Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
886
резултата от
508
текста с която и да е от думите за : '
Стремеж
'.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази е от самото начало пълната цел на неговия
стремеж
по отношение на органичните естествени науки; при преследването на тази цел на него му се натрапват като от само себе си горепосочените отделни открития.
Тази е от самото начало пълната цел на неговия стремеж по отношение на органичните естествени науки; при преследването на тази цел на него му се натрапват като от само себе си горепосочените отделни открития.
Той трябваше да ги намери, ако не искаше да бъде възпрепятстван в своя по-нататъшен стремеж. Съществуващата преди него естествена наука, която не познаваше същността на проявите на живота и изследваше организмите просто според техния състав от части, според техните външни признаци, както това се прави и при неорганичните предмети, трябваше често пъти в своя път да даде погрешни тълкувания на подробностите, да ги постави в погрешна светлина. Естествено такава една грешка не може да се забележи при подробностите. Ние виждаме тази грешка едва тогава, когато разбираме организма, тъй като подробностите, разглеждани отделно, не съдържат в себе си принципа на тяхното обяснение. Те могат да бъдат обяснени само чрез природата на цялото, защото цялото е това, което им придава същност и значение.
към текста >>
Той трябваше да ги намери, ако не искаше да бъде възпрепятстван в своя по-нататъшен
стремеж
.
Тази е от самото начало пълната цел на неговия стремеж по отношение на органичните естествени науки; при преследването на тази цел на него му се натрапват като от само себе си горепосочените отделни открития.
Той трябваше да ги намери, ако не искаше да бъде възпрепятстван в своя по-нататъшен стремеж.
Съществуващата преди него естествена наука, която не познаваше същността на проявите на живота и изследваше организмите просто според техния състав от части, според техните външни признаци, както това се прави и при неорганичните предмети, трябваше често пъти в своя път да даде погрешни тълкувания на подробностите, да ги постави в погрешна светлина. Естествено такава една грешка не може да се забележи при подробностите. Ние виждаме тази грешка едва тогава, когато разбираме организма, тъй като подробностите, разглеждани отделно, не съдържат в себе си принципа на тяхното обяснение. Те могат да бъдат обяснени само чрез природата на цялото, защото цялото е това, което им придава същност и значение. Именно едва след като Гьоте откри тази природа на цялото, за него станаха видими онези погрешни тълкувания; те не можеха да бъдат съединени с неговата теория за живите същества, противоречаха на тази теория.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
От едната страна стоеше философията на Християн Волф (1679 1754 г.), която се движеше изцяло в един абстрактен елемент; от другата страна отделните клонове на науката, които се губеха във външното описание на безкрайните подробности и у които липсваше всякакъв
стремеж
да търсят в света на техните обекти един по-висш принцип.
Когато Гьоте дойде във висшето Училище в Лайпциг, там царуваше в естественонаучните стремежи напълно онзи дух, който е характерен за голяма част от 18-то столетие и който хвърли цялата наука и я разкъса на две крайности, за съединението на които не се чувстваше никаква нужда.
От едната страна стоеше философията на Християн Волф (1679 1754 г.), която се движеше изцяло в един абстрактен елемент; от другата страна отделните клонове на науката, които се губеха във външното описание на безкрайните подробности и у които липсваше всякакъв стремеж да търсят в света на техните обекти един по-висш принцип.
към текста >>
Проявяваше се
стремеж
да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество.
Проявяваше се стремеж да се долови чрез някакъв опит онзи принцип проникващ цялата вселена, да бъде той изобразен в някакво вещество.
1) Обаче този клонящ към мистичното начин на разглеждане света съставлява само един преходен епизод в развитието на Гьоте и скоро отстъпва на една по-здрава и по-обективна форма на мислене. Възгледът за цялата вселена като един велик организъм, както го намерихме загатнат по-горе в цитатите от "Фауст" и "Сатирос", остава обаче да съществува до времето около 1870 година, както ще видим по-късно, където Духът късно от статията "Природа". Ние го срещаме още веднъж във "Фауст", а именно на Земята е представен като онзи принцип на живота, който прониква всемирния организъм:
към текста >>
И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен
стремеж
, а чрез общочовешките мотиви.
На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама. Това е наистина един образец, как трябва да се преподава и едно допълнение на неговото съчинение “Емил”. Ето защо използвам случая да препоръчам отново царството на цветята на моите красиви приятелки”. Стремежите на Русо в областта на ботаниката направиха дълбоко впечатления на Гьоте. Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте.
И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен стремеж, а чрез общочовешките мотиви.
Същият интерес ги обвързваше към същия обект.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
То би се превърнало в един канон, от който би трябвало да изхожда всеки
стремеж
в областта на естествената наука и при който би могло да бъде изпитвано духовното съдържание на този
стремеж
.
То би се превърнало в един канон, от който би трябвало да изхожда всеки стремеж в областта на естествената наука и при който би могло да бъде изпитвано духовното съдържание на този стремеж.
Най-дълбокият философски дух, който само повърхностни мислители биха могли да отрекат у Гьоте, би се свързал тук с едно любвеобилно задълбочаване в това, което е дадено като сетивна опитност; далеч от всяка едностранчива систематичност, която вярва, че с една обща схема обхваща всички същества, тук би отдало право на всяка една отделна индивидуалност.
към текста >>
Тук ние бихме имали работа с делото на един дух, при който не изпъква на преден план един отделен клон на човешкия
стремеж
, изтласквайки на заден план всички останали клонове, а при който целостта на човешкото битие постоянно плува на задната основа, когато той третира една отделна област.
Тук ние бихме имали работа с делото на един дух, при който не изпъква на преден план един отделен клон на човешкия стремеж, изтласквайки на заден план всички останали клонове, а при който целостта на човешкото битие постоянно плува на задната основа, когато той третира една отделна област.
Чрез това всяка една отделна дейност получава своето подходящо място във връзката с цялото. Обективното потопяване в разглежданите предмети става причина духът да изгрее напълно в тях, така че Гьотевите теории ни се явяват по такъв начин, като че те не абстрахират един дух от предметите, а като че самите предмети се изобразяват в един дух, който при разглеждането забравя самия себе си. Тази най-строга обективност би направила от Гьотевото дело едно най-съвършено дело на естествената наука; то би било един идеал, към който би трябвало да се стреми всеки естествоизпитател; за философа то би било един типичен образец на намиране законите на обективното разглеждане на света.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
стремеж
към образование,
стремеж към образование,
към текста >>
5.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние трябва именно да се откажем от един такъв
стремеж
напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
към текста >>
6.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако първото положение би отговаряло на истината, тогава едновременно отдаване на изкуството и науката би имало само значението на едно случайно лично одушевление за двете направления на човешкия
стремеж
; ние бихме имали работа с един поет, който случайно е и един мислител и много добре би искало да бъде така, че при един малко различен Гьотев път на живота, той да върви само по пътя на изкуството, без да се интерисува ни най-малко и от науката.
Ако първото положение би отговаряло на истината, тогава едновременно отдаване на изкуството и науката би имало само значението на едно случайно лично одушевление за двете направления на човешкия стремеж; ние бихме имали работа с един поет, който случайно е и един мислител и много добре би искало да бъде така, че при един малко различен Гьотев път на живота, той да върви само по пътя на изкуството, без да се интерисува ни най-малко и от науката.
Тогава двете страни на този човек биха ни интересували по отделно като такива, и двете биха спомогнали може би за един значителен напредък на човечеството. Но всичко това би се случило също, ако двете духовни направления биха били разпределени върху две личности. Поетът Гьоте не би имал нищо общо с мислителя Гьоте.
към текста >>
В Гьоте не живееше един едностранчив художествен или научен
стремеж
, а неуморния
стремеж
, "да съзре всяка действена сила и семе."
Това творение се явява следователно като един свят в малък размер. Тук се крие причината за това, защо Гьотевото направление в изкуството трябва да се допълни чрез науката. Гьоте не искаше нито наука, нито изкуство; той искаше /търсеше/ идеята. И той изказва или излага тази идея според страната, от която тя именно му се предлага. Гьоте се стремеше да се свърже с мировия Дух и да ни разкрие неговото царуване; той стори това посредством изкуството или посредством науката, според изискването.
В Гьоте не живееше един едностранчив художествен или научен стремеж, а неуморния стремеж, "да съзре всяка действена сила и семе."
към текста >>
7.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
То крие този
стремеж
във въпроса: Що е същността на действителността?
Той не може именно да схване идеята в нейната положителност, а я има само като нещо абстрактно; не предчувства нейната пълнота, нейната вътрешна завършеност и самородност. Обаче ние трябва да изискваме от образуването то да се издигне до онова по-висше становище, където трябва да бъде схванато едно битие, което не може да бъде видяно нито с очите, нито пък да бъде изпипано с ръцете, а може да бъде схванато само с разума. Такова битие ние трябва да считаме за нещо действително. Следователно ние основахме всъщност един идеализъм, който същевременно е реализъм. Ходът на нашите мисли е: Мисленето ни тласка към разбирането на действителността от идеята.
То крие този стремеж във въпроса: Що е същността на действителността?
За съдържанието на самата тази същност ние питаме едва накрая на науката, а не правим както реализма, който предлага нещо реално, за да изведе след това от него действителността. Ние се различаваме от реализма чрез пълното съзнание за това, че имаме едно средство за обяснение за света само в идеята. Реализмът също има само това средство, но не знае това. Той извежда света от идеи, но вярва, че го извежда от една друга действителност. Лайбницовият свят на монадите не е нищо друго освен един идеен свят; но Лайбниц вярва, че притежава в това понятие една действителност по-висша от идейната.
към текста >>
8.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"В чистотата на нашето сърце се вълнува един
стремеж
,
"В чистотата на нашето сърце се вълнува един стремеж,
към текста >>
Сега у него се разви възгледът, че неговият
стремеж
е да напредва от завършеното, от продукта към ставащото, към произвеждащото.
Ние не можем да добием този принцип отвън чрез опитност. Трябва първо да го създадем в нашата вътрешност. "Да философстваме върху природата, значи първо да създадем природата", казва нашия философ. Природата като прост продукт /натура натурата/ ние наричаме природа като обект /единствено с нея се занимава всеки емпиризъм/. Природата като произвеждащ принцип /натура натуранс/ ние наричаме природа като субект /единствено с нея се занимава всяка теория/*./*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799,стр.22/ "Противоположността между емпиризъм и наука почива именно на това, че емпиризмът разглежда нейния обект в битието като нещо завършено и произведено; напротив науката разглежда обекта в процес на ставане и като нещо, което тепърва трябва да бъде произведено." Чрез тези идеи, с които Гьоте се запозна отчасти от съчиненията на Шелинг, отчасти от лично общение с философа, поетът отново се издигна с една степен по-горе.
Сега у него се разви възгледът, че неговият стремеж е да напредва от завършеното, от продукта към ставащото, към произвеждащото.
И изразявайки своето определено съзвучие с Шелинг, той пише в своята студия "Съзерцателна разсъдъчна способност", че неговият стремеж е бил "чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа да стане достоен за духовно съучастие в нейните произведения*./*Естествени Науки І, стр.116/
към текста >>
И изразявайки своето определено съзвучие с Шелинг, той пише в своята студия "Съзерцателна разсъдъчна способност", че неговият
стремеж
е бил "чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа да стане достоен за духовно съучастие в нейните произведения*./*Естествени Науки І, стр.116/
Трябва първо да го създадем в нашата вътрешност. "Да философстваме върху природата, значи първо да създадем природата", казва нашия философ. Природата като прост продукт /натура натурата/ ние наричаме природа като обект /единствено с нея се занимава всеки емпиризъм/. Природата като произвеждащ принцип /натура натуранс/ ние наричаме природа като субект /единствено с нея се занимава всяка теория/*./*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799,стр.22/ "Противоположността между емпиризъм и наука почива именно на това, че емпиризмът разглежда нейния обект в битието като нещо завършено и произведено; напротив науката разглежда обекта в процес на ставане и като нещо, което тепърва трябва да бъде произведено." Чрез тези идеи, с които Гьоте се запозна отчасти от съчиненията на Шелинг, отчасти от лично общение с философа, поетът отново се издигна с една степен по-горе. Сега у него се разви възгледът, че неговият стремеж е да напредва от завършеното, от продукта към ставащото, към произвеждащото.
И изразявайки своето определено съзвучие с Шелинг, той пише в своята студия "Съзерцателна разсъдъчна способност", че неговият стремеж е бил "чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа да стане достоен за духовно съучастие в нейните произведения*./*Естествени Науки І, стр.116/
към текста >>
Шопенхауер поставя на основата на света един еднообразен, без съдържание
стремеж
.
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки. Докато Шопенхауер не знае да каже нищо върху цялото богато съдържание на историята, освен това, че то е едно проявление на волята, Хартман знае да намира идейната ядка на всяко отделно историческо явление и да го включи в общото историческо развитие на човечеството. Отделното същество, отделното явление не може да интересува Шопенхауера, защото той знае да каже за него единственото съществено нещо, че то е една форма на волята. Хартман хваща всяко отделно съществуване и показва, как навсякъде може да бъде възприемана идеята. Основният характер на светогледа на Шопенхауер е еднообразието, този на Хартман единността.
Шопенхауер поставя на основата на света един еднообразен, без съдържание стремеж.
Хартман поставя богатото съдържание на идеята. Шопенхауер поставя на основата абстрактното единство, при Хартман ние намираме конкретната идея като принцип, при която единството по-добре казано единността е само едно свойство. Шопенхауер никога не би искал да създаде, както Хартман, една философия на историята, една наука на религията. Когато Хартман казва: "Разумът е логическият формален принцип на неразривно свързаната с волята идея и регулира и определя като такъв съдържанието на мировия процес без остатък", това предположение му дава възможност да търси във всяко явление, което срещаме в природата и историята, логическата ядка, която наистина сетивата не могат да обхванат, обаче мисълта може това, и по този начин да го обясни. Който не прави това предположение, той никога не може да оправдае, защо въобще трябва да търси нещо върху света чрез размишление посредством идеите.
към текста >>
Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп
стремеж
към съществуване.
плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание. Че той въобще приема този мотив, това иде оттам, че счита идеята като нещо неактивно, като нещо почиващо, което, за да стигне до действие, се нуждае от тласъка на волята.
Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване.
Ако волята трябва да произведе нещо, трябва да се прибави идеята, защото само тази и дава съдържанието на нейното действие. Обаче какво трябва да предприемем ние с такава воля? Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен стремеж. И така става, че все пак всичко онова, което действително схващаме от мировия Принцип, е идея, защото това, което може да бъде схванато, трябва именно да има съдържание. Ние можем да разберем само това, което е пълно със съдържание, а не това, което няма съдържание.
към текста >>
Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен
стремеж
.
плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание. Че той въобще приема този мотив, това иде оттам, че счита идеята като нещо неактивно, като нещо почиващо, което, за да стигне до действие, се нуждае от тласъка на волята. Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване. Ако волята трябва да произведе нещо, трябва да се прибави идеята, защото само тази и дава съдържанието на нейното действие. Обаче какво трябва да предприемем ние с такава воля?
Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен стремеж.
И така става, че все пак всичко онова, което действително схващаме от мировия Принцип, е идея, защото това, което може да бъде схванато, трябва именно да има съдържание. Ние можем да разберем само това, което е пълно със съдържание, а не това, което няма съдържание. Следователно, ако искаме да схванем понятието воля, то трябва да се яви в съдържанието на идеята; то може да се яви само при идеята и с идеята, като форма на нейната изява, а никога самостоятелно. Това, което съществува, трябва да има съдържание, то може да даде едно запълнено, а не празно битие. Ето защо Гьоте си представя идеята като дейна, като нещо действуващо, което не се нуждае вече от някакъв тласък.
към текста >>
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки
стремеж
към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване.
Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика. Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
към текста >>
9.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
" Същият
стремеж
, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/.
Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което се простираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи. Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието. В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя?
" Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/.
Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца. В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това? "
към текста >>
Неговият
стремеж
беше да се издигне до един такъв възглед, че това, което виждаше отделно, да му се яви в неговата вътрешна, необходима връзка.
Така ние виждаме поета от края на 70-те години постоянно полагащ усилия да разчете писмеността.
Неговият стремеж беше да се издигне до един такъв възглед, че това, което виждаше отделно, да му се яви в неговата вътрешна, необходима връзка.
Неговият метод беше "развиващият се, разгръщащият се, а съвсем не групиращият, подреждащият". За него не е достатъчно да види тук гранита, там порфира и т.н. и да ги подреди един до друг по техните външни признаци, а той се стремеше към един закон, който лежеше на основата на всяко образуване на скалите и който беше достатъчно да държи само пред духа си, за да разбере, как е трябвало да се роди гранитът тук, порфирът нататък. Той се насочваше от различаващите признаци към общото. На 12 юни 1784 година той писа на госпожа фон Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала.
към текста >>
10.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто
стремеж
към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право. Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него.
Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата."
към текста >>
11.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
С това е посочена причината, защо едни
стремеж
към познание, което иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с друг и подобни, винаги трябва да стигне до една точка, където преследваното се разпада в познанието.
Ако приеме, че нещата стоят така, ние не можем да търсим отговора на загадъчните въпроси на философията в изживяването на душата, които се предлагат на обикновеното съзнание. Това съзнание е призвано да усили себесъзнателния Аз; стремейки се към тази цел, то трябва да забули погледа за връзката на Аза с обективния свят, следователно не може да покаже, как душата е свързана с истинския свят.
С това е посочена причината, защо едни стремеж към познание, което иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с друг и подобни, винаги трябва да стигне до една точка, където преследваното се разпада в познанието.
В настоящата книга трябваше да покажем това разпадане у много мислители на новото време. Защото в действителност научният стремеж на новото време работи със средства на научните мислители, които служат на откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност. И силата и величието на науката, именно на естествената наука, почива на безрезервното прилагане на тези мислителни средства.
към текста >>
Защото в действителност научният
стремеж
на новото време работи със средства на научните мислители, които служат на откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност.
Ако приеме, че нещата стоят така, ние не можем да търсим отговора на загадъчните въпроси на философията в изживяването на душата, които се предлагат на обикновеното съзнание. Това съзнание е призвано да усили себесъзнателния Аз; стремейки се към тази цел, то трябва да забули погледа за връзката на Аза с обективния свят, следователно не може да покаже, как душата е свързана с истинския свят. С това е посочена причината, защо едни стремеж към познание, което иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с друг и подобни, винаги трябва да стигне до една точка, където преследваното се разпада в познанието. В настоящата книга трябваше да покажем това разпадане у много мислители на новото време.
Защото в действителност научният стремеж на новото време работи със средства на научните мислители, които служат на откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност.
И силата и величието на науката, именно на естествената наука, почива на безрезервното прилагане на тези мислителни средства.
към текста >>
И все пак: в своя философски
стремеж
хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси помощ в разрешаването на загатките на философията.
Ако иска да стигне до тези извори, душата трябва да проникне вън от това обикновено съзнание. Тя трябва да изживее нещо в себе си, което това съзнание не може да и даде. Отначало едно такова изживяване се явява на обикновеното познание като пълна нелепост. Душата трябва да изживее себе си със знание в един елемент, без да внася своето съзнание със себе си в този елемент. Тя трябва да надхвърли съзнанието и въпреки това да остане същевременно съзнателна!
И все пак: в своя философски стремеж хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси помощ в разрешаването на загатките на философията.
към текста >>
На това можем да възразим, че един сериозен
стремеж
на душата, който работи в посочения път, намира във вътрешното състояние на духа, което тя си е възпитала, такива сигурни средства, за да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот при едно здраво устройство на душата човек може да различава фантастичните образи от едно възприятие.
Твърде близко е сега до ума, че някой от вярващите в съвременния начин на мислене ще окачестви този свят, който се явява тук като принадлежащ на областта на грешките на паметта, на илюзиите, на халюцинациите, на самовнушенията и тем подобни.
На това можем да възразим, че един сериозен стремеж на душата, който работи в посочения път, намира във вътрешното състояние на духа, което тя си е възпитала, такива сигурни средства, за да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот при едно здраво устройство на душата човек може да различава фантастичните образи от едно възприятие.
Напразно ще се търсят теоретически доказателства, че горехарактеризираният свят е действителен; но такива доказателства не съществуват също и за действителността на света на възприятията. Как трябва да се съди, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай.
към текста >>
12.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Други пък имат
стремеж
да възприемат навсякъде тайнствения, мистичния елемент на външния свят; те стават последователи на мистицизма.
Единността в дейността на Гьотевите духовни способности лежи в природата на Гьоте, но начинът, по който тази дейност се проявява в даден момент, се определя от съответния обект. Гьоте черпи начина за разглеждане нещата от външния свят и не налага този начин на самия външен свят. Но мисленето на много хора действа по един определен начин; то може да слежи само на определен род обекти; то не е както Гьотевото едно единно мислене, а еднообразно. Искаме да се изразим по-точно: Има хора, чийто ум е способен предимно да мисли чисто механически, зависимости и действия; те си представят цялата вселена като един механизъм.
Други пък имат стремеж да възприемат навсякъде тайнствения, мистичния елемент на външния свят; те стават последователи на мистицизма.
Всяка една грешка се ражда от това, че един такъв начин на мислене, който е напълно валиден за даден род обекти, се обявява за всемирен. Така се обясняват споровете между многото светогледи. Ако сега едно такова едностранчиво схващане застане срещу Гьотевото, което е неограничено, понеже не взема всеобщо начина на разглеждане нещата на духа на разглеждащия, а от природата на разглежданото нещо, тогава понятно е, защото се вкопчва за онези мисловни елементи на същото, които са съобразени с неговото. Именно в посочения смисъл възгледът на Гьоте за света включва в себе си много направления на мисълта, а не може да бъде проникнат от нито едно едностранчиво схващане. Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби.
към текста >>
13.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Той изисква именно, щото нещата, както ние ги изпитваме, да имат вече една форма, която да задоволява научния
стремеж
.
Дали съдържанието е сетивно или идейно, върху това този принцип не произнася никакво съждение. Но ако трябва да бъде приложен в един определен случай в спомената рязка форма, той изисква една предпоставка.
Той изисква именно, щото нещата, както ние ги изпитваме, да имат вече една форма, която да задоволява научния стремеж.
Както видяхме, при опитността на външните сетива не е този случаят. Това си е осъществява само при мисленето. Само при мисленето принципът на опитността може да бъде приложен в неговото най-крайно значение. Това не изключва, щото принципът да бъде разрешен и върху останалия свят. Освен неговата крайна форма той има и други форми.
към текста >>
14.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
В нас се проявява
стремеж
да изследваме неговото същинско нещо, неговата същност, която то не изразява само.
Възприятието предлага едно такова специализиране на мислителните определения, което е оставено открито от самите тези определения. Именно това специализиране е, в което ни се явява светът, когато си служим само с опитността. Психолоически това е първото нещо, което обективно взето е изведеното. При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното възприятие. То стои като една загадка пред нас.
В нас се проявява стремеж да изследваме неговото същинско нещо, неговата същност, която то не изразява само.
Този стремеж не е нищо друго освен възникването на едно понятие от тъмата на нашето съзнание. Това понятие задържаме ние тогава, през време когато сетивното възприятие върви успоредно с този мислителен процес.
към текста >>
Този
стремеж
не е нищо друго освен възникването на едно понятие от тъмата на нашето съзнание.
Именно това специализиране е, в което ни се явява светът, когато си служим само с опитността. Психолоически това е първото нещо, което обективно взето е изведеното. При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното възприятие. То стои като една загадка пред нас. В нас се проявява стремеж да изследваме неговото същинско нещо, неговата същност, която то не изразява само.
Този стремеж не е нищо друго освен възникването на едно понятие от тъмата на нашето съзнание.
Това понятие задържаме ние тогава, през време когато сетивното възприятие върви успоредно с този мислителен процес.
към текста >>
15.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Обаче тази нужда е без всякакво съдържание, тя е един празен
стремеж
към единство.
Обаче той е представил образите, които се раждат чрез разума, само като недействителни, като измамни образи, като илюзии, с които човешкият дух постоянно се залъгва, понеже се стреми непрестанно към едно единство на опитността, което не му е дадено никъде. Единствата, които са създадени в идеите, почиват според Кант не върху обективни отношения, те не произтичат от самата вещ, а са само субективни норми, според които ние внасяме ред в нашето знание. Ето защо Кант назовава идеите не като съставни принципи, които би трябвало да бъдат меродавни за вещта, а като регулативни принципи, които имат смисъл и значение само за систематиката на нашето знание. Обаче когато разгледаме начина, по който се раждат идеите, веднага виждаме, че този възглед е погрешен. Вярно е, че субективния разум се нуждае от единство.
Обаче тази нужда е без всякакво съдържание, тя е един празен стремеж към единство.
Когато среща нещо, което е абсолютно лишено от тази единна природа, той не може да роди това единство за себе си. Напротив, когато срещне едно множество, което позволява да бъде доведено до една вътрешна хармония, той извършва това. Едно такова множество е създаденият от ума свят на понятията.
към текста >>
16.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Мисленето може да има само съвсем определения
стремеж
, да вижда и в останалия свят свойствената на самото него закономерност, не обаче нещо, за което то няма ни най-малко знание.
По отношение на нашия възглед това мнение не е нищо друго освен едно неразбиращо себе си мислене. Една граница на познанието би била възможна само тогава, когато външната опитност би наложила сама по себе си изследването на нейната същност, ако тя би определяла въпросите, които могат да се поставят по отношение на нея. Но не е такъв случаят. За мисленето се ражда нуждата да постави срещу опитността, която възприема, нейната същност.
Мисленето може да има само съвсем определения стремеж, да вижда и в останалия свят свойствената на самото него закономерност, не обаче нещо, за което то няма ни най-малко знание.
Друга една грешка трябва също да се намери тук своята поправка. Тя е тази, да се счита, че мисленето не е достатъчно да състави, да образува, че трябва да се прибавя и нещо друго (сила, воля и пр.), за да стане възможен светът. При едно по-точно разсъждение се вижда обаче веднага, че всички подобни фактори не са нищо освен отвлеченост от света на възприятието, които сами очакват да бъдат обяснени. Всяка друга съставна част на мировата същност освен мисленето би наложила веднага един друг вид схващане, един друг вид познание освен мислителното. Ние би трябвало да стигнем до онази друга съставна част по друг начин освен чрез мисленето.
към текста >>
17.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Всеки научен
стремеж
, който не прониква дотам, е само една подготовка; той е само един член, а не самото цяло.
Сетивният свят като неорганичен не стига до индивидуалност. Той е завършен само в неговата цялостност. Ето защо ние трябва да се стремим, за да имаме едно цяло, да разберем целия неорганичен свят като една система. Такава система е Космосът. Проникващото разбиране на Космоса е цел и идеал на неорганичната естествена наука.
Всеки научен стремеж, който не прониква дотам, е само една подготовка; той е само един член, а не самото цяло.
към текста >>
18.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато той изисква от всеки научен
стремеж
"Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката.
Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух. При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят. Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата.
Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката.
Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата? Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи. Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия.
към текста >>
19.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Както необходимост да се намери към природната действителност идеята за природата се явява първо като една нужда на нашия дух, така и задачата на духовната наука съществува също първо като
стремеж
на човека.
Първо тази мисия се явява отново като една човешка нужда.
Както необходимост да се намери към природната действителност идеята за природата се явява първо като една нужда на нашия дух, така и задачата на духовната наука съществува също първо като стремеж на човека.
Тук отново имаме един обективен факт, който се проявява като субективна нужда. Човекът не трябва да действува както съществото на неорганичната природа върху едно друго същество по външни норми, според една господстваща над него закономерност, той също не трябва да бъде просто отделната форма на един общ тип, а трябва сам да си поставя целта на своето съществуване, на своята дейност. Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение. Как той се включва в структурата на света, зависи от него. Той трябва да намери точката, за да вземе участие в движението на света.
към текста >>
20.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
От това той заключава, че нашият научен
стремеж
трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си".
Нека настоящия труд допринесе за преодоляването на тази вяра. Би било престъпно да подценим безсмъртните заслуги на този човек за развитието на немската наука. Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим началото на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум. Какво направи Кант? Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си".
Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така. Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж. Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност. Но няма никакъв повод да се търси първооснова извън дадения ни сетивен и духовен свят дотогава, докогато всестранното проучване на този свят не покаже, че вътре в него се намират моменти указващи ясно някакво въздействие отвън.
към текста >>
Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа
стремеж
.
Какво направи Кант? Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност. От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така.
Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж.
Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност. Но няма никакъв повод да се търси първооснова извън дадения ни сетивен и духовен свят дотогава, докогато всестранното проучване на този свят не покаже, че вътре в него се намират моменти указващи ясно някакво въздействие отвън.
към текста >>
Този
стремеж
лежи в основата на всяка научна деятелност.
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност. От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така. Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж.
Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност.
Но няма никакъв повод да се търси първооснова извън дадения ни сетивен и духовен свят дотогава, докогато всестранното проучване на този свят не покаже, че вътре в него се намират моменти указващи ясно някакво въздействие отвън.
към текста >>
21.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
"Азът" чувствува
стремеж
да намери в това дадено повече отколкото това, което е дадено непосредствено.
До тук ние установихме в нашето изложение идеята на познанието. Тази идея е непосредствено дадена в човешкото съзнание, доколкото то се отдава на познавателната дейност. "Азът" като център/1/ на съзнанието, е непосредствено даден, както и външното и вътрешно възприятие и неговото собствено съществувание. /*1 Едва ли е нужно да се казва,, че с обозначението "център" ние съвсем не искаме да съединим някакъв теоретически възглед за природата на съзнанието, но го употребяваме само като стилистическо съкращение за общата физиономия на съзнанието./.
"Азът" чувствува стремеж да намери в това дадено повече отколкото това, което е дадено непосредствено.
Срещу дадения свят в него възниква един втори свят, светът на мисленето и "Азът" съединява двата свята, като съществува чрез свободно решение това, което установихме като идея на познанието. В това лежи основното различие между понятието и непосредствено даденото се явяват съединени в една цялостна действителност и този, който има значение за останалото съдържателно на света. При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното. За човешкото съзнание това е иначе. Тук съединението е на лице само тогава, то се извършва от съзнанието в действителна дейност.
към текста >>
22.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Основният
стремеж
на антропософски-ориентираната наука за Духа е да стигне до един всеобхватен „образ на света и човека".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната наука за Духа е да стигне до един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
към текста >>
23.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Този камък, който осъзнава единствено своя
стремеж
и в никакъв случай не се отнася равнодушно, ще повярва, че е съвсем свободен и че продължава да се движи не поради някаква друга причина, а защото сам го иска.
А сега Ви моля да приемете, че докато се движи, камъкът мисли и знае, че според възможностите си се стреми да продължи своето движение.
Този камък, който осъзнава единствено своя стремеж и в никакъв случай не се отнася равнодушно, ще повярва, че е съвсем свободен и че продължава да се движи не поради някаква друга причина, а защото сам го иска.
Това обаче е онази човешка свобода, за която всички твърдят, че притежават и която се състои само в това, че хората осъзнават своето желание, но не познават причините, от които тя се определя. Така детето вярва, че свободно пожелава да пие мляко, раздразненото момче вярва, че свободно иска да си отмъсти, а боязливият - да избяга. По-нататък пияният вярва, че въз основа на свободно решение говори неща, които в трезво състояние не би говорил охотно; и тъй като този предразсъдък е вроден у всички хора, човек не може лесно да се освободи от него. Защото макар опитът достатъчно да учи, че хората най-малко умеят да сдържат своите желания и че движени от противоположни страсти прозират по-доброто, а вършат по-лошото, те все пак се смятат за свободни, и то защото пожелават някои неща не толкова силно, а някое желание лесно може да се потисне чрез спомена за друго, за което човек често се сеща."
към текста >>
24.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Това чувство поражда
стремеж
да се превъзмогне противоположността.
Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността.
И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството. Историята на духовния живот е едно непрестанно търсене на единството между нас и света. Религията, изкуството и науката в еднаква степен преследват тази цел. В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят.
към текста >>
И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен
стремеж
на човечеството.
Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността.
И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството.
Историята на духовния живот е едно непрестанно търсене на единството между нас и света. Религията, изкуството и науката в еднаква степен преследват тази цел. В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят. Той също се чувства неудовлетворен от света на чистите явления и се опитва да му придаде онова повече, което неговият Аз, излизайки извън рамките на този свят, таи.
към текста >>
Целият му
стремеж
е една безплодна борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление.
Мислителят търси законите на явленията, стреми се мислейки да проникне в онова, което узнава чрез наблюдение. Едва след като сме превърнали съдържанието на света в наше мисловно съдържание, ние преоткриваме взаимовръзката, от която сами сме се откъснали. По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави. Цялостното съотношение, изложено тук от мен, ни се представя в едно световноисторическо явление: в противостоенето на схващането за единния свят, или монизма, и на теорията за двата свята, или дуализма. Дуализмът насочва поглед само върху извършеното от съзнанието на човека разделение между Аз и свят.
Целият му стремеж е една безплодна борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление.
Той има усещането, че между двата свята трябва да съществува мост, ала не е в състояние да го намери. Изживявайки се като „Аз", човекът не може да отнесе този „Аз" другаде, освен на страната на Духа; а противопоставяйки този „Аз" на света, към последния той трябва да причисли достъпния за сетивата свят на възприятията, материалния свят. По такъв начин човекът сам се поставя в противоположността: Дух и свят. Той трябва да стори това, след като и собственото му тяло спада към материалния свят. Така „Азът" принадлежи към духовното като една негова част, а възприеманите от сетивата материални неща и процеси - към „светът".
към текста >>
25.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Наблюдението и мисленето са двете изходни точки за всеки духовен
стремеж
на човека, доколкото той има съзнание за такъв
стремеж
.
Наблюдението и мисленето са двете изходни точки за всеки духовен стремеж на човека, доколкото той има съзнание за такъв стремеж.
Работата на обикновения човешки ум и най-сложните научни изследвания се опират на тези два главни стожера на нашия Дух. Философите са изхождали от различни основни противоположности: идея и действителност, субект и обект, явление и нещото само за себе си, Аз и не-Аз, идея и воля, понятие и материя, сила и вещество, съзнателно и несъзнателно. Но лесно може да се покаже, че всички тези противоположности, трябва да бъдат предхождани от тази на наблюдението и мисленето, която е най-важната противоположност за човека.
към текста >>
26.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Ако философът, като критически идеалист изобщо признава някакво битие, неговият
стремеж
към познание се насочва чрез косвено използване на представите единствено към това битие.
Той пита: колко от тях можем да опознаем косвено, след като те не са пряко достъпни за нашето наблюдение? Застъпващият това становище се интересува не за вътрешната взаимовръзка на своите осъзнати възприятия, а за техните вече неосъзнавани причини, които имат независещо от него битие, докато възприятията - по негово мнение - изчезват, щом той отвърне сетивата си от нещата. Според това гледище нашето съзнание функционира като огледало, чиито образи на определени предмети изчезват в мига, в който отразяващата му повърхност не е обърната към тях. Но който не вижда самите неща, а само техните огледални отражения, той трябва от поведението им чрез заключения да се осведоми непряко за естеството на нещата. Такова становище заема по-новото естествознание, което използва възприятията само като последно средство, за да намери обяснение за стоящите зад тях и сами реално съществуващи процеси на материята.
Ако философът, като критически идеалист изобщо признава някакво битие, неговият стремеж към познание се насочва чрез косвено използване на представите единствено към това битие.
Неговият интерес прескача субективния свят на представите и се устремява към това, което поражда представи.
към текста >>
За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен
стремеж
към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз.
Главен въпрос за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите.
За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен стремеж към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз.
Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане. Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е. докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа.
към текста >>
Наличието на такъв
стремеж
за опознаване на връзката между човек и свят показва, че това наивно гледище трябва да бъде изоставено.
През вмъкналия се свят на представите човекът вече не може да види една такава действителност. Той трябва да приеме, че е сляп за тази действителност. Така възниква мисълта за някакво недостижимо за познанието „нещо само за себе си". Тази мисловна конструкция не ще може да се избегне докато се остава неотлъчно при разглеждането на връзката, която човекът като че ли създава със света посредством живота на своите представи. Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на стремежа към познание.
Наличието на такъв стремеж за опознаване на връзката между човек и свят показва, че това наивно гледище трябва да бъде изоставено.
Ако наивното гледище даваше нещо, което може да се признае за истина, тогава този стремеж не би могъл да бъде изпитван. Ала до нещо друго, което може да се смята за истина, също не се стига, ако наивното гледище бъде изоставено, но - без това да се забелязва - при запазване на налагания от него начин на мислене. В такава грешка се изпада, когато се казва: - Аз изживявам само моите представи, а смятайки, че имам работа с реалности, аз осъзнавам само моите представи за реалности; затова трябва да приема, че едва извън кръга на моето съзнание има истински реалности, „неща сами за себе си", за които пряко не зная нищо, които по някакъв начин достигат до мен и ми въздействат така, че в мен оживява светът на моите представи. Към дадения му свят, разсъждаващият така, само добавя мисловно един друг свят; но по отношение на този свят той всъщност би трябвало да започне мисловната си дейност от самото начало. Защото тук непознатото „нещо само за себе си" съвсем не се мисли в неговата връзка със самостоятелната същност на човека по-иначе, отколкото познатото при наивното гледище за действителността.
към текста >>
Ако наивното гледище даваше нещо, което може да се признае за истина, тогава този
стремеж
не би могъл да бъде изпитван.
Той трябва да приеме, че е сляп за тази действителност. Така възниква мисълта за някакво недостижимо за познанието „нещо само за себе си". Тази мисловна конструкция не ще може да се избегне докато се остава неотлъчно при разглеждането на връзката, която човекът като че ли създава със света посредством живота на своите представи. Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на стремежа към познание. Наличието на такъв стремеж за опознаване на връзката между човек и свят показва, че това наивно гледище трябва да бъде изоставено.
Ако наивното гледище даваше нещо, което може да се признае за истина, тогава този стремеж не би могъл да бъде изпитван.
Ала до нещо друго, което може да се смята за истина, също не се стига, ако наивното гледище бъде изоставено, но - без това да се забелязва - при запазване на налагания от него начин на мислене. В такава грешка се изпада, когато се казва: - Аз изживявам само моите представи, а смятайки, че имам работа с реалности, аз осъзнавам само моите представи за реалности; затова трябва да приема, че едва извън кръга на моето съзнание има истински реалности, „неща сами за себе си", за които пряко не зная нищо, които по някакъв начин достигат до мен и ми въздействат така, че в мен оживява светът на моите представи. Към дадения му свят, разсъждаващият така, само добавя мисловно един друг свят; но по отношение на този свят той всъщност би трябвало да започне мисловната си дейност от самото начало. Защото тук непознатото „нещо само за себе си" съвсем не се мисли в неговата връзка със самостоятелната същност на човека по-иначе, отколкото познатото при наивното гледище за действителността. Объркаността, в която се изпада при критично отношение спрямо това гледище, се избягва само ако бъде забелязано, че в рамките на това, което човек чрез възприемане може да изживее вътре в себе си и вън в света, има нещо, което изобщо не може да бъде сполетяно от фатално вмъкване на представата между процеса и съзерцаващия човек.
към текста >>
27.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия
стремеж
, в същите намерения.
Но то трябва да бъде такава последица. Защото, ако можеше да се познае по друг път освен чрез наблюдение, тогава в неговата сфера щеше да се проявява не индивидуално изживяване, а всеобща норма. Индивидуалността е възможна, само когато всяко отделно същество узнава за другото единствено чрез индивидуално наблюдение. Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен. Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите.
Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения.
При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени. Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля. Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора. Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност.
към текста >>
28.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Основна черта на всяка воля е вечният
стремеж
, непрестанната жажда за удовлетворение, което така и не може да се постигне никога.
Шопенхауер гледа на нещата другояче. Той не си представя основата на света като премъдра и предобра същност, а като сляп устрем или сляпа воля.
Основна черта на всяка воля е вечният стремеж, непрестанната жажда за удовлетворение, което така и не може да се постигне никога.
Защото след постигането на една преследвана цел възниква нова нужда и така нататък. Трайността на удовлетворението при всяко положение може да бъде само нищожна. Цялото останало съдържание на живота ни е неудовлетворено напиране, сиреч недоволство, страдания. Притъпи ли се накрая слепият устрем, на нас ни липсва всяко съдържание и съществуването ни се изпълва с безкрайна скука. Ето защо сравнително по-добре е човек да задушава в себе си желанията и нуждите, да умъртвява волята си.
към текста >>
При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя
стремеж
.
Едно същество е гладно, тоест то се стреми към нахранване, когато за по-нататъшното протичане на органичните му функции те изискват подаване на ново жизнено съдържание под формата на храна. Стремежът към почит се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън. Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие.
При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж.
Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
към текста >>
Самият
стремеж
в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие.
Стремежът към почит се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън. Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие. При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж.
Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие.
Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие.
към текста >>
Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един
стремеж
отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие.
Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие. При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие.
Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие.
За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното.
към текста >>
Липсата на
стремеж
в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие.
За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното.
Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие.
Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия
стремеж
(волята) за източник на страданието.
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
И така, ако някой иска да провери дали превесът се намира на страната на удоволствието или на страната на неудоволствието, в сметката ще трябва да включи: удоволствие от желанието, удоволствие от изпълнението на желанието и удоволствие, с което сме се сдобили без
стремеж
.
И така, ако някой иска да провери дали превесът се намира на страната на удоволствието или на страната на неудоволствието, в сметката ще трябва да включи: удоволствие от желанието, удоволствие от изпълнението на желанието и удоволствие, с което сме се сдобили без стремеж.
На другата страна на сметководната книга ще трябва да стои: Неудоволствие от скука, неудоволствие от неизпълнен стремеж и накрая неудоволствие, настъпило без наше желание. Към последния вид спада и неудоволствието, което ни причинява натрапената, неизбрана от самите нас работа.
към текста >>
На другата страна на сметководната книга ще трябва да стои: Неудоволствие от скука, неудоволствие от неизпълнен
стремеж
и накрая неудоволствие, настъпило без наше желание.
И така, ако някой иска да провери дали превесът се намира на страната на удоволствието или на страната на неудоволствието, в сметката ще трябва да включи: удоволствие от желанието, удоволствие от изпълнението на желанието и удоволствие, с което сме се сдобили без стремеж.
На другата страна на сметководната книга ще трябва да стои: Неудоволствие от скука, неудоволствие от неизпълнен стремеж и накрая неудоволствие, настъпило без наше желание.
Към последния вид спада и неудоволствието, което ни причинява натрапената, неизбрана от самите нас работа.
към текста >>
Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този
стремеж
отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
Така според този възглед стремежът към удоволствие бил изконно заложен в човешката природа.
Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
към текста >>
Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният
стремеж
към удоволствие не може да доведе до удовлетворение.
За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата.
Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение.
Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот. Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма.
към текста >>
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този
стремеж
, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие.
А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие.
С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
към текста >>
Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв
стремеж
към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля.
Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие. На него не му е нужно етиката първо да му забранява да се стреми към удоволствие, а после да му повелява към какво трябва да се стреми. Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
към текста >>
Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя
стремеж
, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие.
Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение.
Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя стремеж, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие.
Човекът без въображение не създава нравствени идеи. Те трябва да му бъдат давани. Физическата природа пък се грижи за това, той да се стреми към задоволяване на низшите си желания. Но към разгръщането на цялостния човек спадат и произхождащите от Духа желания. Само ако се застъпва мнението, че човекът изобщо не притежава такива, може да се твърди, че той трябва да ги приема отвън.
към текста >>
Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния
стремеж
трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята.
Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята.
Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна, като ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота. Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от интуицията, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на интуицията. Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
към текста >>
29.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този
стремеж
.
Ницше обаче задава този въпрос.
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж.
Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
към текста >>
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият
стремеж
няма нищо общо.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо.
Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития.
към текста >>
30.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Същността на всеки човешки
стремеж
, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин.
Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н.
към текста >>
31.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От този
стремеж
възниква книгата „Странникът и неговата сянка“ (1879).
§ 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение. Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание. Тогава за такъв човек сенчестата страна на нещата остава скрита. Ницше не иска да се запознае само със слънцето, а също и със сенчестата страна на нещата.
От този стремеж възниква книгата „Странникът и неговата сянка“ (1879).
В нея той иска да обхване явленията на живота от всички страни. Става „философ на действителността“ в най-добрия смисъл на думата.
към текста >>
32.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Научен
стремеж
към истина при Ницше напълно отсъства.
Една особеност, която се проявява в цялата дейност на Ницше, е липсата на чувство за обективна истина.
Научен стремеж към истина при Ницше напълно отсъства.
Във времето малко преди да изпадне в пълно умопомрачение, тази липса се оформя в омраза към всичко, което се нарича логично основание. „Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения).
към текста >>
При Ницше този
стремеж
не е налице.
В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници.
При Ницше този стремеж не е налице.
И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо. Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията.
към текста >>
Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този
стремеж
към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал.
Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал.
За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл.
към текста >>
33.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя
стремеж
роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека.
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива. Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка.
към текста >>
34.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим
стремеж
да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света.
Агрипа от Нетесхайм е водил един твърде променлив живот. Той произхожда от един благороден род и се е родил в Кьолн. Следва от рано медицина и право и се стреми да си изясни природните явления по начина, който е бил приет тогава сред определени кръгове и общества, а също и от отделни изследователи, които са държали грижливо в тайна това, което познанието на природата им откривало. За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург. Преподавал е през различни времена в различните научни институции и тук и там е влизал в служба на богатите и благородниците, на разположение на които е поставял своите държавнически и естественонаучни сръчности.
Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим стремеж да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света.
У него ясно се проявява стремежът да добие от една страна едно ясно становище към естествената наука, а от друга страна към висшето познание. До едно такова становище стига само онзи, който разбира, по какви пътища може да се стигне до едното и до другото познание. Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен. "Духът в природата" може да бъде намерен само от духа. Колкото е сигурно, че в този смисъл природата е духовна, толкова сигурно е също, че нищо в природата не е непосредствено духовно, когато то е възприемано от органите на тялото.
към текста >>
35.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Който не изживява в себе си нищо друго, освен душевната форма на духа, той изпитва тогава
стремеж
да предполага, че такава душевна форма съществува и в нещата извън човека, за да не остане при грубо-сетивната материалност.
Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено. Обаче духът съществува само в човека под формата на такава душа. И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия грях против духа, това значи да сме разбрали криво духа. Който върши това, той показва само, че не е изживял духа и в самия себе си; той е изживял само царуващата в него външна форма на проява на духа, душата. Обаче това е все едно, както когато някой начертае с молив един кръг и счита този кръг за действителния, идеален математически кръг.
Който не изживява в себе си нищо друго, освен душевната форма на духа, той изпитва тогава стремеж да предполага, че такава душевна форма съществува и в нещата извън човека, за да не остане при грубо-сетивната материалност.
Вместо да си представи Първопричината на света като Дух, той си я представя като мирова душа и приема, че природата навсякъде е одушевена.
към текста >>
36.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така може да говори за посвещението само този, който сам е поставил своя
стремеж
към мъдростта в служба на онова настроение, което посвещението създава.
Така може да говори за посвещението само този, който сам е поставил своя стремеж към мъдростта в служба на онова настроение, което посвещението създава.
И няма съмнение, че върху думите на великите гръцки философи пада ярка светлина, когато ги осветлим, изхождайки от Мистериите.
към текста >>
37.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен
стремеж
, едно влечение към Божественото.
Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион". Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта. Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос.
Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото.
То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта.
към текста >>
38.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват
стремеж
да се участвува по някакъв начин в този божествен свят.
Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата.
Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят.
Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие. А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог. Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
39.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен
стремеж
към мъдростта.
Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото.
Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта.
Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
към текста >>
40.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Дори и Лесинг, който смяташе, че цялата чиста истина съществува само за Бога, се удовлетворява от вечния
стремеж
към истината и не отрича вечната и стойност, а я утвърждава.
Това не противоречи на факта, че някои отделни човешки "истини" имат само преходна стойност и в определен момент се появяват като частични или пълни заблуждения. Тогава трябва да се каже, че истината съществува сама по себе си, при все че човешките мисли са само нейните преходни разновидности.
Дори и Лесинг, който смяташе, че цялата чиста истина съществува само за Бога, се удовлетворява от вечния стремеж към истината и не отрича вечната и стойност, а я утвърждава.
Защото само това, което има вечна стойност, може да предизвика вечен стремеж към търсене. Ако истината не би била независима в себе си, тя би получила стойността си от човешкото душевно усещане и тогава тя не би могла да бъде една единствен. А цел за всички хора. Доколкото се стремим към нея ние признаваме нейната независима стойност.
към текста >>
Защото само това, което има вечна стойност, може да предизвика вечен
стремеж
към търсене.
Това не противоречи на факта, че някои отделни човешки "истини" имат само преходна стойност и в определен момент се появяват като частични или пълни заблуждения. Тогава трябва да се каже, че истината съществува сама по себе си, при все че човешките мисли са само нейните преходни разновидности. Дори и Лесинг, който смяташе, че цялата чиста истина съществува само за Бога, се удовлетворява от вечния стремеж към истината и не отрича вечната и стойност, а я утвърждава.
Защото само това, което има вечна стойност, може да предизвика вечен стремеж към търсене.
Ако истината не би била независима в себе си, тя би получила стойността си от човешкото душевно усещане и тогава тя не би могла да бъде една единствен. А цел за всички хора. Доколкото се стремим към нея ние признаваме нейната независима стойност.
към текста >>
41.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
("влечение", "желание", "
стремеж
" са обозначения за веществения елемент в душевния свят.
Ето защо душевният свят може да се означи също като свят на желанието, свят на влеченията или свят на "копнежа". Тези изрази са взаимствани от човешкия душевен живот. Ето защо трябва да се отбележи, че нещата в тези части от душевния свят, които се намират извън човешката душа, са също толкова различни от душевните сили в нея, както и материалните вещества и сили от физическия свят са различни от тези, които изграждат човешкото физическо тяло.
("влечение", "желание", "стремеж" са обозначения за веществения елемент в душевния свят.
Този веществен елемент означаваме като "астрален". Ако се вземат под внимание силите на душевния свят, може да се говори за "същност на желанието". Обаче не бива да забравяме, че различието между "вещество" и "сила" тук може да не е толкова явно, както във физическия свят. Едно влечение може еднакво добре да се нарече както "сила", така и "вещество".)
към текста >>
42.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Тук става дума за един основен
стремеж
на душата.
Тук става дума за един основен стремеж на душата.
Дори този, който се заблуждава, поражда у себе си именно в стремежа към истината една сила, която ще го отклони от погрешни стъпки. Възражението, което човек си отправя: "Но аз бих могъл и да се заблуждавам" подсказва едно истинско и много вредно неверие. То подсказва, че човек просто няма доверие в силата на истината. Защото работата се свежда до това, да не надценяваме себе си и да не определяме една или друга цел според личните си предпочитания, а в пълна безкористност да получим насоката на нашите действия от Духа. Егоистичната човешка воля не може да определя Истината; напротив, истината само по себе си трябва да стане вътрешния господар в човека и да го превърне в едно отражение на вечните закони от царството на духовете.
към текста >>
43.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ
стремеж
към висшето познание не е достатъчен.
Окултният учител никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика.
Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ стремеж към висшето познание не е достатъчен.
Естествено, този стремеж е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо. Върху този факт следва да се замислят онези, които се оплакват от трудностите на окултното обучение. Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля. За човек, който не се замисля върху това обстоятелство, изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата и съвестта. Но обучението се основава върху изграждането на вътрешния живот и, следователно, окултният ученик е длъжен да предлага съвети, които се отнасят именно към вътрешния живот.
към текста >>
Естествено, този
стремеж
е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо.
Окултният учител никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика. Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ стремеж към висшето познание не е достатъчен.
Естествено, този стремеж е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо.
Върху този факт следва да се замислят онези, които се оплакват от трудностите на окултното обучение. Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля. За човек, който не се замисля върху това обстоятелство, изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата и съвестта. Но обучението се основава върху изграждането на вътрешния живот и, следователно, окултният ученик е длъжен да предлага съвети, които се отнасят именно към вътрешния живот. Не може да се схваща като принуда нещо, което идва като последица от едно свободно взето решение.
към текста >>
Налага се да подчертаем, че при тях се изисква не съвършено изпълнение, а само
стремеж
към такова изпълнение.
Нека сега изброим онези условия, които се поставят пред окултният ученик.
Налага се да подчертаем, че при тях се изисква не съвършено изпълнение, а само стремеж към такова изпълнение.
Никой не може да ги изпълни докрай; обаче да поеме пътя на тяхното изпълнение може всеки. Важни са волята и истинското желание да се поеме тъкмо този път.
към текста >>
Нито един окултен учител няма да отблъсне ученик, който не е здрав, но непременно ще изисква от него
стремеж
към здраво словен живот.
Първото Условие е следното: Ученикът трябва да обърне внимание върху поддържането на своето телесно и душевно здраве. Естествено, здравето не зависи от волята на човека, но да се стреми към здраве може всеки. Само здравия човек може да има здраво познание.
Нито един окултен учител няма да отблъсне ученик, който не е здрав, но непременно ще изисква от него стремеж към здраво словен живот.
В тази област човек трябва да запази пълна самостоятелност. Чуждите съвети които в повечето случаи ни се предлагат без да сме ги искали са по правило излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. Що се отнася за физическото здраве, по-важно от всичко друго е да се отстранят вредните влияния. Често при изпълнението на нашите задължения ние се поставяме при вредни за здравето условия.
към текста >>
44.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче нито една мисъл не може да пробуди у тях
стремеж
към действие или трепет на някакви чувства.
Третата Злина идва с прекомерното разрастване на мисленето. Съзерцателната способност става самоцелна и враждебна към живота. За такива хора светът има значение само доколкото задоволява безмерната им жажда за познание.
Обаче нито една мисъл не може да пробуди у тях стремеж към действие или трепет на някакви чувства.
Навсякъде те се проявяват като безучастни, студени натури. Те отбягват всеки досег с ежедневието, като нещо, което буди отвращение, или което няма за тях никаква стойност. Тези са, накратко, трите опасности, които дебнат окултния ученик: Бруталната воля, неовладяните чувства, студеният и егоистичен стремеж към знание. От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-болни".
към текста >>
Тези са, накратко, трите опасности, които дебнат окултния ученик: Бруталната воля, неовладяните чувства, студеният и егоистичен
стремеж
към знание.
Съзерцателната способност става самоцелна и враждебна към живота. За такива хора светът има значение само доколкото задоволява безмерната им жажда за познание. Обаче нито една мисъл не може да пробуди у тях стремеж към действие или трепет на някакви чувства. Навсякъде те се проявяват като безучастни, студени натури. Те отбягват всеки досег с ежедневието, като нещо, което буди отвращение, или което няма за тях никаква стойност.
Тези са, накратко, трите опасности, които дебнат окултния ученик: Бруталната воля, неовладяните чувства, студеният и егоистичен стремеж към знание.
От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-болни".
към текста >>
45.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И егоистични станаха неговите външни действия и неговият
стремеж
към вътрешно развитие.
“Човекът” стана сетивно същество; и с това неговата любов стана сетивна. Той отклонява от външния свят онази част от съществото си, която насочва към своето вътрешно изграждане. Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие. Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят. Той стана себелюбив (егоистичен).
И егоистични станаха неговите външни действия и неговият стремеж към вътрешно развитие.
Той започна да обича, защото желае, и да мисли, защото също така проявява желание именно към знание. Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава.
към текста >>
46.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим
стремеж
към себепознание и извънредна предпазливост.
И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл. Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания. И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания.
Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>
47.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Всеки, който е запознат със свръхсетивното изследване, ще забележи при четенето на тази книга, непрекъснатия
стремеж
да се поддържа рязка граница между това, което днес може и трябва да се изнесе от областта на свръх сетивните познания, и това, което трябва да се изнесе по-късно или най-малкото под друга форма.
Всеки, който е запознат със свръхсетивното изследване, ще забележи при четенето на тази книга, непрекъснатия стремеж да се поддържа рязка граница между това, което днес може и трябва да се изнесе от областта на свръх сетивните познания, и това, което трябва да се изнесе по-късно или най-малкото под друга форма.
към текста >>
48.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния
стремеж
.
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука. Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората.
По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж.
Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения. И тогава ние пропускаме обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения. Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и независимо от специалния случай на приложението да вникнем в самия характер на научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като „научно".
към текста >>
В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки
стремеж
към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения.
В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения.
към текста >>
На онези, които считат, че човешкият
стремеж
към свръхсетивния свят е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори: Не, човек има право на този
стремеж
и той ще извърши тежко престъпление спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си служи с тях, ги остави да замрат.
На онези, които считат, че човешкият стремеж към свръхсетивния свят е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори: Не, човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си служи с тях, ги остави да замрат.
към текста >>
Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки
стремеж
към Тайната Наука.
Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в сърцето си. Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп до невидимия свят. За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота. А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние.
Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука.
И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила. В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност. Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия. Така той може да издържи известно време.
към текста >>
49.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Всъщност целият културен живот и всеки духовен
стремеж
на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза.
В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това. По този начин цялата душа се превръща в едно откровение на Аза, каквото по-рано е била само Съзнаващата Душа.
Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза.
Всеки наш съвременник е включен в тази работа, независимо дали иска или не, дали има или няма съзнание за това.
към текста >>
50.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Той е вложил в него и
стремеж
към наслади, които могат да бъдат постигнати само чрез физическите органи, въпреки че подобни наслади изобщо не произхождат от същността на тези органи.
Ако Азът не би имал никакви други желания освен тези, които възникват от собствената му духовна същност, с настъпването на смъртта той би могъл да черпи пълно задоволяване от духовния свят, в който е потопен. Обаче животът му е подготвил и други желания.
Той е вложил в него и стремеж към наслади, които могат да бъдат постигнати само чрез физическите органи, въпреки че подобни наслади изобщо не произхождат от същността на тези органи.
Не само, че трите тела се борят за задоволяване чрез физическия свят, но и самият Аз намира в него такива наслади, за чието задоволяване не съществуват никакви обекти в духовния свят. Два вида желания има в живота на Аза. Такива, които произлизат от телата и могат да бъдат задоволени вътре в телата. С разпадането на телата те угасват. Но има и такива желания, които произлизат от духовната природа на Аза.
към текста >>
От мига, когато астралното тяло е отново образувано, този
стремеж
се насочва навън.
От мига, когато астралното тяло е отново образувано, този стремеж се насочва навън.
Сега астралното тяло жадно търси друго етерно и друго физическо тяло.То вече отблъсква откровенията,които бликат отвътре. Ето защо сега възниква такова междинно състояние, при което човек потъва в безсъзнание. Съзнанието може да се появи отново едва във физическия свят, когато ще са изградени органите, необходими за физическото възприятие. През времето, когато озареното от вътрешни възприятия съзнание е прекратено, към астралното тяло започва присъединяването на ново етерно тяло и така то отново може да се вмъкне в ново физическо тяло. В тези два присъединителни процеса би могъл съзнателно да участвува само такъв Аз, който поражда в самия себе си скритите във физическото и етерното тяло творчески сили, насочени към изграждането на Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
51.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
За човека съществува силен
стремеж
към блаженство в света, който той сам си е създал.
За да може напълно да се справи с тази степен на духовното обучение, човек трябва да помни това, че с укрепването на душевните сили настъпва такъв подем на себелюбието и егоизма, какъвто обикновеният душевен живот изобщо не познава. Ако някой смята, че в този момент може да се говори само за обикновеното себелюбие, би означавало да допусне сериозна грешка. На тази степен от развитието, себелюбието израства до такива размери, че приема облика на природна сила в собствената душа и само една здраво обучена воля може да победи този егоизъм. Въпросният егоизъм не се поражда от духовното обучение; той винаги е съществувал, но чрез духовните опитности той бива осъзнат. Ето защо обучението на волята трябва да бъде включено в цялостното духовно обучение.
За човека съществува силен стремеж към блаженство в света, който той сам си е създал.
Човек трябва, така да се каже, да може да заличава по гореспоменатия начин това, за което първоначално се е старал с всички сили. В постигнатия имагинативен свят човек трябва да за личи себе си. Срещу това обаче се борят най-яростните инстинкти на егоизма.
към текста >>
То стои върху едното блюдо на везните, на другото следва да поставим постоянния
стремеж
към изследване на новото.
През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си. Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете. В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото.
То стои върху едното блюдо на везните, на другото следва да поставим постоянния стремеж към изследване на новото.
И преди всичко очакването, че е напълно възможно новите изживявания да противоречат на старите.
към текста >>
52.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен
стремеж
към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите.
Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота.
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите.
Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.
към текста >>
53.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стремеж
отвътре ме подтикна
Стремеж отвътре ме подтикна
към текста >>
54.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Но същите тези същества са вложили в душата на човека
стремеж
да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата.
То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо. Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството.
Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата.
Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
към текста >>
55.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
почувствай силата ми за такъв
стремеж
.
почувствай силата ми за такъв стремеж.
към текста >>
56.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
идеи за човешкия
стремеж
идеи за човешкия стремеж
към текста >>
57.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стремеж
към мисли само не изисква,
Стремеж към мисли само не изисква,
към текста >>
58.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че разумът, противник на духовния
стремеж
,
че разумът, противник на духовния стремеж,
към текста >>
стремеж
към загубата скъпа...
стремеж към загубата скъпа...
към текста >>
59.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
стремеж
самотен да развият сили,
в стремеж самотен да развият сили,
към текста >>
Стремеж
към приключения таеше.
Стремеж към приключения таеше.
към текста >>
60.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
а не в духовния
стремеж
суетно
а не в духовния стремеж суетно
към текста >>
61.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не ме влече духовният
стремеж
Не ме влече духовният стремеж
към текста >>
в душите, имащи
стремеж
да следват
в душите, имащи стремеж да следват
към текста >>
върху духовния
стремеж
в душата.
върху духовния стремеж в душата.
към текста >>
духовния
стремеж
да затруднява.
духовния стремеж да затруднява.
към текста >>
от упорития
стремеж
към форми –
от упорития стремеж към форми –
към текста >>
62.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
един такъв
стремеж
душевен може
един такъв стремеж душевен може
към текста >>
каквото във духовен чист
стремеж
каквото във духовен чист стремеж
към текста >>
63.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Добре говорят, но такъв
стремеж
Добре говорят, но такъв стремеж
към текста >>
Стремеж
към много мъдрост, висши цели
Стремеж към много мъдрост, висши цели
към текста >>
64.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
разделяни духовният
стремеж
,
разделяни духовният стремеж,
към текста >>
Признавате духовния
стремеж
Признавате духовния стремеж
към текста >>
65.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с горещ
стремеж
.
с горещ стремеж.
А знае всеки мист,
към текста >>
66.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Той няма във сърцето си
стремеж
Той няма във сърцето си стремеж
към текста >>
67.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
срещу мистичния
стремеж
застана,
срещу мистичния стремеж застана,
към текста >>
68.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
подбуда от мистичния
стремеж
.
подбуда от мистичния стремеж.
към текста >>
69.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и
стремеж
към спиритуалното.
Развитието на събитията и Съществата трябва да се разглеждат така, сякаш процесите във физическия свят са действия (откровения), чиито истински причини са в духовния свят.
Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното.
В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен. Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости. Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще. Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното. Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура.
към текста >>
Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия
стремеж
към спиритуалното.
Развитието на събитията и Съществата трябва да се разглеждат така, сякаш процесите във физическия свят са действия (откровения), чиито истински причини са в духовния свят. Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното. В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен. Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости. Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще.
Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното.
Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие.
към текста >>
70.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
И така в душата напира могъщият
стремеж
да защити Аза отвсякъде, за да не изгуби всякаква почва под нозете си.
Обаче преди да е проникнала в свръхсетивния свят, душата просто не може иначе, освен да смята този "Аз" за своя истинска същност. Тя трябва да признае: Чрез този мой "Аз" аз трябва да си изграждам представи за света; аз не трябва да изгубвам този мой Аз, ако не искам да изгубя самата себе си.
И така в душата напира могъщият стремеж да защити Аза отвсякъде, за да не изгуби всякаква почва под нозете си.
Навлизайки в свръхсетивния външен свят, душата престава да усеща това, което беше напълно логично да чувствува в обикновения живот. Сега душата трябва да прекрачи един праг, изоставяйки не само едно или друго свое качество, но и всичко, което е представлявала до този момент самата тя. И тя трябва да се обърне към себе си с думите: това, което досега беше валидно за теб като непоклатима истина, ще се яви пред теб отвъд прага на свръхсетивния свят като възможно най-голямо заблуждение.
към текста >>
71.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_17 Прагът на духовния свят
Тук не се открива нито
стремеж
към системно изложение, нито опити за окончателно представяне на нещата, а по-скоро в свободна форма са възпроизведени отделните описания на едни или други духовни изживявания.
В този труд под афористична форма са описани онези части на света и човешкото същество, които могат да се наблюдават, след като духовното познание премине границата, която отделя сетивния свят от духовния свят.
Тук не се открива нито стремеж към системно изложение, нито опити за окончателно представяне на нещата, а по-скоро в свободна форма са възпроизведени отделните описания на едни или други духовни изживявания.
В този смисъл и настоящият труд, както и издаденият през миналата година "Път към себепознание на човека" допълва и разширява моето цялостно творчество. Разбира се, и тук изложението е замислено така, че книгата да се чете и сама за себе си, без да е необходимо познание върху досегашните ми съчинения.
към текста >>
72.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия
стремеж
към познание.
Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава. Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем. Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота.
Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание.
При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение. Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само резултати от мисленето. Всеки, който развива в себе си описано то тук чувство спрямо мисленето, усеща в него не само нещо, което е източник на сила на човешката душа, но и нещо, което носи в себе си една мирова същност, напълно независима от човека и неговата душа.
към текста >>
73.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Освобождаване от този
стремеж
от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук.
Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата. Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него. Но за душата е от значение не само това, което тя знае, а също и това, което съществува в нея без нейното знание. Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство. Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят".
Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук.
Материализмът като "феномен на ужаса" е важна съставна част на психологията.
към текста >>
74.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
От същия
стремеж
, в историята на философиите да бъде развита самата философия, се родиха "Изгледите" на края на втори том.
Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето. Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк. Но тъй като моята цел не е само тази, да дам една кратка скица на историята на философските въпроси, а да говоря върху тези въпроси и самите опити за тяхното решение чрез тяхното историческо разглеждане, счетох за правил но да запазя по-подробното изложение за последното столетие. Така както тези въпроси са били виждани и изложени от философите на 19-ия, това е още близо до привичните насоки на мисленето и на философските нужди на съвремието. Това, което е предхождало, означава за съвременния душевен живот нещо подобно само дотолкова, доколкото то хвърля светлина върху последния период от време.
От същия стремеж, в историята на философиите да бъде развита самата философия, се родиха "Изгледите" на края на втори том.
към текста >>
Обаче несъмнено винаги ще има хора, които в редуващите се съчинения на една личност на драго сърце биха искали да построяват противоречия, защото положително те не могат или не искат да обгърнат добре с погледа допустимото разширение на познавателния
стремеж
на една такава личност.
Обаче несъмнено винаги ще има хора, които в редуващите се съчинения на една личност на драго сърце биха искали да построяват противоречия, защото положително те не могат или не искат да обгърнат добре с погледа допустимото разширение на познавателния стремеж на една такава личност.
Че при такова разширение в по-късни години човек казва някои неща различно от по-рано, това съвсем не означава някакво противоречие, когато съгласуваността на едното с другото се разглежда не в смисъла на преписването на по-късното от по-ранното, а в смисъла на живото развитие на една личност. За да не предизвика мнението, че си е променил възгледите у хора, които не искат да вземат под внимание това, човек би трябвало всъщност, когато става въпрос за мисли, винаги да повтаря същото.
към текста >>
75.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския
стремеж
на човечеството.
От тази гледна точка разглеждането на философските произведения върху мировите загадки може да възбуди определени очаквания. Можем да се надяваме, че от това разглеждане могат да се получат резултати върху характера на развитието на човешката душа. И пишещият тази книга вярва, че при пребродването на философските възгледи на запад са му се предложили такива резултати.
На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството.
Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история. Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти. Писателят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем резултата от горепосочения род.
към текста >>
Оказа се, че ходът на развитието на философския
стремеж
на човечеството ни кара да различим епохи, всяка една от които трае 7 до 8 столетия.
Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история. Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти. Писателят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем резултата от горепосочения род.
Оказа се, че ходът на развитието на философския стремеж на човечеството ни кара да различим епохи, всяка една от които трае 7 до 8 столетия.
Във всяка една от тези епохи под повърхността на външната история царува един друг духовен импулс, който, така да се каже, прониква със своите лъчи в човешката личност и който със своето собствено по-нататъшно развитие произвежда това на човешкото философстване.
към текста >>
Духовният
стремеж
на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея.
Първата епоха на развитието на философските възгледи започва в гръцката древност. Тя може да бъде ясно исторически проследена в миналото до Форекидес от Сирос и до Талес от Милет. Тя завършва с времената, в които се пада основаването на християнството.
Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея.
Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това. И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало. Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ.
към текста >>
Този характер има философският
стремеж
до Скотус Еригена /починал в 880 г.
Едва сега сред човечеството се пробужда себесъзнанието по начин, който отговаря на истинската същност на това себесъзнание. Това, което хората изживяваха по-рано, беше само предвестник на това, което би трябвало да наречем в най-дълбокия смисъл вътрешно изживяно себесъзнание. Можем да се надяваме, че едно бъдещо разглеждане на духовното развитие ще на рече времето, за което говорим тук, време на "пробуждането на себесъзнанието". Едва сега човекът забелязва, съзира в истинския смисъл на думата обхвата на своя душевен живот като "Аз". Цялата тежест на този факт философите на това време чувствуват повече смътно отколкото да осъзнават ясно.
Този характер има философският стремеж до Скотус Еригена /починал в 880 г.
сл. Хр./. Философите на тази епоха се потопяват с философското мислене напълно в религиозните представи. Чрез това мислене човешката душа, която в пробудено себесъзнание се вижда поставена изцяло на собствените си основи, се стреми да добие съзнанието за нейната включеност в живота на мировия организъм. Мисълта се превръща в едно просто средство, за да бъде изразен възгледът, който е добит от религиозните източници върху отношението на човешката душа към света. Потопен в този възглед мисловният живот, подхранван от религиозните представи, израства като растителен зародиш в лоното на земята, докато покара навън от тази почва.
към текста >>
С изтичането на тази трета епоха се променя характерът на философския
стремеж
.
С изтичането на тази трета епоха се променя характерът на философския стремеж.
Себесъзнанието на душата е укрепнало чрез продължила векове наред работа, която е било извършена в изпитване действителността на мисловния живот. Хората се научиха да чувстват живота на мислите свързан със същността на душата и в тази връзка да чувстват една вътрешна сигурност на съществуването. Като една мощна звезда свети на духовното небе като отличителен белег за тази степен на развитието изречението "Аз мисля, следователно съм", което Декарт /1596-1650 г./ изказа. Хората чувстват същността на душата да тече в живота на мислителите; и в знанието за това течение те смятат, че изживяват истинското битие на самата душа. Те се чувстват така сигурно в това съществуване съзряно в живота на мислите, че стигат до убеждението: Истинското познание може да бъде само онова, което е изживяно така, както трябва да го изпита в душата построеният на самия себе си мисловен живот.
към текста >>
Когато първата епоха на философския
стремеж
този
стремеж
получи своите сили от пробудения мисловен живот, в него се роди надеждата да добие познание за един свят, на който човешката душа принадлежи със своята истинска същност; с онази същност, която не се изчерпва с живота, който намира своята изява чрез сетивното тяло.
С представи на един такъв образ на света, който се ражда от подобен въпрос, започна 4-тата епоха на развитието но философските възгледи за света. Нашето съвремие образува едва приблизително средата на тази епоха. Изложенията на тази книга трябва да покажат, докъде е стигнало философското познание и схваща нето на един образ на света, в който себесъзнателната душа намира за себе си едно такова сигурно място, че може да разбере своя смисъл и своето значение в съществуването.
Когато първата епоха на философския стремеж този стремеж получи своите сили от пробудения мисловен живот, в него се роди надеждата да добие познание за един свят, на който човешката душа принадлежи със своята истинска същност; с онази същност, която не се изчерпва с живота, който намира своята изява чрез сетивното тяло.
към текста >>
76.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Понятно е, че около един такъв
стремеж
на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове.
Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове? И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване.
Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове.
А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
към текста >>
77.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Ние не можем да чувстваме този
стремеж
на по-новото време като едно и също нещо с онова, което е бил стремежът за издигане на мисълта в древността при Питагор и по-късно при Плотин.
С това ние обръщаме внимание върху движещия елемент, който живее в по-новите светогледи. В тези светогледи действа една сила, която се стреми над мисълта като един нов фактор на действителността.
Ние не можем да чувстваме този стремеж на по-новото време като едно и също нещо с онова, което е бил стремежът за издигане на мисълта в древността при Питагор и по-късно при Плотин.
Тези двама философи също се стремят да се издигнат над мисълта, но те си представят, че развитието на душата, нейното усъвършенстване, трябва да достигне онази област която се намира над мисълта. По-новото време предполага, че намиращият се над мисълта фактор на действителността трябва да бъде даден на душата отвън, че той трябва да дойде при нея.
към текста >>
78.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
При него е важна изходната точка на неговия
стремеж
към един светоглед.
Противоположно на Бейкън от Верулам, който насочи вниманието към строителните материали, Декарт /Картезиус/ и Спиноза пристъпват към строителния план. Декарт е роден в 1596 година и починал в 1650 година.
При него е важна изходната точка на неговия стремеж към един светоглед.
Той застава срещу света безпристрастно питайки, тъй като този свят му предлага някои неща върху неговите загадки, отчасти чрез религиозното откровение, отчасти чрез наблюдението на сетивата. Сега той не разглежда нито едното, нито другото само така, че просто да го приеме, и да ги признае като истина това, което то му донася; не, той поставя срещу него "Аза", който срещупоставя срещу всяко откровение и срещу всяко възприятие своето съмнение по собствено решение. Това е един факт на по-новия стремеж към светоглед, който има едно многоказващо значение. Душата на мислителя сред света не оставя да и направи нищо впечатление, а застава срещу всичко със съмнението, което може да съществува само в нея. И сега душата обхваща себе си и своята собствена дейност: Аз се съмнявам, т.е.
към текста >>
Това е един факт на по-новия
стремеж
към светоглед, който има едно многоказващо значение.
Противоположно на Бейкън от Верулам, който насочи вниманието към строителните материали, Декарт /Картезиус/ и Спиноза пристъпват към строителния план. Декарт е роден в 1596 година и починал в 1650 година. При него е важна изходната точка на неговия стремеж към един светоглед. Той застава срещу света безпристрастно питайки, тъй като този свят му предлага някои неща върху неговите загадки, отчасти чрез религиозното откровение, отчасти чрез наблюдението на сетивата. Сега той не разглежда нито едното, нито другото само така, че просто да го приеме, и да ги признае като истина това, което то му донася; не, той поставя срещу него "Аза", който срещупоставя срещу всяко откровение и срещу всяко възприятие своето съмнение по собствено решение.
Това е един факт на по-новия стремеж към светоглед, който има едно многоказващо значение.
Душата на мислителя сред света не оставя да и направи нищо впечатление, а застава срещу всичко със съмнението, което може да съществува само в нея. И сега душата обхваща себе си и своята собствена дейност: Аз се съмнявам, т.е. аз мисля. Следователно каквото и да е положението по отношение на целия свят, при моето съмняващо се мислене за мене става ясно, че Аз Съм.
към текста >>
В Лайбниц светогледният
стремеж
води до една точка, където, за да намери истината, този
стремеж
не взема като истина нищо, което се изявява във външния свят.
Според Лайбниц, това съвсем не може да бъде по друг начин.
В Лайбниц светогледният стремеж води до една точка, където, за да намери истината, този стремеж не взема като истина нищо, което се изявява във външния свят.
към текста >>
От съзнанието на втората половина на 18-тото столетие Лесинг /1729-1781 г./ чувства този
стремеж
като най-дълбокия импулс на човешкия копнеж.
В развитието на светогледите на 15-тото, 16-тото столетие насам се изразява стремежът, себесъзнателната душа да бъде така поставена на собствените и основи, че тя да признае себе си оправдана да си образува вали дни представи върху загадките на света.
От съзнанието на втората половина на 18-тото столетие Лесинг /1729-1781 г./ чувства този стремеж като най-дълбокия импулс на човешкия копнеж.
Когато слушаме него, ние слушаме заедно с него много личности, които изявяват в този копнеж основния характер на тази епоха. Превръщането на религиозните истини на откровението в истини на разума, към това се стреми Лесинг. Неговата цел може ясно да се различи в разнообразните обрати и перспективи, през които минава неговата мисъл. Със своя себесъзнателен Аз Лесинг се чувства в една епоха на развитието на човечеството, който трябва да постигне чрез силата на себесъзнанието това, което по-рано се беше вля в него отвън чрез откровението. За Лесинг това, което по този начин беше предхождало в историята, става процес на подготовка на онзи момент, в който себесъзнанието на човека само застава на собствената си основа.
към текста >>
Такъв един
стремеж
виждаме при Ник.
В тази епоха живее стремежът, да бъде позната душата. Защото хората искат да знаят, как е закотвена в природата на душата същността на един светоглед.
Такъв един стремеж виждаме при Ник.
Тетенс /починал в 1805 г./. В своите изследвания върху душата той стигна до едно различаване на душевните способности, което днес е преминало в общото съзнание на човечеството: Мислене, чувстване и воление. По-рано хора та са различавали само способността на мисленето и на желанието.
към текста >>
79.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Неговият
стремеж
беше насочен към това, да обясни живите организми в смисъла според законите, както се обяснява и неживата природа.
В смисъла на този свой възглед за света Гьоте не можеше също да признае разликата между неорганичната и органичната природа, която Кант беше установил в своята "Критика на разсъдъчната способност".
Неговият стремеж беше насочен към това, да обясни живите организми в смисъла според законите, както се обяснява и неживата природа.
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в Началото". Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове.
към текста >>
В своя
стремеж
да даде на своето себе възможно най-високата независимост, Фихте отне навъншния свят всяка самостоятелност.
По този начин за Фихте светът вън от "Аза" изгубва своето самостоятелно съществуване. Той има само едно приписано от Аза съществуване, следователно едно мислено прибавено му съществуване.
В своя стремеж да даде на своето себе възможно най-високата независимост, Фихте отне навъншния свят всяка самостоятелност.
Но там, където се мисли, че един такъв самостоятелен външен свят не съществува, там е понятно също, че престава да съществува интересът към /знанието/ към познанието на този външен свят. С това угасва интересът към същинското знание въобще. Защото чрез едно такова знание Азът не научава всъщност нищо, освен това, което той самият произвежда. Във всяко знание Азът на човека държи, така да се каже, само монолог със самия себе си. Той не излага вън от себе си, но това, чрез което той върши това последното: То е живото дело.
