Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
482
резултата от
61
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Сродни души
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Човек трябва да прочете само няколко изречения от книгата на Щирнер „Индивидуалността и нейната собственост“, за да види колко
сродни
са възгледите му с тези на Ницше.
Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея. За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност. Всичко това са просто „фиксидеи“. Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“
Човек трябва да прочете само няколко изречения от книгата на Щирнер „Индивидуалността и нейната собственост“, за да види колко сродни са възгледите му с тези на Ницше.
Привеждам няколко места от книгата, характеризиращи начина на мислене на Щирнер. „Предхристиянското и християнското време преследват противоположни цели. Първото иска да идеализира реалното, второто - да реализира идеалното. Едното търси „светия дух“, другото - „одухотвореното тяло“. Така първото приключва с безчувственост към реалното, с „презрение към света“.
към текста >>
Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните
души
, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен.
Докато филистерът остава в своите граници, не може нищо да му се възрази. Този, който иска да остане средностатистически човек, има работа единствено със себе си. Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко. Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74, естетика Фридрих Теодор Вишер и други. Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в памет на Хьолдерлин.
Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен.
Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил. На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер. („Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди. Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек.
към текста >>
2.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това „две
души
живеят -ах!
Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност. По този начин печеля съмишленици при различни начинания и сам се възпитавам да им бъда съмишленик. И така постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“ II. В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието.
Това „две души живеят -ах!
- в гърдите ми“ при него граничи с патологично-то. Той не може да прозре разликата между тези „две души“. Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността.
към текста >>
Той не може да прозре разликата между тези „две
души
“.
И така постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“ II. В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието. Това „две души живеят -ах! - в гърдите ми“ при него граничи с патологично-то.
Той не може да прозре разликата между тези „две души“.
Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността. Това може да се разбере, ако се допусне, че прин-ципно той не се бори срещу външен враг, а срещу самия себе си. И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот.
към текста >>
167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни
сродни
впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр.
167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
Човек не учи от гърците. Тяхната природа е твърде чужда, те са също така твърде променливи, за да действат императивно и „класически“. Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено.
към текста >>
3.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди
души
.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ Основата, от която израства Духът на християнството, трябва да се търси в Мистериите. Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите.
Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души.
Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане". Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух.
към текста >>
Сродни
с есеите били живеещите в Египет терапевти.
Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух. Който можел да пробуди в себе си Духа до определена степен и да има опитности за него, се издигал до по-висока степен в ордена и съобразно с това се радвал на непринуден авторитет.
Сродни с есеите били живеещите в Египет терапевти.
За начина на техния живот могат да се намерят подробни пояснения в едно от съчиненията на философа Филон: „За съзерцателния живот". Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала дълго преди Христос и добре позната нему. (Относно този въпрос да се види книгата на Г. Р. Мийд: „Откъси от една изгубена вяра".) Достатъчно е да разгледаме само отделни места от това съчинение, за да разберем за какво става дума: „Жилищата на терапевтите са външно прости, осигуряващи само предпазването от слънчевата жега и външния студ.
към текста >>
4.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
1. СВЕТЪТ НА
ДУШИ
ТЕ
ТРИТЕ СВЯТА
1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
Разглеждането на човека показа, че той принадлежи на три свята. От физическия материален свят са взети веществата и силите, които изграждат физическото му тяло. Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически сетива. Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят. Дали човек може да се увери в действителността на един предмет или на едно същество, зависи от това дали той притежава подходящия орган за тяхното възприемане, подходящо сетиво.
към текста >>
Те взаимно се проникват, сякаш са вътрешно
сродни
.
Но както могат да се установят законите на физическия свят, с оглед въздействията, които човекът упражнява върху неговите процеси, така могат да се установят и законите на душевния свят. Една важна разлика между душевните и физическите процеси е тази, че взаимодействието при първите е много по-интимно. Например, във физическото пространство е валиден закона на "удара". Когато една движеща се билярдна топка се сблъска с една намираща се в покой, тогава тя я задвижва в посока, която може да се прецени от движението и еластичността на първата. В душевното пространство, взаимодействието на две форми, които се срещат една с друга, ще зависи от техните вътрешни качества.
Те взаимно се проникват, сякаш са вътрешно сродни.
Напротив, те се отблъскват, ако техните качества си противоречат. Във физическото пространство има определени оптически закони. Отдалечените предмети изглеждат по-малки, по причина на перспективата. Ако се гледа по протежението на една алея, то по законите на перспективата отдалечените дърветата ще изглеждат на по-малко разстояние едно от друго, отколкото по-близките. Напротив, в душевното пространство всичко, било то по-близко или по-далечно, се появява за ясновидеца в такива разстояния, каквито са характерни за нещата според вътрешната им природа.
към текста >>
Степента, до която то е примесено в
души
те на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти.
Ето защо те се подвизават в душевното пространство като неизменими форми. Чрез силата на симпатията, те се проявяват като алчни. Но тази алчност изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване. Ако сравним една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела. Тази област на душевната субстанция ще наречем област на горещото желание.
Степента, до която то е примесено в душите на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти.
Вторият вид душевни формации са тези, при които двете основни сили се поддържат в едно равновесие, при които, следователно, симпатията и антипатията действуват с еднаква сила. Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин. Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят. И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността.
към текста >>
Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като
сродни
с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин.
Но тази алчност изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване. Ако сравним една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела. Тази област на душевната субстанция ще наречем област на горещото желание. Степента, до която то е примесено в душите на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти. Вторият вид душевни формации са тези, при които двете основни сили се поддържат в едно равновесие, при които, следователно, симпатията и антипатията действуват с еднаква сила.
Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин.
Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят. И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността. Действието, което тук се има предвид, съществува, например, когато човек усеща някакъв цвят. Когато имам усещане за червения цвят, първоначално аз получавам една неутрална възбуда от моето обкръжение Едва когато към тази възбуда се прибави удоволствието от червения цвят, се появява и една друга душевна дейност.
към текста >>
Следователно, в света на
души
те се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подразделение на душевния свят:
Тогава действително едната се влива в другата. Тук докосването е все още необходимо. В по-висшите области съществата свободно сияят и разливат навън своята същност, своите сили (С пълно право можем да употребим израза "сияние", понеже симпатията, която се развива тук, е близка до въздействията на светлината). Както едно растение залинява в тъмната изба, така и душевните формации угасват без оживотворяващите душевни субстанции на висшите области. Душевната светлина, душевната сила и същинския душевен живот принадлежат на тези области и от тях те се предават на душевните същества.
Следователно, в света на душите се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подразделение на душевния свят:
1. ОБЛАСТТА НА ГОРЕЩОТО ЖЕЛАНИЕ 2. ОБЛАСТТА НА ЛЕСНОПОДВИЖНАТА ВЪЗБУДИМОСТ 3. ОБЛАСТТА НА ЖЕЛАНИЯТА 4. ОБЛАСТТА НА УДОВОЛСТВИЕТО И НЕУДОВОЛСТВИТО 5. ОБЛАСТТА НА ДУШЕВНАТА СВЕТЛИНА
към текста >>
5.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Там са разположени онези сили, които според своята същност, са
сродни
с човешките инстинкти, чувства, желания и страсти.
Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание. То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода. Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом". Първоначално духовният взор при този стадий се разпростира до духовните отражения на физическия свят, доколкото те се намират в т.н. астрален свят.
Там са разположени онези сили, които според своята същност, са сродни с човешките инстинкти, чувства, желания и страсти.
Защото към сетивния свят, заобикалящ човека, принадлежат и сили, които са близки до проявите на един или друг човешки инстинкт. Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят.
към текста >>
Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на
души
те".
Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива. Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата.
Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите".
Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят. Едва тогава душата се издига в една по-висша област, която наричаме "духовен свят". Дори и съвсем слабо проявени по време на физическия живот, тези астрални образи все пак съществуват и съпровождат човека, подобно опашките на една комета. Ясновидецът може да ги различи и наблюдава, ако е постигнал съответната еволюционна степен от своето развитие. Такива са опитностите, а има и изживявания, близки до тях, всред които окултният ученик живее в този стадий от обучението, който описахме.
към текста >>
6.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Силите в
души
те на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
В атлантската епоха започна своето развитие говорът. И с говора беше създадена връзка между човешката душа и нещата, намиращи се вън от нея. Човекът роди звучната реч вътре в себе си; и тази звучна реч принадлежеше към предметите на външния свят. Роди се също и една нова връзка между човек и човека чрез съобщението по пътя на говора. Всичко това беше в една още младенческа форма при рмоахалите; но все пак това съществено ги отличаваше от техните лемурийски прадеди.
Силите в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
Тези човеци в известна степен бяха още сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото по-късните хора. Техните душевни сили бяха още повече природни сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше власт над нещата, а също и над техните себеподобни. Думата при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила.
към текста >>
Тези човеци в известна степен бяха още
сродни
със заобикалящите ги природни същества, по-
сродни
отколкото по-късните хора.
И с говора беше създадена връзка между човешката душа и нещата, намиращи се вън от нея. Човекът роди звучната реч вътре в себе си; и тази звучна реч принадлежеше към предметите на външния свят. Роди се също и една нова връзка между човек и човека чрез съобщението по пътя на говора. Всичко това беше в една още младенческа форма при рмоахалите; но все пак това съществено ги отличаваше от техните лемурийски прадеди. Силите в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
Тези човеци в известна степен бяха още сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото по-късните хора.
Техните душевни сили бяха още повече природни сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше власт над нещата, а също и над техните себеподобни. Думата при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила. Когато се говори за вълшебна сила на думите, се загатва за нещо, което за тези хора беше далеч по-действително, отколкото за съвременността.
към текста >>
7.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
С помощта на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите
сродни
с по-низшите царства съставни части.
А самия човек можем да определим като човек-животно. Той беше изграден от съставните части на другите две царства. Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце. Така бе постигнато облагородяване на неговата форма. Докато „Духовете на Формата" моделираха неговия облик така, че да е приспособен към Лунния живот, Духовете на Слънцето го превръщаха в едно същество, което се издига над този живот.
С помощта на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
От духовна гледна точка, тези процеси могат да бъдат описани по следния начин. Предшественикът на човека беше облагороден от Същества, които бяха отпаднали от Слънчевото царство. Това облагородяване засегна преди всичко изживяванията, свързани с водния елемент. А върху този елемент Слънчевите Същества, които бяха господари в топлинния и въздушен елемент, имаха твърде слабо влияние. Това се отрази върху организацията на човешкия предшественик, където на преден план излязоха два вида Същества.
към текста >>
През първия тя трябва да обгърне човешките
души
със своите субстанции и да ги облече в тела.
От този момент настъпва промяна в състоянията на човешкото съзнание. Слънчевите Същества откъсват човешката душа от физическото тяло, така че сега човек попада или в лоното на Слънчевите Същества, в една чисто душевна форма, или под влиянията на Земята, доколкото е свързан с физическото си тяло. Когато е във физическото тяло, в него се вливат топлинните потоци, озвучават го въздушните маси, водите го заливат и после отново се оттеглят от него. А докато е вън от своето тяло, душата му е преизпълнена с образите на по-висшите Същества, в чието лоно се намира той тогава. На тази степен от своето развитие Земята минава през два етапа.
През първия тя трябва да обгърне човешките души със своите субстанции и да ги облече в тела.
През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата. Заедно с човешките същества тя потъва в сън. През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта. Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето.
към текста >>
През втория етап
души
те се отдръпват от нея и там остават само телата.
Слънчевите Същества откъсват човешката душа от физическото тяло, така че сега човек попада или в лоното на Слънчевите Същества, в една чисто душевна форма, или под влиянията на Земята, доколкото е свързан с физическото си тяло. Когато е във физическото тяло, в него се вливат топлинните потоци, озвучават го въздушните маси, водите го заливат и после отново се оттеглят от него. А докато е вън от своето тяло, душата му е преизпълнена с образите на по-висшите Същества, в чието лоно се намира той тогава. На тази степен от своето развитие Земята минава през два етапа. През първия тя трябва да обгърне човешките души със своите субстанции и да ги облече в тела.
През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата.
Заедно с човешките същества тя потъва в сън. През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта. Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето. Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата.
към текста >>
Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито
души
се намират в други форми на съществуване.
Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата. Отношенията бяха съвсем различни. Обаче има смисъл още сега да загатнем, че движенията на небесните тела възникват като последица от отношенията, в които влизат обитаващите ги духовни Същества. По силата на духовно-душевни причини, небесните тела са поставени в такива положения и движения, че духовните състояния да бъдат изживени на физическо равнище.) Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп.
Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване.
Водните и въздухообразни формации, от които бяха изградени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса. А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста. С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя. Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот. Те влизат в допир с онези зародиши, за които споменахме, и бурно тласват тяхното развитие, така че те приемат една външна форма, която се явява като отражение на самата човешка душа.
към текста >>
Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките
души
проникват в областта на физическия живот.
Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп. Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване. Водните и въздухообразни формации, от които бяха изградени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса. А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста. С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя.
Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот.
Те влизат в допир с онези зародиши, за които споменахме, и бурно тласват тяхното развитие, така че те приемат една външна форма, която се явява като отражение на самата човешка душа. Това, което се разиграва между човешката душа и телесния зародиш е като един вид нежно оплождане. Сега тези въплъщаващи се души отново започват да привличат към себе си въздушни и водни маси и да ги включват в своите тела. В така структурираното тяло, въздухът се приема навътре и после се изхвърля: Първата заложба на по-късния дихателен процес. Водата също се приема и изхвърля: първата заложба на хранителния процес.
към текста >>
Сега тези въплъщаващи се
души
отново започват да привличат към себе си въздушни и водни маси и да ги включват в своите тела.
А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста. С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя. Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот. Те влизат в допир с онези зародиши, за които споменахме, и бурно тласват тяхното развитие, така че те приемат една външна форма, която се явява като отражение на самата човешка душа. Това, което се разиграва между човешката душа и телесния зародиш е като един вид нежно оплождане.
Сега тези въплъщаващи се души отново започват да привличат към себе си въздушни и водни маси и да ги включват в своите тела.
В така структурираното тяло, въздухът се приема навътре и после се изхвърля: Първата заложба на по-късния дихателен процес. Водата също се приема и изхвърля: първата заложба на хранителния процес. Обаче тези процеси все още не могат да се възприемат външно. Един вид външно възприемане съществува само при описания начин на оплождане. В този момент душата смътно усеща своето пробуждане за физическо съществуване, докосвайки зародиша, запазен за нея от Земята.
към текста >>
Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки
души
и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия.
Сега на Земята се намират самостоятелни копия, самостоятелни отражения от душевно- духовната същност на човека. Сравнени със сегашните човешки тела, тези формации бяха съставени от много по-фина материя. Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино състояние, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с обонянието. Човешките тела бяха подобни на сенки. Но понеже бяха разпространени навсякъде, те попадаха под въздействията на Земята, които в различните и части имаха коренно различен характер.
Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки души и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия.
С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва. Сега, когато душата напуска тялото, то развиваше в себе си един вид продължение на живота. Ако развитието би продължило по същия начин, Земята би се втвърдила под влиянието на своя земен елемент. Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от душите човешки тела все повече се втвърдяват.
към текста >>
Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от
души
те човешки тела все повече се втвърдяват.
Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки души и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия. С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва. Сега, когато душата напуска тялото, то развиваше в себе си един вид продължение на живота. Ако развитието би продължило по същия начин, Земята би се втвърдила под влиянието на своя земен елемент.
Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от душите човешки тела все повече се втвърдяват.
И след известно време, завръщащите се на Земята човешки души не биха намира ли никакъв употребим материал, за да се съединят с него. Всички употребими от човека вещества биха били използвани, за да изпълнят Земята с втвърдените остатъци от въплъщенията. Тогава настъпва едно събитие, което причинява пълен обрат в цялото развитие. Всичко онова, което можеше да доведе до трайно втвърдяване на Земната материя, беше изхвърлено. Точно тогава нашата съвременна Луна напусна Земята.
към текста >>
И след известно време, завръщащите се на Земята човешки
души
не биха намира ли никакъв употребим материал, за да се съединят с него.
С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва. Сега, когато душата напуска тялото, то развиваше в себе си един вид продължение на живота. Ако развитието би продължило по същия начин, Земята би се втвърдила под влиянието на своя земен елемент. Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от душите човешки тела все повече се втвърдяват.
И след известно време, завръщащите се на Земята човешки души не биха намира ли никакъв употребим материал, за да се съединят с него.
Всички употребими от човека вещества биха били използвани, за да изпълнят Земята с втвърдените остатъци от въплъщенията. Тогава настъпва едно събитие, което причинява пълен обрат в цялото развитие. Всичко онова, което можеше да доведе до трайно втвърдяване на Земната материя, беше изхвърлено. Точно тогава нашата съвременна Луна напусна Земята. Това, което по-рано пряко допринасяше за устойчивото формообразуване в условията на Земята, сега вече действува по косвен и смекчен начин от Луната.
към текста >>
Под действието на тези сили, от оставените човешки зародиши се развиваха такива потомци, в които завръщащите се от духовния свят човешки
души
не можеха да се въплътят.
Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в началото на Земния живот, беше твърде ограничено. Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи. Затова пък в началото на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия. При тях придатъчните органи бяха особено силно развити. Когато преди отделянето на Луната от Земята, Лунните сили в Земята водеха до все по-силно втвърдяване, настъпи една важна промяна.
Под действието на тези сили, от оставените човешки зародиши се развиваха такива потомци, в които завръщащите се от духовния свят човешки души не можеха да се въплътят.
Формата на тези потомци беше прекалено втвърдена и вследствие Лунните сили беше станала негодна да приеме облика на човешкото същество. Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята. Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци. Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците.
към текста >>
Ето защо при тези условия отделни човешки
души
не намираха вече възможност да се върнат на Земята.
Затова пък в началото на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия. При тях придатъчните органи бяха особено силно развити. Когато преди отделянето на Луната от Земята, Лунните сили в Земята водеха до все по-силно втвърдяване, настъпи една важна промяна. Под действието на тези сили, от оставените човешки зародиши се развиваха такива потомци, в които завръщащите се от духовния свят човешки души не можеха да се въплътят. Формата на тези потомци беше прекалено втвърдена и вследствие Лунните сили беше станала негодна да приеме облика на човешкото същество.
Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята.
Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци. Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците. Обаче една част от човешките души беше принудена да не участвува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот. Имаше души, които още при отделянето на Слънцето от Земята, не успяха да си намерят място Земята.
към текста >>
Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива
души
, които стояха по-ниско от тези на човеците.
Под действието на тези сили, от оставените човешки зародиши се развиваха такива потомци, в които завръщащите се от духовния свят човешки души не можеха да се въплътят. Формата на тези потомци беше прекалено втвърдена и вследствие Лунните сили беше станала негодна да приеме облика на човешкото същество. Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята. Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци.
Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците.
Обаче една част от човешките души беше принудена да не участвува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот. Имаше души, които още при отделянето на Слънцето от Земята, не успяха да си намерят място Земята. С оглед на тяхното по-нататъшно развитие, те бяха изтеглени на една друга планета, която беше отделена от общото небесно тяло, с което при възникването на физическата Земя тя бе едно цяло; от него пък на свой ред се отдели Слънцето. Всичко това се извърши под ръководството на космически Същества, физическият корелат на тази планета е познат на официалната наука под името „Юпитер". (Тук говорим за небесни тела, планети и техните имена според смисъла на една по-древна наука.
към текста >>
Обаче една част от човешките
души
беше принудена да не участвува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот.
Формата на тези потомци беше прекалено втвърдена и вследствие Лунните сили беше станала негодна да приеме облика на човешкото същество. Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята. Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци. Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците.
Обаче една част от човешките души беше принудена да не участвува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот.
Имаше души, които още при отделянето на Слънцето от Земята, не успяха да си намерят място Земята. С оглед на тяхното по-нататъшно развитие, те бяха изтеглени на една друга планета, която беше отделена от общото небесно тяло, с което при възникването на физическата Земя тя бе едно цяло; от него пък на свой ред се отдели Слънцето. Всичко това се извърши под ръководството на космически Същества, физическият корелат на тази планета е познат на официалната наука под името „Юпитер". (Тук говорим за небесни тела, планети и техните имена според смисъла на една по-древна наука. Обяснението на нещата произтича от техните взаимни връзки.
към текста >>
Имаше
души
, които още при отделянето на Слънцето от Земята, не успяха да си намерят място Земята.
Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята. Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци. Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците. Обаче една част от човешките души беше принудена да не участвува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот.
Имаше души, които още при отделянето на Слънцето от Земята, не успяха да си намерят място Земята.
С оглед на тяхното по-нататъшно развитие, те бяха изтеглени на една друга планета, която беше отделена от общото небесно тяло, с което при възникването на физическата Земя тя бе едно цяло; от него пък на свой ред се отдели Слънцето. Всичко това се извърши под ръководството на космически Същества, физическият корелат на тази планета е познат на официалната наука под името „Юпитер". (Тук говорим за небесни тела, планети и техните имена според смисъла на една по-древна наука. Обяснението на нещата произтича от техните взаимни връзки. Както физическата Земя е само физически израз на един духовно-душевен организъм, такъв е случаят и при всяко друго небесно тяло.
към текста >>
На „Юпитер" описаните
души
продължиха своето развитие.
Както физическата Земя е само физически израз на един духовно-душевен организъм, такъв е случаят и при всяко друго небесно тяло. Произнасяйки имената „Земя" и „Слънце", наблюдателят на свръхсетивния свят няма предвид съответно физическата планета и физическата звезда. По същия начин, когато говори за „Марс", „Юпитер" и т.н., той обхваща чисто духовни отношения. Естествено, в хода на времето небесните тела са променили своя външен облик, и в известно отношение своето място в небесното пространство. Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с помощта на свръхсетивното познание).
На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие.
Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване. Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс". Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие. Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили.
към текста >>
Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези
души
, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване.
Произнасяйки имената „Земя" и „Слънце", наблюдателят на свръхсетивния свят няма предвид съответно физическата планета и физическата звезда. По същия начин, когато говори за „Марс", „Юпитер" и т.н., той обхваща чисто духовни отношения. Естествено, в хода на времето небесните тела са променили своя външен облик, и в известно отношение своето място в небесното пространство. Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с помощта на свръхсетивното познание). На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие.
Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване.
Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс". Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие. Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън.
към текста >>
Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои
души
са неспособни да участвуват в Земното развитие.
Естествено, в хода на времето небесните тела са променили своя външен облик, и в известно отношение своето място в небесното пространство. Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с помощта на свръхсетивното познание). На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие. Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване. Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс".
Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие.
Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън. За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн". Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават.
към текста >>
За по-нататъшното развитие на тези
души
възниква „Сатурн".
Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс". Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие. Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън.
За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн".
Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават. Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека. И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества. Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята. Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили.
към текста >>
Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките
души
не можеха да се въплъщават.
Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие. Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън. За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн".
Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават.
Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека. И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества. Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята. Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили. Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие.
към текста >>
Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки
души
би трябвало да напуснат Земята.
Те трябваше да действуват върху тях отвън. За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн". Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават. Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека. И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества.
Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята.
Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили. Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие. Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство.
към текста >>
Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки
души
, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили.
За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн". Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават. Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека. И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества. Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята.
Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили.
Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие. Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци.
към текста >>
Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки
души
.
Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека. И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества. Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята. Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили. Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие.
Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души.
Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна. Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
към текста >>
Те се превърнаха в
души
на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето.
И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества. Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята. Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили. Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие. Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души.
Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето.
Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна. Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно. Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма.
към текста >>
Така възникналите животни имаха
души
, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна.
Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма. Така че животните, произлизащи от една форма, имаха една обща душа. Само когато поради особени влияния от страна на предците, потомъкът се отличаваше твърде много от родителската двойка, се въплъщаваше една нова животинска душа. В този смисъл Науката за Духа твърди, че животните притежават видова (родова) или групова душа. Нещо подобно стана и при отделянето на Слънцето от Земята.
към текста >>
След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки
души
.
През нощта това действие спираше. Тогава Азът и астралното тяло излизаха вън от физическото и етерното тяло. През това време те изцяло попадаха в областта, обитавана от „Синовете на Живота" (Ангели), „Огнените Духове" (Архангели), „Духовете на Личността" и „Духовете на Формата". По същото време физическото и етерното тяло попадаха всред силовото поле на „Духовете на Формата", „Духовете на Движението", „Духовете на Мъдростта" и „Престолите" („Духовете на Волята"). По този начин вредните въздействия, които се натрупваха в човека през деня поради грешките на астралното тяло, бяха отстранявани.
След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
към текста >>
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките
души
.
Тогава Азът и астралното тяло излизаха вън от физическото и етерното тяло. През това време те изцяло попадаха в областта, обитавана от „Синовете на Живота" (Ангели), „Огнените Духове" (Архангели), „Духовете на Личността" и „Духовете на Формата". По същото време физическото и етерното тяло попадаха всред силовото поле на „Духовете на Формата", „Духовете на Движението", „Духовете на Мъдростта" и „Престолите" („Духовете на Волята"). По този начин вредните въздействия, които се натрупваха в човека през деня поради грешките на астралното тяло, бяха отстранявани. След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души.
Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
към текста >>
Сега
души
те, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н.
През това време те изцяло попадаха в областта, обитавана от „Синовете на Живота" (Ангели), „Огнените Духове" (Архангели), „Духовете на Личността" и „Духовете на Формата". По същото време физическото и етерното тяло попадаха всред силовото поле на „Духовете на Формата", „Духовете на Движението", „Духовете на Мъдростта" и „Престолите" („Духовете на Волята"). По този начин вредните въздействия, които се натрупваха в човека през деня поради грешките на астралното тяло, бяха отстранявани. След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души. Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души.
Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н.
се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него.
към текста >>
Това продължи дълго и притокът на
души
към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души. Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа.
Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида.
към текста >>
Сега
души
те, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз.
към текста >>
Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си
души
, слизащи за пръв път на Земята, както и други
души
, минали вече през многократни прераждания на Земята.
се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него.
Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята.
В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота.
към текста >>
В хода на Земното развитие, броят на младите
души
, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените
души
непрекъснато растеше.
По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята.
В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше.
За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята.
към текста >>
Онези
души
, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота.
Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане.
Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота.
Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята. Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения. Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания. Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма.
към текста >>
Като
души
, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята.
В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота.
Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята.
Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята. Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения. Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания. Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма. Поради обстоятелството, че човешкото етерно тяло беше предпазено от влиянията на астралното тяло, размножителните процеси не попаднаха в обсега на човешкото съзнание, а останаха под властта на духовния свят.
към текста >>
Съдбата на първите
души
се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята.
Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания. Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма. Поради обстоятелството, че човешкото етерно тяло беше предпазено от влиянията на астралното тяло, размножителните процеси не попаднаха в обсега на човешкото съзнание, а останаха под властта на духовния свят. Когато една душа трябваше да се спусне на Земята, тогава в земния човек се пробуждаха размножителните импулси. До известна степен целият процес беше скрит от земното съзнание и забулен в тайнствен мрак.
към текста >>
Съдбата на превъплътените
души
, на
души
те минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята. Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма. Поради обстоятелството, че човешкото етерно тяло беше предпазено от влиянията на астралното тяло, размножителните процеси не попаднаха в обсега на човешкото съзнание, а останаха под властта на духовния свят. Когато една душа трябваше да се спусне на Земята, тогава в земния човек се пробуждаха размножителните импулси. До известна степен целият процес беше скрит от земното съзнание и забулен в тайнствен мрак. Последствията от частичното отделяне на етерното тяло от физическото се проявиха и по време на земния живот.
към текста >>
Обаче етерното тяло на завръщащите се от планетите
души
не можеше да бъде защитено в същата степен, както това, което имаха пребиваващите на Земята потомци.
Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът. Тези Същества можем да наречем ариманически или в смисъла на Гьоте мефистофелски. Въпреки че отначало луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите. Потомците на по-напредналите се смесиха с тези на по-малко напредналите. Чрез това луциферическата сила нахлу и в тези последните.
Обаче етерното тяло на завръщащите се от планетите души не можеше да бъде защитено в същата степен, както това, което имаха пребиваващите на Земята потомци.
Тези потомци бяха под покровителството на едно висше Същество, което пое водачеството в Космоса, когато Слънцето се отдели от Земята. В областта, която разглеждаме тук, това Същество се издигна като господар в царството на Слънцето. Заедно с него поеха към Слънцето и онези възвишени Същества, които чрез своето космическо развитие бяха узрели за това. Обаче имаше и такива Същества, които при отделянето на Слънцето не се намираха на тази висота. Те трябваше да си търсят други обиталища.
към текста >>
Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки
души
, но такива, които в началото на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня.
Тъкмо чрез тях от първичната мирова субстанция, в която първоначално се намираше физическият организъм на Земята, се отделиха Юпитер и останалите планети. Юпитер стана обиталище на такива Същества, които не бяха стигнали до висотата на слънчевата степен. Най-напредналото от тези Същества стана водач на Юпитер. Както водачът на Слънчевата епоха стана „по-висшият Аз", който действуваше в етерното тяло на останалите на Земята човешки потомци, така и този Юпитеров водач стана онзи „по-висш Аз", който пронизваше като едно общо съзнание човеците, произхождащи от смесването между останалите на Земята човешки потомци и човеците, които се появиха по гореописания начин на Земята едва в периода на въздушния елемент, за да преминат после на Юпитер. Науката за Духа нарича тези човеци „юпитерови".
Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки души, но такива, които в началото на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня.
Тези души се намираха по средата между царството на човешките, и това на животинските души. Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система. Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества.
към текста >>
Тези
души
се намираха по средата между царството на човешките, и това на животинските
души
.
