Търсене в текстове за 'Старост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 104 резултата от 69 текста с корен от думите : 'Старост'.

1. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения.
към текста >>

2. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Хераклит разпростира тази характеристика и върху човека: „Едно и също е живот и смърт, будност и сън, младост и старост, едното превръщайки се в другото, другото отново в първото." В това изречение е изразено едно цялостно познание за илюзорното естество на низшата личност.
Човек, който мисли подобни неща, е проникнал със своя поглед естеството на преходните неща. Защото той чувствува нуждата да опише същността на преходното със силни думи. Ние не можем да дадем такава характеристика, ако не мерим преходното с вечното. И не можем да разпрострем тази характеристика върху човека, ако не сме прозрели неговата вътрешна същност. Хераклит разпростира тази характеристика и върху човека: „Едно и също е живот и смърт, будност и сън, младост и старост, едното превръщайки се в другото, другото отново в първото." В това изречение е изразено едно цялостно познание за илюзорното естество на низшата личност. Относно това, той се изказва още по-силно:
към текста >>

3. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това".
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа. От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си. Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това". "Добро и зло са едно". "Правият и кривият път... са само едно".
към текста >>

4. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи. Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>

Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи. Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>

5. Каквото във вселената живее GA_40 Стихове и медитации

на старост и на смърт,
на старост и на смърт,
към текста >>

6. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването.
Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота. Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е. едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота. Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта. И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването. Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота! " Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването. Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда.
към текста >>

Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт.
" Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването. Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда. Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо плодотворно развитие. Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие. Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт. Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това. Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да плодотворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота. Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да прозре напълно. Бодисатва е минал от един живот в друг, той така е използувал своите пререждания, че мъдростта е нараснала все повече в него, така щото можеше да гледа на живота от една по-висока гледна точка.
към текста >>

Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта.
Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда. Тогава ще можем да си представим, че този Буда с неговата велика душа трябваше да си каже: Когато добиваме мъдрост, знание, това знание ни води до развитие, тогава в нашата душа възникна една идея за едно постоянно напредващо плодотворно развитие. Следователно мъдростта дава идеята за плодотворно развитие. Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт. Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това. Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да плодотворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота. Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да прозре напълно. Бодисатва е минал от един живот в друг, той така е използувал своите пререждания, че мъдростта е нараснала все повече в него, така щото можеше да гледа на живота от една по-висока гледна точка. След като излезе от царския дворец и видя действителния живот, неговото съзнание не можеше още да прозре същността на този живот.
към текста >>

Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта.
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди". Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта. Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва. И неговото озарение се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието. Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение.
към текста >>

Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт.
В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта. Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва. И неговото озарение се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието. Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване. От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека. Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана.
към текста >>

7. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

8. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин. Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
към текста >>

9. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

10. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния. И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
към текста >>

11. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас.
Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме.
към текста >>

12. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира.
Не е така обаче със съществата, които живеят на по-висшите планове. Ако проследим животинските групови души на астралния план през хилядолетията, то възникването и отмирането им съвсем не могат да се изразят с думите "раждане" и "смърт". В основата лежи нещо различно. В основата е преобразуването, метаморфозата. Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек. Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира. Тя се преобразява непрестанно, без да преминава през смъртта. Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено метаморфоза, а не раждане и смърт.
към текста >>

13. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Духовете, които сами са се развили до слънчевото битие, нямат никакъв интерес, човек да развива своята духовност бавно и постепенно, преминавайки през различните възрасти в живота, детство, юношество, зрялост и старост, и бавно и постепенно да събира в тялото си земния опит.
Духовете, които сами са се развили до слънчевото битие, нямат никакъв интерес, човек да развива своята духовност бавно и постепенно, преминавайки през различните възрасти в живота, детство, юношество, зрялост и старост, и бавно и постепенно да събира в тялото си земния опит.
към текста >>

14. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание.
Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание. Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
към текста >>

15. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>

А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта.
"Естествено, за да се издигне в този смисъл от степента на Бодисатва до тази на Буда, необходими са и някои междинни степени на развитие. Това не се постига от днес за утре. Нещо непрекъснато го тласкаше да напусне царския дворец. И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал старец. До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта; той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на младостта. А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта. Всички тези особености на физическия свят се изправят сега срещу него.
към текста >>

16. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт.
А в една древна легенда се разказва, как Буда, готвейки се да премине от Бодисатва в степента Буда, идва в досег с Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Легендата разказва още, че наближавайки своята двадесет и девета година, Буда напуска бащиния дворец, където е отраснал до тогава. Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт. И сега, продължава легендата, която изразява една дълбока истина, той решава да не напуска веднага своя дворец, а да се върне там още веднъж. Обаче при първото си излизане от двореца, така разказва легендата, той беше удостоен от духовните висини с онази сила, която божественият художник Вишва Карман, който му се яви, изпращаше долу към Земята. Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини. Тогава, наближавайки своята тридесета година, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло.
към текста >>

17. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Раждане, смърт, болест и старост са страдание.
Гаутама Буда достигна до знание чрез своето просветление под дървото Бодхи; тогава той проповядва, че този свят е Майя. Той не може да бъде считан за действителен, защото в него лежи Майя, великата илюзия, която човек вярва да е истина. Човекът трябва да се стреми да се освободи от областта на елементите; тогава той навлиза в една област, Нирвана, където нито имена, нито неща съществуват. Само тогава човек се освобождава от илюзията. Областта на Майя е страдание. Раждане, смърт, болест и старост са страдание. Жаждата за съществувание довежда човека до тази област. Когато веднъж той се освободи от тази жажда, няма нужда повече да се въплътява. Човек може да се попита защо великият Буда проповядва тази доктрина. Отговорът може да последва само от разглеждане еволюционната насока на човечеството.
към текста >>

18. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

Точно както човекът има възходящи и низходящи периоди в своя живот, както минава през подема на младостта и през упадъка на старостта, така и Архангелът изживява своята младост и старост не другаде, а именно в процъфтяващата и залязваща култура на съответния народ.
Но връзката между живота на съответния народ и живота на Архангела, който ръководи този народ, се простира още по-далеч. Точно както човекът има възходящи и низходящи периоди в своя живот, както минава през подема на младостта и през упадъка на старостта, така и Архангелът изживява своята младост и старост не другаде, а именно в процъфтяващата и залязваща култура на съответния народ.
към текста >>

Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин.
Нека сега отново да отправим поглед към вътрешния живот на един такъв Архангел. От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин. При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват. На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат. Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ.
към текста >>

19. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като доктор Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/.
Това, което му липсва, е дарбата да различава между духовната действителност и образното съзнание. Това трябва да си каже той. И едва от момента, когато настъпва деваканическото съзнание, когато Йоханес Томасиус изживява духовна действителност, когато в Девакана възприема духовната действителност на едно същество, което познава на физическото поле Мария -, тогава той отново може да хвърля поглед назад и да различи действителността от чистите образи на съзнанието. Така следователно вие можете да видите, че в течение на своето езотерично развитие човекът може да мине и трябва да мине през един стадий, когато е заобиколен от образи, когато обаче не притежава никаква способност да различава това, което се изявява чрез образи като истинска духовна действителност, от това, което е само образи. Естествено в образите от розенкройцерската драма е доказана изявата на истински духовни действителности. Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като доктор Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/. В драмата те са представени като действителни; само че Йоханес Томасиус не знае, че тези образи са действителни.
към текста >>

20. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание!
А сега нека да се обърнем към една друга разновидност на съзнанието, която се очерта приблизително през същата епоха. Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи. Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание! И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка. Или с други думи: Индивидуалността да поеме такъв път на развитие, че да бъде в състояние колкото е възможно по-скоро да отхвърли външната обвивка!
към текста >>

21. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Кой дух тогава се въплътява отново: високоразвитият от зрялата му възраст или слабоумният от старостта му?
Въпрос: „Противоречи ли на учението за прераждането фактът, че духовните способности на човека отслабват с напредването на неговия живот? Случва се така, че гениални хора изпадат в слабоумие, когато остареят. Кой дух тогава се въплътява отново: високоразвитият от зрялата му възраст или слабоумният от старостта му? “
към текста >>

22. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да не си съединен с това, което обичаш, е страдание, да изгубиш това, което обичаш, е страдание.“ И когато той посочи „осемстепенния път“, това беше едно учение, което не излизаше извън казаното от Кришна, понеже то беше дадено именно от Кришна.
Ето как би говорил Буда. Само че той не употребява точно тези думи. И все пак той казва същото, но под друга форма: „Светът, в който живеете, е страдание, страдание и само страдание. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да не си съединен с това, което обичаш, е страдание, да изгубиш това, което обичаш, е страдание.“ И когато той посочи „осемстепенния път“, това беше едно учение, което не излизаше извън казаното от Кришна, понеже то беше дадено именно от Кришна. Аз дойдох след него, който е по-голям от мен: Ето световноисторическите звуци, които се носят към нас от страната на Ганг.
към текста >>

23. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство.
Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване. Тази смърт трябва да настъпи за човека, защото тя е онова, което трябва да ни сполети за това, за да може правилно да върви живота от едно въплъщение в друго. Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство. В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот. И в крайна сметка те са причинени не само от физически причини, а са определени и управлявани от духовния свят. И това става всъщност от областта на астрономическата Венера, от онзи пояс около Земята, който наричаме, който ние наричаме окултно сфера на Меркурий. Значи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий. Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята.
към текста >>

И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост.
В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот. И в крайна сметка те са причинени не само от физически причини, а са определени и управлявани от духовния свят. И това става всъщност от областта на астрономическата Венера, от онзи пояс около Земята, който наричаме, който ние наричаме окултно сфера на Меркурий. Значи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий. Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята. И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост. Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт. Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане да в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове. И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
към текста >>

24. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето.
към текста >>

Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост.
Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>

Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост.
А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане. Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите.
към текста >>

25. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял.
Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни.
към текста >>

26. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост.
Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание. Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост. Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие. Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт. На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа?
към текста >>

27. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация.
Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от един факт, от едно събитие, а не от една личност. Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки. Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет. Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие. Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация. В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин. Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта. Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер.
към текста >>

28. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост.
Човекът пристъпва в света; той е полуспящ в ранното детство. Ние първо трябва да се научим сами да се усещаме като Аз, да се намерим като Аз и нашият душевен живот ще става все по-богат чрез поемането на всичко, което ни се поднася чрез този Аз. При приближаването на смъртта този душевен живот е най-богат, най-зрял, оттам можем да поставим важния въпрос: Какво става с нашия душевен живот, когато тялото отпадне? Една особеност на нашия физически и душевен живот е, че това, което носим в душата като жизнени опитности, като знание за живота, става все по-значително, колкото повече се приближаваме към смъртта, но също и че колкото повече се приближаваме към смъртта, все повече и повече известни качества, свойства се изгубват и се появяват други, които индивидуално са напълно различни. През младостта събираме познания, опитности, лелеем надежди, които най-често можем да осъществим едва по-късно. Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост. Обичта към мъдростта не е егоистична, понеже тази обич става толкова по-голяма, колкото повече се приближаваме към смъртта; тя расте в такава степен, в каквато изгледът да спечелим нещо от нашата мъдрост става все по-малък. Ние все повече обикваме това душевно съдържание.
към текста >>

29. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили.
Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано. Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай. Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили. По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват. Чрез духовно изследване може да се открие, че великите откриватели са често пъти такива хора, които в минали прераждания са загинали чрез някой нещастен случай.
към текста >>

30. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта. Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен.
към текста >>

31. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща.
Тъй като трябва да се приеме, че тази работа не е подшушната на Херман Бар, Вие виждате следователно едно знаменателно ориентиране на един човек към тези неща, една необходимост в наши дни да се занимава с тях. Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време. Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно. Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща. Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
към текста >>

32. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини! Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната. Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите. И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
към текста >>

33. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Затова нещото, което той възприема сега, е за него съвсем ново, и ние ще видим, колко различни са тези възприятия в зависимост от това, човек, така да се каже, от нормална смърт ли е умрял, във връзка с болест или старост, или от насилствена смърт, която сега хиляди са принудени да приемат.
От това чувство на изоставеност особено от своята физическа обвивка и всички човешки преживявания, от това, което е било преживяно заедно с хората в периода на земния живот, от това чувство на изоставеност израства сега за мъртвия нещо различно. Владеенето на физическата обвивка е било в течение на земния живот нещо разбиращо се от самосебе си. Затова нещото, което той възприема сега, е за него съвсем ново, и ние ще видим, колко различни са тези възприятия в зависимост от това, човек, така да се каже, от нормална смърт ли е умрял, във връзка с болест или старост, или от насилствена смърт, която сега хиляди са принудени да приемат.
към текста >>

Но нормално в етерното тяло са заложени сили за живот до дълбока старост.
За да можем най-плодотворно да се приближим към най-важните истини, за които още ще говорим утре, да възстановим в паметта си това, за което вече говорих тук във връзка със значителните събития от наши дни. Когато портата на смъртта преминава човек, животът на когото е прекъснат от външни сили, или изобщо млад човек, тогава отделянето на етерното тяло става скоро след смъртта. Но нормално в етерното тяло са заложени сили за живот до дълбока старост. Животът е прекъснат, но в етерното тяло остават заложените в него сили. И както във физическия свят никакви сили не изчезват, а се преобразуват, така и силите, заложени в етерното тяло, не изчезват, а се запазват. Когато човек умре на младини, в разцвета на силите си, той оставя на света тези сили на етерното тяло, които би могъл да използва в своя по-нататъшен живот. Представете си това конкретно. Човек е покосен от куршум на 25 години.
към текста >>

34. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато се чувства умората, когато се чувства старостта, това не е този съ-живот, какъвто той представлява в ранните детски години.
Първата следатлантска епоха, последвала непосредствено след атлантската катастрофа, е индийската културна епоха. Тя отива далеч в миналото зад периода, осветяван от историческите документи. Ще намерите кратко нейно описание в книгата ми "Въведение в тайната наука". Но днес за нас е важно следното, което ясно трябва да стои пред душата: в тази културна епоха човек е живеел така, че духовно-душевното му развитие и неговото телесно развитие са вървели съвместно чак до 50 години. Под тази съвместност се подразбира нещо различно, от това, което сега имаме. Когато се чувства умората, когато се чувства старостта, това не е този съ-живот, какъвто той представлява в ранните детски години. Не, това, което сега в късните години преживяваме физически-телесно, в съзнанието не е непосредствено съединено с духовно-душевното. Ние не вземаме участие в упадъка на нашето физически-телесно развитие. Именно тогава, когато бихме могли да участваме в упадъка на физически-телесното, ние преминаваме сякаш нещо като обратно развитие. Общият упадък на физически-телесното, минерализацията на мозъчната маса, склерозирането на телесността – именно по това време ще научаваме безкрайно много за духовния свят. Чрез нашата телесност още научаваме това, което сега трябва да научаваме чрез духовната наука, – ако изобщо търсим знания за духовния свят.
към текста >>

Невероятно различно от днешното е, когато се очаква старостта и се знае: тогава ще настъпи нещо, което е недостъпно на младини.
Но по времето, когато развитието е вървяло по описания път, е бил изгубен моралният импулс, най-великият в цялото обозримо развитие на човечеството морален импулс. Моля да не недооценявате този най-велик морален импулс, който закономерно е бил изгубен, и който трябва отново да бъде придобит – духовно-етично, спиритуално- етично. В древните времена децата знаели от по-възрастните: когато човек премине 35-те, тогава той научава нещо, което е недостъпно на младини. Пренесете се с душата си в това чувство, в което са растели децата и младежите: ще науча нещо, когато встъпя в низходящото развитие; тогава ще науча нещо, което засега е недостъпно, тъй като моето физическо тяло не може да ми го даде сега. Вникнете в това усещане, толкова рязко отличаващо се от днешното, когато с такава настройка са очаквали остаряването. Невероятно различно от днешното е, когато се очаква старостта и се знае: тогава ще настъпи нещо, което е недостъпно на младини.
към текста >>

