
от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства.
към текста >>
243.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И така, от изброените духовни същества, които били в атмо
сфера
та и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества.
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн. Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака. Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие.
И така, от изброените духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества.
Както човек е получил от Слънцето етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благодарение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.
към текста >>
На Стария Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмо
сфера
та на Сатурн.
Да си припомним, как ние разглеждахме тази крачка напред, която била направена в развитието при прехода от Сатурн към Слънцето.
На Стария Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмосферата на Сатурн.
В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн е наречено “Гея”, а атмосферата “Кронос”. Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит.
към текста >>
В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн е наречено “Гея”, а атмо
сфера
та “Кронос”.
Да си припомним, как ние разглеждахме тази крачка напред, която била направена в развитието при прехода от Сатурн към Слънцето. На Стария Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмосферата на Сатурн.
В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн е наречено “Гея”, а атмосферата “Кронос”.
Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него.
към текста >>
Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмо
сфера
та.
Да си припомним, как ние разглеждахме тази крачка напред, която била направена в развитието при прехода от Сатурн към Слънцето. На Стария Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмосферата на Сатурн. В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн е наречено “Гея”, а атмосферата “Кронос”. Да разгледаме сега този мит.
Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата.
Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него. Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ! Съществува само една възможност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови представители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията.
към текста >>
Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмо
сфера
на Слънцето, когато е било планета.
На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм. Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти. Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата.
Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
Това въздействие идва от атмо
сфера
та на Луната.
Да преминем сега, по-нататък към Луната – Слънцето се превръща в Луна. Това в хода на развитието означава, че Духовете на Формата свалят от себе си също и своето астрално тяло, и че техен нисш член вече се явява Аза.. Ако бихме поискали да опишем тяхното същество, ние би трябвало да кажем: както човекът има за нисш член физическото тяло, така тези Духовете на Формата, които обитават обкръжението на Луната, имат за нисш член Аз, след това имат Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми член, девети член и след това още десети член. И така външно те проявяват само своето Аз, те буквално изцяло са покрити от своя Аз. Цялата деятелност в обкръжението на Луната е такова, че вие като че ли стоите пред същества, които откриват пред вас цялата своя индивидуалност, цялото си своеобразие.
Това въздействие идва от атмосферата на Луната.
Представете си, че у всички вас Азът, който се намира тук във вашите физически тела, изведнъж биха се освободили от физическото тяло; физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло биха отпаднали и като нисш член би се оказал вашият Аз, и биха могли да се проявяват в пространството. Представете си, самите себе си на Старата Луна и вашите Азове навън в света, но така, че те биха били включени в духовните субстанции, действащи само като нисши членове на Духовете на Формата от въздуха на Земята; тогава бихте имали представа за това, как чувстват себе си Духовете на Формата, действащи като чисти
към текста >>
Така че ако бихме искали да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръжение в атмо
сфера
та на Земята действат Духовете на Формата.
Да проследим сега развитието на самата Земя: в началото на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло. Духовете на Формата преминават тук от Луната. Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява плодотворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас.
Така че ако бихме искали да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръжение в атмосферата на Земята действат Духовете на Формата.
Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те живеят и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички посоки действащ Аз. Той се излял и оплодотворил човека.
към текста >>
Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмо
сфера
та на Земята.
Ние до сега разглеждахме как на Старата Луна Духовете на Формата са излъчили своя нисш член, своя Аз и как те – когато от Луната се е образувала Земята – отдали този Аз и така оплодотворили с този Аз човека. Но знаем, че на Луната са останали същества, които не са завършили тогава своето развитие. Какво значи това? Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят.
Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята.
В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята. В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове. Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло.
към текста >>
В атмо
сфера
та на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове.
Какво значи това? Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята. В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята.
В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове.
Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие. Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част.
към текста >>
В нашето обкръжение има атмо
сфера
за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи.
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
към текста >>
244.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна
сфера
, която цялата е пронизана от много, много потоци.
В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни същества.
Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна сфера, която цялата е пронизана от много, много потоци.
Тези потоци са отправени отвън към повърхността на Земята – т.е., отново възникващата Земя -, потапят се в тази повърхност и образуват там по-топли маси отколкото тяхното обкръжение. Човешките същества се различават от своето обкръжение само с това, което ние чувстваме: известни части от пространството се явяват по-топли. Аз най-добре ще ви обясня, какъв е бил човек тогава, ако сред човешките органи ви обрисувам това, което се е образувало тогава в своя първи зачатък.
към текста >>
245.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмо
сфера
та на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И така, мъдри и велики групови души са пребивавали на Старата Луна.
към текста >>
246.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмо
сфера
на тази местност.
Вътре в тази не толкова в поетичен, но също и в спиритуален смисъл, пронизани със саги местности може да се открие и друг признак. Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила.
Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност.
И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс. След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>
247.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Такъв е дълбокият смисъл на легендата на Ага
сфера
, който е длъжен да се появява все в същия образ, доколкото той отблъснал от себе си ръката на Христос, най-великия предводител.
Това ще доведе до такъв характер, че човекът ще седи на поврата на пътя, и покрай него минава великият вожд на човечеството, знаещ пътя на човечеството. Но който не желае да знае за бъдещето, той отхвърля подобен учител, подобен предводител на човечеството: аз не искам нищо да зная за теб, желаещият да понесе зърното на моето същество в бъдещата инкарнация, където човечеството ще стане по-съвършено. Аз искам да се срасна със своя сегашен образ. Този човек, който отблъсква от себе си такъв предводител на човечеството, ще се появи отново в този същия образ. И когато другите хора, които се вслушват във великите предводители на човечеството и съхраняват в себе си душата с нейното вечно същностно ядро, ще се появят отново в много по-развита раса, този, който отблъсква от себе си предводителите на човечеството, трябва да дойде отново в същия образ.
Такъв е дълбокият смисъл на легендата на Агасфера, който е длъжен да се появява все в същия образ, доколкото той отблъснал от себе си ръката на Христос, най-великия предводител.
Така при човека има възможност или да се срасне с инкарнацията или да отблъсне предводителя на човечеството, или да извърши преход към по-висша раса, към по-високо усъвършенстване. Расите не биха изоставали, не биха стигали до упадък, ако такива души не биха искали и не биха могли да се спрат в развитието към по-висока расова форма. Погледнете расите, съхранили се от по-ранните времена: те имат място просто защото, тук душите не са успели да се издигнат по-нагоре. Днес повече не мога да се спирам върху това, какво означава, че човекът “се сраства с расата”. В хода на земното развитие възниквали редица раси и изпадали в упадък.
към текста >>
248.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в
сфера
та на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано.
И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло.
Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано.
Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави.
към текста >>
249.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна
сфера
, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек.
Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали. Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове. Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
Когато ние установяваме в нашата земна
сфера
тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии.
Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората. Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали.
Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии.
И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове. Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната
сфера
, прониква, витае и живее в нашата земна атмо
сфера
, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът.
Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът.
Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
250.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмо
сфера
се запази дори и през първата половина на Средновековието.
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение. Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим.
А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието.
Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите.
към текста >>
251.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме
сфера
на водата и водните пари,
сфера
на въздуха и т.н.
Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфера на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н.
Докато обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете. Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят. Докато беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание.
към текста >>
252.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмо
сфера
.
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга!
Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера.
На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>
Точно тази е душевната атмо
сфера
на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя.
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
253.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тези думи ни разкриват как Земята - като едно цяло - заедно със своята атмо
сфера
, е тялото или дрехата и хитона Христови.
Тези думи ни разкриват как Земята - като едно цяло - заедно със своята атмосфера, е тялото или дрехата и хитона Христови.
В териториалните области, дрехата Христова е разделена, обаче не и хитона. Въздухът не може да бъде разделен, той принадлежи на всички. Той е външният материален символ на любовта, която обгръща Земята и която ще триумфира по-късно.
към текста >>
254.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмо
сфера
, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос).
А сега трябва да отложим всичко, което може да се каже за историческата страна на Откровението, за по-късно, когато ще сме разбрали това, което лежи в основата на Откровението; т.е. трябва да го оставим за последните сказки. За онзи, който е проникнал що годе в Антропософията, не може да има никакво съмнение върху това, че още с встъпителните думи на Откровението се посочва това, което то трябва да бъде.
Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос).
И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението. Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан. Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението?
към текста >>
Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим
сфера
та на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание.
Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи? Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение. Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня.
Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание.
Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>
После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша
сфера
.
След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук. Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема.
После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера.
Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят. Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества.
към текста >>
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша
сфера
, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания. Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
Истинският образ на божествената Любов, която движи света напред, е възприеман в тази
сфера
от онези, които са съблекли за физическия свят седемте чаши на гнева.
Следващият свят, в който посветеният възприема същества, е представен чрез това, което на тази степен се явява като същества и което изхвърля черупките на онези сили, които се противопоставят на добрите сили. Противоположното на божията Любов е божият гняв.
Истинският образ на божествената Любов, която движи света напред, е възприеман в тази сфера от онези, които са съблекли за физическия свят седемте чаши на гнева.
към текста >>
255.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обвит отвън с един вид черупка, той слиза от областите, които днес са области на атмо
сфера
та.
Защото сега ние трябва да си представим точно момента, когато човекът е слязъл от духовните области и се е облякъл в плът. Можем да опишем този момент само като си послужим с велики символи. Имаше време, когато нашата Земя беше съставена от много по-мека материя отколкото днес, когато растенията изглеждаха съвсем различно, когато цялото беше като едно първично море поместено във вдлъбнатини, когато въздухът и водата не бяха още отделни, а от всички същества, които днес населяват Земята, бяха образувани само животните и растенията във водата. Когато минералните същества започнаха да приемат тяхната днешна форма, можеше да се каже: Сега човекът се явява из невидимостта. Така се представяше той на посвещавания се.
Обвит отвън с един вид черупка, той слиза от областите, които днес са области на атмосферата.
Човекът не съществуваше още във физическа сгъстена форма, когато животните ходеха вече в плът по Земята. Той беше едно тънко, въздухообразно същество, такъв беше той и през Лемурийската епоха. Неговото възникване и оформяне се явява на погледа на ясновидеца в образа на четирите групови души: от една страна под образа на лъв, от друга страна под образа на телец, отгоре под образа на орел, а в средата долу нещо, като вече наподобаващ човека. Този е образът, който се представя на ясновидеца. Така възниква човекът из сумрака на духовния свят.
към текста >>
256.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Най-дълбоко слизане под
сфера
та на човека става сега в нашата епоха.
Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където културата е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека. Ние живеем в епохата, когато човекът е станал роб на външните отношения, на външната среда. В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н. Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха.
Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха.
В нашата епоха духът стана роб на материята. Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека. Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете!
към текста >>
257.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмо
сфера
.
В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества.
Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмосфера.
В тази атмосфера живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие. Той беше необходим за тях; тези същества не биха могли да минат без това местообиталище. Там имаше например и такива същества, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек. Човекът има своите 7 начала, които ние наричаме 7-те духове Божии, така че при него те започват от физическото тяло.
към текста >>
В тази атмо
сфера
живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие.
В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества. Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмосфера.
В тази атмосфера живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие.
Той беше необходим за тях; тези същества не биха могли да минат без това местообиталище. Там имаше например и такива същества, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек. Човекът има своите 7 начала, които ние наричаме 7-те духове Божии, така че при него те започват от физическото тяло.
към текста >>
Духовната атмо
сфера
около Сатурн, която съдържа различни същества, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези същества, която има значение за нас преди всичко.
Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния свят един слаб светлинен блясък.
Духовната атмосфера около Сатурн, която съдържа различни същества, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези същества, която има значение за нас преди всичко.
Към средата на Сатурновото развитие тези същества преминават онази степен на тяхното развитие, през която преминава сега човекът на Земята. Това са Духовете на Личността; към средата на развитието на този Сатурн те се намират на такава степен на развитието, че там те са така да се каже човеци. Естествено вие не ще направите грешка да запитате: "да, но имали ли са те такива тела, каквито имат днешните човеци? " Би било голяма грешка, ако бихте си представили, че тези сатурнови човеци са имали човешки тела от плът.
към текста >>
А тези Същества са преминали на Сатурн своята човешка степен по такъв начин, че на първо време са използували като физическо тяло онова, което долу на Сатурн съществуваше като топлина; а като етерно тяло (защото те са имали и такова) са използували онова, което се е намирало в атмо
сфера
та като етерно вещество; най-после по същия начин са използували те и съществуващото там астрално вещество.
Човешката степен на развитие може да бъде премината в най-различни форми.
А тези Същества са преминали на Сатурн своята човешка степен по такъв начин, че на първо време са използували като физическо тяло онова, което долу на Сатурн съществуваше като топлина; а като етерно тяло (защото те са имали и такова) са използували онова, което се е намирало в атмосферата като етерно вещество; най-после по същия начин са използували те и съществуващото там астрално вещество.
към текста >>
След това цялото това развитие преминава в една духовна
сфера
, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Развитието на Сатурн трае определено време.
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя. На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло.
към текста >>
258.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сфера
та на съзнанието се затъмнява.
Нека още веднъж прекараме пред погледа на душата си това, което днес имаме. През деня човекът си служи със своите сетива. Вечер той заспива. В леглото лежат физическото тяло и етерното тяло; астралното тяло и Азът са излъчени.
Сферата на съзнанието се затъмнява.
Днешният човек не вижда тогава нищо, не чува нищо.
към текста >>
Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше
сфера
та на неговата дейност.
Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка.
Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност.
Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло. Там той почиваше. Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня. Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния. Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно.
към текста >>
259.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние описахме Древно-индийската епоха, когато човекът се намираше относително в една духовна
сфера
.
Представете си физическия свят отбелязан с една хоризонтална черта, а над него това, което наричаме духовен, небесен свят. Под тази черта е това, което наричаме бездна. Фактически човекът достига линията, която отделя духовния свят като бездната, точно през Четвъртата културна епоха, която описахме.
Ние описахме Древно-индийската епоха, когато човекът се намираше относително в една духовна сфера.
към текста >>
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в
сфера
та на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре.
към текста >>
260.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмо
сфера
върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм.
През онова време, когато човекът за първи път слезе на Земята, нямаше всъщност още никакво минерално царство. Земята се намираше още в своето лунно наследство. Най-нисшото царство беше така да се каже растителното царство. Земята беше много по-мека. Цялото разпределение на течните и газообразните вещества беше съвсем друга.
Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм.
Тази Земя беше пронизана от всякакъв вид правилни течения. Земята приличаше по-скоро на едно живо същество отколкото но това, което тя е днес.
към текста >>
261.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в
сфера
та на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство.
Обаче тук ние сме изправени и пред други опасности.
Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство.
Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата душа - улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове. По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят.
към текста >>
262.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна
сфера
!
Да, никак не е лесно да бъде описано тогавашното величие на Земята и да се даде представа за онези времена. Ние трябва да си представим Земята като едно пронизано от светлина кълбо, обгърнато от лъчезарящи облаци, пораждащо приказни светлинни явления с вълшебна игра на цветовете. Ако някой би могъл да протегне чувствителната си ръка в тази Земя, той би възприел само топлинни усещания. Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина!
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера!
Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя. Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя. Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>
Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмо
сфера
от изпарения.
В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба. Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили. Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили. Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния свят. Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част.
Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения.
Гъстата атмосфера от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея. Топлината можеше да проникне, но не и светлината. Слънчевите лъчи не можеха да целунат цялата Земя, а само горната й повърхност; Земният океан оставаше тъмен. Обаче в този океан се съдържаха силите, които по-късно се отделиха като Луна.
към текста >>
Гъстата атмо
сфера
от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея.
Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили. Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили. Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния свят. Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част. Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения.
Гъстата атмосфера от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея.
Топлината можеше да проникне, но не и светлината. Слънчевите лъчи не можеха да целунат цялата Земя, а само горната й повърхност; Земният океан оставаше тъмен. Обаче в този океан се съдържаха силите, които по-късно се отделиха като Луна.
към текста >>
263.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна
сфера
- впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна. Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност.
Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз.
Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>
264.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната
сфера
, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието. Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това? Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
265.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмо
сфера
, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни.
Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”. И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия свят. Но когато Земята - а заедно с не я и човекът - се сгъсти, Вотан си казваше: „Не, сега аз няма да сляза в тази гъста материя”. И тогава той оставаше в невидимите светове, в извънземните светове.
към текста >>
266.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
В епохата, когато хората разполагаха единствено със своите физически възприятия, свещените Риши продължаваха да говорят за духовната атмо
сфера
, за духовните обитатели на кръжащите в пространството небесни тела.
Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане. Но така или иначе, аурата остана. Хората не можеха вече да я възприемат, но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно, като в същото време изчезна именно това, което е неотменна част от видимата физическа материя. Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни Същества, чиято арена на действие са физически видимите звезди. Това знание беше достъпно и за Ришите.
В епохата, когато хората разполагаха единствено със своите физически възприятия, свещените Риши продължаваха да говорят за духовната атмосфера, за духовните обитатели на кръжащите в пространството небесни тела.
към текста >>
А онези, които умират под знака на дима, на нощта в периода на намаляващата Луната и през полугодието, когато Слънцето стои ниско се казва, че те не могат да се издигнат до висотата на Брахма, а само до
сфера
та на Луната и че отново трябва да се върнат на Земята.
Скъпи мои приятели, тук Вие попадате на едно място от Бхагавад Гита, от което научавате: По-нататъшното развитие на човека, неговото прераждане, зависи от това, дали той умира под знака на светлината, на деня, в периода на растящата Луна, на лятното слънцестоене, или умира под знака на дима, на нощта, в периода на намаляващата Луна и зимното слънцестоене. Този е, така да се каже, материалният смисъл на нещата. Да, за онези, които минават през Портата на смъртта под знака на огъня, на деня, в периода на растящата Луна и лятното слънцестоене се казва, че за тях не е нужно отново да се раждат на Земята.
А онези, които умират под знака на дима, на нощта в периода на намаляващата Луната и през полугодието, когато Слънцето стои ниско се казва, че те не могат да се издигнат до висотата на Брахма, а само до сферата на Луната и че отново трябва да се върнат на Земята.
към текста >>
267.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова
сфера
беше проникната само от топлина.
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите? Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха.
Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина.
Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня. И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина. Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн.
към текста >>
268.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмо
сфера
, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими. Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия. Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите. Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето.
И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите.
Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
269.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в
сфера
та на други свръхсетивни Същества, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата.
Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни Същества, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата.
Тяхната мисия надхвърля планетарното тяло на Земята.
към текста >>
Ние видяхме, че всичко, което протича в
сфера
та на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества.
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу.
към текста >>
А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем
сфера
та на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн.
И ако бихме искали да скицираме част от Зодиака, тук горе би трябвало да поставим знака на Близнаците.
А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн.
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
към текста >>
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме,
сфера
та на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер.
И ако бихме искали да скицираме част от Зодиака, тук горе би трябвало да поставим знака на Близнаците. А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн.
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер.
После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата. По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността.
към текста >>
После би трябвало да очертаем
сфера
та на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс.
И ако бихме искали да скицираме част от Зодиака, тук горе би трябвало да поставим знака на Близнаците. А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн. След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер.
После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс.
Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата. По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността. Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня.
към текста >>
По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до
сфера
та, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността.
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността.
Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята.
към текста >>
Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разположена
сфера
та на Луната, после идва
сфера
та на Меркурий, след нея
сфера
та на Венера, а после
сфера
та на Слънцето.
Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разположена сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето.
Вероятно ще се учудите, че аз подредих планетите по този начин. Защото сигурно сте, очаквали, че ще поставя Меркурий в непосредствена близост до Слънцето, а после ще отбележа планетата Венера. Обаче това няма да отговаря на истината, понеже по-късната астрономия размени имената на двете планети. Това, което днес наричаме Меркурий, всички учения са наричали Венера, и това което днес наричаме Венера, всички учения са наричали Меркурий. Следователно, ние изобщо не разбираме древните учения, древните автори, когато четем техните описания за Венера или Меркурий, понеже впоследствие техните имена бяха разменени.
към текста >>
Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира
сфера
та на Ангелите.
Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии.
Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите.
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава
сфера
та около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите,
сфера
та, простираща се до Меркурий царството на Архангелите,
сфера
та, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността,
сфера
та, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва
сфера
та на Силите, на Господствата, и накрая
сфера
та на Престолите.
Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии. Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите.
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>
И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято
сфера
на действие се простира до Меркурий.
Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия.
И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на действие се простира до Меркурий.
И ако по-нататък въпросът опира до еволюцията на цялото човечество, тогава духовното ръководство се осъществява от една по-обширна космическа област, която се простира до Венера.
към текста >>
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната
сфера
на действие се простира до Слънцето.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето.
Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии.
към текста >>
Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято
сфера
на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер.
Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято
сфера
на действие надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети.
Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>
Външно погледнато, Лемурийският човек не виждаше нещо по-различно, обаче всъщност в отсрещното "тяло" беше навлязъл един Дух, чиято
сфера
се простираше нагоре до Меркурий или Венера.
Нека да опишем положението още по-нагледно: Представете си, че през Лемурийската епоха едно нормално развито човешко същество среща един такъв друг "човек".
Външно погледнато, Лемурийският човек не виждаше нещо по-различно, обаче всъщност в отсрещното "тяло" беше навлязъл един Дух, чиято сфера се простираше нагоре до Меркурий или Венера.
Следователно, външният облик на този "човек" представляваше една пълна илюзия, пълна Майя. Той изглеждаше както всички останали човеци, но всъщност беше дошъл на Земята като един от Синовете на Меркурий или Венера. Подобни неща действително се случваха в зората на човешкото развитие. Синовете на Меркурий и Синовете на Венера често слизаха долу и бродеха по Земята редом с останалите Лемурийски човеци, но вътрешно те запазваха характерните особености на Меркурий и на Венера. Ние казахме, че Синовете на Венера, това са Духовете на Личността.
към текста >>
270.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в
сфера
та на Архаите.
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в сферата на Архаите.
Припомнете си, че тези Духове на Личността се намират в космическата област, която се проектира до астрономическия Меркурий, респективно до Венера в смисъла на древните Мистерии. Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято сфера на действие се определи от Меркурий. Когато насочва своя ясновиждащ поглед към Венера, за да наблюдава там цялата общност, съставена от Духовете на Личността, той знае: В огненото тяло на тази светкавица се отразяват Духовете на Личността, защото там, в светкавицата, се намира-тяхното физическо тяло.
към текста >>
Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято
сфера
на действие се определи от Меркурий.
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в сферата на Архаите. Припомнете си, че тези Духове на Личността се намират в космическата област, която се проектира до астрономическия Меркурий, респективно до Венера в смисъла на древните Мистерии.
Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято сфера на действие се определи от Меркурий.
Когато насочва своя ясновиждащ поглед към Венера, за да наблюдава там цялата общност, съставена от Духовете на Личността, той знае: В огненото тяло на тази светкавица се отразяват Духовете на Личността, защото там, в светкавицата, се намира-тяхното физическо тяло.
към текста >>
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в
сфера
та на Слънцето.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето.
Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи. Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха. Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
271.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И отговаряха: Към
сфера
та на съзвездието Лъв, където действуваха съответните Престоли, Серафими и Херувими.
За всеки орган от човешкото тяло древните езици имаха точно определено име. Те определяха сърцето като Лъва в човешкото тяло. В древните Мистерии питаха: Ако искаме да определим онази област, където възникнаха първите наченки на човешкото сърце, към коя част от Зодиака следва да насочим нашия поглед?
И отговаряха: Към сферата на съзвездието Лъв, където действуваха съответните Престоли, Серафими и Херувими.
Да, човекът обективираше заложбите на своите органи там, в Космоса, и вътрешната област на Лъва той я отнасяше към зодиакално съзвездие Лъв.
към текста >>
Както казах, сърцето е образувано там, в звездната
сфера
на Лъва.
Има пряка връзка между органите и зодиакалните съзвездия.
Както казах, сърцето е образувано там, в звездната сфера на Лъва.
А гръдният кош, който трябва да защитава сърцето от всички страни, наричаха "броня"; естествено, нейните първи наченки биха налице още преди да бъде образувано сърцето. Впоследствие се стигна до друго име, заимствано от едно животно, което самата природа беше надарила с хубава, здрава броня, а именно: Ракът. И така, човешката "гръдна броня" е телесното съответствие на зодиакалното съзвездие Рак, което е разположено от едната страна на Лъва.
към текста >>
Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна
сфера
.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта. Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн. Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение.
Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно. Сега на Старото Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция. И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и Силите, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
към текста >>
272.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Обаче голямото планетарно тяло, от което Сатурн се отдели, продължи да се свива и днес то съществува като една малка
сфера
във вътрешността на Космоса.
Обаче Вие не бива да си представите нещата така, сякаш от този момент нататък Лъвът е причинил един пълен застой; по-скоро настъпи едно затихване на предишните планетарни движения, характерни за Сатурн. И сега Сатурн се превърна в едно същество, което сякаш всмукна и обедини в себе си всичко онова, което до този момент беше разпръснато из неговото обкръжение. Това можа да стане само поради въздействията, идващи от Лъва.
Обаче голямото планетарно тяло, от което Сатурн се отдели, продължи да се свива и днес то съществува като една малка сфера във вътрешността на Космоса.
И понеже цялата тази формация се оттегли навътре, след като вътрешните процеси в Сатурн затихнаха, тази планета донякъде запази движението, което тя беше получила първоначално. Докато по-рано Сатурн се нуждаеше от вътрешен импулс за придвижване в голямото планетарно тяло, сега въпреки преустановяването на този импулс той можеше да се движи като от само себе си. Този вид движение след като първоначалният тласък вече беше даден днес имаме в ротацията на Сатурн.
към текста >>
273.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга
сфера
и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система. От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>
В
сфера
та на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност. А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост. Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от
сфера
та на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват.
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват.
Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
към текста >>
274.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в
сфера
та на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: "Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от без брой малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмо
сфера
.
Щайнер, описани главно в "Хрониката на Акаша" (Събр. Съч. №11) и "Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. №13). Към Бел. №4 можем да прибавим следното: От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване.
Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: "Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от без брой малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци. Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер. "
към текста >>
В тази астрална обвивка (атмо
сфера
) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
№11) и "Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. №13). Към Бел. №4 можем да прибавим следното: От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване. Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: "Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от без брой малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер. "
към текста >>
275.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Действието на духовната
Сфера
.
Космическия смисъл на Голготската Тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека.
Действието на духовната Сфера.
Святият Дух.
към текста >>
276.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната
сфера
на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда!
"Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао".
към текста >>
277.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От това Вие виждате, че в
сфера
та на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно.
Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на
сфера
та на нашия живот.
Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е. точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални същества" и "същества-Аз".
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот.