към текста >>
Постоянният
стремеж
на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот.
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот.
Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г. "Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
към текста >>
Изхождайки от този
стремеж
той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха.
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен.
Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха.
Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г. "Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение. В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
"Изхождайки от същия този
стремеж
той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г.
"Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг
стремеж
към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се
стремеж
към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата.
към текста >>
Ето защо неговият най-висш
стремеж
трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа.
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
към текста >>
Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя
стремеж
.
Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа. Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата.
Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж.
А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
към текста >>
Един
стремеж
към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето.
За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте. Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето.
"Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория". Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене.
към текста >>
80.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един
стремеж
да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността.
Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот. Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото.
към текста >>
Чрез Хегел е изразен основният характер на по-новия
стремеж
на светогледа.
Чрез Хегел е изразен основният характер на по-новия стремеж на светогледа.
Гръцкият дух познава мисълта като възприятие; по-новият дух я познава като собствено произведение на душата. Хегел проследява съзерцавайки създанията на себесъзнанието, като излага своя светоглед. Следователно първо той има работа само със себесъзнанието и с неговите произведения. Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света.
към текста >>
81.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Тя е един вечен, смътен
стремеж
към съществуване.
Съществената основа на всички процеси на света е за Шопенхауер волята.
Тя е един вечен, смътен стремеж към съществуване.
Тя не съдържа никакъв разум. Защото разумът се ражда едва в човешкия мозък, който е създаден от волята. Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум. Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало. При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля.
към текста >>
Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум
стремеж
, волята, е създал всичко останало.
Съществената основа на всички процеси на света е за Шопенхауер волята. Тя е един вечен, смътен стремеж към съществуване. Тя не съдържа никакъв разум. Защото разумът се ражда едва в човешкия мозък, който е създаден от волята. Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум.
Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало.
При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той. Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него. Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля. Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността.
към текста >>
Неговият
стремеж
се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот.
Човекът не трябва да проявява воля. Той трябва да убие всяко желание в себе си. Ето защо аскетизмът е за Шопенхауер моралният идеал. Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля.
Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот.
Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта. Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел. Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света.
към текста >>
82.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи
стремеж
.
А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света. Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо. Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето. Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността".
Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж.
Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява. И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа!
към текста >>
83.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския
стремеж
, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия".
Характерно за хода на развитието на светогледа в средните десетилетия на 19-ия век е изказването на един знаменит, обаче за съжаление малко оценен мислител: К. Х. Планк. От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение.
Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия".
В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв
стремеж
"към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света.
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини.
към текста >>
Топлината и светлината са стремежът на едно тяло да приведе в действие своята свита материя в далечината, следователно
стремеж
към разширение.
Според него Хегел е направил грешката, че направи разумът да разглежда, да съзерцава самия себе си; а той иска да не оставя разума да постоянства в самия себе си, а да го изведе навън при пространственото, което е истински действителното. Планк укорява Хегел, че той прави разума да изпрежда от себе си своята собствена прежда; той самият е достатъчно решителен да направи разума да изпреде обективното съществуване. Хегел казваше, че духът може да разбере същността на нещата, защото разумът е същността на нещата и разумът се ражда в човешкия дух; Планк обявява: Същността на нещата не е разумът; въпреки това той използува само разума, за да опише тази същност. Едно смело построение на света, остроумно измислено, обаче измислено далече от действителното наблюдение, далече от действителните неща и въпреки това начертано с вярата, че е напълно пропито от истинска действителност, това е идейното построение на Планк. Той схваща мировите процеси като една постоянна смяна, като една жива смяна на разширение и свиване.
Топлината и светлината са стремежът на едно тяло да приведе в действие своята свита материя в далечината, следователно стремеж към разширение.
към текста >>
84.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Ланге изведе това обръщение като дух на неумолим
стремеж
към логическа последователност.
Но сега едно друго обръщение на мисълта. То принадлежи към първото.
Ланге изведе това обръщение като дух на неумолим стремеж към логическа последователност.
Как стои следователно въпросът с мене, когато аз самият се наблюдавам? Не съм ли аз също така добре свързан със законите на моята собствена организация, както когато наблюдавам нещо друго? Моето око наблюдава предмета. По-скоро то го създава. Без око няма никакъв цвят.
към текста >>
Че всеки научен
стремеж
трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
към текста >>
В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки
стремеж
към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата.
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението.
В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата.
Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях. Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата. В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква. Той би искал да заличи напълно своето себе, за да не би да примеси нещо погрешно и това, което явленията казват върху себе си.
към текста >>
От мисълта за еволюцията Спенсер искаше да се издигне до общите истини, които според неговото мнение съставляват целта на човешкия
стремеж
към познание.
От мисълта за еволюцията Спенсер искаше да се издигне до общите истини, които според неговото мнение съставляват целта на човешкия стремеж към познание.
Той вярваше, че в най-простите явления намира вече мисълта за еволюцията. Когато от разпръснатите песъчинки един пясъчен куп, ние имаме работа с един процес на развитието. Разпръснатата материя е събрана /концентрирана/ в едно цяло. В Кант-Лапласовата хипотеза за образуването на света имаме именно един такъв процес пред себе си. Разпръснатите части на една хаотична мирова мъглявина се е свила.
към текста >>
Светогледите, които тук се явяват обхванати под наименованието "Светът като илюзия", показват, че на тяхната основа стои един
стремеж
за задоволителното отношение на представата за себесъзнателния Аз към един общ образ на света.
Светогледите, които тук се явяват обхванати под наименованието "Светът като илюзия", показват, че на тяхната основа стои един стремеж за задоволителното отношение на представата за себесъзнателния Аз към един общ образ на света.
Те се явяват значителни именно чрез това, че считат този техен стремеж не като една съзнателна философска цел и не насочват изрично техните изследвания към тази цел, а един вид инстинктивно слагат на техния начин на мислене отпечатъка, който е определен от този стремеж като не съзнателен импулс. И формата на това търсене е такава, каквато тя трябваше да бъде обусловена от новите естественонаучни представи. Ние се приближаваме до основния характер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание". Това понятие се е вляло ясно в новия светогледен живот едва от Декарт насам. По-рано философите се придържаха към понятието "душа" като такава.
към текста >>
Те се явяват значителни именно чрез това, че считат този техен
стремеж
не като една съзнателна философска цел и не насочват изрично техните изследвания към тази цел, а един вид инстинктивно слагат на техния начин на мислене отпечатъка, който е определен от този
стремеж
като не съзнателен импулс.
Светогледите, които тук се явяват обхванати под наименованието "Светът като илюзия", показват, че на тяхната основа стои един стремеж за задоволителното отношение на представата за себесъзнателния Аз към един общ образ на света.
Те се явяват значителни именно чрез това, че считат този техен стремеж не като една съзнателна философска цел и не насочват изрично техните изследвания към тази цел, а един вид инстинктивно слагат на техния начин на мислене отпечатъка, който е определен от този стремеж като не съзнателен импулс.
И формата на това търсене е такава, каквато тя трябваше да бъде обусловена от новите естественонаучни представи. Ние се приближаваме до основния характер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание". Това понятие се е вляло ясно в новия светогледен живот едва от Декарт насам. По-рано философите се придържаха към понятието "душа" като такава. Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко внимание.
към текста >>
85.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Неговият
стремеж
е насочен към това, да направи всички тези науки така прости, каквито е математиката.
Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката. Математиката е най-долното стъпало; после следват физиката, химията, след това науката на живите същества /биологията/; завършекът е образуван от социологията, познанието на човешкото общество.
Неговият стремеж е насочен към това, да направи всички тези науки така прости, каквито е математиката.
Явленията, с които отделните науки се занимават, са винаги различни; обаче законите са всъщност винаги същите.
към текста >>
Той си представя този целенасочен
стремеж
на природата не като съзнателно действие, както то се е развило вече у човека: Обаче все пак то е изразено в работата на природата също така ясно, както и останалата нейна закономерност.
Той се отнася отрицателно спрямо начина на разглеждане нещата, който бе създаден чрез Дарвин и Хегел. Той няма никакво разбиране за търсене на причината, защо едно същество се развива от друго. Математикът установява също фигурите: Триъгълник, четириъгълник, кръг, елипса и ги поставя една до друга: Защо тогава да не се задоволим с едно подобно схематично стоене едно до друго на формите в природата? Дюринг се залавяне за развитието в природата, а за твърдите форми, които природата е изработила чрез комбиниране на нейните сили, както математикът разглежда определените, строго очертаните пространствени форми. И Дюринг не счита за неуместно да припише на природата една такава целенасочена работа за създаването на такива твърди форми.
Той си представя този целенасочен стремеж на природата не като съзнателно действие, както то се е развило вече у човека: Обаче все пак то е изразено в работата на природата също така ясно, както и останалата нейна закономерност.
Следователно в това отношение мнението на Дюринг е противоположно на това застъпено от Ф. А. Ланге. Този последният обяснява по-висшите понятия, а именно всички, и който има дял фантазията, като оправдано съчинение, като оправдани измислици. Дюринг отхвърля всяка измислица в понятията, обаче в замяна на това приписва на определени, неизбежни за него по-висши идеи фактическа действителност. Ето защо явява се като напълно логично, когато Ланге иска да лиши от морална основа всички идеи коренящи се в действителността /виж по-горе стр.
към текста >>
86.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
В много течения на по-новия живот на светогледите се забелязва един инстинктивен /живеещ в подсъзнанието на мислителя/
стремеж
, да бъде намерена в себесъзнателния Аз една сила, която не е тази на Спиноза, Кант, Лайбниц и други, и чрез която този Аз ядката на човешката душа може да бъде представян така, че да се изяви положението на човека в течението и в развитието на света.
В много течения на по-новия живот на светогледите се забелязва един инстинктивен /живеещ в подсъзнанието на мислителя/ стремеж, да бъде намерена в себесъзнателния Аз една сила, която не е тази на Спиноза, Кант, Лайбниц и други, и чрез която този Аз ядката на човешката душа може да бъде представян така, че да се изяви положението на човека в течението и в развитието на света.
Същевременно при тези светогледни течения се вижда, че средствата, които се използуват, за да се намери една такава сила, нямат достатъчно еластичност, за да изпълнят "надеждите на Платон и Аристотел /в смисъла на Брентано/ така, както отговаря на по-новите изисквания на душата. Философите стигат дотам, да развият мнение, как би искало да се отнася възприятието към нещата вън от душата, как се развиват и свързват представите, как се ражда споменът, как се отнасят чувството и волята към мисленето; обаче чрез собствения начин на мислене те си затварят вратата, когато се касае за "надеждите на Платон и Аристотел". Счита се, че чрез всичко, което би искало да се измисли върху тези "надежди", се накърняват веднага изискванията на една строга научност, които са поставени чрез естественонаучния начин на мислене.
към текста >>
Още от ранна младост аз се занимавах с великите проблеми на човешкото познание, вследствие на естествения неизбежен
стремеж
, който тласка човека въобще към изследването на истината и разрешението на загадката на съществуването.
Хамерлинг застава срещу загадките на света и на душата като един човек на 19-тото столетие, с едно разбиране, което оживява в душата духовните импулси действащи в неговата епоха. Той чувства тези духовни импулси от една съвършено свободна човечност, за която е самопонятно да поставя загадките на съществуването, както на природния човек е самопонятно той да чувства глад и жажда. Той казва върху своето отношение към философията: "Преди всичко аз се чувствах като човек, като цялостен човек, и от всички духовни интереси за мене бяха най-близки проблемите на съществуването и живота". "Аз не се нахвърлих внезапно върху философията, поради това, че това случайно ми достави удоволствие или защото трябваше да опитам веднъж силите си в една друга област.
Още от ранна младост аз се занимавах с великите проблеми на човешкото познание, вследствие на естествения неизбежен стремеж, който тласка човека въобще към изследването на истината и разрешението на загадката на съществуването.
Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както например статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното". По пътищата, които Хамерлинг поема за това изследване, в неговото разглеждане се натрапиха онези насочващи сили на мисленето, които при Кант бяха отнели на знанието силата, да проникне в източника на съществуването и които след това през 19-тото столетие направиха, защото светът да се яви като една илюзия на представата. Хамерлинг не се отдаде безусловно на тези насочващи линии и сили; въпреки това те тежаха върху неговото разглеждане. Това разглеждане търсеше в себесъзнателния Аз един център на тежестта, в който може да бъде изживяно битието, и вярваше, че намира този център във волята. Мисленето не искаше да действа върху Хамерлинг така, както то действаше върху Хегел.
към текста >>
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим
стремеж
, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението.
С Хамерлинг и Вундт в светогледното развитие на новото време стоят две личности, в душите на които действат силите, които това развитие е произвело в определени течения, за да овладеят с мисленето мировите загадки, които изживяването и науката поставят на човешката душа. И в двете личности тези сили действат така, че в тяхното развитие те не намират в самите себе си нищо, чрез което себесъзнателният Аз да се чувства в източника на съществуването. Напротив тези сили стигат до една точка, в която още могат да запазят за себе си нещо, което не може вече да се занимава с великите мирови загадки. Тези сили се хващат здраво за волята; обаче и с постигнатия свят на волята не звучи нищо, което позволява да добием сигурност "върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото", или което да докосне такива душевни и мирови загадки.
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението.
Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието. Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
към текста >>
87.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен
стремеж
към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия.
Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност. Защото за него е направо ясно, че това, което се е развило, то се е разгърнало в определен момент. Обаче Ролф не искаше да си даде този отговор. Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "борба за съществуване" на животните и въобще на живите същества. Ако едно живо същество води борба само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е.
Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия.
Ролф намира тези причини в това, че всяко същество задоволява в по-богат размер своите нужди, когато е налице възможността за това, отколкото изисква непосредствената нужда. "Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./.
към текста >>
Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е характерният
стремеж
на животното и човека".
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване". /Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването. Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние.
Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е характерният стремеж на животното и човека".
/Биологически проблеми, стр. 222 и следв./.
към текста >>
Сократ е овладял този дионисийски
стремеж
благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите.
Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство.
Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите.
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа.
към текста >>
Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния
стремеж
на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние.
Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот.
към текста >>
При такъв светогледен
стремеж
изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие.
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот. Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени.
към текста >>
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки
стремеж
към истината.
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината.
Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience". Най-действените представители на този начин на мислене са Уйлям Джейма /роден в 1842 г./ в Америка и Ф. К. Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г. /; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта.
към текста >>
Колкото повече се стремим да проникнем в нейния
стремеж
и търсене, толкова повече можем да съзрем, как това търсене е насочено към такива изживявания в човешката душа, които хвърлят светлина не само върху тази човешка душа, а в които проблясва нещо, което ни дава сигурно пояснение върху намиращия се вън от човека свят.
Пройс, възниква копнежа, да добие чрез познанието на човека същевременно и познаването на света. Неговите енергични и забележителни идеи са непосредствено насочени към човешкото същество. Той наблюдава, как това същество си пробива път в съществуването. И това, което то трябва да остави назад да отхвърли от себе си то го оставя да стои на по-ниска степен като природа с нейните същества в развитието и се представя като заобикалящ свят на човека. Че пътят към мировите загадки в по-новата философия трябва да мине през едно основно разбиране на човешкото същество, което се изявява в себесъзнателния Аз: това показва развитието на тази философия.
Колкото повече се стремим да проникнем в нейния стремеж и търсене, толкова повече можем да съзрем, как това търсене е насочено към такива изживявания в човешката душа, които хвърлят светлина не само върху тази човешка душа, а в които проблясва нещо, което ни дава сигурно пояснение върху намиращия се вън от човека свят.
Погледът върху възгледа на Хегел и на други сродни мислители роди при новите философи съмнение върху това, че в живота на мислите може да се намери силата, която да осветли заобикалящия човешката душа свят. Струваше се, че елементът на мисълта е твърде слаб, за да развие в себе си един такъв живот, в който биха могли да се съдържат откровения върху същността на света. Естественонаучният начин на мислене изискваше едно такова проникване в ядката на душата, което да застане на една по-здрава почва отколкото тази, която мисълта може да достави.
към текста >>
Забележителни в това търсене и в този
стремеж
на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./.
Забележителни в това търсене и в този стремеж на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./.
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие. Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление. Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност. Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи.
към текста >>
В нея се изявява една жизнена връзка във воля,
стремеж
, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване.
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие. Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление. Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност. Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи.
В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване.
Проявявайки воля и чувствайки душата изживява самата себе си като действителност. Все пак, ако би изживявала самата себе си само така, тя би трябвало да вярва, че нейната действителност е единствената в света. Това би било оправдано, ако нейната воля би искала да лъчезари на всички страни, без да срещне съпротива. Но не е така. Намеренията на волята на могат да се проявят така.
към текста >>
Как светогледният
стремеж
може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф.
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф.
Льоклер, Вилхелм Шупе, Йоханес Ремке /роден в 1848 г. /Ф. Шуберт – Золдерн /роден 1852 г./ и други. Техните философии показват различия, но характерното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание. На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание.
към текста >>
88.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
С това е посочена причината, защо един
стремеж
към познание, който иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с подобни на него, постоянно трябва да стигне до една точка, където това, към което той се стреми в познанието, се разпада.
Щом се съгласим, че нещата стоят така, тогава ние не можем да търсим отговор на загадъчните въпроси на философията в изживяванията на душата, които се предлагат на обикновеното съзнание. Това съзнание е призвано да усили себесъзнателния Аз; в стремежът към тази цел то по необходимост забулва погледа за връзката на Аза с обективния свят, следователно не може да покаже, как душата е свързана с истинския свят.
С това е посочена причината, защо един стремеж към познание, който иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с подобни на него, постоянно трябва да стигне до една точка, където това, към което той се стреми в познанието, се разпада.
В настоящата книга трябваше да покажем това разпадане при много мислители. Защото всъщност всеки научен стремеж на новото време работи със средствата на научните мислители, които служат за откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност. И силата и величието на новата наука, а именно на естествената наука, почиват на безрезервното прилагане на тези средства на мисленето.
към текста >>
Защото всъщност всеки научен
стремеж
на новото време работи със средствата на научните мислители, които служат за откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност.
Щом се съгласим, че нещата стоят така, тогава ние не можем да търсим отговор на загадъчните въпроси на философията в изживяванията на душата, които се предлагат на обикновеното съзнание. Това съзнание е призвано да усили себесъзнателния Аз; в стремежът към тази цел то по необходимост забулва погледа за връзката на Аза с обективния свят, следователно не може да покаже, как душата е свързана с истинския свят. С това е посочена причината, защо един стремеж към познание, който иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с подобни на него, постоянно трябва да стигне до една точка, където това, към което той се стреми в познанието, се разпада. В настоящата книга трябваше да покажем това разпадане при много мислители.
Защото всъщност всеки научен стремеж на новото време работи със средствата на научните мислители, които служат за откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност.
И силата и величието на новата наука, а именно на естествената наука, почиват на безрезервното прилагане на тези средства на мисленето.
към текста >>
И все пак: във философския
стремеж
хората постоянно ще стигат по-нататък до невъзможното, или ще трябва да си отворят погледа за това, че гореспоменатото "пълно безсмислие" е само привидно и е именно то показва пътя, по който трябва де се търси помощ за разрешаване на загадките на философията.
Тази душа трябва да изживее себе си със знание в един елемент, без да внася нейното съзнание със себе си в този елемент. Човек трябва да надскочи съзнанието и въпреки това същевременно още да бъде съзнателен!
И все пак: във философския стремеж хората постоянно ще стигат по-нататък до невъзможното, или ще трябва да си отворят погледа за това, че гореспоменатото "пълно безсмислие" е само привидно и е именно то показва пътя, по който трябва де се търси помощ за разрешаване на загадките на философията.
към текста >>
на такъв човек можем да възразим само, че един сериозен
стремеж
на душата, която работи по горепосочения път, намира в духовното състояние, което тя е развила, също такива сигурни средства да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот пред едно здраво състояние на душата човек може да различава образите на фантазията от възприятията.
Много близко е сега до ума, че вярващият в някой от съвременните начини на мислене да счита този свят, който се явява пред новосъздаденото съзнание, за грешки на спомена, илюзии, халюцинации и т.н.
на такъв човек можем да възразим само, че един сериозен стремеж на душата, която работи по горепосочения път, намира в духовното състояние, което тя е развила, също такива сигурни средства да различава илюзията от духовната действителност, както в обикновения живот пред едно здраво състояние на душата човек може да различава образите на фантазията от възприятията.
Напразно ще се търсят теоретически доказателства за това, че гореописаният свят на духа е действителен; но такива теоретически доказателства не съществуват и за действителността на света на възприятията. Как трябва да се съди тук, върху това решава самото изживяване в единия и в другия случай.
към текста >>
89.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един
стремеж
към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
„Гьоте стои като един достоен представител на Петата следатлантска епоха, която беше за него една епоха на очакването. И понеже той не можеше да остане на езичническата степен, това при Гьоте се прояви по два начина: От една страна той стигна по чисто научен път до своето грандиозно естествознание, дало на света учението за цветовете и морфологията, а от друга страна той трябваше да се издигне високо над своите собствени естественонаучни възгледи, високо над цялото това модерно езичество.
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
Защото цялата Приказка е пропита с[...] едно настроение на трепетно очакване. Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота."
към текста >>
90.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Основният
стремеж
на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение. „Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
91.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и
стремеж
към политическа власт държавата все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на обществото.
Тези сили винаги са присъствували в човешките общества, но досега не са били ясно осъзнавани. Те са тези, които създават своите институции и „органи" в хода на отделните цивилизации.
С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и стремеж към политическа власт държавата все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на обществото.
Комунистическите режими ни демонстрират това по един чудовищен начин.
към текста >>
92.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Естественият
стремеж
на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата.
От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност. Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия. А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>
93.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото според него само един подобен
стремеж
може да прогони фанатизма и утопичното мислене от областта на здравата социална воля.
Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота. Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно. Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното. А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга. Авторът би желал най-вече да породи един стимул за откриването на такива социални цели, които са в пълно съответствие с действителните закономерности на днешното време.
Защото според него само един подобен стремеж може да прогони фанатизма и утопичното мислене от областта на здравата социална воля.
към текста >>
94.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Съответствува ли този
стремеж
на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем?
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение?
Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем?
И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене? Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
към текста >>
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този
стремеж
да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа.
Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос. Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
95.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото нейните приоритети ще се ориентират към обслужване на човешкия
стремеж
към потребление и по този начин те ще бъдат изтласкани от импулсите, които са насочени към правовия живот.
Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека. Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава. Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси. Ако една правова държава е едновременно и върховен икономически монополист, тя губи способността да регулира правовите отношения между своите граждани.
Защото нейните приоритети ще се ориентират към обслужване на човешкия стремеж към потребление и по този начин те ще бъдат изтласкани от импулсите, които са насочени към правовия живот.
към текста >>
Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен
стремеж
към нов социален ред, това е един недвусмислен факт.
Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени.
Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт.
За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>
В несъзнаваните си душевни дълбини съвременното човечество се ръководи тъкмо от тази ориентация; и това, което се манифестира като социално движение е всъщност само далечния и неясен отблясък на този
стремеж
.
Тъкмо еволюционните сили на новото човечество изискват подобно троично устройство. Но след като общественият живот се определя предимно от инстинктивните му сили, импулсът за това решително разделяне и диференциране не може да бъде осъществен. Доколкото социалният живот протича в притъпено и смътно съзнание, в него работят и се преплитат сили, които по своето естество произхождат от три източника. Обаче съвременната епоха изисква от човека неговото напълно съзнателно участие в социалния организъм. Това ново съзнание може да формира правилно отношенията между хората, както и целия човешки живот, само ако е добре ориентирано спрямо трите посоки.
В несъзнаваните си душевни дълбини съвременното човечество се ръководи тъкмо от тази ориентация; и това, което се манифестира като социално движение е всъщност само далечния и неясен отблясък на този стремеж.
към текста >>
96.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Техният
стремеж
обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото.
Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот.
По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот. Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>
97.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния
стремеж
към едно въображаемо единство.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г. Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм.
Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство.
Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г. „държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост. Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
към текста >>
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не
стремеж
на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години").
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време.
към текста >>
Той също беше основан в една епоха, когато човешкият
стремеж
към здрав социален организъм напираше към своето реализиране.
А какво беше положението с немския Райх?
Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране.
Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот.
към текста >>
98.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нека престане дребнавият
стремеж
, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили.
От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на германския народ. В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим с решителна и твърда воля.
Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили.
Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими практици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия. Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време.
към текста >>
99.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако се осъзнае това, последствието ще е
стремеж
да се намерят мисли, които са по-адекватни спрямо реалния ход на реалните събития.
Време е да разберем, че партийните програми, които се преповтарят от по-далечното или по-близкото минало, са обречени на неизбежен провал, когато се поставят на изпитание от събития, като тези, които възникнаха заради катастрофата от Великата война[1]. Хората, които проповядваха тези програми и имаха възможност да нареждат социалните условия, бяха категорично опровергани от самата катастрофа. Техните защитници трябва да осъзнаят, че подобен начин на мислене беше неспособен да овладее действителния ход на събитията. А събитията изпреварваха мисленето им, като носеха объркване и разрушения.
Ако се осъзнае това, последствието ще е стремеж да се намерят мисли, които са по-адекватни спрямо реалния ход на реалните събития.
към текста >>
100.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А следващата стъпка на този
стремеж
са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот. Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот. Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности.
А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
101.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това преобразуване е винаги налице като
стремеж
.
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване.
Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>
102.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Но тази дейност продължава да съществува под формата на
стремеж
.
Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли.
Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж.
И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас. Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
И с този
стремеж
идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас.
Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж.
И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас.
Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един
стремеж
, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка.
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
Човекът е изоставил своето физическо тяло, но той още има
стремеж
да се върне към Земята и това става, защото той е пропит от силите на Луната.
Аз вече говорих за тези сили при разглеждането на това, което става през време на съня. Ние намираме тези сили в действие през време на след земното съществуване. Това са винаги онези сили, които свързват или се стремят да се свържат човека със земния живот. Тук, след смъртта, тяхното действие се стреми да по пречи на човека да се отдалечи от този земен живот.
Човекът е изоставил своето физическо тяло, но той още има стремеж да се върне към Земята и това става, защото той е пропит от силите на Луната.
към текста >>
103.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Необходимо е само да си изясним това отношение на спомена с действителния душевен живот; в този
стремеж
към яснота в себе-познанието ние ще почувствуваме, как се намираме в пътя към духовния свят.
Необходимо е само да си изясним това отношение на спомена с действителния душевен живот; в този стремеж към яснота в себе-познанието ние ще почувствуваме, как се намираме в пътя към духовния свят.
към текста >>
104.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват
стремеж
да общуват по такъв свободен начин с Михаела.
Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е.
са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела.
Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите.
към текста >>
105.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Именно в развоя на духовния
стремеж
от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа.
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт. Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430 година/. С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект.
Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа.
Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.
към текста >>
106.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Такъв един
стремеж
можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума.
Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>
В този
стремеж
на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
към текста >>
Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен
стремеж
по отношение на това, което ставаше във физическата област.
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха.
Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област.
Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.
към текста >>
107.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един
стремеж
да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
към текста >>
108.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Този
стремеж
на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията.
И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>
Обаче Луцифер би искал да разпростре този
стремеж
върху целия Космос.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество.
Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос.
И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>
109.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази воля бе надарена с един
стремеж
към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята.
Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>
110.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "
стремеж
към живота, воля за живота".
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята.
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота".
А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
111.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Този
стремеж
на Луцифер би бил увенчан с успех, ако срещу него не би действувала силата на Михаел.
Този стремеж на Луцифер би бил увенчан с успех, ако срещу него не би действувала силата на Михаел.
Тази сила на Михаел не оставя нарисуваното във вътрешната светлина да се втвърди до битие, а го запазва в един възникващ и изчезващ образ.
към текста >>
112.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Антропософията иска да бъде този
стремеж
.
Духовният поглед за духовното се изгубва. Едно "продължение" на старото познание на Духа не е възможно. Когато в душевните сили се развива Съзнателната душа, те трябва да се стремят към една възобновена елементарна, непосредствена жива връзка с духовния свят.
Антропософията иска да бъде този стремеж.
към текста >>
113.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Другата част има
стремеж
към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н.
Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи.
Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н.
Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>
114.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един
стремеж
на инерция.
При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне. В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни.
Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция.
Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън.
към текста >>
115.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и
стремеж
към познание на Р. Щайнер.
Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот.
Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер.
Но преди следването си, той среща произведенията на Фихте – философът на Аз-а. Намира потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
към текста >>
Всеки духовен път и
стремеж
към познание минават през тези лични опитности.
От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р. Щайнер решава да изгради в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел. Загадката на пространството го мъчи известно време, а разрешаването ѝ му носи огромно удовлетворение. Трябва да се пребори и със загадката на времето.
Всеки духовен път и стремеж към познание минават през тези лични опитности.
към текста >>
116.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми
стремеж
към познание.
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия. Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката.
Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание.
В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа.
към текста >>
117.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Трети пък изпитваха
стремеж
към обновяване на творческия живот.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот. Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос.
Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот.
Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно. Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>
От едната страна е бездуховният
стремеж
, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг. В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота. Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите. Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията.
От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин.
От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
118.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Щайн е на мнение, че откровението е дало от отвън съдържанието на човешкия
стремеж
към светогледи.
Щайн е на мнение, че откровението е дало от отвън съдържанието на човешкия стремеж към светогледи.
Тук не можех да се съглася с него. За мен беше преживяване, че човешкото същество би могло да има откровение, когато постигне съгласуване със самото себе си в живо духовно съзнание и че тогава чрез преживяването на идеите това откровение би могло да получи битие в човека. Но в книгата усещах нещо, което ме привлича. Реалният живот на духа зад този на идеите, ако и във форма, която да не беше моята, тук се явяваше импулс към всеобхватно историческо-философско изложение. Платон, великият носител на света на идеите, който с копнеж очаква своето осъществяване чрез Христовия импулс – да се представи това е смисълът на книгата на Щайн.
към текста >>
119.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Но този
стремеж
тогава произтичаше от един основен възглед, който предизвика у мен най-силни възражения.
По това време в Германия беше основан клон на зародилото се в Америка „Общество за етична култура“. Изглежда разбиращо се от само себе си, че в епохата на материализма следва да се приветства стремежът към етическо задълбочаване.
Но този стремеж тогава произтичаше от един основен възглед, който предизвика у мен най-силни възражения.
към текста >>
Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със
стремеж
към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност.
За мен това беше ясно, защото не просто го мислех, а го виждах като истина в духовните факти и същности на света. В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях.
Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност.
В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие. „На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила. Статията беше приета по истински враждебен начин.
към текста >>
В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки
стремеж
към даден светоглед.
За мен това беше ясно, защото не просто го мислех, а го виждах като истина в духовните факти и същности на света. В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях. Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност.
В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед.
Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие. „На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила. Статията беше приета по истински враждебен начин. Как би могло и да бъде другояче, когато тези „етици“ си въобразяваха, че са спасители на културата?
към текста >>
120.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
В много от тях живееше одухотворен, произлизащ от най-съкровените душевни сили
стремеж
да бъдат „правдиви“ в долавянето на природата.
Доста хаотично стои пред ретроспективния ми спомен това, което чувствах в душата си, когато съвременните художници, стремящи се да уловят в непосредствено възприятие и да възпроизведат настроението на светлината и въздуха, излизаха на оръжие срещу „старите“, които „знаеха“ от традицията как се прави това или онова.
В много от тях живееше одухотворен, произлизащ от най-съкровените душевни сили стремеж да бъдат „правдиви“ в долавянето на природата.
към текста >>
Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му
стремеж
към стил и красивия огън на вдъхновението.
Да се видят такива хора, правещи първите си стъпки в изкуството във Ваймар, произвеждаше неизличимо впечатление и беше голяма школа в живота. Паул Вике използваше мазето на един театър, което дразнеше редовия актьор, възпитан в традиции. Много увлекателни часове преживях в дома на Паул Вике. Той беше в приятелски отношения с моя приятел Юлиус Вале и поради това и аз влязох в по-тесен контакт с него. Често ме възхищаваше колко шумно реагира Вике на почти всичко, което беше преживял по време на репетициите за някоя нова пиеса и как след това изпълняваше ролята, която го беше довеждала до такова състояние.
Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му стремеж към стил и красивия огън на вдъхновението.
По това време във Ваймар правеше първите си стъпки Рихард Щраус. Той беше ангажиран като втори диригент на Ласен. Първите композиции на Рихард Щраус бяха изпълнени във Ваймар. Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен живот. Такъв радостен и безрезервен прием на нещо, което в самия акт на приемане се превръща във вълнуващ проблем на изкуството, беше възможен само в тогавашния Ваймар.
към текста >>
По онова време във Ваймар се проникнах от
стремеж
към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите.
На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане.
По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите.
Но все пак ме интересуваше и всичко, което чувстваха другите, също толкова силно, колкото собствените ми усещания. И у мен започна да се развива двоен вътрешен душевен живот.
към текста >>
121.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му
стремеж
беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така.
Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
122.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
От всичко това в живота на чувствата ми възникна силен
стремеж
не към мисловно теоретично разбиране, а към преживяване на загадъчността в света.
От всичко това в живота на чувствата ми възникна силен стремеж не към мисловно теоретично разбиране, а към преживяване на загадъчността в света.
към текста >>
123.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Както през виенския, така и през ваймарския ми период външните знаци на съдбата указваха посоки, съвпадащи със съдържанието на вътрешния ми душевен
стремеж
.
С описания душевен прелом завърши вторият по-голям период от живота ми. Пътищата на съдбата приеха смисъл, различен от предишния.
Както през виенския, така и през ваймарския ми период външните знаци на съдбата указваха посоки, съвпадащи със съдържанието на вътрешния ми душевен стремеж.
Във всичките ми съчинения живее основният характер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област. Във възпитателската ми дейност във Виена си поставях цели, идващи от прозренията на собствената ми душа. Във Ваймар, при свързаната с Гьоте работа, влияние оказваше само това, което смятах за задача на подобна работа. За мен не представляваше особено затруднение да приведа насоките, произтичащи от външния свят, в съзвучие със своите собствени.
към текста >>
Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен
стремеж
към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
Именно от това стечение на обстоятелствата в моя живот дойде възможността да разбера и предам идеята за свободата по един, както ми се струва, ясен начин. Не мисля, че съм разгледал идеята едностранчиво, защото тя имаше голямо значение в собствения ми живот.
Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
към текста >>
124.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен
стремеж
към духовното.
Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика.
За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното.
Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания. Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
към текста >>
По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от
стремеж
към еднороден стил.
Но в лицето на неговите представители аз се научих да познавам определено художествено течение. То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години в Берлин. Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс. То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания.
По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил.
към текста >>
125.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат
стремеж
.
Особено частта по поставянето на пиесите. Заедно с Ото Ерих Хартлебен присъствах на репетициите. Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично. Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила.
Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат стремеж.
Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената. Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
към текста >>
126.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Споделените факти показват, че моят
стремеж
да предам съдържанието на духовния свят се бе превърнал в необходимост, произлизаща от душевната ми настройка, още преди да се откажа от „Списанието“ и че той не е във връзка с невъзможност да продължа по-нататък с него.
Споделените факти показват, че моят стремеж да предам съдържанието на духовния свят се бе превърнал в необходимост, произлизаща от душевната ми настройка, още преди да се откажа от „Списанието“ и че той не е във връзка с невъзможност да продължа по-нататък с него.
към текста >>
127.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Фактът, че първоначално този
стремеж
не беше разбран, е напълно разбираем.
В антропософията се стремях да представя обективното продължение на науката, а не да поставям нещо субективно редом с тази наука.
Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем.
Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното. Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век. Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
към текста >>
128.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Техният
стремеж
беше да направят по-тясна връзката между нея и нас.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант.
Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас.
Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
129.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
И аз веднага усетих неговия по-дълбок
стремеж
към познание.
Беше предвидена и лекция в по-малък кръг в Йена. След нея се събрахме в още по-малка група. Имаше желание да дискутираме върху това какво има да каже теософията. В този кръг беше Макс Шелер, който по това време работеше като преподавател по философия в Йена. Дискусията скоро се сведе до обсъждане на това какви чувства е предизвикало у него моето изложение.
И аз веднага усетих неговия по-дълбок стремеж към познание.
Той проявяваше вътрешна толерантност по отношение на моите възгледи – толерантността, необходима на човек, който наистина е жаден за познание.
към текста >>
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като
стремеж
към познание в нашата епоха.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като стремеж към познание в нашата епоха.
В тези трудове намира отражение всичко, което все повече придоби форма за мен в „духовно виждане“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
130.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Чрез произлизащия оттук
стремеж
на човека към по-висше развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела.
Неговото астрално тяло изразява само такива копнежи, желания и страсти, които биват провокирани от външната природа.
Чрез произлизащия оттук стремеж на човека към по-висше развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела.
Така астралното тяло се превръща в носител на пречистени желания и нежелания, съвършени стремежи и копнежи. Етерното или жизнено тяло също се променя. То става носител на навици, на трайните склонности, темперамента и паметта. Човек, чиито Аз все още не въздействувал върху жизненото му тяло, няма спомени за своите преживявания. Той изживява всичко така, както природата му налага.
към текста >>
След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден
стремеж
към подражание в душата на младия човек.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост.
След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване.
към текста >>
131.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Човекът е длъжен да изпълни своя познавателен
стремеж
с такава любов към познанието, че в своите действия да бъде или творецът-художник, или естетът-зрител.
Шилер е усетил това по своеобразен начин и то му дава повод на напише своите „Писма за естетическото възпитание на човека". Шилер вижда като най-важен елемент на цялото възпитателно изкуство тъкмо проникващия в човека естетически дух.
Човекът е длъжен да изпълни своя познавателен стремеж с такава любов към познанието, че в своите действия да бъде или творецът-художник, или естетът-зрител.
към текста >>
132.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият
стремеж
към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та.
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та.
Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други. Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени.
към текста >>
Засиленият
стремеж
към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други.
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та.
Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други.
Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области.
към текста >>
Един по-слаб
стремеж
към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата.
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та. Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други.
Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата.
Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности.
към текста >>
133.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Така стремежът към светопознание се заменя със
стремеж
към себепознание.
В повечето случаи стимулът за занимание с Антропософия ще дойде от следното: вглеждането във външния свят става за човека източник на неудовлетворение и той е подтикнат да насочи внимание към собствената си човешка същност. Той има смътното чувство, че загадките, които живота му поставя не могат да бъдат осветлени чрез гледане на неспирната работа на света, а по-скоро чрез взиране в човешкия вътрешен живот.
Така стремежът към светопознание се заменя със стремеж към себепознание.
към текста >>
В действителност всеки правилен
стремеж
може да доведе до безпътица, ако стане едностранчив.
Но твърде често стремежът към самопознание, ако е следван погрешно, прераства в една особена форма на егоизъм. Човек може да приеме себе си твърде насериозно и така да загуби интерес към всичко, което става извън него.
В действителност всеки правилен стремеж може да доведе до безпътица, ако стане едностранчив.
към текста >>
134.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
и обхвани желанието за
стремеж
и обхвани желанието за стремеж
към текста >>
Желанието за
стремеж
постигнатото носи
Желанието за стремеж постигнатото носи
към текста >>
135.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
на благородния
стремеж
от пътя
на благородния стремеж от пътя
към текста >>
стремеж
на майа трябва да е той.