Юпитер стана обиталище на такива Същества, които не бяха стигнали до висотата на слънчевата степен. Най-напредналото от тези Същества стана водач на Юпитер. Както водачът на Слънчевата епоха стана „по-висшият Аз", който действуваше в етерното тяло на останалите на Земята човешки потомци, така и този Юпитеров водач стана онзи „по-висш Аз", който пронизваше като едно общо съзнание човеците, произхождащи от смесването между останалите на Земята човешки потомци и човеците, които се появиха по гореописания начин на Земята едва в периода на въздушния елемент, за да преминат после на Юпитер. Науката за Духа нарича тези човеци „юпитерови". Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки души, но такива, които в началото на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня.
Тези души се намираха по средата между царството на човешките, и това на животинските души.
Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система. Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества. Разбира се, тук не можем да засегнем всички подробности на космогонията.) Онези човеци, които в своето етерно тяло възприемаха присъствието на самото Слънчево Същество, ще наречем „слънчеви човеци".
към текста >>
В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в
души
те на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят.
Заедно с тях вървяха и Посветените, пазителите на оракулските тайни. На различни места те основаха светилища, където служенето на Юпитер, Венера и т. н. се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл. Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения. Поради това предателство човечеството изпадна в зависимост от духовни Същества, които вследствие на своето предходно развитие се опълчваха срещу всичко, което идваше от духовният свят, произлязъл чрез отделянето на Земята от Слънцето.
В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят.
Тези Същества постигнаха голямо влияние над много от земните жители. То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят. Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло. Там, където покварата на хората се изразяваше най-вече в заробване на свръхсетивните сили от страна на низшите инстинкти, желания и страсти, възникваха безформени и гротескни човешки тела. Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха.
към текста >>
Онези човешки раси, чиито форми бяха втвърдени преди този отрязък от време, продължиха да се размножават, но въплътените в тях
души
постепенно започнаха да се чувствуват толкова стеснени, че тези раси също трябваше да загинат.
Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло. Там, където покварата на хората се изразяваше най-вече в заробване на свръхсетивните сили от страна на низшите инстинкти, желания и страсти, възникваха безформени и гротескни човешки тела. Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха. Следатлантското човечество погледнато физически се разви от онези атлантски предшественици, при които настъпи такова втвърдява не на телесната конфигурация, че тя не се поддаваше вече на деформираните душевни сили. През Атлантската епоха имаше определен отрязък от време, когато действуващите в и около Земята закони създадоха необходимите условия за втвърдяване на човешкото тяло.
Онези човешки раси, чиито форми бяха втвърдени преди този отрязък от време, продължиха да се размножават, но въплътените в тях души постепенно започнаха да се чувствуват толкова стеснени, че тези раси също трябваше да загинат.
Впрочем някои от тези расови форми се запазиха и в следатлантските времена, а достатъчно подвижните, макар и доста променени, продължиха да съществуват още дълго време. Онези човешки форми, които останаха пластични и след споменатата епоха, станаха тела тъкмо на онези души, които изпитаха върху себе си вредното влияние на описаното предателство. Те също бяха обречени на скорошно загиване. През втората половина на Атлантската епоха в развитието на човечеството се намесиха Същества, които принуждаваха човека да възприема сетивно-физическия свят по един бездуховен начин. Това стигна дотам, че вместо истинското лице на нещата от този свят, той започна да вижда лъжливи образи, призраци и илюзии от всякакъв вид.
към текста >>
Онези човешки форми, които останаха пластични и след споменатата епоха, станаха тела тъкмо на онези
души
, които изпитаха върху себе си вредното влияние на описаното предателство.
Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха. Следатлантското човечество погледнато физически се разви от онези атлантски предшественици, при които настъпи такова втвърдява не на телесната конфигурация, че тя не се поддаваше вече на деформираните душевни сили. През Атлантската епоха имаше определен отрязък от време, когато действуващите в и около Земята закони създадоха необходимите условия за втвърдяване на човешкото тяло. Онези човешки раси, чиито форми бяха втвърдени преди този отрязък от време, продължиха да се размножават, но въплътените в тях души постепенно започнаха да се чувствуват толкова стеснени, че тези раси също трябваше да загинат. Впрочем някои от тези расови форми се запазиха и в следатлантските времена, а достатъчно подвижните, макар и доста променени, продължиха да съществуват още дълго време.
Онези човешки форми, които останаха пластични и след споменатата епоха, станаха тела тъкмо на онези души, които изпитаха върху себе си вредното влияние на описаното предателство.
Те също бяха обречени на скорошно загиване. През втората половина на Атлантската епоха в развитието на човечеството се намесиха Същества, които принуждаваха човека да възприема сетивно-физическия свят по един бездуховен начин. Това стигна дотам, че вместо истинското лице на нещата от този свят, той започна да вижда лъжливи образи, призраци и илюзии от всякакъв вид. Сега човекът беше изложен не само на луциферическото влияние, но и на това, идващо от други Същества, за които загатнахме по-горе и чиито водач можем да наречем, според наименованието запазено по-късно в персийската култура, Ариман.
към текста >>
Всичко, което те им откриваха, попадаше дълбоко в индийските
души
.
От този свят те са пренесени долу, където са валидни сетивните възприятия и свързания с тях разум. За истински, те приемаха свръхсетивния свят, а сетивният свят за тях беше измама за човешките възприятия, една илюзия (Майя). И древните индийци се стремяха с всички средства да проникнат отново в истинския свят. Те не изпитваха никакъв интерес към илюзорния сетивен свят или само дотолкова, доколкото той се явяваше като едно було пред свръхсетивния свят. Влиянието, което седемте велики Учители можеха да упражняват върху тези хора, беше огромно.
Всичко, което те им откриваха, попадаше дълбоко в индийските души.
Те можеха да действуват дори магически върху своите ученици, защото чрез притежаваните от тях етерни и астрални тела, те поемаха в себе си висши сили. Всъщност те не поучаваха, а действуваха като с вълшебни сили от една личност на друга. Така възникна една култура, изцяло проникната от свръхсетивна мъдрост. Древните индийски книги на мъдростта (Ведите) далеч не дават представа за първичната сила на висшата мъдрост, с която разполагаха древните Учители; днес те съдържат само слаб и далечен отзвук. Само ретроспективно обърнатият свръхсетивен поглед може да различи неписаната мъдрост, която се крие зад писаната.
към текста >>
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и
сродни
те с тях племена.
В голяма част от хората, като наследство от Атлантската епоха, остана един вид сумрачно ясновидство. Както по време на сън атлантците навлизаха в духовния свят, така и техните потомци изживяваха този духовен свят в абнормни междинни състояния между будността и съня. Тогава в тях възникваха образи от миналите епохи, в които бяха живели техните прародители. Ето защо те смятаха, че техните далечни прадеди са отново преродени в тях самите. По цялата Земя се разпространяваха учения за прераждането, които бяха в противоречие с истинските идеи на Посветените.
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
Обаче свръхсетивното познание трябва да се върне назад към много по-далечни епохи. Тук става дума за много по-ранни предшественици на по-късните персийци. Те изградиха втората културна епоха на следатлантското развитие. Народите от тази втора културна епоха имаха различни задачи от тези на индийците. Техните влечения и копнежи не бяха обърнати само към свръхсетивния свят; те бяха предразположени и към физическия сетивен свят.
към текста >>
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в
души
те си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот.
Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман. Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи. През периода между раждането и смъртта те насочваха своите интереси към физическия сетивен свят. И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог.
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот.
По време на земния живот Ариман заставя човека да счита сетивно-физическото битие за единствено възможното, като по този начин човек сам си затваря всяка пролука към духовния свят. В духовния свят властта на Ариман води човека към пълна изолация, към това, да ограничава всичките си интереси единствено в себе си. Хора, които при смъртта са били под властта на Ариман, се прераждат като егоисти. Днес с помощта на Духовната Наука можем да опишем живота между смъртта и едно ново раждане, но без да забравяме, че влиянието на Ариман до известна степен е вече преодоляно. Така го описва авторът на тази книга и в други свои съчинения, както и в първите глави на това издание.
към текста >>
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези
души
, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура.
Човек все повече се приближава до това, което той може да представлява в духовния свят. Разбира се, налице са и многобройни влияния, които ще го спъват в този устрем; всяко сериозно обсъждане на човешкото развитие следва да ги има предвид. При египетския народ Хермес имаше грижата за това, по време на земния си живот, хората да се подготвят за общуването с Бога на Светлината. Но понеже през тази епоха интересите на хората между раждането и смъртта, бяха така устроени, че булото на сетивния свят ги откъсваше от висшите светове, то и духовният поглед оставаше помрачен дори след смъртта. Възприятията за светлинния свят оставаха смътни.
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура.
В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта. Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка. И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината. Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази.
към текста >>
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават
души
те след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът.
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там. Това, което беше постигнато чрез „Мистерията на Голгота" за физическия свят, хвърли своята светлина и в духовния свят. До това събитие, следатлантското развитие на човечеството представляваше един възход за физическия активен свят. В същото време то се оказа упадък за духовния свят. Всичко, което се вливаше в сетивния свят, от пра древни времена извираше от духовния свят.
към текста >>
По-горе описахме условията, при които човешките
души
слизаха на Земята в епохата на Лемурия.
И само твърде малка част от новата мъдрост е влята днес в потока на физическото съществувание. То се намира едва в началото на християнското развитие. И в епохите след появява нето на Христос, това християнско развитие можа да разкрие от вътрешната си същност само толкова, колкото хората и народите бяха способни да приемат в своите представи. Първата форма, в която това познание може да се излее, бихме определили като един всеобхватен идеал на живота. Като такъв, той се противопостави срещу онези форми на живот, които се обособиха в развитието на следатлантското човечество.
По-горе описахме условията, при които човешките души слизаха на Земята в епохата на Лемурия.
В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси. Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение.
към текста >>
Поради тяхната различна карма, в превъплътените
души
възникнаха най-различни жизнени интереси.
Първата форма, в която това познание може да се излее, бихме определили като един всеобхватен идеал на живота. Като такъв, той се противопостави срещу онези форми на живот, които се обособиха в развитието на следатлантското човечество. По-горе описахме условията, при които човешките души слизаха на Земята в епохата на Лемурия. В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси.
Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси.
Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
към текста >>
8.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и цветовете,
сродни
с чувства,
душата вижда само във духа, и на света да го разкриеш. За тебе скрито няма да остане как формите, приличащи на мисли, материята овладяват,
и цветовете, сродни с чувства,
затоплят жизнената сила. Ти можеш също царствата по-висши с умението си да претвориш във образ.“ И като чувствах силата на тези думи, на вярата аз плахо се отдавах,
към текста >>
да се съзрат в
души
те.
душата ти със благородна реч. Опитвах в нежно етерно червено на светове духовни да сгъстя невидимото, чувстващ цветовете, духовно озарени, как копнеят
да се съзрат в душите.
Тъй говори на моята приятелка душата, тъй както и душевната ми същност, от моите картини на сърцата. МАРИЯ
към текста >>
от другите
души
отделна, трябва
на моята приятелка душата, тъй както и душевната ми същност, от моите картини на сърцата. МАРИЯ Но помисли си, Йохан, че душата,
от другите души отделна, трябва
от праначалото да се развива самостоятелно. Да, любовта отделните души обединява, без самобитността им да погубва. Часът за изпитание настъпи:
към текста >>
отделните
души
обединява,
МАРИЯ Но помисли си, Йохан, че душата, от другите души отделна, трябва от праначалото да се развива самостоятелно. Да, любовта
отделните души обединява,
без самобитността им да погубва. Часът за изпитание настъпи: ще трябва по духовната пътека да предприемем следващите стъпки за благото на всекиго от нас.
към текста >>
9.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Души
те ни предпазва тя
видения когато ми показват незримото за земните очи. Желаят рицарите всичко туй за нас да сторят. ЧЕТВЪРТА СЕЛЯНКА На църквата сме верни ние.
Душите ни предпазва тя
от дяволските образи, от смърт и адски мъки. Монасите ни казват да се пазим от рицарите, както от магьосника евреин. ПЕТА СЕЛЯНКА
към текста >>
потребното за нашите
души
Успеем ли да ги прогоним, ще сме свободни от властта им и ще живеем, както пожелаем, тук, в нашата родина. Сега да идем на вечерната молитва,
потребното за нашите души
там ще намерим, съгласно обичаите на нашите отци. За нас не стават новите учения. (Селяните си отиват. Симон, евреинът, идва от гората.)
към текста >>
Блаженството и болката са
сродни
,
за да насочиш към духа ума си. Така се радвам да те видя тук. Защо тъга смрачава твоя поглед? Изглежда грижи мъчат ти душата. ТОМАС
Блаженството и болката са сродни,
откри ми го животът тези дни. МОНАХЪТ Блаженството и болката си срещнал? ТОМАС Аз доверих ви, преподобни отче,
към текста >>
И искаме
души
те си да свържем.
Блаженството и болката си срещнал? ТОМАС Аз доверих ви, преподобни отче, че дъщерята на надзорника обичам и че тя също много ме обича.
И искаме душите си да свържем.
МОНАХЪТ На църквата най-вярна дъщеря, тя в щастие и в радост ще те следва. ТОМАС Жена единствено такава искам,
към текста >>
10.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
души
те си за светлина духовна.
Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман. После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили. БЕНЕДИКТ По начин, на съдбата им подхождащ, откриха учениците ми вече
душите си за светлина духовна.
Каквото са спечелили, ще трябва един за друг да правят плодотворно. Туй ще се случи само ако сили, според число и мярка подредени, на мястото свещено пожелаят,
към текста >>
Души
те им да се обединят
да се обединят в единство висше, пробуждащо към истински живот каквото, щом отделно е, ще трябва във битието само да остане. На прага на светия храм стоят.
Душите им да се обединят
е нужно, заедно да зазвучат според написаните правила във мировата книга на съдбата, та тъй хармония на духовете да може да извърши онова,
към текста >>
Души
те наши за духа тук жертват
Тъй пак затвори портата, която поискаха с любов да му отворят. Ще дойде променен тук и от вас той посвещението ще получи. ХИЛАРИЙ
Душите наши за духа тук жертват
смирено зреещото вътре в тях. И се стремят те личната им воля един ден откровение да стане на волята в духа. Световна мъдрост
към текста >>
и във
души
те се превръщат в зло.
единствено ако те произхождат от онзи Дух, посочващ любовта на хората в развоя на Земята. Ала заблуди само трупат те, ако със лоша мисъл се оформят,
и във душите се превръщат в зло.
Но Луцифер ще се яви тогава като Носителя на светлината пред погледа душевен, щом нагоре към сферите духовни се отправи. Ала човешката душевна същност
към текста >>
могла би на
души
те същността
излъчва мъдрост и света изпълва със гордо самочувствие и ярко своеобразността на съществата за образец на всички осветява във смелото си битие, тогава
могла би на душите същността
във него да се прояви свободно, като се радва на сетивността, и в мъдра радост да огрява туй, което може да се изживее, което се обича във живота.
към текста >>
когато се явява пред
души
те
което може да се изживее, което се обича във живота. Ала пред всички други духове нуждае се човек от онзи Бог, не само възхищение изискващ,
когато се явява пред душите
във блясъка на външната сетивност, а своята най-висша мощ излъчва, когато във душите сам живее и любещ във смъртта вести живота. Към Луцифер да се обърнем можем,
към текста >>
когато във
души
те сам живее
нуждае се човек от онзи Бог, не само възхищение изискващ, когато се явява пред душите във блясъка на външната сетивност, а своята най-висша мощ излъчва,
когато във душите сам живее
и любещ във смъртта вести живота. Към Луцифер да се обърнем можем, за да усетим красота и блясък, но трябва себе си да можем ние да изживеем, ала не и него
към текста >>
със стопляща
души
любов духовна.
пред Луцифер да стори, ще засвети към храма от мощта ѝ туй, което към избавление ще сочи пътя. А в посветеното на мъдростта светилище Христос ще засияе
със стопляща души любов духовна.
Каквото може да внесе в света, е свързано с житейския ѝ път с един от тези възли на съдбата, които кармата оформя мъдро на хората от земния живот.
към текста >>
се лее от духа, ако
души
те
защото тя чрез силата Христова го анулира. БЕЛИКОЗИЙ (говорейки на Хиларий и Бенедикт, но по-често обръщайки се към Феликс Балде и Госпожа Балде) Грее светлина в светилищата, светлина, която
се лее от духа, ако душите
способни станат да я съзерцават. Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват, и друг път към душите си избират. А знаците на времето вестят,
към текста >>
и друг път към
души
те си избират.
в светилищата, светлина, която се лее от духа, ако душите способни станат да я съзерцават. Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват,
и друг път към душите си избират.
А знаците на времето вестят, че пътищата трябва да се слеят. С душите, стигнали до светлината, но сторили го не по собствен начин, които вътрешно са просветлени,
към текста >>
С
души
те, стигнали до светлината,
Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват, и друг път към душите си избират. А знаците на времето вестят, че пътищата трябва да се слеят.
С душите, стигнали до светлината,
но сторили го не по собствен начин, които вътрешно са просветлени, ще трябва вече да се свърже храмът. Във Феликс и Фелиция пристъпват в Светилището хората и то
към текста >>
изглеждат
сродни
тук на този храм,
аз се почувствах сроден със всемира. И скоро се намирах в свят, разкриващ пред мен основите на битието. Духовно странстване като това съм преживявал в храмове, които
изглеждат сродни тук на този храм,
във който се намирам в този час, както са сродни говорните звуци с писмеността, която ги разкрива пред взора като образ на речта. ТРАУТМАН (на Щрадер)
към текста >>
както са
сродни
говорните звуци
пред мен основите на битието. Духовно странстване като това съм преживявал в храмове, които изглеждат сродни тук на този храм, във който се намирам в този час,
както са сродни говорните звуци
с писмеността, която ги разкрива пред взора като образ на речта. ТРАУТМАН (на Щрадер) Мой скъпи Щрадер, ти ще изговаряш във храма занапред такова слово,
към текста >>
Живеещото във
души
,
(Явяват се Филия, Астрид, Луна и Другата Филия в проблясващ светлинен облак.) ДРУГАТА ФИЛИЯ Към мировите праоснови се вдигат мисли жертвено от мястото за посвещение.
Живеещото във души,
сияещото в духове отлита от света на формите. Световни сили милостиво човеци доближават, за да възпламенят
към текста >>
11.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
души
те чувстване на боговете
където духовете светлината е нужно да си сътворят, когато поглъща мракът жизнените сили... Търси ме ти в световни дълбини, където трябва да си извоюват
душите чувстване на боговете
във упорити битки чрез победи, постигащи от нищо битието. Ала ти никога не ме търси във царството на сенките, където душевен похабен живот чрез хитрост
към текста >>
на другите
души
не твърде често!
в духовно заблуждение и скверно да мъмри плодовете на духа си... – – – – Ала защо го изживявам аз? Духовният изследовател бива във себе си да вижда битието
на другите души не твърде често!
– – – – От Бенедикт съм чувал не веднъж, че е възможно само за човек – за кратко време, – който е избран със милост от съдбата, за да може
към текста >>
да вижда вътре в чуждите
души
... – – – –
Могъл ли бих така да разтълкувам каквото се открива в този миг и само рядко може да се случи? Защото страшно би било, ако по всяко време ясновиждащ може
да вижда вътре в чуждите души... – – – –
Дали аз истина видях... или мираж за чужд живот душевен само? Аз трябва сам от Йохан да узная. (Капезий се приближава към Йохан, който го забелязва.) ЙОХАН
към текста >>
с покълващи всемирни сили
сродни
,
със сенки, с привидения, а даже до демони го постави, така че да разбереш какво е всъщност то. Изследвай се във царствата духовни; те свързват праначало с праначало,
с покълващи всемирни сили сродни,
на сферите в духа целта посочват. Такива възгледи ще те усилят в душевните вълнения да свържеш с душевната си същност битието. – – – –
към текста >>
когато спящите
души
човешки
И ловко твърдото разпръсваме, и бавно хлабавото затвърдяваме със наште духове-тела, сформирани от разум, който бе вече съвършен,
когато спящите души човешки
сънуваха във земното начало. ХОР НА ДУХОВЕТЕ НА СИЛФИТЕ Тъчем, разнищваме вълните на влажните въздушни маси. Разделяме, разбиваме
към текста >>
души
, отдадени със обич
нагорещяват силно, щом ставащото иска активно битие да бъде, та битието да очарова
души, отдадени със обич
на светлината лъчезарна. АСТРИД Живота те тъкат – като помощници творящи – в набъбващата същност.
към текста >>
открива на
души
те
Сънуват те правдивото, миражите опазват, та спящото покълване да се събуди за живот. Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност. (Тези четири душевни сили и духовните същества изчезват. Йохан, който по време на предхождащите събития се е намирал в дълбоко размишление, излиза от него.) ЙОХАН
към текста >>
открива на
души
те
на собствената същност. (Тези четири душевни сили и духовните същества изчезват. Йохан, който по време на предхождащите събития се е намирал в дълбоко размишление, излиза от него.) ЙОХАН „Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност“. Това са думите, които още звучат в душата ми напълно ясно. Видяното от мен по-рано,
към текста >>
открива на
души
те
от Луцифер свободно да се чувства. (Луцифер, Теодора и Духът на младостта на Йохан изчезват. Събуждайки се от своето размишление, Йохан вижда при него да идва „Другата Филия“.) ДРУГАТА ФИЛИЯ Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност. ЙОХАН Изпълнен със загадки дух, аз встъпих чрез думите ти в този свят!
към текста >>
12.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на
души
те около средата на 19-то столетие.
По-новото време беше изправено пред образа на света трябваше да бъдат намерени представи върху душевния живот, които могат да съществуват срещу този образ на света. Цялото развитие минавайки през Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок до Хегел се явява като една борба за намирането на такива представи. Хегел довежда борбата до определен завършек. Как той представя света като мисъл, това изглежда навсякъде заложено у неговите предшественици; той взема смелото решение на мислителя, да направи да се влеят в една обширна картина от мисли всичките светогледни представи. С него епохата изчерпи първо стремящата се напред сила на импулсите.
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие.
Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото. Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
към текста >>
Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява
души
те за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?...
Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта? Способни ли сме ние във втората полови на нашия век да изпратим също така една свещена група от мислители по-нататък?
Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?...
Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат. Те бързо се изхабяват и започват да копират самите себе си и да се повтарят, там където след побеждаването на неузрелите и несъвършените, едностранните и бурни младежки опити би трябвало да започне периодът на силното и съсредоточено действие. Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през глава в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..." Че след половината на 19-тото столетие мислителите се намираха притиснати да настояват на същото, това често пъти се проявява. Отличният мислител Франц Брентано говори във встъпителното слово за неговия виенски професорат "Върху причините на обезсърчаването в областта на философията" в 1874 годна, казвайки: "През първите десетилетия на нашето столетие залите, в които германските философи изнасяха своите лекции, бяха препълнени; в по-ново време приливът бе последван от един дълбок отлив.
към текста >>
Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да по
души
м.
Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света.
Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
Такива думи звучат за съвременния човек сантиментално и малко научно. Но необходимо е само да вземем под внимание целта, към която Трокслер се стреми. Той иска да знае същността на човека разрешена не в един идеен свят, а се стреми да схване "човека в човека", като "индивидуална и безсмъртна личност". Трокслер иска за знае човешката природа закотвена в един свят, който не е само мисъл; ето защо той обръща вниманието на това, че може да се говори за нещо в човека, което свързва човека с един свят намиращ се над сетивния свят и който не е само мисъл. "Още по-рано философите са различавали едно тънко, възвишено душевно тяло, различно от физическото, или са приемали в този смисъл една обвивка на духа, една душа, която има на себе си един образ на тялото и която за тях беше вътрешният по-висш човек".
към текста >>
С това електричеството и магнетизмът бяха познати като
сродни
помежду си природни явления.
В памет на Давид Фридрих Щраус"/1874 г./, че резултатите на естествените науки включват даже в себе си един философски момент. Сродството, което бе открито между природните сили, беше считано като ръководител в тайните на съществуването. Едно такова важно средство откри в 1819 година Фридед в Копенхаген. Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток. В 1831 година Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество.
С това електричеството и магнетизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления.
Двете сили не стояха вече изолирани една от друга; обърнато бе вниманието на това, че в материалното съществуване на тяхната основа стои нещо общо. Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение. Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа.
към текста >>
Делени
души
!
В 1852 година в "Алгемайне Цайтунг" Вагнер се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма. Той говори за това, "че душата може да се дели, че детето наследява много неща от бащата и много неща от майката". Фогт отговори първо в своята книга "Картини из живота на животните". Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите!
Делени души!
Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата.
към текста >>
Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените
души
".
Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая.
Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
към текста >>
Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на
души
те.
И не изглежда ли, че те отнемат на природата всички възвишаващи чувствата качества и я свеждат до една мъртва вещ, при която техният ум задоволява само стремежа да търсят за всичко причините, които остават безучастно човешкото сърце? Не изглежда ли, като че те подкопават морала, който се издига над чистите природни духовни мотиви и искат да разгърнат знамето на животинските инстинкти, които се казват: - Да ядем и да пием, да задоволим инстинктите на нашето тяло, защото утре ще умрем? Лотце /1817-1881 г./ казва именно за времето, за което става дума тук, че хората принадлежащи на това време ценят истината на трезвото познание на опита според степента на враждебност, с която то оскърбяваше всичко, сърцето считаше за неприкосновено. Обаче в лицето на Карл Фогт ние се научаваме да познаваме един човек, който имаше дълбоко разбиране за красотата на природата и се стараеше да нарисува тези красоти като дилетант в живописта. Той беше човек, който не беше тъп за творенията на човешката фантазия, а се чувстваше добре в обществото на художниците и поетите.
Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на душите.
Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в сравнение с абстрактните понятия, с които философията се занимава? Също и упрекът за едно понижение на моралното не засяга безусловно материалистите. С тяхното природопознание при тях се свързваха дълбоките етически мотиви. Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи.
към текста >>
Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на
души
те.
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки.
Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>
13.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха
сродни
по между си.
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото". Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата.
Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си.
Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора. Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите. Обаче дълго време за мене остана необяснен един проблем, как е искало да бъде постигната необходимата степен на изменението". В отговор на това "как" се крие природосъобразното схващане на развитието на живия свят. Както физикът довежда едно вещество в различни отношения, за да се запознае с неговите свойства, така след своето завръщане Дарвин наблюдаваше явленията, които се получават при живото същество, в различни условия.
към текста >>
Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито
души
безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно.
Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма". Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода.
Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно.
И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия. Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/. В 1867 година трябваше да напусне и тази служба. Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите.
към текста >>
Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява
души
в природните същества, считайки тези
души
повече или по-малко подобни на човешката.
Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими. Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета". И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа. "Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява души в природните същества, считайки тези души повече или по-малко подобни на човешката.
Хекел е един рязък противник на светогледа, който пренася свойства и дейности на човека във външния свят. Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана. Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на силите, които ние наблюдаваме при тях. Той се придържа строго към фактите. Усещане и воля на атома не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване.
към текста >>
"Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и волеви действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки
души
се различават само по степен от тях".
Хекел, монистичният наблюдател на света, пита за произхода на човека и с това той разбира действителният произход, по-нисшите същества, от които човекът се е развил чрез фактически процеси. Знаменателно е, как Хекел обосновава одушевеността на по-нисшите живи същества. Тук един идеалист би се позовал на заключения на ума. Той би дошъл с мислителните необходимости. Хекел се позовава на това, което е видял.
"Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и волеви действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки души се различават само по степен от тях".
Идеалистът приписва на материята дух, защото не може да си представи, че от лишена от дух материя може да се роди дух. Той вярва, че трябва да отречем духа, ако не допуснем, че той съществува, преди да се е проявил, т.е. във всички форми на съществуването, където за него не съществува още никакъв орган, никакъв мозък. За мониста съвсем не съществува един такъв ход на идеите. Той не говори за едно съществуване, което като такова да не се представи и външно.
към текста >>
14.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези
души
имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие.
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот. Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени.
към текста >>
В
души
те работи един скрит за съзнанието духовен живот.
"Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот.
Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени. Така сигурни биха искали да се чувстват изследователите и по отношение на същността на човешката душа.
към текста >>
Този живот кара
души
те да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване.
Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване. В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот.
Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване.
В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени. Така сигурни биха искали да се чувстват изследователите и по отношение на същността на човешката душа. Предидущите изложения показаха, как придаващи тон мислители стремежът към такава сигурност в изследването доведе до образи на света, които не се съдържа нищо от елементите, от които могат да се добият задоволителни представи върху човешката душа.
към текста >>
Също и в обществения процес се изявява един творчески принцип, който довежда човешките
души
в съответната връзка и взаимодействие.
Напротив към минералното трябва да се роди растително естество. Ето защо навсякъде в реда на природата царува нещо творческо. Това творческо естество прави до произлезе от него растителното същество и го поставя върху почвата на минералното. И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до обществения процес. Човешката душа не произлиза от простите жизнени закони, а непосредствено от първично творческия принцип и се присвоява за нейната собствена същност законите на живота.
Също и в обществения процес се изявява един творчески принцип, който довежда човешките души в съответната връзка и взаимодействие.
В книгата на Бутру "Върху понятието на природния закон в науката и във философията на съвременността" се намират изреченията: "Науката ни показва една йерархия на науките, една йерархия на законите, които ни наистина сближаваме един до други, но не можем да ги претопим в една единствена наука и в един единствен закон. Освен това тя ни показва, наред с относителната нееднородност на законите, тяхното взаимно влияние. Законите на физиката се натрапват на живото същество, обаче биологическите закони съдействуват с тази на физиката". /Германското издание, 1907 г., стр. 130/. Така Бутру отвръща наблюдаващия поглед от природните закони, които мисленето си представя, и го насочва към царуващия зад тези закони творчески принципи.
към текста >>
Погледът върху възгледа на Хегел и на други
сродни
мислители роди при новите философи съмнение върху това, че в живота на мислите може да се намери силата, която да осветли заобикалящия човешката душа свят.
