Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
149
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Спасение
'.
На страница
1
:
153
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Философът на опита, който очаква всяко
спасение
от чистото сетивно наблюдение, вижда в моралното само действието на човешките нагони и инстинкти.
Защото в по-висш смисъл моралното може да дойде само от същността на нещата. Ето защо вярващият в отвъдното приема морални заповеди, на които човекът трябва да се подчинява. Тези заповеди стигат до него или по пътя на едно откровение, или се явяват като такива в неговото съзнание, какъвто е случаят при категоричния императив на Кант. Как този категоричен императив идва в нашето съзнание от отвъдната "същност" на нещата, върху това не се казва нищо. Той е просто налице и човек трябва да се подчини.
Философът на опита, който очаква всяко спасение от чистото сетивно наблюдение, вижда в моралното само действието на човешките нагони и инстинкти.
От изучаването на тези последните трябва да се получат нормите, които са меродавни за моралното действие. За Гьоте моралното се ражда от идейния свят на човека. Не обективните норми и също не чисто светът на нагоните направляват моралното действие; а ясните в себе си идеи, чрез които самият човек си дава насока. Той следва тези идеи не от дълг, както би трябвало да следва обективно-моралните норми. А също не и по принуждение, както човек следва своите нагони и инстинкти.
към текста >>
2.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тя търси своето
спасение
в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот.
Нашият начин да гледаме на света и на живота, е така много определен от тях, че никой не може да възбуди нашето съучастие, ако той не потърси допирни точки с този свят. За ЕДИН отрасъл на нашата духовна култура трябва да признаем, че той не е изнамерил още една такава допирна точка. Това е онзи отрасъл на науката, който се издига над чистото събиране на наблюдения, над запознаването с отделните опитности, за да достави един задоволителен общ възглед за света и живота. Той е това, което обикновено наричаме философия. За нея изглежда като че нашата класическа епоха не съществува.
Тя търси своето спасение в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот.
Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер). Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го сравнили с него. Те също не са сторили това, с цел да добият нещо за своето направление от научните възгледи на класиците, а за да ги изпитат, дали те могат да устоят пред това тяхно собствено направление. Ние ще се върнем по-подробно върху този въпрос. Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
към текста >>
3.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Досега той се е опитвал да си помогне по трояк начин: или отрича Духа и се превръща в материализъм, или отрича материята, за да подири
спасение
в спиритуализма, или пък твърди, че материя и Дух са неразривно свързани дори в най-простата даденост на света, което съвсем не би трябвало да учудва, щом тези два начина на съществуване, които никъде не съществуват по-отделно, са налице у човека.
Дуализмът разглежда Духа (Аз) и Материята (свят) като две коренно различни същности и затова не може да проумее как двете могат да си въздействат. Откъде Духът ще знае какво става в материята, ако нейната своеобразна природа му е съвсем чужда? Или как той при тези обстоятелства ще й въздейства, та намеренията му да се претворяват в дела? За решаването на тези въпроси са съставяни най-дълбокомислени и най-абсурдни хипотези. До днес обаче и положението с монизма не е много по-добро.
Досега той се е опитвал да си помогне по трояк начин: или отрича Духа и се превръща в материализъм, или отрича материята, за да подири спасение в спиритуализма, или пък твърди, че материя и Дух са неразривно свързани дори в най-простата даденост на света, което съвсем не би трябвало да учудва, щом тези два начина на съществуване, които никъде не съществуват по-отделно, са налице у човека.
Материализмът никога не може да даде задоволително обяснение за света. Защото всеки опит за обяснение трябва да започва с това, че се оформят мисли за явленията в света. Оттук и материализмът поставя началото с мисълта за материята, или за материалните процеси. По такъв начин той вече стои пред две различни фактологични области: Материалният свят и мислите за него. Материалистът се опитва да вникне в мислите, схващайки ги като чист материален процес.
към текста >>
4.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Защото, как би било възможно, ако
спасение
то би било под ръка и лесно би могло да бъде намерено, почти всички хора да го пренебрегнат?
"Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата. Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен. Във всеки случай той трябва да бъде много труден, защото така рядко е намиран.
Защото, как би било възможно, ако спасението би било под ръка и лесно би могло да бъде намерено, почти всички хора да го пренебрегнат?
Обаче всичко възвишено е също така трудно, както и рядко." По величествен начин е посочил Гьоте гледището на най-висшето познание в думите: "Когато позная моето отношение към самия себе си и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки може да има своята истина и все пак тя е една и съща винаги." Всеки си има своята собствена истина: Защото всеки е едно индивидуално, особено същество наред с другите и заедно с другите. Тези други същества действат върху него чрез неговите органи. От индивидуална гледна точка, на която е поставен, и според устройството на неговата възприемателна способност той си образува своята истина в общение с нещата.
към текста >>
5.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Върху Провидението, Христос, Сътворението на света,
Спасение
то на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма.
Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи. Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката.
към текста >>
Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието,
спасение
то, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание.
Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката. Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота. При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят.
към текста >>
6.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но, както писа поетът Фридрих Хьолдерлин: „Там, където е опасността, израства и
спасение
то." Дали обаче това се вижда и разбира добре?
