Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1073
резултата от
383
текста в
2
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Старото
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
337
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние не трябва да минем вън от областта на това, което може да бъде добито чрез опитността и да се изгубим в едно построение на фантазията, както са обичали да вършат метафизиците на по-
старото
и по-новото време, а от формата, която може да бъде добита чрез опитността, както тя ни се представя в даденото за сетивата, да преминем към една такава форма, която да задоволи нашия разум.
Ние не трябва да минем вън от областта на това, което може да бъде добито чрез опитността и да се изгубим в едно построение на фантазията, както са обичали да вършат метафизиците на по-старото и по-новото време, а от формата, която може да бъде добита чрез опитността, както тя ни се представя в даденото за сетивата, да преминем към една такава форма, която да задоволи нашия разум.
към текста >>
2.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята, което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествява със
старото
, също така неоправдано понятие за веществото на метафизиката.
Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята, което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествява със старото, също така неоправдано понятие за веществото на метафизиката.
Едно нещо е материята като истински реалното, което стои на основата на явленията, друго нещо е материята като явление, като феномен. Нашето разглеждане засяга само първото понятие. Последното не се засяга от него. Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления. Нужно е само при това да държа постоянно в съзнанието си този характер на материята.
към текста >>
3.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
А не е ли възможно
старото
да бъде мерило за новото?
А не е ли възможно старото да бъде мерило за новото?
Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения? По отношение на проявяващото се като нравствено продуктивно това е в същата степен безсмислено, както ако речем да сравняваме една нова природна форма със старата и кажем: Тъй като влечугите не съвпадат с праамниотите, те са една неоправдана (болнава) форма.
към текста >>
4.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той си представя, че най-
старото
драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото.
Превръща се сам в творение. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля. По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис. В дионисиевия служител Ницше вижда прототипа на дионисиевия творец.
Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото.
По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него. Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия.
към текста >>
5.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
У схоластиците от следващите столетия този характер на едно вътрешно изживяване се изгубва на пълно;
старото
съдържание на учението се претълкува като съдържание на едно външно, свръхестествено откровение.
Но в течение на развитието схоластиката изгуби всички идеи, които още показваха, по какъв начин човекът е създал по естествен път понятията за Бога. През първите столетия от развитието на християнството, по времето на църковните отци, ние виждаме как част по част съдържанието на учението на богословието се ражда чрез приемане на вътрешните изживявания. У Йоханес Скотус Еригена, който през 9-ия век стоеше на върха на християнското богословско образование, ние намираме това съдържание на учението още изцяло като едно вътрешно изживяване, така го третира той.
У схоластиците от следващите столетия този характер на едно вътрешно изживяване се изгубва на пълно; старото съдържание на учението се претълкува като съдържание на едно външно, свръхестествено откровение.
към текста >>
6.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Титаните са синове от най-
старото
поколение на Боговете, Уран (Небето) и Гея (Земята).
Особен интерес представлява в този смисъл сказанието за Прометей. Прометей и Епиметей са синовете на титана Япет.
Титаните са синове от най-старото поколение на Боговете, Уран (Небето) и Гея (Земята).
Кронос, най-младият от титаните, сваля от престола своя баща и завладява властта над света. В замяна и той самият бива победен заедно с другите титани от своя син Зевс. В борбата срещу титаните, Прометей стои откъм страната на Зевс. По негов съвет Зевс изгонва титаните в долния свят. Обаче в Прометей продължава да живее настроението на титаните.
към текста >>
7.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
" Това е притча, която символизира безплодието на
старото
учение, представено в образа на безплодната смоковница.
" На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото?
" Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница.
Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания. Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците. За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване.
към текста >>
8.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на
старото
предание, магичното преобразяване на живота.
В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота.
Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус. Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус.
към текста >>
9.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тук виждаме, че не става дума само за едно посвещение в стария смисъл, но за едно ново посвещение, което трябва да замени
старото
.
Тук виждаме, че не става дума само за едно посвещение в стария смисъл, но за едно ново посвещение, което трябва да замени старото.
Християнството не трябваше; да бъде за малцина избрани, както древните Мистерии. То трябваше да стане достояние за цялото човечество. Християнството трябваше да стане една народна религия; истината трябваше да бъде приготвена за всеки, „който има уши да чува". Древните мисти бяха избирани измежду мнозинството; тръбите на християнството прозвучават за всеки, който може да ги чуе. От него зависи да отиде той при тях.
към текста >>
10.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят
старото
схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма.
на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма. Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*. (* Дълго време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили". Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука.
В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма.
Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят. Законите на неорганичната природа в организма са същите, както и в кристала. Но в организма съществуват нещо, което не е неорганично: това е творческият живот. Неговата основа е етерното тяло или "тяло на строителните сили". Допускането на неговото съществуване не би навредило на задачите, които си поставя естествознанието: това, което се наблюдава като дейност на силите в неорганичната природа, да се проследи също и в света на организмите.
към текста >>
11.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова карма.
Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя. Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам. Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма.
А Духът се подчинява на закона на прераждането, на повтарящите се земни животи.
към текста >>
12.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И така монголите стигнаха до убеждението, че най-
старото
е най-умното, това, което най-добре може да се защитава пред мисловната способност.
При седмата подраса (монголите) също така се разви мисловната способност. Обаче в нея бяха останали качества на предишните раси, а именно на четвъртата подраса, в много по-голям размер, отколкото при петата и шестата. Те останаха верни на чувството за спомена.
И така монголите стигнаха до убеждението, че най-старото е най-умното, това, което най-добре може да се защитава пред мисловната способност.
Те също изгубиха властта над жизнените сили; обаче това, което се разви в тях като сила на мисълта, самото то имаше нещо от природната мощ на тази жизнена сила. Те бяха изгубили властта над живота, но не и непосредствената наивна вяра в тази власт. Тази сила беше станала техен Бог, по поръчението на който вършеха всичко, което считаха за правилно. Така за техните съседни народи те изглеждаха като обсебени от тази тайнствена сила, на която самите те се отдаваха със сляпо доверие. Техните потомци в Азия и в някои европейски области показаха, и още показват тази особеност.
към текста >>
13.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И това, което в тази връзка се нарича Сатурн, Слънце, Луна, (или Старият Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна) днес не съществува като физическа планета, както предишните въплъщения на един човек не съществуват вече наред с неговото днешно въплъщение.
Ние ще видим, че на първо време тези наименования нямат общо с днешните небесни тела, които носят тези имена във физическата астрономия, въпреки че в по-широк смисъл за един напреднал мистик съществува дадено отношение към тях. Казва се също, че преди да стъпи на Земята, човекът е обитавал други планети. Обаче под тези “други планети” трябва да разбираме предишните състояния от развитието на Земята и на нейните обитатели. Земята заедно с всички същества, които й принадлежат, е минала през трите състояния на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, преди да стане “Земя”. Сатурн, Слънце и Луна са така да се каже трите въплъщения на Земята в миналото време.
И това, което в тази връзка се нарича Сатурн, Слънце, Луна, (или Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна) днес не съществува като физическа планета, както предишните въплъщения на един човек не съществуват вече наред с неговото днешно въплъщение.
Как стои работата с това “планетно развитие” и на другите принадлежащи към Земята същества, именно това ще бъде обект на следващите изложения, почерпени от “Хрониката Акаша”. С това не искаме да кажем, че посочените три състояния не са били предхождани от още по-далечни минали състояния. Обаче всичко, което ги предхожда се губи в тъмнина и окултно-научното изследване засега не може да хвърли светлина върху тях. Защото това изследване не почива върху спекулация, върху размишление с обикновени понятия, а върху действителна духовна опитност. И както на физическото поле нашето физическо око може да вижда само до определена граница и не може да проникне зад хоризонта, така също и “духовното око” може да стигне само до определен момент.
към текста >>
14.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега човекът има подобно състояние на съзнанието, каквото е имал някога на
старото
Слънце, през време на дълбокия му сън без сънища.
За изменението на формите ще говорим по-късно при разглеждането на по-малките цикли. Там ще станат явни също и разликите в отделните “повторения”. Преди това трябва да опишем и развитието на съзнанието. След повторението на Сатурновото състояние се появява “Слънчевото съзнание” на човека. Това Слънчево съзнание е с една степен по-ясно от предишното, но в замяна на това то е изгубило много от неговата всеобхватност.
Сега човекът има подобно състояние на съзнанието, каквото е имал някога на старото Слънце, през време на дълбокия му сън без сънища.
Само че онзи, който не е ясновидец или медиум, не може да възприема нещата и съществата, които е възприемало Слънчевото съзнание. С транса на един медиум, който е понижил своето съзнание до това състояние, и с по-висшето съзнание на истинския ясновидец работата стои отново така, както това бе обяснено по отношение на Сатурновото съзнание. Обсегът на Слънчевото съзнание се простира само върху Слънцето и върху най-близко свързаните с него небесни тела. Обитателят на Старото Слънце можеше да възприема само тези небесни тела и техните процеси, както – нека използуваме още веднъж горното сравнение – днешният човек съизживява пулса на своето сърце. Обитателят на Сатурн можеше да възприема също и живота на такива небесни тела, които не принадлежаха на непосредствено близката област на Сатурн.
към текста >>
Обитателят на
Старото
Слънце можеше да възприема само тези небесни тела и техните процеси, както – нека използуваме още веднъж горното сравнение – днешният човек съизживява пулса на своето сърце.
Това Слънчево съзнание е с една степен по-ясно от предишното, но в замяна на това то е изгубило много от неговата всеобхватност. Сега човекът има подобно състояние на съзнанието, каквото е имал някога на старото Слънце, през време на дълбокия му сън без сънища. Само че онзи, който не е ясновидец или медиум, не може да възприема нещата и съществата, които е възприемало Слънчевото съзнание. С транса на един медиум, който е понижил своето съзнание до това състояние, и с по-висшето съзнание на истинския ясновидец работата стои отново така, както това бе обяснено по отношение на Сатурновото съзнание. Обсегът на Слънчевото съзнание се простира само върху Слънцето и върху най-близко свързаните с него небесни тела.
Обитателят на Старото Слънце можеше да възприема само тези небесни тела и техните процеси, както – нека използуваме още веднъж горното сравнение – днешният човек съизживява пулса на своето сърце.
Обитателят на Сатурн можеше да възприема също и живота на такива небесни тела, които не принадлежаха на непосредствено близката област на Сатурн.
към текста >>
15.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
С това проследихме развитието на Сатурн докъдето неговият живот минава през един почивен период и се развива в това, което духовната наука нарича “
Старото
Слънце”.
С това проследихме развитието на Сатурн докъдето неговият живот минава през един почивен период и се развива в това, което духовната наука нарича “Старото Слънце”.
За него ще говорим в следващите изложения.
към текста >>
16.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
(Първоначално Слънцето е било свързано със Земята и е образувало планетата наименована в духовната наука
Старото
Слънце, това е предишна инкарнация на нашата Земя; когато то се отделя от Земята, се превръща в т.н.
За да разберем развитието на човечеството, трябва да си представим, че в този втори голям цикъл Слънцето беше още планета и едва по-късно напредна до съществуването на неподвижна звезда.
(Първоначално Слънцето е било свързано със Земята и е образувало планетата наименована в духовната наука Старото Слънце, това е предишна инкарнация на нашата Земя; когато то се отделя от Земята, се превръща в т.н.
неподвижна звезда. Б.пр.) В смисъла на духовната наука неподвижна звезда е онази, която изпраща жизнени сили към една (или повече) отдалечени от нея планети. През време на втория голям космически цикъл при Слънцето не беше такъв. Тогава то беше съединено със съществата, на които даваше сила. Тези същества – следователно също и човекът на неговата тогавашна степен на развитие – живееха още на него.
към текста >>
Следователно в третия цикъл на мястото на предишната планета
Старото
Слънце съществуваха две небесни тела, а именно неподвижната звезда Слънце и отделената планета Старата Луна.
Всичко, което днес живее като вещества, сили и същества на Земята и в нея, и всичко, което принадлежи сега на Луната, беше още вътре в Слънцето. То съставляваше част от неговите вещества, сили и същества. Едва през времето на следващия (трети) голям космически цикъл, от Слънцето се отдели като особена планета това, което в духовната наука се нарича Луна. Това не е днешната Луна, а предшественикът на нашата Земя, един вид нейно предишно въплъщение (прераждане). От Старата Луна се получи Земята, след като тя отново отдели от своята материя и изхвърли навън това, което днес наричаме Луна.
Следователно в третия цикъл на мястото на предишната планета Старото Слънце съществуваха две небесни тела, а именно неподвижната звезда Слънце и отделената планета Старата Луна.
И при излизане от Слънцето тази планетна Луна беше взела със себе си човека и другите същества, които през време на Слънчевия цикъл се бяха развили като другари на човека. Сега Слънцето отвън раздаваше на Лунните същества силите, които те по-рано извличаха от него, когато там беше тяхното местожителство. След третия (Лунния) цикъл отново настъпи един почивен период (Пралайя). В този почивен период двете отделни небесни тела (Слънцето и Старата Луна) се съединиха отново и минаха заедно през сънното семенно състояние. В четвъртия голям космически цикъл в началото Слънцето и планетната Луна се появиха от тъмнината на съня като едно тяло.
към текста >>
На планетата
Старото
Слънце през 2-та велика космическа епоха човекът и споменатите при разглеждането на Сатурн същества изминаха една по-нататъшна степен от тяхното развитие.
На планетата Старото Слънце през 2-та велика космическа епоха човекът и споменатите при разглеждането на Сатурн същества изминаха една по-нататъшна степен от тяхното развитие.
Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в началото на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето. Обаче тук тази заложба не остана такава, каквато беше по-рано. Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло. Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение.
към текста >>
Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на
Старото
Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения.
Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло. Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек.
Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения.
Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце. Изглежда немислимо едно живо същество да може да съществува при такива физически условия, каквито трябва да бъдат приети за този факт. Обаче само едно днешно растение е приспособено към условията на днешната физическа Земя. И то се е развило така само затова, защото се намира в съответната околна среда. Слънчевото растително същество имаше други жизнени условия, които отговаряха на тогавашните физически Слънчеви отношения./
към текста >>
17.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
По този начин от
Старото
Слънце възникнаха три небесни тела.
И чрез това стана възможно след известно време да настъпи ново разделяне. Това, което се отцепи накрая от Слънцето, беше едно небесно тяло, което съдържаше като сили и същества всичко, което днес живее на Земята и на Луната. Това означава, че Земята още съдържаше в собственото си тяло Луната, която сега се върти около нея. Ако тази Луна би останала в нея, тя никога не би могла да стане арена на такова човешко развитие, каквото е то понастоящем. Силите на настоящата Луна трябваше първо да бъдат изхвърлени, а човекът да остане върху така пречистената Земя, за да продължи там своето развитие.
По този начин от Старото Слънце възникнаха три небесни тела.
И силите на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън.
към текста >>
И по-
старото
изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя например хермафродити с растително-подобни органи на размножението.
А също и на Земята, когато след включването на “Аза” човешкото физическо тяло се издигна до неговата настояща форма, някои органи все още носеха ясно изразен растителен характер. Не трябва да си представяме обаче, че тези органи изглеждаха точно както нашите днешни растения. Към тези органи принадлежат органите на размножението. Те още притежаваха растителен характер също и в началото на Земното развитие. Това се знаеше в мъдростта на древните мистерии.
И по-старото изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя например хермафродити с растително-подобни органи на размножението.
Това са предтечи на човека, които още притежаваха старата форма на органите на размножението (бяха двуполови). Можем да видим например това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим. И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, например за съществуването на смокиновия лист при Ева. За някои древни изображения те ще приемат истинското обяснение, докато днешните обяснения произхождат от едно недоведено до край мислене. Покрай другото трябва само да отбележим, че гореспоменатият хермафродит притежава още и други растителни притурки.
към текста >>
18.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато после Слънчевият цикъл отново настъпваше, старите тела отпаднаха; те се отделяха от човешкото същество и така, като от гроба на
старото
тяло, възникваше новосъздаденият човек, макар и твърде неясен в своите форми.
И така, човешкото същество имаше една, макар и смътна представа за играта на космическите хармонии в неговото физическо тяло и в онази част от етерното тяло, която оставаше свързана с физическото. По времето, когато Слънцето, така да се каже, не се показваше пред човешкото същество, на мястото на хармониите, в съзнанието се явяваха образните представи. Тогава във физическото и етерно тяло с особена сила оживяваха онези органи, които бяха под непосредствената власт на съзнанието. Напротив, другите части на човешкото същество, върху които формиращите сили на Слънцето сега не действуваха, изпитваха един вид втвърдяване и изсъхване.
Когато после Слънчевият цикъл отново настъпваше, старите тела отпаднаха; те се отделяха от човешкото същество и така, като от гроба на старото тяло, възникваше новосъздаденият човек, макар и твърде неясен в своите форми.
По този начин настъпваше едно обновление на жизнения процес. Слънчевите Същества и техните хармонии формираха новороденото тяло, то постигаше известно съвършенство и после целият този процес се повтаряше. Човекът усещаше това обновление като обличането в нова дреха. Основното ядро на неговата същност не минаваше нито през едно истинско раждане, нито през истинска смърт; то само преминаваше от едно духовно звуково съзнание при което оставаше отдадено на външния свят към едно друго съзнание, при което беше обърнато предимно към своя вътрешен свят. Човек сякаш сменяше своята кожа.
към текста >>
Старото
тяло ставаше неизползваемо; то беше изхвърляно, а после обновявано.
По този начин настъпваше едно обновление на жизнения процес. Слънчевите Същества и техните хармонии формираха новороденото тяло, то постигаше известно съвършенство и после целият този процес се повтаряше. Човекът усещаше това обновление като обличането в нова дреха. Основното ядро на неговата същност не минаваше нито през едно истинско раждане, нито през истинска смърт; то само преминаваше от едно духовно звуково съзнание при което оставаше отдадено на външния свят към едно друго съзнание, при което беше обърнато предимно към своя вътрешен свят. Човек сякаш сменяше своята кожа.
Старото тяло ставаше неизползваемо; то беше изхвърляно, а после обновявано.
към текста >>
Както новото растение развива само това, което е вложено в семето от
старото
растение, така и в началото на новата еволюционна степен трите съставни части на човешката природа се явяват в такива органи и форми, с каквито те могат да проявят единствено образното съзнание.
Стоящите над човека Същества благодарение на своите предишни дейности бяха постигнали способността да го тласнат още по-напред в неговото развитие. А цел на това развитие е: през Земната епоха, която идва след Лунната епоха, да се развие нов вид съзнание, издигащо се с една степен над характерното за Луната образно съзнание. Само че преди това човекът трябваше да се подготви за всичко, което щеше да получи. По време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие той беше включил в себе си физическото, етерното и астралното тяло. Обаче тези съставни части съдържаха само онези способности и сили, които позволяваха функционирането на образното съзнание; на тях им липсваха предпоставките и органите, чрез които те биха могли да възприемат един свят от външно-сетивни предмети, който е характерен за Земната степен.
Както новото растение развива само това, което е вложено в семето от старото растение, така и в началото на новата еволюционна степен трите съставни части на човешката природа се явяват в такива органи и форми, с каквито те могат да проявят единствено образното съзнание.
За навлизане в една по-висока степен на съзнание, те трябва да бъдат предварително подготвени.
към текста >>
Тяхната Лунна природа съдържаше тъкмо тези сили, които по време на
старото
Лунно развитие се бяха разбунтували срещу Слънчевите Духове.
Това не се получи. През периода на Лунното отделяне, в развитието на човека се намесиха определени духовни Същества, които бяха запазили в себе си толкова много от своята Лунна природа, че не можеха да вземат участие при излизането на Слънцето от Земята. Те бяха изключени също и от въздействията на онези Същества, които насочваха своите сили към Земята от небесната формация Земя-Луна. Тези Същества, притежаващи старата Лунна природа, бяха приковани към Земята. В известен смисъл те имаха неправилно развитие.
Тяхната Лунна природа съдържаше тъкмо тези сили, които по време на старото Лунно развитие се бяха разбунтували срещу Слънчевите Духове.
Тогава това дойде като благословия за човека, доколкото по този начин той беше тласнат към самостоятелно и свободно съзнание. Последствията от своеобразното развитие на тези Същества по време на Земната епоха станаха причина те да се превърнат в противници на онези Същества, които действуваха от Луната и целяха да направят от човешкото съзнание едно познавателно огледало, което работи по силата на необходимостта. Това, което на Старата Луна издигна човека на по-висока степен, сега се оказа спирачка за новите тенденции, които станаха възможни чрез Земното развитие. От Лунната си природа, противодействуващите Същества донесоха със себе си и силата да действуват върху човешкото астрално тяло, в смисъла на гореказаното, да го превърнат в нещо самостоятелно. Те упражняваха тази своя способност и действително постигнаха известна самостоятелност на астралното тяло и през Земния период спрямо несвободното (действуващото по необходимост) съзнание, което беше предизвикано от Съществата на земната Луна.
към текста >>
Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от
старото
сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят.
Можем да ги наречем магове. Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало. Обаче то приемаше всевъзможни форми, като се започне от благородните изкуства, имащи за цел само доброто на хората и се стигне до най-осъдителни практики. Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин. Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер.
Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят.
Този народ имаше нужда от духовен тласък, който да го отклони от споменатите тенденции. И той получи своя предводител от същия източник, от който беше възникнал и духовният живот на индийците, а именно от пазителя на тайните на Слънчевия оракул.
към текста >>
Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от
старото
сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите".
Това беше учението за великия Дух на Слънцето, или Духа на Светлината (Слънчевата Аура, Аура-Маздао, Ормузд). Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество. Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност Христос преди неговата поява на Земята. Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея. Това е същата сила, която вече описахме и която след издаването на Вулкановите тайни постигна особена власт на Земята.
Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от старото сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите".
На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
към текста >>
Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от
старото
ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение.
Само Посветените стигаха до истински и дълбоки познания относно законите на свръхестествения свят и тяхното взаимодействие с физическите закони. Тук противоположността между знанието на Посветените и погрешната вяра на народа, се проявяваше по-силно откъдето и да е другаде. Съвсем други бяха отношенията в Южна Европа и Западна Азия, където процъфтя четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската. В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят. Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове.
Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение.
На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени. Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин. Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт. Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят. Гръцкият храм е „дом на Духа".
към текста >>
19.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид.
До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията.
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид.
Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията. Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот.
към текста >>
20.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но за една степен от свръхсетивното съзнание, която е по-висша от току що посочената необходима степен за Лунното и Юпитерово познание, стават достъпни и друг вид свръхсетивни процеси и Същества; те са еволюиралите форми на това, което беше на лице още по времето на
Старото
Слънце, но днес се намират на толкова високи степени от съществуванието, които са недосегаеми за едно съзнание, стигащо само до възприемането на лунните форми.
Те могат да бъдат обхванати само с помощта на свръхсетивното съзнание. И все пак може да се каже, че тези Същества имат „тяло". В тяхната душевна същност то се проявява като един сбор от сгъстени спомени. При тях можем да различим сегашните изживявания от миналите. В последния случай у тях остава едно впечатление, близко до телесното; те изживяват спомените както земният човек изживява своето тяло.
Но за една степен от свръхсетивното съзнание, която е по-висша от току що посочената необходима степен за Лунното и Юпитерово познание, стават достъпни и друг вид свръхсетивни процеси и Същества; те са еволюиралите форми на това, което беше на лице още по времето на Старото Слънце, но днес се намират на толкова високи степени от съществуванието, които са недосегаеми за едно съзнание, стигащо само до възприемането на лунните форми.
Но в хода на вътрешното вглъбяване, образът на този свят също се разпада на две части. Едната води към познанието на Слънчевото състояние от миналото; другата част представлява една бъдеща форма на Земята, а именно онази, в която Земята ще се превърне, след като там се влеят действията на земните и юпитерови процеси. Това, което се наблюдава по този начин от бъдещия свят, може да се нарече в смисъла на Духовната Наука, състояние на Венера. А едно още по-напреднало свръхсетивно съзнание достига до един още по-отдалечен в бъдещето период от развитието, който ще определим като този на Бъдещия Вулкан; спрямо Сатурновото състояние Вулкан се намира в същото отношение, както Венера спрямо Старото Слънце, и както Юпитер спрямо Старата Луна. Ето защо, когато разглеждаме цялото минало, настояще и бъдеще на Земята, можем да говорим за Сатурново, Слънчево, Лунно, Земно, Венерино и Вулканово развитие.
към текста >>
А едно още по-напреднало свръхсетивно съзнание достига до един още по-отдалечен в бъдещето период от развитието, който ще определим като този на Бъдещия Вулкан; спрямо Сатурновото състояние Вулкан се намира в същото отношение, както Венера спрямо
Старото
Слънце, и както Юпитер спрямо Старата Луна.
В последния случай у тях остава едно впечатление, близко до телесното; те изживяват спомените както земният човек изживява своето тяло. Но за една степен от свръхсетивното съзнание, която е по-висша от току що посочената необходима степен за Лунното и Юпитерово познание, стават достъпни и друг вид свръхсетивни процеси и Същества; те са еволюиралите форми на това, което беше на лице още по времето на Старото Слънце, но днес се намират на толкова високи степени от съществуванието, които са недосегаеми за едно съзнание, стигащо само до възприемането на лунните форми. Но в хода на вътрешното вглъбяване, образът на този свят също се разпада на две части. Едната води към познанието на Слънчевото състояние от миналото; другата част представлява една бъдеща форма на Земята, а именно онази, в която Земята ще се превърне, след като там се влеят действията на земните и юпитерови процеси. Това, което се наблюдава по този начин от бъдещия свят, може да се нарече в смисъла на Духовната Наука, състояние на Венера.
А едно още по-напреднало свръхсетивно съзнание достига до един още по-отдалечен в бъдещето период от развитието, който ще определим като този на Бъдещия Вулкан; спрямо Сатурновото състояние Вулкан се намира в същото отношение, както Венера спрямо Старото Слънце, и както Юпитер спрямо Старата Луна.
Ето защо, когато разглеждаме цялото минало, настояще и бъдеще на Земята, можем да говорим за Сатурново, Слънчево, Лунно, Земно, Венерино и Вулканово развитие.
към текста >>
Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от
старото
.
И така, през Петата епоха познанията за свръхсетивните светове ще започнат да се вливат в човешкото съзнание. А с настъпването на Шестата епоха, човечеството отново ще постигне но на една по-висша степен това, което притежаваше в миналото като смътно или сумрачно ясновидство.
Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от старото.
Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от силите на разума и чувствата. Тя се добираше до него чрез един вид вдъхновение. В бъдеще душата ще има не просто вдъхновения; тя ще ги усеща и ще вниква в тях като в нещо, което е част от нейната собствена същност. В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание. Такава душевна нагласа ще преобладава всред достатъчно голям брой хора на Шестата следатлантска епоха.
към текста >>
21.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мария се вижда на
старото
си място.
(Духовните образи изчезват със светлинния облак.
Мария се вижда на старото си място.
Мария и Томасий стоят един до друг. От този момент преживяването преминава на физически план.)
към текста >>
22.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към
старото
, което управлява
към старото, което управлява
към текста >>
23.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще трябва
старото
да изостави.
ще трябва старото да изостави.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Обаче това ново ясновидство значително се различава от
старото
, което около 1250 г.
Приблизително 1250 г. е времето, когато хората трябваше да теглят границата между това, на което можеха да вярват според впечатленията си от завещаните им предания и това, което можеха да опознаят сами. Последното се ограничаваше само в рамките на физическия сетивен свят. А после идва времето, когато все повече и повече става възможно отново да се придобие способността за виждане в духовния свят.
Обаче това ново ясновидство значително се различава от старото, което около 1250 г.
постепенно угасна. За новата форма на ясновидство, западно- европейският езотеризъм трябваше строго да се придържа към принципа, че просвещението има задачата да изгражда и направлява духовните сетива. С това се отличава особената мисия пред езотеричното течение, което навлизаше в европейката култура. С настъпването на годината 1250 започна нов тип ръководство за постигането на свръхсетивните светове.
към текста >>
25.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е
старото
име на средновековна Германия.
В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен. Когато се ражда някой, по тези места казвали, че той „ставал млад", че „се подмладявал". Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване. В предишната му инкарнация и че после вместо тях идват други сили, които преди раждането отново го „подмладяват".
Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е старото име на средновековна Германия.
към текста >>
26.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
(На "Стария Сатурн" възникват първите заложби на човешкото физическо тяло, на "
Старото
Слънце" първите заложби на етерното тяло, на "Старата Луна" първите заложби на астралното тяло, на сегашната планета "Земя" човек изгражда своя Аз.
2. Финото (етерно)тяло в елементарния обкръжаващ свят. Чрез него човекът познава себе си като съставна част от жизненото (етерно) тяло на Земята и наред с това, като участник в трите последователни планитарни състояния на нашата Земя*.
(На "Стария Сатурн" възникват първите заложби на човешкото физическо тяло, на "Старото Слънце" първите заложби на етерното тяло, на "Старата Луна" първите заложби на астралното тяло, на сегашната планета "Земя" човек изгражда своя Аз.
През следващите планетарни състояния "Юпитер", "Венера" и "Вулкан" човек ще развие съответно "Духът-Себе", "Духът-Живот" и "Човекът- Дух" /бележка на преводача/.
към текста >>
27.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на
старото
, а една нова книга.
Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам. Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание.
И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга.
Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време. Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето. Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк. Но тъй като моята цел не е само тази, да дам една кратка скица на историята на философските въпроси, а да говоря върху тези въпроси и самите опити за тяхното решение чрез тяхното историческо разглеждане, счетох за правил но да запазя по-подробното изложение за последното столетие. Така както тези въпроси са били виждани и изложени от философите на 19-ия, това е още близо до привичните насоки на мисленето и на философските нужди на съвремието.
към текста >>
28.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на
старото
образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита.
Мисълта се яви като инструмент на истината.
Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита.
В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията. Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване.
към текста >>
Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на
старото
образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване.
Мисълта се яви като инструмент на истината. Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита. В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията.
Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване.
към текста >>
В различните култури на народите преходът от
старото
образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти.
В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти.
Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид. Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
към текста >>
Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на
старото
време.
В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот". У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция. Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/.
Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време.
На съществата на този бяха присъщи душевни качества, които не се понасяха с това понятие. В своите три "първични основи" Ферекид можеше да си представи само понятието на "Доброто", на съвършеното.
към текста >>
В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със
старото
образно изживяване.
С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване. Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето начало.
В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване.
Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно. Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно. Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи. В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи. Мисълта трябва да се издигне до още по-висши първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
към текста >>
29.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила
старото
образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи". Мислителят пита: - Какво съм образувал аз всъщност в тях?
към текста >>
Във времената, които стоят между
старото
светогледно течение и по-новото течение, гръцкият мислителен живот пресъхва; обаче под повърхността в човешката душа се явява като факт съзнанието за Аза; от средата на Средновековието човекът насочва своя поглед срещу този извършен факт; и чрез силата на този факт се развива новата форма на загадката на живота.
Във времената, които стоят между старото светогледно течение и по-новото течение, гръцкият мислителен живот пресъхва; обаче под повърхността в човешката душа се явява като факт съзнанието за Аза; от средата на Средновековието човекът насочва своя поглед срещу този извършен факт; и чрез силата на този факт се развива новата форма на загадката на живота.
Реализмът и номинализмът са симптом за това, че човекът чувства извършения факт. Как и двете течения говорят върху мисълта, това показва, че в сравнение с нейното съществуване в гръцката душа тази мисъл така е избледняла, както беше претърпяло това образното мислене в душата на гръцкия мислител.
към текста >>
30.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-
старото
изживяване на мисълта.
Декарт стои вече в една епоха в която може да бъде познат един нов импулс в светогледния живот. Епохата от началото на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък. Пробудената в Гърция мисъл е озарена от тази сила.
Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта.
Те проникват това изживяване с по-млади и по-елементарни импулси и с това го преобразяват. В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството. В такива процеси ще трябва да познае законите на развитието на човечеството. Те почиват на процеси на подмладяване на духовния живот. Постигнатите духовни сили могат да се развият по-нататък само тогава, когато са посадени в млади природни сили на човечеството.
към текста >>
31.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Хелиополис в последната година на
старото
затъмнение 1793 година".
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха.
Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година".
"Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г. "Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение. В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
32.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от
старото
учение за вмъкнатостта.
С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред. Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други. Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове".
И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта.
Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
към текста >>
Раждането на мисълта беше произвело в гръцкия светоглед построението, човекът да не може вече да се чувства така сраснат със света, както това му беше възможно при
старото
мислене в образи.
Раждането на мисълта беше произвело в гръцкия светоглед построението, човекът да не може вече да се чувства така сраснат със света, както това му беше възможно при старото мислене в образи.
Това беше първата степен в образуването на една пропаст между човека и света. Една следваща степен бе дадено с развитието на новия естественонаучен начин на мислене. Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата. От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата. В природата бе намерена закономерна необходимост.
към текста >>
33.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-
старото
философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните принципи в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи. "Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти. И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене. Бюхнер се е обърнал срещу едно такова мнение.
Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-старото философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните принципи в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
към текста >>
34.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова Карма.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
35.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и
старото
понятие „собственост".
В рамките на тези нови тенденции ще бъде изкоренено това, което днес измъчва хората под формата на т.н. класова борба. Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм.
Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост".
Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение. Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
към текста >>
36.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на
старото
държавно устройство.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности. Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява.
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство.
Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
към текста >>
37.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те не виждат, че в
старото
управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид.
Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с държавата.
Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид.
Също така те не виждат, че в капитала е източникът на силите, които управляват стоките и контролират клоновете на производството. Човешкият дух насочва икономическия живот чрез средствата на капитала. И все пак чрез управлението на стоки и контролирането на производствените браншове човек не постига нищо, което да подхранва човешкия дух, който постоянно се нуждае от обновление и който трябва продължително да внася нови импулси в икономическия живот, ако не искаме той да претърпи пълен упадък.
към текста >>
38.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на
старото
и статуквото — това може да се разбира единствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция.
Събитията в наши дни носят известна тревожност относно душите на нашите съвременници. В името на бъдещите поколения и в името на цивилизацията в близко бъдеще, трябва да се борим с тази тревога. С такива чувства изнасям идеята за троичния ред пред публиката. Нека говорят, че е несъвършена, нека говорят, че е погрешна — нейните поддръжници ще имаме разбиране, ако възраженията почиват на други нови идеи.
А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на старото и статуквото — това може да се разбира единствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция.
Но този зов е достатъчно силен, за да го чуват всички.
към текста >>
39.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Старото
състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота.
Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я изработва днес. Това, което е необходимо, е да се възстанови в душата това състояние на съзнанието. Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието. За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно.
Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота.
По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание. Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления.
към текста >>
40.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в
старото
състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>
41.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в
старото
ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Самите философи не знаеха, че черпят от старите идеи. Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи.
Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание. В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост.
към текста >>
42.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче онези, които благодарение на остатъците от
старото
познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
към текста >>
Това, което трябваше да остане да живее от
старото
познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
към текста >>
43.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Първо това ставаше така, че човешкото съзнание, което не напредваше еднакво с космическите събития, още виждаше действително
старото
.
При всичко това в мировия процес, в мировите събития фактите стоят така, че човечеството не си "представяше" по този начин събитията в редуващите епохи; а това, което ставаше между повече "не изчислимия" и телесен "изчислим" свят, се променяше. Налице е само това, че дълго време след като мировите отношения се бяха вече изменили, човешкото съзнание на този или онзи народ още се придържаше към един "светоглед", който отговаряше на една много по-ранна действителност.
Първо това ставаше така, че човешкото съзнание, което не напредваше еднакво с космическите събития, още виждаше действително старото.
към текста >>
След това дойде време, когато виждането избледня и
старото
беше запазено само по предание.
След това дойде време, когато виждането избледня и старото беше запазено само по предание.
Така в Средновековието по предание хората още си представяха едно отражение на небесния свят в земния, което вече не се вижда, защото силата, способността на образното виждане не е вече налице.
към текста >>
44.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато
старото
растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
Така надареното с духовно познание съзнание вижда същността на Земното. Това земно естество стои сред умрелия космос като нещо, което отново оживява този космос.
Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
към текста >>
45.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Така духовните Същества построиха моста между
старото
съдържание на света и новото.
Съдържанието на образа на света, което се съхраняваше по духовен начин в Гнозиса на Мистериите от духовни Същества, докато още трябваше да действува в развитието на човечеството, не можеше да бъде запазено за съзнателното разбиране на човешката душа. Но трябваше да бъде запазено чувственото съдържание. И това чувствено съдържа ние трябваше да бъде предадено в подходящия космически момент на подготвеното за това човечество, за да може под неговата душевна топлина по-късно Съзнателната душа да проникне по нов начин в царството на духа.
Така духовните Същества построиха моста между старото съдържание на света и новото.
към текста >>
46.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Едно "продължение" на
старото
познание на Духа не е възможно.
Духовният поглед за духовното се изгубва.
Едно "продължение" на старото познание на Духа не е възможно.
Когато в душевните сили се развива Съзнателната душа, те трябва да се стремят към една възобновена елементарна, непосредствена жива връзка с духовния свят. Антропософията иска да бъде този стремеж.
към текста >>
47.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Там царяха силни настроения срещу „
старото
“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга.
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
48.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
При това се появяват всички възможни нюанси на човешката нагласа: Революционният Радикализъм, умереното настроение, което, запазвайки
старото
, се опитва да развие новото върху него, и консерватизмът, който веднага изпада в раздразнение, щом бъдат засегнати старите уредби и традиции.
Ето защо назряват толкова много „въпроси на съвремието" и „изисквания на времето". От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н. и т.н. Човек се опитва да се справи с тях по най-разнообразни начини. Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи въпрос, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям.
При това се появяват всички възможни нюанси на човешката нагласа: Революционният Радикализъм, умереното настроение, което, запазвайки старото, се опитва да развие новото върху него, и консерватизмът, който веднага изпада в раздразнение, щом бъдат засегнати старите уредби и традиции.
И успоредно с тези основни настроения се явяват и всевъзможни междинни степени.
към текста >>
49.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на
старото
.
Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление.
Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото.
При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в
старото
същество.
Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление. Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото. При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение.
Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху
старото
стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити.
Чрез едно просто разсъждение можем да се убедим, че това е така.
Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити.
Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора. За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот. И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън. Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя.
към текста >>
Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и
старото
растение, на което новият зародиш отнема живота.
Но когато проследим тези индивидуална ядка на човешкото същество, която така да се каже можем да видим, че се явява в съществуването с раждането, когато я проследим по-нататък в течение на живота, тя се показва някакси в двояко отношение, преди всичко в подрастващия човек, в младостта. Тя се показва там като нещо, което обуславя едно възходящо развитие на целия човек. И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание.
Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
към текста >>
Старото
, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване.
Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново.
Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота.
към текста >>
Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим
старото
.
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото.
Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот.
към текста >>
Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме
старото
както дървото кората и преминаваме в смъртта.
Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот.
Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта.
А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот. По отношение на такива неща винаги се поставя въпросът: Каква полза има въобще за човека, когато се говори за повтарящи се земни съществувания, щом той не е в състояние да си спомни за своите минали съществувания, щом не съществува една памет за миналите съществувания?
към текста >>
Но да може да се роди нов живот,
старото
трябва постепенно да умре и да угасне напълно, както
старото
растение, когато то е едногодишно, трябва да умре, за да може новото растение да вземе своя живот от него.
Така ние можахме да проследим това, което е вечно в човека, което минава през живота и смъртта, което от живота преминава чрез смъртта в духовните светове и отново се явява в нови въплъщения. И фактът, как ние ще се развием по-нагоре в новите въплъщения, е свързан с това, как ще оползотворим плодовете от миналите съществувания. Днес трябваше да покажем отношенията на ядката на човешкото същество с тези две понятия. Когато имаме пред погледа си това, тогава при въпроса за същността на живота и смъртта не ще отговаряме: Ние познаваме същността на смъртта по това, че след нея остават мъртви трупове, а ще кажем: Ние потърсихме в най-вътрешната ядка на човешкото същество това, което трябва да произведе нов живот.
Но да може да се роди нов живот, старото трябва постепенно да умре и да угасне напълно, както старото растение, когато то е едногодишно, трябва да умре, за да може новото растение да вземе своя живот от него.
Който така разглежда света на смъртта, не ще насочи своя поглед към това, което остава като труп, а във всяко същество ще спре своя поглед на най-характерното на живота, което се пренася в един нов живот. Макар и Шекспир да поставя в устата на мрачния датски принц думите, които мнозина могат да считат за доказани от фактите на днешната наука:
към текста >>
50.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на
старото
изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина.
Ние трябваше първо да създадем една основа за това, което ще можем да развием като истинско разглеждане на духовния свят. Това, което придобихме до сега, ни показва, че трябва да търсим същинското значение на човешкото същество във факта, че вътре в това човешко същество Азът застава между духа и тялото. Но при човека това ни се показва и външно телесно, като себесъзнателният Аз, какъвто го срещаме в живота, се проявява така да се каже в човешката вътрешност и ни се показва, бихме могли да кажем, във физиономията и в жестовете на човека.
Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина.
Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
към текста >>
51.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Един дълбок смисъл се крие в развитието, когато казваме: С целия си душевен живот човекът живееше още в един духовен свят, след това слезе долу във физическия свят и затова трябваше да изгуби
старото
ясновидско съзнание, за да може опирайки се на физическия свят възпитан чрез физическия свят да усвои интелектуалността, логиката, а след това в бъдеще отново да се издигне в духовния свят.
Това има да развива човекът днес. А в бъдещето развитие на човечеството към чисто физическото съзнание с интелектуалността и логиката ще дойде да се прибави отново древното ясновидско състояние. Следователно в човешкото съзнание трябва да различим едно слизане и едно възлизане.
Един дълбок смисъл се крие в развитието, когато казваме: С целия си душевен живот човекът живееше още в един духовен свят, след това слезе долу във физическия свят и затова трябваше да изгуби старото ясновидско съзнание, за да може опирайки се на физическия свят възпитан чрез физическия свят да усвои интелектуалността, логиката, а след това в бъдеще отново да се издигне в духовния свят.
към текста >>
52.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на
старото
ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на
старото
ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание.
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
Трябва също да си представим, че с времето
старото
ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща.
Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
Така в нас се разви съвременното съзнание, като
старото
ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука.
Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
Тези са чувствата и усещанията по отношение на духовния свят, които древните египтяни получиха по предание от техните ясновидци върху духовния свят, върху онзи духовен свят, за който те знаеха, че съществува, защото още притежаваха последните отзвуци от
старото
ясновидство.
Тези са чувствата и усещанията по отношение на духовния свят, които древните египтяни получиха по предание от техните ясновидци върху духовния свят, върху онзи духовен свят, за който те знаеха, че съществува, защото още притежаваха последните отзвуци от старото ясновидство.
Но те си казваха: Ние човеците произхождаме от този духовен свят. Но ние сме поставени в света на сетивното, който ни е даден в сетивно-физическите неща и в сетивно-физическите процеси. Ние произхождаме от света на Озирис и на Изис. Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис. Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила.
към текста >>
53.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Сега е също лесно да се разбере вече можахме вече да обърнем вниманието върху това по случай разглеждането мисията на Заратустра -, че при преминаването от
старото
устройство на душата, следователно от ясновидското състояние на човешката душа към интелектуалното, безпристрастно виждане на външния сетивен свят, могат да се явят две течения.
Следователно ние поглеждаме назад към един вид първична мъдрост, но също и към едно първично чувствуване и усещане на човечеството, които можем да охарактеризираме като една ясновидска връзка с духовния свят.
Сега е също лесно да се разбере вече можахме вече да обърнем вниманието върху това по случай разглеждането мисията на Заратустра -, че при преминаването от старото устройство на душата, следователно от ясновидското състояние на човешката душа към интелектуалното, безпристрастно виждане на външния сетивен свят, могат да се явят две течения.
В течение на развитието едното течение се намира особено при онези народи, които са запазили старите спомени, а също и старите усещания по такъв начин, че са казвали: Някога човечеството се е намирало в едно ясновиждащо състояние, чрез което е било свързано с духовния свят и след това то е слязло долу в сетивния свят. Това се е разпростирало върху цялото чувствуване на душата така, че хората са казвали: Ние сме слезли долу в света на явленията, но този свят е една илюзия, майя. Това, което е истинската същност на човека, човекът го е познавал и е бил свързан с него само тогава, когато е бил свързан с духовния свят. По този начин една тъга, една печал прониква, изпълва хората и народите, които бяха запазили едно такова предчувствие за едно прадревно ясновидско състояние, една тъга за нещо изгубено и известно отклонение от това, което се намира в непосредствената сетивна околна среда и което умът на човека може да разбере.
към текста >>
54.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано
старото
ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука?
С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение. Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост. Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена.
Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука?
, той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание. Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично.
към текста >>
Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило
старото
ясновиждащо душевно състояние.
Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
От тук имаме единството на
старото
ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи.
От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието.
Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин.
към текста >>
Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на
старото
ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили.
Това, което Мойсей трябваше да изживее като ученик на този велик жрец-мъдрец, ни се описва така, че на мястото, където търси жреца, той среща при един кладенец отново един символ, един символ за извора на мъдростта седемте дъщери на жреца-мъдрец. Който иска да разбере, какъв по-дълбок смисъл се крие в едно такова описание, трябва преди всичко да си спомни, че във всяко митично описание винаги, през всички времена, това, което душата може да развие в себе си като по-висши познания и като душевни сили въобще, е представено чрез символа за женски образи. Даже и Гьоте в заключителните думи на "Фауст" говори за "Вечно"'Женственото". Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага.
Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили.
Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на
старото
ясновидство.
Такива описания трябва да се дават напълно резервирано в нашето днешно време. Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е. издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него.
Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство.
Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали. Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство. Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство. Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма.
към текста >>
Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството
старото
смътно ясновидство.
Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е. издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него. Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство. Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали.
Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство.
Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство. Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма.
към текста >>
Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на
старото
ясновидство.
издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него. Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство. Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали. Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство.
Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство.
Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма.
към текста >>
Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на
старото
ясновидско съзнание.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли.
Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание.
Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/.
към текста >>
Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между
старото
време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал.
Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях.
към текста >>
Този преход от
старото
в новото време намери Мойсей.
То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
Този преход от старото в новото време намери Мойсей.
Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях. Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
към текста >>
Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от
старото
в новото време Пасах /Пасха.
Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей.
Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха.
Пасах = преход/. Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време. Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях. Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
към текста >>
Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между
старото
и новото време.
Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха. Пасах = преход/.
Защото този Пасах трябваше да напомня, че на Мойсея бе дадена възможността да бъде премината пропастта между старото и новото време.
Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях. Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ.
към текста >>
Старото
ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то?
Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание.
В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията.
към текста >>
Въпреки че
старото
човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал.
Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация. Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал.
Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени. Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>
Но със
старото
ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения".
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения".
Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота.
към текста >>
Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на
старото
ясновидство за практиката на живота.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи.
Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота.
Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>
Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме
старото
ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд! Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание. Ето защо те стояха безпомощни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието.
Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
към текста >>
Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо
старото
ясновидство.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура. Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура.
Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство.
Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог.
към текста >>
55.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на
старото
видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
към текста >>
Така
старото
ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание. Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание.
Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е. стигаме до духовни причини!.
към текста >>
56.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо
старото
име на Божеството.
Много от вас знаят, че човекът, такъв какъвто е днес, е четиричленно същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло (носителя на радоста, страстите и т.н.), и Аз, носителя на човешкото самосъзнание. Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички. Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно.
И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството.
Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът. Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател. Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни. Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества.
към текста >>
57.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Змията е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителят на
старото
троянско свещеничество.
Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност. Посветеният на четвъртата подраса е Одисей, хитроумният, който получава посвещение в хода на своите странствания. Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в резултат на опитностите, през които преминава. В удушаването на жреца на Аполон от змията вие виждате символизирано същото нещо.
Змията е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителят на старото троянско свещеничество.
към текста >>
58.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Синовете на Авел са слънчевите питри /тези, които преминават своя човешки стадий на
Старото
Слънце/; Синовете на Каин са най-узрелите от лунните питри /онези, които са преминали своя човешки стадий върху Старата Луна/.
Отговор: Синовете на Каин са неузрелите; синовете на Авел са презрелите. Синовете на Авел се обръщат към висшите сфери, когато те приключат с тези въплъщения.
Синовете на Авел са слънчевите питри /тези, които преминават своя човешки стадий на Старото Слънце/; Синовете на Каин са най-узрелите от лунните питри /онези, които са преминали своя човешки стадий върху Старата Луна/.
към текста >>
59.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна.
Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>
60.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез
старото
Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на
старото
масонство.
Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща Светия Граал.
Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
към текста >>
Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на
старото
добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство.
Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас.
Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство.
към текста >>
61.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По своя вид физическото тяло е най-съвършеното, то е най-
старото
, което човекът има.
Как тези неща се отнасят едно към друго може да се прочете в моята книга «Теософия»47. Нас ни интересуват четирите долни съставни части, които се наричат питагорейският квадрат. Каквото се означава като аз или кама-манас, е най-висшата съставна част, а астралното, етерното и физическото тяло са по-нисшите съставни части. Този начин на разглеждане е много едностранен и от мен често е подчертавано, че не е правилен.
По своя вид физическото тяло е най-съвършеното, то е най-старото, което човекът има.
Разгледайте това физическо тяло във всичките му части, изучете го със средствата на науката за духа! Достатъчно е задълбочено да помислите над него и ще трябва да си кажете: Това физическо тяло, с всичките си части, е чудесно, мъдро построено, най-мъдрото, което изобщо е познато в света. Няма нищо на този свят, доколкото може да се изследва с физически средства, което да е по-съвършено от физическото тяло на човека. Дали наблюдавате цял звезден космос, или се задълбочите в най-изкусно направеното човешко механично произведение, няма да откриете по-съвършено нещо от физическото тяло. Ако изследвате човешкото сърце с функциите и задачите му като чисто физически апарат или вземете само парче кост с всичките чудесни пластинки, ще намерите потвърждение на казаното.
към текста >>
Преди нея са били
Старото
Слънце и Старият Сатурн.
Човекът не е станал веднага такъв, какъвто е днес. Той е преминал през дълго развитие. Каквото днес стои пред вас като човек, каквото се състои от тези четири части, е преминало през дълго развитие не само на тази външна земна планета. То е предхождано от друга планета, предшественик на нашата планета. Това е Старата Луна.
Преди нея са били Старото Слънце и Старият Сатурн.
Представете си го, както преминаването на човека през неговите превъплъщения. Също и Земята е преминала през подобни състояния. Можем да проследим четири такива състояния. Тук поглеждаме към неизмеримо дълги периоди. Но навсякъде вече е имало нещо от това физическо човешко тяло.