стремеж на майа трябва да е той.
към текста >>
към зреене на висшия
стремеж
към знание?
към зреене на висшия стремеж към знание?
“
към текста >>
136.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
да бъде смисълът на по-нататъшния ми
стремеж
:
да бъде смисълът на по-нататъшния ми стремеж:
към текста >>
137.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен
стремеж
.
Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува.
Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж.
Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
към текста >>
138.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат
стремеж
да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето.
А сега нещо друго. Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината.
Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето.
В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението. Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества.
към текста >>
139.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има
стремеж
да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
към текста >>
Така фактически това, което човек добива в горещия
стремеж
на душата, става решаващо за истината.
Така фактически това, което човек добива в горещия стремеж на душата, става решаващо за истината.
В самата душа трябва да бъде решено, дали нещо е истинно или не. Не нещо външно може да реши, а решението може да дойде тогава, когато човек се издигне над себе си, тогава той трябва да намери в себе си авторитета, за да вижда или да намери истината. Всъщност можем да кажем: Тук ние не можем да се различаваме напълно от останалите хора. Другите хора търсят обективни критерии, търсят нещо, което да потвърди истината от вън. Обаче духовният изследовател търси потвърждението на истината от вътре.
към текста >>
140.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Те вярват, че това е много похвален
стремеж
, когато казват: Щом го разбирам така ясно, аз би трябвало всъщност да доведа всеки един до това убеждение!
Колко много хора има, които, когато са вникнали в един светоглед, така че са убедени в него, се стараят сега да убедят и другите.
Те вярват, че това е много похвален стремеж, когато казват: Щом го разбирам така ясно, аз би трябвало всъщност да доведа всеки един до това убеждение!
Обаче това е една наивност. Нашите мнения съвсем не зависят от това, дали нещо ни се доказва логически. Това е възможно в много малко случаи. Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е. от онези членове, където възниква волята, чувствата.
към текста >>
141.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Скоро може да се разбере, че е така, когато се помисли, че всеки
стремеж
, към които е насочен Будизмът, цели да подцени колкото е възможно повече тези повтарящи се земни съществувания, които за него са един сигурен факт.
Трябва обаче да кажем, че по един странен начин днес повечето хора свързват с Будизма едно друго понятие, което всъщност, ако се придържаме към същественото, не би трябвало да бъде свързвано с Будизма по един такъв начин, както често се случва: а именно понятието за повтарящите се земни съществувания, което в изнесените тук сказки бе постоянно разглеждано. Трябва да кажем, че за повечето хора, които днес се интересуват от Будизма, в известно отношение тази идея за повтарящите се земни съществувания или също както често я наричаме идеята за прераждането се показва съществено свързана с Будизма. Но от друга страна трябва да кажем, колкото и гротескно да звучи това: За този, който прониква по-дълбоко в нещата, това свързване на Будизма с идеята за прераждането се явява почти така, като че би искало да се каже: Бихме могли да потърсим най-доброто разбиране за произведенията на изкуството на древността у онези, които в началото на средновековното развитие на света са разрушили тези произведения на изкуството! Това звучи гротескно, но въпреки това то е така.
Скоро може да се разбере, че е така, когато се помисли, че всеки стремеж, към които е насочен Будизмът, цели да подцени колкото е възможно повече тези повтарящи се земни съществувания, които за него са един сигурен факт.
Будизмът се стреми да намали колкото е възможно повече броя на тези повтарящи се земни съществувания. Следователно това, което трябва да считаме като най-вътрешната черта на цялата будистка духовна насока, е освобождението от преражданията, от повтарящите се земни съществувания. Освобождение, спасение от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма.
към текста >>
" Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на плодотворността на земния
стремеж
стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост плодовете на миналите земни съществувания.
Даже едно повърхностно разглеждане на историята на нашия западен духовен живот би могло да ни покаже, как идеята за повтарящите се земни съществувания няма всъщност нищо общо с разбирането за Будизма и обратно. Защото в духовния живот на запада идеята за преражданията се явява по един такъв величествен начин у една личност, която без съмнение е останала неповлияна от будисткия начин на мислене: у ЛЕСИНГ в неговото най-зряло съчинение върху "Възпитанието на човешкия род"; той завършва това съчинение с признаването на прераждането. Във връзка с тази идея в съчинението на Лесинг "Възпитанието на човешкия род" намираме пълните със значение думи: "Не е ли цялата вечност моя?
" Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на плодотворността на земния стремеж стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост плодовете на миналите земни съществувания.
Следователно именно изгледът към едно пълно със съдържание, носещо плодове бъдеще и съзнанието, че в човешкия живот се намира нещо, което по отношение на повтарящите се земни съществувания трябва да си каже: ти продължаваш да действуваш! това именно е онова, което е съществено за Лесинг.
към текста >>
В течение на тези зимни сказки моят
стремеж
беше постоянно да покажа, че идеята за прераждането, за повтарящите се земни съществувания съвсем не е за Духовната наука нещо, което е почерпено от някакви стари предания, тя не е почерпена и от Будизма, но тя може да възникне от едно безпристрастно наблюдение и разглеждане на живота.../липсва малко текст.../...може да ни се даде една повърхностност, когато някой непосредствено свързва Будизма с идеята за преражданията.
В течение на тези зимни сказки моят стремеж беше постоянно да покажа, че идеята за прераждането, за повтарящите се земни съществувания съвсем не е за Духовната наука нещо, което е почерпено от някакви стари предания, тя не е почерпена и от Будизма, но тя може да възникне от едно безпристрастно наблюдение и разглеждане на живота.../липсва малко текст.../...може да ни се даде една повърхностност, когато някой непосредствено свързва Будизма с идеята за преражданията.
Напротив, когато искаме да обгърнем с поглед същността на Будизма, трябва да насочим този наш поглед към съвършено друго. Тук аз още веднъж трябва да напомня за закона на развитието на човечеството, с който се запознахме още при разглеждането на великия Заратустра и който ни показа, че човешката душа с цялото нейно устройство е минала през различни състояния, че изживяванията, за които ни съобщават външната история, външните документи, представляват всъщност за човечеството само една късна фаза в развитието на човечеството и че, ако отидем назад в предисторически времена, ние можем да намерим с помощта на Духовната наука едно такова устройство на прачовеците, при което човешкото съзнание се е намирало в съвършено други състояния. Ще повторим това само накратко.
към текста >>
Не само в изолирания, отделен човек има един
стремеж
, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл.
Така едва чрез Християнството учението за преражданията получава своя истински смисъл. Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване.
Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл.
И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото.
към текста >>
142.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия
стремеж
към топлинната смърт.
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт. Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата. Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа!
Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>
143.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Трета степен: Войнът (борба и
стремеж
).
Трета степен: Войнът (борба и стремеж).
към текста >>
144.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Прометей като представител на човешкия
стремеж
за свобода.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество.
Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода.
Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>
Едностранен
стремеж
в Свободното масонство и при йезуитите.
Физическото диференциране на хермафродитния човек в двуполовия през лемурийско време. Един вид преповторение на духовното равнище през следатлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип. Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това. Тълкуването от страна на Свободното масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в словото.
Едностранен стремеж в Свободното масонство и при йезуитите.
Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която има своя произход в по-възвишената асексуалност.
към текста >>
145.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически
стремеж
, е единствената гаранция за нашата свобода.
Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен.
В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода.
И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа.
към текста >>
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен
стремеж
.
Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж.
Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
към текста >>
Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия
стремеж
.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци.
Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж.
Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>
146.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Целият окултен
стремеж
на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите.
Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството".
към текста >>
147.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Онези, които все още имаха
стремеж
към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето.
Онези, които все още имаха стремеж към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето.
По-рано, преди Слънцето да бе влязло в съзвездието на Овена, в азия преобладаваше култът към Телеца /Митра, Апис/. Тогава започна обожанието на Овена, отразено в легендата за Язон и Златното руно. Христос се нарича "Агнец Божий". Още по-рано откриваме персийския символ на Близнаци. Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възглед за доброто и злото.
към текста >>
148.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
При тях преди всичко е било необходимо, именно поради начина на техния
стремеж
, да имат даден вид йерархичност в своите организации.
Теософското движение като такова, доколкото то е изразено в Теософското общество не може да бъде окултно движение. Едно окултно движение се основава на предпоставки, различни от онези, които намират израз в Теософското общество. През всички времена е имало окултни общества.
При тях преди всичко е било необходимо, именно поради начина на техния стремеж, да имат даден вид йерархичност в своите организации.
Това означава, че членовете на едно такова общество, на едно такова братство, са се разделяли на степени. Всяка степен, от първата до 90-та е имала своя съвсем специфична задача. При всяка степен е имало твърде специфични задачи. Никой не е можел да бъде издигнат до една по-висша степен, докато не е изпълнил задачите на по-низшата.
към текста >>
149.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Има разлика между женската свещеническа мъдрост и мъжкия
стремеж
.
Има разлика между женската свещеническа мъдрост и мъжкия стремеж.
Това е описано в легендата за Каин и Авел. Авел беше пастир и се занимаваше с вече създадения живот. Той е символът на вродената божествена сила, която работи в човека като мъдрост, която той не придобива сам, която протича в него. Каин създава нещо ново от онова, което светът предлага. Той представлява пасивната мъжка мъдрост, която трябва първо да бъде оплодена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и да създава от събраната мъдрост.
към текста >>
150.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Трета степен: Войнът (борба и
стремеж
).
Трета степен: Войнът (борба и стремеж).
към текста >>
151.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Практическият живот е станал
стремеж
и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота. За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният
стремеж
владее живота.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух. Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира.
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
152.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Какво друго би бил целият теософски
стремеж
, освен префинен егоизъм, ако не се радвахме, че другите навън в света също чуват за това движение и участват в него, а искаме само сами да участваме в него.
Дълго не сме се виждали, но по известен начин това време принадлежи същевременно и на всички, с които не сме заедно външно. Защото членовете на тукашния клон имат изключителен интерес това духовно движение да навлезе не само в собствените им сърца, но да се разпространи и по света.
Какво друго би бил целият теософски стремеж, освен префинен егоизъм, ако не се радвахме, че другите навън в света също чуват за това движение и участват в него, а искаме само сами да участваме в него.
към текста >>
153.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това не се касае за нормалния
стремеж
за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство.
При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>
154.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обикновеният човек, който притежава само някои популярни представи от съвременната наука или дори изобщо няма такива, но в себе си има честен
стремеж
към истината, може да измине розенкройцерския път също както образования и учения.
Днес следва да обсъдим европейския розенкройцерски път, и то различните предписания, които препоръчва този път на човека, а също и резултата, който може да се постигне, ако той се следва. Нека никой да не вярва, че този път е подходящ само за научно образования човек или дори само за учения. Най-обикновеният човек може да го следва. Но когато се тръгне по този път, много скоро човек ще е в състояние да пресрещне всяко възражение на европейската наука срещу окултизма. Една от основните задачи на розенкройцерските учители е била да въоръжат тези, които вървят по пътя на познанието, така, че да защитават окултното познание и да могат да провеждат този път също и в света.
Обикновеният човек, който притежава само някои популярни представи от съвременната наука или дори изобщо няма такива, но в себе си има честен стремеж към истината, може да измине розенкройцерския път също както образования и учения.
към текста >>
155.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човешкия
стремеж
тя отразява.
Човешкия стремеж тя отразява.
към текста >>
156.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват
стремеж
към повторения.
Опитайте се веднъж да наблюдавате такъв човек, който във възрастта на половата зрялост показва склонност към Dementia praecox.
Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват стремеж към повторения.
Астралното тяло е много умно, но не е правилен начинът, по който следва да се постави спрямо етерното тяло. Запитате ли такъв човек например: Колко е пет по шест? Той отговаря: Тридесет. Колко е седем по осем? – Тридесет.
към текста >>
157.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттам при него откриваме
стремеж
, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят.
Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите.
Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят.
Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените. Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят. Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука.
към текста >>
С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият
стремеж
.
Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи.
С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж.
Духовното трябва да ни пресрещне отново също и във външния свят.
към текста >>
158.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Петдесятница – празникът на общия душевен
стремеж
и работата върху одухотворяването на света
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света
към текста >>
Празникът на Петдесятница като бъдеща задача в душевния общ
стремеж
.
Германците при Тацит. Времето на патриарсите на еврейския народ. Същност на груповите души на животните. Откъсване от груповата душа. Новообразуване на групови души при хората чрез овътрешняване на идеалите.
Празникът на Петдесятница като бъдеща задача в душевния общ стремеж.
към текста >>
Петдесятница – празникът на общия душевен
стремеж
и работата върху одухотворяването на света
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света
към текста >>
159.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Така там започва копнежът да уравните това, което сте съгрешили, и вие проявявате
стремеж
да поправите нещата, когато човекът отново живее с вас.
По време на живота може би са ви ръководили чувства на отмъщение, сега изпитвате това, което е изпитал този, на когото сте искали да си отмъстите. В негативното изживяване изпитвате усещанията и чувствата, които сте предизвикали. Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството. Бихте напреднали по-лесно без този отпечатък на болката, защото тази пречка остава като сила. И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате силите, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата.
Така там започва копнежът да уравните това, което сте съгрешили, и вие проявявате стремеж да поправите нещата, когато човекът отново живее с вас.
Така се проявява кармата.
към текста >>
Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща
стремеж
да навлезе отново във физическия свят.
Той може да ни пресрещне и по абнормен начин. Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба. Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях.
Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят.
Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко. Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие. Това тогава е много лошо за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба. То остава непрекъснато до него като двойник и това е анормалният вид на Пазача на прага. Това може понякога да се случи.
към текста >>
160.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Здравословен
стремеж
е само когато се развива солидна логика в свободно от всяка сетивност мислене.
Да се издигнат във висшите светове, е нещо, което много хора горещо го желаят, но точно това е нездравословното.
Здравословен стремеж е само когато се развива солидна логика в свободно от всяка сетивност мислене.
към текста >>
161.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН
СТРЕМЕЖ
ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН СТРЕМЕЖ
към текста >>
Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ
стремеж
– Петдесятница.
Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със силите и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница. Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа. Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее.
Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница.
Той ще е символът за бъдещата голяма общност, когато хората ще се обединяват в името на общата истина, за да дадат на висшите същества възможност да се въплъщават. От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко резултатни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството. Когато човечеството се стреми към мъдростта по този правилен начин, тогава висшите духове ще се обединят с хората.
към текста >>
162.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН
СТРЕМЕЖ
ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН СТРЕМЕЖ
към текста >>
163.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Нашият
стремеж
е все повече и повече да проникваме в детайлите на духовния живот на дадена планета.
Нашият стремеж е все повече и повече да проникваме в детайлите на духовния живот на дадена планета.
Още от това скициране виждате, че духовният живот на дадена планета е сложен. Трябва да имате търпение, ние ще стигнем и по-нататък.
към текста >>
164.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без
стремеж
към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
към текста >>
165.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Обратно, обективният
стремеж
на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло.
Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>
166.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така, в определено време от годината на Луната ставало това, което може да наречем
стремеж
към продължаване на рода, и точно тези вътрешни изживявания, които имали тези същества, можели да изразяват в звуци през останалото време те мълчали.
На Луната се зародило нещо от рода на кръвоносната система. От космоса навлизали и се връщали обратно особена кръвна субстанция, както сега това става с въздуха, и при лунните човекоживотни се появила способност, която възникнала едва с появата на кръвта. Това били първите звуци, които идвали отвътре, изразяващи душевните изживявания. Единствено същество, притежаващо астрално тяло е способно да чувства, и тези усещания то можело да изразява в звуци, и то по много забележителен начин. Това не били произволни звуци, и тези същества не можели да викат от болка, те не притежавали способността самостоятелно да викат и изобщо да издават звуци, а тези звуци съвпадали с определени изживявания.
Така, в определено време от годината на Луната ставало това, което може да наречем стремеж към продължаване на рода, и точно тези вътрешни изживявания, които имали тези същества, можели да изразяват в звуци през останалото време те мълчали.
При определено положение на Луната спрямо Слънцето, в установено време на годината Старата Луна изпускала звуци в космическото пространство. Лунните същества огласявали в света своето влечение. Отживелица от това се е съхранила в нас във виковете на някои животни, например елените. Такъв вик бил израз по-скоро на всеобщите процеси, а не на индивидуалното изживяване, което може да бъде изразено произволно. Тук намерили своя израз космическите събития.
към текста >>
167.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен
стремеж
, а осъзнан дълг.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
168.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет
стремеж
към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството.
Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено.
Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството.
Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.
към текста >>
Този
стремеж
трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.
Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено. Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството.
Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.
към текста >>
169.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако човека би се подложил на този гигантски
стремеж
на развитие, то той едва родил се, вече би бил старец.
Той се нуждаел от по-малко напрегнато и умерено битие. Затова, за действието на Духовете на Огъня, Слънцето трябвало да бъде извлечено от Земята и направено за тяхно обитаване. Това не е само физично събитие; а трябва да го разбираме като деяние на самите Духове на Огъня. Те са извлекли от Земята всичките нужни за тях субстанции и са направили за своя обител Слънцето. По силата на своята природа те могат да понесат тази огромна стремителност в своето развитие.
Ако човека би се подложил на този гигантски стремеж на развитие, то той едва родил се, вече би бил старец.
Цялото развитие бурно се носело напред. Само същества, които са на две степени над човека, могат да понесат такова битие, каквото е битието на Слънцето. Те се отделили заедно със Слънцето и оставили Луната заедно със Земята.
към текста >>
170.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази способност като – любов,
стремеж
, която изхожда от свободната воля, обединява съществата.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност.
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата.
Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.
към текста >>
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме
стремеж
към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>
171.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Именно в този град, наред с най-усърдния
стремеж
към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот.
Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския живот в този град по-продължително време.
Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот.
към текста >>
172.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А това е истинският антропософски
стремеж
, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват. Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля.
към текста >>
173.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само
стремеж
да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм.
Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки. И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение.
Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм.
Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света.
към текста >>
174.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия
стремеж
към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
към текста >>
175.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „
стремеж
към първоначална-та чистота на астралното тяло”.
Тогава хората трябваше да се замислят и отново да си възвърнат чистия поток на астралното тяло.
И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”.
Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Елевзинските Мистерии; това искаха също и египтяните. Търсенето на Златното руно беше едно от изпитанията на египетското посвещение: и то е запазено за нас в чудната легенда за търсенето на Златно руно от Язон и аргонавтите.
към текста >>
176.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Основният
стремеж
на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
177.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява
стремеж
към познание в нашата епоха.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги.
В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха.
Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
178.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Или той ще изпита един
стремеж
, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава.
Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития. Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот. Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
към текста >>
179.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чрез своя
стремеж
към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето.
Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме. Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност. Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка.
Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето.
Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа.
към текста >>
180.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Има даже
стремеж
да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек.
Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ.
Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!
към текста >>
181.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От Лемурийската до Атлантска та епоха човечеството бе ръководено от една все по-растяща склонност, от един все по-растящ
стремеж
да се въплътява в материята.
Тази поквара на творението стана през времето, когато Луната се отде-ли от Земята. Ако това отделяне не би станало, Земята би загинала. Но трябваше човешкият род да продължава да живее, за да добие индивидуалността, и именно за това той се въплъти в една физическа, земна материя.
От Лемурийската до Атлантска та епоха човечеството бе ръководено от една все по-растяща склонност, от един все по-растящ стремеж да се въплътява в материята.
към текста >>
Същият
стремеж
съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Същото е и по отношение на човека.
към текста >>
182.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един
стремеж
, като една сила в самия себе си.
Сега Буда продължи: „Погледнете човека, който се ражда в своята Линга шарира. Той донася със себе си това, което е натрупал в миналите инкарнации. Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят.
Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си.
Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>
183.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
За тази цел, налага се най-напред окончателно да скъсаме с един друг широко разпространен предразсъдък, към който мнозина се придържат, най-вече поради леност и
стремеж
към удобство.
За тази цел, налага се най-напред окончателно да скъсаме с един друг широко разпространен предразсъдък, към който мнозина се придържат, най-вече поради леност и стремеж към удобство.
Става дума за предразсъдъка, според който природата не прави никакви скокове в своята еволюция. Няма по-погрешна постановка от тази, дори да разглеждаме нещата откъм най-елементарната им страна. Природата непрекъснато прави скокове! Ето кое е същественото. Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението.
към текста >>
184.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения
стремеж
на древноеврейския народ.
Ако разбираме нещата от вътрешната им страна, много скоро се оказва, че това не е само фанатизирано ругаене, но зад него в действителност е скрито висше значение и дълбок смисъл.
Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения стремеж на древноеврейския народ.
От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус. Но за това е трябвало да се развият присъстващите зачатъци в Авраам. Трябва да си изясним, че за развитието на тези зачатъци е било необходимо винаги нещо да бъде отхвърлено. Видяхме вече как е бил отхвърлен Йосиф. Но и преди вече нещо е било отхвърлено, например, Исав, прародителят на идумеите, тъй като в него също оставало нещо от древното наследство.
към текста >>
185.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но и в движение като нашето, седмичността също играе определена роля, и нашият
стремеж
е след седем години в някаква степен да се върнем назад към началото и да включим в себе си това, което е било изработено през тези седем години.
Това, което често се казва в различни лекции за седемстепенно протичащите цикли, съвсем не е просто фраза, а действително съответства на закона на битието. Завършването на седемгодишния цикъл в живота на нашето духовнонаучно движение може да говори за това, че следва да направим кратък преглед на всичките ни стремежи и цялата ни работа. Работата ни е възможна само тогава, когато духовното движение протича така, че в своята вътрешна закономерност съдържа нещо от законите на големия миров ред. Мировият ред протича в цикли, които могат да се смятат за седморни. Изброяваме седем планетарни състояния, седем състояния на вътрешнопланетния свят и така нататък.
Но и в движение като нашето, седмичността също играе определена роля, и нашият стремеж е след седем години в някаква степен да се върнем назад към началото и да включим в себе си това, което е било изработено през тези седем години.
Така то се връща към началото си на по-висока степен. Но в този смисъл може да се постигне нещо само тогава, когато не се изпуска по-дълбоката, вътрешна закономерност на нашето дело.
към текста >>
И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния
стремеж
сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване.
И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>
Това е прекрасен и добър
стремеж
.
Естествено, днес съвсем не трябва да се възразява срещу стремежа да се развиват скритите в душата сили.
Това е прекрасен и добър стремеж.
Но, от друга страна, следва също да се подчертае, че трябва да се напредва успоредно с това, че наред с това е необходимо да се тренират физическите мисловни сили, познавателните способности, които поначало са ни дадени на физически план, да се тренират дори и когато не ни е удобно, за да сме в състояние да си създаваме ясни представи и ясни понятия за това, което ни се съобщава от висшите светове. Много лесно може да се сметне, че и най-незначителната степен на ясновиждане е по-добра, от дългото странстване през разумното разбиране на фактите от висшите светове. Някой би могъл да каже: аз съвсем не знам, защо се намирам в това Общество. Тук винаги се говори за неща от висшите светове; това е прекрасно, но за мен би било по-добре, ако поне малко мога да виждам като ясновиждащ.
към текста >>
186.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава човек вижда това, което може да разглежда като свой
стремеж
– в интелектуално, в морално отношение, и така нататък.
Имаме пред себе си огромната индивидуалност на Христос Исус, индивидуалност, за която знаем от описанията, които вече са се споменавали тук, че се е спуснала от духовния свят и се е появила в Палестина в началото на нашето летоброене. Това, което е дошло тук на Земята като индивидуалност, сега се приема като велик, всеобемащ идеал за всеки отделен човек. Отделният човек се стреми, така да се каже, нагоре, когато в безкрайната далечина той провижда в себе си съвършенството, изобразено в индивидуалността на Христос Исус, и се стреми да следва този идеал.
Тогава човек вижда това, което може да разглежда като свой стремеж – в интелектуално, в морално отношение, и така нататък.
Но той вижда още повече ако влезе в това, което се нарича духовнонаучно движение. Тук той вижда развитието, врастването в духовния свят. Той знае, че човек може да надрасне своя обикновен аз, че той може да врасне в съзерцанието на духовния свят, че той може да развива своите духовни сетива за да се вживява в духовния свят. Човек разбира това. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
187.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца
стремеж
към това Дърво на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво.
Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота.
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Там, където духът живее в благородна духовна общност, там и Гьоте винаги е усещал
стремеж
да насочи поглед към истинския християнски дух.
Там, където духът живее в благородна духовна общност, там и Гьоте винаги е усещал стремеж да насочи поглед към истинския християнски дух.
За него това също е било и потребност да позволи на този християнски дух да проникне от сърцата към очите. В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар.
към текста >>
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия
стремеж
Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят.
Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово. Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
188.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Един
стремеж
за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност.
Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция. Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид. Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие. Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности.
Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност.
Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
към текста >>
189.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв
стремеж
за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат.
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством общуване между човешките същества. Друго познание може да бъде постигнато от отшелник, но когато е намесено сърцето, човек чувства себе си привлечен към другите сърца. Духовното познание е обединяваща връзка между хората.
Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв стремеж за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат.
От безкрайно значение е, че когато Духовната Наука се разпространява по този начин, тя събира човешки същества, събира заедно онези, които в определен смисъл се разпознават един друг и се чувстват близки. Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни? Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот.
към текста >>
190.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Душите на животинските видове, или „груповите животински души" не изпитваха подобен
стремеж
.
Ето как, с оглед на космическите процеси, пред нас се очертава ясната разлика между човека и животното. Тъкмо космическите процеси ни отвеждат пред двата вида организми. Ако бихме били задържани в еволюционната степен на съществата, разположени непосредствено под човека, днес ние би трябвало да кръжим с нашия Аз около Земята, понеже физическото тяло би се оказало прекалено плътно и грубо, за да го приеме в себе си. Да, ние не бихме могли да се спуснем безпрепятствено, и въпреки че станахме по-съвършени същества, би трябвало да останем в сферата на „груповите животински души". Но понеже нашите организми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята.
Душите на животинските видове, или „груповите животински души" не изпитваха подобен стремеж.
Те направляваха животните от висотата на духовния свят.
към текста >>
191.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок въпрос: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения
стремеж
да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител, превъзмогва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
В хода на тези лекции ще чуем доста подробности относно причините, водещи до една или друга болест.
Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок въпрос: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения стремеж да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител, превъзмогва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
Тук ние трябва да обгърнем с поглед онези духовни принципи, които поначало правят възможно боледуването в човешкия живот.
към текста >>
192.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен
стремеж
: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер.
И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер.
Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>
193.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Следователно, в тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да запомним: Ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна помощ в неговия
стремеж
да върви по верния път.
Следователно, в тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да запомним: Ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна помощ в неговия стремеж да върви по верния път.
Напротив, всеки знае, че при определени кармически предпоставки, даден човек развива психотични състояния с налудни идеи за величие и преследване, като изгражда в душата си цяла система от налудни идеи, които въпреки безупречната си логика, остават именно налудни идеи. В много случаи тези хора са напълно логични и последователни във всички останали области на живота, с изключение на единствената си налудна убеденост, че по едни или други причини, те навсякъде са преследвани от своите врагове. Където и да се намират, те извличат остроумни комбинации дори от най-незначителните подробности и събития, за да заявят: „Ето, че отново попаднах всред хора, които искат да ми навредят! " И с неповторимо остроумие те ще Ви докажат, че техните подозрения са напълно основателни.
към текста >>
194.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат
стремеж
към равновесие.
Пред Вас са двата най-съществени елемента от помощта, с която можем да се обърнем към другите хора. Тези елементи ни показват, че тяхното равновесие е в основата на всички земни процеси и събития. Всъщност светлината и любовта са противоположни елементи. Но в крайна сметка, от тяхното взаимодействие зависи всичко, което става в душевната и материална област на земния живот. Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока.
Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие.
Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството. Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка.
към текста >>
Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния
стремеж
, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия.
Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия.
Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят.
към текста >>
195.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Впрочем етерното ясновидство ще бъде достояние само на онези, които показват твърд
стремеж
към познанието и себепознанието.
Така човечеството е застанало пред една епоха, когато то ще започне да разбира Кармата не само според описанията на Духовната Наука, а ще започне, бавно и постепенно, да вижда Кармата. Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както делата на Луцифер, така и техните последици.
Впрочем етерното ясновидство ще бъде достояние само на онези, които показват твърд стремеж към познанието и себепознанието.
Да, все повече и повече хора ще имат пред себе си и то в на пълно нормални, а не в екстатични състояния кармическите образи на своите действия. А това ще тласне хората неимоверно много в тяхното развитие, понеже сега те безпогрешно ще знаят своите кармически задължения към света. Книгата с кармическите равносметки може да бъде отворена за всеки.
към текста >>
196.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Но сега в работата, извършвана от Духовете на Формата които иначе чрез характерния за тях
стремеж
към равновесие просто биха танцували на повърхността се намесват, примерно, силите на Меркурий.
Следователно, ако вземете даден участък от Земната повърхност и си представите как чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, Слънцето упражнява там определени действия, върху съответната точка от Земната повърхност не би било възможно да възникне нищо друго, освен напълно нормалният Аз. В този случай би възникнало онова, което осигурява нормалното съществувание на човека и, така да се каже, неговите естествени условия за живеене.
Но сега в работата, извършвана от Духовете на Формата които иначе чрез характерния за тях стремеж към равновесие просто биха танцували на повърхността се намесват, примерно, силите на Меркурий.
Ето защо в това, което се разгръща тук като сила, идваща от Духовете на Формата, започва да вибрира, да танцува не само нормалното, но и всичко онова, което се намесва в нормалните сили на Елохимите, в нормалните сили, присъщи за Духовете на Формата, а именно влиянията, идващи от абнормните Духове на Формата, които са разположени в центровете на отделните планети. Следователно, абнормните Духове на Формата допринасят за появата на пет центрове на влияние и фактически тези пет центрове на влияние след като съответните влияния биват отразени от Земния център пораждат това, което наричаме петте основни човешки раси.
към текста >>
197.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един
стремеж
, просто да сравняват религиите на различните народи.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи.
Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде.
към текста >>
198.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
В областта на етерното тяло той поражда
стремеж
към неистинност, към лъжа.
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към лъжа.
Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране.
към текста >>
Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен
стремеж
към самоизмама, към неправилно мислене.
Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят. Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис.
Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене.
В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк. Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност.
към текста >>
Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния
стремеж
към неистинност.
Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят. Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис. Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк.
Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност.
към текста >>
Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този
стремеж
към неистинност.
Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност.
Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик. Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за вълка Фернис. Той пронизва цялото северно съзнание и Вие ще откриете, че хората много често прибягват до този образ именно в посочения от мен смисъл.
към текста >>
199.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки
стремеж
и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее. Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед. Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле.
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
към текста >>
200.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват
стремеж
да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце.
Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация. Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце.
Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние.
към текста >>
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има
стремеж
да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо.
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>
И двете са от водно естество; само че едното водно естество има
стремеж
да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва
стремеж
да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма.
Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма.
Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>
Едното имаше
стремеж
да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява.
Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния.
Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява.
Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете. Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център. И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята.
към текста >>
Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби
стремеж
да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете.
Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята. Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно. Ето защо душата, която в Битието се употребява за обозначение на това отделяне, трябва да се схваща идейно. Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд".
към текста >>
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски
стремеж
се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи. Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем.
към текста >>
201.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Материята като такава има
стремеж
да приеме определена форма.
Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено. Аморфното, безформеното се произвежда само чрез това, че в действителност, всяка същност, която се стреми към форма, бива разтрошена, разпръсната. Всичко, което намираме по някакъв начин като изпрашено съществуване в сградата на света, съвсем не съдържа в себе си заложбата да бъде разпрашено; това е раздробено съществуване.
Материята като такава има стремеж да приеме определена форма.
Това, което е твърда материя, се стреми към кристалната форма, стреми се да добие форма. И така можем да кажем: Това, което наричаме субстанциалност на Престолите и на Елохимите, прониква в нашето сетивно съществуване, като се проявява за нас във форма на простираща се твърдост. Чрез това, че въобще проявява нещо подобно, което наричаме материално съществуване, то се изявява като същност на Престолите. Чрез това, че се явява оформено, че един вид в това основно вещество постоянно са образувани форми, то се изявява като външно откровение на Елохимите.
към текста >>
Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим
стремеж
на човешката душа.
Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух.
Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа.
И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва. Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>
И в доверието, че този
стремеж
съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва.
Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа.
И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва.
Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>
202.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този
стремеж
за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние.
Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент.
Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре.
към текста >>
203.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче нашият
стремеж
беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване.
Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия.
Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване.
Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко. Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла.
към текста >>
Този народ разви силен
стремеж
към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност. Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия. Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери.
Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>
В тази част на света действително нямаше по-важен човешки
стремеж
.
Така възникна голямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни народи и иранските народи. У иранците се разви копнежът да се намесват в събитията около тях, да се установят в постоянни селища, да постигнат с труд това, от което човек има нужда, с други думи, действително да преобразят околния свят чрез своите духовни способности.
В тази част на света действително нямаше по-важен човешки стремеж.
И непосредствено на север от това население се установи онзи народ, който можеше да вижда в духовния свят, който беше така да се каже, „на ти" с духовните Същества, но без да се труди, без да проявява постоянство или опити за културен напредък.
към текста >>
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи
стремеж
към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи
стремеж
към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран.
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>
204.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Оттук и непрекъснатият
стремеж
в Мистериите към изразни средства, опиращи се на вътрешните душевни изживявания.
Обаче в свещените Мистерии бяха изразявани именно най-дълбоките тайни. Ето защо там непрекъснато усещаха, колко безпомощен инструмент е говоримият език и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим.
Оттук и непрекъснатият стремеж в Мистериите към изразни средства, опиращи се на вътрешните душевни изживявания.
А като най-слаби се оказваха онези изразни средства, до които хората прибягваха столетия наред в повърхностното си общуване с външния свят. Напротив, подходящи се оказваха образите, които човек постига, когато насочи своя поглед към безкрайните пространства на Космоса: Съзвездията, изгряването на дадена звезда в определен момент или покриването и от друга звезда. Накратко, именно образите, постигнати по този начин, можеха да бъдат сполучливо използвани, за да се предадат едни или други душевни процеси. Ще се опитам да опиша тези неща накратко.
към текста >>
205.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни
стремеж
е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки.
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки.
Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
към текста >>
206.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен
стремеж
през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
" И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>
207.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал
стремеж
да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
Това изкуство, което ние характеризираме като гръцко изкуство, което, така да се каже, просто е имало предвид човека, което изцяло и напълно е изобразявало само човешкото, работата на "аза" с "аз", понеже "азът" се изразява в чувствено-физическия материал, това изкуство е имало своето време. В наше време у действително великите художествени личности като че инстинктивно е възникнало стремление да превърнат изкуството в своего рода жертвено служение на божествено-духовните светове; това означава например, да гледаш на това, което е облечено в звук, като на интерпретация на духовни мистерии. Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард Вагнер2.
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
към текста >>
208.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен
стремеж
нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята.
Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма.
Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята.
Тези неща, разбира се, вървят редом. Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-голяма сила. Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система. Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото.
към текста >>
209.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият
стремеж
както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот. И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще.
И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме
стремеж
в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата!
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>
Какво предлага за познавателния
стремеж
на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов?
С това ние поставихме пред нашата душа второто течение, което трябва да се съедини с първото. Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща. Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно. Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга.
Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов?
Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс. По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света.
към текста >>
210.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Техният
стремеж
беше да обединят в едно велико единство различните религии.
Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството.
Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии.
Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика. Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот. А за това беше необходимо едно съответно въздействие върху тринадесетия.
към текста >>
211.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но срещу този
стремеж
възникна най-яростна съпротива.
Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви. За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки. Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско разбиране за нещата. И който обгръща с поглед новото богословие, ще види колко безпомощни са от една страна противниците на християнството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на християнството. Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско разбиране за християнството, черпейки от неговите първоизточници.
Но срещу този стремеж възникна най-яростна съпротива.
към текста >>
212.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив
стремеж
да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Това е едното нещо, което трябва да сложим от едната страна на везните, когато разглеждаме тези сънищни изживявания. Другото нещо е, че ние знаем: Минаването през Портата на смъртта не е един скок от едно състояние в едно съвършено друго, както обикновено си съобразяват хората, които не познават тези неща, а представлява един постепенен преход. Това, което една душа е чувствувала тук на Земята, то не изчезва изведнъж, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което човекът е обичал на Земята, той го обича също и след смъртта, само че за всичко онова, за задоволяването на което е нужно едно физическо тяло, вече не съществува възможност да бъде задоволено. Но това, което душата е имала като желания, като радост и страдания, като определени наклонности през време на едно въплъщение във физическото тяло, естествено то ще продължава, след като човекът е минал през Портата на смъртта.
И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Този стремеж е живял още дълго, дълго време след като мъртвият е преминал в Камалока. Това е една сила, която действува в душата.
към текста >>
Този
стремеж
е живял още дълго, дълго време след като мъртвият е преминал в Камалока.
Другото нещо е, че ние знаем: Минаването през Портата на смъртта не е един скок от едно състояние в едно съвършено друго, както обикновено си съобразяват хората, които не познават тези неща, а представлява един постепенен преход. Това, което една душа е чувствувала тук на Земята, то не изчезва изведнъж, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което човекът е обичал на Земята, той го обича също и след смъртта, само че за всичко онова, за задоволяването на което е нужно едно физическо тяло, вече не съществува възможност да бъде задоволено. Но това, което душата е имала като желания, като радост и страдания, като определени наклонности през време на едно въплъщение във физическото тяло, естествено то ще продължава, след като човекът е минал през Портата на смъртта. И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Този стремеж е живял още дълго, дълго време след като мъртвият е преминал в Камалока.
Това е една сила, която действува в душата.
към текста >>
Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив
стремеж
, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи.
Сега представете си живо родителската двойка, заспала с мисълта за умрелия син. Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят.
Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи.
Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън. Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло! – Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като
стремеж
в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
Сега представете си живо родителската двойка, заспала с мисълта за умрелия син. Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън.
Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
213.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един
стремеж
, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
214.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ето какво аз исках да пробудя в душите Ви с това обсъждане – един
стремеж
, който винаги ще ни напомня: Ние сме длъжни да проявяваме интерес към изучаването на света, защото тъкмо от него ще извлечем средствата, чрез които самите ние ще съумеем да напредваме в познанието си за висшите светове.
Ето какво аз исках да пробудя в душите Ви с това обсъждане – един стремеж, който винаги ще ни напомня: Ние сме длъжни да проявяваме интерес към изучаването на света, защото тъкмо от него ще извлечем средствата, чрез които самите ние ще съумеем да напредваме в познанието си за висшите светове.
към текста >>
215.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен
стремеж
към истината.
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
към текста >>
216.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен
стремеж
за уеднаквяване на нещата.
Но сега следва да обърнем внимание върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията. Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството. След като розенкройцерското посвещение безспорно се съобразява с напредъка на човешката душа, то трябва да оцени и факта, че от 13 век насам човешките души също са напреднали в своето развитие; следователно, душите, които търсят посвещението, не могат да бъдат оставени на равнището от 13 век.
Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен стремеж за уеднаквяване на нещата.
От този лош навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения. Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет.
към текста >>
217.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче един
стремеж
към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него.
към текста >>
Такъв
стремеж
би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта.
Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите?
към текста >>
След като осъзнае своя
стремеж
към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този
стремеж
, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>
218.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки
стремеж
за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината.
Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки стремеж за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината.