Стрелките, обозначаващи пътя към модерното развитие бяха отдавна поставени още когато науките бяха решили окончателно да осъществят закъснялото си отделяне от метафизиката. Яростно дискутираният в миналото проблем за превъзходството на Духа над материята от една страна и на материята над Духа от другата, остави само незадоволителния, съвсем еднозначен белег: На безрезервна вяра в науката и техниката и на резервирано неверие спрямо всичко, чието съществуване не би могло да се докаже чрез методите и инструментариума на природните науки. Несъмнено, вярата в прогреса, аналитичното, понятийно-абстрактно мислене и породените от него технически завоевания отредиха на част от човечеството високо ниво на съвременна цивилизованост, макар че някои неща, които на пръв поглед сякаш повишават качеството на живота, доста често довеждат до стандартизиране на човешките потребности и форми на съществуване. С навлизането в модерната епоха трябваше да се примирим с нещо, чиито последици не могат да се подминат със затворени очи: загубването на Небето, на ведростта на Бога; загубване на изживяването за противоположността между Дух и материя. Преди няколко години един кръг от реномирани учени („Римският клуб") шокира обществеността с прогнозите си за скорошното приближаване до границите на еволюцията: Природата, земята, атмосферата са в края на своята поносимост по отношение на дегенеративните процеси в човешката цивилизация, се казва в дискусионния доклад.
Но, както писа поетът Фридрих Хьолдерлин: „Там, където е опасността, израства и спасението." Дали обаче това се вижда и разбира добре?
Може би първата стъпка би била да се премахнат най- напред всички граници, разделенията, които хората сами поставиха и които доведоха до едностранчивост, както и до усамотеност в мисленето и в действията. Никога досега границите между науката и религията, между изкуството и религията не са били така силно подчертани, както днес. Затова и повикът за цялостно, единно мислене от много време насам става все по-силен. И ако досега той е бил чут само от малцина, днес този повик вече загатва за копнежа на хората за възприемането на единството между човека и природата, между човека и Космоса, между трансцеденталното и иманентното; за копнежа по възвръщане на единството между изкуство, наука и религия. Втренчването в границите на развитието въздейства парализиращо.
към текста >>
7.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Според тях
спасение
то на човечеството зависи от това, до колко хората следват този посветен.
Но ако те са опитности, които могат да бъдат видени само на една по-висока степен, на духовната степен на съществуванието, от само себе си се разбира, че те не могат да бъдат разбрани чрез законите на физическата природа. Следователно, ако правилно четем Евангелията, ще сме наясно за основателя на християнството. Те разказват в стила на Мистериите. Те разказват така, както мистът разказва за един посветен. Те само ни предават посвещението като една единствена по рода си особеност на един единствен човек.
Според тях спасението на човечеството зависи от това, до колко хората следват този посветен.
Това, което е било достояние на посветените, е било „Царството Божие". Единственият по рода си посветен (Христос) донесе това Царство на всички онези, които искаха да го следват. Това, което е било лично достояние на отделните посветени, стана общо достояние на онези, които признават Исус като свой Господ. Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел. Християнството възниква от юдейството.
към текста >>
Тук не трябваше да бъде спасен отделният мист;
спасение
то трябваше да стане достояние на целия народ.
Това хвърля особена светлина върху факта, че всичко, което по-рано е било достояние на отделни посветени в Мистериите, сега става общо достояние. Юдейската религия открай време е народна религия. Народът се усещал като едно цяло. Неговият Яхве бил Бог на целия народ. Ако трябваше да се роди Синът, той също трябваше да бъде спасител на народа.
Тук не трябваше да бъде спасен отделният мист; спасението трябваше да стане достояние на целия народ.
Следователно, в основата на юдейската религия лежи идеята, че един трябва да умре за всички. Несъмнено и в юдейството е имало Мистерии, които от тъмнината на тайния култ можеха да бъдат пренесени в официалната религия. Наред с мъдростта на свещениците, които се придържали към външните форми на фарисейството, съществувала и една мистика с много по-дълбоко съдържание. Както навсякъде, така и тук ни се описва тайнствената мъдрост на Мистериите. Когато веднъж един посветен изнесъл такава мъдрост и неговите слушатели доловили тайния й смисъл, те казали: „О старецо, какво стори ти?
към текста >>
Той трябвало само да си каже: „- Аз не искам
спасение
то да бъде достояние само на малцина избрани.
Искаш ли да слезеш в дълбочините? Срещу тебе се отваря неизмерима пропаст." Кабалистите, които са ни предали горния случай, разказват за четирима равини следното. Четиримата равини тръгнали по тайния път да търсят Божественото. Първият умрял, вторият изгубил разума си, третият извършил големи грехове, само четвъртият, Акиба, достигнал успешно до целта: Влязъл и излязъл с мир от светилището. Както виждаме и юдейството съдържа предпоставки за развитието на един единствен по рода си посветен.
Той трябвало само да си каже: „- Аз не искам спасението да бъде достояние само на малцина избрани.
Аз искам целият народ да участвува в това спасение." Той трябваше да изнесе пред целия свят това, което избраните са изживявали в светилищата на Мистериите. Той трябваше да поеме върху себе си задачата чрез своята личност да бъде в духовно отношение за своята общност това, което по-рано култът на Мистериите е бил за онези, които са участвували в тях. Няма съмнение, че той не можеше да повери на своята общност опитностите на Мистериите. Той не можеше и да иска това. Но той искаше да даде на всички увереността в това, което посветените са виждали като истина в Мистериите.