Неговите енергични и забележителни идеи са непосредствено насочени към човешкото същество. Той наблюдава, как това същество си пробива път в съществуването. И това, което то трябва да остави назад да отхвърли от себе си то го оставя да стои на по-ниска степен като природа с нейните същества в развитието и се представя като заобикалящ свят на човека. Че пътят към мировите загадки в по-новата философия трябва да мине през едно основно разбиране на човешкото същество, което се изявява в себесъзнателния Аз: това показва развитието на тази философия. Колкото повече се стремим да проникнем в нейния стремеж и търсене, толкова повече можем да съзрем, как това търсене е насочено към такива изживявания в човешката душа, които хвърлят светлина не само върху тази човешка душа, а в които проблясва нещо, което ни дава сигурно пояснение върху намиращия се вън от човека свят.
Погледът върху възгледа на Хегел и на други сродни мислители роди при новите философи съмнение върху това, че в живота на мислите може да се намери силата, която да осветли заобикалящия човешката душа свят.
Струваше се, че елементът на мисълта е твърде слаб, за да развие в себе си един такъв живот, в който биха могли да се съдържат откровения върху същността на света. Естественонаучният начин на мислене изискваше едно такова проникване в ядката на душата, което да застане на една по-здрава почва отколкото тази, която мисълта може да достави. Забележителни в това търсене и в този стремеж на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./. В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие. Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление.
към текста >>
Това, което развива своите сили в този духовен организъм, прониква отделните човешки
души
.
С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата. Изживяването на природното естество е една нисша област на общото изживяване на душата, което е от духовно естество. И душата стои духовно в едно общо разгръщане на духовното, което е при също на земното съществуване. В културните системи, в духовното изживяване и творчество на народите и епохите се развива и разгръща един велик духовен организъм.
Това, което развива своите сили в този духовен организъм, прониква отделните човешки души.
Това, което те изживяват, извършват, създават, получава своите импулси не само от движещите сили на природата, а от обширния духовен живот. В своя подход Дилтей има пълно разбиране за естественонаучния начин на мислене. В своите изложения той често говори за резултатите на природоизследователите. Обаче при признаването на природното развитие той срещупоставя самостоятелното съществуване на един духовен свят. За него съдържанието на една наука на духовното е доставено от съзерцаването на това, което съдържат културите на народите и на епохите.
към текста >>
Обаче за светогледа на Коен и на
сродни
те нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността.
Но своя характер тя не се оставя по никакъв начин да бъде определена от този Аз. В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност. В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а живее съществено с действителността на нещата. В самата мисъл душата може да почувства, че в тази мисъл има истинско, поставено на собствени основи съществуване. Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие.
Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността.
Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/. Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам.
към текста >>
Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на
души
те от древната гръцка епоха насам.
Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/.
Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам.
Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта. При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят. Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз. При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие". "Битието е битие на мисленето /Коен/.
към текста >>
15.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на
души
те".
Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка.
Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм. То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа. Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос. Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм. Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
към текста >>
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на
души
те, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са
сродни
с тях.
Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде един ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно. Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания. Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение.
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите. Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е.
към текста >>
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха за
души
ли вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на
души
те.
Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания. Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на
души
те, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество.
Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях. Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество.
Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете.
към текста >>
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на
души
те в света на духовете.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота.
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете.
Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете.
към текста >>
Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на
души
те в света на духовете.
Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма.
Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете.
Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби.
към текста >>
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на
души
те в този на духовете.
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете.
Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство. Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела.
към текста >>
Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на
души
те в този на духовете.
След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство. Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела. Възобновеното християнство ни позволява да се потопим в този импулс, благодарение на който за следващите земни въплъщения могат да се явят пълни със здравина организми.
Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на душите в този на духовете.
В следващите лекции ще разгледаме, като резултат от изложението върху света на мисълта и този на чувствата в човека, как минава през смъртта това, което в обикновеното съзнание е проява на волята как между смъртта и едно ново раждане тези сили се превръща в зародиш на сили, които ще се изразяват в следващото съществуване как, от живот на живот, се развива кармата. Ние ще видим отново, че в това, което се отнася за волята, човешкото същество трябва да развие важната връзка, която го съединява с Христа и с Тайната на Голгота, с цялото Христово развитие. Днес ние видяхме, какво място се пада на Христа в истинското космологическо познание; утре ние ще видим, какво място трябва да му стори едно възобновено религиозно познание.
към текста >>
16.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките
души
проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/.
Той ги считаше за вдъхновения идващи от един духовен свят. Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите сетива, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща. Който има духовно виждане, той разбира това чувство. Защото когато на душата се съобщава нещо духов но, човек никога няма чувството, че духовното се намира там и че той сам си образува мисълта, за да разбере възприятието. Напротив, той вижда мисълта, която се съдържа във възприятието и която му е дадена заедно с това възприятие, също така обективно както самото възприятие.
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките души проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/.
Човекът получи чувството: аз образувам мислите. И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение. По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа. Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света. Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него.
към текста >>
Те бяха отпаднали от неговата власт; от духовния свят мислите попадат в индивидуалните човешки
души
.
В древните учения са наричали с името Михаел онова Същество, от което са се разливали мислите на нещата. Това име може да бъде запазено. Тогава можем да кажем: в миналото хората са приемали мислите от Михаела. Михаел управляваше космическата Интелигентност. Започвайки от деветото столетие хората не чувствуваха вече, че Михаел им вдъхновява мислите.
Те бяха отпаднали от неговата власт; от духовния свят мислите попадат в индивидуалните човешки души.
От сега нататък мислителния живот се развива всред човечеството. Отначало хората бяха несигурни в това, което имаха в мислите. Тази несигурност живееше в ученията на схоластиците. Схоластиците се разделиха на реалисти и номиналисти. Реалистите, чийто ръководител беше Тома Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта.
към текста >>
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в
души
те на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките
души
, в които се образуват мислите.
Те считаха като собственик на мислите не Михаела, а човека. Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача.
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите.
По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата. Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е. са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела. Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите. Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората.
към текста >>
По-рано
сродни
те с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача. По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите.
По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е. са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела. Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите. Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност.
към текста >>
17.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Това, от което се нуждаят техните
души
е обединението им с други
сродни
по ум хора в едно Общество.
в Дорнах, Швейцария Да се придаде на Антропософското общество най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание. Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави. Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи.
Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество.
Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област. В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно общество, чрез което да я поощряват. Но дори антропософията да има корени във вече спечелените познания за духовния свят, все пак те не са нищо повече от едни корени. Клоните, листата, цветовете и плодовете на антропософията растат във всички полета на човешкия живот и дейност. С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека.
към текста >>
Между 700 и 800
души
присъстваха на полагането на "Основополагащият Камък" на Единното Антропософско общество.
Антропософията насища с плодоносните семена на духовното виждане погледа на човека в природата, превръща обикновеното природознание, което е знание за природата, в истинско познание за нея. По всички тези начини антропософията поражда множество жизнени задачи. Но те могат да намерят своя път към по-широки кръгове от човешкия живот само, когато тяхна изходна точка е грижата за едно общество. Ръководството на Гьотеанума в Дорнах отправи покана, един призив към хората, които са на мнение, че антропософията, по начина по който се развива там, се стреми да разреши тези задачи на Коледно събрание, където усилията за основаване на различни антропософски общества, продължаващи от известно време, да бъдат доведени до подходящ завършек. Отговорът беше над очакванията.
Между 700 и 800 души присъстваха на полагането на "Основополагащият Камък" на Единното Антропософско общество.
Протоколите за тези хора ще бъдат постепенно описани в поредни части на приложенията на "Гьотеанум". На мен се падна да открия и водя срещите. Откриването сторих с радостно сърце. До мен стоеше Алберт Щефен, швейцарският поет. Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни души.
към текста >>
Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни
души
.
Между 700 и 800 души присъстваха на полагането на "Основополагащият Камък" на Единното Антропософско общество. Протоколите за тези хора ще бъдат постепенно описани в поредни части на приложенията на "Гьотеанум". На мен се падна да открия и водя срещите. Откриването сторих с радостно сърце. До мен стоеше Алберт Щефен, швейцарският поет.
Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни души.
Те се бяха събрали на швейцарска земя, за да основат Антропософското Общество. На Швейцария, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм. В негово лице Швейцария стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове. И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейцария. След това го призовах да направи встъпителното обръщение.
към текста >>
Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и
души
те на личностите, обединени в Обществото, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене.
13. Всяка работна група създава свой собствен устав, стига той да не е в противоречие с устава на Единно то Антропософско общество. 14. Печатен орган на Обществото е седмичното списание "Гьотеанум", в чиито притурки се публикуват и официалните съобщения на Антропософското общество. Това разширено издание на "Гьотеанум" се доставя само на членовете на Антропософското общество. В тясна връзка с Учредителното събрание в утрото на 25 декември бе тържеството, наименовано "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско общество". Полагането на този Камък може да бъде само в идеално-духовен смисъл.
Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и душите на личностите, обединени в Обществото, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене.
Както се определя от знаците на настоящето, той се изразява във волята, чрез задълбочаването на човешката душа, да се намери пътя към виждането на Духа и към живота с Духа. Искам първо тук да представя стиховете, в които се опитах да оформя този Основополагащ Камък и да опиша по-нататък Учредителното събрание в този вестник. Душа човешка! Ти живееш в крайниците, Които през пространствения свят
към текста >>
В мировите ритми благославяйки
души
те:
С мировия Аз Съединяват; И ти наистина ще чувстваш В душевната дейност на човека. Защото Христовата воля властва в околния свят
В мировите ритми благославяйки душите:
Вие Духове на Светлината, Нека от Изтока се възпламени, Това което чрез Запада себе си формира; То говори: В Христос смъртта превръща се в живот.
към текста >>
Вие Духове на
Души
те,
Даряват; И ти наистина ще мислиш В духовните основи на човека. Защото мировите мисли на духа властват В мировата същност умолявайки за светлина:
Вие Духове на Душите,
Нека от дълбините бъде измолено, Това което във висините чуто ще бъде; То говори: В Духа на мировите мисли пробужда се душата.
към текста >>
Засия в човешките
души
;
Светлината на мировия дух навлезе В потока на земната същност Нощният мрак Беше преодолян; Ясна дневна светлина
Засия в човешките души;
Светлина Която сгрява Бедните сърца на пастирите; Светлина, Която озарява
към текста >>
18.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека
души
, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц!
" . . . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам. Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила. Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога.
Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц!
Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън.
към текста >>
Само последните монади бих могъл аз да нарека
души
.
Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън.
Само последните монади бих могъл аз да нарека души.
От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . " Следователно в онова време Гьоте говори в известен смисъл за това, за което тук често ще говорим в тези сказки: върху превъплъщението на човешката душа.
към текста >>
От това следва, че съществуват мирови монади, мирови
души
, монади на мравките,
души
на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са
сродни
в първичното същество.
Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души.
От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество.
Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . " Следователно в онова време Гьоте говори в известен смисъл за това, за което тук често ще говорим в тези сказки: върху превъплъщението на човешката душа. И той отбелязва, че според всичко, което си е съставил сам като възглед върху човешкия свят, животинския свят и т.н., такъв един възглед не противоречи на това, което си е изградил като наука.
към текста >>
И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки
души
действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката.
Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме.
И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката.
Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии.
към текста >>
За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с
души
те, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род? Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството? За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството.
За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен.
към текста >>
19.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред
души
те, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони. Така през старите митологии, през старите религии преминава един тон на духовна действителност. Чрез това те добиват смисъл. Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание.
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля. Всичко, което знаем от по-старите времена и външно, което в нашата епоха се е прибавило от по-новите изследвания, ни показва, когато правилно го разбираме, че е вярно това, което Духовната наука твърди: че именно мисия на египетския народ е било да гледа назад в миналите древни времена, когато ръководещите индивидуалности и личности на този египетски народ са виждали още дълбоко в духовните светове, благодарение на силни ясновидски способности.
към текста >>
Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме
сродни
с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека.
Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила. Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него. Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот. Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието. Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека.
Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека.
Тези мисли са тогава раздрусани! Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно. На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи. За съвременните човеци тази природа е била победена от силите, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили силите на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили. Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания.
към текста >>
Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били Силите, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките
души
.
В това египтяните с право са виждали нещо, което е било подобно на отношението на силата на Изис в човешката душа към Озирис. И след това от тези отношения на небето и техните форми е било взето това, което можем действително да считаме като първоначалните форми на писмеността. Защото макар и хората да познават твърде малко това в писмеността, ние все пак трябва да го кажем: В съгласните ние имаме изображения на зодиакалните знаци, на това, което е относително и покой. А в отношението на гласните към съгласните ние имаме изображения на отношенията на планетите и на техните подвижни сили към зодиака. Трябва да кажем, че писмеността е била снета от небето.
Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били Силите, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките души.
Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост. Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето.
към текста >>
Ние трябва винаги да поглеждаме към чувството, към усещането и към онази необходимост, която ни показва, че такава една мъдрост, каквато е съществувала у древните египтяни, е била една мъдрост, която е завладявала морално
души
те, която съвсем не можеше да ги остави без морал.
Това, което ни се показва тук, са отношения на формите, които ние отново изразяваме в пирамидата. Това, което виждаме като вътрешни сили при растенията, е нещо, което отново виждаме изразено в лотосовия цвят. И най-после по пътя към човека ние виждаме, как божествените сили са кристализирали, как не са могли да стигнат до човека и са се излели във външни форми, разпръснати около нас в различните форми на животните. Така приблизително можем да си представим чувствата на древния египтянин, когато в животните той виждаше изостанали форми на прадревни божествени сили. Защото древният египтянин поглеждаше към прадревни времена в миналото, когато всичко е възникнало от божествени свръхсетивни сили и той допускаше, че в съществата на трите природни царства са останали назад божествени сили, които след това са се оформили в него самия и са станали човек.
Ние трябва винаги да поглеждаме към чувството, към усещането и към онази необходимост, която ни показва, че такава една мъдрост, каквато е съществувала у древните египтяни, е била една мъдрост, която е завладявала морално душите, която съвсем не можеше да ги остави без морал.
И чрез начина, по който целият свят биваше свързван със свръхсетивните сили, трябваше да се роди едно морално отношение спрямо животинския свят, което е стигнало до едно гротескно и странно изражение само през време на упадъка на Египет. Защото когато погледнем по-късната египетска култура, ние виждаме, че именно несъвършеното не стои на изходната точка, а в изходната точка на египетската култура стоят духовни откровения, стои една възвишена култура. Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато великото духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък. Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини. Без съмнение това отново е нещо, което може да послужи за раздразнение на онази наука, която би искала да опише всички култури така, като че те са произлезли от първобитни състояния, от такива първобитни състояния, каквито днес още виждаме у диваците.
към текста >>
20.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Окултните потоци, които живеят в теософското движение, фактически са
сродни
в известно отношение с по-раншни окултни течения.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ СВОБОДНОТО МАСОНСТВО И ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ /Първа лекция: само за мъже/ Берлин, 23 октомври 1905 г.(10 часа) Аз ви помолих да присъствате на кратко обсъждане на окултни въпроси, тъй като трябва да се има предвид, че всеки участващ в теософското движение трябва да е наясно не само относно външните неща, които могат да се съобщат в програми, но също и накъде води теософското движение.
Окултните потоци, които живеят в теософското движение, фактически са сродни в известно отношение с по-раншни окултни течения.
Именно днес ще направим връзка с едно от тях, което все още продължава да действа досега – Свободното масонство. Вие знаете, че поне до края на 17-то столетие в Свободното масонство/*1/ не се позволяваше да членуват жени. По онова време имаше причини за това. Когато причината да няма членове-жени при Свободните масони отпадне в даден момент от световната еволюция, тогава ще е дошло времето работата на Свободното масонство на физическото поле да бъде поета от теософското движение. Междувременно работата на теософията е подготвителна работа.
към текста >>
Души
те на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
Нашата коренна раса повтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи противоположността на онова, което е съществувало в лемурийските времена и го довежда до ясен израз в духовната област. Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си. Когато оставаме в нашите сфери, трябва да различаваме точно посредством окултизма: Онзи, който расово е атлантски човек няма нужда същевременно да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Душата не е свързана специално с някой пол.
Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.
Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жените, те трябваше да мълчат. Обединяването на половете се подготви с това, че през 18-то столетие се основаваха Осиновителните ложи /Adoption Lodges/./*6/ Първата от тях беше основана в 1755 г. В тях се практикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство. Включването на жени в такива Осиновителни ложи на мъжкото Свободно масонство наистина подготвя пътя за обединяване на половете. Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка.
към текста >>
21.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако Старата Луна би останала каквато е била някога, ако би запазила всичко както тогава,
души
те на хората никога не биха могли да развият животноподобните хора на Старата Луна до днешния човешки образ.
Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни. Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел. Той може да расте само върху други растения, понеже е изостанало лунно растение, растяло на Старата Луна върху един вид растителна основа. С това е свързано особеното значение на белия имел в народната поезия. Над съществата, които били полурастения, полуживотни, стояли хората.
Ако Старата Луна би останала каквато е била някога, ако би запазила всичко както тогава, душите на хората никога не биха могли да развият животноподобните хора на Старата Луна до днешния човешки образ.
Цялата субстанция на Старата Луна не била устроена така, че хората да се развиват от нея по-нататък. За това е било необходимо днешната Луна да бъде отделена. Едва тогава, въз основа на земната субстанция, се поражда възможността животнообразният човек да се издигне до степента на днешния човек. Така имате предшественичка на нашата Земя, която наричаме Старата Луна, която е сбор от нашата днешна Земя и днешната Луна, изхвърлена от нея, за да се получи пречистената (духовно-душевно-физическа) субстанция, от която да се породи човекът в сегашната си форма. Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце.
към текста >>
Така в детето до седмата му година действат сили,
сродни
с днешния Сатурн.
Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека. Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост. Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна.
Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн.
Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост.
към текста >>
22.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Видите ли един минерал, не бива да вярвате, че този минерал има аз, а че много
сродни
минерали заедно принадлежат към един общ аз.
Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала. Минералът има и астрално тяло, но това астрално тяло е в девахана. И освен това минералът има и аз, и този аз се намира във висшия девахан, в света арупа. Погледнем ли минералите около нас, виждаме изтикани напред същества, които стърчат, както ноктите стърчат пред нашия организъм, стърчат пред съществата, към които принадлежат и които по отношение на своя аз се намират във висшите светове. Както тук имате своите нокти, така тези същества имат своите членове, които протягат първо в долния девахан, след това в астралния свят и долу им израстват нокти, тоест минералите на Земята.
Видите ли един минерал, не бива да вярвате, че този минерал има аз, а че много сродни минерали заедно принадлежат към един общ аз.
Горе в девахана има малко такива минерални личности (азове). Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло. В астралния свят се намира астралното му тяло, а в девахана – неговият аз. Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението. Животното има своите физическо, етерно и астрално тяло тук, във физическия свят, а неговият аз е в астралния свят.
към текста >>
Всичко, ставащо в животинския свят, получава за нас друг образ, когато знаем за съществуването на груповите
души
.
Тези групови азове са водачите, покровителите и формират това, което животното изживява тук, на физическото поле, и никой не може да стигне до правилно разбиране на животинския живот, ако не знае, че това, което правят животните тук, е само израз на мерките, които горе се предприемат от животинските групови азове. Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през пролетта се завръщат обратно. Всеки вид птици лети на определена височина и можете да си представите, че миграцията на птиците е свързана с важни инстинкти в животинския свят. Пролетната миграция е сватбен полет. Запитате ли за мъдрите закони, по които птиците се водят, не можете да ги разберете, ако не си изясните, че в основата са груповите азове, които всичко управляват и насочват.
Всичко, ставащо в животинския свят, получава за нас друг образ, когато знаем за съществуването на груповите души.
Представете си, че имате една стена с различни дупки. Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици.
към текста >>
Тези животински групови
души
са винаги в обкръжението на нашата Земя.
Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества. Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас.
Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя.
Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове. Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове. Когато разгледаме растителния свят, виждаме нещо подобно. Това, което виждаме като външно растение, е физическо и етерно тяло. Издигнем ли се обаче до астралното поле, там имаме астралните тела на растенията, а в девахана имаме азовете на растенията.
към текста >>
23.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Нека да помислим за принадлежащите си взаимно животни, които са оформени подобно и са
сродни
едно с друго.
Нека сега да пристъпим без предубеждения към темата, която за напредналите вече в своите чувства представлява по-висша глава в антропософския мироглед. Проникваме ли с отворените очи на ясновидеца все повече във висшите светове, за които често съм говорил – в астралния свят, нисшия и висшия девахан, – виждаме, че там има същества, които не се въплътяват в нашия физически свят, не приемат физически тела, но въпреки това са отделни същества като хората тук, в нашия свят. Ако човекът се издигне от твърдата опора на физическия свят нагоре във висшите светове, той трябва да различава два вида същества. Единият вид изпраща своите откровения до физическото поле. Другият вид или изобщо не се проявява, или изпраща откровенията си към физическия свят така, че те едва могат да се схванат с обикновените възгледи.
Нека да помислим за принадлежащите си взаимно животни, които са оформени подобно и са сродни едно с друго.
Те имат групова душа, един групов аз в астралния свят. Наблюдаваме ли такъв групов аз на астралния план, виждаме едно същество, което там е също така отделна същност, една личност, както човекът е отделна личност на физическото поле. Ясновидецът среща там груповите души на животните, също както тук среща хората. Те са единични, отделни личности на астралното поле и само откровенията им стигат до физическия свят. Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си.
към текста >>
Ясновидецът среща там груповите
души
на животните, също както тук среща хората.
Единият вид изпраща своите откровения до физическото поле. Другият вид или изобщо не се проявява, или изпраща откровенията си към физическия свят така, че те едва могат да се схванат с обикновените възгледи. Нека да помислим за принадлежащите си взаимно животни, които са оформени подобно и са сродни едно с друго. Те имат групова душа, един групов аз в астралния свят. Наблюдаваме ли такъв групов аз на астралния план, виждаме едно същество, което там е също така отделна същност, една личност, както човекът е отделна личност на физическото поле.
Ясновидецът среща там груповите души на животните, също както тук среща хората.
Те са единични, отделни личности на астралното поле и само откровенията им стигат до физическия свят. Подобно е, ако стоя пред вас зад една стена, която има дупки, в които мога да пъхна пръстите си. Бихте могли тогава да кажете: «Виждам нещо, което принадлежи на някакво друго същество.» Приблизително е същото, когато разглеждате един лъв. Душата, към която той принадлежи, също все едно стои зад една стена и всички лъвове са като протегнати напред пръсти. И тъй, ние срещаме тези групови азове на астралното поле като отделни същества.
към текста >>
В някое благотворително общество, където в
души
те живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората.
Те се проявяват първо на земното астрално поле, не са винаги и навсякъде там, а са привлечени от определени отношения в нашия живот. Делата на такива същества са на определени места, особено там, където има медиуми и сомнамбули, където има точно определени неща. Там те проникват със своите влияния и дела и се проявяват спрямо човека по много несимпатичен начин. Те се срещат и където се разгръщат нисши страсти. Противно на тях, добрите същества на астралното поле се срещат там, където се изживяват извънредно човеколюбиви чувства.
В някое благотворително общество, където в душите живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората.
Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на делата на мировите същества и човешките души. Родината на съществата, за които ви говорих напоследък, които са нежни и благи, е на друга планета, на Марс. Оттам те изпращат своите въздействия на Земята. Тези същества действат, на човек му се иска да каже, като със своите действия прекосяват, измерват далечините на пространството. В основата на всичко, което наистина са въздействия, влияния от една планета към друга, освен физическите, има и такива отношения между обитателите на космическите тела.
към текста >>
Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на делата на мировите същества и човешките
души
.
Делата на такива същества са на определени места, особено там, където има медиуми и сомнамбули, където има точно определени неща. Там те проникват със своите влияния и дела и се проявяват спрямо човека по много несимпатичен начин. Те се срещат и където се разгръщат нисши страсти. Противно на тях, добрите същества на астралното поле се срещат там, където се изживяват извънредно човеколюбиви чувства. В някое благотворително общество, където в душите живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората.
Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на делата на мировите същества и човешките души.
Родината на съществата, за които ви говорих напоследък, които са нежни и благи, е на друга планета, на Марс. Оттам те изпращат своите въздействия на Земята. Тези същества действат, на човек му се иска да каже, като със своите действия прекосяват, измерват далечините на пространството. В основата на всичко, което наистина са въздействия, влияния от една планета към друга, освен физическите, има и такива отношения между обитателите на космическите тела. Виждате, че когато се издигнем във висшите светове, срещаме съвсем особени другари.
към текста >>
Ако си спомните, че тези същества са другарите на растителните
души
, растителните азове, ще видите, че те се намесват главно във вида храна, която човекът употребява.
Тези същества изгубват терена си във вас. В това се състои по-висшето развитие – човекът все повече и повече да става израз на своята собствена същност. Също както в лимфата ни проникват и протичат в нас астралните същества, така в хранителното съдържание на храносмилателните органи преминават съществата на Венера. То не се владее от нисши, а от висши същества. Една по-висша сила е необходима, за да се направи чревната лимфа (хлорозната течност) израз на собствената личност.
Ако си спомните, че тези същества са другарите на растителните души, растителните азове, ще видите, че те се намесват главно във вида храна, която човекът употребява.
Затова в различните области на нашето земно кълбо хората са различни по раса и националност, понеже приемат различна храна. И ако човекът постепенно се научи да се еманципира от случайностите на храната, ако избира храната си според принципите на духовното познание, той постепенно ще овладее хранителния поток, ще се еманципира от съществата, които действат отвън. Поради това се обръща толкова голямо внимание на действащата по един или друг начин храна. В храната се намира силата на определени същества и доколкото човек получи влияние върху тях, дотолкова става господар на своя организъм. Действително изгонваме духове, от които преди сме били обсебени, когато съзнателно избираме храната си.
към текста >>
24.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са
сродни
, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване.
Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които живеят във висшите светове. В самото тяло на човек се случват много неща, които човек не владее, които не са израз на човешкия Аз, а в действителност са действия, откровения на съществата от висшите светове. За тези неща ще говоря днес. Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения.
Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване.
Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци. В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества. Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено.
към текста >>
Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите
души
на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-индивиди свое откровение тук на физичен план?
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-индивиди свое откровение тук на физичен план?
Когато Вие попитате така, би трябвало да ви се отговори: да, имат го. Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята.
към текста >>
25.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички
души
ще бъдат завладени от Христовия импулс.
Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им. Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други. Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае. През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно.
Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс.
В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
към текста >>
У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите
души
.
Тогава аз чувствувам, че съм свързан за нещо, моят индивидуален аз е преходен, но този велик организъм на моя народ ще съществува вечно. Когато чувствувам, че живея изцяло в този организъм, аз съм надмогнал това, което в мене е преходно, аз съм подслонен в един по-велик аз, Азът на народа, който започвайки от отца Авраама слиза до моя аз! Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Старият Завет. Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля. Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки.
У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души.
Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите. Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде.
към текста >>
У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха
души
те.
Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки. У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние.
У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.
Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде. Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната. "Аз и Отец сме едно", а не вече "Аз и Отец Авраам", т.е. физическият прадед. Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща.
към текста >>
Потомците на едно племе, членовете на което бяха
сродни
по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху
души
те.
Това, което Христос искаше да извърши имаше нещо общо със смешението на кръвта, каквото ставаше в Галилея. Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване. Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората? Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв. У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите.
Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.
към текста >>
Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в
души
те на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска.
Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там? Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта.
Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска.
Необходимо беше още да се създаде една връзка. А в Евангелието на Йоана се казва: "и майката исусова беше там. Исус и неговите ученици бяха също поканени на сватбата," И като свърши виното, майката Исусова му обърна внимание на това и каза: "нямат вино". /Йоан, II, 2 и 3/. Казах, че необходимо беше да се създаде една връзка, един посредник, за да се произведе събитието.
към текста >>
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на
души
те, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки.
към текста >>
Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите
души
, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното.
Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем. Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки. В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява.
Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното.
Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат. Второто чудо е излечението на сина на царския човек. И тук Вие не бих-те разбрали това, което е станало в действителност освен, когато знаете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелие то на Йоана.
към текста >>
Ето и тук стоят една срещу друга две
души
: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен.
И тук Вие не бих-те разбрали това, което е станало в действителност освен, когато знаете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелие то на Йоана. След като царският човек изказва своята неволя пред Исуса от Назарет, в ст. 50 от IV гл. е казано: "Исус му каза: иди си, твоя син е жив. Този човек повярва думите, които Исус му каза и си отиде. "
Ето и тук стоят една срещу друга две души: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен.
А как действуват думите на Христа; "Иди си, твоят син е жив"? Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва. Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете.
към текста >>
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден
души
те трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария Завет, разбираше какво иска да каже с това. Ето защо юдеите са така раздразнени, когато виждат, че този човек носи леглото си в съботен ден. Това, което направи впечатление не юдеите, не беше толкова излечението на този човек, а това, че виждаха той да носи леглото си в съботен ден; "тогава юдеите казаха на този, що бе излекуван: днес е събота и не е позволено да носиш леглото си. " Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния.
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа. Тази сила е нараснала още повече. По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще. Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи.
към текста >>
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди
души
.
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния. И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния. И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа. Тази сила е нараснала още повече. По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще.
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души.
Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща. А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
За да извърни това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към
души
те на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище.
Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща. А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
За да извърни това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище.
Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието. В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече. Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите.
към текста >>
Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до
души
те на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до
души
те на другите.
За да извърни това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище. Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието. В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече.
Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите.
За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене. Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо. Петото чудо е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото. И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях.
към текста >>
За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите
души
разпростираше своето лъчезарене.
Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието. В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече. Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите.
За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене.
Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо. Петото чудо е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото. И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях. По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
към текста >>
Тя е станала толкова мощна чрез извършените по-рано действия, че сега не само може да се разпростре в другите
души
, но Христос може да се яви живо в неговото собствена форма пред вътрешния поглед на учениците, които са станали способни да го виждат.