Следователно, ако някой би си казал: „Понеже имам известна окултна подготовка, аз мога да вникна много по-дълбоко в съдържанието, примерно, на Посланията на апостол Павел или Евангелието на Матей“ и би повярвал, че може да се справи с това в определен период от време, той несъмнено ще се измами. Колкото и да проучваме религиозните документи, днес далеч не може да бъде обхванато онова, което ще бъде достояние на бъдещите поколения. За окултния изследовател има едно златно правило: Ти трябва да имаш достатъчно търпение и да чакаш, докато истините дойдат при теб, а не да тичаш след тях.
към текста >>
219.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски
стремеж
, теософски порив.
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество. Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс.
Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет.
към текста >>
И този теософски
стремеж
се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни.
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни.
Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие.
към текста >>
Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският
стремеж
далеч не им беше чужд.
Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни.
Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд.
Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление.
към текста >>
220.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и
стремеж
към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>
“, свързвайки думата „спасение“ с думата „
стремеж
“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума. Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим!
“, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
към текста >>
221.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Основният
стремеж
на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“.
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение. „Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“.
към текста >>
222.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Официалната литература независимо дали съответните произведения са отпечатани или не предлага крайно оскъдни данни за това, че хората могат да изпитват нещо като ужас пред безкрайната пустота на битието, или нещо като
стремеж
за преодоляване на този ужас.
Официалната литература независимо дали съответните произведения са отпечатани или не предлага крайно оскъдни данни за това, че хората могат да изпитват нещо като ужас пред безкрайната пустота на битието, или нещо като стремеж за преодоляване на този ужас.
към текста >>
223.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки
стремеж
към познание, лежи удивлението!
Днес бихме желали да имаме като отправна точка едно душевно изживяване, което беше високо оценено още от древните гърци, и което не е изгубило своето голямо значение дори и днес.
Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки стремеж към познание, лежи удивлението!
към текста >>
224.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Мислители, при които естественонаучният
стремеж
започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията.
Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед.
Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>
225.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Човек ще може да стигне до една определена точка с помощта на
стремеж
, основаващ се на размишлението; но той ще стигне само до една определена точка.
Човек ще може да стигне до една определена точка с помощта на стремеж, основаващ се на размишлението; но той ще стигне само до една определена точка.
Защото всъщност нашият мисловен мир, така, както някога е бил сътворен, е напълно и изцяло зависим от вътрешното устройство на човешкия ни организъм, което се ограничава от инкарнацията, в която живеем. И от това устройство, от специфичното оформление на физическото тяло, както и от стоящото само една степен над него етерно тяло, зависи всичко, което можем да наречем наш мисловен свят. И колкото по-проницателни са тези мисли, толкова повече те могат да навлязат в абстрактни истини, толкова повече са зависими от външното, ограничено само от една инкарнация човешко устройство. Вече можем да разберем, че – както често бе споменавано – в живота между смъртта и едно ново раждане, следователно в духовния живот, от всичко, преживяно в душата, мислите са тези, които в най-малка степен можем да вземем със себе си. Така че това, което е плод на най-задълбочен ум, трябва да се изостави.
към текста >>
226.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Този
стремеж
не е догма.
Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща.
Този стремеж не е догма.
Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта. Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава? И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека.
към текста >>
227.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
В известен смисъл липсата на
стремеж
към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност.
В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
към текста >>
И сега трябва да признаем, че в този
стремеж
към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди.
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие. Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти!
И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди.
Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието. Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>
Зад този
стремеж
често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие. Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти! И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди. Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието.
Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>
228.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия
стремеж
към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа.
За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
към текста >>
229.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Третата разновидност на човешкия
стремеж
към праосновите на Битието е философията.
Третата разновидност на човешкия стремеж към праосновите на Битието е философията.
Докато окултното познание се осъществява от човека, доколкото той е свободен от физическото тяло и докато теософията пренася окултните истини, обличайки ги във външните човешки думи и мисли, то философията претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но които все пак остават свързани с мозъчния апарат. Философията, доколкото тя е застъпена в съответните епохи от развитието на човечеството, се стреми да реши своите задачи именно със средствата на обикновеното познание, което протича вътре в човешкото тяло. Тя не иска да прилича на теософията, която ни открива феномени, простиращи се извън човешкото тяло. Така че пътят към философските истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло. Защото общо взето философията има тази цел: да достигне до праосновите на Битието, също както окултизма и теософията; обаче философията се въоръжава с онова мислене, с онези изследователски средства, които са свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия.
към текста >>
230.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
По този начин обаче от целия окултен
стремеж
се изключва егоистичната човешка воля.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля.
Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека. Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше. И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила. Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
231.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И затова постоянният
стремеж
на мистиката е да се освободи от това съзнание.
Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира.
И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание.
Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание. Ето защо в усилието си да стане окултист, мистикът трябва не само да се откаже от някои неправилни стремежи, а да се погрижи и развие едно по-висше съзнание, а именно съзнанието без какъвто и да е външен обект. Утре ние ще продължим да говорим за това по-висше съзнание, което окултистът трябва да изгради по стръмнините на своя труден път.
към текста >>
232.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен
стремеж
да се позовава на Азът, да се свързва с Азът.
Но, виждате ли, ако продължим да размишляваме върху Азът, скоро ще установим, че тук нещо не е наред. Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот. Това фундаментално усещане за Азът е накарало много философи (също и днес) да смятат Азът преди всичко за основния център, от който трябва да се тръгне, ако искаме да узнаем нещо за същността на човека.
Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен стремеж да се позовава на Азът, да се свързва с Азът.
От Фихте до Бергсон1 навсякъде този стремеж е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати. Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо устойчиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш? Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова устойчив и неизменен. Всяка Азова философия се опровергава от самия живот. Всяка нощ, през която човекът заспива, опровергава идеята за неизменния Аз.
към текста >>
От Фихте до Бергсон1 навсякъде този
стремеж
е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати.
Но, виждате ли, ако продължим да размишляваме върху Азът, скоро ще установим, че тук нещо не е наред. Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот. Това фундаментално усещане за Азът е накарало много философи (също и днес) да смятат Азът преди всичко за основния център, от който трябва да се тръгне, ако искаме да узнаем нещо за същността на човека. Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен стремеж да се позовава на Азът, да се свързва с Азът.
От Фихте до Бергсон1 навсякъде този стремеж е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати.
Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо устойчиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш? Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова устойчив и неизменен. Всяка Азова философия се опровергава от самия живот. Всяка нощ, през която човекът заспива, опровергава идеята за неизменния Аз. Защото нощем Азът не е тук и човек губи съзнанието за него; така че щом говорим за нашия Аз, ние веднага правим една определена грешка.
към текста >>
233.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Това създава
стремеж
към лично усъвършенстване.
Представният живот от сетивното битие трябва да се преобразува, за да се достигне до идеи за свръхсетивния свят. В сетивното битие природният ред и моралният ред могат да са един до друг, в свръхсетивните светове те са вплетени един в друг. В свръхсетивните светове човек среща същества, които имат съвършено това, което той няма, или пък което имат несъвършено.
Това създава стремеж към лично усъвършенстване.
Понятието „красив“ се свързва в свръхсетивния свят с „истинен“, „грозен“ – с „лъжлив“. Морални и естетически понятия влизат във връзка едно с друго. В свръхсетивния свят изглеждащите красиви и сияйни същества могат да са добри или зли. Само този, който се пречисти от своенравието, може да ги разпознае. С какви качества се разглежда свръхсетивният свят, обуславя отговора на това как се представят те на някого.
към текста >>
234.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със стремежа, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски
стремеж
.
Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със стремежа, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски стремеж.
Преди години в Берлин – пред един наистина малък кръг, от който сега само малко, наистина малко са останали верни на теософското движение, – опирайки се на всичко, постигнато за теософското движение от нашия многоуважаван Едуард Шуре чрез реконструкцията на Елисейската мистерия и представянето на посвещението, на принципите на инициацията на различните епохи и народи, започнахме, така да се каже, нещо като въвеждането им в теософското ни движение.
към текста >>
И сега, когато години наред имахме възможност да представяме на сцена част от произлязлото от душата на Едуард Шуре, имаме право да смятаме това, което съумяхме да направим, за един вид потвърждение на онова, с което за по-малък кръг от нас се свърза като чувства, усещания и мисли именно в този изходен пункт на нашия
стремеж
.
И сега, когато години наред имахме възможност да представяме на сцена част от произлязлото от душата на Едуард Шуре, имаме право да смятаме това, което съумяхме да направим, за един вид потвърждение на онова, с което за по-малък кръг от нас се свърза като чувства, усещания и мисли именно в този изходен пункт на нашия стремеж.
И ако трябва да охарактеризирам какво се свърза с това, бих искал да кажа: то се изля от чисто духовния начин, от неопетнения духовен начин, по който тези неща се изправиха пред нашата душа, едно вътрешно дълбоко убеждение, вътрешно доверие, което стигна дотам, че можахме да си кажем: ако оставим в нас да навлязат тези усещания, тези чувства с това, което иначе живее в душата ни за теософския стремеж, можем да се надяваме, че ще ни се удадат немалко неща. Това ни казваха, когато започнахме, самите неща; това ни казваше тяхната сериозна, дълбоко проникнала в духовното същност, и това ни казваха годините, които изтекоха от онова време насам.
към текста >>
И ако трябва да охарактеризирам какво се свърза с това, бих искал да кажа: то се изля от чисто духовния начин, от неопетнения духовен начин, по който тези неща се изправиха пред нашата душа, едно вътрешно дълбоко убеждение, вътрешно доверие, което стигна дотам, че можахме да си кажем: ако оставим в нас да навлязат тези усещания, тези чувства с това, което иначе живее в душата ни за теософския
стремеж
, можем да се надяваме, че ще ни се удадат немалко неща.
И сега, когато години наред имахме възможност да представяме на сцена част от произлязлото от душата на Едуард Шуре, имаме право да смятаме това, което съумяхме да направим, за един вид потвърждение на онова, с което за по-малък кръг от нас се свърза като чувства, усещания и мисли именно в този изходен пункт на нашия стремеж.
И ако трябва да охарактеризирам какво се свърза с това, бих искал да кажа: то се изля от чисто духовния начин, от неопетнения духовен начин, по който тези неща се изправиха пред нашата душа, едно вътрешно дълбоко убеждение, вътрешно доверие, което стигна дотам, че можахме да си кажем: ако оставим в нас да навлязат тези усещания, тези чувства с това, което иначе живее в душата ни за теософския стремеж, можем да се надяваме, че ще ни се удадат немалко неща.
Това ни казваха, когато започнахме, самите неща; това ни казваше тяхната сериозна, дълбоко проникнала в духовното същност, и това ни казваха годините, които изтекоха от онова време насам.
към текста >>
И в последната сцена виждаме един
стремеж
на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми
стремеж
по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост!
От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността.
към текста >>
Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият
стремеж
е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви.
Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>
235.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този
стремеж
в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време.
Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум.
Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
И ако човек следва Луцифер в свръхсетивните светове в своя
стремеж
, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
Да приемем, че този, който е направил сериозни стъпки по пътя на инициацията, се среща, понеже е станал ясновиждащ в душевния си живот чрез отваряне на душевния си взор, с онзи образ, който сме обозначили като Луцифер в свръхсетивните светове. Като какво можахме да обозначим този образ вчера? Той се явява на душата като онова, което е винаги устремено – вечното, което иначе е в непрестанно движение и промяна в неизменното, времевото, в мига, така че като индивидуално да се възрадва, че би могло да стане нещо голямо. И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния свят и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение.
И ако човек следва Луцифер в свръхсетивните светове в своя стремеж, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
към текста >>
236.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж,
стремеж
към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията.
Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията.
Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето.
към текста >>
237.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
В тях разглеждам всичко, което се среща като
стремеж
към познание в тази епоха.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха.
Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
238.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия
стремеж
към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар.
Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор. Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек. Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност. Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души.
Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар.
И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора. Тук се проявява именно емпедокловият елемент, обаче той не може да се справи с изискванията на новото време.
към текста >>
239.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим
стремеж
към нови прераждания.
Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания.
Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана.
към текста >>
Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този
стремеж
към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана.
Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания.
Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана.
към текста >>
240.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен
стремеж
, от един дълбок и силен копнеж.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж.
В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>
И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния
стремеж
към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния. Там, пред другите хора, стоеше възстановен онзи първоначален човек, какъвто е бил още преди идването на Луцифер и Ариман. Едва чрез импулса на космическия Христос човекът отново стана онзи, който беше, когато извлечен от духовния свят трябваше да бъде пренесен във физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Човешки, пред онези, които тогава в Йерусалим бяха негови съдии и гонители; но стоеше там такъв, какъвто можа да стане, след като всичко, което Го беше принизило, сега отново беше отстранено от човешката природа. Там, докато се разиграваше Мистерията на Голгота, пред очите на своите братя човеци, стоеше Христос, като един образец, пред когото хората би трябвало да се преклонят и, молейки се, да кажат: Ето, това съм самият аз в моята истинска същност, в моя най-висш идеал, в моя истински образ, до който мога да се издигна единствено след максималните усилия, на които е способна моята душа.
И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
към текста >>
Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго чувство, освен един могъщ
стремеж
към истината.
Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго чувство, освен един могъщ стремеж към истината.
Такива неща като погледът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Космоса. И колко ясно се очертава този път, когато действително разбираме едно такова писание, каквото е Евангелието на Марко.
към текста >>
241.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние се занимаваме с Духовната наука не от любопитство, или също само от един абстрактен
стремеж
към знание, а ние се занимаваме с Духовната наука поради това, за да дадем на душата една необходима храна.
Ние се занимаваме с Духовната наука не от любопитство, или също само от един абстрактен стремеж към знание, а ние се занимаваме с Духовната наука поради това, за да дадем на душата една необходима храна.
И с познаването на Тайната на Голгота ние даваме на човешката душа възможността, да развие в себе си онова усещане, онова чувствено настроение, от което тя безусловно се нуждае, за да може да премине описаната пропаст между смъртта и едно ново раждане. Който разбира, че между смъртта и едно ново раждане душата би трябвало да изпита, така тежко непоносимата за цялото бъдеще на човечеството загуба на съзнанието в посочената трета епоха, той би искал да говори при всеки случай на човечеството за Тайната на Голгота. И поради тази причина едно от най-важните неща, с които трябва да се запознаем в полето на Духовната наука е именно разбирането на Тайната на Голгота.
към текста >>
242.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче когато работим тук с този
стремеж
, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа.
От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност.
Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа.
И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството.
към текста >>
243.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме
стремеж
да привлечем всекиго към Духовната Наука.
Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение. Всяка външна агитация, всяко желание да натрапим на хората външно Духовната Наука, не води всъщност до нищо.
Най-добре е когато можем да чакаме, когато в живота за нас се явяват хората, които чувствуват в душата си нуждата да чуят нещо, които искат да се насочат към духовното и ние не трябва да проявяваме стремеж да привлечем всекиго към Духовната Наука.
Ние ще имаме опитността, че колкото повече спокойствие, лишено от агитация можем да развием, толкова повече хора ще дойдат при нас, докато чрез една припряна агитация ще отблъснем хората от нас. Когато се изнася една публична лекция, това става само, за да се каже с нея, това, което трябва да бъде казано: който може да го приеме нека го приеме. В този смисъл, целият наш живот в движението на Духовната наука, трябва да бъде един покой на духовното, така че ние да оставяме да стане това, което трябва да стане и да чакаме с душевно спокойствие.
към текста >>
244.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният
стремеж
така и религиозното изживяване са решаващи.
Следващата сфера, следователно следващото време след смъртта е така наречената сфера на Венера. Ние ставаме самотници в тази сфера на Венера, когато на Земята сме били нерелигиозно настроени. Напротив ставаме общителни, дружелюбни същества, когато донасяме от Земята със себе си, в душата си едно религиозно настроение. Според това, дали тук на Земята сме били в състояние да чувствуваме нашата преданост към светия Дух, ние намираме в тази сфера всички онези, които са имали същото настроение по отношение на божествено духовното.
В тази сфера на Венера хората са групирани според религиозният стремеж така и религиозното изживяване са решаващи.
В сферата на Венера групирането става сама според религиозните вероизповедания и светогледните убеждения. Онези, които имат един и същ светоглед, са съединени в сферата на Венера в големи, мощни общности. Те не са самотници. Самотници са онези, които не могат да развият някакви религиозни чувства и импулси. Следователно онези които в наше време наричаме монисти, материалисти, ще станат в тази сфера, не общително, а самотни същества.
към текста >>
245.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Може би сте констатирали тук, или там случая, че някои изпитва силен
стремеж
към Духовната наука, чрез своето душевно устройство, обаче някой друг, който живее близо до първия, се отнася все повече враждебно към нея.
Можем да изходим от земния живот.
Може би сте констатирали тук, или там случая, че някои изпитва силен стремеж към Духовната наука, чрез своето душевно устройство, обаче някой друг, който живее близо до първия, се отнася все повече враждебно към нея.
Обаче животът представя една илюзия, една майя, не само в природата, а също и там където той засяга нашата душа по отношение на хората. Тъкмо това, което бе споменато сега може да бъде една пълна измама: Човекът, който си е внушил, че всичко от това е едно безсмислие развива въпреки това в онези дълбочини на душата, до която той не достига със своето обикновено будно съзнание, една скрита любов за Духовната наука. В глъбините на душата, любовта може да бъде онова, което в обикновеното съзнание се проявява като омраза. Такива неща могат да се намерят във физическият живот на човека. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, тогава действуват също всички скрити сили и копнежи, това което той е подтиснал във физическия живот се явява като съдържание на пречистването в Камалока.
към текста >>
Обаче този
стремеж
към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната красота няма никакво бъдеще.
Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък. Откакто Христос дойде на Земята физическото тяло на човека отива към упадък. Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие. Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката красота.
Обаче този стремеж към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната красота няма никакво бъдеще.
към текста >>
246.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато в единия се ражда
стремеж
към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука.
И вярно е това, че животът между смъртта и едно ново раждане ще стане друг. Това не ще бъде само една теория, а едно преминаване в действителността, така то ще има разбиране между така наречените живи и така наречените мъртви които обаче са много по-живи. И тогава душите тук на Земята ще чувствуват също така, което може да стане плодотворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини. Да вземе един краен случай. Можете да изпитате това, когато живеете заедно с други хора, братя и сестри, родители или съпруги.
Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука.
Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата. Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието. Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука.
към текста >>
Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един
стремеж
и той изпитва страдания, защото този
стремеж
не може да бъде удовлетворен.
Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието. Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука. Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик.
Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен.
Тогава живият може да си представи мислено мъртвия като че той стои пред него и може да прекара през мислите си духовните неща и мъртвият разбира това. И ако мъртвият не е бил също никакъв антропософ, ако също само живият е такъв, тогава мъртвия възприема живия.
към текста >>
Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този
стремеж
към Духовната наука да стане нещо живо.
Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане.
Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо.
Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството. Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
към текста >>
247.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човекът все още има
стремеж
към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята.
Първото време след смъртта беше изпълнено за човека с един вид връзка с последния земен живот. Това е един вид израстване от последния земен живот, така че в тези първи времена след смъртта продължава, кое то в земният живот е обхванало човешкото астрално тяло. Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло.
Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята.
Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята. Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната.
към текста >>
248.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да предположим, че тук на Земята са живели един до друг двама души единият е чувствувал чрез вътрешни импулси
стремеж
към Духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука.
Да предположим, че тук на Земята са живели един до друг двама души единият е чувствувал чрез вътрешни импулси стремеж към Духовната наука, другият обаче е отблъсван все повече и повече от тази наука.
В такъв случай не може да се направи за живия нищо, за да му се помогне да се насочи към един духовен светоглед. Може би даже тъкмо чрез това, че полагаме усилия за това, ние го правим да бъде човек мразещ духовния светоглед. Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание.
към текста >>
249.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ето защо нашият
стремеж
е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята. Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята. Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас.
Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества.
Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният
стремеж
.
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж.
Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите. Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас.
към текста >>
250.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият
стремеж
се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя!
При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката еволюция. Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел. Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата.
В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя!
Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен
стремеж
към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз. В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>
251.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Основният
стремеж
на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
към текста >>
Стремеж
към единен език
Стремеж
към „диференциране на езиците."
Стремеж към единен език Стремеж към „диференциране на езиците."
към текста >>
252.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато напредналият човек изпитва
стремеж
да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин. Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17.
към текста >>
Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава
стремеж
към познание.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят.
Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят.
към текста >>
Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа
стремеж
към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание.
Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление.
към текста >>
Удивление и
стремеж
към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят.
Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят.
Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе.
към текста >>
При тях няма
стремеж
особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята.
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения.
При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
По-късно, когато отново се възстанови духовната връзка, човекът ще изпитва
стремеж
да се отдръпне от своята постъпка също като с превързани очи.
Днес това е така при малко хора, но сигурно в течение на 20 век ще стане обща черта на хората. И това ще стане така: Да приемем, че един човек е направил нещо и го измъчва лошата съвест. Сега е така.
По-късно, когато отново се възстанови духовната връзка, човекът ще изпитва стремеж да се отдръпне от своята постъпка също като с превързани очи.
към текста >>
253.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често
стремеж
към власт и лично благоденствие Бел пр/.
Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили.
към текста >>
254.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия
стремеж
, ако той развие достатъчно вяра и доверие.
Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира!
Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие.
Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>
255.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния
стремеж
на нашето западноевропейско теософско движение.
Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини.
Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение.
И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината. Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили. От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно! Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина.
към текста >>
И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист
стремеж
към истината.
Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини. Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение.
И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината.
Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили. От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно! Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина. Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато.
към текста >>
Това е нашият
стремеж
, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили.
Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини. Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение. И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината.
Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили.
От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно! Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина. Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато. Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето чувство за истината, само тогава ние го отхвърляме.
към текста >>
256.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Никога в антропософски ориентираното движение не е имало
стремеж
да се представят различията в религиозните вероизповедания по такъв начин, че да се дадат предимства на едно, а на друго да се припишат само отрицателни страни, тук ние характеризираме.
Никога в антропософски ориентираното движение не е имало стремеж да се представят различията в религиозните вероизповедания по такъв начин, че да се дадат предимства на едно, а на друго да се припишат само отрицателни страни, тук ние характеризираме.
Колко често се е казвало, че спиритуалното величие, до което е достигнала културата на старо-индийските Риши непосредствено след атлантската катастрофа, до днес изобщо не е било достигнато. То не е достигнато и от днешното християнство. Ние не изтъкваме предимства и недостатъци, а представяме отделните религии в тяхната същност. Когато насочим вниманието и към техните различия, ние пак само ги описваме.
към текста >>
257.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние виждаме например при мистиците
стремеж
да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина.
Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата духовна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на духовната наука. То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее.
Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина.
Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот.
към текста >>
Понеже стремежът на човека към Богоподобие е най-висшата цел, би трябвало нашият
стремеж
да се стреми към всезнание.
Притежава ли Бог всезнание?
Понеже стремежът на човека към Богоподобие е най-висшата цел, би трябвало нашият стремеж да се стреми към всезнание.
към текста >>
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения
стремеж
за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този
стремеж
е безкористен.
Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество.
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен.
Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.
към текста >>
258.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия
стремеж
, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст.
В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина.
към текста >>
259.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И точно в сегашния момент на нашия
стремеж
, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки
стремеж
към Духа.
Мили приятели! Едно сърце, което може така да почита, едно сърце, което може така да обича, то е едно сърце-образец за всички онези, които искат да се отдадат на усещането за правдиво, истинско, всеотдайно почитание и любов. Такова сърце може и по най-простия начин да се произнесе за тайните на света и на човешката душа.
Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки стремеж към Духа.
Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа. И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“. Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
към текста >>
Тогава цел на нашия
стремеж
трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки стремеж към Духа. Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа. И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“.
Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
Това трябва да бъде наш основен стремеж. Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация. Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис. Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното. Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>
Това трябва да бъде наш основен
стремеж
.
Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа. И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“. Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
Това трябва да бъде наш основен стремеж.
Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация. Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис. Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното. Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>
260.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко
стремеж
, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят.
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>
261.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния
стремеж
има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.
към текста >>
262.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И човек развива постепенно един
стремеж
към такава духовна наслада.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи. И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
към текста >>
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв
стремеж
към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи. И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно.
Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
към текста >>
263.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Този
стремеж
се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен
стремеж
да отстрани от самия себе си своето съзнание.
Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите. С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество. Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество.
Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание.
Той се показва в потребност от сън.
към текста >>
Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид
стремеж
на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . .
Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този
стремеж
бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества.
Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
264.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Само дето хората правят себе си душевно безсилни по отношение на този
стремеж
.
Материалистически настроените хора смятат, че духовният свят не съществува, защото не го виждат. Те са същински щрауси. Но в собствената им душа, в глъбините на собствената им душа не отсъства стремежът към духовния свят в следствие на това, че хората го отричат, че го заглушават в себе си. Той съществува. Във всяка човешка душа има жив подтик, жива любов към духовния свят, даже в материалистическите души.
Само дето хората правят себе си душевно безсилни по отношение на този стремеж.
Но съществува закон, че ако нещо бъде изтласкано от едната страна чрез заглушаване, то ще се прояви от противоположната страна. Следствието от това е, че егоистичният стремеж се вклинява в чувствените влечения. Видът любов, който е уместен само за духовния свят, се вклинява от този свят в сетивните нагони, страсти, горещи желания и т.н. и тогава тези сетивни нагони се извращават. Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния.
към текста >>
Следствието от това е, че егоистичният
стремеж
се вклинява в чувствените влечения.
Но в собствената им душа, в глъбините на собствената им душа не отсъства стремежът към духовния свят в следствие на това, че хората го отричат, че го заглушават в себе си. Той съществува. Във всяка човешка душа има жив подтик, жива любов към духовния свят, даже в материалистическите души. Само дето хората правят себе си душевно безсилни по отношение на този стремеж. Но съществува закон, че ако нещо бъде изтласкано от едната страна чрез заглушаване, то ще се прояви от противоположната страна.
Следствието от това е, че егоистичният стремеж се вклинява в чувствените влечения.
Видът любов, който е уместен само за духовния свят, се вклинява от този свят в сетивните нагони, страсти, горещи желания и т.н. и тогава тези сетивни нагони се извращават. Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния. Следва да се замислим, че ако това, което се проявява в сетивния свят в достойни за отвращение влечения, бъде използвано в духовния свят, то би могло да създаде най-възвишеното в него. Това е от огромно значение.
към текста >>
265.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този
стремеж
към способността за превръщане в етерното си тяло.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло.
Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага.
към текста >>
Това наистина изисква преодоляване на човешкия
стремеж
към удобство,
стремеж
, който е вкоренен невероятно дълбоко.
Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз. Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз. Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си.
Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко.
Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят. И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие. Както във физическо-сетивния свят човек се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления. Сега съм длъжно да изпъдя от полезрението си всичко, трябва да се абстрахирам от всички други същества и явления и да искам себе си, своя Аз, да искам изцяло и абсолютно да живея в себе си и да не зная нищо за останалите същества и явленията на елементарния свят. Ето кое би съответствало на съня във физическия свят: това искане на самия себе си с изключване на другите същества и явления.
към текста >>
266.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Там душата има естествения
стремеж
да отправя своя взор главно към съдбата на собственото си етерно тяло.
Но през периода, следващ смъртта, съществува една напълно определена тенденция на душата. Във физическия свят човек не е предразположен непрекъснато да гледа своя собствен черен дроб, далак, стомах. Той не вижда вътре в тялото си. Не се явява привичка на човека на физическия план да отправя взор навътре, в собственото си тяло, а хората виждат обкръжаващия ги свят. Точно обратен е случаят, когато човекът е преминал през портата на смъртта и живее в този свят, който в „Теософия“ се нарича свят на душите.
Там душата има естествения стремеж да отправя своя взор главно към съдбата на собственото си етерно тяло.
Тези превращения, през които преминава етерното тяло в елементарния свят, през целия период на Камалока са, така да се каже, обкръжението, външният свят на душата. По това време се вижда как елементарният свят приема в себе си нашето етерно тяло. Ако човек е бил добро момче тук, на физическия план, се вижда как „добротата на момчето“ се съгласува със законите на елементарния свят. Ако е бил лошо момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело участие в „лошотията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано. Изживяванията на Камалока се заключават в това, че човек вижда какъв е бил по преобразяващата се съдба на етерното си тяло.
към текста >>
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен
стремеж
, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
267.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Предварително бих желал да изтъкна, че основното съдържание на темата: Петото Евангелие, далеч не се поражда от някакъв
стремеж
към сензации или от други подобни намерения.
Темата, върху която възнамерявам да говоря през следващите дни, ми изглежда особено важна за днешното време и за цялата днешна действителност.
Предварително бих желал да изтъкна, че основното съдържание на темата: Петото Евангелие, далеч не се поражда от някакъв стремеж към сензации или от други подобни намерения.
Защото аз се надявам да посоча ясно, че в известен смисъл а именно в онзи смисъл, който следва да бъде признат за особено важен в нашето съвремие и относно възгледите, които застъпваме тук, фактически няма друго по-подходящо название от названието „Петото Евангелие". Както ще се убедите, това Пето Евангелие днес все още не съществува в писмена форма. Обаче занапред човечеството несъмнено ще разполага с него и то в точно определена писмена форма. И все пак, в известен смисъл бихме могли да кажем, че това Пето Евангелие е толкова старо, колкото и другите четири Евангелия.
към текста >>
268.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния
стремеж
към истината.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система. Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината.
Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината.
Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа. Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
269.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския
стремеж
се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма.
Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
270.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вие ще се съгласите, че това същество, което сега в лицето на Исус от Назарет, тласкан, ако мога така да се изразя, от един неясен космически
стремеж
неясен за него, но не и за Космоса се отправи към реката Йордан, не би могло да бъде смятано за човек като другите хора.
Вие ще се съгласите, че това същество, което сега в лицето на Исус от Назарет, тласкан, ако мога така да се изразя, от един неясен космически стремеж неясен за него, но не и за Космоса се отправи към реката Йордан, не би могло да бъде смятано за човек като другите хора.
Защото това, което го изпълваше като Аз след неговата дванадесета година, беше Азът на Заратустра. Сега този Заратустров Аз го напусна. Но Исус от Назарет продължаваше да живее в последствията на Заратустровия Аз.
към текста >>
Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой
стремеж
.
Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи. Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко. Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него.
Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж.
И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
към текста >>
271.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този
стремеж
да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи.
И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>
Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият
стремеж
на човешката душа, познавателният
стремеж
, се превърна в една чисто душевна дейност, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способности.
Но благодарение на какво стана възможно човекът да запази ненакърнен своя вътрешен душевен свят?
Замислете се само върху цялото значение на факта, че най-дълбокият стремеж на човешката душа, познавателният стремеж, се превърна в една чисто душевна дейност, и че казано с други думи човекът вече не можеше да наследява абсолютно нищо от своите предшественици, що се отнася до личните качества и способности.
Несъмнено, днес много хора биха желали да наследяват личните си познавателни способности от своите предшественици, обаче нещата вече не стоят така и това става все по-ясно за всички. Големите способности на Гьоте не се предадоха по наследство на неговите потомци; при други велики личности положението е същото.
към текста >>
272.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило
стремеж
да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата.
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
273.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния
стремеж
, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот.
Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот.
Тогава ще му се разкрие това, което ще се опитам да опиша.
към текста >>
Това е първото впечатление, когато казвам още веднъж изрично това развиваме ясновиждащото съзнание с този
стремеж
да се запознаем е вътрешния живот на човека.
Помислете само, обични мои антропософски приятели, какво обръщане на цялото човешко виждане на света се получава, когато това, което порано съвсем не е било светът, което сме наричали Аз, сега се намира вън от нас и съставлява светът, към който всичко клони. Това е така, като че бихме гледали от всички точки на пространството към един единствен център и виждаме там самите себе си; и това е така, като че бихме плували във времето назад и напред и на една точка в една вълна намираме самите себе си: ние сме станали светът.
Това е първото впечатление, когато казвам още веднъж изрично това развиваме ясновиждащото съзнание с този стремеж да се запознаем е вътрешния живот на човека.
Тогава това е първото впечатление.
към текста >>
274.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен
стремеж
към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих.
Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот.
Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер. Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>
Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като
стремеж
към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят.
Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас.
Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>
Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ
стремеж
към одухотворение.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас.
Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение.
И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>
Човек може да каже и мнозина днес имат този
стремеж
да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля.
Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят.
Аз не приемам такива представи в себе си. Който казва това, той никога не си е съставил едно понятие за това, защо именно в развитието на света са се явили религиите. Една обща страна на всички религиозни представи е тази, че тези представи се отнасят за неща, които човек не може да възприеме сетивно, че в религиозните представи човек трябва да се изпълни с нещо, което той не възприема сетивно.
към текста >>
275.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Именно в това се състои всеки
стремеж
на човека към знание, от пасивно приетите изживявания и опитности да усвои по активен начин онова, което се крие в нещата като мъдрост, като закономерност.
Като деца ние първо трябва да бъдем възпитани така, че да развием способности, за да можем да добием знание, познание за физическото поле и след това трябва да работим все по-нататък и по-нататък. Добиваното на познания предполага духовна работа. Природата, т.е. външната действителност, ни дави от само себе си това, което се крие в нея като мъдрост, което се крие в нея като закономерност. Ние трябва да усвоим познанието за тази мъдрост, за тази закономерност.
Именно в това се състои всеки стремеж на човека към знание, от пасивно приетите изживявания и опитности да усвои по активен начин онова, което се крие в нещата като мъдрост, като закономерност.
към текста >>
276.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този
стремеж
да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото.
Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло.
Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото.
Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш. В нашето душевно-духовно естество наистина съществува една привличаща сила към тялото. Тази сила трябва постепенно да угасне, тя трябва да бъде напълно превъзмогната. Това трае десетки години след смъртта.
към текста >>
277.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
В тези произведения аз се съобразявам с всичко, което е налице като
стремеж
към познание на епохата, в която живеем.
„Който иска да проследи моята собствена борба и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред обществеността произведения.
В тези произведения аз се съобразявам с всичко, което е налице като стремеж към познание на епохата, в която живеем.
Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно виждане на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
278.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Наш
стремеж
е, доколкото е възможно, опитвайки се да достигнем до познание, да проникнем в онези светове, които са заключени за обикновеното сетивно-разсъдъчно познание, свързано с физическия план.
Наш стремеж е, доколкото е възможно, опитвайки се да достигнем до познание, да проникнем в онези светове, които са заключени за обикновеното сетивно-разсъдъчно познание, свързано с физическия план.
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят. Тъй като се събираме толкова рядко, на тези срещи не е възможно да обяснявам всичко в най-големи подробности. При следващи събирания – които можем да провеждаме на редки интервали, – както и от нашите книги трябва да се разбере, че нещата, които ще бъдат изнасяни, са добре обосновани. Защото наша потребност трябва да е тъкмо при подобни срещи да се учим да разпознаваме важното и същественото за току-що споменатия по-голям действителен свят, който обхваща физическия и духовния свят.
към текста >>
279.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние виждаме
стремеж
към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика.
Но систематичното изграждане на този авторитет е всъщност принципът на йезуитството. А йезуитството в католическата религия представлява само частен случай, който обаче, макар и не толкова забележимо, постепенно се разпростира и върху други житейски сфери. Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна. Но същият йезуитски принцип постепенно се пренася и в други житейски сфери. Днес можем да видим в областта на медицината едно йезуитство, което едва ли се различава от това в областта на догматичната религия.
Ние виждаме стремеж към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика.
И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области. Този стремеж ще се засилва все повече. Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка.
към текста >>
И това е същественото на йезуитския
стремеж
също и в другите области.
А йезуитството в католическата религия представлява само частен случай, който обаче, макар и не толкова забележимо, постепенно се разпростира и върху други житейски сфери. Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна. Но същият йезуитски принцип постепенно се пренася и в други житейски сфери. Днес можем да видим в областта на медицината едно йезуитство, което едва ли се различава от това в областта на догматичната религия. Ние виждаме стремеж към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика.
И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области.
Този стремеж ще се засилва все повече. Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка. Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
към текста >>
Този
стремеж
ще се засилва все повече.
Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна. Но същият йезуитски принцип постепенно се пренася и в други житейски сфери. Днес можем да видим в областта на медицината едно йезуитство, което едва ли се различава от това в областта на догматичната религия. Ние виждаме стремеж към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика. И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области.
Този стремеж ще се засилва все повече.
Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка. Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
към текста >>
Преди всичко е необходимо следното: изучаване на живота,
стремеж
към познания за живота, не към програми.
Това, което е необходимо, е да се правят възможно повече позитивни описания, как хората действително се развиват, да си представим една, бих казал, позитивна история на индивидуалното човешко развитие. Когато можем, да разказваме как човекът А, човекът Б или човекът В се е развил и да подхождаме с любов към развитието на даден човек, което се разкрива пред очите ни.
Преди всичко е необходимо следното: изучаване на живота, стремеж към познания за живота, не към програми.
Защото теоретичната програма е врагът на петия следатлантски културен период.
към текста >>
280.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен
стремеж
са зависими от мнението на външния свят.
Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден.
Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят.
По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
Жорес, в центъра на социалния
стремеж
, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота.
към текста >>
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен
стремеж
към познание човек може да бъде убеден.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
към текста >>
Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния
стремеж
.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти.
Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>
В целия си
стремеж
Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят.
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят.
Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството. След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време. Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение.
към текста >>
След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен
стремеж
към познание, той пише и една глава за новото време.
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят. Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството.
След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време.
Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение. В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга.
към текста >>
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен
стремеж
, се намират в специално състояние.
Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние.
Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука. Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
към текста >>
Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния
стремеж
.
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина.
Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж.
Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
281.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Целта на нашия духовно-научен
стремеж
се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините. Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и
стремеж
на духовната наука.
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
282.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския
стремеж
“ в „Тайната на смъртта.
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр. съч. 159/160.
към текста >>
283.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ
стремеж
се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода.
Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
284.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен
стремеж
на душата към вживяване в духовния свят.
Денем Томас Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи.
Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в духовния свят.
При това животът му на земята все пак протичал едно столетие след началото на Петата следатлантска епоха и в душата му битувало всичко характерно за Петата следатлантска епоха: интелектуалността, разсъдъкът, какъвто го познаваме днес и какъвто през Четвъртата следатлантска епоха още не бил налице в отличие от мнението на онези,които застъпват крайно фантасмагорично гледище за историята. В душата му всичко това си взаимодействало и се обърквало. Какво е ставало в такива души можете да установите при Пико дела Мирандола и от неговото отношение към Савонарола.
към текста >>
285.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице
стремеж
да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
към текста >>
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице
стремеж
да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>
Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди
стремеж
за възможно по-бързо то му въдворяване!
Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице.
Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване!
Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се въздейства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява!
към текста >>
286.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Човек обаче проявява
стремеж
да подминава точно онова, което е съществено: съществено е бягството от истината, в което днес са изпаднали душите!
Дори религията си той е нагласил така удобно, че да му предоставя малък хоризонт. В наше време човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им. Затова и хората проумяват толкова трудно, че е могло да се стигне до такава Карма като тази, която сега е надвиснала над Европа. Най-малкото на всеки днес му се иска да разглежда една такава Карма главно от тясно национално гледище, както обикновено се казва, макар в това да има голяма доза неистина. В основата обаче лежи една общочовешка Карма, която засяга всекиго поотделно и която може да се изрази с една простичка дума поне по отношение на една точка, а точките впрочем са много.