към текста >>
Аз искам целият народ да участвува в това
спасение
." Той трябваше да изнесе пред целия свят това, което избраните са изживявали в светилищата на Мистериите.
Срещу тебе се отваря неизмерима пропаст." Кабалистите, които са ни предали горния случай, разказват за четирима равини следното. Четиримата равини тръгнали по тайния път да търсят Божественото. Първият умрял, вторият изгубил разума си, третият извършил големи грехове, само четвъртият, Акиба, достигнал успешно до целта: Влязъл и излязъл с мир от светилището. Както виждаме и юдейството съдържа предпоставки за развитието на един единствен по рода си посветен. Той трябвало само да си каже: „- Аз не искам спасението да бъде достояние само на малцина избрани.
Аз искам целият народ да участвува в това спасение." Той трябваше да изнесе пред целия свят това, което избраните са изживявали в светилищата на Мистериите.
Той трябваше да поеме върху себе си задачата чрез своята личност да бъде в духовно отношение за своята общност това, което по-рано култът на Мистериите е бил за онези, които са участвували в тях. Няма съмнение, че той не можеше да повери на своята общност опитностите на Мистериите. Той не можеше и да иска това. Но той искаше да даде на всички увереността в това, което посветените са виждали като истина в Мистериите. Той искаше да направи така, че животът, който бликаше от Мистериите, да се влее в бъдещото развитие на човечеството.
към текста >>
8.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към
спасение
.
Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга.
Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение.
Разум и авторитет, вяра и познание стоят едно до друго. Едното не противоречи на другото; но вярата трябва да ни доведе там, където познанието никога не може да се издигне чрез самото себе си. * * * От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание. Мистът от предхристиянските епохи беше убеден: Познанието за вечността съществува за него, а за народа съществува опиращата се на образи вяра.
към текста >>
9.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ето защо аз няма да ти позволя да навлезеш в по-висшите свръхсетивни области, докато не употребиш всичките си сили за
спасение
то на целия сетивен свят.
Обаче всички вие сте здраво свързани в едно цяло. Всички вие трябваше да слизате в сетивния свят, за да извличате от него сили за висшите светове. Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност. Ако те не бяха слезли в сетивния свят, ти нямаше да постигнеш нищо; без тях нямаше да разполагаш с никакви сили за твоето свръхсетивно съществувание. Силите, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях.
Ето защо аз няма да ти позволя да навлезеш в по-висшите свръхсетивни области, докато не употребиш всичките си сили за спасението на целия сетивен свят.
С това, което вече си постигнал, ти можеш да останеш в по-долните области на свръхсетивния свят; обаче пред портата на висшите светове, аз се изправям като херувима с огнен меч пред рая и ти забранявам влизането там, докато все още имаш неизразходвани сили за спасението на сетивния свят. Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички плодове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега. Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път". Така се изразява "Големият пазач" на прага малко след като душата вече е срещнала първия "пазач".
към текста >>
С това, което вече си постигнал, ти можеш да останеш в по-долните области на свръхсетивния свят; обаче пред портата на висшите светове, аз се изправям като херувима с огнен меч пред рая и ти забранявам влизането там, докато все още имаш неизразходвани сили за
спасение
то на сетивния свят.
Всички вие трябваше да слизате в сетивния свят, за да извличате от него сили за висшите светове. Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност. Ако те не бяха слезли в сетивния свят, ти нямаше да постигнеш нищо; без тях нямаше да разполагаш с никакви сили за твоето свръхсетивно съществувание. Силите, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях. Ето защо аз няма да ти позволя да навлезеш в по-висшите свръхсетивни области, докато не употребиш всичките си сили за спасението на целия сетивен свят.
С това, което вече си постигнал, ти можеш да останеш в по-долните области на свръхсетивния свят; обаче пред портата на висшите светове, аз се изправям като херувима с огнен меч пред рая и ти забранявам влизането там, докато все още имаш неизразходвани сили за спасението на сетивния свят.
Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички плодове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега. Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път". Така се изразява "Големият пазач" на прага малко след като душата вече е срещнала първия "пазач". Обаче посветеният знае съвсем точно какво му предстои, ако се поддаде на изкушението за преждевременно оставяне в свръхсетивния свят.
към текста >>
Но от друга страна душата е сигурна, че това съединяване ще настъпи едва тогава, когато посветеният ще е изразходвал за освобождаването и
спасение
то на физическия свят всички сили, които е извоювал с негова помощ.
Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път". Така се изразява "Големият пазач" на прага малко след като душата вече е срещнала първия "пазач". Обаче посветеният знае съвсем точно какво му предстои, ако се поддаде на изкушението за преждевременно оставяне в свръхсетивния свят. Едно неописуемо сияние се излъчва от втория "Пазач на прага"; съединяването с него стои като една далечна цел пред съзерцаващата душа.
Но от друга страна душата е сигурна, че това съединяване ще настъпи едва тогава, когато посветеният ще е изразходвал за освобождаването и спасението на физическия свят всички сили, които е извоювал с негова помощ.