към текста >>
Появява се
Старото
Слънце, което е съвсем различно от днешното Слънце, и физическото тяло се издига на по-висша степен.
На Стария Сатурн са съществували вече първите зародиши на физическото тяло. По това време още не е съществувало сегашното етерно тяло, нищо от астралното, да не говорим от аза на човека. Оттук следва, че физическото тяло е преминало през четири стадия. Някога на прадревната планета, Стария Сатурн48, то се появява като просто физическо тяло, подобно на основен скелет49. След това то преминава в състояние на преобразуване и настъпва едно духовно състояние, така наречената пралая.
Появява се Старото Слънце, което е съвсем различно от днешното Слънце, и физическото тяло се издига на по-висша степен.
Едва сега може да се прибави етерното тяло. Етерното тяло е много по-младо от физическото.
към текста >>
Някога, когато на
Старото
Слънце са съществували заедно физическото и етерното тяло, е нямало още нищо от астралното.
Младото етерно тяло се развива под влиянието на това, което вече е съществувало от физическото тяло, намирало се е на втора степен от съвършенството.
Някога, когато на Старото Слънце са съществували заедно физическото и етерното тяло, е нямало още нищо от астралното.
То се прибавя към тях едва в третото въплъщение на Земята, Старата Луна. Тогава физическото човешко тяло преминава през третата си степен на съвършенство, етерното – втората, а астралното – първата. Азът се прибавя едва на Земята и още почти нищо не е направил. Когато той се появява на Земята, физическото тяло е вече за четвърти път тук. Когато Земята премине през още три въплъщения, три други планетни състояния, тогава азовото човешко тяло ще достигне толкова далеч, колкото сега е физическото тяло.
към текста >>
Заложбата за зрение по време на
Старото
Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на
Старото
Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно. Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха. По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина. През следващото слънчево развитие човекът добива зрението.
Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>
Старото
Слънце е преминало в пралая и се появява наново като Старата Луна.
Когато проследим еволюцията по-нататък, стигаме до Старата Луна.
Старото Слънце е преминало в пралая и се появява наново като Старата Луна.
На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата.
към текста >>
При това симпатичната нервна система вече се е изградила на
Старото
Слънце.
Когато проследим еволюцията по-нататък, стигаме до Старата Луна. Старото Слънце е преминало в пралая и се появява наново като Старата Луна. На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят.
При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце.
По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване.
към текста >>
62.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-напред на
Старото
Слънце се поражда устройството на човешкото око.
Докато в земното развитие се образува винаги по нещо ново в човека, също и навън в природата се образува нещо ново около него.
Най-напред на Старото Слънце се поражда устройството на човешкото око.
Първо се образува етерното тяло и то изгражда човешкото физическо око. Както от водата се образува лед при замръзване, така и физическите органи са се образували от финото етерно тяло. Вътре в човека се образуват физическите органи, вън Земята се втвърдява. По всяко време в човека се образува някой орган, а паралелно с това в природата се образуват определени конфигурации. Когато в човека се заражда окото, в минералното царство се образува хризолитът.
към текста >>
63.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дори най-
старото
коледно дърво не е по-старо от стотина години.
Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена. Но не е така. Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи.
Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години.
Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии.
към текста >>
64.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Достигне ли се до кулминацията, човекът ще е стигнал до последното си въплъщение и като плод на живота в себе си ще има
старото
ясновидство плюс новопостигнатия елемент.
Достигне ли се до кулминацията, човекът ще е стигнал до последното си въплъщение и като плод на живота в себе си ще има старото ясновидство плюс новопостигнатия елемент.
към текста >>
65.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича
Старото
Слънце, и също не е същата като днешното Слънце.
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце.
Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце. Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя. Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана. Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна.
към текста >>
Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили
Старото
Слънце.
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце.
Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце.
Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя. Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана. Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна. Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда.
към текста >>
Старото
Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя.
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце. Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце.
Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя.
Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана. Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна. Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда. Една звезда не е по начало постоянна звезда.
към текста >>
Тя е трябвало да бъде отделена от
Старото
Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда.
Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце. Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя. Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана. Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна.
Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда.
Една звезда не е по начало постоянна звезда. В действителност една постоянна звезда се развива от една планета. Също и Земята някога ще стане постоянна звезда, тогава също ще бъде слънце и земните жители ще имат духовно битие, както днес слънчевите обитатели. Но затова е трябвало Луната да бъде изхвърлена.
към текста >>
Старото
Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея.
Старото Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея.
Затова наистина е необходимо висше посвещение. Тази планета се нарича Старият Сатурн. Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
към текста >>
Старият Сатурн се е превърнал в
Старото
Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
Старото Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея. Затова наистина е необходимо висше посвещение. Тази планета се нарича Старият Сатурн.
Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
към текста >>
Заложбата на етерното тяло той е получил първо на
Старото
Слънце, заложбата на астралното тяло – на Старата Луна, и азът се развива на Земята.
Както човекът стои пред вас, той се състои от физическо тяло, което има същите вещества, съдържащи се в целия минерален свят. Освен това притежава и етерно тяло, каквото има също и растението, астрално тяло, каквото има животното, и аз. Завърнем ли се назад до Стария Сатурн, човекът, тогавашният физически предшественик на човека, още е нямал заложбата на физическото тяло.
Заложбата на етерното тяло той е получил първо на Старото Слънце, заложбата на астралното тяло – на Старата Луна, и азът се развива на Земята.
Това е смисълът на следващите една след друга степени на развитието.
към текста >>
На
Старото
Слънце се прибавя етерното тяло и то одухотворява част от формите, изкристализирали на Стария Сатурн.
На Старото Слънце се прибавя етерното тяло и то одухотворява част от формите, изкристализирали на Стария Сатурн.
Одухотворената от него форма се издига до един вид растително съществуване. На Старата Луна се прибавя астралното тяло. Тук съществата, поучили астрално тяло, се издигат до един вид животинско съществуване. На Земята се прибавя одухотворяването с аза. Но човекът е можел да се породи на Земята само чрез това, че от предшественичката на Земята е изхвърлено всичко, което е днешната физическа лунна материя.
към текста >>
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий. Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна.
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag. Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
към текста >>
66.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали
Старото
Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина.
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на
Старото
Слънце и днес обитават Слънцето.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>
67.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем
старото
езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла.
Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон? Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили?
Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла.
Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия.
към текста >>
68.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Новите имат отношение към Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, Марс, Меркурий, Венера.
Там са и седемте мотива на колоните за времето, в което ще могат да се строят сгради, импулсирани от теософията. Мотивите на колоните са извлечени от ученията на посветените от прадревни времена. Антропософията ще има възможността наистина да даде нови мотиви за колоните на архитектониката. Древните колони всъщност отдавна не казват нищо повече на човека.
Новите имат отношение към Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, Меркурий, Венера.
Закономерността се изразява в капителите. Между колоните поставихме седемте апокалиптични печати в розенкройцерски стил. Емблемата на Граала се появява за първи път публично.
към текста >>
69.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Животът на
Старото
Слънце.
Същността на растението. Разлика между астралното и етерното. Кислород и азот. За същността на планетите.
Животът на Старото Слънце.
Съществуването на Слънцето като постоянна звезда и развитието му до Зодиак. Предсатурновото битие. Излъчената субстанциална същност на престолите (Сатурн). Светлинната същност на съществата на Слънцето и Луната. Пораждането на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и Марс.
към текста >>
Развитието на Земята, минаващо през Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Луната.
Същност на излагането на окултни факти.
Развитието на Земята, минаващо през Стария Сатурн, Старото Слънце и Луната.
Описание на Старата Луна. Начало на земното състояние. Топлинният орган на човека горе в главата. Земята като светлинно същество. Нервната система.
към текста >>
70.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята.
Разгледаме ли самия човек, трябва да го разберем по следния начин. Имаме физическото, етерното, астралното тяло и аза. Тук често е посочвано, че е важно да сме наясно за съотношенията между четирите същности. Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето.
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
към текста >>
Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на
Старото
Слънце то се прибавя към физическото тяло.
Разгледаме ли самия човек, трябва да го разберем по следния начин. Имаме физическото, етерното, астралното тяло и аза. Тук често е посочвано, че е важно да сме наясно за съотношенията между четирите същности. Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето. В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло.
Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза!
към текста >>
На
Старото
Слънце физическото човешко тяло се сгъстява до гъстотата на въздуха, към него се прибавя етерното или жизненото тяло и то преобразява физическото тяло.
На Стария Сатурн топлината е била субстанцията на физическото тяло на човека.
На Старото Слънце физическото човешко тяло се сгъстява до гъстотата на въздуха, към него се прибавя етерното или жизненото тяло и то преобразява физическото тяло.
Тогава имаме физическо човешко тяло и в него вработено етерно тяло.
към текста >>
Това етерно тяло по време на
Старото
Слънце е едночленно, а физическото тяло е двучленно.
Това етерно тяло по време на Старото Слънце е едночленно, а физическото тяло е двучленно.
Във физическото тяло на Старото Слънце трябва да отличаваме една по-съвършена и една несъвършена част, такава, която още не е проникната от етерното тяло. При тази картина на физическото тяло на Старото Слънце трябва да си представим, че вътрешността не е получила нищо от етерното тяло. Тя е останала на същата степен, на която физическото тяло е било на Стария Сатурн. Така имаме една част, стояща вече на степента на растението, която е проникната от друга част, стояща още на степента на минерала, но и двете напълно се проникват (виж рис. 1).
към текста >>
Във физическото тяло на
Старото
Слънце трябва да отличаваме една по-съвършена и една несъвършена част, такава, която още не е проникната от етерното тяло.
Това етерно тяло по време на Старото Слънце е едночленно, а физическото тяло е двучленно.
Във физическото тяло на Старото Слънце трябва да отличаваме една по-съвършена и една несъвършена част, такава, която още не е проникната от етерното тяло.
При тази картина на физическото тяло на Старото Слънце трябва да си представим, че вътрешността не е получила нищо от етерното тяло. Тя е останала на същата степен, на която физическото тяло е било на Стария Сатурн. Така имаме една част, стояща вече на степента на растението, която е проникната от друга част, стояща още на степента на минерала, но и двете напълно се проникват (виж рис. 1).
към текста >>
При тази картина на физическото тяло на
Старото
Слънце трябва да си представим, че вътрешността не е получила нищо от етерното тяло.
Това етерно тяло по време на Старото Слънце е едночленно, а физическото тяло е двучленно. Във физическото тяло на Старото Слънце трябва да отличаваме една по-съвършена и една несъвършена част, такава, която още не е проникната от етерното тяло.
При тази картина на физическото тяло на Старото Слънце трябва да си представим, че вътрешността не е получила нищо от етерното тяло.
Тя е останала на същата степен, на която физическото тяло е било на Стария Сатурн. Така имаме една част, стояща вече на степента на растението, която е проникната от друга част, стояща още на степента на минерала, но и двете напълно се проникват (виж рис. 1).
към текста >>
71.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Ако днес смесим заедно Земята, Луната и Слънцето, ще получим
Старото
Слънце.
Нашата Земя минава през въплъщения подобно на отделния човек. Земята е преминала през предишни въплъщения и в бъдеще ще преминава през нови въплъщения. Ако смесим нашата сегашна Земя със сегашната Луна, бихме получили Старата Луна. В по-ранно въплъщение Земята е била слънчева планета.
Ако днес смесим заедно Земята, Луната и Слънцето, ще получим Старото Слънце.
В по-късни времена Земята ще се въплъти като Юпитер, Венера и Вулкан. С всяко такова съществуване са свързани духовни същества. Земята минава от въплъщение към въплъщение. Винаги, когато една такава планета преминава към друго въплъщение, с нея се развиват към по-висши степени и духовни същества.
към текста >>
На Стария Сатурн се поставя зародишът на физическото тяло, на
Старото
Слънце – зародишът на етерното тяло, на Старата Луна – на астралното тяло.
След това се пораждат две тела. Когато нашата Земя се развива, от тъмнината на Космоса изплува едно мирово тяло. То се разделя по-късно на две. След това и Луната се отделя от Земята, така че вече имаме три мирови тела: Слънце, Луна и Земя. С всички тези въплъщения е свързано и човечеството.
На Стария Сатурн се поставя зародишът на физическото тяло, на Старото Слънце – зародишът на етерното тяло, на Старата Луна – на астралното тяло.
Над хората стоят по-висши същества. Когато Земята е била свързана със Слънцето и Луната, те не са можели да продължат по-бързото си развитие. Затова е трябвало да се отделят и вземат със себе си най-добрите субстанции, така че Слънцето се обитава сега от издигнати същества, които наричаме божествените творци на хората. Те обитават Слънцето. Това, което протича със светлината, обитава Слънцето.
към текста >>
72.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Още по-рано Земята е била това, което наричаме
Старото
Слънце.
Тя е станала такава едва след дълго развитие. Знаете, че Земята, преди да е станала Земя, е била друга планета. Предишното въплъщение на нашата Земя го наричаме Старата Луна. Тя не е нашата сегашна Луна, която е само отделена част от нея.
Още по-рано Земята е била това, което наричаме Старото Слънце.
С това също нямаме предвид днешното Слънце. А още по-рано нашата Земя е била Старият Сатурн. Как се отнася нашето днешно Слънце към Старото Слънце, когато Земята е била още слънце?
към текста >>
Как се отнася нашето днешно Слънце към
Старото
Слънце, когато Земята е била още слънце?
Предишното въплъщение на нашата Земя го наричаме Старата Луна. Тя не е нашата сегашна Луна, която е само отделена част от нея. Още по-рано Земята е била това, което наричаме Старото Слънце. С това също нямаме предвид днешното Слънце. А още по-рано нашата Земя е била Старият Сатурн.
Как се отнася нашето днешно Слънце към Старото Слънце, когато Земята е била още слънце?
към текста >>
На Стария Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на
Старото
Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът.
Положението на Слънцето в мировото пространство още не е било днешното, защото по онова време е нямало още отделено от Земята слънце. Това, което тогава сте били всички, което е било подготовката за днешното физическо, етерно и астрално тяло, е живяло в самото Старо Слънце.
На Стария Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на Старото Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът.
Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на Старото Слънце. Животът ви е бил само живот на физическото и етерното тяло, азът и астралното ви тяло още не са били в тялото. Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце.
към текста >>
Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на
Старото
Слънце.
Положението на Слънцето в мировото пространство още не е било днешното, защото по онова време е нямало още отделено от Земята слънце. Това, което тогава сте били всички, което е било подготовката за днешното физическо, етерно и астрално тяло, е живяло в самото Старо Слънце. На Стария Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на Старото Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът.
Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на Старото Слънце.
Животът ви е бил само живот на физическото и етерното тяло, азът и астралното ви тяло още не са били в тялото. Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце. Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на Старото Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу.
към текста >>
Ако искате да си представите живота на
Старото
Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате.
Положението на Слънцето в мировото пространство още не е било днешното, защото по онова време е нямало още отделено от Земята слънце. Това, което тогава сте били всички, което е било подготовката за днешното физическо, етерно и астрално тяло, е живяло в самото Старо Слънце. На Стария Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на Старото Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът. Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на Старото Слънце. Животът ви е бил само живот на физическото и етерното тяло, азът и астралното ви тяло още не са били в тялото.
Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате.
Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце. Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на Старото Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу. Естествено вашето физическо тяло не е било като днешното. Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на думата.
към текста >>
Това е било трайното състояние на
Старото
Слънце.
На Стария Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на Старото Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът. Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на Старото Слънце. Животът ви е бил само живот на физическото и етерното тяло, азът и астралното ви тяло още не са били в тялото. Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз.
Това е било трайното състояние на Старото Слънце.
Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на Старото Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу. Естествено вашето физическо тяло не е било като днешното. Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на думата. Там сте имали един вид растителен живот. Не е било възможно това Старо Слънце да задържи този си образ, тогава е нямало да възникне такава Земя с хора, каквито са днес.
към текста >>
Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на
Старото
Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу.
Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на Старото Слънце. Животът ви е бил само живот на физическото и етерното тяло, азът и астралното ви тяло още не са били в тялото. Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце.
Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на Старото Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу.
Естествено вашето физическо тяло не е било като днешното. Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на думата. Там сте имали един вид растителен живот. Не е било възможно това Старо Слънце да задържи този си образ, тогава е нямало да възникне такава Земя с хора, каквито са днес.
към текста >>
Това, което на
Старото
Слънце е било най-доброто от съществата и субстанциите, е било отделено и става самостоятелно.
При прехода към Старата Луна е трябвало съществата, които са могли да понесат слънчевото съществуване, да се отцепят от Земята, понеже това слънчево съществуване е било бързо и краткотрайно. Стига се дотам Слънцето с онези субстанции, които довеждат до извънредно бърз, припрян живот, да се отделят от Земята. Слънцето взима със себе си тези бързоразвиващи се субстанции и същества и Земята остава със съществата, които не могат да издържат на това бързо темпо. Между тези същества се намира и човекът.
Това, което на Старото Слънце е било най-доброто от съществата и субстанциите, е било отделено и става самостоятелно.
В днешното Слънце, в огнено-газообразните маси виждаме телата на високо издигнати същества, които са се издигнали далеч над хората. Понеже отдавна са стигнали толкова далеко, че да не им е необходимо да живеят в тела, те могат днес да издържат слънчевото битие. Така животът на Слънцето се е породил от планетно съществуване и там имате това, което в окултизма се нарича неподвижна звезда.
към текста >>
Представете си Стария Сатурн, който е представлявал някога Земята, след това е преминал през
Старото
Слънце, Старата Луна и е стигнал до днешната Земя.
Познавате днешния зодиак, който стои подреден в съзвездия, намиращи се в определени отношения с нашия живот и съществуване. Това не винаги е било така. То се развива от един вид мъглявина.
Представете си Стария Сатурн, който е представлявал някога Земята, след това е преминал през Старото Слънце, Старата Луна и е стигнал до днешната Земя.
И той е бил вече обкръжен от нашия зодиак, но тогава нашият зодиак не е бил диференциран в съзвездия, а е бил като мъглявина. С напредването на Стария Сатурн до Старото Слънце и Старата Луна, мъглявината се сгъстява и диференцира, като заблестяват днешните съзвездия.
към текста >>
С напредването на Стария Сатурн до
Старото
Слънце и Старата Луна, мъглявината се сгъстява и диференцира, като заблестяват днешните съзвездия.
Познавате днешния зодиак, който стои подреден в съзвездия, намиращи се в определени отношения с нашия живот и съществуване. Това не винаги е било така. То се развива от един вид мъглявина. Представете си Стария Сатурн, който е представлявал някога Земята, след това е преминал през Старото Слънце, Старата Луна и е стигнал до днешната Земя. И той е бил вече обкръжен от нашия зодиак, но тогава нашият зодиак не е бил диференциран в съзвездия, а е бил като мъглявина.
С напредването на Стария Сатурн до Старото Слънце и Старата Луна, мъглявината се сгъстява и диференцира, като заблестяват днешните съзвездия.
към текста >>
Ще разберем кой му помага, когато разгледаме как земното развитие протича през
Старото
Слънце, Старата Луна и т.н.
Едва през древната атлантска епоха обаче човекът узрява да работи върху самия себе си. Кой му помага в онова време, когато той е пожелал да се развие от едно същество, което има физическо, етерно и астрално тяло, до притежател на сетивна, разбираща и съзнателна душа?
Ще разберем кой му помага, когато разгледаме как земното развитие протича през Старото Слънце, Старата Луна и т.н.
Знаете, че Земята се отделя от Слънцето и Луната. Слънцето е имало високо издигнати същества, които са стигнали творчески толкова далеч, че са можели да изпращат светлина в световното пространство.
към текста >>
73.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Знаем също как да си представим сатурновото състояние. Не можем да си представяме, че той е бил изграден от материя, подобна на нашата днешна материя. Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината. Ако бихме се доближили до Стария Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка. В тази огнена материя се поражда първата заложба на физическото тяло.
към текста >>
След една пралая Старият Сатурн преминава в
Старото
Слънце.
След една пралая Старият Сатурн преминава в Старото Слънце.
Материята се сгъстява и става газообразна. Човешкото тяло се прониква с етерно тяло, но всичко е още много рядка газообразна материя. Това, което представляват физическото и етерното тяло, се вижда като фата моргана, като въздушно отражение в това Старо Слънце.
към текста >>
След една нова пралая
Старото
Слънце преминава в Старата Луна.
След една нова пралая Старото Слънце преминава в Старата Луна.
Материята става течна. Човекът се прониква с астралното тяло. По време на лунното развитие става важно събитие. Съдържащото се в тази водна материя е било смесица от днешното Слънце, Луната и Земята. Идва обаче време, когато се отделя един вид слънце заедно с най-фините и най-живите субстанции и висши същества.
към текста >>
Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в
Старото
Слънце.
Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние. Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина.
Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце.
Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство. Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние. Тя се прониква от светлина и я излъчва в космическото пространство. Земята става, така да се каже, слънце. Светлината е причина за нещо друго, то прониква в тъмната топлинна материя.
към текста >>
Огнените духове на
Старото
Слънце се намират днес две степени по-високо, а лунните хора са една степен по-високо от хората.
Как би изглеждал експериментът без тях, не казват. Духовни същества са били свързани с това газообразно тяло, с топлинната материя. Причината защо планетите са се отделили, са, че на нашата Земя са се развивали не само хора, но и същества, стоящи по-високо или по-ниско от хората. На Стария Сатурн е имало вече същества, които са прекарвали там своята човешка степен. Днес те са надминали човешката степен.
Огнените духове на Старото Слънце се намират днес две степени по-високо, а лунните хора са една степен по-високо от хората.
Хората на Сатурн са били духовете на личността, но тогава там са живели и още по-висши същества, които по-преди са били хора. Всички тези същества остават свързани с планетната система.
към текста >>
74.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Тези неща са се знаели от хората със
старото
съзнание.
Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите. Това са четирите царства за тези същества. Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство. Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят.
Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание.
Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора.
към текста >>
75.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Точно както нашата Луна се явява изхвърлен остатък от
старото
лунно въплъщение, и Слънцето, което ние виждаме на небето, е нещо, което се е състояло в още по-ранното състояние на Земята.
Точно както нашата Луна се явява изхвърлен остатък от старото лунно въплъщение, и Слънцето, което ние виждаме на небето, е нещо, което се е състояло в още по-ранното състояние на Земята.
Дотогава когато Земята е станала Луна, тя е била, както казваме ние, окултистите, Слънце, и това Слънце е било съставено от всички субстанции и същества, които днес образуват Слънцето, Луната и Земята. Това Слънце се е освободило от съставките, които днес образуват Земята и Луната и благодарение на това то станало неподвижна звезда, след като е било планета.
към текста >>
76.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Старото
Слънце е било в това пространство удивително същество.
Това, което вие носите в себе си днес,жлезите, органите, които се наричат органи на растежа и размножаването,това е било на самото Слънце, подобно горите и скалите на нашата Земя. Вие сте работили над тях, както днес се трудят, създавайки не голяма градина. Слънцето отразявало съставящото мировото пространство. То сияело във великолепни цветове. От него излизали прекрасни звуци, от него се разнасяли чудесни аромати.
Старото Слънце е било в това пространство удивително същество.
Хората на Слънцето работили тогава над своите тела, като някои същества, например коралите, работят отвън над своите постройки. Това ставало под ръководството на висши същества, понеже в атмосферата на Слънцето имало такива висши същества.
към текста >>
77.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Развитието става на Земята по пътя на разделяне на
Старото
Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя.
Сега става още едно много важно изменение. Всичко, което е Земята, изхвърля от себе си днешната Луна. Това е най-лошата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна. Всичко, което било надигаща водна субстанция, на Старата Луна замръзнало това може да се докаже физически,а това, което било способно за по-нататъшно развитие, останало на Земята.
Развитието става на Земята по пътя на разделяне на Старото Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя.
Това разделяне станало милиони години назад, в старата лемурийска епоха. Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог. Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена кръв и да се издигне на сегашната степен.
към текста >>
78.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук
старото
и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце. Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили. Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили.
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред.
По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
79.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В човека се съчетава действието на
старото
, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото. В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството.
В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
към текста >>
И това връщане към
старото
атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман.
И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
към текста >>
Старият авторитет,
старото
влияние изчезва; човекът става същество все повече вътрешен, неговите вътрешни действия все повече носят белега на неговия вътрешен живот.
Ние с вас живеем в петата епоха. Как е изразен в нея смисълът на цялото развитие?
Старият авторитет, старото влияние изчезва; човекът става същество все повече вътрешен, неговите вътрешни действия все повече носят белега на неговия вътрешен живот.
Родовете връзки се разпадат, човек все повече се индивидуализира. За това тук се заражда религия, казваща така: "Който не остави баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик". Трябва да изчезне всяка любов, основана върху природните връзки; човекът трябва да застане през човека, душата трябва да намери пътя към душата.
към текста >>
80.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Докато
старото
познание действа разлагащо, което се вижда например от "Критика на езика" от Маутнер, духовната насока търси връзка с духовната мъдрост.
Докато старото познание действа разлагащо, което се вижда например от "Критика на езика" от Маутнер, духовната насока търси връзка с духовната мъдрост.
От тук и новото посвещенско обучение, ръководещо се от преминаване на човечеството в нов временен цикъл. Така принципа за развитието на човечеството се съединява понятието посвещение.
към текста >>
81.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в
старото
състояние, то вие сами ще се унищожите.
Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава. Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните. Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален.
Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите.
Той им по казва не дело как се самоунищожават. И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават. Кога то Валтер с Хилдегунд се завръща в страната си срещу тях се изправя самият Гунтер с Хаген от Тронье. В този момент самите трима представители на германските племена са тези, които се избиват в битка помежду си, така че на бойното поле остават кракът на единия, окото на другия и ръката на третия. На Валтер е отсечена ръката, на Гунтер кракът, а Хаген загубва едното си око.
към текста >>
82.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На
Старото
Слънце най-висшето същество имаше физическо тяло но в съвсем различна форма от човешкото -, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе (Манас), Дух-Живот (Будхи), Човек-Дух (Атма) и една допълнителна осма част, над Атма.
Съществуваха и други същества, не хора, а същества, изостанали на Старата Луна, които нямаше да могат да станат богове. Тези, които бяха достигнали по-високо стъпало на Старата Луна се преселиха на Слънцето, обитавано от Елохимите, така както земята се обитава от хората. Съществата на Слънцето и тези на земята преминаваха през едно паралелно развитие. След като Слънцето и Луната се от делиха от земята, тя беше поставена между слънцето от едната страна и луната от другата. Най-висшето същество, което се разви на земята, беше едно същество с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз: човекът.
На Старото Слънце най-висшето същество имаше физическо тяло но в съвсем различна форма от човешкото -, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе (Манас), Дух-Живот (Будхи), Човек-Дух (Атма) и една допълнителна осма част, над Атма.
Така че, по-висшите същества, които вече са развили и осми член, са Елохимите, слънчевите духове, които при разделянето на Земята и Слънцето тръгнаха по различен път. Хората избраха земния. Слънчевите духове бяха развили Атма още на Старата Луна, те отидоха на слънцето, за да продължат развитието си. На Старата Луна обаче имаше и по-долни същества, които не можеха да продължат нататък със Слънцето, тъй като изостанаха. Те разбира се бяха много по-високо развити от хората, те имаха нещо, което хората трябва да извоюват в бъдеще, те имаха такова съзнание, чрез което можеха да виждат външни физически предмети.
към текста >>
83.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Едва когато земята навлезе във второто си въплъщение, това на
Старото
Слънце, човекът получи и етерно тяло.
Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята. То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн. Тогава, преди дълго време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Стария Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло. Всички останали негови тела, като етерно, астрално и т.н., отсъствуваха.
Едва когато земята навлезе във второто си въплъщение, това на Старото Слънце, човекът получи и етерно тяло.
Тогава тази форма на пентаграм на етерното тяло беше най-ясно изявена. По-късно тя малко се модифицира, поради това, че земята навлезе в третото си въплъщение, Старата Луна, и се прибави и астралното тяло. След това Старата Луна се превърна в земя и към трите тела се прибави и Азът.
към текста >>
Къде например се намираше това, което се спусна по време на
Старото
Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн?
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество?
Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн?
Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства.
към текста >>
По същия начин на
Старото
Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера.
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество? Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн.
По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера.
Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка.
към текста >>
Бихте могли да си представите
Старото
Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства.
Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера.
Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства.
Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка. Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща.
към текста >>
Наред с тях на
Старото
Слънце съществуваха един вид минерали.
То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения.
Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали.
Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка. Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща. Такава беше сцената на Старото Слънце.
към текста >>
Не бива обаче да бъркате
Старото
Слънце с днешното слънце.
Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали.
Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце.
Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка. Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща. Такава беше сцената на Старото Слънце.
към текста >>
Старото
Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка.
По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце.
Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка.
Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща. Такава беше сцената на Старото Слънце.
към текста >>
Същевременно астралната обвивка на
Старото
Слънце беше светеща.
Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка.
Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща.
Такава беше сцената на Старото Слънце.
към текста >>
Такава беше сцената на
Старото
Слънце.
Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка. Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща.
Такава беше сцената на Старото Слънце.
към текста >>
Така беше и на
Старото
Слънце.
Така беше и на Старото Слънце.
Обитатели на Старото Слънце, както днес обитатели на земята са днешните хора, бяха висши същества и тези същества притежаваха светещи астрални тела. Тези същества, които Библията съвсем правилно нарича светлинни духове или Елохими, излъчваха астралността си навън във вселената.
към текста >>
Обитатели на
Старото
Слънце, както днес обитатели на земята са днешните хора, бяха висши същества и тези същества притежаваха светещи астрални тела.
Така беше и на Старото Слънце.
Обитатели на Старото Слънце, както днес обитатели на земята са днешните хора, бяха висши същества и тези същества притежаваха светещи астрални тела.
Тези същества, които Библията съвсем правилно нарича светлинни духове или Елохими, излъчваха астралността си навън във вселената.
към текста >>
84.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На
Старото
Слънце най-твърдото състояние на материята беше въздуха.
Нека се прехвърлим от Сатурн на Слънцето. Там огънят се сблъсква с въздуха.
На Старото Слънце най-твърдото състояние на материята беше въздуха.
Това беше един вид въздушно Слънце. На Слънцето човекът беше въздушно същество и беше импрегниран с етерното тяло. Не съществуваха същества освен въздушните. През тези въздушни хора можеше да се преминава, те бяха "пропускливи", както въздуха. Биха могли да се сравнят с Фата Моргана, толкова леки и прозрачни бяха те.
към текста >>
Разбира се, на
Старото
Слънце въздухът беше по-плътен от днешния.
Това беше един вид въздушно Слънце. На Слънцето човекът беше въздушно същество и беше импрегниран с етерното тяло. Не съществуваха същества освен въздушните. През тези въздушни хора можеше да се преминава, те бяха "пропускливи", както въздуха. Биха могли да се сравнят с Фата Моргана, толкова леки и прозрачни бяха те.
Разбира се, на Старото Слънце въздухът беше по-плътен от днешния.
На Старата Луна най-напред се появи водното състояние, и всичко, което съществуваше на тази Луна се образуваше от сгъстяването на водата. Медузи и безгръбначни живот ни, каквито могат да се срещнат и днес, ни дават представа за тези водни същества. Така бяха устроени тогава всички физически тела, и единствено тела от този порядък бяха способни да приемат в себе си астралното тяло. Развитието продължаваше. Така са свързани нещата помежду си, така е свързан човекът със земята, тъй като човекът принадлежи към планетата си.
към текста >>
За това беше необходимо и друго развитие: Луната трябваше отново да се събере със Слънцето, двете тела Старата Луна и
Старото
Слънце трябваше отново да станат едно тяло.
За това беше необходимо и друго развитие: Луната трябваше отново да се събере със Слънцето, двете тела Старата Луна и Старото Слънце трябваше отново да станат едно тяло.
[Празни места в записките.] висшите същества, които живееха на отделеното Слънце, трябваше да се разделят с Луната, за да могат да напреднат в собственото си развитие. Но сега тези изостанали на Луната същества, които се бяха укрепи ли там, трябваше да бъдат спасени. За тази цел слънцето трябваше отново да се събере с Луната.
към текста >>
А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на
Старото
Слънце.
Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша. Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето.
А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце.
към текста >>
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от
Старото
Слънце.
За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце.
Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята. Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват.
към текста >>
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на
Старото
Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето? Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането. Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън. Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес.
към текста >>
Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на
Старото
Слънце.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми. Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда.
Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце.
Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
към текста >>
85.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на
Старото
Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото.
Това ще се случи по-късно. Днес човекът е творец в сферата на минералното царство. То се предхожда от три други, наречени елементарни царства, минералното царство е четвъртото подред. Като цяло съществуват седем такива природни царства. Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън.
На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото.
На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем. Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението.
към текста >>
86.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От учението за развитието, както е даденото в нашата теософска космология, знаете, че физическото тяло получи зачатъка си още на Стария Сатурн и след това, по време
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята, премина през следващи степени на усъвършенствуване.
От учението за развитието, както е даденото в нашата теософска космология, знаете, че физическото тяло получи зачатъка си още на Стария Сатурн и след това, по време Старото Слънце, Старата Луна и Земята, премина през следващи степени на усъвършенствуване.
Знаете, че на Старото слънце към него се присъедини и етерното тяло, което днес се намира една степен по-ниско в развитието си от физическото. Знаете, че на Старата Луна се присъедини и астралното тяло, зад гърба си то има единствено съществуването си на Старата Луна и тази част от земното съществуване, която е преминало до момента. Азът слезе едва на Земята, той е "бебето" сред четирите части на човешката природа. Всъщност онази мъдрост, за която говорихме вчера, и която пресича груповите души на животинското царство е втъкана във физическото тяло на човека, което е построено с мъдрост. Етерното тяло е на пътя към усъвършенствуването си, в хода на земното развитие то ще приеме в себе си всичко, което му е нужно за това усъвършенствуване.
към текста >>
Знаете, че на
Старото
слънце към него се присъедини и етерното тяло, което днес се намира една степен по-ниско в развитието си от физическото.
От учението за развитието, както е даденото в нашата теософска космология, знаете, че физическото тяло получи зачатъка си още на Стария Сатурн и след това, по време Старото Слънце, Старата Луна и Земята, премина през следващи степени на усъвършенствуване.
Знаете, че на Старото слънце към него се присъедини и етерното тяло, което днес се намира една степен по-ниско в развитието си от физическото.
Знаете, че на Старата Луна се присъедини и астралното тяло, зад гърба си то има единствено съществуването си на Старата Луна и тази част от земното съществуване, която е преминало до момента. Азът слезе едва на Земята, той е "бебето" сред четирите части на човешката природа. Всъщност онази мъдрост, за която говорихме вчера, и която пресича груповите души на животинското царство е втъкана във физическото тяло на човека, което е построено с мъдрост. Етерното тяло е на пътя към усъвършенствуването си, в хода на земното развитие то ще приеме в себе си всичко, което му е нужно за това усъвършенствуване.
към текста >>
87.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът се отделя от правата линия и отново се свързва с нея на
Старото
Слънце, когато преминава през съзнанието по време на сън, след това продължава пътя си, както показва спиралата, за да постигне на Старата Луна картинното съзнание.
Човекът се отделя от правата линия и отново се свързва с нея на Старото Слънце, когато преминава през съзнанието по време на сън, след това продължава пътя си, както показва спиралата, за да постигне на Старата Луна картинното съзнание.
Днес той се намира, отново след много преобразувания на нивото на светлото дневно съзнание. Човекът ще съхрани това съзнание за всички следващи времена и съзнателно ще извоюва онези състояния на съзнанието, които е притежавал в притъпен вид на предишните стъпала. Така на бъдещия Юпитер той ще извоюва картинното съзнание, това ще му даде способността отново да възприема около себе си душевното. Това развитие обаче ще протече така, че светлото му дневно съзнание няма да отслабне, а към него ще се прибави и картинното. Бихме могли да кажем: Дневното съзнание се просветлява до нивото на картинното (виж рисунката: прекъснатата линия).
към текста >>
След това по време на въплъщението Венера той ще се сдобие и със съзнанието по време на сън, което притежаваше на
Старото
Слънце.
Днес той се намира, отново след много преобразувания на нивото на светлото дневно съзнание. Човекът ще съхрани това съзнание за всички следващи времена и съзнателно ще извоюва онези състояния на съзнанието, които е притежавал в притъпен вид на предишните стъпала. Така на бъдещия Юпитер той ще извоюва картинното съзнание, това ще му даде способността отново да възприема около себе си душевното. Това развитие обаче ще протече така, че светлото му дневно съзнание няма да отслабне, а към него ще се прибави и картинното. Бихме могли да кажем: Дневното съзнание се просветлява до нивото на картинното (виж рисунката: прекъснатата линия).
След това по време на въплъщението Венера той ще се сдобие и със съзнанието по време на сън, което притежаваше на Старото Слънце.
То ще му даде способността да вижда дълбоко в съществата, така както това днес е възможно само за посветените. Посветеният изминава прекия път, той се развива по права линия, докато нормалното развитие на хората е това, което протича по завоите. Изкачвайки се, човекът ще постигне на Вулкан първото съзнание, дълбокото трансово съзнание, като същевременно ще запази и останалите. Така човекът преминава през една възходяща и една низходяща линия в развитието си. Непрестанно ще срещате тази линия.
към текста >>
88.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато земята се намираше в състоянието на
Старото
Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло.
Ако проследим развитието от най-древното сатурново съществуване до сегашното земно, то ние скоро ще открием как то е обосновано в човешкото съществуване. По време на първото си въплъщение Стария Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака. Те дадоха първия зачатък на физическото тяло. Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети.
Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло.
Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето. Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три. Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно. Съотношението на 1 : 3 дава съотношението на Аза към астралното тяло, към 7 ни дава съотношението му към етерното тяло, а към 12 съотношението към физическото тяло.
към текста >>
Това, което беше заложено в
старото
растение продължава действието си в новото растение.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение.
Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение.
Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>
Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в
старото
.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение.
Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>
89.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
към текста >>
Но не бива да си представяме, че тези Духове на Огъня, които са били хора на
Старото
Слънце, са изглеждали така, както изглеждат хората сега.
Да вземем впредвид сега тези същества, които са минали своята “човешка степен” на Слънцето “Духове на Огъня”.
Но не бива да си представяме, че тези Духове на Огъня, които са били хора на Старото Слънце, са изглеждали така, както изглеждат хората сега.
Те са изминали своята човешка степен в друг външен облик. Старото Слънце се е състояло от извънредна тънка, лека материя, много по-лека от днешната. Тогава изобщо не е имало нищо твърдо и течно, а само газообразно и телата на Духовете на Огъня, макар да са се намирали в човешки стадий са били само газообразни. В космическото развитие, човешката степен може да се измине в най-различни форми. В плътно тяло я преминава само земния човек на Земята.
към текста >>
Старото
Слънце се е състояло от извънредна тънка, лека материя, много по-лека от днешната.
Да вземем впредвид сега тези същества, които са минали своята “човешка степен” на Слънцето “Духове на Огъня”. Но не бива да си представяме, че тези Духове на Огъня, които са били хора на Старото Слънце, са изглеждали така, както изглеждат хората сега. Те са изминали своята човешка степен в друг външен облик.
Старото Слънце се е състояло от извънредна тънка, лека материя, много по-лека от днешната.
Тогава изобщо не е имало нищо твърдо и течно, а само газообразно и телата на Духовете на Огъня, макар да са се намирали в човешки стадий са били само газообразни. В космическото развитие, човешката степен може да се измине в най-различни форми. В плътно тяло я преминава само земния човек на Земята. В един вид водно състояние са я преминали тези същества, които са били хора на Луната, и които още тогава, на Луната, са стояли над човека.
към текста >>
Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на
Старото
Слънце и Старата Луна.
Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на развитие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от общата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната. По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето.
Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна.
Сега, когато Слънцето е било още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново.
към текста >>
90.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В него има също и от
Старото
Слънце и от Старата Луна.
Да, но къде е разликата между състоянието на Стария Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Стария Сатурн? Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие. Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята.
В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна.
Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло. Силите на Сатурн, Слънцето и Луната действали в него съвместно. Поради това, първото човешко същество в началото на земното развитие се явява много, много по-сложно, отколкото човешкото същество на Сатурн. На Сатурн всичко е било недифиринцирано, всичко е било сатурнов човек. Сега в ново възникналата Земя, Сатурн, Слънце и Луна действат обединено; земният човек се е появил в своя първи по-сложен зачатък.
към текста >>
91.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Знаем, че по време на второто въплъщение на нашата Земя,
Старото
Слънце, той е получил към физическото тяло етерно или жизнено тяло, в третото въплъщение на нашата Земя – Старата Луна, е получил астрално тяло; и на Земята, сегашното въплъщение на нашата планета, той е получил Аза.
Ние от други разглеждания вече знаем, че този съвременен човек се е създал бавно и постепенно. Ние знаем, че в най-древното въплъщение на нашата Земя, което наричаме Сатурн, той получава първия зачатък на физическото тяло.
Знаем, че по време на второто въплъщение на нашата Земя, Старото Слънце, той е получил към физическото тяло етерно или жизнено тяло, в третото въплъщение на нашата Земя – Старата Луна, е получил астрално тяло; и на Земята, сегашното въплъщение на нашата планета, той е получил Аза.
Така човекът се е развивал съвсем бавно и постепенно; това физическо тяло, което има сега човек, наистина е най-древната част от него, която е преминала през най-много изменения. То се е изменило четири пъти. Първият зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек. Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало. Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи.
към текста >>
92.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „
Старото
Слънце” Логосьт стана „живот”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът.
Едно физическо същество не може да съществува, ако не принадлежи към едно етерно тяло, астрално тяло и към един Аз. Учението на християнско-езотеричната школа от Атина. Смисълът от развитието в хода на инкарнациите. Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духът-Себе, в етерното тяло - на Духът-Живот и във физическото тяло - на Човекът- Дух. Говорната способност се изгражда от човека в хода на Земното развитие.
Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „Старото Слънце” Логосьт стана „живот”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът.
Как да бъде разбиран прологът към Йоановото Евангелие.
към текста >>
93.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така стоят нещата и с едно още по-древно състояние на нашата планета, което наричаме “
Старото
Слънце”.
Както има предишни въплъщения на един човек, така има и предишни въплъщения на една планета. Всичко в Макрокосмоса и в Микрокосмоса е подчинено на закона на прераждането. Преди да получи сегашния си облик, нашата Земя е преминала през едно състояние, което ние наричаме “Старата Луна”, защото днешната Луна е само един остатък от тази древна планета. Следователно, когато говорим за “Старата Луна”, нямаме предвид днешната Луна, а една друга планета, подобна на днешната Земя. Както при човека съществува даден период от време между едно въплъщение и едно ново раждане, така съществува и период от време между онова планетарно въплъщение, което наричаме Земя, и планетарното въплъщение, което отбелязваме като “Старата Луна”.
Така стоят нещата и с едно още по-древно състояние на нашата планета, което наричаме “Старото Слънце”.
А “Старото Слънце” е предхождано от това, което наричаме “Стария Сатурн”. Така ние можем да проследим трите предишни въплъщения на нашата планета.
към текста >>
А “
Старото
Слънце” е предхождано от това, което наричаме “Стария Сатурн”.
Всичко в Макрокосмоса и в Микрокосмоса е подчинено на закона на прераждането. Преди да получи сегашния си облик, нашата Земя е преминала през едно състояние, което ние наричаме “Старата Луна”, защото днешната Луна е само един остатък от тази древна планета. Следователно, когато говорим за “Старата Луна”, нямаме предвид днешната Луна, а една друга планета, подобна на днешната Земя. Както при човека съществува даден период от време между едно въплъщение и едно ново раждане, така съществува и период от време между онова планетарно въплъщение, което наричаме Земя, и планетарното въплъщение, което отбелязваме като “Старата Луна”. Така стоят нещата и с едно още по-древно състояние на нашата планета, което наричаме “Старото Слънце”.
А “Старото Слънце” е предхождано от това, което наричаме “Стария Сатурн”.
Така ние можем да проследим трите предишни въплъщения на нашата планета.
към текста >>
Някой би могъл да каже: Добре, току-що научихме, че на Стария Сатурн нашето физическо тяло все още не е било проникнато от етерното, нито от астралното тяло, нито от Аза, защото те се присъединяват към него едва на
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята; следователно, физическото тяло на човека е било подобно на минерала.
Някой би могъл да каже: Добре, току-що научихме, че на Стария Сатурн нашето физическо тяло все още не е било проникнато от етерното, нито от астралното тяло, нито от Аза, защото те се присъединяват към него едва на Старото Слънце, Старата Луна и Земята; следователно, физическото тяло на човека е било подобно на минерала.
към текста >>
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през
Старото
Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз.
Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества. Тези Същества продължават да живеят в него. И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества. Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества.
към текста >>
Старият Сатурн преминава в следващата планетарна степен:
Старото
Слънце; към човешкото физическо тяло се присъединява и етерното тяло.
А сега да направим крачка напред в развитието на света.
Старият Сатурн преминава в следващата планетарна степен: Старото Слънце; към човешкото физическо тяло се присъединява и етерното тяло.
Но какво трябваше да настъпи, за да поеме еволюцията по своя верен път?
към текста >>
94.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Чрез Христос Исус на мястото на
старото
посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно.
Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.
Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно.
Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги. Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време! За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм. Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар. “Тази болест не е смъртоносна” (11, 4), се казва там; тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина.
към текста >>
Трябваше да бъде извоюван преходът от
старото
към новото време!
Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии. Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно. Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги.
Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време!
За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм. Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар. “Тази болест не е смъртоносна” (11, 4), се казва там; тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина. Този факт е вън от съмнение. Вие ще се убедите, че под твърде завоалираното описание - ако човек изобщо може да го разбули - се крие не друго, а самият процес на посвещението.
към текста >>
95.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от
старото
екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан.
Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици.
Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан.
Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася. Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>
И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в
старото
кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
т.е. спор за формите на кръщението. Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа. Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава!
И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
към текста >>
96.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към
Старото
Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета.
Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята.
Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета.
Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние.
към текста >>
Старото
Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета.
Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета.
Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета.
Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше.
към текста >>
Едва
Старото
Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло.
Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета.
Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло.
На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя.
към текста >>
Старото
ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят.
Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
97.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всички знаем, че преди да се превърне в сегашната “Земя”, нашата планета е минала през трите въплъщения на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, така че предходното въплъщение на нашата Земя беше това на Старата Луна.
Нека да се обърнем към Събитието на Голгота от друга гледна точка. Досега разгледахме еволюцията на човека и еволюцията на Земята от различни страни.
Всички знаем, че преди да се превърне в сегашната “Земя”, нашата планета е минала през трите въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че предходното въплъщение на нашата Земя беше това на Старата Луна.
към текста >>
98.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Благодарение на това, че етерната глава все още надхвърляше по размери физическата глава,
старото
сумрачно ясновидство не беше изгубено напълно.
Нека да си представим живота на атлантския човек.
Благодарение на това, че етерната глава все още надхвърляше по размери физическата глава, старото сумрачно ясновидство не беше изгубено напълно.
Когато нощем атлантецът напускаше своето физическо тяло, той можеше да вижда в духовния свят. Денем, когато отново се потопяваше във физическото тяло, той отправяше поглед към физическите предмети.
към текста >>
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко -
старото
ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите. Известни бяха например мистериите на Друидите, Мистериите на Дротите, за които днешното човечество не е запазило никакъв спомен, а това, което се говори, е по-близо до измислиците. Важно е друго - че в тези мистерийни центрове, разположени в земите на днешна Скандинавия и западна Русия, винаги имаше хора, които знаеха нещо за духовните светове. И когато се говореше за Вотан или за драмата между Балдур и Хьодур, това бяха все малко или много познати неща. Мнозина ги изживяваха лично при по-особени състояния на съзнанието, а тези, които нямаха такива опитности, ги научаваха от своите съседи, чиито разкази бяха напълно достоверни.
към текста >>
А това беше възможно само ако той изгуби
старото
сумрачно ясновидство.
Но еволюцията на човечеството изискваше все по-голям превес на ясното дневно съзнание. В хода на следатлантската епоха, човекът трябваше да постигне именно ясното дневно съзнание.
А това беше възможно само ако той изгуби старото сумрачно ясновидство.
Занапред човекът отново ще овладее ясновидството, обаче не като сумрачно и трансово състояние, а като нещо, което ще добави към своето ясно дневно съзнание.
към текста >>
Преходът означава загуба на
старото
ясновидство и постигане на ясно дневно съзнание.
Сагите и митовете на нашите европейски предшественици са наситени с образи и спомени от миналите епохи. Но по какво се различаваха най-напредналите личности на онези времена от останалите хора? Колкото и невероятно да звучи, тъкмо тези личности, които великият Предводител насочи към Тибет, вече бяха изгубили своето старо ясновнждащо съзнание. Защото какво означава преходът от четвъртата в петата раса?
Преходът означава загуба на старото ясновидство и постигане на ясно дневно съзнание.
Великият посветен отведе на изток онези личности от своето обкръжение, които не трябваше да останат на равнището, характерно за древния атлантски народ; а всред тях можеха да се издигат към духовните светове само тези, които изкуствено се подлагат на окултно обучение.
към текста >>
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от
старото
съжителство с духовно-божествения свят?
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят?
Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат. Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния.
към текста >>
Следователно,
старото
посвещение опитваше по изкуствен начин да отдели етерното тяло, с други думи, тласкаше човека към един вид летаргичен сън, твърде близък до смъртта, продължаващ три дни и половина, като през това време етерното тяло се отделяше от физическото тяло, връзката между тях се “разхлабваше” и изживяванията на астралното тяло можеха да се отпечатат в етерното тяло.
Представете си за миг такъв древен атлантец, чиято етерна глава все още се носи неприбрана над неговата физическа глава. Когато после и астрално-то тяло се излъчва навън, голяма част от етерното тяло остава свързана с астралното тяло и по този начин изживяванията на астралното тяло можеха да се отпечатват в етерното тяло, така че да стигат до съзнанието. Когато през последната третина на Атлантската епоха, етерната част на главата се прибра изцяло в очертанията на физическата глава, астралното тяло всяка нощ се отделяше напълно от етерното тяло.
Следователно, старото посвещение опитваше по изкуствен начин да отдели етерното тяло, с други думи, тласкаше човека към един вид летаргичен сън, твърде близък до смъртта, продължаващ три дни и половина, като през това време етерното тяло се отделяше от физическото тяло, връзката между тях се “разхлабваше” и изживяванията на астралното тяло можеха да се отпечатат в етерното тяло.
И когато после етерното тяло се прибираше във физическото тяло, човекът знаеше какво е изпитвал в духовния свят.
към текста >>
99.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в
старото
сумрачно ясновидство.
Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове.
