Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
95
резултата от
74
текста с части от думите : '
Страници
'.
1.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И на
страници
те на настоящия труд може да се прочете: "Тези разсъждения са, които ме заставиха да отхвърля като невъзможна всяка теория върху природата, която излиза вън от областта на възприемания свят, и да търся само в сетивния свят единствения обект на естествената наука." Същото намираме изразено и в лекцията на Оствалд*/*Оствалд, цит.
Фактически това формално предположение ни служи само за да съединим общите факти на химическите процеси, особено стехиометричните закони на измерването, с действителното понятие на една неразбрана в себе си материя.
И на страниците на настоящия труд може да се прочете: "Тези разсъждения са, които ме заставиха да отхвърля като невъзможна всяка теория върху природата, която излиза вън от областта на възприемания свят, и да търся само в сетивния свят единствения обект на естествената наука." Същото намираме изразено и в лекцията на Оствалд*/*Оствалд, цит.
на др. място стр.12 и следв./: "Но каква опитност имаме ние за физическия свят? Явно само това, което нашите сетивни органи позволяват да стигне до нас от него." "Да поставя в определено отношение действителностите, доказуеми и измерими величини помежду им, така че, когато са дадени едните, да могат да бъдат изведени другите, тази е задачата на науката и тя не може да бъде решена поставяйки на основата някакъв хипотетичен образ, а само чрез доказването на взаимните отношения на зависимост на измерими величини." Когато се абстрахираме от това, че Оствалд говори в смисъла на един природоизследовател на съвременността и затова не вижда в сетивния свят нищо освен доказуеми и измерими величини, неговият възглед отговаря напълно на моя, така както аз го изразих в изречението: "Теорията трябва да се разпростира върху.....възприемаемото и да търси сред това възприемаеми връзки."
към текста >>
2.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Това той доказва няколко
страници
по-нататък и с думите: „Ние не долавяме причините, които обуславят нашата воля, и затова смятаме, че тя изобщо не е причинно обусловена."
Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства. Изтъква се, че причина за извръщането (на магарето) несъмнено било желаенето, но то самото било безусловно; то било някакво абсолютно начало." Тук отново постъпките на човека, при които той има съзнание за причините на своите действия, просто се подминават, защото Ре заявява: „Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето." За наличието на действия, и то не на магарето, а човешки, при които между нас и действието стои осъзнатият мотив, Ре - както може да се заключи от тези думи - няма представа.
Това той доказва няколко страници по-нататък и с думите: „Ние не долавяме причините, които обуславят нашата воля, и затова смятаме, че тя изобщо не е причинно обусловена."
към текста >>
3.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите
страници
, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература.
Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.
За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това. Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело.
към текста >>
4.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Целта е на тези
страници
да бъде представена една „Философия на свободата".
Как философията като изкуство се отнася към свободата на човека, какво представлява тази свобода и дали ние сме приобщени към нея, или можем да се приобщим - това са основните въпроси в моя труд. Всички останали научни сведения фигурират в него само за да внесат в крайна сметка яснота по тези въпроси, които според мен са извънредно близки на хората.
Целта е на тези страници да бъде представена една „Философия на свободата".
към текста >>
5.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички
страници
и ще чуят всяка дума, която той е казал.
Фридрих Ницше се определя като самотен мислител и приятел на загадките7, като несвоевременна личност. Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е участта на ходещия по собствени пътеки. Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“. Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше.
„Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал.
Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед. Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има „последователи“. Той слага в устата на своя „Заратустра“ следните думи: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене.
към текста >>
6.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
В следващите
страници
ще проучим, дали в човешкия живот не съществува нещо, което да ни позволи да извлечем от тази "възможна" представа, една конкретна действителност.
Не би ли могло също така и съхраненото във външния свят носещо вече "азов" характер да очаква приближаването си към човешката душа, само че отвън, както и спомените се връщат към нея, само че отвътре? Тук поставяме само един въпрос защото, несъмнено, би могло да се получи така, че подтикът, приближаващ "азовите" последици от едно действие до човешката душа, да не се появи никога. Но че съществуват такива последствия и че те определят отношението на света към "Азът", това веднага се проявява към една напълно възможна представа, стига внимателно да проследим горните разсъждения.
В следващите страници ще проучим, дали в човешкия живот не съществува нещо, което да ни позволи да извлечем от тази "възможна" представа, една конкретна действителност.
към текста >>
7.
04. СТЕПЕНИ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но следващите
страници
съдържат само това, което е позволено да се изнесе в писмен вид.
Следващите описания се отнасят до едно духовно обучение, чиито име и същност са ясни за всеки добросъвестен окултен ученик. Те засягат трите степени, чрез които обучението води ученика до една от разновидностите на посвещението.
Но следващите страници съдържат само това, което е позволено да се изнесе в писмен вид.
към текста >>
Тези указания се отнасят към съдържанието на следващите
страници
, приблизително както строгата и прецизна система на преподаване се отнася към случайно придобити знания.
Става дума за известни указания, които са извлечени от едно много по-дълбоко учение. В самото окултно обучение цари строго определена последователност. Част от указанията се стремят да издигнат човешката душа до съзнателната връзка с духовния свят.
Тези указания се отнасят към съдържанието на следващите страници, приблизително както строгата и прецизна система на преподаване се отнася към случайно придобити знания.
И все пак сериозното и упорито спазване на препоръките, които даваме тук, може да приближи всеки до истинското окултно обучение.
към текста >>
За по-голяма яснота, в следващите
страници
ще разгледаме трите степени една след друга.
