Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
44
резултата от
29
текста с която и да е от думите за : '
Сребро
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито
сребро
, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
2.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Ето защо аз искам толкова много да пиша върху алхимията, за да можете да я познаете и да изпитате, какво представлява тя и как трябва да я разбирате: Не трябва да се сърдите, че от това не ще се получи нито злато, нито
сребро
.
Следователно алхимикът е хлебар, когато пече хляба, лозарят, когато прави виното, тъкачът, когато прави платното." В своята област като лекар Парацелзий иска да бъде алхимик.
"Ето защо аз искам толкова много да пиша върху алхимията, за да можете да я познаете и да изпитате, какво представлява тя и как трябва да я разбирате: Не трябва да се сърдите, че от това не ще се получи нито злато, нито сребро.
Но да гледате, защото да ви се открият тайните /лечебните средства/..... Третият стълб на медицината е алхимията, защото приготовлението на лекарствата не може да стане без нея, понеже природата не може да бъде използвана без изкуство."
към текста >>
3.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и се надига блясък от
сребро
и се надига блясък от сребро
към текста >>
4.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно
сребро
и току изваждаше някой благороден камък навън.
В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено, тя направи странно откритие: Че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина, защото умееше да различава по вътрешен усет всички заобикалящи я предмети.
Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро и току изваждаше някой благороден камък навън.
Но за свое голямо учудване, в една затворена урва тя долови предмети, които издаваха съзидателния труд на човешките ръце. Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи или правилни ръбове на стройно изваяни колони, и което и се стори най-странното човешки фигури, около които много пъти се бе обвивала и които вероятно бе приемала за късове руда или в най-добрия случай за добре полиран мрамор. Сега искаше да провери всичко това и да го потвърди, като се надяваше чрез собствената си светлина да опознае напълно странните предмети в него. Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа, през който винаги пропълзяваше в това светилище.
към текста >>
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в
сребро
, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Но за да постигне това свое въздействие, лампата трябваше да свети самостоятелно. Ако имаше и друга светлина, тя излъчваше само хубав, светъл блясък, който освежаваше всяко живо същество.
към текста >>
Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със
сребро
.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала. Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане. Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал.
Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро.
Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда. И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>
5.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в
сребро
, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени.
Сега Старецът с лампата се отправя там, където живее неговата съпруга.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени.
Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието. Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост.
към текста >>
6.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в
сребро
, камъка в злато.
Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина. Кой впрочем е Старецът? Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията.
Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато.
Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната".
към текста >>
7.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
При подобна „трайна дислокация" на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано"
сребро
, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
*22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз). В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно- астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител" на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия.
При подобна „трайна дислокация" на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано" сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
8.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
За целта приложихме високопотенцирани инжекции със
сребро
и постигнахме спадането на температурата.
Докато гнойта още течеше, един ден бяхме изненадани с едно ново повишение на температурата. Това повишение на температурата не беше необяснимо за нас, тъй като при гореописаното устройство на астралното тяло такова повишение на температурата може да бъде предизвикано от слаби психически възбуди. Обаче трябва да правим разлика между обяснимостта на повишението на температурата в такива случаи и неговото силно вредно действие. Защото при дадените предпоставки едно такова повишение на температурата е именно посредник на дълбоко проникващото действие на разграждащите процеси в организма. И трябва веднага да се погрижим за укрепването на етерното тяло, за да парализира то вредното действие на астралното тяло.
За целта приложихме високопотенцирани инжекции със сребро и постигнахме спадането на температурата.
Пациентката напусна клиниката с увеличение на теглото си с 20 фунта (около 10 килограма)и с укрепено състояние. Не си правим никаква илюзия, че в този случай едно допълнително лечение трябва да затвърди излечението.
към текста >>
9.
21. Послесловие
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Нашият план беше да разгледаме в продължение онова, което действува като земни и космически сили в металите злато,
сребро
, олово, желязо , мед, живак, калай и да изложим, как тези метали трябва да бъдат използувани в лечебното изкуство.
До тук е стигнал днес плодът на една обща работа. За нашата голяма скръб тук трябваше да спре продължението на писането, когато настъпи заболяването на Рудолф Щайнер.
Нашият план беше да разгледаме в продължение онова, което действува като земни и космически сили в металите злато, сребро, олово, желязо , мед, живак, калай и да изложим, как тези метали трябва да бъдат използувани в лечебното изкуство.
Трябваше също да изложим, как в древните мистерии хората са имали едно дълбоко разбиране за отношението на металите към планетите и техните отношения към различните органи на човешкия организъм. Намерението ни беше да говорим за това знание, да го основем отново.
към текста >>
10.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз намерих, не злато, нито
сребро
, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека!
Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . .
Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека!
Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице. Сега моля те, не издавай това, защото то трябва да се държи в тайна. Това трябва да радва твърде много и тебе, защото то е като ключов камък на човека, не липсва, а е налице! Но как! Аз си го представих и във връзка с твоето тяло, колко красиво ще бъде то там .
към текста >>
11.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
След това всякакъв метал по него, като злато,
сребро
и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква.
Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл.
След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква.
В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон.