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Привързвайки се към материята и прониквайки в нея чрез законите, дефинирани от неговия Дух без намесата на
старото
ясновидство, човекът все повече се приближава до своя Аз, като в древен Египет това личностово съзнание достига една върхова точка.
През третата културна епоха нещата се променят. Себесъзнанието започва да се развива все по-силно. Човекът все повече напредва към своята вътрешна Азова същност.
Привързвайки се към материята и прониквайки в нея чрез законите, дефинирани от неговия Дух без намесата на старото ясновидство, човекът все повече се приближава до своя Аз, като в древен Египет това личностово съзнание достига една върхова точка.
Обаче в личностовото съзнание имаше и още нещо, което не му позволяваше да поддържа връзката с всичко онова, от което то беше произлязло. Ако искаме да вникнем в истинския произход на нещата, трябва да се спрем върху два основни момента от еволюцията на човечеството.
към текста >>
100.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
От Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос.
Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не!
От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос.
Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
към текста >>
101.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на
старото
.
Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот.
Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото.
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>
102.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Към гореописания символ на
старото
посвещение за онзи, който минава през степените на Йоановото посвещение, се прибавя нещо, което е изобразено върху първия печат.
И към гореописания образ се прибавя един още по-висш символ, който като че изпълва цялата Вселена.
Към гореописания символ на старото посвещение за онзи, който минава през степените на Йоановото посвещение, се прибавя нещо, което е изобразено върху първия печат.
/Говорейки тук за печати, Рудолф Щайнер говори за картините, които той сам е нарисувал по виденията описани в Откровението и които не трябва да се смесват с печатите на небесната Книга, за която става дума по-нататък. Бележка на преводача. Тези картини са били окачени по стените в залата, където Рудолф Щайнер държал сказките върху Откровението./ За погледа на посветения се явява образът на Син Человечески, на царясвещеник препасан със златен колан, с нозе, които изглеждат като разтопен метал, главата му покрита с коса като бяла вълна, от устата на който излиза двуостър огнен меч и който държи в десницата си 7-те звезди Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, /Марс+Меркурий = Земя/, .... Юпитер, Венера и Вулкан. Това са 7-те степени на развитие или въплъщения, през които минава нашата планета Земя, като с Марс и Меркурий са обозначени двете фази на развитието на настоящото въплъщение на Земята. Бележка на преводача/.
към текста >>
103.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако разгледаме обичаите на народи, които бяха запазили остатъци от
старото
ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите домове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма.
Ако разгледаме обичаите на народи, които бяха запазили остатъци от старото ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите домове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма.
Тогава е съществувало едно дълбоко съзнание, че постигането на интелигентността е свързано именно с този факт. Достатъчно е само да си спомним за Одисей и дървения кон на Троя. О, в такива митове се крие една дълбока мъдрост, много по-висока отколкото в нашата наука.
към текста >>
Видяхме, как възникна
старото
Слънце.
Нека си представим, какво ще стане външният сетивен свят според истинската Антропософия. Как описахме ние 7-те звезди? Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина.
Видяхме, как възникна старото Слънце.
Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците.
към текста >>
104.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името
старото
Слънце.
Но сега ние ще можем да вникнем по-добре във всичко следващо, ако отново насочим нашия поглед назад и още веднъж обгърнем времената на миналото развитие на човечеството. И ние ще сторим това до толкова, доколкото то е необходимо за обяснение на Откровението. Ние вече познаваме основните черти на това, за което се касае тук. Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта. Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно състояние, което наричаме планета Слънце, т.е.
не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце.
А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя.
към текста >>
Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до
старото
Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета.
Сега искам да опиша тези четири състояния на нашето планетарно съществуване, доколкото това е необходимо за обяснение на Откровението.
Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета.
Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества. Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове. Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално състояние; защото той не светеше. Следователно вие не бихте могли да видите отвън този Сатурн с вашите очи в първата половина на неговото съществуване. Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни сетива) -, като че се вмъквате в една пещ.
към текста >>
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или
Старото
Слънце.
Развитието на Сатурн трае определено време.
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя. На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло.
към текста >>
Това се дължи на факта, че
Старото
Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя.
Развитието на Сатурн трае определено време. След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце. Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина.
Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя.
На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло. Едно днешно око би го виждало като една планета излъчваща светлина в мировото пространство. Сега, след като тази планета се беше развила да там, стана възможно към зачатъка на човешкото физическо тяло да бъде присъединено етерното или жизнено тяло.
към текста >>
На
старото
Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя.
Развитието на Сатурн трае определено време. След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце. Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя.
На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя.
То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло. Едно днешно око би го виждало като една планета излъчваща светлина в мировото пространство. Сега, след като тази планета се беше развила да там, стана възможно към зачатъка на човешкото физическо тяло да бъде присъединено етерното или жизнено тяло. Следователно сега човешкото същество се състоеше от физическо и етерно тяло, докато на Сатурн то имаше само зачатъка на физическото тяло.
към текста >>
Така старата Луна се раздели на две тела, от една страна Земя + Луна, от друга страна Слънцето; Старата Луна като течно тяло и
Старото
Слънце на път да се превърне в неподвижна звезда.
Той можа да бъде един предтеча на земното човечество само благодарение на това, че старата Луна се раздели на две тела. Едното беше предтеча на днешното Слънце, а другото, което се отдели, беше предтеча на днешната Земя, но така, че трябва да си представим тази Земя съединена с днешната Луна, така щото днешната Земя и днешната Луна образуваха тогава едно тяло.
Така старата Луна се раздели на две тела, от една страна Земя + Луна, от друга страна Слънцето; Старата Луна като течно тяло и Старото Слънце на път да се превърне в неподвижна звезда.
С това разделяне беше свързано нещо твърде важно. Преди всичко Слънцето беше това, което извърши това разделяне и взе със себе си най-тънките части, етерната материя, докато Луната, т.е. днешната Земя + днешната Луна, остана с най-грубата материя. Ето защо Слънцето притежава безкрайно тънка материя, докато старата Луна е едно много по-гъсто тяло, една течна маса. Чрез това, че Слънцето взе със себе си най-тънките и духовни сили, то можа да стане обиталище на много по-високо развити духовни Същества, които още можеха да понасят Сатурновото съществуване, биха били възпрепятствувани в тяхното развитие, ако биха останали по-дълго време обвързани за Луната.
към текста >>
Чрез излизането на Луната
старото
растително царство е изтласкано с половин степен надолу.
На Слънцето те отговаряха приблизително на нашите царства.
Чрез излизането на Луната старото растително царство е изтласкано с половин степен надолу.
Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид животинско-растително царство. То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения. Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения. Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност.
към текста >>
105.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от
старото
Слънце.
И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта. В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта. А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна). А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето).
Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от старото Слънце.
към текста >>
А в онова, което владее втората половина на Земното развитие, имаме представителя на
старото
Лунно развитие, а именно Меркурий, който въплътява в Земята наследството от старата Луна, Мъдростта.
Ние ще видим, как в нашето Земно развитие горното е изразено чрез това, че обозначаваме първата полови на Земното развитие чрез представителя на Слънчевата Сила, чрез Марс. Защото сега трябва да отбележим, че в нашето Земно развитие в лицето на Марс имаме онова, което е всадено в Земята желязо; в планетата Марс или по-добре казано в същността на планетата Марс ние виждаме носителя на крепкостта.
А в онова, което владее втората половина на Земното развитие, имаме представителя на старото Лунно развитие, а именно Меркурий, който въплътява в Земята наследството от старата Луна, Мъдростта.
И така Земното развитие е съставеното Марсовото развитие и от Меркуриевото развитие. Земята е получила в наследство две мощни Сили. Това, което тя наследява от Космоса на Крепкостта, се изразява в Марс; а това, което наследява от Космоса на Мъдростта, се изразява в Меркурий. А чрез това своята мисия самата Земя трябва да прибави към тези сили Любовта. Тази Любов трябва да се изяви величествено като резултат на Земното развитие.
към текста >>
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-
старото
атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода.
Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно.
към текста >>
106.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но ако искаме да разберем днешния човек, ние трябва да говорим още по-точно Вие ще си спомните, че физическото тяло е било създадено в неговата зачатъчна форма на стария Сатурн, етерното тяло на
старото
Слънце, астралното тяло на старата Луна и че Азът е бил създаден и трябва да се развие на Земята и той вече се е развил до определена степен.
Когато разглеждаме така този седмочленен човек, ние не сме разбрали още напълно човека, който днес стои пред нас. Вярно е, че когато обгърнем с поглед в общи черти и изцяло човека, ние можем да говорим за тези 7 члена.
Но ако искаме да разберем днешния човек, ние трябва да говорим още по-точно Вие ще си спомните, че физическото тяло е било създадено в неговата зачатъчна форма на стария Сатурн, етерното тяло на старото Слънце, астралното тяло на старата Луна и че Азът е бил създаден и трябва да се развие на Земята и той вече се е развил до определена степен.
към текста >>
107.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние можем само да кажем: Аналогично на тези земни царства и на Сатурн също е имало 7 царства, такива 7 царства е имало и на
старото
Слънце.
Така, 1-та степен на живота наричаме първо елементарно царство; 2-та второто, 3-та третото елементарно царство, 4-та е минералното царство, 5-та растителното царство, 6-та животинското царство и 7-та човешкото царство. Тогава можем да кажем, че на всяка една от тези степени на съзнанието биват изминати 7 такива степени на живота или 7 царства. Но ако бихме назовали сте пените на живота изминати на Сатурн със същите названия царства -, бихме създали погрешни представи. Защото изразите за тези царства са изковани според нашите земни опитности. А през Сатурновия период царствата са били съвършено различно устроени в сравнение с днешните земни царства.
Ние можем само да кажем: Аналогично на тези земни царства и на Сатурн също е имало 7 царства, такива 7 царства е имало и на старото Слънце.
Нещо по-близо до земните са 7-те царства на старата Луна, защото от 7-те степени на живота съществуващи на Луната са се получили именно 7-те земни царства. На Земята ние можем вече да опишем по-лесно тези царства, въпреки че днес е извънредно трудно да се даде на човека една представа за 3-те елементарни царства. Днешният човек счита, че той има една здрава представа за минералното, растителното, животинското и човешките царства, но и това не е вярно.
към текста >>
Така на стария Сатурн имате 49 състояния на формата, на
старото
Слънце 49, на старата Луна 49, и т.н., или 7х49 = 343 състояния на формата.
Всяко състояние на живота протича в 7 състояния на формата. Така се получават 7х7х7 = 343 състояния. Фактически цялото развитие, през което минава Земята, протича през 7х7х7 =343 състояния. Нашата Земя е била някога стария Сатурн. Този Сатурн е минал през 7 състояния на живота, а всяко състояние на живота през 7 състояния на формата.
Така на стария Сатурн имате 49 състояния на формата, на старото Слънце 49, на старата Луна 49, и т.н., или 7х49 = 343 състояния на формата.
През 343 състояния минава човекът. Когато Сатурн беше съвсем в началото на своето развитие, той започна първо от най-висшата духовна форма, до която можем да стигнем, като една формация, която се намираше във висшия Девакан. Това беше първото състояние на формата; то беше на пълно минерално. След това той слезе до физическото състояние на формата и отново се издигна до висшия Девакан. Но тук започва голямата трудност, защото сега би трябвало да кажете, ако употребите споменатите изрази: човекът преминава в следващото царство.
към текста >>
Но той получава за първи път етерно и жизнено тяло едвам на
старото
Слънце; тогава как може да се каже, че той минава през състоянията на живота?
След това той слезе до физическото състояние на формата и отново се издигна до висшия Девакан. Но тук започва голямата трудност, защото сега би трябвало да кажете, ако употребите споменатите изрази: човекът преминава в следващото царство. Но тези изрази не подхождат за Сатурн. На Сатурн човекът минава през 49 състояния. Но странното е само това, че сега можете да запитате: "тогава на Сатурн човекът би трябвало да мине през състоянията на живота.
Но той получава за първи път етерно и жизнено тяло едвам на старото Слънце; тогава как може да се каже, че той минава през състоянията на живота?
" Той действително минава през такива степени, обаче те не са както тези, които се явяват по-късно, а са само представители. Това се получава чрез действието на висши Същества.
към текста >>
Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към
старото
Слънце, от
старото
Слънце към стария Сатурн.
И при планетите е както при човека. Планетите също минават през една междинна духовна степен; тази степен се намира винаги между посочените състояния. Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература. Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна.
Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн.
Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота. А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси. Това може да заблуди извънредно много
към текста >>
108.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В окултен смисъл, започвайки от средата на Атлантската епоха, човечеството действително е спало, защото това е времето, когато цялото човечество е изгубило
старото
сумрачно ясновидство.
Сега нека се запитаме: възможно ли е да бъде така, че започвайки от средата на своето развитие и до нашето време човекът да е спал? Може би ще бъде понятно, че дотогава картината за пазена в съзнанието и външната действителност напълно съвпадат. Но сега, когато сме изминали над половината, ако сме спали, би било възможно картината да се е изместила до известна степен. Спал ли е действително човекът?
В окултен смисъл, започвайки от средата на Атлантската епоха, човечеството действително е спало, защото това е времето, когато цялото човечество е изгубило старото сумрачно ясновидство.
към текста >>
109.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Старото
ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни.
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със съществата на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят. Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой? Този важен въпрос трябва да зададем ние сега. Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха. Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя.
Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни.
Но пред тях се затваря духовният свят. Формите, които в древни времена бяха проникнали въздуха като море от мъгла, изчезват.
към текста >>
110.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили
старото
ясновидство.
Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману.
При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство.
Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат. Те се съобразяваха с онези душевни особености, които заварваха в съответните земи. Създаваше се едно уравновесяване и се вземаха под внимание всички потребности и нужди на местното население.
към текста >>
За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на
старото
атлантско посвещение.
В древна Индия културата беше ръководена от Ришите. Но нека сега ние да се замислим: Кое всъщност даваше повод за онази форма, която се разви като една от най-важните форми на индийския мироглед? Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата. Духовните импулси на културите се раждаха тъкмо в тези мистерийни центрове. В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време.
За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на старото атлантско посвещение.
към текста >>
111.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това, което той виждаше да се оформя на
Старото
Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта!
Словото Божие, пра-човекът се беше обвил във все по-нови обвивки, и сега важното беше, какви обвивки прие Словото в хода на Земното развитие. Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия.
Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта!
; на Старата Луна любовта още не съществуваше. Ето как онова, което на предходната планета съществуваше в една много по-духовна, но и по-студена форма, първообразът на човека, се обгърна с една топла астрална обвивка. На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми. За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта.
към текста >>
Ние знаем, че физическото тяло възникна на Стария Сатурн, етерното тяло - на
Старото
Слънце, астралното тяло - на Старата Луна и Азът - на Земята; обаче истинската, първичната заложба на човека, първичното Слово „Вха” вече носеше в себе си трите следващи съставни части.
Ние знаем, че физическото тяло възникна на Стария Сатурн, етерното тяло - на Старото Слънце, астралното тяло - на Старата Луна и Азът - на Земята; обаче истинската, първичната заложба на човека, първичното Слово „Вха” вече носеше в себе си трите следващи съставни части.
Човекът очаква проявлението на трите по-висши съставни части; едва тогава той ще бъде истинско подобие на творящото Слово, на първичното Слово. И ученикът не биваше да забравя, че истинската природа на физическото, етерното и астралното тяло е известна само на посветения. Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен свят: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази дума. Другите съставни части също се проявяват, обаче той не ги осъзнава. Но в четвъртата съставна част се изявява „Вха”.
към текста >>
112.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Естествено, на
Старото
Ако още веднъж отправим поглед към първо-началната Земя, когато тя все още беше съединена със Слънцето и Луната, там ние не бихме намерили нашите животни, нашите растения, а още по-малко и нашите минерали. Това, което придаваше облика на първоначалната Земя, беше единствено човекът, зародишите на човеците.
Естествено, на Старото
към текста >>
113.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Архангелите и как те постигат своята "човешка" степен на
Старото
Слънце.
Следващото планетарно въплъщение на нашата Земя. Земята и пробуждането на човешкия Аз. Еволюцията на Стария Сатурн: вътрешна и външна топлина. Обективиране на част от топлинния елемент чрез Духовете на Личността. Космическата роля на Престолите.
Архангелите и как те постигат своята "човешка" степен на Старото Слънце.
към текста >>
114.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората, надарени със
старото
, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато
старото
ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.
И така, в предатлантските епохи, т.е.
преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората, надарени със старото, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.
Ето защо, преди Атлантската катастрофа не би имало никакъв смисъл да се говори за небесните тела по онзи начин, към който се придържат днешните хора. Ясновиждащият поглед се отправяше към небесните простори и там той виждаше не някакви "тела", а духовни световe! През онези времена не би имало никакъв смисъл да се говори за Меркурий, Нептун или Сатурн така, както прави това нашата астрономия; защото нашата астрономия говори, за мировото пространство и неговото съдържание по такъв начин, че тя регистрира единствено сетивните възприятия на физическите очи.
към текста >>
И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на
старото
духовно познание.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н.
И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание.
Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
115.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Архангелите постигнаха своята човека" степен на
Старото
Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
И тогава ние никога не бихме минали през следващите планетарни състояния на
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята, понеже всичко би се превърнало във вътрешна топлина, за да се разтвори накрая без остатък в духовния свят.
Ето какво би могло да се получи!
И тогава ние никога не бихме минали през следващите планетарни състояния на Старото Слънце, Старата Луна и Земята, понеже всичко би се превърнало във вътрешна топлина, за да се разтвори накрая без остатък в духовния свят.
към текста >>
Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение,
Старото
Слънце.
Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно. Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят. В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието.
Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце.
И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце? Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Стария Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности. Обаче издишаните от тях "топлинни яйца" също се появяват и започват все повече и повече да се отделят от общата планетарна маса. А последицата беше тази, че сега тези Духове на Личността се оказват свързани с онова, което самите те отделиха от себе си. Ако биха отнесли всичко в духовния свят, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно ти ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание.
към текста >>
И какво всъщност възникна сега, в епохата на
Старото
Слънце?
Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят. В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието. Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце.
И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце?
Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Стария Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности. Обаче издишаните от тях "топлинни яйца" също се появяват и започват все повече и повече да се отделят от общата планетарна маса. А последицата беше тази, че сега тези Духове на Личността се оказват свързани с онова, което самите те отделиха от себе си. Ако биха отнесли всичко в духовния свят, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно ти ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание.
към текста >>
И ако сега бихте предприели едно пътешествие в пространството, където някога се намираше
Старото
Слънце, Вие щяхте да възприемате окова, което се носеше там като светлина, твърде отдалеч, понеже на преден план изпъкваше не друго, а димът.
Понеже на Стария Сатурн Духовете на Личността не бяха поели всичко в себе си, те си подготвиха една Карма, която ги принуди да се върнат долу; и долу те завариха като един вид наследство от Стария Сатурн онова, което бяха създали самите те. И какво стана сега, когато Духовете на Личността се срещнаха с подготвената от самите тях Карма? Стана онова, което вчера аз се опитах да охарактеризирам с най-общи думи: Топлината се раздели на две, като от едната страна се получи светлината, а от другата димът. Така изглеждаше възкръсналият Сатурн: От една страна, от "топлинните яйца" възникна една нова планета, съставена от газ, въздух или дим все едно как ще го наречем, а от друга страна възникна светлината, и то така, сякаш топлината се издигна в по-висше състояние. Вътре в преобразения Сатурн: Дим, газ, въздух, а от друга страна: Светлина!
И ако сега бихте предприели едно пътешествие в пространството, където някога се намираше Старото Слънце, Вие щяхте да възприемате окова, което се носеше там като светлина, твърде отдалеч, понеже на преден план изпъкваше не друго, а димът.
В този случай Вие бихте възприели не светлината, а едно светещо кълбо, също както на Сатурн бихте възприемали не друго, а едно топлинно кълбо. И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации. Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо възникна едно Слънце. С пълно право то е наречено Слънце. На днешните Слънца се разиграват същите процеси: Вътрешно те са съставени от газообразни формации, а външно от газообразните формации се поражда светлината и те я разпръскват в мировото пространство.
към текста >>
Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на
Старото
Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.
Обаче тези Архангели, така да се каже, трябваше да се примирят с нещо. На Сатурн старите Духове на Личността намериха чистия огън. На Слънцето, където можаха да станат "човеци", Архангелите намериха дима, газообразните формации. Какво трябваше да направят те, за да останат здраво свързани със Слънцето и да издигнат там своите обиталища? Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята душа, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации.
Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.
Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина. Естествено, тук беше и огненият елемент, защото тъкмо от него възникнаха димът и светлината. Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън.
към текста >>
Защото на
Старото
Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство.
Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината. Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета. И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето. Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание. Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло.
Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство.
Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес! Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината. Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ.
към текста >>
Така изглеждаха две основни състояния на
Старото
Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ.
Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес! Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината.
Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ.
После те издишваха и тогава Слънцето се изпълваше с потоци от дим, като в същото време то започваше да свети; настъпваше Слънчевият ден. Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.
към текста >>
Този дихателен ритъм определяше основните събития на
Старото
Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.
Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината. Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ. После те издишваха и тогава Слънцето се изпълваше с потоци от дим, като в същото време то започваше да свети; настъпваше Слънчевият ден.
Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.
към текста >>
Тук Вие виждате и главните различия между
Старото
Слънце и нашето сегашно Слънце.
Тук Вие виждате и главните различия между Старото Слънце и нашето сегашно Слънце.
Нашето сегашно Слънце свети непрекъснато, и тъмнината се появява само ако Слънцето бъде закрито от някакво непрозрачно тяло. На Старото Слънце положението беше друго. Самото то притежаваше в себе си силата да бъде ту светло, ту тъмно, да поражда или сияние, или мрак, защото тъкмо в тези различни смени се състоеше неговото вдишване и издишване.
към текста >>
На
Старото
Слънце положението беше друго.
Тук Вие виждате и главните различия между Старото Слънце и нашето сегашно Слънце. Нашето сегашно Слънце свети непрекъснато, и тъмнината се появява само ако Слънцето бъде закрито от някакво непрозрачно тяло.
На Старото Слънце положението беше друго.
Самото то притежаваше в себе си силата да бъде ту светло, ту тъмно, да поражда или сияние, или мрак, защото тъкмо в тези различни смени се състоеше неговото вдишване и издишване.
към текста >>
Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на
Старото
Слънце.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи. Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели.
Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>
116.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение:
Старото
Слънце.
Какво представлява тази сила у днешния човек? Когато днес Вие, скъпи мои приятели, изграждате една представа, тогава в астралния свят просто възниква една форма, представата намира своето продължение в астралния свят. В сетивно-физическия свят останки от тази форма не съществуват. Обаче на Стария Сатурн положението беше друго; там Духовете на Личността бяха вълшебници с огромна мощ. Благодарение на своята мисловна сила те формираха Сатурновите топлинни яйца и пак благодарение на своята мисловна сила те ги превръщаха в нещо трайно.
И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце.
към текста >>
Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение:
Старото
Слънце.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове.
Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч. А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на
Старото
Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч. А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до
Старото
Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство.
Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч.
А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
А във вътрешността на
Старото
Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч.
А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и
Старото
Слънце.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце.
Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце.
към текста >>
И в още по-голяма степен това важи за
Старото
Слънце.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми.
И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце.
То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината. Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Старото
Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината.
Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Така стояха нещата и по-късно, през епохите на
Старото
Слънце и Старата Луна.
На Стария Сатурн човекът получи първите заложби на своето физическо тяло. През това време той не можеше да стори нищо друго, освен така да се каже да получи първите заложби на своята човешка степен.
Така стояха нещата и по-късно, през епохите на Старото Слънце и Старата Луна.
На Земята той получи своя Аз и сега се подготвя да включи деятелността на Аза в преобразяването на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Така той постепенно се превръща в едно същество, което може да "дава" в космическия смисъл на тази дума. Той израства от степента "вземам" в степента "давам". Един друг пример ние имаме и в лицето на Съществата, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои. В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината.
към текста >>
В известен смисъл, още на
Старото
Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината.
Така стояха нещата и по-късно, през епохите на Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той получи своя Аз и сега се подготвя да включи деятелността на Аза в преобразяването на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Така той постепенно се превръща в едно същество, което може да "дава" в космическия смисъл на тази дума. Той израства от степента "вземам" в степента "давам". Един друг пример ние имаме и в лицето на Съществата, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои.
В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината.
Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч. Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек. Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално. Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
към текста >>
Ако не би настъпило нищо друго, освен това, което описах в последната лекция, тогава Архангелите, които на
Старото
Слънце постигнаха своята "човешка" степен, през Слънчевите дни биха политали из Космоса заедно със светлинните лъчи, а през Слънчевите нощи би трябвало отново да се връщат в Слънцето.
Външно погледнато, топлината се сгъстява и превръща в газ. Слънцето е едно тяло, съставено от газ. И докато Старият Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи. Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително голяма важност. Разликата в живота, произтичащ през Слънчевите дни от една страна, и през Слънчевите нощи от друга страна, е огромна.
Ако не би настъпило нищо друго, освен това, което описах в последната лекция, тогава Архангелите, които на Старото Слънце постигнаха своята "човешка" степен, през Слънчевите дни биха политали из Космоса заедно със светлинните лъчи, а през Слънчевите нощи би трябвало отново да се връщат в Слънцето.
В такъв случай би трябвало да настъпи едно вдишване и издишване на светлината, респективно на живеещите в нея духовни Същества. Обаче нещата се развиха по друг начин.
към текста >>
Ако на
Старото
Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето.
Сега аз отново бих желал да опиша природата на тези Архангели, или Архангелои по един съвсем прост, почти тривиален начин. На тях им харесваше извънредно много това, че можеха да се носят из Космоса; много повече им харесваше да се носят и летят в духовния Космос, отколкото да се прибират в самите себе си. Последното им изглеждаше като една по-низша, по-ограничена степен на съществуванието. Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ.
Ако на Старото Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето.
И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния свят. Кой им се притече на помощ?
към текста >>
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на
Старото
Слънце.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце.
Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство. И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества. Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от
Старото
Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце.
Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство.
И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества. Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
Следователно, навсякъде около
Старото
Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими. Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия. Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите.
Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето.
И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите. Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и
Старото
Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими. Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия. Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите. Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето.
И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите.
Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
Ето защо и школите на първите посветени от следатлантската епоха обозначаваха тези Херувими, приближаващи се към
Старото
Слънце, с имената Телец, Лъв, Орел, Човек.
И как изглеждаха тези космически благодетели, как помагаха те на Архангелите? Естествено, отговор на този въпрос може да даде само ясновиждащото съзнание, което съумява да разчита невидимите за физическото око събития в Хрониката Акаша. Тези универсални космически благодетели се представяха под строго определени етерни форми. И нашите далечни предшественици, които благодарение на добре под държаната традиция все още имаха съзнание за тези забележителни факти, изобразяваха Херувимите като онези странни крилати животни: Крилатият Лъв, крилатият Орел, крилатият Бик, крилатият Човек. И на истина, нека да си представим как от четирите страни към Архангелите се приближават Херувимите, и то под формата на онези странни същества, които традицията успя да съхрани за следващите поколения.
Ето защо и школите на първите посветени от следатлантската епоха обозначаваха тези Херувими, приближаващи се към Старото Слънце, с имената Телец, Лъв, Орел, Човек.
към текста >>
Следователно, на
Старото
Слънце нещата изглеждаха приблизително така: Живеещите на Слънцето "човеци", а именно Архангелите, се отправяха навън в мировото пространство, където бяха пресрещани от четирите вида Херувими.
Ние допълнително ще се занимаем с тази тема, а днес бихме искали да се спрем главно на онези четири вида Херувими, които посрещаха Архангелите в мировото пространство.
Следователно, на Старото Слънце нещата изглеждаха приблизително така: Живеещите на Слънцето "човеци", а именно Архангелите, се отправяха навън в мировото пространство, където бяха пресрещани от четирите вида Херувими.
Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния свят, обгръщащ Старото Слънце, много по-продължителни периоди от време. Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние. Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят. Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината.
към текста >>
Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния свят, обгръщащ
Старото
Слънце, много по-продължителни периоди от време.
Ние допълнително ще се занимаем с тази тема, а днес бихме искали да се спрем главно на онези четири вида Херувими, които посрещаха Архангелите в мировото пространство. Следователно, на Старото Слънце нещата изглеждаха приблизително така: Живеещите на Слънцето "човеци", а именно Архангелите, се отправяха навън в мировото пространство, където бяха пресрещани от четирите вида Херувими.
Благодарение на Херувимите, Архангелите можеха да прекарват в духовния свят, обгръщащ Старото Слънце, много по-продължителни периоди от време.
Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние. Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят. Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината. Същото се отнася и за Херувимите.
към текста >>
Техните влияния върху онези Същества на
Старото
Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме.
Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние. Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят. Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината. Същото се отнася и за Херувимите.
Техните влияния върху онези Същества на Старото Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме.
Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство. Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце.
към текста >>
Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на
Старото
Слънце.
Техните влияния върху онези Същества на Старото Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме. Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство. Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации.
Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце.
Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце. На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство. Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство. Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на
Старото
Слънце.
Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство. Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце.
Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце.
На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство. Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство. Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на
Старото
Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство.
Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце. Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце.
На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство.
Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство. Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на
Старото
Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство.
И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце. Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце. На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство.
Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство.
Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
Нека още веднъж да си представим как от една страна цялото войнство от Херувими, кръжащи около
Старото
Слънце, посреща Архангелите с отворените обятия, и как от друга страна през Слънчевите нощи възникват първите физически заложби на животинското царство.
Нека още веднъж да си представим как от една страна цялото войнство от Херувими, кръжащи около Старото Слънце, посреща Архангелите с отворените обятия, и как от друга страна през Слънчевите нощи възникват първите физически заложби на животинското царство.
Да, първите физически заложби на животинското царство израстват от "мъглите" и "облаците" на Старото Слънце. Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак. Ето откъде идва името Зодиак.
към текста >>
Да, първите физически заложби на животинското царство израстват от "мъглите" и "облаците" на
Старото
Слънце.
Нека още веднъж да си представим как от една страна цялото войнство от Херувими, кръжащи около Старото Слънце, посреща Архангелите с отворените обятия, и как от друга страна през Слънчевите нощи възникват първите физически заложби на животинското царство.
Да, първите физически заложби на животинското царство израстват от "мъглите" и "облаците" на Старото Слънце.
Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак. Ето откъде идва името Зодиак.
към текста >>
Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата, чиито влияния бяха насочени от всички страни към
Старото
Слънце, с името животински кръг или Зодиак.
Нека още веднъж да си представим как от една страна цялото войнство от Херувими, кръжащи около Старото Слънце, посреща Архангелите с отворените обятия, и как от друга страна през Слънчевите нощи възникват първите физически заложби на животинското царство. Да, първите физически заложби на животинското царство израстват от "мъглите" и "облаците" на Старото Слънце.
Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак.
Ето откъде идва името Зодиак.
към текста >>
На
Старото
Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми.
На Стария Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите.
На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми.
И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака. Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни. Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес.
към текста >>
Формите на нашите животни, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на
Старото
Слънце.
Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес. Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той? Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход.
Формите на нашите животни, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на Старото Слънце.
Някой би могъл да възрази, че тук са изброени само четири имена от Зодиака. Но те са само главните изрази за Херувимите, защото всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители. Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце Вие имате дванадесет различни Сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн. Да, ние имаме пред себе си дванадесет такива Сили, принадлежащи към царството на Херувимите, и всяка от тях имаше да изпълнява своята космическа задача, своята космическа мисия.
към текста >>
Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на
Старото
Слънце Вие имате дванадесет различни Сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн.
Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход. Формите на нашите животни, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на Старото Слънце. Някой би могъл да възрази, че тук са изброени само четири имена от Зодиака. Но те са само главните изрази за Херувимите, защото всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители.
Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце Вие имате дванадесет различни Сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн.
Да, ние имаме пред себе си дванадесет такива Сили, принадлежащи към царството на Херувимите, и всяка от тях имаше да изпълнява своята космическа задача, своята космическа мисия.
към текста >>
Това, което днес обозначаваме толкова материалистично като Зодиак, води своя произход от космическия танц на Херувимите, които идвайки от всички краища на мировото пространство насочиха своите влияния към
Старото
Слънце, за да разпръснат после своята озаряваща сила из целия Космос.
Ето как в съответствие с първичната Мъдрост, ние получихме една първоначална представа за взаимодействията между определени духовни Същества и нашата Земя, като в същото време видяхме, как зад външните физически процеси винаги стоят едни или други Същества от висшите Йерархии.
Това, което днес обозначаваме толкова материалистично като Зодиак, води своя произход от космическия танц на Херувимите, които идвайки от всички краища на мировото пространство насочиха своите влияния към Старото Слънце, за да разпръснат после своята озаряваща сила из целия Космос.
към текста >>
117.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение:
Старото
Слънце.
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка. В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там. Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
към текста >>
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на
Старото
Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн.
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие.
към текста >>
Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в
Старото
Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна.
И откъде идва този космически танц на висшите Същества? Всичко в света и в Космоса се развива. Ако действително искаме да узнаем откъде идват тези Херувими, Серафими и Престоли, ще бъде добре, ако най-напред се размислим върху нашата собствена Слънчева система и се запитаме какво ще стане един ден с нея? Нека накратко да скицираме развитието на нашата Слънчева система.
Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна.
През периода, когато Старото Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие. Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето. По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя. Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества.
към текста >>
През периода, когато
Старото
Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие.
И откъде идва този космически танц на висшите Същества? Всичко в света и в Космоса се развива. Ако действително искаме да узнаем откъде идват тези Херувими, Серафими и Престоли, ще бъде добре, ако най-напред се размислим върху нашата собствена Слънчева система и се запитаме какво ще стане един ден с нея? Нека накратко да скицираме развитието на нашата Слънчева система. Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна.
През периода, когато Старото Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие.
Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето. По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя. Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества. Обаче развитието продължава.
към текста >>
Старата Луна произлезе от
Старото
Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето.
Всичко в света и в Космоса се развива. Ако действително искаме да узнаем откъде идват тези Херувими, Серафими и Престоли, ще бъде добре, ако най-напред се размислим върху нашата собствена Слънчева система и се запитаме какво ще стане един ден с нея? Нека накратко да скицираме развитието на нашата Слънчева система. Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна. През периода, когато Старото Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие.
Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето.
По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя. Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества. Обаче развитието продължава. Съществата, които следва да живеят на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие.
към текста >>
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към
Старото
Слънце.
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце.
Основните процеси аз описах още вчера. Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън. Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце.
към текста >>
Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност
Старото
Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън.
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце. Основните процеси аз описах още вчера.
Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън.
Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце. Нашето Слънце е минало през междинни състояния и е поело друг път на развитие, макар и днес мнозина да вярват, че вътрешността му е изпълнена с някакви химически газове.*20
към текста >>
Това е най-същественото за
Старото
Слънце и не се отнася за нашето Слънце.
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце. Основните процеси аз описах още вчера. Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън. Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим.
Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце.
Нашето Слънце е минало през междинни състояния и е поело друг път на развитие, макар и днес мнозина да вярват, че вътрешността му е изпълнена с някакви химически газове.*20
към текста >>
И така, ние трябва да си представяме
Старото
Слънце като нещо, съставено от тези две субстанции.
Следователно, ние говорим не за нашето днешно Слънце, а за онова Старо Слънце, което действително е било съставено от първичния огън плюс огнената мъгла или огнения въздух. Отворете "Фауст" и там Вие ще срещнете същия този израз, понеже той беше добре познат на Гьоте. Впрочем Вие ще го откриете и на много места в теософската литература.
И така, ние трябва да си представяме Старото Слънце като нещо, съставено от тези две субстанции.
Обаче това сгъстяване не става от само себе си, а с помощта на Йерархиите.
към текста >>
в прехода от Стария Сатурн към
Старото
Слънце?
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е.
в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце?
Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн. А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер.
към текста >>
И натискът на Господствата продължи дотогава, докато
Старото
Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е. в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем.
И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер.
Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн. А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер. Тя маркира външната граница на Старото Слънце. Добре е, ако периодически Вие си представяте планетарните орбити като външни граници на старите небесни тела.
към текста >>
Тя маркира външната граница на
Старото
Слънце.
Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн. А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер.
Тя маркира външната граница на Старото Слънце.
Добре е, ако периодически Вие си представяте планетарните орбити като външни граници на старите небесни тела.
към текста >>
Следователно, Силите, или Динамис, "свиха"
Старото
Слънце до предела на днешната Марсова орбита.
Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода". Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав. Кой предизвика това? Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно Силите.
Следователно, Силите, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита.
Марс определи външната граница на Старата Луна. Обемът на Старата Луна застава нагледно пред Вас, ако си представите едно кълбо, в чийто център е Слънцето, а чиято периферия съвпада с орбитата на днешния Марс.
към текста >>
Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и
Старото
Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост. Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха. Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества. В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис. Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна.
Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и Старото Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
към текста >>
Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на
Старото
Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне. О, това всъщност представляваше едно огромно бойно поле!
Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс. И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето. Опустошенията от тази Битка на Небето бяха открити и то с физически очи едва през 19 век. В пространството между Юпитер и Марс нахлу огромно количество малки астероиди.
към текста >>
118.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити.
към текста >>
119.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Сега ние навлизаме в онзи етап от планетарната еволюция, който наричаме
Старото
Слънце.
Сега нека да се абстрахираме от обстоятелството, че след време Старият Сатурн ще изчезне, ще се разтвори. Нека да си представим накъде тръгва развитието след приключването на почивния период, който наричаме Пралайя. Следователно, след изчезването на Сатурн, започва един вид нова еволюция. Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната фаза на Стария Сатурн. А след повторението на Сатурновата фаза, приблизително някъде към нейната средищна точка, започва нещо съвсем ново.
Сега ние навлизаме в онзи етап от планетарната еволюция, който наричаме Старото Слънце.
към текста >>
Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на
Старото
Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта. Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн. Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение.
Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно. Сега на Старото Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция. И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и Силите, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Намалявайки своя обем,
Старото
Слънце става все по-плътно и по-плътно.
Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн. Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно.
Сега на Старото Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция. И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и Силите, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Сега на
Старото
Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция.
Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера. Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно.
Сега на Старото Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция.
И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и Силите, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Планетарната маса на
Старото
Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения.
Тук се повтарят същите процеси, както и на Стария Сатурн. Образуват се определени течения: Те са предизвикани от Духовете на обкръжението, като сега се намесват и Господствата. По този начин въпросните течения се оказват по-плътни от предишните, които бяха образувани от Престолите.
Планетарната маса на Старото Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения.
Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите същества са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер. Да, то е плътно като въздух и е изтъкано от етер. Цялото планетарно тяло е живо и вътрешно подвижно. Докато Сатурн също е едно вътрешно подвижно тяло, естествено до момента, когато Лъвът укроти неговото движение и го доведе до състояние на покой; то Юпитер да, бихме могли да го наречем също и Юпитер, понеже днешната планета Юпитер е повторение на онова, което в миналото се обособи като една част от Слънцето Юпитер е не толкова вътрешно подвижен, колкото вътрешно жив. Следователно, тук имаме Старото Слънце, а кълбетата, тези огромни живи Същества, извършват своите кръгообразни движения.
към текста >>
Следователно, тук имаме
Старото
Слънце, а кълбетата, тези огромни живи Същества, извършват своите кръгообразни движения.
Планетарната маса на Старото Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения. Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите същества са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер. Да, то е плътно като въздух и е изтъкано от етер. Цялото планетарно тяло е живо и вътрешно подвижно. Докато Сатурн също е едно вътрешно подвижно тяло, естествено до момента, когато Лъвът укроти неговото движение и го доведе до състояние на покой; то Юпитер да, бихме могли да го наречем също и Юпитер, понеже днешната планета Юпитер е повторение на онова, което в миналото се обособи като една част от Слънцето Юпитер е не толкова вътрешно подвижен, колкото вътрешно жив.
Следователно, тук имаме Старото Слънце, а кълбетата, тези огромни живи Същества, извършват своите кръгообразни движения.
към текста >>
Но както на Стария Сатурн кръгообразното движение беше спряно от Лъва, както на Стария Юпитер, или на
Старото
Слънце, това стори Скорпионът, приблизително същото стана и с водните кълба на Марс.
Но нека да продължим нататък и да си обясним по същия начин Марс. Би трябвало да си го представим като едно планетарно тяло, охладено до течно състояние, като впоследствие на точно определено място от общата водна маса се обособяват отделни водни кълба.
Но както на Стария Сатурн кръгообразното движение беше спряно от Лъва, както на Стария Юпитер, или на Старото Слънце, това стори Скорпионът, приблизително същото стана и с водните кълба на Марс.
Днешният Марс е едно повторение на Старата Луна. Той стои на същото място, докъдето се простираше Старата Луна. Той е другата част от Старата Луна. Едната част това е нашата Луна, която представлява, бих казал, отпадъчният продукт; а живата част, т.е. другият полюс това е днешният Марс.
към текста >>
Тук също имаме един вид повторение на трите предишни състояния: Първо се образува Старият Сатурн, после се образува
Старото
Слънце, от което се отделя Юпитер, който е повторение на Слънцето; образува се Старата Луна, от която се отделя Марс; и накрая възниква Земята, която по-късно претърпява огромни промени: от нейното тяло се отдели Слънцето, а по-късно и Луната.
Сега ние се приближаваме до Земята. В хода на развитието тя е четвъртата планетарна степен.
Тук също имаме един вид повторение на трите предишни състояния: Първо се образува Старият Сатурн, после се образува Старото Слънце, от което се отделя Юпитер, който е повторение на Слънцето; образува се Старата Луна, от която се отделя Марс; и накрая възниква Земята, която по-късно претърпява огромни промени: от нейното тяло се отдели Слънцето, а по-късно и Луната.
Вие знаете, че човекът получи първите Азови заложби през древната Лемурийска епоха, когато сегашната Луна се отдели от Земята. Това можа да се случи понеже отново настъпи едно раздвижване на общата планетарна маса, което също беше предизвикано от Духовете на обкръжението; последва едно пълно завъртане и едва тогава човекът се оказа достатъчно зрял, за да приеме в себе си първите Азови заложби. Всичко това стана през древната Лемурийска епоха. Така ние стигаме до онази област от Зодиака, която днес наричаме Телец, и то главно поради факта, че през епохите, когато се даваха тези наименования, хората възприемаха света предимно в образи.
към текста >>
120.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на
Старото
Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии. Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии.
През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е.
сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн. Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек. Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Стария Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака.
към текста >>
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на
Старото
Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател".
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на
Старото
Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
Не, нещата изобщо не са така устроени!
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на
Старото
Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове?
към текста >>
121.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Когато в хода на еволюцията изгря Лемурийската епоха, човекът беше напреднал до такава степен, че можа да повтори всичко, което беше натрупал в себе си през епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Първото уточнение, което правя, е много трудно, а може би и невъзможно за разбиране от страна на нашите съвременници; но така или иначе, не е зле да се съобразяваме с този факт. А именно въпросът: Какво става всъщност с тези планетарни формации? От духовна гледна точка, за Вас е ясно: Духовните Същества се издигат до все по-висши степен, и издигайки се, те трябва да напуснат старите си обиталища, които за определен период от време са им помагали да развият определени качества, каквито иначе те не биха могли да постигнат.
Когато в хода на еволюцията изгря Лемурийската епоха, човекът беше напреднал до такава степен, че можа да повтори всичко, което беше натрупал в себе си през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
И тогава той стъпи на новото си обиталище, нашата Земя, която в този си вид се появи за пръв път в Космоса. После той премина през цялата Лемурийска и Атлантска епоха, до стигайки до наши дни, и напредвайки от една инкарнация в друга, той върви към следващите степени от своето развитие. И един ден той ще напусне Земята, понеже тя вече няма да му предлага никакви възможности за по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на
Старото
Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път.
Представете си, че трябва да теглите една каруца. Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия. И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили.
Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път.
За благото на човечеството определени сили и
към текста >>
Защото когато на
Старото
Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин. Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня.
Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>
Именно тогава, през периода между
Старото
Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето.
Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие.
Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето.
Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>
122.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
Старото
Слънце
Старото Слънце
към текста >>
Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова Карма.
"Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
123.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "
Старото
Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "
старото
Слънце" е съществувал "старият Сатурн".
Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята.
Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн".
Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес.
към текста >>
Сатурн се преражда също и става "
Старото
Слънце".
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди.
Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце".
Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло. Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
към текста >>
Също както растението се ражда от семето, така на
старото
Слънце се появява отново човешкото физическо тяло.
Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце".
Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло.
Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
към текста >>
Явно е, че Слънцето, което се появи тогава, не беше нито сегашното Слънце, нито
старото
Слънце, за което говорихме по-горе; то възниква чрез отделяне от старата Луна, която сега се върти около него.
Тогава на Луната се случва нещо, което не беше ставало през Сатурновото и Слънчево състояния. До тогава човекът беше неделим; но през лунния период планетата се разделя на две части; едно Слънце и един спътник, Луната. Докато при Сатурновото развитие става дума само за едно планетарно развитие /а също и при Слънчевото развитие/, за Луната това важи само за първия период на нейното съществувание. Отначало всичко образуваше една единна планета. След това се появяват две планетни тела.
Явно е, че Слънцето, което се появи тогава, не беше нито сегашното Слънце, нито старото Слънце, за което говорихме по-горе; то възниква чрез отделяне от старата Луна, която сега се върти около него.
Защо тази планета, която е едно предшествуващо въплъщение на нашата Земя, се разделя така на две части?
към текста >>
Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на
старото
Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето.
Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Следователно Земята трябваше отново да повтори
старото
Сатурново състояние.
Следователно Земята трябваше отново да повтори старото Сатурново състояние.
Още веднъж, като от едно космическо семе, се разви зачатъкът на човешкото физическо тяло. След това дойде едно повторение на Слънчевото състояние, после повторението на Лунното състояние.
към текста >>
Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към
старото
Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло.
След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях. Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества.
Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло.
Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос. След това идва Слънчевото състояние, където към първоначалната форма на физическото тяло се прибавя етерното тяло. На старата Луна получават астрално тяло както формите, които продължават своето развитие върху Луната, така и Духовете, които се намират на отделеното Слънце. На Луната обитаваха копията на тези Духове, които копия се намираха на степента на животинското царство; на Слънцето обитават първообразите, духовните първообрази. След това върху Земята се образува постепенно едно състояние, което дава на човека способността да приема отново астралния елемент, развит върху Слънцето през време на Лунното развитие.
към текста >>
124.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На
старото
Слънце човешкото същество вече имаше физическо и етерно тяло.
Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/. Те се заловиха да развият по-нататък човешкото физическо тяло. Тези Духове на Мъдростта можаха тогава да пожертвуват своето собствено вещество, за да се появи във физическо тяло това, което наричаме етерно или жизнено тяло. Духовете на Огъня или Архангелите присъединиха своите усилия към тези на Духовете на Личността и чрез това човекът се издигна на степента на растенията. На стария Сатурн той се намираше само на степен та на минерала; защото нашите днешни минерали имат само физическо тяло.
На старото Слънце човешкото същество вече имаше физическо и етерно тяло.
Това, което става след това, ще ни разкрие един факт, който има решаващо значение за разбирането на развитието.
към текста >>
Но как действуваха те на
старото
Слънце?
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят. Нещо аналогично съществува и във вселената. Опре делени Същества не достигат предначертаната космическа степен на развитие. Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали.
Но как действуваха те на старото Слънце?
Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал. Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни. Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
Чрез тяхното действие на
старото
Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал.
Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
Докато днешните човеци на
старото
Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал. Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-
старото
същество, първородният на сътворението.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението.
Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества. Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните.
към текста >>
Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на
старото
Слънце, животинското царство не би се родило.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението. Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества.
Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило.
Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните. После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения. Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство.
към текста >>
Следователно на
старото
Слънце не съществуваше още растително царство.
Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните. После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения.
Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство.
То се появи едва на старата Луна. Що се отнася за минералното царство, така както ние го намираме днес в твърдо състояние, от него на старата Луна нямаше даже и следа. Така природните царства се появиха едно след друго, най-първо човешкото царство, най-издигнатото. Животинското царство е като един отпадък от човешкото царство, като един закъснял в развитието елемент; а това, което е останало още по-назад, се е превърнало в растително царство*. /*Рудолф Щайнер: Духовна наука, главата върху Развитието на човека и вселената/.
към текста >>
125.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Старото
ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят.
Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове.
към текста >>
126.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние видяхме например, че
старото
посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло.
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността.
Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло.
Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве.
към текста >>
Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това
старото
Слънце, а още по-рано старият Сатурн.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите. Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания.
Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн.
Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>
За да напредва развитието, винаги е необходимо
старото
да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от
старото
към новото посвещение.
За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение.
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество. Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин. Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
към текста >>
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на
старото
посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество.
За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение.
Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество.
Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин. Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
към текста >>
Лазар стана един посветен от нов тип, преминавайки през старата форма на летаргията, и чрез това се извършва един преход от
старото
към новото посвещение*.
А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара. Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара.
Лазар стана един посветен от нов тип, преминавайки през старата форма на летаргията, и чрез това се извършва един преход от старото към новото посвещение*.
/* Християнството като мистичен факт, Р. Щайнер./.
към текста >>
127.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Старото
предание приписва на автора на това Евангелие символа на човека и това отговаря напълно на истината.
Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека. Ето защо духът, който живееше в тялото на Исуса от Назарет, му се явяваше под формата, с която го бяха запознали мистериите, и описваше нещата така както ги виждаше. Този е случаят при описанието дадено в Евангелието на Матея.
Старото предание приписва на автора на това Евангелие символа на човека и това отговаря напълно на истината.
Той е бил един посветен в мистериите на Човека. През времето, когато са били написани Евангелията, биографиите в днешния смисъл са били нещо непознато. Това, което е било важно, което се е считало за важно, е било, че един велик посветен е приел Христа в своя дух, важен бил начинът, по който се е стигало до посвещението. Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало. Какво не би направил днес един историк, за да събира документация!
към текста >>
Поради това
старото
предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв.
Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
към текста >>
128.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато
старото
състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят. Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава? Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята.
Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
към текста >>
129.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той би казал: аз събрах последните остатъци от
старото
ясновидство; през първобитните време на хората са имали възможност да виждат духовните светове, след това те постепенно са изгубили тази способност.
Ето какво би предсказал посветеният от времената, които са предшествували идването на Христа.
Той би казал: аз събрах последните остатъци от старото ясновидство; през първобитните време на хората са имали възможност да виждат духовните светове, след това те постепенно са изгубили тази способност.
Всичко, което днес е останало от това, е способността хората да имат духовни видения в определени анормални случаи подобни на сънуването; това, което те виждат тогава, е нещо, което се намира зад повърхността на нещата.
към текста >>
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше
старото
посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
към текста >>
130.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В средата на Атлантската епоха връзката, която свързваше етерното тяло с окръжаващата среда би била внезапно прекъсната, човекът би изгубил много по-бързо
старото
ясновидство.