Впрочем далеч не е необходимо, тези три степени да бъдат преминати в такава последователност, че първата от тях да е изцяло постигната, преди да са започнати втората и третата. В някои неща човек може да се доближава до просветлението и посвещението, докато спрямо други да е още в степента на подготовка, преди да настъпи някакво просветление. По отношение на други неща, е необходимо просветление, преди да настъпи посвещение.
За по-голяма яснота, в следващите страници ще разгледаме трите степени една след друга.
към текста >>
8.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Още в първите
страници
четем: "Писмена система".
Когато чрез своите опитности душата прониква в свръхсетивните области, оказа се, че тези опитности са от такова естество, че не могат да бъдат описани със словесни изрази, до които прибягваме за да опишем изживяванията в сетивния свят. При описанието на свръхсетивните опитности често забелязваме едно разминаване между словесния израз и свръхсетивния факт. Трябва да се разбере, че някои изрази са само един вид символ, който загатва за по-дълбоката природа на нещата.
Още в първите страници четем: "Писмена система".
Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език. Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития. И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност. Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост.
към текста >>
9.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко
страници
от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни.
И той би могъл да стигне до следното заключение: „Учудващо е как в наше време изобщо са възможни подобни твърдения. Тук има една игра с най-прости естественонаучни понятия по начин, показващ смайващо непознаване на елементарни научни факти. Авторът употребява понятия, като напр. „топлина", по начин, какъвто може да си позволи само човек, който не е чул нито дума за съвременната физика. Всеки, който познава макар и най-бегло тази наука, би могъл да му покаже, че изнесеното от него не заслужава да се нарече дори дилетантство, защото може да се окачестви направо като абсолютно невежество..." Биха могли да се приведат още много подобни оценки.
Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни.
Най-добре е тези измислици да бъдат поставени наред с други куриози, които можем да срещнем днес"
към текста >>
10.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В следващите
страници
ще опишем състоянията през които според свръхсетивното познание е минала Земята в хода на своето развитие.
Свръхсетивните факти могат да бъдат изследвани само чрез свръхсетивното възприятие; но след като са вече изследвани и съобщени от Тайната Наука, те могат да бъдат разбрани от обикновеното мислене, стига то да е съхранило своята непредубеденост.
В следващите страници ще опишем състоянията през които според свръхсетивното познание е минала Земята в хода на своето развитие.
Ще проследим метаморфозите на нашата планета до онова състояние на живота, в което тя се намира днес. Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес. В този смисъл, когато говорим за „логика" не смятаме, че едно описание на свръхсетивното изследване не би могло да съдържа логически грешки. За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване.
към текста >>
В следващите
страници
ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили.
Разбира се, в тази книга не се посочват всички подробности, които свръхсетивното познание може да посочи за развитието на Земята. Далеч от подобно намерение бяхме още, когато споменахме, че скритите сили могат да бъдат издирени навсякъде в техните видими действия. Напротив, всичко в света може да стане ясно и понятно, само ако човек го разглежда в светлината на Тайната Наука.
В следващите страници ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили.
към текста >>
Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните
страници
.
Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните страници.
Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения. Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин. За да ги опознае, човек трябва да е усвоил известна способност за разграничаване на нещата, която се простира в рамките на ежедневния живот. Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек.
към текста >>
Нека това се има предвид в следващите
страници
.
Ако бихме искали да изразим съвсем точно вътрешното изживяване на духовния изследовател, вместо: „Сатурн е бил обкръжен от атмосфера", би трябвало да кажем: „Когато извиква пред себе си Сатурн, свръхсетивното съзнание се оказва пред една Сатурнова атмосфера" или „пред такива и такива Същества". Подобен стилов обрат би трябвало да е разрешен, защото той се използва и при описанието на обикновените сетивни възприятия.
Нека това се има предвид в следващите страници.
Впрочем, това се подразбира и от самия характер на разглежданите събития.
към текста >>
Преизпълненото с мъдрост етерно тяло е първата заложба на това, което в предишните
страници
описахме като „Разсъдъчна Душа" при съвременния човек, докато пробуденото от „Духовете на Движението" астрално тяло е първия зародиш на „Сетивната Душа".
Благодарение на това „Духовете на Мъдростта" могат да упражнят едно изключително важно действие. Те влагат в него мъдростта, одушевяват го с мъдрост. Така той става в известен смисъл една самостоятелна душа. Към влиянията на тези Същества се прибавят и тези на „Духовете на Движението". Те действуват предимно върху астралното тяло и то така, че то започва да пробужда в себе си с помощта на споменатите Същества една душевна подвижност и едно преизпълнено с мъдрост етерно тяло.
Преизпълненото с мъдрост етерно тяло е първата заложба на това, което в предишните страници описахме като „Разсъдъчна Душа" при съвременния човек, докато пробуденото от „Духовете на Движението" астрално тяло е първия зародиш на „Сетивната Душа".
И понеже всичко се извършва в условията на растяща самостоятелност на човешкото същество, тези начални заложби на Разсъдъчната и Сетивната Душа се явяват като израз на „Духа-Себе". Нека не се заблуждаваме с мисълта че в този период от развити ето „Духът-Себе" е нещо отделно, наред с Разсъдъчната и Сетивната Душа. Последните две са само израз на „Духа-Себе", а той представлява тяхното единство и хармония.
към текста >>
Всички събития, за които става дума тук и на следващите
страници
, се разиграват в течение на огромни периоди от време.
Минералното царство на Земята също възникна чрез отделяне в хода на човешкото развитие. Минералните, форми са онези, които останаха втвърдени, след като Луната се отдели от Земята. Към тези форми се усещаше привличана само онази част от душевния свят, която беше изостанала на Сатурновата степен, следователно тази, на която беше присъщо да образува физически форми.