Тези факти са поучителни за нас и ако ги съпоставим с някои наблюдения на ясновидството, те ни дават някои сведения за развитието на човека. Ние ще ги сравним с главните духовни събития на човешкото развитие.
към текста >>
278.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмо
сфера
та.
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство. Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца.
Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата.
От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли". Нито човешката мисъл, нито даже ясновиждането не могат да претендират да проникнат с поглед в това възвишено развитие, което Престолите са осъществили, преди да стигнат до там да се жертвуват и дадат веществото за образуването на първия зачатък на човешкото тяло. Нека само се опитаме да си представим, какво значи подобна жертва.
към текста >>
Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната
сфера
!
Обаче имаше други висши същества, които предпочетоха да чакат докато хората на Земята узреят, считайки, че степента на човечеството не беше още достатъчно напреднала за тях. През време на Древно-персийската култура имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат. Същото е било и през време на Египетската култура. Но най-възвишеното от слънчевите същества все още чакаше. То изпращаше от вън своите сили към свещените Риши през време на Индийската епоха.
Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера!
Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея". През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао. Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане. Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания.
към текста >>
279.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Причината за това беше, че те са живеели в една атмо
сфера
съвършено различна от нашата.
Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме. В миналото хората са били много по-тясно свързани.
Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата.
Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали. През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса. Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло.
към текста >>
Той постепенно слизаше към тази земна
сфера
, която щеше да преобрази.
Тогава в целия живот на човечеството бе внесен един нов импулс чрез събитието на Христа, този върховен слънчев Дух, който постепенно слезе на Земята. Видяхме, че по времето на Заратустра този Дух можеше да бъде намерен в аурата на Слънцето, "Ахура /Аура/ Маздао"; Мойсей можеше вече да го наблюдава в горящата къпина и в огъня на Синай.
Той постепенно слизаше към тази земна сфера, която щеше да преобрази.
Хората трябваше да се научат да позна-ват този Дух, слязъл на Земята.
към текста >>
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмо
сфера
та.
Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата.
към текста >>
280.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тогава Христос му казва че важното е, че това става един съботен ден, когато царува, празнична атмо
сфера
и събужда повече любов между хората: "Стани, вземи леглото си и ходи!
Тогава Христос му казва че важното е, че това става един съботен ден, когато царува, празнична атмосфера и събужда повече любов между хората: "Стани, вземи леглото си и ходи!
" Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък: "Ето сега ти си изцелен; не греши повече от сега нататък, за да не те постигне нещо по-лошо."
към текста >>
281.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Силата, която съединява хората, любовта, би изчезнала постепенно от земната
сфера
, от човешката природа.
Ако Христос не беше дошъл да влее една нова сила в развитието, да замени старата любов свързана с кръвните връзки, чрез една духовна любов, какво би се случило?
Силата, която съединява хората, любовта, би изчезнала постепенно от земната сфера, от човешката природа.
Без Христа човешкият род би изгубил всяка сила на любов, всеки човек би се затворил в своята индивидуалност. Естествено, едно външно наблюдение не би могло да различи, каква дълбока истина се крие тук. Ако бихме изследвали кръвта, не чрез химическия анализ, но чрез средствата предлагани от Духовната наука, бихме си дали сметка, че кръвта на един съвременен човек се различава от тази на един такъв от миналото, който би живял няколко хилядолетия преди Христа. Кръвта се е изменила; тя е добила такива свойства, че все по-малко и по-малко може да бъде носителка на Любовта. Как би се явило на един ясновидец, на един пророк бъдещето развитие, ако Христовата любов не би дошла да замени любовта свързана с кръвните връзки, която се изгубваше, изчезваше?
към текста >>
282.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна
сфера
.
Космическият смисъл на Голготската тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека.
Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера.
Святият Дух.
към текста >>
От тази сила около Земята ще се образува една
сфера
, която ще стане едно слънце.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила.
От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце.
От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмо
сфера
та на Земята се образува една духовна
сфера
, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмо
сфера
.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце.
От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера.
Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмо
сфера
та на Земята.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ. Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта.
Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята.
Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет. По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
283.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в
сфера
та, където се движеха тези слънчеви същества.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше.
И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества.
През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека. А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи.
към текста >>
284.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на
сфера
та на неговите интереси.
Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси.
За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
към текста >>
285.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмо
сфера
та е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек.
Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене.
Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек.
Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха. Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага. Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въздуха огнени маси. Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия организъм в течение на развитието. Това са интимните процеси на развитието на човечеството.
към текста >>
286.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата
сфера
, стоят над различията между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото.
Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една
сфера
на доброто и в една
сфера
на злото.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя.
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото.
По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
към текста >>
Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като
сфера
на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като
сфера
на злото.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло.
Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото.
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността.
към текста >>
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в
сфера
та на доброто, може също да бъде нарече но добро.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото.
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро.
Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят.
към текста >>
От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в
сфера
та на доброто и две на границата; това прави седем.
Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.
От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят.
към текста >>
Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята
сфера
на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте.
Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята сфера на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте.
Числото седем е доброто число за временните отношения. Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем като ръководна нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка. Тук Вие имате вътрешното значение на тези неща.
към текста >>
287.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в
сфера
та на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата
сфера
на неговите инстинкти и страсти.
Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото.
Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм. Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти. Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
288.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Само най-дълбокото спиритуално познание и силно развитото ясновидство на Заратустра му позволи да види онова Същество, за което свещените Риши казваха ,че „Вишва Карман е извън нашата
сфера
"; онова Същество, което той, Заратустра, нарече Аура Маздао и в чие то значение за общочовешката еволюция вникна пръв от всички.
Да вземем един от най-великите предводители на човечеството: Заратустра. От необозримите дълбини на духовния свят той извлече посланието на Слънчевия Дух и можа да насочи вниманието на тогавашното човечество към великия Дух, който по-късно щеше да се появи като Христос. Заратустра беше този, който казваше: Да, на Слънцето се намира Той, Аура Маздао, и чак много по-късно Той ще слезе тук, на Земята. Изобщо Заратустра произнесе величествени и забележителни думи за Аура Маздао.
Само най-дълбокото спиритуално познание и силно развитото ясновидство на Заратустра му позволи да види онова Същество, за което свещените Риши казваха ,че „Вишва Карман е извън нашата сфера"; онова Същество, което той, Заратустра, нарече Аура Маздао и в чие то значение за общочовешката еволюция вникна пръв от всички.
Да, в тялото на Заратустра още когато основаваше древноперсийската култура живееше един неимоверно зрял дух.
към текста >>
289.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче в резултат на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до
сфера
та на Земята.
Обаче в резултат на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до сферата на Земята.
Ясновидецът все по-ясно долавяше приближаването на Христос до Земята. И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос.
към текста >>
Ето защо за онези времена формулата гласеше: „Това Същество живее отвъд
сфера
та на седемте Риши и носи име то Вишва Карман." С други думи, свещените Риши говореха за Вишва Карман Съществото, което Заратустра по-рано наричаше Аура Маздао.
За тази цел трябваше да се изчака подходящият момент. Че Христос съществува, това в мистерийните центрове винаги са знаели. И понеже беше възвестил себе си по най-различни начини, Той носеше и различни имена. Заратустра го нарече Аура Маздао, понеже за него Той се изявяваше в одеждите на светлината. Великите Учители на човечеството през Първата следатлантска културна епоха, свещените Риши в древна Индия понеже бяха посветени също знаеха за това Същество; но те знаеха още, че земната мъдрост ще обхване това Същество едва по-късно.
Ето защо за онези времена формулата гласеше: „Това Същество живее отвъд сферата на седемте Риши и носи име то Вишва Карман." С други думи, свещените Риши говореха за Вишва Карман Съществото, което Заратустра по-рано наричаше Аура Маздао.
Това са две различни имена на онова Същество, което бавно слизаше от духовните светове и все повече и повече се приближаваше до Земята.
към текста >>
Разказва се и то с право -, че Христовото Същество е било възвестявано още в древна Индия като едно космическо Същество, намиращо се отвъд
сфера
та на седемте свещени Риши.
Когато един ден човечеството действително разбере каква велика мъдрост е запазена в различните митове и легенди, то ще може да прочете в съответните текстове, че всичко, което извличаме от хрониката Акаша, се съдържа в древните легенди.
Разказва се и то с право -, че Христовото Същество е било възвестявано още в древна Индия като едно космическо Същество, намиращо се отвъд сферата на седемте свещени Риши.
Те добре знаеха, че това Същество живее във висините, но макар и бавно, се приближава към Земята.
към текста >>
Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в
сфера
та на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си.
Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
Тъкмо тази
сфера
беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество.
Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
290.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до
сфера
та на онези болести, които се коренят във физическото тяло.
И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло.
Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм. Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество.
към текста >>
291.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В
сфера
та на окултизма най-важното е човек да се вслушва в думите.
В сферата на окултизма най-важното е човек да се вслушва в думите.
И когато разбираме облечената в думи висша мъдрост по този начин, тя ни се явява в своята истинска светлина.
към текста >>
292.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Само това, което бушува в
сфера
та на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили.
Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>
293.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той е влияел на изходящото от
сфера
та на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство.
След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването. За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си. Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар. Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес.
Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство.
Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави.
към текста >>
Те развивали
сфера
та на волята.
Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави. След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството. В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете.
Те развивали сферата на волята.
Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума. Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята. Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята. Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери.
към текста >>
Той бил надарен с всичко, което човечеството завоювало дотогава в
сфера
та на културните ценности.
Това е едното от двете деца Исус, витлеемското. В другото момче Исус, което благодарение на пътуването също било родено във Витлеем, живее, обаче, нещо съвсем друго, което заявява за себе си вече с това, че това момче Исус с всичките си качества е съвсем различно от витлеемското момче Исус. Витлеемското момче Исус от самото начало се оказва според всички човешки мерки извънредно надарен човек, защото притежавал силна индивидуалност.
Той бил надарен с всичко, което човечеството завоювало дотогава в сферата на културните ценности.
Той бил извънредно способен за всичко, което можело да се научи от обкръжението. Момчето Исус от Назарет съвсем не било способно за външните неща от културата. Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен живот. В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности.
към текста >>
294.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Вследствие на това, тези, които особено развивали
сфера
та на чувствата, се превръщали в лечители на своите ближни.
Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
Вследствие на това, тези, които особено развивали сферата на чувствата, се превръщали в лечители на своите ближни.
Доколкото развивали чувстването си като жертвено служене, те ставали призвани да оказват оздравяващо влияние върху другите хора.
към текста >>
295.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в
сфера
та на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси.
Истинската задача на антропософията се състои в това, да направи възможно развитието на индивидуалността. Така трябва да я разбираме в човешкия живот.
Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси.
Прогресът е в това, че продължават да се появяват нови видове в развитието на живота и това, което е имало значение, изразено в понятията на предишните времена, няма да има значение за бъдещите времена. Ако не разберем това, няма да ни се изясни напълно идеята на прогреса. Ще изпадаме отново и отново в грешката да повтаряме: така и така, съществуват много кръгообороти, глобуси, раси и така нататък. И всичко това се върти в кръг[3] отново и отново и все по същия начин. Не може да се разбере, защо това колело от кръгообороти, глобуси и раси трябва да се върти отново и отново.
към текста >>
296.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След това трябва да Го търсим в духовния свят, тъй като оттогава Той е съединен с духовната атмо
сфера
на Земята.
Какво може да се появи в душата ни благодарение на истинското преживяване на събитието от Палестина? „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века! “ Бихме могли да кажем, че това е основното изречение на Христос Исус. В началото на нашето летоброене Той е странствал в Палестина в телесен облик.
След това трябва да Го търсим в духовния свят, тъй като оттогава Той е съединен с духовната атмосфера на Земята.
Той е станал Дух на Земята. Ако търсим, Го намираме в духовната атмосфера на нашата Земя. Той все повече пронизва целия живот на нашата Земя.
към текста >>
Ако търсим, Го намираме в духовната атмо
сфера
на нашата Земя.
„Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века! “ Бихме могли да кажем, че това е основното изречение на Христос Исус. В началото на нашето летоброене Той е странствал в Палестина в телесен облик. След това трябва да Го търсим в духовния свят, тъй като оттогава Той е съединен с духовната атмосфера на Земята. Той е станал Дух на Земята.
Ако търсим, Го намираме в духовната атмосфера на нашата Земя.
Той все повече пронизва целия живот на нашата Земя.
към текста >>
297.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това означава да се научат да разбират и преживяват етерния свят, една свръхсетивна
сфера
самата граница с физическото, проникваща всички царства на природата и човешките същества даваща живота с животодателен елемент.
Главното в настоящите лекции включващи Щайнеровата ключова лекция от 1911 г. "Етеризация на кръвта" лежи в това, че подпомага издигането на индивидуалното съзнание на онези души търсещи да открият новото Христово събитие през нашия век.
Това означава да се научат да разбират и преживяват етерния свят, една свръхсетивна сфера самата граница с физическото, проникваща всички царства на природата и човешките същества даваща живота с животодателен елемент.
Тази етерна област е, където Христос сега живее достъпен за цялото човечество.
към текста >>
298.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмо
сфера
та на земята.
Онзи, който предприеме днес духовно развитие, може вече да започне да преживява истината на този израз "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на епохите на земята". Той е с нас и трепти около земята в духовна форма.
Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята.
Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук. Един, който е бил опитен в ясновидството през предхристиянски времена е знаел, че ще дойде времето, в което това ще стане. Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната сфера на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната сфера. Такъв ясновидец е знаел, че голяма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали. Никакви физически събития не могат да го убедят, че Христос вече е слязъл на земята.
към текста >>
Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмо
сфера
та на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук.
Онзи, който предприеме днес духовно развитие, може вече да започне да преживява истината на този израз "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на епохите на земята". Той е с нас и трепти около земята в духовна форма. Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята.
Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук.
Един, който е бил опитен в ясновидството през предхристиянски времена е знаел, че ще дойде времето, в което това ще стане. Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната сфера на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната сфера. Такъв ясновидец е знаел, че голяма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали. Никакви физически събития не могат да го убедят, че Христос вече е слязъл на земята.
към текста >>
Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната
сфера
на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната
сфера
.
Онзи, който предприеме днес духовно развитие, може вече да започне да преживява истината на този израз "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на епохите на земята". Той е с нас и трепти около земята в духовна форма. Преди събитието на Голгота ясновиждащият не беше в състояние да намери Христос в атмосферата на земята. Едва след събитието на Голгота Христос става видим в атмосферата на Земята, защото от онова време насам Той присъствува тук. Един, който е бил опитен в ясновидството през предхристиянски времена е знаел, че ще дойде времето, в което това ще стане.
Той е знаел, че все още не е било възможно да се открие в астралната сфера на нашата земя онова, което хората наричаме Христос, но че ще дойде време, когато ясновиждащото око ще бъде отворено и ще е в състояние да вижда Христос в земната сфера.
Такъв ясновидец е знаел, че голяма промяна, ще настъпи относно земното ясновидство но той все още не е бил достатъчно напреднал, за да бъде убеден от събитията в Палестина, че тези събития вече са станали. Никакви физически събития не могат да го убедят, че Христос вече е слязъл на земята.
към текста >>
Едно нещо е могло да го убеди: когато той вижда Христос ясновидски в атмо
сфера
та на земята.
Едно нещо е могло да го убеди: когато той вижда Христос ясновидски в атмосферата на земята.
Чрез това той бъде убеден, че слизането на Христос на земята, което бе очаквано в мистериите, фактически е станало. Онова, което Апостол Павел преживява като присъствие на Христос в атмосферата на земята, е това, което съвременният човек може да обучи себе си да преживее ясновидски чрез езотерично школовка; това е, което отделни лица тук и там ще са в състояние да преживеят чрез едно естествено ясновидство, както вече съм го охарактеризирал, като се започне с годините 1930 до 1940. След това то ще продължи за дълги периоди от време като нещо, което е станало напълно естествено за човечеството.
към текста >>
Онова, което Апостол Павел преживява като присъствие на Христос в атмо
сфера
та на земята, е това, което съвременният човек може да обучи себе си да преживее ясновидски чрез езотерично школовка; това е, което отделни лица тук и там ще са в състояние да преживеят чрез едно естествено ясновидство, както вече съм го охарактеризирал, като се започне с годините 1930 до 1940.
Едно нещо е могло да го убеди: когато той вижда Христос ясновидски в атмосферата на земята. Чрез това той бъде убеден, че слизането на Христос на земята, което бе очаквано в мистериите, фактически е станало.
Онова, което Апостол Павел преживява като присъствие на Христос в атмосферата на земята, е това, което съвременният човек може да обучи себе си да преживее ясновидски чрез езотерично школовка; това е, което отделни лица тук и там ще са в състояние да преживеят чрез едно естествено ясновидство, както вече съм го охарактеризирал, като се започне с годините 1930 до 1940.
След това то ще продължи за дълги периоди от време като нещо, което е станало напълно естествено за човечеството.
към текста >>
Той слезе само веднъж в плът по времето, когато живя в Палестина, но в Своето етерно тяло Той винаги присъствува в етерната атмо
сфера
на земята.
Събитието край Дамаск ще се повтаря за много хора и ние можем да определим това събитие като връщането на Христос, едно връщане в духа, Христос ще присъствува за всички онези, които ще бъдат в състояние да се изкачат до виждане на етерното тяло.
Той слезе само веднъж в плът по времето, когато живя в Палестина, но в Своето етерно тяло Той винаги присъствува в етерната атмосфера на земята.
Защото човешките същества ще са в състояния да развият етерно виждане, те също ще са в състояние да Го виждат. Връщането на Христос ще стане за човечеството чрез факта, че човешките същества ще напреднат до способността да виждат Христос в етера. Това е, което ние можем да очакваме през нашето преходно време. Задача е на Духовната Наука да подготви човешките души така, че те да са в състояние да приемат Христос, Който е слязъл до тях.
към текста >>
Човек вече трябва така да се развива, че да може да се изкачи отново до духовната
сфера
, където той ще е в състояние да вижда Христос, живеещ и непрекъснато присъствуващ в етера.
Това материалистично тълкуване ще се превърне в реалност. Тази истина ще бъде изтълкувана като връщане на Христос в плът. Фалшиви Христосовци, фалшиви месии ще се разхождат по земята в близко бъдеще, лица, които ще претендират да са върналият се Христос. Антропософите обаче трябва да са онези, които не ще бъдат заблудени от такъв материализъм, който вярва, че Христос може да се върне отново на земята в плът. Те знаят, че Тъмният Век е свършил, онзи век, през който човешките същества са имали нужда, за развитието на своето Аз-съзнание, от живот вътре във физическата материя без проникновение в духовните светове.
Човек вече трябва така да се развива, че да може да се изкачи отново до духовната сфера, където той ще е в състояние да вижда Христос, живеещ и непрекъснато присъствуващ в етера.
към текста >>
299.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази
сфера
не може да нарани чувството, което възниква у нас.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват. Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер. Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство. По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране.
Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас.
Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
300.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна
сфера
на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация.
Какво Павел знаеше? Павел знаеше, чрез своята древна еврейска езотерична доктрина, че някой ден една индивидуалност ще слезе на земята и ще представлява за човечеството онзи, който ще победи смъртта. Той знаеше, че една индивидуалност веднъж ще се появи в плът. Чрез Своя живот Той ще покаже, че духът живее отвъд смъртта по такъв начин, че смъртта вече не ще означава нищо по-различно освен още едно физическо събитие за тази индивидуалност през Неговото въплъщение на земята. Павел знаеше това.
Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна сфера на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация.
Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмосфера на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната сфера. Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен Дух! Онова, за което Павел не можеше да убеди себе си, докато все още беше Савел, бе, че онзи, който бе живял в Палестина, Който бе умрял на кръста, за Когото Неговите ученици казваха, че Той е възкръснал от мъртвите, беше действително онзи, за Когото бе говорила древната еврейска езотерична доктрина. Многозначителното нещо бе, че Павел не бе убеден от онова, което се разказва в Евангелията, а само чрез онова, което той видя физически. Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез благодат и разкри Христос в земната сфера.
към текста >>
Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмо
сфера
на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната
сфера
.
Павел знаеше, чрез своята древна еврейска езотерична доктрина, че някой ден една индивидуалност ще слезе на земята и ще представлява за човечеството онзи, който ще победи смъртта. Той знаеше, че една индивидуалност веднъж ще се появи в плът. Чрез Своя живот Той ще покаже, че духът живее отвъд смъртта по такъв начин, че смъртта вече не ще означава нищо по-различно освен още едно физическо събитие за тази индивидуалност през Неговото въплъщение на земята. Павел знаеше това. Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна сфера на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация.
Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмосфера на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната сфера.
Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен Дух! Онова, за което Павел не можеше да убеди себе си, докато все още беше Савел, бе, че онзи, който бе живял в Палестина, Който бе умрял на кръста, за Когото Неговите ученици казваха, че Той е възкръснал от мъртвите, беше действително онзи, за Когото бе говорила древната еврейска езотерична доктрина. Многозначителното нещо бе, че Павел не бе убеден от онова, което се разказва в Евангелията, а само чрез онова, което той видя физически. Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез благодат и разкри Христос в земната сфера.
към текста >>
Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната
сфера
като действения Земен Дух!
Той знаеше, че една индивидуалност веднъж ще се появи в плът. Чрез Своя живот Той ще покаже, че духът живее отвъд смъртта по такъв начин, че смъртта вече не ще означава нищо по-различно освен още едно физическо събитие за тази индивидуалност през Неговото въплъщение на земята. Павел знаеше това. Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна сфера на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация. Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмосфера на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната сфера.
Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен Дух!
Онова, за което Павел не можеше да убеди себе си, докато все още беше Савел, бе, че онзи, който бе живял в Палестина, Който бе умрял на кръста, за Когото Неговите ученици казваха, че Той е възкръснал от мъртвите, беше действително онзи, за Когото бе говорила древната еврейска езотерична доктрина. Многозначителното нещо бе, че Павел не бе убеден от онова, което се разказва в Евангелията, а само чрез онова, което той видя физически. Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез благодат и разкри Христос в земната сфера.
към текста >>
Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез благодат и разкри Христос в земната
сфера
.
Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна сфера на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация. Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмосфера на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната сфера. Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен Дух! Онова, за което Павел не можеше да убеди себе си, докато все още беше Савел, бе, че онзи, който бе живял в Палестина, Който бе умрял на кръста, за Когото Неговите ученици казваха, че Той е възкръснал от мъртвите, беше действително онзи, за Когото бе говорила древната еврейска езотерична доктрина. Многозначителното нещо бе, че Павел не бе убеден от онова, което се разказва в Евангелията, а само чрез онова, което той видя физически.
Той започна да има убеждението, че Христос е предсказвания Месия само когато тази отхвърляща се напред светлина прояви себе си в него, когато той стана ясновиждащ чрез благодат и разкри Христос в земната сфера.
към текста >>
След като самият той видя Христос ясновидски в духовната
сфера
на земята, той разбра: вече Той е тук.
Той следователно вече е бил тука; Той вече е възкръснал от мъртвите, навярно си бе казал Павел.
След като самият той видя Христос ясновидски в духовната сфера на земята, той разбра: вече Той е тук.
От него момент нататък той вече бе напълно убеден относно Христос Исус. Основното събитие следователно беше, че чрез събитието по пътя за Дамаск той разкри Христос Исус ясновидски в земната сфера. Ако Павел не беше чул разказите в Палестина за делата на Христос Исус, ако той не бе имал възможността лично да чуе за Евангелията, но бе живял по-късно можеше да се случи, че той просто би преживял през едно по-късно време това Христово събитие по пътя за Дамаск. Тогава той би дошъл до същото убеждение, защото това събитие му разкри факта, че Христос беше там! Този, който разкрива Себе си в земната сфера е същият, за когото древната еврейска езотерична доктрина говори!
към текста >>
Основното събитие следователно беше, че чрез събитието по пътя за Дамаск той разкри Христос Исус ясновидски в земната
сфера
.
Той следователно вече е бил тука; Той вече е възкръснал от мъртвите, навярно си бе казал Павел. След като самият той видя Христос ясновидски в духовната сфера на земята, той разбра: вече Той е тук. От него момент нататък той вече бе напълно убеден относно Христос Исус.
Основното събитие следователно беше, че чрез събитието по пътя за Дамаск той разкри Христос Исус ясновидски в земната сфера.
Ако Павел не беше чул разказите в Палестина за делата на Христос Исус, ако той не бе имал възможността лично да чуе за Евангелията, но бе живял по-късно можеше да се случи, че той просто би преживял през едно по-късно време това Христово събитие по пътя за Дамаск. Тогава той би дошъл до същото убеждение, защото това събитие му разкри факта, че Христос беше там! Този, който разкрива Себе си в земната сфера е същият, за когото древната еврейска езотерична доктрина говори!
към текста >>
Този, който разкрива Себе си в земната
сфера
е същият, за когото древната еврейска езотерична доктрина говори!
След като самият той видя Христос ясновидски в духовната сфера на земята, той разбра: вече Той е тук. От него момент нататък той вече бе напълно убеден относно Христос Исус. Основното събитие следователно беше, че чрез събитието по пътя за Дамаск той разкри Христос Исус ясновидски в земната сфера. Ако Павел не беше чул разказите в Палестина за делата на Христос Исус, ако той не бе имал възможността лично да чуе за Евангелията, но бе живял по-късно можеше да се случи, че той просто би преживял през едно по-късно време това Христово събитие по пътя за Дамаск. Тогава той би дошъл до същото убеждение, защото това събитие му разкри факта, че Христос беше там!
Този, който разкрива Себе си в земната сфера е същият, за когото древната еврейска езотерична доктрина говори!
към текста >>
Величието и силата на следващия век ще се състоят във факта, че за много хора събитието по пътя за Дамаск ще се осъществи, че чрез тези способности, за които току-що говорих, Христос ще стане видим в духовната
сфера
на земята.
То можеше да бъде преживяно чрез благодат, и други също така преживяха подобни събития чрез благодат. Обаче сега ние живеем в един век, в който тази величествена революционна промяна трябва да стане, в която първите семена на едно естествено ясновидство ще се развие. Ние навлизаме във века на Авраам, нас ни водят в духовния свят. Чрез това се дава възможността на известно число човешки същества, а след това на все повече и повече да преживеят през следващите 2500 г. едно повторение на събитието по пътя за Дамаск.
Величието и силата на следващия век ще се състоят във факта, че за много хора събитието по пътя за Дамаск ще се осъществи, че чрез тези способности, за които току-що говорих, Христос ще стане видим в духовната сфера на земята.
Той ще се излъчва в тези способности. Така както човешките същества ще станат способни да виждат етерното тяло, те също ще се научат да виждат и етерното тяло на Христос Исус така както Павел го видя.
към текста >>
Посвещението обаче винаги бе водило в тази тайнствена страна, за която се говори като за една страна, която като че е изчезнала от
сфера
та на човешката опитност.