Но след като бяха гребали около двадесет и пет и тридесет стадии, те видяха, че Исус върви към тях но езерото и се приближава до лодката; и се уплашиха. Тези, които издават днес евангелията, прибавят към тази глава излишното заглавие: "Исус ходи върху водата", като че ли това е писано някъде в текста. Не те това е казано, а: "учениците видяха, че Исус ходи по водата. "Този е фактът. Христовата сила е усилена още повече.
Тя е станала толкова мощна чрез извършените по-рано действия, че сега не само може да се разпростре в другите души, но Христос може да се яви живо в неговото собствена форма пред вътрешния поглед на учениците, които са станали способни да го виждат.
Ето следователно какво става в действителност: Някой се намира на отдалечено място; но неговата сила е толкова голяма, че тя действува на разстояние. Христовата сила има сега мощта не само не събуди една подобна сила у неговите ученици, като на планината, където става умножаването на хлябовете, но неговите ученици могат да виждат Христа в неговата собствена форма, въпреки че физическите им очи не могат да го видят къде се намира той. Христос може да стане видим от далече за онези, чиято душа е вече свързана с неговата. Той може да направи неговата форма да може да бъде виждана духовно. В момента, когато на учениците липсва възможност да го виждат физически, явява се в замяна тази възможност на духовното виждане, и те виждат Христа.
към текста >>
Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите
души
.
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера.
Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души.
Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>
26.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в
души
те ни.
Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа. На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло. Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата.
Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни.
Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства. Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера". По същия начин, през дневния живот от физическия свят се оказва влияние върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, когато тя е в телесните обвивки. Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа.
към текста >>
В следващите лекции ще се научим да разпознаваме не само планетите като стрелки на великия космически часовник, а също и действителни Същества, привели в движение цялата Слънчева система, водещи планетите около Слънцето и оказващи се
сродни
на онова, което става в самото човешко същество.
Знаейки това, духовните изследователи във всички епохи са избирали съответстващи си наименования за Големия Свят и за Малкия Свят последният бидейки привидно незначителния телесен човек, затворен в кожата. Днес бях способен да дам само една бегла насока за съответствията между Микрокосмоса (човека) и Макрокосмоса (Слънчевата система). Но сега ще ви бъде ясно, че такива съотношения наистина съществуват. Сякаш съм загатнал отдалеч за Същества, чиито сили действат през пространството и регулират движенията на нашата планетарна система, точно както се регулират стрелките на един часовник във физическия свят. Ние имаме едва толкова, както ако сме хвърлили поглед към границата на областта, където можем да се надяваме, че духовните светове ще ни се разкрият.
В следващите лекции ще се научим да разпознаваме не само планетите като стрелки на великия космически часовник, а също и действителни Същества, привели в движение цялата Слънчева система, водещи планетите около Слънцето и оказващи се сродни на онова, което става в самото човешко същество.
И така ще стигнем до разбиране как човекът като Малък Свят, Микрокосмос, е роден от Големия Свят, от Макрокосмоса.
към текста >>
27.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Че днес има
души
, притежаващи това усещане за духовните истини, се доказва от факта, че голям брой хора не се задоволяват със сегашните обяснения на великите въпроси на Битието и идват до Духовната Наука, копнеейки да намерят отговори на тази въпроси.
Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето. Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества. Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето. Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
Че днес има души, притежаващи това усещане за духовните истини, се доказва от факта, че голям брой хора не се задоволяват със сегашните обяснения на великите въпроси на Битието и идват до Духовната Наука, копнеейки да намерят отговори на тази въпроси.
Това са хора, чиито висши способности казват "да" за съобщенията на Духовната Наука, въпреки че отначало те само усещат посредством естественото си чувство за истината онова, което по-късно ще разберат интуитивно. По този начин духовният изследовател се обръща към човешката душа по-непосредствено, отколкото правят това другите изследователи в днешно време. Те се опитват да ни принудят да приемем техните открития, позовавайки се на експерименти, привеждайки математически доказателства и други подобни, така че техните слушатели да не могат да направят нищо друго, освен да признаят валидността на казаното от тях. Духовният изследовател е в различно положение. Той трябва да се обърне към далеч по-интимните области на човешката душа.
към текста >>
Така той се обръща към чувството за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на
души
те дали те ще се съгласят с него или не.
По този начин духовният изследовател се обръща към човешката душа по-непосредствено, отколкото правят това другите изследователи в днешно време. Те се опитват да ни принудят да приемем техните открития, позовавайки се на експерименти, привеждайки математически доказателства и други подобни, така че техните слушатели да не могат да направят нищо друго, освен да признаят валидността на казаното от тях. Духовният изследовател е в различно положение. Той трябва да се обърне към далеч по-интимните области на човешката душа. Той не е в положение, както другите учени, винаги да прилага външни доказателства, но той знае, че същото чувство за истината, което лежи в собственото му сърце, присъства в сърцата на всички хора и че те, при условие че разберат своето собствено естество, ще могат да се съгласят с него спонтанно, дори ако още не разбират напълно всичко, което той трябва да предаде.
Така той се обръща към чувството за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на душите дали те ще се съгласят с него или не.
Със своите изложения той не се опитва да убеждава, а твърди, че каквото живее в неговата душа живее във всяка човешка душа, и че задачата му е да даде стимул за нещо, което може и трябва да бликне от всяка човешка душа. Той само се опитва да даде израз на истините, които всяка душа, ако и се даде достатъчно време, би могла да изживее в себе си. Но понеже ние, човешките същества, сме зависими едно от друго, ние би трябвало да търсим заедно, особено в темите, свързани с духовната област. Духовната Наука трябва да бъде стимул за съвместно търсене на истината. Само имайки това в предвид, ние можем да видим в правилната светлина много от казаното в предишните лекции.
към текста >>
В своята човешка природа ние сме следователно
сродни
с растението само доколкото растението е развило двата нисши члена.
Растенията също се състоят от физически и етерни тела. Следователно човекът има етерното тяло, също както и растенията. Но въпреки това има основна разлика между физическото тяло на човека и физическото тяло на растението; защото в човека двете тела физическо и етерно са проникнати от астралното тяло и Аза, докато растението има само физическото и етерното тяло. Затова дори външно човекът трябва да застава пред нас като принципно различно същество, защото в него тези тела са проникнати от Аза и от астралното тяло. Така човек стои сред съществата на растителния свят, сходен с тях в своите нисши членове, физическото и етерното тяло, и издигащ се до по-високо ниво благодарение на своите астрално тяло и Аз.
В своята човешка природа ние сме следователно сродни с растението само доколкото растението е развило двата нисши члена.
Но в земния свят ние сме зависими от растителния свят. Физически човекът не може да не усети тази зависимост. Доколкото е засегнато физическото тяло, той може да мине без животинската природа; той няма нужда, освен ако не е избрал това, да се изхранва с животинска субстанция, но той се нуждае от растенията за да може неговото физическо тяло да живее в този свят. Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението. Физическото тяло на човека, каквото е то днес, не може да съществува без околната среда на растителното царство, осигурено за него от сегашната планета.
към текста >>
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно
сродни
?
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством общуване между човешките същества. Друго познание може да бъде постигнато от отшелник, но когато е намесено сърцето, човек чувства себе си привлечен към другите сърца. Духовното познание е обединяваща връзка между хората. Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв стремеж за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат. От безкрайно значение е, че когато Духовната Наука се разпространява по този начин, тя събира човешки същества, събира заедно онези, които в определен смисъл се разпознават един друг и се чувстват близки.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни?
Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг. Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
към текста >>
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите
души
, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни? Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг.
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа. В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо. Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот. Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те. В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души.
към текста >>
В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени
души
по цялото земно кълбо.
Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг. Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини. Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа.
В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо.
Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот. Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те. В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души. Ние не провъзгласяваме човешко братство посредством програми, а поставяме основите на братството всеки път, когато сходни идеали биват запалвани в много човешки същества, всеки път когато други поглеждат нагоре като нас към онова, което ние считаме за свято. Всеки лекционен курс трябва не само да обогатява душите ни с познание, но също и неусетно да ни помага да се научим как да обичаме повече другите човешки същества, как да ги свържем духовно.
към текста >>
В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките
души
.
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини. Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа. В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо. Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот. Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те.
В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души.
Ние не провъзгласяваме човешко братство посредством програми, а поставяме основите на братството всеки път, когато сходни идеали биват запалвани в много човешки същества, всеки път когато други поглеждат нагоре като нас към онова, което ние считаме за свято. Всеки лекционен курс трябва не само да обогатява душите ни с познание, но също и неусетно да ни помага да се научим как да обичаме повече другите човешки същества, как да ги свържем духовно. Лекции по Духовна Наука се изнасят не само с цел да разпространяват познание, а и за да водят хората към великата цел на братството, да спомогнат за човешката любов и за напредъка на човешката душа в топлината на любовта. Това бе също и целта на тези лекции. Ние се опитахме да съберем познание, на моменти от далечни области, което да може да ни даде разбиране за света, за неговото съществуване и за духовния му произход.
към текста >>
Всеки лекционен курс трябва не само да обогатява
души
те ни с познание, но също и неусетно да ни помага да се научим как да обичаме повече другите човешки същества, как да ги свържем духовно.
В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо. Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот. Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те. В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души. Ние не провъзгласяваме човешко братство посредством програми, а поставяме основите на братството всеки път, когато сходни идеали биват запалвани в много човешки същества, всеки път когато други поглеждат нагоре като нас към онова, което ние считаме за свято.
Всеки лекционен курс трябва не само да обогатява душите ни с познание, но също и неусетно да ни помага да се научим как да обичаме повече другите човешки същества, как да ги свържем духовно.
Лекции по Духовна Наука се изнасят не само с цел да разпространяват познание, а и за да водят хората към великата цел на братството, да спомогнат за човешката любов и за напредъка на човешката душа в топлината на любовта. Това бе също и целта на тези лекции. Ние се опитахме да съберем познание, на моменти от далечни области, което да може да ни даде разбиране за света, за неговото съществуване и за духовния му произход. Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество. Истинската любов се корени в духа.
към текста >>
Най-прекрасният резултат ще бъде, ако в отделните сърца и
души
е била породена толкова топлина, че тя да остане до следващата ни среща.
Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло. Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука. Ако си тръгваме от лекционен курс като този не само с обогатен запас от познание, а също и с увеличена душевна топлина, която ще остане до края на живота ни, курсът е постигнал своята цел. Дано поне малко от този идеал да е бил постигнат! Колкото и дълги да са били лекциите, в природата на нещата стои това, че можеше да бъде дадено само малко.
Най-прекрасният резултат ще бъде, ако в отделните сърца и души е била породена толкова топлина, че тя да остане до следващата ни среща.
Дано нейният пламък продължи до времето, в очакване на което ви казвам от дълбините на сърцето си: Auf Wiedersehen!
към текста >>
28.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
нашите собствени
души
живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време.
Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях. Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството. И за да се убедите в това, достатъчно е да се замислите, как тези или онези открития са направени «два тогава, когато човечеството е наистина узряло за тях. Дори един бегъл поглед върху историята на човечеството, ще Ви даде достатъчен повод за размисли. Замислете се само, как нашите далечни предшественици т.е.
нашите собствени души живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време.
Едва от скоро европейските народи можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида. Но тези процеси също се управляват от великите закони на Кармата. Дали ще бъде направено едно или друго откритие, с което да повлияем на Кармата в едно или друго отношение, не зависи от волята и прищевките на хората, а настъпва тогава, когато трябва да настъпи. Независимо от това обаче, отстранявайки определени болестотворни причинители, които в противен случай щяха да бъдат потърсени с кармическа цел от дадени хора, все пак ние можем в известен смисъл да влияем върху Кармата на човека. Обаче „повлияването" означава не отхвърляне на Кармата, а пренасочването й в друга посока.
към текста >>
Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките
души
би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация.
Човекът не може да избяга от своята Карма. Никакви лечебни и хигиенни средства не могат да смъкнат от него бремето, което той сам търси, за да постави на плещите си. Сега за Вас е напълно ясно: Ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме „вредните" условия, където човек би постигнал кармическото изкупление, подобни условия веднага ще възникнат, само че под друга форма. Елиминирайки определени условия, ние само създаваме необходимостта от възникване на същите условия под друга форма. Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „органът на безлюбието" при епидемиите от шарка.
Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация.
Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
към текста >>
Следователно,
души
те които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път.
Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите. Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес.
към текста >>
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения,
души
те се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност.
Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност.
Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите. Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес. Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго.
към текста >>
ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези
души
биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие.
Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е.
ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие.
А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите. Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес. Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата.
към текста >>
А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на
души
те.
С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие.
А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес. Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас.
към текста >>
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни
души
, както днес.
Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес.
Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас. Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.
към текста >>
Така
души
те стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес. Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас.
Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.
Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения. Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока. Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека. Вие виждате: Материалистическите възгледи несъмнено улесняват външния живот, но създават трудности за вътрешния живот, от които чрез страданията на душата бликва стремежът към ново, духовно светоусещане. Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези души, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят.
към текста >>
Души
те могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока.
Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас. Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав. Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения.
Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока.
Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека. Вие виждате: Материалистическите възгледи несъмнено улесняват външния живот, но създават трудности за вътрешния живот, от които чрез страданията на душата бликва стремежът към ново, духовно светоусещане. Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези души, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят. Душите продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот. Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука.
към текста >>
Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са
сродни
с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека.
Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас. Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав. Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения. Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока.
Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека.
Вие виждате: Материалистическите възгледи несъмнено улесняват външния живот, но създават трудности за вътрешния живот, от които чрез страданията на душата бликва стремежът към ново, духовно светоусещане. Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези души, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят. Душите продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот. Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука. Вие забелязвате това още днес.
към текста >>
Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези
души
, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят.
Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав. Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения. Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока. Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека. Вие виждате: Материалистическите възгледи несъмнено улесняват външния живот, но създават трудности за вътрешния живот, от които чрез страданията на душата бликва стремежът към ново, духовно светоусещане.
Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези души, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят.
Душите продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот. Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука. Вие забелязвате това още днес. Но днес има и такива души, които към другите си повърхностни черти прибавят и тази: да се интересуват от антропософските истини, като, разбира се, ги приемат за нещо любопитно и сензационно. Това е нещо характерно за всяко духовно течение в историята на човечеството: всичко, което има дълбоко вътрешно значение, да се възприема в същото време и като мода, като сензация.
към текста >>
Души
те продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот.
Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения. Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока. Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека. Вие виждате: Материалистическите възгледи несъмнено улесняват външния живот, но създават трудности за вътрешния живот, от които чрез страданията на душата бликва стремежът към ново, духовно светоусещане. Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези души, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят.
Душите продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот.
Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука. Вие забелязвате това още днес. Но днес има и такива души, които към другите си повърхностни черти прибавят и тази: да се интересуват от антропософските истини, като, разбира се, ги приемат за нещо любопитно и сензационно. Това е нещо характерно за всяко духовно течение в историята на човечеството: всичко, което има дълбоко вътрешно значение, да се възприема в същото време и като мода, като сензация. Обаче истински подготвените за Антропософията са онези души, които нито се задоволяват от външните сензации, нито приемат обясненията на официалната наука.
към текста >>
Но днес има и такива
души
, които към другите си повърхностни черти прибавят и тази: да се интересуват от антропософските истини, като, разбира се, ги приемат за нещо любопитно и сензационно.
Вие виждате: Материалистическите възгледи несъмнено улесняват външния живот, но създават трудности за вътрешния живот, от които чрез страданията на душата бликва стремежът към ново, духовно светоусещане. Духовното светоусещане, каквото днес имаме в лицето на антропософската Духовна Наука, се явява награда за онези души, които не намират никакъв задоволителен отговор на своите въпроси от страна на външния сетивен свят. Душите продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот. Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука. Вие забелязвате това още днес.
Но днес има и такива души, които към другите си повърхностни черти прибавят и тази: да се интересуват от антропософските истини, като, разбира се, ги приемат за нещо любопитно и сензационно.
Това е нещо характерно за всяко духовно течение в историята на човечеството: всичко, което има дълбоко вътрешно значение, да се възприема в същото време и като мода, като сензация. Обаче истински подготвените за Антропософията са онези души, които нито се задоволяват от външните сензации, нито приемат обясненията на официалната наука. Тези души са така старателно подготвени от тяхната обща Карма, че могат да се свържат с Антропософията в най-дълбоките пластове на своя живот. Самата Антропософия е част от универсалната Карма на човечеството. Ето как можем да дадем една или друга насока на човешката Карма; но не можем да изключим нейните обратни въздействия върху човека.
към текста >>
Обаче истински подготвените за Антропософията са онези
души
, които нито се задоволяват от външните сензации, нито приемат обясненията на официалната наука.
Душите продължават да копнеят за ново съдържание, за нови истини, докато тяхната вродена еластичност не ги отведе до обратната страна, където те отново ще приемат в себе си духовния живот. Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука. Вие забелязвате това още днес. Но днес има и такива души, които към другите си повърхностни черти прибавят и тази: да се интересуват от антропософските истини, като, разбира се, ги приемат за нещо любопитно и сензационно. Това е нещо характерно за всяко духовно течение в историята на човечеството: всичко, което има дълбоко вътрешно значение, да се възприема в същото време и като мода, като сензация.
Обаче истински подготвените за Антропософията са онези души, които нито се задоволяват от външните сензации, нито приемат обясненията на официалната наука.
Тези души са така старателно подготвени от тяхната обща Карма, че могат да се свържат с Антропософията в най-дълбоките пластове на своя живот. Самата Антропософия е част от универсалната Карма на човечеството. Ето как можем да дадем една или друга насока на човешката Карма; но не можем да изключим нейните обратни въздействия върху човека. Това, което човек само е подготвил в предишните си инкарнации, задължително пада обратно върху него по един или друг начин. Ние ще вникнем най-добре в логиката и механизмите на Кармата, ако разгледаме онези обширни области от живота, където Кармата действува, така да се каже, без морални основания и без да има нещо общо нито с моралните импулси, които човек развива в душата си, нито с неговите мотиви за морални и неморални действия.
към текста >>
Тези
души
са така старателно подготвени от тяхната обща Карма, че могат да се свържат с Антропософията в най-дълбоките пластове на своя живот.
Изобщо, има дълбока връзка между хигиената и бъдещия подем на антропософската Духовна Наука. Вие забелязвате това още днес. Но днес има и такива души, които към другите си повърхностни черти прибавят и тази: да се интересуват от антропософските истини, като, разбира се, ги приемат за нещо любопитно и сензационно. Това е нещо характерно за всяко духовно течение в историята на човечеството: всичко, което има дълбоко вътрешно значение, да се възприема в същото време и като мода, като сензация. Обаче истински подготвените за Антропософията са онези души, които нито се задоволяват от външните сензации, нито приемат обясненията на официалната наука.
Тези души са така старателно подготвени от тяхната обща Карма, че могат да се свържат с Антропософията в най-дълбоките пластове на своя живот.
Самата Антропософия е част от универсалната Карма на човечеството. Ето как можем да дадем една или друга насока на човешката Карма; но не можем да изключим нейните обратни въздействия върху човека. Това, което човек само е подготвил в предишните си инкарнации, задължително пада обратно върху него по един или друг начин. Ние ще вникнем най-добре в логиката и механизмите на Кармата, ако разгледаме онези обширни области от живота, където Кармата действува, така да се каже, без морални основания и без да има нещо общо нито с моралните импулси, които човек развива в душата си, нито с неговите мотиви за морални и неморални действия. И така, нека да разгледаме една област от Кармата, където моралните импулси все още не играят никаква роля, а кармическите връзки се осъществяват от напълно неутрални фактори.
към текста >>
Представете си двама
души
: точно в 9 часа Вие отивате на определено място и ги виждате да стоят там един до друг.
Да се говори за раждането и смъртта при животните по същия начин, както говорим за тях при човека, е пълно безсмислие, защото причините са съвсем различни. Да вярваме, че под еднаквата външност са скрити и еднакви вътрешни причини, означава да отхвърляме невидимата работа на Духа. Еднаквият външен вид на два процеса не означава със сигурност и тъждественост на техните причини. Да, еднаквият външен вид често крие съвършено различни вътрешни причини. Много лесно е да се убедим, че външният сетивен образ не може да бъде никакво доказателство за естеството на вътрешните процеси.
Представете си двама души: точно в 9 часа Вие отивате на определено място и ги виждате да стоят там един до друг.
След известно време се връщате и ги виждате да стоят на същото място. Сега Вие бихте могли да стигне те до извода, че и двамата не са мръднали от мястото, където са били в 9 часа. Помислете обаче, дали те не са свършили нещо междувременно; и може би ще установите, че единият е прекарал там напълно неподвижен, докато другият е извървял дълъг път и се е завърнал твърде уморен. Сега вече нещата се променят. Както би било нелепо да се твърди, че след като двете лица са на същото място, у тях са протекли едни и същи процеси, същата нелепост е да се твърди, че ако намерим две клетки с еднаква форма и структура, те имат еднакви функции.
към текста >>
29.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Когато изучава народите, освен описаните Архангели, ясновиждащото съзнание открива по един странен начин и други Същества, различни от тях; макар и донякъде
сродни
с Архангелите, те напълно се различават от тях, главно по отношение на това, че разполагат с много по-могъщи сили, отколкото самите Духове на Народите.
И все пак Архангелите, същинските Духове на Народите, имат да изпълняват и тази задача. Но както лесно бихте се досетили, на един народ са присъщи и някои други качества. Откъде идва това? Ако Архангелът, ръководният Дух на Народа не би се срещал с други Същества на същата територия, и не би работил заедно с тях в човешкото етерно тяло, тогава определени народностни качества изобщо не биха могли да възникнат. Човекът е един вид арена, където Архангелите се срещат с други Същества, за да си взаимодействуват и, така да се каже, за да работят заедно.
Когато изучава народите, освен описаните Архангели, ясновиждащото съзнание открива по един странен начин и други Същества, различни от тях; макар и донякъде сродни с Архангелите, те напълно се различават от тях, главно по отношение на това, че разполагат с много по-могъщи сили, отколкото самите Духове на Народите.
Духът на Народа действува по един извънредно фин и интимен начин върху човешките души, върху човешките темпераменти. Обаче там действуват много по-силно и по-интензивно също и други Същества. Ние трябва да си изясним тези други Същества, като изхождаме от нашето общо познание за Йерархиите. В този случай ние лесно ще открием имената на тези други Същества, които ясновиждащото съзнание среща в хода на своето изследване. Представете си духовните Йерархии по следния начин:
към текста >>
Духът на Народа действува по един извънредно фин и интимен начин върху човешките
души
, върху човешките темпераменти.
Но както лесно бихте се досетили, на един народ са присъщи и някои други качества. Откъде идва това? Ако Архангелът, ръководният Дух на Народа не би се срещал с други Същества на същата територия, и не би работил заедно с тях в човешкото етерно тяло, тогава определени народностни качества изобщо не биха могли да възникнат. Човекът е един вид арена, където Архангелите се срещат с други Същества, за да си взаимодействуват и, така да се каже, за да работят заедно. Когато изучава народите, освен описаните Архангели, ясновиждащото съзнание открива по един странен начин и други Същества, различни от тях; макар и донякъде сродни с Архангелите, те напълно се различават от тях, главно по отношение на това, че разполагат с много по-могъщи сили, отколкото самите Духове на Народите.
Духът на Народа действува по един извънредно фин и интимен начин върху човешките души, върху човешките темпераменти.
Обаче там действуват много по-силно и по-интензивно също и други Същества. Ние трябва да си изясним тези други Същества, като изхождаме от нашето общо познание за Йерархиите. В този случай ние лесно ще открием имената на тези други Същества, които ясновиждащото съзнание среща в хода на своето изследване. Представете си духовните Йерархии по следния начин: 1 Човеци
към текста >>
Докато Духовете на Народите се намесват съвсем интимно в човешкия живот, понеже те стоят две степени над човека и следователно са все още
сродни
с него, въпросните Власти, или Духове на Формата, стоят четири степени над човечеството.
Тогава тяхната еволюционна степен беше именно тази. Обаче в мировата еволюция съществува една голяма тайна и това е законът за изоставането на определени Същества, законът, според който на всяка степен от еволюцията определени Същества изостават и в следващата степен от еволюцията те не се издигат до очакваното за тях „нормално“ равнище, а всъщност запазват предишния си характер. И така, в хода на нашата общочовешка еволюция, определени Същества винаги изостават. Всред тези изостанали Същества има и такива Духове на Формата, такива Власти, които са изостанали по един твърде своеобразен начин, а именно, че по отношение на определени качества те продължават да са Духове на Формата, или Власти, и чрез определени качества те могат да вършат това, което е по силите само на Духовете на Формата, на Властите, които, както знаем, през Земната епоха са дарили човека с Аза, обаче сега те не могат да вършат това изцяло, понеже не притежават всички необходими за целта качества. Те са изостанали по такъв на чин, че осъществяват своята архангелска степен не на Старото Слънце, а сега, в хода на Земната епоха, така че сега тези Същества стоят на степента на Архангелите, Духовете на Народите, обаче притежават съвсем други качества.
Докато Духовете на Народите се намесват съвсем интимно в човешкия живот, понеже те стоят две степени над човека и следователно са все още сродни с него, въпросните Власти, или Духове на Формата, стоят четири степени над човечеството.
Ето защо те разполагат с невъобразимо могъщи сили; които не биха могли да действуват по толкова фин и интимен начин в човешкото царство. Да, те биха действували много по-драстично, обаче за своите действия те нямат друга област, освен онази, на която стоят нормалните Духове на Народите, Архангелите. И тъкмо тук е трудността, че първоначално трябва да се научим да различаваме процесите и Съществата в по-висшите светове. Онези, които вярват, че могат да се справят с по-висшите светове, боравейки с няколко понятия, се заблуждават твърде много. Вярно е, че ако се издига в по-висшите светове макар и с повърхностни понятия -, човекът намира там Архангелите.
към текста >>
Тук ние трябва да отворим
души
те си за съвършено нови възгледи.
В строежа на човешкото тяло се проявяват именно тези други Духове на Народите, които са дълбоко свързани както с природните сили, така и с хората. Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация. Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство. Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество. Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята.
Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи.
Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят. Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват еволюцията си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор, език. В известен смисъл човекът е влюбен в своя език и то поради тази причина, че от любов към него, на Земята са останали такива духовни Същества, които доброволно са отказали да постигнат определени качества, само и само човекът да се издигне до онази еволюционна степен, която отговаря на висшата мъдрост.
към текста >>
30.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
За да стигнем до цялостно разбиране на отделните народи, респективно до това, което наричаме
Души
на Народите, ние ще се придържаме към такива примери, които в известно отношение са от една страна по-ясни, отколкото народностните характери на нашето съвремие, а от друга страна може би ще се занимаем с такива народностни характери, които са твърде отдалечени във времето; крайната цел е действително да обхванем характерите и мисиите на народите.
Единствено чрез подобна трактовка, стига тя да бъде правилно разбрана, ние можем да отстраним каквото и да е не доволство, произтичащо от факта, че сме се инкарнирали в тази или онази раса, в този или онзи народ. И все пак, ако не вземем предвид посочените предпоставки, дори едно такова обективно разглеждане на расите и народите, може да внесе недоволство и дисхармония всред доста хора. Чрез учението за Кармата и реинкарнацията духовно устременият човек ще научи, как всеки народ дори и най-незначителният може да подпомогне общото развитие на човечеството. Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните народи, мисиите на отделните народи се вливат в потока на общочовешката еволюция, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество. Обаче всичко това ще се разкрие пред нашия духовен взор бавно и постепенно.
За да стигнем до цялостно разбиране на отделните народи, респективно до това, което наричаме Души на Народите, ние ще се придържаме към такива примери, които в известно отношение са от една страна по-ясни, отколкото народностните характери на нашето съвремие, а от друга страна може би ще се занимаем с такива народностни характери, които са твърде отдалечени във времето; крайната цел е действително да обхванем характерите и мисиите на народите.
Сега ние правим само първата стъпка към постигането на тази крайна цел. В хода на последните лекции ние открихме, че в рамките на една и съща раса протичат взаимодействията между нормалните и абнормните Духове на Формата, така че, респективно, в рамките на един и същ народ, виждаме как си взаимодействуват нормалните и абнормните Архангели и всичко това ни позволява да разберем как Съществата на духовните Йерархии се намесват в еволюцията на човечеството. И сега ние поставяме следния въпрос: Как всъщност действуват духовните Същества от по-висшите Йерархии в този или онзи конкретен случай? И добре би било, ако днес изградим една здрава основа за разбиране на нещата, като преди всичко се опитаме да вникнем в същността на Йерархиите, към които, както знаем, принадлежи също и човекът, макар и той да заема най-ниското място. Ако си припомните това, което вече обсъдихме, Вие ще се съгласите с нашето твърдение, че човекът действително заема най-ниското място в градацията на Йерархиите.
към текста >>
Но тези сили в човека, както във външния, така и във вътрешния човек, винаги са
сродни
с някаква предишна мисия, свързана с едно друго предишно планетарно въплъщение на Земята.
Нека да сме наясно: Всяко едно от миналите и предстоящите въплъщения на нашата Земя е свързано с точно определена мисия, засягаща еволюцията на целия Космос. Впрочем извънредно трудно е понеже при смяната на планетарните състояния се променят и всички понятия да бъде дефинирана мисията на старата Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха. И това не е лесно, защото на първо място следва да дефинираме, макар и съвсем абстрактно, мисията на нашата Земя. Представа за тази мисия ще получим най-лесно, ако се замислим по какъв начин са изградени различните сили, чиито откровения срещаме навсякъде в мировото пространство. Ако насочите поглед към вътрешния свят на човека, към неговия душевен живот, към неговите мисли, чувства и воля, а също и към човешките обвивки, към външната страна на човешката природа, и в двата случая Вие имате физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, така че когато разглеждате днешния човек и се абстрахирате от неговия Аз, Вие се изправяте пред една сложна тъкан от физическо, етерно и астрално тяло, в която са вплетени като в една външна обвивка волята, чувствата и мислите.