В действителност ние никога нямаме работа с това "или, или", а като правило имаме работа с "и така, и така", Духовното не се проявява сега от самосебе си, когато човек встъпва във възрастта на старостта.
Всичко се е променило, но все пак не в толкова категорична форма, както, струва ми се, може да бъде. Когато се изрича истина, като току що приведената, според съвременния глупав начин на мислене, ние тутакси си мислим: или да, или не, нали така? В действителност ние никога нямаме работа с това "или, или", а като правило имаме работа с "и така, и така", Духовното не се проявява сега от самосебе си, когато човек встъпва във възрастта на старостта. Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука. Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука.
към текста >>

Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта.
Всичко се е променило, но все пак не в толкова категорична форма, както, струва ми се, може да бъде. Когато се изрича истина, като току що приведената, според съвременния глупав начин на мислене, ние тутакси си мислим: или да, или не, нали така? В действителност ние никога нямаме работа с това "или, или", а като правило имаме работа с "и така, и така", Духовното не се проявява сега от самосебе си, когато човек встъпва във възрастта на старостта. Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука. Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок.
към текста >>

В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта.
Когато се изрича истина, като току що приведената, според съвременния глупав начин на мислене, ние тутакси си мислим: или да, или не, нали така? В действителност ние никога нямаме работа с това "или, или", а като правило имаме работа с "и така, и така", Духовното не се проявява сега от самосебе си, когато човек встъпва във възрастта на старостта. Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука. Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок. Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
към текста >>

Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо.
Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука. Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок. Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
към текста >>

35. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят т.е.
Впоследствие човечеството ставаше все по-младо и по-младо. След изгрева на Петата следатлантска епоха през 15 век човечеството съхрани годността си за развитие до 28-та година; днес оставени сами на себе си хората не могат да надхвърлят 27-та година. Докато през древните епохи хората можеха да се развиват до дълбока старост, съвременният човек ако той не се вземе сам в ръцете си и не се открие за определени импулси от духовния свят т.е. ако се подчинява само на душевно-духовното развитие, свързано с физическото тяло, тогава той ще приключи своята истинска еволюция на 27-годишна възраст. Изобщо хората, които днес не успяват да приемат импулси от духовния свят, остават 27-годишни, макар и да са станали столетници! Това означава: В себе си те носят признаците и характеристиките на 27-годишния човек. За това и днес след като хората непрекъснато се отклоняват от духовните импулси ние имаме една култура, един социален живот, които по своето същество са 27-годишни. В нашия външен социален живот ние не надхвърляме 27-та година.
към текста >>

36. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост.
Така в духовното изследване постепенно се стига до духовните факти, като се тръгне от смъртта. Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване. Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване. В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин. Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване. От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота.
към текста >>

Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот. При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот. Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
към текста >>

37. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Старостта взема застрашителни размери.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура. И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма.
към текста >>

Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура. И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

38. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>

39. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Проблемът е, че ние действително можем да се развиваме и да стигнем до дълбока старост, но със силите, които се разгръщат в нас в резултат от телесното ни развитие между раждането и смъртта, не можем да разберем Мистерията на Голгота.
На какво всъщност се дължи това? Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили. Проблемът е, че ние действително можем да се развиваме и да стигнем до дълбока старост, но със силите, които се разгръщат в нас в резултат от телесното ни развитие между раждането и смъртта, не можем да разберем Мистерията на Голгота.
към текста >>

40. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата.
Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика. Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората! Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>

41. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост.
А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха. Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
към текста >>

42. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако ние бяхме само земни хора, развиващи се във времето, като личности нищо не бихме могли мълниеносно да научим за себе си, би ни се наложило да чакаме старостта, за да научим това, което е станало с нас на младини.
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на живота, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как човек се развива във времето като земен човек. Самопознанието, доколкото сме привързани към времето, би било възможно само по начина, да изчакаме да достигнем съответната възраст, за да разберем това, което сме мислили в друга, по-ранна възраст. Целият човешки живот е взаимосвързан. Ако ние бяхме само земни хора, развиващи се във времето, като личности нищо не бихме могли мълниеносно да научим за себе си, би ни се наложило да чакаме старостта, за да научим това, което е станало с нас на младини.
към текста >>

Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот. По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето. Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето. Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид! Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години. Тук вече се разиграва, макар и в подсъзнанието, това, което характеризирах. Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което човек може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта.
към текста >>

43. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Само особено надарени човеци ги задържали до старост.
Способностите, чрез които земните дълбини, мистериите на душите човешки и на природата на животните се възприемали, били способности, които първоначално се развили в човешкото същество в зародишна форма и които за първи път се проявили след смърт ала те били млади способности, потенциално зародишни. Макар, че след смърт тези способности стават особено творчески, в земния живот те възникват като потенциални зародишни енергии в детето през първия период на земния живот. Енергиите за растеж в детето, които подкарват и пускат филизи от духовното, тези енергии на детето се оттеглят през по-късния живот от човешкото същество. Те се оттеглят, и тогава ние се изпълваме повече с онези енергиите, които са присъщи преди раждане. Обаче след смърт, тези детски енергии отново се появяват. Само особено надарени човеци ги задържали до старост. Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен. Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт.
към текста >>

44. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта.
И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка.
към текста >>

45. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора. Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>

46. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот. Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение. И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>

И взаимното разбиране между младостта и старостта може отново да бъде достигнато само тогава, когато нашата човешка реч стане такава, че думите отново да получат крилата, които загубиха и които могат да се издигнат с тях от областта само на грубо материалната конкретност до преживяване на идеалите.
Известни явления на съвременната цивилизация не могат да се разберат без да се обърнем към духовната страна на живота, защото ние живеем в епохата на съзнателната душа и затова трябва да бъде осъзнато какво именно образува човек в духовното, и кое способства развитието му. И взаимното разбиране между младостта и старостта може отново да бъде достигнато само тогава, когато нашата човешка реч стане такава, че думите отново да получат крилата, които загубиха и които могат да се издигнат с тях от областта само на грубо материалната конкретност до преживяване на идеалите.
към текста >>

47. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това е, което младостта иска от старостта.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите. Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>

48. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже). То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли. И ако младото поколение забележи това, ще последва тези ръководители, защото ще знае: тези хора могат да му кажат нещо щом са съумели по правилен начин да остареят. Но с кого се среща сега младежта? Тя се среща с такива като нея! Хора, които не са успели да остареят, те са останали с детски глави. Те не знаят повече от това, което знаят вече 15-16-годишните!
към текста >>

Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете?
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
към текста >>

49. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>

50. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна!
Прекален филистер стана той и по отношение на Гьотевия «Фауст». От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част. Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна! И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение. Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен. По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст».
към текста >>

51. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>

52. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай.
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
към текста >>

И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта.
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
към текста >>

Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
към текста >>

53. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Този Шелинг, който винаги правеше едно значително впечатление, когато се явяваше лично, той, ниският, набит мъж с извънредно изразителната глава, с още искрящи, огненоискрящи очи до най-дълбока старост, от които говореше огънят на истината, огънят на познанието, този Шелинг, колкото повече го разглеждаме, можем напълно ясно да видим, че има моменти, когато в него отгоре се вливат инспирации.
И така ние си изградихме следната картина: Да речем, първо долу във физическия свят минаващият през разнообразните съдбини на своя живот Шелинг, - както казах, между тези съдбини имаше продължително уединение, - който беше третиран по най-различен начин от своите себеподобни, понякога с огромно въодушевление, понякога осмиван, подиграван. Този Шелинг, който винаги правеше едно значително впечатление, когато се явяваше лично, той, ниският, набит мъж с извънредно изразителната глава, с още искрящи, огненоискрящи очи до най-дълбока старост, от които говореше огънят на истината, огънят на познанието, този Шелинг, колкото повече го разглеждаме, можем напълно ясно да видим, че има моменти, когато в него отгоре се вливат инспирации. Това стана най-нагледно за мен, когато прочетох рецензията на Роберт Цимерман върху съчинението на Шелинг «Възрастите на света»- за когото знаете, че от него произхожда думата «антропософия»[5], но неговата антропософия е цял храсталак от понятия. Аз много ценя Роберт Цимерман, но тогава все пак вътрешно трябваше да въздъхна: - О ти филистър! -
към текста >>

54. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>

55. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение. Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо.
към текста >>

В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва.
Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо. Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите. Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло.
към текста >>

Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите.
Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо. Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите. Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
към текста >>

56. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост. С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения.
към текста >>

57. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Един ден, когато човек ще взема предвид тези периоди и ще размисли какво ще е най-добре за него и от какво ще трябва да се предпази, то той ще знае твърде добре как да си подготвя една по-добра старост.
Животът на човека се състои от периоди по седем години от раждането до смяната на зъбите, пубертетът седем, или осем години по-късно и т.н. по седем години периоди до края на живота. Един ден, когато човек ще взема предвид тези периоди и ще размисли какво ще е най-добре за него и от какво ще трябва да се предпази, то той ще знае твърде добре как да си подготвя една по-добра старост. По такъв начин той може да си навлече добро, или зло за останалата част от живота си. В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието. След това идва една много важна повратна точка. Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде позволено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си. Възприетият принцип днес, който изпраща младите хора твърде рано самостоятелно в живота, е твърде вреден: би трябвало да мине Петият период на живота, преди това да стане.
към текста >>

58. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но той често се оплакваше от бремето на старостта, от това, че не може да чете своите лекции, които изглеждали трудно разбираеми дори за самия него.
Преди време в Берлин живееха двама професори. Единият беше Михелет*43, хегелиянец, на повече от 90 години. Този духовно издигнат човек, макар и толкова възрастен, продължаваше да чете своите лекции като хоноруван професор. Другият беше Целер, един добър познавач на гръцката философия. В сравнение с Михелет, той беше просто младеж със своите 70 години. Но той често се оплакваше от бремето на старостта, от това, че не може да чете своите лекции, които изглеждали трудно разбираеми дори за самия него. Обаче Михелет винаги казваше: Не разбирам Целер; как бих могъл аз да чета лекции цял ден, а Целер, който е в своята младост, да се оплаква, че това му струвало толкова много усилия!
към текста >>

Виждате, следователно, как в отделни личности се съхранява до най-дълбока старост това, което просто блика от Духа.
Виждате, следователно, как в отделни личности се съхранява до най-дълбока старост това, което просто блика от Духа.
към текста >>

59. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме.
Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира. Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят! И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
към текста >>

60. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

"И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари.
Така например се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или вино, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни. "Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е. силите, които в организма се противопоставят на азовото въздействие. "И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари. "Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост". Това са неща, които е трябвало да разяснят работа та по един прафеноменален начин. Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека. Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем. Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно.
към текста >>

"Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост".
Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни. "Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е. силите, които в организма се противопоставят на азовото въздействие. "И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари. "Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост". Това са неща, които е трябвало да разяснят работа та по един прафеноменален начин. Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека. Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем. Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените.
към текста >>

Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта.
Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм. Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта. Бих желал да се изразя по-точно. Виждате ли, човекът е така устроен че още през юношеството той разгръща в себе си сили, които след това изграждат организма му. Но не всичко, което се оформя през юношеството в организма, намира правилно приложение още през време на юношеството.
към текста >>

Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма.
към текста >>

И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот.
към текста >>

Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот. Така например следното има голямо значение.
към текста >>

Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот. Така например следното има голямо значение.
към текста >>

Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.).
Представете си, че Вие възпитавате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият възпитател т.е. Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание. Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание. И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи. Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното.
към текста >>

Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления.
Тогава те продължават да действуват като душевни впечатления, и вместо да вземат участие в цялостното развиете на човека, те изостават под формата на изолирани душевни импулси. Ако те биха взели участие в цялостното органично развитие, ако не бяха изостанали под формата на изолирани душевни импулси, то в по-късния човешки живот те не биха активирали онези органи, които са присъщи само на старостта, и които са налице не за да се ангажират с младежките впечатления. И тогава в целия човек става нещо нередно. Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза.
към текста >>

61. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Крайната последица на тези въздействия се проявява в това, че предписаната от лекаря диета първоначално ще бъде от полза, но съжаление тя има вредна особеност, че в старостта тя по-лесно ще ме доведе до оглупяване, отколкото би се случило това иначе, тя ще доведе до старческо слабоумие, докато активното участие при определянето на диетата би поддържало по-лесно духовната ми подвижност разбира се тук влизат в съображение и други фактори, от които се определя духовната подвижност.
След всичко, което казах преди, е важно да се вземе предвид следното: виждате ли, аз мога да приема че е важно за мен да избягвам определени храни, да прибягвам повече към други храни; мога да счета за необходимо да спазвам определена диета. Тя може да бъде много добра за мен. Но съществува съществена разлика, дали съм достигнал до тази диета чрез лично изпробване, чрез това, сам да се спра на това или онова, или просто съм се оставил лекарят да ми определи диетата. Моля, да не ми се сърдите, че казвам това по един толкова сух начин. Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил инициатива, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета. Крайната последица на тези въздействия се проявява в това, че предписаната от лекаря диета първоначално ще бъде от полза, но съжаление тя има вредна особеност, че в старостта тя по-лесно ще ме доведе до оглупяване, отколкото би се случило това иначе, тя ще доведе до старческо слабоумие, докато активното участие при определянето на диетата би поддържало по-лесно духовната ми подвижност разбира се тук влизат в съображение и други фактори, от които се определя духовната подвижност. Тази игра на активност и неактивност бива особено силно нарушена при всякакви видове лечения чрез сугестия, където аз изцяло поставям себе си в зависимост, където не само се отказвам от своя та оценка и правя това, което другият ми нареди, но където предавам на оценката на другия дори ръководството на моята воля. По тази причина би трябвало да бъдат ограничавани лечения, почиващи на хипноза и сугестия. Ако бихте могли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния човек по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за известен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай можем да прилагаме подобни неща. Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието.
към текста >>

62. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това е смъртта от старост.
Има и нещо четвърто. То е същото, което по определен начин е полярно на смъртта. Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>

Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма.
Има и нещо четвърто. То е същото, което по определен начин е полярно на смъртта. Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>

63. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта?
И така, ако например при един 35 годишен човек искаме да определим степента на неговата отговорност, но обективно, изхождайки не просто от лаицизмът и от дилетанство, то ние ще трябва да се запитаме: може би тук действува по-силно нещо от онова, което по един ненормален начин е формирало себе си до точката в края на 20-те години, и тази точка е разположена малко или повече към младостта или повече към старостта? Човекът е в пълната си отговорност, когато тази точка е нормална, когато, според жизнената изява на човека, целият човешки живот може така да бъде преценен, че да кажем, тази точка е нормална! Ако тази точка е разположена силно по посока на младостта, това означава, че светът твърде рано престава да въздействува върху човека, т. е. ако светът твърде рано престане да действува върху човека, тогава такъв човек трябва да бъде изпитан по отношение на това, дали, макар и леко, макар и в слаба степен, не страда от натрапчиви идеи, дали не се поддава лесно на душевно детерминиране, така че да не можем да му приписваме пълната отговорност за неговите дела.
към текста >>

64. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>

65. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи.
Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба. А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи.
към текста >>

66. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>

67. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам.
към текста >>

68. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано.
Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният - най-отдолу. Това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго. Но днес това е всичко - това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък. Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя». Тя не би имала никаква представа за ставащото през зимата и т. н. Тя би вярвала, че летата следват едно след друго. Ние, хората, живеем малко повече от пеперудите-еднодневки, но все пак имаме нещо от тях, ако отчетем нашите седемдесет, седемдесет и две години!
към текста >>

69. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Трябва също да се има предвид, че народът всъщност не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко.
Но оттук, господа, следват много неща. Оттук следва, че човек не е можел така лесно, като нас, да се научи да чете и пише и даже да говори. Ние действително можем да кажем: четенето и писането са детска работа и не сме особено щастливи, когато нашите деца не се учат да четат и пишат; това би трябвало да бъде по детски лесна работа, но при китайците това не е било така; там до старини човек е оставал вечен студент дотогава, докато се е учил да пише и е овладявал речта. Трябва също да се има предвид, че народът всъщност не е умеел да прави всичко това и само този, който се е учил до дълбока старост, е можел да овладее всичко. Ето защо в Китай благородното съсловие се е състояло от най-образованите. Следователно в Китай това духовно благородно съсловие се е образувало благодарение на речта и писмеността. Това обаче не е ставало така, както на Запад, където дворянството се е присвоявало и после се е предавало по наследство; в Китай е можело да се получи висок ранг и положение само благодарение на образованието, благодарение на учеността.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70853209495544