В средата на Атлантската епоха връзката, която свързваше етерното тяло с окръжаващата среда би била внезапно прекъсната, човекът би изгубил много по-бързо старото ясновидство.
От това ясновидство не би останало нищо през следатлантските епохи, не би имало никакъв спомен от него. Но не е станало така. Известна връзка се е запазила и етерното тяло, откъснато от заобикалящите го течения, продължава да има известни остатъци от древната мъдрост.
към текста >>
Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от
старото
съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете.
Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий. Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход. Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране. Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва.
Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете.
Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене. За това съществуват външни доказателства. Да предположим, че един човек от ХІІ-ия век е дълбоко завладян от христовия Импулс и че той е разбрал, колко много но-ви откровения произтичат от евангелията и могат да проникнат човечеството. Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното мислене и Християнството. През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта.
към текста >>
131.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Както старият Сатурн се превърна в
старото
Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би могло да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши Голготската тайна. Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета.
Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота. Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за ясновидеца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.
към текста >>
132.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Същото беше на
старото
Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние.
За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца.
Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние.
Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества. Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Тогава ученикът се научава не само да счита своето тяло като нещо чуждо, но и да се отъждестви с всичко, което съществува на Земята; той чувствува всяко нещо до същата степен както своето собствено тяло, както са го чувствували през време на
старото
ясновидство.
Неговата душа е напреднала в своето развитие до там, че светът му се явява като угаснал. Мрак заобикаля ученика. И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия свят се явява духовният свят. Тогава към видението се прибавя и нещо друго. От този момент ученикът вижда греха и злото в техния истински образ; при тази степен става "слизането в ада".
Тогава ученикът се научава не само да счита своето тяло като нещо чуждо, но и да се отъждестви с всичко, което съществува на Земята; той чувствува всяко нещо до същата степен както своето собствено тяло, както са го чувствували през време на старото ясновидство.
Той вижда също страданията на другите хора като един единствен организъм, от който той самият е част. Тогава той е съединен със Земята, "положен в земята"; това е "полагането в гроба". Но съединявайки се със Земята човек възкръсва, защото той е изживял с цялото си същество, какво значат думите: "Земята е на път да стане едно Слънце".
към текста >>
133.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на
Старото
Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло.
Ако искаме да разберем това, трябва отново да си припомним някои неща, които са ви познати. Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения. Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн. Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн.
Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло.
Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя. Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето. Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце.
към текста >>
Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на
Старото
Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя.
Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения. Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн. Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн. Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло.
Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя.
Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя. Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето. Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце. След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие.
към текста >>
Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в
Старото
Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя.
Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн. Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн. Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло. Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер.
Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя.
Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето. Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце. След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие. И през време на най-ранното Земно развитие веществата и Съществата, кои то днес са на Слънцето и Луната, бяха съединени със самата Земя; едва по-късно се отдели това, което днес живее на Слънцето, то се отдели от Земята. Първо остана Земята съединена с Луната.
към текста >>
Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно
Старото
Слънце.
Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло. Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя. Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето.
Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце.
След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие. И през време на най-ранното Земно развитие веществата и Съществата, кои то днес са на Слънцето и Луната, бяха съединени със самата Земя; едва по-късно се отдели това, което днес живее на Слънцето, то се отдели от Земята. Първо остана Земята съединена с Луната. По-късно от Земята се отдели и Луната и Земята остана между Слънцето и Луната. Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята.
към текста >>
134.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на
старото
Слънце, на старата Луна.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие.
Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна.
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги.
към текста >>
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на
старото
Слънце и през време на старата Луна.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна. Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност.
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна.
Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове. Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства.
към текста >>
Когато изследваме
старото
Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, представя ни се нещо, което в същност не може да се сравни с всичко онова, което тук върху нашата Земя сме в състояние да назовем с имена.
Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове. Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства. А тези три мощни мирови царства се различават твърде съществено едно от друго, когато ги изследваме със свръхсетивното съзнание.
Когато изследваме старото Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, представя ни се нещо, което в същност не може да се сравни с всичко онова, което тук върху нашата Земя сме в състояние да назовем с имена.
Тук можем да говорим само с сравнения.
към текста >>
Вие си спомняте това, което казах, че
старото
Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е.
твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
към текста >>
Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него:
старото
сатурново състояние,
старото
слънчево състояние,
старото
лунно състояние.
Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн.
Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на стария Сатурн, на
старото
Слънце и на старата Луна; то само се е изменило.
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна; то само се е изменило.
Това, което е било заложено на стария Сатурн първо като зародиш, като зачатък и се е развило по-нататък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съдържа в нашето Земно развитие; и всичко, което се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие. Но от тези изменени състояния ние винаги можем да покажем, какво стои от неговата основа на предишните състояния на развитие. Някак си старият Сатурн, старото Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
към текста >>
Някак си старият Сатурн,
старото
Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна; то само се е изменило. Това, което е било заложено на стария Сатурн първо като зародиш, като зачатък и се е развило по-нататък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съдържа в нашето Земно развитие; и всичко, което се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие. Но от тези изменени състояния ние винаги можем да покажем, какво стои от неговата основа на предишните състояния на развитие.
Някак си старият Сатурн, старото Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
към текста >>
Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на
старото
Слънце и на старата Луна.
А сега нека се занимаем малко по-точно с това, как тези неща са вместени тайнствено в нашето Земно развитие. Ако си припомните това, което бе казано в предидущите сказки, можете да си кажете, че някога Земя та заедно със Слънцето и Луната са били едно тяло.
Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна.
Всичко това и обитавало заедно в началото на Земната епоха така щото можем да охарактеризираме това начало на Земната епоха както следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три предхождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на духовните същества, които са съществували по-рано. Всичко това живееше на нашата Земя. Но когато се представите, че тези Същества имат различни степени на развитие, трябва да си кажете: Някой, който наблюдава тази Земя, трябва да може да различава между тези три различни духовни същества и вещества; за началото на земното развитие той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предшествувано от сатурновото развитие тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие. Така щото нашето Земно развитие е било предхождано от три състояния, които в началото на Земното развитие отново се намират в това земно тяло.
към текста >>
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от
старото
Слънце и от старата Луна.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят.
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя.
към текста >>
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на
старото
Слънце, тези на
старото
царство на Луната в различните процеси?
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята.
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето.
към текста >>
Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на
старото
Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека.
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин.
Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека.
Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната.
към текста >>
Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно
старото
Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към
старото
Слънце, които принадлежат към това старо Слънце.
В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека.
Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце.
Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята.
към текста >>
Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на
старото
Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята.
Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце.
Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята.
Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце.
към текста >>
Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху
старото
Слънце.
Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята.
Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце.
Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
135.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но развитието върви напред не като
старото
се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
към текста >>
136.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили
старото
ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове.
Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството.
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове.
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
към текста >>
137.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от
старото
, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние.
Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели? Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание. Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено. По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното чувство.
Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от старото, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние.
Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с органите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
към текста >>
Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез
старото
ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите.
И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие.
Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите.
Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане. За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин. Например, един образ за това схващане на нещата имаме в легендата за Оедип. Чрез един оракул, т.е.
към текста >>
Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на
старото
ясновиждане.
Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите.
Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане.
За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин. Например, един образ за това схващане на нещата имаме в легендата за Оедип. Чрез един оракул, т.е. от един център, където са откривали чрез ясновидство тайнствени отношения, недостъпни за човешкия обикновен поглед, е било казано на бащата, че когато добие син, този син ще донесе нещастие, че той ще убие баща си и ще се ожени за майка си.
към текста >>
човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него;
старото
ясновидство не му служи вече за нищо.
Синът бива отнесен и захвърлен в една друга област. Синът узнава оракула, т.е. в неговата душа прониква нещо, което може да се узнае само чрез ясновиждане. Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо. Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е.
човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо.
Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто.
към текста >>
138.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това бяха онези Същества, които през време на
старото
Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства.
Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие. Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето. Това бяха пропуснали те.
към текста >>
139.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на
старото
Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
към текста >>
Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху
старото
Слънце, от
старото
Слънце на старата Луна и т.н.
И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване.
Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка.
към текста >>
Докато това, което става на стария Сатурн, на
старото
Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху
старото
Слънце, върху старата Луна.
Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото.
към текста >>
140.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Наследствените рудиментарни останки от
старото
ясновидство бяха на изчезване.
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия. За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат. Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност.
Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване.
Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
Също и
старото
смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи.
Да си ясновидец означава, че можеш да си служиш с органите на своето етерно тяло. Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда". Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство.
Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи.
Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло. То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи. Всичко това мина през душата на Буда. Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло.
към текста >>
Обаче с изчезването на
старото
ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания.
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман. Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва. Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго.
Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания.
Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си! Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа! Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа.
към текста >>
Старото
познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло.
Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите.
Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло.
Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят. Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда.
към текста >>
141.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние знаем, че Земята е едно прераждане на други планетарни състояния, а именно на Старата Луна,
Старото
Слънце и Стария Сатурн.
След като вникнем в данните на хрониката Акаша, ние вече сме наясно за цялата предистория на Земята и знаем, например, че Лемурийската епоха беше предхождана от една друга епоха.
Ние знаем, че Земята е едно прераждане на други планетарни състояния, а именно на Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн.
Знаем още, че в хода на своето постепенно развитие, Земята беше призвана, да прибави към трите тела, които човекът изгради за себе си по времето на предишните планетарни въплъщения т.е. на Стария Сатурн физическото тяло, на Старото Слънце етерното тяло и на Старата Луна астралното тяло и четвъртата съставна част на човешкото същество: Аза. Всичко, което е предхождало епохата на Лемурия, можем да разглеждаме като един вид подготовка за тази Земна мисия. Тогава, през Лемурия, човекът формира себе си по такъв начин, че занапред да изгради и своята четвърта съставна част: Аза. По същото време в трите човешки тела се образуваха и първите наченки, първите заложби на Аза.
към текста >>
на Стария Сатурн физическото тяло, на
Старото
Слънце етерното тяло и на Старата Луна астралното тяло и четвъртата съставна част на човешкото същество: Аза.
След като вникнем в данните на хрониката Акаша, ние вече сме наясно за цялата предистория на Земята и знаем, например, че Лемурийската епоха беше предхождана от една друга епоха. Ние знаем, че Земята е едно прераждане на други планетарни състояния, а именно на Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн. Знаем още, че в хода на своето постепенно развитие, Земята беше призвана, да прибави към трите тела, които човекът изгради за себе си по времето на предишните планетарни въплъщения т.е.
на Стария Сатурн физическото тяло, на Старото Слънце етерното тяло и на Старата Луна астралното тяло и четвъртата съставна част на човешкото същество: Аза.
Всичко, което е предхождало епохата на Лемурия, можем да разглеждаме като един вид подготовка за тази Земна мисия. Тогава, през Лемурия, човекът формира себе си по такъв начин, че занапред да изгради и своята четвърта съставна част: Аза. По същото време в трите човешки тела се образуваха и първите наченки, първите заложби на Аза. С други думи: благодарение на промените, които настъпиха на Земята, върху човека се упражниха такива въздействия, че той можа да стане носител на Аза. Земята беше населена и преди Лемурийската епоха.
към текста >>
Преди всичко, те не можеха да носят в себе си никакъв Аз, понеже разполагаха само с качествата, развити на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, респективно физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; и ние знаем какви процеси трябваше да настъпят в целия Космос, за да бъде постигната необходимата зрялост от страна на човека.
Тогава, през Лемурия, човекът формира себе си по такъв начин, че занапред да изгради и своята четвърта съставна част: Аза. По същото време в трите човешки тела се образуваха и първите наченки, първите заложби на Аза. С други думи: благодарение на промените, които настъпиха на Земята, върху човека се упражниха такива въздействия, че той можа да стане носител на Аза. Земята беше населена и преди Лемурийската епоха. Тогавашните човеци обаче имаха съвсем друг облик.
Преди всичко, те не можеха да носят в себе си никакъв Аз, понеже разполагаха само с качествата, развити на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, респективно физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; и ние знаем какви процеси трябваше да настъпят в целия Космос, за да бъде постигната необходимата зрялост от страна на човека.
към текста >>
142.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И той го прави с неимоверна сила, обхващайки всичко, което се намира във външния закон, в
старото
откровение.
Важни подробности се крият и в други факти. Най-напред в лицето на Йоан Кръстител трябваше да се появи предтечата на Исус от Назарет. Ние можем да вникнем в индивидуалността на Кръстителя едва в хода на времето. Нека първо да го разгледаме така, както е представен в Евангелията: Как той има предварително да възвести това, което после ще дойде в Исус.
И той го прави с неимоверна сила, обхващайки всичко, което се намира във външния закон, в старото откровение.
Кръстителят предупреждава: Хората трябва да спазват предписанията на закона, както и зрелите, остарели културни традиции, макар че те не държат вече на тях. За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството.
към текста >>
143.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това събитие се състои в следното: през Лемурийската епоха определена категория духов ни Същества, изостанали на степента на
старото
Лунно развитие, се промъкнаха в човешкото астрално тяло.
Ние ще си отговорим на този въпрос, само ако подробно проучим онова събитие, което Старият Завет описва като ,,грехопадение".
Това събитие се състои в следното: през Лемурийската епоха определена категория духов ни Същества, изостанали на степента на старото Лунно развитие, се промъкнаха в човешкото астрално тяло.
Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено.
към текста >>
144.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В лицето на отделни представители на
старото
човечество трябваше да бъде показано как Азът, напълно инкарниран в един човек, в Христос Исус, ще разгръща един ден своята сила във всички хора.
И човечеството започна да развива своето Азово съзнание, именно за да разбере Христос, започвайки от възвръщането на това, което някога беше изгубило в хода на времето.
В лицето на отделни представители на старото човечество трябваше да бъде показано как Азът, напълно инкарниран в един човек, в Христос Исус, ще разгръща един ден своята сила във всички хора.
Точно това подсказва евангелистът Лука: Днес Христос донася в света един Аз, който прониква човешкото физическо, етерно и астрално тяло по такъв начин, че упражнява оздравителните си въздействия върху целия телесен организъм. Този факт трябваше да бъде показан, за да е ясно: Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество.
към текста >>
При онези индивиди, които все още бяха съхранили
старото
съотношение между етерното и физическото тяло, т.е.
През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик.
При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е.
относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.
към текста >>
145.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тогава настъпи един такъв скок, че за относително кратко време настъпиха големи промени в
старото
ясновидство и в господството на духовните сили над материята, така че от тях останаха само незначителни следи.
Такъв забележителен скок настъпи и по времето, когато Христос Исус се яви на Земята.
Тогава настъпи един такъв скок, че за относително кратко време настъпиха големи промени в старото ясновидство и в господството на духовните сили над материята, така че от тях останаха само незначителни следи.
Ето защо, преди този прелом, трябваше още веднъж да се концентрира в една точка всичко, което съществуваше като един вид наследство от древността. Едва тогава човечеството можеше да приеме и развие в себе си един нов импулс.
към текста >>
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят
старото
и не допускат нищо ново.
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново.
Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59). Колко многозначителни са думите на Христос Исус, че изобщо не зависи от предпочитанията на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не; това е просто необходимост в еволюцията на човечеството. С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания. Ето защо Христос Исус определя стремежите на книжници и фарисеи като „неистина", като нещо, което вече не е в съответствие с външния свят.
към текста >>
С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само
старото
, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания.
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59). Колко многозначителни са думите на Христос Исус, че изобщо не зависи от предпочитанията на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не; това е просто необходимост в еволюцията на човечеството.
С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания.
Ето защо Христос Исус определя стремежите на книжници и фарисеи като „неистина", като нещо, което вече не е в съответствие с външния свят. Ето какво означава всъщност този израз.
към текста >>
146.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а
старото
учение на пророците.
А как самият Христос виждаше тази индивидуалност на Йоан?
Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците.
Да, „законът и пророците" стигат до Йоан. И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа. Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип?
към текста >>
И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда
старото
учение и в какво се състои старата душевна нагласа.
А как самият Христос виждаше тази индивидуалност на Йоан? Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците. Да, „законът и пророците" стигат до Йоан.
И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа.
Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип?
към текста >>
старото
посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина.
Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е.
старото посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина.
Но сега Христос допълва: „Тук има повече от Соломон... тук има повече от Йона" (Лука 11,31-32), подсказвайки, че в света е навлязло нещо напълно ново; че сега вече духовният свят не се открива просто външно на човешките етерни тела чрез едни или други откровения, както при Соломон, и че сега вече той не се открива на етерните тела чрез вътрешни откровения, когато подготвеното астрално тяло би могло да ги внесе в етерното тяло, както при тези, които носят в себе си знамението на Йона. Христос иска да каже: "Тук има нещо ново, а именно: След като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и силите на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип."
към текста >>
Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили.
Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на
старото
учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос.
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата.
Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота. Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение. Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше
старото
посвещение.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос. Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата. Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота.
Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение.
Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
147.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
148.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При Йосиф се появява връщане към
старото
.
И как продължава това призвание? Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия.
При Йосиф се появява връщане към старото.
Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура. Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане.
към текста >>
149.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на
старото
ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение.
Представете си това, което е станало, душата е преминала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки. Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли.
Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение.
Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание.
към текста >>
150.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности
старото
отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят.
По тази причина Христос трябваше да слезе и да се яви в човешко тяло, защото душевното разположение на човека бе нагласено за разбиране на физическия свят. Бог трябваше да дойде при човешките същества на физическия план, защото чрез култивиране на Аза и чрез затваряне на портата, водеща към духовния свят, хората вече не бяха в състояние да се приближават до Боговете по стария начин.
Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят.
Така Христос стана посредник на духовните светове за онези човешки същества, които бяха достигнали такава степен на развитие че да могат в Аза, който живее на физическото поле да придобият връзка с духовния свят. "Променете разположението на душите си; не вярвайте вече, че човешкото същество може нормално да се изкачи до духовния свят чрез екстаз; а вярвайте, че чрез развитие на способности, вродени в Аза и с помощта на Христос, вие може да откриете пътя, водещ в духовните светове. Само по този начин вече човечеството ще бъде способно да намери духа."
към текста >>
151.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
това е една приблизителна дата, от която еволюцията постепенно се придвижва от един характер към друг съществуваше онова, което може да се определи като последен остатък от
старото
ясновидство.
Тази Кали Юга започва в годината 3101 пр. основаване на Християнството. Всичко, което ние понастоящем определяме като великите постижения на човечеството, онова, което наричаме характерните черти на съвременната човешка култура, е свързано с тази Тъмна Епоха. Преди тази Тъмна Епоха или Кали Юга цялото човешко мислене, всички човешки душевни енергии все още са били по-другояче подредени в известен смисъл. В периода преди годината 3101 пр.Хр.
това е една приблизителна дата, от която еволюцията постепенно се придвижва от един характер към друг съществуваше онова, което може да се определи като последен остатък от старото ясновидство.
В течение на човешката еволюция следващите периоди следват един след друг: Крита Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Последната е, от която се интересуваме специално днес. Чрез по-раншните периоди ние се връщаме назад до Древна Атлантида. В древни времена все още съществуваха остатъци от старото ясновидство, така че преди Тъмната Епоха човек все още имаше непосредствено съзнание за съществуването на един духовен свят, защото можеше да вижда в този духовен свят.
към текста >>
В древни времена все още съществуваха остатъци от
старото
ясновидство, така че преди Тъмната Епоха човек все още имаше непосредствено съзнание за съществуването на един духовен свят, защото можеше да вижда в този духовен свят.
В периода преди годината 3101 пр.Хр. това е една приблизителна дата, от която еволюцията постепенно се придвижва от един характер към друг съществуваше онова, което може да се определи като последен остатък от старото ясновидство. В течение на човешката еволюция следващите периоди следват един след друг: Крита Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Последната е, от която се интересуваме специално днес. Чрез по-раншните периоди ние се връщаме назад до Древна Атлантида.
В древни времена все още съществуваха остатъци от старото ясновидство, така че преди Тъмната Епоха човек все още имаше непосредствено съзнание за съществуването на един духовен свят, защото можеше да вижда в този духовен свят.
към текста >>
Тогава изчезна
старото
ясновидство, тогава съзнание за Бога бе дадено на човека, което да е тясно свързано с човешките способности.
Според насоката на човешката еволюция обаче едно възобновяване на века на Авраам ще стане, начевайки през наши времена, с което ние бавно ще преминем в третото хилядолетие. Така както векът на Авраам и векът на Соломон следваха един след друг в предхристиянските времена, така те следват един друг през Християнската ера в обратен ред: век на Соломон, век на Мойсей и век на Авраам. Движиме се към този век на Авраам и той трябва и ще ни донесе велики неща. Нека да си припомним значението на века на Авраам.
Тогава изчезна старото ясновидство, тогава съзнание за Бога бе дадено на човека, което да е тясно свързано с човешките способности.
Всичко, което човечеството би могло да придобие от това съзнание за Бога, което е свързано с човешкия мозък постепенно е било изчерпано и само съвсем малко все още остава за човешките същества да придобиват посредством тези човешки качества наистина твърде малко. В противоположност ние вървим в точно противоположното направление към новия век на Авраам. Ние поемаме пътя, който ще отведе човечеството далеч от само физическото сетивно размишление, далеч от съчетаване на физически сетивни знаци и белези. Ние вървим по пътя, който ще отведе човешките същества обратно в онези области, в които те нявга са се намирали преди века на Авраам. Ние вървим по пътя, който позволява на човешките същества да навлязат в условията на естественото ясновидство, на естествените ясновидски сили.
към текста >>
може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от
старото
ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Кали Юга трая 5000 години, до годината 1839 сл.Хр. Годината 1899 г. беше наистина една важна година за еволюцията на човечеството. Това е също така една приблизителна година, защото тези неща стават постепенно. Така както годината 3101 пр.Хр.
може да бъде определена като година, когато човечеството бе изведено от старото ясновидство към сетивното възприятие и интелектуалната преценка, така годината 1899 беше годината, когато човечеството получи нов внезапен подтик напред, така че то да може да се изкачи до първите наченки на едно бъдещо човешко ясновидство.
Отредено е за човечеството даже в този XX век преди следното хилядолетие всъщност за някои човешки същества още през първата половина на XX столетие да развият първите елементи на новото ясновидство, ясновидството което положително ще се появи в човечеството, когато човешките същества докажат себе си достойни да го разберат.
към текста >>
152.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Книгата дава, например, изложение на ранните въплъщения на Земята, и ако се чете с вътрешно съучастие, може да се разпознае разлика в стила на описанията на условията на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Книгата дава, например, изложение на ранните въплъщения на Земята, и ако се чете с вътрешно съучастие, може да се разпознае разлика в стила на описанията на условията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим чувство, съответстващо на настроението за пролет, а в описанието на Старото Слънце има нещо аналогично на чувството на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене. Описанието на еволюцията на Старата Луна може да предизвика настроение на есен, а целият стил на описанието на еволюцията на самата Земя ще породи настроение, подобно на онова, преобладаващо когато наближава времето на зимното слънцестоене. На точното място в описанието на Земната еволюция е дадено указание за централното изживяване, свързано с настроението на Коледа.
към текста >>
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим чувство, съответстващо на настроението за пролет, а в описанието на
Старото
Слънце има нещо аналогично на чувството на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене.
Книгата дава, например, изложение на ранните въплъщения на Земята, и ако се чете с вътрешно съучастие, може да се разпознае разлика в стила на описанията на условията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим чувство, съответстващо на настроението за пролет, а в описанието на Старото Слънце има нещо аналогично на чувството на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене.
Описанието на еволюцията на Старата Луна може да предизвика настроение на есен, а целият стил на описанието на еволюцията на самата Земя ще породи настроение, подобно на онова, преобладаващо когато наближава времето на зимното слънцестоене. На точното място в описанието на Земната еволюция е дадено указание за централното изживяване, свързано с настроението на Коледа.
към текста >>
153.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние сме задължени, така да се каже, да изчакаме от предходната смърт до новото раждане, докато се разтвори
старото
етерно тяло; само тогава може да започне формирането на ново.
Очевидно, има да се каже много повече за етерното тяло от простото твърдение, че то е един член на човешкото същество. Същностната природа на етерното тяло може да бъде позната само чрез спускане в собственото вътрешно себе; тогава ние опознаваме двете същества, обединени във всеки човек, и също разпознаваме как работи Кармата. Тогава сме способни да си обясним как се случва така, че навлизаме в съществуване чрез раждането по строго определен начин.
Ние сме задължени, така да се каже, да изчакаме от предходната смърт до новото раждане, докато се разтвори старото етерно тяло; само тогава може да започне формирането на ново.
Това изяснява, че всъщност човек не може да се отърве изцяло от продуктите на разтвореното си етерно тяло. И спускайки се в своето вътрешно същество той може също да намери другата част, която действително се е разтворила, защото той е възпирал екстракт от нея. Ако случаят не беше такъв, за него щеше да бъде невъзможно отново да намери някаква следа от него.
към текста >>
154.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме
Старото
Слънце и Старата Луна.
Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества. Всяко описание на онова, което те правят, ще трябва да се занимава с планетарните тела и техните движения. Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
На Стария Сатурн всичко бе огън или топлина; по време на еволюцията на
Старото
Слънце бе добавен въздухът; по време на еволюцията на Старата Луна водата.
Тук ние говорим за действията на тези духовни същества. Едно описание на Света на Духа трябва да включва Елементарния Свят, защото той е последното проявление преди физическия свят; огънят, въздухът, водата, земята трябва също да бъдат взети в предвид.
На Стария Сатурн всичко бе огън или топлина; по време на еволюцията на Старото Слънце бе добавен въздухът; по време на еволюцията на Старата Луна водата.
В описването на Света на Духа трябва да започнем със Съществата. Ние ги наричаме Йерархии и срещаме техните дела, които се изразяват от планетите в техните курсове. И за да имаме картина как всичко това се проявява в Елементарния Свят, ние трябва да го опишем използвайки термините, извлечени от този свят. Само по този начин е възможно да си създадем представа за Света на Духа, лежащ зад Елементарния Свят и зад нашия физически свят на сетивата.
към текста >>
155.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на
Старото
Слънце.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия.
Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце.
В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя.
към текста >>
В това състояние на
Старото
Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце.
В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз.
Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя. Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>
Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на
Старото
Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма.
Но то е било съвсем различно. Физическото тяло на човека по онова време очевидно не би могло да има сегашните си земни или твърди съставки, нито дори течните си съставки, защото водата не би могла да съществува на тяло от такова естество. Но въздушното или газообразно състояние е било възможно, и разбира се онова, което наричаме "топлинен етер". Така ние сме отведени към предишно планетарно въплъщение на Земята, в което откриваме човека представен в своето физическо и етерно тяло, но при условия напълно различни от днешните. Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено състояние.
Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма.
В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина. Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
към текста >>
Но самото това състояние, което нарекохме състояние на
Старото
Слънце, предполага едно друго състояние.
Но самото това състояние, което нарекохме състояние на Старото Слънце, предполага едно друго състояние.
В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло. Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята.
към текста >>
В състоянието на
Старото
Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло.
Но самото това състояние, което нарекохме състояние на Старото Слънце, предполага едно друго състояние.
В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло.
Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята. На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина.
към текста >>
На
Старото
Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина.
В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло. Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята.
На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина.
Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн). Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние. И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята.
към текста >>
От Земята ние се връщаме назад към Старата Луна, от Старата Луна към
Старото
Слънце, от
Старото
Слънце към Стария Сатурн.
Какво тогава има нужда да осъзнаем във връзка с топлината на Стария Сатурн? Как можем да я разберем? Само осъзнавайки, че топлината на Сатурн е родена от духа.
От Земята ние се връщаме назад към Старата Луна, от Старата Луна към Старото Слънце, от Старото Слънце към Стария Сатурн.
Но ние осъзнаваме, че Старият Сатурн е произлязъл направо от духа. Следователно можем да разберем произхода на нашата Земя връщайки се назад към духа не към космическа мъглявина, а към духа и описвайки как началото на Земната еволюция произтича от съвместната работа на духовни същества.
към текста >>
Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на
Старото
Слънце.
Досега са давани указания как е възможно да се разбере онова, представяно от Духовната Наука. Трябва да бъдат събрани сведения от много широки области. Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това.
Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце.
На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата. Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята. Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките. Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>
Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това. Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце. На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата. Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята. Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките.
Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>
156.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на
Старото
Слънце.
Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая.
Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце.
Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили. Същност и проблеми на пропедевтичните средства.
към текста >>
157.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Предишните планетарни въплъщения на сегашната Земя са известни като Старият Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна; на тях не може и дума да става за минерално царство в съвременния смисъл на тази дума.
Нека да се пренесем в онези далечни епохи от развитието на Земята описани в моята „Тайна Наука"*2 когато нашата Земя все още не притежаваше минералното царство.
Предишните планетарни въплъщения на сегашната Земя са известни като Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; на тях не може и дума да става за минерално царство в съвременния смисъл на тази дума.
В своите сегашни форми, минералите възникнаха едва през четвъртата планетарна степен, а именно Земята. Но поради факта, че минералното царство бавно и постепенно се обособи в хода на Земното развитие, то се превърна в едно особено царство.
към текста >>
158.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на
Старото
Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн.
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн.
Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя. Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен". Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз. Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм. За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин.
към текста >>
Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и днешната Земя.
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн.
Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя.
Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен". Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз. Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм. За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин.
към текста >>
Никога не би било възможно съществуването на едно животинско царство редом с човешкото царство, ако през епохата на Старият Сатурн не бяха изостанали определени свръхсетивни Същества, за да образуват на
Старото
Слънце едно второ царство а междувременно на
Старото
Слънце човеците напреднаха до една още по-висока степен което включи в себе си първите предшественици на днешното животинско царство.
Да, така застават пред нас различните еволюционни степени на Съществата.
Никога не би било възможно съществуването на едно животинско царство редом с човешкото царство, ако през епохата на Старият Сатурн не бяха изостанали определени свръхсетивни Същества, за да образуват на Старото Слънце едно второ царство а междувременно на Старото Слънце човеците напреднаха до една още по-висока степен което включи в себе си първите предшественици на днешното животинско царство.
За целите на бъдещата еволюция, това изоставане беше абсолютно необходимо.
към текста >>
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове.
Луциферическите Същества бяха нашите предводители, които по време на критичния период от Земното развитие ни откъснаха от. Земята. Сякаш те се обърнаха към нас с думите: „Сега там долу започва едно опасно време; ето защо вие трябва да напуснете Земята! Да луциферическите Същества бяха тези, под чиито предводителство ние напуснахме Земята; същите луциферически Същества, които вложиха в тогавашното ни астрално тяло могъщия луциферически принцип: възможността да избираме и да вършим злото, с което обаче е пряко свързана и възможността за свободата. Ако тогава те не ни бяха откъснали от Земята, ние завинаги щяхме да останем приковани към създадените от нас форми, и в най-добрия случай щяхме да се носим над тях, без да можем да ги одухотворим с нашето истинско присъствие. Така луциферическите Същества ни увлякоха със себе си и свързаха тяхната собствена същност с нашата същност.
към текста >>
159.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на
Старото
Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята.
Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз. Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>
На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на
Старото
Слънце.
Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис. Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер.
На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце.
Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено.
към текста >>
По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на
Старото
Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз.
По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>
Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на
Старото
Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна.
Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна.
Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>
160.
БЕЛЕЖКИ
GA_120 Откровенията на Кармата
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
161.
КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА
GA_120 Откровенията на Кармата
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова Карма.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>
162.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Мисията на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята.
Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят.
Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
към текста >>
163.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
през времето, на Лунното съществувание в човека беше внесено астралното тяло, а през едно още по-ранно планетарно въплъщение,
Старото
Слънце, беше внесено етерното тяло, а на Стария Сатурн човекът получи първите наченки на физическото тяло.
Онези и вероятно те са по-голямата част от Вас , които вече са се занимавали с това, което наричаме из следване на Хрониката Акаша*3, с развитието на човека от прадревното минало и с перспективите на далечното бъдеще, добре знаят, че хората, както можах да опиша пред Вас, макар и в сбит вид, са претърпели едно продължително развитие, и насочвайки поглед към миналото, ние установяваме, че те наистина са имали нужда от продължителни периоди, за да изградят първите наченки на своето физическо тяло, после първите наченки на своето етерно тяло и накрая тези на астралното тяло, а и да продължат по-нататъшното развитие на тези три свои съставни части. Вие може би знаете, че човекът е изградил предишните си еволюционни степени, например своето астрално тяло, не на сегашната Земя, а на едно от нейните предишни планетарни състояния, което ние наричаме Старата Луна*4. Както днешният живот идва в резултат на предишни състояния, така и нашият поглед може да проследи миналите въплъщения на самата Земя. Това, което наричаме Сетивна душа и Разсъдъчна душа е изградено в рамките на днешната Земна планета. На Старата Луна, т.е.
през времето, на Лунното съществувание в човека беше внесено астралното тяло, а през едно още по-ранно планетарно въплъщение, Старото Слънце, беше внесено етерното тяло, а на Стария Сатурн човекът получи първите наченки на физическото тяло.
Така че на всяка от трите предишни планетарни инкарнации, съответствува определена съставна част от човешкото същество.
към текста >>
Но и нещо друго трябва да изтъкнем, когато говорим за Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Но и нещо друго трябва да изтъкнем, когато говорим за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Точно както ние, като човеци, минаваме на Земята през онова състояние, което наричаме себесъзнателно състояние на човечеството, така и през предишните планетарни въплъщения на Земята, през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна други Същества са минали през степента, през която днес ние минаваме на Земята. При това е напълно безразлично, дали ще назовем тези Същества с източната терминология или с тази, която е разпространена на Запад. Онези Същества, които стоят непосредствено над нас и които през Лунното състояние на нашата Земя се намираха на същата степен, която е присъща на днешния човек, ние наричаме в съгласие с терминологията на християнския езотеризъм Ангелои или Ангели*5. Те стоят една степен над човека, защото вече са преминали през своята „човешка степен“. През епохата на Старата Луна те са били това, което ние представляваме днес.
към текста >>
Точно както ние, като човеци, минаваме на Земята през онова състояние, което наричаме себесъзнателно състояние на човечеството, така и през предишните планетарни въплъщения на Земята, през епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна други Същества са минали през степента, през която днес ние минаваме на Земята.
Но и нещо друго трябва да изтъкнем, когато говорим за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Точно както ние, като човеци, минаваме на Земята през онова състояние, което наричаме себесъзнателно състояние на човечеството, така и през предишните планетарни въплъщения на Земята, през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна други Същества са минали през степента, през която днес ние минаваме на Земята.
При това е напълно безразлично, дали ще назовем тези Същества с източната терминология или с тази, която е разпространена на Запад. Онези Същества, които стоят непосредствено над нас и които през Лунното състояние на нашата Земя се намираха на същата степен, която е присъща на днешния човек, ние наричаме в съгласие с терминологията на християнския езотеризъм Ангелои или Ангели*5. Те стоят една степен над човека, защото вече са преминали през своята „човешка степен“. През епохата на Старата Луна те са били това, което ние представляваме днес. Обаче те далеч не са „ходели“ по Луната, така както днес ние ходим по Земята.
към текста >>
Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на
Старото
Слънце.
Те стоят една степен над човека, защото вече са преминали през своята „човешка степен“. През епохата на Старата Луна те са били това, което ние представляваме днес. Обаче те далеч не са „ходели“ по Луната, така както днес ние ходим по Земята. Макар и да са осъществявали своята човешка степен, те не са живеели в тяло от плът, както днешния човек. Само тяхната еволюционна степен отговаряше на тази, която е характерна за днешния човек.
Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце.
Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн. И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества. Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>
Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на
Старото
Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн. И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества.
Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>
Нека да погледнем още по-назад в миналото, към Съществата, които бяха човеци през епохата на
Старото
Слънце.
След като знаем, че занапред ще продължим да развиваме нашите по-низши съставни части, а именно нашето астрално, етерно и физическо тяло, редно е да попитаме: Не е ли напълно естествено,Съществата, които вече са осъществили своята човешка степен, сега да извършват преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас? Както през следващото въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, ние ще сме готови с превръщането на нашето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, така и онези Същества, които бяха човеци през Лунната епоха, Ангелите, ще са готови с превръщането на своето, астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, още през настоящата Земна епоха. Те осъществяват този процес в хода на настоящата Земна епоха, както и ние ще го осъществим в хода на Бъдещия Юпитер.
Нека да погледнем още по-назад в миналото, към Съществата, които бяха човеци през епохата на Старото Слънце.
За тях бихме могли да кажем, че още през Лунното състояние те са постигнали това, което ние ще постигнем едва през следващото планетарно състояние на нашата Земя. Сега те вършат онази работа, която ще върши човекът, когато чрез своя Аз ще преобразява етерното си, или жизнено тяло в Дух-Живот, или Буди, Следователно, тези Архангели, намиращи се две степени пред нас, са постигнали онова равнище, което един ден и ние ще постигнем, когато чрез нашия Аз сме превърнали етерното тяло в Дух-Живот, или Буди. Обгръщайки с поглед тези Същества, ние казваме: Да, в тяхно лице ние виждаме такива Същества, намиращи се две степени над нас, такива Същества, с чиято помощ ние предварително узнаваме какво точно ще изживяваме в бъдеще самите ние; ние гледаме към тях като на Същества, които днес работят върху етерното си, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди. По същия начин можем да се обърнем към онези още по-висши Същества, които наричаме Духове на Личността. Те стоят на една още по-висока степен отколкото Архангелите, до която човекът ще се издигне едва в по-далечно бъдеще, когато той ще е в състояние да преобразява физическото тяло в Атма, или Човек-Дух.
към текста >>
164.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Ако си припомните казаното вчера което впрочем е подборно обяснено в „Хрониката Акаша“ и в „Тайната наука“ -, Вие ще си кажете: Да, измежду тези Същества именно Архангелите са осъществили своята „човешка степен“ през епохата на
Старото
Слънце.
По-нататък ние бихме стигнали и до други свръхсетивни Същества, върху които обаче днес няма защо да се спираме.
Ако си припомните казаното вчера което впрочем е подборно обяснено в „Хрониката Акаша“ и в „Тайната наука“ -, Вие ще си кажете: Да, измежду тези Същества именно Архангелите са осъществили своята „човешка степен“ през епохата на Старото Слънце.
А тогава онези Същества, които наричаме Духове на Формата, или Власти, и които сега стоят две степени над Архангелите; тогава именно те бяха Архангели, тоест такива Същества, каквито са охарактеризираните днес Духове на Народите. Тогава тяхната еволюционна степен беше именно тази.
към текста >>
Те са изостанали по такъв на чин, че осъществяват своята архангелска степен не на
Старото
Слънце, а сега, в хода на Земната епоха, така че сега тези Същества стоят на степента на Архангелите, Духовете на Народите, обаче притежават съвсем други качества.
Обаче в мировата еволюция съществува една голяма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от еволюцията определени Същества изостават и в следващата степен от еволюцията те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер. И така, в хода на нашата общочовешка еволюция, определени Същества винаги изостават. Всред тези изостанали Същества има и такива Духове на Формата, такива Власти, които са изостанали по един твърде своеобразен начин, а именно, че по отношение на определени качества те продължават да са Духове на Формата, или Власти, и чрез определени качества те могат да вършат това, което е по силите само на Духовете на Формата, на Властите, които, както знаем, през Земната епоха са дарили човека с Аза, обаче сега те не могат да вършат това изцяло, понеже не притежават всички необходими за целта качества.
Те са изостанали по такъв на чин, че осъществяват своята архангелска степен не на Старото Слънце, а сега, в хода на Земната епоха, така че сега тези Същества стоят на степента на Архангелите, Духовете на Народите, обаче притежават съвсем други качества.
Докато Духовете на Народите се намесват съвсем интимно в човешкия живот, понеже те стоят две степени над човека и следователно са все още сродни с него, въпросните Власти, или Духове на Формата, стоят четири степени над човечеството. Ето защо те разполагат с невъобразимо могъщи сили; които не биха могли да действуват по толкова фин и интимен начин в човешкото царство. Да, те биха действували много по-драстично, обаче за своите действия те нямат друга област, освен онази, на която стоят нормалните Духове на Народите, Архангелите.
към текста >>
Ето как онези Същества, които сами са отхвърлили своето развитие, и то не през епохата на
Старото
Слънце, а през епохата на Старата Луна, сега се проявяват като Духове на Личността, обаче не с естествените и нормални за тях качества, предизвикващи интуиции и епохални идеи всред хората, а именно като изостанали Духове на Формата.
Ето как онези Същества, които сами са отхвърлили своето развитие, и то не през епохата на Старото Слънце, а през епохата на Старата Луна, сега се проявяват като Духове на Личността, обаче не с естествените и нормални за тях качества, предизвикващи интуиции и епохални идеи всред хората, а именно като изостанали Духове на Формата.
Те активират не външните сетивни впечатления, а спокойното наблюдение, чрез което човекът сам проследява процесите във физическия свят; те раздвижват вътрешната конфигурация на човешкия организъм, вътрешния порядък на мозъка и дават определена насока на мисленето. Ето защо през различните епохи човешкото мислене винаги е било насърчавано „отвътре“, така че всяка епоха поражда определен начин на мислене. Тук се проявяват изостаналите Духове на Формата, притежаващи качествата на Духовете на Личността, те проникват във вътрешната природа на човека и пораждат определен начин на мислене, пораждат една строго определена форма на понятията и т.н.
към текста >>
165.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Духовете на Формата не проявяват никакъв интерес също и към този период, понеже той е повторение на процесите от
Старото
Слънце, а Духовете на Формата предприеха своите действия относно даряването на Аза едва през Земната епоха.
Ако си припомните това, което сме казвали относно възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука, Вие ще се съгласите, че в прехода между физическото раждане и смяната на зъбите, следователно до седмата си година, човекът развива главно своето физическо тяло. Относно развитието на това физическо тяло Духовете на Формата не проявяват никакъв особен интерес, защото общо взето то е едно повторение на всичко онова, което е станало с човека по времето на Стария Сатурн, и което се е повтаряло многократно, включително и след последното раждане на човека. После идва периодът от седмата до четиринадесетата година, т.е. до половата зрялост.
Духовете на Формата не проявяват никакъв интерес също и към този период, понеже той е повторение на процесите от Старото Слънце, а Духовете на Формата предприеха своите действия относно даряването на Аза едва през Земната епоха.
После ние стигаме до третия жизнен период между 15-та и 21-та година. През този период наблюдаваме повторното развитие на астралното тяло, което по същество принадлежи на Старата Луна. Нормално развитите Духове на Формата и сега не проявяват никакъв интерес към човека.
към текста >>
166.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Преди да стане „Земя“, нашата планета трябваше да мине през три последователни въплъщения: Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна.
Когато обхванем с поглед съвместната работа на тези три Йерархии във всичките природни царства на Земята и видим как те са формирали нашата планета от майчиното лоно на Вселената, тогава ние добиваме истинска представа за всичко онова, което е било необходимо за възникването на Земята.
Преди да стане „Земя“, нашата планета трябваше да мине през три последователни въплъщения: Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна.
Ако проследите моите описания в „Хрониката Акаша“ и в „Тайната наука“, Вие ще установите, че тези различни духовни Същества са упражнявали своите действия също и в хода на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, само че по начин, твърде различен от днешния. При всяко ново планетарно въплъщение, взаимодействието между йерархическите Същества придобиваше нов характер, защото всяко едно от тези планетарни въплъщения беше всъщност израз на особените задачи, които йерархическите Същества сами поставяха пред себе си. Нека да сме наясно: Всяко едно от миналите и предстоящите въплъщения на нашата Земя е свързано с точно определена мисия, засягаща еволюцията на целия Космос.
към текста >>
Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на
Старото
Слънце.
А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша. Обаче всяко от миналите планетарни въплъщения на Земята се отразява на формите, възникващи по-късно. Ето защо това, което днес се проявява като воля, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент. Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн. А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата.
Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце.
Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли. Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя. И всеки път онези Същества, които нарекохме Същества на Йерархиите, трябваше да си взаимодействуват по нов начин, само и само да бъдат изпълнени задачите на трите последователни планетарни въплъщения на нашата Земя, само и само да бъде подпомогнат човекът в изграждането на това, което днес представлява неговата цялостна организация.
към текста >>
Мисията на
Старото
Слънце трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би разполагал с етерното тяло и с чувствата, и накрая трябваше да бъде изпълнена мисията на Старата Луна, защото в противен случай човекът не би разполагал с астралното тяло и с това, което наричаме сила на мисленето.
Следователно, мисията на Стария Сатурн трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би могъл да получи наченките на физическото тяло и волята.
Мисията на Старото Слънце трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би разполагал с етерното тяло и с чувствата, и накрая трябваше да бъде изпълнена мисията на Старата Луна, защото в противен случай човекът не би разполагал с астралното тяло и с това, което наричаме сила на мисленето.
И така, трите предходни въплъщения на нашата Земя бяха посветени най-вече на онова, което можем да наречем един от най-важните елементи на човешката същност, а именно на човешкия „Аз“. Ние сме изправени пред факта, че външното, физическото тяло, което е „излято“ от природата на Стария Сатурн, от Духовете на Земята, не представлява нищо друго, освен волята, погледната от вън. При нас волята е импулсирана от вътрешната човешка природа и се проявява под съответните форми на вътрешния душевен живот. Тези думи са подбрани съвсем точно, те не са плод на някаква фантастика, а са в точно съответствие с природата на нещата. И от тях Вие бихте могли да си направите важни изводи.
към текста >>
Трябваше да възникне
Старото
Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта.
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на Волята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като воля. Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката еволюция. И когато разглеждаме нещата по този начин, ние усещаме истинско уважение, истински респект пред космическите сили. Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната воля, живееща във физическото тяло и заради вътрешната воля е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение. От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна воля.
Трябваше да възникне Старото Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта.
А заради това, което после намери израз в нашия мисловен елемент, в нашето астрално тяло, беше необходима мисията на Старата Луна.
към текста >>
167.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от
старото
ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство. Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток. При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие.
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
към текста >>
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със
старото
, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят.
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души.
Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение.
към текста >>
168.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на
старото
, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят.
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят.
И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя.
към текста >>
Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на
старото
ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт. По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно.
Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство.
към текста >>
Понеже северно-германският човек все още разполагаше със
старото
ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология.
Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло.
Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго.
към текста >>
Благодарение на
старото
ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи.
Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи.
Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи.
Усещаха ли тези хора зловещото величие на северно-германската митология? Да, те действително усещаха, дълбоко убедени в правотата си, това което с помощта на Духовната наука рано или късно отново ще стигне до съзнанието на хората.
към текста >>
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на
старото
ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение.
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение.
Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология. Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло. Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене. И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът.
към текста >>
И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от
старото
ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът.
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение. Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология. Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло. Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене.
И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът.
към текста >>
Мидгард, пред Вас застава влиянието на Локи или Луцифер, именно според формата, в която то е било възприемано от
старото
, сумрачно ясновидство.
Мидгард, пред Вас застава влиянието на Локи или Луцифер, именно според формата, в която то е било възприемано от старото, сумрачно ясновидство.
И ако проучим цялото предание за Локи, ние ще установим, че там фактите са осветени до най-малките подробности.
към текста >>
Привързвайки се към слепия Хьодур, човекът изгуби
старото
ясновидство.
Следователно Локи е умъртвяващата сила, също както и Луцифер, който тласна човека към Ариман.
Привързвайки се към слепия Хьодур, човекът изгуби старото ясновидство.
Ето какво означава умъртвяването на Балдур. Ето какво усеща северният човек, когато постепенно се оказа лишен от Балдуровата сила, от виждането в духовния свят. Северният човек изживя угасването на ясновидството така, сякаш именно за негова сметка Локи умъртви ясновиждащата сила в Балдур и това, което му остана, беше пълната безпомощност, пълната неспособност за виждане в духовния свят. Ето как в мита за Балдур, Хьодур и Локи е отразено едно от най-забележителните световно-исторически събития: постепенното угасване на старото ясновиждащо познание. И така, от едната страна имаме Локи и неговите потомци, а от другата страна трагичния акт, представляващ умъртвяването на Балдур.
към текста >>
Ето как в мита за Балдур, Хьодур и Локи е отразено едно от най-забележителните световно-исторически събития: постепенното угасване на
старото
ясновиждащо познание.
Следователно Локи е умъртвяващата сила, също както и Луцифер, който тласна човека към Ариман. Привързвайки се към слепия Хьодур, човекът изгуби старото ясновидство. Ето какво означава умъртвяването на Балдур. Ето какво усеща северният човек, когато постепенно се оказа лишен от Балдуровата сила, от виждането в духовния свят. Северният човек изживя угасването на ясновидството така, сякаш именно за негова сметка Локи умъртви ясновиждащата сила в Балдур и това, което му остана, беше пълната безпомощност, пълната неспособност за виждане в духовния свят.
Ето как в мита за Балдур, Хьодур и Локи е отразено едно от най-забележителните световно-исторически събития: постепенното угасване на старото ясновиждащо познание.
И така, от едната страна имаме Локи и неговите потомци, а от другата страна трагичния акт, представляващ умъртвяването на Балдур.
към текста >>
Докато при северния човек беше съхранена голяма част от
старото
ясновидство.
Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да се спираме на отделни подробности в тази област. Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология. При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие.
Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство.
Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят. И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>
Да, в останалата част на Европа
старото
ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят.
Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология. При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие. Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство.
Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят.
И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>
Следователно, в тези части на Европа
старото
ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи.
Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа.
към текста >>
169.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в
старото
ясновидство.
Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи. Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските народи.
И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.
към текста >>
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на
старото
ясновидство.
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология.
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
170.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че
старото
атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система. Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша.
В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
към текста >>
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които
старото
ясновидство все още имаше някакъв достъп.
Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп.
В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция.
към текста >>
Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред
старото
ясновидство.
И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло.
Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство.
И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция. Ние виждаме как тези представи все още отразяват слизането на божествено-духовните сили в сетивния физически свят. Колко прекрасен е образът на Фрайр и колко умело си служи Фрайр с това, което позволява на човека да изживява тук на Земята онова, в което е бил възпитан чрез своите минали ясновидски възприятия. Конят, с който разполага Фрайр, се нарича Блутхуф*27 и това идва да покаже, че именно кръвта е решаващият фактор за развитието на Аза.
към текста >>
Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на
старото
ясновидство.
Онези от Вас, които занапред ще проникнат още по-дълбоко в тези неща, постепенно ще се убедят, че това, което чрез тези образи беше вложено в Душата на Народа, не е някаква фантастика, а действително произхожда от школата на посветените.
Ето защо в Архангела, в северния Дух на Народа се запази голяма част от това, в което древното ясновидство възпита северните народи, голяма част от това, което може да се пробуди в една душа, която, бих казал, успява да включи към развитието си на физическия план не друго, а развитието, което е постигнала през епохата на старото ясновидство.