Но тези сили в човека, както във външния, така и във вътрешния човек, винаги са сродни с някаква предишна мисия, свързана с едно друго предишно планетарно въплъщение на Земята.
Нека да вземем например мисията на Сатурн. За да си изградите една макар и приблизителна представа за тази мисия, Вие следва да я свържете с това, което представлява от една страна човешкото физическо тяло и от друга страна човешката воля. Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката воля, нито човешкото физическо тяло. Това, което притежава като воля и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн. А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша.
към текста >>
31.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем
сродни
разбирания по тези въпроси.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 14 Юни 1910 Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено.
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи?
към текста >>
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем
сродни
мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 14 Юни 1910 Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н.
към текста >>
В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества,
Души
те на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия. Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура. По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура.
В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури. Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха. И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза.
към текста >>
При тези преселения
души
те преминаха през най-различни етапи на развитие.
Обаче душата на човека беше съвсем различна. Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство. Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток.
При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие.
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние. Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят.
към текста >>
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките
души
.
Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние. Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят.
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души.
Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение.
към текста >>
За тази цел бяха необходими и такива сили, които са
сродни
с едно не толкова високо равнище на Аза, с едно присъствие на Аза в по-низшите душевни сили.
Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха. И това е едно събитие, което не можеше да бъде разбрано с познавателните сили на индийския народ.
За тази цел бяха необходими и такива сили, които са сродни с едно не толкова високо равнище на Аза, с едно присъствие на Аза в по-низшите душевни сили.
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите. Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските народи си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските народи живееха в този елемент като в своя собствена среда. Техният Аз се беше пробудил на онази еволюционна степен, при която в душата все още работеха Духовете на Народите и онези духовни Същества, които принадлежаха на по-низшите Йерархии. Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида. В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството.
към текста >>
Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как
души
те се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека.
Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа. Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено.
Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека.
Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз. Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос. Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела. Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той?
към текста >>
Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските
души
, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните
души
вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане.
И така, тези две Същества клонят по-скоро към нормалните Архангели. А абнормните Същества ние откриваме в лицето на тези, които наричаме Вили и Ве. Те са Същества, които действуват предимно в по-интимните сфери на душата, както споменах това в предишната лекция. Обаче вътрешно сроден с такъв абнормен Архангел се чувствува именно онзи Аз, който е застинал на една абнормна степен от своята еволюция и е ангажиран най-вече с изграждането на второстепенните душевни сили. Един такъв Аз чувствува себе си близък с абнормните архангелски Същества.
Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските души, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните души вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане.
Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот. След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор. Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
към текста >>
Ето защо в
души
те на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот.
А абнормните Същества ние откриваме в лицето на тези, които наричаме Вили и Ве. Те са Същества, които действуват предимно в по-интимните сфери на душата, както споменах това в предишната лекция. Обаче вътрешно сроден с такъв абнормен Архангел се чувствува именно онзи Аз, който е застинал на една абнормна степен от своята еволюция и е ангажиран най-вече с изграждането на второстепенните душевни сили. Един такъв Аз чувствува себе си близък с абнормните архангелски Същества. Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските души, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните души вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане.
Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот.
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор. Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът. Фактът, че определени сили от духовния свят трябваше и можеха да бъдат вложени във всеки отделен Аз, е това, което позволяваше на хората да усещат.
към текста >>
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки
души
последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него.
Те са Същества, които действуват предимно в по-интимните сфери на душата, както споменах това в предишната лекция. Обаче вътрешно сроден с такъв абнормен Архангел се чувствува именно онзи Аз, който е застинал на една абнормна степен от своята еволюция и е ангажиран най-вече с изграждането на второстепенните душевни сили. Един такъв Аз чувствува себе си близък с абнормните архангелски Същества. Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските души, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните души вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане. Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот.
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него.
Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор. Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът. Фактът, че определени сили от духовния свят трябваше и можеха да бъдат вложени във всеки отделен Аз, е това, което позволяваше на хората да усещат. Тор толкова сроден с отделния човешки Аз.
към текста >>
Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските
души
през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
Също и Один не беше усещан от хората като абнормен Архангел, а по-скоро като такъв, който в своето изоставане е сроден с изоставането на западноевропейските души, а в своя Аз те изживяват по един много по-съзнателен начин това, което беше изостанало в развитието си, докато източните души вече бяха извървели определени, етапи от душевния живот, преди още да вземат решение за своето пробуждане. Ето защо в душите на северно-германските хора преди всичко живее онова, което е свързано с бушуващите и съзидателни архангелски сили на Один, чиято арена на действие е именно там в света на елементите, в недосегаемите дълбини на душевния живот. След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор.
Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
Фактът, че определени сили от духовния свят трябваше и можеха да бъдат вложени във всеки отделен Аз, е това, което позволяваше на хората да усещат. Тор толкова сроден с отделния човешки Аз. Несъмнено, ако се съобразяваме с тази подробност, ние ще сме в състояние да разберем още по-добре персонажите от древните саги и легенди. За нас главното сега е именно това да разбираме както трябва индивидуалностите на Боговете. Защото северно-германският човек усещаше и съизживяваше решаващата роля на душата за изграждането на човешкото физическо тяло.
към текста >>
И тогава ще разберем, че те са предвестници на това, което живее в
Души
те на Народите и ще се запознаем по-отблизо именно с природата на тези наши западни
Души
на Народите.
Възпроизведено е отделянето на Луната и как после еволюцията прераства в това, което по-късно беше наречено „Ризенхайм“. Възпроизведено е всичко онова, което е ставало през Атлантската епоха, както и още по-ранните еволюционни процеси, които са извънредно близки до душевността на северно-германските народи. За днес бих искал да изградите у себе си известна представа за пробуждането на северния Аз, което стана на една относително ниска степен от неговото развитие, за това, как северният човек се потопяваше в Душата на Народа, в действията на Тор и т.н. Бих искал да породите у себе си едно усещане за това, как Азът взема участие във всички тези процеси и как той можа да изпита непосредствен интерес към действията на по-висшите Същества, които изглеждат по коренно различен начин от действията на духовните Същества, които откриваме при източните народи. Утре ще се опитаме да намерим достъп до по-периферните части на германската митология.
И тогава ще разберем, че те са предвестници на това, което живее в Душите на Народите и ще се запознаем по-отблизо именно с природата на тези наши западни Души на Народите.
към текста >>
32.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните
души
.
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят. И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя. Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост. Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период?
Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души.
Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ. И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене. Вие веднага ще разрешите привидното противоречие, ако вземете предвид следното: Относно Аза и неговата познаваемост, човекът се намира в съвсем друго положение, отколкото ако нещата биха опирали до какъвто и да е друг обект. Ако Вие се стремите към опознаването на някакъв друг обект, предмет или същество, различни от Аза, тогава в рамките на познавателната дейност винаги изпъкват две неща: Индивидът, упражняващ познанието, респективно познавателната сила, и самият обект на познанието. Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт.
към текста >>
Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са
сродни
с Библията.
И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“.
към текста >>
Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва борба срещу онова, което идва от Боговете и как тази борба ще бъде изживяна също и от човешките
души
Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете.
Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор. Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да общува с духовния свят. Обаче сега всички те ще изглеждат по съвсем друг начин; на преден план ще излязат други сили, които ще променят характера на самото посвещение. Да, ти ще проникваш в духовния свят, но това, което ще виждаш там, ще се различава от онова, което си виждал по-рано. И тогава посветените описваха онова, което човекът ще вижда, като една визия от бъдещето, която някога ще се появи пред неговия ясновиждащ поглед, за да му покаже каква съдба са имали древните Богове и как сега те са влезли във връзка с други сили.
Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва борба срещу онова, което идва от Боговете и как тази борба ще бъде изживяна също и от човешките души Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете.
Следователно, Залезът на Боговете, Рагнарьок, е образът, който посветените извайваха пред душата на северно-германския човек. И ние непрекъснато се убеждавахме, че всички процеси, описани тук като процеси на бъдещето, включително и до най-малките им подробности, не биха могли да бъдат описани по-сполучливо и терминологически по-правилно, отколкото това е постигнато в чудните образи от Залезът на Боговете. Точно този е окултният смисъл, вложен в образите от Залезът на Боговете. И как човекът трябва да гледа на себе си в този случай? Той трябва да гледа на себе си като на едно същество, чиито еволюционни фактори идват от далечното минало; и той трябва да приеме напълно съзнателно всичко онова, което е получил като дар от Один, но в същото време да утвърди себеусещането си на човек, който е взел участие в последвалото развитие.
към текста >>
33.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки
души
, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система.
В началото на тази последна лекция си позволявам да изтъкна, че всъщност би трябвало да говорим още твърде много, за да обобщим поне малка част от съдържанието на една толкова богата тема, каквато обсъждахме в хо да на настоящия лекционен цикъл. Позволявам си обаче да се надявам, че не за последен път говорим тук върху подобни теми и като начало следва да е достатъчно онова, което казахме през последните дни, понеже навлизането в по-големи подробности засега е свързано с известни затруднения. Вие забелязахте, че през последните лекции минаваше като една червена нишка нашето основно твърдение: Северно-германската митология или учение за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание. И тази е една от причините, поради която смеем да се надяваме, че онзи Дух на Народа, онзи Архангел, който върши своята възпитателна и ръководна задача тук върху тази страна, с всичко онова, което е развил през вековете като свои заложби и качества, ще проникне в онази област, която можем да наречем модерна философия, модерно духовно изследване, и че напредвайки по своя път, това модерно духовно изследване ще постигне тук своето естествено продължение. Колкото повече навлизаме в детайлите на северно-германската митология, толкова повече се убеждаваме, че в нейните образи са представени най-важните окултни истини, нещо което не можем да срещнем в нито една друга митология.
Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
към текста >>
Да, тези
души
имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н.
Позволявам си обаче да се надявам, че не за последен път говорим тук върху подобни теми и като начало следва да е достатъчно онова, което казахме през последните дни, понеже навлизането в по-големи подробности засега е свързано с известни затруднения. Вие забелязахте, че през последните лекции минаваше като една червена нишка нашето основно твърдение: Северно-германската митология или учение за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание. И тази е една от причините, поради която смеем да се надяваме, че онзи Дух на Народа, онзи Архангел, който върши своята възпитателна и ръководна задача тук върху тази страна, с всичко онова, което е развил през вековете като свои заложби и качества, ще проникне в онази област, която можем да наречем модерна философия, модерно духовно изследване, и че напредвайки по своя път, това модерно духовно изследване ще постигне тук своето естествено продължение. Колкото повече навлизаме в детайлите на северно-германската митология, толкова повече се убеждаваме, че в нейните образи са представени най-важните окултни истини, нещо което не можем да срещнем в нито една друга митология. Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н.
Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души. Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
към текста >>
Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви
души
слязоха на Земята.
И тази е една от причините, поради която смеем да се надяваме, че онзи Дух на Народа, онзи Архангел, който върши своята възпитателна и ръководна задача тук върху тази страна, с всичко онова, което е развил през вековете като свои заложби и качества, ще проникне в онази област, която можем да наречем модерна философия, модерно духовно изследване, и че напредвайки по своя път, това модерно духовно изследване ще постигне тук своето естествено продължение. Колкото повече навлизаме в детайлите на северно-германската митология, толкова повече се убеждаваме, че в нейните образи са представени най-важните окултни истини, нещо което не можем да срещнем в нито една друга митология. Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система. Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята.
Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята.
Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души. Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела. Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е органически вплетен в същината на северно-германската митология. И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“.
към текста >>
В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези
души
.
Може би някои от Вас, които са чели моята „Тайна наука“ или други антропософски текстове, ще си спомнят, че някога в хода на Земната еволюция се разигра едно събитие, което бихме определили като един вид „слизане“ на онези човешки души, които в предревни времена, още преди древната Лемурийска епоха*25 бяха напуснали Земята, отправяйки се към отделните планети на нашата планетарна система. Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша.
В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела. Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е органически вплетен в същината на северно-германската митология. И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“. Никой не би могъл да разбере описанията, които Тацит дава за богинята Нертус, ако не знае, че този процес някога действително е съществувал. Припомнете си, как колесницата на богинята Нертус се носи над водите.
към текста >>
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени
души
напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
Да, тези души имаха специални причини, за да се отправят към Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, и после, през последните периоди на Лемурийската епоха и през цялата Атлантска епоха отново да се съединят с човешките тела, които между временно се развиха на Земята с присъщите им заложби, качества и т.н. Всичко това стана възможно благодарение на факта, че Луната се отдели от Земята. Едва тогава тези Сатурнови, Юпитерови, Марсови, Венерини в Меркуриеви души слязоха на Земята. Тук става дума за един величествен процес, който днес също може да бъде проследен в Хрониката Акаша. В хода на Атлантската епоха водните маси проникваха във въздуха и това положение на нещата беше свързано с факта, че старото атлантско ясновидство можеше да възприема именно тези души.
Винаги, когато нови същества се раждаха в тогавашните все още пластично-меки, гъвкави тела, и когато те слизаха от духовните висини, това се разглеждаше като външен израз на факта, че определени души напускаха атмосферата на духовния свят, за да се съединят с възникващите на Земята човешки тела.
Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е органически вплетен в същината на северно-германската митология. И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“. Никой не би могъл да разбере описанията, които Тацит дава за богинята Нертус, ако не знае, че този процес някога действително е съществувал. Припомнете си, как колесницата на богинята Нертус се носи над водите. По-късно това се запазва като ритуал.
към текста >>
Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки
души
, а именно: човешките тела.
И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“. Никой не би могъл да разбере описанията, които Тацит дава за богинята Нертус, ако не знае, че този процес някога действително е съществувал. Припомнете си, как колесницата на богинята Нертус се носи над водите. По-късно това се запазва като ритуал. Обаче в по-предишни времена то можеше да бъде наблюдавано.
Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки души, а именно: човешките тела.
Тъкмо този загадъчен процес лежи в основата на мита за Нертус и той е запазен във всички стари легенди и предания, които ни представят възникването на физическия човек. Мъжката разновидност на богинята Нертус, това е Ньордр. И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи. Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях.
към текста >>
Възгледът за споменатото „слизане“ на
души
те е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи.
Тъкмо този загадъчен процес лежи в основата на мита за Нертус и той е запазен във всички стари легенди и предания, които ни представят възникването на физическия човек. Мъжката разновидност на богинята Нертус, това е Ньордр. И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи. Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях.
Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи.
Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
към текста >>
Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за
души
те, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“.
И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи. Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях. Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща.
Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“.
Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание.
към текста >>
Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите
души
.
И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм. А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло. Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това изпитание. Нека обаче да повторя: никъде няма по-добре подготвени условия за търсене на истината в тази област, както там, където е възникнала северно-германската митология. Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции.
Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души.
И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция.
към текста >>
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките
души
всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките
души
новото еволюиращо ясновидство.
Видар отново ще застане пред него, същият Видар, който е общ за всички нас в Северна и Средна Европа. В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един Бог, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще. Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща. В околностите на Кьолн е намерена старинна рисунка, на която се предполага, че е изобразен именно Видар. Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение.
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство.
И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души.
към текста >>
И доколкото усещаме себе си
сродни
именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха.
Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща. В околностите на Кьолн е намерена старинна рисунка, на която се предполага, че е изобразен именно Видар. Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение. И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство. И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето.
И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха.
А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля.
към текста >>
Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките
души
.
И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство. И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили.
Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души.
Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н. Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено.
към текста >>
И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от
души
те на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята. Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо. И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили.
И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение. Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия. И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние!
към текста >>
Ето защо точно сега е подходящото време да изучим
Души
те на Народите, защото Духовната наука е тук не за да ги противопоставя, а за да ги подтиква към единство и хармония.
Ако все пак някога Изтокът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи. В съгласие с тях би била само жертвата, с която ние пренасяме най-доброто от себе си в името на цялото човечество. И когато ние живеем в самите себе си, обаче не за себе си, а за всички хора, тогава постигаме истинската духовно-научна толерантност. Точно тези думи исках да прибавя към нашата основна тема. Благодарение на Духовната наука и в това ние се убеждаваме все повече и повече ще престане всяко разцепление на човешките общности.
Ето защо точно сега е подходящото време да изучим Душите на Народите, защото Духовната наука е тук не за да ги противопоставя, а за да ги подтиква към единство и хармония.
И колкото по-добре разберем всичко това, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука. Тук нашето изложение идва към своя край. Да, колкото по-интензивно живеем с нашия духовно-научен идеал, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука. Аз виждам, как някои от тези, които дойдоха тук на Север, ще си заминат с най-добри впечатления, така че по устните им се четат думите: „Колко добре се чувствувам аз тук на Север! “
към текста >>
Ние добре знаем, че сме като отделните езици на огъня и не се разпръскваме встрани, а поемаме заедно нагоре, превръщайки се в огромен жертвен огън, който трябва да гори за благото на човечеството, и то не как да е, а чрез духовно-научния светоглед, който е така дълбоко вложен в нашите сърца и
души
.
“ И ако искаме да си послужим с думите на Видар, мълчаливия потомък на Азите, трябва да заявим следното: Когато занапред в човечеството ще се пробудят нови, висши сили, които ние ще виждаме с очите си, тогава той се превръща в действения, активен приятел на съвместните човешки начинания, на съвместното човешко усърдие. Ние сме тук именно благодарение на Видар. Само след няколко дни ние отново ще се разделим, ще се раздели в пространството, но в Духа ще продължим да сме заедно. Като последователи на Духовната наука, откъдето и да идваме, отблизо или отдалеч, ние можем да постигнем съгласие дори и по един такъв въпрос, който засяга качествата на народите в тази или онази част на света.
Ние добре знаем, че сме като отделните езици на огъня и не се разпръскваме встрани, а поемаме заедно нагоре, превръщайки се в огромен жертвен огън, който трябва да гори за благото на човечеството, и то не как да е, а чрез духовно-научния светоглед, който е така дълбоко вложен в нашите сърца и души.
към текста >>
34.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са
сродни
с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване.
А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща. И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща. На основата на това, което Гьотевото учение за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света. И това, което днес по един фантастичен начин се нарича понятие за материята, което въобще така, както хората си го представят, съвсем не съществува, а е една илюзия, то е нещо, което се крие като едно духовно-душевно същество навсякъде, където се явява полярната противоположността светлината и тъмнината. В действителност това, което физиката нарича понятие за материята, е една фантазия.
В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са сродни с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване.
Всички тези неща са извънредно по-дълбоки отколкото си въобразява съвременната естествена наука. Следователно, когато в Генезиса се говори за тъмнина, имаме работа с откровението, с изявата на съществата изостанали назад на сатурновата степен на развитие; и когато се говори за светлина, имаме работа с изявата на напредналите същества. Те действуват и тъкат едни в други. Вчера ние обърнахме вниманието ви върху това, че главната линия, така да се каже по-големите черти на развитието са дадени от онези Същества, които поставихме на степента на Духовете на Формата, Ексузиаи, така щото те дават също и големите линии в действията на светлината. И по-нататък видяхме, че те поставят един вид като свои служители Духовете на Личността и че зад израза "Йом" ден трябва да виждаме едно от тези Същества поставени от Елохимите и принадлежащо на чина на Архаите.
към текста >>
Трябва напротив да държим в
души
те си мисълта, че всичко, което става така че едни същества достигат своята цел, а други изостават така да се каже на предишни степени на развитието всичко това става съобразно космическата мъдрост и има смисъл, когато същества изостанали на определена степен на развитието.
Какво стои срещу тях като съответни изостанали назад същества? За да не се получат тук недоразумения, добре ще бъде, ако предварително отговорим на един друг въпрос: дали под тези изостанали назад в развитието същества трябва да виждаме винаги нещо зло, нещо неправилно в мировото отношение? Отвлечено мислещият човек, който се придържа само към понятия, лесно може да стигне до там да се разгневи така да се каже срещу тези изостанали назад същества; или пък може да изпадне в другото настроение, да изпитва състрадание към бедните изостанали същества. Всичко това биха били чувства и понятия, които не би трябвало да храним спрямо тези велики съществени неща на вселената. Тогава ние бихме напълно сгрешили.
Трябва напротив да държим в душите си мисълта, че всичко, което става така че едни същества достигат своята цел, а други изостават така да се каже на предишни степени на развитието всичко това става съобразно космическата мъдрост и има смисъл, когато същества изостанали на определена степен на развитието.
Трябва да държим в душата си мисълта, че за общото цяло има също така значение, когато същества изостават, както и когато същества достигат своята цел: с други думи, че определени функции, определени длъжности не биха могли да бъдат изпълнени от напредналите същества, че за това са необходими такива същества, които са изостанали на една предишна степен на развитието. В своята изостаналост те са именно на мястото си. Някой би могъл да запита: Какво би станало с човешкия свят, ако всички, които трябва да бъдат учители за малките деца, биха станали университетски професори? 0нези, които не стават университетски професори, те са много по-добре на своето място, отколкото биха били напредналите. По всяка вероятност университетските професори биха били малко подходящи педагози за 7, 8, 9, 10-годишните деца.
към текста >>
35.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в
души
те на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди.
Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек. Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща. И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите.
Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди.
Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
към текста >>
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките
души
.
Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
За хората, които мислят антропософски, би трябвало предварително да е ясно, че са налице и двете възможности: както издигането на човека към божествения свят, така и слизането на различни божествено-духовни Същества в човешките тела и в човешките души.
На определено място в моите Мистерийни драми е посочено, че когато в еволюцията на човечеството трябва да се намеси някакво решително събитие, тогава някое от духовните Същества просто се свързва с една човешка душа и я пронизва от край до край. И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде. И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
към текста >>
В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат духовните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките
души
, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в духовните тайни.
И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя. В митологията на различните народи ние винаги бихме могли да открием такива „Слънчеви герои", такива Същества, чиито действия от духовните светове ускоряват еволюцията на цялото човечество. И ако даден човек е вътрешно проникнат от такова Същество, пред нас той застава като една личност, която представлява нещо много повече, отколкото показва външният и вид. Външният вид е само една измама, една Майя, зад която е скрита истинската природа на гения. В Мистериите винаги са знаели и знаят за този двойствен факт, свързан с еволюционния ход на човечеството.
В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат духовните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките души, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в духовните тайни.
Но за какво Същество става дума, когато говорим за Христос? Вчера видяхме, че според наименованието „Христос, Синът на живия Бог", той спада към „слизащите" Същества. Ако искаме да го назовем с едно определение от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето Бог. Обаче ние имаме работа с едно такова слизащо Същество само за определен период от време. А как трябва да застане пред нас подобно Същество, това научаваме от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан.
към текста >>
Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са
сродни
със Слънчевите Богове.
Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна. А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя. А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят.
Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
И така, физическото и етерното тяло се явяват за нас като най-съвършени съставни части на човешкото същество. Когато ги напускаме по време на съня, те продължават да живеят, защото остават свързани с висшите духовни Същества. Авторът на Матеевото Евангелие трябваше да поддържа основната насока, избрана още от самото начало, а именно физическото тяло на Христос Исус. Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата година на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра. Обаче божествените сили на Заратустра бяха пренесени във физическото тяло на Натановия Исус.
към текста >>
Всички притчи, които се опират на числа, са дълбоко свързани с онзи импулс, който Христос можа да вложи в
души
те на хората.
Обаче за тази цел те трябва да изградят споменатите пет съставни части. Не направят ли това, те няма да се окажат достатъчно зрели, за да приемат в себе си Христос. Но ако в хода на своите прераждания те не се погрижат за тези съставни части, ако не продължават да ги развиват в името на Христос, тогава дори и Христос да дойде, те няма да са в състояние да се свържат с него, понеже „не са налели масло в своите лампи". Вярно е, че тези пет съставни части могат да бъдат оставени и без масло. И всички онези, които не са налели масло в своите лампи, са представени в чудната притча за „петте неразумни девици": Те не са намерили време, оставили са своите лампи без масло и не могат да се свържат с Христос; обаче другите девици са се погрижили за своите лампи и в подходящия час могат да се свържат с Христос.
Всички притчи, които се опират на числа, са дълбоко свързани с онзи импулс, който Христос можа да вложи в душите на хората.
Нека да продължим нататък. На онези, които разглеждаха неговото учение като нещо външно, той обясняваше, че някои външни признаци не бива да се приемат само в материален смисъл, а като знаци, отнасящи се за нещо друго. И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене. Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел. „Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала.
към текста >>
36.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както по отношение на своята човешка същност хората биха могли да кажат: „Да, ние сме
сродни
, понеже всички произлизаме от един прачовек, от Адам“, така те вече в смисъла на Павел биха могли да си кажат и друго: „Както без никакво участие от наша страна, а просто чрез отношенията, характерни за физическото размножение на човека, можем да изтеглим тези линии нагоре, чак до Адам, така би трябвало да съществува и друга възможност, а именно, в резултат на определени вътрешни усилия, у нас да възникне нещо съвсем ново; така че както „природните“ линии водят нагоре до Адам, да е възможно да теглим линии, водещи не до телесния Адам с тленното тяло, а до едно тяло, което е нетленно и което ако вървим по верния път към Христос ние можем да носим в себе си по същия начин, както носим в себе си и тленното тяло на Адам.“
Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /. Ако в определен момент имаме съответния брой човешки същества (х), според Павел всички те произлизат от първия Адам, от когото те имат и своето тленно тяло. Но според представите на Павел е възможно и още нещо.
Както по отношение на своята човешка същност хората биха могли да кажат: „Да, ние сме сродни, понеже всички произлизаме от един прачовек, от Адам“, така те вече в смисъла на Павел биха могли да си кажат и друго: „Както без никакво участие от наша страна, а просто чрез отношенията, характерни за физическото размножение на човека, можем да изтеглим тези линии нагоре, чак до Адам, така би трябвало да съществува и друга възможност, а именно, в резултат на определени вътрешни усилия, у нас да възникне нещо съвсем ново; така че както „природните“ линии водят нагоре до Адам, да е възможно да теглим линии, водещи не до телесния Адам с тленното тяло, а до едно тяло, което е нетленно и което ако вървим по верния път към Христос ние можем да носим в себе си по същия начин, както носим в себе си и тленното тяло на Адам.“
Едва ли има по-неудобна представа за съвременните хора от тази, която обсъждаме сега. Защото, погледнато съвсем трезво, какво изисква тя от нас? Тя изисква нещо, което според модерното мислене е направо чудовищно. Модерното мислене дълго време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива. Обаче сега Павел изисква следното.
към текста >>
Ето какво искахме да представим пред нашите
души
, а утре, поемайки от тази гледна точка, ще продължим да говорим по нашата основна тема.
Нека съвсем точно да обобщим какво представлява Христос от Кръщението в реката Йордан до Мистерия та на Голгота: Едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, което прави това физическо тяло и етерно тяло видимо, понеже то все още съдържа следите от влиянието на Луцифер. Защото благодарение на факта, че Христовото Същество носи следите от онова астрално тяло, което Исус от Назарет имаше от раждането до своята 30-та година, благодарение на този факт физическото тяло е видимо като носител на Христос. И така, след Кръщението в Йордан, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, което като такова би останало невидимо в условията на физическия свят, едно етерно тяло, което също би останало невидимо, следите от онова астрално тяло, което прави видими другите две тела, и което превръща тялото на Исус от Назарет в едно видимо тяло през периода от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота и вътре в тези тела: Христовото Същество. Нека добре да запомним тези четири съставни части на Христос Исус и да повторим: В условията на физическия свят всеки човек е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; обаче този Аз е от такова естество, че той непрекъснато работи в астралното тяло чак до мига на смъртта. Обаче Христос Исус застава пред нас като едно такова Същество, което също притежава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло обаче не и човешки Аз, така че през трите години до смъртта в него не действува това, което иначе действува в човешкото същество, а действува именно Христовото Същество.
Ето какво искахме да представим пред нашите души, а утре, поемайки от тази гледна точка, ще продължим да говорим по нашата основна тема.
към текста >>
37.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И трудно му е да намери други
души
с които е свързан.
Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според Окултизма е планетата Меркурий. Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята. Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий. И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта.
И трудно му е да намери други души с които е свързан.
Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий. Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества. Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили като морални качества. Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят.
към текста >>
Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите
души
, когато се е разширил до сферата на Меркурий.
Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята. Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий. И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан.
Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий.
Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества. Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили като морални качества. Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване.
към текста >>
И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни
души
трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост. Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт. Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане да в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове.
И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята. Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
към текста >>
Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите
души
като удобство.
И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят. Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята.
Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души. Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение. Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения.
към текста >>
Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите
души
.
Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята. Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души.
Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение. Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот.
към текста >>
Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с
души
те на другите хора с които е бил сроден в земния живот.
Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята. Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство. Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души. Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение.
Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот.
Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот. Ако е бил атеист на Земята, той се осъжда на пълна самотност в сферата за която говорим. И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това. Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
към текста >>
За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези
души
, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта.
Следващата сфера, в която влизаме след смъртта е сферата на Слънцето. Ние получаваме тази сфера, когато съединим Земята със Слънцето е един радиус и очертаваме с него един кръг около Земята. Духовно отношенията са напълно различни отколкото във физическия свят. Ние се разширяваме до тази сфера, след като сме минали през сферата на Венера. За тази сфера ни подготвя не вече онова, което ни беше подготвило за сферата на Венера.
За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта.
В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите. Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание. Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство. В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята.
към текста >>
Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са
сродни
в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание.
Духовно отношенията са напълно различни отколкото във физическия свят. Ние се разширяваме до тази сфера, след като сме минали през сферата на Венера. За тази сфера ни подготвя не вече онова, което ни беше подготвило за сферата на Венера. За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта. В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите.
Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание.
Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство. В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята. Официалното християнско религиозно изповедание е било достатъчно, защото това религиозно християнско изповедание съдържа по определен начин едно разбиране надхвърлящо далече една ограничена религиозна система, съдържа едно такова разбиране по едни съвършено различен начин отколкото другите религиозни системи. Ние действително можем да се убедим в това.