Всички събития, за които става дума тук и на следващите страници, се разиграват в течение на огромни периоди от време.
Тук не можем да обсъждаме подробности, свързани с определянето на тези периоди.
към текста >>
11.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Върху последното състояние ще говорим накратко в следващите
страници
.
В днешната степен от своето развитие, обикновеният живот на човека включва три душевни състояния: Будност, сън и сънуване.
Върху последното състояние ще говорим накратко в следващите страници.
Сега ще разгледаме двете основни и редуващи се състояния: будността и съня. До познания за висшите светове човек успява да се издигне, ако придобие, освен будността и съня, едно трето душевно състояние. Докато човек е буден, душата е от дадена на сетивните впечатления и на поражданите от тях представи. По време на съня, сетивните впечатления замлъкват, но наред с това душата загубва и съзнанието.
към текста >>
В следващите
страници
доколкото това е възможно в тази книга трябва да говорим и за средствата, чрез които може да се постигне необходимото за този вид изследване състояние на съзнанието.
В предходните глави бяха направени някои съобщения върху висшите светове.
В следващите страници доколкото това е възможно в тази книга трябва да говорим и за средствата, чрез които може да се постигне необходимото за този вид изследване състояние на съзнанието.
към текста >>
То настъпва, когато ученикът е организирал своите вътрешни изживявания по начина, който ще бъде описан в следващите
страници
.
Спрямо всичко останало трябва да властва споменатата свобода на изживяванията. Едва след като ученикът постигне способността да заличава съответните образи, той навлиза в реалния духовен свят. На мястото на заличените образи идва нещо ново и в него той разпознава истинската духовна действителност. Той чувствува как от цялата неопределеност израства нещо конкретно. От това себевъзприятие следва по-нататъшната крачка, изразяваща се в наблюдение на външния душевно-духовен свят.
То настъпва, когато ученикът е организирал своите вътрешни изживявания по начина, който ще бъде описан в следващите страници.
към текста >>
12.
ПРЕДГОВОР
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В следващите
страници
е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество.
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество.
Записките принадлежат на определени слушатели, които са добре запознати с Духовната Наука или Теософията. Разбира се, последното е една естествена предпоставка за тези лекции. Те са изградени върху основните положения, дадени в моите книги „Теософия" и „Тайната Наука". И ако тази малка книжка, съдържаща споменатите лекции, попадне в ръцете на човек, комуто липсват горните предпоставки, тя би могла да му се стори като сбор от куриозни разсъждения на една пълна фантастика. Посочените книги разкриват научните основи на всичко, изложено тук.
към текста >>
13.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите
страници
той няма да намери никакви практически указания.
Единството на целия социален организъм ще възникне чрез самостоятелното развитие на неговите три съставни части. Книгата показва как ефективността на оборотния капитал, средствата за производство и основните средства може да нарасне чрез взаимодействието на трите съставни части.
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Но ако иска да обедини хората според новите изисквания на нашето време и по начин, който позволява най-доброто осмисляне на социалните задачи, той вероятно няма да отрече преклонението на автора пред истинския еволюционен опит на човечеството.
към текста >>
14.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ето защо и на следващите
страници
, чието съдържание е в точно съответствие с истинските факти, лесно може да се погледне като на една утопия.
Ако все пак някой намира нещо утопично в тази книга, авторът би го помолил да се замисли: До каква голяма степен днес повечето представи, от които зависи развитието на социалния организъм, са отдалечени от действителния живот и проядени от жесток фанатизъм.
Ето защо и на следващите страници, чието съдържание е в точно съответствие с истинските факти, лесно може да се погледне като на една утопия.
Определени лица ще видят в книгата нещо „абстрактно", понеже за тях „конкретно" е само това, което отговаря на техните мисловни навици, а „абстрактно" е всичко, което е чуждо на тези навици, дори и то да е всъщност нещо напълно конкретно.
към текста >>
15.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите
страници
.
Във всяко троично устройство се различава една полярност и една посредническа функция. Но единството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите.
Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите страници.
Ние ще можем да ги познаем по-задълбочено само тогава, когато се върнем към изворите, т. е. делото на Р. Щайнер в неговата цялост. Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите страници, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия плод. Ще посочим следователно тук някои от тези съответствия, които лесно могат да се проверят, както и равнището на съществото към което те се отнасят.
към текста >>
Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите
страници
, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия плод.
Но единството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите. Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите страници. Ние ще можем да ги познаем по-задълбочено само тогава, когато се върнем към изворите, т. е. делото на Р. Щайнер в неговата цялост.
Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите страници, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия плод.
Ще посочим следователно тук някои от тези съответствия, които лесно могат да се проверят, както и равнището на съществото към което те се отнасят. Това са:
към текста >>
16.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В предидущите
страници
бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм.
Нека разгледаме рахитиса.
В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм.
Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни. (Известно е, че фосфорното лечение на рахитиса се подлага на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)
към текста >>
17.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Понякога четях някои
страници
по повече от двадесет пъти един след друг.
През ваканцията ревностно продължих да чета Кант.
Понякога четях някои страници по повече от двадесет пъти един след друг.
Исках да стигна до извод за това каква е връзката на човешкото мислене с творчеството на природата.
към текста >>
18.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Така че, за да изразя отношението си към Ницше, в споменатата книжка и аз трябваше да го сторя с думи, които самият той беше използвал за своето отношение към Шопенхауер: „Аз спадам към читателите на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, с увереност знаят, че ще прочетат всички
страници
и ще чуят всяка дума, която той изобщо някога е казвал.