към текста >>
И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят,
старото
ясновидство трябва да приеме нов облик.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души.
И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик.
От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие.
към текста >>
От дълго време нещата, за които е говорило
старото
ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик.
От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека.
Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор.
към текста >>
Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез
старото
ясновидство.
И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи.
Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство.
Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард. Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард. И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват.
към текста >>
В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при
старото
ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото
старото
, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис.
Всички тези подробности, намиращи се в Залезът на Боговете, един ден ще намерят своето точно съответствие в онази панорама от образи, до която човечеството ще има достъп чрез новото етерно виждане. Вълкът Фернис например ще изостане. И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина.
В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис.
За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката.
към текста >>
Да, в този случай остатъците от
старото
ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила.
Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила.
Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство. Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него. Тя добре знае, че то съществува. Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на Христос. И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред вълка Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили.
към текста >>
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от
старото
хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство.
Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение.
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство.
към текста >>
171.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова Карма.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“,“Теософия“ (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
„екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
172.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Също в
старото
Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи.
След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина.
Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи.
През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване. Слънчевото естество трябваше още веднъж да излезе от нашето планетарно земно естество. Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно състояние, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент.
към текста >>
173.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така щото, преминавайки от старият Сатурн към
старото
Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото състояние се прибавя нещо сгъстено, газоообразното състояние, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо.
Не само въздухообразният или газообразен елемент се прибавя към топлинния елемент. Това е така да се каже огрубяването на топлинния елемент. Тънкият топлинен елемент на стария Сатурн огрубява, сгъстява се и се получава газообразният елемент. Обаче всяко едно такова огрубяване, сгъстяване е свързано с възникването на нещо по-тънко. Ако огрубяването до газообразния елемент е така да се каже едно сливане, от другата страна се получава едно възлизане до светлинния елемент.
Така щото, преминавайки от старият Сатурн към старото Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото състояние се прибавя нещо сгъстено, газоообразното състояние, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо.
Ако сега вземем единия от комплексите, които се явяват, този, който е обозначен е "ха-арец", с това, което обикновено е преведено със Земя, и вземем под внимание, че след като си спомниха Елохимите го обгръщат с душевния поглед, тогава трябва да се запитаме: как трябваше да го назоват те? Те не можеха да го назоват там, че в него да е оживяло това, което е съществувало вече на старото Слънце. Липсваше светлинният елемент. Той се беше отделил. С това "ха-арец" беше станала едностранна.
към текста >>
Те не можеха да го назоват там, че в него да е оживяло това, което е съществувало вече на
старото
Слънце.
Тънкият топлинен елемент на стария Сатурн огрубява, сгъстява се и се получава газообразният елемент. Обаче всяко едно такова огрубяване, сгъстяване е свързано с възникването на нещо по-тънко. Ако огрубяването до газообразния елемент е така да се каже едно сливане, от другата страна се получава едно възлизане до светлинния елемент. Така щото, преминавайки от старият Сатурн към старото Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото състояние се прибавя нещо сгъстено, газоообразното състояние, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо. Ако сега вземем единия от комплексите, които се явяват, този, който е обозначен е "ха-арец", с това, което обикновено е преведено със Земя, и вземем под внимание, че след като си спомниха Елохимите го обгръщат с душевния поглед, тогава трябва да се запитаме: как трябваше да го назоват те?
Те не можеха да го назоват там, че в него да е оживяло това, което е съществувало вече на старото Слънце.
Липсваше светлинният елемент. Той се беше отделил. С това "ха-арец" беше станала едностранна. Тя не беше взела със себе си светлината, а само по-гъстите елементи, течнообразния, въздухообразния и топлинния елементи. Обаче светлината не липсваше в това, което е обозначено с името "ха-шамаим"; но "ха-шамаим" е слънчевото естество, което се отделя от другия комплекс.
към текста >>
Те бяха лишени от нещо; липсваше им това, което беше се явило в развитието върху
старото
Слънце, светлинният елемент.
С това "ха-арец" беше станала едностранна. Тя не беше взела със себе си светлината, а само по-гъстите елементи, течнообразния, въздухообразния и топлинния елементи. Обаче светлината не липсваше в това, което е обозначено с името "ха-шамаим"; но "ха-шамаим" е слънчевото естество, което се отделя от другия комплекс. В този друг комплекс липсваха изтънчените елементи, липсваше светлината. Така щото можем да кажем: в единия от комплексите се вълнуваха така, както току що обяснихме с думите "тоху -ва-боху", един през друг топлинният елемент, въздухообразният и водният елемент.
Те бяха лишени от нещо; липсваше им това, което беше се явило в развитието върху старото Слънце, светлинният елемент.
Следователно те бяха останали тъмни; не съдържаха в себе си нищо слънчево. Слънчевото естество се беше отделило с "ха-шамаим" от тях. Така напредването към Земното развитие не означава нищо друго освен: това, което е съществувало като светлина старото Слънчево естество, докато то е било още свързано с онова, което наричаме Земя, то се беше отделило. И беше останало едно тъмно тъкане на елементите: топлина, въздух и вода като Арец.
към текста >>
Така напредването към Земното развитие не означава нищо друго освен: това, което е съществувало като светлина
старото
Слънчево естество, докато то е било още свързано с онова, което наричаме Земя, то се беше отделило.
В този друг комплекс липсваха изтънчените елементи, липсваше светлината. Така щото можем да кажем: в единия от комплексите се вълнуваха така, както току що обяснихме с думите "тоху -ва-боху", един през друг топлинният елемент, въздухообразният и водният елемент. Те бяха лишени от нещо; липсваше им това, което беше се явило в развитието върху старото Слънце, светлинният елемент. Следователно те бяха останали тъмни; не съдържаха в себе си нищо слънчево. Слънчевото естество се беше отделило с "ха-шамаим" от тях.
Така напредването към Земното развитие не означава нищо друго освен: това, което е съществувало като светлина старото Слънчево естество, докато то е било още свързано с онова, което наричаме Земя, то се беше отделило.
И беше останало едно тъмно тъкане на елементите: топлина, въздух и вода като Арец.
към текста >>
Нека се спрем на състоянието на
старото
Слънце.
Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния. От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние.
Нека се спрем на състоянието на старото Слънце.
Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън. Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние. Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина.
към текста >>
Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате
старото
Слънчево състояние.
Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния. От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние. Нека се спрем на състоянието на старото Слънце. Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън.
Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние.
Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина.
към текста >>
Старото
Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване.
А сега обгърнете с поглед разликата!
Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване.
Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея. Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам. В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината. Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно състояние; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите". Но това не го правеше светло в себе си, то го оставяше тъмно в себе си.
към текста >>
Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от
старото
Слънчево състояние насам.
А сега обгърнете с поглед разликата! Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване. Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея.
Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам.
В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината. Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно състояние; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите". Но това не го правеше светло в себе си, то го оставяше тъмно в себе си.
към текста >>
174.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на
старото
Слънчево състояние до растителна форма.
След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира.
Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма.
Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината.
към текста >>
Тук отново не трябва да си представяме, че през време на
Старото
Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред
старото
Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината.
Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма.
Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината.
към текста >>
Така щото трябва да си представим
старото
Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация.
Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце. Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние.
към текста >>
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва
старото
Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при
старото
Слънце.
Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация. Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце.
Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние.
към текста >>
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на
старото
Слънце, съставено от газове, топлина и светлина?
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина?
Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души.
към текста >>
В определено време на
старото
Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма.
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина? Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това.
В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма.
Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област. Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа.
към текста >>
По времето, когато кълбото на
старото
Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията.
За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия. Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно. За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията.
По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията.
Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете. Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние. Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него. Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек. За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено.
към текста >>
Нека добре запомним това, че тогава, през време на
старото
Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха
старото
Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете.
Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно. За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията.
Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете.
Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние. Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него. Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек. За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание.
към текста >>
Когато отмина
старото
Слънчево състояние и всичко премина през един вид космическа нощ, тогава отново възникна цялата формация, сега обаче така, че тя беше узряла да се яви в двойствена форма: тогава слънчевото естество се отдели като едно небесно тяло и старата Луна, на която от нашите елементарни състояния съществуваха само течното, въздухообразното и топлинното, остана да съществува като едно тяло намиращо се вън от Слънцето.
За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго. И това стана през време на третото състояние на нашата Земя, през време на състоянието на старата Луна.
Когато отмина старото Слънчево състояние и всичко премина през един вид космическа нощ, тогава отново възникна цялата формация, сега обаче така, че тя беше узряла да се яви в двойствена форма: тогава слънчевото естество се отдели като едно небесно тяло и старата Луна, на която от нашите елементарни състояния съществуваха само течното, въздухообразното и топлинното, остана да съществува като едно тяло намиращо се вън от Слънцето.
Старата Луна беше тогавашната Земя и само благодарение на това, че съществата на нея можеха да приемат отвън силата на Слънцето, те можаха да приемат в себе си едно астрално тяло и да развият в себе си съзнание, т.е.: да отразяват във вътрешно изживяване това, което ставаше около тях. Следователно явяването на животинското естество, на животинското, което живее вътрешно, явяването на едно същество, което носи в себе си съзнание, е свързано с това, че става едно разделяне на земното и слънчевото. Животинското естество се появи през време на старата Луна и самият човек се беше развил по отношение на своето тяло до животинското. По-точно описание на това ще намерите в моята книга "Тайната наука".
към текста >>
Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на
старото
Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното.
А в Лунното състояние към газообразното състояние се прибави течното или водното състояние на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко състояние на светлината. Това е приблизително едно предаване на развитието. Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху". В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние. Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени.
Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното.
А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго.
към текста >>
Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на
старото
Слънце.
А сега да преминем към следващия момент. Какво се случва там?
Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце.
Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно състояние материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък. И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното. В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята. Едва сега се появява твърдото състояние.
към текста >>
То е това, което се беше образовало още на
старото
Слънце, което описахме в редкия газов елемент на
старото
Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл.
Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/. Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото. Едва това дава възможност съществуващото по-рано да се покаже в една възобновена форма. Какво се образува сега на първо място?
То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл.
И едва в третия момент се повтаря то в Земното развитие. Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество.
към текста >>
Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на
старото
Слънце, един вид космическо възпоменание.
Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент.
Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание.
В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя. Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област.
към текста >>
В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на
старото
Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения.
Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание.
В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения.
Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя. Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област. Тогава то се показа като повторение в една свръхсетивна област.
към текста >>
Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на
старото
Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на
старото
Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент.
Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание. В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя.
Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент.
Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област. Тогава то се показа като повторение в една свръхсетивна област. Затова то и така ни се описва. Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш език са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им. Би трябвало да се каже във формата на вид.
към текста >>
Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на
старото
Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън.
Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори.
Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън.
Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото.
към текста >>
Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на
старото
Лунно състояние, само че в една изменена форма.
Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън?
Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент. Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма.
към текста >>
През време на
старото
Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма.
към текста >>
Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на
старото
Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек.
С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението. Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека.
Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек.
Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло. През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло. Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество.
към текста >>
Знаем, че през време на
старото
Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло.
С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението. Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека. Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек.
Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло.
През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло. Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество. Така в течение на тези така наречени пет дена на сътворението Елохимите повториха на една по-висока степен съществувалите по-рано състояния и в това повторение подготвиха земното.
към текста >>
През време на
старото
Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на
старото
Лунно съществуване тази на астралното тяло.
С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението. Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека. Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек. Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло.
През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло.
Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество. Така в течение на тези така наречени пет дена на сътворението Елохимите повториха на една по-висока степен съществувалите по-рано състояния и в това повторение подготвиха земното. Едва тогава, след като получиха повторението в нова форма, те имаха на разположение едно същество-съсъд, в което можеха да влеят човешката форма, и това беше увенчанието на цялото развитие.
към текста >>
175.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно в
старото
Сатурново съществуване царуваше едно тъкане едно в друго на топлинни състояния.
Следователно в старото Сатурново съществуване царуваше едно тъкане едно в друго на топлинни състояния.
Това трябва добре да запомним. В смисъла на Битието това старо Сатурново състояние, което, както казахме, беше едно тъкане едно в друго на топлинни или огнени отношения, се повтаря сред развитието на Земята. Това е първото, което трябва да запомним в елементарното съществуване. И при това ви моля абсолютно да имате предвид, в какъв смисъл говорим тук за топлина или огън при едно такова състояние на съществуването, каквото беше старият Сатурн. Ние не можем да разберем това, което тук наричаме топлина или огън, като вземем например една клечка кибрит или свещ и ги запалим и изучаваме топлината или огъня във физическото съществуване.
към текста >>
След това отиваме напред до
старото
Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно.
След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно.
Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя. Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние. Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер. Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух.
към текста >>
Следователно в елементарното съществуване на
старото
Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя.
След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно.
Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя.
Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние. Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер. Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува.
към текста >>
Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на
старото
Слънчево състояние, ще кажем: на
старото
Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух.
След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя. Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние. Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер.
Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух.
И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя.
към текста >>
Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на
старото
Сатурново състояние.
Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума. И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се разбира. Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване. Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос. Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни.
Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние.
С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно. И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/. Казах ви, че думите, които обикновено са преведени: Духът на Елохимите се носеше над водите, означават всъщност, че духовно-душеното естество на Елохимите се разпростира и онзи топлинен елемент, който при люпенето се отделя от квачката и прониква яйцата, че този елемент прониква тогава това, което съществува като елементарно съществуване. В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина.
към текста >>
Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на
старото
Слънчево съществуване.
Нека отидем по-нататък.
Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване.
Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент. Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение.
към текста >>
Следователно да вземем факта, че през време на
старото
Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство.
Нека отидем по-нататък. Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване. Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент.
Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство.
Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса? То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
към текста >>
Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на
старото
Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът.
Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден. Така в Генезиса /Битието/ имате всичко, което окултизма може да разкрие чрез ясновидските сили и което трябва да очакваме, ако действително Генезисът произхожда от едно такова истинско окултно познание. Ние виждаме това потвърдено, когато проявим волята правилно да го разберем. Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса.
Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът.
Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия. Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах. Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие.
към текста >>
От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на
старото
Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес.
за онези духовни същества, които стоят най-близо до човека. Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията.
От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес.
През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен. Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими. Следователно това са духовна Същества, които през време, когато нашето планетарно съществуване беше започнало със стария Сатурн, бяха преминали вече своята човешка степен; това бяха висши духовни Същества, които бяха изминали своята човешка степен още преди времето на стария Сатурн. Представяйки си това, ние добиваме едно понятие за възвишеността на Елохимите и знаем, че те стоят с четири степени в йерархическия ред на човешката степен.
към текста >>
През време на
старото
Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на
старото
Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен.
Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията. От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес.
През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен.
Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими. Следователно това са духовна Същества, които през време, когато нашето планетарно съществуване беше започнало със стария Сатурн, бяха преминали вече своята човешка степен; това бяха висши духовни Същества, които бяха изминали своята човешка степен още преди времето на стария Сатурн. Представяйки си това, ние добиваме едно понятие за възвишеността на Елохимите и знаем, че те стоят с четири степени в йерархическия ред на човешката степен. Следователно това, което тъчеше, което ако мога да употребя тази дума мислеше космически и от това космическо мислене произведе Земното съществуване, то стои с четири степени по-горе от човека в йерархическия ред.
към текста >>
Още веднъж искаме да запомним, че в лицето на Елохимите имаме възвишени Същества, които още през време на
старото
Сатурново съществуване бяха надминали човешката степен.
Сега, след като казваме това, в нас трябва да възникне въпросът: как стои работата с другите Същества на йерархиите? Първо нас ще ни интересува, какво е станало в смисъла на Генезиса с онези, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В смисъла на нашия йерархичен ред те са първите след Елохимите по посока надолу.
Още веднъж искаме да запомним, че в лицето на Елохимите имаме възвишени Същества, които още през време на старото Сатурново съществуване бяха надминали човешката степен.
Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в старото Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване. Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това?
към текста >>
Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в
старото
Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване.
Сега, след като казваме това, в нас трябва да възникне въпросът: как стои работата с другите Същества на йерархиите? Първо нас ще ни интересува, какво е станало в смисъла на Генезиса с онези, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В смисъла на нашия йерархичен ред те са първите след Елохимите по посока надолу. Още веднъж искаме да запомним, че в лицето на Елохимите имаме възвишени Същества, които още през време на старото Сатурново съществуване бяха надминали човешката степен.
Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в старото Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване.
Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
към текста >>
176.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Често сме казвали, че трябва да считаме
старото
Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към
старото
Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към газообразното, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер.
За да проникнем зад тези неща, отново ще бъде необходимо да хвърлим поглед назад в най-старите състояния на нашето планетарно развитие, които могат да се проследят.
Често сме казвали, че трябва да считаме старото Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към старото Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към газообразното, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер.
Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно състояние, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина. Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества? Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел.
към текста >>
Така следователно трябва да кажем, че през време не
старото
Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи
старото
Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен.
Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно състояние, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина. Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества? Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел.
Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен.
Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване. Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината. Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината. И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно.
към текста >>
Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на
старото
Слънчево съществуване.
Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества? Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел. Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен.
Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване.
Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината. Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината. И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина.
към текста >>
Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на
старото
Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината.
Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел. Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен. Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване.
Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината.
Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината. И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества.
към текста >>
Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха,
старото
Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината.
Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел. Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен. Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване. Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината.
Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината.
И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества. Познавайки това, ние ще можем да очакваме и за повторението на старото Сатурново и Слънчево съществуване през време на Земното развитие, щото тези отношения между напредналите и изостаналите същества отново да си явят.
към текста >>
Познавайки това, ние ще можем да очакваме и за повторението на
старото
Сатурново и Слънчево съществуване през време на Земното развитие, щото тези отношения между напредналите и изостаналите същества отново да си явят.
Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината. И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества.
Познавайки това, ние ще можем да очакваме и за повторението на старото Сатурново и Слънчево съществуване през време на Земното развитие, щото тези отношения между напредналите и изостаналите същества отново да си явят.
И понеже съществата, които бяха изостанали на старото сатурново състояние, представляват така да се каже една предишна степен на развитието, те и при повторението ще могат да се явяват по-рано от светлината. Ето защо ние виждаме, как много правилно още в първия стих на Генезиса /Битието/ се казва, че над елементарните маси царуваше тъмнина. Това е повторението на Сатурновото съществуване, обаче на изостаналото назад в развитието Сатурново съществуване. Другото, Слънчевото съществуване, трябва да чака още; то се явява след това, явява се в момента, който е посочен с думите: Да бъде светлина.
към текста >>
И понеже съществата, които бяха изостанали на
старото
сатурново състояние, представляват така да се каже една предишна степен на развитието, те и при повторението ще могат да се явяват по-рано от светлината.
И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества. Познавайки това, ние ще можем да очакваме и за повторението на старото Сатурново и Слънчево съществуване през време на Земното развитие, щото тези отношения между напредналите и изостаналите същества отново да си явят.
И понеже съществата, които бяха изостанали на старото сатурново състояние, представляват така да се каже една предишна степен на развитието, те и при повторението ще могат да се явяват по-рано от светлината.
Ето защо ние виждаме, как много правилно още в първия стих на Генезиса /Битието/ се казва, че над елементарните маси царуваше тъмнина. Това е повторението на Сатурновото съществуване, обаче на изостаналото назад в развитието Сатурново съществуване. Другото, Слънчевото съществуване, трябва да чака още; то се явява след това, явява се в момента, който е посочен с думите: Да бъде светлина.
към текста >>
Напротив истината е, че действително постоянно се явява нещо ново, но наред с новото остава да съществува и
старото
и действува сред новото.
Така ние виждаме, че Генезисът по един съвсем сполучлив начин описва правилно тези повторения. Ако въобще искаме да разберем съществуването, ние трябва да бъдем на ясно, че това, което се е явило на една предишна степен, не е съществувало само тогава и след това е преминало.
Напротив истината е, че действително постоянно се явява нещо ново, но наред с новото остава да съществува и старото и действува сред новото.
И така и днес в Земното съществуване ние имаме и двете степени на развитие, които можем да наречем като отношение на светлина и тъмнина. Светлина и тъмнина са действително, което прониква със своето действие нашето съществувание. Тук ние стигаме бихме могли да кажем до една направо фатална глава за съвремието.
към текста >>
Когато те чрез мисленето създават това, което беше останало като остатък от
старото
съществуване, двата комплекса, за който говорих, оказа се, че във всичко това беше вплетена тъмнината като израз на изостаналите в своето развитие същества.
Те действуват и тъкат едни в други. Вчера ние обърнахме вниманието ви върху това, че главната линия, така да се каже по-големите черти на развитието са дадени от онези Същества, които поставихме на степента на Духовете на Формата, Ексузиаи, така щото те дават също и големите линии в действията на светлината. И по-нататък видяхме, че те поставят един вид като свои служители Духовете на Личността и че зад израза "Йом" ден трябва да виждаме едно от тези Същества поставени от Елохимите и принадлежащо на чина на Архаите. Трябва също така да предположим, че както от едната страна действуват така да се каже в положителен смисъл тези служители на Елохимите, тези Духове на Личността, които са назовани с думата "Йом" ден -, противоположно на тях изпълняват определена роля и изостаналите духовни същества, които действуват чрез тъмнината. Можем даже да кажем: Тъмнината е нещо, което Елохимите предварително намират, а светлината те самите създават чрез своето мислене.
Когато те чрез мисленето създават това, което беше останало като остатък от старото съществуване, двата комплекса, за който говорих, оказа се, че във всичко това беше вплетена тъмнината като израз на изостаналите в своето развитие същества.
А светлината те самите пръскат. Но както на светлината Елохимите поставят онези същества, които са назовани с името "Йом" ден -, и от тъмнината се появява същата степен същества, само че изостанали на една предишна степен на съществуването. Следователно можем да кажем: Срещу Елохимите стои от една страна всичко онова, което се изявява като тъмнина. А сега трябва да се запитаме: какво стои срещу непосредствените служители в светлината, срещу Архаите, срещу тези, които са назованите името "Йом" ден? Какво стои срещу тях като съответни изостанали назад същества?
към текста >>
Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на
старото
Сатурново състояние.
И за да се запознаем с това друго, трябва да обгърнем с поглед смяната на състоянията будност и сън по отношение на нашето физическо и етерно тяло. Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати.
Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние.
Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа.
към текста >>
Това разграждане на нашето физическо тяло, което имаме днес през време на дневната будност, то не можеше да съществува през време на
старото
Сатурново съществуване.
Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа. Те са вътрешно свързани с космическите процеси. В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената.
Това разграждане на нашето физическо тяло, което имаме днес през време на дневната будност, то не можеше да съществува през време на старото Сатурново съществуване.
Ако то би съществувало още през време на старото Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло. Защото естествено човек не може да изгради нищо, щом започва да разрушава. Дейността на Сатурн трябваше да бъде една съграждаща дейност, за това бяха положени грижи през време на Сатурновото съществуване. Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на старото Сатурново съществуване светлината не съществуваше. Следователно дейността на Сатурн беше една съграждаща дейност за нашето физическо тяло.
към текста >>
Ако то би съществувало още през време на
старото
Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло.
Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа. Те са вътрешно свързани с космическите процеси. В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената. Това разграждане на нашето физическо тяло, което имаме днес през време на дневната будност, то не можеше да съществува през време на старото Сатурново съществуване.
Ако то би съществувало още през време на старото Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло.
Защото естествено човек не може да изгради нищо, щом започва да разрушава. Дейността на Сатурн трябваше да бъде една съграждаща дейност, за това бяха положени грижи през време на Сатурновото съществуване. Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на старото Сатурново съществуване светлината не съществуваше. Следователно дейността на Сатурн беше една съграждаща дейност за нашето физическо тяло. Но тази съграждаща дейност трябваше да се запази поне през време на определен период, също и тогава когато по-късно, през време на старото Слънчево съществуване, се яви светлината.
към текста >>
Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на
старото
Сатурново съществуване светлината не съществуваше.
В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената. Това разграждане на нашето физическо тяло, което имаме днес през време на дневната будност, то не можеше да съществува през време на старото Сатурново съществуване. Ако то би съществувало още през време на старото Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло. Защото естествено човек не може да изгради нищо, щом започва да разрушава. Дейността на Сатурн трябваше да бъде една съграждаща дейност, за това бяха положени грижи през време на Сатурновото съществуване.
Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на старото Сатурново съществуване светлината не съществуваше.
Следователно дейността на Сатурн беше една съграждаща дейност за нашето физическо тяло. Но тази съграждаща дейност трябваше да се запази поне през време на определен период, също и тогава когато по-късно, през време на старото Слънчево съществуване, се яви светлината. Това може да се постигне благодарение на факта, че бяха изостанали сатурнови същества, които се грижеха за съграждането. Виждате следователно, че в космическото развитие, беше необходимо, щото за времето, когато спим, да изостанат назад сатурнови същества, за да могат те, когато няма никаква светлина, да се грижат за възстановяването на разрушеното физическо тяло. Така в нашето съществуване трябва да бъдат вплетени изостанали назад сатурнови същества, защото без тях ние въобще бихме били разрушени.
към текста >>
Но тази съграждаща дейност трябваше да се запази поне през време на определен период, също и тогава когато по-късно, през време на
старото
Слънчево съществуване, се яви светлината.
Ако то би съществувало още през време на старото Сатурново съществуване, тогава никога въобще не би могла да бъде образувана първата заложба на нашето физическо тяло. Защото естествено човек не може да изгради нищо, щом започва да разрушава. Дейността на Сатурн трябваше да бъде една съграждаща дейност, за това бяха положени грижи през време на Сатурновото съществуване. Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на старото Сатурново съществуване светлината не съществуваше. Следователно дейността на Сатурн беше една съграждаща дейност за нашето физическо тяло.
Но тази съграждаща дейност трябваше да се запази поне през време на определен период, също и тогава когато по-късно, през време на старото Слънчево съществуване, се яви светлината.
Това може да се постигне благодарение на факта, че бяха изостанали сатурнови същества, които се грижеха за съграждането. Виждате следователно, че в космическото развитие, беше необходимо, щото за времето, когато спим, да изостанат назад сатурнови същества, за да могат те, когато няма никаква светлина, да се грижат за възстановяването на разрушеното физическо тяло. Така в нашето съществуване трябва да бъдат вплетени изостанали назад сатурнови същества, защото без тях ние въобще бихме били разрушени. Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината. Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината.
към текста >>
Следователно както през време на
старото
Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън.
Животинското царство, това, което има вътрешен живот, можа да се роди благодарение на това, че настъпи едно отделяне, отцепване. Ето защо едва през време на Лунното съществуване можа да се роди животинското царство. Там трябваше да се получи едно въздействие отвън. До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън. И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина.
Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън.
А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното. Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
към текста >>
177.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Сега знаем много добре, че през време на
старото
Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на
старото
Слънчево и Лунно съществуване.
И когато пренебрегваме да обгръщаме с поглед изявите, откровенията, когато пренебрегваме документите и средствата, чрез които се изявяват тези същества, ние изгубваме всякакво съдържание, чрез което искаме съществуването да стане разбираемо за нас. Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това. Следователно от друга страна ние трябва да бъдем наясно, че в земния, течния и т.н. елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент!
Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване.
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло.
към текста >>
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на
старото
Слънце и към водното състояние на старат6а Луна.
Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това. Следователно от друга страна ние трябва да бъдем наясно, че в земния, течния и т.н. елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване.
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна.
Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн.
към текста >>
За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на
старото
Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние.
елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване. Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества.
За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние.
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
към текста >>
Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на
старото
сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн.
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло.
Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн.
В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват.
към текста >>
Волевото вещество беше също това, което действуваше в
старото
Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване.
към текста >>
Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през
старото
Слънчево съществуване,
старото
Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват.
Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен.
Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват.
И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество?
към текста >>
Видяхме, че през време на
старото
Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент.
Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо.
Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент.
Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
към текста >>
Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на
старото
Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си.
Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите.
към текста >>
След това през време на
старото
Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние.
Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние.
Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване.
към текста >>
Също така самите те бяха онези, които през време на
старото
Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние.
В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние.
Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние.
А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване. И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина.
към текста >>
А сега, когато минете през целия Генезис, когато разгледате цялото царуване и тъкане на мировото развитие, така както ни го съобщава Генезисът, вие ще откриете, че всички минали степени, които са се развили през време на съществуването на стария Сатурн, на
старото
Слънце и на старата Луна, се повтарят в Земното развитие и накрая като венец на това развитие се явява човекът.
А сега, когато минете през целия Генезис, когато разгледате цялото царуване и тъкане на мировото развитие, така както ни го съобщава Генезисът, вие ще откриете, че всички минали степени, които са се развили през време на съществуването на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна, се повтарят в Земното развитие и накрая като венец на това развитие се явява човекът.
Така трябва да схващаме ние този разказ за Генезиса /Битието/, че цялото тъкане и съществуване на йерархиите се преплита в това, което става и че всичко това се концентрира един вид в последното произведение на Земното развитие, в онова свръхсетивно същество /защото отначало то е едно свръхсетивно същество/, за което се казва: Елохимите решиха, като казаха: Сега нека да направим човека. Тогава те втъкаха в едно всичко, което можеха да направят по отделно, втъкаха го в едно общо творение. Всички дейности, които бяха донесени със себе си от предишни степени, те ги втъкаха заедно, за да произведат накрая човека. Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване. И когато проследим това, което Генезисът ни разказва, до онова увенчание на сградата, което се явява с човека в така наречения ден шести на сътворението, когато разгледаме цялото тъкане и съществуване така да се каже на Земното развитие преди човека, ние намираме вече там всичките различни йерархии.
към текста >>
178.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тази е най-характерната разлика между
старото
Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание.
Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие.
Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание.
Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи. Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание. Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас.
към текста >>
Още там бе подчертавано, как
старото
съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е.
Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи.
Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е.
за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание. Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас. Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното. Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея.
към текста >>
Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин
старото
лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно .
Представете си, че, гледайки тази роза, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази роза виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече. Представете си, че насочвате поглед към Слънцето и бихте имали несъзнанието: Слънцето е горе, а вие долу: а съзнанието: през време, когато си създавате представата за Слънцето е вътре във вас: Вашето съзнание обхваща Слънцето по един повече или по-малко духовен начин. Тогава тази разлика между вътрешно и външно не бе съществувала. Когато това ви стане ясно, вие ще имате първото определено качество на това съзнание, каквото то е съществувало на старата Луна. Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи.
Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин старото лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно .
Следователно това старо лунно съзнание е било едно образно, проникнато от свойството на вътрешността съзнание. Има една съществена разлика в сравнение с нашето съвременно съзнание. То е действувало въобще не така, като че биха съществували външни предмети, както за нашето дневно земно съзнание. Това, което днес наричате ваш окръжаващ свят, което възприемете в растителното, животинското и човешкото царство като сетивни неща, то въобще не е съществувало за съзнанието през време на старото Лунно развитие. На една по-ниска съновидна степен съществувало е тогава нещо подобно на това, което съществува днес, когато се пробужда ясновидската способност, съзнателното ясновидство.
към текста >>
Това, което днес наричате ваш окръжаващ свят, което възприемете в растителното, животинското и човешкото царство като сетивни неща, то въобще не е съществувало за съзнанието през време на
старото
Лунно развитие.
Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи. Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин старото лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно . Следователно това старо лунно съзнание е било едно образно, проникнато от свойството на вътрешността съзнание. Има една съществена разлика в сравнение с нашето съвременно съзнание. То е действувало въобще не така, като че биха съществували външни предмети, както за нашето дневно земно съзнание.
Това, което днес наричате ваш окръжаващ свят, което възприемете в растителното, животинското и човешкото царство като сетивни неща, то въобще не е съществувало за съзнанието през време на старото Лунно развитие.
На една по-ниска съновидна степен съществувало е тогава нещо подобно на това, което съществува днес, когато се пробужда ясновидската способност, съзнателното ясновидство. Първото пробуждаме на това ясновидско съзнание е такова, че на първо време то не долавя външни същества се крие един източник на множество разочарования за онези, които да речем чрез тяхното езотерично развитие образуват в себе си съдбата на ясновидски способности. Това развитие за ясновидските способности върви на степени. Има една първа степен на ясновидството; тогава в човека се развиват някои ясновидски способности и той вижда нещо около себе си. Но той би сгрешил, ако веднага би бил убеден, че това, което възприема около себе си да речем в духовното пространство, е истинска действителност.
към текста >>
Този стадий, през който минава посвещаваният, през него са минали човешките същества през време на
старото
Лунно съзнание, само че на една по-ниска, съноподобна степен така щото беше невъзможно да се яви тази способност на различаване.
Този стадий, през който минава посвещаваният, през него са минали човешките същества през време на старото Лунно съзнание, само че на една по-ниска, съноподобна степен така щото беше невъзможно да се яви тази способност на различаване.
Следователно едва по-късно започва да действува способността за различаване на нещата и човек трябва напълно да се запознае с това, което току що казах. Нека запомним това, че ясновидецът се вживява в един вид образно съзнание. Обаче през време на стария Лунен период образите, които се явяваха, бяха главно нещо съвършено различно от предметите на нашето земно съзнание; такива са те и при начинающето ясновиждане. При действителното начинаещо ясновиждане ясновидецът съвсем не вижда първо външни духовни същества: той вижда образа. И ние трябва да се запитаме: Какво означават тези образи, които възникват там?
към текста >>
Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на
старото
Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата. И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове. Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост. То е един вид органическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност.
Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
към текста >>
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на
старото
Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство.
към текста >>
Това е било характерното за
старото
Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване.
И за себе си той не е различавал външното от вътрешното. Той съвсем не е възприемал Слънцето като нещо външно. Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи. и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството. Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес.
Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване.
Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят. Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест. През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално. Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество. Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими.
към текста >>
През време на
старото
лунно съзнание то е било нещо нормално.
и това работещо развитие на неговите очи за него се е разпростирало навън и се е превръщало в едно образно възприятие, което е изпълвало пространството. Това е било за него възприятието на Слънцето, но това възприятие е било един вътрешен процес. Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване. Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят. Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест.
През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално.
Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество. Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими. Това е било в самия него, но се отразявало само във външни образи. Това е било единствено възможното съзнание на старата Луна. Защото това, което става на нашата Земя, трябва да бъде в хармония с целия Космос.
към текста >>
Такова положение не е съществувало през време на
старото
Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт.
Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество. Пред нас не стоят предмети; пред нас не се явяват предмети. Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха. Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които живеят като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина. Но те не биха могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина вън от нас.
Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт.
Когато на определена степен на развитието в Генезиса срещаме величествените думи: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина", към това трябва да се прибави един нов факт: че те не се чувствуват само да се разливат заедно със светлината, а светлината се отразява към тях от предметите, че предметите им се явяват отвън. Авторът на Генезиса /Битието/ изразява това, като към думите: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина"! прибавя: "И Елохимите видяха Светлината". Да, в този документ не е записано нищо ненужно; това не е една фраза, там нищо не е само фраза. И желателно би било, между другите неща, които хората биха могли да научат от този документ, да научат също и това: да не прибавят в своето писане нищо, което да не бъде пълносочно съдържание, да не пишат нищо, което да бъде само една фраза.
към текста >>
Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на
старото
Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер.
Аз вече казах, че изречението, което се намира в Генезиса: "И Елохимите видяха Светлината", това изречение би било невъзможно да бъде произнесено по отношение развитието на Лунната епоха. Там би трябвало да се каже: И Елохимите тъчаха през пространството със светлината, бяха вътре в светлината, но не я видяха. Както например днес някой би плувал във водата и всъщност не би виждал водата, а се движи напред в нея, така и светлината не е била виждана, а е била носител на работата в космическото пространство. С развитието на Земята започна да се явява светлината, да бъде отразявана от предметите. Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние.
Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер.
С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....".
към текста >>
179.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В течение на тези сказки ние си съставихме един образ за вливането на предишни подготвителни състояния от
старото
Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха в нашето Земно развитие.
В течение на тези сказки ние си съставихме един образ за вливането на предишни подготвителни състояния от старото Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха в нашето Земно развитие.
Естествено трябва да имаме предвид, че същественото, което може да ни интересува при цялото това Земно развитие, е образоването на самия човек. Знаем, че първенецът в цялата наша планетарна еволюция е човекът. Когато хвърлим поглед върху старото Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като животинско, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо. Тези царства се прибавиха едва в последствие към човешкото царство. Ето защо ще трябва да запитаме: Как по-точно стои въпросът с развитието на човека през време на Земното развитие в смисъла на това, което ни разказва Генезисът?
към текста >>
Когато хвърлим поглед върху
старото
Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като животинско, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо.
В течение на тези сказки ние си съставихме един образ за вливането на предишни подготвителни състояния от старото Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха в нашето Земно развитие. Естествено трябва да имаме предвид, че същественото, което може да ни интересува при цялото това Земно развитие, е образоването на самия човек. Знаем, че първенецът в цялата наша планетарна еволюция е човекът.
Когато хвърлим поглед върху старото Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като животинско, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо.
Тези царства се прибавиха едва в последствие към човешкото царство. Ето защо ще трябва да запитаме: Как по-точно стои въпросът с развитието на човека през време на Земното развитие в смисъла на това, което ни разказва Генезисът? Ние ще видим вече в течение на сказките, че се потвърждава всичко това, което днес можем да добием от самата духовно-научни изследвания. Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно. Но ние знаем, че човекът е най-важното, че другите царства са един вид отпадъци от човешкото развитие.
към текста >>
По-нататък казахме, че трябва да търсим тялото на Престолите: през време на
старото
Слънце във въздушния елемент, през време на старата Луна в течния или воден елемент и през време на нашата Земна епоха в земния или твърд елемент.
Топлината беше техният елемент, един вид тяхно тяло, чрез което те се изявяваха непосредствено. Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими. И тази промяна е в същата линия, в която е и промяната на останалите Същества на йерархиите. Спомнете си, че говорихме например за тялото на Престолите. Казахме, че в началото на нашето планетарно съществуване това тяло бе пожертвувано, за да се създаде топлинният елемент на стария Сатурн.
По-нататък казахме, че трябва да търсим тялото на Престолите: през време на старото Слънце във въздушния елемент, през време на старата Луна в течния или воден елемент и през време на нашата Земна епоха в земния или твърд елемент.
Този беше така да се каже напредъкът на Престолите, че те се издигнаха, като все повече и повече втвърдяваха своята същност от топлинното състояние до земното или твърдо състояние. Нека сега се запитаме: щом Елохимите минават през един такъв напредък, щом като отплата за тяхното творение те трябваше да се издигнат с една степен по-горе, какво трябваше да стане с тях в това отношение?
към текста >>
Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към
старото
Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент.
Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване.
Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към старото Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент.
Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса. Ако човекът би трябвало да слезе в по-тънките елементи на въздуха още на петия ден на сътворението, с него би се случило това, което се случи с онези същества, които в този момент потърсиха своето тяло във въздухообразния елемент. Те станаха животни живеещи във въздуха, защото не можеше да им се предаде онази сила, която е необходима, за да се произведе смисълът на Земното развитие: Силата на Явех-Елохим след напредването на Елохимите до Явех-Елохим. Следователно човекът трябваше да чака. Той не трябваше да приеме въздуха.
към текста >>
180.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Изчезването на
старото
ясновидство.
Взаимодействието между Хермес и Мойсей като израз на един макрокосмически процес, физическото тяло на Исус от Назарет и неговата подготовка в продължение на 42 поколения.
Изчезването на старото ясновидство.
Аура Маздао.
към текста >>
181.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Промените, които настъпиха после на Земята, бяха от такова естество, че още през последната третина на Атлантската епоха, а особено през следатлантския период, добрите страни на
старото
ясновидство започнаха все повече и повече да намаляват*7.
Промените, които настъпиха после на Земята, бяха от такова естество, че още през последната третина на Атлантската епоха, а особено през следатлантския период, добрите страни на старото ясновидство започнаха все повече и повече да намаляват*7.
Само онези, които получаваха специална подготовка в мистерийните центрове, запазиха добрите страни на атлантското ясновидство. Напротив, това което беше останало като естествена последица от атлантското ясновидство, прие в хода на времето такава форма, че бихме могли да кажем: Това, което хората виждаха, все по-лесно започна да ги води до виждането на злите, съблазняващи и изкушаващи мирови сили. Ясновиждащият поглед на човека постепенно изгуби способността да различава добрите сили; на човечеството остана възможността да вижда предимно лошата страна на духовния свят, това, което може да се прояви като изкушение и съблазън за човека. И всред определена част от следатлантското население се установи една не добра форма на ясновидство; едно ясновидство, което само по себе си беше вече един вид изкушение.
към текста >>
С този упадък на
старото
ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят.
Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили.
към текста >>
Но когато си служеше с наследените остатъчни от
старото
ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек.
Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше.
Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
към текста >>
И така, с наследените качества на
старото
ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили.
И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили.
Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
към текста >>
Тамошните хора бяха запазили до голяма степен
старото
ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа.
Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене.
Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия. В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде.
към текста >>
182.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „
старото
", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя.
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски народи, повлияни от учението на Заратустра. Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите народи. У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат превъзмогнати също там, в хода на времето.
Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „старото", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя.
Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма. Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото.
към текста >>
Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и
старото
.
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски народи, повлияни от учението на Заратустра. Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите народи. У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат превъзмогнати също там, в хода на времето. Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „старото", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя. Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма.
Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото.
към текста >>
Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между
старото
и новото.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра.
Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото.
Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>
По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „
старото
" и от този сблъсък възниква определена противоположност.
Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра.
По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност.
Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес. И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло.
към текста >>
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на
старото
астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там. Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено.
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
183.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Многократно сме говорили за Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14.
Обаче с това отделяне на Луната от Земята е свързано и нещо друго. Следва да сме наясно, че всичко, което наричаме „живот", е възникнало бавно и постепенно на нашата планета. Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота.
Многократно сме говорили за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14.
Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното състояние, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие. Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно. Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Следва да сме наясно, че всичко, което наричаме „живот", е възникнало бавно и постепенно на нашата планета. Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота. Многократно сме говорили за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14. Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното състояние, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие. Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно.
Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние
Старото
Слънце.
Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце.
Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява. Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце. Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина.
към текста >>
Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на
Старото
Слънце.
Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце. Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява.
Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце.
Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина.
към текста >>
А когато по-късно преминем от
Старото
Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване.
А когато по-късно преминем от Старото Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване.
Сега намираме не само газообразното или въздухообразно състояние, а наред с него и едно течно състояние. Обаче от друга страна, от към одухотворяването и етеризирането, също е настъпила една промяна. Ние установяваме, че по време на Лунното състояние съществува не само светлина, но че възниква и нещо друго: Звуковият eтeр*15, който е идентичен с днешния химически етер. Това, което тук наричаме „звуков етер", не е едно и също с това, което обозначаваме като физически звук или тон; последният е само едно отражение на това, което ясновидството възприема като хармония на сферите, като етерен тон, пулсиращ през целия свят. Ето защо когато говорим за този етер и за този звук, ние имаме предвид нещо много по-духовно.
към текста >>
С други думи: В далечното минало въпреки че „хармонията на сферите" и „животът" се проявяваха само в живите същества благодарение на
старото
ясновидство, човекът можеше да възприема всичко онова, което Слънцето изпращаше към него като хармония на сферите и като пулсиращ в пространството живот.
Обаче в древните епохи съществуваха междинни състояния, т.е. намиращи се между будността и съня, които днес биха могли да се проявят само като абнормни състояния и не са за препоръчване поради това, че крият сериозни опасности. Но през атлантските времена те бяха нещо напълно нормално. Благодарение на тях човекът можеше да се пренася в „сферата на хармониите" и в областта на жизнения етер.
С други думи: В далечното минало въпреки че „хармонията на сферите" и „животът" се проявяваха само в живите същества благодарение на старото ясновидство, човекът можеше да възприема всичко онова, което Слънцето изпращаше към него като хармония на сферите и като пулсиращ в пространството живот.
към текста >>
С изгубването на
старото
ясновидство се затвори и достъпът до тези свръхсетивни възприятия.
Постепенно тази възможност угасна.
С изгубването на старото ясновидство се затвори и достъпът до тези свръхсетивни възприятия.
Обаче на тяхно място покълна нещо друго: Вътрешната сила на знанието, вътрешната сила на познанието. Едва сега човекът узря за вътрешен размисъл. Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на старото ясновидство. Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха. В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от разбирането, от вътрешните образи на външния живот.
към текста >>
Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на
старото
ясновидство.
Постепенно тази възможност угасна. С изгубването на старото ясновидство се затвори и достъпът до тези свръхсетивни възприятия. Обаче на тяхно място покълна нещо друго: Вътрешната сила на знанието, вътрешната сила на познанието. Едва сега човекът узря за вътрешен размисъл.
Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на старото ясновидство.
Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха. В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от разбирането, от вътрешните образи на външния живот. Следователно, наред с угасването на старото ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят.
към текста >>
Следователно, наред с угасването на
старото
ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят.
Обаче на тяхно място покълна нещо друго: Вътрешната сила на знанието, вътрешната сила на познанието. Едва сега човекът узря за вътрешен размисъл. Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на старото ясновидство. Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха. В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от разбирането, от вътрешните образи на външния живот.
Следователно, наред с угасването на старото ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят.
към текста >>
Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за
старото
ясновидство стоеше зад всички неща и Същества.
Ето в какво се състои тайната на еврейския народ. Докато при туранските народи, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи органи, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна организация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен организъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети.
Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за старото ясновидство стоеше зад всички неща и Същества.
Преданието сочи и факта, че родоначалникът на древноеврейския народ именно като родоначалник получи тази вътрешна организация по един твърде специален начин.
към текста >>
184.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със
старото
назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие.
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство. С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
към текста >>
Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на
старото
назирейство.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие. А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер. Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет.
Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство.
С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството. За това загатват и думите от Евангелието на Матей, които описват завръщането от Египет и заселването в Назарет, „за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей" (Матей 2, 23). В последствие този факт ще бъде превеждан по всевъзможни начини, понеже преводачите не са били наясно с неговия истински смисъл. Тук става дума за една колония от есеи, всред които израсна Исус.
към текста >>
185.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно
Старото
Слънце и Старата Луна.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна.
От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
Следователно, в областта на
старото
посвещение трябва да се тегли една дебела черта между изживяванията на окултния ученик и начинът, по който той се чувствува в своя Аз.
Всяко от старите посвещения беше замислено с оглед на това, че трябваше да бъде подтиснато именно Азовото чувство, което се поражда у човека при възприемането на Малхут, на Царството. То трябваше да бъде заличено. Или с други думи: В посвещението ти не можеш да бъдеш онзи човек, който съществува навън във физическия свят; наистина, ти ще се издигнеш в духовния свят, но не можеш да останеш като онзи, който се намира навън, в Царството.
Следователно, в областта на старото посвещение трябва да се тегли една дебела черта между изживяванията на окултния ученик и начинът, по който той се чувствува в своя Аз.
към текста >>
186.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защото онова, което в древните Мистерии се разиграваше като интимно душевно изживяване, сега се прояви като обективен исторически факт; защото Христовото Събитие възпроизведе само че в една много по-висша Азова степен символичните или реално-символични процеси на
старото
посвещение.
Това може да се установи в много и различни случаи. В моята книга „Християнството като мистичен факт" аз подробно описах как всички тайни на древните Мистерии отново оживяват в Евангелията и как, общо взето, Евангелията не са нищо друго, освен повторни описания на мистерийното посвещение. И защо, възпроизвеждайки древното мистерийно посвещение, Евангелията описаха всичко онова, което стана с Христос Исус?
Защото онова, което в древните Мистерии се разиграваше като интимно душевно изживяване, сега се прояви като обективен исторически факт; защото Христовото Събитие възпроизведе само че в една много по-висша Азова степен символичните или реално-символични процеси на старото посвещение.
към текста >>
Тъждеството между Христовата биография, каквато я знаем от Евангелията, и мистерийното посвещение, може да бъде проумяно само от онзи, който вниква в обстоятелството, че в Мистерията на Голгота се разиграха процесите на
старото
посвещение, само че с оглед на една друга степен на човешкото съзнание.
Тази подробност е изключително важна.
Тъждеството между Христовата биография, каквато я знаем от Евангелията, и мистерийното посвещение, може да бъде проумяно само от онзи, който вниква в обстоятелството, че в Мистерията на Голгота се разиграха процесите на старото посвещение, само че с оглед на една друга степен на човешкото съзнание.
За да сме още по-точни в описанието, бихме могли да допълним: Онези, които бяха призвани да станат свидетели на Христовото Събитие в Палестина, дочакаха сбъдването на всичко онова, което предричаха есеите, Йоановото Кръщение в Йордан, Изкушението, Разпятието и т.н. Сега те можеха да си кажат: Да, ние сме изправени пред едно Същество, което живее в човешко тяло. И ако се опитаме да потърсим най-важните, най-съществените елементи на този живот, какво ще открием? Ние ще открием, че определени елементи, които се проявяват като външни исторически факти, са същите, които на времето влизаха в състава на мистерийното посвещение. Следователно, ако бихме разполагали с „правилника" на мистерийното посвещение, ние ще разполагаме и с първообразите на онези процеси, които ни предстои да опишем, само че вече под формата на исторически факти.
към текста >>
Ето защо в рамките на Христовия живот не беше достатъчно само да се повторят процесите на
старото
посвещение; в „проповедта за Царството" трябваше да стане ясно: Всичко, което по-рано беше обещано на окултните ученици в Мистериите, сега става достояние на онези, които изживяват Азовата същност в самите себе си, и то според примера на Христос.
Ето защо, след като превъзмогва това, което Евангелието на Матей описва като Изкушение, Христос Исус става проповедник за Царството. Какво всъщност имаше да каже той? Ето какво: Всичко, което по-рано човекът постигаше за сметка на своето понижено Азово съзнание и чрез намесата на други Същества, сега вече може да бъде постигнато в присъствието на Аза. Следователно, най-важното тук е, че той подчертава: Това, което по-рано беше постигано по други пътища, сега вече може да бъде постигнато в присъствието на човешкия Аз.
Ето защо в рамките на Христовия живот не беше достатъчно само да се повторят процесите на старото посвещение; в „проповедта за Царството" трябваше да стане ясно: Всичко, което по-рано беше обещано на окултните ученици в Мистериите, сега става достояние на онези, които изживяват Азовата същност в самите себе си, и то според примера на Христос.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, когато евангелистите разказват, че сега, благодарение на Христовото Събитие, идват такива времена, когато в духовния свят ще проникват не само онези, които притежават
старото
ясновидство, но също и онези, които в хода на общочовешката еволюция са изгубили
старото
ясновидство.
Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство. Всичко на този свят се развива, и душите също са направили крачка напред, минавайки от ясновиждане към неясновиждане. В предишните епохи обаче, ясновиждащите човешки способности можеха да бъдат усилвани до такава степен, че да разпознават оздравителните сили, идващи от духовния свят.