към текста >>
Велико
души
ето е нещо съвършено различно.
Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика. И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е лошо разбрана от западните християни. Всъщност за християнина всеки човек е християнин, каквито и религии да изповядва той иначе. И когато се иска християнските догми да бъдат разпространени навсякъде това е едно тесногръдие.
Великодушието е нещо съвършено различно.
Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на Християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на Християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта. Тук за тази сфера на Слънцето е необходимо още и нещо друго: Необходимо и онова, което наричаме правилния, истински смисъл на думата Теософия. Тя ни дава онова вътрешно разбиране за всички религиозни системи по лицето на Земята, за същността на всички религиозни системи на Земята. Когато си усвоим това разбиране тук на Земята, ние се подготвяме по правилен начин за сферата на Слънцето.
към текста >>
Това разбиране за различните религии и за Тайната на Голгота, за Христовия Импулс, ние трябва да имаме, ако не искаме да бъдем самотници по отношение на другите човешки
души
и по отношение на Духовете на Висшите йерархии в сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на Християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на Християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта. Тук за тази сфера на Слънцето е необходимо още и нещо друго: Необходимо и онова, което наричаме правилния, истински смисъл на думата Теософия. Тя ни дава онова вътрешно разбиране за всички религиозни системи по лицето на Земята, за същността на всички религиозни системи на Земята. Когато си усвоим това разбиране тук на Земята, ние се подготвяме по правилен начин за сферата на Слънцето.
Това разбиране за различните религии и за Тайната на Голгота, за Христовия Импулс, ние трябва да имаме, ако не искаме да бъдем самотници по отношение на другите човешки души и по отношение на Духовете на Висшите йерархии в сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето.
към текста >>
Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за
души
те, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта.
Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята.
Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта.
Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
към текста >>
Обаче
души
те, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си.
А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята. Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност.
Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си.
Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери. Ако искаме да разберем, за какво се касае тук в сферата на Марс, трябва да разгледаме следното. От 12-то столетие насам пред розенкройцерските мистерии се явяват решаващи задачи чрез това, че те трябва да си кажат следното: За земното развитие настъпват твърде особени времена – времената на външната материална култура, на външните материални успехи и триумфи. Вярно е, че ние не можем да се опълчим срещу тях, въпреки, че те не донасят нищо духовно, ние трябва по необходимост да ги имаме тези времена на машините и самолетите, обаче те донасят един вид душевна смърт.
към текста >>
Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта
души
те да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане.
Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
Ако искаме да разберем, за какво се касае тук в сферата на Марс, трябва да разгледаме следното. От 12-то столетие насам пред розенкройцерските мистерии се явяват решаващи задачи чрез това, че те трябва да си кажат следното: За земното развитие настъпват твърде особени времена – времената на външната материална култура, на външните материални успехи и триумфи. Вярно е, че ние не можем да се опълчим срещу тях, въпреки, че те не донасят нищо духовно, ние трябва по необходимост да ги имаме тези времена на машините и самолетите, обаче те донасят един вид душевна смърт. Ние не трябва да се противопоставим на това: човекът трябва да се вживее в тези времена на материалната култура. Епохата на материализма трябваше да дойде.
към текста >>
Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много
души
.
Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки.
Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много души.
Не можаха да сторят това онези хора, които трябваше да вървят по-нататък с времето. Така се създаде един вид разцепление във човечеството. Не можеше да бъде така, че от една страна да има само външна, материална култура, а от друга страна последователя на Франциск Асизки. Колкото и велик и мощен да беше Франциск Асизки, все пак проповядваните от него правила за живота не можеха да бъдат годни за по-късни времена. Какво трябваше да се случи?
към текста >>
Прогресът на
души
те на Земята се състои в това, че тези
души
трябва да добият две природи, да добият все повече това състояние, колкото по-нататък отиват към бъдещето.
Какво трябваше да се случи? Какво трябваше да дойде на Земята? Това бе определено във важни перспективи в мистериите на Розенкройцерите от 12-то столетие насам. Там се казва: Човекът трябва да работи със земното тяло между раждането и смъртта, той трябва да се вживее външно в материалното съществувание и трябва да върви в крак с успехите на това материално съществувание. Обаче за всяка душа, която се вживява, която се сприятелява с материалното съществувание, трябва да бъде създадена възможността, да има с една част от нейното същество разбиране за вътрешното изживяване на това, което Франциск Асизки е проповядвал на Земята за живота.
Прогресът на душите на Земята се състои в това, че тези души трябва да добият две природи, да добият все повече това състояние, колкото по-нататък отиват към бъдещето.
Ние трябва да приемем в нашите душевни членове импулсите на земното съществувание и да се сближим с него, обаче същевременно с това трябва да развием в нас моменти и часове, в които да можем да се отдадем в уединение на самата душа, на живота на самата душа. През време когато ставаме приятели и доверени на света, трябва същевременно да има часове, в които да се посветим на душата. Когато от една страна сме последователи на Едисон, от друга страна трябва да можем да станем напълно тихо във вътрешността си ученици на Франциск Асизки, или на неговия велик учител Буда. Това трябва да може да чувствува всяка душа, макар и да бъде тласкана в материалния живот. И за това трябваше да бъде направена подготовка в мистериите на Розенкройцерите.
към текста >>
Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките
души
можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията. Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс. Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите.
Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята. Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък.
към текста >>
Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите
души
.
След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята. Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък.
Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души.
Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство.
към текста >>
Изостаналите
души
са се свързват само с най-близките до Земята сфери.
Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята. Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души.
Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери.
Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят.
към текста >>
Това образно представяне на духовния процес би трябвало все още да действува върху детските
души
, върху имагинацията!
Третото идва в утробата на майката от Космоса. Всъщност за тази тайна, би могла да знае само една класа хора, само една определена класа хора, но те представляват все повече и повече. На малките деца разказват, че щъркелът, или други същества донасят нещо чрез което човек може да се роди на света. Това е наистина само един образен израз на един духовен процес, но все пак е много по умен и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват. Обаче за днешното време се счита за нещо просветно, човешките отношения да бъдат обяснявани материалистично.
Това образно представяне на духовния процес би трябвало все още да действува върху детските души, върху имагинацията!
Без съмнение хората ще казват: Децата не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това. Обаче онези, които стават антропософи, те вярват в образа на щъркела и скоро ще открият, че в това образно представяне е било дадено нещо подобно за духовните процеси С това ние разглеждаме космическата страна на живота между смъртта и едно ново раждане. А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене".
към текста >>
Нищо чудно, че се чувствуваме
сродни
с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот.
Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас.
Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот.
Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа.
към текста >>
38.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на
души
те, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
към текста >>
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане
души
могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта.
И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин.
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта.
Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята.
към текста >>
Той може да намери там
души
на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между
души
те на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите.
Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности.
Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите.
Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея.
към текста >>
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на
души
те, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези
души
.
Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там. От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
Такива
души
, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят.
От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща. Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души. Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение.
Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят.
Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта. Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание. Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
към текста >>
Тук на Земята съществува голяма разлика между
души
и
души
, според това, дали тези
души
имат едно и друго държание.
Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание.
Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха.
към текста >>
Ето защо такива
души
, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта. Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание. Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят.
Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук.
към текста >>
В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива
души
, които тук са били близки.
Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха.
В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
към текста >>
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че
души
те, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези
души
остават да съществуват за тях, като действителни
души
.
Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души.
Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
към текста >>
Души
те от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята
души
.
Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук.
Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души.
И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят.
към текста >>
И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята
души
със заминалите на другия свят
души
: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите.
Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души.
И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите.
И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях.
към текста >>
Ако тогава
души
те, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята
души
, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това.
Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това.
Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа. Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда.
към текста >>
Това е един голям предразсъдък да се вярва, че
души
те стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта.
Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка. Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта.
Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта.
Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот.
към текста >>
Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят
души
, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък.
Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот. Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите. Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята. И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание.
към текста >>
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За
души
те остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот. Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И едвам известно врем след смъртта,
души
те стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание.
Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот. Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите. Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание.
В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
към текста >>
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между
души
те, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между
души
те, които се намират тук и
души
те, които се намират отвъд в другия свят.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
Мъртвите ще живеят с нас. И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите.
към текста >>
И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в
души
те на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това.
Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата.
И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това.
Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението. Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват силите в този физически свят. Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа.
към текста >>
Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване
души
те и ще преобрази земните
души
.
Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле. Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих могъл да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще участвуват и действуват чрез живите върху физическото поле. Ако Духовната наука бъде правилно разбрана, а тя трябва да бъде винаги добре разбрана, тя не ще бъде само една теория. Духовната наука ще стане постепенно еди истински елексир на живата, който ще действува в цялото съществувание, колкото повече се разпространява. И тя сигурно ще върши това, защото не ще действува като един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества.
Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души.
Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите. Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят. И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове.
към текста >>
Нека обгърнем с поглед първо
души
те, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много
души
, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове. Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения.
Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
към текста >>
Следователно ние виждаме тогава
души
намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората.
Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората.
Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат.
към текста >>
Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои
души
, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството.
Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората.
Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството.
И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
към текста >>
И ако проследим след това тези
души
в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че
души
те, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството.
Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството.
И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството.
А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки.
към текста >>
Тук ние виждаме определено отношение на човешките
души
към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно.
Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората.
към текста >>
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към
души
те, които тук на Земята са засегнати от това, което такива
души
трябва да вършат.
Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат.
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи.
към текста >>
Нека насочим нашия поглед върху
души
те, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат.
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето.
към текста >>
Да насочим поглед върху
души
те, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки.
И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост.
Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки.
Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане.
към текста >>
Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива
души
, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят?
А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора. Но сега да насочим поглед към следното: Сега да насочим поглед към душите, които тук на Земята са засегнати от това, което такива души трябва да вършат. Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки.
Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят?
Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче.
към текста >>
При устройването на такива отношения, сътрудничат онези
души
, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието.
Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано. Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин.
При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието.
Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
към текста >>
Така такива безсъвестни
души
трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка!
Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано. Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието.
Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка!
Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?
към текста >>
Нека проследим тук как в този случай са действували
души
те, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието.
Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник.
Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието.
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени.
към текста >>
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези
души
, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието.
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното.
към текста >>
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с
души
те, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие.
към текста >>
Когато тези
души
, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?
Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?
Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение.
към текста >>
Ние научаваме за съдбата на тези
души
, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие.
Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?
Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие.
Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии.
към текста >>
Напълно материалистичните
души
, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие.
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното.
Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие.
И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии. В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие. Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи.
към текста >>
И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични
души
, те са задържани чрез тежестта на техните
души
на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение.
Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие.
И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение.
Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии. В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие. Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности.
към текста >>
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за
души
те, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии.
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
към текста >>
Всъщност
души
те не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието.
Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии. В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието.
Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство.
към текста >>
И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните
души
би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие. Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии.
И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
към текста >>
Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени
души
тук се прибягва до едно особено средство.
Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство.
А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си.
към текста >>
А именно
души
те, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като
души
пред себе си една възможност.
Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство.
А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност.
Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>
Отивайки в духовния свят такива
души
занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост.
Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила. Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии.
към текста >>
Това са особено използваеми сили, които тези
души
постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си.
Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство. А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие.
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си.
И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила. Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма.
към текста >>
И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези
души
, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност. Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си.
И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта.
към текста >>
Чрез това материалистично настроените
души
са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството.
Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството.
Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост.
към текста >>
Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на
души
те минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот.
Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила. Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството.
Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот.
Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
към текста >>
Така
души
те, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма.
Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила. Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии.
Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма.
Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора. По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост.
към текста >>
Тук ние имаме онова, което трябва да вършат
души
те, които преждевременно минават през вратата на смъртта.
И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила. Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството. Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма.
Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта.
Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора. По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища.
към текста >>
Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките
души
да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост.
Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма.
към текста >>
Те им дават толкова свобода, че тези човешки
души
, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват.
По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма.
Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват.
Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие. За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен.
към текста >>
Те се нуждаят от
души
, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие.
Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват.
Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие.
За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим".
към текста >>
За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива
души
, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност.
Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват. Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие.
За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност.
Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим". Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно.
към текста >>
Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните
души
гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение.
Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно. Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/. Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост. Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща.
Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение.
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят.
към текста >>
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови
души
, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/. Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост. Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение.
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
към текста >>
Души
те са възприемали тези образи в духовния свят.
Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост. Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Душите са възприемали тези образи в духовния свят.
Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела?
към текста >>
Души
те са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното.
И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта.
Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното.
Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души.
към текста >>
Днес, когато
души
те се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят.
Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение. И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното.
Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят.
Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното.
към текста >>
Но какви са тези
души
, които се явяват в днешните тела?
Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела?
Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното.
към текста >>
Всички
души
, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези
души
са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия.
Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела?
Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия.
Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
към текста >>
Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези
души
.
Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия.
Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души.
Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата.
към текста >>
Всички
души
обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното.
Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души.
Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното.
Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
към текста >>
Как живеят тези
души
днес?
Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат. Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното.
Как живеят тези души днес?
Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо.
към текста >>
Тези
души
живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното.
Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си.
към текста >>
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес
души
имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата.
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува.
към текста >>
За тези представи
души
те не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо.
Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо.
И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува. А какво може да бъде това?
към текста >>
На
души
те трябва да се напомни това, което те са забравили.
Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува. А какво може да бъде това? Нищо друго освен това, което е било забранено.
На душите трябва да се напомни това, което те са забравили.
Това върши Духовната наука. Тя не върши всъщност нищо друго, освен да припомни на хората представите, които душите са приели в себе си в техните минали съществувания, земни съществувания. Духовната наука издига тези представи горе в съзнанието. С това тя дава на хората възможността да оживотворят това, което би било един мъртъв елемент в живота. А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане.
към текста >>
Тя не върши всъщност нищо друго, освен да припомни на хората представите, които
души
те са приели в себе си в техните минали съществувания, земни съществувания.
Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува. А какво може да бъде това? Нищо друго освен това, което е било забранено. На душите трябва да се напомни това, което те са забравили. Това върши Духовната наука.
Тя не върши всъщност нищо друго, освен да припомни на хората представите, които душите са приели в себе си в техните минали съществувания, земни съществувания.
Духовната наука издига тези представи горе в съзнанието. С това тя дава на хората възможността да оживотворят това, което би било един мъртъв елемент в живота. А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане. Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души.
към текста >>
Ясновидецът възприема от една страна човешките
души
, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки
души
, които обаче не могат да възприемат, защото в тези
души
съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора.
Това върши Духовната наука. Тя не върши всъщност нищо друго, освен да припомни на хората представите, които душите са приели в себе си в техните минали съществувания, земни съществувания. Духовната наука издига тези представи горе в съзнанието. С това тя дава на хората възможността да оживотворят това, което би било един мъртъв елемент в живота. А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора.
За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи
души
.
Тя не върши всъщност нищо друго, освен да припомни на хората представите, които душите са приели в себе си в техните минали съществувания, земни съществувания. Духовната наука издига тези представи горе в съзнанието. С това тя дава на хората възможността да оживотворят това, което би било един мъртъв елемент в живота. А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане. Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора.
За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души.
От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите.
към текста >>
От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в
души
те на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието.
Духовната наука издига тези представи горе в съзнанието. С това тя дава на хората възможността да оживотворят това, което би било един мъртъв елемент в живота. А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане. Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души.
От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието.
Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите. И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия.
към текста >>
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела
души
, а който е общо говорим от
души
те, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото.
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Един език за живите и мъртвите. И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия. Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание.
към текста >>
Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките
души
, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства.
И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така.
Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства.
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма.
към текста >>
Някои човешки
души
са
сродни
едни с други.
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза.
Някои човешки души са сродни едни с други.
Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха. И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това?
към текста >>
Например, честолюбието, суетността и щестлавието са
сродни
със страха.
Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други.
Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха.
И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини.
към текста >>
И някои чувства са
сродни
помежду си по сложен начин.
Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други. Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха.
И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин.
Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци.
към текста >>
Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните
души
, се оказват като твърде особенни страхливци.
И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини.
Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци.
Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>
Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките
души
действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките
души
.
Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност като онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води борба срещу Духовната наука. Така се поставят нещата в човешката душа. Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед.
Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души.
Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духовната страна. Това е, обични приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание, като един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по отношение на тази Духовна наука: ако сме познавали действително Духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.
към текста >>
39.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равно
души
е спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност. Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа? Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
Да вземем например съвсем обикновения случай, когато някой има силното влечение много да пие. Ако той би имал възможност, би пил непрекъснато. Но той може и да последва един вътрешен глас, който няма нищо общо с влечението, а се противопоставя на външните поводи и казва: Това, което иска да се прояви поради външните поводи, не бива да стане! Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия. Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност.
към текста >>
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са
сродни
с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа.
Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание. Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално. И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света?
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа.
Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности. Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство? Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони.
към текста >>
Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите
души
да могат да протекат висшите сили.
Но освен моралните импулси, при човека могат да изплуват от съзнателния Аз най-много естетически съждения, които имат отношение към красивото, както и в известен смисъл математически съждения. Нещата обаче не бива да се изпомпват от астралното тяло; откъде тогава те могат да дойдат? От свръхсетивния свят, в който сме поставени и който всъщност е създал нашите три тела. Но тези сили не трябва да дойдат от самите тела. Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят.
Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили.
За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа. Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове. Трябва да се тръгне от нещо друго.
към текста >>
40.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките
души
и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>
Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите
души
през Коледната нощ!
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята. Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта.
Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция. Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие.
към текста >>
Всички можеха да се почувстват
сродни
с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето.
Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля старото магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие. Чрез един такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности. Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“. Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“. С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца.
Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето.
Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите. Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не. Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден.
към текста >>
Точно чрез това подчертаване на импулса на любовта още през римско време християнството навлезе по забележителен начин в човешкото развитие; то показа, че в човешката душа може да бъде намерено нещо, чрез което
души
те могат да се доближат една до друга като не се допитват до това, което светът дава на човека, а до това, което човешките
души
имат чрез самите себе си.
Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
Точно чрез това подчертаване на импулса на любовта още през римско време християнството навлезе по забележителен начин в човешкото развитие; то показа, че в човешката душа може да бъде намерено нещо, чрез което душите могат да се доближат една до друга като не се допитват до това, което светът дава на човека, а до това, което човешките души имат чрез самите себе си.
Тази потребност от сближаване, основаващо се на истинската любов, винаги е съществувала в човечеството. Но когато дойде Мистерията на Голгота, докъде беше стигнал тогава римският свят? До Сатурналиите! В дните на Декември, от седемнадесети Декември нататък, започваха Сатурналиите, където се премахваха разликите между класите и йерархическите позиции. Човекът заставаше срещу човека, висш и нисш сан се премахваха, всеки се обръщаше към другия на „ти“.
към текста >>
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в
души
те си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното.
В дните на Декември, от седемнадесети Декември нататък, започваха Сатурналиите, където се премахваха разликите между класите и йерархическите позиции. Човекът заставаше срещу човека, висш и нисш сан се премахваха, всеки се обръщаше към другия на „ти“. Това, което идваше от външния свят, биваше пометено. А на шега и за удоволствие на децата се подаряваха „сатурналиевите подаръци“, които по-късно се превърнаха в нашите коледни подаръци. Че човек трябва да намери приют в шегата, в удоволствието, ако иска да надмогне иначе господстващите различия, ето до какво беше достигнал старият римски свят.
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното.
Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик. За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек. Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят!
към текста >>
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в
души
те си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер. Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво.
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим. Нека да отнесем с нас този образ от днешното разглеждане на Бъдни вечер така, че да си кажем; ние бяхме събрани тук, за да възприемем този импулс на любовта не само за кратко време, но да го вложим във всички наши стремежи, на които сме се посветили, според начина, по който ги разбираме в духа на нашия мироглед.
към текста >>
Той ще проникне там само ако се намерят
души
, които да го разберат в неговото пълно значение.
И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер. Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение.
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим. Нека да отнесем с нас този образ от днешното разглеждане на Бъдни вечер така, че да си кажем; ние бяхме събрани тук, за да възприемем този импулс на любовта не само за кратко време, но да го вложим във всички наши стремежи, на които сме се посветили, според начина, по който ги разбираме в духа на нашия мироглед.
към текста >>
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите
души
, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер. Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение.
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим. Нека да отнесем с нас този образ от днешното разглеждане на Бъдни вечер така, че да си кажем; ние бяхме събрани тук, за да възприемем този импулс на любовта не само за кратко време, но да го вложим във всички наши стремежи, на които сме се посветили, според начина, по който ги разбираме в духа на нашия мироглед.
към текста >>
Ако се опитаме днес да родим в нашите
души
това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
Нека да отнесем с нас този образ от днешното разглеждане на Бъдни вечер така, че да си кажем; ние бяхме събрани тук, за да възприемем този импулс на любовта не само за кратко време, но да го вложим във всички наши стремежи, на които сме се посветили, според начина, по който ги разбираме в духа на нашия мироглед.
към текста >>
41.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека
души
, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц.
„ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том) 61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература. 62. В деня на погребението на Виланд, на 23. Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр.
771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц.
Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните.
към текста >>
Аз бих могъл да нарека
души
само последните.
771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц. Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън.
Аз бих могъл да нарека души само последните.
От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „ 63. Санкхиа-философия: една от шестте класически ортодоксални индийски философски системи. Сравни също изказванията на Рудолф Щайнер относно философията Санкйа в лекциите му от 28, 29 и 30 Декември 1912, които се намират в „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч. № 142, както и лекцията от 16. Септември 1909 в „Евангелието на Лука“, Събр. съч.
към текста >>
От това следва, че има световни монади, световни
души
, като монади на мравките, мравешки
души
и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са
сродни
. „
Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните.
От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „
63. Санкхиа-философия: една от шестте класически ортодоксални индийски философски системи. Сравни също изказванията на Рудолф Щайнер относно философията Санкйа в лекциите му от 28, 29 и 30 Декември 1912, които се намират в „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч. № 142, както и лекцията от 16. Септември 1909 в „Евангелието на Лука“, Събр. съч. № 114.
към текста >>
42.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
За наблюдателя на
души
те това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип.
Това е правилното настроение на астралното тяло. Когато вземем под внимание това, ние ще разберем, как езотеричното развитие може да причини, да предизвиква именно в тази насока отделни опасности. Понеже при езотеричното развитие астралното тяло по необходимост се освобождава, става независимо, може да се случи, щото такива хора, които да речем без да съблюдават това, което истинската Теософия иска да даде, застават на почвата на една не особено сериозна Теософия, именно такива хора могат да развият в течение на езотеричния живот особено много това свойство на астралното тяло, егоизма. Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов. Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът.
За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип.
Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват. Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно душите, да живее в душите като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме чувството: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си. Точно както навсякъде познатата библейска заповед: не произнасяй напразно името на Бога. . . , така също трябва да стане една заповед на истинската човечност и хуманост: не произнасяй така често напразно, суетно изискванието за всеобща човешка любов, което трябва да съставлява основната черта на твоята душа.
към текста >>
Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно
души
те, да живее в
души
те като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме чувството: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си.
Понеже при езотеричното развитие астралното тяло по необходимост се освобождава, става независимо, може да се случи, щото такива хора, които да речем без да съблюдават това, което истинската Теософия иска да даде, застават на почвата на една не особено сериозна Теософия, именно такива хора могат да развият в течение на езотеричния живот особено много това свойство на астралното тяло, егоизма. Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов. Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът. За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип. Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно душите, да живее в душите като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме чувството: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си.
Точно както навсякъде познатата библейска заповед: не произнасяй напразно името на Бога. . . , така също трябва да стане една заповед на истинската човечност и хуманост: не произнасяй така често напразно, суетно изискванието за всеобща човешка любов, което трябва да съставлява основната черта на твоята душа. Защото ако мълчанието относно някои неща е едно много по-добро възпитателно средство отколкото говоренето, това важи особено при такива неща, при които мълчанието, тихото култивиране в сърцето е едно много, много по-добро средство за развитие на съответното качество, отколкото говоренето. Но първо застъпването на този езотеричен принцип няма нищо общо с това, което току-що бе казано относно първичното свойство на астралното тяло: егоизъм, стремежът човек да бъде в себе си, при себе си, чрез себе си.
към текста >>
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са
сродни
по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
Последствието от това е, че всяко развитие, което освобождава астралното тяло, трябва да държи сметка за това, интересите на човека да се разширят, да стават все по-широки и по-широки. Да, ако нашето астрално тяло трябва да се освободи по правилен начин от другите членове на човешката природа, тогава интересът на нашето астрално тяло трябва да се разпростре върху цялата Земя и върху цялото човечество. Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси. Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност. Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло. Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството.
към текста >>
Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в
души
те на учениците на свещения Граал.
Какво е нужно сега? При царя на рибарите беше нужно той да убие своите лични интереси и да разшири своя интерес така широко, както интереса на всеобщото човечество при Христа Исуса. При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал. Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота. И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата.
Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал.
Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал. Чрез това учениците на Граала знаеха, че трябва да бъде установено равновесие. Когато астралното тяло следва своите първични собствени интереси, то бива издигнато до онзи хоризонт на всеобщата човечност, който бива постигнат, когато се превръщат в истина думите: там, където са събрани двама в мое име, аз съм посред тях. . . независимо къде в земното развитие се намират тези двама.
към текста >>
Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано в същност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на
души
те.
Оправдани са да действуват на окултното поле в същност само онези личности, които се отказват напълно от това, да имат някакви лични интереси, и най-високият идеал на онзи окултист, който иска да постигне нещо оправдано, е той да не иска да постигне нещо чрез своята личност. Идеалът на такъв окултист е, да заличи по възможност своите лична симпатия или антипатия от всичко, което иска да направи. Ето защо, който има симпатии или антипатии за това или онова и иска да действува окултно, той трябва да проявява тези симпатии и антипатии грижливо така да се каже само за неговото най-частно поле. Обаче той не трябва да проявява нищо от тези лични симпатии и антипатии в полето, на което трябва да се разцъфтява едно окултно движение. И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент.
Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано в същност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на душите.
Ето защо никой окултен учител не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха. Всичко това се има предвид, когато се говори за своеобразната природа на астралното тяло под влиянието на окултното развитие. В нашата епоха, още когато тя се подготвяше и както тя се е развила, съществува още едно усложнение. Каква е в същност нашата епоха? Нашата епоха е тази на развитието на съзнателната душа.
към текста >>
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките
души
към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Тази личност подействува особено симпатично на Еразъм от Ротердам. Тя носеше името Фаустус Андрелинус. В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като един странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие. След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата. Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът.
към текста >>
43.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тези са всъщност тоновете, които религиозният и
сродни
ят с него живот трябва да дадат на човека.
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света? Човешката душа се стреми към един духовен живот. Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство. Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове!
Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека.
И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят. А сега, без да искаме да останем в ограничеността, в тесните догматични граници на религиозните системи, нека наречем това, нека наречем това, което издига по този начин човека вън от границите на този физически свят, "религия". От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство? Съществува ли там отвъд нещо, което би могло да се сравни с религиозния живот на Земята? Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот?
към текста >>
Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите
души
, когато ни възпитават религиозно по духовен начин.
За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах.
Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин.
И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина. Така, обични приятели, ние виждаме, как всичко в този живот е така устроено, че нашите изживявания да протичат непосредствено в глъбините на самата наша душа. Но при нашето обучение от страна на Боговете ние стигаме до определена точка на живота между смъртта и едно ново раждане, до една важна точка.
към текста >>
44.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Желателно е тези мои думи да бъдат разбрани много дълбоко, много дълбоко от човешките
души
.
". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло? ". Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие. За тази цел Христос трябваше да стане сроден със смъртта. Да се сроди със смъртта, скъпи мои приятели!
Желателно е тези мои думи да бъдат разбрани много дълбоко, много дълбоко от човешките души.
Обикновено смъртта се явява на човека, само когато той вижда да умира друг човек или при други явления, подобни на смъртта, които човек намира в света или в сигурността, която той има, че ще трябва да мине през Портата на смъртта, когато настоящото въплъщение е стигнало своя край. Но това всъщност е само външният аспект на смъртта. Смъртта съществува в света и по един съвършено друг начин в този свят, в които ние живеем, и върху това трябва да обърнем внимание. Нека да изходим от едно напълно обективно всекидневно явление. Ние вдишваме въздух и отново го издишваме.
към текста >>
И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните
души
в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
Но човечеството се развиваше в течение на Земното битие и се стигна до един определен стадий на това развитие по отношение на това подобно на фантом Същество, което човек излъчва и в този стадий от Земното развитие стана Мистерията на Голгота. Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт.
И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре. Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта.
към текста >>
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което
души
те могат да имат благо дарение на Христос.
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа.
към текста >>
Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите
души
.
Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята. Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите. Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот.
Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его.
към текста >>
Такива
души
, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави
души
те да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят.
Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите.
Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят.
И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души. А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер. Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън. На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци.
към текста >>
И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе
души
като от
сродни
, от родови
души
.
Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер. Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън. На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено. Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел!
към текста >>
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат
души
те, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива
души
, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер.
Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер.
Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън. На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено. Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел! " Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос.
към текста >>
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на
души
те, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
" Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос. Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа".
към текста >>
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези
души
за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
към текста >>
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в
души
те, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас.
Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука. В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка.
към текста >>
Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в
души
те на онези, които искат да го приемат.
И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове. Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука. В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука.
Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат.
Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка. Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон. Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме. И този дух беше „християнски Дух" в описания смисъл.
към текста >>
Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите
души
: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон.
Много от това, което е добро, което е духовно добро в нашето духовно-научно движение, когато го наблюдаваме ясновидски, ни се показва така, че то произхожда от онези, които заедно с нас са приели нашата проникната от Христос Духовна Наука и онези, които след като са преминали през Портата на смъртта, отново изпращат надолу плодовете на тази проникната от Христос Духовна Наука. В нас живее вече това, което ни изпращат от духовните светове онези, които са приели проникнатата от Христос Духовна Наука. Защото, в своята Карма те не го задържат само за тяхно собствено усъвършенствуване, а могат да го накарат да се излее в душите на онези, които искат да го приемат. Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка.
Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон.
Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме. И този дух беше „християнски Дух" в описания смисъл. Душите, които го познават, никога не ще се чувствуват разделени от него. Нека той бди и по-нататък като дух-пазител над този клон на Обществото. Той на драго сърце ще иска това, той наистина го иска, ако душите, които работят в този клон на Обществото, го приемат.
към текста >>
Души
те, които го познават, никога не ще се чувствуват разделени от него.
Утеха и надежда за нашата Духовна Наука разцъфтява в нас от това, че ние знаем: нашите така наречени „мъртви" работят заедно с нас. Завчера споменахме за тези неща в определена връзка. Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон. Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме. И този дух беше „християнски Дух" в описания смисъл.
Душите, които го познават, никога не ще се чувствуват разделени от него.
Нека той бди и по-нататък като дух-пазител над този клон на Обществото. Той на драго сърце ще иска това, той наистина го иска, ако душите, които работят в този клон на Обществото, го приемат. С тези думи, изказани от дълбочината на сърцето, аз приключвам тези лекции, скъпи мои приятели, и се надявам, че ще работим заедно и по-нататък в избраните пътища на Духа.
към текста >>
Той на драго сърце ще иска това, той наистина го иска, ако
души
те, които работят в този клон на Обществото, го приемат.
Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон. Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме. И този дух беше „християнски Дух" в описания смисъл. Душите, които го познават, никога не ще се чувствуват разделени от него. Нека той бди и по-нататък като дух-пазител над този клон на Обществото.
Той на драго сърце ще иска това, той наистина го иска, ако душите, които работят в този клон на Обществото, го приемат.
С тези думи, изказани от дълбочината на сърцето, аз приключвам тези лекции, скъпи мои приятели, и се надявам, че ще работим заедно и по-нататък в избраните пътища на Духа.
към текста >>
45.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред
души
те ни в хода на годините.
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ Берн, 9 ноември 1916 г. Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините.
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас. Елементарният свят трябва да е за нас този, който може да бъде възприеман само чрез това, което наричаме имагинации.
към текста >>
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме
сродни
с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни.
Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите. Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н. често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме. С всичко това ние принадлежим към елементарния свят. Към този елементарен свят принадлежим така, че действително имаме от този свят нашето етерно тяло, което е инструментът за връзка с този елементарен свят.
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни.
Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества. Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества. Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама
души
се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща.
Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили.
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща.
Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят. Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас. И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка.
към текста >>
Също така двама
души
могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества.
Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
Към този свят, в който се намират такива астрални същества, ние, хората, принадлежим от времето, когато – след като сме преминали през портата на смъртта – сме изоставили етерното си тяло. С нашата индивидуалност тогава ставаме такива същества в душевния свят, а нашето непосредствено обкръжение се състои от такива същества от душевния свят. Със съдържанието на елементарния свят сме свързани дотолкова, доколкото можем да събудим онова, което предизвиква имагинации по описания начин. Но този елементарен свят тогава в известен смисъл е извън нас. Той, можем също да кажем, е под нас.
към текста >>
Те няма да могат да навлязат в
души
те ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка.
Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън. За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска.
Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка.
Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план. И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно. Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек. Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така.
към текста >>
Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти,
души
те на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания.
Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука.
към текста >>
И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между
души
те тук, в света, а между
души
те тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората.
Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност. Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас.
И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората.
Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения. Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове? “ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
към текста >>
Тогава то ще навлиза в
души
те по същия начин, по който навлизат в
души
те импулсите на духовете на времето, архаите.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му.
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите.
Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения. И сега стигам до личното. Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек. Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз.
към текста >>
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите
души
да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал. В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука. Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано. Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период. Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
46.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Души
те се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките
души
всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес.
За да отговорим на този въпрос, ние трябва да вникнем в основата на нещата и само тогава ще сме в състояние с подобаваща сериозност и достойнство да се свържем с импулсите, които се дават на днешната епоха с оглед развитието на цялото Земно човечество. Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно.
Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес.
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят. Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже: Гърците и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма никаква съществена разлика. Обаче разлика има, скъпи мои приятели, и тя е много съществена! Днешният човек, който е едва в началото на Петата следатлантска епоха, възприема сетивния свят по съвсем друг начин отколкото например древния грък. Древният грък също виждаше цветове, също чуваше звуци; обаче с помощта на цветовете той виждаше и духовни Същества; той не размишляваше за духовните Същества; благодарение на това, което бяха цветовете, нему се откриваха самите духовни Същества.
към текста >>
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на
души
те към външния свят.
Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно. Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес.
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже: Гърците и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма никаква съществена разлика. Обаче разлика има, скъпи мои приятели, и тя е много съществена! Днешният човек, който е едва в началото на Петата следатлантска епоха, възприема сетивния свят по съвсем друг начин отколкото например древния грък. Древният грък също виждаше цветове, също чуваше звуци; обаче с помощта на цветовете той виждаше и духовни Същества; той не размишляваше за духовните Същества; благодарение на това, което бяха цветовете, нему се откриваха самите духовни Същества. В моята книга "Загадките на философията"*18 аз се опитах да обясня тъкмо тази особеност на гръцкото светоусещане.
към текста >>
Те се опираха на това, че
души
те все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото.
Особеното в това есе беше, че Франц Брентано просто не пожела да дискутира върху понятието "гениалност" Според Брентано душевните качества и импулси на гения не се различават от тези на другите хора,само че показват по-голяма бързина, подвижност и т.н., какъвто е случаят например с паметта, асоциативната готовност и т.н. Франц Брентано не се опря на традиционните понятия за гения; те впрочем са прекалено мъгливи и не са друго, освен удобни и изтъркани шаблони на съвременното мислене. Общо взе то,можем да кажем: Начинът, според който Брентано дефинира гения, изобщо не съвпада с това, което геният беше досега, обаче той съвпада с това, което геният ще бъде утре! В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото?
Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото.
Докато човешкото тяло беше по пътя на своето възходящо развитие, геният беше свързан с него, с тялото. Обаче с рушащото се и загиващо тяло на бъдещето, всичко ще се промени. Занапред човешката гениалност ще се прояви по такъв начин, че душите, които в бъдеще ще се наричат гениални, трябва да навлязат още по-дълбоко в процесите на духовния свят; тогава те ще извличат импулсите не от неосъзнаваните области на тялото, а именно от дълбокото си проникване в духовния свят. Да, между това, което беше развитие на миналото и това, което ще бъде развитие на бъдещето, ние виждаме тъкмо този феномен: Преобразяването на гения. Бихме могли да допълним: В миналото геният дойде от тялото, а това, което ще замести гения в епохите на бъдещето то ще дойде от проникването на душата в духовния свят.
към текста >>
Занапред човешката гениалност ще се прояви по такъв начин, че
души
те, които в бъдеще ще се наричат гениални, трябва да навлязат още по-дълбоко в процесите на духовния свят; тогава те ще извличат импулсите не от неосъзнаваните области на тялото, а именно от дълбокото си проникване в духовния свят.
В своя досегашен смисъл, в своите досегашни параметри, геният не може да върви напред. На какво се опираха гениите в миналото? Те се опираха на това, че душите все още притежаваха силата да извличат импулси от наследствената маса, от възпитанието, и да ги "вкарват" в тялото; така че макар и в несъзнаван вид, интуициите, инспирациите, имагинациите на гения идваха от тялото. Докато човешкото тяло беше по пътя на своето възходящо развитие, геният беше свързан с него, с тялото. Обаче с рушащото се и загиващо тяло на бъдещето, всичко ще се промени.
Занапред човешката гениалност ще се прояви по такъв начин, че душите, които в бъдеще ще се наричат гениални, трябва да навлязат още по-дълбоко в процесите на духовния свят; тогава те ще извличат импулсите не от неосъзнаваните области на тялото, а именно от дълбокото си проникване в духовния свят.
Да, между това, което беше развитие на миналото и това, което ще бъде развитие на бъдещето, ние виждаме тъкмо този феномен: Преобразяването на гения. Бихме могли да допълним: В миналото геният дойде от тялото, а това, което ще замести гения в епохите на бъдещето то ще дойде от проникването на душата в духовния свят. Един човек като Брентано, който вникна в тайните на съвременната епоха, успя да разбере много; също както и Зюс от своя страна прозря, че Земята е в процес на едно бавно умиране. Обаче на какво се основава всичко това? То се основава на факта, че отношението на човека към околния свят е вече съвсем друго.
към текста >>
Духовният изследовател вижда бродещи тела, чиито
души
не са напълно вътре. Защо?
Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок. А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност. Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието. Ето защо, когато един човек духовно обгърне света, той вижда нещо странно: По света се движат хора, които всъщност не са те самите. Разбира се, това звучи твърде радикално, но е така.
Духовният изследовател вижда бродещи тела, чиито души не са напълно вътре. Защо?
Просто защото тези души не са изправени повече пред задачата да завладеят докрай физическите тела, които са минали вече в низходящо развитие, в упадък; те са изправени пред задачата да се подготвят за това, което ще се осъществи на Бъдещия Юпитер. Нашите души вече са вгледани в далечното бъдеще и се подготвят за него. И човекът трябва да върви към себеопознание само с оглед на този факт, само с оглед на тази ситуация. Дълбоко в себе си ние се готвим да разберем Христовите думи: "Моето царство не е от този свят". Обаче хората ще стигнат до разбирането на тази истина много бавно.
към текста >>
Просто защото тези
души
не са изправени повече пред задачата да завладеят докрай физическите тела, които са минали вече в низходящо развитие, в упадък; те са изправени пред задачата да се подготвят за това, което ще се осъществи на Бъдещия Юпитер.
А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност. Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието. Ето защо, когато един човек духовно обгърне света, той вижда нещо странно: По света се движат хора, които всъщност не са те самите. Разбира се, това звучи твърде радикално, но е така. Духовният изследовател вижда бродещи тела, чиито души не са напълно вътре. Защо?
Просто защото тези души не са изправени повече пред задачата да завладеят докрай физическите тела, които са минали вече в низходящо развитие, в упадък; те са изправени пред задачата да се подготвят за това, което ще се осъществи на Бъдещия Юпитер.
Нашите души вече са вгледани в далечното бъдеще и се подготвят за него. И човекът трябва да върви към себеопознание само с оглед на този факт, само с оглед на тази ситуация. Дълбоко в себе си ние се готвим да разберем Христовите думи: "Моето царство не е от този свят". Обаче хората ще стигнат до разбирането на тази истина много бавно. Въпреки нашата плитка и повърхностна душевност, ние сме все по-малко и по-малко от този свят, което обаче не трябва да се смесва с нещо съвсем друго.
към текста >>
Нашите
души
вече са вгледани в далечното бъдеще и се подготвят за него.
Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието. Ето защо, когато един човек духовно обгърне света, той вижда нещо странно: По света се движат хора, които всъщност не са те самите. Разбира се, това звучи твърде радикално, но е така. Духовният изследовател вижда бродещи тела, чиито души не са напълно вътре. Защо? Просто защото тези души не са изправени повече пред задачата да завладеят докрай физическите тела, които са минали вече в низходящо развитие, в упадък; те са изправени пред задачата да се подготвят за това, което ще се осъществи на Бъдещия Юпитер.
Нашите души вече са вгледани в далечното бъдеще и се подготвят за него.
И човекът трябва да върви към себеопознание само с оглед на този факт, само с оглед на тази ситуация. Дълбоко в себе си ние се готвим да разберем Христовите думи: "Моето царство не е от този свят". Обаче хората ще стигнат до разбирането на тази истина много бавно. Въпреки нашата плитка и повърхностна душевност, ние сме все по-малко и по-малко от този свят, което обаче не трябва да се смесва с нещо съвсем друго. Като поклонник на Ницше, човек лесно би повярвал на тези "синеоки бестии", които проповядват: Ние сме вече в духовния свят, ние не принадлежим към физическия свят.
към текста >>
Тук пред себе си аз имам неколцина човешки
души
; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път.
Вие знаете на вселенския събор в Константинопол човешкият Дух беше премахнат или така да се каже детрониран от пиедестала на човешкото тяло. Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл).
Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път.
Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло. И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите.
към текста >>
Обаче тези
души
живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло.
Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл). Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път.
Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло.
И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите. Накратко, обособяването и така да се каже "оттеглянето" на човека от външния свят, напредва все повече и повече.
към текста >>
Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от
души
те, а от мозъците.
И лесно може да се случи както със събранията, така и с отделните хора -, че в тях се задвижват, като часовников механизъм, отдавна износени и стари идеи. физическите глави се тресат от старите, износени идеи. За всичко онова, което е в съответствие с новото време, те не искат и да знаят. Иначе тези автоматично действуващи мозъци приемат всичко. Виждате ли, наскоро в Лондон през 1912 беше основана една съвсем нова наука: евгениката (общоприето е за най-тъпите неща да носят и най-гръмки имена).
Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците.
И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н.
към текста >>
Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха
сродни
те и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях.
По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията.
Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях.
От друга страна обаче възникна и един страшен произвол, една магична злоупотреба. И редът беше отчасти възстановен, едва след като тези възможности бяха отнети от хората. Ето, точно такива неща би трябвало да се знаят от днешните хора и само антропософията е тази, която може да им ги даде. Но празните мозъци раждат празен шум и износени, стари идеи, празните мозъци основават "нови" науки и се опитват да контролират външния облик на човека. Обаче този празен шум, скъпи мои приятели, може да се долови и в една съвсем друга област.
към текста >>
И ако
души
те откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили.
Нека мислено да се пренесем в древна Гърция. Представете си как човешката душа плътно изпълва човешкото тяло, така че те се покриваха и съвпадаха напълно. Днес не е така; в известен смисъл днес телата са празни. Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят. И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго.
И ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили.
Днес човечеството е изправено пред опасността, че телата могат да се изпълнят с демонични сили, с демонично-ариманически сили. Представете си, че към това, за което вчера стана дума относно бъдещето развитие, се прибави и следното: Хората стават добри граждани според изискванията на бюргерския живот, обаче телата са толкова празни, че в тих се настаняват могъщи ариманически Същества. Занапред все по-често ще се срещаме с подобни ариманически Същества. Човекът само привидно ще изглежда този, когото ние виждаме. Индивидуалността на човека ще се различава все повече и повече от неговото тяло.
към текста >>
47.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите
души
с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.
Голяма част от мисленето на днешни те хора считащи себе си за културни и мъдри -, е по същество подобно на детското мислене. Естествено, в областта на журналистиката никой не би допуснал, че там до голяма степен е в сила едно детско, едно детинско мислене, обаче истината е тъкмо тази. И това е свързано с факта, че в обществото се залага на детските представи, на детското мислене. Ето защо детското разбиране остава меродавно през целия живот на индивид" Нещата трябва да се променят радикално.
Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.
Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст. Когато хората напреднат дотам, че да извличат от спомените си това, което не са могли да разберат в детските си години, те ще разполагат с един извор на здрав вътрешен живот. Далеч от тях е остане онази вътрешна скука, онази пустота, която днес с сграбчва душите, опразва ги запраща в санаториумите, където те напразно се надяват да получат някакви външни стимули, но душите остават пусти и празни, именно защо то възпитанието е пропуснало да внесе у тях нещо, за което те да си спомнят по-късно! Тези лекции са свързани и с нещо друго. Всъщност при обстоятелствата, за които вече стана дума, нашата съвременна епоха окончателно изгуби съзнанието, че между човека и Космоса съществува една дълбока вътрешна връзка.
към текста >>
Далеч от тях е остане онази вътрешна скука, онази пустота, която днес с сграбчва
души
те, опразва ги запраща в санаториумите, където те напразно се надяват да получат някакви външни стимули, но
души
те остават пусти и празни, именно защо то възпитанието е пропуснало да внесе у тях нещо, за което те да си спомнят по-късно!
Ето защо детското разбиране остава меродавно през целия живот на индивид" Нещата трябва да се променят радикално. Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва. Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст. Когато хората напреднат дотам, че да извличат от спомените си това, което не са могли да разберат в детските си години, те ще разполагат с един извор на здрав вътрешен живот.
Далеч от тях е остане онази вътрешна скука, онази пустота, която днес с сграбчва душите, опразва ги запраща в санаториумите, където те напразно се надяват да получат някакви външни стимули, но душите остават пусти и празни, именно защо то възпитанието е пропуснало да внесе у тях нещо, за което те да си спомнят по-късно!
Тези лекции са свързани и с нещо друго. Всъщност при обстоятелствата, за които вече стана дума, нашата съвременна епоха окончателно изгуби съзнанието, че между човека и Космоса съществува една дълбока вътрешна връзка. Човекът днес вярва, че стъпва по Земята или пътува с влак по нея така, сякаш тя е един неодушевен предмет. Обаче това не е така. Между човека и Космоса е налице една дълбока връзка.
към текста >>
За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред
души
те им застанат подвижни и живи образи.
Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси. Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира. Ако размислите върху тези неща, Вие ще се досетите какво имам предвид. Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието. Нека да потърсим такива разговори, които не се провеждат в сетивния свят, например разговори между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха.
За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред душите им застанат подвижни и живи образи.
Вие разбирате какво искам да кажа. Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание. И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот. Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство.
към текста >>
Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските
души
, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание.
Ако размислите върху тези неща, Вие ще се досетите какво имам предвид. Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието. Нека да потърсим такива разговори, които не се провеждат в сетивния свят, например разговори между един древен грък и един човек на Петата следатлантска културна епоха. За децата ще бъде много по-полезно, ако вместо исторически абстракции, пред душите им застанат подвижни и живи образи. Вие разбирате какво искам да кажа.
Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание.
И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот. Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство. Естествено, много по-удобно е, когато днес хората се събират във всевъзможни формации и непрекъснато декламират: Да, възпитанието следва да бъде индивидуализирано! Естествено, това е много по-удобно, от колкото да вникнем в еволюцията на човека и природата и да намерим онези имагинативни разкази и описания, с чиято помощ духовният живот ще бъде обхванат във формата, до която той ще се издигне в близкото бъдеще.
към текста >>
Подобни личности изобщо не желаят да бъдат смущавани в тясната област, където работят и не искат да прокарват никакви нишки към други
сродни
области.
Странно е, че хората не са склонни да се поучават от събитията. След като някой сам е повярвал в собствените си научни представи, сега би трябвало да попита: На какво се дължат моите погрешни заключения? В този случай човекът действително би бил склонен да се поучи от своите грешки. Обаче той продължава да е като потънал в някакъв транс и от същите погрешни предпоставки вади нови заключения, които са в още по голям разрез с реалния свят, понеже такъв човек чисто и просто не желае да вникне във връзките между нещата. Във всеки случай,когато се опитваме да си обясним тези връзки, налага се да преодоляваме онова неудобство, което днес се преодолява най-трудно именно от хората, занимаващи се с научни въпроси.
Подобни личности изобщо не желаят да бъдат смущавани в тясната област, където работят и не искат да прокарват никакви нишки към други сродни области.
За известно време тази тясна специализация беше нещо добро. Обаче ако тя продължава и по-нататък, ако нашата студентска младеж непрекъснато бъде измъчвана с тези едностранчиви методи, произлизащи от една прекалено тясна специализация, тогава нещастията, идващи от бедните и чужди на реалния свят понятия, ще стават все по-големи и по-големи. Навсякъде в държавните и градски институции ще се настанят хора, които нямат представа от тези неща и ще искат да ги ръководят със закони, понеже понятията им са твърде бедни, за да обхванат действителния свят. Хората просто нямат предчувствие, колко бедни са техните понятия и колко по-богат от тези понятия е действителният свят! Ceгa на преден план идва следното: така наречените "специалисти" не бива да узурпират тесните научни дисциплини, нито пък да бъдат задоволявани субективните, егоистични потребности в антропософията, а тези два полюса да бъдат свързани правилно, или с други думи да сме в състояние да оплодим едното чрез другото.
към текста >>
Несъмнено, по този начин ще задоволим егоистичните религиозни потребности, обаче едва ли ще предложим на
души
те онова, от което занапред те остро ще се нуждаят, а именно: Да станат адекватни в условията на действителния свят.
Навсякъде в държавните и градски институции ще се настанят хора, които нямат представа от тези неща и ще искат да ги ръководят със закони, понеже понятията им са твърде бедни, за да обхванат действителния свят. Хората просто нямат предчувствие, колко бедни са техните понятия и колко по-богат от тези понятия е действителният свят! Ceгa на преден план идва следното: така наречените "специалисти" не бива да узурпират тесните научни дисциплини, нито пък да бъдат задоволявани субективните, егоистични потребности в антропософията, а тези два полюса да бъдат свързани правилно, или с други думи да сме в състояние да оплодим едното чрез другото. Ние непрекъснато се натъкваме на този факт Вие също бихте го потвърдили, ако наблюденията Ви са точни ако в тесните специалности се обръщаме към редовите антропософи, нещата веднага им доскучават! Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа, безсмъртие, Бог и т.н.
Несъмнено, по този начин ще задоволим егоистичните религиозни потребности, обаче едва ли ще предложим на душите онова, от което занапред те остро ще се нуждаят, а именно: Да станат адекватни в условията на действителния свят.
Ето защо следва да сме много внимателни, когато търсим връзките между духовно-научното познание и тесните научни дисциплини. Аз вече посочих колко полезна е книгата на д-р Боос*46, озаглавена "Договорът в областта на общия труд според швейцарското право" След като сега книгата може да се купи навсякъде, отново бих искал да изтъкна нейното значение, понеже тя е истински образец за прокарване на мостове между антропософското духовно-научно познание и една съвсем специална област, каквато е правото. Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ.
към текста >>
48.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Духове на Мрака, които са
сродни
с тези, работещи долу на Земята, се намират горе в духовния свят.
Напротив, тези две течения съществуват и в наши дни. Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно аз вече загатнах за това появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на Мрака, които след 1879 живеят всред нас тук долу на Земята. Дотогава те изпълняваха своите задачи горе на Небето, докато техните родственици, които предприеха това, което току-що описах, бяха на Земята още от Лемурийската, от Атлантската епоха насам. И така през 747 преди Мистерията на Голгота ние имаме един поврат в развитието; през 1413 след Мистерията на Голгота имаме друг поврат, а през 1879 имаме онзи поврат, който е изключително важен за нас. През цялото това време Духовете на Мрака работят тук долу на Земята, докато друга тяхна разновидност, т.е.
Духове на Мрака, които са сродни с тези, работещи долу на Земята, се намират горе в духовния свят.
През 1841 започна битката, която описах. Ceга обаче "горните" Духове слязоха на Земята и се присъединиха към "долните" Но силата на старите "подстрекатели", т.е. последиците от действията на Духовете на Мрака, които имаха своите задачи в Египетско-халдейската, в Гръцко-латинската и изобщо от Лемурийската и Атлантската епоха насам, тази сила постепенно угасна; и сега започнаха да се проявяват главно онези Същества, които бяха свалени на Земята през 1879. Докато, така да се каже, техните братя губеха своя та мощ, започнаха да набират сили тъкмо тези Духове. Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения.
към текста >>
В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен аскетизъм, вярвайки че извисяват
души
те си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата.
Благодарение на тях човекът отново ще бъде освободен от прегръдката на Земята, ще бъде откъснат от Земята,като една част от душевно-духовната му същност ще бъде върната в духовния свят. И постепенно човечеството трябва да осъзнае: ние не сме от тази Земя, ние не произлизаме от тази Земя. Занапред човекът трябва да крачи по Земята и да си казва: Несъмнено, с моето раждане аз влизам в едно физическо тяло, но това е само един преходен стадий. Всъщност аз оставам в духовния свят и съм наясно, че само една част от моето същество е свързана със Земята, така че като цяло аз съвсем не напускам онзи свят, в който се намирам между смъртта и поредното ново раждане. Тъкмо този усет за съпринадлежност към духовния свят трябва да бъде развит от всички нас.
В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен аскетизъм, вярвайки че извисяват душите си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата.
Всъщност човекът не е земно същество, а принадлежи на целия Космос. Но този основен факт може да бъде разбран не чрез различните форми на аскетизъм, а чрез непосредственото свързване със субстанциалните, жизнени или етерни сили на Земята. Физическата наука само ни подготвя за това, което предстои. Припомнете си, колко зависим беше древният човек от мястото си на раждане, и това беше така до 15 век, до края на Гръцко-латинската епоха. За онези времена това беше нещо добро, но то не бива да остане най-главното в хода на по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Занапред човечеството не може да остане свързано със своята естествена, физическа среда;
души
те ще станат свободни.
Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци. Ето какво означава приспособяване към средата. В Америка европеецът макар и само във физически смисъл се индианизира. И ако сега душата просто следва този физически процес, какъвто беше случаят през миналите епохи, тогава отново би се съживила една индианска култура, разбира се, в своята европейска фаза. Звучи парадоксално, но отговаря на истината.
Занапред човечеството не може да остане свързано със своята естествена, физическа среда; душите ще станат свободни.
И тогава, дори да усеща влиянието на околната физическа среда, дори тялото на европееца да се индианизира след преселването му в Америка, тогава човекът се откъсва от земните физически условия и става поданик на духовните светове. А в духовните светове няма раси и националности; там са в сила друг вид връзки. Ето как изглеждат нещата, които следва да бъдат разбрани, що се отнася до големите, епохални събития, разиграващи се на Земята, естествено, ако човек не иска да остане извинете ме за израза един дръвник, който представя отдавна отживелите предразсъдъци за нови идеали.
към текста >>
49.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават
души
, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят.
Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават души, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят.
Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната сфера. Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук. Трябва да сме наясно, че духовните връзки между мъртвите души и самите нас, които сме били свързани с тях, не се прекъсват със смъртта, те остават, дори са много по-вътрешни след смъртта, отколкото са били тук. Но това, което казах, трябва да се приеме като сериозна, значима истина. То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието.
към текста >>
Само
души
, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук.
Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център. Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават души, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят. Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната сфера.
Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук.
Трябва да сме наясно, че духовните връзки между мъртвите души и самите нас, които сме били свързани с тях, не се прекъсват със смъртта, те остават, дори са много по-вътрешни след смъртта, отколкото са били тук. Но това, което казах, трябва да се приеме като сериозна, значима истина. То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието. Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл. Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният живот е единствен.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че духовните връзки между мъртвите
души
и самите нас, които сме били свързани с тях, не се прекъсват със смъртта, те остават, дори са много по-вътрешни след смъртта, отколкото са били тук.
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център. Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават души, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят. Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната сфера. Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук.
Трябва да сме наясно, че духовните връзки между мъртвите души и самите нас, които сме били свързани с тях, не се прекъсват със смъртта, те остават, дори са много по-вътрешни след смъртта, отколкото са били тук.
Но това, което казах, трябва да се приеме като сериозна, значима истина. То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието. Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл. Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният живот е единствен. Но има също и посветени, които са материалисти и чрез някои братства разпространяват материалистически учения.
към текста >>
Тези посветени целят тук да има много
души
, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия.
Съществуват братства, ръководени от посветени, които имат интерес да поддържат и разпространяват материализма. На тези материалисти много добре им служи, когато постоянно се говори, че материализмът всъщност вече е преодолян. Хората могат да се стремят към някаква цел, като произнасят точно противоположните думи. Начините на процедиране с това често са доста сложни. Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората?
Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия.
Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера. Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери.
към текста >>
Чрез това тези
души
ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера.
На тези материалисти много добре им служи, когато постоянно се говори, че материализмът всъщност вече е преодолян. Хората могат да се стремят към някаква цел, като произнасят точно противоположните думи. Начините на процедиране с това често са доста сложни. Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората? Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия.
Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера.
Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти.
към текста >>
Тези братства обработват определени човешки
души
, за да останат след смъртта си в царството на материалното.
Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората? Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия. Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера. Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения.
Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното.
Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели. От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята. Тези мъртви души притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща.
към текста >>
Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите
души
след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери.
Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия. Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера. Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното.
Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери.
Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели. От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята. Тези мъртви души притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща. Такава е дейността на някои братства.
към текста >>
Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават
души
те да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели.
Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти.
Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели.
От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята. Тези мъртви души притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща. Такава е дейността на някои братства. И подобни неща може да прозре само някой, който не се заблуждава, че не съществуват такива братства или че дейността им е безобидна. Тя съвсем не е безобидна и самите те не са безобидни.
към текста >>
От такива братства се създава клиентела от мъртви
души
, които остават в областта на Земята.
А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели.
От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята.
Тези мъртви души притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща. Такава е дейността на някои братства. И подобни неща може да прозре само някой, който не се заблуждава, че не съществуват такива братства или че дейността им е безобидна. Тя съвсем не е безобидна и самите те не са безобидни. Според тях хората трябва още да останат в материализма.
към текста >>
Тези мъртви
души
притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща.
Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели. От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята.
Тези мъртви души притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща.
Такава е дейността на някои братства. И подобни неща може да прозре само някой, който не се заблуждава, че не съществуват такива братства или че дейността им е безобидна. Тя съвсем не е безобидна и самите те не са безобидни. Според тях хората трябва още да останат в материализма. Те трябва да вярват на твърденията на такива посветени, че има духовни сили, но че тези духовни сили не са нищо друго освен определени природни сили.
към текста >>
Чрез това братството си създава
души
, които след смъртта остават в земната сфера.
Бихме могли да си го представим графично (чертае се). Тук си представяме областта с такова безобидно човечество (по-големия кръг, светло). Както казах, това човечество не е наясно относно духовния свят и заблудено чрез материализма, съвсем не знае как да се държи с преминалите през портата на смъртта. зелено Нека предположим, че тук е областта на такова братство (по-малък кръг, зелено). Това братство разпространява учението на материализма, то се грижи тези хора на всяка цена да мислят чисто материалистически.