Ако реши да следва изискванията на свръхсетивната светлинна фигура, той ще остави своя собствен принос в освобождаването на човешкия род. Той принася своите дарове в жертвения олтар на човечеството. Но ако предпочете личното си и преждевременно извисяване в свръхсетивните сфери, той остава извън хода на човешката еволюция. След своето спасение той не може да черпи от сетивния свят никакви нови сили. И ако заработи в името на общата еволюция и отхвърли своите егоистични цели, тогава той ще може да черпи нови импулси за себе си от местата на своите бъдещи действия.
към текста >>
След своето
спасение
той не може да черпи от сетивния свят никакви нови сили.
Едно неописуемо сияние се излъчва от втория "Пазач на прага"; съединяването с него стои като една далечна цел пред съзерцаващата душа. Но от друга страна душата е сигурна, че това съединяване ще настъпи едва тогава, когато посветеният ще е изразходвал за освобождаването и спасението на физическия свят всички сили, които е извоювал с негова помощ. Ако реши да следва изискванията на свръхсетивната светлинна фигура, той ще остави своя собствен принос в освобождаването на човешкия род. Той принася своите дарове в жертвения олтар на човечеството. Но ако предпочете личното си и преждевременно извисяване в свръхсетивните сфери, той остава извън хода на човешката еволюция.
След своето спасение той не може да черпи от сетивния свят никакви нови сили.
И ако заработи в името на общата еволюция и отхвърли своите егоистични цели, тогава той ще може да черпи нови импулси за себе си от местата на своите бъдещи действия. Далеч не трябва да смятаме, че е нещо напълно естествено, човек да избере белия път. Това изцяло зависи от обстоятелството, дали при вземането на решението е до такава степен пречистен, че да не се изкушава от каквито и да е егоистични цели. В тази област изкушенията са невъобразимо силни. Тук изобщо не може да се говори за егоизъм.
към текста >>
Те са свързани изключително с развитието и
спасение
то на всички същества, едно от които е самия човек.
И ако някой се бори само за своето щастие, той трябва да избере тъкмо черния, единствения подходящ за него път. Никой не може да очаква от истинския окултист указания и съвети за развитието на собствения, егоистичен Аз. Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува. Това може да направи всеки сам за себе си. Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие.
Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек.
Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на силите в името на общата цел. Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества. Те не отблъскват никого, защото и най-егоистичното същество подлежи на развитие. Ако обаче някой потърси изгода само за себе си, при окултистите няма да намери нищо. Те съвсем не му отказват своята помощ; напротив, той, търсещият, сам се отказва от тяхната мъдрост и подкрепа.
към текста >>
10.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те считат за слабост, когато някой се отклонява от действителността и търси своето
спасение
в един скрит свят, който за тях е равнозначен на нещо фантастично и нереално.
Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него. Има хора, които не искат да знаят нищо за такъв род познание, понеже съзират в него нещо нездравословно. От една повърхностна гледна точка те са прави. Те не искат да разглеждат по някакъв особен начин това, което предлага. т.н. действителност.
Те считат за слабост, когато някой се отклонява от действителността и търси своето спасение в един скрит свят, който за тях е равнозначен на нещо фантастично и нереално.
Ако в търсенето на духовнонаучни истини не искаме да се изпада в болестно мечтателство и слабост, трябва да признаем подобни възражения за оправдани. Защото те се основават на едно здраво съждение, което обаче стига само до част от истината и не потъва в дълбочините на нещата. Ако стремежът към свръхсетивното познание би могъл да подкопае живота и да ни отблъсне от истинската действителност, тогава подобни възражения биха били наистина достатъчно силни, за да отнемат всякаква почва под краката на едно сходно духовно течение. Но и по отношение на подобни възгледи, стремежът на Тайната Наука да се „защитава" в обикновения смисъл на тази дума, е нещо неправилно. Тайната Наука разкрива своите стойности пред всеки непредубеден човек, нагледно показващ как жизнената сила нараства само у този, който действително се вживява в нея.
към текста >>
11.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
посредник за
спасение
да станеш.
Тъй трябваше аз делото на небесата да свържа със съдбата на един човек. С духовен поглед търсих. На тебе той се спря. Животът те подготви
посредник за спасение да станеш.
В поредица животи си добила чувствителност към всичко величаво, живеещо в човешките сърца. На красотата благородната природа, на добродетелта най-висшата повеля
към текста >>
12.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да носят те
спасение
чрез теб.
Но вдигна се воалът, който държеше скрита светлината на духа. Че си действителен, аз мога да позная. Желая същността ти в делата си да изразявам,
да носят те спасение чрез теб.
И благодарност аз дължа на Бенедикт. Чрез мъдрост той дари ми сила да насочвам духовния си поглед в твоя свят. ТЕОДОСИЙ Почувствай ме в душевните си дълбини
към текста >>
13.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
спасение
и мир.
Подобно изживяване могло би безброй страдания да ми спести. Копнеех аз през безконечни нощи, измъчван от безсъние ужасно, подобни мисли да ми донесат
спасение и мир.
ЩРАДЕР А мен духовната светкавица лиши ме от сетните ми сили. Усещах силен порив да изпитам реално истината във живота,
към текста >>
14.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
спасение
душевно търсещ като нея
не ще изгубя никога надежда, че може да поеме път обратно от мрака на духа към светлината. Но скоро трябва аз да я загубя, омъжи ли се за младежа,
спасение душевно търсещ като нея
под покровителството на монаха. Успял е вярата си той на Томас също да натрапи. За Ордена ако пък стане дума, огромен ужас ме обзема:
към текста >>
15.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Спасение
възможно ли е още?