Ето защо не бива да се учудваме, когато евангелистите разказват, че сега, благодарение на Христовото Събитие, идват такива времена, когато в духовния свят ще проникват не само онези, които притежават старото ясновидство, но също и онези, които в хода на общочовешката еволюция са изгубили старото ясновидство.
към текста >>
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез
старото
ясновидство.
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство.
Сега обаче онези които в хода на еволюцията са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е. лишени от богатствата на духовния свят те обедняват откъм духовни опитности: ето какво означава „бедни духом" и „нищи духом". Но сега идва Христос и открива голямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е. да бъдат „блажени" също и тези, които са изгубили старото ясновидство, а с него и богатствата на духовния свят.
към текста >>
да бъдат „блажени" също и тези, които са изгубили
старото
ясновидство, а с него и богатствата на духовния свят.
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство. Сега обаче онези които в хода на еволюцията са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е. лишени от богатствата на духовния свят те обедняват откъм духовни опитности: ето какво означава „бедни духом" и „нищи духом". Но сега идва Христос и открива голямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е.
да бъдат „блажени" също и тези, които са изгубили старото ясновидство, а с него и богатствата на духовния свят.
към текста >>
Ето защо сега можеха да бъдат произнесени великите думи: Отсега нататък блажени са не само „богатите духом" чрез
старото
ясновидство, но и „бедните духом"; понеже след като Христос отвори пътя им към духовния свят в техния Аз се влива всичко онова, което обозначаваме с думите „Царство небесно".
Ето защо сега можеха да бъдат произнесени великите думи: Отсега нататък блажени са не само „богатите духом" чрез старото ясновидство, но и „бедните духом"; понеже след като Христос отвори пътя им към духовния свят в техния Аз се влива всичко онова, което обозначаваме с думите „Царство небесно".
към текста >>
187.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на
старото
учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила.
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила.
Всичко това е представено в т.нар. изцеления. После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години. Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи. Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици.
към текста >>
Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на
старото
ясновидство.
Аз многократно съм заявявал, че обикновено тълкувателите на Евангелията както свободомислещите, така и антирелигиозно настроените не изтъкват най-важното. Те винаги подчертават, че отделните изрази и словоредът в Евангелията са съществували и по-рано. И те наистина биха могли да изтъкнат например, че съдържанието на „Блаженствата" е нещо отдавна познато. Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото!
Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство.
Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни". Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз. Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>
Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на
старото
ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни".
Те винаги подчертават, че отделните изрази и словоредът в Евангелията са съществували и по-рано. И те наистина биха могли да изтъкнат например, че съдържанието на „Блаженствата" е нещо отдавна познато. Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото! Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство.
Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни".
Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз. Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>
Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на
старото
ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз.
Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото! Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство. Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни". Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...".
Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз.
Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>
Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към
Старото
Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално.
Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите. Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове. И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията. Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви.
Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално.
Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока! Същото се отнася и за прехода, за скока от Старото Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята. Този закон се потвърждава както в най-незначителните, така и в най-грандиозните събития.
към текста >>
Същото се отнася и за прехода, за скока от
Старото
Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята.
И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията. Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви. Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока!
Същото се отнася и за прехода, за скока от Старото Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята.
Този закон се потвърждава както в най-незначителните, така и в най-грандиозните събития.
към текста >>
Когато еволюцията напредва,
старото
се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е.
Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов.
Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е.
от старата спирала тръгва в посока от вътре навън една нова спирала. Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок. Ето как ние стигаме до следната фигура.
към текста >>
188.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Част от тези неща се появиха едва по времето на
Старото
Слънце.
Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос. Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго. Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто. Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина. На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер.
Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце.
После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер. Още по-нататък, по време на Земното съществувание, в резултат на „сгъстяването" се появи твърдият или земен елемент, а в посока на „разреждането" възникна това, което ние наричаме жизнен етер. И така, в условията на Земята от една страна ние имаме топлинно, въздушно или газообразно, водно или течно, и твърдо или земно състояние, а в посока на „разреждането" светлинен етер, тонов или звуков етер и жизнен етер, най-финото етерно състояние, което ние познаваме.
към текста >>
Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на
Старото
Слънце и на Старата Луна.
Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло. В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло. Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме.
Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна.
А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя.
към текста >>
189.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
*7 Кратка характеристика на „
старото
" и „новото" ясновидство читателят може да намери в „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер
*7 Кратка характеристика на „старото" и „новото" ясновидство читателят може да намери в „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер
към текста >>
190.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Това беше в епохата на
старото
ясновидство.
Не винаги е било така. В не толкова стари времена човекът съхраняваше до известна степен това детско съзнание в годините на своята зрялост.
Това беше в епохата на старото ясновидство.
Но то се придружаваше от един друг начин на мислене и дори на изразяване. Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
към текста >>
В цивилизациите, където още можехме да намерим
старото
ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло.
Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза. Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят. Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво. Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло.
В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло.
Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него. Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.
към текста >>
Физическият човек, такъв, какъвто живее сега на физическия план, не трябва да гледа отвъд границата на детските макрокосмически опитности, които ако проникнат в съзнанието, ще възстановят
старото
ясновидство.
Но той беше вече твърде много свързан с физическия свят. Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо? Защото, когато той отново видя светлината, той направи нещо, което не му беше позволено: той се обърна, за да погледне, т.е. той пристъпи закона, наложен му от господаря на ада. Какво представлява този закон?
Физическият човек, такъв, какъвто живее сега на физическия план, не трябва да гледа отвъд границата на детските макрокосмически опитности, които ако проникнат в съзнанието, ще възстановят старото ясновидство.
"Ти не трябва - каза богът на Ада - да се опитваш да проникнеш в тайните на детството, в твоите спомени отвъд прага." След като Орфей не се подчинява, той губи ясновидските си способности.
към текста >>
191.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от
старото
, като измитане от лицето на земята на
старото
, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия.
С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това.
В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия.
към текста >>
192.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Не зная знаете ли , че чрез това
старото
е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята?
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика. Тези негови критици и отрицатели имали своего рода предводител в лицето на извънредно талантливия музиковед Едуард Ханслик3 във Виена, който написал интересната книжка "За музикално-прекрасното".
Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята?
Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно. Музиката - това са "арабески в звуци". Това бил любимият израз на Ханслик.
към текста >>
И такъв род стълкновение на
старото
и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха.
Какво може да се каже за такова явление? Нищо друго от това, че Ханслик е бил изтъкнат реакционер на четвъртата културна епоха. Той е бил прав относно тази културна епоха; но което е вярно за една културна епоха, не става за следващата. От негова гледна точка може да се каже: Рихард Вагнер не е музикант. Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново.
И такъв род стълкновение на старото и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха.
Особено интересно е това в отделни отрасли на науката. Бихме отишли твърде далеко, ако бихме искали да покажем как навсякъде има и реакционери, и такива, които правят от отделните науки това, което науката трябва да стане - израз на намиращото се зад явленията божествено-духовно. Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
И да видим все пак как идва изкуството при този народ, който трябва да даде материал за нашия, за петия културен период, трябва само да си представим
старото
немско изкуство и ние ще видим, че си имаме работа не със символика, но и не с проявление на чисто човешкото, а със задълбочено в себе си душевно.
Ако ние отидем по-назад, то формите ще станат символични, формите ще покажат нещо, което не е чисто човешко, ще изразят нещо такова, което човек не чувства още в самия себе си. Той може да изразява само в символи това, което идвало от божествено-духовните светове. Оттук и древното символно изкуство.
И да видим все пак как идва изкуството при този народ, който трябва да даде материал за нашия, за петия културен период, трябва само да си представим старото немско изкуство и ние ще видим, че си имаме работа не със символика, но и не с проявление на чисто човешкото, а със задълбочено в себе си душевно.
Ние виждаме как душевното, като че не може изцяло да навлезе в човешкия облик. Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека към свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в гръцки смисъл израз във външния строеж на телесното? Оттук и задълбочаването в направление на душевното, колкото по-нататък отива изкуството. И сега вече няма да ви се стори непонятно това, което казах в първата лекция: това, което е било въплътено по-рано, се проявявало във физическия свят подобно на отблясък, в индивидуалността се вливали същества от висшите йерархии. Затова, говорейки за човека от гръцкия свят, че той е бил въплътен в по-ранни епохи, ние трябва да виждаме не само това затворено същество, но и стоящата зад него индивидуалност от някаква висша йерархия.
към текста >>
Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как
старото
, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер.
Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва. Това е свързано с мисията, която ние имаме в нашето немско теософско движение, а именно: да внесем собствен принос, индивидуален принос в това теософско движение. Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна. И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и Розата.
Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как старото, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер.
Тук ние можем да приведем като пример, как Енкиду в тази от неговите инкарнации, която лежи в промеждутъка между личността Енкиду и Аристотел7, под влияние на древните учения на мистериите с техните сили, слизащи от свръхсетивните светове, е могъл да възприеме това, на което се гради в някои школи на мистериите по-нататъшното развитие на човешката душа. Ние няма сега да повтаряме това, което е било характерна особеност на различните мистерийни школи, ние ще обърнем нашия духовен поглед към една от техните разновидности, към тази, в която душата чрез възбуждане на напълно определени чувства се развивала, учейки се да прониква в свръхсетивния свят. В такива мистерии се извиквали именно тези усещания в душата, тези импулси, които са били способни да изкоренят от нея до основи всякакъв егоизъм. На душата се откривало, че тя всъщност трябвало да бъде егоистична през цялото време, докато е въплътена във физическо тяло. Целият обем и цялото значение на егоизма в неговите импулси на физически план се стоварвали, така да се каже, на дадената душа, и дълбоко, дълбоко потисната се чувствала такава душа, която си казвала: досега аз не съм знаела нищо друго, освен егоизма, защото аз не мога да бъда нищо друго на физически план освен егоист.
към текста >>
193.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на
старото
с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
194.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-
старото
.
че това е нищо. В такъв случай Антропософията изобщо би трябвало да мълчи, след като не желае да говори за неща, които хората днес все още не искат да приемат и които те разглеждат като безсмислие. Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери. Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца.
Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото.
Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък. Това отново е една много важна гледна точка. Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система. Така храносмилателно-кръвната система представлява преобразена от веществата и тъканите на тялото лимфна система, при което веществата едва в тялото придобиват отново формата, която имат във вътрешността, докато лимфната система служи за поемане на произведените вътре вещества.
към текста >>
195.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на
Старото
Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли.
Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат. Всичко това се слива. Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма. И това е възможно чрез вече познатите средства, описани например в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят.
Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли.
Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна. Но не е нужно да отиваме толкова далеч. Когато в спокоен час се запитаме: Колко много неща са се променили в моите понятия от младостта насам? – това вече е една самостоятелна, индивидуална преценка спрямо външния свят. Когато градим житейски възгледи или максими, ние чувствуваме, че интелектуалният елемент в нас става все по-самостоятелен и все по-самостоятелен.
към текста >>
Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на
Старото
Слънце или на Старата Луна.
Всичко това се слива. Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма. И това е възможно чрез вече познатите средства, описани например в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят. Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли.
Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна.
Но не е нужно да отиваме толкова далеч. Когато в спокоен час се запитаме: Колко много неща са се променили в моите понятия от младостта насам? – това вече е една самостоятелна, индивидуална преценка спрямо външния свят. Когато градим житейски възгледи или максими, ние чувствуваме, че интелектуалният елемент в нас става все по-самостоятелен и все по-самостоятелен. Тази нарастваща самостоятелност на индивидуалния елемент има голямо значение за човека.
към текста >>
196.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И онази епоха, която е отнела на хората най-много от силите на
старото
ясновидство, е Гръцко-римската културна епоха, Четвъртата културна епоха от следатлантското време.
Само накратко искам да спомена, че във времената, които са последвали великата атлантска катастрофа, нашите души са имали в тогавашните тела определено елементарно ясновидство. Това ясновидство, което беше естествено за хората от миналите времена, постепенно е изчезнало.
И онази епоха, която е отнела на хората най-много от силите на старото ясновидство, е Гръцко-римската културна епоха, Четвъртата културна епоха от следатлантското време.
От онова време насам човекът се развива така, че постига големи успехи на физическото поле; към края на сегашната следатлантска епоха той постепенно ще добие отново ясновидската сила.
към текста >>
197.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Както по-рано при
старото
ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища.
По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо разбиране за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси. Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и волеви импулси. И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание, самонаблюдение.
Както по-рано при старото ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища.
Ето защо антропософията идва тъкмо в нашето време, за да може човечеството да се научи да развива по правилен начин качествата на душата. Благодарение на това човекът ще може да посрещне това, което бъдещето му носи. Само по този начин може да бъде разбрано това, което трябва да настъпи някога, а именно, че онези, които са умни и неморални, ще бъдат изхвърлени и обезвредени.
към текста >>
198.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на
Старото
Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха?
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха?
Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце. Следователно, когато човекът е дошъл на Земята, той вече е притежавал етерното, или жизненото тяло. Обаче това етерно, или жизнено тяло може да бъде формирано още по-добре, вътре в него може да бъде работено чрез по-късните съставки, които човекът вече е развил в себе си. Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло, влага в него по-фините форми. И всъщност това, което се развива в нашата следатлантска културна епоха, е едно по-фино формиране на различните съставни части, изграждащи човешката природа.
към текста >>
Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на
Старото
Слънце.
Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха?
Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце.
Следователно, когато човекът е дошъл на Земята, той вече е притежавал етерното, или жизненото тяло. Обаче това етерно, или жизнено тяло може да бъде формирано още по-добре, вътре в него може да бъде работено чрез по-късните съставки, които човекът вече е развил в себе си. Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло, влага в него по-фините форми. И всъщност това, което се развива в нашата следатлантска културна епоха, е едно по-фино формиране на различните съставни части, изграждащи човешката природа.
към текста >>
Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на
Старото
Слънце и на Стария Сатурн.
Ние трябва да изживеем един период от време, когато казваме: Да, нашата земна мисия беше да развием нашия Аз. Обаче ние виждаме, че ще развием предварително, един вид пророчески, нещо, което трябва да развием истински едва на Юпитер. – Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения.
Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн.
За тях съществуваше също и тогава един вид четвърта съставна част, която те са развивали. А после, във втората половина на съответните планетарни въплъщения те получиха предварително това, което трябва да завършат в себе си на Земята, както ние ще развием Духът-Себе на Бъдещия Юпитер. Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре към него.
към текста >>
Ако сега насочим поглед към
старото
Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество.
Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие. Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго.
към текста >>
Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на
старото
Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество.
Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък.
Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие. Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго. Други Същества, които стоят по-високо от човека, трябваше да развият още на Луната това, което при тях отговаря на човешкия Аз.
към текста >>
Така че можем да кажем: Човеците са преминали от
старото
Лунно развитие в Земното развитие.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество. Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие.
Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие.
Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго. Други Същества, които стоят по-високо от човека, трябваше да развият още на Луната това, което при тях отговаря на човешкия Аз. На Луната те биха довели до пълно развитие техния Аз само ако биха развили авансово всичко, което би било за тях пета, шеста и седма основна част на тяхното Същество. Те са развили само петата или шестата основна част, следователно не са останали само при четвъртата като такава, но не са развили тази четвърта част поради това, че не са проявили предварително петата, шестата и седма основна част, а са спрели до петата или шестата.
към текста >>
Човеците са дошли така, че от
старото
Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество. Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие.
Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие.
Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго. Други Същества, които стоят по-високо от човека, трябваше да развият още на Луната това, което при тях отговаря на човешкия Аз. На Луната те биха довели до пълно развитие техния Аз само ако биха развили авансово всичко, което би било за тях пета, шеста и седма основна част на тяхното Същество. Те са развили само петата или шестата основна част, следователно не са останали само при четвъртата като такава, но не са развили тази четвърта част поради това, че не са проявили предварително петата, шестата и седма основна част, а са спрели до петата или шестата.
към текста >>
Той е едно Същество, което не само през време на Лунното развитие изостана така, както луцифиерическите Духове, а което, предвиждайки Лунното развитие, изостана още по-рано, още през времето на
Старото
Слънце, изостана през време на
старото
Слънчево развитие, следвайки една свръхчовешка Мъдрост.
Христос се различава коренно от другите Същества, които участвуват в Земното развитие. Той е едно Същество от съвършено друг разред.
Той е едно Същество, което не само през време на Лунното развитие изостана така, както луцифиерическите Духове, а което, предвиждайки Лунното развитие, изостана още по-рано, още през времето на Старото Слънце, изостана през време на старото Слънчево развитие, следвайки една свръхчовешка Мъдрост.
Ние не трябва да считаме това Същество за микрокосмическо в смисъла, в който считаме другите споменати Същества, защото микрокосмически Същества са онези, които бяха свързани със Земното развитие още от началото на това развитие. Христос беше непосредствено свързан не със Земното развитие, а със Слънчевото развитие. В началото на Земното развитие Той беше едно макрокосмическо Същество, едно Същество, което следователно е изложено на съвършено други условия, отколкото микрокосмическите Същества. И условията на неговото развитие бяха от особено естество. Те бяха такива, че това макрокосмическо Христово Същество беше развило макрокосмически четвъртия принцип, макрокосмическия Аз извън Земното битие.
към текста >>
199.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Лесинг си казваше: По-рано хората са минали през всички възможни културни епохи и те трябва отново да се връщат на Земята, за да научат нещо ново и да свържат
старото
с новото.
Ние трябва да разберем, че Духовната наука е едно събитие всред историческото развитие. Всеки един от седящите тук е бил въплътен във всяка културна епоха, а именно бил е няколкократно въплъщаван във всяка културна епоха на човечеството. Но какъв е смисълът на тези прераждания? Защо човекът трябва да мине през всички тези различни обучения в хода на различните културни периоди? Това е довело Лесинг до признаването на идеята на прераждането.
Лесинг си казваше: По-рано хората са минали през всички възможни културни епохи и те трябва отново да се връщат на Земята, за да научат нещо ново и да свържат старото с новото.
Лесинг мислеше приблизително така: Това, че минаваме през различни инкарнации, трябва да има някакъв смисъл. И този смисъл се състои именно в това, че във всяка нова инкарнация човекът изживява нещо ново, различно от старото.
към текста >>
И този смисъл се състои именно в това, че във всяка нова инкарнация човекът изживява нещо ново, различно от
старото
.
Но какъв е смисълът на тези прераждания? Защо човекът трябва да мине през всички тези различни обучения в хода на различните културни периоди? Това е довело Лесинг до признаването на идеята на прераждането. Лесинг си казваше: По-рано хората са минали през всички възможни културни епохи и те трябва отново да се връщат на Земята, за да научат нещо ново и да свържат старото с новото. Лесинг мислеше приблизително така: Това, че минаваме през различни инкарнации, трябва да има някакъв смисъл.
И този смисъл се състои именно в това, че във всяка нова инкарнация човекът изживява нещо ново, различно от старото.
към текста >>
Кризата възникна поради това, че
старото
ясновидство се помрачаваше все повече и повече.
Случи се това, което можем да наречем: Светът на Демоните изпадна в криза! Какво означава това? Ние знаем, че в миналото хората притежаваха едно примитивно ясновидство. Впоследствие то започна все повече и повече да отслабва, приближавайки се до пълно изчезване. Работата е там, че до този момент хората живееха със своето съзнание главно в областта на астралното тяло, а не толкова в областта на Аза.
Кризата възникна поради това, че старото ясновидство се помрачаваше все повече и повече.
Ето защо човекът можеше да има възприятия само в най-долните области на духовния свят. Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-лоши и по-лоши, ставаха все по-нечисти и по-нечисти. Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества. Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
200.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като милиони и милиони години през епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло!
Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като милиони и милиони години през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло!
Следователно, нещата биха изглеждали така, сякаш в хода на четири, или ако щете на три планетарни състояния, Сатурн, Слънце и Луна, цяло войнство от Богове е работило за изграждането на един миров елемент, какъвто е нашето физическо тяло, и сега, през Земната епоха те изведнъж решават този миров елемент да изчезва безследно всеки път, когато един човек умира! Да, това би представлявало твърде странно зрелище, ако Майя а от външното наблюдение не може да се очаква нищо друго би имала право. А сега нека да се запитаме: Възможно ли е Майя да има право?
към текста >>
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание.
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
към текста >>
201.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на
Старото
Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата.
Не! Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло. Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа. Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя.
Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата.
Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло! Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те живеят в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“. Да, искаме ли да разберем физическото тяло, ние трябва да се издигнем до неговия фантом.
към текста >>
И така, пренасяйки се в началото на нашата Земна епоха, ние бихме могли да кажем: Висшите Йерархии, които през епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, са подготвили формата на човешкото физическо тяло, са пренесли този фантом и в Земната епоха.
И така, пренасяйки се в началото на нашата Земна епоха, ние бихме могли да кажем: Висшите Йерархии, които през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, са подготвили формата на човешкото физическо тяло, са пренесли този фантом и в Земната епоха.
Фактически най-напред е бил създаден фантомът на човешкото тяло, който е невидим за физическите очи. Това е едно енергийно или силово тяло, което е напълно прозрачно. Физическите очи виждат само физическите вещества, които човекът приема като храна и които изпълват този невидим фантом. Когато физическите очи виждат едно човешко тяло, в действителност те виждат не самото него, а минералните вещества, които изпълват физическото тяло. Но благодарение на какво минералните вещества, такива, каквито са, заемат своето място в този фантом на човешкото физическо тяло?
към текста >>
Енергийното или силово тяло, което застава пред нас като невидим фантом на човешкото физическо тяло, идва от Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, и напредналият ясновидец го възприема като фантом, само ако се абстрахира от минералните субстанции, които изпълват този фантом.
Енергийното или силово тяло, което застава пред нас като невидим фантом на човешкото физическо тяло, идва от Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и напредналият ясновидец го възприема като фантом, само ако се абстрахира от минералните субстанции, които изпълват този фантом.
И така, именно този фантом се намира в изходната точка от развитието. Следователно, в изходната точка от своето Земно развитие, човекът би бил невидим също и като физическо тяло.
към текста >>
202.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От предишните ми лекции Вие знаете, че планетарното развитие на днешната Земя е било предхождано от епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, и че тези три планетарни въплъщения са би ли последвани от четвърто планетарно въплъщение, и че това е именно нашата Земя; от лекциите Вие знаете още, че едва в условията на нашата Земя, т.е.
От предишните ми лекции Вие знаете, че планетарното развитие на днешната Земя е било предхождано от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и че тези три планетарни въплъщения са би ли последвани от четвърто планетарно въплъщение, и че това е именно нашата Земя; от лекциите Вие знаете още, че едва в условията на нашата Земя, т.е.
през четвъртото от планетарните състояния, които бяха необходими, за да „населят“ Земята с всички нейни същества, човешката природа можа да се свърже с това, което ние наричаме човешки Аз. Както при Стария Сатурн ние говорим за възникването на физическото тяло, при Старото Слънце за възникването на етерното тяло, при Старата Луна за възникването на астралното тяло, така и едва в хода на Земното развитие ние можем да говорим за първите зародишни кълнове на човешкия Аз. Така изглеждат нещата от гледна точка на космогонията. Но как изглеждат те от човешка гледна точка?
към текста >>
Както при Стария Сатурн ние говорим за възникването на физическото тяло, при
Старото
Слънце за възникването на етерното тяло, при Старата Луна за възникването на астралното тяло, така и едва в хода на Земното развитие ние можем да говорим за първите зародишни кълнове на човешкия Аз.
От предишните ми лекции Вие знаете, че планетарното развитие на днешната Земя е било предхождано от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и че тези три планетарни въплъщения са би ли последвани от четвърто планетарно въплъщение, и че това е именно нашата Земя; от лекциите Вие знаете още, че едва в условията на нашата Земя, т.е. през четвъртото от планетарните състояния, които бяха необходими, за да „населят“ Земята с всички нейни същества, човешката природа можа да се свърже с това, което ние наричаме човешки Аз.
Както при Стария Сатурн ние говорим за възникването на физическото тяло, при Старото Слънце за възникването на етерното тяло, при Старата Луна за възникването на астралното тяло, така и едва в хода на Земното развитие ние можем да говорим за първите зародишни кълнове на човешкия Аз.
Така изглеждат нещата от гледна точка на космогонията. Но как изглеждат те от човешка гледна точка?
към текста >>
Именно това, което беше отредено за човека от свръхсетивните Същества на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, именно то възкръсна от гроба: Чистият фантом на физическото тяло с всички качества, присъщи на физическото тяло.
И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили. Настъпи това, че този човек, който беше носителят на Христос, мина през една такава смърт, че след три дни онова, което представлява смъртната част на физическото тяло, трябваше да изчезне, а от гроба възкръсна онова тяло, което е енергийният, силовият носител на физическо-материалните части.
Именно това, което беше отредено за човека от свръхсетивните Същества на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, именно то възкръсна от гроба: Чистият фантом на физическото тяло с всички качества, присъщи на физическото тяло.
Ето как можа да се появи и онова духовно родословно дърво, за което вече стана дума.
към текста >>
203.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние говорим в точния смисъл на думата, когато казваме: При момчето Исус, описани в Евангелието на Матей, ние имаме пред себе си един цялостно развит човек; при Натановото момче, описано в Евангелието на Лука, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, които са така устроени, че всъщност те представляват хармонично развиващия се човек, като резултат от еволюционните процеси, осъществени на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна.
Ето защо този Аз външно изглеждаше така, сякаш онова Натаново момче Исус, за което говори Евангелието на Лука не притежава какъвто и да е човешки Аз, а сякаш се състои само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И напълно достатъчно е, ако на първо време кажем: У момчето Исус, описано в Евангелието на Лука, изобщо не съществуваше такъв напреднал Аз, какъвто би трябвало да бъде той през Атлантската и Следатлантската епоха.
Ние говорим в точния смисъл на думата, когато казваме: При момчето Исус, описани в Евангелието на Матей, ние имаме пред себе си един цялостно развит човек; при Натановото момче, описано в Евангелието на Лука, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, които са така устроени, че всъщност те представляват хармонично развиващия се човек, като резултат от еволюционните процеси, осъществени на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Ето защо това момче Исус както показва и Хрониката Акаша беше неспособно да обхване постиженията на човешката култура; то не можа да ги приеме в себе си, понеже никога до този момент не беше присъствувало в развитието на човешката култура. Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме участвували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е участвувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали. И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния.
към текста >>
204.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Само онази конкретна мисъл за развитието и това е другата възможност до която ние се докоснахме: а именно че епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна са били съвършено различни от Земната епоха, че едва в хода на Земната епоха настъпва онзи вид прераждане, какъвто познаваме, и че после изкушението на Луцифер е представлявало едно еднократно събитие едва всичко това дава истинско съдържание на антропософския мироглед.
Само онази конкретна мисъл за развитието и това е другата възможност до която ние се докоснахме: а именно че епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна са били съвършено различни от Земната епоха, че едва в хода на Земната епоха настъпва онзи вид прераждане, какъвто познаваме, и че после изкушението на Луцифер е представлявало едно еднократно събитие едва всичко това дава истинско съдържание на антропософския мироглед.
Обаче всички изброени събитие са немислими без обективността на това, което ние наричаме Събитието на Голгота.
към текста >>
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между
старото
и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора.
Ето защо и това биха отрекли само тези, които мислят абстрактно, но не и хората с ясен и точен поглед върху историческите събития на самата граница между старото и новото време, която имаме в лицето на всичко онова, което се случи в Палестина, решително се промени цялата нагласа, цялото светоусещане на тогавашните хора.
Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния? И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер!
към текста >>
205.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание).
2. Старото Слънце (спящо съзнание).
към текста >>
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар.
„екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
206.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Вътрешните аспекти на
Старото
Слънце второто планетарно въплъщение на Земята.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята.
Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
към текста >>
Вътрешните аспекти на
Старото
Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята.
Резигнацията като противоположност на волята. - В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация. За одухотворяването на „въздуха" и „водата". Резигнацията на Боговете като първопричина за изоставането на луциферическите Същества. За връзките между човешката свобода и злото.
към текста >>
207.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка.
Ако искаме да продължим лекциите, които изнасяхме през изтеклите години в нашите Антропософски Дружества1 налага се да включим и малко по-различни понятия, отколкото тези, с които си служихме досега. Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна еволюция на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2. Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката еволюция.
Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка.
Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема. Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка.
към текста >>
Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема.
Ако искаме да продължим лекциите, които изнасяхме през изтеклите години в нашите Антропософски Дружества1 налага се да включим и малко по-различни понятия, отколкото тези, с които си служихме досега. Ние добре знаем, че не бихме могли да напредваме в познанието, ако се опирахме единствено на Евангелията и други религиозни източници, без да се съобразяваме с онази грандиозна еволюция на цялата мирова система, протекла в последователните планетарни превъплъщения на нашата Земя, обозначавана от нас като Сатурново, Слънчево и Лунно съществувания2. Ако човек си припомни колко често сме прибягвали до тези основни понятия, ще се убеди, че те са абсолютно необходими за всяко окултно разглеждане на общочовешката еволюция. Ако Вие например, се замислите за описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, включително и на сегашната Земя, дадени от мен в „Тайната наука"3 се съгласите, че в случая става дума само за приблизителна схема макар, че ако тя би била разширена с повече подробности, това не би променило с нищо нейния основен списък -, само за първо начални данни, които могат да бъдат изнесени от една или друга гледна точка.
Защото както нашата планета Земя предлага безкрайно богатство от явления и факти, напълно естествено е същото да се отнася и за безкрайното богатство от явления и факти, които са присъщи за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че подобни описания винаги се свеждат до някаква схема.
Обаче за нас една цялостна характеристика на еволюцията е необходима и от друга гледна точка.
към текста >>
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за
Старото
Слънце или за Стария Сатурн.
Ако бъдем запитани: Добре, но откъде идват всички ваши описания? ние веднага отговаряме, че те идват от т.н. „записи" в Хрониката Акаша4. Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша. Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша.
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
към текста >>
В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца.
В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца.
Сега аз описвам нещата в обратен ред, но това не променя нищо.
към текста >>
Ето защо е напълно безсмислено да се пита: Добре, Вие говорите за
Старото
Слънце, за Стария Сатурн и т.н., но какво е съществувало преди Стария Сатурн?
Представете си за миг, че Вашите представи изведнъж се втвърдяват и стават неподвижни, че всяка Ваша мисъл и всяко Ваше намерение стават неподвижни като стена: в този случай Вие не бихте могли да твърдите, че Вашите изживявания настъпват едно след друго, че настъпват „по-рано" или „по-късно". Времето престава да има каквото и да е значение.
Ето защо е напълно безсмислено да се пита: Добре, Вие говорите за Старото Слънце, за Стария Сатурн и т.н., но какво е съществувало преди Стария Сатурн?
А работата е там, че сега думата „преди" вече няма никакъв смисъл, защото времето е престанало да съществува. Образ но казано, нещата на Стария Сатурн изглеждат така, сякаш светът е окован от всички страни и мислите не помръдват. Същото се отнася и за ясновидството! Мислите са замрели, а образно казано, мозъкът е замръзнал. И доколкото възприемате тази пълна застиналост на мислите и представите, Вие стигате до осъзнаването на факта, че сега във времето не протича абсолютно нищо, че времето е престанало да съществува.
към текста >>
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на
Старото
Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя.
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като създание на жертвата.
към текста >>
А по-нататък ние ще видим, как през следващите планетарни въплъщения на Стария Сатурн, а именно в епохите на
Старото
Слънце и Старата Луна, всички тези процеси напредват в своето развитие, като включват в себе си и други грандиозни събития.
А по-нататък ние ще видим, как през следващите планетарни въплъщения на Стария Сатурн, а именно в епохите на Старото Слънце и Старата Луна, всички тези процеси напредват в своето развитие, като включват в себе си и други грандиозни събития.
към текста >>
208.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към
Старото
Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на
Старото
Слънце.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце.
Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце. В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината. Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце. Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
В „Тайната наука" четем, как през епохата на
Старото
Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце. Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце.
В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината.
Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце. Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на
Старото
Слънце.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце. Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце. В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината.
Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце.
Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на
Старото
Слънце.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце. Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце. В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината. Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце.
Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на
Старото
Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на
Старото
Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества?
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества?
би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
Ето какво вършат Духовете на Мъдростта през епохата на
Старото
Слънце: Те предоставят своята собствена същност, те даряват своята собствена същност на Космоса.
Ето какво вършат Духовете на Мъдростта през епохата на Старото Слънце: Те предоставят своята собствена същност, те даряват своята собствена същност на Космоса.
И какво се открива пред външния поглед, когато по-висшите възприятия на човека се насочат към Старото Слънце?
към текста >>
И какво се открива пред външния поглед, когато по-висшите възприятия на човека се насочат към
Старото
Слънце?
Ето какво вършат Духовете на Мъдростта през епохата на Старото Слънце: Те предоставят своята собствена същност, те даряват своята собствена същност на Космоса.
И какво се открива пред външния поглед, когато по-висшите възприятия на човека се насочат към Старото Слънце?
към текста >>
Освен от топлина
Старото
Слънце се състои от въздух и от светлина.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука".
Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина.
Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари. В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества. По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства.
към текста >>
Ако обаче заявим, че освен от топлина,
Старото
Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука". Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина.
Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари.
В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества. По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч. Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя.
към текста >>
По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме
Старото
Слънце отдалеч.
Нека още веднъж да си припомним описанията от „Тайната наука". Освен от топлина Старото Слънце се състои от въздух и от светлина. Ако обаче заявим, че освен от топлина, Старото Слънце се състои от въз дух и от светлина, нещата изглеждат така, сякаш някой идва и казва: В далечината аз виждам един тъмен облак -, и ако би бил художник, той би имал усещането, че ще може да нарисува тъкмо този тъмен облак; но приближавайки се към него, той установява, че в случая става дума не за тъмен облак, а за рояк комари. В действителност това, което е смятал за тъмен облак, се оказва сбор от живи същества.
По сходен начин постъпваме и ние, когато наблюдаваме Старото Слънце отдалеч.
Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя. Защото навсякъде по Земята, където има въздух, зад него са скрити непосредствените действия, извършвани от Духовете на Мъдростта. Живият, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосмоса, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават.
към текста >>
Сега ние знаем какво означава твърдението, че
Старото
Слънце се състои от въздух.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух.
Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
към текста >>
Но ясновиждащият поглед открива на
Старото
Слънце и нещо друго, нещо забележително.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух".
Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително.
Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н.
към текста >>
Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на
Старото
Слънце.
Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н.
Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце.
Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на
Старото
Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха.
Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на
Старото
Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време".
Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на Старото Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време".
Следователно, през епохата на Старото Слънце настъпва нещо, което на Стария Сатурн все още не съществуваше. Всичко това има отношение към способността да даваш от себе си, да даряваш. Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с добродетелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"? В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане".
към текста >>
Следователно, през епохата на
Старото
Слънце настъпва нещо, което на Стария Сатурн все още не съществуваше.
Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на Старото Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време".
Следователно, през епохата на Старото Слънце настъпва нещо, което на Стария Сатурн все още не съществуваше.
Всичко това има отношение към способността да даваш от себе си, да даряваш. Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с добродетелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"? В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане". Първото не може да съществува без второто.
към текста >>
Обаче през епохата на
Старото
Слънце „даване" и „вземане" бяха изцяло отделени едно от друго; там понеже „времето" беше вече факт космическите дарове бяха отнасяни и запазвани във времето, така че Духовете на Мъдростта изливаха своите космически дарове и те оставаха там в плен на времето.
Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с добродетелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"? В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане". Първото не може да съществува без второто. И така, себе-раздаването се състои от две действия: От „даване" и от „вземане"; в противен случай „даването" не би имало никакъв смисъл.
Обаче през епохата на Старото Слънце „даване" и „вземане" бяха изцяло отделени едно от друго; там понеже „времето" беше вече факт космическите дарове бяха отнасяни и запазвани във времето, така че Духовете на Мъдростта изливаха своите космически дарове и те оставаха там в плен на времето.
Но впоследствие условията трябваше да се променят, за да се осъществи и второто действие „вземането". Накратко: Духовете на Мъдростта изливат своите дарове, но Космосът все още не беше готов да ги приеме.
към текста >>
В известен смисъл, така стоят нещата и на
Старото
Слънце: Космическите дарове от вчерашния ден остават съхранени, за да бъдат приети едва по-късно.
За да стигнем до правилно разбиране на тези неща, ние отново бихме могли да си послужим с някои от душевните изживявания на човека. Представете си за миг, че се опитвате да подредите една точно опреде лена мисъл. След известно време мисълта е добила своя завършен вид. На другата сутрин Вие отново размишлявате над конкретната мисъл и си припомняте всички подробности, свързани с нея. Днес Вие продължавате това, което бяхте започнали вчера.
В известен смисъл, така стоят нещата и на Старото Слънце: Космическите дарове от вчерашния ден остават съхранени, за да бъдат приети едва по-късно.
към текста >>
Виждате ли, на
Старото
Слънце съществуват определени свръхсетивни процеси, които могат да бъдат различени от другите, само поради това, че се разиграват по-късно във времето.
Но как изглежда това „приемане" на космическите дарове?
Виждате ли, на Старото Слънце съществуват определени свръхсетивни процеси, които могат да бъдат различени от другите, само поради това, че се разиграват по-късно във времето.
И така, Духовете на Мъдростта изпращат своите космически дарове. Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18. В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи".
към текста >>
И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на
Старото
Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18.
Но как изглежда това „приемане" на космическите дарове? Виждате ли, на Старото Слънце съществуват определени свръхсетивни процеси, които могат да бъдат различени от другите, само поради това, че се разиграват по-късно във времето. И така, Духовете на Мъдростта изпращат своите космически дарове. Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице.
И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18.
В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи". На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса. Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н. „вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
В условията на
Старото
Слънце те са не „даващи", а „вземащи".
Виждате ли, на Старото Слънце съществуват определени свръхсетивни процеси, които могат да бъдат различени от другите, само поради това, че се разиграват по-късно във времето. И така, Духовете на Мъдростта изпращат своите космически дарове. Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18.
В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи".
На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса. Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н. „вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
На
Старото
Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса.
И така, Духовете на Мъдростта изпращат своите космически дарове. Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18. В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи".
На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса.
Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н. „вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
Следователно, на
Старото
Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н.
Но кой ще ги приеме? За да бъдат приети от някого, този „някой" трябва вече да е налице. И както на Стария Сатурн от саможертвата на Престолите в името на Херувимите се родиха Духовете на Времето, така и на Старото Слънце от космическите дарове на Духовете на Мъдростта се родиха онези свръхсетивни Същества, които наричаме Архангели или Архангелои18. В условията на Старото Слънце те са не „даващи", а „вземащи". На Старото Слънце Архангелите имат следната мисия: да уловят и задържат всичко онова, което е възникнало в предишните етапи от еволюцията, да го съхранят и едва по-късно Да го „отразят" навсякъде из пределите на Космоса.
Следователно, на Старото Слънце ние имаме едно по-ранно „даване" и едно по-късно „вземане", обаче в същото време т.н.
„вземане" бива „отразено" навсякъде из пределите на Космоса.
към текста >>
Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на
Старото
Слънце.
Представете си още, че Земята изобщо не съществува в сегашния си вид, без това обаче да пречи на Архангелите и на „отразяваните" от тях космически дарове, направени от Духовете на Мъдростта. Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега към нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха. Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята.
Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце.
И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи". В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра. Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно. Следователно, това, което идва от Духовете на Мъдростта, ние трябва да си го представяме като че ли тръгва от един общ център: то се излъчва по всички посоки, за да бъде уловено от Архангелите, които после ще го върнат обратно.
към текста >>
И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на
Старото
Слънце бяха т.н.
Представете си още, че Земята изобщо не съществува в сегашния си вид, без това обаче да пречи на Архангелите и на „отразяваните" от тях космически дарове, направени от Духовете на Мъдростта. Както знаем, днес ние живеем в Петата следатлантска културна епоха; и сега към нас отново напират събитията от Третата19 следатлантска културна епоха, от древната Египетско-халдейска епоха. Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята. Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце.
И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н.
„космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи". В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра. Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно. Следователно, това, което идва от Духовете на Мъдростта, ние трябва да си го представяме като че ли тръгва от един общ център: то се излъчва по всички посоки, за да бъде уловено от Архангелите, които после ще го върнат обратно.
към текста >>
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за
Старото
Слънце.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце.
Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта. Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост. Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството. Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на
Старото
Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна? Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса. Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите. Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина.
към текста >>
Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на
Старото
Слънце възниква пространството.
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят. Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят. Ражда се пространството!
Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството.
Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно". Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
към текста >>
Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на
Старото
Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят. Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно".
Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
към текста >>
Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на
Старото
Слънце, те се нуждаят единствено от време.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето. Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение.
Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време.
И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи. Пратеници на Началата ето какво представляват те!
към текста >>
Но това, което някога е ставало в условията на предишните планетарни въплъщения, се повтаря и по-късно, макар и под друга форма; ето защо в известен смисъл природата на
Старото
Слънце застава пред нас също и днес, в условията на нашата Земя.
Архангелите съхраняват спомена за най-ранните етапи от еволюцията на Земята.
Но това, което някога е ставало в условията на предишните планетарни въплъщения, се повтаря и по-късно, макар и под друга форма; ето защо в известен смисъл природата на Старото Слънце застава пред нас също и днес, в условията на нашата Земя.
към текста >>
209.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Там в условията на
Старото
Слънце, т.е.
И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот.
Там в условията на Старото Слънце, т.е.
в условията на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, ние откриваме нещо много важно, което ще ни улесни в разбирането на нашето собствено развитие. Но за да преминем от света на Майя в света на истината, ние отново се нуждаем от едно точно определено понятие. Става дума за следното.
към текста >>
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от
Старото
Слънце към Старата Луна.
Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция.
Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна.
Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята. Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>
Нека още веднъж да разгледаме отношенията на
Старото
Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция. Впрочем нещо подобно става и в хода на самата еволюция, например, при прехода от Старото Слънце към Старата Луна. Тогава също настъпва един вид резигнация на онези свръхсетивни Същества, за които знаем, че са свързани с планетарното развитие на Земята.
Нека още веднъж да разгледаме отношенията на Старото Слънце, като първоначално се спрем на някои подробности, които въпреки, че са ни познати продължават да изглеждат доста загадъчни за нашите очи.
към текста >>
Ние многократно сме посочвали: Тези луциферически Същества атакуват нашето астрално тяло именно в хода на Земното развитие, защото в хода на
старото
Лунно развитие те не са постигнали онази еволюционна степен, която са можели да постигнат.
Ние многократно сме описвали определена категория свръхсетивни Същества, за които сме свикнали да казваме, че те са един вид „изостанали" в своето развитие. Ние добре знаем, че от определен момент нататък, в еволюцията на Земното човечество се намесват т.н. луциферически Същества24.
Ние многократно сме посочвали: Тези луциферически Същества атакуват нашето астрално тяло именно в хода на Земното развитие, защото в хода на старото Лунно развитие те не са постигнали онази еволюционна степен, която са можели да постигнат.
Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното сравнение: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа еволюция и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек.
към текста >>
Напротив, когато се приближаваме до
старото
Сатурново състояние, ние можем да го опишем съвсем точно, ако си послужим с понятия като „укротяване на желания", „отказ от желания", „резигнация" и т.н.
Но в основата на това изоставане, което са претърпели луциферическите и ариманически Същества, лежат много по-дълбоки причини и те могат да бъдат доловени още на Стария Сатурн, въпреки че за нас е изключително трудно да ги обхванем с ясното човешко съзнание, понеже едва ли на някой от говоримите езици съществуват необходимите за тази цел думи.
Напротив, когато се приближаваме до старото Сатурново състояние, ние можем да го опишем съвсем точно, ако си послужим с понятия като „укротяване на желания", „отказ от желания", „резигнация" и т.н.
Защото в основата на такова изоставане, отнасящо се за определени свръхсетивни Същества, лежи именно тяхната резигнация. През епохата на Старото Слънце ние можем да наблюдаваме следното.
към текста >>
През епохата на
Старото
Слънце ние можем да наблюдаваме следното.
Но в основата на това изоставане, което са претърпели луциферическите и ариманически Същества, лежат много по-дълбоки причини и те могат да бъдат доловени още на Стария Сатурн, въпреки че за нас е изключително трудно да ги обхванем с ясното човешко съзнание, понеже едва ли на някой от говоримите езици съществуват необходимите за тази цел думи. Напротив, когато се приближаваме до старото Сатурново състояние, ние можем да го опишем съвсем точно, ако си послужим с понятия като „укротяване на желания", „отказ от желания", „резигнация" и т.н. Защото в основата на такова изоставане, отнасящо се за определени свръхсетивни Същества, лежи именно тяхната резигнация.
През епохата на Старото Слънце ние можем да наблюдаваме следното.
към текста >>
Това става не само по времето на Стария Сатурн, но и по времето на
Старото
Слънце.
Вече видяхме, че Престолите или Духовете на Волята принасят жертва в името на Херувимите.
Това става не само по времето на Стария Сатурн, но и по времето на Старото Слънце.
И така, ние имаме пред себе си следния образ: Ето тук се намират Престолите, Духовете на Волята, с тяхната саможертва, която Херувимите приемат. И истинската същност на огъня, на всевъзможните топлинни състояния, е скрита тъкмо в тази космическа саможертва. Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата. Обаче друга част от Херувимите върши нещо съвсем друго: Те не приемат жертвата, те отказват да приемат жертвата. Ето как ние допълваме образа, до който стигнахме последния път.
към текста >>
Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на
Старото
Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата.
Вече видяхме, че Престолите или Духовете на Волята принасят жертва в името на Херувимите. Това става не само по времето на Стария Сатурн, но и по времето на Старото Слънце. И така, ние имаме пред себе си следния образ: Ето тук се намират Престолите, Духовете на Волята, с тяхната саможертва, която Херувимите приемат. И истинската същност на огъня, на всевъзможните топлинни състояния, е скрита тъкмо в тази космическа саможертва.
Ако отправим ретроспективен поглед към Хрониката Акаша и потърсим там една от характерните особености на Старото Слънце, ще установим следното: Престолите са вглъбени в своето жертвоприношение и остават там, до жертвоприношението; да, сега ние имаме пред себе си Престолите жертвоприносители, а над тях част от Херувимите, към които се издига димът на жертвата, така че те приемат в себе си топлината и всичко, което струи от жертвата.
Обаче друга част от Херувимите върши нещо съвсем друго: Те не приемат жертвата, те отказват да приемат жертвата. Ето как ние допълваме образа, до който стигнахме последния път.
към текста >>
Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на
Старото
Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина.
Сега в този образ ние имаме Престолите-жертвоприносители и Херувимите, които приемат жертвата; обаче има и такива Херувими, които не одобряват жертвата, които връщат жертвата. Да, изключително интересно е да проследим този факт в Хрониката Акаша.
Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на Старото Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина.
Обаче сега ние констатираме и нещо, което не изглеждаше по този начин в пространството на Старото Слънце: Сега жертвеният дим не бива връщан от Архангелите под формата на светлина, сега той бива отблъснат от Херувимите, така че се понася в обратна посока, натрупва се бих казал под формата на жертвени облаци в Слънчевото пространство; да, първо жертвата се издига нагоре, после жертвата се спуска надолу; веднъж тя бива приета, втори път отхвърлена. В известен смисъл ние откриваме тази среща на същинските духовни формации като един вид сблъсък между това, което последния път нарекохме „външен" и „вътрешен" пласт, имайки предвид двете основни измерения на Старото Слънце; така че по средата остава един „разграничителен" пласт: там се намират Престолите жертвоприносители, от външната страна са Херувимите, които приемат жертвата, от вътрешната страна са Херувимите, които отхвърлят жертвата. От неприетата жертва възниква известно „натрупване", известен „застой", а по-късно се стига до една духовна формация, наподобяваща формата на пръстен; и най-отвън ние имаме отразената обратно светлинна маса.
към текста >>
Обаче сега ние констатираме и нещо, което не изглеждаше по този начин в пространството на
Старото
Слънце: Сега жертвеният дим не бива връщан от Архангелите под формата на светлина, сега той бива отблъснат от Херувимите, така че се понася в обратна посока, натрупва се бих казал под формата на жертвени облаци в Слънчевото пространство; да, първо жертвата се издига нагоре, после жертвата се спуска надолу; веднъж тя бива приета, втори път отхвърлена.
Сега в този образ ние имаме Престолите-жертвоприносители и Херувимите, които приемат жертвата; обаче има и такива Херувими, които не одобряват жертвата, които връщат жертвата. Да, изключително интересно е да проследим този факт в Хрониката Акаша. Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на Старото Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина.
Обаче сега ние констатираме и нещо, което не изглеждаше по този начин в пространството на Старото Слънце: Сега жертвеният дим не бива връщан от Архангелите под формата на светлина, сега той бива отблъснат от Херувимите, така че се понася в обратна посока, натрупва се бих казал под формата на жертвени облаци в Слънчевото пространство; да, първо жертвата се издига нагоре, после жертвата се спуска надолу; веднъж тя бива приета, втори път отхвърлена.
В известен смисъл ние откриваме тази среща на същинските духовни формации като един вид сблъсък между това, което последния път нарекохме „външен" и „вътрешен" пласт, имайки предвид двете основни измерения на Старото Слънце; така че по средата остава един „разграничителен" пласт: там се намират Престолите жертвоприносители, от външната страна са Херувимите, които приемат жертвата, от вътрешната страна са Херувимите, които отхвърлят жертвата. От неприетата жертва възниква известно „натрупване", известен „застой", а по-късно се стига до една духовна формация, наподобяваща формата на пръстен; и най-отвън ние имаме отразената обратно светлинна маса.
към текста >>
В известен смисъл ние откриваме тази среща на същинските духовни формации като един вид сблъсък между това, което последния път нарекохме „външен" и „вътрешен" пласт, имайки предвид двете основни измерения на
Старото
Слънце; така че по средата остава един „разграничителен" пласт: там се намират Престолите жертвоприносители, от външната страна са Херувимите, които приемат жертвата, от вътрешната страна са Херувимите, които отхвърлят жертвата.
Сега в този образ ние имаме Престолите-жертвоприносители и Херувимите, които приемат жертвата; обаче има и такива Херувими, които не одобряват жертвата, които връщат жертвата. Да, изключително интересно е да проследим този факт в Хрониката Акаша. Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на Старото Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина. Обаче сега ние констатираме и нещо, което не изглеждаше по този начин в пространството на Старото Слънце: Сега жертвеният дим не бива връщан от Архангелите под формата на светлина, сега той бива отблъснат от Херувимите, така че се понася в обратна посока, натрупва се бих казал под формата на жертвени облаци в Слънчевото пространство; да, първо жертвата се издига нагоре, после жертвата се спуска надолу; веднъж тя бива приета, втори път отхвърлена.