Човек обаче проявява стремеж да подминава точно онова, което е съществено: съществено е бягството от истината, в което днес са изпаднали душите!
Душите буквално бягат от истината, те изпитват ужасно отвращение от разбирането на истината с цялата и сила и обхват.
към текста >>
Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безсмислица и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите
стремеж
да бъде представена тъкмо Майя.
Грижливото разкриване на съвсем очевидни факти, при което непрекъснато се изпада в заблуда. Защото по принцип, щом човек се стреми да разкрива съвсем очевидни факти, той се озовава в Майя. А Майя е заблуда. Ето защо на историческата наука, която се стреми да елиминира всичко духовно, и се налага да се занимава е Майя и да повежда право към нея. Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко духовно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята.
Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безсмислица и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите стремеж да бъде представена тъкмо Майя.
Но Майя е заблуда. Предстои Ви следователно да изпаднете в заблуда и Вие го правите. Веднага щом повярвате на историята, която се пише днес, Вие се натъквате на Майя и изпадате в заблуда.
към текста >>
287.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява
стремеж
вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
към текста >>
288.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват
стремеж
Към тези физически тела.
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество. Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела.
Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
към текста >>
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на
стремеж
към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света. Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития.
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
289.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи
стремеж
за справедливост в духовен смисъл.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост.
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
към текста >>
Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният
стремеж
е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн".
Добре познаваме тези гласове. Говореха за германското варварство и други подобни, и ни хвърляха пълни с ненавист и клевети обвинения. Това, което тогава се наложи да преживея, беше отчайващо. Именно уважаемите представители на духовния живот във Франция подклаждаха в народа ненавист и страсти. В този случай личното може да бъде разгледано като симптоматично.
Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният стремеж е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн".
Още по-горчиво беше, че един от най-яростните противници и ненавиждащи всичко германско беше Морис Метерлинк /бележка 5/.
към текста >>
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите:
стремеж
да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта.
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
290.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само
стремеж
към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи. Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието.
Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят.
Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека. Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
към текста >>
И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния
стремеж
.
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството. Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили. И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа. Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали.
И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж.
Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината.
към текста >>
291.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Причината за тези мъчения може да бъде вроденият
стремеж
към жестокост.
Много лесно се мисли: Аз се познавам, аз знам какво искам! Съставят за себе си определена представа, но колко далеч са от действителността! В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите. Ще приведа някои примери, които често се случват в живота. Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко.
Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост.
Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг. Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това! – Така изглеждат нещата в неговото горно съзнание, а тук, в подсъзнанието е жестокостта. Представите на горното му съзнание са насочени към това, да скрие действителността от самия себе си, да оправдае себе си пред самия себе си.
към текста >>
292.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда
стремеж
да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас.
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест въздействието от постъпките, мислите и желанията. В това се потапяме, в това се вживяваме, така, че, например, ако сте оскърбили някого, сега преживявате това, което е преживял оскърбеният от вас човек! – това сега е вашето истинско преживяване, – преживяното тогава на Земята от обидения от вас човек. През такова преживяване се преминава, и докато трае то, в човека като вътрешна природна необходимост се потапя сила, която може да се изрази с такива думи: ти трябва да изравниш това, ти трябва да поправиш това. Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено въздействие.
След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда стремеж да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас.
Това поражда желание отново да го срещнете в земния живот и да туширате своята вина. Така се зараждат силите на Кармата по време на обратното преживяване на земния живот.
към текста >>
293.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен
стремеж
: да се учим многостранно да възприемаме живота.
Това е неизбежно. Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца. Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене. Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена.
Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота.
В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно. Във всеки миг ние стоим пред безкрайността, и всеки миг трябва да се предпазваме да не изпаднем в удобната едностранчивост.
към текста >>
294.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Немската националност се захранва от непрекъснатия
стремеж
да черпи съдържанието на своя душевен живот от източниците на всеобщия душевен живот, да го прави съдържание на собствената си душа.
Видите ли, тази средноевропейска същност е национална в съвсем особен смисъл, национална в различен смисъл от всяка друга националност в цялото развитие на човечеството. Националността на всички западноевропейски народи почива на общността на кръвта. Немската националност израства от душевното.
Немската националност се захранва от непрекъснатия стремеж да черпи съдържанието на своя душевен живот от източниците на всеобщия душевен живот, да го прави съдържание на собствената си душа.
Затова в немското ние имаме такива велики творения, като произведенията на Гьоте, историческите обзори на Хердер, или мирогледните излитания на Хегел, Шелинг и Фихте.
към текста >>
Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен
стремеж
идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
В немския народ живее стремежа към духовното.
Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
към текста >>
Не е нужно нищо друго, освен честния
стремеж
към Истината.
Нашата главна задача е истинското познание, истинското проникване в истината. Дълбоко сме убедени в това, че ако пробием към Истината, тя ще даде на хората това, което им е нужно. И тази Истина, ако се стремим честно към нея, ще оплоди бъдещите епохи. Ако правилно и честно търсим Истината, това, което трябва да стане сред народите на Европа, ще стане.
Не е нужно нищо друго, освен честния стремеж към Истината.
Това е основно положение в духовната наука.
към текста >>
На това противостои току що охарактеризираният
стремеж
да се издигне на върха могъществото на една особена раса, могъщество преди всичко в областта на душевния живот.
На това противостои току що охарактеризираният стремеж да се издигне на върха могъществото на една особена раса, могъщество преди всичко в областта на душевния живот.
Сега не става дума за политическо могъщество, а за дълбоко коренящи се окултни пътища на въздействие, целта на които е могъществото на англосаксонската душевност и използването на податливостта и възприемчивостта на източноевропейската същност, – за да се влее в нея това, към което е устремена англосаксонската същност, за да се осъществи духовния брак между англосаксонското и руското. Вътрешните импулси на развитие на човечеството говорят за духовно съединяване на германската същност с руската. Егоистичната воля на англосаксонските окултисти се стреми по пътя на душевното окултно развитие да прониже руския народ с англосаксонското.
към текста >>
Колко малко носи в себе си англосаксонският окултизъм разбирането за този
стремеж
към чистата, обективна Истина, това можаха да си изяснят тези, които слушаха забележителната лекция на Ани Безант "Теософия и империализъм".
Колко малко носи в себе си англосаксонският окултизъм разбирането за този стремеж към чистата, обективна Истина, това можаха да си изяснят тези, които слушаха забележителната лекция на Ани Безант "Теософия и империализъм".
В тази лекция прозираше много от това, за което днес говорих, като за факти. Но духовната наука никога не трябва да бъде свързана с никакви стремежи към власт, с никакви политически цели, макар, разбира се, добрият духовен изследовател да би бил най-добър политик. Но не политиката е цел на духовната наука. Духовната наука не може да приеме характера на този англосаксонски окултизъм, който днес се опитах да обрисувам. Не бива да се допусне, духовната наука да приеме този характер, който и придаде Блаватска, а след това в много отношения и госпожа Безант; само че госпожа Безант с много по-малък талант и по-малка искреност, отколкото Елена Петровна Блаватска.
към текста >>
От страна на англосаксонския окултизъм вървеше
стремеж
чрез душевните откровения на такава личност като Е.П.
В тази лекция прозираше много от това, за което днес говорих, като за факти. Но духовната наука никога не трябва да бъде свързана с никакви стремежи към власт, с никакви политически цели, макар, разбира се, добрият духовен изследовател да би бил най-добър политик. Но не политиката е цел на духовната наука. Духовната наука не може да приеме характера на този англосаксонски окултизъм, който днес се опитах да обрисувам. Не бива да се допусне, духовната наука да приеме този характер, който и придаде Блаватска, а след това в много отношения и госпожа Безант; само че госпожа Безант с много по-малък талант и по-малка искреност, отколкото Елена Петровна Блаватска.
От страна на англосаксонския окултизъм вървеше стремеж чрез душевните откровения на такава личност като Е.П.
Блаватска, да се създаде сякаш окултна религия, и по такъв начин, измествайки германското, да се завладеят руските души. В окултните школи сега вече не говорят за Блаватска, а действат от чисто англосаксонския окултизъм, който ви охарактеризирах. Постоянно говореха за войната, от чиито бедствия сега сме обхванати, като за необходимост. И отново в тези школи много убедено говорят за изхода от войната. Казват: по пътя на тази война трябва да бъде достигнато това и това.
към текста >>
Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен
стремеж
към Истината.
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка.
Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината.
Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия! Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>
Но този чист, честен
стремеж
към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен.
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината.
Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен.
Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия! Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>
Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен
стремеж
към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас.
Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното. Но тук възниква своеобразно явление. Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството. Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите. Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли!
Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас.
Всичко това е много сериозно, скъпи мои приятели, невероятно сериозно.
към текста >>
295.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Стремежът да бъдеш не само логичен, но да проникваш в действителността, тоест да съгласуваш своите разсъждения не само с абстрактните закони на логиката, но и с реалните факти на действителността, този
стремеж
не се среща често в наши дни.
Стремежът да бъдеш не само логичен, но да проникваш в действителността, тоест да съгласуваш своите разсъждения не само с абстрактните закони на логиката, но и с реалните факти на действителността, този стремеж не се среща често в наши дни.
Да бъдеш логичен – към това се стремят мнозина, но само известно заобикаляне на логиката – с отчитане на нейната важност – дава възможност да се види, каква бъркотия може да възникне с такива, отговарящи на логиката, съждения. Видите ли, да бъдеш съгласен със собственото си съждение и съждението на някой друг е логично, но може да доведе до странни колизии. В своите мисли Карл V австрийски /1500 – 1558 г./ и кралят на Франция Франциск I /1494 – 1547 г./ съвпаднали. В известна степен, по отношение на една определена точка, техните желания, които те се стремили да осъществят, съвпаднали напълно. Франциск казал: "Моят скъп брат се стреми към същото, към което и аз, ние и двамата искаме едно и също." – Работата е там, че те и двамата искали да завладеят Милано /бележка 72/.
към текста >>
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на
стремеж
към реалността, към съответствие с действителността.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността.
Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
към текста >>
Но според неговата настоятелност охотно се отзовахме в неговия
стремеж
да се запознае с учението за духовния свят.
Веднъж, – това беше преди много години – М. Я. Щайнер получи от жител на едно малко градче писмо, каквито тя често получава; той се чувствал неудовлетворен от своето положение и искал да го подобри. Той питал за съвет: не е ли по-добре чрез брак да влезе в някаква фирма или да избере за своя по-нататъшен живот някакъв друг път. Да, ако искаш да видиш фактите в истинската им светлина и да не стоиш като слепец пред това, което се разиграва около теб, трябва да се говори истината без да се спестява нещо. Беше му разяснено, че ние не можем да му дадем съвет, да встъпи или не чрез брак в някаква фирма.
Но според неговата настоятелност охотно се отзовахме в неговия стремеж да се запознае с учението за духовния свят.
Той се отдаде на духовното във формата, както той си я представяше, и много скоро стигна до убеждението, че за човек с такъв голям дух, какъвто си се представяше, не му подхожда да предприема нещо в малкия град. Той искаше голям размах. Явно нещо беше понатрупал и се отправи към Берлин. На него му харесваше да се занимава с духовната наука, но той откри в себе си изключителен талант на художник и изискваше от Обществото признание и покровителство. Ние охотно приемаме хората, нали така?
към текста >>
296.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но ако има
стремеж
към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието.
Но работата е да се проникне в действителността. Тук, едва взел в ръце книгата на Келен, и тутакси попадаш в задънена улица, в много показателна задънена улица. Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие. По-нататък това сравнение не може да отиде. Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна.
Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието.
Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството? Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
към текста >>
Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля
стремеж
за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него.
Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
297.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Духовната наука говори за това, изхождайки не от някаква лична волеизява или
стремеж
за агитация, тя го говори поради осъзнаването на законите за развитие на човечеството.
X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън. Това днес е изгубено, във връзка с обратния ход на развитие на възрастта на човечеството. Ние се намираме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата. И истински разбира потребностите на своето време само този, който достига до необходимостта от най-належащата потребност за земното развитие - човечеството да бъде обхванато от духовност.
Духовната наука говори за това, изхождайки не от някаква лична волеизява или стремеж за агитация, тя го говори поради осъзнаването на законите за развитие на човечеството.
към текста >>
298.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но къде днес виждаме
стремеж
да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира?
Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации.
Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира?
Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите. Там са формирали мироглед. Но в другите слоеве на обществото това го няма, тъй като с всички сили се пазят от истинското познание за живота на човека.
към текста >>
299.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че отново и отново се чува едно и също възражение срещу заелия се с истините на духовната наука, възражение, което съвсем явно се поражда от излишния
стремеж
към душевно удобство.
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че отново и отново се чува едно и също възражение срещу заелия се с истините на духовната наука, възражение, което съвсем явно се поражда от излишния стремеж към душевно удобство.
Това е възражението на тези, които казват: аз не отричам, че човек, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в друг, духовен свят, но какъв е този духовен свят, какво става в него – с това искам да почакам! Тук на Земята трябва да изпълняваме земните си задължения, след смъртта, когато бъдем пренесени в този, другия свят, ще видим, какво има там, в този, другия свят. Не може да се отрече, че този довод е много удобен. Обаче, трябва да се замислим, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да мислят, тъй като такива размисли могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука. За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи размисли, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между живота на човека тук на Земята и живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
300.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
У хората още няма
стремеж
да обръщат внимание на подобни факти.
Тогава би се обърнало внимание на такъв факт, някак неочакван за този, който има усет за разбирането на политическата ситуация, на факта, че такъв типичен за нашата съвременност държавен деец, като Лойд Джордж, каза неотдавна: не може в стария морален смисъл да се смята Германия за виновна за войната; хората са затънали в глупостта. Той каза това преди няколко седмици, а знаете как се изказваше в Лондон срещу Симонс. От това можете да си направите извод за действителната стойност на думите, с които говорят държавните дейци.
У хората още няма стремеж да обръщат внимание на подобни факти.
Но те трябва да се научат на това, трябва да стигнат до това, издигайки се до по-велики, по-възвишени гледни точки. Те са действали в тази катастрофа, тези велики и възвишени позиции, и нашето нещастие е в това, че никой нямаше понятие за тези велики изходни гледни точки. Трябва да бъде дадена възможност, в съзнанието на хората от Средна Европа да навлязат тези велики, възвишени гледни точки, водещи към източниците на това, което определя действителността.
към текста >>
301.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Изнесената на 21.11.1916 година в Лайпциг лекция "Изгубеният в развитието на немското мислене
стремеж
към познание за духа" не е била отпечатана.
Изнесената на 21.11.1916 година в Лайпциг лекция "Изгубеният в развитието на немското мислене стремеж към познание за духа" не е била отпечатана.
Паралелната лекция в Берлин на 25.11.1916 година е отпечатана в Дорнах в 1962 година в сборника "Из духовния живот на Средна Европа", СС № 65.
към текста >>
302.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ
стремеж
да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията.
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията.
В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години.
към текста >>
В хода навремето, свързвайки този антропософски
стремеж
с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля?
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията.
В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля?
И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят.
към текста >>
303.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Този
стремеж
скрито пулсира във "Фама фратернитатис" и "Конфесио розикруци".
И все пак хората не смеят да проникнат навътре. Те предпочитат да останат на повърхността, да наблюдават природните закони на повърхността и след това, черпейки от своите повърхностни усещания, да се произнасят вещо и мъдро за социалния живот. По този начин обаче не може да се появи никакъв Йохан Валентин Андреа, по този начин позволете ми да назова нещата с истинските им имена може да се появи най-много един Удроу Уилсьн*12! И нещата остават на повърхността, остават без никаква взаимна връзка! Обаче Йохан Валентин Андреа се стремеше към дълбочината, към взаимните връзки между нещата.
Този стремеж скрито пулсира във "Фама фратернитатис" и "Конфесио розикруци".
Книгите на Й. В. Андреа бяха адресирани към князете, към тогавашните държавници; те представляваха един опит да се основе нов социален ред, съответствуващ на истината, а не на Майя. През 1614 се появи "Фама фратернитатис", през 1615 "Конфесио розикруци", през 1616 "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц" (написана още през 1603), през 1618 започна тридесетгодишната война, които практически унищожи най-добрите идеи на Й. В. Андреа.
към текста >>
304.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тук ние ще установим, че напористият
стремеж
да навлезем в така желаната от противниците област, просто угасва.
И тук ние ще се натъкнем на нещо извънредно забележително.
Тук ние ще установим, че напористият стремеж да навлезем в така желаната от противниците област, просто угасва.
Ние вече искаме друго, ние искаме да стигнем до истинските причини на тази враждебност. Понякога това е много по-неудобно и трудно, отколкото да премахваме всевъзможните предразсъдъци и ограниченията на хората. Припомнете си, скъпи мои приятели, за онези години, през които четях лекция след лекция, следвайки една или друга гледна точка, днес тези гледни точки не са променени. Обаче нещата трябва да се разглеждат с още по-голяма сериозност,с още по-голямо достойнство тъй както подобава на едно Антропософско Движение. Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща.
към текста >>
305.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този
стремеж
към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят.
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
към текста >>
306.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един
стремеж
за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън. И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето. От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност.
Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>
Навсякъде му се повтаря едно и също: тези неща трябва да бъдат направени така, онези неща трябва да бъдат направени иначе; всеобщият
стремеж
е: По един твърдо установен начин възпитателят трябва да се научи как да възпитава.
Точно в сферата на възпитанието ние ще се убедим, че за да се опазим от невиждания досега подем на материализма, сме длъжни да приемем съвсем нови принципи. Ние ще се убедим, че трябва да отхвърлим голяма част от материалистическите възгледи които почиват на сетивата и следователно се градят върху Майя, върху измамата да ги отхвърлим радикално и да ги заменим с напълно противоположни възгледи. В областта на възпитанието днес се държи изключително много на следното: На възпитателя, на учителя трябва да се втълпи определена методика на обучение.
Навсякъде му се повтаря едно и също: тези неща трябва да бъдат направени така, онези неща трябва да бъдат направени иначе; всеобщият стремеж е: По един твърдо установен начин възпитателят трябва да се научи как да възпитава.
Изобщо днешните хора се движат в една джунгла от шаблони; за тих е най-добре, ако следват указанията на един съвършен възпитател винаги и навсякъде. Обаче, скъпи мои приятели, дори най-простото размишление по този въпрос, веднага ще Ви осветли някои важни подробности. Опитайте се, според степента на Вашето себепознание, да си отговорите на въпроса. "Как всъщност протече моето развитие? "; до определен момент всичко върви добре; после се запитайте, как са изглеждали онези учители, онези възпитатели, под чието въздействие сте били по времето на Вашата младост; и ако в този случай срещнете някакви затруднения, опитайте се да насочите Вашето внимание към една видна историческа личност, върнете се назад до възпитателя на тази личност и после се опитайте да свържете въздействията на възпитателя с по-късните особености и постижения на съответната историческа личност.
към текста >>
307.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Този
стремеж
към бедни понятия, към понятия с нищожно съдържание, се разпространява навсякъде.
Най-съществената характеристика на много от съвременните понятия е, че те са изключително бедни. Както многократно споменах, днешните хора искат да се чувствуват удобно; те искат да имат възможно най-прегледни понятия; само че по този начин понятията остават ужасно бедни. А с такива бедни понятия въпреки целия си напредък хората могат да стигнат едва до повърхността на явленията. Независимо от величествения си напредък по отношение на природните явления – понятията, с които хората се стремят да разберат природните явления са ужасно бедни.
Този стремеж към бедни понятия, към понятия с нищожно съдържание, се разпространява навсякъде.
Днес се появяват философи, които имат подчертан стремеж към бедни понятия. И най-голям шум наоколо вдигат тъкмо най-бедните понятия. Обикновено те са пълни с претенции, но практически им липсва каквото и да е съдържание. Нашата съвременна философия гъмжи от такива понятия като вечност, безкрайност, индивидуалност, единство и т.н. А най-големият безпорядък в света се предизвиква тъкмо от понятията, които са абстрактни и мъртви.
към текста >>
Днес се появяват философи, които имат подчертан
стремеж
към бедни понятия.
Най-съществената характеристика на много от съвременните понятия е, че те са изключително бедни. Както многократно споменах, днешните хора искат да се чувствуват удобно; те искат да имат възможно най-прегледни понятия; само че по този начин понятията остават ужасно бедни. А с такива бедни понятия въпреки целия си напредък хората могат да стигнат едва до повърхността на явленията. Независимо от величествения си напредък по отношение на природните явления – понятията, с които хората се стремят да разберат природните явления са ужасно бедни. Този стремеж към бедни понятия, към понятия с нищожно съдържание, се разпространява навсякъде.
Днес се появяват философи, които имат подчертан стремеж към бедни понятия.
И най-голям шум наоколо вдигат тъкмо най-бедните понятия. Обикновено те са пълни с претенции, но практически им липсва каквото и да е съдържание. Нашата съвременна философия гъмжи от такива понятия като вечност, безкрайност, индивидуалност, единство и т.н. А най-големият безпорядък в света се предизвиква тъкмо от понятията, които са абстрактни и мъртви.
към текста >>
В антропософския си
стремеж
, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това!
И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока? Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока! От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания. Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят.
В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това!
Хората не трябва да витаят в своите въздушни замъци и да потъват в сън от умилението си пред хармонията на света, от умилението си пред всеобщата човешка любов! Скъпи мои приятели, Движението, което се оглавява от мисиз Безант, държи особено много на тези неща. Мнозина от Вас още си спомнят за моите протести срещу това благородно умиление, което се разрасна тъкмо в средите на "Теософското Общество". С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокламират благородни и възвишени идеали. Всеобщо братство, всеобща любов така се говореше навсякъде.
към текста >>
308.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В тези лекции, а и занапред, моят
стремеж
ще бъде насочен към следното: да направя максимално разбираемо доколко съвременният човек и човекът на близкото бъдеще израства в една културна епоха, която ще предяви съвсем специални изисквания към различните области на живота.
В тези лекции, а и занапред, моят стремеж ще бъде насочен към следното: да направя максимално разбираемо доколко съвременният човек и човекът на близкото бъдеще израства в една културна епоха, която ще предяви съвсем специални изисквания към различните области на живота.
От процесите, които се разигра ват в дълбините на духовния живот, аз се опитах да обясня това, което фактически става в свръхсетивния свят макар че то веднага се отразява и в нашия физически свят -, и което все по-ясно ще се намесва в целия социален живот на хората. В хода на тези лекции ние посочихме, че занапред душевната природа на човека ще става все по-интровертна.
към текста >>
309.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Първоначално луциферическото изкушение възникна от един
стремеж
на Луцифер.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството.
Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер.
Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>
Обаче от този
стремеж
на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен
стремеж
от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството. Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер.
Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината.
Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>
310.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Главният
стремеж
е всичките, Конрад Фердинанд Майер, Виктор Шефел, Ницше, Шопенхауер, Гьоте, да бъдат разбрани чрез доказването на едни или други техни патологични особености.
Тази тенденция е вече в ход, макар и най-вече в областта на литературата, където впрочем тя е безвредна. Наскоро споменах пред Вас, че напоследък образовани медици издадоха свои книги върху патологията на различни гении.
Главният стремеж е всичките, Конрад Фердинанд Майер, Виктор Шефел, Ницше, Шопенхауер, Гьоте, да бъдат разбрани чрез доказването на едни или други техни патологични особености.
И най-фрапантното е че такива хора се опитват да разберат от патологична гледна точка не друг, а Христос Исус, от патологична гледна точка се опитват да тълкуват самите Евангелия. Beче излязоха две книги, които обясняват възникването на християнството с това, че в началото на нашето летоброене, една душевно и духовно абнормна личност се подвизавала в Палестина под името Исус, като впоследствие болестните му прояви заразили хората с това, което наричаме християнство. Да, вече са написани две книги върху патологията на Христос Исус.
към текста >>
311.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Бих искал да кажа, че навсякъде съществува
стремеж
да се стигне назад до младостта, до раждането.
А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука. Макар някои хора да се съмняват, че такъв начин на мислене е правилен, тя винаги се стреми към това. Познати са усилията, които хората са положили, за да обосноват, ако не началото на земното съществуване, то поне много отдалечени в миналото епохи, в които човекът още не е съществувал на Земята; да обяснят по някакъв начин това. което се представя пред сетивата на човека, като изхождат от предхождащото, от зародиша. Цялата Дарвинова теория2 или, ако човек иска да се абстрахира от нея, теорията за развитието се стреми да открие пораждането, произхода на нещо.
Бих искал да кажа, че навсякъде съществува стремеж да се стигне назад до младостта, до раждането.
към текста >>
Фридрих Теодор Фишер докосна някои неща, които тук няма да ни интересуват, но искам да цитирам едно изречение7, което може да не се забележи, едно изречение обаче, което може да прониже като светкавица човешката душа, ако тя е проникната от
стремеж
към познанието, от истински вътрешен
стремеж
.
Искам да спомена, че точно това, което имам да кажа за изживяванията на такива гранични точки на познанието, при мен е резултат от духовно изследване. продължаващо повече от тридесет години. И преди повече от тридесет години беше времето, когато именно тези проблеми, тези задачи, тези загадки, появяващи се на границите на познанието, упражняваха значително влияние върху мен. От многото примери, които могат да се дадат за такива гранични точки, бих искал да дам един, който посочи истинският борец за познанието Фридрих Фишер4, известният естет, който също и като философ беше много значителна личност, макар може би твърде малко призната и бързо забравена приживе. Фридрих Теодор Фишер, така нареченият Фау-Фишер5 (V-Vischer), написа преди десетилетия много интересно произведение за една също много интересна книга за «сънищната фантазия», която Фолкет6 издаде.
Фридрих Теодор Фишер докосна някои неща, които тук няма да ни интересуват, но искам да цитирам едно изречение7, което може да не се забележи, едно изречение обаче, което може да прониже като светкавица човешката душа, ако тя е проникната от стремеж към познанието, от истински вътрешен стремеж.
Това е изречението, изплувало пред Фишер, когато размишлява за същността на човешката душа. Относно разкриващите му се факти във връзка с всичко, което природната наука казва в по-новото време за човека, той прави следния извод: «Това, че човешката душа не може да се намира само в тялото, е напълно ясно, но че тя не може да се намира също и извън тялото, е също така ясно.»
към текста >>
312.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Защо има
стремеж
да се създават такива общности, каквато е антропософската?
След смъртта човекът среща преди всичко онези хора, с които е бил кармически свързан през живота. Възможно е през времето между смъртта и ново раждане умрелият да среща в духовния свят много човешки души, през които преминава - защото там цари всепроникване, - но те като че ли не съществуват за него, ако мога да употребя този израз. Там са хората, с които той има някаква кармическа връзка. За да се врастваме все повече във всеобща мирова връзка също и след смъртта, трябва да си изградим това в живота тук на Земята. Основаването на създадените чисто въз основа на духовността общности е задача на настоящето и бъдещето.
Защо има стремеж да се създават такива общности, каквато е антропософската?
Защо се търсят хора, за да се обединят чрез такива идеи? Защото чрез това се създава кармическа връзка между хора, които ще се срещнат и в духовния свят, които и в духовния свят принадлежат един към друг, което не могат да направят, ако биха живели тук самотни. Именно поради възможността да се разменят духовни познания, духовни мъдрости, се прави невероятно много за живота в духовния свят, което се отразява обратно във физическо-сетивния свят, понеже той непрекъснато се намира под влиянието на духовния. Тук изобщо се проявяват само следствията, а оттатък в духовния свят, също и докато живеем на физическото поле, се намират причините. И когато се занимаваме само с това, което така много се пропагандира днес, можем да кажем: Създават се всевъзможни общества, но дори когато са създадени с много голям ентусиазъм, много малко от тях наистина са посветени на духовни въпроси.
към текста >>
Противно на това, от отделните територии много лесно се поражда
стремеж
за власт, власт и власт.
Противно на това, от отделните територии много лесно се поражда стремеж за власт, власт и власт.
А голямата опасност, развитието на съвременното човечество да напредва по едностранен начин, може да се прецени само от конкретните, от истинските конкретни условия, когато се знае какво представлява Земята като организъм, когато се знае какво всъщност произлиза от различните точки на Земята. В Източна Европа има сравнително по-малка склонност към двойника, чисто поради това, което се излъчва от Земята, понеже руският елемент е повлиян от нея, но приема и съвсем особени сили, и то сили, които не произлизат от Земята. Тайната на руската география е, че каквото руснакът възприема от Земята, е получената най-напред от Земята светлина, която след това се излъчва от нея. Руснакът всъщност приема от Земята това, което първоначално е било излъчено от външните мирови области към Земята. Руснакът обича своята Земя, но я обича именно поради причината, че за него тя е огледало на небето.
към текста >>
Както и да се изменят условията за нашето общуване тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен
стремеж
- ние чувстваме заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени.
Сега, скъпи мои приятели, живеем в тежки времена. Знаем колко трудно ще бъде да преживеем в близкото време.
Както и да се изменят условията за нашето общуване тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен стремеж - ние чувстваме заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени.
Искаме винаги да бъдем заедно като стремящи се към познанията на духовната наука.
към текста >>
313.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Въпросът обаче е дали
стремеж
като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива домогвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
Това ще се опитват да постигнат, като създадат имунизации, както се правят имунизации срещу болести, само че ще се узнаят някои имунизационни средства, които повлияват човешкото тяло така, че то няма да позволява да се разгръщат духовните наклонности на душата. Хората ще бъдат имунизирани срещу заложбите за духовни идеи. Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят стремежа към духовен живот. Но това е само едно от нещата, които са във връзка с по-дълбоко знание, което трябва да се появи през петата следатлантска културна епоха относно връзката на тези природни процеси и природни средства с човешкия организъм. В съответното време те ще се появят сред човечеството.
Въпросът обаче е дали стремеж като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива домогвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
към текста >>
Моля да обърнете особено внимание тук, в Цюрих, че когато почувствате много достойния за признание и похвала
стремеж
да занесете духовната наука в определени кръгове, които още я отричат, да не си правите илюзии!
Моля да обърнете особено внимание тук, в Цюрих, че когато почувствате много достойния за признание и похвала стремеж да занесете духовната наука в определени кръгове, които още я отричат, да не си правите илюзии!
Много разочарования се изживяват и първоначално дори само разочарования, когато човек се опита именно по правилния начин да насочва нещата, които трябва да се случат и поради това следва да се случат. Никой не бива да ни спре да проправяме пътищата за тези неща. Човек трябва така да бъде обхванат от импулса, от необходимия за съвремието импулс, че да прави това, което следва да се случи, без да обръща внимание дали резултатите - също и в този случай - ще се появят в една или в друга посока.
към текста >>
314.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но в наше време има
стремеж
да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци.
Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане. Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие. Това е, за което се касае. Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна.
Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци.
Затова е така важно човек да получи правилни обяснения за тези неща.
към текста >>
И ако в изучаването на тази духовна наука няма отклонения от чистия, истинския
стремеж
, тя ще доведе до правилното за хората съотношение между физическия и духовния свят.
Днес има правилен път, по който се получават духовните истини, прокапващи от духовния свят във физическия от 1879 г. насам. Този правилен път е именно пътят, показван от духовната наука.
И ако в изучаването на тази духовна наука няма отклонения от чистия, истинския стремеж, тя ще доведе до правилното за хората съотношение между физическия и духовния свят.
Но това, което се постига по този начин и трябва да се разпространи между хората, предполага усилия, изисква усилия от тяхна страна. Някои удобства трябва да се изоставят. Изискват се усилия. Когато някой говори за слизащите от духовния свят импулси, които са важни и за формирането на бъдещето, винаги се намират хора, които казват: «Искам да знам специално това или онова.» На хората им се иска да им се обрисува във всички подробности например какво ще се случи със сегашната война през 1920 г. Те не разбират, че знанието за бъдещето не бива да се утежнява с описанието на подробности и че въпреки това то може да бъде абсолютно сигурно, действително и сигурно.
към текста >>
315.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Затова нещата са така опасни, защото, бих казал, този
стремеж
за познание е безкрайно изкусителен, поради обстоятелствата на времето, но също и поради това, че винаги се вижда, че сексуалните отношения играят някаква роля.
От друга страна, точно това е точката, където започва възможно най-голямата опасност, понеже аналитичната психология е опит за познание с неподходящи средства.
Затова нещата са така опасни, защото, бих казал, този стремеж за познание е безкрайно изкусителен, поради обстоятелствата на времето, но също и поради това, че винаги се вижда, че сексуалните отношения играят някаква роля.
Психоаналитикът Юнг, който написва книгата «Психология на несъзнателните процеси», професор Юнг от Цюрих не застъпва становището, че сексуалната теория, теорията за неврозите на Фройд е достатъчна, а е на друго мнение.
към текста >>
316.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това, че се говори за
стремеж
за власт и любовен порив, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони.
Юнг има право, като казва, че вниманието на съвременния човек, така наречения културен човек на настоящето трябва да бъде обърнато към такива неща. Защото тази, така наречена съвременна култура има особеността да потиска многобройни импулси в подсъзнанието, които тогава се проявяват по такъв начин, че се стига до ирационални действия, както се казва, стига се до ирационално поведение на човека.
Това, че се говори за стремеж за власт и любовен порив, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони.
Причините не са нагоните, а фактът, че човек се потапя с подсъзнателния си разум в области, където тези нагони действат.
към текста >>
Вместо да има
стремеж
да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Тук лежи голямата грешка, която се прави, която е от огромно значение и има ужасни последици.
Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
към текста >>
317.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И този
стремеж
се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс.
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс.
Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност. Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа.
към текста >>
318.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Относно сегашните разглеждания, които свързвам с появата на
стремеж
към познанието, но с неподходящи познавателни средства, и които ни доведоха до бъдещи исторически перспективи, ви моля, най-напред да забележите, че както при тези неща, така и при това, което казах при моето предишно посещение, воден от същото намерение, от същия импулс, става дума за съобщения за действителни процеси, а не за някаква теория, не за мисловна систематика, а за споделяне на факти.
Относно сегашните разглеждания, които свързвам с появата на стремеж към познанието, но с неподходящи познавателни средства, и които ни доведоха до бъдещи исторически перспективи, ви моля, най-напред да забележите, че както при тези неща, така и при това, което казах при моето предишно посещение, воден от същото намерение, от същия импулс, става дума за съобщения за действителни процеси, а не за някаква теория, не за мисловна систематика, а за споделяне на факти.
Тъкмо това е точката, която трябва да имаме предвид, защото иначе ще ни бъде трудно да разберем тези неща. Не става дума да ви представям исторически закономерности или идеи, а за факти във връзка с намерения както на определени личности, участващи в окултни братства, така и на други същества, които имат влияния върху такива окултни братства, чието влияние е желано от тях. Но такива, каквито са те, не принадлежат към въплътените хора, а са същества от духовния свят, и е много необходимо да го имате предвид особено при сведения като вчерашните. Защото при тези братства имаме работа с различни групи - знаете го от обсъжданията през миналата година126 . Тогава обясних, че сред такива братства имаме работа с група, искаща да се запазят определени висши истини в абсолютна тайна.
към текста >>
319.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Съществува
стремеж
да се достигне до действително космическо разбиране.
А това е свързано с групово-егоистичното използване на мистерията на раждането.
Съществува стремеж да се достигне до действително космическо разбиране.
Човекът на новото време изцяло замества това космическо разбиране със земно разбиране. Когато човекът иска да изследва как например се развива зародишът на животното или човека, изследва с микроскоп намиращото се на определено място на Земята, като насочва поглед към него през микроскопа. Той го разглежда като нещо, което трябва да се изследва. Но не може да се касае до това. Ще се стигне дотам - и известни кръгове са близко -да се прозре, че силите, действащи там, не се намират в това, към което се насочва погледът през микроскопа, а че те идват от космоса, от съотношенията в космоса.
към текста >>
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има
стремеж
не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
От това можете да разберете, че когато човек не е в състояние да съдейства на случващото се, може само да говори за тези неща.
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от Изток следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос.
към текста >>
От тази страна, откъдето ще има
стремеж
да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно.
От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно.
От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя. Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява.
към текста >>
От тази страна ще има
стремеж
преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя.
От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно.
От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя.
Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания.
към текста >>
320.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен
стремеж
.
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж.
То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата. При това търсене, точно както то се изразява в нашето движение, срещаме много противници. И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение. Много религиозно настроени или привидно религиозно настроени хора от настоящето вярват, че нашето движение е способно да отклони някои хора от това, от което се нуждаят за истинското религиозно задълбочаване.
към текста >>
Но е необходимо да се намери определена група от стремящи се хора, които да се развият в този духовен
стремеж
, който може да бъде единствено правилното и истинското за настоящето.
В света действа божествено-духовното, макар и хората да не искат да го признаят. То действа и твори в него. И най-голямата задача на нашето време е отново да се намерят взаимовръзките с истинската духовност, хората да изведат извън себе си духовния егоизъм, който току-що описахме, и да го преодолеят. Това е, което говори така на сърцето, когато човек разбере същинския дълбок импулс на духовната наука за настоящето. Чрез своите мощни предзнаменования светът ще принуди хората – вече обърнах вниманието ви на това – отново да потърсят духа.
Но е необходимо да се намери определена група от стремящи се хора, които да се развият в този духовен стремеж, който може да бъде единствено правилното и истинското за настоящето.
към текста >>
“ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен
стремеж
, открил е духовен
стремеж
, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа.
Обмислете следното: Който през последните десетилетия поне малко е разгледал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения. Който е посмял да се запита: „Как хората се стремят към бъдещи идеали, към духовно обновление?
“ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа.
Чисто материални, но истински бъдещи идеали, които винаги търсят как да се преобрази светът, как да дойде нещо ново – това е едното.
към текста >>
Никакъв
стремеж
, произлизащ от съзнанието, че в духовно отношение е необходимо обновление на човечеството!
Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области. Никой не намира за особено удобно да знае от какво зависи здравето му, това е работа на авторитета в тази област. Просто ужасяваща вяра в авторитета! Придържане към остатъците и вехториите на останалото от миналото, запазено досега за удобство.
Никакъв стремеж, произлизащ от съзнанието, че в духовно отношение е необходимо обновление на човечеството!
към текста >>
Карикатурата на всеки висш
стремеж
на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския Изток и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм. Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския Изток чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали. То трябва да ни посочи колко значително говорят знаците на времето. Преди всичко трябва да ни покаже как още веднъж да започнем да се отнасяме към духовната наука толкова сериозно, че чрез нея да поискаме да навлезем в действителността, понеже чрез нея може да се навлезе в действителността на настоящето.
към текста >>
Където е налице такъв
стремеж
, дълго време хората няма да се задоволяват със самите граници, а ще потърсят нещо друго.
Ако можете истински да разгадавате душите на Земята, навсякъде ще намерите търсенето на душата у хора, които се намират в нужда и в борба за съществуване. Осведомете се за водачите, които от амвони и катедри трябва да говорят на хората, за да задоволят търсенето, и те ще ви кажат, че науката не позволява да се преминат границите на познанието и че човекът не може да навлезе в духовния свят. Кант установи границите на човешкото познание за всички времена и който не е съгласен с това, за тях е глупак. Това е най-очевидното явление на съвремието. Но поривът се проявява в най-различни кръгове, макар и този порив за търсене на вътрешната същност да не е осъзнат.
Където е налице такъв стремеж, дълго време хората няма да се задоволяват със самите граници, а ще потърсят нещо друго.
към текста >>
Чисто материалният социалистически
стремеж
, който десетилетия наред беше единственото импулсивно движение, би трябвало да намери своето допълнение в духовното движение!