Посвещението обаче винаги бе водило в тази тайнствена страна, за която се говори като за една страна, която като че е изчезнала от сферата на човешката опитност.
Тя се оттегли през времена Кали Юга, ала за онези, които получаваха посвещение винаги е имало възможност да си насочват стъпките им към нея. Разказите за тази древна страна са вълнуващи. Тя е същата, в която посветените отново и отново отиват, за да вземат от там новите потоци и импулси за всичко онова, което трябва да бъде дадено на човечеството от век на век. Отново и отново онези, които имат това отношение с духовния свят, влизат в тази тайнствена страна, която се нарича Шамбала. Това е първичният извор, до който ясновидското зрение някога достигаше, но който се оттегли през време на Кали Юга.
към текста >>
Така по времето, когато човешките същества най-вече няма да вярват на документи, новото проявление на вяра в Христос Исус ще възникне чрез нашето израстване до
сфера
та, в която ние ще Го срещнем чрез нашето израстване до тайнствената земя Шамбала.
Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс. Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен! Когато веднъж човешките същества ще са в състояние да погледнат в Шамбала, само тогава те ще са в състояние да разберат някои неща, които наистина се съдържат в Евангелията. За да осъзнаят онова, което се съдържа в Евангелията, за тях ще е необходимо едно събитие от вида на това по пътя за Дамаск.
Така по времето, когато човешките същества най-вече няма да вярват на документи, новото проявление на вяра в Христос Исус ще възникне чрез нашето израстване до сферата, в която ние ще Го срещнем чрез нашето израстване до тайнствената земя Шамбала.
към текста >>
301.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато обаче един човек поеме една вътрешна дисциплина той узрява за онова, което трябва да бъде изтъкнато като един трети факт: възможността да се вижда в етерната
сфера
с новосъбудените способности.
Когато обаче един човек поеме една вътрешна дисциплина той узрява за онова, което трябва да бъде изтъкнато като един трети факт: възможността да се вижда в етерната сфера с новосъбудените способности.
Там душата ще види онова, което някога Павел видя: Христос в неговото етерно тяло. Без книги и документи това велико събитие второто идване на Христос ще стане за онези, които са направили себе си достойни за него. Задължение на Антропософията е да обяви това. Вече има човешки същества, които усещат, че ние сме надделяли Тъмния Век и приближаваме към една по-светла епоха. Антропософите трябва да вървят по този път съзнателно.
към текста >>
302.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така, както всичко у човека, дадено под формата на мисли, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към
сфера
та на нисшия Девакан.
Чувствата попадат в две категории: на удоволствие и симпатия и на неудоволствие и антнпатия. Първите се предизвикват от добри, от доброжелателни постъпки; антипатията се поражда от лоши, от зложелателни постъпки. Тук имаме нещо повече и различно отколкото формиране само на мисловни картини. Ние си съставяме понятия за нещата независимо от друг фактор. Обаче нашата душа изпитва симпатия или антипатия само по отношение на това, което е красиво и добро, или на това, което е грозно и лошо.
Така, както всичко у човека, дадено под формата на мисли, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към сферата на нисшия Девакан.
Така както преди начертах линии между умствените картини и астралния свят, така сега по отношение на чувствата мога да начертая нагоре към Девакан или небесния свят. Процесите в Небесния Свят Девакана се проектират главно в нашия гръден кош като чувства на симпатия или антипатия за това, което е красиво или грозно, за това, което е добро или зло. Така че в нашите опитности за морално-естетичния свят ние носим в нашата душа сенки-отражения на Небесния свят или Нисшия Девакан.
към текста >>
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира
сфера
та на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека.
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека.
През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот. Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън.
към текста >>
Моралната атмо
сфера
по онова време ще е набрала сила.
Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея.
Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила.
Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера". От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау. Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос. На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм.
към текста >>
Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмо
сфера
".
Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила.
Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера".
От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау. Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос. На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм.
към текста >>
Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмо
сфера
ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос.
Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера". От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау.
Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос.
На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм.
към текста >>
Дивна картина наистина: че ще се случи нещо, което ще направи възможно за Синовете на Огъня и на Светлината да се движат в моралната атмо
сфера
на земята, не във физически въплътени форми, а като чисти Акашеви форми етерната морална атмо
сфера
.
Източният мистицизъм беше в състояние да опише последиците на това събитие, но не и действителната форма, която то щеше да вземе. Умът би могъл да си представи, че в период от 5000 години след Просветлението на Великия Буда, чисти Акашеви форми, потопени в огън, запален от Слънцето, ще се появят по следите на Едного, отвъд знанието на Източния мистицизъм.
Дивна картина наистина: че ще се случи нещо, което ще направи възможно за Синовете на Огъня и на Светлината да се движат в моралната атмосфера на земята, не във физически въплътени форми, а като чисти Акашеви форми етерната морална атмосфера.
Но тогава, така е казано 5000 години след Просветлението на Гаутама Буда, учителят също ще бъде там, за да научи хората да опознават същността на тези чудни форми от чист Огън и Светлина. Този учител – Майтрея Буда, ще се яви 3000 години след днешната наша ера и ще учи хората на Христовия импулс.
към текста >>
303.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната
сфера
.
Такова едно отношение винаги е било съмнително, а в следатлантския период, в които ние живеем, е зловещо, защото то е натрапено на човешките същества от силите на злото. Когато човек при сегашните състояния на еволюцията премине през портите на смъртта, той взима със себе си онези условия на съзнание, които сам е създал за себе си между раждане и смърт. Човекът, който при съвременните обстоятелства се е занимавал изключително с материалистични идеи, понятия и сетивни впечатления от материалния, от сетивния свят, обрича себе си след смъртта да живее в една заобикаляща го среда в която само понятия определени през телесния му живот имат значение. Човешкото същество, което е поело духовни идеи влиза законно в духовния свят, а този, който е отхвърлял духовните идеи е принуден, да остане в известен смисъл вътре в земните условия, докато той и това може да продължи дълго време се научи да поема достатъчно духовни понятия, за да може да бъде отнесен от тях в духовния свят. Това дали поемаме духовни понятия или ги отхвърляме следователно определя заобикалящата ни среда от другата страна на прага.
Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната сфера.
Душата на човешкото същество обаче, когато вече не е отделена от своята заобикаляща среда чрез физическо тяло което тогава вече Че може да предотвратява човешката душа да действува разрушително -става източник на неспокойствие в земната сфера.
към текста >>
Душата на човешкото същество обаче, когато вече не е отделена от своята заобикаляща среда чрез физическо тяло което тогава вече Че може да предотвратява човешката душа да действува разрушително -става източник на неспокойствие в земната
сфера
.
Когато човек при сегашните състояния на еволюцията премине през портите на смъртта, той взима със себе си онези условия на съзнание, които сам е създал за себе си между раждане и смърт. Човекът, който при съвременните обстоятелства се е занимавал изключително с материалистични идеи, понятия и сетивни впечатления от материалния, от сетивния свят, обрича себе си след смъртта да живее в една заобикаляща го среда в която само понятия определени през телесния му живот имат значение. Човешкото същество, което е поело духовни идеи влиза законно в духовния свят, а този, който е отхвърлял духовните идеи е принуден, да остане в известен смисъл вътре в земните условия, докато той и това може да продължи дълго време се научи да поема достатъчно духовни понятия, за да може да бъде отнесен от тях в духовния свят. Това дали поемаме духовни понятия или ги отхвърляме следователно определя заобикалящата ни среда от другата страна на прага. Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната сфера.
Душата на човешкото същество обаче, когато вече не е отделена от своята заобикаляща среда чрез физическо тяло което тогава вече Че може да предотвратява човешката душа да действува разрушително -става източник на неспокойствие в земната сфера.
към текста >>
Те стават източници на размирици, защото биват задържани вътре в земната
сфера
.
Нека да проучим онова, което аз бих искал да охарактеризирам по по-нормално обстоятелство, при което души при съвременните обстоателства преминават в духовния свят след смърт, души, които не са желали нищо да знаят за духовните понятия и опитности.
Те стават източници на размирици, защото биват задържани вътре в земната сфера.
Само души, които тук на земята вече са били напълно проникнати от известно отношение към духовния свят, минават през портата на смъртта по такъв начин, че да могат да бъдат приети по правилен начин в духовния свят. Те по такъв начин излизат от земната сфера, че могат да изпредят нишки към онези, оставащи зад тях, нишки, които непрекъснато биват предени. Това трябва да ни стане ясно: Духовните нишки между душите на мъртвите и онези от нас, които сме свързани с тях, не се прекъсват чрез смъртта; те остават дори по-близо до нас след смърт, отколкото са били тук на земята. Онова, което казвам, трябва да бъде прието като сериозна значителна истина.
към текста >>
Те по такъв начин излизат от земната
сфера
, че могат да изпредят нишки към онези, оставащи зад тях, нишки, които непрекъснато биват предени.
Нека да проучим онова, което аз бих искал да охарактеризирам по по-нормално обстоятелство, при което души при съвременните обстоателства преминават в духовния свят след смърт, души, които не са желали нищо да знаят за духовните понятия и опитности. Те стават източници на размирици, защото биват задържани вътре в земната сфера. Само души, които тук на земята вече са били напълно проникнати от известно отношение към духовния свят, минават през портата на смъртта по такъв начин, че да могат да бъдат приети по правилен начин в духовния свят.
Те по такъв начин излизат от земната сфера, че могат да изпредят нишки към онези, оставащи зад тях, нишки, които непрекъснато биват предени.
Това трябва да ни стане ясно: Духовните нишки между душите на мъртвите и онези от нас, които сме свързани с тях, не се прекъсват чрез смъртта; те остават дори по-близо до нас след смърт, отколкото са били тук на земята. Онова, което казвам, трябва да бъде прието като сериозна значителна истина.
към текста >>
Чрез това тези души биват подготвяни да остават в земната
сфера
.
Какво всъщност желаят такива, посветени, тези посветени, които твърде, добре знаят, че човешката душа е чисто духовно същество, едно духовно същество напълно независимо от телесността? Какво желаят тези посветени, които, въпреки че знаят това, подтикват и култивират материалистичното мислене на човешките същества? Тези посветени желаят щото да има колкото се може повече души, които тук между раждане и смърт да поемат само материалистични понятия.
Чрез това тези души биват подготвяни да остават в земната сфера.
До известна степен те биват завързани към земната сфера. Представете си, че се установяват същества на които това е съвсем ясно, които са напълно запознати с тези обстоятелства. Тези братства подготвят някои човешки души така, че те да остават в областта на материалното. Ако тези братства след това наредят което е твърде възможно чрез тяхната зла сила тези души след смъртта да влязат в областта на силовата сфера са на тяхното братство, то тогава това братство спечелва огромна сила. Тези материалисти, следователно, не са материалисти, защото не вярват в духа тези посветени материалисти не са така глупави; те твърди добре знаят положението на духа.
към текста >>
До известна степен те биват завързани към земната
сфера
.
Какво всъщност желаят такива, посветени, тези посветени, които твърде, добре знаят, че човешката душа е чисто духовно същество, едно духовно същество напълно независимо от телесността? Какво желаят тези посветени, които, въпреки че знаят това, подтикват и култивират материалистичното мислене на човешките същества? Тези посветени желаят щото да има колкото се може повече души, които тук между раждане и смърт да поемат само материалистични понятия. Чрез това тези души биват подготвяни да остават в земната сфера.
До известна степен те биват завързани към земната сфера.
Представете си, че се установяват същества на които това е съвсем ясно, които са напълно запознати с тези обстоятелства. Тези братства подготвят някои човешки души така, че те да остават в областта на материалното. Ако тези братства след това наредят което е твърде възможно чрез тяхната зла сила тези души след смъртта да влязат в областта на силовата сфера са на тяхното братство, то тогава това братство спечелва огромна сила. Тези материалисти, следователно, не са материалисти, защото не вярват в духа тези посветени материалисти не са така глупави; те твърди добре знаят положението на духа. Те принуждават души да остават в материята дори след смъртта, обаче за да използуват такива души за собствените си цели.
към текста >>
Ако тези братства след това наредят което е твърде възможно чрез тяхната зла сила тези души след смъртта да влязат в областта на силовата
сфера
са на тяхното братство, то тогава това братство спечелва огромна сила.
Тези посветени желаят щото да има колкото се може повече души, които тук между раждане и смърт да поемат само материалистични понятия. Чрез това тези души биват подготвяни да остават в земната сфера. До известна степен те биват завързани към земната сфера. Представете си, че се установяват същества на които това е съвсем ясно, които са напълно запознати с тези обстоятелства. Тези братства подготвят някои човешки души така, че те да остават в областта на материалното.
Ако тези братства след това наредят което е твърде възможно чрез тяхната зла сила тези души след смъртта да влязат в областта на силовата сфера са на тяхното братство, то тогава това братство спечелва огромна сила.
Тези материалисти, следователно, не са материалисти, защото не вярват в духа тези посветени материалисти не са така глупави; те твърди добре знаят положението на духа. Те принуждават души да остават в материята дори след смъртта, обаче за да използуват такива души за собствените си цели. Тези братства произвеждат една клиентела от души, които остават в областта на земята. Тези души на мъртвите имат вътре у себе си енергии, които могат да бъдат направлявани по различни начини, чрез които могат да се постигат различни неща и чрез които човек може да придобие специална, манипулационна сила върху онези, които не са посветени в тези неща.
към текста >>
По този начин това братство създава души, които остават в земната
сфера
след смъртта си.
Ние тук си представяме областта на такова едно безвредно човечество /по-големия кръг/. Както вече казах, на това човечество не му е съвсем ясно духовния свят; отклонени от своя път чрез материализма, хората не са сигурни как трябва да се отнасят към духовния свят. Те особено не са наясно как би трябвало да действуват по отношение на онези, които са минали през портата на смъртта. Нека да предположим сега, че областта на такова едно братство е тук /малкия кръг, зеленото/. Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да мислят чисто материалистични мисли.
По този начин това братство създава души, които остават в земната сфера след смъртта си.
Те ще станат една духовна клиентела за ложата /виж рисунката, оранжевото/. Това означава, че са създадени мъртви хора, които не могат да напуснат земната сфера, но ще остават на земята. Ако са направили правилните подготовления, те ще могат да бъдат задържани в ложите. По този начин следователно се създават ложи, които съдържат както живи, така и мъртви, ала мъртви, които са свързани със земни енергии.
към текста >>
Това означава, че са създадени мъртви хора, които не могат да напуснат земната
сфера
, но ще остават на земята.
Те особено не са наясно как би трябвало да действуват по отношение на онези, които са минали през портата на смъртта. Нека да предположим сега, че областта на такова едно братство е тук /малкия кръг, зеленото/. Това братство разпространява учението на материализма; то се грижи щото хората да мислят чисто материалистични мисли. По този начин това братство създава души, които остават в земната сфера след смъртта си. Те ще станат една духовна клиентела за ложата /виж рисунката, оранжевото/.
Това означава, че са създадени мъртви хора, които не могат да напуснат земната сфера, но ще остават на земята.
Ако са направили правилните подготовления, те ще могат да бъдат задържани в ложите. По този начин следователно се създават ложи, които съдържат както живи, така и мъртви, ала мъртви, които са свързани със земни енергии.
към текста >>
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната
сфера
ложите са също в земната
сфера
срещу това ще трябва да се противодействува.
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната сфера ложите са също в земната сфера срещу това ще трябва да се противодействува.
Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в помощ там, те трябва да бъдат привързана към земята. Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата. Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества. Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми.
към текста >>
Това усилие, този импулс да се работи в земната
сфера
чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота.
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната сфера ложите са също в земната сфера срещу това ще трябва да се противодействува. Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в помощ там, те трябва да бъдат привързана към земята.
Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота.
Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата. Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества. Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми. Това напълно зависи от Самия Христос. Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество.
към текста >>
Христос ще съществува в земната
сфера
като етерно същество.
Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата. Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества. Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми. Това напълно зависи от Самия Христос.
Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество.
От човешкото същество зависи как човек ще установи отношение с Него. За появяването на Самия Христос следователно никой, никакъв посветен, макар и много силен, няма влияние. То ще стане. Аз ви моля здраво се дръжте за това. Подготовки обаче могат да бъдат направени за приемането на това Христово събитие по един или друг начин, за да даде то резултата.
към текста >>
Тези братства, за които току-що ви говорих, които желаят да привържат човешките души към материалната
сфера
, се стремят Христос да премине незабелязано през 20-тото столетие.
Тези братства, за които току-що ви говорих, които желаят да привържат човешките души към материалната сфера, се стремят Христос да премине незабелязано през 20-тото столетие.
Неговото идване като етерна индивидуалност да не се забележи от човешките същества. Това усилие се развива под влиянието на една твърде определена идея, под един определен импулс на воля. Тези братства желаят да завладеят сферата на влияние, която ще дойде чрез Христос в 20-тото столетие и ще продължи по-нататък да я завладеят за едно друго същество, за което по-късно ще говорим с повече подробности. Има братства на Запада, които се опитват да се борят против Христовия импулс. Те желаят да поставят друга индивидуалност, която все още не се е появявала в плът, а само като една етерна индивидуалност която е със силна Ариманова природа, на мястото на Христос.
към текста >>
Тези братства желаят да завладеят
сфера
та на влияние, която ще дойде чрез Христос в 20-тото столетие и ще продължи по-нататък да я завладеят за едно друго същество, за което по-късно ще говорим с повече подробности.
Тези братства, за които току-що ви говорих, които желаят да привържат човешките души към материалната сфера, се стремят Христос да премине незабелязано през 20-тото столетие. Неговото идване като етерна индивидуалност да не се забележи от човешките същества. Това усилие се развива под влиянието на една твърде определена идея, под един определен импулс на воля.
Тези братства желаят да завладеят сферата на влияние, която ще дойде чрез Христос в 20-тото столетие и ще продължи по-нататък да я завладеят за едно друго същество, за което по-късно ще говорим с повече подробности.
Има братства на Запада, които се опитват да се борят против Христовия импулс. Те желаят да поставят друга индивидуалност, която все още не се е появявала в плът, а само като една етерна индивидуалност която е със силна Ариманова природа, на мястото на Христос.
към текста >>
Това е точно
сфера
та, в която знаещият може да разгърне своите планове.
Когато теолозите разискват за Христос, в такива разисквания винаги има някакво духовно влияние от някъде. Тези хора много често насърчават твърде по-различни цели и задачи от онези, в които те фактически съзнателно вярват. Тук се крие и опасността от понятието за безсъзнателното, чрез което хората са натиквани в объркване, дори за такива важни неща. Тези зли братства преследват своите цели много съзнателно, ала онова, което братствата преследват съзнателно естествено става несъзнателно за всички онези, които провеждат всевъзможни повърхностни разисквания и планове. Не се достига до същината на въпроса обаче, когато се говори за безсъзнателното, защото така нареченото безсъзнателно е просто от другата страна на прага на ежедневното съзнание.
Това е точно сферата, в която знаещият може да разгърне своите планове.
Виждате, че това е същественото от едната страна на положението, именно, че наистина известно число братства застават в опозиция, братства, които желаят да подменят дейността на Христос с дейността на друга индивидуалност. Тези братства подреждат нещата така, че да могат да постигнат тяхната цел.
към текста >>
304.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Чрез това спиритизмът идва
сфера
та на властта на левите братя.
Очевидно е, че тези братя на лявото, на черното, също са очаквали всевъзможни неща да се проявят чрез спиритизма. Аз вчера обясних, че предимно такива леви братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества. За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма.
Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя.
Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи. Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите. В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>
305.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
От окултната
сфера
би трябвало да се отказват да се впрягат самите човешки същества в механична фабрична работа, практика, чрез която се използува Дарвиновата теория за подбора за определяне на работната енергия, както аз ви разказах това като пример миналия път.
По тази причина важно е, щото нищо неподходящо да не бъде приложено, когато тези проблеми ще възникнат; само елементарни енергии, които са част от природата би трябвало да бъдат прилагани. Човек ще трябва да се откаже да въвежда неподходящи енергии в механичния живот.
От окултната сфера би трябвало да се отказват да се впрягат самите човешки същества в механична фабрична работа, практика, чрез която се използува Дарвиновата теория за подбора за определяне на работната енергия, както аз ви разказах това като пример миналия път.
Всичко, което казвам, естествено, не може да изчерпи темата за такова кратко време, това са само намеци и аз мисля, че вие ще медитирате по-нататък по тези неща, че вие ще търсите да изградите един мост между собствените ви жизнени опитности и тези неща, над всичко онези жизнени опитности, които могат да бъдат придобити в тези настоящи трудни времена. Ще видите колко много неща ще ви се изяснят, когато ги наблюдавате в светлината, която може да ви проблесне чрез такива идеи. В нашето време ние фактически не се точно занимаваме с енергии и съзвездия, от енергии, противопоставящи се една на друга нещата за които .......говори във външния екзотеричен живота са напълно различни неща. Някои възнамеряват да сложат воал върху истинските импулси, за които става дума. Обезателно ще работят известни човешки енергии, с които някои да могат да спасят нещо само за себе си.
към текста >>
306.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Животът в
сфера
та на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с голяма трудност чрез земни понятия и умствени картини.
Трябва най-напред да се изясни, че преди всичко необходимо е за живота между смърт и ново раждане да се говори в известен смисъл образно, в образи, взети от физическия сетивен живот на земята и от умствени картини, които ние придобиваме в този физически живот на земята.
Животът в сферата на мъртвите е такъв обаче, че той може да бъде разбран само с голяма трудност чрез земни понятия и умствени картини.
Така че човек трябва следователно да се опита да подходи към този живот от различни страни.
към текста >>
Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в
сфера
та на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта.
Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка.
Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси. Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание. Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в
сфера
та, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в
сфера
та на волята ни.
Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите. Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него.
Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
Много от разрушителните енергии, работещи в земната
сфера
идват от тези мъртви индивиди, затворени в нея.
Във вчерашната публична лекция аз дори отидох до там, да обърна вниманието на това, как едно лице, ако пропусне да придобие духовно-умствени картини през своя земен живот, се обвързва към този земен живот; в известен смисъл той не може да избяга от него и следователно става източник на смущения.
Много от разрушителните енергии, работещи в земната сфера идват от тези мъртви индивиди, затворени в нея.
към текста >>
Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в
сфера
та на нашата воля и чувства.
Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука.
Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства.
Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля. Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата. Обаче от Мистерията на Голгота насам Христовият Импулс живее вътре в нея. Христос е направляващата сила в тази област, която аз описах.
към текста >>
Христос слезе на земята, за да разгърне своето влияние чрез Мистерията на Голгота, за да сподели с човешките същества на земята онова, което ние имаме общо с мъртвите, дотолкова, доколкото мъртвите са деятелни в земната
сфера
.
В бъдеще ще трябва да се знае че, така както светът......../липсва малко текст/.......свят, така също една област на съдба го прониква от обратния полюс. Тази област на съдбата едва, се забелязва все още днес. Тя ще трябва да се проучва в бъдеще така пълно, както и областта на природата. И когато човек проучи това ще знае, че в тази област на съдбата той е обвързан с мъртвите. Човек ще знае, че тази област, която е обща за нас с мъртвите, е същевременно областта на Христос.
Христос слезе на земята, за да разгърне своето влияние чрез Мистерията на Голгота, за да сподели с човешките същества на земята онова, което ние имаме общо с мъртвите, дотолкова, доколкото мъртвите са деятелни в земната сфера.
/Сега говоря не за изключителни инциденти, а за нормални случаи/.
към текста >>
307.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Отново има изживявания, които отвеждат отвъд
сфера
та на обикновения душевен живот, ако задълбочим този душевен живот вътрешно.
Нека сега се запитаме дали сме способни да достигнем също и зад нашия вътрешен свят, зад света на нашите страсти, пориви и желания, на нашите радости и страдания, тъга и т.н. Това също е възможно.
Отново има изживявания, които отвеждат отвъд сферата на обикновения душевен живот, ако задълбочим този душевен живот вътрешно.
Това е пътят, поеман от много от онези, наричани мистици. В този процес на мистично задълбочаване човек първо отвръща вниманието си от света на сетивата и го концентрира върху своите собствени вътрешни изживявания. Мистиците, които решават да не се интересуват от външните причини на своите интереси, своите симпатии и антипатии, своята тъга, радости и т.н, и внимават само за изживяванията, оттеглящи се и вливащи се в техните души, проникват дори по-дълбоко в своя душевен живот и имат напълно определени изживявания, различаващи се от обичайно познатите.
към текста >>
308.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
За да избегнем недоразуменията трябва тук да спомена, че в ръководствата по Теософия Елементарният Свят обикновено е наричан Астрален Свят; онова, което наричаме Свят на Духа е наричано там нисшата
сфера
на Девакана Нисшия Девакан.
За да избегнем недоразуменията трябва тук да спомена, че в ръководствата по Теософия Елементарният Свят обикновено е наричан Астрален Свят; онова, което наричаме Свят на Духа е наричано там нисшата сфера на Девакана Нисшия Девакан.
Наричаното там висша сфера на Девакана Арупа-Девакан тук е наречено Света на Разума.
към текста >>
Наричаното там висша
сфера
на Девакана Арупа-Девакан тук е наречено Света на Разума.
За да избегнем недоразуменията трябва тук да спомена, че в ръководствата по Теософия Елементарният Свят обикновено е наричан Астрален Свят; онова, което наричаме Свят на Духа е наричано там нисшата сфера на Девакана Нисшия Девакан.
Наричаното там висша сфера на Девакана Арупа-Девакан тук е наречено Света на Разума.
към текста >>
309.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша
сфера
и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото.
към текста >>
310.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната
сфера
през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях.
Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили.
Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях.
Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр.
към текста >>
311.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към
сфера
та на този или онзи закон.
Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така! " Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока?
Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към сферата на този или онзи закон.
Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната досада в своята 23 година, чиито причини лежат в определени изживявания от 13 година, ако междувременно, например, се беше оженил. Обаче в този случай ние бихме имали работа с нещо, което няма отношение към основния закон. Същественото тук е, да открием онези фактори, от които можем да извлечем определен закон. Наблюдението само за себе си все още не струва нищо; едва насоченото наблюдение ни отвежда към истинската закономерност. Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата.
към текста >>
Аз винаги съм предупреждавал, че атмо
сфера
та на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения.
А и в други лекции също съм напомнял: кометите просто внасят закономерностите от епохата на Старата Луна в нашата днешна Слънчева система, така че имаме право да говорим не само за изоставане на т.н. луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система.
Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения.
Едва днес, през 1910 година, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано.
към текста >>
Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в
сфера
та на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм.
Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета.
Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм.
Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации. Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл? Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
312.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмо
сфера
на западноевропейската култура.
Друга характерна особеност на западноевропейската култура беше, че трябваше да изгради себе си с елементите на материализма.