Така че, за да изразя отношението си към Ницше, в споменатата книжка и аз трябваше да го сторя с думи, които самият той беше използвал за своето отношение към Шопенхауер: „Аз спадам към читателите на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, с увереност знаят, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той изобщо някога е казвал.
Доверието ми към него се появи на момента... Разбирах го, сякаш той беше писал за мене, за да изрази моите мисли понятно, но по нескромен и безразсъден начин.“
към текста >>
19.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Защото този, който се намира в духовния свят, както обясних на предшестващите
страници
, трябва да се научи да познава фактите от физическия свят изцяло чрез опита.
Сега, размишлявайки върху тези факти, не бих желал нещата в издателската ми дейност да бяха станали по различен начин.
Защото този, който се намира в духовния свят, както обясних на предшестващите страници, трябва да се научи да познава фактите от физическия свят изцяло чрез опита.
За мен, особено благодарение на душевния ми прелом, това се превърна в естествена необходимост. Да не приема това, което ясно разпознавах като силите на съдбата, за мен щеше да бъде прегрешение срещу моето преживяване на духа. Не виждах само „факти“, които тогава за известно време ме свързваха с Ото Ерих Хартлебен, а „факти, изтъкани от съдбата (кармата)“.
към текста >>
20.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
Грешката на това виждане вече бе посочена от тези
страници
.
Нека никой не възразява: Това, което е отпечатано мога да го прочета и сам в къщи и нямам нужда да ми бъде давано на груповите срещи.
Грешката на това виждане вече бе посочена от тези страници.
Ние трябва да виждаме значимост във факта, че получаваме духовните съкровища на Антропософията заедно с личностите, с които сме обединени в Обществото. Това чувство на общност и съвместно получаване на духовното не трябва да се разглежда като нещо маловажно.
към текста >>
21.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Нашата задача е да се научим как да разчитаме
страници
те на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената.
Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, "фиксирана" в етерната среда на неговото време.
към текста >>
22.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нашата задача е да се научим как да разчитаме
страници
те на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената.
Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, “фиксирана” в етерната среда на неговото време.
към текста >>
23.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И освен това нека си представим как някой човек разглежда
страници
те на комикс или плакат.
Има много неща, за които по-късно почти не знаете, че сте минали покрай тях. Помислете колко много неща се намират отляво и отдясно на една улица, по която сте минали, колко хора са минали покрай вас и в какви облекла са били облечени. Насочили ли сте вниманието си към всички тях? Сигурно не сте. Всичко, към което не насочвате съзнателно вниманието си, не преминава покрай вас без да остави следа, то оставя някакви впечатления.
И освен това нека си представим как някой човек разглежда страниците на комикс или плакат.
Това, което проследява съзнателно, не е всичко, което той прави. Има неща върху страниците на комикса, които не стигат до съзнанието му, но въпреки това го впечатляват. Тогава се казва, че те са впечатления, оставащи под прага на съзнанието. В действителност обаче е другояче. В действителност всички безброй много неща действат върху човека, без да стигат до съзнанието му, и нещата, които му въздействат, без човекът да ги осъзнае, понякога въздействат по-дълбоко и значително върху него, отколкото тези, който осъзнава, понеже те въздействат първоначално върху етерното му тяло.
към текста >>
Има неща върху
страници
те на комикса, които не стигат до съзнанието му, но въпреки това го впечатляват.
Насочили ли сте вниманието си към всички тях? Сигурно не сте. Всичко, към което не насочвате съзнателно вниманието си, не преминава покрай вас без да остави следа, то оставя някакви впечатления. И освен това нека си представим как някой човек разглежда страниците на комикс или плакат. Това, което проследява съзнателно, не е всичко, което той прави.
Има неща върху страниците на комикса, които не стигат до съзнанието му, но въпреки това го впечатляват.
Тогава се казва, че те са впечатления, оставащи под прага на съзнанието. В действителност обаче е другояче. В действителност всички безброй много неща действат върху човека, без да стигат до съзнанието му, и нещата, които му въздействат, без човекът да ги осъзнае, понякога въздействат по-дълбоко и значително върху него, отколкото тези, който осъзнава, понеже те въздействат първоначално върху етерното му тяло. Непрекъснато получавате впечатления, отпечатващи се върху етерното ви тяло. То се раздвижва, образуват се вълни и течения, макар и с по-фина природа, отколкото астралното тяло ги образува при съзнателните впечатления, но те са налице.
към текста >>
24.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Някога от един любител били откраднати единадесет
страници
от Сребърния кодекс.
Вътре в тази не толкова в поетичен, но също и в спиритуален смисъл, пронизани със саги местности може да се открие и друг признак. Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила. Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност. И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история.
Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс.
След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>
След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези
страници
в Упсала,така че сега те са заедно с останалите
страници
на първия немски превод на Библията.
Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила. Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност. И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс.
След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>
25.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50
страници
напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните.
Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи. Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис. Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно.
Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните.
Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение. И така, има различни методи, конто водят до катарзис. Но ако прочитайки тази книга, човек не стигне до катарзис, не трябва да смята за погрешни казаните от мен неща, а да приеме, че не е осмислил достатъчно ясно и енергично нейното съдържание.
към текста >>
26.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
У Толстой има
страници
, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига.
"Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството. Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига.
Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов. Той ни интересува, защото, изхождайки от едно широко философско схващане, съумя да стигне до границата на истинското виждане на нещата, той обгръща цяла една епоха като в пророческа перспектива. Образите, които той вижда от тази епоха, са изопачени, защото не изхожда от правилно становище; въпреки това той достига да вижда бъдещето и така ни дава пророчески видения за ХХ-тия век, в които намираме много велики и благородни неща, особено що се отнася за Християнството.
към текста >>
27.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Обаче и днес все още могат да се намерят една или две книги, в чиито мъгливи
страници
мъгливи само на повърхността се съдържат твърде чудесни неща.
Възниква често въпросът, защо ученията на Духовната Наука трябва да бъдат предадени именно сега, докато преди 120 г, например нищо не се чуваше за тях. Фактически съобщаването на духовните истини винаги е ставало, но в по-различна форма, отколкото в дневната. През 17-то, 18-тото столетия ученията произтичаха от малки братства и, поради твърде важни причини, биваха записвани не от първоначалните им съобщители, а от други хора. Много малко неща се промъкваха навън от тези ранни мистерийни школи.
Обаче и днес все още могат да се намерят една или две книги, в чиито мъгливи страници мъгливи само на повърхността се съдържат твърде чудесни неща.
Такава една книга, Auren Catena Homeri бе спомената от Гьоте. Онова, което нежните страници разкриват би изглеждало за съвременния четец като фантазия или глупост, особено най-просветените". Ако човек се приближа до тези "глупости" от гледна точка на Духовната Наука обаче ще се открият съвсем други неща. Най-великите тайни биват разкрити на онзи, които проучва внимателно нейните страници. В ранни времена само малцина индивиди можеха да напреднат до тази окултна наука, ала сега има неограничени възможности за всеки един, чието желание на сърцето го води там.
към текста >>
Онова, което нежните
страници
разкриват би изглеждало за съвременния четец като фантазия или глупост, особено най-просветените".
Фактически съобщаването на духовните истини винаги е ставало, но в по-различна форма, отколкото в дневната. През 17-то, 18-тото столетия ученията произтичаха от малки братства и, поради твърде важни причини, биваха записвани не от първоначалните им съобщители, а от други хора. Много малко неща се промъкваха навън от тези ранни мистерийни школи. Обаче и днес все още могат да се намерят една или две книги, в чиито мъгливи страници мъгливи само на повърхността се съдържат твърде чудесни неща. Такава една книга, Auren Catena Homeri бе спомената от Гьоте.
Онова, което нежните страници разкриват би изглеждало за съвременния четец като фантазия или глупост, особено най-просветените".
Ако човек се приближа до тези "глупости" от гледна точка на Духовната Наука обаче ще се открият съвсем други неща. Най-великите тайни биват разкрити на онзи, които проучва внимателно нейните страници. В ранни времена само малцина индивиди можеха да напреднат до тази окултна наука, ала сега има неограничени възможности за всеки един, чието желание на сърцето го води там. Как е станало това и защо тези тайни сега могат да бъдат казани на хората?
към текста >>
Най-великите тайни биват разкрити на онзи, които проучва внимателно нейните
страници
.
Много малко неща се промъкваха навън от тези ранни мистерийни школи. Обаче и днес все още могат да се намерят една или две книги, в чиито мъгливи страници мъгливи само на повърхността се съдържат твърде чудесни неща. Такава една книга, Auren Catena Homeri бе спомената от Гьоте. Онова, което нежните страници разкриват би изглеждало за съвременния четец като фантазия или глупост, особено най-просветените". Ако човек се приближа до тези "глупости" от гледна точка на Духовната Наука обаче ще се открият съвсем други неща.
Най-великите тайни биват разкрити на онзи, които проучва внимателно нейните страници.
В ранни времена само малцина индивиди можеха да напреднат до тази окултна наука, ала сега има неограничени възможности за всеки един, чието желание на сърцето го води там. Как е станало това и защо тези тайни сега могат да бъдат казани на хората?
към текста >>
28.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко
страници
по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства".
Но нека да се обърнем отново към видимата страна на тази глава от Матеевото Евангелие. Представете си, че някой проучва дали подобни изречения вече не съществуват и в други текстове, така че Евангелията да са заимствували от там. Представете си още, че въпросният изследовател няма ни най-малко предчувствие за истинската същност на нещата; защото тук би трябвало да се говори най-вече за християнизираната Азова природа.
И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства".
А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох":
към текста >>
И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката еволюция Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите
страници
.
Колко красиви са тези изречения. Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри принципи, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги сравните с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които сравняват религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото. Но когато човек знае за какво става дума, той е наясно: В общочовешката еволюция има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда през следващото хилядолетие в едно физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало. Този е смисълът на историята.
И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката еволюция Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите страници.
към текста >>
29.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите
страници
на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя?
А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
30.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите
страници
, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини.
Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини.
Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
към текста >>
31.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите
страници
от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава.
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава.
Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат. Библията крие доста неща, защото иска да ги оповести именно като окултни факти, скрити зад самата композиция, зад грандиозната окултно-композиционна форма на изложението. Зад тази окултно-ком-позиционна форма на изложението Библията крие също и доста факти, отнасящи се за Йоан Кръстител. Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител. Нека да проверим дали това е така и да прочетем едно съвсем кратко описание, което срещаме в Стария Завет.
към текста >>
32.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири
страници
от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие. И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина.
Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата.
И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина. И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
33.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани
страници
в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки
страници
те, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке.
„Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке.
Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност.
към текста >>
35.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой
страници
от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова.
По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова.
За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща.
към текста >>
36.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
".
Страници
те на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа.
Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие. За тази цел са необходими сериозност и усет за истината. Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни?
". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа.
Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност? Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени.
към текста >>
На една от
страници
те четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони!
Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие. За тази цел са необходими сериозност и усет за истината. Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат.
На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони!
Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност? Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени. Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>
37.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни
страници
са изписани в защита на материализма.
Има хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към Духа. Много трудно е на такива хора да бъде доказвано съществуванието на духовния свят. Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът.
Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма.
Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони.
към текста >>
38.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако вземем онзи екземпляр от книгата на Шопенхауер, ще видим как по края на
страници
те Болцано отбеляза: „Чиста лудост!
Всичко това предизвика яростна съпротива у онези, които философствуват толкова остроумно и напълно в смисъла на днешната материалистическа епоха, както например образцовият философ Болцано в Бохемия от първата половина на 19 век.
Ако вземем онзи екземпляр от книгата на Шопенхауер, ще видим как по края на страниците Болцано отбеляза: „Чиста лудост!
“ Естествено, това би трябвало да му изглежда като чиста лудост, понеже то е извлечено от трескаво бълнуване на разума. Според Шопенхауер във външната природа навсякъде срещаме проявленията на това, което той нарича „воля“. Сега идваме до следния въпрос: там, където съвременните естествени науки остават изцяло верни на себе си, докъде биха стигнали те? Те няма да стигнат доникъде другаде, освен до сънища и фантазии относно физическото тяло. Че във физическото тяло съществува още нещо, за това естествените науки нямат никакво предчувствие; иначе те задължително би трябвало да говорят за етерното тяло, за астралното тяло и за Аза.
към текста >>
39.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Защото последните
страници
, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка.
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази.
Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка.
Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката.
към текста >>
40.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем
страници
*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право.
Не е редно да се поставя въпросът: Как е възможно такива неща да бъдат допускани от мъдрото всемирно управление и човечеството, в известен смисъл, да бъде излагано на подобни машинации, след като нещата не подлежат на проумяване? За тяхното проумяване има твърде много възможности, стига човек да ги издирва честно. Но нали нашето собствено общество ни показва колко настървено отделните индивиди се противят, когато става дума да се върви по простия път на истината. Ние виждаме колко неща, които в познавателно отношение би трябвало да се приемат обективно и тогава щяха най-добре да служат за благото на човечеството, се схващат в субективно-личностен план.
При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем страници*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право.
Накратко, понякога и в рамките на нашите собствени редици ни се удават открития, които хвърлят известна светлина по въпроса, защо за някои е толкова трудно да прозрат нещата; при положение, че прозирането им съвсем не е трудно, щом човек действително се стреми честно да стигне до истината. Защото през всичките тези години в нашите кръгове бяха казани много работи. Ако се вземе изложеното от 1902 г. насам, ще проличи,че в него се съдържа нещо, което сигурно може да спомогне за прозирането на някои факти от света. Пък и нашата антропософски ориентирана Духовна Наука не се прояви примерно като абсолютен таен съюз, а напротив нещата,на които се отдели внимание, винаги са били обсъждани напълно открито в публични лекции.
към текста >>
41.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На тези
страници
искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците.
Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя.
към текста >>
42.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*223. Сведенията за опиумната война тук и на следващите
страници
се опират на изложеното в статията на К.
*223. Сведенията за опиумната война тук и на следващите страници се опират на изложеното в статията на К.
А. v. Müller, "Dег Opiumkrieg" (Опиумната война), Зюддойче монатсхефте, ХІІ, кн. 4, януари 1915.
към текста >>
43.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Често ми се случваше да гледам празните
страници
на 13-та кола.
И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната.
Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>
44.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На първите и
страници
беше казано, че Щайнер само е набелязал някои черти на проблема Христос, а авторът дава тяхното по-нататъшно разкриване.
Той написа труда "Теософия и християнство". Аз даже написах послеслов към него, и той беше издаден в 1910 година в нашето издателство. Той беше доволен от нас, ние бяхме хора, с които можеш да имаш работа. След това той подготви за печат друга работа - "Кой е бил Христос", и след като тази работа претърпя известни перипетии, които сега не ни засягат, я предложи на нашето философско-антропософско издателство. Но тази работа беше невъзможно да се отпечата във философско-антропософското издателство.
На първите и страници беше казано, че Щайнер само е набелязал някои черти на проблема Христос, а авторът дава тяхното по-нататъшно разкриване.
Не казвам това поради накърнено тщеславие, макар в този случай да ми го приписват; но думите, в които във вестникарската статия ми е хвърлен този упрек, са дръзка лъжа, тъй като това, за което се говори в нея, го нямаше. Без да се съобразява, че може да съм имал основания да не задълбавам в проблема Христос в предназначения за широката аудитория печат, авторът действа по маниера, който напомня друга разиграла се история, на която тази сякаш е миниатюрен вариант. Към тази друга история пак ще трябва да се върна. В своята работа господинът, за когото иде реч, просто преразказа различни факти, които бяха съобщени в лекциите, предназначени само за членовете на Обществото. М. Я.
към текста >>
45.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Безкрайно тъжно е да се четат последните
страници
от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката?
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката?
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения.
към текста >>
46.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както ако някой без да чете
страници
те на книгата, би описвал само буквите, тоест не чете, а описва всяка отделна буква.
