Търсене в текстове за 'Сполука'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 2 резултата от 2 текста с части от думите : 'Сполука'.

1. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но тъй като XIX столетие се оказва епоха на материализма, на идеалистически обагреното не му била отредена особена сполука не толкова по народностна вина, колкото поради онова, което тъкмо през XIX столетие възниква като материализъм.
Така ние виждаме как се появяват идеалистически по своето естество стремежи за обединяване на централноевропейсконемските народи в една Германска империя. Виждаме как те особено през 1848 г. приемат определени форми, които са изцяло идеалистически обагрени. Но тъй като XIX столетие се оказва епоха на материализма, на идеалистически обагреното не му била отредена особена сполука не толкова по народностна вина, колкото поради онова, което тъкмо през XIX столетие възниква като материализъм. И ето че сега въпросът бил да се извоюва по практически начин онова, което по идеалистически не било възможно да бъде извоювано, сиреч то трябвало да се извоюва така, както е бивало извоювано и другаде в дотогавашната история на Европа. Защото по кой начин са възниквали държавите? Държавите са възниквали чрез войни, държавите са възниквали чрез всички ония неща, чрез които от 1864 до 1870 г. е възникнал и Германският райх.
към текста >>

2. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>

3.2892282009125