Чрез това братството си създава души, които след смъртта остават в земната сфера.
Те стават спиритуална клиентела за братството, за тази ложа (виж рисунката, оранжево), което означава, че са създадени мъртви, които не напускат земната сфера, а остават при Земята. Вземат ли се правилните мерки, те се задържат вътре в ложата. По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили. Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век. Възможно е това, което става на тези сеанси - моля да го имате предвид, - да се ръководи от ложата с помощта на мъртвите.
към текста >>
По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали
сродни
със земните сили.
Нека предположим, че тук е областта на такова братство (по-малък кръг, зелено). Това братство разпространява учението на материализма, то се грижи тези хора на всяка цена да мислят чисто материалистически. Чрез това братството си създава души, които след смъртта остават в земната сфера. Те стават спиритуална клиентела за братството, за тази ложа (виж рисунката, оранжево), което означава, че са създадени мъртви, които не напускат земната сфера, а остават при Земята. Вземат ли се правилните мерки, те се задържат вътре в ложата.
По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили.
Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век. Възможно е това, което става на тези сеанси - моля да го имате предвид, - да се ръководи от ложата с помощта на мъртвите. Но според истинските намерения на майсторите (учителите), които са в тези ложи, хората не бива да знаят, че имат работа с мъртвите, а да вярват, че имат работа просто с по-висши природни сили. Желателно е да се покаже на хората, че това са по-висши природни сили като психизъм и други подобни по-висши природни сили. Иска се да се отнеме на хората действителното понятие за същността на душата и се казва: «Както има електричество и магнетизъм, така има и такива по-висши сили.» Именно от водещите в ложата се прикрива, че това идва от душите на мъртвите, но поради това другите, безобидните души постепенно стават зависими, душевно зависими от ложата, без да знаят от какво са зависими, откъде всъщност се ръководят.
към текста >>
Иска се да се отнеме на хората действителното понятие за същността на душата и се казва: «Както има електричество и магнетизъм, така има и такива по-висши сили.» Именно от водещите в ложата се прикрива, че това идва от
души
те на мъртвите, но поради това другите, безобидните
души
постепенно стават зависими, душевно зависими от ложата, без да знаят от какво са зависими, откъде всъщност се ръководят.
По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили. Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век. Възможно е това, което става на тези сеанси - моля да го имате предвид, - да се ръководи от ложата с помощта на мъртвите. Но според истинските намерения на майсторите (учителите), които са в тези ложи, хората не бива да знаят, че имат работа с мъртвите, а да вярват, че имат работа просто с по-висши природни сили. Желателно е да се покаже на хората, че това са по-висши природни сили като психизъм и други подобни по-висши природни сили.
Иска се да се отнеме на хората действителното понятие за същността на душата и се казва: «Както има електричество и магнетизъм, така има и такива по-висши сили.» Именно от водещите в ложата се прикрива, че това идва от душите на мъртвите, но поради това другите, безобидните души постепенно стават зависими, душевно зависими от ложата, без да знаят от какво са зависими, откъде всъщност се ръководят.
Няма никакво средство срещу тези неща освен знанието за тях. Знае ли се за тях, човек вече е предпазен. Знае ли се така, че това знание да е истинско убеждение, истинска вяра, човек вече е предпазен. Но той не бива да бъде прекалено ленив и да избягва да си усвои познанието за тези неща. Трябва да се каже, че все още не е напълно късно.
към текста >>
Срещу материализирането на човешките
души
, срещу това заточение на човешките
души
в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства.
Вместо да се утвърдят, укрият, те се компроментираха, бяха разобличени чрез тях. Това по-скоро беше нещо, чрез което се показа, че възнамеряваното начинание не им се удаде напълно. Поради това също от самите тези братства през деветдесетте години произлезе стремежът и спиритизмът като такъв да бъде дискредитиран за известно време. Накратко, виждате, че по този път със средства на духовния свят е направено нещо много радикално. Това, за което се касае, е увеличаване на властта, използване на определени условия на развитието, които трябва да се проявят в течение на развитието на човечеството.
Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства.
Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера. Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми.
към текста >>
Когато
души
те на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера.
Това по-скоро беше нещо, чрез което се показа, че възнамеряваното начинание не им се удаде напълно. Поради това също от самите тези братства през деветдесетте години произлезе стремежът и спиритизмът като такъв да бъде дискредитиран за известно време. Накратко, виждате, че по този път със средства на духовния свят е направено нещо много радикално. Това, за което се касае, е увеличаване на властта, използване на определени условия на развитието, които трябва да се проявят в течение на развитието на човечеството. Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства.
Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера.
Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми. Това зависи от самия Христос.
към текста >>
Срещу това домогване да се действа в земната област чрез
души
те, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота.
Поради това също от самите тези братства през деветдесетте години произлезе стремежът и спиритизмът като такъв да бъде дискредитиран за известно време. Накратко, виждате, че по този път със средства на духовния свят е направено нещо много радикално. Това, за което се касае, е увеличаване на властта, използване на определени условия на развитието, които трябва да се проявят в течение на развитието на човечеството. Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства. Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера.
Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота.
Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми. Това зависи от самия Христос. Христос ще се намира в земната сфера като етерно същество.
към текста >>
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат
души
те на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
За хората е важно как те ще се отнасят към него. Върху появяването на самия Христос никой няма каквото и да било влияние, дори да е най-могъщият посветен. То ще стане. Моля да го запомните. Но могат да се вземат мерки това появяване на Христос да бъде прието по различни начини и да има различни въздействия.
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс. Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност. Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа. Всички машинации с мъртвите и др., за които ви говорих, в крайна сметка служат на целта да отклонят вниманието на хората от Христос, който премина през Мистерията на Голгота, и незабелязано да им натрапят господството на друга индивидуалност над Земята. Това е напълно реална борба, а не е абстрактно понятие или нещо подобно, тя е съвсем реална борба, която се стреми да постави друго същество на мястото на Христос за продължението на развитието на човечеството през останалото време от петата следатлантска културна епоха, както и за шестата и седмата.
към текста >>
Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките
души
, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери.
Това е особено важно. Утре ще видим как се въздейства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията. Необходимо е да свържете това, което казах днес, с утрешното, понеже едното почти не може да се разбере без другото. Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя.
Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери.
За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи. Тогава ще установим правилните съотношения към целостта и все повече ще трябва да ги изграждаме. Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
към текста >>
50.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Често от действително сериозно търсещи
души
се чува въпросът: Как да намеря Христос?
При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм. Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос? Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа.
Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос?
Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
към текста >>
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали
сродни
със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа. Това е изживяване, което предстои на човечеството. Ангелус Силезиус го казва, когато произнася многозначителните думи: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“ Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
към текста >>
Скъпи приятели, хубаво би било, особено в нашето съвремие, ако хората можеха да открият например следното: Съвсем сигурно е, че в глъбините на човешките
души
се намира тенденцията да се казва истината.
Христовият импулс трябва да бъде предшестван от изживяването на цялото чувство на нищожност, което ни обхваща, когато без високомерие разгледаме собствените си сили. Някои умни мистици вярват, че е християнство, когато просто кажат: „Аз намерих висшия аз, божествения аз в своя аз.“ Това не е християнство. Християнството трябва да се основава върху изречението: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“ Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
Скъпи приятели, хубаво би било, особено в нашето съвремие, ако хората можеха да открият например следното: Съвсем сигурно е, че в глъбините на човешките души се намира тенденцията да се казва истината.
Но именно когато имаме намерението да кажем истината и сами се осъзнаем при това изговаряне на истината, можем да направим първата крачка към изпитване на безсилието на човешкото тяло спрямо божествената истина. В мига, когато наистина стигнете до осъзнаване относно казването на истината, стигате до нещо забележително. Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва. То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо.
към текста >>
Когато двама
души
казват едно нещо, то не е едно и също.
Но също и негови изречения могат да се пренесат в статиите на Удроу Уилсън – те напълно се покриват. Всяко плагиатство е изключено. Изобщо не може да става и дума, че искам да посоча някакво плагиатство. Това е напълно изключено. Тук е точката, в която, без да се изпада в дребнавост, във филистерство, може да се научи много.
Когато двама души казват едно нещо, то не е едно и също.
Това става проблем. Какво забележително има в това, че всъщност много по-настоятелно, много по-сугестивно, отколкото Херман Грим някога е писал в своите „Методи на историята“, Удроу Уилсън описва своите американци и при това в неговото описание говори с изреченията на Херман Грим? Откъде произтича това? Това наистина става проблем. Ако човек потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално.
към текста >>
51.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка
сродни
на тях черти има във всички хора.
Тази Римска Империя в определено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация). Тя се беше развила от република в императорска организация, но в същото време Империята приличаше на това, което израсна, приемайки германска окраска, от келтските кралства. Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс. То се нуждаеше от нещо – простете за парадоксалните думи – което е неразбираемо, което се декретира. Така както се декретира в кралството, така се декретираше и в папството.
Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора.
Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони. Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий. Така и станало. Напълно неразбираемото, особеното равенството на Сина с Отца (и двамата са от Вечността, и двамата са Бог, и т.н.), беше по-късно прието, като се казваше: тук няма какво да се разбира, тук трябва да се вярва. Това все пак е нещо, което се поддава единствено на декретиране.
към текста >>
Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките
души
, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното.
Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство. И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му. И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
към текста >>
Освен това има и още една трета еволюция вътре в
души
те на народите, за която ви казах вчера.
– Това разбиране продължава да живее и в народа на ложите, но в него то се доразвива, стига се до извода: Христос е учителят. Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс. Може още много да се говори по тези въпроси, но заради ограниченото време днес ще ви дам само една скица. Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа.
Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера.
И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция.
към текста >>
И именно във връзка с народностните
души
се развиват и вече описаните явления.
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс. Може още много да се говори по тези въпроси, но заради ограниченото време днес ще ви дам само една скица. Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера.
И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления.
От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция. В действителното външно развитие едното винаги се пресича с другото.
към текста >>
От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните
души
с техните религиозни оттенъци.
Може още много да се говори по тези въпроси, но заради ограниченото време днес ще ви дам само една скица. Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година. Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления.
От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци.
Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер. Това е третата еволюция. В действителното външно развитие едното винаги се пресича с другото. Разбира се, в действителност едното действа върху другото, посредством другите; винаги едното прониква в другото.
към текста >>
Но освен това, в съвременното човечество властва и един друг елемент, който се проявява много силно в инстинктите, в подсъзнателните импулси, но който е вътрешно свързан с развитието на сетивните
души
.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество. Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало. Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа. Изучавайки човек като Гьоте, който, въпреки че често и чрез подсъзнателни импулси, все пак много съзнателно избира своя религиозен път, ще стигнете до властването на съзнателната душа.
Но освен това, в съвременното човечество властва и един друг елемент, който се проявява много силно в инстинктите, в подсъзнателните импулси, но който е вътрешно свързан с развитието на сетивните души.
И това трябва да се нарече развитие в посока на социализма, което сега тепърва започва и което ще завърши по начина, който разказах. Несъмнено подтиците идват от съзнателната душа, но че социализмът е мисията на петата следатлантска епоха и ще дойде до завършек през четвъртото хилядолетие – това възниква от факта, че цялото човечество живее във възрастта на сетивната душа от 28-та до 21-та година. Това е заложено там. Социализмът не е партийно движение, въпреки че в социалните корпорации съществуват много партии, а това са партии вътре в социалното течение. Социализмът като такъв не е партийно занимание, а е нещо, което съвсем по необходимост се образува последователно през петата следатлантска епоха на човечеството.
към текста >>
А ври и кипи не само в човешките
души
, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти.
Така, че когато тази пета следатлантска епоха ще бъде завършена, по същество, поне доколкото се отнася до цивилизования свят, в хората ще присъстват инстинктите за социализма. Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред.
А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти.
И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания. Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически.
към текста >>
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в
души
те, колкото в темпераментите.
В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред. А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти. И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите.
Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента. Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека. Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество. Човек може да го познае, едва когато познае целия свят.
към текста >>
То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на
души
те.
Защото вземете например братството в семейството: ако единият брат е на седем години, а другият е току-що роден, тогава не може да се говори за равенство. Братството ще трябва тепърва да се разбере. Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело.
То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите.
Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща. Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души. Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н.
към текста >>
Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята
души
.
Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща. Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост.
Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново. Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това!
към текста >>
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като
души
хора, напълно независимо от всякаква организация.
Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души. Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново. Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация.
Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си. Или помислете как се е развило лютеранството?
към текста >>
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на
души
те и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство.
И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията. Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство.
Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало.
към текста >>
Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в
души
те, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората.
Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията. Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм. Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство. Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле.
Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората.
На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>
Трябва ли да бъде така, че хората съвсем да не са в състояние чрез регулиране на това, което е в сърцата им и в глъбините на
души
те им, да намерят пътя към светлината?
Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си? “ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде. Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност. Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
Трябва ли да бъде така, че хората съвсем да не са в състояние чрез регулиране на това, което е в сърцата им и в глъбините на душите им, да намерят пътя към светлината?
Трябва ли това да стане по пътя на външната принуда? Трябва ли първо всичко да рухне, за да започнат хората да мислят? Не трябва ли този въпрос да се поставя отново и отново всеки ден? Не изисквам отделния човек да направи това или онова, защото знам колко малко може да направи човек в днешно време. Но това, което е необходимо е прозрението, не това фалшиво съждение и нищо правене, а прозрение да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
към текста >>
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на
души
те и сърцата ви, за да се обърнете към други
души
и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение.
“ И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството. Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата.
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение.
Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
към текста >>
52.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега
души
те на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото.
Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото.
Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията". Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един представител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен човек.
към текста >>
Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните
души
в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие.
Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така.
Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие.
Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията". Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един представител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен човек. Искам да спомена само едно нещо. В тази книга, която в смисъла на Данте трябва да бъде една сериозна студия върху основите на правото, върху политическите основи на монархията.
към текста >>
Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките
души
, то се изразява в такива формули.
С неразбирането на тези неща е вървяло по определен начин до нашето време. Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата. Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество. Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето. Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране.
Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули.
Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е. да бъде усвоен един социален импулс. Но това не може да бъде постигнато, без действително да бъде обгърнат с поглед Законът на развитието. Нека направим това още веднъж, както сме го направили вече многократно за други въпроси. Да вземе напри-мер времето от 4-то следхристиянско столетие до приблизително 16-то следхристиянско столетие.
към текста >>
С това, което става там несъзнателно за днешното обикновено съзнание, с него са
сродни
тези невидими същества, които обаче се проявяват вече много силно в развитието на днешното човечество.
Обаче тези така да се каже юпитерови човеци са налице вече сега, както ние сме били налице на старата Луна. Те са тук, естествено не външно ви дими; обаче аз наскоро ви казах, що означава това, да бъдем видими, и че човек също е едно свръхсетивно същество. Тези същества са вече тук свръхсетивно. Подчертавам още веднъж: това е една извънредно сериозна истина, че сега се проявяват определени същества и те се проявяват повече от средата на 15-то столетие. Тези същества са развили първо предимно импулса на една сила, която е много подобна на силата на човешката воля, на онази сили на волята, за която вчера Ви казах, как тя се намира долу в дълбоките слоеве на човешкото съзнание.
С това, което става там несъзнателно за днешното обикновено съзнание, с него са сродни тези невидими същества, които обаче се проявяват вече много силно в развитието на днешното човечество.
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем. Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа. Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание.
към текста >>
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива
души
, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза.
Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина. Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза.
Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
към текста >>
Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в
души
те си.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза. Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си.
Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството. При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние. При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо.
към текста >>
53.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние ги наричаме „групови животински
души
“,
души
които не разполагат с физическо тяло.
Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа. И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание. И ако търсим това съзнание на животното, съзнанието, което ние, като ходещи по Земята хора, притежаваме, тогава ние няма да го намерим вътре в животинския организъм, тогава ние трябва да го търсим при Съществата, които не са стигнали до непосредствено физическо присъствие на Земята.
Ние ги наричаме „групови животински души“, души които не разполагат с физическо тяло.
Нека да си представим например, че всички лъвове имат една такава обща групова душа, душа със свои духовен живот. И тя вече има такова съзнание, каквото е присъщо на хората, а не на отделното животно. Ако слезем по-надолу, в растителното царство, там откриваме едно съзнание, което е различно от това на животното; в растителното царство срещаме едно съзнание, каквото самите ние имаме между заспиването и пробуждането. Всяко растение е едно спящо същество. Що се касае до нас, ние развиваме това съзнание между астралното тяло и Азът, във волята.
към текста >>
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй
сродни
те на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
към текста >>
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме
сродни
с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека.
МИСЛИ: Копнежът да се превърнат в свят Копнеж да се превърнат в човек. ВОЛЯ: Копнежът да се превърне в човек Копнеж да се превърне в свят. Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа.
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека.
И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>
54.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Днес бих желал да започна с нещо, на което в хода на последните лекции тук в Дорнах,
души
те ни често се натъкваха.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 26 Ноември 1922 Скъпи мои приятели! Предстоящите лекции са замислени така, че да осветлят пътя на човека от духовния свят към физическия свят, с други думи, неговият път от живота между смъртта и поредното ново ражда не към живота във земния физически свят, протичащ между раждането и смъртта.
Днес бих желал да започна с нещо, на което в хода на последните лекции тук в Дорнах, душите ни често се натъкваха.
Аз често се обръщах към Вас и казвах: След своята смърт човек пребивава в духовния свят. И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот. Докато сме в нашето физическо тяло, земното сетивно съзнание зависи от цялостната организация на човека. Ние носим, тъй да се каже, вътре в нашата кожа всичко онова, което можем да наречем: мозъчна система, белодробна система, сърдечна система и т.н. За всичко това ние можем да заявим: То съществува вътре в нашето тяло.
към текста >>
Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са
сродни
с механизмите на походката.
Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта. Духовният зародиш, от който човекът изгражда своя физически организъм, разполага със свои собствени сили. И така, духовният зародиш на човека се съединява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа. Мисленето, говорът и вървежът остават специфично човешки задачи, осъществими единствено в условията на земния физически свят. Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен живот.
Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са сродни с механизмите на походката.
Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация. А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически живее на Земята, има едно или друго тегло. Обаче за духовния зародиш, който се образува между смъртта и новото раждане за него съвсем не може да се говори, че има някаква тежест, че се подчинява на някаква гравитация. Така че всичко, което се отнася до походката, до вървежа, има нещо общо с гравитацията. То е всъщност едно преодоляване на гравитацията.
към текста >>
55.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Защото в определен момент, човек разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му живот върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са
сродни
със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят.
Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
Защото в определен момент, човек разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му живот върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са сродни със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят.
Вие знаете, скъпи мои приятели, че древноеврейският народ почиташе Яхве. Това преклонение впрочем се отнасяше за едно действително Същество. И това Същество има определена връзка с всичко, което се открива не физическия свят под формата на Луната. Естествено, това е малко или много образно казано, обаче зад образа се крие реалният факт, че Яхве имаше своето обиталище тъкмо там, на Луната. И всичко което се отнася до Яхве, е дълбоко свързано и с Луната.
към текста >>
Представете си двама
души
, които намират едно извито парче желязо.
Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно. Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят. И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит. Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят. Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример.
Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо.
Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили. Това е само една чудесна подкова.
към текста >>
56.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са
сродни
с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна. Да, ето как изглеждат нещата, които ни радват, ето как изглеждат нещата в света на въздуха и водата. Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят. Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
към текста >>
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките
души
дори самото име на Духовете-Паяци.
Защо впрочем се срамуват тези Същества? В действителност те се срамуват защото другите духовни Същества без изключение! ги презират и не искат да знаят нищо за тях. А това не им убягва, немислимо е да им убегне. И тъкмо защото са презрени Същества, те събуждат ентусиазма на доброто.
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци.
Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества. Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята. Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата. И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто. Ако не бяха тези Същества, вместо нашите мисли в главите си щяхме да усещаме ако не оловни войници, то поне оловно-тежки изпарения, така че до умните мисли изобщо нямаше да достигаме.
към текста >>
57.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на
души
те съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза.
И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза.
Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество. Той оставя на Земята физическо-телесното естество. Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>
Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са
сродни
на външната природа.
Защото човек трябва да може да гледа това, което при човека се превръща от духа в нещо физическо по посочения начин, и той трябва да може да понася това, че в костите живее студенина, морална студенина във физическото копие, че в кръвта живее във физическото копие морална омраза. Човек трябва да се научи така да се каже отново да гледа тези неща напълно обективно. Без съмнение, когато човек прониква със своя поглед в тези неща, едвам тогава забелязва той разликата между вътрешността на човека и това, което е външна природа. Спомнете си все пак за факта, който аз споменах, че в цветовете на растенията виждаме нещо като една разделена на много части съвест на човека. Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно естество.
Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са сродни на външната природа.
Костта може да бъде кост само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата. И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и студенина. Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение. Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина. Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот.
към текста >>
58.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше
души
те на много хора.
Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше душите на много хора.
Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение. През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка. Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт.
към текста >>
докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са
сродни
с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента.
И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга. И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят. Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е.
докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента.
Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос. И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три дена след своята смърт. И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа. Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов живот в духовния свят.
към текста >>
Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните
души
.
Всичко, което изпитваше душата на кандидата за Посвещение, се извърши в Христос Исус включително и до процесите в неговото физическо тяло, макар и на едно съвсем друго равнище. Защото Христос не беше обикновен земен човек, а беше вмъкнат като Слънчево Същество в тялото на Исус от Назарет. По тази причина и особено след като Христос Исус мина през мъките на Голгота древния мистериен принцип на Посвещението можеше да се приложи вече не само върху избрани хора, а върху цялото човечество. Познавачите на Мистериите и преди всичко ръководителите на ритуала за Посвещение бяха хората, които най-добре разбраха значението и смисъла на Голгота. И какво можеха да си кажат те?
Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните души.
По време на ритуала за Посвещение, душата беше откъсвана от тялото. Душата навлизаше във Вечността едва след своята смърт. Но сега вече, всичко, което след Кръщението в Йордан, когато Слънчевият Христос проникна в тялото на Исус от Назарет, всичко което някога можеше да бъде изживяно от определени привилегировани избраници, стана достояние на Христос Исус. Това, което хилядолетия наред под една или друга форма беше строго охраняван ритуал на Посвещението, сега стана исторически факт. А най-съществено беше следното: тъкмо защото Христос, който беше едно Слънчево Същество, завладя тялото на Исус от Назарет, вече стана възможно, щото всичко, което преди изпълваше душата на кандидата за Посвещение, да се осъществява сега в тялото на човека.
към текста >>
И то можеше да работи там въпреки цялата преходност, въпреки тленността на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от
души
те на кандидатите за Посвещение.
По време на ритуала за Посвещение, душата беше откъсвана от тялото. Душата навлизаше във Вечността едва след своята смърт. Но сега вече, всичко, което след Кръщението в Йордан, когато Слънчевият Христос проникна в тялото на Исус от Назарет, всичко което някога можеше да бъде изживяно от определени привилегировани избраници, стана достояние на Христос Исус. Това, което хилядолетия наред под една или друга форма беше строго охраняван ритуал на Посвещението, сега стана исторически факт. А най-съществено беше следното: тъкмо защото Христос, който беше едно Слънчево Същество, завладя тялото на Исус от Назарет, вече стана възможно, щото всичко, което преди изпълваше душата на кандидата за Посвещение, да се осъществява сега в тялото на човека.
И то можеше да работи там въпреки цялата преходност, въпреки тленността на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от душите на кандидатите за Посвещение.
От друга страна, тялото на окултния кандидат не можеше да го пренесе в онези дълбини на подсетивния свят, както това постигна Христос Исус. Ето защо кандидатът за Посвещение далеч не можеше да достигне степените на свръхсетивния Христос. Тайните ритуали на Посвещението все по-непригодни в хода на човешкото развитие бяха изтеглени от западащите мистерийни центрове и, така да се каже, обнародвани в Събитието на Голгота. В първите столетия на християнството малцина имаха съзнанието, че в Исус от Назарет близо три години живя едно космическо Същество, едно Слънчево Същество и че сега Земята беше като оплодена именно чрез силите, които това Същество свали от Слънцето; малцина имаха съзнанието, че в древните епохи чрез методите на Посвещението земните хора можеха да идентифицират това Същество единствено под облика на небесното Слънце. Истинските ръководители на древните Мистерии имаха правото да заявят: Онзи Христос, до когото ние достигнахме чрез извисяването си към Слънцето следвайки методите на Посвещението сега сам е слязъл в едно смъртно тяло, в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Онези хора от епохата на християнството, които подразбраха нещо от Мистерията на Голгота, усетиха, че
души
те им се заливат от празнично, тържествено настроение; нещо повече бих могъл да кажа, че
души
те им бяха обвзети от един свещен трепет.
Ето защо кандидатът за Посвещение далеч не можеше да достигне степените на свръхсетивния Христос. Тайните ритуали на Посвещението все по-непригодни в хода на човешкото развитие бяха изтеглени от западащите мистерийни центрове и, така да се каже, обнародвани в Събитието на Голгота. В първите столетия на християнството малцина имаха съзнанието, че в Исус от Назарет близо три години живя едно космическо Същество, едно Слънчево Същество и че сега Земята беше като оплодена именно чрез силите, които това Същество свали от Слънцето; малцина имаха съзнанието, че в древните епохи чрез методите на Посвещението земните хора можеха да идентифицират това Същество единствено под облика на небесното Слънце. Истинските ръководители на древните Мистерии имаха правото да заявят: Онзи Христос, до когото ние достигнахме чрез извисяването си към Слънцето следвайки методите на Посвещението сега сам е слязъл в едно смъртно тяло, в тялото на Исус от Назарет. Той сам слезе долу на Земята.
Онези хора от епохата на християнството, които подразбраха нещо от Мистерията на Голгота, усетиха, че душите им се заливат от празнично, тържествено настроение; нещо повече бих могъл да кажа, че душите им бяха обвзети от един свещен трепет.
И всичко, което преди беше само едно живо съдържание на съзнанието, сега с помощта на процеси, чиито опознаване е наша най-близка задача се превърна в един напомнящ празник за историческото събитие на Голгота. Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше. Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество. Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо?
към текста >>
59.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
С нашето етерно тяло ние сме
сродни
с растителния свят.
Растежните сили в нас, които действат след нашето раждане, са етерните сили. Същите сили, които карат растенията да растат, живеят в нас като етерни сили. Ние носим в себе си етерното тяло; физическото тяло подслонява нашите очи, нашите уши. Физическото тяло няма нищо общо с останалия физически свят, както вече обясних, и това се показва във факта, че като труп то се разлага във физическия свят. Не е вече така с нашето етерно тяло.
С нашето етерно тяло ние сме сродни с растителния свят.
Но когато растем, - помислете само, мои мили приятели, - в нас се развива нещо, което в известен смисъл твърде дълбоко е свързано с нашата съдба. Ако вземем гротескни, крайни примери, ние можем да израстнем дребни или дебели, едри или слаби, можем за израстнем, като добием тази или онази форма на носа. Накратко казано, начинът, по който израстваме, има определено влияние върху нашата външност. Това отново е свързано с нашата съдба, макар и отначало само слабо. Но растежът не се изразява само в тези груби неща.
към текста >>
Да, аз наистина мога да си представя, че в
души
те живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона.
Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
Всичко това наистина действа върху човека. Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други качества, той притежава различни от животното съставни същности. То действа различно върху човека, иначе човекът, който живее в атмосферата на слона би станал слон. Но той не става слон. Освен това, човекът постоянно се издига от това, което действа върху него, но все пак той живее в тази атмосфера.
към текста >>
Двама
души
може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години. Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи. Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете!
Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота.
Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти. Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали. Така че ние действително виждаме, как е изградено едно ново царство тук във физическото царство и ние живеем в това царство, не само в благоразположение или в мъка, не само със симпатии и антипатии, а живеем в него като в наши собствени събития и изживявания.
към текста >>
Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама
души
в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете! Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота. Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти.
Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
Така че ние действително виждаме, как е изградено едно ново царство тук във физическото царство и ние живеем в това царство, не само в благоразположение или в мъка, не само със симпатии и антипатии, а живеем в него като в наши собствени събития и изживявания. Ние напълно сме влети в царството на събитията, на изживяванията, които съдбовно определят нашия живот. В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства. За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества.
към текста >>
60.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме
души
те, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
към текста >>
Двете са
сродни
.
Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата.
Двете са сродни.
Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма. Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот. Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Всъщност в много
души
на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа.
Не видяхме ли днес, че когато гледа в духовното, човекът отново поглежда в миналото? Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи. Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат.
Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа.
Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи. Съзерцаването на кармата, което води от един земен живот до друг земен живот, извежда човека извън неговата ограничена, простираща се само в един живот, дейност. Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията. Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас.
към текста >>
Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред
души
те ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията.
Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа. Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи. Съзерцаването на кармата, което води от един земен живот до друг земен живот, извежда човека извън неговата ограничена, простираща се само в един живот, дейност.
Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията.
Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация.
към текста >>
Ако продължава да действа в
души
те ви той ще разкрие някои неща и тези
души
ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация.
Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа. Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи. Съзерцаването на кармата, което води от един земен живот до друг земен живот, извежда човека извън неговата ограничена, простираща се само в един живот, дейност. Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията.
Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация.
Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
към текста >>
Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с
души
те си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме.
Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас. Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях. [1] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог. [2] Алберт Щефен (1884-1963), автор на драмата «Песталоци».
към текста >>
Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите
души
и за
души
те на другите хора заедно с вас.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас.
Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях. [1] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог. [2] Алберт Щефен (1884-1963), автор на драмата «Песталоци».
към текста >>
61.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста
сродни
що се отнася до обществено влияние.
Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин. Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща. Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат. От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия". Въпросът обаче не е толкова прост.
Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>
Точно седем
души
някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция.
Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност. Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора. Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници.
Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция.
Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
към текста >>
Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем
души
бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия!
Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год.
Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия!
Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия". Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение. Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
към текста >>
НАГОРЕ