В известен смисъл ние откриваме тази среща на същинските духовни формации като един вид сблъсък между това, което последния път нарекохме „външен" и „вътрешен" пласт, имайки предвид двете основни измерения на Старото Слънце; така че по средата остава един „разграничителен" пласт: там се намират Престолите жертвоприносители, от външната страна са Херувимите, които приемат жертвата, от вътрешната страна са Херувимите, които отхвърлят жертвата.
От неприетата жертва възниква известно „натрупване", известен „застой", а по-късно се стига до една духовна формация, наподобяваща формата на пръстен; и най-отвън ние имаме отразената обратно светлинна маса.
към текста >>
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл,
Старото
Слънце застава пред нас като един вид космическа сфера, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои.
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл, Старото Слънце застава пред нас като един вид космическа сфера, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои.
Нека да си представим и друго: Как в средата на тази пръстеновидна формация се сблъскват двата вида жертви приетите и отхвърлените. И сега от сблъсъка между приетите и отхвърлените жертви, на Старото Слънце възниква нещо, което бихме могли да наречем „удвояване" или „разделяне" на цялата Слънчева субстанция. Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако сравним тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви. Ето как енергията на отхвърлените жертви практически разделя Слънчевата субстанция на две отделни части.
към текста >>
И сега от сблъсъка между приетите и отхвърлените жертви, на
Старото
Слънце възниква нещо, което бихме могли да наречем „удвояване" или „разделяне" на цялата Слънчева субстанция.
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл, Старото Слънце застава пред нас като един вид космическа сфера, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои. Нека да си представим и друго: Как в средата на тази пръстеновидна формация се сблъскват двата вида жертви приетите и отхвърлените.
И сега от сблъсъка между приетите и отхвърлените жертви, на Старото Слънце възниква нещо, което бихме могли да наречем „удвояване" или „разделяне" на цялата Слънчева субстанция.
Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако сравним тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви. Ето как енергията на отхвърлените жертви практически разделя Слънчевата субстанция на две отделни части.
към текста >>
Но тук има и нещо друго: Когато казваме, че „времето продължава", това всъщност означава следното: Навлизайки в Хрониката-Акаша, ние откриваме Стария Сатурн и
Старото
Слънце, и по-точно откриваме, че на Стария Сатурн времето възниква, и че на
Старото
Слънце то също е налице.
И така, ние трябва да свържем резигнацията, за която вече стана дума, с нещо чието възникване на Стария Сатурн сме вече обсъждали: А именно, с възникването на времето. Ние видяхме, че на Стария Сатурн времето възниква едва с появата на Архаите, или Духовете на Времето, така че да се говори за „време" преди Стария Сатурн просто няма никакъв смисъл. От тогава насам, както сме свикнали да казваме, „времето продължава". Качеството „продължава" се съдържа в понятието „време".
Но тук има и нещо друго: Когато казваме, че „времето продължава", това всъщност означава следното: Навлизайки в Хрониката-Акаша, ние откриваме Стария Сатурн и Старото Слънце, и по-точно откриваме, че на Стария Сатурн времето възниква, и че на Старото Слънце то също е налице.
И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и Старото Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси. Ние не бихме могли да изключим времето от нито един еволюционен процес. Ние видяхме, че Духовете на Време то се появиха на Стария Сатурн, и че от тогава времето беше един вид имплантирано във всеки отделен процес на битието. И сега ние трябва да свържем с времето всичко онова под формата на образи, на имагинации до което сме стигнали в мисловното обхващане на света. Следователно, ако в света ставаше само това, което може да се случи в условията на „жертвата" и „безкористната всеотдайност", тогава всичко щеше да се окаже подчинено на времето.
към текста >>
И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и
Старото
Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси.
И така, ние трябва да свържем резигнацията, за която вече стана дума, с нещо чието възникване на Стария Сатурн сме вече обсъждали: А именно, с възникването на времето. Ние видяхме, че на Стария Сатурн времето възниква едва с появата на Архаите, или Духовете на Времето, така че да се говори за „време" преди Стария Сатурн просто няма никакъв смисъл. От тогава насам, както сме свикнали да казваме, „времето продължава". Качеството „продължава" се съдържа в понятието „време". Но тук има и нещо друго: Когато казваме, че „времето продължава", това всъщност означава следното: Навлизайки в Хрониката-Акаша, ние откриваме Стария Сатурн и Старото Слънце, и по-точно откриваме, че на Стария Сатурн времето възниква, и че на Старото Слънце то също е налице.
И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и Старото Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси.
Ние не бихме могли да изключим времето от нито един еволюционен процес. Ние видяхме, че Духовете на Време то се появиха на Стария Сатурн, и че от тогава времето беше един вид имплантирано във всеки отделен процес на битието. И сега ние трябва да свържем с времето всичко онова под формата на образи, на имагинации до което сме стигнали в мисловното обхващане на света. Следователно, ако в света ставаше само това, което може да се случи в условията на „жертвата" и „безкористната всеотдайност", тогава всичко щеше да се окаже подчинено на времето. В света не би съществувало нищо, което да остане неподчинено на времето.
към текста >>
Ето защо една от главните особености на
старото
Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност".
Обаче онези Херувими, които отхвърлиха жертвата, които отхвърлиха, бих казал, уханието и дима на жертвата, сториха това, понеже искаха да се разграничат от някои качества, от някои особености, присъщи на жертвата. И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането". Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето.
Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност".
Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност". Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността". Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на
Старото
Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност".
Обаче онези Херувими, които отхвърлиха жертвата, които отхвърлиха, бих казал, уханието и дима на жертвата, сториха това, понеже искаха да се разграничат от някои качества, от някои особености, присъщи на жертвата. И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането". Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност".
Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност".
Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността". Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на
Старото
Слънце възниква едно ново качество, „вечността".
И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането". Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност". Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност".
Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността".
Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Всичко това става през епохата на
Старото
Слънце.
Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност". Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност". Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността".
Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на
Старото
Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето.
Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>
Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на
Старото
Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества. И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето.
Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн.
Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>
Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на
Старото
Слънце.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества. И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн.
Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце.
На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>
И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на
старото
Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие.
И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на старото Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие.
Но какви са по-нататъшните последици от всичко това?
към текста >>
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след
Старото
Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на
старото
Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна.
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна.
Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина. Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата.
към текста >>
Следователно, всичко онова, което беше останало от
Старото
Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна.
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна. Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина.
Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна.
А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна. В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
към текста >>
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към
Старото
Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна.
В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна.
Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>
Сега ние знаем: В прехода от
Старото
Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на
Старото
Слънце не съществува никаква вода.
Бихме могли да се изразим и по друг начин: Дъждът се излива, потоците ромолят и водните маси прииждат, само защото зад водната субстанция е спотаена резигнацията!
Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода.
Онези натрупващи се „облачни маси", които ясновидецът вижда в Хрониката-Акаша, постепенно се сгъстяват до „водни маси"; тези водни маси се проявяват на Старата Луна под външната форма на това, което наричаме „Лунно море".
към текста >>
Ето как в прехода от
Старото
Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално!
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално!
от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата.
към текста >>
Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към
Старото
Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля.
Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива.
Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля.
Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето. Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива. Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас. Обаче ние имаме други намерения. Ние искаме да видим около себе си същества, които са свободни от нас и които могат да се противопоставят.
към текста >>
Христос решително отхвърля всичко онова, което би трябвало да се случи, ако Той не би разрешил настъплението на своя враг Юда; същото стана и през епохата на
Старото
Слънце, когато чрез своята резигнация Боговете сами призоваха своите собствени врагове.
Христос решително отхвърля всичко онова, което би трябвало да се случи, ако Той не би разрешил настъплението на своя враг Юда; същото стана и през епохата на Старото Слънце, когато чрез своята резигнация Боговете сами призоваха своите собствени врагове.
Същият процес се повтаря и в четвъртото въплъщение на нашата планета, което наричаме Земя: Христос в средата на 12-те ученици, заедно с Юда, който е предателят и символизира враждебните сили, надигащи се срещу добрите Богове. За да настъпи един безкрайно важен обрат в общочовешката еволюция, Христос сам трябва да призове своя враг. Приближавайки се до този могъщ, космически обрат в еволюцията на света и човека, ние отново си спомняме за Тайната вечеря и за думите, които прозвучаха там: „Ще ме предаде онзи, за когото натопя залъка и ще му го дам", защото сега ние наистина виждаме земния облик на онези враждебни сили, които навремето Боговете сами призоваха.
към текста >>
210.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от
Старото
Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече.
Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
към текста >>
И така, за да вникнем в духовната еволюция, протичаща в посока от Стария Сатурн към
Старото
Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми към нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
И така, за да вникнем в духовната еволюция, протичаща в посока от Стария Сатурн към Старото Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми към нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
към текста >>
Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на
Старото
Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер.
Нека да си представим едно същества, което е решило да се пожертвува: То вече живее в другото Същество, на което принася жертвата. Едно Същество, което не мисли да принася жертва, може да живее само в себе си. По този начин то се изключва от всичко онова, което би могло да изживее, намирайки се в по-висшето Същество. Да, ако не би настъпило някакво друго събитие, тези Същества би трябвало да бъдат изключени от цялата еволюция и обречени на самота и едностранчивост. И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта.
Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер.
Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си. Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин. Духовете на Движението не променят пространственото разположение на хората и съществата; те пораждат определени сили, чрез които едно същество влиза в нови отношения с друго същество.
към текста >>
211.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през
Старото
Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
Днес ще постъпим както постъпихме в хода на последните лекции. Изхождайки от вътрешните изживявания на нашата душа, ние постепенно ще се приближаваме до предмета на нашата основна тема.
И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през Старото Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот. Така ние стигнахме и до пътя, който води от индивидуалната микрокосмическа душа до онова макрокосмическо мироздание, чиито изпълнители са Духовете на Движението.
към текста >>
Ние можем да обобщим целия характер на
старото
Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва.
Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>
212.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
„екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова Карма.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. №9)
към текста >>
213.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И когато след това съществото преминава към едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава
старото
откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия.
Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия. Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето възприятие; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява. Следователно както това същество на третата йерархия променя вътрешно своите състояния, така се променя постоянно и външното откровение. Когато гледаме с окултния поглед едно същество на втората йерархия, положението е друго. Тук казваме ние съществото също има представи, то също изживява вътрешно; обаче това, което изживява вътрешно, то го отделя от себе си като една черупка, като един вид кожа; получава се едно самостоятелно същество.
И когато след това съществото преминава към едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава старото откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия.
Така че можем да наречем онова, което се явява на мястото на откровението при съществата на втората йерархия, едно себесъздаване, един вид черупка или кожа. Създаването на един вид отпечатък на своето Себе, обективиране на самите себе си в един вид образ това е, което характеризира съществата на втората йерархия. И ако се запитаме: какво се явява на мястото на изпълването с дух при съществата на Третата Йерархия? Тогава за окултния поглед се показва, че всеки път, когато съществото отделя от самото себе си един такъв образ, един вид такава черупка на своето себе, която носи отпечатъка на неговото себе, тогава се възбужда живот. Винаги възбуждането на живот е последствието на едно такова себесъздаване.
към текста >>
214.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от
старото
Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела.
Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората? ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло.
Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела.
С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/. Така щото това, което човекът получи като астрално тяло, което беше за него ново защото той имаше тогава физическо и етерно тяло -, произхожда от Духовете на Движението. Старата Луна изчезна, възникна Земята, а освен тяхното собствено по-нататъшно развитие Духовете на Движението създадоха също свои потомци. Тези потомци на Духовете на Движението, това са онези същества, които наричаме групови азове на животните и които са приели техните обиталища не на Земята, а на другите планети, за да действуват от там върху Земята и да произведат на Земята животинските форми по описания начин. Това е специалната част на онова, което казах, че можем да охарактеризираме груповите азове на животните по определен начин като потомци на съществата на втората йерархия.
към текста >>
С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от
старото
Слънце/.
ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела.
С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/.
Така щото това, което човекът получи като астрално тяло, което беше за него ново защото той имаше тогава физическо и етерно тяло -, произхожда от Духовете на Движението. Старата Луна изчезна, възникна Земята, а освен тяхното собствено по-нататъшно развитие Духовете на Движението създадоха също свои потомци. Тези потомци на Духовете на Движението, това са онези същества, които наричаме групови азове на животните и които са приели техните обиталища не на Земята, а на другите планети, за да действуват от там върху Земята и да произведат на Земята животинските форми по описания начин. Това е специалната част на онова, което казах, че можем да охарактеризираме груповите азове на животните по определен начин като потомци на съществата на втората йерархия.
към текста >>
Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на
старото
Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те?
Докато следователно човекът беше замислен в целия миров план така, че на Земята да съществува само една човешка форма, от различните планети действуваха луциферическите Духове на Движението и специфицираха човешката форма така, че можаха да се родят отделните човешки главни раси по лицето на Земята. По-точно описание на тези факти ще намерите в моите сказки изнесени в Християния върху особения специален начин, по който луциферическите Духове на Движението действуват образувайки човешките раси. Така ние трябва да правим разлика между потомците на нормалните Духове на Движението и луциферическите Духове на Движението. Но сега още нещо! Сега естествено ние ще зададем въпроса: къде се намират сега нормалните Духове на Движението, които през време на старата Лунна епоха дадоха на човека неговото астрално тяло?
Следователно, онези, които бяха достигнали целта на тяхното развитие в онова време, което изтече при преминаването на старото Лунно състояние в сегашното Земно състояние, тези напълно узрели Духове на Движението, къде се намират те?
Също и тези Духове на Движението имат особеността, че са избрали тяхното обиталище или по-добре казано, опорната точка на тяхното действие на планетите на нашата планетна система, така че те не действуват пряко като Духове на Движението от Слънцето, където имат своето събирателно място, а изпращат първо техните лъчи към планетите и от там действуват обратно върху Земя та. Доколкото имаме работа с истинските Духове на Движението, тяхното непосредствено действие идва от планетите на нашата планетна система; Обаче всичко това, което тези духовни Същества произвеждат от планетите, принадлежи естествено на свръхсетивния, на невидимия свят като такъв. Само самите следствия се проявяват на Земята, действията възникват на Земята. Следователно, какво правят за човека тези Духове на Движението, които някога на Луната му подариха неговото астрално тяло отделяйки го от тяхната собствена субстанция? Това астрално тяло се съдържаше като едно семе, като един зародиш в земното битие и след като старата Луна изчезна и измина едно междинно време и Земята отново се образува, тогава това астрално тяло отново се разви от зародиша.
към текста >>
Но от онова време насам
старото
Слънце премина в състоянието на старата Луна, а след това старата Луна премина в състоянието на днешната Земя.
Така ние имахме в растителното царство случая да се запознаем с потомци на Духовете на Мъдростта. Трябва отново да предположим, че тези потомци на Духовете на Мъдростта и Вие можете да прочетете това също в моята книга "Тайната Наука" или в книгата "Акашова Летопис" -, са се образували именно от тези Духове на Мъдростта от онова време насам, когато самите Духове на Мъдростта отделиха от тяхната собствена субстанция етерното тяло на човека и го надариха с него. Това стана когато Земята се намираше в нейното състояние като старо Слънце: тогава човешкото етерно тяло бе отделено от Духовете на Мъдростта.
Но от онова време насам старото Слънце премина в състоянието на старата Луна, а след това старата Луна премина в състоянието на днешната Земя.
Още през време на Лунното състояние Духовете на Мъдростта които някога имаха способността през време на Слънчевото състояние да дадат на човека неговото етерно тяло още тогава тези Духове бяха толкова напреднали, че вече нямаха нужда да развият непосредствено от себе си способността да дадат нещо на човека; На Земята те се издигнаха до по-високи дейности. Но за потомците на Духовете на Мъдростта, които намерихме като групови азове на растенията, е характер но не само това, че те дават техния импулс непосредствено от Слънцето, така че този импулс изглежда да идва не само от планетите, а от Слънцето; на истинските Духове на Мъдростта е свойствено това, че те се показват идващи непосредствено от Слънцето на Земята. Как се показват сега импулсите, които идват от Духовете на Мъдростта, които са изминали тяхното нормално развитие?
към текста >>
215.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Философските идеи като сенки на претелуричните (пред-Земни) сили от предишните планетарни състояния на нашата Земя, описани в „Тайната Наука" като Старата Луна,
Старото
Слънце и Стария Сатурн.
Окултното изживяване на „неизявената светлина".
Философските идеи като сенки на претелуричните (пред-Земни) сили от предишните планетарни състояния на нашата Земя, описани в „Тайната Наука" като Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн.
Връзката между философското мозъчно мислене и силите на Яхве. Философът като несъзнавано ясновиждащ човек. Философията стига само до определени принципи, но не и до Христос. Връзката между „неизговореното слово" и пред-Земните сили на сърцето. Теософските истини като отзвук от „неизговореното слово".
към текста >>
В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват
старото
ясновидство.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание. Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи.
В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
Втората степен: Възможността за описание на
Старото
Слънце; Луцифер и Христос като братя на
Старото
Слънце; тяхната разлика; Дванадесетте Посветители от Зодиака; Христос като възходящо развиващ се Дух и Луцифер като низходящо развиващ се Дух.
Висшите степени на съзнание. Първата степен на посвещението: Срещата със смъртта и с Луцифер; Преобразяване на смъртта в образа на Христос; Съотношенията между Христос и Луцифер в евангелските разкази за изкушението; Възможността за описание на Старата Луна; Историята за изкушението в условията на Старата Луна.
Втората степен: Възможността за описание на Старото Слънце; Луцифер и Христос като братя на Старото Слънце; тяхната разлика; Дванадесетте Посветители от Зодиака; Христос като възходящо развиващ се Дух и Луцифер като низходящо развиващ се Дух.
Третата степен: Възможността за описание на Стария Сатурн. Външните откровения на висшето съзнание в хода на сънищното съзнание. Еволюцията на човека след Стария Сатурн. Христос и Буда. Окултизмът, теософията и философията се проявяват в зависимост от променящото се съзнание на човечеството.
към текста >>
216.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в
Старото
Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията.
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и конкретно, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало никаква стойност.
Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията.
И философията е нещо близко на всеки един човек, защото всеки човек може и трябва да философствува. Но това е така, понеже в хода на планетарните Земни превъплъщения се вмъкна една нередност: От съзидателните сили, които устроиха Земната планета, се обособи една основна сила и тя не действуваше вече като другите, а така, че бихме могли да кажем: в духовно отношение тази сила действува върху човека по същия начин, както във физическо отношение Лунната светлина действува върху Земята.
към текста >>
217.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за
Старото
Слънце.
И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер. Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна. Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр.
историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце.
Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя.
към текста >>
Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на
Старото
Слънце.
Ето защо на Земята Луцифер не е опасен за Христос; той и без друго е отблъснат. И необходимите сили за това отблъскване бяха развити от Христос там, на Старата Луна. Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце.
Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце.
Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях.
към текста >>
Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на
Старото
Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране.
Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост.
Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране.
Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
към текста >>
Тук, на
Старото
Слънце, историята с изкушението няма повече място.
И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране.
Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място.
И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
към текста >>
На
Старото
Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества.
Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост. Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране. Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях.
На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества.
Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
към текста >>
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на
Старото
Слънце.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>
Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на
Старото
Слънце.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина.
Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце.
Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>
И сега наред с Луцифер, в епохата на
Старото
Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
Да, скъпи приятели, свръх-подчертаната гордост също започва да действува подвеждащо и изкусяващо. Такава е подвеждащата същност на Луцифер в своето гордо величие и в своята светлинна мощ. Луцифер притежава в грандиозни мащаби онова, което можем да наречем неизявена светлина, светлина, която свети не външно, а има своята могъща сила вътре в себе си.
И сега наред с Луцифер, в епохата на Старото Слънце пред нас застава и образът на Христос, ръководният Дух на Слънчевата планета, като един образ на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо всичко, което е наоколо в света.
Докато Луцифер изглежда вгледан в себе си и мислещ единствено за себе си макар и човешките думи тук да са крайно неподходящи, все пак не можем да минем без тях то Христос изглежда напълно отдаден на всичко, кое то е наоколо в необятния Космос. При това този необятен Космос далеч не беше това, което е днес.
към текста >>
По времето на
Старото
Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше.
Ако днес човек би се пренесъл на Слънцето, оглеждайки се на всички страни, той би съгледал 12-те звездни формации на животинския кръг, на Зодиака.
По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше.
За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
към текста >>
Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на
Старото
Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на
Старото
Слънце в Христос!
Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос!
мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
към текста >>
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на
Старото
Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят.
Ако ние оставим тази сцена да действува върху душата ни, тогава рано или късно ще открием, че по време на Старото Слънце, пътищата на Христос и Луцифер се разделят.
Пътят на Луцифер тръгна надолу, Луцифер трябваше да изостане и това изоставане продължи и през Старата Луна.
към текста >>
От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на
Старото
Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик.
От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство.
Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>
Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от
Старото
Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето.
Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>
И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до
Старото
Слънце.
Той изживява физическото съзнание. По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят. И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание. От своя страна първото свръхсетивно съзнание може да осветли онези важни събития, които ставаха на Старата Луна. Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна.
И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце.
И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска бяха почерпени тъкмо от това съзнание, което разпростирайки се назад не можеше да надхвърли епохата на Старата Луна. Тези неща са известни на всички окултисти. Ако изследвате съобщенията на "Тайната доктрина", Вие ще се убедите, че там едва ли съществува по-дълбоко минало от това, което ни се представя в състоянието на Старата Луна.
към текста >>
Но когато човек се пробуди, дълбокото сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на
Старото
Слънце.
Виждате ли, тези сънищни състояния на съзнанието са едва наченките, или по-добре казано заместител, който земния човек има по отношение на следващото свръхсетивно съзнание. Дори и в най-дълбокия сън, човешкото съзнание е силно помрачено, но все пак то си остава едно съз нание.
Но когато човек се пробуди, дълбокото сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на Старото Слънце.
Ако човек поне малко се замисли, би си казал: чрез моето дневно съзнание аз се движа и извършвам тези или онези външни движения; те са свързани и зависими от моето дневно съзнание, от моето земно съзнание. Вътрешните движения обаче, а именно движенията на средния човек, те продължават дори и когато човекът спи; те се управляват от съзнанието, което човек притежава по време на сън, от дълбокото сънно съзнание. Само че човек не знае нищо за това съзнание. Защото дишане, сърдечна дейност и т.н. са вътрешни процеси, които зависят тъкмо от това второ съзнание; те могат да бъдат истински разбрани в техните отношения с висшите светове, само ако човек се пробуди извън своето тяло.
към текста >>
Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на
Старото
Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове.
Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята.
Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира. Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана.
към текста >>
Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на
Старото
Слънце.
Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека. Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха. Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека. При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не.
Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце.
И сега вярвам, че няма да Ви се вижда странно, ако отново подчертая, че цялата тази вътрешна подвижност на човека зависи от изживяванията, които той имаше на Старото Слънце.
към текста >>
И сега вярвам, че няма да Ви се вижда странно, ако отново подчертая, че цялата тази вътрешна подвижност на човека зависи от изживяванията, които той имаше на
Старото
Слънце.
Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха. Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека. При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не. Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце.
И сега вярвам, че няма да Ви се вижда странно, ако отново подчертая, че цялата тази вътрешна подвижност на човека зависи от изживяванията, които той имаше на Старото Слънце.
към текста >>
Тук са слети епохите на
Старото
Слънце, Старата Луна и сегашната Земя.
Човекът, както застава пред нас като физически организъм, носи в себе си отпечатъците от Сатурн, Слънце и Луна; своята вътрешна подвижност обаче, той дължи на силите от старата Слънчева епоха.
Тук са слети епохите на Старото Слънце, Старата Луна и сегашната Земя.
Това, което представлява не фигурата, а самите причини за вътрешната подвижност, ние наричаме "първи невидим човек". Ние изобщо не виждаме този невидим човек, ние виждаме само неговите външни последици, тенденциите, "движенията"; точно това ние наричаме етерен човек, етерно тяло. Етерното тяло може да бъде възприето само чрез едно по-висше съзнание, обаче действията на етерното тяло във физическия свят това са именно вътрешните движения на човека.
към текста >>
218.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Завършекът на
старото
време и началото на новото време.
Завършекът на старото време и началото на новото време.
Хектор Хамлет. Емпедокъл9 Фауст.
към текста >>
219.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека да се опитаме и да разберем какво означава
старото
време да бъде изпълнено и да започне едно ново време.
Нека с помощта на модерното духовно-научно изследване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“.
Нека да се опитаме и да разберем какво означава старото време да бъде изпълнено и да започне едно ново време.
Това е най-лесно осъществимо, ако насочим поглед към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим поглед към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота. Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време. И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем конкретни примери.
към текста >>
Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко
старото
време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време.
Нека с помощта на модерното духовно-научно изследване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“. Нека да се опитаме и да разберем какво означава старото време да бъде изпълнено и да започне едно ново време. Това е най-лесно осъществимо, ако насочим поглед към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим поглед към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота.
Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време.
И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем конкретни примери.
към текста >>
едва тогава ние стигаме до нагледна представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на
старото
време и началото на новото време.
Едва когато се запитаме: Как се прераждат такива личности като Хектор, като Емпедокъл; как се движат те всред новите си съвременници през следхристиянското време?
едва тогава ние стигаме до нагледна представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на старото време и началото на новото време.
Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния свят.
към текста >>
То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят еволюцията на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота
старото
време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности.
С тези разяснения аз исках да покажа как в такива забележителни личности, за които всеки може да се осведоми по един или друг начин, в определен момент настъпва един могъщ прелом. И когато задаваме въпроса: Какво точно се е случило с тези личности в периода между техните стари и нови инкарнации? Винаги получаваме един и същ отговор: Мистерията на Голгота, онова събитие, което Йоан Кръстител възвестяваше с думите: Изпълни се времето, царствата на Духа или царствата небесни навлизат в човешкото царство. Да, тези царства небесни нахлуха мощно в човешкото царство! И онези, които възприеха това нахлуване по чисто външен начин, изобщо не бяха в състояние да го разберат.
То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят еволюцията на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота старото време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности.
Но тогава настъпи нещо, което пробуди в душите вътрешната необходимост, изискваща от тях да предприемат в себе си нещо съвсем ново, понеже всичко трябваше да бъде формирано и излято наново, така че сега великите души ни се представят като незначителни; и това е така, защото, предприемайки нещо съвсем ново, душите трябваше да се върнат към своето най-ранно детство. Ето какво трябва да впишем в сърцата си, ако искаме да разберем първата дума. с която започва Евангелието на Марко: „Началото“. Да, това наистина е едно начало, което дълбоко разтърсва душите и внася един съвършено нов импулс в общочовешката еволюция, едно „Начало на благовестието“.
към текста >>
220.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше:
Старото
време е отминало и трябва да настъпи едно ново време.
Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време.
За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан:
Старото
време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
към текста >>
221.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на
старото
ясновидство, т.е.
Но как можа да се получи така, че думите, изговорени от Кришна, да са толкова близки с това, което ние признаваме за най-висше познание? Причината е, че културата, от която произлезе Кришна, беше предшествувана, хилядолетия по-рано, от една друга култура, чиито представители бяха надарени с ясновидство. За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние.
И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е.
на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества. Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна. Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство? “ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение.
към текста >>
Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на
старото
ясновидство?
За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние. И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е. на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества. Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна.
Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство?
“ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение. Древните се чувствуваха слети с нещата благодарение на такива състояния, които за тях бяха напълно естествени. И когато техните откровения трябваше да приемат някакви форми, за да бъде изразено видяното в красиви, божествени думи, тогава, примерно, възникваха откровения като тези на Кришна.
към текста >>
Откровенията на Кришна отразяваха хилядолетния опит на човечеството и бяха съхранени с помощта на думи, съответствуващи на тогавашната епоха, така че да останат достояние също и на следващите поколения, които щяха да се окажат лишени от
старото
ясновидство.
Ето защо бихме могли да кажем приблизително следното: Аз искам да предам с думи онова, което са видели най-добрите измежду нас, намирайки се в своите свръхсетивни състояния. Защото занапред хората няма да разполагат с тези състояния; самите хора ще са по-различни от своите прародители. Аз искам да предам в думи именно онова, което виждаха прародителите, за да го съхраня, понеже занапред човечеството няма да е същото и ще изгуби своето естествено, дадено от природата, ясновидство.
Откровенията на Кришна отразяваха хилядолетния опит на човечеството и бяха съхранени с помощта на думи, съответствуващи на тогавашната епоха, така че да останат достояние също и на следващите поколения, които щяха да се окажат лишени от старото ясновидство.
към текста >>
Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за
старото
ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат? Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното. И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство. Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно.
Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>
И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха
старото
ясновидство бавно и постепенно угасва.
Ето защо, намирайки се в днешната културна епоха, в тази външно-сетивна култура, в тази култура на деня, ние имаме основание да заявим: Като изключим това, което може да бъде постигнато чрез школуваното ясновидство, в рамките на тази култура на деня е невъзможно да се докоснем до онези древни, свещени откровения, чиито завършек откриваме при Кришна. Обаче в своята еволюция, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области. Това, което някога беше дадено на човечеството по нормален път ако можем да си позволим тази дума вече не може да се повтори, и в своето дневно съзнание днешният човек не разполага със старите форми на инстинктивното ясновидство. Ето защо тези истини постепенно заглъхнаха. Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство.
И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва.
към текста >>
Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и последните останки от
старото
ясновидство.
Следователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период.
Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и последните останки от старото ясновидство.
От тогава датират и сведенията за личността на Кришна. Ето защо от древна Индия научаваме само това, което идва от външни източници. Но когато разглеждаме нещата в тяхната основа, ние винаги стигаме до извода, че има пълно покритие между вътрешната им същност и външното обяснение. С привършването на третия възрастов период на Земята хората изгубиха това, което първоначално притежаваха, и точно тогава дойде Кришна, за да запази онова, което подлежеше на изчезване.
към текста >>
Когато
старото
ясновидство и всички съкровища на
старото
ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена.
Следователно, за коя епоха говорят преданията, когато казват, че Кришна се появява през „третия възрастов период“ на Земята? Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания.
Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена.
По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси. И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата. И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
Могъщи, величествени откровения на
старото
ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от
старото
ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души.
Нека още веднъж да си припомним характеристиката, която дадохме за Кришна.
Могъщи, величествени откровения на старото ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от старото ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души.
За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен свят, света на причините, на духовните факти. Ето какво съдържа откровението на Кришна, изразено с неговите величествени, могъщи думи. И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък. И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи свят, за който ти говори Кришна.
към текста >>
222.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като
старото
ясновидство беше вече угаснало.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум.
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало.
Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
223.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от
старото
посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него.
Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него.
Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота. Следователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите. Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия свят. Тъкмо този факт бележи края на стария свят и началото на новото време.
към текста >>
Така древноюдейският народ се оказа подготвен да получи това, което трябваше да настъпи вместо
старото
посвещение, а именно: Верният поглед върху Мистерията на Голгота.
Благодарение на своите пророци древноюдейският народ се оказа подготвен да изживее онова единствено по рода си посвещение, което беше не посвещение на един човек, а посвещение на една космическа индивидуалност, ако все още бихме използвали думата „посвещение“, което впрочем вече е неправилно.
Така древноюдейският народ се оказа подготвен да получи това, което трябваше да настъпи вместо старото посвещение, а именно: Верният поглед върху Мистерията на Голгота.
Ето защо апостолите, принадлежащи на старозаветния народ, първоначално нямаха никакво разбиране за думите, които характеризираха посвещението. Христос Исус говори за посвещението и Той се изразява така, че казва: Ще понесе смъртта, ще престои три дни в гроба и после ще възкръсне. Това е описание на посвещението. Ако Той би описал посвещението по друг начин, учениците Му щяха да го разберат. Но понеже този начин на изразяване не беше присъщ на старозаветния народ, първоначално апостолите не бяха в състояние да разберат думите на Христос.
към текста >>
В епохата, ознаменувана с упадъка на
старото
ясновидство, те бяха отишли твърде напред.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха.
В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред.
Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност. За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там
старото
ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна.
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна.
То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия.
към текста >>
Ето защо веднага след угасването на
старото
ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен.
То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия.
Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен.
И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
Да, общо взето,
старото
ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство.
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от
старото
ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път. Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума. Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път.
Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>
Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на
старото
ясновидство.
Впрочем той не представя нещата така, както другите мислители, наричани по-късно „философи“. Ферекидес от Сирос например казва: В основата на света, който виждаме, лежи една троичност: Хронос, Зевс, Ктон. От Хронос произлизат въздушният, огненият и водният елемент. И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус. Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем нагледно като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество.
Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство.
Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности. Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия. Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
към текста >>
В тях
старото
ясновидство е вече угаснало.
Следователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи свят, който се открива пред ясновиждащото съзнание. Описанията на Ферекидес датират от шестото столетие преди Христос. Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго. Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи?
В тях старото ясновидство е вече угаснало.
Налице е само копнежът към духовните светове. И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза.
към текста >>
И какво изживяват те вместо останките от
старото
ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините?
Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго. Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове.
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините?
За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
към текста >>
Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на
старото
ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза.
В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове. И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него.
Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза.
Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия. Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на
старото
ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза.
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
Нека да се пренесем в онази епоха, в която се намираха тези хора, и да си представим какво са чувствували те при приближаването на Голготската Мистерия, и най-вече неясния отзвук от
старото
ясновидство, въпреки който те трябваше да се задоволят с това, което представлява абстрактната разсъдъчна сила в човешкия Аз, нещо, от което те по-рано изобщо не са имали нужда.
Нека да се пренесем в онази епоха, в която се намираха тези хора, и да си представим какво са чувствували те при приближаването на Голготската Мистерия, и най-вече неясния отзвук от старото ясновидство, въпреки който те трябваше да се задоволят с това, което представлява абстрактната разсъдъчна сила в човешкия Аз, нещо, от което те по-рано изобщо не са имали нужда.
И докато през следващите времена понятийният свят ставаше все по-богат и по-богат, в самото начало, докато той изгряваше, гръцките философи можеха да разполагат само с най-простите понятия. Колко се измъчваха те например с абстрактното понятие „битие“; колко трудности имаха философите от Елинската школа с това абстрактно „битие“! Но по този начин трябваше да бъдат подготвени същинските абстрактни качества на Аза.
към текста >>
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, след като все още носи в себе си могъщите отзвуци от
старото
ясновидство.
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, след като все още носи в себе си могъщите отзвуци от старото ясновидство.
В Индия тези отзвуци постепенно угаснаха, но в западния свят те все още съществуваха. Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини. Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа. В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях!
към текста >>
Той трябваше да премине през Рубикона от
старото
ясновидство към абстрактните понятия на Аза.
Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност. Емпедокъл е почти съвременник на мъдреца от Сирос. Той живее само две трети от столетието по-късно от него. Обаче душата му е устроена съвсем различно.
Той трябваше да премине през Рубикона от старото ясновидство към абстрактните понятия на Аза.
И тогава ние виждаме как се сблъскват цели два свята. Ние виждаме как Азът покълва и как се стреми към пълното си разгръщане. Ние виждаме как душите на старите гръцки философи бяха осъдени да приемат за пръв път в себе си това, което днес ние наричаме разум, логика; ние виждаме как техните души бяха просто изпразнени от старите откровения. И сега в тези души трябваше да се влее новият Импулс, Импулсът на Голгота.
към текста >>
И къде си ти, наш нов Импулс, за да заменим
старото
посвещение, защото то е вече безполезно за нас; къде си ти, за да вложиш в новия Аз същите тайни, до които нашите предшественици стигаха чрез
старото
ясновидство?
Исторически погледнато, аз зная, че чрез посвещението свръхсетивните светове проникват в човешката душа. Само че сега е настъпило друго време. Посвещението вече не може да бъде изживяно непосредствено. Човешката душа е преминала в друг стадий от своето развитие. Навлизайки в Аза, ние се нуждаем от един нов Импулс.
И къде си ти, наш нов Импулс, за да заменим старото посвещение, защото то е вече безполезно за нас; къде си ти, за да вложиш в новия Аз същите тайни, до които нашите предшественици стигаха чрез старото ясновидство?
към текста >>
224.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от
старото
ясновидство.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали.
Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство.
Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят. Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека.
към текста >>
По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на
старото
познание е отминало.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили.
По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота. И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на
старото
познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили. По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
225.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на
старото
ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
226.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от
старото
наследство.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме.
Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство.
Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
227.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато е траело
старото
ясновидство, в човека още са съществували такива сили, които още не са били изразходвани при настъпването на смъртта, чрез които сили етерното тяло е можело да бъде отново изградено.
Да, съществували са дълги периоди в човешкото земно развитие, когато човекът не е можел да направи въобще нищо, за да допринесе нещо, за да може неговото /етерно/ тяло да бъде надарено с добри сили в следващото въплъщение. Обаче, когато човекът не е притежавал още известно наследство от времената, когато се е родил на Земята.
Докато е траело старото ясновидство, в човека още са съществували такива сили, които още не са били изразходвани при настъпването на смъртта, чрез които сили етерното тяло е можело да бъде отново изградено.
Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново.
към текста >>
228.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от
старото
общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
Душите на по-
старото
развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания.
В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност. В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята.
към текста >>
229.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Привързаността към
старото
и нежеланието човек да излезе от
старото
е привързаност към удобството.
Той се връща обратно в живота на тези хора, който те са водили раждането и смъртта, проучва изпъкващите качество на тези хора и намира, че те са страдали от едно зло, подчинени са били на едно зло и това зло е удобството, отпуснатостта. Удобството, отпуснатостта принадлежат към най-разпространените качество на нашето съвременно човечество. Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот.
Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството.
Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство!
към текста >>
230.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да преодолеят големите трудности, които се състоят в това, че
старото
духовно наследство е изчерпано и е настъпило едно време, в което ориентирането на душата след смъртта е станало много трудно и в което взаимното опознаване на душите между смъртта и едно ново раждане е почти невъзможна.
Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение. Това трябва да действува в душата по един много по-тих начин. Тук могат да се развият духовни служби, чрез които може да се направи много нещо, за по-нататъшното развитие на душата след смъртта. И това е което трябва все повече да постигнем: Да помогнем на душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Да преодолеят големите трудности, които се състоят в това, че старото духовно наследство е изчерпано и е настъпило едно време, в което ориентирането на душата след смъртта е станало много трудно и в което взаимното опознаване на душите между смъртта и едно ново раждане е почти невъзможна.
към текста >>
Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото
старото
ориентиране не действува вече.
Дали човек има такива изживявания така че да може да се ориентира в тях, че знае защо ги изживява, или дали той ги изживява несъзнателно, без да знае защо трябва да служи на тези духове. Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление. Когато човек е ориентиран в тези изживявания, той създава наистина същата Карма, обаче той отново създава това, което е следващото въплъщение трябва да се развие като изправяне и по този начин забавя действителния ход. Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук.
Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече.
На въпроса: Защо сте антропософи? Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум. И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло. Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато Духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние.
към текста >>
231.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес не е вече достатъчно само
старото
религиозно изповедание, а когато душите искат да виждат от духовния свят, тук те се нуждаят от това, което може да им бъде дадено от духовно научното разбиране на Тайната на Голгота.
Сега човешките души тук нямат способността да живеят непосредствено в духовния свят, защото развитието на човечеството се състои в това, човекът да слиза от духовния свят във физическия живот. Това донесе разсъдъчната способност и т.н., но отне способността, чрез която можеше да се живее в духовните светове. Известно време, във времената непосредствено след Тайната на Голгота, когато душите бяха обхванати от Христовия Импулс, поне една част от човечеството можеше да добие по определен начин способността. Обаче сега живеем отново в едно време, когато душите които минават през вратата на смъртта, но които не са се интересували от духовния свят, загубват връзката с живеещите на Земята. Ние се нуждаем от откровението, което наричаме духовно откровение и от което имаме оправданото убеждение, че то трябва да се отпечати в човешките души.
Днес не е вече достатъчно само старото религиозно изповедание, а когато душите искат да виждат от духовния свят, тук те се нуждаят от това, което може да им бъде дадено от духовно научното разбиране на Тайната на Голгота.
Така ние се стараем да получим духовната светлина в душите.
към текста >>
232.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Онзи, който действително разбира това, което е казано в тази книга, никъде в описанията на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна, няма да открие нещо, което е взето от исторически източници: обяснението на нещата там са извлечени от самите тях.
Ето защо чудесната поема Бхагавад Гита, която стои пред нас като едно хармонично и дълбоко поетично сливане на тези три направления, трябва да засегне, и то по най-дълбок поетически начин, именно нашето време. И ние трябва да търсим един вид духовно родство между нашето Антропософско Движение и дълбокото съдържание на Бхагавад Гита. Другите духовни направления от нашето съвремие също се докосват, и то не само в обши линии, но и до най-малките подробности с някои от древните духовни източници. Вие сте наясно, че в моята „Тайна наука" е направен опит, нещата изцяло да бъдат извадени от самите тях. Аз не съм се позовавал на никакви исторически документи.
Онзи, който действително разбира това, което е казано в тази книга, никъде в описанията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, няма да открие нещо, което е взето от исторически източници: обяснението на нещата там са извлечени от самите тях.
И колко странно: Това, което носи отпечатъка на нашето време, е в чудно съзвучие с духовното наследство от древността.
към текста >>
233.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над
старото
ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи.
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
234.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от
старото
познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Старото
престава да разбира новото.
Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени. Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата. Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха. Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат.
Старото престава да разбира новото.
Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си. Или с други думи: новото е вече тук, но неговите предшественици не си отиват доброволно. Ето как можем да онагледим прехода от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Новото трябва да се брани срещу
старото
и да утвърждава себе си.
Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени. Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата. Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха. Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат. Старото престава да разбира новото.
Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си.
Или с други думи: новото е вече тук, но неговите предшественици не си отиват доброволно. Ето как можем да онагледим прехода от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от
старото
състояние Сатва в новото състояние Тамас?
И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето. Човечеството трябва да напредва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност. Кой беше героят, който смаза главата на Змията и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха?
Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от старото състояние Сатва в новото състояние Тамас?
Това беше Кришна!
към текста >>
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как
старото
заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу
старото
, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие.
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха.
Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява
старото
познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва.
Кришна е героят на залязващата Трета следатлантска епоха. Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си.
Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва.
И как е представен той в Бхагавад Гита? Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп. Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>
Така Кришна се превръща в умъртвител на
старото
познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към
старото
духовно състояние.
Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва. И как е представен той в Бхагавад Гита? Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп.
Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>
Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на
старото
познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън.
Ето как изглеждаше двойствената мисия на Кришна.
Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън.
Точно това го прави герой и предводител на човечеството. В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено. Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.
към текста >>
Ние сме свидетели на прехода от
старото
кръвно родство, свързано с древното ясновидство, към смесването и диференцирането на кръвта, което е присъщо на новото време.
Защо това е така? Отговор на този въпрос ние откриваме, ако насочим поглед към внушителното начало на Бхагавад Гита. Ние вече го описахме и нека отново да си припомним, как армиите на кръвно родствени воини се сражаваха една срещу друга, как воин заставаше срещу воин, макар че победителят и победеният оставаха близки в своето кръвно родство.
Ние сме свидетели на прехода от старото кръвно родство, свързано с древното ясновидство, към смесването и диференцирането на кръвта, което е присъщо на новото време.
Тук ние сме изправени пред едно изменение на външните телесни обвивки на човека и свързаното с него преобразяване на познанието. В еволюцията на човечеството настъпва един друг вид смесване на кръвта; човешката кръв напомня за съвсем други свои качества.
към текста >>
Следователно, ако се замислим върху душевната нагласа на човек, изповядват Санкхия, ние с право бихме предположили, че той казва: „Ето, тук е моята душа и в отношението си към формите на външното тяло, тя изразява себе си или в състоянието Сатва, или в състоянието Раджас, или в състоянието Тамас." Обаче в хода на времето тези форми се променят и една от най-забележителните промени е свързана с новото използуване на етерното тяло, или казано по друг начин, с преодоляването на
старото
кръвно родство, за което вече стана дума.
В началото на Бхагавад Гита ние също ставаме свидетели на един външен факт, свързан с формата на човешкото тяло. Философията Санкхия действително се занимава с такива външни изменения на формите; тя оставя, така да се каже, в периферията всичко онова, което е от душевно естество; в своето многообразие душите се намират зад формите. Във философията Санкхия ние се натъкваме на един вид плурализъм. Впрочем ние вече се опитахме да сравним философията на Лайбниц с философията Санкхия.
Следователно, ако се замислим върху душевната нагласа на човек, изповядват Санкхия, ние с право бихме предположили, че той казва: „Ето, тук е моята душа и в отношението си към формите на външното тяло, тя изразява себе си или в състоянието Сатва, или в състоянието Раджас, или в състоянието Тамас." Обаче в хода на времето тези форми се променят и една от най-забележителните промени е свързана с новото използуване на етерното тяло, или казано по друг начин, с преодоляването на старото кръвно родство, за което вече стана дума.
Тук ние сме изправени пред едно външно изменение на формите. Душата все още не е засегната от процесите, които описва философията Санкхия. Ако искаме да обхванем с поглед въпросния преход от старата епоха Сатва към новата епоха Раджас а Кришна стои точно на границата между тях външното изменение на формите се оказва напълно достатъчно. Тук става дума именно за външно изменение на формите.
към текста >>
235.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа.
Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло.
От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа.
И така, тази неинкарнирана душа остана недокосната от изкушенията на Луцифер, остана невинна по отношение на онази огромна вина, с която човечеството обремени света в хода на реинкарнациите. Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии. Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както всред човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по духовен път един истински предшественик на човека, един истински свръхчовек!
към текста >>
236.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н.
„екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание).
2. Старото Слънце (спящо съзнание).
към текста >>
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със
старото
име, негова Карма.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
237.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред
старото
ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Но какво е спечелил човекът от
старото
ясновиждане.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане.
Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят.
към текста >>
Сънят обаче се различава от
старото
ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят.
Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят.
към текста >>
Но това, което по-рано не се е съдържало в
старото
смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание.
Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание.
Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление. В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство.
към текста >>
В съня той приема всичко така, както го е приемал в
старото
ясновидство.
Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление.
В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство.
Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или лошо е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението. Точно сънят, чрез това каквото представлява, ни показва, че той е наследство от стари времена, когато още не е съществувало удивление пред ежедневните неща, както и че е нямало още съвест. Тук достигаме точката, където се запитваме: Защо е било необходимо, щом човек веднъж е бил ясновиждащ да не може да остане такъв? Защо той е слязъл надолу? Дали Боговете са го изгонили, без той да има някаква полза?
към текста >>
238.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за
старото
лунно време.
Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис. Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят.
И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време.
Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили. Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за
старото
сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за
старото
слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за
старото
лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало.
Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис. Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време.
Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало.
Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили. Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през
старото
лунно време.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили.
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
239.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в
старото
време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
към текста >>
240.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той казва: „Променете мисленето, не поглеждайте назад към времената на
старото
ясновидство, а потърсете в собствената си човешка душа Царствата небесни!
Да обърнем поглед към един друг образ, също като към отделна личност, към Йоан Кръстител. Ние виждаме как той предхожда Христовия импулс, как Йоан Кръстител се представя наистина за онзи, който с думи характеризира Христовия импулс.
Той казва: „Променете мисленето, не поглеждайте назад към времената на старото ясновидство, а потърсете в собствената си човешка душа Царствата небесни!
“ Йоан Кръстител характеризира това, което реално е Христовият импулс. Той е превъзходен вестител на християнството. Като вид усъвършенстване на развитието, като вътрешно спиритуално усъвършенстване ни изглежда това, което живее в сърцето на Йоан Кръстител в сравнение с това, което живееше в пророк Илия.
към текста >>
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със
старото
ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с пра
старото
ясновидство на хората.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората.
За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината. И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>
241.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля
старото
магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие.
И от това объркване, в което го е довел старият свят, Киприян се излекува чрез Христовия импулс.
Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля старото магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие.
Чрез един такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности. Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“. Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“. С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето.
към текста >>
242.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Още когато след Стария Сатурн,
Старото
Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята.
А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
243.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на
старото
Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот.
Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>
244.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в
старото
елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло.
Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма. И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
Това своеобразно проблясване и блещукане на естествената наука между
старото
и новото становище, то доведе човека близо до една така астралност, при която той трябваше да се обясни с егоистичността, след като беше сложил Библията под чина.
Това своеобразно проблясване и блещукане на естествената наука между старото и новото становище, то доведе човека близо до една така астралност, при която той трябваше да се обясни с егоистичността, след като беше сложил Библията под чина.
Нищо чудно, че това правеше да настръхват онези, които с техните предания искаха да се справят с епохата на егоистичността, когато Съзнаващата душа беше навлязла вече напълно в нейното изгаряне. И в средна Европа се роди легендата за третия Фауст, за Йоханес Фауст, наречен също Георг Фауст, който е бил една действителна историческа личност.
към текста >>
245.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Настъпи едно време, когато хората още имаха традиция на
старото
ясновидство, то съвпадна именно със зората на новите естествени науки.
Настъпи едно време, когато хората още имаха традиция на старото ясновидство, то съвпадна именно със зората на новите естествени науки.
. . това беше именно 16-то столетие: тогава хората знаеха, че ще дойде едно бъдеще, когато хората ще станат способни да виждат действително все повече и повече Ариман, поради по-високото развитие на Себе-то и на астралното тяло.
към текста >>
246.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Това беше един ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на
старото
откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на
старото
откровение.
Това беше един ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на старото откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на старото откровение.
И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет усети, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възможност за издигане до откровенията на Божия Дух.
към текста >>
247.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират
старото
откровение.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха.
В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение.
И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>
248.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към
старото
не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от
старото
.
Да, понеже в сила бяха и чувствата, стигна се дотам, че онова, което беше затворено за разума, се отвори за сърцето, и възникна онова чувствено разбиране за нещата, което може да се нарече и вяра; с други думи, възникна едно разбиране за Мистерията на Голгота, което се опираше на чувствата, на вярата. Сега хората почувствуваха, че Христовият Импулс навлиза в тях; те се почувствуваха вътрешно и душевно свързани с Христовия Импулс, макар и да не разбираха неговото значение, неговата същност. Просто за тях Христос беше тук. Обаче в епохата на Азовата култура, където се намираме и ние, това Азово присъствие трябваше, бих казал, да се отдръпне; понеже, за да обхване напълно себе си в своята индивидуална цялост, Азът трябваше да се затвори за всичко онова, което директно напира към душата под формата на духовни импулси. И така, ние сме изправени пред една странна картина.
Ние виждаме, и то съвсем ясно, как с идването на новата епоха, към старото не разбиране се прибавя и едно ново неразбиране, което отива още по-далеч от старото.
Всеки, който точно изследва духовните факти, ще потвърди, че Четвъртата следатлантска епоха можеше да възприеме Христовия Импулс само с чувствата, но не и да го разбере в неговия истински духовен смисъл. И все пак, хората усещаха, че Христос е всред тях и че има дял в еволюцията на човечеството.