Наистина, съгласно “Метаморфозите" на Гьоте, черепът, скелетът на главата представлява преобразуване на скелета на торса, но черепът е формиран топкообразно, главата е отражение на цялата мирова сфера. Конструкцията на останалия скелет е по-лунообразна. Това е нещо изключително важно и ни сочи следното: ако от самия облик на човека искаме да получим плодотворни понятия за човека, трябва да се ориентираме в това, което е изразено още в самия този облик /в неговите форми/. Нашето естествознание е грандиозно, но в областта на познанието на света като цяло, е заседнало в началото на азбуката. Относно познаването на света то е неграмотно.
Както ако някой без да чете страниците на книгата, би описвал само буквите, тоест не чете, а описва всяка отделна буква.
Но науката трябва да премине към четене, трябва да може не просто да описва природните обекти, както прави това сега естествознанието, но да разкрива техните взаимовръзки, техните преходни стъпала, тяхното преобразуване. Тогава, чрез четене на формите на природните явления, ще се стигне до разкриване смисъла на мирозданието. Разбира се, хора, които днес чуват нещо подобно, и в тъпите си глави са заседнали на азбуката, когато чуят нещо подобно, го намират за ужасно. Могат да се приведат много примери, колко ужасно се счита това, което е прочетено от човешкия скелет, и което може да бъде разпространено върху целия човешки организъм. Човешка природа е двойствена, и тази двойственост на природата на човека се проявява вече в корената противоположност на главата и останалия организъм.
към текста >>
47.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Знам, че особено недоволство предизвика това, че написах в брошурата на 5
страници
каквото смятах за необходимо, за да осветля правилно ситуацията.
Знам, че особено недоволство предизвика това, че написах в брошурата на 5 страници каквото смятах за необходимо, за да осветля правилно ситуацията.
Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо. Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия? – и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът?
към текста >>
48.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични
страници
».
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч. 29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV.
към текста >>
49.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато прочетат само няколко
страници
, някои от тях казват: „Тук се изгубвам, не стигам по-далеч, това преминава във фантастичното!
Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост. Разбира се, интелектуалното образование направи големи прогресивни крачки в естественонаучните технически области, но това е пътят към ограничеността, той стеснява мисленето и представите. Ако човек иска да разбере духовната наука, трябва да апелира към съвсем друго нещо в мисленето, в представянето. Когато днес хората се докоснат до духовната наука, те се плашат още от първата крачка.
Когато прочетат само няколко страници, някои от тях казват: „Тук се изгубвам, не стигам по-далеч, това преминава във фантастичното!
“
към текста >>
50.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В една от своите книги Ницше е написал онези думи, които аз отново цитирах в моята книга за Ницше още на първите
страници
, и от които може да се предчувствува трагичността на германския духовен живот В своята книга "давид щраус изповядващият и писателят" Ницше се опитва тогава да охарактеризира събитията от 187/71 г.
В една от своите книги Ницше е написал онези думи, които аз отново цитирах в моята книга за Ницше още на първите страници, и от които може да се предчувствува трагичността на германския духовен живот В своята книга "давид щраус изповядващият и писателят" Ницше се опитва тогава да охарактеризира събитията от 187/71 г.
основаването на Германския райх с думите: "изкореняването на германския дух в полза на германския райх". От тогава това изрязване на гръкляна на германския дух е било основно продължено. И когато в последните 5 до 6 години три четвърти от света се нахвърляха върху тогавашна Германия аз не искам да говоря върху причините и виновните, а да предам само конфигурацията, световното положение тогава всъщност съществуваше мъртвият труп на германския духовен живот. Но когато някой говори така, както аз говорих вчера, характеризирайки безпристрастно фактите, не трябва да се мисли, че в този германски духовен живот не съществува още много нещо, което въпреки бъдещето циганство трябва да излезе наяве, което трябва да бъде взето под внимание. Защото от какво се провалиха всъщност германците?
към текста >>
51.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако прочетете дори и само края, последните
страници
на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва.
Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина.
Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
52.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две
страници
, че беше невъзможно вече да се прочетат.
Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта. В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан. Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник.
Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат.
Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>
Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени
страници
, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието.
Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>
53.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях
страници
те биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи.
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи.
А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение. И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц».
към текста >>
54.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Защото когато Ницше написва няколко
страници
в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал.
Когато някой иска да бъде тривиален, той казва: - Ницше е преоседлал, изменил е своя възглед. Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така.
Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал.
След това отново написва един въодушевен химн, и после написва всичко това, което е имал против. Всъщност целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година. Само че Ницше го е оставил настрана, изключил го е и е напечатал само онова, което е било неговият въодушевен химн. Той всъщност отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
към текста >>
55.
Забележки
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тук, със странични забележки на ръба на
страници
те до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
56.
Забележки
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тук, със странични забележки на ръба на
страници
те до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
57.
Забележки Към това издание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тук, със странични забележки на ръба на
страници
те до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
58.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
(номерата на
страници
те са според книжното издание)
Към стр.
(номерата на страниците са според книжното издание)
към текста >>
59.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Така изписва много
страници
и за Сократ[4], на когото не се е обърнало никакво внимание вън в света при новото му въплъщение.
И Карл Юлиус Шрьоер написа една история на германската поезия от 19-то столетие. Разгледайте тази история. Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че редовете пресъхват. Той съвсем не дава вид на професор.
Така изписва много страници и за Сократ[4], на когото не се е обърнало никакво внимание вън в света при новото му въплъщение.
За онези, които са знаменититости, понякога той пише само по няколко реда. Когато тази история на литературата излезе от печат, о, тогава всички литературни корифеи плеснаха с ръце! По това време един много знаменит корифей беше Емил Кух[5]. Той каза: Тази история на литературата изобщо не е написана от една глава, а е изтекла просто от китката на ръката. - Карл Юлиус Шрьоер приготви също и едно издание на Фауст.
