Търсене в текстове за 'Спасение'

19. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

20. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс.
Но в лицето на неговите представители аз се научих да познавам определено художествено течение. То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години в Берлин. Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс. То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания. По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил.
към текста >>

21. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Освобождение, спасение от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма.
Но от друга страна трябва да кажем, колкото и гротескно да звучи това: За този, който прониква по-дълбоко в нещата, това свързване на Будизма с идеята за прераждането се явява почти така, като че би искало да се каже: Бихме могли да потърсим най-доброто разбиране за произведенията на изкуството на древността у онези, които в началото на средновековното развитие на света са разрушили тези произведения на изкуството! Това звучи гротескно, но въпреки това то е така. Скоро може да се разбере, че е така, когато се помисли, че всеки стремеж, към които е насочен Будизмът, цели да подцени колкото е възможно повече тези повтарящи се земни съществувания, които за него са един сигурен факт. Будизмът се стреми да намали колкото е възможно повече броя на тези повтарящи се земни съществувания. Следователно това, което трябва да считаме като най-вътрешната черта на цялата будистка духовна насока, е освобождението от преражданията, от повтарящите се земни съществувания. Освобождение, спасение от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма.
към текста >>

Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение.
Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди? Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас. Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията. Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят! Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна дума с Нирвана.
към текста >>

Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>

Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>

Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството. И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора. Това Будово настроение не съществуваше още у Гьоте. Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух. Той се стараеше да се срасне с това, което се изявяваше като Дух във всички неща. И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте;
към текста >>

22. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Но той знаел нещо, от което щяло последва неговото спасение.
Така Прометей бил окован на Кавказ и един лешояд постоянно разкъсвал черния му дроб. Но той знаел нещо, от което щяло последва неговото спасение. Той знае една тайна, която дори и Зевс не знае, тайна, която Зевс се опитва да разкрие. Но Прометей не издава тайната, въпреки че Зевс изпраща при него Хермес, вестителят на боговете.
към текста >>

23. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят.
Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>

24. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей.
Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей. Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която – страдания и болести – нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара.
към текста >>

25. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

По времето, когато се разпростира християнството, голяма част вече е била дегенерирала и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като спасение.
Много хора четат "Едда" и не осъзнават, че фактически е разказ за онова, което наистина е ставало в древните дротски мистерии. Огромна власт над живот и смърт е лежала в ръцете на древните дроти. Вярно е, че с течение на времето всичко се покварява. Някога то е било най-висшето, найсвятото. По времето, когато се разпростира християнството, голяма част вече е била дегенерирала и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като спасение.
към текста >>

26. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение.
Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение. По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение. Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както например знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен. В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени. Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство.
към текста >>

Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на Светия Граал, онова, което може да се яви като спасение в ужасните конфликти около нас.
Така както е вярно, че всичко наистина велико в миналото произтича от царското изкуство, също така е истина, че всичко истински велико в бъдещето ще произтече от култивирането на същия източник. Наистина днес всеки ученик може да докаже теоремата на Питагор, да я открие можеше само Питагор, защото той беше майстор на царското изкуство. Същото ще бъде с царското изкуство на бъдещето. Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на Светия Граал, онова, което може да се яви като спасение в ужасните конфликти около нас.
към текста >>

27. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Карма и Христос средството за спасение и Спасителят.
Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>

28. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси.
Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини.
към текста >>

29. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение.
Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува. Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер. Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение. Окончателното разделяне ще настъпи на Венера. Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека. Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина.
към текста >>

30. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И ние ще видим, че и там още не е достигната последната степен, при която да не бъде възможно спасение, въпреки че това, което се проявява в бездната, е показано в най-страшни картини и символи, картината на звяра със 7-те глави и 10-те рога и картината на звяра с двата рога.
С горното ние посочихме бегло това, което ще стане в Земното развитие, което предстои на човека в земното развитие. Ние стигнахме до точката, където човекът бива преобразен в астрално естество; там, където земята в нейните най-добри части ще изчезне като физическа земя и ще премине в едно духовно състояние; където само нещо, като една отлъчена част, ще отпадне чрез божия гняв в бездната. И ние ще видим, че и там още не е достигната последната степен, при която да не бъде възможно спасение, въпреки че това, което се проявява в бездната, е показано в най-страшни картини и символи, картината на звяра със 7-те глави и 10-те рога и картината на звяра с двата рога.
към текста >>

31. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях!
Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате? За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето. Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>

32. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята.
В изображенията върху двата купола на изгорелия Гьотеанум Рудолф Щайнер ни показа как космическите процеси могат да намерят своя видим израз в изкуството. А в говорното изкуство той ни показа как потъналият в дълбок мрак човешки род може да почерпи от жизнените сили на етера една нова виталност. Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от Духа, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи. Защото по този начин ние бихме го опошлили. Евритмията би се отклонила от своето развитие. Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята.
към текста >>

33. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето.
Насочвайки поглед към третия голям период, човекът долавяше в космическите сили един троичен принцип. И той се питаше: откъде идват тези сили? През първия голям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето. Силите, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната. Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето. Човекът се научи да познава копнежа; той се чувствуваше като отхвърления син. А със силите, които се отделиха от Земята заедно със Слънцето и Луната, с тези сили той продължаваше да се чувствува като един син на Слънцето и Луната.
към текста >>

34. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

И тези дарове бяха от полза и за спасение на човечеството.
И какви бяха последиците от него. Какво беше в състояние да направи посветеният? Черпейки от своите опитности, той беше в състояние да каже на хората следното: „Да, сега аз зная, че духовният свят съществува, че човекът може да живее в духовния свят. Аз живях в него три дни и половина, и мога да го потвърдя. Аз ви нося дарове от духовния свят”. И тези дарове бяха от полза и за спасение на човечеството.
към текста >>

35. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов.
Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието. Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях. Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син!
към текста >>

36. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
към текста >>

37. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше.
Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения. Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше. Павел казваше, че човек би трябвало да прочисти своите енергии, своята жажда за съществувание, защото той самият ги е замърсил. Човекът би трябвало да разбере воала, който закрива истината и, като прочисти от себе си отново да види истината, която самият той се бе заблудил. На мястото на воала, който скрива растителния свят например, човек ще види божествено-духовните енергии, които работят зад растенията. Раздерете воала и светът на сетивата става прозрачен; накрая виждаме областта на духа. Ние вярвахме, че виждаме животното, растението и минералните царства; това бе нашата грешка.
към текста >>

38. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние можем да направим това само като свикнем да осъзнаваме във физическия свят, че спасение не се постига със съзерцаване на някоя тема само от една гледна точка.
Следователно в издигането във висшите светове трябва да осъзнаем необходимостта да не се задоволяваме само с една гледна точка. Ние трябва да научим себе си на това за да избегнем объркването. Ние можем да направим това само като свикнем да осъзнаваме във физическия свят, че спасение не се постига със съзерцаване на някоя тема само от една гледна точка.
към текста >>

39. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>

40. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
към текста >>

41. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение.
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
към текста >>

42. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
“Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П. Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи. В него християнството не беше взето под внимание. Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на авторката, беше предварително отклонен. Обаче необходимостта от хармонизиране на източната и западната мъдрост отдавна вече беше назряла. Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

43. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс.
На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре? Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс. Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс.
към текста >>

44. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно.
Като същества, живеещи на физическото поле ние също се намираме в един процес на слизане. Нашето тяло не е същото, каквото е било в древни времена, нашите тела са по-малко проникнати от душата, по-малко поддържани от Духа. Както растението е проникнато и пропито от водата, така и в древни времена вътре в нас е действувало етерното тяло. То проникваше със своите градивни сили физическото тяло. Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото. Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно. Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него. Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък. Духовната наука работи за оживяването, за оздравяването на тялото и душата. Оздравяващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка.
към текста >>

45. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка.
Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи. Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание! И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка. Или с други думи: Индивидуалността да поеме такъв път на развитие, че да бъде в състояние колкото е възможно по-скоро да отхвърли външната обвивка!
към текста >>

Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание. Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
към текста >>

46. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
към текста >>

47. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт! Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
към текста >>

48. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество?
През следващите епохи, когато хората търсеха Христос по пътя, за който стана дума вчера, всичко беше замислено така, сякаш предстои една първоначална, бих казал, детинска подготовка. Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията. И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията. В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание. Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване. Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество? И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха? Как биха могли да възникнат плодовете на културата, ако хората не се прераждаха и не пренасяха в следващата и в последващата епоха това, което са научили в предишната?
към текста >>

От личен мотив за индивидуално спасение, той я превръща в двигател за цялото културно развитие на човечество то.
Ето как идеята за преражданията се превръща за Лесинг в нещо, което засяга цялото човечество. От личен мотив за индивидуално спасение, той я превръща в двигател за цялото културно развитие на човечество то. И за да възникне една нова, напредваща култура, душата, живееща през 19 век, трябва да обогати сегашната си инкарнация с всичко онова, което е постигнала в миналата си инкарнация. Да, хората трябва да се прераждат заради Земята и нейната култура, а не само заради себе си! Ето основната мисъл на Лесинг.
към текста >>

За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят.
Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени. За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
към текста >>

Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу. Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
към текста >>

“, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума. Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим! “, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
към текста >>

Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство.
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство. Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове. Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>

49. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
към текста >>

50. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали. Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед. Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>

51. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията. Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>

52. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание. Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
към текста >>

53. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс.
През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях. И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго.
към текста >>

И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго.
В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях. И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго.
към текста >>

54. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал.
Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, човек може да се заблуди само в две направления. Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
към текста >>

55. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е. свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия. Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива. Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>

56. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
към текста >>

57. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

58. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>

59. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората.
Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества. Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората. Способността за преценка срещу авторитета чрез помощта на по-висши същества. Пример за правилно познание без издигане към духовното познание: брошурата на Ф. Малинг „Мисловният свят на интелигенцията“. Значението на едно ново разбиране на Мистерията на Голгота за съзнателната душа.
към текста >>

60. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
към текста >>

61. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Замислете се върху наглед жестокото учение на Августин, върху жестокото учение на Калвин: В смисъл, че една част от хората е предопределена за спасение, а друга за проклятие; една част устремена към доброто, друга към злото.
И всички тези неща, скъпи мои приятели, бяха инстинктивно доловени в края на Четвъртата и в началото на Петата следатлантска епоха. Не малко хора се опитаха да отгатнат посоката, по която нашата Пета след атлантска епоха трябваше да поеме своето развитие. Обаче те рядко стигаха дотам, че да разберат самите себе си. Замислете се върху наглед жестокото учение на Августин, върху жестокото учение на Калвин: В смисъл, че една част от хората е предопределена за спасение, а друга за проклятие; една част устремена към доброто, друга към злото. Да, такива учения съществуваха сравнително до скоро, и те изглеждаха наистина жестоки. И въпреки това, за духовния изследовател те не бяха съвършено погрешни, както впрочем не е изцяло погрешно и всичко, което на пръв поглед изглежда безнадеждно погрешно. Епохата на Августин, а и следващите столетия допуснаха едно тежко объркване по отношение на човешката душа и човешкия Дух. Вие знаете на вселенския събор в Константинопол човешкият Дух беше премахнат или така да се каже детрониран от пиедестала на човешкото тяло.
към текста >>

62. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта.
Някога е било възможно, понеже още не са били познати природонаучните натуралистични понятия и хората не са били изпълнени само с материални интереси, които от 16-то столетие насам постепенно обхващат всичко. В предишните времена е било възможно да се говори на хората за свръхсетивния свят само по начина, по който религиозните вероизповедания са искали и все още искат. Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта. Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление. Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
към текста >>

63. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на живота. Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
към текста >>

64. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение.
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н. Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
към текста >>

65. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Където хората не търсят Духа, там може да има победители и победени, но там спасение на бъдещето няма.
Който вижда тези неща, той знае къде да търси Духа и тъкмо там бъдещето може да бъде спасено. Където хората не търсят Духа, там може да има победители и победени, но там спасение на бъдещето няма. Когато едната част на света търси да вземе от другите хора милиарди, тези милиарди ще се превърнат в изгарящо злато и то ще започне да унищожава света, докато от другата страна остава бедността, но ако е окрилена от Духа, тя ще издигне хората до онези висини, към които ще трябва да се насочи и бъдещето на човешката еволюция.
към текста >>

66. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Спасение няма да бъде намерено в никоя външна организация.
Днес, на Нова Година, в края на моето гостуване, исках да ви поговоря отново за тази дълбока сериозност. Мое най-искрено желание е в нашите редици да дойде новогодишното пожелание пожелание, което всеки един може да оформи за себе си чрез душите и сърцата на нашите приятели очите им да се отворят до някаква степен за онова, което е нужно толкова много, за онова, което от самия Дух може да помогне на човечеството. Спасение няма да бъде намерено в никоя външна организация. Върху човешката еволюция трябва да бъде отпечатано нещо ново. Тези факти трябва да се узнаят, и да се почувства, че тези факти трябва да се узнаят, е наистина най-ценната новогодишна мисъл, която може да се надигне в сърцата ви. Тази година, 1920, ще бъде натоварена с много важно решение, ако могат да се намерят достатъчно хора, способни да разпознаят нуждите на човечеството, каквито ги посочих днес. 1920 ще донесе нищета и страдание, ако не могат да се намерят такива хора, ако инициативата вземат само онези, които желаят да продължат да работят по стария начин.
към текста >>

67. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>

68. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>

69. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>

70. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак. В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха. Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>

71. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества.
Природна среда на човека, надсетивна и подсетивна природа. Луциферичните същества на въздуха, които искат да направят човека морален автомат, и ариманичните същества в Земята, които искат да го направят постоянно земен. Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в борба с Ариман. Съществени въздействия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества. Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества. Христовата сила като спасение и изкупление.
към текста >>

Христовата сила като спасение и изкупление.
Природна среда на човека, надсетивна и подсетивна природа. Луциферичните същества на въздуха, които искат да направят човека морален автомат, и ариманичните същества в Земята, които искат да го направят постоянно земен. Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в борба с Ариман. Съществени въздействия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества. Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества. Христовата сила като спасение и изкупление.
към текста >>

72. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>

73. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>

Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят.
към текста >>

74. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение.
– При тях положението е друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека. Тези елементарни Духове са навсякъде около нас и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно живее в цветята. То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение. – И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
към текста >>

– И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека. Тези елементарни Духове са навсякъде около нас и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно живее в цветята. То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение. – И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
към текста >>

75. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение.
Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение.
към текста >>

76. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
И аз мисля, че историята става разбираема, само когато виждаме, как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщност действително се случва. И вижте цялата тази, бих искал да кажа, абстрактно упорита форма на 14-те точки, /изработени от Уилсън след Първата световна война/, - естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на подържането на 14-те точки - проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте, дали една такава душевна конфигурация можеше да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед! И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданското: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение - и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.
към текста >>

77. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие.
към текста >>

78. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение.
В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! - Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания. Тук виждаме най-странните кармически взаимоотношения.
към текста >>

79. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството.
Тази е, бих искал да кажа, първата част от моето изложение, с която ясно посочвам, как бездуховността на нашето време се проявява във всички възможни области на живота. Между другото тази бездуховност се проявява и в бездуховното становище, което хората имат към изкуството. И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството. Антропософията действително може да ни отвори вратата, зад която кипи истинският живот, свързан с изкуството.
към текста >>

80. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение.
Когато днес един философ разсъждава върху монизма и дуализма, той го прави, бих казал, напълно равно душно. Той употребява абстрактни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези. А как изглеждаха нещата в онези далечни времена, за които стана дума току що? Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение. Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение. И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
към текста >>

Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение.
Когато днес един философ разсъждава върху монизма и дуализма, той го прави, бих казал, напълно равно душно. Той употребява абстрактни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези. А как изглеждаха нещата в онези далечни времена, за които стана дума току що? Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение. Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение. И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
към текста >>

81. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално.
към текста >>

82. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>

83. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията.
към текста >>

84. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Спасение», Щутгарт 1893 г.
[2] Франц Меринг: 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893 г.
към текста >>

85. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Спасение», Щутгарт 1893 г.
30. Франц Меринг: 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893 г.
към текста >>

86. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата.
На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
към текста >>

87. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата.
На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
към текста >>

НАГОРЕ

0.79190278053284