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура.
Материализмът на по-новото време е само една последица от решителния факт: че дори най-спиритуалистичното вероизповедание, християнството, прие една подчертано материалистична окраска в условията на Западна Европа.
към текста >>
Да, ние не бихме могли да се спуснем безпрепятствено, и въпреки че станахме по-съвършени същества, би трябвало да останем в
сфера
та на „груповите животински души".
Ето как, с оглед на космическите процеси, пред нас се очертава ясната разлика между човека и животното. Тъкмо космическите процеси ни отвеждат пред двата вида организми. Ако бихме били задържани в еволюционната степен на съществата, разположени непосредствено под човека, днес ние би трябвало да кръжим с нашия Аз около Земята, понеже физическото тяло би се оказало прекалено плътно и грубо, за да го приеме в себе си.
Да, ние не бихме могли да се спуснем безпрепятствено, и въпреки че станахме по-съвършени същества, би трябвало да останем в сферата на „груповите животински души".
Но понеже нашите организми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята. Душите на животинските видове, или „груповите животински души" не изпитваха подобен стремеж. Те направляваха животните от висотата на духовния свят.
към текста >>
313.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в
сфера
та на човешката свобода.
Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край. Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед.
Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода.
Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува. Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>
314.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през
сфера
та на абсолютната тишина.
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама. От нея може да се предпази само онзи, който не щади усилията си и непрекъснато работи върху своята разсъдъчна способност, прилагайки я тъкмо в опитите да разбере духовния свят и неговите истини. Средствата на официалната наука тук съвсем не са достатъчни. Тя изобщо не апелира към усилване на онази сигурна и здрава разсъдъчна способност, която е необходима за правилното проникване и за правилната ориентация в духовния свят.
към текста >>
Ето как Луцифер се намесва в
сфера
та на действие, която е предвидена за съвсем друг вид свръхсетивни Същества.
Ето как Луцифер се намесва в сферата на действие, която е предвидена за съвсем друг вид свръхсетивни Същества.
към текста >>
И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в
сфера
та, където можахме да го последваме, т.е.
А впрочем кои процеси от земния свят бихме окачествили като „нормални"? Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н. Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие.
И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е.
в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>
315.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да предположим, че луциферическото влияние през една от миналите инкарнации е привлякло силната реакция на ариманическите сили; те обаче не могат да проявят своите действия в
сфера
та на нашето обикновено съзнание.
Обаче съвсем не трябва да смятаме, че денем, докато боравим с Азовото и с астралното съзнание, не носим в себе си и другите видове съзнание. Те са в нас, само че ние не знаем нищо за тях.
Нека да предположим, че луциферическото влияние през една от миналите инкарнации е привлякло силната реакция на ариманическите сили; те обаче не могат да проявят своите действия в сферата на нашето обикновено съзнание.
Ариманическите сили ще засегнат съзнанието, с което разполага нашето етерно тяло, само че те ще предизвикат не някакви структурни промени в етерното тяло, а направо определени действия, за които „съзнанието на етерното тяло" ще ни предупреди достатъчно ясно: „Сега вече ти можеш да отстраниш от себе и негативните последици от влиянието на Луцифер, под чиято власт попадна в предишната инкарнация; единственият начин е да предприемеш действия, които са насочени срещу Луцифер! "
към текста >>
316.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната
сфера
и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената.
А сега да насочим вниманието си към това, как една жена живее в своята инкарнация. Вие няма да отречете, че поради самия факт, че е жена, тя вече има изживявания, които са съвсем различни от тези на мъжа, и че те за висят не само от нейното душевно състояние, а до голяма степен и от външните събития, в които тя се намесва само поради това, че е жена, и които, на свой ред, се отразяват върху нейната душевност. Ето защо жената е тласкана към определени постъпки и действия, които изцяло произтичат от нейната женска същност. Уравновесяването между мъжката и женска същност се извършва едва в областта на съвместния духовен живот.
Колкото по-дълбоко проникваме в чисто душевната сфера и във външните подробности на човешкото същество, толкова по-голяма се очертава разликата между мъжа и жената.
Жената има характерни особености, които я различават от мъжа: например тя е много по-податлива на онези импулси, които наричаме „емоционални", а като цяло, нейните душевни опитности са много по-богати от тези на мъжа.
към текста >>
317.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в
сфера
та на практическата човешка дейност.
И така, в днешната лекция се опитах да изложа някои факти, без които кармическите връзки и закони не могат да бъдат разбрани правилно. Аз не се поколебах и да разкрия някои дълбоки тайни, за които съвременната наука няма да е дозряла още дълго време: например, че материята е всъщност сгъстена светлина, а душевния живот на човека един вид „разредената" субстанция на любовта.
Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.
към текста >>
318.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмо
сфера
та на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности?
Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка. Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения.
За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности?
Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма! Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек.
към текста >>
Ако се потопим в атмо
сфера
та на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?
Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?
" Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава култура.
към текста >>
319.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно“, аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска култура, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмо
сфера
на съответните културни условия.
Аз не се поколебах да използвам за висшите духовни Същества онези имена, които са били употребявани в първите християнски столетия. Източният човек би избрал за тях други имена.
Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно“, аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска култура, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмосфера на съответните културни условия.
И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, магнетизъм, поляризирана светлина и ред други.
към текста >>
320.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И така, изградете си една представа за такива Същества, които се намират в обкръжението на нашата Земя, и чийто Аз също е разположен в духовната атмо
сфера
на нашата Земя.
И така, изградете си една представа за такива Същества, които се намират в обкръжението на нашата Земя, и чийто Аз също е разположен в духовната атмосфера на нашата Земя.
След като с този свой Аз вече са преобразили своето астрално тяло, те разполагат с един напълно развит Манас, или Дух-Себе, макар че с този напълно развит Манас, или Дух-Себе те продължават да оказват определени въздействия както върху нашата Земя, така и върху хората, и тези въздействия всъщност се изразяват в едно напредващо преобразяване на нашето етерно, или жизнено тяло, или казано с други думи, тези Същества се намират на онази степен, която им позволява да превръщат етерното, или жизненото тяло в Дух-Живот, или Буди. И когато успеете да си представите такива Същества, намиращи се, следователно, в областта на духовните Йерархии, наричани от нас с името Архангели, Вие ще имате и една най-обща представа за това, което наричаме „Народностни Духове“ или „Духове на Народите“, които определят съдбата на всеки един народ на Земята. Народностните Духове принадлежат към Йерархията на Архангелои, или Архангелите. Ние ще видим как от своя страна те продължават да ръководят етерното, или жизненото тяло, оказвайки по този начин определено влияние върху цялото човечество, включвайки го в своята собствена дейност. И когато разглеждаме отделните народи на Земята, тогава в техните особености и своеобразия, в „характерните качества“ на този или онзи народ, ние имаме едно отражение на това, което наричаме мисия на Народностните Духове.
към текста >>
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от
сфера
та на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
към текста >>
321.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в
сфера
та на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област.
Обикновено хората го произнасят като една абстрактна истина.
И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област.
Това, което физическите очи виждат в зелената растителна покривка на Земята, в особената конфигурация на терена и т.н., е общо взето само Майя, илюзия; то е по-скоро едно сгъстяване на всичко онова, което действува в етерната аура. Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния организиращ принцип на живота.
към текста >>
Останалото, което те вършат между другото в
сфера
та на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия.
Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват. Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия. Обаче наред с намесата си в темпераментите, те имат да се справят и със задачи, произтичащи от техния собствен Аз. А тези задачи се състоят главно в следното: те трябва да напредват в собственото си развитие, да се придвижват над Земята и да се въплъщават в една или друга земна област. Това са техни лични задачи.
Останалото, което те вършат между другото в сферата на човешките темпераменти, представлява, ако мога така да се изразя, тяхна професия.
Естествено, в резултат на тяхната дейност напредва и самият човек; работата на Архангелите винаги рефлектира обратно върху хората. А какво е значението на отделните хора за Духа на Народа, това ще разгледаме през следващите дни. Този въпрос е изключително важен. Но много по-съществено е това, че ние внимателно можем да проследим един такъв Дух на Народа: Как той се въплъщава тук или там по света, как после живее известно време в духовния свят, за да се въплъти отново на едно или друго място и т.н. Когато разглеждаме тези процеси, ние винаги се изправяме пред личните задачи, произлизащи от Аза на тези Същества.
към текста >>
322.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна
сфера
, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ.
От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин. При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват. На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат.
Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ.
Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно. И тогава идва времето, когато той напуска народностната общност; тогава Архангелът навлиза в своя Девакан, в своя живот между смъртта и новото раждане, за да потърси след определен период друга народностна общност и да се свърже с нея по нов начин. Ето как възходящият, младенчески живот на един народ е идентичен с младостта, през която минава Духът на Народа, и той я възприема като онзи бодър, свеж и преливащ от сили елемент, в който протича неговият собствен живот.
към текста >>
Но понеже от друга страна те се извисяват много високо над човешкия Аз, тъй като притежават един по-висш Аз и могат да възприемат една част от по-висшия свят, областта на тяхното съзнание се вмъква в онази
сфера
, до която се простира и съзнанието на Архангелите.
Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали. Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът. Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло. Ето защо те веднага разбират всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н.
Но понеже от друга страна те се извисяват много високо над човешкия Аз, тъй като притежават един по-висш Аз и могат да възприемат една част от по-висшия свят, областта на тяхното съзнание се вмъква в онази сфера, до която се простира и съзнанието на Архангелите.
Следователно те наистина са посредници между Архангелите и отделната човешка индивидуалност. Те получават заповеди от Духовете на Народите и ги „връчват“ на отделните човешки души, така че благодарение на това посредничество индивидът може да работи не само за своя напредък, за своето лично развитие, а за целия си народ.
към текста >>
Сега ние можем да насочим поглед към
сфера
та, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди.
Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция. Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи.
Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди.
Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред. И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия.
към текста >>
Обаче Архангелът може да се намеси и в
сфера
та, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват.
Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция. Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи. Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди.
Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват.
Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред. И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия. Раздробяването на общата германска нация е именно израз на взаимодействията между абнормните Духове на Личността и Архангела.
към текста >>
Обаче в другия случай Вие ще установите, че за определена епоха все пак по-важен е не абнормният Дух на Личността, а именно нормалният Дух на Личността, който разгръща своите действия в
сфера
та, която обозначаваме като Дух на Времето.
Обаче в другия случай Вие ще установите, че за определена епоха все пак по-важен е не абнормният Дух на Личността, а именно нормалният Дух на Личността, който разгръща своите действия в сферата, която обозначаваме като Дух на Времето.
към текста >>
Едва сега ние обгръщаме с поглед цялата Земна планета и виждаме как чрез нормалните Духове на Формата тя е предназначена да носи едно човечество; виждаме още как изостаналите Духове на Движението се вмъкват в
сфера
та, определена за Духовете на Формата и като абнормни Духове на Формата разделят човечеството на отделни раси.
Едва сега ние се докосваме до скритите причини, които пораждат отделните индивидуалности на народите.
Едва сега ние обгръщаме с поглед цялата Земна планета и виждаме как чрез нормалните Духове на Формата тя е предназначена да носи едно човечество; виждаме още как изостаналите Духове на Движението се вмъкват в сферата, определена за Духовете на Формата и като абнормни Духове на Формата разделят човечеството на отделни раси.
И когато вникнем в същинските намерения на тези Духове, когато се задълбочим в целите и задачите на тези нормални и абнормни Духове на Формата, тогава ние ще разберем защо те искат да има човешки раси по лицето на Земята и как после чрез расите възникват предпоставки за други важни събития, свързани с еволюцията на отделните народи. Ние се доближаваме до истинското разбиране на даден народ едва когато го разглеждаме по този начин.
към текста >>
323.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Сфера
та на силите, идващи от мировото пространство, непрекъснато прониква в
сфера
та на силите, излъчващи се от Земята и мястото, където тези две сфери влизат в съприкосновение, образува един вид граница, която не е нищо друго, освен повърхността на Земята.
Истината е тази, че в посока отдолу нагоре действуват определени сили, които идват от различни духовни Същества, така че в общи линии ние можем да кажем следното: в едно такова парче земя се разгръща една сила, която идва от дълбините на Земята и се насочва към околното пространство. Тези сили действително са тук и се излъчват по всички посоки. И впрочем човекът изобщо не би могъл да ходи по Земята, ако съществуваха единствено тези сили. Тези сили просто биха изхвърлили човека навън в пространството и то със шеметна скорост. Това че може да стои върху твърдата почва, той дължи на следното обстоятелство: От всички страни на мировото пространство към Земята непрекъснато прииждат друг вид сили.
Сферата на силите, идващи от мировото пространство, непрекъснато прониква в сферата на силите, излъчващи се от Земята и мястото, където тези две сфери влизат в съприкосновение, образува един вид граница, която не е нищо друго, освен повърхността на Земята.
Така че това, което физическите очи виждат като повърхност, е само една измама, породена от двата вида сили, чието противопоставяне всъщност им позволява да се задържат в съответната повърхност. Това, което се излъчва навън от Земята, е в общи линии същото, което наричаме действия на Престолите, или Духовете на Волята. Тези Духове излъчват своите сили по всички посоки, а това, което идва от мировото пространство, е в общи линии идентично с проникващите сили, характерни за Духовете на Движението. Следователно, тези два вида сили се срещат именно тук и тъкмо взаимодействието между Престолите и Духовете на Движението благодарение на факта, че Престолите биват един вид възспирани от Духовете на Движението дава разнообразната конфигурация на Земната повърхност, така че това, което Вие виждате там навън като територии, ландшафт и т.н., е възможно най-голямата, най-заблуждаващата измама. Всъщност действителното, което имаме там, е едно непрекъснато уравновесяване на сили, един вид договор между Духовете на Волята и Духовете на Движението, сключен за да се поддържа разнообразният релеф на Земната повърхност.
към текста >>
От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в
сфера
та, населена с Духовете на Волята, така и в
сфера
та, населена с Духовете на Движението.
Това може да се потвърди и от едно обикновено наблюдение. Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е чувал за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност. Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата. Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества.
От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението.
Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите. Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите. Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими.
към текста >>
А насочвайки поглед навън, ние най-напред попадаме в
сфера
та, където се намират Духовете на Формата, които насищат въздуха и топлината със своя елемент, както и в сферите, обитавани от Духовете на Движението и Духовете на Мъдростта.
И Духовете на Формата буквално се носят и танцуват върху тази повърхност, укротяват вълните и им придават определена форма. Ето откъде идва и тяхното име: Те укротяват лепкаво-гъстия течен елемент, довеждат го до покой и му придават форма. Зад тях се намират Духовете на Движението. В техния елемент отново се намесва онова, което наричаме Духове на Мъдростта. Така че, поглеждайки към центъра на нашата планета, ние можем да твърдим: Там се намират висшите духовни Същества, Престолите, Херувимите, Серафимите.
А насочвайки поглед навън, ние най-напред попадаме в сферата, където се намират Духовете на Формата, които насищат въздуха и топлината със своя елемент, както и в сферите, обитавани от Духовете на Движението и Духовете на Мъдростта.
Да, насочвайки поглед навън в обкръжението на нашата Земя и в небесните простори, ние откриваме всевъзможни природни сили и явления, които следва да припишем главно на втората Йерархия. Насочвайки поглед в дълбините на Земята, ние откриваме природни сили и явления, които следва да припишем на третата Йерархия. А цялостният облик на нашето обкръжение се определя от своеобразното взаимодействие между втората и третата Йерархия.
към текста >>
Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмо
сфера
на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове.
Обаче в астралния свят ние все пак откриваме нещо: И това са абнормните Духове на Формата, които ако биха постигнали едно нормално развитие щяха да тъкат отвън. Ние видяхме че Духовете на втората Йерархия трябва да тъкат отвън; обаче сега виждаме, че те тъкат отвътре. Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на Волята, Серафимите и Херувимите, вземат участие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън. Обаче те тъкат под повърхността така, както например копринената буба изплита своя пашкул. Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес.
Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмосфера на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове.
А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите. Всеки от тези Духове има под себе си много други понеже всеки от тях поражда много на брой духовно подчинени Същества -, така че в духовния свят те са обгърнати от цяло множество духовни Същества, които винаги са разположени под съответните Йерархии. По-висшите Духове също имат под себе си такива Същества; Духовете на Волята: Ундините; Херувимите: Силфите; Серафимите: Саламандрите.
към текста >>
324.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в
сфера
та на вътрешното съзерцание.
Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества. В този случай те са изправени пред една голяма опасност и не разчитат на никакви добри сили. Те предпочитат да насочат своя поглед навън и си представят как Духовете на Светлината тържествуват пред Духовете на Мрака. В същото време индийците вършат тъкмо обратното. Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области.
За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание.
Ето защо за тях е твърде рисковано да се занимават с външния свят, където биха могли да се окажат изправени срещу Ариман. Те действително се опасяват от външния свят и го приемат като някаква заплаха. За тях Девас бяха онези Същества, които персийците с право отбягваха, обаче индийците се стремяха да разгръщат своята дейност именно в областта на Девас*17. Но персийците избягваха тази област, защото там преди всичко трябваше да се води борбата срещу Луцифер.
към текста >>
325.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмо
сфера
, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура.
Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
326.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмо
сфера
та на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
към текста >>
Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена
сфера
на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество.
Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия.
Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество.
Наистина това,което се дава на цялото човечество, това, което трябва да се даде на цялото човечество, може да извира от едно или друго място, но така или иначе то трябва да се даде на цялото човечество. Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции. Само вътрешната логика на фактите ни заставя да излагаме нещата така, както те прозвучаха в този лекционен цикъл.
към текста >>
327.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Днес етерното тяло на Земята е сериозно застрашено от нарастващата индустриализация, масовото изсичане на горите, замърсяването на въздуха и водата, изкуствената радиация, шума, озоновата дупка в атмо
сфера
та и т.н.
*13. Етерната аура над отделните географски области е част от етерната, или жизнена аура, респективно част от етерното тяло на цялата Земя.
Днес етерното тяло на Земята е сериозно застрашено от нарастващата индустриализация, масовото изсичане на горите, замърсяването на въздуха и водата, изкуствената радиация, шума, озоновата дупка в атмосферата и т.н.
Като цяло, този проблем е създаден от съвременната наука и не може да бъде разрешен от нея. Единственият изход е възможно по-голям брой хора да стигнат до реалността на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене. А предпоставките за това вече имаме в лицето на гьотеанизма, познавателната теория на Р. Щайнер и антропософското разглеждане на човека, Земята и Космоса.
към текста >>
От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмо
сфера
.
*25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13).
От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци. Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
към текста >>
В тази астрална обвивка (атмо
сфера
) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
*25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13). От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
към текста >>
328.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна
сфера
, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази
сфера
и от всички вътрешни точки на тази празна
сфера
излизат лъчи навътре към центъра.
Следователно в момента, когато се произнася звукът Т, събужда се образа на сила излъчваща се от един център на всички посоки на пространството до безкрайност. Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки. И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах.
Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра.
Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на сферата, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху". Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено. Така чрез това съчетание от звуци ни се показва начинът, как елементарното съществуване е направлявано от Елохимите.
към текста >>
Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на
сфера
та, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху".
Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки. И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах. Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра.
Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на сферата, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху".
Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено. Така чрез това съчетание от звуци ни се показва начинът, как елементарното съществуване е направлявано от Елохимите.
към текста >>
329.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в
сфера
та на това, което можем да наречем елементарно съществуване.
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни?
Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в сферата на това, което можем да наречем елементарно съществуване.
Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско възприятие. Напълно е вярно, че Библията ни разказва за възникването на сетивния свят от свръхсетивния, и че фактите, които тя поставя на върха, на челно място, са свръхсетивни факти, макар и те да се намират с една степен по-горе от нашите обикновени сетивни факти, които са произлезли от тези други току що охарактеризирани факти. Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма. Нека, добре запомним това, защото иначе не ще можем да се ориентираме достатъчно по отношение на всичко това, което се крие във величествените думи на Битието.
към текста >>
330.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмо
сфера
та се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
Като такава тя е факт; но ние не я разбираме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност. Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н.
състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип.
към текста >>
Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмо
сфера
, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва.
Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно.
Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва.
Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването.
към текста >>
331.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмо
сфера
та трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмо
сфера
, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека.
Кое се подготвя в най-първата заложба на човека, когато Генезисът ни съобщава, че чрез космическото мислене се раждат двата комплекса вътрешно раздвижващото се и външно-изживяващото се, когато Духът на Елохимите тъче, пронизва с топлина тези комплекси, какво се подготвя там от човека? Това, което можем да наречем Сетивна душа в смисъла на нашите днешни обяснения в областта на Духовната наука: това, което днес трябва да считаме като нещо вътрешно, то се подготвя в смисъла на Генезиса в така наречения ден първи на сътворението до момента когато се казва: Да бъде Светлина, и бе Светлина. Вътре във всичко това се намира така да се каже в духовната окръжност като духовно-душевно естество на човека Сетивната душа. Следователно, за да се изясним , ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението.
Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека.
След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове.
към текста >>
Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната
сфера
принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Следователно, за да се изясним , ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението. Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението.
Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове. Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване.
към текста >>
Той трябваше първо да узрее в една духовна-душевна, в една етерна
сфера
.
За да може човекът да стане човек на Земята, за това беше необходимо, той да намери подходящите земни условия за неговото сгъстяване. Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е. би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава? Ако още тогава човекът би слязъл така да се каже в гъстото земно съществуване, той не би могъл да стане формата и съществото, което е станал; защото тогава земните условия не бяха още назрели, за да дадат на човека тази форма. Човекът трябваше да чака в духовната област и трябваше да изостави Земното развитие на самото себе си, защото то не можеше още да му даде условията за земното съществуване.
Той трябваше първо да узрее в една духовна-душевна, в една етерна сфера.
Ако не би изчакал със своето сливане на Земята, той неминуемо би бил облечен с една животинска форма. Животните са станали животни затова, защото душевно-духовната същност, видовата душа на тези животински форми е слязло долу, когато Земята не е била още узряла, не можело още да даде условията, които бяха необходими за човешката земна форма. Човекът трябваше да чака горе в духовната област. Това, което е станало животно, по отношение на човешкото развитие то е слязло преждевременно долу. В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода.
към текста >>
Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмо
сфера
та, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма.
Човекът трябваше да чака горе в духовната област. Това, което е станало животно, по отношение на човешкото развитие то е слязло преждевременно долу. В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода. Човекът не трябваше да слезе и да си образува в тази среда едно земно тяло. Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата.
Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмосферата, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма.
Генезисът разказва целия процес извънредно остроумно. Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението? Тогава на неговата физическа човешка форма не би могло да бъде дадена онази сила, която тя може да получи благодарение на факта, че Елохимите се издигнаха до своето единство. Ние вече говорихме за това издигане до единство и казахме, че Генезисът ни описва по един чудесен начин това, като по-рано говори само за Елохимите и след това говори за Явех-Елохим. Ние охарактеризирахме същността на Елохимите са това, че казахме: Те тъчаха в топлинния елемент.
към текста >>
332.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмо
сфера
.
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията. Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване.
Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера.
Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли.
към текста >>
Земята е била покрита с една въздушна атмо
сфера
изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси.
Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера.
Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси.
Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние.
към текста >>
Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмо
сфера
.
Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние.
Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера.
И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме.
към текста >>
333.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Благодарение на тях човекът можеше да се пренася в „
сфера
та на хармониите" и в областта на жизнения етер.
Обаче в древните епохи съществуваха междинни състояния, т.е. намиращи се между будността и съня, които днес биха могли да се проявят само като абнормни състояния и не са за препоръчване поради това, че крият сериозни опасности. Но през атлантските времена те бяха нещо напълно нормално.
Благодарение на тях човекът можеше да се пренася в „сферата на хармониите" и в областта на жизнения етер.
С други думи: В далечното минало въпреки че „хармонията на сферите" и „животът" се проявяваха само в живите същества благодарение на старото ясновидство, човекът можеше да възприема всичко онова, което Слънцето изпращаше към него като хармония на сферите и като пулсиращ в пространството живот.
към текста >>
334.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от
сфера
та на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие.
Техните общности що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им изчезнаха сравнително рано след Христовото идване на Земята. В това вече сами можете да се убедите от данните на външната история.
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие.
Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности. Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия.
към текста >>
335.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната
сфера
.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество.
Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера.
Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически Същества.
към текста >>
С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмо
сфера
от тази на назирейството.
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер. Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство.
С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
За това загатват и думите от Евангелието на Матей, които описват завръщането от Египет и заселването в Назарет, „за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей" (Матей 2, 23). В последствие този факт ще бъде превеждан по всевъзможни начини, понеже преводачите не са били наясно с неговия истински смисъл. Тук става дума за една колония от есеи, всред които израсна Исус.
към текста >>
336.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Навлизайки в свърхсетивния свят, човекът не бива, примерно, да се ограничава само в
сфера
та на Рака, а да обхваща този свят действително от 12 различни гледни точки.
Естествено, ние не сме в състояние да се съобразяваме с безкрайно много положения, а само с основните от тях. И всъщност Вие не би следвало да се опасявате, че ще трябва да имате грижа за онези безкрайно много гледни точки, които съществуват теоретически; по начало, всички отношения, засягащи човека, могат да бъдат групирани в 12 гледни точки, които винаги са били символично изобразявани в звездния език на мистерийните школи чрез дванадесетте знаци на Зодиакалния кръг.
Навлизайки в свърхсетивния свят, човекът не бива, примерно, да се ограничава само в сферата на Рака, а да обхваща този свят действително от 12 различни гледни точки.
Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с помощта на един абстрактен, логически език; хармонията следва да търсим с помощта на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат. Най-напред е необходимо да се научим да разглеждаме света от различни страни.
към текста >>
Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в
сфера
та на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена.
Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция.
Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена.
Така лесно се стига до объркване и фактически човекът попада в един лабиринт. Нека да не забравяме: За да се справи с лабиринта на Макрокосмоса, човекът има нужда от 12 гледни точки.
към текста >>
337.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата
сфера
на божествено-духовните сили.
И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата сфера на божествено-духовните сили.
Той виждаше как тези сили формират физическото и етерното тяло. Подобен човек ставаше непосредствен свидетел на тайните в духовния свят. И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят. Но какво беше същественото в този случай? Когато един такъв посветен навлизаше в духовните светове, той знаеше: Да, аз можах да съзерцавам духовния свят, обаче не и с моите собствени сили; аз бях подпомогнат.
към текста >>
Сега настъпи времето, когато предтечата на Христос можеше да възвести: Идва времето, когато Царствата небесни ще слязат до
сфера
та на Аза, живеещ във външните царства, в Малхут.