Не е достатъчно само да се вика „Дух, дух, дух! “, а действителността да се проникне със спечеленото от духовния мироглед, само че този духовен мироглед наистина трябва да бъде внесен в действителността. Точно на средноевропейците е поставена задача и е започнало изпълнението на тази задача. Защото духовната наука, както се има предвид тук, не е нищо друго освен продължението на онова, което се е издигнало нагоре при големия поврат на по-новия духовен живот и което току-що посочих.
Чисто материалният социалистически стремеж, който десетилетия наред беше единственото импулсивно движение, би трябвало да намери своето допълнение в духовното движение!
Наистина никога не е много късно, но най-после това трябва да бъде разбрано, за да не пропадне нашата задача. Трябва най-после да се разбере, че с всичките лозунги и шаблони не може да се стигне по-нататък и че новият дух трябва да обхване човечеството. Но хората днес минават покрай духа. Животът ни дава безбройни примери за това.
към текста >>
Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен
стремеж
към безсмъртие, а жив
стремеж
, който да се изживее в дейността, в делото.
Днес това изглежда като фантастика, като полулудост. Но то ще стане реалност. Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации. Засега това може да остане още само тайна.
Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
към текста >>
Да се осъзнае, че духовното познание иска да постави отделния човешки
стремеж
в целокупността от стремежи на Земята, това реших, че е особено подходящо да се обсъди при този случай, когато са се събрали нашите приятели, за да намерят духовнонаучните отговори на някои житейски въпроси.
Да се осъзнае, че духовното познание иска да постави отделния човешки стремеж в целокупността от стремежи на Земята, това реших, че е особено подходящо да се обсъди при този случай, когато са се събрали нашите приятели, за да намерят духовнонаучните отговори на някои житейски въпроси.
Да осъзнаем, че не става дума само за тесногръди човешки душевни потребности, а че днес е въпрос за съдбата на земната култура сериозно да се свържем с грижата за духовната наука. Да доведем това до съзнанието си не е високомерие, не е лудост, то може да стане в пълно смирение, но трябва да стане, понеже днес трябва да има хора, които наистина да прозрат сериозността на човешките стремежи на Земята. Задълбочите ли се в духовната наука така, ще откриете, че колкото и да е малка една такава човешка група, тя може да даде своя принос за това, което следва да стане, трябва да стане в човешкото развитие, ако Земята върви към своята цел!
към текста >>
321.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат
стремеж
към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли. Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие. В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
Помислете за разпространяващия се по онова време
стремеж
от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха.
Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега.
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха.
Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора. Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота. Така Римската империя се разрушава. Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
към текста >>
322.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва
стремеж
към истинското познание.
година, какво точно върши в човешкото етерно тяло, да кажем, йерархията на серафимите или тази на силите (духовете на движението)? Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали дъжд или не. Във всеки случай няма да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос, ако изхождаме от някакви теории или размишления, а ще получим отговор само чрез конкретното разглеждане на фактите. Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали дъжд или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло? Но въпрос като току-що повдигнатия е извънредно сложен и ние бихме могли само да се приближим до онези области, където възникват подобни въпроси.
В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
към текста >>
323.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен
стремеж
към свръхсетивния свят.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Този троен
стремеж
към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него.
Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Човекът има
стремеж
да опознае това, което най-общо се нарича божествено.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него.
Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено.
Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Той проявява и втори
стремеж
– естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено.
Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
И третият
стремеж
е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
324.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В тях разглеждам всичко, което се среща като
стремеж
към познание в тази епоха.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха.
Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
325.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов
стремеж
, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот.
Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт.
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
326.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тези три неща се намират в различно отношение към духовния
стремеж
на човека в бъдеще.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма.
Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще.
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция. Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>
327.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш
стремеж
да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание.
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много.
към текста >>
Такъв
стремеж
към познание на човека ни открива безкрайно много.
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място.
Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много.
В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия. Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
328.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само
стремеж
към състоянието на равновесие между противоположностите.
Ще намерите фактите на наследствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления. Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че наследствеността е природно явление. Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния. Животът на човека протича в равновесие на противоположности.
Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите.
към текста >>
329.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а
стремеж
да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
към текста >>
330.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен
стремеж
.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота.
Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж.
Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора. Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен. Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>
331.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил
стремеж
към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство.
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
към текста >>
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този
стремеж
и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство. Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно.
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този
стремеж
на човечеството.
Лесно може да възникне объркване и неразбиране. Объркване и неразбиране могат да възникнат поради това, че днес в душите, в подсъзнанието действително живее стремежът към сакраментални усещания. Цялото човечество днес също се стреми към висшата степен на сакраменталните усещания.
От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството.
Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото. Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие.
към текста >>
И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ
стремеж
на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие.
И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ.
Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели. Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
332.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Първоначално в тях имаше един определен
стремеж
към образуване на общности, в които да се породи общностен дух.
В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух.
Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат.
към текста >>
То е, ако мога така да се изразя,
стремеж
за обръщане по изкуствен начин света на възприятията в духовния свят, който
стремеж
по инстинктивен начин е развит в народа на Христа.Ако искаме схематично да проследим това взаимно проникване на европейските религиозни импулси, тогава можем да кажем: Имаме един импулс, който инстинктивно, днес все още зачатъчно и неоформено, живее в народа на Христа (виж нарисуваното с червено).
Защото успоредно на това, което ви описах като течение на Артур, се развива течението на Граала, което е пълната противоположност на течението на Артур. Течението на Граала се развива така, че този, който иска да посети храма на Граала, има да извърви непроходими пътища в продължение на 60 мили. Храмът е разположен на скрито място. Там човек не може да изпита съвършено нищо, ако не зададе въпрос. Накратко, цялото това настроение на Граала е на възстановяване на връзката между най-съкровеното в човешката душа, където се пробужда съзнателната душа, с духовните светове.
То е, ако мога така да се изразя, стремеж за обръщане по изкуствен начин света на възприятията в духовния свят, който стремеж по инстинктивен начин е развит в народа на Христа.Ако искаме схематично да проследим това взаимно проникване на европейските религиозни импулси, тогава можем да кажем: Имаме един импулс, който инстинктивно, днес все още зачатъчно и неоформено, живее в народа на Христа (виж нарисуваното с червено).
Тогава духовете (умовете), които стават философи като Соловьов, започват да възприемат този Христов импулс като нещо, което се разбира от само себе си.
към текста >>
Този
стремеж
на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното.
За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих.
Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното.
Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>
333.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния
стремеж
да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното.
Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването.
С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността.
към текста >>
334.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Въпреки това най-хубавият
стремеж
на хората е изпаднал в тази грешка.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента. Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу. Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две.
Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>
335.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Те имат обратния
стремеж
, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата.
Обратно е налице влиянието на Ариман. То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността. Там действуват сега ариманическите същества.
Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата.
Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта. Това отново е изразено физически.
към текста >>
336.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един
стремеж
към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този факт трябваше да бъде разкрит.
Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен.
към текста >>
Защото само знанието за някакъв дух, това не може да стои на основата на днешния духовен
стремеж
на хората, защото необходимо е този днешен, този настоящ
стремеж
към духа да познае връзката между духовните светове и света, в който се раждаме, за да живеем в него между раждането и смъртта.
Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение. Днес хората често пъти разбират под едно описание на духовния свят едно описание на това, което е свръхсетивно, което обаче не живее тук на Земята. С един духовен възглед те искат да избягат от това, което ни заобикаля тук на нашата Земя. Те не знаят, че избягвайки в едно абстрактно духовно царство, намират именно не Духа, а луциферическата област. И много от това, което днес се нарича мистика, което днес се нарича теософия, е едно търсене на луциферическата област.
Защото само знанието за някакъв дух, това не може да стои на основата на днешния духовен стремеж на хората, защото необходимо е този днешен, този настоящ стремеж към духа да познае връзката между духовните светове и света, в който се раждаме, за да живеем в него между раждането и смъртта.
към текста >>
Тук не бе проявен
стремеж
да се прави изследване върху нещо, а проявен бе стремежът да се свържем със самите жизнени сили.
Ето защо бяхме принудени да постъпим по същия начин, когато създавахме художествено това, което означаваше създаването на една вътрешна необходимост.
Тук не бе проявен стремеж да се прави изследване върху нещо, а проявен бе стремежът да се свържем със самите жизнени сили.
И в нашата сграда бе проявен стремежът формите да бъдат създадени така, че в тези форми да се съдържа т същите сили, които стоят на основата на природата като дух на тази природа. Търсен бе един дух, който сега е действително творящ, който живее в произведенията на света, който не само проповядва. Това е същественото. Тази е също причината, поради която бяха отхвърлени някои неща предлагани от някои, които искаха да изградят нашия дом със всевъзможни символи и тем подобни. В нашата сграда няма нито един символ, а всичко са форми, кои то са копирани от творчеството на Духа в самата природа.
към текста >>
337.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този
стремеж
към равновесие.
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си". Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие".
Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие.
И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина. Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един
стремеж
.
Сега съществуват гордеещи със себе си окултни дружества, които обаче повече или по-малко не са нищо друго освен носители на това, което още прониква в нашата епоха от времето на големия поврат от 15-то столетие. Това се изразява също често пъти много външно.
Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж.
Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен стремеж, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща. На пример веднъж между нас се намираше един мъж, който искаше да се представи нещо като розенкройцер. И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери. Но той никога не е изоставил старото. И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало.
към текста >>
Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен
стремеж
, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща.
Сега съществуват гордеещи със себе си окултни дружества, които обаче повече или по-малко не са нищо друго освен носители на това, което още прониква в нашата епоха от времето на големия поврат от 15-то столетие. Това се изразява също често пъти много външно. Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж.
Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен стремеж, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща.
На пример веднъж между нас се намираше един мъж, който искаше да се представи нещо като розенкройцер. И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери. Но той никога не е изоставил старото. И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало. Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване.
към текста >>
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този
стремеж
към старото.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото.
Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
338.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият
стремеж
трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.
Също от онези две разглеждания ще можете да разберете, че Духовната Наука, както тя е замислена тук, трябва да се роди от най-дълбоките и най-сериозни искания на развитието на човечеството в нашето време и за близкото бъдеще. Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на човека, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството. Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват обаче също онези същества, които застъпват старото. И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено. Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани.
Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.
към текста >>
339.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен
стремеж
в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства.
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали.
към текста >>
340.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Само чрез този
стремеж
към духовната истина ще бъде търсен и намерен истинският Христос; в противен случай би било по-добре да угасим Коледните светлини, да развалим всички Коледни елхи и най-накрая да признаем истината, че не искаме нищо, което да ни напомня какво внесе Христос Исус в човешката еволюция.
Такива чувства и идеи не могат да бъдат намерени на повърхността. Те трябва да се търсят там, където туптят духовната и душевната част на човека, т.е. по пътя на Духовната Наука. Нещата стоят така, че ние трябва да решим да търсим истинския Христос по пътя на Духовната Наука, т.е. по Михаиловия път.
Само чрез този стремеж към духовната истина ще бъде търсен и намерен истинският Христос; в противен случай би било по-добре да угасим Коледните светлини, да развалим всички Коледни елхи и най-накрая да признаем истината, че не искаме нищо, което да ни напомня какво внесе Христос Исус в човешката еволюция.
към текста >>
341.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският
стремеж
").
В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания. Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух.
Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж").
Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква.
към текста >>
342.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Защото този
стремеж
извира от една дълбока нужда в немския характер.
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи. В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа.
Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер.
Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители. Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството. Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа.
към текста >>
Но никой не желаеше да слуша ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен
стремеж
.
По времето, когато бе написано това есе, на германският народ трябваше да бъдат показани тези истини, заплашващи да изчезнат от неговия кръгозор. Тогава живеехме в друга епоха спрямо сегашната, в една епоха в която, желаехме ли го, все още беше възможно за определени кръгове да се обединят с Духа, тогава в началото на упадъка му, и така да подготвят пътя за всеобхващащо и трайно развитие на човешкия импулс. Наистина, по онова време трябваше да бъде възможно да се намерят такива хора сред онези, наричащи себе си лидери на нацията, сред онези, които подготвиха по-младото поколение за по-късния живот. Тогава нямаше опити от рода на излизащите сега на преден план в Русия. По онова време (в Германия) онези, възпитаващи младите, все още имаха шанса да се обърнат към целите и намеренията на стария духовен живот, предизвиквайки надигането му в новата форма.
Но никой не желаеше да слуша ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен стремеж.
Всяко мнение, поддържано твърдо от низшите и висши кръгове на водачите на народа през предходните 30 години, беше атака отправена срещу целите и намеренията на духовния мироглед.
към текста >>
343.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Но в съвременния
стремеж
за знание няма истинско разбиране на човешкото същество.
Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество.
От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
към текста >>
344.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв
стремеж
към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид.
Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека.
В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност. Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
345.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш
стремеж
ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка.
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
346.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ние ще допълним: Това включване във външните природни сили помислете само, че когато ходите, Вие непосредствено се включвате във външните природни сили; ако стъпите неправилно, Вие падате е фактически
стремеж
към равновесие.
Преди време споменах, че когато проучваме човека, нещата изглеждат така, сякаш той се отнася към себе си като към минерал. По този начин човек се присъединява към външните природни сили.
И ние ще допълним: Това включване във външните природни сили помислете само, че когато ходите, Вие непосредствено се включвате във външните природни сили; ако стъпите неправилно, Вие падате е фактически стремеж към равновесие.
към текста >>
Стремеж
към равновесие.
7. Включване в неорганичния свят.
Стремеж към равновесие.
към текста >>
Стремеж
към равновесие…………............................Везни
Стремеж към равновесие…………............................Везни
към текста >>
347.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Този
стремеж
към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят.
Понеже растението също има физическо тяло, то носи в себе си тенденцията да се превръща в многостенник, но към нея то прибавя и една друга тенденция, а именно тенденцията да израства в една кълбовидна или сферична форма. При определени условия спомнете си например облите речни камъни минералът също може да изглежда сферичен, обаче сферичната форма не е характерна за него. Първичната форма на минерала е тази на многостенника (рис. 26). На растението е присъща сферичната форма и всяка негова клетка се стреми към нея.
Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят.
Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност. А фактът, че не всички растения са сферични или кълбовидни се дължи на обстоятелството, че сферичната форма в тях се бори срещу формата на многостенника, срещу полиедричната форма; и така се стига до една резултанта, която е от космическо-астрален произход. От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален свят. Той видоизменя сферичната форма. И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния свят остава именно сферата, сферичната форма.
към текста >>
В своето израстване и в своя
стремеж
към сферична форма, растението всъщност копнее за формата на Земята.
В стремежа си към сферичната форма, растението приема и формата на самата Земя. Както знаете, небесното тяло на нашата планета има сферична форма. Сферична е и всяка водна капка. Минералните части на Земята са полиедрични, но цялата Земя в своя космически вид е сферична. Да, сферичната форма създава една общност между растението и самата Земя.
В своето израстване и в своя стремеж към сферична форма, растението всъщност копнее за формата на Земята.
За минералите е характерна полиедричната форма, а растенията се стремят да наподобяват самата Земя.
към текста >>
В противен случай той би останал животно и неговият
стремеж
към сферата би бил точно като този на животното.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така.
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното.
В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг.
към текста >>
348.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския
стремеж
отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
349.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Имаше
стремеж
да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
350.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен
стремеж
на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
към текста >>
351.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В същото време, живееше в човека един дълбок
стремеж
към този свръхсетивен свят.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
352.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на
стремеж
към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
През времето на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
към текста >>
353.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един
стремеж
за освобождаване от смътността на бъбреците.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното.
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>
354.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези луциферични същества имат съвсем особен
стремеж
по отношение на хората.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората.
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения. Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество.
към текста >>
355.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Невероятно голямо педагогическо заблуждение е, когато се вярва, че детето изобщо има
стремеж
да усвои нещата, които са средства за разбиране, средства за откровение на това, което Вие знаете, следователно те са такива за възрастните!
Този разбиращ се от само себе си авторитет се изразява не в това, че детето иска да учи някак си от своята природа това, което му се поднася като умения на възрастните, като четене, писане и др.п.
Невероятно голямо педагогическо заблуждение е, когато се вярва, че детето изобщо има стремеж да усвои нещата, които са средства за разбиране, средства за откровение на това, което Вие знаете, следователно те са такива за възрастните!
Всичко, което в детето наистина спомага за развитието му, произлиза от отдаването му с любов на саморазбиращия се авторитет. Когато детето учи неща, то ги учи не от някакви основания на преподаването, а ги учи, понеже вижда, че възрастният ги знае и си служи с тях, понеже ги чува от възрастния, който е неговият саморазбиращ се възпитателски авторитет. Това е правилното, което следва да се прави. Това стига до моралните принципи.
към текста >>
356.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския
стремеж
.
Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж.
Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
357.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като
стремеж
за познание.
Който желае да проследи моите вътрешни усилия и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения.
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за познание.
Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много отношения се осъществи в несъвършен вид.
към текста >>
358.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя
стремеж
да върне човека обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс.
От лекциите на т.нар. „френски курс", който изнесох наскоро тук, Вие помните, че Луната преди всичко е физически образ на онези Същества, които вкарват човека във физическия образ на онези Същества, които отново изтръгват човека от физическия Земен свят, за да го поверят на Космоса. Луната сваля човека от Космоса на Земята. Сатурн отново го връща на духовния Космос.
Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя стремеж да върне човека обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс.
Тези влияния действуват върху човека по съвсем противоположен начин, от колкото Луната.
към текста >>
359.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
поради силния
стремеж
да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества.
И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли?
поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества.
И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат. Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и
стремеж
към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят.
Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело. В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и
стремеж
към доброто.
Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто.
Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
към текста >>
360.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Впрочем този
стремеж
за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете.
Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете. Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят. В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
Необходимо е само да се обърнем към един от характерните елементи на съвремието, за да видим големия
стремеж
на модерния човек да се придържа към пространствения свят.
Необходимо е само да се обърнем към един от характерните елементи на съвремието, за да видим големия стремеж на модерния човек да се придържа към пространствения свят.
В киното за това става дума му е съвсем безразлично дали времето е намесено тук или там. Той се задоволява с едно нищожно присъствие на времето. Той изцяло е обърнат към пространствения свят.
към текста >>
И все пак трябва да сме наясно: Това е само едно онагледяване, а истинският
стремеж
е или поне би трябвало да бъде едно пълно преодоляване на пространствения свят.
Обаче от друга страна чрез това, което наричаме антропософска Духовна Наука ние се стремим към едно преодоляване и напускане на пространствения свят. Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на човека. За всички нас това е един вид помощ.
И все пак трябва да сме наясно: Това е само едно онагледяване, а истинският стремеж е или поне би трябвало да бъде едно пълно преодоляване на пространствения свят.
към текста >>
361.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и живеят само с честния
стремеж
към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки разум.
По-нататък аз подчертах, че при Антропософското Движение накрая се стига дотам, да заявим пред себе си ясно и категорично: Всички ние живеем в една епоха, при която самото развитие на света внася определен сбор от духовни истини и стига хората да поискат в качеството си на духовни изследователи, те могат да проникнат в тези духовни истини.
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и живеят само с честния стремеж към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки разум.
към текста >>
362.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си
стремеж
към свобода на своето душевно същество.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си.
Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество.
Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал
стремеж
към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания.
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка.
към текста >>
Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия
стремеж
към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това. Той трябва все още да намери в себе си волята за това. На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му. Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство!
Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>
И така, ние имаме във всяка област на нашият
стремеж
към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в живота на нашата епоха.
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в живота на нашата епоха.
към текста >>
363.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен
стремеж
е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност. Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота.
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>
364.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Въпреки че е налице един
стремеж
за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие.
Но ако пасивните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително.
Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие.
Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс.
към текста >>
365.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше
стремеж
към каквато и да е деятелност.
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност.
През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва.
към текста >>
Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше
стремеж
към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина.
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност. През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят.
Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина.
Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва. Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят.
към текста >>
366.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тези сънища бяха свързани с душевния му
стремеж
да се откъсне от прегръдката на Земята.
А през периода на зимата той потъваше в себе си и сънищата му протичаха там – вътре в самия него.
Тези сънища бяха свързани с душевния му стремеж да се откъсне от прегръдката на Земята.
И от всичко това остана нещо, което по-късно намираме свързано с онези вътрешни образи, които човекът виждаше през тринадесетте нощи след зимното Слънцестоене. Навсякъде можем да открием спомени от тези далечни времена. Норвежкият епос за Олаф също е един по-късен израз на това, което се случваше в древните времена.
към текста >>
367.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен
стремеж
, нагоре към духовния свят.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света. Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове. Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество. И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи. А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества.
И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
368.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото целият техен
стремеж
се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите.
Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите.
Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи.
към текста >>
369.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Техният
стремеж
е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните.
Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен. Например спиритистите никога не могат да сторят това.
към текста >>
370.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния
стремеж
светлината, издигнало е материята до светлината.
Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете. Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу.
Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината.
Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу. Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението. Той се стреми нагоре.
към текста >>
371.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Човешкият душевен
стремеж
в епохата на средновековието.
Човешкият душевен стремеж в епохата на средновековието.
Същност на розенкройцерските мистерии.
към текста >>
372.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И ние откриваме в човека
стремеж
да създаде равновесие, ритъм между наследствеността и приспособяването.
Да запомним днес следното: ние откриваме Ариман и Луцифер в човешката наследственост и в човешкото приспособяване. Ние откриваме Ариман и Луцифер в издигащата се мъгла и в светлината, струяща към облаците и задържана от тях.
И ние откриваме в човека стремеж да създаде равновесие, ритъм между наследствеността и приспособяването.
Но и във външната природа намираме стремеж да се създаде ритъм между двете сили, които обозначих като ариманическо и луциферическо в природното.
към текста >>
Но и във външната природа намираме
стремеж
да се създаде ритъм между двете сили, които обозначих като ариманическо и луциферическо в природното.
Да запомним днес следното: ние откриваме Ариман и Луцифер в човешката наследственост и в човешкото приспособяване. Ние откриваме Ариман и Луцифер в издигащата се мъгла и в светлината, струяща към облаците и задържана от тях. И ние откриваме в човека стремеж да създаде равновесие, ритъм между наследствеността и приспособяването.
Но и във външната природа намираме стремеж да се създаде ритъм между двете сили, които обозначих като ариманическо и луциферическо в природното.
към текста >>
В облака намира своя завършек самонадеяният
стремеж
на Ариман нагоре.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори. В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре.
В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>
373.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив
стремеж
, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания.
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури.
Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало.
към текста >>
Следователно ученикът бил близо до това, на прага на познанието да дойде до усещането, че вътрешната радостна пълнота на душата трябва да бъде достигната като изключение от това, което на слабия, привързан към физическото тяло човешки
стремеж
, изглежда като горещо желана истина тук, във физическия свят.
Следователно ученикът бил близо до това, на прага на познанието да дойде до усещането, че вътрешната радостна пълнота на душата трябва да бъде достигната като изключение от това, което на слабия, привързан към физическото тяло човешки стремеж, изглежда като горещо желана истина тук, във физическия свят.
Ученикът вече имал усещането, че от другата страна на прага всичко изглежда по-различно, отколкото от тази страна и че много от това, което тук, от тази страна на прага е ценно, се превръща в безполезно от другата страна на прага и че даже такива неща, като познание и истина, изглеждат съвсем по друг начин от другата страна на прага.
към текста >>
374.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Оттам възникнал този непреодолим
стремеж
към азиатските походи.
Оттам възникнал този непреодолим стремеж към азиатските походи.
И от този пример вие трябва да видите разликата на тогавашното време от по-късното. Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи. Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика. която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук? Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите.
към текста >>
375.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този
стремеж
.
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица.
Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж.
Разбира се, те са имали всички основания за това, да имат тези трагични лица.
към текста >>
376.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен
стремеж
в цивилизованите страни.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Често това, което тогава е било духовен
стремеж
, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен
стремеж
, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен
стремеж
, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век.
Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
377.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
И кога този неин
стремеж
е най-силно подчертан?
И кога този неин стремеж е най-силно подчертан?
В началото на пролетта! , тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърхност. Там, в Земната кора, семената се превръщаха в растения, но те не спираха тук и се отправяха към просторите на Космоса.
към текста >>
378.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски
стремеж
.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>
379.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
"Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания
стремеж
да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало.
Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи.
"Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало.
Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>
380.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен
стремеж
.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>
381.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен
стремеж
, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави.
Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух. Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е.
- Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави.
О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси. Когато се чувства подбуден да прави неща, той същевременно чувства подтик да не го направи.
към текста >>
382.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това обаче оказва голямо влияние, когато този
стремеж
се ражда в единия или в двамата.
Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата.
То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта. В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст. И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.
към текста >>
В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива
стремеж
отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст.
Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата. То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта.
В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст.
И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.
към текста >>
За да не се разрасне този
стремеж
за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго.
За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго.
Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години. Егоизмът при приятелствата в един земен живот си отмъщава кармически в изгубването на приятелствата в следващите земни съществувания. Толкова сложни са нещата.
към текста >>
383.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той проявяваше много силен, също и личен
стремеж
към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже!
Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже!
Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е. обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата. Така от него имаме една очарователна статия: «За грубияните по железопътните линии». Той с голямо недоволство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка.
към текста >>
384.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава
стремеж
той да гледа нещата по правилен начин.
И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин.
И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер. В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт. Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер.
към текста >>
Този толкова голям
стремеж
към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение.
Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение.
към текста >>
385.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния
стремеж
към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене.
Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда.
към текста >>
386.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния
стремеж
.
Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство.
Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж.
Кармическото изправяне при вживяването един в друг на кармически свързаните хора във времето между смъртта и едно ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия. Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини. Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси
към текста >>
387.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в
стремеж
да изправят това, което си бяха причинили един на друг.
Дойде време и тези две индивидуалности минаха през вратата на смъртта; в духовния свят между смъртта и едно ново раждане изпитаха всичко, което можеше да бъде изпитано от онова време, и се преродиха отново в 19-то столетие. Онзи, който беше изгубил дом и стопанство, и беше станал един вид крепостник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм. А другият, който в миналото му беше отнел имението, се прероди като неговия приятел Енгелс.
Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг.
към текста >>
388.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като
стремеж
на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло.
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8].
Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло.
към текста >>
389.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Целият наш
стремеж
е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек.
Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света.
С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата? Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа.
към текста >>
Трябва само добре да си представите, как един действителен
стремеж
за познание в тази област среща извънредно големи трудности.
Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
към текста >>
И ние имаме непобедим
стремеж
у Херман Грим да стигне до Емерсон.
И ние имаме непобедим стремеж у Херман Грим да стигне до Емерсон.
Самата съдба го довежда при книгата «Забележителни мъже». В нея той веднага вижда: - Така трябва да пишеш ти, това е твоят стил. - Както казах, той имаше един изучен стил от своя чичо Якоб Грим, от своя баща Вилхелм Грим. Той изоставя този стил. Съдбата го довежда до съвършено друг стил.
към текста >>
390.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява
стремеж
да се изяви в поетическа форма, в писателска форма.
Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма.
към текста >>
391.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския
стремеж
към познание.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми.
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
Именно това е, за което от този пулт толкова често е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския
стремеж
.
Именно това е, за което от този пулт толкова често е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския стремеж.
И този ентусиазъм трябва действително да започне да схваща чудесното във всекидневието като действително чудо. Тогава, както казах, човек ще бъде съблазнен да се насочи към причините, към долавяне на по-дълбоко скритите сили, които лежат в основата на заобикалящото ни съществуване. Тези състояния на удивление пред заобикалящия ни свят могат да се родят в човека от историческите разглеждания, но също и от това, което може да бъде наблюдавано в настоящето. При историческите разглеждания, често трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщност тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено.
към текста >>
392.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. Така именно духовният
стремеж
сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.
Сега вече не го прави. Сега той се пита за впечатлението, което другият му прави. Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него. Изпълнявал е своите задължения и т. н.. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тези задължения, защото счита, че те не са достатъчно духовни и т.
н.. Така именно духовният стремеж сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.
към текста >>
393.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз не казвам това, за да подхвърля една шега, а го казвам, защото то трябва да бъде съставна част на нагласата и схващането на духовно-научния
стремеж
.
Аз не казвам това, за да подхвърля една шега, а го казвам, защото то трябва да бъде съставна част на нагласата и схващането на духовно-научния стремеж.
Човек трябва да се постави така спрямо нещата, както аз сега полуиронично обясних, ако иска да пристъпи към тях по правилен начин и с правилно ориентиране. Човек трябва да бъде с целия си ум, с ясен и здрав разсъдък и тогава той ще може да пристъпи към тези неща с правилната нагласа и разбиране. Но към това той трябва поне да се стреми, да се стреми да избягва и най-малките смахнатости на живота.
към текста >>
394.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен
стремеж
да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие.
То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
към текста >>
395.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но проявим ли
стремеж
към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието. Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития.
Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното.
В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>
396.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Стремеж
на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат.
Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
397.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и
стремеж
.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование.
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж.
Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си.
към текста >>
398.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически
стремеж
в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка.
Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка.
Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин? - И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.
към текста >>
Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха
стремеж
да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот.
То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане. И в първата половина на 19-то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят.
Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот.
Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ. Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен живот.
към текста >>
Всичко, което е втъкано в онова, което днес се реализира в своето кармическо въздействие, трябва да бъде проследено поотделно, за да проследим наистина духовните основи на антропософския
стремеж
.
Всичко, което е втъкано в онова, което днес се реализира в своето кармическо въздействие, трябва да бъде проследено поотделно, за да проследим наистина духовните основи на антропософския стремеж.
Когато към Коледното събрание се погледне сериозно, това означава, че е настъпил моментът, в който може да бъде свалено булото от определени неща. Само че нещата трябва да се разберат с необходимата сериозност.
към текста >>
И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния
стремеж
, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност.
И така ние виждаме този образ на ариманическата благодарност примесена в космическите имагинации, за които аз говорих.
И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния стремеж, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност.
Тези две течения живеят в душата при нейното слизане на Земята и тези две течения се изразяват чрез това, че съответната личност, когато тя отново стана личност в земния живот, потърси пътя към онези, които са били там, където е била тази душа в първата половина на 19-то столетие.
към текста >>
399.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха
стремеж
, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ.
Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята.
И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ.
Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение. Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие. Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма. Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме. Двата типа трябва да се различават много ясно.
към текста >>
400.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да живеят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива живи понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят
стремеж
нагоре към всичко онова, за което ви говорих.
Днес хората са забравили, че са съществували такива форми на обучение. Но те са съществували. Такова едно живо познание е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии. А като учение, като теория то беше култивирано по-нататък до поврата от 14-то към 15-то столетие, за който така често говорих.
И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да живеят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива живи понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят стремеж нагоре към всичко онова, за което ви говорих.
към текста >>
401.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И онзи, който действително изпитва
стремеж
към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната.
Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това трябваше да бъде разбрано, мои мили приятели, защото тези светкавици и гръмотевици трябваше да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите!
И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната.
Защото ученията, които Михаил даде, подготвиха това, което на Земята трябваше да се роди като антропософия.
към текста >>
Така бяха подготвени душите, които след това слязоха във физическия свят и които от всички тези подготовки трябваше да получат
стремеж
, да се насочат към това, което след това трябва да действа на Земята като антропософия.
И така ние имаме една двойна свръхсетивна подготовка за това, което трябва да стане антропософия на Земята - онази подготовка във великата свръхсетивна школа на Михаил от 15-то столетие; после онова, което ви описах като един имагинативен култ в свръхсетивния свят в края на 18-ти и в началото на 19-ти век, където в мощни имагинативни образи бе развито това, което учениците на Михаил бяха учили в свръхсетивната школа.
Така бяха подготвени душите, които след това слязоха във физическия свят и които от всички тези подготовки трябваше да получат стремеж, да се насочат към това, което след това трябва да действа на Земята като антропософия.
към текста >>
Онези, които днес идват със
стремеж
към една такава духовност, която съдържа вече в себе си интелигентността, какъвто е случаят в антропософското движение, в днешната епоха това са души, които са тук според тяхната карма и които трябва да обърнат внимание на онова, което става на Земята в започващата епоха на Михаил.
Онези, които днес идват със стремеж към една такава духовност, която съдържа вече в себе си интелигентността, какъвто е случаят в антропософското движение, в днешната епоха това са души, които са тук според тяхната карма и които трябва да обърнат внимание на онова, което става на Земята в започващата епоха на Михаил.
Те са свързани с всички онези, които не са слезли още на Земята и произхождат от платоническото течение под ръководството на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис и на другите останали горе в свръхсетивното съществуване.
към текста >>
402.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват
стремеж
дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук. Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
403.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват
стремеж
към антропософското движение, носят този
стремеж
в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху живота на онези, които се намират в някаква връзка с тях.
към текста >>
А сега разгледайте осветлените с тази светлина кармически връзки на отделни личности, които идват до антропософското движение чрез един вътрешен
стремеж
.
А сега разгледайте осветлените с тази светлина кармически връзки на отделни личности, които идват до антропософското движение чрез един вътрешен стремеж.
Те първоначално идват от света. Те несъмнено се намират в различни световни взаимовръзки. В света са съществували действително много общности, които са обединявали хора в себе си, обаче никога свързващата сила не е имала онази особеност, която създават именно силите на Михаил. Чрез това е създадено едно особено положение за онези, които излизайки от световните връзки, намират своя път в Антропософското общество. Някой може да влезе в други обединения, винаги е можел да влезе в такива обединения; за целта не е нужно съдбата му да бъде засегната особено дълбоко.
към текста >>
И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен
стремеж
към духовното в смисъла на Михаил.
Чрез походите на Александър Велики тогава станаха извънредно много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо. Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управляваше космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята. Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса.
И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил.
Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма. Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек. Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.
към текста >>
404.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен
стремеж
към духовността на антропософията.
Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват. Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения. Виждаме един чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т. н.: Те са това, което са, с абсолютна самопонятност. Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го мисли сериозно.
Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен стремеж към духовността на антропософията.
Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора.
към текста >>
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям
стремеж
да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма.
Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>
И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат
стремеж
към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа.
Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане.
И всъщност - наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно - при гледането на това противоречие наред с този факт ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа.
Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.
към текста >>
405.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен
стремеж
да прекарат своя живот сред антропософското движение.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен
стремеж
честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
към текста >>
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен
стремеж
, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее
стремеж
да напредва с антропософското учение.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.
към текста >>
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си
стремеж
да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
към текста >>
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си
стремеж
душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение.
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на месец септември, ще продължим тези разглеждания. Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество.
към текста >>
406.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен
стремеж
към антропософското движение.
Ние можем да насочим поглед върху тези души. Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа. Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил.
Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
към текста >>
407.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със
стремеж
към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
Защото всъщност в антропософското движение се намират два вида души. Голям брой от тези души са живели в онези течения, които са били, така да се каже, официалните християнски течения през първите столетия; те са минали през тези течения, изпитали са всичко онова, което е дошло в света като християнство, а именно през времето на император Константин и през непосредствено следващите времена.
Именно между тези, които тогава с извънредно голяма честност са се присъединили към християнството, които с вътрешно задълбочаване са приели християнството, има такива души, които днес се намират в Антропософското общество със стремеж към разбиране на християнството; не точно християни, които просто са следвали движения като това на император Константин, а повече онези християни, които претендираха да минават за истински християни, които бяха разпределени по различни секти.
Християнски секти с вътрешно задълбочаване обединяваха много от душите, които днес честно влизат в антропософското движение - понякога от подсъзнателните импулси, които горното съзнание в много отношения. даже тълкува погрешно
към текста >>
И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпничество е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един
стремеж
да обхване християнството, който
стремеж
той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус.
Когато се запознаем с това, което е живеело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е живяла тази личност по-нататък. Защото това е една твърде особена индивидуалност, една индивидуалност, за която трябва да кажем: - Той би бил много по-подходящ от Константин, много по-подходящ от Хлодвиг, много по-подходящ от други, за да подготви пътищата на християнството! Това беше заложено в неговата душа. Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно праволинейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в човечеството след Тайната на Голгота.
И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпничество е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един стремеж да обхване християнството, който стремеж той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус.
Случва се понякога именно една гениална личност да бъде заблудена от безсмислиците на хората. И човек има чувството, че Юлиан всъщност би бил подходящата душа, която да подготви пътищата на християнството, да доведе християнството в пътя, който му е присъщ.
към текста >>
408.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен
стремеж
«към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога.
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния
стремеж
на неговата душа следваше един съвсем особен път.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път.
Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше.
към текста >>
409.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той трябва да събере в себе си всички сили, за да подтисне противоположния
стремеж
.
Платон е грък. Цивилизацията, сред която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска. Ако ми е позволено да се изразя тривиално, бих искал да кажа: Сега той трябва да влезе в тази цивилизация.
Той трябва да събере в себе си всички сили, за да подтисне противоположния стремеж.
Защото в съществото на Платон се крие едно отричане и отхвърляне на прозаично-трезвото, римското, юридическо римското, всъщност едно отблъскване на всичко римско.
към текста >>
За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен
стремеж
постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено.
Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм. Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго. И пред моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран.
За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено.
към текста >>
410.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И моят
стремеж
през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.
И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.
към текста >>
411.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен
стремеж
.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж.
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило.
към текста >>
412.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази душа имаше много повече вътрешния
стремеж
да се задълбочи вътрешно.
Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно отношение, тази душа пое един друг път. Тази душа не желаеше да постигне още по-голям блясък, когато премина през вратата на смъртта.
Тази душа имаше много повече вътрешния стремеж да се задълбочи вътрешно.
Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната следваща инкарнация да я отведе на Запад. Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно. Това трябваше да се прояви в една следваща инкарнация. Обширната, обемна научност трябваше да се прояви. Тя се прояви.
към текста >>
413.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският
стремеж
, антропософското духовно течение.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг.
В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>
414.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие
стремеж
към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има
стремеж
всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем.
Какво обаче се изгонва от човека, какво се умъртвява в него, когато той бива учен да пише и чете по съвременния начин, това не може да се прецени, когато има стремеж всичко да се преценява само материалистически, да се живее в света само с обикновеното съзнание.
към текста >>
415.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен
стремеж
в душата на човека?
Какво в края на краищата искат тези младежки движения? Да, те искат да опознаят този облакообразен човек, който се проявява там след половата зрялост, който живее в човека. Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване?
Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека?
Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот. Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост. В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
416.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен
стремеж
да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят. Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
417.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен
стремеж
, доколкото този
стремеж
не беше завладян от арабизма.
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността.
И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма.
към текста >>
тези, които днес изпитват
стремеж
да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих.
Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области. Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини. И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество.
тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих.
към текста >>
418.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Този
стремеж
към Антропософията е резултатът на това школуване.
Този стремеж към Антропософията е резултатът на това школуване.
И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва:
към текста >>
419.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният
стремеж
, той да бъде истински антропософ.
С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел.
В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ.
Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска.
към текста >>
420.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния
стремеж
да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето.
И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето.
Цялата легенда на Граала диша смисъла на това, което аз току що изказах.
към текста >>
421.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен
стремеж
, имат този
стремеж
от най-вътрешната част на тяхното същество.
Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество.
към текста >>
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен
стремеж
стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин
стремеж
е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
към текста >>
Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен
стремеж
, да слязат отново скоро на Земята.
Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи.
Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
към текста >>
422.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски
стремеж
тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот.