към текста >>
249.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Нека да си припомним, че от гледна точка на нашата Духовна Наука, планетарното развитие на Земята се предхожда от епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Старата Луна *48, като към всичко онова, което възникна през тези епохи като физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, в хода Земното развитие се прибави и човешкият Аз.
Впрочем древното еврейство имаше една съвсем специална мисия в хода на общочовешката еволюция.
Нека да си припомним, че от гледна точка на нашата Духовна Наука, планетарното развитие на Земята се предхожда от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна *48, като към всичко онова, което възникна през тези епохи като физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, в хода Земното развитие се прибави и човешкият Аз.
Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна еволюция на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>
С това Той искаше да подскаже, че
старото
време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков.
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин. Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена".
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков.
Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Както древният евреин, умирайки, казваше, че се завръща обратно в лоното на Авраам а това има своето дълбоко значение, така и ние ще съумеем да вникнем в смисъла на нашето време, във времето след Мистерията на Голгота, едва когато към старите думи „От Бога родени", прибавим новите думи, съответствуващи на
старото
завръщане в „лоното на Авраам": „В Христа умираме."
Както древният евреин, умирайки, казваше, че се завръща обратно в лоното на Авраам а това има своето дълбоко значение, така и ние ще съумеем да вникнем в смисъла на нашето време, във времето след Мистерията на Голгота, едва когато към старите думи „От Бога родени", прибавим новите думи, съответствуващи на старото завръщане в „лоното на Авраам": „В Христа умираме."
към текста >>
250.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар.
„екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
251.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към
старото
предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота.
Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество. Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин.
Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота.
Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
към текста >>
252.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
От сказки, които изнесох по-рано, знаем, че Христовото Същество може да бъде разбрано, когато проследим развитието на нашата слънчева система в миналото до
старото
Слънчево съществувание.
От сказки, които изнесох по-рано, знаем, че Христовото Същество може да бъде разбрано, когато проследим развитието на нашата слънчева система в миналото до старото Слънчево съществувание.
И при различни случаи, в цикли от сказки, които сега вече са публикувани, бе обърнато вниманието върху това, че имаме работа с едно висше духовно същество /нека така го наречем първо/ в лицето на Христовото Същество и че за собственото развитие на това висше духовно Същество е била особено важна епохата на Старото Слънце. Следователно върху това аз не ще се разпростирам вече сега. Искаме просто да насочим нашия поглед върху Христовото Същество като към едно висше духовно Същество. Но за разбирането на човешкото развитие върху Земята ние се нуждаем още от нещо друго, и видяхме, колко много е необходимо това, защото именно по отношение на определени факти се оказват безсилни понятията и идеите, които в Четвъртата следатлантска културна епоха се стараеха да разберат Съществото на Христа-Исуса. Този въпрос възникна особено в първите столетия при гностиците, при апостолските отци, при личностите, които дадоха повод за основаването на Християнството в една или друга форма, този въпрос постоянно и постоянно възникваше при тях: Какво е отношението на Христовото Същество към съществото на Исуса?
към текста >>
И при различни случаи, в цикли от сказки, които сега вече са публикувани, бе обърнато вниманието върху това, че имаме работа с едно висше духовно същество /нека така го наречем първо/ в лицето на Христовото Същество и че за собственото развитие на това висше духовно Същество е била особено важна епохата на
Старото
Слънце.
От сказки, които изнесох по-рано, знаем, че Христовото Същество може да бъде разбрано, когато проследим развитието на нашата слънчева система в миналото до старото Слънчево съществувание.
И при различни случаи, в цикли от сказки, които сега вече са публикувани, бе обърнато вниманието върху това, че имаме работа с едно висше духовно същество /нека така го наречем първо/ в лицето на Христовото Същество и че за собственото развитие на това висше духовно Същество е била особено важна епохата на Старото Слънце.
Следователно върху това аз не ще се разпростирам вече сега. Искаме просто да насочим нашия поглед върху Христовото Същество като към едно висше духовно Същество. Но за разбирането на човешкото развитие върху Земята ние се нуждаем още от нещо друго, и видяхме, колко много е необходимо това, защото именно по отношение на определени факти се оказват безсилни понятията и идеите, които в Четвъртата следатлантска културна епоха се стараеха да разберат Съществото на Христа-Исуса. Този въпрос възникна особено в първите столетия при гностиците, при апостолските отци, при личностите, които дадоха повод за основаването на Християнството в една или друга форма, този въпрос постоянно и постоянно възникваше при тях: Какво е отношението на Христовото Същество към съществото на Исуса?
към текста >>
253.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от
старото
Слънце и от старата Луна.
Ние никога не ще разберем истинските тайни на древно-еврейското културно развитие, ако не го вземем в смисъла като Геология, като искаме сега да го разгледаме като Геология. Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя.
Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е. от силите, от елементите на Земята. Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология. И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология. Когато ни се назовава името на първия човек, не ни ли се назовава веднага геологическия характер на древно-еврейското учение?
към текста >>
254.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на
старото
Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.
Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.
Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност. Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което трябва да развиваме в нашата Антропософия, и нека се стараем да се научим да познаваме значението на това, което в миналото говореше от подсъзнателните основи на душата, което само постепенно излезе горе в съзнанието на хората! Нека се стараем все повече да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен език!
към текста >>
255.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Това изживяване в образи беше последната фаза от
старото
ясновидство.
Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”. Какво изживяваха човешките души преди това? Преди това те изживяваха образи. Цялото светоусещане се опираше върху образи. аз често съм посочвал тази важна особеност.
Това изживяване в образи беше последната фаза от старото ясновидство.
После човешката душа извърши прехода от образа към мисълта.
към текста >>
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от
старото
образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>
Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята.
Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19. век като последица от Френската революция. Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината. Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път. Обаче ти не различаваш отделните сили.
Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята.
Всичко това ти отричаш.
към текста >>
256.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от
старото
Теософско движение*.
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота.
Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*.
/* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос. Бележка на преводача/.Тази статия беше навсякъде приета като нещо, което всъщност е напълно нетеософско. Личността, за която току-що говорих, се застъпи за тази статия с най-голямата топлина на сърцето и с най-дълбоката задушевност и аз можех да си кажа: това съгласие тежи повече за по-нататъшното развитие на Антропософското движение, отколкото цялата останала опози ция, когато се касае за истината. Накратко казано, тази душа беше изцяло втъкана в това, което трябваше да се влее в нашето духовно течение. Тя почина скоро след това, тя премина през Портата на смъртта още през 1904 година.
към текста >>
257.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Те са Старият Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан.
когато хората ще са завършили техните земни въплъщения. Без съмнение ще настъпи това, че всичко ще бъде изплатено до последната стотинка. Човешките души ще трябва да са изплатили по един определен начин тяхната Карма. Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята. Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла.
Те са Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан.
Бележка на преводача./. Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от делата на Христос. Всичко онова, което би се натрупало за Земята като грехове на човеците, би тласнало Земята в тъмнината и ние не бихме имали никаква планета за по-нататъшно развитие. Ние можем да се грижим за самите себе си в Кармата, но не и за цялото човечество, не и за онова, което в Земното развитие е свързано с цялото развитие на човечеството.
към текста >>
258.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
На
старото
, смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар.
На старото, смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар.
„екзактно ясновидство“, или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“, или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
259.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Старото
ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава).
Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие.
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава).
Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер]. За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“.
към текста >>
Старото
ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава).
„Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер. Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята. „Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм.
Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава).
Идеалът на духовната наука. Отделянето на Антропософското движение от Теософското и световните процеси.
към текста >>
Представянето на Луцифер като змия с човешка глава:
старото
ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите.
Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>
260.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
За да може да се развие външният светоглед на човека, е трябвало да изчезне
старото
виждане на духовния свят.
За да може да се развие външният светоглед на човека, е трябвало да изчезне старото виждане на духовния свят.
То трябва обаче отново да се развие от човечеството. И постепенно настъпва времето, когато отново ще се извоюва, отново ще се постигне онова, което е изгубено, но в областта на съзнанието. Това може да бъде подготвено с помощта на духовната наука. Хората могат да се обръщат към духовния свят, изучавайки духовната наука. Но тази наука действително следва да помогне за проглеждането в духовния свят.
към текста >>
261.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от
старото
атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие. Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците.
Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от старото атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време.
Завчера разказах на нашите скъпи приятели17 в Хамбург за един особен пример за това ясновидство. Ако човек би имал възможност да се разходи наоколо, може би ще намери също такъв пример. Но аз искам да Ви разкажа за примера от Хамбург. Може би ще можете да намерите за себе си подобен пример и тук, в Касел.
към текста >>
262.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, което произхожда от Стария Сатурн,
Старото
Слънце и Лунното битие, дори от голям период от Земното битие, представлява свръхсетивни сили.
То се отдава посредством гниене или изгаряне – двата процеса се различават само по своето времетраене – на земния елемент. Може да Ви се струва, че физическото тяло повече не съществува за този, който е преминал през портата на смъртта. Но това не е така. Ние можем да отдадем на земята от нашето физическо тяло само това, което произхожда от земята. На земята не можем да предадем от физическото си тяло това, което произлиза от Лунния етап на развитие, както и произлизащото от Слънчевото и Сатурновото битие.
Това, което произхожда от Стария Сатурн, Старото Слънце и Лунното битие, дори от голям период от Земното битие, представлява свръхсетивни сили.
И къде отиват тези свръхсетивни сили, които проникват нашето физическо тяло и от които за сетивното наблюдение, както току-що описах, е достъпна само външната страна, къде отиват тези свръхсетивни сили, след като преминем през портата на смъртта? От нашето физическо тяло, от това най-прекрасно творение, което изобщо съществува в света като такова, от нашето физическо тяло, както казах, на земята се отдава само това, което земята му е дала. Останалото – къде е то, когато преминем през портата на смъртта? Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена.
към текста >>
263.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Много от
старото
се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал.
Вярвам, че чрез запознаването с такива факти от човешкия живот може да се изживее онова обогатяване, от което се нуждаем в зависимост от целия характер и смисъл на нашата настояща епоха и най-близкото бъдеще.
Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал.
В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука. Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано. Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
към текста >>
264.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В руслото на русизма, така че
старото
славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност!
Нека си припомним казаното вчера за славянския свят, за славянската душа. Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде?
В руслото на русизма, така че старото славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност!
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
към текста >>
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на
старото
славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
Нека си припомним казаното вчера за славянския свят, за славянската душа. Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде? В руслото на русизма, така че старото славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност!
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
към текста >>
265.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
То вече се придвижвало на север, все още примесено със
старото
, когато вановете били заменени от божествата "ази".
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии.
То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази".
Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил. Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока. И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>
Старите знания за това вече липсвали, ала
старото
чувство заговорило, когато дошла вестта, че в далечна Азия се бил родил някой си, в когото живеел Христос, слязъл от звездния свят долу на Земята.
Когато в стари времена в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа. На онези, до които навреме то трябвало да достигне вестта за християнството, се разказвало, че в пресветия час се родил човек, избран за велики дела. Това бил първият, родил се след дванадесетия час в нощта, означавана като свята.
Старите знания за това вече липсвали, ала старото чувство заговорило, когато дошла вестта, че в далечна Азия се бил родил някой си, в когото живеел Христос, слязъл от звездния свят долу на Земята.
към текста >>
Така и Нерта, която за
старото
ванско съзнание, ще рече за подсъзнанието в атавистичното ясновидство, витаела в просторите, възвестявала пристигането на хората на земята.
Така и Нерта, която за старото ванско съзнание, ще рече за подсъзнанието в атавистичното ясновидство, витаела в просторите, възвестявала пристигането на хората на земята.
към текста >>
266.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази
старото
сумрачно ясновидство.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората.
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
към текста >>
Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в
старото
съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил.
Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
При еволюцията, остатъците от
старото
винаги се свързват с новото.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество. Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите.
При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото.
И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
Иначе чрез съпоставката на онази стара уредба с Мистерията на Голгота щяло да се знае, че доколкото тя е Коледно тайнство чрез нея в съвременността не е привнесено
старото
, сиреч природосъобразното, но че в известна степен е създаден негов заместител с един слой на съзнанието по-високо в съпричастността към Коледното тайнство.
Ето защо монасите и свещениците положили неимоверен труд да изкоренят до стрък всичко напомнящо за тези неща. Именно тези неща били изкоренени на север със същата грижливост, както гнозисът бил из личен на юг.
Иначе чрез съпоставката на онази стара уредба с Мистерията на Голгота щяло да се знае, че доколкото тя е Коледно тайнство чрез нея в съвременността не е привнесено старото, сиреч природосъобразното, но че в известна степен е създаден негов заместител с един слой на съзнанието по-високо в съпричастността към Коледното тайнство.
Това обаче не бивало да се осъзнава. Налагало се то да бъде изтласка но в подсъзнателното, защото определени сили непрестанно трябва да разчитат на несъзнателното. А голя ма част от историческия процес се състои в това, че съзнателното и несъзнателното биват съчетавани от умеещите да съчетават тези неща.
към текста >>
Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на
старото
ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха.
Нали и съзнанието за взаимовръзката на мита за Балдур с Коледното тайнство също е изкоренено от монасите и свещениците. За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии.
Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха.
В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>
В митовете тъкмо това отношение на
старото
ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур.
За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха.
В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур.
Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>
267.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със
старото
усещане за Исус.
На север изчезнало тъкмо онова, което можело да бъде налице там: усещането за Исус. На север, както казах завчера, до към VIII, IX, Х век след Мистерията на Голгота действително било култивирано усещането за Исус. В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време.
Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със старото усещане за Исус.
И ние видяхме как откъм средата на средновековието усърдно се заработило за изличаването на онова, което се било разпространило от Ютландия към Европа и по-специално към Централна Европа.
към текста >>
Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато
старото
съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година.
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите.
Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година.
Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот. От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората.
към текста >>
Старото
знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че
старото
знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи.
В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим. Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят.
Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи.
Трябва обаче да намерим отново някакъв духовен живот, който да даде съдържа ние на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
към текста >>
268.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Няма да дискутираме също така доколко, след като Германия е основана едва през 1871 г.,все още е било валидно
старото
споразумение от 1839 г.
Няма да дискутираме също така доколко, след като Германия е основана едва през 1871 г.,все още е било валидно старото споразумение от 1839 г.
Но на всичко това искам да Ви обърна внимание само като на нещо, което също се взема пред вид. Защото в обективния ход на събитията нахлуват не само фантастичните понятия, които човек си създава, но и фактическите неща; без той да допринася с нещо за това, фактическите неща нахлуват.
към текста >>
Великобритания била изправена пред абсолютно същия случай, но тогава тя не застъпила принципното становище, че
старото
споразумение от 1839 г.
Следователно през 1870 г.
Великобритания била изправена пред абсолютно същия случай, но тогава тя не застъпила принципното становище, че старото споразумение от 1839 г.
има безусловна валидност, ами в дадения случай наистина поставила в едното блюдо на везните неутралитета на Белгия, а в другото неутралитета на Великобритания. Когато съществува преюдиция, не може да се каже,че в по-късен момент не би следвало да се постъпва по същия начин. В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В живота, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си. Точно както човек като индивид не може в по-късен момент да извърши нещо, което противоречи на предходното, точно както не може да отмени случилото се, абсолютно по същия начин стоят нещата в живота на народите. Не може да се представя за разбиращо се от само себе си нещо, което преди туй никой не го е смятал за разбиращо се от само себе си.
към текста >>
269.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за
старото
атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които намират израз в някои митове.
Сега у Вас може би напира въпросът: Какво следва от всичко това? От всичко това следва (и ако поразмислите, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината. Другояче не става. Взаимовръзката със старите атавистични познания е прекъсната точно защото човечеството е трябвало да се освободи и да даде възможност за все по-пълна изява на съзнанието на Аза.
Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за старото атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които намират израз в някои митове.
Ето защо аз Ви изложих взаимовръзката на един такъв мит като този за Балдур с велики, всеобхватни явления в развитието на човечеството.
към текста >>
270.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Изгубили
старото
атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят. Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици. Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота. Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят.
Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
271.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тези истини не могат да бъдат постигнати със
старото
, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
към текста >>
272.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тъй като нашето време го доведе до такава сложна катастрофа именно това, че ние живеем в преходен момент, който носи новото на човешката душа, а хората още се държат за
старото
, противят се на новото, особено в сферата на възпитанието.
С това, разбира се, не искам да кажа, че на всеки, който се запознава с антропософията, тутакси му се осъществяват всички морални идеали. С моралното работата въобще стои така, че отначало то, като идеал, витае над човека, а след това човек по своя собствена воля трябва да го внедри в своето собствено същество. Духовната наука, като такава, съдържа в себе си тези най-значителни морални импулси, не само земния морал, но и всеобемащия универсален морал. Важно е в истинска светлина да се виждат тези неща. Изключително важно е, душевната настройка, свързана с това, за което сега говоря, да намери чрез духовната наука път към човешките души.
Тъй като нашето време го доведе до такава сложна катастрофа именно това, че ние живеем в преходен момент, който носи новото на човешката душа, а хората още се държат за старото, противят се на новото, особено в сферата на възпитанието.
Ние виждаме във външния, изхождащ от материалистичната култура живот, нещо даже противоположно на това, което настоятелно изисква от нас бъдещето. Изключително важно е, преди всичко на подрастващото поколение да му бъде присадено това виждане на смисъла в намиращия се в процес на развитие живот. В това отношение днес всеки е още само подрастващ човек, тъй като духовната наука е още толкова малко навлязла в плътта и кръвта, че още ще трябва да поработим върху себе си с това, което тя може да даде за възпитанието на душата. Трябва да бъде скъсано с представата, че на 20 или 25 години ти вече си напълно човек, напълно развит човек, който сега просто трябва да живее и от когото по-нататъшния живот изисква само прилагане на това, което си изучил, или – просто да се ползваш от живота.
към текста >>
273.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
"Сън" – етюд към съчиненията на доктор Йохан Фолкелт "Фантазиите на съня", 1881г., Щутгарт, сборник "
Старото
и новото".
Фишер, Фридрих Теодор, (1807-1887г.).
"Сън" – етюд към съчиненията на доктор Йохан Фолкелт "Фантазиите на съня", 1881г., Щутгарт, сборник "Старото и новото".
към текста >>
274.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн*9, тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята, т.е.
Замислете се обаче колко по-млади са човешкият Аз и човешкото астрално тяло от физическото и етерното тяло!
Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн*9, тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е.
днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н.
към текста >>
275.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
старото
Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб.
Виждате ли, тук се докосваме до една огромна разлика между животното и човека. Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб,при човека то преминава през главата, а това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за действие, т.е.
старото Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб.
Че съществува родство между човешкия гръбначен стълб, дори в неговия строеж, и Лунното течение, ще се съгласите и от това, че човекът има приблизително а защо само "приблизително", ще изясним по-късно толкова гръбначни прешлени, колкото са и дните на Луната: Човекът има средно 28-31 гръбначни прешлени. Целият живот на гръбначния стълб и изобщо целият гръден живот*44 на човека е вътрешно свързан с Луната. Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
към текста >>
276.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
На
старото
, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за
старото
Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
277.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Със
старото
знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения.
Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения.
Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива кръв на науката за духа не протече през тях. Това, което липсва на хората днес, е смелостта да навлязат в истинското изследване на духовния свят. Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред. В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др. Казаното в тези лекции и в тази брошура е напълно съобразено с потребностите на нашето време.
към текста >>
278.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
279.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо
старото
, а в обвивката на
старото
– като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток.
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Но на Изток е запазено толкова от
старото
, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
280.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това също е невъзможно и с помощта на
старото
разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така!
Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
281.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но кое, собствено, е
старото
в него?
Може да се дойде в Кобленц или на някое друго място, например, в Базел, там да се любуваме на Рейн и това може да предизвика изказването: тече си Рейн, неизвестно откога, навярно в продължение на столетия, може би от памтивека. Колко стар е Рейн!
Но кое, собствено, е старото в него?
Водата, която виждаме, напълно се сменя за няколко дни, тя изтича: навярно тя не е толкова стара, защото преди няколко дена нея я е нямало тук, тя е била някъде другаде. Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си. А именно, ако говорите за реалността, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние. Накъдето и да насочите погледа си, навсякъде ще видите само равновесни състояния.
към текста >>
282.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за
старото
откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения.
Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение.
Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
към текста >>
Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на
старото
откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение.
Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
към текста >>
283.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на
Старото
Слънце, а
Старото
Слънце — на Стария Сатурн.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя.
Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн.
След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от
старото
атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората.
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората.
То беше активно в човешките мисли и в човешката воля. Наистина боговете обитаваха човека. Днес обаче те се проявяват в човека по различен начин. Можем да го обясним със следното.
към текста >>
284.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от
старото
състояние, от
старото
устройство на душата.
Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/.
Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата.
Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка.
към текста >>
И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на
старото
историческо развитие.
Външно днес човечеството върви срещу тежки борби.
И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие.
От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една борба по цялата Земя. Срещу това водене до абсурдност на човешкото развитие може да действува единствено онова, което води хората в пътя на духовното: пътят на Михаел, който намира своето продължение в пътя на Христос.
към текста >>
285.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие знаете добре, че ние проследяваме развитието на това, което след това е станало Земя, минавайки през студиите на стария Сатурн, на
старото
Слънце и на старата Луна до Земния стадий.
Това изглежда първо като един абстрактен факт. Обаче за духовния изследовател то не е никакъв абстрактен факт.
Вие знаете добре, че ние проследяваме развитието на това, което след това е станало Земя, минавайки през студиите на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна до Земния стадий.
Можем да охарактеризираме това развитие също чрез това, като кажем, че всъщност, когато говорим за днешното човечество, онова, което се е развило от това човечество през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, е било подготовка, предварителен стадий. Всъщност едвам на Земята, когато е приело своя Аз, човешкото същество е достигнало действително своята човешка същност и ще влее в тази същност по-нататък други неща през следващите стадии на Земното развитие.
към текста >>
286.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със
старото
, което заслужава уважение.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение.
Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено.
към текста >>
287.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към
старото
мислене.
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене.
Той е само противоположността на стария капиталистически свят. Той боледува както и този последния по отношение на духовния живот. Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа. На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед".
към текста >>
288.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние я разбрахме така, че не бе издигнато
старото
погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма никаква възможност да се потопи в същността и тъкането на материята.
Ако тук на този хълм бяхме действували в смисъла на тези стремежи на последните 3 до 4 столетия, тогава бихме се обърнали може би към един кой да е архитект, към един прочут архитект и бихме му възложили да построи тук една хубава сграда, която без съмнение би могла да бъде много красива и отговаряща на някой стил. За нещо подобно не можеше никога да става дума. Защото тогава бихме влезли в тази сграда, бихме били заобиколени от всевъзможни красиви неща отговарящи на този или онзи стил и бихме говорили вътре за нещата, които биха били приспособени към тази сграда, приблизително така, как то всички хубави речи, които се държат днес, са приспособени към външната практика на живота, която хората изпълняват. Това не можеше да бъде така, защото ние не разбирахме Духовната Наука така, която иска да се ориентира антропософски. Ние от самото начало разбрахме по друг начин тази Духовна Наука.
Ние я разбрахме така, че не бе издигнато старото погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма никаква възможност да се потопи в същността и тъкането на материята.
Кога се говори правилно за духа, кога се говори истински за духа? Само тогава се говори истински за духа, само тогава се говори правилно за духа, когато духът се разбира като творец но онова, което е материално. Лошо се говори за духа, макар и това лошо говорене за духа днес често пъти се счита за най-красивото, когато за духа се говори като за нещо намиращо се някъде във въздушните кули, когато се говори по такъв начин, че този дух никак не би трябвало да бъде докоснат от материалното. Не, за духа трябва да се говори така, че да се разбира, духът е този, който има силата да се потопи непосредствено в материята. И когато се говори за Духовната наука, тя не трябва да бъде разбирана само така, че се издига просто над природата, а същевременно така, че тя е едновременно пълноценна природна наука, естествена наука.
към текста >>
Бих могъл да кажа: трябва да се вслушваме твърде много в нещата, които стават днес, и тогава ще открием, че никак не е една такава абсурдна мисъл, че
старото
се разрушава.
С това обаче е поставено началото на една воля, което трябва да намери продължение. И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество. Днес ние живеем сред изисквания, обаче всички те са отделни изисквания, тези изисквания изникват от различните кръгове на живота. Обаче ние се нуждаем също от едно обхващане като цялост на тези изисквания То не може да дойде от нещо, което витае само в околност та на външното видимо съществувание, защото на основата на всичко стои нещо невидимо и това невидимо трябва да бъде обхванато днес.
Бих могъл да кажа: трябва да се вслушваме твърде много в нещата, които стават днес, и тогава ще открием, че никак не е една такава абсурдна мисъл, че старото се разрушава.
Обаче тогава трябва да съществува нещо, което трябва да дойде на неговото място. Но за да се сприятелим с тази мисъл, ние се нуждаем от определена смелост, която не се добива във външния живот, а която трябва да бъде добита най-вътрешно.
към текста >>
289.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но той никога не е изоставил
старото
.
Това се изразява също често пъти много външно. Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж. Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен стремеж, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща. На пример веднъж между нас се намираше един мъж, който искаше да се представи нещо като розенкройцер. И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери.
Но той никога не е изоставил старото.
И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало. Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване.
към текста >>
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към
старото
.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото.
Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
290.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват обаче също онези същества, които застъпват
старото
.
Днес бих искал, спирайки се повече на общи неща, да Ви говоря за някои неща във връзка с казаното вчера и завчера. Също от онези две разглеждания ще можете да разберете, че Духовната Наука, както тя е замислена тук, трябва да се роди от най-дълбоките и най-сериозни искания на развитието на човечеството в нашето време и за близкото бъдеще. Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на човека, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството.
Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват обаче също онези същества, които застъпват старото.
И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено. Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани. Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.
към текста >>
И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на
старото
, това противопоставяне трябва да бъде победено.
Днес бих искал, спирайки се повече на общи неща, да Ви говоря за някои неща във връзка с казаното вчера и завчера. Също от онези две разглеждания ще можете да разберете, че Духовната Наука, както тя е замислена тук, трябва да се роди от най-дълбоките и най-сериозни искания на развитието на човечеството в нашето време и за близкото бъдеще. Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на човека, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството. Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват обаче също онези същества, които застъпват старото.
И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено.
Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани. Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.
към текста >>
291.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше
старото
атавистично ясновидство.
В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още гърците, тъкмо най-образованите личности между гърците бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност. При римляните беше останала само мислителната способност.
При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство.
Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух. Бележка на преводача/, който му вдъхваше неговите действително само диалектични, интелигентни истини.
към текста >>
292.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от
старото
ясновидство.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация.
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
към текста >>
293.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на
старото
, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет.
Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н. цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>
294.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Старото
вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия. Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
към текста >>
А болшинството хора днес искат упадък и просто се самозалъгват като вярват, че възход все пак може да дойде от
старото
.
Онова, което трябва да се подчертае отново и отново е нуждата, която съществува днес нещата да се поемат с голяма сериозност. Хората предпочитат да вярват, че нещата ще продължат по същия начин. Не, това не ще бъде така. Ако животът продължи без подтици, които да идват от духовния свят, индустрията може да продължи, може да съществуват банки и университети, където да се преподават всички науки, ще се развият други професии но всичко ще води към упадък, към варваризъм, към пропадането на цивилизацията. Онези, които не желаят да приложат в практическия живот онова, което може да дойде от Духовната Наука, работят не за изкачването, но за пропадането на цивилизацията.
А болшинството хора днес искат упадък и просто се самозалъгват като вярват, че възход все пак може да дойде от старото.
към текста >>
295.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Знаем също, че в основата си, Старият Сатурн даде на физическото тяло първите заложби, за да развие то един вид универсален сетивен орган, който впоследствие продължи да се развива през епохите на
Старото
Слънце, Старата Луна и Земята.
Изправим ли се пред космическото развитие на човечеството и пред съответствуващите му небесни тела както нещата са представени в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние виждаме как космическото развитие минава през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, и как после навлиза в сегашния етап на своята еволюция.
Знаем също, че в основата си, Старият Сатурн даде на физическото тяло първите заложби, за да развие то един вид универсален сетивен орган, който впоследствие продължи да се развива през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Ние знаем, че по време на Слънчевото развитие се стигна до етерното тяло на човека; че по време на Лунното развитие бяха създадени първите заложби за изграждане на астралното тяло, и че едва Земното развитие създаде условия за разгръщане на човешкия Аз.
към текста >>
296.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на
старото
Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на
старото
Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса.
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
297.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване. Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат.
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека.
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло.
към текста >>
298.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
299.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на
Старото
Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
300.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Аз мисля, скъпи приятели, че вие чувствате, че вече не можете да намерите себе си според онова, което
старото
поколение има да каже за света днес.
Аз мисля, скъпи приятели, че вие чувствате, че вече не можете да намерите себе си според онова, което старото поколение има да каже за света днес.
Вие виждате, както и по-рано през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, че хората са стресирани, както в изкуството, така и във философията, от пропастта между младите и старите поколения. Но всичко, което бе казано тогава от поети и други хора за тази пропаст, за тази бездна, бледнее спрямо онова, което трябва да бъде разгледано днес. Това е така до много по-голяма степен, отколкото се осъзнава. Това не е обвинение към старото поколение, както смятат младите. Да говорим за вина би означавало да използваме мисловна форма, принадлежаща на старото поколение - една от неговите еснафски мисловни форми.
към текста >>
Това не е обвинение към
старото
поколение, както смятат младите.
Аз мисля, скъпи приятели, че вие чувствате, че вече не можете да намерите себе си според онова, което старото поколение има да каже за света днес. Вие виждате, както и по-рано през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, че хората са стресирани, както в изкуството, така и във философията, от пропастта между младите и старите поколения. Но всичко, което бе казано тогава от поети и други хора за тази пропаст, за тази бездна, бледнее спрямо онова, което трябва да бъде разгледано днес. Това е така до много по-голяма степен, отколкото се осъзнава.
Това не е обвинение към старото поколение, както смятат младите.
Да говорим за вина би означавало да използваме мисловна форма, принадлежаща на старото поколение - една от неговите еснафски мисловни форми. Ние няма да говорим за вина, нито ще обвиняваме. Но ние ще разгледаме колко фундаментално са се променили душите, принадлежащи на еволюцията на Запада, през последните две или три десетилетия. Защото в нашето настояще се сблъскват много неща.
към текста >>
Да говорим за вина би означавало да използваме мисловна форма, принадлежаща на
старото
поколение - една от неговите еснафски мисловни форми.
Аз мисля, скъпи приятели, че вие чувствате, че вече не можете да намерите себе си според онова, което старото поколение има да каже за света днес. Вие виждате, както и по-рано през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, че хората са стресирани, както в изкуството, така и във философията, от пропастта между младите и старите поколения. Но всичко, което бе казано тогава от поети и други хора за тази пропаст, за тази бездна, бледнее спрямо онова, което трябва да бъде разгледано днес. Това е така до много по-голяма степен, отколкото се осъзнава. Това не е обвинение към старото поколение, както смятат младите.
Да говорим за вина би означавало да използваме мисловна форма, принадлежаща на старото поколение - една от неговите еснафски мисловни форми.
Ние няма да говорим за вина, нито ще обвиняваме. Но ние ще разгледаме колко фундаментално са се променили душите, принадлежащи на еволюцията на Запада, през последните две или три десетилетия. Защото в нашето настояще се сблъскват много неща.
към текста >>
Вие сте порастнали и сте се запознали със
старото
поколение.
И сега аз ще ви кажа, от една външна гледна точка, какво живее във вашите души.
Вие сте порастнали и сте се запознали със старото поколение.
Това старо поколение изразяваше себе си в думи; но вие можете да чуете само клишета. В това старо поколение ви се представя един асоциален елемент. Хората минават един покрай друг. И в това старо поколение също така се изразяваше и безсилието на мислите да пулсират през волята и сърцето.
към текста >>
Утре ние ще видим, скъпи приятели, как новото поколение не е свързано със
старото
, а е разделено от него с бездна.
Утре ние ще видим, скъпи приятели, как новото поколение не е свързано със старото, а е разделено от него с бездна.
Не става въпрос за това да търсим вина, а само да се опитаме да разберем. Аз не откривам вина, когато говоря за Юлиус Робърт Майер. Подобно нещо се е случило на много хора. Не става въпрос за това да се търси вина, а за нуждата от разбиране. Защото най-важното нещо е да разберем какво бива изживявано дълбоко и вътрешно; не можем да позволим на неясното търсене да продължава.
към текста >>
Тогава дойде младото поколение; то се чувстваше ограничено; то чувстваше, че капаците, които
старото
поколение бе затворило толкова плътно, трябва да бъдат отворени.
" Той лежеше в леглото си, дишайки тежко и каза: "Отворете капаците (на прозорците)! " Това е истината. Другото е клишето, прикачило се към нея. Думите, които фактически Гьоте изговори, може би са много по-уместни от простата фраза "Още светлина! " Състоянието на нещата в края на XIX век наистина възникна от това, че нашите предшественици бяха затворили капаците на своите прозорци.
Тогава дойде младото поколение; то се чувстваше ограничено; то чувстваше, че капаците, които старото поколение бе затворило толкова плътно, трябва да бъдат отворени.
Да, скъпи приятели, уверявам ви, че макар и стар, аз ще ви кажа как още можем да се опитаме да отворим капаците отново.
към текста >>
301.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Обновлението става непрекъснато - да приемем, че преди
старото
сърце напълно да е подменено, напълно да е изхвърлено (виж рис., светло),
Поради това може да стане следното.
Обновлението става непрекъснато - да приемем, че преди старото сърце напълно да е подменено, напълно да е изхвърлено (виж рис., светло),
към текста >>
Точно когато вземете на сериозно тези неща за обновяването на човека през седем, осем години, ще видите, че ако това, което трябва да се обнови, вече е готово след шест години,
старото
още не е достатъчно напреднало и органът се разширява или поне се стреми да се разшири.
Точно когато вземете на сериозно тези неща за обновяването на човека през седем, осем години, ще видите, че ако това, което трябва да се обнови, вече е готово след шест години, старото още не е достатъчно напреднало и органът се разширява или поне се стреми да се разшири.
Трябва да се учим да разглеждаме нещата в живо движение. Това ни предстои. Преди всичко трябва да видим това, което винаги е било разграничавано. Как поставя диагноза днешният лекар?
към текста >>
И понеже хората не го могат - това означава, че те си мислят, че не го могат, понеже не искат, държат на
старото
и не искат да пристъпят в новото, и понеже
старото
вече не е подходящо, е така, че изживяваме ужасните катастрофи в съвремието.
И понеже хората не го могат - това означава, че те си мислят, че не го могат, понеже не искат, държат на старото и не искат да пристъпят в новото, и понеже старото вече не е подходящо, е така, че изживяваме ужасните катастрофи в съвремието.
И ние още ще ги изживяваме, ако хората не направят усилие да навлязат в новото.
към текста >>
302.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не би ли трябвало да изглежда правилно за всеки разумен човек, че щом се служи на човечеството така, че на младото поколение се поднася като жертва най-доброто и красивото от
старото
поколение, тогава и възпитателското изкуство се прилага по най-хубавия и достоен за човека начин?
Това представлява напредъкът. Този напредък, за който се грижим чрез възпитанието, изисква дарените ни от божествените светове млади поколения да се развиват чрез това, което ние сме развили в нас като по-старо поколение, така че това по-младо поколение да направи още по-голяма крачка напред в човешкото развитие.
Не би ли трябвало да изглежда правилно за всеки разумен човек, че щом се служи на човечеството така, че на младото поколение се поднася като жертва най-доброто и красивото от старото поколение, тогава и възпитателското изкуство се прилага по най-хубавия и достоен за човека начин?
към текста >>
303.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Сега, когато
старото
инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството.
Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот.
Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>
304.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Както човекът беше поставен в
старото
Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес.
Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
към текста >>
305.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Виждате ли, това което аз описвам в моята „Тайна Наука": Епохите на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Старата Луна, Земята и бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан за Боговете всичко това съществува само в линията на времето.
Виждате ли, това което аз описвам в моята „Тайна Наука": Епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята и бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан за Боговете всичко това съществува само в линията на времето.
За Боговете всичко това съществува само в хронологичната последователност на времето. Тук на Земята обаче, тези космически епохи оживяват и като пространствени феномени. Днес ние живеем в Земната епоха, това е вярно. Обаче, скъпи мои приятели, всички събития и процеси, които принадлежат на Земята, са проникнати от последствията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Луна и т.н.
към текста >>
Обаче, скъпи мои приятели, всички събития и процеси, които принадлежат на Земята, са проникнати от последствията на Стария Сатурн,
Старото
Слънце, Луна и т.н.
Виждате ли, това което аз описвам в моята „Тайна Наука": Епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята и бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан за Боговете всичко това съществува само в линията на времето. За Боговете всичко това съществува само в хронологичната последователност на времето. Тук на Земята обаче, тези космически епохи оживяват и като пространствени феномени. Днес ние живеем в Земната епоха, това е вярно.
Обаче, скъпи мои приятели, всички събития и процеси, които принадлежат на Земята, са проникнати от последствията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Луна и т.н.
към текста >>
306.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но тогава в сила беше
старото
имагинативно познание.
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека. И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето.
Но тогава в сила беше старото имагинативно познание.
За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила. Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето. И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце. Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
307.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
2.
Старото
Слънце (спящо съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
308.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и
старото
поколение.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот.
Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение.
И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>
309.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Младежта иска: по-
старото
поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта.
Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите.
И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите. Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
И по-
старото
поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите.
И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-
старото
поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
310.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от
старото
ясновидство.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство.
В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
Обаче с угасването на
старото
ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата.
Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия.
Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
311.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от
старото
Сатурново развитие.
Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното.
Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото Сатурново развитие.
Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие. Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън. Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата.
към текста >>
Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на
старото
Слънчево развитие.
Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното. Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото Сатурново развитие.
Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие.
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън. Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата. И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата метаморфоза.
към текста >>
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на
старото
Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното. Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото Сатурново развитие. Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие.
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата. И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата метаморфоза. Така всичко е свързано и родствено едно с друго чрез това, че предишните състояния отново се проявяват и действуват в по-късните състояния по един разнообразен начин.
към текста >>
312.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-
старото
създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на
старото
Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
Действителното наблюдение на еволюцията дава нещо съществено друго. То показва, както можете да видите в моята книга "Тайната Наука", че човекът, такъв, какъвто той стои днес пред нас, е онова същество, което има зад себе си най-дългото развитие, развитието на което отива в миналото до епохата на стария Сатурн.
Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
към текста >>
Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на
старото
Слънце.
Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
Напротив лъвът например е през времето на
старото
Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата. Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу.
Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава.
И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата. Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу. Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
313.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало
старото
инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.
към текста >>
314.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-
старото
земно същество, човекът, е извършило по отношение устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета.
Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши животни, на онези животни, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора.
Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-старото земно същество, човекът, е извършило по отношение устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета.
към текста >>
315.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на
старото
Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие.
И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес.
Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие. И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>
Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на
старото
Слънчево развитие.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие. И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес.
Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие.
И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>
И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на
старото
Сатурново развитие.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие. И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес. Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие.
И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>
Когато днес насочваме вниманието върху
старото
Сатурново развитие, както аз сторих това в моята книга "Тайната Наука", ние разбираме без съмнение онова развитие, което е предходило в прадревни времена Слънчевото, Лунното и Земното развитие.
Но при всичко това трябва да имате предвид, че човекът е едно цяло и че развитието на света е едно цяло.
Когато днес насочваме вниманието върху старото Сатурново развитие, както аз сторих това в моята книга "Тайната Наука", ние разбираме без съмнение онова развитие, което е предходило в прадревни времена Слънчевото, Лунното и Земното развитие.
Но това е всъщност само едното Сатурново развитие, което доведе до възникването на днешната Земя. През време когато Земята се развива, ражда се също едно Сатурново развитие. Това ново Сатурново развитие е вътре в Земното развитие; то е така да се каже най-младото Сатурново развитие. Онова, което е стигнало до Земното развитие, е най-старото. Онова, което е протекло като Сатурново развитие в старото Слънце, е по-младото, онова, което е протекло в старата Луна, е отново по-младо; и Сатурн, който изпълва днес Земята, който е свързан главно с организациите на топлината на Земята, то е най-младото Сатурново развитие.
към текста >>
Онова, което е стигнало до Земното развитие, е най-
старото
.
Но при всичко това трябва да имате предвид, че човекът е едно цяло и че развитието на света е едно цяло. Когато днес насочваме вниманието върху старото Сатурново развитие, както аз сторих това в моята книга "Тайната Наука", ние разбираме без съмнение онова развитие, което е предходило в прадревни времена Слънчевото, Лунното и Земното развитие. Но това е всъщност само едното Сатурново развитие, което доведе до възникването на днешната Земя. През време когато Земята се развива, ражда се също едно Сатурново развитие. Това ново Сатурново развитие е вътре в Земното развитие; то е така да се каже най-младото Сатурново развитие.
Онова, което е стигнало до Земното развитие, е най-старото.
Онова, което е протекло като Сатурново развитие в старото Слънце, е по-младото, онова, което е протекло в старата Луна, е отново по-младо; и Сатурн, който изпълва днес Земята, който е свързан главно с организациите на топлината на Земята, то е най-младото Сатурново развитие. Но ние се намираме с нашия човек в това Сатурново развитие, потопени сме в него.
към текста >>
Онова, което е протекло като Сатурново развитие в
старото
Слънце, е по-младото, онова, което е протекло в старата Луна, е отново по-младо; и Сатурн, който изпълва днес Земята, който е свързан главно с организациите на топлината на Земята, то е най-младото Сатурново развитие.
Когато днес насочваме вниманието върху старото Сатурново развитие, както аз сторих това в моята книга "Тайната Наука", ние разбираме без съмнение онова развитие, което е предходило в прадревни времена Слънчевото, Лунното и Земното развитие. Но това е всъщност само едното Сатурново развитие, което доведе до възникването на днешната Земя. През време когато Земята се развива, ражда се също едно Сатурново развитие. Това ново Сатурново развитие е вътре в Земното развитие; то е така да се каже най-младото Сатурново развитие. Онова, което е стигнало до Земното развитие, е най-старото.
Онова, което е протекло като Сатурново развитие в старото Слънце, е по-младото, онова, което е протекло в старата Луна, е отново по-младо; и Сатурн, който изпълва днес Земята, който е свързан главно с организациите на топлината на Земята, то е най-младото Сатурново развитие.
Но ние се намираме с нашия човек в това Сатурново развитие, потопени сме в него.
към текста >>
Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на
старото
Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на
старото
Слънчево развитие.
Но сега искаме да го разгледаме временно като факт, искаме да обърнем внимание върху това, че подробностите в процесите на обмяната на веществата, когато ги проследим вътрешно в тяхната същност, биха отговорили: Ние сме на път да направим да заболее целият организъм. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси.
Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас.
към текста >>
През време на
старото
Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
към текста >>
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на
старото
Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент.
Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие. През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент.
И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н. И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението.
към текста >>
316.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Особено интересно е съзерцанието на случилото се в земното развитие във времето, предшестващо атлантското развитие, малко външно обозначено от мен като лемурийски период, а също и съзерцанието на стоящото в най-близкото времево пространство, когато Земята е повтаряла стадия на
Старото
Слънце.
Особено интересно е съзерцанието на случилото се в земното развитие във времето, предшестващо атлантското развитие, малко външно обозначено от мен като лемурийски период, а също и съзерцанието на стоящото в най-близкото времево пространство, когато Земята е повтаряла стадия на Старото Слънце.
По времето на лемурийската епоха се повторил лунният стадий. Да се разглеждат всички тези събития е извънредно интересно, защото по този начин се получават впечатления за това колко изменчиво е всичко в сферата на Земното битие.
към текста >>
317.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за
старото
време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие.
Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател.
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие.
И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили. Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
към текста >>
318.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на
Старото
Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
319.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В старата алхимия, в
старото
знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас.
Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма.
В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас.
Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе.
към текста >>
320.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-
старото
посвещение.
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение.
Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник.
към текста >>
Комениус беше последният епископ на по-
старото
братство, което още по негово време се разпуска.
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467.
Комениус беше последният епископ на по-старото братство, което още по негово време се разпуска.
То се основава наново през 18-и век от граф Цинцендорф в Хернхут
към текста >>
321.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в
старото
състояние.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд. Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него.
Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние.
Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
322.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато премислим, чрез какво
старото
инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира. Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието.
И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>
323.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на
старото
езичество, нещо типично за столетията, които посочих.
Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие.
И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих.
Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман. А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове. Ние вече видяхме това.
към текста >>
324.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от
старото
езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството.
Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения.
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството.
Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>
Именно защото бяха по-малко уморени от
старото
езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат.
Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>
325.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на
старото
слово.
Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово.
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него.
към текста >>
326.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от
старото
съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят.
Нещо друго се случи с всички онези, които бяха действали в Шартр, когато те минаха през вратата на смъртта и влязоха в духовния свят. Това беше един значителен духовен живот, който Петър от Компостела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил.
Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят.
към текста >>
327.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Едната група са такива хора, които още внасят знание от
старото
езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи.
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга.
към текста >>
328.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава
старото
- мохамеданство, арабизъм.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение. Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята. И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм. Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент.
То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм.
към текста >>
Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен живот от
старото
време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил.
Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен живот от старото време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил.
към текста >>
329.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-
старото
същество.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим.
Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество.
Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука». И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната. Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята. Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
330.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе
старото
ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си. Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност.
- И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>
331.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на
старото
лечителско изкуство.
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост. В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван. Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси. Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван.
Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство.
към текста >>
332.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато Земята преминаваше през лунното и слънчевото си развитие, човекът е живял, без днешните очи, изобщо без сетивни органи, макар и сетивните органи да са съществували в зародиш още и по време на
старото
сатурново развитие.
За това, което е болест в главата, трябва да се търсят лекарства в лежащото далеч в развитието на природата - следователно при това, което напомня за ранните природни процеси, да речем например при гъбите, които в техния несъвършен сегашен образ, така да се каже, повтарят това, което беше предишно развитие на растенията, или при водораслите и лишеите, както и при корените на съвършените растения, които са това, което остава назад в най-ранния период от развитието. Това, което е болно в коремната област, което повече лежи към периферията, ще трябва да се лекува с това, което в природното развитие е настъпило по-късно - с цветята, с цветните растения или също и със средства от минералното царство, с това, което се е появило по-късно. Всичко, което по-късно се е появило в човека, трябва да се лекува с това, което се е развило в природата по-късно. Това стига до детайлите. Естествено и в главата има органи, които са се появили сравнително по-късно.
Когато Земята преминаваше през лунното и слънчевото си развитие, човекът е живял, без днешните очи, изобщо без сетивни органи, макар и сетивните органи да са съществували в зародиш още и по време на старото сатурново развитие.
Каквито са те днес, така че да ни отразяват външния свят, са се развили сравнително по-късно, едновременно например с появяването на кварца на Земята в неговата сегашна форма. Кварцът в природата, какъвто е днес, разбира се съвсем в началното си състояние, е късен продукт в развитието на природата. Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, или по-точно сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във време, когато и камъните, съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма.
към текста >>
333.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в
старото
време на езичеството, а именно в елинството.
Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците.
И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих.
към текста >>
Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас
старото
платоническо виждане.
Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане.
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство. И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството.
към текста >>
Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови
старото
духовно Християнство.
Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане. Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове.
Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство.
И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството. Там имаме например Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селисбъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис. Мощни учители! Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр.
към текста >>
Аристотелизъм в душите, които предимно в
старото
езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете.
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден.
към текста >>
334.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под
старото
господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически.
И имаше едно кратко време, в началото на 13-то столетие, когато бе проведен така да се каже един велик небесен събор. Когато най-добрите учители, първо Аланус аб Инсулис, умряха, т.е. намираха се вече отвъд в духовния свят, те се събраха за едно велико космическо дело с онези, които още се намираха горе в духовния свят и трябваше скоро да слязат на Земята, където трябваше да застъпват аристотелизма по един нов начин. И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики. И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики.
Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически.
И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята. Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята.
към текста >>
335.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от
старото
господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
336.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Този възглед се разля после на запад върху
старото
.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
Старото
не се премахва от света, обаче това, с което Александър и Аристотел се бяха проникнали и пропили, беше да се внесе в земната цивилизация един мощен нов импулс, Християнството да бъде внесено в света, в земната цивилизация по един особен начин.
Обаче за това, което тези две индивидуалности Александър и Аристотел бяха, за това съществуваше изискването за нещо ново, изискването да се започне по съвършено нов начин, не да продължават това, което беше на Земята, а да започнат по един нов начин. Естествено чрез това се получава само един вид продължение.
Старото не се премахва от света, обаче това, с което Александър и Аристотел се бяха проникнали и пропили, беше да се внесе в земната цивилизация един мощен нов импулс, Християнството да бъде внесено в света, в земната цивилизация по един особен начин.
към текста >>
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от
старото
господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия.
към текста >>
337.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което тези двамата носеха в себе си, не можеше да бъде тогава на Земята, защото то се считаше напълно с едно отказване от
старото
природосъобразно Християнство, каквото още съществуваше като отблясък в учението от Шартр, където още продължаваше да действува нещо, като, бих могъл да кажа, езическо Християнство, Християнство от преди идването на Христос на Земята, което съществуваше също и в кръга на Артус.
След това към края на 12-то столетие тези учители от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят. Там те срещнаха онова друго течение, което беше свързано със старата епоха на Михаел, което обаче се считаше с пълното Християнство: със слезлия от Небето на Земята Христов Импулс. В духовния свят те се срещнаха с всичко онова, което беше извършено чрез аристотелците като подготовка на Християнството в древни времена, благодарение на това, че Александър Велики беше предприел своя поход в Азия, те се срещнаха обаче също и с намиращите се тогава в духовния свят Аристотел и Александър.
Това, което тези двамата носеха в себе си, не можеше да бъде тогава на Земята, защото то се считаше напълно с едно отказване от старото природосъобразно Християнство, каквото още съществуваше като отблясък в учението от Шартр, където още продължаваше да действува нещо, като, бих могъл да кажа, езическо Християнство, Християнство от преди идването на Христос на Земята, което съществуваше също и в кръга на Артус.
В това време, когато действуваха учителите от Шартр, аристотелците, онези, които основаха и подпомагаха александризма, не можаха да бъдат на Земята. Тяхното време дойде малко по-късно, едва от 13-то столетие нататък.
към текста >>
Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от
старото
време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това. Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава.
Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
към текста >>
НАГОРЕ