към текста >>
60.
Забележки към това издание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тук, със странични забележки на ръба на
страници
те до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
61.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
(номерата на
страници
те са според печатното издание)
Към стр.
(номерата на страниците са според печатното издание)
към текста >>
В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много
страници
.»
към корекциите на текста ред 8/9.
В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.»
към текста >>
62.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следните откъси са взети от
страници
108, 109:
Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан", което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм").
Следните откъси са взети от страници 108, 109:
към текста >>
63.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
„Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много
страници
на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци.
А именно: „Мисли Какво, но повече мисли Как“[13]. В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата. Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е. Това естествено не се казва, но системата е направена така. И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува.
„Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци.
към текста >>
64.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но тъй като в известен смисъл трябва да Ви изясня нещо, което след това да бъде включено в специалните
страници
върху лечението, в днешния час то може да бъде разгледано в общи линии, и затова много неща изглеждат като не на мястото включени.
Всъщност съм загрижен във връзка с това, което днес трябва да изложа, защото дори да можех да отделя четвърт година, за да изложа тези неща, пак няма да бъде лесно да не бъдат приетите за фантазия.
Но тъй като в известен смисъл трябва да Ви изясня нещо, което след това да бъде включено в специалните страници върху лечението, в днешния час то може да бъде разгледано в общи линии, и затова много неща изглеждат като не на мястото включени.
И все пак ще се постарая, по начина, по който излагам нещата, да покажа, че всички тези неща са добре обосновани и дори по-добре, отколкото нещата, които днешната естествена наука е поставило за свои основи. Днес преди всичко бих желал да започна със следното, да Ви представя процеса на формиране на растението в неговата космическа взаимовръзка.
към текста >>
65.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от
страници
те на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си.
И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг.
Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си.
Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух.
към текста >>
66.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани
страници
, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата. Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години.
Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години.
Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване.
към текста >>
67.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Към дадения курс съществуват 114
страници
бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр.
Бележка 88 се спира на това още по-подробно. Разбира се, примката с добра видимост сутрин не съвпада с примката с добра видимост вечер. Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение. Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории.
Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр.
65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки.
към текста >>
68.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Страници
те, които следват са основата на една нова сграда на човешката мисъл.
Страниците, които следват са основата на една нова сграда на човешката мисъл.
Ако счетохме за много важно да предложим един превод на френски език, това е защото чувствуваме едно задължение: наред с една мисъл, която не брои вече своите развалини и пепелища, трябва да се научим да разкрием в нашия дух перспективите на бъдещето.
към текста >>
69.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Страници
те, които следват, ни го казват.
Как е станало това?
Страниците, които следват, ни го казват.
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро познание на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Четеш цялата книга наред, четиристотин
страници
- само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така? Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели.
Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
71.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
(Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал
страници
те.
Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал.
(Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците.
- Бел. пр.)
към текста >>
72.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Там на петдесет
страници
се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите.
Ето защо предизвикват възмущение всевъзможните книжки, написани в настояще време: нещата, описвани там, като правило много кратко се наричат: ирисодиагностика.
Там на петдесет страници се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите.
Така тук се дават: отделите на дъгообразната обвивка и зеницата, нарисувани схематично, после се дават болестите; тук са болестите на далака, тук на белите дробове, тук - сифилисът и т. н. И ето, на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие. Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза. Но това е възмутително, господа.
към текста >>
Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет
страници
и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека.
Но какво значи да познаеш човека като цяло? Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек. Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така? Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв.
Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека.
Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини. С това, че се е удало да се установи фактът на поразяване на дробовете, далеч не е достигнато всичко. Източник за поразяване на дробовете може да бъде храносмилателната система.
към текста >>
Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет
страници
.
Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек. Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така? Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв. Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека.
Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници.
Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини. С това, че се е удало да се установи фактът на поразяване на дробовете, далеч не е достигнато всичко. Източник за поразяване на дробовете може да бъде храносмилателната система. Трябва да се знае кой е източникът за поражение.
към текста >>
73.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук, на
страници
те, няма нищо, освен двадесет и две букви, нищо друго!
Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така? Трябва да се научи да се използва азбуката при четене, трябва да се научи да се използват буквите при четене. Представете си, господа, колко малко букви има и колко много сте прочели през живота! Спомнете си и си представете. Вземете някаква книга, вземете - искам да я приведа като пример - «Капиталът» на Карл Маркс, и ако книгата е пред вас, погледнете.
Тук, на страниците, няма нищо, освен двадесет и две букви, нищо друго!
В книгата се съдържат само букви. Обаче зад тях стои много нещо и всичко възниква благодарение на факта, че тези двадесет и две букви се смесват, композират се една с друга: А стои ту пред В, ту пред М, ту М стои пред А, L пред I и т. н. Благодарение на това възниква цялото многообразно съдържание на книгата. Ако някой владее само азбуката, вземайки книга в ръце, той няма да може да каже: На мен ми е ясно всичко, което го има в тази книга. Това е А, В, С, само че в различна последователност.
към текста >>
74.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Би трябвало да се изчетат стотици
страници
, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция.
Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция.
Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите. И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност. Ето примерно какво се описва там.
към текста >>
Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни
страници
.
В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго! Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно. След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно. Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено. Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора.
Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници.
На едната страница се доказва, че пространството е безкрайно. На другата страница се доказва, че пространството е крайно. След това отново се доказва, че времето е безкрайно, вечно. После - че времето има начало и ще има край. Това прави Кант, господа.
към текста >>
НАГОРЕ