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
към текста >>
423.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен
стремеж
и заблуждават ученика.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>
424.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човешкият
стремеж
.
Човешкият стремеж.
Човек да внимава да не върши нищо, което не е по силите му, но също така да не пропуска нищо, което се намира в неговите сили и възможности.
към текста >>
425.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чрез силата на този мой
стремеж
.
Чрез силата на този мой стремеж.
към текста >>
426.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този
стремеж
ни е изпълвал вече от няколко живота.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище. До тук не сме достигнали по някаква случайност.
Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота.
Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него. Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура. Тя ще бъде много по-духовна. Духовното тяло ще бъде много по-развито.
към текста >>
427.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя
стремеж
и на своето поведение.
След известно време настъпва друго значително събитие.
Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение.
Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни. Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма.
към текста >>
428.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Издигащият се от дълбините на душата
стремеж
към Духа трябваше да бъде изразен чрез действащи лица.
В четирите Мистерийни драми Рудолф Щайнер даде драматична форма на своите познания. Духовното познание стана сценично изобразена форма, изживяна на сцената от хората.
Издигащият се от дълбините на душата стремеж към Духа трябваше да бъде изразен чрез действащи лица.
към текста >>
429.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нашият
стремеж
ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание.
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време.
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята.
към текста >>
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия
стремеж
, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа
стремеж
трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя
стремеж
.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души.
Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
430.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
и духовен
стремеж
във връзка със световното
и духовен стремеж във връзка със световното
към текста >>
Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния
стремеж
на онези времена, ще открием между другото духовния
стремеж
на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.
Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.
към текста >>
431.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан
стремеж
да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля.
Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано.
Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля.
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм. Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
към текста >>
432.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Колкото и радостен да е обаче споменатият
стремеж
на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив.
Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив.
Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение. Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти. При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време.
към текста >>
Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки
стремеж
в схващането на вечните първообрази на нещата.
Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия. Но те трябва да бъдат илюзия, защото иначе не биха били истински творения на изкуството. Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството. Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе.
Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата.
Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата.
към текста >>
Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят
стремеж
, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво".
Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте.
Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво".
С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото. Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява. Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
към текста >>
обаче би било един погрешен
стремеж
, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност.
обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
към текста >>
Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ
стремеж
.
Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия.
Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж.
към текста >>
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски
стремеж
на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
433.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като
стремеж
, че видението не излиза наяве.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението.
Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>
Този
стремеж
към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно.
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно.
И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното. Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа. Обаче това е само едното.
към текста >>
И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният
стремеж
към визионерното.
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно. И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението.
И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното.
Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа. Обаче това е само едното. И когато пребродим художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа.
към текста >>
Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим
стремеж
към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа.
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно. И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното.
Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа.
Обаче това е само едното. И когато пребродим художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа.
към текста >>
Произходът, за който сега току що говорих, се крие в определено устройство на човешката душа, в нейния
стремеж
да има видения като свободно издигаща се нагоре представа.
Но съществува също един друг произход на художественото.
Произходът, за който сега току що говорих, се крие в определено устройство на човешката душа, в нейния стремеж да има видения като свободно издигаща се нагоре представа.
Другият произход се крие в това, че в самата природа са омагьосани тайни, които могат да бъдат намерени само тогава, когато човек се задоволи не да предполага научно това не е нужно в случая -, а да чувствува, кои са всъщност по-дълбоките тайни на разпространяващата се около нас природа.
към текста >>
Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен
стремеж
да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота.
Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>
434.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява
стремеж
към едно духовно отношение между човека и предмета.
Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване.
Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
към текста >>
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува
стремеж
към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот.
Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим. Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот.
Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството.
към текста >>
435.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този
стремеж
бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
436.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен
стремеж
е неподходящ за проникването в духовната област.
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност.
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
към текста >>
Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит
стремеж
да схващаме света естетически, художествено.
Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит стремеж да схващаме света естетически, художествено.
За целта бих искал да приведа няколко примера. Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание. То живее някак подсъзнанието. Когато някъде имам да посетя някого и влизам в неговата стая, която има червени стени, червени тапети и той идва тогава и ми говори за най-несериозните неща, или въобще не говори никак, тогава аз чувствувам, че тук има една неистина. Това става напълно в чувството, не се превръща в мисъл, но аз чувствувам, че тук съществува нещо неистинно.
към текста >>
437.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния
стремеж
, когато той е ориентиран антропософски.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски.
Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят.
към текста >>
438.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а
стремеж
към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили.
И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада.
Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>
Натурализмът породи един странен
стремеж
: на театралната сцена да се изобразяват само натуралистични събития!
Нека сега да навлезем в областта на поезията. Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху факта, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния свят. Вчера аз подхвърлих, че ако Ханс и Хинц се разхождат на пазара и разговарят, техните движения и реплики винаги ще са много по-изразителни от всичко онова, което впоследствие бихме могли да опишем. И за древните гърци би изглеждало напълно абсурдно, ако поетът започне да описва хората по пазарите или в техните къщи.
Натурализмът породи един странен стремеж: на театралната сцена да се изобразяват само натуралистични събития!
Колкото абсурдна е една живопис, при която нанасяме цветовете не върху съответната повърхност, а направо в пространството, толкова абсурдно е и едно сценично изкуство, в чиито ясно очертани сценични средства ние не съумяваме да вникнем както трябва. Помислете само: ако искаме да сме действително натуралистични, ние не би трябвало да отделяме сцената от залата, където се намират зрителите. Ако действието се разиграва в някаква стая, и това става на сцената, ясно е, че такива стаи, на които липсва една от четирите страни, изобщо не съществуват; през зимата там ние веднага бихме замръзнали от студ. Стаите се правят така, че да са оградени от четирите страни.
към текста >>
439.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев
стремеж
към класицизма.
Неговата смърт се пада на 28 Април 1853. В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел.
Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма.
И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>
Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен
стремеж
, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте.
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията. Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел.
Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте.
Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота.
към текста >>
Този познавателен
стремеж
оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни.
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията. Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик!
Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни.
В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>
440.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Или с други думи: Архитектурата дава израз на първоначалния човешки
стремеж
за това, как душата иска да бъде приета от Космоса!
Или с други думи: Архитектурата дава израз на първоначалния човешки стремеж за това, как душата иска да бъде приета от Космоса!
Намирайки се в един дом, аз трябва да имам и съответните художествени усещания. Моят поглед се плъзга по линиите, повърхностите и така нататък. Защо те са тук? За да ми подскажат, че душата иска да продължи тези линии и с тяхна помощ да се отправи към мировите простори. Обаче там душата иска да бъде защитена от напиращата срещу нея светлина» И ако разгледаме отношението на душата към пространствения Космос, и по-точно как пространственият Космос поема човешката душа, тогава ние стигаме до истинските художествени форми на архитектурата.
към текста >>
441.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Основният
стремеж
на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“.
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение. „Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
към текста >>
442.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния
стремеж
.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики. Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата.
Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж.
В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия
стремеж
на Волята.
Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена.
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята.
Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
443.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Идеята за безсмъртието и несъзнателния
стремеж
на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха.
Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
444.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нервът има непрекъснатия
стремеж
да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости.
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите.
Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости.
(Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>
445.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нашият
стремеж
би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм.
Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието.
към текста >>
446.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вашият
стремеж
отдавна е насочен към истинската същност на човека.
Вашият стремеж отдавна е насочен към истинската същност на човека.
В хода на досегашните лекции и чрез общата педагогика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка. Днес ще продължим по-нататък. Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в педагогиката и психологията.
към текста >>
447.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
На този
стремеж
се противопоставя същинската глава.
Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците. Тяхната природа е тясно вплетена в природата на гърдите. В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници". Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява.
На този стремеж се противопоставя същинската глава.
Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата. Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата. Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53. Човешкият ларинкс е идентичен с човешката глава, само че в този случай тя е смалена и атрофирана; тя не може да бъде изцяло глава, но запазва своята специфична природа, метаморфозирайки в това, което наричаме човешки говор. Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава.
към текста >>
448.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Когато той създава твърде много трудности, тогава се проявява във вътрешния
стремеж
към духа.
Р.Щ.: Учителят работи с меланхоличните деца по следния начин: Меланхоличното състояние се основава на непълно надмощие на обмяната на веществата спрямо духа и психиката на човека. Човекът на сетивата е недуховната част, той е физическия човек» Най-малко физически е човекът на обмяната на веществата. Духовният човек се намира най-вече в организма на обмяната на веществата, но той най-малко се реализира. Организмът на обмяната на веществата трябва да се обработва най-много.
Когато той създава твърде много трудности, тогава се проявява във вътрешния стремеж към духа.
към текста >>
449.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Т.: растенията имат природен
стремеж
към слънцето.
Т.: растенията имат природен стремеж към слънцето.
Цветовете се обръщат към слънцето, дори когато то още не е изгряло.
към текста >>
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия
стремеж
на растението към слънцето.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето.
След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя. При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно. Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н.
към текста >>
450.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният
стремеж
на човека е да построи всичко на върха на личността.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост. Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност.
И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността.
Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление. Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
към текста >>
451.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Този
стремеж
към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката.
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа.
Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката.
Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират. Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение. А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат.
към текста >>
452.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения
стремеж
, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време.
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
към текста >>
Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен
стремеж
, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това!
Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни
стремеж
, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата.
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата.
Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща. Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо. Нека хората ни осмиват и нека казват, че е надменно да вярваме в това, но то е истина. И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме. Тя ще ни проникне като антропософска субстанция.
към текста >>
453.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен
стремеж
.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето.
Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж.
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата. И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото.
към текста >>
454.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
която се проявява като разлика дори само от разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: при човека всички тези сили се проявяват като
стремеж
нагоре.
която се проявява като разлика дори само от разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: при човека всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре.
Това, което е формообразуващо при човека, ще трябва да го констатирате от една определена силова паралелограма, която се получава от същата сила, отиваща нагоре и която сила горилата само външно си присвоява това се вижда от усилието, с което тя се държи изправена, с което тя иска да се държи изправена. Тогава получавам една силова паралелограма, протичаща по тази линия, и тук също (виж рис.4).
към текста >>
455.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ
стремеж
към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува
стремеж
да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното.
Или те са обръщали внимание на произхода: когато са получавали сол от олово, за тях това е било нещо различно от солта от мед. Така че те, макар че са говорили за сол, всъщност са говорили за това, че в тази сол има нещо, което е различно при различните соли, което поради това, че е сол, е земно, но поради това, че е сол, получена да кажем от различни метали, е нещо извънтелурическо и има отношение към най-различни неща в човека нещо, което утре ще характеризираме по-точно. Можем да тръгнем по този път например при получаването на солеобразното в лечебната наука; и по този път, по който сме тръгнали, може да се върви с едно все още много ясно чувство, след като другия път на древните вече е затворен, че човекът действително не е просто епруветка, но е нещо повече. И това е пътя, по който просто се опитваме, чрез приемане на това, което е тук и чрез потенциране на това, което е тук, да бъдат оползотворени силите, залегнали в основата на вече съществуващите субстанции. Това е пътят, който в съществената си част е присъщ на течението на Хаанеман и който бих желал да кажа представлява един вид възход от цялостните медицински стремежи на човека, след като старият път бе вече буренясал, поради това, че хората нищо вече не знаеха за някакви извънтелурически или други връзки.
Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува стремеж да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното.
Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха. Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим.
към текста >>
456.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
При туморните образования съществува съвсем оправдания
стремеж
, изхождайки от един оправдан идеал, да се избягва хирургическия нож.
Виждате ли, не би трябвало просто така да се казва, че е необходимо човек да бъде непременно ясновидец, за да може да се изказва за дейността на етерното тяло в човешкия организъм. Защото, съдейства по много процеси, противопоставящи се на функциите на етерното тяло, ние можем да видим, че етерното тяло по определен начин не функционира, или най-малкото не функционира правилно. И за да достигнем в тази област до общовалидните представи, ще бъде необходимо да разгледаме веднъж всички онова, което е свързано с възпаленията, това, което се развива на основата на възпаленията, а и всичко онова, което е свърза но с туморните образования, и което изхожда от възпаленията, и оттук разрушава човешкия организъм.
При туморните образования съществува съвсем оправдания стремеж, изхождайки от един оправдан идеал, да се избягва хирургическия нож.
Само че този стремеж е все ще неосъществим при това социално положение, което положение трябва да бъде променено; не външното положение, но онова социално състояние, в което се отразява медицината, и по-точно хигиената. Сега става дума за следното, да се намери заместител за това, което ножът на хирурга успява и не успява да стори, което постига в едно известно отношение, но и което не постига. Без съмнения мнозина, просто поради причината, че днес все още не съществува информация за това, ще се застъпят за хирургическия нож, но в мига, в който се появи информация за всичко това, ще се обърнат в обратна посока.
към текста >>
Само че този
стремеж
е все ще неосъществим при това социално положение, което положение трябва да бъде променено; не външното положение, но онова социално състояние, в което се отразява медицината, и по-точно хигиената.
Виждате ли, не би трябвало просто така да се казва, че е необходимо човек да бъде непременно ясновидец, за да може да се изказва за дейността на етерното тяло в човешкия организъм. Защото, съдейства по много процеси, противопоставящи се на функциите на етерното тяло, ние можем да видим, че етерното тяло по определен начин не функционира, или най-малкото не функционира правилно. И за да достигнем в тази област до общовалидните представи, ще бъде необходимо да разгледаме веднъж всички онова, което е свързано с възпаленията, това, което се развива на основата на възпаленията, а и всичко онова, което е свърза но с туморните образования, и което изхожда от възпаленията, и оттук разрушава човешкия организъм. При туморните образования съществува съвсем оправдания стремеж, изхождайки от един оправдан идеал, да се избягва хирургическия нож.
Само че този стремеж е все ще неосъществим при това социално положение, което положение трябва да бъде променено; не външното положение, но онова социално състояние, в което се отразява медицината, и по-точно хигиената.
Сега става дума за следното, да се намери заместител за това, което ножът на хирурга успява и не успява да стори, което постига в едно известно отношение, но и което не постига. Без съмнения мнозина, просто поради причината, че днес все още не съществува информация за това, ще се застъпят за хирургическия нож, но в мига, в който се появи информация за всичко това, ще се обърнат в обратна посока.
към текста >>
457.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това е същественото: хората изгубиха възможността да научат нещо за духовната същност на материалното и затова те се стремят да лекуват духовното като такова, и тъкмо така, както става в психоанализата, където е налице
стремеж
духовното да бъде дирижирано като такова.
Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата. Трябва да успеем да си представим природата отново одухотворена. Защото не намирате ли, че е забележително и изключително показателно за цялата реформа на медицинското мислене, че тъкмо по време на прилива на материализма се появи стремежът в тъй наречените абнормни състояния да се въздействува върху човека с всякакви видове хипноза и внушение? Неща, видимо отдалечени от материалното, възникнаха тъкмо във времето на материализма, и така хората загубиха възможността да узнаят за духовната същност на живака, на антимона, на златото, на среброто.
Това е същественото: хората изгубиха възможността да научат нещо за духовната същност на материалното и затова те се стремят да лекуват духовното като такова, и тъкмо така, както става в психоанализата, където е налице стремеж духовното да бъде дирижирано като такова.
Необходимо е отново да заемат своето място едни здрави възгледи за духовните качества на материята.
към текста >>
458.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъй както вече характеризирах, превръщането на растенията в лудо биле представлява един бесен
стремеж
към превръщане в човек; така бихме могли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от процеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането.
Тъй както вече характеризирах, превръщането на растенията в лудо биле представлява един бесен стремеж към превръщане в човек; така бихме могли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от процеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането.
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото. Това е, което се проявява и при обикновеното микроскопско действие на беладоната само че тогава то става по един объркан начин и е пропито с илюзии както вече казах в началото на тази лекция. Разбира се, ако Вие тласнете човека по посока, в която той няма да премине от състоянието на пробуждане към състояние на будност, при който той остава в състоянието на пробуждане, тогава Вие просто го убивате. Когато се пробужда, човекът винаги е в състояние на жизнена опасност. Само че той така бързо се пробужда, че преодолява тази жизнена опасност.
към текста >>
459.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния
стремеж
към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове.
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>
Само, че този
стремеж
бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта.
Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта.
За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова, което в смисъл на излишество преминава от единия процес в другия. Тъй като Вие си обяснявате някои заболявания чрез определен недостиг на кръвта, с помощта на това, което току що казах, така Вие от друга страна, ако прилагате желязото в достатъчно разреждане, така че да бъде действително сродно с постоянно протичащия процес на хомеопатизиране в горния човек, така Вие винаги ще помагате на организма да преодолява разрушителните процеси, насочващи се отдолу нагоре. Другите метални процеси, идващи в съображение при човека, са, както вече видяхме, заместени от човешките дейности.
към текста >>
460.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Женският пол е по-чувствителен към всичко, което се появява там, и това, което описах като
стремеж
за правилното свързване на аза (от горната и долната система), довежда или до здравия човек или до туберкулозата[4].
В това отношение разликата трябва да се има предвид. Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза. От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен. Същите смущения могат да се появят и при него, но по-слабо.
Женският пол е по-чувствителен към всичко, което се появява там, и това, което описах като стремеж за правилното свързване на аза (от горната и долната система), довежда или до здравия човек или до туберкулозата[4].
Туберкулозата е прякото продължение на всичко, което става неправилно по този начин след седмата година. Тя се проявява едва по-късно, но е усилване на това, което в предишна възраст не е било забелязано в този смисъл.
към текста >>
461.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Цялото има
стремеж
да се издигне от долу нагоре (стрелки жълто).
Целият процес протича от долу нагоре.
Цялото има стремеж да се издигне от долу нагоре (стрелки жълто).
към текста >>
462.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Трябва само да си представите, че този нормален
стремеж
нагоре при цъфтенето на растенията е противоположен на това в човека, което се стреми от горе надолу (виж рис.21).
Някой попита дали има нещо вярно в широкоразпространеното мнение в народа - това наистина почива на нещо реално, което не е достатъчно наблюдавано и затова често се игнорира, - че когато някои жени са в менструация, цветята в тяхното обкръжение увяхват, че те излъчват сили, които действат върху цветята така, че ако ги докоснат, те увяхват. Достатъчно ще бъде, ако погледнете как разгледахме човека, и ще разберете причината за това явление. Спомнете си, че това, което действа в цветето и води до цъфтеж, се стреми отдолу, от Земята нагоре. А това, което в човека следва тази сила на цветята, се стреми от горе надолу. Тук напълно имаме една космологично-органична полярност.
Трябва само да си представите, че този нормален стремеж нагоре при цъфтенето на растенията е противоположен на това в човека, което се стреми от горе надолу (виж рис.21).
към текста >>
463.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като
стремеж
за познание.
Който желае да проследи моето вътрешно усилие и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения.
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за познание.
Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много отношения се осъществи в несъвършен вид.
към текста >>
464.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И когато човешкият
стремеж
към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед.
Това ще рече: пълен застой по отношение на активните проблеми на битието! В същото време когато пролетариата издига научния материализъм в свой жизнен светоглед, аристократичната класа се опитва да проникне в Духа по един неправилен материалистичен начин. И въпреки това пролетариите станаха материалисти, а аристократите спиритисти. Защото ако случайно откриете спиритисти всред пролетариите, Вие веднага ще разберете, че те не са израснали от самата пролетарска среда, а че тук имаме работа с някаква "мимикрия", че тук се подражава, че става дума за нещо като заразяване утре ще говорим тъкмо за него от аристократично-буржоазния елемент. И ако от друга страна откриете материализъм всред аристократите, Вие ще установите как той се мъчи да проникне в най-дълбоките и святи области на Духа, но с неистовото желание да съзре Духа по един земен, по един материален начин; и всичко това израства от онази първична декадентска едностранчивост, която е изначално присъща на човешкото същество и която сега се предава от аристократичния елемент на буржоазния елемент като един вид заразяване.
И когато човешкият стремеж към овладяването на Духа, се чувствува принуден да застине в материята защото тук липсва и съответното училищно образование, когато в копнежа си по Духа, пролетариата е принуден наистина да застине в материята, тогава материализъм се превръща в позиция, превръща се в светоглед.
Пролетариатът превръща материализма в свой основен светоглед например там, където разглежда историята като един механичен, като един материален процес. От своя страна, аристокрацията превръща материализма в спиритизъм, понеже спиритизмът е всъщност материализъм, и той не може да бъде изповядван честно, защото спиритизмът лъже и твърди, че неговите последователи са спиритуални духове. След тези необходими въвеждащи думи, позволете ми утре отново да продължим обсъждането на нашата основна тема.
към текста >>
465.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В нашата Антропософски ориентирана духовна наука решително трябва да се утвърди
стремеж
към истински медицински изследвания, към истинско медицинско изкуство.
Разбира се, в краткото време, отредено за специалните проблеми на лечението, ние бихме могли да загатнем само някои общи положения. От друга страна, бих желал да кажа, че да навлизаме в детайлите на медицинската терапия без да сме изправени пред една тясно специализирана аудитория, какъвто беше случая тази пролет тук е според мен нещо твърде съмнително. Защото от една страна за бъдещето развитие на човечеството ще бъде извънредно необходимо да се запази и предаде целия арсенал от лечебни фактори, така да се каже, цялата последователност и логика на медицината, за да се утвърди в нея едно пълно с доверие отношение между лекар и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински принципи от страна на широките кръгове неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена. Разбира се, от друга страна ще бъде крайно нежелателно, ако в медицинската област се ширят дилетантски и лаически преценки нещо твърде разпространено в нашето съвремие. И аз отново бих желал да изтъкна, че изобщо не е в моите намерения да се насърчава каквото и да е знахарство, или пък неща от този род.
В нашата Антропософски ориентирана духовна наука решително трябва да се утвърди стремеж към истински медицински изследвания, към истинско медицинско изкуство.
И разбира се тук не следва да се предприема атака срещу онези хора, които изхождат от едно, така да се каже безгранично незнание, и се обявяват против всичко, което те наричат школска медици на и т.н.
към текста >>
466.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В човешкия мозък ние имаме един постоянен
стремеж
към образуване на кости.
При това в нервно-сетивната система на човека ние винаги опираме до определени функции, които зависят от фосфора, обаче именно от микроскопичните количества фосфор, намиращи се в човешкия мозък. От друга страна ние можем да проследим тази фосфорна дейност според начина, по който тя задържа нормалното разграждане в процесите на осификацията. Но тези фосфорни процеси, те неизбежно трябва да съществуват в мозъка, в мозъка където непрекъснато се осъществяват процесите на разпад. Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит. И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване.
В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости.
Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира. И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата.
към текста >>
И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния
стремеж
на организма към възникването на рахита.
Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит. И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване. В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости. Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира.
И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита.
Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление.
към текста >>
467.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия
стремеж
към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>
– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и
стремеж
към свобода.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода.
Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>
468.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако доловите
стремеж
към самохвалство, веднага се възползвайте от доверието, което то изпитва към Вас, и се опитайте по някакъв начин да доведете нещата до абсурд.
А сега не пропускайте да отбележите, че подобрявайки почерка си, момчето ще преобрази и цялата си вътрешна конституция.
Ако доловите стремеж към самохвалство, веднага се възползвайте от доверието, което то изпитва към Вас, и се опитайте по някакъв начин да доведете нещата до абсурд.
към текста >>
469.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено
стремеж
за приобщаване към цялото.
Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек. И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка.
Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото.
Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната педагогика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната педагогика. Вие виждате, че и тук трябва да бъде търсена тази жива връзка, изразяваща се също и в това, че до известна степен онзи, който се занимава с лечебна евритмия, следва да е запознат и с основите на самата евритмия. Лечебната евритмия, макар и без да достига някакъв художествен завършек, трябваше да израсне от общото познание на звуковата евритмия. Когато беше дадена лечебната евритмия, поставихме и условието тя да не бъде упражнявана без сътрудничество с лекаря. Всичко това показва как трябва да бъдат приемани нещата, които човек изживява в антропософията.
към текста >>
470.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В своята вътрешна динамика ние имаме непрекъснато един
стремеж
натам или
стремеж
да се отдалечим от там, Това, което се извършва в човека, когато той се стреми към тази нулева точка или се стреми да се отдалечи от нея, това всъщност е
стремеж
да се приближим към една нула или
стремеж
да се отдалечим от една нула.
В живота често, още в ранното детство, бих желал да кажа съществуват преждевременни въздействия, изхождащи от собственото тяло. Това ние забелязваме чрез някои патологични явления у детето: чупливост на костите, но също така и мастни натрупвания у детето; но тази е връзката, която стои отзад. Във всеки миг от своя живот човек или се стреми към тази точка или той бяга от нея. Вие лесно ще видите, че това е един вид нулева точка, един вид хопомохлион, един вид нулева точка, чрез която във времето ние сме застанали между себе си и света.
В своята вътрешна динамика ние имаме непрекъснато един стремеж натам или стремеж да се отдалечим от там, Това, което се извършва в човека, когато той се стреми към тази нулева точка или се стреми да се отдалечи от нея, това всъщност е стремеж да се приближим към една нула или стремеж да се отдалечим от една нула.
Това е нещо, което ние извършваме по посока на нищото. Ние се стремим към точка, където светът вече не действува и където човекът все още не е започнал да действува. Между двете съществува един вид нула. Тук ние имаме нещо в себе си, което е ориентирано към една нула. Това е, което ни прави свободни същества, носещи отговорност.
към текста >>
471.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран
стремеж
към едно себеоткровение.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него.
И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение.
Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания. Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
към текста >>
Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика
стремеж
, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи!
Какво е налице? Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години. Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята. Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах. Какво става след това?
Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи!
Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки. Това е, което наблюдаваме днес. Наблюдавайте мнозина младежи, аз не искам да критикувам това, нещата напълно са оправдани, те съществуват, защото са свързани с това, което е станало през Кали
към текста >>
472.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен
стремеж
, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята.
В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел.
И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята.
При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец. Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
към текста >>
Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му
стремеж
, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното.
Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет. Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир. Това е Фердинанд Раймунд, Раймунд с неговите екстравагантни черти, със неговия огромен талант, който пише драматични съчинения. Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия живот, това той е донесъл от предишни прераждания.
Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното.
Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал. Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот. Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд.
към текста >>
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой
стремеж
да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
В ритмичната система то се изразява чрез това, че в своето въздействие достига до физическото. Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
473.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В това, което произхожда от излъчващия се нагоре
стремеж
, ние виждаме да действува първоначално непосредствено на горе в света, виждаме да действува онова, в което съвместно се изявяват слънчевите сили и силите на Венера, а там, където цветовете се развиват надолу, превръщайки се в листа, въздействувайки отвън, ние откриваме Меркуриевите сили.
Сега да погледнем по-нататък. Казваме си: Слънцето е навсякъде, където растението се е устремило лъчезарно нагоре към висините. Нагоре то отново се разширява, разгръща се на ширина, образува периферия.
В това, което произхожда от излъчващия се нагоре стремеж, ние виждаме да действува първоначално непосредствено на горе в света, виждаме да действува онова, в което съвместно се изявяват слънчевите сили и силите на Венера, а там, където цветовете се развиват надолу, превръщайки се в листа, въздействувайки отвън, ние откриваме Меркуриевите сили.
Ако искаме да разберем устройството на растението в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий. Това е от едната страна.
към текста >>
474.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И едно последствие на този
стремеж
към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа.
Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
Обаче срещу този
стремеж
към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този
стремеж
не само върху неживата природа, но и върху други области.
Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие.
Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области.
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този
стремеж
към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области.
Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
475.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия
стремеж
към едно такова съждение *.
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка. Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения.
Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *.
/* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/. И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота? Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
Зад това, от което вчера аз изходих като модерен
стремеж
към един механистичен-математически светоглед и зад разрушаването на този светоглед, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия смисъл върху границите на природопознанието.
Зад това, от което вчера аз изходих като модерен стремеж към един механистичен-математически светоглед и зад разрушаването на този светоглед, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия смисъл върху границите на природопознанието.
към текста >>
476.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален
стремеж
всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот.
Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай.
Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот.
Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
477.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява
стремеж
да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този
стремеж
много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата.
Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
към текста >>
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен
стремеж
, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза.
към текста >>
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този
стремеж
да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
Само вътрешната самородна природа на Ницше беше тази, която не го вкара в онова, което патологът нарича патологическо съмнение. Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което след това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения.
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
към текста >>
От една такава гледка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния
стремеж
към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията.
От една такава гледка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния стремеж към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията.
Аз не се колебая да изнеса тук моето лично чувство – но за мене това беше един от онези моменти, които могат да се изтълкуват също и по Гьотев начин. Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде. Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията. И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
към текста >>
И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като
стремеж
в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
От една такава гледка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния стремеж към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията. Аз не се колебая да изнеса тук моето лично чувство – но за мене това беше един от онези моменти, които могат да се изтълкуват също и по Гьотев начин. Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде. Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията.
И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
към текста >>
478.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато мъдрецът излизаше от своя
стремеж
към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото.
към текста >>
Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия
стремеж
по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове.
Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>
От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен
стремеж
към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото. Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал. А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия.
От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм.
Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи. Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
към текста >>
479.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен
стремеж
към астрономическото знание.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността.
към текста >>
480.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Гьоте, както вече казах, е чувствал особен
стремеж
към поезията, към писане на своите произведения сутрин.
Гьоте, както вече казах, е чувствал особен стремеж към поезията, към писане на своите произведения сутрин.
Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо средство, което по своята природа най-малко от всичко непосредствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното. Гьоте се е стимулирал с вино. В това отношение той е бил изобщо слънчев човек. Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот. При Шилер или Байрон е било обратно.
към текста >>
481.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си
стремеж
към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас.
Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род. А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>
482.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма
стремеж
, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността. Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид.
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление.
И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
483.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава
стремеж
към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
към текста >>
484.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Би било особено важно, от такива лекции да произлезе
стремеж
.
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа преди всичко в методологична посока. Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане.
Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж.
Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно. Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално. И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега. По такъв начин от светлината, топлината и така нататък, могат да се извлекат и други действия, невиждани досега, доколкото явленията не са били приближавани така, че напълно да се разкрият.
към текста >>
За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до
стремеж
в експериментална посока, особено в експериментално отношение.
Това исках да ви кажа в заключение.
За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение.
Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него.
към текста >>
485.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен
стремеж
в нашата епоха.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен стремеж в нашата епоха.
В тези книги е намерило отражение всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
486.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим
стремеж
, който положителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост.
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно познание на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце. Това изследване и тази критика са били направени много пъти и от различни гледни точки.
Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим стремеж, който положителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост.
Впрочем Рудолф Щайнер загатва за тези нови пътища накрая на тези сказки.
към текста >>
487.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес хората имат явен
стремеж
да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в смисъла, който ние даваме днес на тези думи. Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят. Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната наука.
Днес хората имат явен стремеж да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
към текста >>
488.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Бъркли е решителен противник на новия начин на мислене на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния"
стремеж
.
Бъркли е решителен противник на новия начин на мислене на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния" стремеж.
към текста >>
489.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи
стремеж
за делене, започва смъртта.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта!
В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
към текста >>
490.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този
стремеж
се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди. Напротив, и като едно последствие от всичко, което беше донесъл 15-ия век, в 20-ия век се прояви стремежът за приближаване на човека към животното, не за да се търси подробните точки, които ги различават едно от друго, а за да се покаже тяхното дълбоко родства.
Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
към текста >>
491.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Но ще се забележи, че вътрешно инертните хора имат винаги
стремеж
да вършат и да повтарят същите действия.
Явно това е едно нереално, идеално състояние, което човек може да постигне в много слаба степен.
Но ще се забележи, че вътрешно инертните хора имат винаги стремеж да вършат и да повтарят същите действия.
към текста >>
Накратко, проявява се по този начин един
стремеж
да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят.
към текста >>
492.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен
стремеж
да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този
стремеж
да станат чисти кристали в домакинството на природата става по-силен.
Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен стремеж да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този стремеж да станат чисти кристали в домакинството на природата става по-силен.
Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението. Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията.
към текста >>
493.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всички те имат особен
стремеж
да задържат в областта на листата плодообразуването, което при другите растения се изнася нагоре.
Как действат тези пеперудоцветни растения може да се види.
Всички те имат особен стремеж да задържат в областта на листата плодообразуването, което при другите растения се изнася нагоре.
Плодът иска да се оформи преди цъфтенето. Всички пеперудоцветни имат тенденцията да образуват плод преди да са цъфнали. Причината е, че това което се проявява чрез азота, се задържа близо до земята те пренасят азотообразното (астралността, която е свързана с цъфтенето и плодообразуването, бел пр.) към земята. При тези растения азотообразното се насочва към почвата по-силно, отколкото при други растения, където то се развива на по-голямо разстояние от земята. Пеперудоцветните растения оцветяват листата си малко по-тъмно от обикновеното зелено.
към текста >>
494.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен
стремеж
.
Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж.
Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по биодинамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие. Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение. Това важи не само за практикуващите.
към текста >>
Следователно тук няма
стремеж
за подробен коментар.
Затова тук ще се направи опит да се облекчи разбирането на непредубедения читател в смисъла на едно въведение. Основанията обикновено ще бъдат представени накратко, но ще бъде посочен техния източник. За да се удаде това, обемът трябва да позволи, книгата да може да се прочете и от много заетите хора.
Следователно тук няма стремеж за подробен коментар.
Само ще се опитам да изясня какво е имал предвид Рудолф Щайнер при такива места, които ми изглеждат особено важни или особено трудни. За това ще бъдат търсени връзки между самите лекции, а понякога също и връзката с други изказвания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният
стремеж
за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
към текста >>
495.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като
стремеж
да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества.
към текста >>
496.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но в етерното тяло веднага възниква
стремеж
да се разпространи по целия свят.
Какво значи това? Това значи, че ние извличаме етерното тяло навън. Още щом извлечем етерното тяло, ние веднага трябва да умрем, доколкото именно то ни позволява да живеем. Да умрем, означава преди всичко да извлечем нашето етерно тяло от физическото тяло. Физическото тяло започва сега да гори истински, защото вътре в него вече няма етерно тяло.
Но в етерното тяло веднага възниква стремеж да се разпространи по целия свят.
Човек след смъртта има спомени, защото те са свързани с етерното тяло, както вече съм ви казвал. Етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Затова за няколко дни този спомен, тази памет изчезва. И така, отначало човек за няколко дни има спомен за своя последен земен живот, подобно на това, както става при давещия се. Неотдавна ви обяснявах това.
към текста >>
497.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние нямаме и астрално тяло, нямаме страстния
стремеж
към физическото тяло.
Но сега, след смъртта, ние вече нямаме физическо тяло. Етерно тяло ние също повече нямаме.
Ние нямаме и астрално тяло, нямаме страстния стремеж към физическото тяло.
Ние въобще имаме само «аз» и този «аз» забелязва сега, че той няма тяло; тогава той започва да се запознава с всичко това, което е необходимо за тялото.
към текста >>
Този
стремеж
у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
498.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разбира се, при гъсеницата това не става, но
стремеж
към това има и тя.
Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това?
Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя.
Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може.
към текста >>
Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има
стремеж
, има воля към светлината.
Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят.
Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината.
Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>
499.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да, ако няма
стремеж
да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание.
А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко.
Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание.
към текста >>
500.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля,
стремеж
да придобие хексагонална форма като кристал.
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата.
Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал.
Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>
Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този
стремеж
; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.
Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластелин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходимостта.
Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.
към текста >>
501.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този
стремеж
.
Господа, това е страшно и величествено! Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни. Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки.
В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж.
Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят. Заради тяхното превъплъщение ние трябва да им предоставим друг кошер. Това е нещо, символизиращо превъплъщението на човека.
към текста >>
502.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само
стремеж
да се спечелят пари.
Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни. Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля.
Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари.
Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба. Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек. Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но. Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.
към текста >>
503.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На тази почва се появява
стремеж
да се придаде известен смисъл на това, което е съществувало в древността и тогава е имало напълно реален смисъл.
На тази почва се появява стремеж да се придаде известен смисъл на това, което е съществувало в древността и тогава е имало напълно реален смисъл.
Днес в някои страни, например във Финландия, се срещат хора в старинни одежди. Това са тези, които искат особено да подчертаят националната си принадлежност; те се появяват в древни одежди, които са били забравени, но сега ги възраждат.
към текста >>
504.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в
стремеж
към световно господство.
Виждате ли, господа, казвал съм ви, че например в манастирите, а също така и в първите университети, е съществувало много от това, което се отнася към древната наука, така че там християнството го свързвали с тази древна наука. Това, което било получено от древната звездна мъдрост, астрологията, което по-късно в Европа съвсем изчезнало, идвало от Ирландия. От Рим всъщност се е разпространявал само култът. Едва по-късно, когато Средна Европа се обърнала към Евангелието, то допълнило култа. Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия.
Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство.
Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали. Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали. Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост. У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество. Събитията се развивали по доста забележителен начин.
към текста >>
505.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Отначало намерението да се запознаят с християнството, да го изучат бил вътрешен
стремеж
.
Тук (показва рисунката - Рис. 9) се образувало братство, получило името «Моравски братя». Какво са търсели тези братства? Тези братства казвали: от Рим не се разпространява истинското християнство. Християнството е такова, че с него трябва отначало да се запознаеш, с него трябва да се запознаеш посредством вътрешния живот.
Отначало намерението да се запознаят с християнството, да го изучат бил вътрешен стремеж.
Едва по-късно започнали да казват: трябва да се изучава Евангелието. Но и едното, и другото имали един източник.
към текста >>
506.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил
стремеж
на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората.
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
към текста >>
507.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Представете си какво би било в случай, че римляните просто бяха завладели Палестина, убивайки хората, които са искали да убият, и евреите още тогава биха имали намерение или
стремеж
да се смесят с другите народи?
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да разглеждаме като цяло както формата, така и характерът на това изгнание. Еврейският народ, живял по времето на Христа, сред който Христос умря, е живял в обкръжението на съвсем друг народ, сред римляни.
Представете си какво би било в случай, че римляните просто бяха завладели Палестина, убивайки хората, които са искали да убият, и евреите още тогава биха имали намерение или стремеж да се смесят с другите народи?
Какво би станало в този случай? Римляните биха завоювали Палестина, избивайки част от евреите, други биха били, както се казва днес, тъй като това се прави навсякъде, изселени и биха могли да живеят някъде на друго място.
към текста >>
Но евреите са нямали нито намерение, нито
стремеж
да се смесват с другите.
Но евреите са нямали нито намерение, нито стремеж да се смесват с другите.
Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други. Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди. В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание. Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание. Това стои в целия характер на еврейството.
към текста >>
Този
стремеж
на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание.
Но евреите са нямали нито намерение, нито стремеж да се смесват с другите. Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други. Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди. В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание.
Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание.
Това стои в целия характер на еврейството. Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост. Но това е ставало почти повсеместно! Когато други хора са се смесвали с останалите, нищо подобно не се забелязвало. В характера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират.
към текста >>
508.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният
стремеж
на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки.
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки.
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж.
към текста >>
Но вие знаете, че страстният
стремеж
на някои хора отива още по-далеч.
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки. Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата!
Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч.
Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките! При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на социалния въпрос.
към текста >>
Тогава у хората би се появил забележителен
стремеж
.
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки. Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца.
Тогава у хората би се появил забележителен стремеж.
Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките! При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на социалния въпрос. Ако действително маймуните стават за детски бавачки, могат да се появят и брошури за решение на социалния въпрос с помощта на масово развъждане на маймуни!
към текста >>
НАГОРЕ