А после наистина дойде времето, когато предвидените три пъти по четиринадесет поколения привършиха земния си живот и от кръвта на народа действително можа да възникне онова тяло, в което се инкарнира Заратустра; за да може после след като постигна съответните степени на съвършенство да го пренесе в жертва на Христос.
Сега настъпи времето, когато предтечата на Христос можеше да възвести: Идва времето, когато Царствата небесни ще слязат до сферата на Аза, живеещ във външните царства, в Малхут.
към текста >>
338.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
„Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към
сфера
та на човешкия Аз.
Ето как са компилирани изреченията в „Отче наш". Молитвата е тук, само че липсват нюансите, липсва най-важното, а то трябва да бъде внесено в „Отче наш", ако искаме да сме наясно с огромното значение на Христовото Събитие. Най-важно тук е следното: В нито едно учение не се казва, че Царството трябва да слезе долу на Земята. Казва се: „Нека твоето царство да властва сега и завинаги", но не и: „Твоето царство да дойде при нас". А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател.
„Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз.
Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски.
към текста >>
Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмо
сфера
, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще.
И така, тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът бидейки един Христов Аз изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в „блажени". Веднага след сцената с Изкушението, Евангелието на Матей представя по един грандиозен и величествен начин в т.нар. „Блаженства", как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато „чадата Божии" ще са озарени от „Духът-Себе" ,макар че всичко това е налице у някои благословени индивиди дори и в нашето съвремие.
Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмосфера, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще.
към текста >>
339.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Цялата атмо
сфера
на планинската проповед е пропита от този нов импулс: Азовата същност на човека.
Ето защо пред душите на своите ученици той изразява настъпилата промяна по следния начин: По-рано вие получавах те едни или други откровения от Царствата небесни; обаче отсега нататък вие ще ги получавате от вашия Аз. Ето защо са и постоянните повторения „Аз ви казвам": Понеже Христос Исус усещаше себе си като представител на онази човешка душа, чийто израз откриваме във формулата: „Аз казвам това; аз съм тук в моето пълно Азово съзнание! " Тези неща не бива да бъдат възприемани повърхностно. Когато в продължението на планинската проповед срещаме обръщението „Аз ви казвам", то ни насочва именно към онзи нов импулс, който Христос Исус вложи в еволюцията на цялото човечество. Четете по този начин продължението на планинската проповед и вие ще усетите, че той всъщност казва: Досега вие не трябваше да апелирате към Аза; обаче отсега нататък, благодарение на това, което аз ви давам, постепенно вие ще овладеете Царствата небесни чрез собствената сила на Аза.
Цялата атмосфера на планинската проповед е пропита от този нов импулс: Азовата същност на човека.
А това се отнася и до следващите глави, които описват т.нар. изцеления.
към текста >>
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в
сфера
та на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей.
Ето защо Евангелието на Матей ни разказва (17, 1-13) как Христос отвежда тези ученици, отворени до най-голяма степен за неговите космически сили, на „високата планина", за да ги издигне над астралния план и да ги въведе в сферата на Девакана, където те можеха да съзерцават не само духовния първообраз на самия Христос Исус и връзките му с Девакана, но и духовните първообрази на онези, които се намираха в най-близки отношения с Христос Исус: Древния пророк Илия, който се беше реинкарнирал като Йоан Кръстител, предтечата на Христос Исус; като освен Илия сцената се разиграва след обезглавяването на Йоан и Йоан, следователно, се намира в духовния свят учениците видяха и другия духовен предводител, Мойсей.
Всичко това стана възможно, само защото тримата избрани ученици бяха издигнати в деваканическия свят, а не само до равнището на астралния свят. А това, че са издигнати в Девакана, узнаваме от следното място на Матеевото Евангелие. Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия. Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване. Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа.
към текста >>
340.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Той можа още да им посочи, че самостоятелното посвещение е възможно, само ако човек позволи на своя душевен свят да израсне в атмо
сфера
на спокойствие и постоянство.
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосмоса. Той им казва, че самите те са предразположени към посвещението и че то им предстои, и те ще навлязат в макрокосмическия свят, където те все повече и повече ще опознават истинската природа на Христос като онова Същество, което изпълва всички духовни пространства и чиито видим образ те имат в лицето на Исус от Назарет. Че те са готови за това посвещение и че ще се превърнат в посветени на цялото човечество ето какво трябваше да обясни Христос на своите ученици.
Той можа още да им посочи, че самостоятелното посвещение е възможно, само ако човек позволи на своя душевен свят да израсне в атмосфера на спокойствие и постоянство.
към текста >>
341.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша
сфера
, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества.
Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
342.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в
сфера
та на душата и на духа.
Достигаме до нивото на Властите (Ексузиай): тук имаме работа с изцяло различни сили. За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер.
Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа.
Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите.
към текста >>
Впрочем човекът не зависи единствено от тази
сфера
, влияеща принципно на астралното му тяло.
Достигаме до нивото на Властите (Ексузиай): тук имаме работа с изцяло различни сили. За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа.
Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло.
Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество.
към текста >>
Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила,
сфера
та на Духа на времето и достигат до по-висши откровения.
Нека засега да разгледаме това, което наричаме култура: тя представлява това, което хората имат да научат, за да се развиват. Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите.
Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения.
Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин. Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена? Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н.
към текста >>
343.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмо
сфера
за общност.
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там. Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена.
Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност.
Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение.
към текста >>
344.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в
сфера
, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека.
С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост.
към текста >>
345.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Той установил в Аугсбург своята първа голяма плани
сфера
и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди.
Едва при приемника на благосклонния към него крал противниците на Тихо Брахе скочили от всички страни - тогавашните лекари, професори от копенхагенския университет - и им се удало да настроят приемника на покровителя му срещу него. Така Тихо Брахе бил изгонен от отечеството си и трябвало пак да се придвижи на юг.
Той установил в Аугсбург своята първа голяма планисфера и позлатен глобус, където постоянно отбелязвал новите звезди, които откривал, и бройката на които накрая била хиляди.
След това в изгнание, в Прага, този човек е трябвало да намери смъртта си. Дори и днес, ако вземем не редовите учебници, но се обърнем към източниците и изучим поне Кеплер12, дори и днес можем да видим, как Кеплер стигнал до своите закони благодарение на това, което изработил преди него в своите щателни астрономически наблюдения Тихо Брахе. Това била личност, която освен всичко друго, с голям стил е носила в себе си отпечатък от това, което е било велико и значително от мъдростта на предходната епоха, но която не могла да намери себе си в нещото, което скоро изведнъж станало общопризнато под формата на материалистическия светоглед. Наистина колко своеобразна е съдбата на този Тихо Брахе!
към текста >>
346.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на
сфера
та на главния и на гръбначния мозък.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования.
Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък.
Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея. Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
347.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на
сфера
та на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме. При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията.
Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо. Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
348.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в
сфера
та на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието.
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система.
От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието.
А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза. Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от
сфера
та на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в
сфера
та на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това?
Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в
сфера
та на безжизненото.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма. Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят. И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса.
И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото.
От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.
към текста >>
349.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в
сфера
та на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества.
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно!
Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества.
Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>
350.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Сфера
та на Бодисатвите.
Буда и Христос.
Сферата на Бодисатвите.
към текста >>
351.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
СФЕРА
ТА НА БОДИСАТВИТЕ
СФЕРАТА НА БОДИСАТВИТЕ
към текста >>
352.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Трябва да си представим окултния процес така, че плодът на посвещението на тринадесетия се запази като остатък от неговото етерно тяло в атмо
сфера
та на Земята.
Тази нова форма беше такава, като че ли беше дадена от самия Христос. Това, което той им разкри, те нарекоха истинско християнство, синтез на всички религии и те правеха разлика между това истинско християнство и християнството на епохата, в която живееха. Тринадесетият умря сравнително млад и след това дванадесетте се посветиха на задачата да запишат в имагинации това, което им беше разкрил тринадесетият, защото това можеше да стане само така. Ето как се родиха символичните образи и фигури, които се съдържат в сборника на Хинрикус Мадатанус Теозофикус и в съобщенията на Е. П. Блаватска в книгата „Разбулената Изида”.
Трябва да си представим окултния процес така, че плодът на посвещението на тринадесетия се запази като остатък от неговото етерно тяло в атмосферата на Земята.
Този остатък действуваше инспириращо върху дванадесетте, както и върху техните следващи ученици, така че от тях можа да се роди розенкройцерското окултно течение. Обаче това етерно тяло продължи да действува по-нататък и то проникна след това етерното тяло на преродилия се тринадесети.
към текста >>
353.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмо
сфера
ще е нарастнала до висока степен.
Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване. Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите. Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение.
После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен.
За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера. И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао. Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика.
към текста >>
Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмо
сфера
.
И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване. Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите. Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение. После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен. За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам.
Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера.
И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао. Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика.
към текста >>
Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмо
сфера
ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика.
Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение. После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен. За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера. И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао.
Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика.
към текста >>
Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмо
сфера
на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми.
Средствата на източната мистика не достигаха, за да може тя да си го представи, но тя можеше да си представи онова, което щеше да настъпи като последствие от това събитие. Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след озарението на Буда като един вид войнство на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика.
Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми.
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс.
към текста >>
354.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната
сфера
.
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната сфера.
Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви. За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки. Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско разбиране за нещата. И който обгръща с поглед новото богословие, ще види колко безпомощни са от една страна противниците на християнството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на християнството. Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско разбиране за християнството, черпейки от неговите първоизточници.
към текста >>
355.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със
сфера
та на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата.
Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>
356.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над
сфера
та на Аза.
Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза.
И човекът не би могъл да развива своя Дух-Себе, черпейки от собствените си сили, а докато развива своя Дух-Себе в бъдещето, по определен начин трябва да му се помага чрез силите, които по-висшите Същества изпращат към Земята. Човекът е стигнал с развитието на своя Аз до там, че той може да стигне само до Съзнателната душа. Обаче това развитие не би било приключено, ако той не би развил в аванс това, което ще постигне своето истинско развитие, своето пълно, своето самостоятелно човешко развитие едва върху Юпитер, върху следващото въплъщение на нашата планета. Човекът би трябвало да развива своя Аз до края на Земното развитие. Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>
357.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако Вие давате обет да се придържате към този дух на мислене и действия, тогава в този час аз мога да си позволя и да призова долу благословията на духовните Същества, в които не е нужно да вярваме, понеже добре знаем, че се намираме в тяхната
сфера
.
Ако Вие давате обет да се придържате към този дух на мислене и действия, тогава в този час аз мога да си позволя и да призова долу благословията на духовните Същества, в които не е нужно да вярваме, понеже добре знаем, че се намираме в тяхната сфера.
Нека тук да властвуват добрите Духове и да благославят работата, която ще се върши на това място, тези Духове, за чието съществуване аз съм толкова сигурен, колкото съм сигурен и в присъствието на всички, които стоят тук в своите физически тела. Нека с тези думи да бъде осветено и това работно място. Защото всичко, което възниква в резултат на нашата подкрепена от добрите Духове работа, наистина ще бъде в състояние да предпази християнството от иначе неизбежно връхлитащия го мрак. Нека тук да властвуват Учителите на мъдростта и хармонията.
към текста >>
358.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Благодарение на обстоятелството, че Кристиян Розенкройц разбра как дейността на Буда можа да бъде пренесена от Земята на Марс, станаха възможни правилните въздействия, които Буда – намирайки се извън Земната
сфера
– може да упражнява върху хората.
Когато днес човек става медитиращ – какво означава това, аз вече разгледах в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” – същественото е, че при розенкройцерското обучение развитието е такова, че човекът не се откъсва от дейността, която неговата Карма изисква от него тук на Земята. Розенкройцерското езотерично развитие е съвместимо с всяка жизнена ситуация, с всяка професия.
Благодарение на обстоятелството, че Кристиян Розенкройц разбра как дейността на Буда можа да бъде пренесена от Земята на Марс, станаха възможни правилните въздействия, които Буда – намирайки се извън Земната сфера – може да упражнява върху хората.
към текста >>
359.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната
сфера
.
Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха.
Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера.
Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило. В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения. Оттогава Архаите се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове.
към текста >>
360.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната
сфера
е преодоляна.
През периода на Камалока етерната форма на човека се уголемява все повече и повече, така че най-външната ù граница се очертава от орбитата на Луната. Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето.
Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна.
Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната. Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството. Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>
Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в
сфера
та на Луната.
През периода на Камалока етерната форма на човека се уголемява все повече и повече, така че най-външната ù граница се очертава от орбитата на Луната. Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна.
Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната.
Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството. Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>
През следващия период, в
сфера
та на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината
сфера
.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера.
Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация.
към текста >>
Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в
сфера
та на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в
сфера
та на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в
сфера
та на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера.
Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си.
Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък.
към текста >>
Атеистите стават отшелници в
сфера
та на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си.
Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия.
Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души. Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето.
към текста >>
В
сфера
та на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора.
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити. Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт.
В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора.
Ако един човек се е отворил за Христовия Импулс, тогава неговата душа е отворена за всички хора. След като Мистерията на Голгота е вече исторически факт, ние можем да се свържем с Христовия Импулс, който е най-великата духовна сила. Обаче онзи, който не е приел Христовия Импулс в себе си, остава един духовен отшелник в сферата на Слънцето.
към текста >>
Обаче онзи, който не е приел Христовия Импулс в себе си, остава един духовен отшелник в
сфера
та на Слънцето.
После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт. В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора. Ако един човек се е отворил за Христовия Импулс, тогава неговата душа е отворена за всички хора. След като Мистерията на Голгота е вече исторически факт, ние можем да се свържем с Христовия Импулс, който е най-великата духовна сила.
Обаче онзи, който не е приел Христовия Импулс в себе си, остава един духовен отшелник в сферата на Слънцето.
към текста >>
Когато след смъртта, в
сфера
та на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една облакоподобна аура.
Трябва да обърнем внимание и на нещо друго.
Когато след смъртта, в сферата на Луната един човек се явява със своята аура пред един ясновидец, този ясновидец вижда, че в ядрото на огромното етерно тяло е загатната една облакоподобна аура.
Тя е еднакво тъмна във всички посоки и остава такава известно време през Меркуриевия период. В началото на Венериния период от едната страна на облакоподобната формация настъпва едно просветляване и ако наблюдаваме даден човек с погледа на ясновидеца, ние ще установим: Доколкото морален и религиозен е бил, дотолкова е могъл и да създаде отношения със Съществата от висшите Йерархии. Ако човекът е бил добър, през Венерения период той ще живее в духовно съприкосновение с по-висшите Същества; ако не е бил добър, той не може да ги разпознае и по този начин сам се осъжда на мъките и страданията, които го очакват там като отшелник.
към текста >>
А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до
сфера
та на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди.
Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота. Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години. Според днешните условия ние сме достатъчно силни, за да станем обитатели на Слънцето.
А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до сферата на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди.
При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш.
към текста >>
До времето на пребиваването ни в
сфера
та на Слънцето ние сме ръководени от Христос.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос.
Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето.
към текста >>
Ако през времето на пребиваването ни в
сфера
та на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя.
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя.
Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
към текста >>
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата
сфера
нататък в мировите пространства.
Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи.
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
към текста >>
361.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
това, което влиза в
сфера
та на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е.
това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в
сфера
та на Духа, а
сфера
та на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание.
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание.
Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството. Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас. Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа.
към текста >>
Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето,
сфера
та на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата
сфера
на съвместната човешка дейност, е именно
сфера
та на Духа.
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание. Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството. Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа.
към текста >>
362.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, чрез нашето Движение може да се проникне в истинското розенкройцерство, обаче
сфера
та на нашето духовно Движение, която обхваща една много по-широка област, отколкото тази на розенкройцерите, а именно
сфера
та на цялата антропософия, не трябва да се нарича „розенкройцерска“; тя следва да се нарече „Духовната наука на 20 век“ или просто „Антропософия“.
Ние не стоим вече на същото място, на което са стояли розенкройцерите от 13 век и през следващите векове, а се съобразяваме с напредъка на човешката душа. Ето защо това, което показах в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ като най-подходящ път за издигане в духовните сфери, не бива да се смесва с онова, което наричаме „розенкройцерски път“.
Следователно, чрез нашето Движение може да се проникне в истинското розенкройцерство, обаче сферата на нашето духовно Движение, която обхваща една много по-широка област, отколкото тази на розенкройцерите, а именно сферата на цялата антропософия, не трябва да се нарича „розенкройцерска“; тя следва да се нарече „Духовната наука на 20 век“ или просто „Антропософия“.
Особено хората извън нашите среди съзнателно или не биха изпаднали в голямо недоразумение, ако квалифицират нашето Движение направо като „розенкройцерско“. За нас е извънредно близко и скъпо онова душевно постижение, извоювано в зората на съвременния окултен духовен живот през 13 век, а именно, че всяко днешно посвещение трябва да зачита и да цени в най-дълбокия смисъл на думата онзи свещен център на волята, за който говорих вчера. И понеже чрез окултните методи, за които стана дума вчера, човешката воля бива потъпквана и насочвана в строго определена посока, истинският окултизъм трябва енергично да се бори срещу подобни окултни техники.
към текста >>
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в
сфера
та на своята душа, в своя чувствен свят думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм.
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в сферата на своята душа, в своя чувствен свят думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм.
Ето защо е интересно да видим, как и при втората личност, за която споменах, при Дросбах, мисленето не поема по пътя на будизма, а по един универсален космически път, макар и по един несъвършен начин, понеже естествено-научните идеи през първата половина на 19 век все още не бяха приели съответните мисловни форми. Дросбах изхожда от тогавашните естествено-научни идеи и разглежда душата в космически измерения. И той не може да си я представи по друг начин, освен че, така да се каже, зародишът преминава през една външна форма, за да се появи по-късно в други външни форми, или казано по друг начин да се реинкарнира. При Дросбах тази идея звучи донякъде фантастично, защото той смята, че преобразяването трябва да засегне целия свят, докато Лесинг обхваща с мисълта си кратки, но несъмнено напълно възможни периоди от време. Съвсем правилни са и изводите на Виденман в неговата наградена книга върху безсмъртието на душата и свързаните с него реинкарнации.
към текста >>
363.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън
сфера
та на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос.
Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н.
Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос.
към текста >>
364.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмо
сфера
на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмо
сфера
на Земята.
Ако например Вие прибавите една капка от даде на субстанция в определено количество течност, капката се разтваря и може да оцвети цялата течност. В областта на материалния свят това е ясно за всеки. Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят. Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела.
И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята.
Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше. И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс. Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос. Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмо
сфера
на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят. Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше.
И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос. Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмо
сфера
на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция. Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък.
Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв. А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмо
сфера
та около тях.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция. Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък. Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“. Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв.
А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
365.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, той остана недокоснат от всички луциферически и ариманически влияния; и представляваше нещо, което в сравнение с Азовете на другите хора, бихме могли да си представим като една празна
сфера
, като нещо, което е останало напълно незасегнато и въобще девствено по отношение на всички земни изживявания, едно „нищо“, нещо отрицателно по отношение на всички земни изживявания.
Ако сега се обърнем поне отчасти към окултното познание, насочено към този Аз нещо, което за днешните хора, естествено, е безкрайно глупаво ние ще видим, че този Аз, който беше, така да се каже, задържан като „резерва“, без да се инкарнира в едно или друго човешко тяло, всъщност беше предоставен на онези свещени Мистерии, които съществуваха през Атлантската епоха, а и след нея. Той беше „съхраняван“ в един важен мистериен център като в един вид дарохранителница. Благодарение на това, този Аз се отличаваше с твърде особени качества; той се отличаваше например, с тази особеност, че остана напълно недокоснат от всичко онова, което въобще един човешки Аз би могъл да научи на Земята.
Следователно, той остана недокоснат от всички луциферически и ариманически влияния; и представляваше нещо, което в сравнение с Азовете на другите хора, бихме могли да си представим като една празна сфера, като нещо, което е останало напълно незасегнато и въобще девствено по отношение на всички земни изживявания, едно „нищо“, нещо отрицателно по отношение на всички земни изживявания.
към текста >>
Това, което той изживя, го изпълни с непоколебимата увереност: човекът се издига до тези изживявания едва тогава, когато „писанията са се изпълнили“, защото един ден в духовната атмо
сфера
на Земята действително ще има един цялостен човешки фантом, едно възкръснало от гроба човешко тяло, сияещо в своята свръхсетивна форма!
Той беше един посветен, който до тогава знаеше само, че индивидуалностите, които чрез посвещението успяваха да се свържат с духовния свят, в своето етерно тяло оставаха независими от физическото тяло и до известна степен можеха да се явят в най-чистата форма на своето етерно тяло на онези, които имаха готовност да ги видят. Ако Павел би възприел само явяването на едно чисто етерно тяло, независимо от физическото, той би говорил по друг начин. Той би казал, че е видял един посветен, който е живо свързан с планетарното развитие на Земята и е напълно независим от своето физическо тяло. За него това не би представлявало никаква изненада. Следователно, неговото изживяване пред Дамаск беше нещо съвсем друго.
Това, което той изживя, го изпълни с непоколебимата увереност: човекът се издига до тези изживявания едва тогава, когато „писанията са се изпълнили“, защото един ден в духовната атмосфера на Земята действително ще има един цялостен човешки фантом, едно възкръснало от гроба човешко тяло, сияещо в своята свръхсетивна форма!
към текста >>
366.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената
сфера
, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации.
Когато разглеждаме предхристиянските времена, ние констатираме и това вече сме споменавали, макар и по друг повод -, че в известен смисъл тогавашните хора са били по-различни от днешните. Слизайки от духовните светове в своите инкарнации, хората донесоха със себе си, така да се каже, определено количество от божествения субстанциален елемент. Но постепенно, колкото повече човекът напредваше в земните инкарнации, толкова повече този божествен елемент пресъхваше и това стана ясно най-вече с наближаването на събитията от Палестина.
Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации.
Хората все още усещаха последните въздействия, идващи от този божествен елемент. Но когато дойде времето на Йоан Кръстител, този елемент пресъхна окончателно. Вие помните какво означават думите на Йоан Кръстител: Променете вашето светоусещане, защото времената се измениха; сега вече вие не можете да се издигнете до духовния свят както досега, защото условията са съвсем други. Ето какво означават думите: „Покайте се“. Променете цялото си светоусещане и отворете сърцата си за онова божествено Същество, което отново ще върне на човеците това, което те трябваше да изгубят в хода на своите инкарнации!
към текста >>
367.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата
сфера
на нашето минало.
И тогава вече хората ще проумеят, какво точно ще означава за тях да усещат връзката с Христовия Импулс.
Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало.
Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята. Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации. Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата.
към текста >>
“, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в
сфера
та на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума. Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим!
“, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
към текста >>
368.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в
сфера
та на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
369.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние непрекъснато напомняме, че никой не може да стигне до висшето познание, ако остане в
сфера
та на ежедневното мислене, в
сфера
та на естественонаучното мислене.
Но сега тази безкористна всеотдайност трябва да бъде усилена, защото човекът може да се издигне до висшите светове само чрез едно усилване на своята безкористна всеотдайност. Да, човекът трябва да изживее и то усилени до пределна степен двете душевни състояния: Себе-забравата и себе-заличаването.
Ние непрекъснато напомняме, че никой не може да стигне до висшето познание, ако остане в сферата на ежедневното мислене, в сферата на естественонаучното мислене.
Нека да сме наясно: Строго погледнато, ежедневното мислене, както и цялата естествена наука са подчинени на смътната човешка воля, на човешкото своеволие, защото тук от решаващо значение са унаследените или придобити усещания, чувства и представи. Нека да не забравяме: В тази област заблужденията са нещо ежедневно. При нас често идват хора и казват: Добре, ние нямаме нищо против вашата Духовна наука, обаче не можем да приемем нещо, което противоречи на нашето мислене, нито пък твърдения, които са непроверени! Разбира се, непроверени твърдения не бива да бъдат приемани. Ако обаче човекът държи пред своя поглед единствено себе си и се съобразява само с това, което вече знае, той никога няма да направи нито крачка напред!
към текста >>
В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена
сфера
се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра.
Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега към нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха. Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята. Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце. И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи".
В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра.
Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно. Следователно, това, което идва от Духовете на Мъдростта, ние трябва да си го представяме като че ли тръгва от един общ център: то се излъчва по всички посоки, за да бъде уловено от Архангелите, които после ще го върнат обратно.
към текста >>
Да, от вътрешната повърхност на
сфера
та са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно.
Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята. Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце. И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи". В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра.
Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно.
Следователно, това, което идва от Духовете на Мъдростта, ние трябва да си го представяме като че ли тръгва от един общ център: то се излъчва по всички посоки, за да бъде уловено от Архангелите, които после ще го върнат обратно.
към текста >>
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна
сфера
, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце. Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта. Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на
сфера
та.
Нека още веднъж да си изградим подходяща представа за всички тези процеси, както постъпихме и последния път, когато се спряхме на образа на Престолите и тяхната саможертва, на току-що родените Духове на Времето и т.н.
Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на сферата.
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите. Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
към текста >>
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна
сфера
, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите.
Нека още веднъж да си изградим подходяща представа за всички тези процеси, както постъпихме и последния път, когато се спряхме на образа на Престолите и тяхната саможертва, на току-що родените Духове на Времето и т.н. Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на сферата.
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите.
Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
към текста >>
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна
сфера
на Слънцето.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето.
Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи.
към текста >>
Да, планетарната
сфера
на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето.
Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение.
Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи. Пратеници на Началата ето какво представляват те!
към текста >>
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата
сфера
, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи.
Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея. Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21. Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>
370.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл, Старото Слънце застава пред нас като един вид космическа
сфера
, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои.
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл, Старото Слънце застава пред нас като един вид космическа сфера, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои.
Нека да си представим и друго: Как в средата на тази пръстеновидна формация се сблъскват двата вида жертви приетите и отхвърлените. И сега от сблъсъка между приетите и отхвърлените жертви, на Старото Слънце възниква нещо, което бихме могли да наречем „удвояване" или „разделяне" на цялата Слънчева субстанция. Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако сравним тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви. Ето как енергията на отхвърлените жертви практически разделя Слънчевата субстанция на две отделни части.
към текста >>
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмо
сфера
, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмо
сфера
на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна.
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>
Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга
сфера
, която е напълно извън неговото влияние.
От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак.
Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние.
Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога. Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята. Да, жертвоприношението на древните патриарси е нещо, до което ние лесно можем да се доближим с помощта на понятия като „резигнация", „отхвърляне на жертвата" и т.н.
към текста >>
Но тук ние срещаме нещо друго: предварителния, величествен отказ от страна на Христос Исус, един отказ от избавление, благодарение на който в Неговата
сфера
се промъква самия враг: Юда.
