Търсене в текстове за 'Стих'

40. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

По времето на ваймарското ни познанство композираше по стихове на Ницше и Демел.
Анзорге беше енергична артистична натура. Той се изявяваше като пианист и композитор. По времето на ваймарското ни познанство композираше по стихове на Ницше и Демел. Винаги беше тържествено събитие, когато приятелите, които постепенно бяха привлечени в кръга Анзорге-Кромптон, имаха възможност да чуят някоя нова негова композиция.
към текста >>

41. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Той пишеше „стихотворения“, които отначало се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази.
Една от най-оригиналните личности от берлинския кръг на Хартлебен беше Паул Шеербарт. Той пишеше „стихотворения“, които отначало се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази. Те са толкова гротескни, че затова човек изпитва желание да излезе от първото си впечатление. Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение.
към текста >>

42. XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“ GA_28 Моят жизнен път

Само заради това, да покажа на слушателите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието.
От отношението ми към християнството става съвсем очевидно, че в духовната наука въобще не съм търсил и откривал нещо по пътищата, които някои ми приписват. Те представят нещата така, сякаш съм сглобил познанието за духа от древни предания, че съм преработил някои гностични и други учения. Това, което е постигнато като познания за духа в „Християнството като мистичен факт“, е извлечено непосредствено от самия духовен свят. Само заради това, да покажа на слушателите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието. Но нищо от намиращото се в тези документи не съм включвал в съдържанието, ако първо не съм го видял пред себе си в духа. По времето, в което се появиха моите твърдения за християнството, които по буквално съдържание си противоречат с по-късните ми изявления, истинското съдържание на християнството започна да се развива като зародиш пред душата ми като феномен на вътрешно познание. Към края на века зародишът се развиваше все повече. Преди началото на новото столетие се случи описаното изпитание на душата. Това духовно стоене пред Мистерията на Голгота в най-съкровено и сериозно тържество на познанието имаше огромно значение за душевното ми развитие.
към текста >>

43. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Маккей даде израз на житейските си възгледи също и в стихове.
Дж. Х. Маккей даде израз на житейските си възгледи също и в стихове. Приятелите му виждаха в тях нещо поучително и теоретично, тоест нехудожествено. На мен лично тези стихотворения много ми допадаха.
към текста >>

На мен лично тези стихотворения много ми допадаха.
Дж. Х. Маккей даде израз на житейските си възгледи също и в стихове. Приятелите му виждаха в тях нещо поучително и теоретично, тоест нехудожествено. На мен лично тези стихотворения много ми допадаха.
към текста >>

44. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>

„Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения.
От тези му занимания струи поезията на Лудвиг Якобовски. Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски. С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>

Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот.
От тези му занимания струи поезията на Лудвиг Якобовски. Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски. С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>

Поети рецитираха своите стихове.
Основа обществото „Идващите“, състоящо се от литератори, хора на изкуството, учени и хора, интересуващи се от изкуство. То се събираше веднъж седмично. Поети рецитираха своите стихове. Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и живота. Вечерта завършваше с непринудени разговори. Лудвиг Якобовски беше центърът на все повече разрастващия се кръг. Всеки обичаше тази приветлива, пълна с идеи личност, внасяща в това общество тънък благороден хумор.
към текста >>

45. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Напълно естествено е, че той взема нещо от стихията, в която е попаднал.
Доказва ли нещо факта, че откриваме качества на гения у прадедите му? Какво тогава доказва той? Нищо друго, освен че същностната сърцевина на човека може да се прояви съобразно инструмента, който представлява тялото. Нищо повече не доказва това, освен че когато един човек падне във водата, излиза от нея мокър. Наистина, това доказателство не е по-находчиво, отколкото ако някой иска да ни обърне специално внимание на факта, че когато един човек падне във водата, се намокря. Напълно естествено е, че той взема нещо от стихията, в която е попаднал. Наистина, съвсем близко до ума е, че това, което се е предало по наследствената линия, което в крайна сметка по-късно е било предадено чрез бащата и майката на същинския човек, който се спуска от духовния свят, носи качествата на прадедите. Човек се облича именно в обвивките, дадени му от неговите прадеди. Това, което се привежда като доказателство, би могло по-скоро да се разглежда като доказателство за това, че геният не се унаследява. Понеже ако геният се наследяваше, той би трябвало да се прояви в началото на поколенията, а не да се намира в края на наследствената линия. Ако човек можеше да покаже, че има синове, внуци, които наследяват гениалните качества, тогава той би доказал, че геният се унаследява; но случаят не е такъв.
към текста >>

46. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Искам първо тук да представя стиховете, в които се опитах да оформя този Основополагащ Камък и да опиша по-нататък Учредителното събрание в този вестник.
В тясна връзка с Учредителното събрание в утрото на 25 декември бе тържеството, наименовано "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско общество". Полагането на този Камък може да бъде само в идеално-духовен смисъл. Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и душите на личностите, обединени в Обществото, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене. Както се определя от знаците на настоящето, той се изразява във волята, чрез задълбочаването на човешката душа, да се намери пътя към виждането на Духа и към живота с Духа. Искам първо тук да представя стиховете, в които се опитах да оформя този Основополагащ Камък и да опиша по-нататък Учредителното събрание в този вестник.
към текста >>

47. Стихове и медитации GA_40 Стихове и медитации

СТИХОВЕ И
СТИХОВЕ И
към текста >>

48. Съдържание GA_40 Стихове и медитации

Стихове и медитации
Стихове и медитации
към текста >>

49. Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г. GA_40 Стихове и медитации

Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви.
По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска. Тъкмо поради това всяка душа ще открие своя път на отношение спрямо нещо индивидуални. Лесно би могло да се каже: Ако душата иска да постигне някакво себепознание, тя трябва да медитира по указания тук начин.
към текста >>

50. Антропософски календар на душата. Предговор към второто издание 1918 г. GA_40 Стихове и медитации

При това е налице вярата, че съпреживяването на световния ход в смисъла на тези стихове представлява за душата нещо, от което тя се нуждае, ако наистина добре разбира себе си.
В този календар за всяка седмица е дадена една такава строфа, която позволява на душата да съпрежи-вее това, което през тази седмица се е осъществило като част от цялостния живот на годината. В строфата трябва да бъде изразено това, което чрез този живот започва да звучи в душата, когато тя се съединява със строфата. Тук се има предвид едно здраво „усещане на себе си като едно“ с хода на природата и едно възникващо от него мощно „откриване на себе си“. При това е налице вярата, че съпреживяването на световния ход в смисъла на тези стихове представлява за душата нещо, от което тя се нуждае, ако наистина добре разбира себе си.
към текста >>

51. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В съчиненията на Гьоте има две стихотворения, които стоят едно до друго.
В съчиненията на Гьоте има две стихотворения, които стоят едно до друго. Те съдържат три стиха забележителни:
към текста >>

Те съдържат три стиха забележителни:
В съчиненията на Гьоте има две стихотворения, които стоят едно до друго. Те съдържат три стиха забележителни:
към текста >>

Така завършва едното стихотворение.
Така завършва едното стихотворение. А другото започва:
към текста >>

Гьоте го е поставил така грубо в две стихотворения, които непосредствено следват едно след друго.
Ето едно пълно противоречие! Как можем да го обясним? Гьоте го е поставил така грубо в две стихотворения, които непосредствено следват едно след друго. В действителност ние можем да събудим чувството в нашето сърце, когато насочим поглед към духа в материалното битие. Ако духът би искал да се задържи постоянно в материалното битие, ако не би искал да строши всяка форма, той би трябвало да се разпадне. В момента, когато съзираме духа в тялото, ние трябва да кажем: Той трябва да се разпадне в нищо! Обаче там, където гледаме духа, който се явява нов във всяка форма в духа в него, там ние трябва да кажем: Ние имаме работа с вечното, безсмъртното битие, с духа, с който можем да се свържем в еманципираната човешка душа. Тук ние трябва именно да кажем:
към текста >>

52. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Цялото се превръща в едно стихотворение, което той след това може даже да запише и да композира музика за него.
Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува. Сега през неговата душа преминават цяло поредица от неприятни преживявания и го събужда едно особено болезнено събитие. Всичко това е твърде далече от неговите настоящи преживявания. Той става, понеже е много развълнуван от съня, движи се, известно време из стаята, но след това отново ляга и сега преживява в сън събития, които не е преживявал. Всички събития, които е изпитал, се разбъркват и сега той преживява нещо съвършено ново. Цялото се превръща в едно стихотворение, което той след това може даже да запише и да композира музика за него. Това е един съвсем действителен факт. Сега с понятията, които добихме, не ще ни бъде никак трудно да си представим, какво е станало тук. За духовния изследовател то се представя така: В един напълно определен момент на своя живот този човек е претърпял в своето развитие един разрив. Той е трябвало да се откаже от нещо, което е живеело в неговата душа. Но въпреки че е трябвало да се откаже от него, то не се е заличило от неговото Етерно тяло.
към текста >>

Това значи, съответният човек е бил фактически много близо да се домогне до това, което се е изразило в стихотворението; обаче след това то е било заглушено.
За духовния изследовател то се представя така: В един напълно определен момент на своя живот този човек е претърпял в своето развитие един разрив. Той е трябвало да се откаже от нещо, което е живеело в неговата душа. Но въпреки че е трябвало да се откаже от него, то не се е заличило от неговото Етерно тяло. Само че обикновените интереси са били толкова силни, че то е било подтиснато. И когато благодарение на една вътрешна еластичност то е било достатъчно силно, проявило се е в съновидението, защото тогава човекът е освободен от пречките на будния дневен живот. Това значи, съответният човек е бил фактически много близо да се домогне до това, което се е изразило в стихотворението; обаче след това то е било заглушено.
към текста >>

53. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>

Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща.
към текста >>

54. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател, почитател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове:
Как можем да предадем най-добре току що казаното, за да говори то добре на нашето сърце? Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател, почитател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове:
към текста >>

Така преведено ред по ред, това Гьотево стихотворение дава един поетически превод на Джордано Бруно от Гьотевия дух!
Така преведено ред по ред, това Гьотево стихотворение дава един поетически превод на Джордано Бруно от Гьотевия дух! Човек не може да бъде Гьоте и да има до себе си стоящ Джордано Бруно, когато иска да напише тези стихове; тук трябваше да действува нещо, което никога не може да действува, ако Гьоте би само излял просто в поетическа форма това, което Джордано Бруно е казал. Така ние виждаме, как в тези стихове в Гьоте напълно е оживял духът на Джордано Бруно.
към текста >>

Човек не може да бъде Гьоте и да има до себе си стоящ Джордано Бруно, когато иска да напише тези стихове; тук трябваше да действува нещо, което никога не може да действува, ако Гьоте би само излял просто в поетическа форма това, което Джордано Бруно е казал.
Така преведено ред по ред, това Гьотево стихотворение дава един поетически превод на Джордано Бруно от Гьотевия дух! Човек не може да бъде Гьоте и да има до себе си стоящ Джордано Бруно, когато иска да напише тези стихове; тук трябваше да действува нещо, което никога не може да действува, ако Гьоте би само излял просто в поетическа форма това, което Джордано Бруно е казал. Така ние виждаме, как в тези стихове в Гьоте напълно е оживял духът на Джордано Бруно.
към текста >>

Така ние виждаме, как в тези стихове в Гьоте напълно е оживял духът на Джордано Бруно.
Така преведено ред по ред, това Гьотево стихотворение дава един поетически превод на Джордано Бруно от Гьотевия дух! Човек не може да бъде Гьоте и да има до себе си стоящ Джордано Бруно, когато иска да напише тези стихове; тук трябваше да действува нещо, което никога не може да действува, ако Гьоте би само излял просто в поетическа форма това, което Джордано Бруно е казал. Така ние виждаме, как в тези стихове в Гьоте напълно е оживял духът на Джордано Бруно.
към текста >>

Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение.
И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>

55. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят.
Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>

56. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там.
към текста >>

57. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Това е първият стих на сагата за Нибелунгите.
15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”. Това е първият стих на сагата за Нибелунгите. Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, например в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken. Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на английски.
към текста >>

58. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред.
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне". Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>

59. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>

За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>

Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>

60. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скултпора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

61. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>

62. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Като теософи вие веднага ще откриете нещо много познато, когато ви прочета два стиха от неговото свободномасонско стихотворение/*4/, което е отправено към неговите братя от ложата.
Като теософи вие веднага ще откриете нещо много познато, когато ви прочета два стиха от неговото свободномасонско стихотворение/*4/, което е отправено към неговите братя от ложата.
към текста >>

Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си. При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината. Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче, е още преди създаването на човечеството.
към текста >>

63. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир.
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на кръста, е произлязло от Свободното масонство. От него произтича всичко, което действително е изградено в света. Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което културата е създала от суровата неодушевена материя. Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир. Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи. Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество. Възможен ли е Микеланджело без силата на християнските концепции? Опитайте се по същия начин да проследите назад до неговия произход всяко постигнато нещо с истинско културно значение и във всеки случай ще стигнете назад до онова, което е произведено от посвещението в мистериите.
към текста >>

64. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. GA_93 Легендата за храма

При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възгледи и друго знание, отнасящо се до този въпрос.
Има два начина да се проникне в Гьотевата розенкройцерска мистерия – един екзотеричен и един езотеричен начин. При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възгледи и друго знание, отнасящо се до този въпрос.
към текста >>

1. Стихотворението "Мистерии", което описва тайната на една ложа от 12 души с един тринадесети начело.
1. Стихотворението "Мистерии", което описва тайната на една ложа от 12 души с един тринадесети начело. Съдържанието се отнася до опитности във външния двор на розенкройцерското Парсифалово посвещение /Посвещението на Светия Граал/.
към текста >>

5. Важни страни на розенкройцерското посвещение се намират също така и в стихотворението "Пандора".
5. Важни страни на розенкройцерското посвещение се намират също така и в стихотворението "Пандора".
към текста >>

65. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Заключителният стих на едно стихотворение от Гьоте, наречено "Светият копнеж" /Selige Sehensucht/.
Заключителният стих на едно стихотворение от Гьоте, наречено "Светият копнеж" /Selige Sehensucht/.
към текста >>

/*19/ – Първото послание на Йоан, стих 7.
/*19/ – Първото послание на Йоан, стих 7. Рудолф Щайнер подробно е обяснил този параграф от посланието в неговата лекция на 29 април 1904. Според това съвременните материалистични концепции за кръвта и водата не трябва да бъдат прилагани тук. Когато се казва: "Има три, които свидетелствуват в небето, Отец, Словото и Светия Дух: и тези три са едно".
към текста >>

Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове.
/*12/ – Нострадамус. Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/. Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове.
към текста >>

/*4/ – Последните два стиха на неговото стихотворение за Свободното масонство "Символът".
/*4/ – Последните два стиха на неговото стихотворение за Свободното масонство "Символът".
към текста >>

16, стихове 29-34: "И това да бъде за вас вечна наредба: Да се извършва очистване над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината".
/*3/ – Това е ставало веднъж в годината на деня на Помазването. Левит, гл. 16, стихове 29-34: "И това да бъде за вас вечна наредба: Да се извършва очистване над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината".
към текста >>

6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената".
/*7/ – Първа Книга на царете, гл. 6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената". Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат". Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
към текста >>

21, стихове 4-9/.
В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл. 21, стихове 4-9/.
към текста >>

5, стих 13 и гл.
/*7/ – Послание на ап. Павел до римляните, гл. 5, стих 13 и гл. 8 стих 2.
към текста >>

8 стих 2.
/*7/ – Послание на ап. Павел до римляните, гл. 5, стих 13 и гл. 8 стих 2.
към текста >>

17, стих 34.
/*6/ – Дионисий е споменат в Деянията на Апостолите, гл. 17, стих 34. Два труда се появяват от неговото име в края на 5-то столетие в Сирия: "Относно небесните йерархии" и "Относно еклеснастичните йерархии", които са били преведени от гръцки на латински в 9-и век от Йоан Скотус Еригена.
към текста >>

3, стих 15.
/*6/ – Битие, гл. 3, стих 15.
към текста >>

Рудолф Щайнер твърде често говореше за това стихотворение в края на тази лекция.
/*19/ – Очебиещо тук Р. Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съвременник на Волфрам фон Ешенбах. /виж също бел. 13/. Рудолф Щайнер твърде често говореше за това стихотворение в края на тази лекция.
към текста >>

в стихове; издадени в Ню Йорк 1961 г.
/*24/ – Съчинено около 1200-1210 г. Най-напред издадено в 1477 г. Забравено за много години и отново станало известно в 1750 г. Първото критично издание на Лахман /1833/ последвано от множество други. Английски преводи 1894 г. в стихове; издадени в Ню Йорк 1961 г. и в класиците на Пенгуин 1980 г.
към текста >>

66. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред.
Помислете за славянската легенда за “Жената по Пладне”. Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>

67. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>

За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>

Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>

68. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скулптора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

69. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

От Златните стихове на Питагор.
Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>

70. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>

71. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на слушателите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване.
64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на слушателите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване. Виж К. С. Пихт, «Теодор Кьорнер и отношенията му към царството на минералите» в седмичното списание «Гьотеанумът», 19-та годишнина, 1940 г., № 21.
към текста >>

72. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов.
77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов.
към текста >>

73. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

100) Рихард Вагнер, «Събрани съчинения и стихове», изд.
100) Рихард Вагнер, «Събрани съчинения и стихове», изд. от Волфганг Голтер, Лайпциг, 10-ти том, «Изказвания за религията и изкуството», стр. 275 и сл.; «Героизъм и християнството», по-специално стр. 281. Сравни лекции в Ландин, 29 юли 1906 г., и Касел, 16 януари 1907 г., а също и в «Християнската мистерия» Събр. съч. 97.
към текста >>

74. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

75. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Гьотевото стихотворение «Тайните».
Окултният шрифт. Камъкът на мъдреците. Съответствие между макрокосмос и микрокосмос. Слънце и око. Божествено блаженство. Гьотевото стихотворение «Тайните». Дъбове и посветени.
към текста >>

«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
към текста >>

76. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно.
Става въпрос човекът да се освободи от самия себе си, за да намери пътя към творящите власти. Колкото повече той излиза извън себе си, толкова повече навлиза във висшите светове. В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно. Гьоте поставя обвития с рози кръст на външната порта на храма. «Кой прибави рози към кръста? » се пита в стихотворението. Това го казва само този, който знае, че с обвития с рози кръст се показва развитието към по-висше човешко състояние. Той изговаря това също и с думи:
към текста >>

» се пита в стихотворението.
Става въпрос човекът да се освободи от самия себе си, за да намери пътя към творящите власти. Колкото повече той излиза извън себе си, толкова повече навлиза във висшите светове. В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно. Гьоте поставя обвития с рози кръст на външната порта на храма. «Кой прибави рози към кръста? » се пита в стихотворението. Това го казва само този, който знае, че с обвития с рози кръст се показва развитието към по-висше човешко състояние. Той изговаря това също и с думи:
към текста >>

77. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

КОЛЕДНО И ВЕЛИКДЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
КОЛЕДНО И ВЕЛИКДЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
към текста >>

Един от последните германци, които по този начин езотерично схващат християнството, е Гьоте и той влага този вид християнство, този вид изравняване на религиите, този вид теософия в дълбокомисленото стихотворение «Тайните», от което е останало само фрагмент,24 но по задълбочен начин ни показва вътрешното душевно развитие на един човек, проникнат и убеден в току-що описаните чувства и идеи.
Един от последните германци, които по този начин езотерично схващат християнството, е Гьоте и той влага този вид християнство, този вид изравняване на религиите, този вид теософия в дълбокомисленото стихотворение «Тайните», от което е останало само фрагмент,24 но по задълбочен начин ни показва вътрешното душевно развитие на един човек, проникнат и убеден в току-що описаните чувства и идеи.
към текста >>

Чуйте началото на стихотворението:
Ние първо чуваме как Гьоте иска да ни насочи към странстванията на един такъв човек и как ни загатва, че това странстване може да доведе до някои заблуждения, че не е лесно за човека да открие пътя и че той трябва да притежава търпение и самоотдайност, за да постигне целта. Когато човекът ги притежава, той ще намери светлината, която търси. Чуйте началото на стихотворението:
към текста >>

Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните».
Пренесени сме в тази ситуация. Показва ни се един поклонник, който, ако го запитаме, не би могъл да ни каже според разума си това, което току-що изложихме като езотерична християнска идея, но това би могъл да го направи един поклонник, в чието сърце и душа живеят тези идеи, превърнати в чувства. Не е лесно да открием всичко скрито в това стихотворение, наречено «Тайните». Гьоте пояснява един процес, протичащ в онзи човек, в когото най-висшите идеи, мисли и представи се превръщат в чувства и усещания. Чрез какво се извършва това преобразуване?
към текста >>

Тук, в Гьотевото стихотворение, това чудесно е изразено, като пред нас пристъпва един човек, който с най-прости думи – като от детска уста, не изговорено в разумна и идейна форма – изразява най-висшата мъдрост като плод от предишни познания.
Тук, в Гьотевото стихотворение, това чудесно е изразено, като пред нас пристъпва един човек, който с най-прости думи – като от детска уста, не изговорено в разумна и идейна форма – изразява най-висшата мъдрост като плод от предишни познания.
към текста >>

Всяка строфа от това стихотворение има дълбоко значение.
Той странства през някои области и уморен стига до една планина. Там поема пътя към върха. Всяка строфа от това стихотворение има дълбоко значение. Когато се изкачва към върха, в една близка долина той вижда сгушен в полите на планината манастир. Този манастир е обиталище на едно друго братство, при което е бил изпратен. Над портата на манастира той вижда нещо особено. Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози! И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста?
към текста >>

В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг.
В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела. Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло. Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона. Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север. Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон. И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката.
към текста >>

Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред душата ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме.
Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред душата ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме.
към текста >>

Дълбоки тайни се проявяват в това стихотворение.
Дълбоки тайни се проявяват в това стихотворение.
към текста >>

Това е, което Гьоте изразява в стиха:
Чрез Христовия принцип човекът се въздига до висшата Троичност, което се представя на брат Марко в образа на тримата младенци, които представляват подмладеното човечество. Това е, което Гьоте изразява в стиха:
към текста >>

Това иска да изрази Гьоте и в стихотворението «Тайните».
Това иска да изрази Гьоте и в стихотворението «Тайните». То е коледно и същевременно великденско стихотворение. То иска да покаже дълбоките тайни на езотеричното християнство. Ако оставим да ни подейства това, което Гьоте е искал да загатне от дълбоките тайни на розенкройцерското християнство, ако приемем в нас неговата сила дори и само частично, тогава ще можем да станем мисионери поне за някои хора в нашето обкръжение, ще постигнем тези празници отново да могат да се превърнат в нещо духовно и изпълнено с живот.
към текста >>

То е коледно и същевременно великденско стихотворение.
Това иска да изрази Гьоте и в стихотворението «Тайните». То е коледно и същевременно великденско стихотворение. То иска да покаже дълбоките тайни на езотеричното християнство. Ако оставим да ни подейства това, което Гьоте е искал да загатне от дълбоките тайни на розенкройцерското християнство, ако приемем в нас неговата сила дори и само частично, тогава ще можем да станем мисионери поне за някои хора в нашето обкръжение, ще постигнем тези празници отново да могат да се превърнат в нещо духовно и изпълнено с живот.
към текста >>

78. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

21. Последна строфа от стихотворението на Гьоте «Блажен копнеж» от сбирката «Западно-източен диван».
21. Последна строфа от стихотворението на Гьоте «Блажен копнеж» от сбирката «Западно-източен диван».
към текста >>

23. Гьоте, «Тайните», стих 22.
23. Гьоте, «Тайните», стих 22.
към текста >>

Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си.
24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове. Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си. Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
към текста >>

Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже.
Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже. Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение.
към текста >>

Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини.
Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини. Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.
към текста >>

Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето.
Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето. Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и мир на своя собствен връх.
към текста >>

25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните».
25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните». Виж Произведенията на Гьоте, Ваймарско издание, том 16, стр. 436.
към текста >>

79. Съдържание GA_99 Теософия на розенкройцерите

Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
към текста >>

80. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай.
Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес. Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема. Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
към текста >>

81. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В това движение, което се е присъединило към розенкройцерите и популязира техния метод, този свят се нарича още стихиен, така че тези три наименования образен, астрален и стихиен свят в розенкройцерски смисъл означава едно и също.
Ако се открият определени душевни чувства тези, които са на степен по-горе от физическите чувства тогава обкръжаващият ни свят се прониква от явления от един нов, астрален свят. Розенкройцерската теософия нарича този свят образен /имагинативен/, при което, все пак, образността е нещо много по-реална, отколкото това, което обикновено се разбира под тази дума. Образите там идват и си отиват, като прилив и отлив. Цветовете, обикновено присъстващи, се намират в астралния свят в състояние на многообразно самоизменение. Предстои ни да се запознаем с това по-отблизо. В това движение, което се е присъединило към розенкройцерите и популязира техния метод, този свят се нарича още стихиен, така че тези три наименования образен, астрален и стихиен свят в розенкройцерски смисъл означава едно и също.
към текста >>

Наистина, в света на първичните елементи, или стихии, вие все още няма да откриете този "Аз" на минералния свят, тъй като самосъзнанието на минерала се намира в най-висшия от световете, които ние сега изброихме.
Ние ще можем да си представим това още по-ясно, ако се попитаме, какъв смисъл има за нас такова разглеждане на минералното царство. Човекът осъзнава своя "Аз". Минерала го считали за безсъзнателен. Но тава е така само в случай, че ние оставаме на физично ниво. Ако се издигнем във висшите светове, минералът престава да бъде такъв. Наистина, в света на първичните елементи, или стихии, вие все още няма да откриете този "Аз" на минералния свят, тъй като самосъзнанието на минерала се намира в най-висшия от световете, които ние сега изброихме.
към текста >>

Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят.
Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните. Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото. Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят. Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка душа, можем да говорим групова душа на животните, която може да се открие в астралния свят. Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н. имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят.
към текста >>

82. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>

83. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В по-вчерашната лекция ние описахме тази област и тези светове, през които трябва да мине човек след своята смърт, като в Камалока или, както се казва в теософията на розенкройцерите, в стихийния свят отхвърля се всичко, което все още свързва човека като физическо оръдие на земния свят.
В по-вчерашната лекция ние описахме тази област и тези светове, през които трябва да мине човек след своята смърт, като в Камалока или, както се казва в теософията на розенкройцерите, в стихийния свят отхвърля се всичко, което все още свързва човека като физическо оръдие на земния свят. По-нататък ние описахме така наречените Рупадевакан, или областта, която се нарича небесен или вдъхновяващ свят. Ние видяхме, че тази област, тази страна на духовете се явява също така четирисъставна, както и нашия свят. Тук има континентална област, която е прорязана от нещо от рода на океанската или речната област, но най-добре ще бъде да я сравним с кръвообращението на човешкия организъм. Ние видяхме, че и в Девакан в един вид въздушна обвивка аналог на атмосферата на нашата Земя присъстват всички радости, страдания, скръб и беди, които изпълват душата на живеещите на Земята същества, и то всичко това много по-обширно, понеже този свят е населен от същества, които тук не са въплътени във физически тела. Накрая, ние видяхме, че в четвъртата област се намират като образци всичко ново и оригинално от най-дребната идея до най-великите творения които създават изобретателят и художникът.
към текста >>

Може дори да се случи, той да чете стихове в свой дух и стил стихове, които никога не е писал.
Друг източник за заблуда може да бъде обръщането към някои медиум. Хората, притежаващи съответните медиумни способности, могат да виждат в Акашовата летопис, но много често те виждат само нейното астрално отражение. И ето в тази летопис има нещо необикновено. Ако ние се обръщаме към някой човек, той се държи като живо същество. Ако ние се обърнем към Гьоте, той отговаря не само с думи, които е говорил през живота, но може да дава отговори в Духа на Гьоте. Може дори да се случи, той да чете стихове в свой дух и стил стихове, които никога не е писал. Картината на Акаша дотолкова е изпълнена с живот, че Акашовата картина продължава да действа в духа на дадения човек. За това тя може да се сгреши със самия човек. Медиумите мислят, че имат работа с покойника, продължаващ да живее като дух, а всъщност това е само неговия астрален образ от Акашовата летопис. Духът на Цезар може вече отново да се е въплътил на Земята, но неговия образ от летописите на Акаша може да на сеансите. Това не е индивидуалността на Цезар, а само нетленния отпечатък, който е оставил образа на Цезар в летописите на света.
към текста >>

Първото, което среща по пътя си на слизане от Девакан, това е астралната област, която розенкройцерската теософия се нарича стихиен свят.
Първото, което среща по пътя си на слизане от Девакан, това е астралната област, която розенкройцерската теософия се нарича стихиен свят. този свят дава на човека новото астрално тяло. Ако посипем хартия с железни стърготини и под нея прокараме магнит, силите на магнита ще създадат форми и линии. Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от силите, които се намират в душата, и съответстват на това, което тази душа е изработила в миналия си живот. така човекът сам си съставя астралното тяло. Тези формиращи се хора, които имат за сега само астрално тяло, ясновиждащият ги съзерцава като същества, имащи вид на отворена надолу камбана.
към текста >>

84. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Спомнете си за картината на спомените, която се появява, когато човекът се освобождава от физическото тяло и за кратко време живее в одеждите на етерното и астралното тяло, преди да започне по-нататъшното предвижване във стихийния свят.
За да разберем по-добре закона на кармата, как той се проявява в човешкия живот, аз ще разкажа за едно явление, което намира място непосредствено след смъртта на човека. Спомнете си за картината на спомените, която се появява, когато човекът се освобождава от физическото тяло и за кратко време живее в одеждите на етерното и астралното тяло, преди да започне по-нататъшното предвижване във стихийния свят. За финото разбиране действието на кармата, позволете ми да опиша своеобразното чувство, което възниква още по времето на съзерцание на тази велика картина. Това е чувство на растеж, някакво "израстване от самия себе си". То става все по-силно и по-силно, при което човекът го изпитва и тогава, когато още се намира в своето етерно тяло. Човекът се оказва в странно положение спрямо тази картина. Отначало той вижда картината на изминалия живот, като панорама.
към текста >>

85. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

С това те подчинявали на себе си стихийните същества.
Този огнен въздух, наричан в еврейската традиция "руах", може да бъде и наистина пресъздаден по определен начин. Този "руах" е изгубен за сегашните хора, въпреки това алхимиците от старите времена можели да създават условия за неговото възникване. С това те подчинявали на себе си стихийните същества. Така, тази огнена мъгла е била напълно известна във времето на алхимията, и колкото повече се задълбочаваме в миналото, толкова повече виждаме хора способни да я създават. Тази огнена мъгла дишали нашите предци на Луната. Тя продължавала да се развива и се разделила на сегашния въздух и това, което е възникнало на Земята под въздействието на огъня.
към текста >>

86. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала.
По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили. Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека. след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката воля и огнените сили. Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала. Страстният човек по магически начин действал със своята воля така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята. И така всяка дива страстна мощ, която била присъща на човека на Луната и през периода на повтаряне на лунната епоха на Земята, още веднъж се промъкнала във възникващите от този момент индивидуални човешки души. Страстите влияели на огнените маси така революционно, че голяма част от сушата, на която живеели лемурийците, загинала. Само малка част от жителите на Лемурия оцеляла и продължила човешкия род.
към текста >>

87. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия.
След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума. Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия. Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите. Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура. Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих. До неговата поява, в атланта още било живо образното съзнание, той още виждал тяхната духовна същност.
към текста >>

88. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му.
Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>

89. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на Христос Исус: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели.
Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на Христос Исус: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели. "Ние поставихме ръцете си в раните Му." Те приписваха стойност на това, че са Го докоснали. От това историческо събитие тръгва цялото бъдещо развитие на човечеството на нашата земя. Това се чувстваше тогава. Затова учениците казваха: Ние отдаваме значение на това, че бяхме с Него на планината, но ние разбираме като нещо велико и това, че в Него се изпълниха думите на пророците, че които произхождат от самата истина и мъдрост! И се изпълни това, което пророците знаеха.
към текста >>

90. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко. Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан. В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията. Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>

91. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”.
Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан. Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света! ”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса. И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”. Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените. И тогава Вие разбирате тази част от Евангелието на Йоан приблизително по следния начин:
към текста >>

Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално:
Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално:
към текста >>

92. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

стих се казва:
В края на 10. глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение, което е добре да запомним. В 41. стих се казва:
към текста >>

Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.
към текста >>

стих на 21.
И сега стигаме до края на Йоановото Евангелие, за да намерим съответното място. Там, в 24. стих на 21. глава се казва:
към текста >>

93. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава.
Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание. Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан.
към текста >>

А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”.
Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга.
към текста >>

Сега бих искал да спра вниманието Ви преди всичко върху глава 3., стих 31-34.
Сега бих искал да спра вниманието Ви преди всичко върху глава 3., стих 31-34. Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан Кръстител:
към текста >>

А само няколко стиха преди това, срещаме думите:
А само няколко стиха преди това, срещаме думите:
към текста >>

А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл.
А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят.
към текста >>

94. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>

95. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

стих на 13.
Буквално това каза Христос Исус на своите най-интимни ученици и ние трябва да приемем тези думи дословно. Когато ги събира и символично им представя християнското посвещение, Той споменава и забележителните думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13. глава на Йоановото Евангелие Той казва:
към текста >>

96. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

стих на 12. глава.
Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан. Този пасаж започва от 37. стих на 12. глава. Там Христос Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в Христос Исус. Тук самият Исус се позовава на Исаия:
към текста >>

97. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Обаче на този стих можем да се позовем само доколкото не го разбираме както трябва.
Обаче на този стих можем да се позовем само доколкото не го разбираме както трябва. Защото там всъщност е казано друго:
към текста >>

98. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип.
Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
към текста >>

99. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. "
В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите. Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. "
към текста >>

100. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност.
Ето в какво се състои магическата сила на истинното слово. Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце. И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот. Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност. Ще настъпи нещо като умъртвяване.
към текста >>

101. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Едва ли бихме могли да посочим по-кратък и по-убедителен отговор от този, който Гьоте - воден от едно дълбоко разбиране на нещата - дава в своето стихотворение „Тайните”.
По този начин ние поставяме пред себе си една цел на живота, която в известно отношение е валидна и самопонятна за всеки мислещ и чувствуващ човек, но която включва също разгръщането на най-важните, най-дълбоките сили и способности в нашата душа. Всъщност най-добрите хора от всички времена винаги са си задавали въпроса: Как човекът може да разгърне по правилен начин това, което е заложено в него? На този въпрос са давани най-различни отговори. Едва ли бихме могли да посочим по-кратък и по-убедителен отговор от този, който Гьоте - воден от едно дълбоко разбиране на нещата - дава в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>

Ако насочим ясновиждащия поглед достатъчно назад във времето, ние ще стигнем до онази епоха, когато нашата Земя е била сполетяна от една ужасна катастрофа, предизвикана от водните стихии, която основно е променила нейния външен вид.
Ако искаме да вникнем в по-дълбокия смисъл на тези лекции, ние трябва да се върнем още по-на-зад в нашето Земно развитие. Ние добре знаем, че нашата Земя често пъти е променяла своя облик. Древният Египет е бил предхождан от още по-стари култури. С помощта на окултното изследване ние можем да се върнем много по-назад в най-далечните времена от общочовешкото развитие, когато Земята е изглеждала по съвсем друг начин, отколкото днес. Лицето на Земята е било твърде различно в Азия и Африка. Ако насочим ясновиждащия поглед достатъчно назад във времето, ние ще стигнем до онази епоха, когато нашата Земя е била сполетяна от една ужасна катастрофа, предизвикана от водните стихии, която основно е променила нейния външен вид. Ако отидем още по-назад, ние ще стигнем до пра-древни времена, в които Земята е имала съвършено друг облик, тогава стигаме до онези времена, когато това, което днес представлява дъното на Атлантическия океан, разположен между Европа и Америка, е било на повърхността, било е суша. Ние стигаме до онази епоха, когато нашите души живееха в тела съвършено различни от днешните, ние стигаме до древната Атлантида, до онези пра-древни епохи, за които днешната наука не може да ни даде почти никакви обяснения.
към текста >>

После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние.
към текста >>

102. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи. Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички. Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>

Това ядро би изглеждало като едно огнено ядро, само че заобиколено от стихийни водни маси, нямащи нищо общо с днешните водни стихии, защото тези водни маси съдържаха в себе си също и металите, разбира се - в течна форма.
Нека сега да видим как изглеждаше Земята, преди тя да отдели от себе си Луната. Бихме си изградили напълно погрешна представа, ако си я представим като нашата сегашна Земя. Ядрото на тогавашната Земя представляваше една огнена, клокочеща маса. Това ядро би изглеждало като едно огнено ядро, само че заобиколено от стихийни водни маси, нямащи нищо общо с днешните водни стихии, защото тези водни маси съдържаха в себе си също и металите, разбира се - в течна форма. И вътре във всичко това се намираше човекът, обаче в съвършено друга форма.
към текста >>

И след като Лемурийската епоха приключи в резултат на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
Времето, когато Луната се отдели от Земята и човекът получи нови възможности за развитие, това време наричаме Лемурийска епоха. И след като Лемурийската епоха приключи в резултат на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
към текста >>

Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
После стигаме до втория период. Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един свят на Злото. После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват силите, произтичащи от тази троичност. След това стигаме до един четвърти период. Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества. Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
към текста >>

103. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

И това, което индийският ученик изживяваше, е съхранено за нас в един чуден стих от Ригведа.
И това, което индийският ученик изживяваше, е съхранено за нас в един чуден стих от Ригведа. Там има едно място, което гласи: „И над човека идват седемте отдолу, осемте отгоре, деветте отзад, десетте от основите на скалистия свод и десетте от вътрешността, докато майката се грижи за малкото кърмаче.” Това наистина е едно чудно място. Нека да си представим тази Изис, която аз описах като „бели дробове”, този Озирис, който описах като „дихателен апарат”, и нека да размислим: Как тук в действие влиза звукът, диференцирайки се в звуците на ларинкса, в звуците на белите дробове, както се диференцира в буквите. Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н. Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас.
към текста >>

104. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>

105. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят.
Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ. Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите. Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят. Аз искам да ти кажа: Погледни огъня, погледни деня, погледни времето на растящата Луна, погледни средата на годината, когато Слънцето се намира в най-високата си точка. Онези, които умират в огъня, през деня, в периода на растящата Луна и на високостоящото Слънце, след смъртта преминават в Брахма; но онези, които умират под знака на дима, на нощта, през периода на намаляваща Луна и в онази част на годината когато Слънцето се намира в най-ниската си точка след като напуснат света през Портата на смъртта, те достигат само до светлината на Луната и отново слизат на Земята. "
към текста >>

Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>

106. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи. Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели. Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>

107. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение. Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово. Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>

108. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания.
Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! "
към текста >>

109. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах.
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>

Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>

110. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия. Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно. Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека. Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>

111. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан.
Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше.
към текста >>

112. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт. Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия. Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение. Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие. От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>

Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт. Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия. Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение. Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие. От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>

113. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тези стихове на Гьоте са едно истинско тълкуване на това, което аз описах схематично.
Тези стихове на Гьоте са едно истинско тълкуване на това, което аз описах схематично. "от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам, въображението, това са качества на етерното и астрално тяло.
към текста >>

114. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече. Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната. Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества. През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си.
към текста >>

23-тият. стих го казва:
Но точният смисъл на тези думи е лошо предаден от преданието; в първичния текст думите са слените: Учениците предадоха на другите хлябовете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с хлябовете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа. И кое ги насити? 23-тият. стих го казва:
към текста >>

115. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
към текста >>

116. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос.
Обаче в резултат на грандиозните космически процеси, това висше Същество все повече и повече се доближаваше до сферата на Земята. Ясновидецът все по-ясно долавяше приближаването на Христос до Земята. И когато великият предтеча на Христос Исус, Мойсей, получи своите откровения всред огнената стихия на планината Синай, тук ние също см.е изправени пред Него, пред приближаващия Христос.
към текста >>

От друга страна, от стихотворението „Тайните",където Гьоте загатва за своето розенкройцерско вдъхновение, узнаваме, как дванадесетте са наредени в кръг около тринадесетия, без самият той да се проявява като велик Учител; защото след смъртта на тринадесетия, останалите дванадесет приемат брата Мариус, в цялата му наивност и простодушие, като негов заместник.
От друга страна, от стихотворението „Тайните",където Гьоте загатва за своето розенкройцерско вдъхновение, узнаваме, как дванадесетте са наредени в кръг около тринадесетия, без самият той да се проявява като велик Учител; защото след смъртта на тринадесетия, останалите дванадесет приемат брата Мариус, в цялата му наивност и простодушие, като негов заместник. Той трябва да бъде не представител на едно учение, а представител на самата спиритуална субстанция. И така е било навсякъде, където хората са имали предчувствие или познание за този духовен факт.
към текста >>

Евангелистът Лука описва това, което възвестиха „самовидците", станали по този начин и „служители на Словото".
Какво възвестяваха Заратустра и онези, които бяха наясно с неговите тайни? Като ясновидци, те възвестяваха онова, което беше скрито зад топлината и светлината, или с други думи: „Словото". Те бяха „служители на Словото". Евангелистът Лука описва това, което възвестиха „самовидците", станали по този начин и „служители на Словото".
към текста >>

117. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства.
И третата възможност е, когато семето пада всред тръните; то покълва, но тръните го заглушават. С други думи, Христос обяснява, че има хора, чиято душа е пълна с грижите на ежедневието и макар да са в състояние да разберат спиритуалната истина, те не успяват да постигнат нищо. И днес има души и то твърде много -, които на драго сърце биха размислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието. Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе". Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи. Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства. Защото нима е доказателство срещу действената сила на спиритуалната мъдрост, това че у мнозина тя не поражда днес едни или други физически последици? Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина. Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки организъм и предизвика някакво преходно объркване. Защото тя се натъква на определени наследствени качества, които човешките тела носят от хилядолетия; тя се натъква на не що, което е непригодно за нея.
към текста >>

118. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14.
Ето как трябва да бъде описано взаимодействието между Буда и Христос, за да бъде разбрано Евангелието на Лука. Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14. Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите? Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините! Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус.
към текста >>

119. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“.
Рождественската елха като символ. Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие. Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“. Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят. Христос като Дух на Вселената. Преживяване на мировия Дух в годишните времена. Съзерцание на духовното Слънце в Рождественската полунощ. „Съзерцавай Слънцето в полунощния час...“.
към текста >>

120. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>

121. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Спомнете си сега стихотворението на Гьоте „Тайните“[2], в което в кръга на изтъкнати мъже се въвежда тринадесети, брат Марко.
Те си казвали: определено, ние сме развили в себе си висши сили, но с всичките си сили и способности достигаме само това, което по-малко развити индивидуалности постигат на по-ниска степен и това е предначертано от висшите божествени същества. Те гледали тринайсетия, който, в сравнение с тях, бил спрял на една детска, наивна степен. Те казвали: в него няма човешка мъдрост, както в нас, но той още е проникнат от божествената мъдрост. Също и източните мъдреци, лечители и магове казвали: следваме тези, който още не са толкова издигнати като нас, но се намират на степента, в която още притежават божествената мъдрост. Това самоотричане го е имало в древните мистерии, които осъзнавали това, като разпространяващия се дъх на чудото. Спомнете си сега стихотворението на Гьоте „Тайните“[2], в което в кръга на изтъкнати мъже се въвежда тринадесети, брат Марко. Тук имаме явление, което се корени дълбоко в човешката природа, макар и да не е присъщо на съвременния човек; то се състои в това, че посветеният от четвъртата категория, който в развитието на собствените си сили не се издига толкова високо като другите, прави така, че изглежда, че той ръководи останалите дванадесет.
към текста >>

[2] стихотворението на Гьоте „Тайните“ – виж Рудолф Щайнер, GA 98 „Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят“, лекцията от 25.12.1907 г.
[2] стихотворението на Гьоте „Тайните“ – виж Рудолф Щайнер, GA 98 „Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят“, лекцията от 25.12.1907 г. „Тайните – коледно и великденско стихотворение от Гьоте“
към текста >>

„Тайните – коледно и великденско стихотворение от Гьоте“
[2] стихотворението на Гьоте „Тайните“ – виж Рудолф Щайнер, GA 98 „Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят“, лекцията от 25.12.1907 г. „Тайните – коледно и великденско стихотворение от Гьоте“
към текста >>

122. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея.
Виждаме я в Средна Германия, където тя се появява около средата на 18. век, но и там само в отделни местности. И едва в 19. век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия. В този, който е можел да усеща тези неща не в блясъка на словесното християнство, а в блясъка на истинското духовно християнство, коледната елха винаги е предизвиквала прекрасни човешки чувства. И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея. Ако я е имало и по-рано, то поне Клопщок[4] поетично би дал да се знае за такъв символ. Затова нека и за нас коледната елха бъде залог за това, че символите на най-висшето и най-великото могат отново да възкръснат. Тези символи могат да изплуват пред душите ни, особено когато чувстваме духовната истина на пробуждането на аза в душата на човека, на този аз, който чувства духовните връзки между душите, и особено ги чувства тогава, когато благородните хора действат съвместно.
към текста >>

Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си.
За него това също е било и потребност да позволи на този християнски дух да проникне от сърцата към очите. В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г..
към текста >>

След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август.
В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г..
към текста >>

Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество.
Това стихотворение на Гьоте може да бъде причислено към първите стихотворения за празника Рождество. Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост.
към текста >>

123. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той имал син, за когото в тесния ни кръг не можем да не признаем, че стиховете и изречената мъдрост излизат от душа, която е превъплъщение на значителни, мощни личности, изпълнявали нещо важно за Земята[3].
В 18.-19. век живял немският благородник Харденберг[2]. Той имал син, за когото в тесния ни кръг не можем да не признаем, че стиховете и изречената мъдрост излизат от душа, която е превъплъщение на значителни, мощни личности, изпълнявали нещо важно за Земята[3]. Но как, намирайки се под тежкото влияние от външния свят, как бащата е можел да разпознае в сина си тази душа? Как е можел да подозира за духа, който е можел да изскочи от душата на сина му? Той е можел да се освободи толкова малко от предразсъдъците на материалния свят, от съвместното съществуване с физическата реалност, както днес поради предразсъдъците на нашия свят много хора само в незначителна степен могат да усещат непреодолимата сила на духовната мъдрост на антропософията.
към текста >>

Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение?
Той усетил нещо, което дотогава не бил усещал. Празникът завършвал. Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение? – „На вашия син! “ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот. Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис. Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят.
към текста >>

124. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Но понеже нашите организми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята.
Ето как, с оглед на космическите процеси, пред нас се очертава ясната разлика между човека и животното. Тъкмо космическите процеси ни отвеждат пред двата вида организми. Ако бихме били задържани в еволюционната степен на съществата, разположени непосредствено под човека, днес ние би трябвало да кръжим с нашия Аз около Земята, понеже физическото тяло би се оказало прекалено плътно и грубо, за да го приеме в себе си. Да, ние не бихме могли да се спуснем безпрепятствено, и въпреки че станахме по-съвършени същества, би трябвало да останем в сферата на „груповите животински души". Но понеже нашите организми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята. Душите на животинските видове, или „груповите животински души" не изпитваха подобен стремеж. Те направляваха животните от висотата на духовния свят.
към текста >>

125. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Днес трябваше подробно да посоча, как Луцифер поражда всевъзможни илюзии в нашия вътрешен душевен свят, и как Ариман се намесва във външните възприятия, за да ни обгърне с булото на Майя; как Луцифер е в стихията си, когато човек посочва фалшив мотив за своите действия, и как Ариман ни тласка към фалшиви представи за външния сетивен свят и към допускането на „случайности" от всякакъв род.
Днес трябваше подробно да посоча, как Луцифер поражда всевъзможни илюзии в нашия вътрешен душевен свят, и как Ариман се намесва във външните възприятия, за да ни обгърне с булото на Майя; как Луцифер е в стихията си, когато човек посочва фалшив мотив за своите действия, и как Ариман ни тласка към фалшиви представи за външния сетивен свят и към допускането на „случайности" от всякакъв род. Аз трябваше да изтъкна тези важни подробности, преди да пристъпя към следващия въпрос, а именно: как кармическите последици от миналите инкарнации се проявяват също и там, където са в сила привидно случайните и чисто „външни" болестотворни причини.
към текста >>

126. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман.
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново. И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло. В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман. И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>

Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно.
Ето защо трябваше да бъдат създадени и противоположните сили. Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата еволюция на Земята. Тези сили, ако мога така да се изразя, внасят един вид корекция в това, до което биха довели чисто ритмичните процеси: склонността към удобство, комфорт и пищност. От окултна гледна точка, въпросните сили могат да бъдат разпознати например зад една унищожителна градушка. И всеки път, когато ритмичните и закономерни природни процеси бъдат нарушени, настъпва един вид коректура, която в крайна сметка е благотворна, макар и човек не винаги да го разбира, понеже той не иска да приеме наличието на по-висши разумни сили от тези, с които разполага. Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно. И колкото повече напредва закономерният ход на нещата, толкова по-яростно вилнеят те, внасяйки все нови и нови коректури.
към текста >>

127. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Още веднъж: Ясно посочихме, че понякога в човешкия живот настъпват за пръв път тежки, драматични събития, при които мнозина намират гибелта си, но същественото тук е, че тези стихийни бедствия не предизвикват преждевременната смърт на индивида поради допуснати грешки в миналото, а се явяват като първи, зародишни импулси на съвсем други събития, които ще се разгърнат едва през следващата инкарнация.
Още веднъж: Ясно посочихме, че понякога в човешкия живот настъпват за пръв път тежки, драматични събития, при които мнозина намират гибелта си, но същественото тук е, че тези стихийни бедствия не предизвикват преждевременната смърт на индивида поради допуснати грешки в миналото, а се явяват като първи, зародишни импулси на съвсем други събития, които ще се разгърнат едва през следващата инкарнация.
към текста >>

128. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

129. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели!
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

130. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято помощ да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
Окултната символика винаги е изобразявала мисията на Земята с помощта на една проста фигура. Ако си представяте всички геометрични фигури, едва ли ще намерите друга, която да отговаря толкова точно на въпросното равновесие, както равностранния триъгълник. Дори и само да го начертаете, Вие ще установите, че трите му страни са равни една на друга, че трите му ъгъла са също равни, и че всеки връх е разположен на еднакво разстояние от центъра. Центърът на равностранния триъгълник е абсолютен символ за равновесното действие, така че съзерцавайки триъгълника, окултистът може да види в него един символ за абсолютното уравновесяване на онези сили, които в хода на трите досегашни планетарни въплъщения на Земята непрекъснато се стремяха към хегемония. Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято помощ да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
към текста >>

131. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици.
Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване. И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
към текста >>

132. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното.
Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното. След това елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане, живеят духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят. Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека. Първото нещо, което се явява при това мислене е представата за нещо изявяващо се навън, вестяващо се навън и на нещо вътрешно раздвижващо се, на нещо вътрешно оживено. В елементарната черупка първичните духове създадоха мислено това, което се явява навън и това, което има вътрешна подвижност.
към текста >>

133. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено.
И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах. Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра. Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на сферата, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху". Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено. Така чрез това съчетание от звуци ни се показва начинът, как елементарното съществуване е направлявано от Елохимите.
към текста >>

Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя.
Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя. Ние охарактеризирахме това, което беше така да се каже оставало, след като се беше отделило "ха-шамаим".
към текста >>

134. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето защо ние виждаме, как много правилно още в първия стих на Генезиса /Битието/ се казва, че над елементарните маси царуваше тъмнина.
Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества. Познавайки това, ние ще можем да очакваме и за повторението на старото Сатурново и Слънчево съществуване през време на Земното развитие, щото тези отношения между напредналите и изостаналите същества отново да си явят. И понеже съществата, които бяха изостанали на старото сатурново състояние, представляват така да се каже една предишна степен на развитието, те и при повторението ще могат да се явяват по-рано от светлината. Ето защо ние виждаме, как много правилно още в първия стих на Генезиса /Битието/ се казва, че над елементарните маси царуваше тъмнина. Това е повторението на Сатурновото съществуване, обаче на изостаналото назад в развитието Сатурново съществуване. Другото, Слънчевото съществуване, трябва да чака още; то се явява след това, явява се в момента, който е посочен с думите: Да бъде светлина.
към текста >>

135. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление.
Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване. И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина.
към текста >>

Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст".
Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори. Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа.
към текста >>

136. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент.
Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като вдъхна въздух на човека. Заедно с въздуха в човека се вля самото дихание, самото излияние на Елохими, станали Явех-Елохим. Тук отново имаме едно такова изложение на Генезиса, което се съгласува по един чудесен начин с това, което днес ни показва духовното изследване. И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм. Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества. Там той е така да се каже поет от Земното развитие и ние можем да кажем: Това, което днес наричаме физическо тяло на човека, то се ражда в онова време, което така често в Генезиса е наречено ден шести на сътворението.
към текста >>

137. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества.
Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето. Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог". Господ Бог създаде земята и небето. Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение.
към текста >>

138. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

" Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1.
И ако този миров, вездесъщ Бог трябваше да бъде изживян от еврейския народ по един особен начин, това следваше да стане в същия порядък, който е предначертан за космическите орбити на звездите. Или с други думи: В кръвта на поколенията, съдържаща външния инструмент на Яхве-откровенията, трябваше да е налице същият порядък, който цари в звездните орбити. Следователно, в потомството на Авраам, т.е. в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1. Мойсей 22, 17). Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите. Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете. Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство.
към текста >>

139. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И тогава Вие ще разберете как следва да се тълкуват думите „Блажени...", с които започват първите стихове от планинската проповед.
Историческият смисъл на Христовото Събитие се свежда до разкриването на дълбоки мистерийни тайни, така че те да станат достъпни за външния свят. Точно в този смисъл ние ще се опитаме да разгледаме историческото Христово Събитие още по-отблизо. И тогава Вие ще разберете как следва да се тълкуват думите „Блажени...", с които започват първите стихове от планинската проповед.
към текста >>

140. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето. Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>

141. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен.
И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази. Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината. Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен. Например следното:
към текста >>

Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч.
Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята. И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време.
към текста >>

За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон. Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва:
към текста >>

Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Това е съпричастност на собственото настроение на Природата. - Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно чак до тревата и до корените на дърветата. Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция. Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
към текста >>

142. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
към текста >>

Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>

143. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Гьоте е загатнал това по един твърде особен начин в своето стихотворение „Тайните”.
Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи. От тези четирима първият можеше да насочи поглед назад върху Древно-индийската епоха, вторият – върху Древно-персийската епоха, третият – върху Египетско-халдео-асиро-вавилонската епоха, четвъртият – върху Гръцко-латинската културна епоха. Тези четирима се съединиха със седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Най-после една дванадесета личност имаше, така да се каже, най-малко спомени, но тя беше най-интелектуалната между тях и беше развила особено склонността си към външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не живееха само в съдържанията на западния окултизъм, а дванадесетте течения на мъдростта действуваха заедно, образувайки един цялостен образ. Гьоте е загатнал това по един твърде особен начин в своето стихотворение „Тайните”.
към текста >>

144. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Може да се случи така, че хората да посрещнат и нашето ново откровение по такъв начин, че след известно време, когато вече подемът на човешките способности ще се намира в пълен ход, да кажат: Ето, нищо от това, което вие възвестихте, не дойде!
Може да се случи така, че хората да посрещнат и нашето ново откровение по такъв начин, че след известно време, когато вече подемът на човешките способности ще се намира в пълен ход, да кажат: Ето, нищо от това, което вие възвестихте, не дойде!
към текста >>

145. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
Седемте мъже, които отново бяха инкарнирани в тринадесетото столетие, бяха част от дванадесетте; тъкмо те бяха именно онези, които можеха да насочват поглед в миналото към седемте течения на древната Атлантска култура и към онова, което продължаваше да живее от тези седем индивидуалности се присъединиха други четири, които можеха да насочват поглед в миналото към не много отдавна изтекли времена, както споменатите първо седем мъдреци, а тези четири личности можеха да насочват поглед към това, което човечеството беше усвоило като окултни истини през четирите следатлантски културни епохи. Първият можеше да насочва поглед към Древно-индийската епоха, вторият – към Древно-персийската епоха, третият – към Египетско-халдео-вавилоно-асирийската и четвъртият – към Гръцко-римската епоха. Тези четирима се присъединиха към седемте в колегиума на мъдрите мъже през тринадесетото столетие. Дванадесетият имаше най-малко спомени, той беше най-интелектуалният и имаше грижа най-вече за външните науки. Тези дванадесет индивидуалности не само продължиха да живеят в опитностите на западния окултизъм, но те можеха също и да се инкорпорират в такива личности, които малко или много бяха свързани с окултизма. В стихотворението на Гьоте “Тайните” ние виждаме да се обръща внимание на тези неща по един твърде особен начин.
към текста >>

146. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод.
Знаеше се, че тази индивидуалност отново ще се роди като дете и че е предназначена да извърши забележителни неща за човечеството. Тези дванадесет мъдри мъже узнаха чрез своето ясновидство, че от самото начало това дете трябва да бъде напълно изолирано от света; те го взеха под своя закрила и го отгледаха и възпитаха. То бе взето от неговите родители и бе поставено под закрила и възпитанието на дванадесетте мъдри мъже. Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие. Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод. Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници. В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове.
към текста >>

В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус.
То бе взето от неговите родители и бе поставено под закрила и възпитанието на дванадесетте мъдри мъже. Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие. Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод. Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници. В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът? Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите разбирания; обаче хората не искат това.
към текста >>

147. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус.
Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици. Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие. Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч.
към текста >>

изпепелени да бяха, В пожара стихиен на градове и къщи,
изпепелени да бяха, В пожара стихиен на градове и къщи,
към текста >>

148. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г. Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/. Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
към текста >>

Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек.
Към стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах фон Ауершперг /1806-1876/. "развалини", един епично-лирически цикъл излязъл в 1836 г. Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек. Тъй като сти- хотворението, едва ли вече е познато, то бе прибавено от Мария Щайнер още при първото издание на лекцията.
към текста >>

149. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората.
към текста >>

150. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Песен, Стих 488-491
*34. Омир, „Одисея“ XI. Песен, Стих 488-491
към текста >>

151. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
към текста >>

152. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>

153. Бележки GA_138 За инициацията

61 Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: виж Исая 6, Стих 1-3.
61 Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: виж Исая 6, Стих 1-3.
към текста >>

154. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ.
към текста >>

155. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“.
От описанията, дадени за Пророците, Вие видяхте, че духът на пророчеството и това, което древноюдейският народ получи чрез него, се различаваше от духа на посвещението при другите народи. Водачите на другите народи стигаха до посвещение според току-що описания начин. С древноюдейският народ случаят не беше такъв. Тук ние нямаме работа с онези посвещения, които са характерни за другите народи, а сме изправени, както чухме, пред едно стихийно проявление на Духа в телата на онези, които се явяваха като пророци, изправени сме пред нещо, което се проявява като „гений на духовността“. Но за да се случи това, ние виждаме, че в лицето на пророците, живеещи през средищния период на тяхната епоха, древноюдейският народ разполагаше с онези души, които в предишните си инкарнации бяха посветени в Мистериите на другите народи, така че те можаха да предадат на древноюдеиския народ като един вид спомени това, което вече бяха получили в процеса на своето посвещение. И така, имаше съществена разлика между просветването на духовния живот всред древноюдеиския народ и всред останалите народи. При другите народи то се извършваше чрез действието, чрез посвещението, докато при древноюдеиския народ то ставаше чрез особените дарби, които бяха отредени на онези, които се явяваха като пророци в този народ.
към текста >>

156. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22.
Нека да се насочим към трета глава от Евангелието на Марко и по-точно от 7. до 23., 24. стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22. стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното. Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>

стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното.
Нека да се насочим към трета глава от Евангелието на Марко и по-точно от 7. до 23., 24. стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22. стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното. Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>

От стих 7.
до 23., 24. стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22. стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното. Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>

А после в стих 13.
Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“. А после в стих 13. чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21. четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.“
към текста >>

чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21.
Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“. А после в стих 13. чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21. четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.“
към текста >>

157. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

стих; а после в 51.
Той остава сам. Но каква е съдбата на младия космически елемент? Нека да си представим тази пълна самотност на човека, който беше проникнат от космическия Христос, и как сега той е изправен пред своите преследвачи като истински престъпник. А тези, които би трябвало да го разберат, побягват. „И всички го изоставиха и избягаха.“ се казва с 50. стих; а после в 51. и 52. стих четем:
към текста >>

стих четем:
Нека да си представим тази пълна самотност на човека, който беше проникнат от космическия Христос, и как сега той е изправен пред своите преследвачи като истински престъпник. А тези, които би трябвало да го разберат, побягват. „И всички го изоставиха и избягаха.“ се казва с 50. стих; а после в 51. и 52. стих четем:
към текста >>

и 52. стих.
Кой е този момък? Кой се изплъзва от преследвачите? Кой е този, който се появява до Христос Исус, почти необлечен, за да побегне после чисто гол? Това е младият космически импулс, това е Христос, който се изплъзва от ръцете на преследвачите и сега вече е съвсем слабо свързан със Сина Човешки. Много неща са скрити в 51. и 52. стих. Новият импулс не запазва нито една от обвивките, които старите времена бяха увили около човека. Той е съвършено гол: новият космически импулс, от който зависи планетарната еволюция на Земята. Той остава при Исус от Назарет. И ние отново го намираме. Защото 16.
към текста >>

158. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/. Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>

159. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства.
Обаче Висшите Духовни Същества постоянно полагат усилия, да създадат един противовес на тази материалистична епоха. Когато разглеждаме всичко, което се е развило в земния живот като противовес на материализма, ще открием последното най-важно явление във Франциск Асизки. В онзи Франциск от Асизи, който в своя живот в Асизи се отвърна от всякакъв земен живот, всякакъв външен живот, който при познатата ви съществуване в Асизи, така чудесно нарисувано от Джото в църквата на Асизи. Тези картини са били толкова много пъти ретуширани, въпреки това излъчващият се от тях живот така силно ни завладява. И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки. И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло.
към текста >>

160. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата. Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта. И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>

161. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Дори и обикновените историци не могат да се съмняват, че събитията, които той е описал в стихове, са се случили и ако те се сравнят, показват, че той е направил чудни предричания.
В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен. Ясновидството е само един сън, проникнат от духовна светлина, съзнателен сън, ако бихме могли така да го дефинираме. Когато сме свободни от всякакви душевни вълнения, това е благоприятно за състояния, при които се проявява ясновидство, а е неблагоприятно, когато сме изпълнени с такива. Това може да се потвърди и чрез някои неща, които външно знаем, например за Нострадамус4, който е бил ясновидец от такава висота, че е могъл да предрича историческите събития. Дори и обикновените историци не могат да се съмняват, че събитията, които той е описал в стихове, са се случили и ако те се сравнят, показват, че той е направил чудни предричания. Понеже това не може да се отрече, се признава дори и от историка Кемерих5. Кемерих сам разказва, че си е поставил съвсем други задачи: той искал да намери доказателството, че от 16. век до сега здравословните условия за хората са се подобрили. И така се е наложило да се занимае с Нострадамус.
към текста >>

162. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>

Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>

„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>

Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>

С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>

163. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
Това е стара мъдрост. Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел. Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма. Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си. Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта. В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
към текста >>

164. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В красивата страна на Аргос се преместих,
В красивата страна на Аргос се преместих,
към текста >>

165. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог. Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии). Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>

Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др.
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>

Октомври 1566, Брахе произнася в университета в Рощок няколко латински стиха, в които предсказва смъртта на султана.
31. По повод едно лунно затъмнение, на 28. Октомври 1566, Брахе произнася в университета в Рощок няколко латински стиха, в които предсказва смъртта на султана. След няколко седмици наистина идва вест за смъртта на Сюлейман. Всъщност той вече е бил умрял на 5 Септември, значи преди лунното затъмнение, което дава повод на някои да се подиграват с Тихо Брахевото „предсказание“. Той обаче се защитава, като се обосновава с хороскопа на Сюлейман, в който е прочел смъртната констелация. Виж „Тихо Брахе. Картина на научен живот и работа през 16 век“ от Й.
към текста >>

Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч.
32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“. Под формата, под която е издаден от Имме фон Екардщайн повече не е преиздаден. При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972 година. Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч. № 40) и също като самостоятелно издание.
към текста >>

„Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796.
„Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796. Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц“, Берлин 1844.
към текста >>

66. В „Максими и рефлексии“, из „Изкуство и античност“, З том, 1 книга: „Собствено и придобито в стихове“.
66. В „Максими и рефлексии“, из „Изкуство и античност“, З том, 1 книга: „Собствено и придобито в стихове“.
към текста >>

67. Това стихотворение се намира в Паралипомена към „Хайнрих от Офтердинген“; сравни и изказването на Тик за това запланувано продължение (Произведенията на Новалис, издадени от Паул Клукхон, том 1 „Стихове“, стр.
67. Това стихотворение се намира в Паралипомена към „Хайнрих от Офтердинген“; сравни и изказването на Тик за това запланувано продължение (Произведенията на Новалис, издадени от Паул Клукхон, том 1 „Стихове“, стр. 244 и 251). Последният ред при Новалис е: „Далеко ще отлитне същността на стадото погрешна“.
към текста >>

166. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той видоизмени в следния стих:
Той видоизмени в следния стих:
към текста >>

167. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните Богове.
Ето как упадъкът на езическите Мистерии застана пред душата на Исус от Назарет по един още по-внушителен начин, отколкото упадъка на древното юдейско учение. Между своята дванадесета и осемнадесета година той непосредствено изживя в себе си как това, което някога е било дадено на човечеството, за да стопля и озарява душите на хората, вече се оказа безсилно и можеше да предизвика само душевна пустота. Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните Богове. В това, което възприе около себе си по духовен път, той видя упадъка на езичеството. Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните Богове и от живото общуване между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
към текста >>

168. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният. И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова. Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити. Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия. Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
към текста >>

От същия този дух, чиито описания на „Земната душа" току-що чухме, са и следните прекрасни стихове:
Така този дух, живял през 17 век както казахме, думите са произнесени през 1607 година отправя своя поглед нагоре. Обаче в тези думи ясно се долавя: отправеният нагоре поглед е вече проникнат от Христос. Несъмнено Духът, който изговори тези думи, беше един велик дух, отворен за дълбоките връзки между човешката душа и божествените принципи на мирозданието. От същия този дух, чиито описания на „Земната душа" току-що чухме, са и следните прекрасни стихове:
към текста >>

169. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ние намираме това в песента на Томас от Келано в стиховете:
Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство. След това виждаме, как това Сибилство се намесва в самото Християнство. Ние намираме това в песента на Томас от Келано в стиховете:
към текста >>

Хората биха изпаднали напълно под властта на духовете на елементите, на стихиите и техните учители биха станали подобни на сибилите и силата би била толкова голяма, че тя би останала днес и до края на земните дни.
Тогава човечеството би трябвало да върви по-нататък, да съществува по-нататък с това, което би имала като наследство, с това, което в Четвъртата следатлантска епоха беше стигнало до степента на сибилството. Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите. Обаче силите продължават да действуват по-нататък. И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в околността на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души. Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки. Хората биха изпаднали напълно под властта на духовете на елементите, на стихиите и техните учители биха станали подобни на сибилите и силата би била толкова голяма, че тя би останала днес и до края на земните дни. И ако се запитаме: Благодарение на какво не се случи това? Кой направи тази сила постепенно да отслабне, тази сила, която нагледно живее в сибилите? Тогава трябва да отговорим: Христос, който чрез Тайната на Голгота се вля в аурата на Земята и който разруши в човешките души силата на сибилите, премахна от душите силата на сибилите.
към текста >>

Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите.
Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна. Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла?
към текста >>

Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии.
Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна. Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла.
към текста >>

Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът.
към текста >>

И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите.
Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът. И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите. Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво. И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Светът на апостол Павла е светът на маслиновото дърво.
към текста >>

170. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята. Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>

Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
към текста >>

171. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората, един вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето.
През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите. Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север. Митовете се оказват изпълнени с безкрайна мъдрост, когато ги разглеждаме в светлината на истинския Окултизъм. И въпреки това не погледът към звездите беше това, което за гърка символизираше Аполона: гъркът не гледаше всъщност към Слънцето, когато се кланяше на Аполон, като към неговия външен звезден символ; Аполон е бог на Слънцето не в смисъла, че външното Слънце би било негов символ за целта гъркът имаше своя Хелиос; той регулираше движението на Слънцето на небето. Слънцето не действува за нашето земно съществувание, даже когато имаме предвид физическото, то не действува така, че върху човека да се отразява само това, което се разлива направо чрез слънчевите лъчи, а действува първо върху въздуха и водата, във водните пари, също в парите, за които казахме, че те са се издигали от пропастта на Каскалския извор и са обвивали като змей съседната планина и че този змей е бил убит от гръцкия свети Георги. Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората, един вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето. И това действие гъркът виждаше в своя Аполон.
към текста >>

Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата.
Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>

Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия.
Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>

И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята.
Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>

Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство.
Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>

172. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите.
И в течение на действително много години, в които търсех отговор на въпроса: Къде ще намериш името на Парсифал записано върху свещената Чаша? пред мене се явиха крайъгълни камъни. Аз знаех, че съществуват някои значения на свещената Чаша, в която се намира причастието, т.е. един диск, една нафора. И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал. Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите. В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола.
към текста >>

173. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите.
Когато още веднъж насочим поглед назад върху първичния характер на древноеврейската Геология, ние постоянно и постоянно се натъкваме на едно нещо. Ние разбираме духа на древноеврейската Геология само тогава, когато съответно обгърнем с поглед това, че цяла еврейска древност се стремеше да се придържа здраво към геологическия характер на своето откровение. В този цикъл от сказки аз вече охарактеризирах, че навсякъде може да се проследи, как откровенията на еврейската древност трябва да се търсят в дейностите на Земята, в духовната подвижност на Земята. Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения. Хората от еврейската древност, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното. Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната еволюция и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната. В лунните празници на юдеите е ясно изразено, че Господът на Земята свети в своя отблясък символично от Луната, явява се символично от Луната. "Но не отивай по-далече", такова беше настроението на древното еврейство спрямо ученика "не отивай по-далече!
към текста >>

Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано.
Така пише един човек в 1607 година, когато живее и пулсира проникнатата от Христос Астрология, която влече след себе си само своята сянка, астрологическите суеверия. Така пише този човек при настъпването на новото време. Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано. Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща.
към текста >>

Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха. Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните. Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно.
към текста >>

174. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние четем в първото послание до Коринтяните, десета глава, пети стих, ред 4, думите на апостол Павел: "Аз не искам да укривам от вас, обични братя, че нашите праотци, всички са били под облака (с това той искаше да каже огнената колона) и всички са преминали през морето, и всички са били покръстени от Мойсей чрез огнената колона и чрез морето, и всички са яли една и съща духовна храна и са пили една и съща духовна напитка; те са пили обаче от духовната скала, която ги следваше и която беше Христос".
На този въпрос да не отговаряме ние първи, скъпи мои приятели, а да оставим апостол Павел да отговори, кой беше Богът, които бодеше евреите през пустинята. Ние четем в първото послание до Коринтяните, десета глава, пети стих, ред 4, думите на апостол Павел: "Аз не искам да укривам от вас, обични братя, че нашите праотци, всички са били под облака (с това той искаше да каже огнената колона) и всички са преминали през морето, и всички са били покръстени от Мойсей чрез огнената колона и чрез морето, и всички са яли една и съща духовна храна и са пили една и съща духовна напитка; те са пили обаче от духовната скала, която ги следваше и която беше Христос".
към текста >>

Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори.
Тук ние имаме Христос в Стария Завет, тук Той действува, но хората не Го познаха. По какъв начин действуваше Христос? Но не виждаме ли, скъпи мои приятели, как действуваше Той, когато отворим Стария Завет? Най-важното, което Мойсей трябваше да предаде на своя народ чрез устата на Яхве, бяха десетте Божи заповеди. Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори. Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце? ". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога. Волята ето основният характер на Стария Завет този основен характер е наричан често пъти също и характер на закона. Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди. Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите.
към текста >>

". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога.
По какъв начин действуваше Христос? Но не виждаме ли, скъпи мои приятели, как действуваше Той, когато отворим Стария Завет? Най-важното, което Мойсей трябваше да предаде на своя народ чрез устата на Яхве, бяха десетте Божи заповеди. Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори. Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце? ". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога. Волята ето основният характер на Стария Завет този основен характер е наричан често пъти също и характер на закона. Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди. Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите.
към текста >>

Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите.
Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори. Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце? ". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога. Волята ето основният характер на Стария Завет този основен характер е наричан често пъти също и характер на закона. Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди. Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите.
към текста >>

175. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност. Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт. Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото.
към текста >>

Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност. Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт. Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото. И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
към текста >>

Нашият приятел, който ни остави стихотворенията „Ние намерихме един път", живее във величествената космическа панорама, която е като един вид душевно тяло за него след смъртта; той възприе в себе си онова, което ние имахме да кажем за Христос, докато беше свързан с нас в лоното на Антропософското учение.
Аз многократно вече съм обяснявал на нашите антропософски приятели на други места това фактическо окултно състояние на нещата, сега изтъкнах не що, което може да бъде важно за нашето днешно разглеждане. Така както се представи това окултно състояние на нещата по отношение на Кристиян Моргенщерн, то ми показва и нещо друго. Човек може често пъти да види, каква съпротива среща днес оповестяването на окултното учение, така както ние го разбираме и човек може би често може да постави въпроса (Аз не искам да кажа, че човек „се съмнява, а че човек „поставя въпроса"): какъв напредък ще намери това окултно учение в човешките сърца, в човешките души? Съществува ли някаква гаранция, някакво поръчителство за това, че всичко, което днес изработваме вътре в Антропософското Общество ще действува по-нататък в течение на духовното развитие на човечеството? Съзерцаването на това, което душата на нашия приятел е станала, ни дава от окултния свят една такава гаранция. Защо? Нашият приятел, който ни остави стихотворенията „Ние намерихме един път", живее във величествената космическа панорама, която е като един вид душевно тяло за него след смъртта; той възприе в себе си онова, което ние имахме да кажем за Христос, докато беше свързан с нас в лоното на Антропософското учение. Като прие Антропософското учение, като свърза Антропософското учение със своята душа така, че то стана действително духовната сърдечна кръв на неговата душа, той прие това учение също в своята душа така, че това Антропософско учение съдържание в себе си Христос като субстанция. Той прие това учение същевременно със Съществото Христос. Христос, така както Той живее в нашето движение, премина същевременно и в неговата душа.
към текста >>

176. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус. Това изказване на Maтиac Клаузуиус*2 гласи, че всъщност хората са само бедни грешници и съвсем не могат да знаят много неща и поради тaзи пpичинa следва да се задоволят най-скромно с това, което вече знаят, без да търсят това, което не знаят. Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
към текста >>

Но „случайно“, както обикновено се казва, един наш приятел прегледал това стихотворение на Матиас Клаузиус, като прочел също и предния куплет.
Но „случайно“, както обикновено се казва, един наш приятел прегледал това стихотворение на Матиас Клаузиус, като прочел също и предния куплет. И в предния куплет било написано, че човек може да излезе на полето и въпреки че Луната представлява един пълен диск когато още не е пълнолуние, той виж да само една част от Луната, въпреки че и другата част също е там; и така, в света съществуват много не ща, за които човек би могъл да знае, че съществуват, стига той да насочи поглед към тях в подходящия момент. И тъй като Матиас Клаузиус искал да посочи, че не бива да се ограничаваме само в онова, което сети вата непосредствено ни показват: жалък гpeшник е този, който се оставя да бъде измамен от това, което сетивата непосредствено му показват. Ето как онова, което добрият човек цитира от Матиас Клаузиус, се оказа тъкмо против него.
към текста >>

177. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

„Още прологът подсказва, че г-н Гьоте е един твърде несръчен стихоплетец и самият „Пролог на небето“ е един истински образец, който сочи как не бива да се пишат стихове.
„Още прологът подсказва, че г-н Гьоте е един твърде несръчен стихоплетец и самият „Пролог на небето“ е един истински образец, който сочи как не бива да се пишат стихове.
към текста >>

За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с един от незначителните поети на старата школа.“
За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с един от незначителните поети на старата школа.“
към текста >>

Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота. Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>

И нека сега да си представим, че този човек, който се произнася върху Гьотевия „Фауст“ и допълва, че учителят му в девети клас никога не би му позволил да напише толкова нескопосани стихове, каквито се съдържат във „Фауст“, нека да си представим, че този човек става учител и започва да обучава децата.
Вие виждате, скъпи приятели, че тази преценка също е видяла бял свят: и обстоятелствата, при които тя е била публикувана, показват автора като един сравнително честен човек, абсолютно вярващ, в това, което пише. И нека сега да си представим, че този човек, който се произнася върху Гьотевия „Фауст“ и допълва, че учителят му в девети клас никога не би му позволил да напише толкова нескопосани стихове, каквито се съдържат във „Фауст“, нека да си представим, че този човек става учител и започва да обучава децата. По-нататък тези деца на свой ред също биха могли да станат учители и да запазят нещо в душите си от тази преценка за Гьотевия „Фауст“. И сега: да започнем ли да спекулираме върху това, какви кармически последици е предизвикал този човек със своята преценка? Друго е по-важното: че по отношение на събитията, които стоят пред нас, така да се каже в тяхната собствена тежест, е много трудно да стигнем до една действителна, правилна преценка, която да остане валидна за продължителен период от време. И в някои лекции аз посочих, че някои величия от 19 век няма да бъдат считани за величия през следващите векове и че хора, които са вече напълно забравени, ще бъдат считани за забележителни личности едва през следващите векове. Несъмнено, правилният поглед върху нещата идва единствено в хода на времето.
към текста >>

178. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

23, стих 9).
Когато човек се взира в дълбините: Дословно: „Когато гледаш дълбините и звездите, и земята, ще видиш твоя Бог...“ („Аврора“, 1612, Гл. 23, стих 9).
към текста >>

43. „възходът на сегашния ни ден“: пак там, след два стиха.
43. „възходът на сегашния ни ден“: пак там, след два стиха.
към текста >>

179. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>

180. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
Тук внимание заслужава фактът, че тази връзка на Христос с Исус действа от една страна така, че ние виждаме как в гнозиса пламва една висша представа за Христос и как тя угасва при прехода на християнството през римския свят, и че, от друга страна, при срещата на християнството с народите, които влизат в допир с него от север, възниква представата за Исус. Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос. Точно както на юг липсвала задоволителна представа за Христос, така на север в незадоволителна степен е усвоено усещането за Исус. Това усещане все пак покъртвало дълбоко сърцата на хората, без обаче само по себе си да е напълно разбираемо. Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
към текста >>

181. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Отбелязвам само, че заради свои предходни стихове този поет бил назова вай от различни критици в моралистична Италия певец на всички подсъдни извращения.
Историята ще бъде разбрана едва тогава, когато бъдат опознати такива факти, когато ще се знае какво може да се предизвика с помощта на такива факти. Няма никакво значение под влияние на какво е било постигнато то от гледище на дотогавашния му живот, на въпросния синьор Д'Анунцио вече му е била предоставяна възможността да бъде изложен на най-различни влияния, той отново е имал в себе си силата да на прави тези влияния действени. Отбелязвам само, че заради свои предходни стихове този поет бил назова вай от различни критици в моралистична Италия певец на всички подсъдни извращения. Лично той се представял с името Д'Анунцио, докато във всекидневния живот се казвал Рапанета, което както чувам означава „дребна ряпа".
към текста >>

182. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот.
В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията. Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство. Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят. Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
към текста >>

Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят. Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
към текста >>

Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите.
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите. Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година. Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот. От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората.
към текста >>

183. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но ето, че в допир с инкорпорираната стихия на търговията в Ориента влязла и една друга, с нея се кръстосала още една стихия.
Но ето, че в допир с инкорпорираната стихия на търговията в Ориента влязла и една друга, с нея се кръстосала още една стихия. От XVII в. насам в Китай се разпространила привичката да се пуши опиум*223 Вероятно арабите научили китайците на това, понеже преди XVI в. китайците не познавали пушенето на опиум. За хората, които го практикуват, то представлява съмнителна, но силна наслада; защото пушачът на опиум се сдобива с най-разнообразни, по-родени от астралното фантазии, в които живее; това наистина е друг свят, придобит по чисто материален път.
към текста >>

184. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Вчера това е съвсем понятно прелистих вестник "Базлер нахрихтен"; там имаше един пасаж, който действително е бил изречен.
Вчера това е съвсем понятно прелистих вестник "Базлер нахрихтен"; там имаше един пасаж, който действително е бил изречен. Хубаво, че са го оповестили. През 1908 г. пасажът бил изречен пред англичани от един англичанин, за да посочи, че Германия явно е имала основание да се ориентира към известен милитаризъм и че от нейна страна е щяло да бъде неразумно да не възприеме този днес толкова охулван чрез клишета "милитаризъм". Думите, изречени от един англичанин пред англичани, са следните:
към текста >>

185. Бележки GA_173 Карма на неистината

Фауст", преведе в стихове Димитър Статков, второ преработено издание, изд.
*2. Й. В. Гьоте. Фауст", преведе в стихове Димитър Статков, второ преработено издание, изд. "Народна култура", София, 1962, стр. 111.
към текста >>

(Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).
*24. О, ужас, ужас! Ум го не побира, /езикът думи няма да го каже! (Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).
към текста >>

"Божествена комедия", Чистилище 7, стихове 91-96.
*108. Dante Alighier (1265-1321), "Ре monarchia" (За монархията), издадено най-напред в Базел през 1559. "Божествена комедия", Чистилище 7, стихове 91-96.
към текста >>

*173. Така нареченото стихотворение за руните, XXII руна. Срв.
*173. Така нареченото стихотворение за руните, XXII руна. Срв. Wilhelm Grimm, "Uber deutsche Runen" (За немските руни), Гвотинген, 1821, стр. 223.
към текста >>

186. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Нищо не ми импонира толкова малко, както така наречените прекрасни, безупречни по форма, стихове, които днес толкова се харесват на хората.
Нищо не ми импонира толкова малко, както така наречените прекрасни, безупречни по форма, стихове, които днес толкова се харесват на хората. Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
към текста >>

Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
Нищо не ми импонира толкова малко, както така наречените прекрасни, безупречни по форма, стихове, които днес толкова се харесват на хората. Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
към текста >>

На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще. Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това.
към текста >>

Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще. Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието.
към текста >>

Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще. Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване.
към текста >>

187. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Съвсем млади хора пишат днес стихове и проза, активно се изявяват в различни области.
Но не си мислете, че вие не ставате по-мъдри с годините и не се докосвате до тайни, ако не забелязвате тези тайни. Духовното действа във вас. Всички вие ставате по-богати духом! Разликата е само в това, че един приема това с добра воля, а други са си въобразили, че на двадесет години са станали завършени хора. Сега това е особено свойствено за така наречената интелигенция – да не приема мисли за необходимостта от приемане в своето развитие на нещо ново. Съвсем млади хора пишат днес стихове и проза, активно се изявяват в различни области. И какви чувства носят срещу всичко това? Колко малко се замислят над смисъла на живота, който като творчество на Духа се изявява във формирането на човека. Но духовното не отслабва, даже ако младите хора съчиняват драми или пишат фейлетони и тем подобни! Без значение на това, те могат да имат Духа, само че не знаят за живеещия и развиващ се в тях Дух.
към текста >>

188. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно. Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е. онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия.
към текста >>

Ако през последните десетилетия на 19 век съзнанието беше достатъчно силно, разрушителните сили през първите десетилетия на 20 век нямаше да бъдат така неудържими в своята стихия.
Какво би се получило тогава? Какво би се получило, ако хората биха искали да познаят духовния свят и изхождайки от него, да променят физическия свят, вместо инстинктивно да се пристрастят към онова знание, което достигна своя триумф в производството на инструменти за убиване; какво би се получило, ако човечеството можеше да приложи духовно знание и духовни импулси в социалния си живот? Несъмнено хората биха станали по-будни и нямаше да проспят последните десетилетия на 19 век. Хората биха стана ли по-будни и ако съзнанието им би било по-силно, през първите десетилетия на 20 век нямаше да се стигне до разрушенията, на които сме свидетели. Да, духовното съзнание трябва да става все по-силно от сетивно-материалното съзнание. Ако през последните десетилетия на 19 век съзнанието беше достатъчно силно, разрушителните сили през първите десетилетия на 20 век нямаше да бъдат така неудържими в своята стихия.
към текста >>

189. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън.
Човек слиза от духовния свят и се инкарнира във физическия свят, после отново се прибира в духовния свят. В тези процеси активно участвуват и споменатите духовни Същества. Нека да ги означим просто за да разполагаме с някакво име като елементарни духове на раждането и на смъртта. На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, се забраняваше най-строго да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>

190. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Днес е достатъчно човек да напише едно добро стихотворение, за да пристигне веднага лекар, който обяснява: "Тук има еди-каква си болест".
Обаче този празен шум, скъпи мои приятели, може да се долови и в една съвсем друга област. Износени и стари идеи има навсякъде. Но в борбата си срещу тих, срещу пресъхналите и втвърдени мозъци, човешка та душа трябва да укрепи своите сили. Само тогава тя ще разбере антропософията и това, което антропософията говори за човешката индивидуалност. Вероятно сте запознати с претенцията на т.н. "психопатология". Днес е достатъчно човек да напише едно добро стихотворение, за да пристигне веднага лекар, който обяснява: "Тук има еди-каква си болест". Така ние получаваме най-различни версии: Виктор Шефел от психиатрична гледна точка, Гьоте от психиатрична гледна точка, Конрад Фердинанд Майер от психиатрична гледна точка. Ако четем между редовете на всичките тези писания, ще доловим, че техните автори всъщност казват: "Жалко, че той не беше лекуван навреме, ако беше лекуван навреме, сигурно нямаше да пише такива неща като например Конрад Фердинанд Майер, които могат да хрумнат някому само в болест но състояние." Цялата тази работа обаче е в пълно съответствие с нашето време, което изобщо не се съобразява с "отдръпването", с "оттеглянето" на човека от външния свят. При личност като К.Ф.Майер, физическото тяло може да показва един или друг болестен симптом, докато в същото време независимо от тяло то черпи своите озарения от духовния свят.
към текста >>

191. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно.
Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
към текста >>

192. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
Но след като е налице толкова малко воля за вникване в същинските причини, в същинските импулси, които ни доведоха до това положение, скоро няма да се стигне до истинско разбиране на нещата. Не би трябвало да смятаме, че не биха се намерили хора, които са готови да разберат сегашната ситуация. Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на Мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879. Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството. Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес. От своята гледна точка Гьоте можа да прозре голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят. Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.
към текста >>

Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.
Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на Мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879. Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството. Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес. От своята гледна точка Гьоте можа да прозре голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят. Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.
към текста >>

193. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

* Превод на стиховете: Христо Маринов.
* Превод на стиховете: Христо Маринов.
към текста >>

194. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
«Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията. Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
към текста >>

195. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В стихотворението «Фалшивостта на човешките нрави», посветено на професор Щехелин, април, 1730 г., в «Опит за швейцарски стихове» (1732 г.), Цюрих, 1768 г., стр.
29. Албрехт фон Халер, (1708 - 1777), швейцарски медик, ботаник и поет. В стихотворението «Фалшивостта на човешките нрави», посветено на професор Щехелин, април, 1730 г., в «Опит за швейцарски стихове» (1732 г.), Цюрих, 1768 г., стр. 53: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен! » - Оригиналното стихотворение на Гьоте «Въпреки това», в Стихотворения, 3 част (1766 - 1832). «Allerdings»: «Ins Innre der Natur -» / O du Philister! - / «Dringt kein erschaffner Geist.» / Mich und Geschwister / Mogt ihr an solches Wort / Nur nicht erinnern; / Wir denken: Ort fur Ort / Sind wir im Innern. / «Gluckselig, wenn sie nur / Die auBre Schale weist!
към текста >>

» - Оригиналното стихотворение на Гьоте «Въпреки това», в Стихотворения, 3 част (1766 - 1832).
29. Албрехт фон Халер, (1708 - 1777), швейцарски медик, ботаник и поет. В стихотворението «Фалшивостта на човешките нрави», посветено на професор Щехелин, април, 1730 г., в «Опит за швейцарски стихове» (1732 г.), Цюрих, 1768 г., стр. 53: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен! » - Оригиналното стихотворение на Гьоте «Въпреки това», в Стихотворения, 3 част (1766 - 1832). «Allerdings»: «Ins Innre der Natur -» / O du Philister! - / «Dringt kein erschaffner Geist.» / Mich und Geschwister / Mogt ihr an solches Wort / Nur nicht erinnern; / Wir denken: Ort fur Ort / Sind wir im Innern. / «Gluckselig, wenn sie nur / Die auBre Schale weist! » / Das hor’ ich sechzig Jahre wiederholen; / Ich fluche darauf, aber verstohlen; / Sage mir tausend tausendmale; / Alles gibt sie reichlich und gern; / Natur hat weder Kern / Noch Schale, / Alles ist sie mit einem Male; / Dich prufe Du nur allermeist, / Ob Du Kern oder Schale seist.
към текста >>

52. «В твоето нищо се надявам всемира да открия.»: Гьоте: «Фауст» II, I акт, Мрач-ната галерия, стих 6256.
52. «В твоето нищо се надявам всемира да открия.»: Гьоте: «Фауст» II, I акт, Мрач-ната галерия, стих 6256.
към текста >>

53. «Аз славя те...»: Гьоте: «Фауст» II, I акт, Мрачната галерия, стих 6257.
53. «Аз славя те...»: Гьоте: «Фауст» II, I акт, Мрачната галерия, стих 6257.
към текста >>

55. «Народът дявола не чувства...»: Гьоте: «Фауст» I, Ауербахската кръчма, стих 2181.
55. «Народът дявола не чувства...»: Гьоте: «Фауст» I, Ауербахската кръчма, стих 2181.
към текста >>

150. «Виждам, че дявола познаваш»: Гьоте, «Фауст» II, 1 акт, Мрачната галерия, стих 6258.
150. «Виждам, че дявола познаваш»: Гьоте, «Фауст» II, 1 акт, Мрачната галерия, стих 6258.
към текста >>

196. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св.
41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св. Синод на Българската църква от 2011 г.). Сравни също Първа книга Царства, 28 глава (Самуил и магьосницата от Аендор).
към текста >>

– Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението.
95. „Върху загадките на човешкото същество“ (1916 г.), Събр. съч. 20. Прочетете у Хердер: „Най-старият документ на човешкото познание“, Рига, 1774 г., Част I, План III, стр. 70, където дословно се казва: „Най-древното прекрасно откровение на Бог ти се явява всяка сутрин като един факт“ в „Картини на сутрешната зора, Картина на идващия ден“. – Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението. Една утринна песен“, 1773 г.. M. A. Kу Хунг-Mинг: „Духът на китайския народ и изходът от войната“, превод от Оскар A. Х. Шмит, Йена 1916 г.
към текста >>

113. „Ах, философия и право...“: „Фауст“ I, Работен кабинет, стих 354-359.
113. „Ах, философия и право...“: „Фауст“ I, Работен кабинет, стих 354-359.
към текста >>

114. „В потоци житейски...“: „Фауст“ I, Нощ, стих 501-503.
114. „В потоци житейски...“: „Фауст“ I, Нощ, стих 501-503.
към текста >>

115. „Ти би могъл да си сроден с духа...“: „Фауст“ I, Нощ, стих 512-513.
115. „Ти би могъл да си сроден с духа...“: „Фауст“ I, Нощ, стих 512-513.
към текста >>

„...всичко е чувство“: „Фауст“ I, Градината на Марта, стих 3456-3457.
„...всичко е чувство“: „Фауст“ I, Градината на Марта, стих 3456-3457.
към текста >>

173. за която авторът на Апокалипсиса говори: Сравни глава 13, стих 18 на Апокалипсис.
173. за която авторът на Апокалипсиса говори: Сравни глава 13, стих 18 на Апокалипсис.
към текста >>

197. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

За оковаването на Звяра става дума в „Откровението“ на Йоан, гл.20 стих 2
[iv] Това не се съдържа в Посланието на Яков. За оковаването на Звяра става дума в „Откровението“ на Йоан, гл.20 стих 2
към текста >>

198. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[v] „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“ – Евангелие на Матей гл.28 стих 20
[v] „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“ – Евангелие на Матей гл.28 стих 20
към текста >>

199. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове. Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път. Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>

200. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>

Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>

Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>

Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения.
Моля Ви да обърнете внимание на такива неща. Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения. По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни. Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително. В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а:
към текста >>

По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни.
Моля Ви да обърнете внимание на такива неща. Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения. По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни. Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително. В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а:
към текста >>

Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително.
Моля Ви да обърнете внимание на такива неща. Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения. По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни. Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително. В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а:
към текста >>

В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а:
Моля Ви да обърнете внимание на такива неща. Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения. По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни. Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително. В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а:
към текста >>

201. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:
към текста >>

С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока.
към текста >>

А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие).
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>

Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>

Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>

Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините.
В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
към текста >>

202. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Гьоте постоянно рисува в своите стихове.
И аз вярвам, че такъв човек винаги ще остава изненадан, например от своеобразната природа на Гьоте. В какво се изразява тази своеобразна природа на Гьоте? Тя се изразява например в това, че Гьоте постоянно правеше опити да стане график или художник. Но той наистина никога не достигна дотам, да стане действително график или художник; обаче всичко което остана от неговото художничество, от неговата живопис, то е фрапиращо и прекрасно. И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това отношение са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис. Гьоте постоянно рисува в своите стихове. В стила на някои модерни критици би могло да се каже без да твърдя, че това е нещо добро Гьоте имаше заложбите да стане един слаб художник и той внесе тези художнически заложби в поетичното си творчество, така че в известен смисъл стана един живописващ поет.
към текста >>

203. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>

204. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас!
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото. Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>

205. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>

Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално.
Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно. Там, когато граматиката и реториката бяха издялани, вече не се изпитваше привличането към висините от женската безкрайност. Стана така: от живото излезе най-напред алегорията, после интелектът. Пътят е дълъг от тази същност с природата на муза и която подейства още и на търсещия, в древни времена, пътя минаващ от изречената дума от човек с космично слово, за да може той да го премине и да трябва да каже: "Пей ми, о, Музо, гневът на Peleden Ахилeос,…* /* Първият стих от "Илиада"/, пътят е дълъг от тази среща с музата, която въвежда човешкото същество в света на духа, макар че вече не той, а музата пее за тази степен до онази, в която говореше после самата реторика в римлянина и по-късно, в това, което бе произлязло от смесицата със съществото, дошло от север, там, всичко става абстрактно, там, всичко става понятийно, там, всичко става интелектуално. Но колкото се приближаваме до изтока и след древните времена, толкова повече откриваме всички неща в конкретния живот на духа.
към текста >>

206. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос. Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата. Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>

207. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[9] Легенда в стихове от Хартман фон Ауе.
[9] Легенда в стихове от Хартман фон Ауе.
към текста >>

208. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това.
към текста >>

Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека.
Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда.
към текста >>

При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата.
Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда. Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
към текста >>

209. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[2] В стихотворението «Die Kunstlen>, «Хората на изкуството».
[2] В стихотворението «Die Kunstlen>, «Хората на изкуството».
към текста >>

210. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности.
Там навън ние можем да съзерцаваме космическия ритъм. Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>

Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>

211. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
Известни следи от това потъване в глупостта е доловил и Гьоте. В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
към текста >>

212. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове".
Това, което успях да изнеса днес пред Вас, е само едно начало. Следващият петък ще продължа темата и ще засегна съотношенията между космическия култ и човешкото естественонаучно мислене. Да, днешната лекция е към своя край. Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие. Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
към текста >>

213. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло.
Гьоте се е опитвал да постигне това: има цели папки с негови рисунки, и освен това той е правил всевъзможни опити, но не му се е отдало напълно да обхване със своя Аз и астрално тяло своето етерно тяло и по правилен начин да се ползва от него. Разгледайте рисунките на Гьоте и във вас ще възникне непосредственото чувство: това го рисува някакъв Аз и астрално тяло, и това е гениално, но в това няма нищо от правилния рисунък, от това, което се достига с правилно използвани физическо и етерно тяло. И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло. Той не е могъл това. Особено силно се проявява това в неговата младост. А лайпцигските професори вече, разбира се, съвсем пък не могли да му дадат нещо такова, което би му позволило да вземе от физическия свят в елементарния свят това, което би му помогнало после по правилен начин да овладее своето етерно тяло.
към текста >>

214. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И ето, възниква нещо, доколкото е свързано с Духовете на Формата, носещо стихиен характер, но в същото време проникнато и от нормални импулси развитие на човечеството.
Там виждаме, как потока, насочен от север на юг, смесен със западно-източния поток и носещ в себе си силите на нормалните Начала, как този поток се устремява в това, което е останало от предишните, донесени от Азия импулси на изостаналите Духове на Формата. И ето, възниква нещо, доколкото е свързано с Духовете на Формата, носещо стихиен характер, но в същото време проникнато и от нормални импулси развитие на човечеството. Изследвайте това, което от една страна се спуска от север на юг като чисти мисли на евангелско-протестантското движение, което довежда обаче до диви, кървави, военни схватки, и изследвайте това, което като противоположно течение се надига от юг на север, и което пак довежда до военни стълкновения. Изследвайте, например, евангелско-протестантското движение с неговото главно направление от север на юг и католически-йезуитското движение с неговото главно направление от юг на север, тогава вие ще съумеете да разберете цялата сложност на взаимодействието на това, което става на Земята като отражение на битките в свръхсетивния свят.
към текста >>

215. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята.
И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята. Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята. И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
към текста >>

216. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

[1] Рудолф Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, преводач: Христо Маринов.
[1] Рудолф Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, преводач: Христо Маринов. – Бел. ред.
към текста >>

217. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали. Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
към текста >>

218. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

За разбиране на това, което звучи като загадка от първите стихове на Евангелието от Йоан, за разбирането на това посветеният на определена степен в мировите тайни се насочвал към Мистериите на храма на Артемида-Ди-ана в Ефес.
Да, но и самото име Йоан е свързано с града Ефес. И този, който е въоръжен с имагинативно съзерцание за мировата история, пристъпя до тези значителни слова: «В началото беше Логосът. И Логосът бе у Бога. И Бог беше Логосът», - той чрез вътрешния си път отново и отново бива насочен към древния храм на Диана в Ефес. За разбиране на това, което звучи като загадка от първите стихове на Евангелието от Йоан, за разбирането на това посветеният на определена степен в мировите тайни се насочвал към Мистериите на храма на Артемида-Ди-ана в Ефес. Така че би трябвало да му се струва, че от съобщенията на ефеските Мистерии трябва да се излива нещо за разбиране на началото на Евангелието от Йоан.
към текста >>

Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
Човек е Микрокосмос по отношение на света, който се явява Макрокосмос; обаче той също носи мировите тайни в себе си. Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
към текста >>

219. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина.
С помощта на мистерийното Посвещение за което вчера говорих пред Вас човекът можеше да излиза „вън" от себе си, като за това бе необходимо да преодолява сетивните функции на своите очи, уши и т.н.; човек можеше да се освободи от физическото тяло и да живее само в етерното тяло. Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>

220. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

И съвсем кратко и сбито, това намираше израз в първия стих, отнасящ се до етерното тяло на Всемира, на Космоса:
Може дори да се каже, че за всеки от последователите на ефеските Мистерии това състояние изглеждаше така простете ми тривиалния израз сякаш в ушите му гърмяха същите звуци, които са уловени и тук в тези кратки поетични строфи. Защото те чувствуваха ясно: Ето, чак сега разбирам, как чрез силите на моето етерно тяло, аз съм свързан със силите на планетарната система. И съвсем кратко и сбито, това намираше израз в първия стих, отнасящ се до етерното тяло на Всемира, на Космоса:
към текста >>

Защото звукът от епицентъра на Марс се носеше из Космоса като една съзидателна и творческа стихия.
Защото звукът от епицентъра на Марс се носеше из Космоса като една съзидателна и творческа стихия. А от Меркурий идваше всичко, което раздвижваше свръхсетивните съставни части на човека, превръщайки го в подвижно човешко същество.
към текста >>

Защото ние трябва да сме наясно: Всичко, което преди това беше малко или много една земна задача, което беше замислено и осъществено като земна задача, всичко то е изнесено от огнената стихия горе в етерния свят.
Но какво следва от всичко това, скъпи мои приятели? От това следва, че ние се нуждаем от нещастието, което ни сполетя през миналата новогодишна нощ; ние трябваше да го понесем, за да отправим към етерния свят един нов импулс от Гьотеанума! Защо? Защото ние трябва да сме наясно: Всичко, което преди това беше малко или много една земна задача, което беше замислено и осъществено като земна задача, всичко то е изнесено от огнената стихия горе в етерния свят. Размишлявайки върху последиците от това нещастие, трябва да изтъкнем: Сега вече ние разбираме, че се застъпваме не за една земна задача, не за едно земно дело; ние се застъпваме за едно дело в етерния свят и в този етерен свят властвува Духът. Защото цялото дело на Гьотеанума е дело на космическия етер, където властвува Духът и озарената от Духа мъдрост на света. Това дело е изнесено вече горе и ние трябва да приемем импулсите на Гьотеанума отгоре, от Космоса.
към текста >>

221. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия.
Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>

222. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст. Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга.
към текста >>

223. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
Повтарям, мога да описвам тези неща само в общи линии – това, как са протичали. Вниманието на ученика се заостряло към това, което става, когато човешкото същество говори, когато то оставя печата на своето слово в изходящото дихание. Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
към текста >>

Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>

/*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>

Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове.
Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
към текста >>

Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства.
И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
към текста >>

Говорим в наше време за земни стихии: воден, въздушен, огнен или топлинен елемент, а след това за етер.
Говорим в наше време за земни стихии: воден, въздушен, огнен или топлинен елемент, а след това за етер. Как Аристотел изобразява всичко това? Той описва Земята, твърдата, здрава Земя (виж рис., светлото ядро); течната Земя, водата (светло-червено); след това въздуха (синьо); и всичко е пронизано и обкръжено от огън (ярко-червено). Но за Аристотел "Земя" в този смисъл се простира до Луната. А от Космоса, простирайки се от звездите до Луната, - не в сферата на Земята, както е казано, а само до Луната, - идва към нас, като че от Зодиака, от звездите - етер, изпълващ космическото пространство (светлото по периферията). Етерът се простира надолу чак до Луната.
към текста >>

Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм.
Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>

А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта.
Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата. Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия. /*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>

Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия. /*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>

И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия.
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия. Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
към текста >>

224. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато Аристотел сочел на Александър на северо-запад, където преобладават духовете на стихията вода, оттам идвал не само физически импулс, - както сега го възприемаме, когато духа северозападен вятър и т.н., - а с физическите идвали също и морални импулси.
Връзката на човешкото същество с макрокосмоса се е откривала в множество разни мистерии по същия грандиозен начин, както ви я обрисувах вчера във връзка с мистериите на Хиберния, а също с ученията, които Аристотел е предал на Александър Велики. Главната особеност на всички древни източни мистерии е била, че моралните импулси не са били строго отделени от природните. Когато Аристотел сочел на Александър на северо-запад, където преобладават духовете на стихията вода, оттам идвал не само физически импулс, - както сега го възприемаме, когато духа северозападен вятър и т.н., - а с физическите идвали също и морални импулси. Физическото и моралното са били единни.
към текста >>

Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове.
Това е било възможно благодарение на това, че чрез познанието, получено в тези мистерии, - духът на природата реално се е възприемал в мистериите, - човек се е чувствал единен с цялата природа. Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между живота на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските. В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове. Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени. Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си.
към текста >>

225. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина.
Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>

Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа.
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа. Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>

Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите.
Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум. И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
към текста >>

226. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание:
Тези неща трябва отново да бъдат намерени чрез антропософията. Това е било открито за човечеството при едно не напълно развито съзнание на някогашното инстинктивно ясновидство. Древната мъдрост съдържаше такива неща в себе си. След това е останало само едно смътно чувство за тях. И в някои неща, които срещаме в духовния живот на човечеството, има още едно смътно чувство за това. Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание:
към текста >>

книга, стих 8.
[1] Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677. Цитат от “Херувимски странник”, 1. книга, стих 8.
към текста >>

227. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но това оживява отново, когато през 70-та му година той написва своя сборник стихотворения под псевдонима «Шартенмаер» - това отново е едно филистерско произведение!
И отново, бих искал да кажа, е нещо очарователно човек да чете тази самокритика в «Критически ходове»[4]. При това съществуват толкова много неща, които Фридрих Теодор Фишер е издал като естет, като философ, като общ белетрист в неговите «Критически ходове», или по-късно в хубавия сборник «Старо и ново»[5]. Като студент той пише «Лирически-иронично». Въпреки моето голямо уважение към Фридрих Теодор Фишер, аз не можех другояче, освен да считам това, което той написа като студент, всъщност не студентско, а направо за прекалено филистерско! Но това оживява отново, когато през 70-та му година той написва своя сборник стихотворения под псевдонима «Шартенмаер» - това отново е едно филистерско произведение! [6]
към текста >>

[6] Сбирка стихове под псевдонима “Шартенмайер”: “Немската война 1870/71, едно стихотворение за героите от наследството на починалия Филип Улрих Шартенмайер, издадена от един приятел на овековечения”, Щутгарт 1872.
[6] Сбирка стихове под псевдонима “Шартенмайер”: “Немската война 1870/71, едно стихотворение за героите от наследството на починалия Филип Улрих Шартенмайер, издадена от един приятел на овековечения”, Щутгарт 1872.
към текста >>

228. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Действайки така свободно, така стихийно, но от друга страна и от такива първични, но винаги гениални импулси, той няма равен на себе си.
Нали, не само един интересен живот, но наистина един човек, който по един извънредно характерен начин изпъква над всичко онова, което иначе се явява като велико в 19-то столетие! Действайки така свободно, така стихийно, но от друга страна и от такива първични, но винаги гениални импулси, той няма равен на себе си. Другите велики хора са били може би в състояние да водят по-големи войски, да действат по правилата, но у никой от тях не е имало такова истинско, самобитно въодушевление за това, което се преследва по този път. Няма такъв човек в тази епоха, която вече дълбоко беше потънала в материализма.
към текста >>

229. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>

Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>

230. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития.
Кармата от гледна точка на настоящия световноисторически момент. Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие.
към текста >>

Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите.
Кармата от гледна точка на настоящия световноисторически момент. Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
към текста >>

Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията.
Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>

231. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В тези състояния, в които духовно-душевното само леко задържа физическо-етерното, при Конрад Фердинанд Майер се раждат най-хубавите му произведения, даже най-хубавото от неговата поезия, както и най-хубавите му кратки стихове.
В тези състояния, в които духовно-душевното само леко задържа физическо-етерното, при Конрад Фердинанд Майер се раждат най-хубавите му произведения, даже най-хубавото от неговата поезия, както и най-хубавите му кратки стихове. Можем да кажем, че най-хубавите поетични творби на Конрад Фердинанд Майер са се родили, когато той се е намирал наполовина извън тялото. При този Конрад Фердинанд Майер е имало едно твърде особено съчетание между четирите члена на човешката природа. Има действителна разлика между една такава личност и един обикновен човек на съвремието. При един обикновен човек на материалистичната епоха имаме много здрава връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. При такъв човек духовно-душевното стои дълбоко вътре във физическо-етерното, засяда напълно там вътре.
към текста >>

232. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране.
Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>

233. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.
Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи. Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо. Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.
към текста >>

234. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления.
Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления. Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления.
към текста >>

Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
към текста >>

И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
към текста >>

235. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
към текста >>

Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа.
Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си.
към текста >>

От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура.
От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие. И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно? Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота? -
към текста >>

Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота?
От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие. И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно? Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота? -
към текста >>

И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата.
И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата.
към текста >>

Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих.
Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се. Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената. Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвижност на Луната. Тя се проявява в земната област, когато настъпват такива стихийни събития, каквито изложих. В тези събития не действат обикновените земни природни закони, в тях започва да шуми, да трополи старата Луна, която без съмнение кръжи навън в Космоса в оправданата за нея днешна форма, но която е оставила в Земята сили, след като се е отделила от нея.
към текста >>

И така ние виждаме, че от всяка стихийна катастрофа в духовния свят се внася един земен елемент.
И когато описаното тук се случи, тогава един човек влиза в духовния свят не с изживяна карма, а по друг начин. Чрез това в духовния свят се внася нещо, което иначе не би съществувало там - едно етерно тяло, което би трябвало още да бъде на Земята, едно астрално тяло и един азов организъм, които биха могли да бъдат още на Земята. Вместо да останат на Земята, те са пренесени в духовния свят. Нещо, което е било определено за земното съществуване, се внася в духовния свят. И така ние виждаме, че от всяка стихийна катастрофа в духовния свят се внася един земен елемент. Хора, които по този начин са били отклонени от тяхната карма чрез ариманическите същества, влизат в духовния свят в такова състояние.
към текста >>

Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно.
Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.)[1], който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, който е посветен в тайните на света? Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно. И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени качества в едно следващо въплъщение. Светът придобива съвършено друга форма, съвършено друг образ, когато по този начин проникнем в дълбоките въпроси на кармата.
към текста >>

Така първоначално ние виждаме, как стои принципно въпросът с такива стихийни катастрофи.
Така първоначално ние виждаме, как стои принципно въпросът с такива стихийни катастрофи. Но сега нека насочим погледа си към една друга страна. Нека да погледнем, как в една катастрофа, свързана с човешката цивилизация, чрез ариманическите сили, чрез ариманическите същества загиват хора, които не са много силно свързани кармически, които, така да се каже, са събрани вкупом, за да намерят заедно края на своя земен живот.
към текста >>

Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да постави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие?
Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да постави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие? В ужасите, в жестокостите на войната и в други страшни събития, които са ставали в цивилизационното развитие на хората. Защото така са свързани нещата. Тези неща стават зад кулисите на съществуването. Пред такова разглеждане събитията, които настъпват, не се явяват изолирани. Те се явяват в една велика световна връзка.
към текста >>

Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления. През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>

236. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение. Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството. Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>

237. Съдържание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
към текста >>

238. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества.
От това място на развалини, което, въпреки че е напълно разрушено, прави огромно впечатление, ние гледаме в ляво долу морето. Това е един планински връх, а от двете му страни се простира морето. Гледайки надолу морето, в една местност, където времето се променя почти всеки час, ние виждаме блестящата слънчева светлина, която се отразява в морето; веднага след това настъпва бурно време. Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме величествена гледка. Там живеят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето. Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества. Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур.
към текста >>

Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове.
Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове. Но ние виждаме също, как тези елементарни духове за тях бяха вестители на посланията на Слънцето, Луната и звездите, което премина в техните импулси, а именно в по-старите времена. Много неща са се запазили в течение на столетията на следхристиянското време до онова столетие, 9-то столетие, за което сега говоря.
към текста >>

древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса.
Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието. Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство. Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
към текста >>

239. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

240. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

[4] Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
[4] Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
към текста >>

241. Стих: Родени от слънчевите същества могъщи GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

[1] Стихът на Михаил на стр.
[1] Стихът на Михаил на стр. 174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх. В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979.)
към текста >>

242. Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924 GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

През октомври Ита Вегман пише на Хелене Финкх: «Мила госпожо Финкх, д-р Щайнер ме накара да ви кажа, че е съгласен да дадете Михаиловия стих на онези, които искат.
През октомври Ита Вегман пише на Хелене Финкх: «Мила госпожо Финкх, д-р Щайнер ме накара да ви кажа, че е съгласен да дадете Михаиловия стих на онези, които искат. Той също е съгласен, да прочетете лекцията на членовете, но след това почакайте, докато той напише още нещо към лекцията за Михаил, за да изясни тайната, която съществува между Йоан Кръстителя и Йоан Евангелиста.»
към текста >>

243. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.
към текста >>

174/175 Стихът на Михаил на стр.
174/175 Стихът на Михаил на стр. 174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх. В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979.)
към текста >>

244. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание. Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
към текста >>

245. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

[2] Парафраза към стихотворението на G.
[2] Парафраза към стихотворението на G. Seum «Дивакът», в което се казва. «Виж, ние диваците сме наистина по-добрите хора...».
към текста >>

246. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

176. как европейците, «по-добрите хора»: Парафраза към стихотворението на G.
176. как европейците, «по-добрите хора»: Парафраза към стихотворението на G. Seum «Дивакът», в което се казва. «Виж, ние диваците сме наистина по-добрите хора...».
към текста >>

247. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията. Те застават пред посветения, когато той не остава при външното сетивно виждане. И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

248. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
към текста >>

249. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961.
[6] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961.
към текста >>

250. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Такива стихове не са произволно измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят.
Тази мантра всяка сутрин ни издига до нашия висш Аз. Такива стихове не са произволно измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят. Затова в тях се съдържа много повече, отколкото обикновено се вярва. За тях се мисли по правилен начин, ако се предпоставя, че човек никога не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а колкото повече се задълбочава в тяхната същност, винаги намира още нещо в тях. Ето защо от Езотеричната школа могат да се дадат само единични указания за това, как да се търси тяхното съдържание. Няколко такива указания ще бъдат дадени както следва:
към текста >>

251. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
[1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>

252. Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка GA_245 Указания за езотеричното обучение

Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата.
Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата. Около него плътно един до друг стояха приятелите, един от които успя, макар и с пропуски, да отбележи и увековечи словото на д-р Рудолф Щайнер. Така че с това споменът за този ден - 20 Септември 1913 можа да бъде запазен за бъдещите поколения.
към текста >>

253. Послесловие на немския издател GA_245 Указания за езотеричното обучение

Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително.
Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително.
към текста >>

254. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961.
17. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961.
към текста >>

Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>

255. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Това Гьотево стихотворение изразява много сполучливо неговите мисли върху тази, бих могъл да кажа, космическа мисия на художника.
Това Гьотево стихотворение изразява много сполучливо неговите мисли върху тази, бих могъл да кажа, космическа мисия на художника.
към текста >>

256. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

На крилете на твоя ритъм, на мярката на твоя стих и чрез всичко, което ще можеш да дадеш на хората, те ще изразят нещо, за което иначе езикът би бил един твърде груб инструмент.
"Понеже направи това, ти си сега в състояние да вдъхнеш в душите на хората онази способност, която хората изживяват на Земята като поетическа способност, като поетическа фантазия. Ти стана образецът на поетическата фантазия. И чрез тебе хората ще бъдат в състояние да изразят на техния език нещо, което не могат никога да изразят, ако се придържат само към външния свят и биха искали да предадат нещата, които съществуват във външния физически свят. Ти ще дадеш на хората възможността да изразяват чрез твоята фантазия всичко, което засяга тяхната собствена воля и което не би могло да бъде изразено в друга форма, не би могло да се излее от човешката душа чрез земните изразителни средства. Ти ще дадеш на хората способността да изразяват това. На крилете на твоя ритъм, на мярката на твоя стих и чрез всичко, което ще можеш да дадеш на хората, те ще изразят нещо, за което иначе езикът би бил един твърде груб инструмент. Ти ще им дадеш възможността да могат да изразяват онова, което не би могло да бъде изразено иначе "
към текста >>

257. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение.
И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата. Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение. Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими. Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"! Но когато можем да държим пред себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание.
към текста >>

258. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Сега те трябваше да си послужат със своето поетично изкуство, да съчинят своите стихове, които после естествено, между другото да прозвучат по време на заключителната вечеря.
Обаче в този случай личният елемент не може да се превърне в нещо обективно. Сериозността е толкова голяма, че един вид се отделя от лектора и застава на пулта. Същата сериозност виждаме и по лицата на всички участници в подобни конференции. Някои от лицата са като отражение на самия пулт, но така или иначе те остават крайно сериозни. Но ето че в края на конференцията, за която говоря, някой не зная точно кой, вероятно административният секретар се обърна към някои от участниците, които явно имаха и поетични увлечения. Сега те трябваше да си послужат със своето поетично изкуство, да съчинят своите стихове, които после естествено, между другото да прозвучат по време на заключителната вечеря. И ето че сега господата, а може би имаше и дами заедно с тях, изведнъж отхвърлиха от себе си всякаква научна сериозност и, съвсем между другото, набързо съчиниха подигравателни рими по адрес на отделните науки! Ето в какво се състои злополучното съотношение между наука и изкуство. Най-напред участниците неимоверно сериозно обсъждаха крайниците на майския бръмбар и неговите хромозоми, а после, между отделните ястия на банкета, те сами съчиниха римуваните подигравки по адрес на собствените си научни изследвания. Да, те започнаха с неимоверна сериозност, а завършиха с присмех и подигравки. Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство.
към текста >>

259. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

В хекзаметъра, в шестостъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането.
За разлика от външната музика, в човешкия организъм съществува и една вътрешна музика, чиито изпълнители са кръвоносната и нервната система, и в тази вътрешна музика има нещо много, много величествено. И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите. В хекзаметъра, в шестостъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането. Произнасяйки правилно половината от хекзаметъра, ние ясно усещаме как кръвта нахлува в нашата нервна система.
към текста >>

260. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

От хората, които пишат стихове, 99 процента не са никакви поети.
Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност. Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ. Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент. Обаче това, че си служим с проза, за да изразим поетическата реч, е само един сурогат. Пое тическото изкуство няма нищо общо със съдържанието на прозата. От хората, които пишат стихове, 99 процента не са никакви поети. В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства. От поетическа гледна точка е все едно ако някой, примерно, каже: „Героят беше обзет от радостен трепет! “ Това е чиста проза, дори и да бъде изказано в поетическа форма. Същественото в поезията е да налучкаме верния ритъм. Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза.
към текста >>

261. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

[2] Мойсей: Книга I, глава 2, стих 7.
[2] Мойсей: Книга I, глава 2, стих 7.
към текста >>

262. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Ауфтактове към стиховете на Якобовски.
Г-н ван дер Палс разказва за своето преживяване с един тон. Ауфтактове към стиховете на Якобовски. Един тон, даден посредством самия стих, посредством съдържанието; нямахме никакво желание да излизаме вече извън този тон; тонът беше там и също така добре би могъл да си остане там, беше мелодия сам по себе си - излязох от него само защото човек не може да свири един тон половин час...
към текста >>

Един тон, даден посредством самия стих, посредством съдържанието; нямахме никакво желание да излизаме вече извън този тон; тонът беше там и също така добре би могъл да си остане там, беше мелодия сам по себе си - излязох от него само защото човек не може да свири един тон половин час...
Г-н ван дер Палс разказва за своето преживяване с един тон. Ауфтактове към стиховете на Якобовски. Един тон, даден посредством самия стих, посредством съдържанието; нямахме никакво желание да излизаме вече извън този тон; тонът беше там и също така добре би могъл да си остане там, беше мелодия сам по себе си - излязох от него само защото човек не може да свири един тон половин час...
към текста >>

263. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Защото, виждате ли, не бих искал да принадлежа към онези хора, за които става дума в стиха:
Не това е причината, скъпи мой г-н Бютнер[17], но бих искал да кажа следното: Веднъж в Берлин казах нещо и приведох няколко примера за начина, по който човек се приближава до разбирането на приказките с помощта на духовно-научното и положих наистина много изследователски усилия, за да стигна зад приказките. Защото, виждате ли, не бих искал да принадлежа към онези хора, за които става дума в стиха:
към текста >>

Противник на традици-онното стихотворно изкуство.
[6] Арно Холц, 1863-1929, поет и писател. Противник на традици-онното стихотворно изкуство.
към текста >>

264. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си.
Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си. Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие. Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система. А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч.
към текста >>

265. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

[2] Първи стих на „Илиада“.
[2] Първи стих на „Илиада“.
към текста >>

266. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

33. думите в Библията: Мойсей: Книга І, глава 2, стих 7.
33. думите в Библията: Мойсей: Книга І, глава 2, стих 7.
към текста >>

Противник на традиционното стихотворно изкуство.
70. Арно Холц, 1863-1929, поет и писател. Противник на традиционното стихотворно изкуство.
към текста >>

166. „Музо, възпей ми“: Първи стих на „Илиада“.
166. „Музо, възпей ми“: Първи стих на „Илиада“.
към текста >>

267. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
към текста >>

268. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вземете например втората част от Гьотевия „Фауст" и се опитайте да разберете как са възникнали тези забележителни стихове.
Който вниква в тези неща, той вижда и дълбоките закономерности зад привидно случайните събития от живота. Вземете например втората част от Гьотевия „Фауст" и се опитайте да разберете как са възникнали тези забележителни стихове. Гьоте беше вече съвсем стар, когато пишеше втората част на своя „Фауст". На бюрото стоеше неговия секретар и записваше това, което Гьоте диктуваше. Ако Гьоте би трябвало да пише сам, вероятно нямаше да съчини онези забележителни места от втората част на „Фауст". Но ето че диктувайки той непрекъснато крачи напред и назад из своята малка стая във Ваймар и несъмнено, това ритмично движение е допринесло твърде много за цялата концепция на „Фауст". Докато Гьоте упражнява своята несъзнателна воля в акта на ходенето, нещо от неговите Интуиции напира навън и намира израз в това, което ръката на другия послушно записва на белия лист.
към текста >>

269. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален.
В текстовете, които разгледахме наскоро, обърнах внимание върху необходимата подготовка, така че да не се забравя тяхната морална цел*50. Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство. В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален. Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
към текста >>

270. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

И желанието да пиша стихове свързаното с астрално тяло.
И желанието да пиша стихове свързаното с астрално тяло.
към текста >>

271. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>

Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>

Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>

Когато детето научи езика на стихотворението, тогава то ще постигне всички нюанси и няма да е необходимо да разваляте впечатлението със следващ коментар и педантичност.
Когато детето научи езика на стихотворението, тогава то ще постигне всички нюанси и няма да е необходимо да разваляте впечатлението със следващ коментар и педантичност. Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето. Това е което искам да приемете на сърце във връзка с работата по текстовете.
към текста >>

272. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
към текста >>

Обръщам вниманието Ви върху това: басните, чието действие се разиграва в един особен свят, би трябвало да се четат реалистично, но това никога не трябва да се прави при стихотворенията.
Обръщам вниманието Ви върху това: басните, чието действие се разиграва в един особен свят, би трябвало да се четат реалистично, но това никога не трябва да се прави при стихотворенията.
към текста >>

Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>

273. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Нюансите, с който трябва да се четат стиховете ще разгледаме утре след прочита на трета строфа.
Р.Щ.: Нюансите, с който трябва да се четат стиховете ще разгледаме утре след прочита на трета строфа.
към текста >>

274. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

[8] Гьоте, 1-ва част, Студентска стая, стих 1740.
[8] Гьоте, 1-ва част, Студентска стая, стих 1740.
към текста >>

275. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове.
Хората обаче се сърдят. Те ми се сърдят, че в откритите лекции загатнах, че например - макар нещата да не са нарисувани, а да се изживяват поетично - хубавата поезия на Матилда от Магдебург или Света Тереза са образи, т.е. инспирационни рефлекси на процеси, пораждащи се чрез сдържаната сексуалност. Естествено на хората не им е приятно, когато им се описва една Матилда от Магдебург или Света Тереза. Да, това са личности със силна сексуалност, която те са сдържали, точно защото е била твърде силна. Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
към текста >>

И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене.
Да, това са личности със силна сексуалност, която те са сдържали, точно защото е била твърде силна. Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес.
към текста >>

И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна.
към текста >>

Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове.
Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна. Но когато се изживее красивото от външния свят, вътрешно се изживее, тогава не може да се каже, че то се представя като особено прекрасен образ, напротив, то се схематизира, става абстрактно чрез това, но абстрактно като рисунка, както една рисунка е абстрактна. Точно това обаче е здравословното, то е желателното. И наистина, този хубав исторически процес не би се появил, но ако например Матилда от Магдебург би евритмизирала по истински добри стихове, тогава тя щеше да бъде опазена от цялата й мистична съдба.
към текста >>

И наистина, този хубав исторически процес не би се появил, но ако например Матилда от Магдебург би евритмизирала по истински добри стихове, тогава тя щеше да бъде опазена от цялата й мистична съдба.
Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна. Но когато се изживее красивото от външния свят, вътрешно се изживее, тогава не може да се каже, че то се представя като особено прекрасен образ, напротив, то се схематизира, става абстрактно чрез това, но абстрактно като рисунка, както една рисунка е абстрактна. Точно това обаче е здравословното, то е желателното. И наистина, този хубав исторически процес не би се появил, но ако например Матилда от Магдебург би евритмизирала по истински добри стихове, тогава тя щеше да бъде опазена от цялата й мистична съдба. Стигне ли се до тази точка, човек естествено може да каже: «Тук идваме до един момент, където в известна степен доброто и злото престават да важат по определен начин.» Тук се навлиза в аморалната Ницшева сфера, в отвъд доброто и злото, и естествено не можем да ставаме филистери, така че да кажем, нека всички Матилди от Магдебург да се изтръгнат с корените и клоните. Но от друга страна, можете да сте сигурни, че от страна на свръхсетивните светове се грижат, когато човекът не оставя да се развихря именно това, въпреки всичко да останат съответните взаимовръзки с надсетивния свят.
към текста >>

276. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Нека въз основата на тази налична способност за възприятия да работим по-нататък, опитвайки се например да насочваме вниманието към такива кратки стихотворения, в които определен мотив се повтаря на всеки три строфи, така че детето да получи едно силно усещане за ритъма, за да се приближим до момента, когато ще му предложим също и неритмични впечатления.
Нека въз основата на тази налична способност за възприятия да работим по-нататък, опитвайки се например да насочваме вниманието към такива кратки стихотворения, в които определен мотив се повтаря на всеки три строфи, така че детето да получи едно силно усещане за ритъма, за да се приближим до момента, когато ще му предложим също и неритмични впечатления. Не е толкова важно дали този момент ще бъде постигнат бързо, или след три-четири години, вече в половата зрялост. Ако работим съгласно този принцип, до постигането на посочения момент, а именно до момента, когато детето ще преработва не само ритмичните, но и неритмичните впечатления, ние така или иначе ще напредваме в областта на възпитанието. Терапията е вече набелязана: компреси с Berberis vulgaris (10%) и лечебна евритмия L M S – U.
към текста >>

277. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тук е необходимо да разберем, какво е казано в първия стих на Евангелието на Йона.
Още по-сложно е разбирането на Азовото устройство. Тук е необходимо да разберем, какво е казано в първия стих на Евангелието на Йона. "В началото бе словото... "Какво конкретно се има предвид с разбирането на Словото, не абстрактно, както правят обикновено това тълкуване на Евангелието: това, което отново конкретно, приложено спрямо действителния човек, дава разбиране за начина, по който азовото устройство се намесва във физическото човешко тяло.
към текста >>

278. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш.
Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо средство, което по своята природа най-малко от всичко непосредствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното. Гьоте се е стимулирал с вино. В това отношение той е бил изобщо слънчев човек. Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот. При Шилер или Байрон е било обратно. Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш. Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система. Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека. Така че може да се каже, че Шилер, по същество, е бил земен човек. Земният човек действа повече посредством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече посредством спокойствието и съзерцанието.
към текста >>

279. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Той също откри кабаре и четеше там свои стихове.
Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове. Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот. Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето. Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
към текста >>

Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето.
Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове. Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот. Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето. Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
към текста >>

Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
– Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове. Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот. Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето. Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
към текста >>

„Слънцето изгря … и така нататък” – първи стих.
„Слънцето изгря … и така нататък” – първи стих.
към текста >>

„Луната се издигаше … и така нататък” – това беше втори стих.
„Луната се издигаше … и така нататък” – това беше втори стих.
към текста >>

280. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие.
малко е свързано с вътрешния организъм. И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите. По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие. Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>

281. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности. Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен. Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>

282. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират.
Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика. Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур. Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет! Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре. Такава е едната страна на даденото явление.
към текста >>

283. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия.
Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия. По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>

284. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум.
Господа, чувал съм за медиуми, които казват нещо наистина значително. Това също е истина; медиумите казват и значителни неща, обаче това не трябва да ни учудва. Виждате ли, ако например някъде става силно земетресение, животните преди всичко избягват; хората остават и стават жертви на земетресението. Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този разум в себе си. Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво. Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум.
към текста >>

285. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия.
Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>

286. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа.
Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове.
към текста >>

287. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние.
Ако изследваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите. Само не позволявайте на съвременната наука с нейните книги да ви заблуди. Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ. Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха. Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет. Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията.
към текста >>

Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет.
Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха. Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет. Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията. Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и бурята. Разногласието възниква от факта, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети. Религиите имат най-различни източници.
към текста >>

Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>

288. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан.
Съществува някакъв цифров код. Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
към текста >>

Да разгледаме втория стих.
Съществува някакъв цифров код. Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони.
към текста >>

289. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове.
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете.
към текста >>

290. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>

291. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Рибите - това са, така да се каже, приводнили се птици, птици, приети във водната стихия.
Сега да погледнем не към клас птици, а към клас риби. Птиците са били предназначени за въздуха, а рибите - за водата. Само че по време на състоянието, което нарекох лунно, някои ранни въздухообразни същества се преобразили така, че благодарение на водата станали подобни на риби. Така към това, което тук (показва го на дъската) е било птицеподобно, се присъединили рибите. Рибите - това са, така да се каже, приводнили се птици, птици, приети във водната стихия. За това, че рибите са възникнали по-късно от птиците, ние можем да се досетим поради факта, че рибите са възникнали едва тогава, когато се е появил водният елемент. Следователно рибите са възникнали в течение на древните лунни времена.
към текста >>

292. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях. Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние.
към текста >>

во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята!
към текста >>

293. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята.
Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано. Тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце. В миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса.
към текста >>

294. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник.
Например видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и т. н. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан. Тогава европейците слезли на сушата, а японците на своя параход излезли в открито море. Те искали да пробват поворот и видели, че корабът завива, но не знаели как да спрат. И този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба. Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник. На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода. Той знаел думата, заставяща метлата да носи вода. И метлата започнала непрестанно да носи вода - младежът забравил как може да я спре! Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още; ученикът даже счупил метлата, но се появили две метли и двете мъкнели вода!
към текста >>

Неотдавна евритмизирах стихотворението тук и това достави на хората голямо удоволствие, нали така?
Неотдавна евритмизирах стихотворението тук и това достави на хората голямо удоволствие, нали така? Същото е станало и с японците; те не знаели как да прекратят поворота и корабът се е въртял ли, въртял. Това е бил истински корабен танц, докато учителите, стоящи на брега, не се приближили с лодката и не го спрели.
към текста >>

295. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове.
Помислете някак си ето за какво. Който действа на основата на разсъдъка си, може да каже: в определено време аз ще мисля за това. Обаче поетът, който още по цял ден действа на основата на фантазията, не може така. Вижте, Гьоте е бил велик поет. Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове. Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие.
към текста >>

Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове.
Помислете някак си ето за какво. Който действа на основата на разсъдъка си, може да каже: в определено време аз ще мисля за това. Обаче поетът, който още по цял ден действа на основата на фантазията, не може така. Вижте, Гьоте е бил велик поет. Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове. Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля.
към текста >>

Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове.
Който действа на основата на разсъдъка си, може да каже: в определено време аз ще мисля за това. Обаче поетът, който още по цял ден действа на основата на фантазията, не може така. Вижте, Гьоте е бил велик поет. Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове. Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала.
към текста >>

Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението.
Вижте, Гьоте е бил велик поет. Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове. Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала. Не така е било с мъдростта. Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма.
към текста >>

296. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век.
Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век. Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише.
към текста >>

Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише.
Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век. Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише. Волфрам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
към текста >>

НАГОРЕ

6.6250228881836