към текста >>
12.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато,
сребро
и бронз.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз.
В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
13.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Злато,
сребро
, мед, всичко което живее там, е тяло на нещо духовно.
Възможно е да се появи въпросът: Може ли тези неща също така да се изследват с духовните им причини, както физически се изследва действието на радия? Да, възможно е. Не се учудвайте прекалено на това, което духовнонаучното изследване ни дава като отговор, защо вътре в социалистическото движение има такава група. Това е въздействието на оловото върху човешката душа. Каквото се намира в нашата околност, най-малкото и най-голямото представлява тяло на нещо духовно.
Злато, сребро, мед, всичко което живее там, е тяло на нещо духовно.
Също и оловото е външното тяло на определена духовност. И който работи с олово, не го прави само в химически смисъл, а има работа и с тази духовност. Оловото засяга не само белите дробове, но има и съвсем особено въздействие върху останалия човек. Тук имате произхода за особената нагласа сред този бранш.
към текста >>
14.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато,
сребро
и т.н.
Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята. И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят.
И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н.
В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина.
към текста >>
15.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
То не е нито
сребро
, нито злато, нито олово, нито мед.
Розенкройцерите искаха да проучат това, което е Майя на материята. В основата на целия Макрокосмос стои един етерен Макрокосмос, едно етерно тяло, също както и човекът има едно етерно тяло. Съществува един вид преход между по-грубите и по-фините субстанции. Нека да насочим погледа си към границата между физическата и етерната субстанция. Това, което се намира между физическата и етерната субстанция, няма нищо подобно на себе си в света.
То не е нито сребро, нито злато, нито олово, нито мед.
Тук ние имаме нещо, което не би могло да се сравни с някаква друга физическа субстанция, а представлява есенцията на всичко. Това е една субстанция, която се съдържа във всички други физически субстанции, така че другите физически субстанции могат да бъдат считани като модификации на тази единна субстанция. Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция. Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата.
към текста >>
16.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното
сребро
и субективното злато.
– жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете.
И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато.
И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов. Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират. И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не.
към текста >>
Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и
сребро
, да не взема за себе си никаква печалба.
То е написано от тези, които са практикували алхимията като самоцел. Лъжливият алхимик изхождаше от това да създава вещества. Той виждаше в експериментите при изгарянето на веществата само добиването на материални резултати. Обаче истинският алхимик не придаваше никаква стойност на веществото, което получаваше накрая. За него важни бяха вътрешните изживявания, докато се образуваха веществата, мислите, които се раждаха в него, изживяванията, които имаше в себе си.
Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си никаква печалба.
Той трябваше само да подарява произведените метали. Днешният човек няма вече правилна представа за тези експерименти. Той няма никакво предчувствие за това, което експериментиращият може да изживее. Средновековният философ можеше да изживее цели душевни драми в своята лаборатория, например когато добиваха антимон, експериментиращите виждаха много важни морални процеси.
към текста >>
17.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
При подобна „трайна дислокация“ на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано“
сребро
, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия.
При подобна „трайна дислокация“ на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано“ сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
18.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай,
сребро
, злато.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>
И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак,
сребро
и злато.
Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай? Те са били дълбоко убедени, че човек е малък свят, микрокосмос.
И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато.
към текста >>
Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено
сребро
.
Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек.
Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро.
Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>
Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото
сребро
.
Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец.
Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро.
Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди. От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен. Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята. Само тогава ти за първи път си цялостен, човече.
към текста >>
19.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато ученикът е бивал вече достатъчно посветен в тайната на Луната, разкривана чрез растенията, израстващи от Земята, го водели по-нататък към металите на Земята, към главните метали: олово, калай, желязо, злато, мед, живак и
сребро
- както ви говорих за тях вчера в друга връзка.
Когато ученикът е бивал вече достатъчно посветен в тайната на Луната, разкривана чрез растенията, израстващи от Земята, го водели по-нататък към металите на Земята, към главните метали: олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро - както ви говорих за тях вчера в друга връзка.
Когато вече е имал толкова задълбочен живот на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система. Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите.
към текста >>
20.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е
сребро
.
Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит.
На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро.
Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро. Въглеродът е философски камък, а на Луната е сребро.
към текста >>
Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е
сребро
.
Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро.
Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро.
Въглеродът е философски камък, а на Луната е сребро.
към текста >>
Въглеродът е философски камък, а на Луната е
сребро
.
Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро. Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро.
Въглеродът е философски камък, а на Луната е сребро.
към текста >>
Същото, което на Земята е диамант и графит, на Луната е
сребро
.
Това, което в древните Мистерии така дълбоко се е довеждало до знанието на човека, се състояло в следното: някаква субстанция има дадения външен вид само на даденото място, в даденото време. Би било просто невежество, ако не знаете, че въглеродът е въглища, диамант или графит само на Земята.
Същото, което на Земята е диамант и графит, на Луната е сребро.
И ако би било възможно парче от нашите обикновени, черни въглища в този момент да се пренесе на Луната, там то би се превърнало в сребро.