Обаче резигнацията на висшите Същества ние можем да срещнем и на друго място от нашата земна история, и тук ние отново ще посочим нещо, за което стана дума последния път, а именно „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. Извикаме ли тази сцена пред душата си, ние сякаш се изправяме пред централното събитие от планетарната еволюция на Земята, пред самия Христос. И сега, за да проникнем в дълбокия смисъл на този образ, ние трябва да си спомним и думите от Евангелието на Матей: „Или мислиш, че не мога да призова цяло войнство от Ангели, ако поискам да се избавя от жертвената смърт? "26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на Бога.
Но тук ние срещаме нещо друго: предварителния, величествен отказ от страна на Христос Исус, един отказ от избавление, благодарение на който в Неговата сфера се промъква самия враг: Юда.
Така в Христос Исус ние трябва да виждаме едно отражение на онези Същества, с чиято еволюционна степен се запознахме току-що, онези свръхсетивни Същества, които трябваше да отхвърлят жертвата, онези свръхсетивни Същества, чиято дълбока същност се свежда именно до резигнацията.
към текста >>
371.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Обикновено най-вътрешната, интимна
сфера
на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи.
Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание". През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция.
Обикновено най-вътрешната, интимна сфера на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи.
В противен случай ако изключим копнежа тези Същества биха останали душевно празни. Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
към текста >>
372.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмо
сфера
, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества.
Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
към текста >>
Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмо
сфера
на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва.
Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>
Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмо
сфера
, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва!
Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва!
И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>
Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към
сфера
та на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества.
Нека да си послужим и с едно друго сравнение, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета. Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето. Обаче Слънцето отхвърля жертвата и сега жертвената субстанция се натрупва в по-низшите Същества, които в своята пълна самотност, в своята пълна изолираност се изпълват с непрекъснат, мъчителен копнеж.
Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества.
Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили. За всичко това стана дума в предишната лекция. Тогава посочихме, че благодарение на външните впечатления, на вътрешните възприятия и главно поради обстоятелството, че в акта на жертвата, въпросните Същества не се свързват с по-висшите Същества настъпва един вид заместител на тези връзки.
към текста >>
373.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната
сфера
на работата на природата.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
към текста >>
374.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в
сфера
та на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията.
Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят. Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано. Понеже тази способност ми е отнета поради външни фактори, които не се намират в моя дух, а извън него, аз ще я притежавам отново, доколкото ще живея в едно ново прераждане вече не в неподходящи, а в подходящи външни условия.
Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията.
към текста >>
375.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в
сфера
та на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н.
Сигурно вече сте чували, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик. Много необразовани антропософи представят редицата прераждания така, че хората да смятат, че способностите, които имаме в настоящата инкарнация, ще се открият също в миналата или в повече предходни прераждания. Това е най-лошият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи. Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното. Например хора, които в предишния живот са били добри математици, навлизат в настоящата инкарнация напълно лишени от математическа дарба.
И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н.
сме имали в предишната си инкарнация, тогава ще направим добре, ако помислим какви способности в най-малка степен имаме в това си прераждане, какво най-малко ни се удава. Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен. Казвам „вероятно“, защото тези неща, от една страна, са верни, а от друга страна, често се пресичат с други факти. Може да се случи например така, че някой да е имал голяма математическа дарба в предишната си инкарнация, но да е умрял рано, така че талантът му да не е могъл да се развие и прояви напълно. Тогава в следващата си инкарнация този човек ще се роди отново с математическа дарба, която да бъде като едно продължение на тази от предишния живот.
към текста >>
376.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната
сфера
и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
Бихме могли да приведем стотици доводи в подкрепа на току-що казаното, но трябва да изтъкнем главно следното. Да разгледаме хората от по-ранните епохи на западно-европейската култура и далеч по-големия брой на хората, които днес са в лоното на западноевропейската култура. Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие.
Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята
сфера
, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята.
Когато човек стигне до познанието за прераждането и кармата, нещата стават напълно различни.
Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята.
Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност.
към текста >>
377.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Може също така да се каже следното нещо, почерпано изцяло от
сфера
та на опита: Когато процедираш така, придобиваш едно душевно впечатление, едно впечатление в областта на чувствата за човека, който си бил по-рано.
Именно това е антропософия – когато разглеждаме нещата в тяхната цялост, а не просто като сума от теории, от информация за фактите, които съществуват. Тя ни дава препоръки и указания за това как може да се постигне едно или друго нещо. Антропософията казва: Ти ще бъдеш воден все повече в посока на това да можеш по-лесно да си припомниш нещо.
Може също така да се каже следното нещо, почерпано изцяло от сферата на опита: Когато процедираш така, придобиваш едно душевно впечатление, едно впечатление в областта на чувствата за човека, който си бил по-рано.
Така стигаме до това, което бихме могли да наречем разширяване на нашата памет. Това, което ни се разкрива по този начин, отначало е само един мисловен факт дотогава, докогато създаваме описания вече мислен човек. Но той не остава само в нашите мисли. Той се трансформира в душевни впечатления и когато прави това, ние знаем: В това, което изпитваме, имаме нещо, което има общо с нашата предишна инкарнация. Нашата памет се разширява и обхваща и предишната ни инкарнация.
към текста >>
378.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
н., и това, което получава в
сфера
та на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна.
Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили. И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т.
н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна.
Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
При поети, писатели и други работещи в
сфера
та на духовното хора това може и да се получи.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща!
При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи.
Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
379.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата
сфера
на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
Стр. 19. какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, анатом.
В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
към текста >>
380.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмо
сфера
та, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно. Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили.
Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди.
След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>
381.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това астрално тяло е свързано със Земята, то се състои от по-висши същества, от по-висши духове, и в областта на тези по-висши духове, които обгръщат планетата Земя и я проникват като една духовна атмо
сфера
, в областта на тези духове се потопява собственото астрално тяло на човека през време на нощта.
Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо. Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си. Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване.
Това астрално тяло е свързано със Земята, то се състои от по-висши същества, от по-висши духове, и в областта на тези по-висши духове, които обгръщат планетата Земя и я проникват като една духовна атмосфера, в областта на тези духове се потопява собственото астрално тяло на човека през време на нощта.
За окултното наблюдение съществува една голяма разлика между описаните отначало категории природни духове, между духовете на Земята, духовете на Водата и т.н. и тези духове, които направляват природните духове. Природните духове се занимават с това, да правят да узреят, да увехнат природните същества, следователно да внасят живот в цялата планетарна земна област. Не така е при тези духовни същества, които можем да наречем в тяхната цялост астрално тяло на Земята. Тези духовни същества са такива, че когато човек може да се запознае с тях чрез своя окултен поглед, той ги чувствува вече като същества, които имат работа с неговата собствена душа, с неговото собствено астрално тяло.
към текста >>
382.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една
сфера
, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои.
За да се запознаем със същността на духовните сили и същества, които действуват в различните природни царства и в небесните тела, ние трябва да се запознаем първо със самите тези духовни същества. Ние поста вихме вече едно начало на това запознаваме в първите три сказки. Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят. Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия.
В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои.
След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
383.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Следователно ние си представяме правилно една планета като Марс или Меркурий, когато си я представяме първо според нейната физическа форма и си я представяме заобиколена и проникната от една духовна атмо
сфера
, която се простира в безкрайността, която има във физическата форма на планетата именно своята физическа форма, създание на Духовете на Формата и в нейната окръжност има Съществата на другите йерархии.
Следователно когато в смисъла на Духовната Наука искаме да имаме пред себе си цялостното същество на една планета, ние трябва да кажем: в мировото пространство нашето възприятие среща планетата, като тя ни показва в светлина своята физическа страна, дадена и от духа на формата; и както човекът скрива за физическия поглед своите по-висши членове, така планетата скрива за нас това, което царува като висши същества на Ангелските йерархии в планетата и около нея.
Следователно ние си представяме правилно една планета като Марс или Меркурий, когато си я представяме първо според нейната физическа форма и си я представяме заобиколена и проникната от една духовна атмосфера, която се простира в безкрайността, която има във физическата форма на планетата именно своята физическа форма, създание на Духовете на Формата и в нейната окръжност има Съществата на другите йерархии.
Едва тогава ние имаме цялостната планета, когато я разглеждаме така, че в средата има физическото като една ядро и около нея духовни обвивки, които се състоят от Съществата на йерархиите. В следващите сказки ще разгледаме това по-подробно; за да посочим обаче, така да се каже, още днес посоката на нашето разглеждане, ще кажем първо като съобщение, което окултното изследване ни дава, още следното.
към текста >>
384.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмо
сфера
, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите.
Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
към текста >>
Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на
сфера
, а така, че имаме един вид силно сплескана
сфера
, с една леща.
Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/.
Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща.
Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер. Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/. За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/. Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно.
към текста >>
Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана
сфера
, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн.
За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща.
Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн.
Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер. Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/. За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/. Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно. И това, което астрономът описва, то е само едно тяло /б1/, което се намира така да се каже на най-външния край на истинския окултен Юпитер.
към текста >>
И наоколо бихме имали планетарните сфери до
сфера
та на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя!
Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето.
И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя!
Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/.
към текста >>
Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна
сфера
, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана
сфера
/виж рисунката/.
И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях.
Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/.
В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето. На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн. Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс.
към текста >>
В една друга точка на тази етерна
сфера
действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън.
Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/.
В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън.
Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето. На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн. Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс.
към текста >>
Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна
сфера
с центъра в Слънцето.
Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън.
Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето.
На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн. Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс.
към текста >>
В смисъла на това, което беше обяснено, нашата Земя би трябвало да бъде една сплескана
сфера
, която има своя център в Слънцето, а на най-външния край би трябвало да има една такава вдлъбнатост, един вид дупка.
тук действуват насреща анормалните Духове На Формата и вгъват, вдълбават навътре етерната субстанция така, така че всъщност се ражда една дупка в тази етерна субстанция. По отношение на първоначалната етерна субстанция на планетата там, където физическото око вярва, че вижда планетата, няма именно нищо, а истинската планета е там, където физическото око не вижда нищо. Тази е особеността на майята, на илюзията: на мястото, където е виждана физическата планета, има една дупка. Вие ще кажете може би, че това е една странна представа, че всъщност там, където се вижда физическата планета, трябва да има една дупка; защото вие ще се позовете на нашата Земя.
В смисъла на това, което беше обяснено, нашата Земя би трябвало да бъде една сплескана сфера, която има своя център в Слънцето, а на най-външния край би трябвало да има една такава вдлъбнатост, един вид дупка.
Можете да кажете: "Хубава работа и тази! Ние съвсем точно знаем, че ходим върху една твърда, масивна Земя." Също така бихме могли да приемем, че там, където се намира Сатурн, Юпитер, Марс, че там самопонятно би трябвало да има масивни пълнежи, а не дупки. И въпреки всичко! Също и там, където Вие ходите по нашата Земя, където в смисъла на майята вярвате че ходите върху една твърда, масивна почва, там също в действителност ходите върху една дупка. Самата наша Земя, доколкото тя е едно физическо натрупване на материя, е една дупка в мировото пространство, едно вдълбаване в мировото пространство.
към текста >>
385.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото можем да считаме
сфера
та на влияние на неподвижните звезди от Серафимите до Духовете на Мъдростта надолу, а
сфера
та на влияние на планетите до Духовете на Формата надолу.
Следователно когато насочим погледа върху неподвижната звезда, ние можем тогава да кажем: животът върху неподвижната звезда е нещо толкова възвишено, толкова величествено, толкова мощно, че съществата, които се развиват върху неподвижната звезда, могат да имат работа само с такива възвишени същества, каквито са Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, докато тези същества, които изминават тяхната еволюция върху неподвижната звезда, а именно Духовете на Движението и Духовете на Формата са безсилни да направят нещо за нейното развитие. Те нямат такъв висок ранг; те, които означават извънредно много за човечеството на нашата планета, нямат никакво значение за съществата на неподвижната звезда, безсилни са да се намесят в развитието, в еволюцията на неподвижната звезда. Следователно когато обгърнем с поглед от една страна същността на планетата и се абстрахираме първо от човека, който живее върху планетата, върху нашата Земя, ние можем да кажем: за планетата, доколкото тази планета има своето положение в слънчевата система, върху развитието имат влияние съществата до Духовете на Формата надолу.
Така щото можем да считаме сферата на влияние на неподвижните звезди от Серафимите до Духовете на Мъдростта надолу, а сферата на влияние на планетите до Духовете на Формата надолу.
към текста >>
Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна
сфера
съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем:
сфера
та на Луната се простира до областта на Архангелите надолу.
Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната. Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу.
*/виж рис. 1/
към текста >>
Така щото астралната
сфера
на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми.
Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота. От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми.
И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>
И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за
сфера
та на Серафимите.
Такива методи следователно, които изхождат от това, че проследяваме един човек, който не е само един мислене, чувствуващ и волящ човек, а който може да ни направи едно особено впечатление. Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин. Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите.
И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите.
Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите. Сферата на кометите стига до Херувимите; Следователно трябва да знаем, в какво се състои същността на Серафимите и Херувимите, за да разберем, какъв смисъл имат веществото и движението на кометите.
към текста >>
Сфера
та на кометите стига до Херувимите; Следователно трябва да знаем, в какво се състои същността на Серафимите и Херувимите, за да разберем, какъв смисъл имат веществото и движението на кометите.
Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите. И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите. Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите.
Сферата на кометите стига до Херувимите; Следователно трябва да знаем, в какво се състои същността на Серафимите и Херувимите, за да разберем, какъв смисъл имат веществото и движението на кометите.
към текста >>
Следователно еволюцията в кометите е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Херувимите; еволюцията в неподвижнита звезда е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Мъдростта; еволюцията на самата планета, независимо от човека, който я обитава, е зависима от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Формата; и онова, което действува върху Луната, е зависимо от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до
сфера
та на Архангелите.
Следователно еволюцията в кометите е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Херувимите; еволюцията в неподвижнита звезда е зависима от съществата на висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Мъдростта; еволюцията на самата планета, независимо от човека, който я обитава, е зависима от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до Духовете на Формата; и онова, което действува върху Луната, е зависимо от силите, които изхождат от висшите йерархии стигайки надолу до сферата на Архангелите.
Така ние описахме живота на една планетна система от различни страни и на този основа можем да градим по-нататък в следващите вечери, във всеки случай трябва да има ме предвид, че именно при един такъв въпрос можем да видим в най-висшия смисъл, как не можем да се справим с шаблонни дефиниции по отношение на тези неща.
към текста >>
386.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмо
сфера
.
Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот.
Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта.
към текста >>
При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмо
сфера
на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера. Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън. Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта.
При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин.
Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно.
към текста >>
387.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото
сфера
та на отделните Духове на Времето.
Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите. Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението. Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък.
Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето.
Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението. Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето.
към текста >>
Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото
сфера
та на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън
сфера
та на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението.
Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите. Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението. Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък. Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето.
Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението.
Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето. Така например културният импулс на Духа на Движението, който действува от планетата, която днешната астрономия нарича Венера и която старата астрономия наричаше.
към текста >>
един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната
сфера
, а от мировата
сфера
, от Космоса.
Нещата стоят така, че тази знаменита книга, Тайното учение на Блаватска, изнася велики истини, които обаче трябва да познаем по правилен начин. Тази книга не трябва да се приема просто като една догмена книга, а трябва да се проследят всички отделни неща; само тогава може да бъде познато величието на тази книга. От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П. Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди. С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е.
един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса.
С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е. в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П. Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това. Тези неща трябва да бъдат извлечени именно от дълбочините на Окултизма и в тези тънки и също велики истини нещата не трябва да бъдат обърквани едно през друго. Но моето твърдение не е, че в момента, в който един Бодисатва се издига до чин Буда, върху него действува вдъхновяващо само Духът на Движението, а чрез Буда действуваха тогава съществата на висшите йерархии.
към текста >>
С това той бе отнесен от земната
сфера
в Нирвана, т.е.
Тази книга не трябва да се приема просто като една догмена книга, а трябва да се проследят всички отделни неща; само тогава може да бъде познато величието на тази книга. От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П. Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди. С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е. един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса.
С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е.
в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П. Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това. Тези неща трябва да бъдат извлечени именно от дълбочините на Окултизма и в тези тънки и също велики истини нещата не трябва да бъдат обърквани едно през друго. Но моето твърдение не е, че в момента, в който един Бодисатва се издига до чин Буда, върху него действува вдъхновяващо само Духът на Движението, а чрез Буда действуваха тогава съществата на висшите йерархии. Същественото е, че от онзи момент другите духове на по-ниските йерархии отпаднаха; че той можа да се свърже непосредствено с онези Същества, които наричаме нормално развити Духове на Движението.
към текста >>
в това, в което земната
сфера
не действува вече. Х.П.
От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П. Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди. С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е. един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса. С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е.
в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П.
Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това. Тези неща трябва да бъдат извлечени именно от дълбочините на Окултизма и в тези тънки и също велики истини нещата не трябва да бъдат обърквани едно през друго. Но моето твърдение не е, че в момента, в който един Бодисатва се издига до чин Буда, върху него действува вдъхновяващо само Духът на Движението, а чрез Буда действуваха тогава съществата на висшите йерархии. Същественото е, че от онзи момент другите духове на по-ниските йерархии отпаднаха; че той можа да се свърже непосредствено с онези Същества, които наричаме нормално развити Духове на Движението.
към текста >>
Следователно докато при животното Духовете на Движението действуват само в груповите сили, в силите, които създават груповите форми, при растенията още в астралното тяло действува това, което принадлежи на
сфера
та на Духовете на Движението.
Сега, преди да разгледаме културния процес на човечеството по-нататък относно една друга точка, искаме да преминем към растителното царство. При растителното царство виждаме, че вече самото астрално тяло може да бъде намерено на астралното поле, там, където може да бъде намерен груповият аз на животните. Това ни довежда отново обратно до действителния факт, който се показва на окултния поглед, че за растенията не само в груповия аз, а и вече в астралното тяло действуват сили, които сега идват от вън от планетната система, от звездите.
Следователно докато при животното Духовете на Движението действуват само в груповите сили, в силите, които създават груповите форми, при растенията още в астралното тяло действува това, което принадлежи на сферата на Духовете на Движението.
Това са също потомци на Духовете на Движението, само че те се различават от другите потомци чрез това, че са се образували по друго време, но действуват също като потомци на Духовете на Движението върху астралното тяло на растенията, не само върху аза. Ние отново можем да кажем именно, че върху астралното тяло на растенията действуват от планетите на нашата план нетна система силите на Духовете на Движението или на техните потомци. Именно астралното тяло при всяко същество е онова, което дава импулса за движението. От растението на физическото поле имаме физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>
Ако върху растенията биха действували някакви сили от
сфера
та на Духовете на Движението, понеже астралното тяло не се намира вътре в растенията, а ги обгръща от вън, тези сили биха поставили растенията в движение, обаче сега не така, както се движат хората и животните, а така, че те извличат растението от земята, както то се ражда.
Ако върху растенията биха действували някакви сили от сферата на Духовете на Движението, понеже астралното тяло не се намира вътре в растенията, а ги обгръща от вън, тези сили биха поставили растенията в движение, обаче сега не така, както се движат хората и животните, а така, че те извличат растението от земята, както то се ражда.
Когато видите, как при едно растение силите се развиват по-нататък като в спирали от изходното място на един лист до изходното място на друг лист, тогава имате дейността на тези сили, които действуват от планетите. И според това, дали силите на потомците на Духовете на Движението действуват от една или друга планета, тази особена линия, която образуват изходните места на листата, става друга.
към текста >>
И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна
сфера
.
Но тук ние се натъкваме на нещо особено. Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето към центъра на Земята. Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта. По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа към Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания. Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство.
И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
към текста >>
Сфера
та на един такъв Дух, който някога вдъхнови Буда, който следователно е Духът на Движението на Планетата Меркурий, тази
сфера
е още малка в отношение с много по-обширната
сфера
, която в процеса на развитието на човечеството е дирижирана от чувствуваната като единство духовна Същност на Мъдростта, която трябва да бъде търсена на Слънцето.
Сферата на един такъв Дух, който някога вдъхнови Буда, който следователно е Духът на Движението на Планетата Меркурий, тази сфера е още малка в отношение с много по-обширната сфера, която в процеса на развитието на човечеството е дирижирана от чувствуваната като единство духовна Същност на Мъдростта, която трябва да бъде търсена на Слънцето.
Ако се върнем назад в миналото в културата на древна Индия, там ще намерим, че седемте свещени. Риши /индийски Учители/ са говорели за това, което всеки един от тях можеше да даде на човечеството от техните окултни основи. Те имаха съзнанието, че бяха съхранили това, което е било направлявано от Духовете на Движението в течение на седем дълги културни периода. И като че наведнъж в земното развитие трябваше да действуват седем редуващи се една след друга епохи, чрез това, че поставиха един до друг в един колегиум велики индивидуалности, стана така, че тези седем редуващи се дейности на Духовете на Движението се проявиха в това, което седемте свещени Риши имаха да кажат на човечеството, всеки един от себе си. С това те не твърдяха, че това, което имаха да дадат, е непосредствено едно излияние на един Дух на Движението, а казваха: това е като един спомен в душата на всеки един за това, което Духовете на Движението бяха дали по-рано.
към текста >>
Обаче тези седем свещени Риши казваха същевременно: над това, което ние имаме да дадем като култури на редуващите се епохи, се намира нещо друго, което живее над нашата
сфера
.
Риши /индийски Учители/ са говорели за това, което всеки един от тях можеше да даде на човечеството от техните окултни основи. Те имаха съзнанието, че бяха съхранили това, което е било направлявано от Духовете на Движението в течение на седем дълги културни периода. И като че наведнъж в земното развитие трябваше да действуват седем редуващи се една след друга епохи, чрез това, че поставиха един до друг в един колегиум велики индивидуалности, стана така, че тези седем редуващи се дейности на Духовете на Движението се проявиха в това, което седемте свещени Риши имаха да кажат на човечеството, всеки един от себе си. С това те не твърдяха, че това, което имаха да дадат, е непосредствено едно излияние на един Дух на Движението, а казваха: това е като един спомен в душата на всеки един за това, което Духовете на Движението бяха дали по-рано. Защото великите мъдрости, които свещените Риши дадоха на човечеството, бяха великите спомени за атлантските култури, само че приели една нова форма.
Обаче тези седем свещени Риши казваха същевременно: над това, което ние имаме да дадем като култури на редуващите се епохи, се намира нещо друго, което живее над нашата сфера.
Свещените Риши наричаха Вишвакарман това, което се намираше над тяхната сфера. Следователно те намекваха за нещо, което се намира над тяхната сфера, което обхваща една по-голяма земна сфера в сравнение с тази на отделните Духове на Движението. Както тези сфери на Духовете на Времето, свещените Риши намекваха за културни епохи, които са по-големи от тези на отделните Духове на Движението. След това дойде културата на Заратустра, която сочеше отново същото нещо, което свещените Риши нарекоха Вишвакарман; само че той сочеше това по свой начин. Той го нарече Аура-Маздао.
към текста >>
Свещените Риши наричаха Вишвакарман това, което се намираше над тяхната
сфера
.
Те имаха съзнанието, че бяха съхранили това, което е било направлявано от Духовете на Движението в течение на седем дълги културни периода. И като че наведнъж в земното развитие трябваше да действуват седем редуващи се една след друга епохи, чрез това, че поставиха един до друг в един колегиум велики индивидуалности, стана така, че тези седем редуващи се дейности на Духовете на Движението се проявиха в това, което седемте свещени Риши имаха да кажат на човечеството, всеки един от себе си. С това те не твърдяха, че това, което имаха да дадат, е непосредствено едно излияние на един Дух на Движението, а казваха: това е като един спомен в душата на всеки един за това, което Духовете на Движението бяха дали по-рано. Защото великите мъдрости, които свещените Риши дадоха на човечеството, бяха великите спомени за атлантските култури, само че приели една нова форма. Обаче тези седем свещени Риши казваха същевременно: над това, което ние имаме да дадем като култури на редуващите се епохи, се намира нещо друго, което живее над нашата сфера.
Свещените Риши наричаха Вишвакарман това, което се намираше над тяхната сфера.
Следователно те намекваха за нещо, което се намира над тяхната сфера, което обхваща една по-голяма земна сфера в сравнение с тази на отделните Духове на Движението. Както тези сфери на Духовете на Времето, свещените Риши намекваха за културни епохи, които са по-големи от тези на отделните Духове на Движението. След това дойде културата на Заратустра, която сочеше отново същото нещо, което свещените Риши нарекоха Вишвакарман; само че той сочеше това по свой начин. Той го нарече Аура-Маздао. Както свещените Риши така също и Заратустра знаеха, че онова, което се разбираше с името Вишвакарман, представлява Духа на Мъдростта, който разлива своите сили обхватно върху Земята и има по-големи сфери отколкото тези на отделните Духове на Движението.
към текста >>
Следователно те намекваха за нещо, което се намира над тяхната
сфера
, което обхваща една по-голяма земна
сфера
в сравнение с тази на отделните Духове на Движението.
И като че наведнъж в земното развитие трябваше да действуват седем редуващи се една след друга епохи, чрез това, че поставиха един до друг в един колегиум велики индивидуалности, стана така, че тези седем редуващи се дейности на Духовете на Движението се проявиха в това, което седемте свещени Риши имаха да кажат на човечеството, всеки един от себе си. С това те не твърдяха, че това, което имаха да дадат, е непосредствено едно излияние на един Дух на Движението, а казваха: това е като един спомен в душата на всеки един за това, което Духовете на Движението бяха дали по-рано. Защото великите мъдрости, които свещените Риши дадоха на човечеството, бяха великите спомени за атлантските култури, само че приели една нова форма. Обаче тези седем свещени Риши казваха същевременно: над това, което ние имаме да дадем като култури на редуващите се епохи, се намира нещо друго, което живее над нашата сфера. Свещените Риши наричаха Вишвакарман това, което се намираше над тяхната сфера.
Следователно те намекваха за нещо, което се намира над тяхната сфера, което обхваща една по-голяма земна сфера в сравнение с тази на отделните Духове на Движението.
Както тези сфери на Духовете на Времето, свещените Риши намекваха за културни епохи, които са по-големи от тези на отделните Духове на Движението. След това дойде културата на Заратустра, която сочеше отново същото нещо, което свещените Риши нарекоха Вишвакарман; само че той сочеше това по свой начин. Той го нарече Аура-Маздао. Както свещените Риши така също и Заратустра знаеха, че онова, което се разбираше с името Вишвакарман, представлява Духа на Мъдростта, който разлива своите сили обхватно върху Земята и има по-големи сфери отколкото тези на отделните Духове на Движението. Заратустра също мислеше, че Аура-Маздао има по-големи сфери отколкото тези на Духовете на Движението.
към текста >>
Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически
сфера
та на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от
сфера
та на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята.
тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре към онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин. Ето защо Египетската култура облече своя възглед за същността на този Дух в легендата, че този Дух, кога то той искаше да се съобщи на Земята, е бил веднага разкъсан на парчета. Озирис, който бе разкъсан от своя брат, той е един намек за това, за което бяха намекнали вече свещените индийски Риши с техния Вишвакарман. И след това дойде четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Латинската/ и посочи, че онова, за което беше намекнала всяка една културна епоха, може да бъде постигнато чрез особените условия в непосредствено виждане именно за тази четвърта културна епоха; т.е., че е дадена възможността чрез особени процеси на четвъртата следатлантска културна епоха да бъде вдъхновена една личност. Седемте Риши намекнаха за това, че това Същество съществува; Заратустра каза, че окултният поглед, който е насочен към Слънцето, вижда това Същество; Египетската култура казваше, че това Същество е още така чуждо за Земята, че човекът го намира само след смъртта; четвъртата културна епоха трябваше да покаже това, че в условията на нашето земно развитие беше настъпи времето, когато едно човешко същество можеше да бъде непосредствено вдъхновено от този Дух на Мъдростта.
Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически сферата на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от сферата на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята.
към текста >>
388.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така ние трябва отново да причислим към
сфера
та на Духовете на Движението онова, което прониква етерно минералните вещества.
И ако си припомним, как трябваше да говорим за това, което въобще действува от планетната система, по отношение на груповите души на животните, по отношение на астралните тела на растенията, ако си припомним, че винаги се касаеше за същества, които са във връзка с Духовете на Движението, или със самите тях или с техните потомци, ще ни бъде ясно, че тези същества действуват в тяхната цялост от планетите върху Земята.
Така ние трябва отново да причислим към сферата на Духовете на Движението онова, което прониква етерно минералните вещества.
към текста >>
Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със
сфера
та на тези Духове на Мъдростта.
Ние трябва да се издигнем така да се каже само с един свят по-горе, когато искаме да разгледаме това, което принадлежи на минералното царство като астрално тяло. В целия смисъл на нашето разглеждане ще Ви бъде ясно, че както трябваше да се издигнем от астралното тяло на растенията до техния групов аз, от планетите до Слънцето, до неподвижната звезда така също, когато преминаваме от етерното тяло към астралното тяло при минералното царство трябва да се издигнем отново до неподвижната звезда.
Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със сферата на тези Духове на Мъдростта.
Следователно тук трябва да включим също всичко, което представлява потомци на Духовете на Мъдростта. Това, което действува тук в минерала, се показва на окултното изследване разделено, вън от минерала. Но то се показва така, че във всеки случай животът който сега бе описан като намиращ се в минерала, като етерно естество на минерала е изтласкано вътре в него от вън. Докато астралното тяло да речем при човека или животното държи съвкупно етерното тяло от вътре, при минерала етерното тяло а така да се каже притиквано съвкупно от астралното тяло, което се намира вън от минерала, а не присвивано заедно от вътре както при човека или животното. Когато разглеждаме отношението на астралното тяло на човека към неговото етерно тяло, бихме могли да кажем, че това, което действува като етерно тяло, е сдържано заедно чрез привличащи сили, а при минерала положението е такова, че етерното тяло е притиквано съвкупно чрез сили от вън.
към текста >>
Докато следователно това етерно вещество е управлявано от планетата, то е втиквано вътре и сдържано за едно в минерала или кристала от Слънцето, от онези сили, които принадлежат на
сфера
та на Духовете на Мъдростта.
Докато следователно това етерно вещество е управлявано от планетата, то е втиквано вътре и сдържано за едно в минерала или кристала от Слънцето, от онези сили, които принадлежат на сферата на Духовете на Мъдростта.
Но сега се показва нещо твърде забележително. Когато изследване окултно това действие, което се упражнява като астрална сила от Слънцето върху минералите, ние познаваме именно в тази точка най-ясно един извънредно важен факт: тук се научавам е именно да познаваме, че, докато етерните сили, които произхождат от планетите, действуват върху минералите и образуват всъщност техните основни вещества, от Слънцето също се разливат такива етерни течения върху Земята. Следователно: докато за нормалното образуване на минералите вещественото етерно идва от планетите и само етерното вещество бива свито заедно, тикано заедно от вън чрез силите, които изхождат от Слънцето, положението не е такова, че от Слънцето да не идват никакви етерни течения върху Земята. В действителност такова течение се разлива от Слънцето върху Земята. От къде произхожда това?
към текста >>
Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в
сфера
та на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в
сфера
та на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата.
Какво значение има сега това за човека? Видяхме, как при човека всичко е събрано на физическото поле, всички членове на неговото същество, които при минерала са разпръснати така да се каже в различните светове. Намерихме групови души за минералите, растенията, животните. Съществува ли също и за човека един вид групова душа? О, да!
Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата.
Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество. И това, което я диференцира, което я раздели в такива различия, не се явиха различията на расите, различията на племената, то стана чрез действието на другите духове. Вчера ние можахме да посочим нещо от това. Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии.
към текста >>
389.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
"Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на
сфера
та на Слънцето.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце.
"Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето.
И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
390.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена
сфера
та, в която той се потапя при заспиването.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили.
И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването.
Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
Той научава още и тази подробност, че в същата тази
сфера
, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването.
Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска.
Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в
сфера
та на окултните истини.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията.
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини.
За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
391.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в
сфера
та на неговата памет.
С други думи, човекът трябваше да се върне назад, да стане онзи глуповат човек, какъвто той беше преди изострянето на интелекта. И какво трябваше да се случи сега с този интелект, който човек отклонява от себе си? В продължение на доста време човек прилагаше този интелект, но за напред той не трябваше да го прилага. Като изключим непосредственото прилагане на интелекта, какво стана с резултатите, с последиците от интелекта и разсъдъчната сила? Стана това, че тогава те нахлуха в нашата памет, в нашето спомняне.
А това именно е и следващата стъпка: Всичко, което човек беше изучил чрез своята интелектуална, разсъдъчна сила, всичко то трябваше да навлезе в сферата на неговата памет.
Той не трябваше да напредва повече в областта на културата, нито пък в едно усъвършенствуване на интелекта. Съвсем не! Все по-настойчиво той трябваше да търси в своите спомени това, което неговият остър и дисциплиниран интелект вече беше вложил там. И това, което беше извоювал за своя интелект, трябваше да му изглежда като нещо, което той си е представял преди десет или двадесет години, не като нещо, което действува сега върху сетивата и съзнанието, а като нещо, за което човек просто си спомня.
към текста >>
Всичко това принадлежеше към следващата степен от окултното развитие и тя можеше да се назове: "Изключване на интелектуалните сили и ограничаване на вътрешния душевен живот в
сфера
та на спомнянето." Обаче необходимо беше да се добави също и това, което в образи и символи фантазията извличаше от тази
сфера
на спомнянето, от всички тези съждения, понятия и идеи, които лежаха вътре в нея.
Те не трябваше да упражняват критика, а да се превърнат в такива слушатели, които могат само да сравняват това, което чуват сега, със своите предишни опитности, добити с изострения интелект.
Всичко това принадлежеше към следващата степен от окултното развитие и тя можеше да се назове: "Изключване на интелектуалните сили и ограничаване на вътрешния душевен живот в сферата на спомнянето." Обаче необходимо беше да се добави също и това, което в образи и символи фантазията извличаше от тази сфера на спомнянето, от всички тези съждения, понятия и идеи, които лежаха вътре в нея.
към текста >>
392.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ние узнаваме, че всички онези сили, даващи ни възможност за подобни изживявания, изобщо не се намират в
сфера
та на нашия земен живот, нито пък в земните закономерности.
И това е първото, което окултният кандидат изживява и което все по-силно изпъква в хода на окултния живот. В началото то е неуловимо и слабо, така че ние трябва да се задоволяваме с нещо много по-незначително. После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един свят, разположен зад видимия сетивен свят. И по този начин ние узнаваме нещо твърде особено.
Ние узнаваме, че всички онези сили, даващи ни възможност за подобни изживявания, изобщо не се намират в сферата на нашия земен живот, нито пък в земните закономерности.
Ние забелязваме, и то съвсем точно, че всичко, което ни позволява да размишляваме като земни човеци върху проблемите на естествените науки, е вложено в нас като сили, принадлежащи на Земята.
към текста >>
В стремежа си да намерим правилни и логични изрази за някои понятия, е необходима известна запознатост с определени термини: Например, да изразим какво точно се постига в
сфера
та на свръхсетивното сърце.
В стремежа си да намерим правилни и логични изрази за някои понятия, е необходима известна запознатост с определени термини: Например, да изразим какво точно се постига в сферата на свръхсетивното сърце.
Обаче в теософията не се влиза по този начин. Най-важните теософски истини практически могат да се облекат в елементарни и прости понятия и Вие добре знаете колко малко се изисква за едно задоволително вникване в основите на теософията. Разбира се това, което ние най-често изнасяме, далеч не е пред назначено за самодоволни, семпли и непретенциозни души, така, че то не може да породи веднага истинското вътрешно убеждение. Но до такова убеждение винаги може да се стигне. При една здрава душа, при една душа, която не боледува от материални грижи и интереси, това убеждение винаги ще се намери в нея.
към текста >>
393.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмо
сфера
.
Но ако Вие се абстрахирате от субстанциите на тялото и отправите поглед върху Вашите мисли, чувства и воля, скоро ще забележите, че в хода на живота, те също се променят.
Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера.
Обаче никому не би хрумнало ако той е душевно здрав да твърди, че сега има друг Аз, отколкото преди 10, 20 или 30 години. В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек. Така, че за този Аз, в който е фокусирано нашето съзнание през този земен живот, за този Аз ние трябва да приемем, че той е нещо трайно и неизменно.
към текста >>
394.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в
сфера
та на видимите звезди.
И забележителното сега е, че то можеше да се каже тъкмо на древния еврейски народ, а не просто на изповядващите Лунния култ древни народи. При това Мойсей насочи своя народ не към видимата Луна, а към онази дълбока същност, в която се коренеше произхода на прадревното ясновиждане, онова ясновиждане, което в хода на историческото развитие бавно губеше от своята стойност и което човек сякаш трябваше да "изплаща на части", тъй като той постоянно редуваше дневното съзнание със нощно, в резултат на което постигаше такова познание за света, каквото може да даде само отразената Слънчева светлина.
Но това познание се ограничаваше само във външния свят, то оставаше едно земно познание, което хората извличаха от своето редуващо се дневно-нощно съзнание и което имаше своя апогей в сферата на видимите звезди.
Точно в тази постоянна смяна между дневното и нощно съзнание, на хората беше дадена, така да се каже, възможността да "изплатят на части" онова древно ясновиждане, което е в непосредствена връзка с духовния свят и което зад видимата физическа Луна постоянно се сблъсква с нейния кипящ духовен живот.
към текста >>
395.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в
сфера
та на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3.
И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето.
към текста >>
Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната
сфера
на човека.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово?
Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека.
Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек? Чрез това, че външната материя действува върху него. Физическото съзнание се нуждае от външната материя. Преди известно време ние подредихме нещата по следния ред: съзнание без външен обект, неизговорено Слово, неизявена светлина и най-долу намираме последното откровение в областта на физическия план: Човешкото съзнание, което е свързано с материята.
към текста >>
396.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмо
сфера
та на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви.
Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>
397.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от
сфера
та на теософията.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
398.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо,
сфера
та, в която навлиза, е тъмна, мрачна.
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат.
Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна.
Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там. И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
Ясна и светла е
сфера
та на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си.
Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна.
Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си.
Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там. И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмо
сфера
света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си.
Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмо
сфера
.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в
сфера
та, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала. Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии. Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл. Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него. Те се преживяват и човек съпреживява преживяването на съществата.
Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
към текста >>
399.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Такава би била атмо
сфера
та, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
400.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната
сфера
на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души.
Какво означава „Евангелие“? То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“. Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа.
Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души.
Но нещата не спират дотук. „Началото“ има своето продължение. Или с други думи, Евангелието продължава. Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка еволюция е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
към текста >>
401.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние ясно виждаме: Пред нас застава Йоан Кръстител и от него прозвучава гласът на древните пророци; целият народ излиза, отправя се към него и всички се досещат нека да останем в атмо
сфера
та на Марковото Евангелие че той е един прероден древен пророк.
Настойчиво Ви моля да се замислите върху това! За какво става дума тук? Става дума за следното: Ние сме подканени да насочим поглед към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под внимание древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него. За да получи кръщение, целият юдейски народ се обърна към него, а това означава, че повечето се досетиха: в този момент чрез устата на Йоан Кръстител говорят древните пророци! Ето за какво става дума в началото на Евангелието на Марко.
Ние ясно виждаме: Пред нас застава Йоан Кръстител и от него прозвучава гласът на древните пророци; целият народ излиза, отправя се към него и всички се досещат нека да останем в атмосферата на Марковото Евангелие че той е един прероден древен пророк.
Това е първото. После пред Нас израства образът на самия Христос Исус. Нека засега да се абстрахираме от така нареченото Йоаново Кръщение в реката Йордан, нека да се абстрахираме от периода след Кръщението, както и от периода след Изкушението, за да обхванем целия грандиозен и непрекъснато нарастващ драматизъм, който откриваме в Евангелието на Марко.
към текста >>
402.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмо
сфера
, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
След като това е така, какво следва да очакваме?
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
към текста >>
Както Илия поражда една атмо
сфера
около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител.
След като това е така, какво следва да очакваме? Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител.
Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело. Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
към текста >>
Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмо
сфера
в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмо
сфера
подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан. Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос.
Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия. И какво научаваме сега ние от Евангелието на Марко?
към текста >>
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмо
сфера
та на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
И какво научаваме сега ние от Евангелието на Марко?
към текста >>
Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмо
сфера
навлиза не друг, а Христос Исус.
Извънредно поучително е, че Евангелието на Марко два пъти загатва за същото, за което споменах току-що. Първият път се казва: Веднага след залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14).
Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмосфера навлиза не друг, а Христос Исус.
И втори път Евангелието на Марко съобщава същата подробност; това повторение е наистина забележително. Необходимо е само правилно да четем евангелския текст. Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как цар Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител. Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие. Мнозина смятаха, че чудотворната сила на Христос идва от това, че самият Христос Исус е Илия, или някой от пророците.
към текста >>
Той усеща: Неговата атмо
сфера
, неговата духовност е тук, а ничие друго присъствие не може да се сравни с това на Илия.
Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие. Мнозина смятаха, че чудотворната сила на Христос идва от това, че самият Христос Исус е Илия, или някой от пророците. Дори Ирод, измъчван от гузната си съвест, изрича забележителните думи: „Йоан, когото аз заповядах да обезглавят, е възкръснал“ (6, 16). Той изрича тези думи, когато научава всичко, което Христос върши. Ирод усеща: Йоан е тук в много по-силна степен едва тогава, когато физическото му тяло не е вече тук.
Той усеща: Неговата атмосфера, неговата духовност е тук, а ничие друго присъствие не може да се сравни с това на Илия.
Измъчената съвест на Ирод му подсказва, че Йоан Кръстител, тоест Илия, изобщо не е напуснал юдейските земи. Следва още един забележителен момент, а именно моментът, когато Христос Исус отива тъкмо в онази област, където Йоан Кръстител проповядваше и където той беше намерил своята физическа смърт. Моля Ви да не пропускате това място от Евангелието. Защото в Евангелията думите не служат за украса: Евангелистите не пишат като журналисти. Ето какво разказва евангелистът Марко: Христос Исус отива всред учениците и привържениците на Йоан Кръстител.
към текста >>
Ето как на това многозначително място Марковото Евангелие с драматична сила отново ни показва как в атмо
сфера
та, подготвена от Духа на Илия-Йоан, сега навлиза Духът на Христос Исус.
„И когато Исус излезе, видя едно голямо множество“ има се предвид учениците на Йоан, „и се смили за тях...“ Защо „се смили“? Защото те бяха изгубили своя учител, бяха останали без Йоан, понеже, както евангелистът съобщава, малко преди това те са отнесли обезглавеното му тяло в гроба. После Марко уточнява: „... понеже бяха като овци, които нямат пастир, и започна да ги поучава много неща.“ (6,34). Не може да бъде по-ясно загатнат начинът, по който Той поучава учениците на Йоан Кръстител. Той може да ги поучава само защото всред тях все още действува Духът на Илия, който същевременно е и Дух на Йоан Кръстител.
Ето как на това многозначително място Марковото Евангелие с драматична сила отново ни показва как в атмосферата, подготвена от Духа на Илия-Йоан, сега навлиза Духът на Христос Исус.
Но всичко това е само една средищна точка, около която се групират други важни подробности. Тук бих искал да се спра само на една от тях.
към текста >>
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмо
сфера
та на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
Вие познавате тази история: отново едно умножение на хляба, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан. Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя влага това, което има да каже, направо в композицията на текста.
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
към текста >>
403.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всичко това е известно, но както казах, нека още веднъж да се потопим в душевната атмо
сфера
на тази епоха.
Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от последните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед. Първо бих искал да се обърнем към едно събитие от средата и края на 5 век преди Христос.
Всичко това е известно, но както казах, нека още веднъж да се потопим в душевната атмосфера на тази епоха.
към текста >>
За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната
сфера
и да ги издигнат там горе, в небесната
сфера
, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана.
За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
към текста >>
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмо
сфера
, присъща на учението на Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда.
И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмо
сфера
.
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера.
Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека.
към текста >>
Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмо
сфера
, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията.
Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят. Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят. И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда.
Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията.
Абстрактните умове вярват, че вършат нещо добро, когато извличат само съдържанието, а премахват повторенията. Обаче важното е именно в това, нещата да останат в този вид, както са дадени от Буда.
към текста >>
404.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмо
сфера
на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна.
Причината е, че културата, от която произлезе Кришна, беше предшествувана, хилядолетия по-рано, от една друга култура, чиито представители бяха надарени с ясновидство. За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние. И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е. на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества. Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата.
Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна.
Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство? “ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение. Древните се чувствуваха слети с нещата благодарение на такива състояния, които за тях бяха напълно естествени. И когато техните откровения трябваше да приемат някакви форми, за да бъде изразено видяното в красиви, божествени думи, тогава, примерно, възникваха откровения като тези на Кришна.
към текста >>
Ние сме изхвърлени от онази висша
сфера
, която е възпята от Кришна.
Тя можеше да види как тези чудни древни откровения говореха за истинската, духовната, небесната родина на земното човечество. И тогава тя можеше да се вгледа в това, което я заобикаля. Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи разум, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна. И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен. Ние вече не живеем в духовната родина.
Ние сме изхвърлени от онази висша сфера, която е възпята от Кришна.
към текста >>
405.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И тъкмо в Евангелието на Марко на преден план изпъкват не отделните думи, а цялостната атмо
сфера
на изложението, което ни показва Христос като едно космическо и в същото време земно проявление, а самата Мистерия на Голгота като един земен и в същото време свръхземен факт.
И тъкмо в Евангелието на Марко на преден план изпъкват не отделните думи, а цялостната атмосфера на изложението, което ни показва Христос като едно космическо и в същото време земно проявление, а самата Мистерия на Голгота като един земен и в същото време свръхземен факт.
Изтъква се и нещо друго, което проличава от един художествен похват, в самия край на Марковото Евангелие. Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята. И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране. Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
към текста >>
406.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Преминаването на човека между
сфера
та на планетите и значението на познаването на Христа.
Преминаването на човека между сферата на планетите и значението на познаването на Христа.
към текста >>
407.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в
сфера
та на Юпитер.
Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса. Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят. Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите.
Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер.
Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите.
към текста >>
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази
сфера
на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в
сфера
та на Сатурн.
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн.
Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие. Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно. Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение. Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка.
към текста >>
408.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със
сфера
та, която е отбелязана чрез положението на Луната.
В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята.
И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната.
Там прераства областта на Камалока. Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера. Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят. Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н.
към текста >>
Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в
сфера
та, която е образувана от планетата Меркурий, след това в
сфера
та на Венера.
Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока.
Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера.
Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят. Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н. до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.
към текста >>
Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в
сфера
та на Луната и т.н.
И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока. Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера. Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят.
Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н.
до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.
към текста >>
до най-външната
сфера
, тази на Сатурн.
Там прераства областта на Камалока. Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера. Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят. Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н.
до най-външната сфера, тази на Сатурн.
И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.
към текста >>
Това създава една голяма разлика и тази разлика се показва вече, когато един такъв човек навлиза в
сфера
та на силите на планетата Меркурий.
Обаче когато наблюдаваме различните хора, установяваме една разлика. Различието се получава, когато например наблюдаваме един човек след смъртта, който през целия си живот е създал в душата си едно добро настроение, което минавайки през смъртта отнася със себе си едно морално разположение. Можем да сравним един такъв човек с един друг, който пренася през смъртта едно по-малко морално разположение на душата.
Това създава една голяма разлика и тази разлика се показва вече, когато един такъв човек навлиза в сферата на силите на планетата Меркурий.
Как се показва това? Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме след минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта. Свързани ли са тези същества с него? Без съмнение ние се събираме с тези същества, живеем с тях също в живота след смъртта. Обаче има разлика как живеем със съществата, с които сме живели заедно на Земята.
към текста >>
Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в
сфера
та на които е поставен.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме след минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта. Свързани ли са тези същества с него? Без съмнение ние се събираме с тези същества, живеем с тях също в живота след смъртта. Обаче има разлика как живеем със съществата, с които сме живели заедно на Земята. Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата.
Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен.
Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят. Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят.
към текста >>
Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в
сфера
та на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в
сфера
та в която е поставен.
Свързани ли са тези същества с него? Без съмнение ние се събираме с тези същества, живеем с тях също в живота след смъртта. Обаче има разлика как живеем със съществата, с които сме живели заедно на Земята. Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен.
Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен.
Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят. Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят. Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност.
към текста >>
Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата
сфера
, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят.
Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен. Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно.
Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят.
Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят. Той създава толкова големи дупки в целия свят, колкото е голяма степента на неговата неморалност, на неговата затвореност. Действително неморалните дела на един такъв човек е за него едно мъчение, а за света едно разрушение.
към текста >>
Чрез неморалните настроения в живота ние се лишаваме от привличащите сили в
сфера
та на Меркурий, а чрез нерелигиозните настроения на душата се лишаваме от привличащите сили в
сфера
та на Венера, не можем да получим от тази
сфера
силите от които се нуждаем.
Тук в земния живот, материалистичните представи са една грешка, но в царството на духа те са един факт, а именно фактът, че чрез тях такива представи, чрез които тук в земния живот се затваряме в нашите погрешни разбирания, в царството на духа ни затварят като в един затвор, правят ни пленници на нашата собствена астралност.
Чрез неморалните настроения в живота ние се лишаваме от привличащите сили в сферата на Меркурий, а чрез нерелигиозните настроения на душата се лишаваме от привличащите сили в сферата на Венера, не можем да получим от тази сфера силите от които се нуждаем.
Това значи, че в нашето следва що въплъщение на Земята получаваме по определен начин едно несъвършено астрално тяло.
към текста >>
Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в
сфера
та на Слънцето.
Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето.
Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето.
Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи. И всъщност ние знаем най-много за една религия, там където тези религии са могли да служат на тяхното време и на техния народ, чрез това, че са се затворили в себе си по определен егоистичен начин, така, както са били дадени от великия първичен извор на живота.
към текста >>
Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през
сфера
та на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята.
Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях". Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга. Това обаче ще направи Христовия Импулс по лицето на цялата Земя. Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци.
Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята.
Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл. От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето.
към текста >>
От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в
сфера
та на Слънцето.
Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл.
От както Христос е тук на Земята, човекът може да вземе от Земята силите със себе си, които го въвеждат в сферата на Слънцето.
Тогава ние ще можем да се върнем на Земята и да живеем в следващото въплъщение със силите, които ще направят нашето етерно тяло крепко. Ако не приемем Христовия Импулс, тогава нашите етерни тела ще станат все повече и повече неспособни да приемат, да вземат със себе си, техните поддържащи и съграждащи сили, за да можем да действуваме правилно тук на Земята. Трябва да ни бъде ясно, че животът на Земята зависи не само от теоретичното схващане, а от едно цялостно проникване на нашите души в Събитието на Голгота. Това ни показва истинското окултно изследване.
към текста >>
409.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато сме вътре в
сфера
та на Луната, ние сме в Камалока, т.е.
Докато сме вътре в сферата на Луната, ние сме в Камалока, т.е.
ние имаме желанието да бъдем свързани със Земята и ние излизаме вън от Камалока, когато чрез живота в Камалока сме се научили да се откажем от афекти, страсти и желания. Сега трябва да си представим пребиваването в духовния свят различно от това, с което сме свикнали тук на Земята. Тук ние сме разпрострени, разширени в цялото пространство, чувствуваме се навсякъде в цялото пространство. Ето защо животът, бил той на един посветен, или на един обикновен човек след смъртта, е едно чувствуване на разширение навън в пространството и след смъртта, или като посветен, човекът става толкова голям, че тогава той е разграничен от пътя на Луната както сега е разграничен на Земята от нашата кожа. Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща.
към текста >>
Как можем да разширим до следващата
сфера
?
Тук ние сме разпрострени, разширени в цялото пространство, чувствуваме се навсякъде в цялото пространство. Ето защо животът, бил той на един посветен, или на един обикновен човек след смъртта, е едно чувствуване на разширение навън в пространството и след смъртта, или като посветен, човекът става толкова голям, че тогава той е разграничен от пътя на Луната както сега е разграничен на Земята от нашата кожа. Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща. В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот.
Как можем да разширим до следващата сфера?
От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят.
към текста >>
Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата
сфера
така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази
сфера
и може да живее съвместно с тях.
Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща. В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства.
Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях.
Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената.
към текста >>
Човекът, който донася в тази
сфера
един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник.
В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях.
Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник.
Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната.
към текста >>
Ние се вживяваме в тази
сфера
, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят.
Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят.
Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят.
Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено. До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили.
към текста >>
Окултизмът винаги е наричал тази
сфера
сфера
на Меркурий.
От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят.
Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий.
Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено. До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили. Как можем сега да си спомним за нещо, ние знаем това и виждате ли, обични приятели, отново спомнянето е мъчителна работа.
към текста >>
До
сфера
та на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили.
Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено.
До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили.
Как можем сега да си спомним за нещо, ние знаем това и виждате ли, обични приятели, отново спомнянето е мъчителна работа. Когато живеем на Земята и сме се отнасяли несправедливо с един човек, или не сме обичали един човек достатъчно, който всъщност е трябвало да обичаме от нас зависи да отклоним последствията. Ние можем да отидем при този човек и да се обясним, или нещо подобно. Но не е вече така, когато след смъртта влезем в сферата на Меркурий. Можем да видим в спомена всички отношения и тези отношения също се запазват, но не можем вече да ги изменим.
към текста >>
Но не е вече така, когато след смъртта влезем в
сфера
та на Меркурий.
Сега се установява нещо особено. До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили. Как можем сега да си спомним за нещо, ние знаем това и виждате ли, обични приятели, отново спомнянето е мъчителна работа. Когато живеем на Земята и сме се отнасяли несправедливо с един човек, или не сме обичали един човек достатъчно, който всъщност е трябвало да обичаме от нас зависи да отклоним последствията. Ние можем да отидем при този човек и да се обясним, или нещо подобно.
Но не е вече така, когато след смъртта влезем в сферата на Меркурий.
Можем да видим в спомена всички отношения и тези отношения също се запазват, но не можем вече да ги изменим.
към текста >>
Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в
сфера
та на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим.
Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим. Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това.
Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим.
Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера.
към текста >>
Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази
сфера
.
След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим. Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това. Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим.
Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера.
към текста >>
Следващата
сфера
може да бъде наречена в Окултизма
сфера
на Венера.
Следващата сфера може да бъде наречена в Окултизма сфера на Венера.
Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в Окултизмът се нарича Венера: до там разширяваме ние нашето същество. В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително. Това е религиозното чувство, религиозното настроение. Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера. Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща.
към текста >>
В тази
сфера
отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително.
Следващата сфера може да бъде наречена в Окултизма сфера на Венера. Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в Окултизмът се нарича Венера: до там разширяваме ние нашето същество.
В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително.
Това е религиозното чувство, религиозното настроение. Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера. Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща. Ние се запознаваме да речем с нашите приятели, въпреки, че те са отшелници, самотници, но не можем да стигнем до тях. Чувствуваме постоянно, като че трябва да пробием една обвивка, която обаче не можем да пробием.
към текста >>
Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази
сфера
.
Следващата сфера може да бъде наречена в Окултизма сфера на Венера. Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в Окултизмът се нарича Венера: до там разширяваме ние нашето същество. В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително. Това е религиозното чувство, религиозното настроение.
Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера.
Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща. Ние се запознаваме да речем с нашите приятели, въпреки, че те са отшелници, самотници, но не можем да стигнем до тях. Чувствуваме постоянно, като че трябва да пробием една обвивка, която обаче не можем да пробием. Ако нашата вътрешност, нашата душа не е религиозна, ние замръзваме, така да се каже, в тази сфера на Венера.
към текста >>
Ако нашата вътрешност, нашата душа не е религиозна, ние замръзваме, така да се каже, в тази
сфера
на Венера.
Това е религиозното чувство, религиозното настроение. Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера. Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща. Ние се запознаваме да речем с нашите приятели, въпреки, че те са отшелници, самотници, но не можем да стигнем до тях. Чувствуваме постоянно, като че трябва да пробием една обвивка, която обаче не можем да пробием.
Ако нашата вътрешност, нашата душа не е религиозна, ние замръзваме, така да се каже, в тази сфера на Венера.
към текста >>
След това идва една
сфера
, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази
сфера
, той се чувствува разширен до нашето Слънце.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце.
Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него. С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората.
към текста >>
Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата
сфера
е необходим морален живот, за
сфера
та на Венера е необходим религиозен живот, а за
сфера
та на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце. Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество.
Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него.
С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес Духовната наука трябва да направи Света разбираем от гледната точка на едно Слънчево Същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение. Чрез разбирането на това, което е дадено отново чрез Духовното движение, ще бъде добито отново именно това, което е било донесено от Висшия Слънчев Дух, от Христос, който слезе на Земята и чрез Тайната на Голгота стана сега Дух на Земята.
към текста >>
Но именно това разбиране на Тайната на Голгота когато човек познае, какво е станало при нея прави от нас един дружелюбен дух в
сфера
та на Слънцето.
Нека се разберем веднъж върху това, как стои работата с един такъв упрек. Ако при нас бе дошъл един будист, или един брахманин и би ни направил този упрек, ние бихме му казали: Нима е важно това, което стои в религиозните книги и нима означава едно ощетяване на една религия, ако не отхвърляме всичко това, което не се намира в тези книги? Не може ли всеки будист да приеме Коперниковата система на Света, Коперниковия светоглед, без да бъде, без да престане да бъде будист? Това е един прогрес на общото човечество. И така познанието, че Тайната на Голгота стои в центъра на развитието на света, е един прогрес, един напредък на цялото развитие на човечеството, независимо дали това е писано, или не в старите религиозни книги и да се изисква от нас от страна на китайската или на будистката религия да не мислим така, би било все едно от страна на тези религии, да се забрани на цяла Европа да не приема Коперниковия светоглед, понеже този светоглед не се намира в техните книги.
Но именно това разбиране на Тайната на Голгота когато човек познае, какво е станало при нея прави от нас един дружелюбен дух в сферата на Слънцето.
Всъщност е така: В момента, когато сме навлезли в сферата на Луната, настъпва нещо, което сега можем да наречем също вътрешно духовно ние сме заобиколени от видения. Когато след смъртта срещнем еди починал наш приятел, това е едно видение, но това е той самият, той живее в тази действителност, но това са видения, които се изграждат върху спомена на това, което сме извършили тук.
към текста >>
Всъщност е така: В момента, когато сме навлезли в
сфера
та на Луната, настъпва нещо, което сега можем да наречем също вътрешно духовно ние сме заобиколени от видения.
Ако при нас бе дошъл един будист, или един брахманин и би ни направил този упрек, ние бихме му казали: Нима е важно това, което стои в религиозните книги и нима означава едно ощетяване на една религия, ако не отхвърляме всичко това, което не се намира в тези книги? Не може ли всеки будист да приеме Коперниковата система на Света, Коперниковия светоглед, без да бъде, без да престане да бъде будист? Това е един прогрес на общото човечество. И така познанието, че Тайната на Голгота стои в центъра на развитието на света, е един прогрес, един напредък на цялото развитие на човечеството, независимо дали това е писано, или не в старите религиозни книги и да се изисква от нас от страна на китайската или на будистката религия да не мислим така, би било все едно от страна на тези религии, да се забрани на цяла Европа да не приема Коперниковия светоглед, понеже този светоглед не се намира в техните книги. Но именно това разбиране на Тайната на Голгота когато човек познае, какво е станало при нея прави от нас един дружелюбен дух в сферата на Слънцето.
Всъщност е така: В момента, когато сме навлезли в сферата на Луната, настъпва нещо, което сега можем да наречем също вътрешно духовно ние сме заобиколени от видения.
Когато след смъртта срещнем еди починал наш приятел, това е едно видение, но това е той самият, той живее в тази действителност, но това са видения, които се изграждат върху спомена на това, което сме извършили тук.
към текста >>
По-късно, вън от
сфера
та на Луната, случаят е също такъв, но върху нас светят духовните Същества и висшите йерархии.
По-късно, вън от сферата на Луната, случаят е също такъв, но върху нас светят духовните Същества и висшите йерархии.
Това е така, като че Слънцето изгрява и позлатява облаците. Така е в кръга на Слънцето. Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение. Тогава към нас пристъпват Висшите Духовни Същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно Окултно изследване.
към текста >>
Но ние се запознаваме с духовните йерархии в
сфера
та на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение.
По-късно, вън от сферата на Луната, случаят е също такъв, но върху нас светят духовните Същества и висшите йерархии. Това е така, като че Слънцето изгрява и позлатява облаците. Така е в кръга на Слънцето.
Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение.
Тогава към нас пристъпват Висшите Духовни Същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно Окултно изследване. Вън от сферата на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в сферата на Меркурий. Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази сфера Висшите Духовни Същества осветляват човека. Това са великите мощни впечатления, които получава ме, когато от кръга на окултното изследване развиваме това, което човечеството е създало, което е било дадено, като изкуство, като мит.
към текста >>
Вън от
сфера
та на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в
сфера
та на Меркурий.
Това е така, като че Слънцето изгрява и позлатява облаците. Така е в кръга на Слънцето. Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение. Тогава към нас пристъпват Висшите Духовни Същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно Окултно изследване.
Вън от сферата на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в сферата на Меркурий.
Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази сфера Висшите Духовни Същества осветляват човека. Това са великите мощни впечатления, които получава ме, когато от кръга на окултното изследване развиваме това, което човечеството е създало, което е било дадено, като изкуство, като мит.
към текста >>
Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази
сфера
Висшите Духовни Същества осветляват човека.
Така е в кръга на Слънцето. Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение. Тогава към нас пристъпват Висшите Духовни Същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно Окултно изследване. Вън от сферата на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в сферата на Меркурий.
Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази сфера Висшите Духовни Същества осветляват човека.
Това са великите мощни впечатления, които получава ме, когато от кръга на окултното изследване развиваме това, което човечеството е създало, което е било дадено, като изкуство, като мит.
към текста >>
Така ние се вживяваме в
сфера
та на Слънцето, проникнати от Христос.
Така ние се вживяваме в сферата на Слънцето, проникнати от Христос.
След това живеем в една област и навлизаме по-нататък, където имаме Слънцето под нас така, както по-рано сме имали Земята под нас. Ние започваме да гледаме назад към Слънцето и тук започва нещо твърде особено. В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос.
към текста >>
Едвам когато сме стигнали отвъд
сфера
та на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос.
Така ние се вживяваме в сферата на Слънцето, проникнати от Христос. След това живеем в една област и навлизаме по-нататък, където имаме Слънцето под нас така, както по-рано сме имали Земята под нас. Ние започваме да гледаме назад към Слънцето и тук започва нещо твърде особено. В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта.
Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос.
Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса. И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето. Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро.
към текста >>
И онова, което той може да върши като зло, се простира само до
сфера
та на Слънцето.
Ние започваме да гледаме назад към Слънцето и тук започва нещо твърде особено. В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос. Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса.
И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето.
Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро. Когато имаме вече Слънцето под нас, тогава и слънчевата светилна е също под нас. Тогава имаме нужда от един нов носител на Светлината /Луцифер носител на светлината/.
към текста >>
Над тази
сфера
има една друга
сфера
, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане.
В този момент ни се показва, че започваме да познаваме и един друг дух в неговата особеност, а именно духа на Луцифер. Що е Луцифер, това разбираме ние, ако не сме разбрали това по-рано чрез Окултната наука, чрез посвещението, или чрез живота след смъртта. Едвам когато сме стигнали отвъд сферата на Слънцето, ние се научаваме да го познаваме такъв, какъвто е бил преди да е станал Луцифер, когато е бил още един брат на Христос. Защото фактът, че той е станал нещо различно, това е настъпило едвам през времето, когато Луцифер е изостанал назад в своето развитие и се откъснал от напредъка на Космоса. И онова, което той може да върши като зло, се простира само до сферата на Слънцето.
Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане.
Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро. Когато имаме вече Слънцето под нас, тогава и слънчевата светилна е също под нас. Тогава имаме нужда от един нов носител на Светлината /Луцифер носител на светлината/. Тогава ние стигаме в сферата на Марс.
към текста >>
Тогава ние стигаме в
сфера
та на Марс.
Над тази сфера има една друга сфера, където Луцифер може да развие своята дейност така, както е вършил своята дейност преди своето изоставяне назад, преди негово то падане. Тук той не развива нищо, което маже да бъде вредно за нас и когато сме се съединили по един правилен начин с Тайната на Голгота, ние преминаваме по-нататък ръководени от Христос, като Луцифер ни приема и вървим по един правилен начин в следващите сфери на Вселената. Името Луцифер е добре избрано, както въобще древните хора добре са избирали имената мъдро. Когато имаме вече Слънцето под нас, тогава и слънчевата светилна е също под нас. Тогава имаме нужда от един нов носител на Светлината /Луцифер носител на светлината/.
Тогава ние стигаме в сферата на Марс.
Докато сме били под Слънцето, ние гледахме навън в Слънцето сега Слънцето е под нас и ние гледаме навън в далечното и обширно мирово пространство. И ние чувствуваме това обширно мирово пространство чрез това, което винаги е било назовавано и така малко разбрано, ние го чувствуваме в истинския смисъл, чрез музиката на сферите, чрез един вид духовна музика. Тогава виденията в които сме потопени, имат все по-малко и по-малко значение и все по-голямо и по-голямо значение добива това, което чуваме и долавяме духовно.
към текста >>
Чрез това той развива своето запознанство със Съществата на тези
сфера
, става един общителен дух, един дружелюбен дух.
Тогава небесните тела ни се явяват не така, че да ги измерваме като земните астрономи, да установяваме дали едното се движи по-бързо, или по-бавно, а бързото, или бавното съгласуване, дава звучението на хармонията на световете. И онова, което човекът изживява, при това вътрешно, е това че той чувствува все повече и повече, че единственото нещо което му остава в тази област е това, което е приел на Земята като нещо духовно.
Чрез това той развива своето запознанство със Съществата на тези сфера, става един общителен дух, един дружелюбен дух.
Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния свят, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот. Тук не може да се направи нищо. Естествено, напълно и възможно такива хора да стигнат до това в тяхното следващо въплъщение. Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през сферата на Слънцето и стигнат до Марс, до сферата на Марс: Положението е именно такова. Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите.
към текста >>
Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през
сфера
та на Слънцето и стигнат до Марс, до
сфера
та на Марс: Положението е именно такова.
И онова, което човекът изживява, при това вътрешно, е това че той чувствува все повече и повече, че единственото нещо което му остава в тази област е това, което е приел на Земята като нещо духовно. Чрез това той развива своето запознанство със Съществата на тези сфера, става един общителен дух, един дружелюбен дух. Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния свят, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот. Тук не може да се направи нищо. Естествено, напълно и възможно такива хора да стигнат до това в тяхното следващо въплъщение.
Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през сферата на Слънцето и стигнат до Марс, до сферата на Марс: Положението е именно такова.
Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите.
към текста >>
Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в
сфера
та на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите.
Чрез това той развива своето запознанство със Съществата на тези сфера, става един общителен дух, един дружелюбен дух. Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния свят, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот. Тук не може да се направи нищо. Естествено, напълно и възможно такива хора да стигнат до това в тяхното следващо въплъщение. Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през сферата на Слънцето и стигнат до Марс, до сферата на Марс: Положението е именно такова.
Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите.
към текста >>
Човекът, който на Земята се е сдобил с едно духовно разбиране, не ще има в
сфера
та на Марс една друга опитност.
Човекът, който на Земята се е сдобил с едно духовно разбиране, не ще има в сферата на Марс една друга опитност.
И тъй като днес ние говорим между хора запознати с Антропософията, трябва да бъде изказано също и това. Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като Духовна наука тук на запад можем да запитаме: Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята? Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият?
към текста >>
Обаче духовно човекът живее в
сфера
та на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в
сфера
та на Юпитер.
Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер.
В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност.
към текста >>
В
сфера
та на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него.
Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер.
В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него.
Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща.
към текста >>
Целият Космос действува именно чрез хармонията на
сфера
та, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане.
Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер. В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество.
Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане.
Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща. В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори.
към текста >>
Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в
сфера
та на Юпитер и след това в
сфера
та на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща.
В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност.
Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща.
В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано.
към текста >>
И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от
сфера
та на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност.
Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща. В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това.
И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност.
От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането.
към текста >>
Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено
сфера
.
В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано.
Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера.
Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос.
към текста >>
След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от
сфера
към
сфера
.
Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово.
След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера.
Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>
Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за
сфера
та на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането.
И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера.
Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането.
И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>
Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/,
сфера
та на Меркурий е могла да даде много, а също и
сфера
та на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство.
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене". И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас.
Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство.
Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: ние трябва да приемем този дар съобразно нашата Карма. Доколкото нашата Карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас.
към текста >>
410.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Израстваме първо в това, което окултистът нарича
сфера
та на Меркурий, оставаме в границата, която вие сами си очертавате /когато правилно разбирате нещата/ след времето прекарано в Камалока ставаме жители на Меркурий.
Само на Земята ние сме изкушени да вярваме, че сме толкова големи, колкото позволява това кожата на нашето физическо тяло. След смъртта с нас става едно израства не навън в безкрайните пространства, едно все по-голямо и все по-голямо увеличение. И когато сме стигнали в края на времето на пребиваването в Камалока, ние сме фактически толкова големи, че стигаме до границите на пътя, който Луната описва около Земята. Днес аз не мога да разгледам по-подробно разположението и отношенията на планетите, обаче вие ще намерите обяснението на това, което не съвпада с официалната астрономия, когато сравните нещата с казаното в държаните в Дюселдорф цикъл от сказки върху "Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят". След това ние растем по-нататък в мировото пространство, нарастваме по големина в цялата наша планетарна система.
Израстваме първо в това, което окултистът нарича сферата на Меркурий, оставаме в границата, която вие сами си очертавате /когато правилно разбирате нещата/ след времето прекарано в Камалока ставаме жители на Меркурий.
Тогава се чувствуваме също напълно така, че обитаваме мировото пространство. Както през време на наше то физическо съществувание се чувствуваме като жители на Земята, така се чувствуваме тогава като жители на Меркурий. Аз мога да опиша в подробности как изглежда това, обаче съзнанието за него съществува напълно. Сега ние сме ограничени в едно толкова малко пространство както на Земята, а цялото наше битие обхваща фактически тази далечна окръжност, която е очертана от пътя, който планетата Меркурий описва привидно около Земята. Това време което преживяваме, как ние го преживяваме зависи също от това, как сме се подготвили тук на Земята, какви сили сме приели тук, за да се врастнем по един правилен, или неправилен начин в сферата на Меркурий.
към текста >>
Това време което преживяваме, как ние го преживяваме зависи също от това, как сме се подготвили тук на Земята, какви сили сме приели тук, за да се врастнем по един правилен, или неправилен начин в
сфера
та на Меркурий.
Израстваме първо в това, което окултистът нарича сферата на Меркурий, оставаме в границата, която вие сами си очертавате /когато правилно разбирате нещата/ след времето прекарано в Камалока ставаме жители на Меркурий. Тогава се чувствуваме също напълно така, че обитаваме мировото пространство. Както през време на наше то физическо съществувание се чувствуваме като жители на Земята, така се чувствуваме тогава като жители на Меркурий. Аз мога да опиша в подробности как изглежда това, обаче съзнанието за него съществува напълно. Сега ние сме ограничени в едно толкова малко пространство както на Земята, а цялото наше битие обхваща фактически тази далечна окръжност, която е очертана от пътя, който планетата Меркурий описва привидно около Земята.
Това време което преживяваме, как ние го преживяваме зависи също от това, как сме се подготвили тук на Земята, какви сили сме приели тук, за да се врастнем по един правилен, или неправилен начин в сферата на Меркурий.
към текста >>
В едно следващо време след като сме минали през
сфера
та на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената
сфера
на Венера, чувствуваме се като жители на Венера.
Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят. Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него. Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта.
В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера.
Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение.
към текста >>
В тази
сфера
на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят.
И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят.
В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят.
Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
Докато в предидущата
сфера
, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в
сфера
та на Венера ни води до общителност, т.е.
И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят.
Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е.
до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в
сфера
та на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение.
И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена
сфера
.
Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера.
И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
Така душите не идваха в тази
сфера
на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите.
Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение.
Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение.
към текста >>
Ето защо именно в
сфера
та на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание.
Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания.
Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение. През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване.
към текста >>
Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в
сфера
та на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание.
Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега.
Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание.
В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение. През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване.
към текста >>
В
сфера
та на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение.
Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание.
В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение.
Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение. През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване.
към текста >>
Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в
сфера
та на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение.
Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване.
към текста >>
През време на пребиваването в
сфера
та на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване.
Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
През време на пребиваването в сферата на Венера, човекът е приет повече в голямата религиозна общност, в която се е чувствувал приет според настроението на неговата душа в земното съществуване.
към текста >>
Следващата
сфера
, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е
сфера
та на Слънцето.
Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето.
И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
към текста >>
И отново се касае за това, ние да можем да се движим в
сфера
та на Слънцето по правилен начин.
Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес.
И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин.
Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/. Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
Сега в
сфера
та на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин.
Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/. Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
Докато в
сфера
та на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в
сфера
та на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в
сфера
та на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази
сфера
на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в
сфера
та на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в
сфера
та на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази
сфера
, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в
сфера
та на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания.
В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот.
В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност. В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
към текста >>
Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази
сфера
на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания. В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило.
Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност.
В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
към текста >>
В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в
сфера
та на Слънцето до един общ дружелюбен живот.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания. В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност.
В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот.
За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
към текста >>
Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в
сфера
та на Слънцето.
Обаче никой след Тайната на Голгота не можем да считаме един човек по друг начин, освен така че да кажем: Дали ти си това, или онова, Христос е понесъл смъртта също и за тебе и Той има значение за тебе както и за някой друг. При правилното разбиране на Тайната на Голгота се получава възгледът, че ние можем да застанем пред всеки човек и да го запитаме: Колко християнско има той в себе си? безразлично каква вяра има. Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на Голгота. Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора.
Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето.
Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота. Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас. Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето. Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Ние сме общителни, дружелюбни същества в
сфера
та на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота.
безразлично каква вяра има. Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на Голгота. Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание.
Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота.
Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас. Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето. Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в
сфера
та на Слънцето при нас.
Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на Голгота. Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота.
Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас.
Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето. Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в
сфера
та на Слънцето.
Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота. Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас.
Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето.
Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в
сфера
та на Слънцето, така да се каже Престола Христов и Христос седящ на този престол.
Тук ние стигаме до един факт, който е извънредно важен за новия Окултизъм.
Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в сферата на Слънцето, така да се каже Престола Христов и Христос седящ на този престол.
Те можеха да го познаят, защото в тях са живели старите наследници за общия извор на всички религии. Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос.
към текста >>
Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през
сфера
та на Слънцето.
Те можеха да го познаят, защото в тях са живели старите наследници за общия извор на всички религии. Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос.
Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето.
Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии. Обаче тази сила постепенно се парализира, затъмнява се все повече и повече и съществото, което ни остава е всъщност силата която поемаме в себе си на Земята от Голготската Тайна. За да се справим с положението в сферата на Слънцето, в тази сфера на Слънцето се явява и едни друг носител на Светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила. Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
За да се справим с положението в
сфера
та на Слънцето, в тази
сфера
на Слънцето се явява и едни друг носител на Светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила.
Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос. Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии. Обаче тази сила постепенно се парализира, затъмнява се все повече и повече и съществото, което ни остава е всъщност силата която поемаме в себе си на Земята от Голготската Тайна.
За да се справим с положението в сферата на Слънцето, в тази сфера на Слънцето се явява и едни друг носител на Светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила.
Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от
сфера
та на Слънцето в
сфера
та на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през
сфера
та на Марс, Юпитер и Сатурн.
Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии. Обаче тази сила постепенно се парализира, затъмнява се все повече и повече и съществото, което ни остава е всъщност силата която поемаме в себе си на Земята от Голготската Тайна. За да се справим с положението в сферата на Слънцето, в тази сфера на Слънцето се явява и едни друг носител на Светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила.
Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Когато се издигнем над
сфера
та на Слънцето тогава настъпва нещо, което изменя състоянието на нашето съзнание.
И ние отиваме все по-нататък във мировото пространство, във все повече продължаващо увеличение.
Когато се издигнем над сферата на Слънцето тогава настъпва нещо, което изменя състоянието на нашето съзнание.
Ние навлизаме в един вид космически здрач не можем да кажем космически сън, а космически здрач. Обаче именно чрез това ние приемаме сили от целият Космос. Следователно когато сме се разширили до такава степен, за нас съществува между смъртта и едно ново раждане, едно време, когато в нас се вливат от всички страни сили от целия Космос, в нашето същество се вливат сили от всички звезди. Тогава ние започваме да се свиваме минаваме обратно през всички сфери до сферата на Венера, свиваме се, става ме все по-малки и все по-малки, докато дойде времето, когато отново можем да се съединим с човешкия зародиш.
към текста >>
Тогава ние започваме да се свиваме минаваме обратно през всички сфери до
сфера
та на Венера, свиваме се, става ме все по-малки и все по-малки, докато дойде времето, когато отново можем да се съединим с човешкия зародиш.
И ние отиваме все по-нататък във мировото пространство, във все повече продължаващо увеличение. Когато се издигнем над сферата на Слънцето тогава настъпва нещо, което изменя състоянието на нашето съзнание. Ние навлизаме в един вид космически здрач не можем да кажем космически сън, а космически здрач. Обаче именно чрез това ние приемаме сили от целият Космос. Следователно когато сме се разширили до такава степен, за нас съществува между смъртта и едно ново раждане, едно време, когато в нас се вливат от всички страни сили от целия Космос, в нашето същество се вливат сили от всички звезди.
Тогава ние започваме да се свиваме минаваме обратно през всички сфери до сферата на Венера, свиваме се, става ме все по-малки и все по-малки, докато дойде времето, когато отново можем да се съединим с човешкия зародиш.
към текста >>
Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в
сфера
та на Венера.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера.
Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система. И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане. Така става, че силите от които се нуждаем за нашето етерно тяло, остават астрофизични. Тук виждаме кармическата връзка, която се образува между един минал и един следващ живот на Земята. Всичко това са неща, които обръщат например нашето внимание върху това, как познанията които си доставяме чрез Окултизма, могат да се превърнат в нашата душа в импулси и как само всъщност е нужно да познаваме това, което сме, за да се издигнем до едни все по-духовен и все по-духовен живот.
към текста >>
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в
сфера
та на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане.
Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име.
към текста >>
Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от
сфера
та на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане.
Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук.
За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството.
към текста >>
За
сфера
та на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук.
За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота.
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман.
към текста >>
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над
сфера
та на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота.
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме.
към текста >>
В
сфера
та на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият език, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи.
Важното е познаването на Съществото, това е особено много важно между смъртта и едно ново раждане.
В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият език, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи.
Но важното е Съществото. Че това, или онова Същество казва тези, или онези думи, това е важното, а не съдържанието на учението, защото това, което пулсира през света като действителни сили, то е същественото. И във висшите светове и преди всичко в това, което действува в земните сфери, ние разбираме думите само тогава, когато знаем от кое същество идват тези думи. Ние никога не познаваме от съответните думи висотата на едно същество, а чрез това, че познаваме цялата връзка, в която е поставено едно същество. Това можем да видим съвсем точно потвърдено от думите, които казват, че хората са подобни на Боговете.
към текста >>
411.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в
сфера
та на Камалока.
Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце.
Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока.
Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната. В това време човекът е изцяло свързан със земния свят. Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния свят. През време на пребиваването в Камалока, човекът в известен смисъл е затворен като в една атмосфера на неговата собствена астрална природа, каквато той си е усвоил на Земята.
към текста >>
Говорейки макрокосмически, това е
сфера
та която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята.
Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока.
Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята.
Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната. В това време човекът е изцяло свързан със земния свят. Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния свят. През време на пребиваването в Камалока, човекът в известен смисъл е затворен като в една атмосфера на неговата собствена астрална природа, каквато той си е усвоил на Земята. Той все още желае това, което е желал на Земята, проявява интерес към това, което е проявявал интерес на Земята.
към текста >>
НАГОРЕ