към текста >>
И ако би било възможно парче от нашите обикновени, черни въглища в този момент да се пренесе на Луната, там то би се превърнало в
сребро
.
Това, което в древните Мистерии така дълбоко се е довеждало до знанието на човека, се състояло в следното: някаква субстанция има дадения външен вид само на даденото място, в даденото време. Би било просто невежество, ако не знаете, че въглеродът е въглища, диамант или графит само на Земята. Същото, което на Земята е диамант и графит, на Луната е сребро.
И ако би било възможно парче от нашите обикновени, черни въглища в този момент да се пренесе на Луната, там то би се превърнало в сребро.
към текста >>
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-
сребро
, интимно свързана с човека.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека.
Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека.
към текста >>
Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в
сребро
.
Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок.
Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро.
Всичко това живее също в човешката кръв.
към текста >>
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-
сребро
, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите.
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
21.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем,
сребро
и някакви други материали.
Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа. И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи.
Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали.
Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>
22.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Една карта за почвата, въглища, желязо, злато,
сребро
, след това още една за градовете, индустрията и т.н.
Р.Щ.: При рисуването на карти планините трябва да се рисуват в кафяво, а реките в синьо. Реките трябва да започват да се рисуват по своето течение от извора, никога от устието.
Една карта за почвата, въглища, желязо, злато, сребро, след това още една за градовете, индустрията и т.н.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Мед, живак,
сребро
.
Предразположение към сифилис, пневмония и плеврит. Ендокардит. Проблеми на лекуването. Телесна температура като израз на дейността на Аза. Процес на формиране на човека и клетъчно образуващи процеси. Олово и склероза, калай и хидроцефалия, желязо и белодробни процеси.
Мед, живак, сребро.
към текста >>
24.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и
сребро
, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н.
И така, не можем да постъпим по друг начин, освен да свържем земните субстанции със силите, въздействуващи върху Земята от нейната околност. Това изследване на металите, когато се провежда по начина, както искам да Ви покажа в тези лекции, води до съвсем определени взаимовръзки, така че оловото например трябва да бъде причислено към не смущаващите от нещо друго влияние на Сатурн, калая, на несмущава-щите от нещо друго юпитерови влияния, желязото на не смущаващите от друго влияние на Марс, медта на не смущаващите от нещо друго влияние на Венера, живака така, както го описва химията днес, на не смущаващите от нещо друго влияние на Меркурий по тази причина древните са обозначавали по един и същи начин елемента меркурий и планетата Меркурий; и трябва да признаем родството между всички сребристо (подчертавам "сребристо") и това, което са несмущаваните лунни влияния. Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство. Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение.
Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н.
По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
към текста >>
25.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Не взимат участие онези метали, които именно в едно определено отношение аз Ви посочих като най-важни: олово, калай (с изключение на желязото), мед, живак,
сребро
и злато.
Сега вече Вие знаете приблизително, кои метали взимат участие в изграждането, т.е. във вътрешното изграждане на човешкия организъм.
Не взимат участие онези метали, които именно в едно определено отношение аз Ви посочих като най-важни: олово, калай (с изключение на желязото), мед, живак, сребро и злато.
С изключение на желязото, както вече казах, те не взимат директно участие в цялото функционира не на човешкия организъм, но поради това те не взимат по-малко участие в човека. Ако проследим онова вещество, което в известна степен взема най-дейно участие във формирането на онова в човешкия организъм, което е разположено най към периферията, тогава ние ще достигнем до силиция. Вече говорих за това. Но това, което протича в човека, е разположено някакси не само в рамките на кожата, но тук трябва да кажем, че човекът е вплетен в космически процеси. Тъй както в рамките на човешкия организъм имат значение онези вещества, които Вие вече познавате, така извън човешкия организъм, но с въздействие върху човека, имат значение именно онези метали, които изброих тук.
към текста >>
26.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото
сребро
и всичкото злато на Земята представлява едно единство.
Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон. Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче.
В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство.
Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс. Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея. Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло. Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Олово, магнезий, калай, желязо, мед, злато, живак,
сребро
.
Понятието за отровата. Преформиране на хомеопатичното правило. Солевият процес. Металният процес. Лъчевото въздействие на металите.
Олово, магнезий, калай, желязо, мед, злато, живак, сребро.
Отговори на въпроси: за лечението на астмата. За парентералната белтъчна терапия. Простуда. Връзка между мускули и кости. За изследването на вкуса. Вещество и процес в организма.
към текста >>
28.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на
сребро
.
Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций.
Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро.
Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>
29.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако някой е искал да напише «
сребро
», той е изобразявал знака .
И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака .
Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака .
Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто. По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела. (Рис. 13)
към текста >>
Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за
сребро
, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави
сребро
, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н.
Като много интересен пример за това може да послужи случаят, станал преди няколко години.
Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н.
Какво направил този учен? Той казал: ние приехме за сведение това, което е написано тук, а сега ще го направим! И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
към текста >>
И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел
сребро
в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
Като много интересен пример за това може да послужи случаят, станал преди няколко години. Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н. Какво направил този учен? Той казал: ние приехме за сведение това, което е написано тук, а сега ще го направим!
И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
към текста >>
НАГОРЕ