която нужна е за твойте цели, така обърнал би във зло доброто, което Йохан от духовни светове донесе на човешките души. МАРИЯ
Спасение възможно ли е още?
Нали не ще загуби Йохан сили, за делото му тъй необходими? БЕНЕДИКТ Ще трябва да останат всички сили, които е изграждал досега.
към текста >>
16.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не знае, че
спасение
ще има
присъствието си мисловно в мен. Стреми се мисълта ни да обърка, защото търси в нея чрез една от миналото наследена грешка праизвора на тежките си мъки.
Не знае, че спасение ще има
единствено във бъдеще за него, когато същността си преоткрие във огледалото на мислене такова. Показва се на хората такъв, но не какъвто всъщност той се чувства.
към текста >>
17.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното
спасение
, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас.
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения. Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат атомисти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека. Най-важният от тях се счита Демокрит /роден в 460 г. пр. Хр.
към текста >>
18.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на
спасение
то, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н.
В 9-тото столетие Скотус Еригена приема този светоглед и го преустройва по свой начин. За него светът се представя като едно развитие в четири "природни форми". Първата е "творящата и несътворената природа". В нея се съдържа чистата духовна първична Основа на света, от която се развива "творящата и сътворената природа". Това е сбор от духовни същества и сили, които чрез тяхната дейност произвеждат първо "сътворената и нетворящата природа", на която принадлежат сетивният свят и човекът.
Те се развиват така, че са приети и "несътворената и нетворящата природа", в която действат фактите на спасението, религиозните средства на милостта и благодатта и т.н.
В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила. Така можем да си представим и образното мислене в столетията, които са предхождали раждането на мисълта.
към текста >>
19.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Отделният човек може да намери своето
спасение
само като се прелее в мировия процес.
Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване. Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването. Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма.
Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес.
Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята. На тази цел трябва да е служило също и началото на света. Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята.
към текста >>
"Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и
спасение
то".
Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята. На тази цел трябва да е служило също и началото на света. Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята.
"Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението".
/Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед. Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение. Това е именно така поради причината, че при третирането на отделните въпроси на науката и живота Хартман разбира да не се оставя да бъде тиранизиран от своята основна мисъл, а да се отдаде на едно безпристрастно разглеждане на нещата.
към текста >>
Филип Майлендер е изразил по един увлекателен начин липсата на доверие спрямо съществуването в своята "Философия на
спасение
то" издадена през 1876 г.
Хегел смяташе, че долавя в самото мислене вътрешната жизнена сила, която води човешкия Аз в битието. За следващото време "чистото мислене" става една лека форма на представата, която не включва в себе си от същността на истинското битие. Там където възниква едно мнение върху един център на тежестта на търсенето на истината намиращ се в мисленето, там представените мисли навяват несигурност. Така, когато Гидеон Шникер казва: "Ние никога не можем да научим, че мисленето е правилно по себе си, никога не можем да установим това сигурно нито емпирически, нито логически... "/Светогледът на Лесинг, 1883 г. стр. 5/.
Филип Майлендер е изразил по един увлекателен начин липсата на доверие спрямо съществуването в своята "Философия на спасението" издадена през 1876 г.
/Филип Майлендер, 1841-1876 г./. Майлендер се вижда поставен срещу образа на света, към който се стреми модерната естествена наука. Обаче той напразно търси една възможност да закотви себесъзнателния Аз в един духовен свят. Той не може да успее да добие от този себесъзнателен Аз това, за което наченки се намираха при Гьоте: А именно да почувства, че в душата възниква вътрешна жива същност, която се чувства като нещо духовно живо в нещо духовно живо зад голата външна природа. Така за него светът се явява без дух.
към текста >>
Бог е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на
спасение
то, стр. 325/.
Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението. /Майлендер завършва своя живот със самоубийство/. Според мнението на Майлендер Бог е създал света само затова, за да се освободи чрез него от мъчението на своето собствено съществуване. "Светът е средството за целта на небитието, а именно светът е единственото средство за тази цел.
Бог е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на спасението, стр. 325/.
В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване. "Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт.
към текста >>
20.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво
спасение
и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие.
Нещастието беше сторено! Пленителната Лилия стоеше неподвижно и гледаше втренчено в безжизнения труп. Сърцето и сякаш спря да бие, а от очите и не можеше да потече нито една сълза. Напразно мопсът се опитваше да се закача с нея; изглежда целият свят бе загинал с нейния приятел. В своето безмълвно отчаяние тя не търсеше подкрепа, защото знаеше, че не може да я получи от никъде.
В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие.
Тя изви гъвкавото си тяло в кръг около трупа, захапа края на опашката си и остана да лежи спокойно на тревата. Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата. Болката сякаш и придаваше още по-голяма красота, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв. Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал. Тя понечи да запее, но гласът и отказа да откликне на това желание; тогава болката й се изля в рукналите сълзи; двете момичета я хванаха за ръце те и арфата падна от скута и; бързата прислужница едва успя да хване арфата и я постави настрани.
към текста >>
21.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „
спасение
“ от разгръщането на вече съществуващите събития.
Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици. А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа. Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка.
Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития.
Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно. Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност.
към текста >>
22.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но историческата еволюция ще продължи, унищожавайки всичко — дори новите мерки за
спасение
на статуквото, — възникващо от овехтелите мисловни навици.
(Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.) Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго. Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция. В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили. Мисловните навици, дълбоко вкоренени заради сегашните господстващи политически и социални форми, могат да карат човека да вярва, че една такава реорганизация на тези форми е „прагматически невъзможна“.
Но историческата еволюция ще продължи, унищожавайки всичко — дори новите мерки за спасение на статуквото, — възникващо от овехтелите мисловни навици.
Съдбоносните потребности на съвременното човечество диктуват, че всяко по-нататъшно смесване на духовната сфера с правната и икономическата е недопустимо. Че то е невъзможно, беше онагледено от катастрофата на Първата световна война[1]: икономическите и културните конфликти станаха конфликти между държавите, които се задължиха да ги разрешат по начин, който не решава нищо, ако културният живот противодейства само на културния живот, а икономическият живот — само на икономическия интерес. Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва. Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически.
към текста >>
23.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Спасение
то е възможно само ако се образува едно силно тяло от хора, които все още са способни да повдигнат съзнанието си и да разберат истинското положение на нещата.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие. Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство. Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа. Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи. Светът е доведен до сегашното си състояние от онези, които пречат на новите идеи да се осъществят, понеже те бягат от тях.
Спасението е възможно само ако се образува едно силно тяло от хора, които все още са способни да повдигнат съзнанието си и да разберат истинското положение на нещата.
Тези хора не трябва да са страхливи в това критично време, понеже ще бъдат замеряни с презрителните думи: „Превъзнесени идеалисти! Утопични фантазьори! “ Напротив — те трябва да изпълняват дълга си и да градят, докато присмехулниците1[1] разрушават. Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“. Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи навиците им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи.
към текста >>
24.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
За
спасение
то на човечеството Христос свърза своето Същество с мъртвото естество на божествено-духовното битие с царството на Ариман.
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха. Погледнато космически, в това човешко развитие се намира Тайната на Слънцето. И това, което до тази земна повратна точка на неговото развитие човекът можеше да възприема в Слънцето, бяха свързани божествено-духовните Същества, от които той произхождаше. Но тези Същества се бяха откъснали от Слънцето и бяха оставили на него само тяхното мъртво естество, така щото, от сега нататък човекът може да приеме в своето тяло чрез Слънцето също силата на мъртви мисли. Обаче от Слънцето тези Същества бяха изпратили на Земята Христа.
За спасението на човечеството Христос свърза своето Същество с мъртвото естество на божествено-духовното битие с царството на Ариман.
Така човечеството е поставено пред две възможности, които са гаранция за неговата свобода: да се обърне към Христа в онова настроение на духа, което съществуваше несъзнателно при слизането надолу от виждането на свръхсетивното духовно битие до употребата на интелигентността, сега обаче трябва да стане съзнателно; или да иска да се чувствува откъснато от това духовно битие и с това да изпадне в ориентирането, което поемат ариманическите същества. В това положение се намира човечеството от началото на 15-то столетие. То бе подготвено в развитието всичко става постепенно от Тайната на Голгота насам, което като по-велико събитие на Земята е определено да спаси човека от покварата, на която трябва да бъде изложено, понеже той трябва да бъде едно свободно същество. Сега можем да кажем: това, което стана от страна на човечеството всред това положение, то стана полу-съзнателно. И по този начин то доведе до добрата страна на възгледа за природата, който почива на отвлечените идеи, и до някои също така добри принципи на поведението в живота.
към текста >>
25.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше
спасение
за неговото развитие.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека.
И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
Разбира се, всичко това важи за европейския и американския духовен живот. За азиатския духовен живот би трябвало да говорим по друг начин. Гьотеанум, 14 декември 1924 г.
към текста >>
26.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
То произвежда одушевяването на природата с първоначалните и вечни сили, които трябва да останат действени, както Христос произвежда одушевяването на човечеството с първоначалния и вечен Логос, който никога не ще престане да действува за
спасение
то на човечеството.
При него не може да става дума за едно ритмично повторение. Защото макар и това развитие на човечеството да стои в един мощен миров ритъм, в неговата огромна обширност то е само един член, едно звено в този ритъм. Преди да стане такова едно звено, човечеството беше съществено различно от това, което то е като човечество; след това то отново ще стане нещо различно. Следователно в развитието на човечеството стават множество Михаелови събития, обаче само едно събитие на Голгота. 139. В бързото ритмично повторение на течението на една година божествено-духовното Същество, което беше слязло в дълбините на Земята, за да одухотворява природни процеси, произвежда именно тези процеси.
То произвежда одушевяването на природата с първоначалните и вечни сили, които трябва да останат действени, както Христос произвежда одушевяването на човечеството с първоначалния и вечен Логос, който никога не ще престане да действува за спасението на човечеството.
към текста >>
27.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като
спасение
на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс.
Защото в начина, по който според душевния им взор се движех сред тях, за тях нямаше нищо, което да ги привлича да ме опознаят по-дълбоко. Въпреки че у мен не се криеше и следа от теория, за техния теоретически догматизъм духовната ми дейност представляваше нещо теоретично. Това беше нещо, от което те, като „творчески натури“, смятаха, че не е необходимо да се интересуват. Но в лицето на неговите представители аз се научих да познавам определено художествено течение. То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години в Берлин.
Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс.
То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания. По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил. Положението ми в този кръг стана душевно неуютно поради чувството, че аз знаех защо съм там, а другите – не.
към текста >>
28.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Освобождение,
спасение
от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма.
Но от друга страна трябва да кажем, колкото и гротескно да звучи това: За този, който прониква по-дълбоко в нещата, това свързване на Будизма с идеята за прераждането се явява почти така, като че би искало да се каже: Бихме могли да потърсим най-доброто разбиране за произведенията на изкуството на древността у онези, които в началото на средновековното развитие на света са разрушили тези произведения на изкуството! Това звучи гротескно, но въпреки това то е така. Скоро може да се разбере, че е така, когато се помисли, че всеки стремеж, към които е насочен Будизмът, цели да подцени колкото е възможно повече тези повтарящи се земни съществувания, които за него са един сигурен факт. Будизмът се стреми да намали колкото е възможно повече броя на тези повтарящи се земни съществувания. Следователно това, което трябва да считаме като най-вътрешната черта на цялата будистка духовна насока, е освобождението от преражданията, от повтарящите се земни съществувания.
Освобождение, спасение от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма.
Даже едно повърхностно разглеждане на историята на нашия западен духовен живот би могло да ни покаже, как идеята за повтарящите се земни съществувания няма всъщност нищо общо с разбирането за Будизма и обратно. Защото в духовния живот на запада идеята за преражданията се явява по един такъв величествен начин у една личност, която без съмнение е останала неповлияна от будисткия начин на мислене: у ЛЕСИНГ в неговото най-зряло съчинение върху "Възпитанието на човешкия род"; той завършва това съчинение с признаването на прераждането. Във връзка с тази идея в съчинението на Лесинг "Възпитанието на човешкия род" намираме пълните със значение думи: "Не е ли цялата вечност моя? " Така за Лесинг повтарящите се земни съществувания по отношение на плодотворността на земния стремеж стават документът, който ни казва: Ние не се намираме напразно на Земята; ние действуваме сред земния живот и поглеждаме към един все по-разширяващ се земен живот, в който ще можем да доведем до зрялост плодовете на миналите земни съществувания. Следователно именно изгледът към едно пълно със съдържание, носещо плодове бъдеще и съзнанието, че в човешкия живот се намира нещо, което по отношение на повтарящите се земни съществувания трябва да си каже: ти продължаваш да действуваш!
към текста >>
От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до
спасение
то, до истинската свобода на човека.
Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване.
От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека.
Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана. Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди? Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас. Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят.
към текста >>
Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на
спасение
то, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас.
Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване. От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека. Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана. Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди?
Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас.
Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията. Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят!
към текста >>
Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето
спасение
.
Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване. От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека. Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана. Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди? Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас.
Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение.
Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията. Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят! Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна дума с Нирвана.
към текста >>
Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече
спасение
, което обаче в християнския смисъл не е само
спасение
, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене. Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството.
Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него. Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие.
към текста >>
Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не
спасение
а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето.
Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
Ние не трябва да търсим това, което действува в човешкия живот, само в догмите, в понятията и идеите. В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството. И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора.
към текста >>
Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше
спасение
от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това
спасение
в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството. И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора. Това Будово настроение не съществуваше още у Гьоте.
Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
Той се стараеше да се срасне с това, което се изявяваше като Дух във всички неща. И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте; Добре от тебе мисленото, преминало във чужда кръв, Със теб самия да враждува не ще се то забави този Шопенхауер, който беше направил за свой девиз изкованите от него самия думи: "Животът е съмнително нещо; и аз се заех да принеса своя дял с това, като размишлявам върху него", този Шопенхауер търсеше това, което може да му поясни източниците на живота, източниците на съществуването. Тогава по естествен начин той стигна до Будизма и втъка своите собствени идеи с тези на Будизма. Ние можем да кажем: В течение на развитието на 19-то столетие отделните културни клонове на човечеството са дали на това човечество толкова велики и мощни неща, че в действителност човешкият дух не се считаше за способен да намеря своето изравнение, своето хармонизиране по отношение на това, което се вливаше в него от вън от великите постижения на външното изследване.
към текста >>
29.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Но той знаел нещо, от което щяло последва неговото
спасение
.
Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но последният се оставил да бъде убеден. Всичките дарове на боговете, освен един, че изляли върху човечеството. За по-голямата част от хората те се състояли в болки и страдания. Само дарът на надеждата бил задържан в кутията на Пандора. Така Прометей бил окован на Кавказ и един лешояд постоянно разкъсвал черния му дроб.
Но той знаел нещо, от което щяло последва неговото спасение.
Той знае една тайна, която дори и Зевс не знае, тайна, която Зевс се опитва да разкрие. Но Прометей не издава тайната, въпреки че Зевс изпраща при него Хермес, вестителят на боговете. Сега в хода на историята ни се говори за забележително избавление. Прометей може да бъде освободен само чрез намесата на Посветен. Такъв бил Херкулес, изпълнил дванадесетте задачи.
към текста >>
30.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Карма и Христос - средството за
спасение
и Спасителят.
Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели
спасение
чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей.
Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско. Също и за това се говори в гръцката митология.
Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей.
Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която – страдания и болести – нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
По времето, когато се разпростира християнството, голяма част вече е била дегенерирала и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като
спасение
.
Така той е ставал наистина жрец на Слънцето. Много хора четат "Едда" и не осъзнават, че фактически е разказ за онова, което наистина е ставало в древните дротски мистерии. Огромна власт над живот и смърт е лежала в ръцете на древните дроти. Вярно е, че с течение на времето всичко се покварява. Някога то е било най-висшето, найсвятото.
По времето, когато се разпростира християнството, голяма част вече е била дегенерирала и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като спасение.
Изучаването на тези стари истини е в състояние да даде един почти завършен преглед на целия окултизъм. Нито един камък не е бил поставян върху друг при изграждането на един друидски храм, без да се използват точни астрономически мерки. Вратите са били изграждани според небесни мащаби. Друидските свещеници са били строителите на човечеството. Слабо отражение на това е запазено днес във възгледите на Свободното масонство.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Обаче знаел нещо, което щяло да му гарантира
спасение
то.
Наистина Прометей предупреждавал брат си да не приема тези дарове, ала Епиметей оставил да бъде убеден и взел предлаганите му дарове. Всички дарове били изсипани върху човечеството; само едно нещо било задържано – надеждата. Даровете се състояли предимно от нещастия и страдания за човечеството; само надеждата останала в пандорината кутия. И така Прометей бил окован към Кавказ и един лешояд непрекъснато разкъсвал черния му дроб. Тук той изтърпявал страданията си.
Обаче знаел нещо, което щяло да му гарантира спасението.
Той знаел една тайна, която била неизвестна дори на самия Зевс и която Зевс желаел да научи. Но той не я разкривал, макар че Зевс изпратил при него вестителя на боговете Хермес. В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела.
към текста >>
34.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
В това се крие благословението и
спасение
то на прогреса, – че прогресът се насочва в хармония с този план.
Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили. Докато се развива Земята, в т. нар. Бяла ложа на Земята се правят планове на атома за еволюцията на Юпитер – който ще наследи Земята. Планът се изработва в най-големи детайли.
В това се крие благословението и спасението на прогреса, – че прогресът се насочва в хармония с този план.
И тъй, когато една планетна еволюция завърши, когато нашата Земя завърши настоящия си планетен цикъл, тогава Учителите на мъдростта, които хармонизират възприятията, ще са готови с плана, който те ще трябва да изработят за юпитеровия цикъл. И тъй в края на такава еволюция на планети става нещо много специално. Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там?
към текста >>
35.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално
спасение
.
Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното. Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре. Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното. За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал. Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение.
По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение.
Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както например знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен. В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени. Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство. И отново трябва да ви кажа нещо, което ще изглежда фантастично на непосветения поради това, че идеята е обземаща и всеобхващаща. Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине.
към текста >>
Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на Светия Граал, онова, което може да се яви като
спасение
в ужасните конфликти около нас.
Онези, които официално представляват днес Свободното масонство най-малко знаят за онова, което ще бъде това бъдещо Свободно масонство. Те най-малко осъзнават, че нещо съвсем ново ще замени старите символи, които те толкова често криво тълкуват и че те ще получат едно съвършено ново значение. Така както е вярно, че всичко наистина велико в миналото произтича от царското изкуство, също така е истина, че всичко истински велико в бъдещето ще произтече от култивирането на същия източник. Наистина днес всеки ученик може да докаже теоремата на Питагор, да я открие можеше само Питагор, защото той беше майстор на царското изкуство. Същото ще бъде с царското изкуство на бъдещето.
Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на Светия Граал, онова, което може да се яви като спасение в ужасните конфликти около нас.
Тези конфликти едва започват. Човечеството не осъзнава, че танцува върху един вулкан. Ала това е така. Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство. Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят.
към текста >>
36.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Карма и Христос средството за
спасение
и Спасителят.
Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Карма и Христос средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за
спасение
то.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер.
Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
Отношението на човешките сетива към външния свят Берлин, 19 октомври 1906 г. Произход на човека в течение на планетната еволюция. Слухът е заложен още в началото на сатурновото развитие. Изграждане и диференциране на отделните сетива.
към текста >>
38.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата не бива да се противопоставя на учението за
спасение
то, както то се намира в християнството.
Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците. Виждате, че такива кармически представи са много сложни и не са лесни за обясняване. Важното е те да се изучават в детайли, понеже само чрез това наистина ще разберем живота.
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството.
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си.
към текста >>
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за
спасение
то с идеята за кармата, но има нови слушатели сега.
Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците. Виждате, че такива кармически представи са много сложни и не са лесни за обясняване. Важното е те да се изучават в детайли, понеже само чрез това наистина ще разберем живота. Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството.
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега.
Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус.
към текста >>
От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за
спасение
то чрез Христос Исус.
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си.
От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус.
Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията.
към текста >>
Науката за духа не можела да приеме
спасение
чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси.
Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус.
Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси.
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията. Те се събират и се прави равносметката.
към текста >>
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в
спасение
то чрез Христос Исус, вие вярвате в само
спасение
то.
В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси.
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението.
Това не може да се обедини. Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката.
към текста >>
Чрез това, че
спасение
то е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата.
Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус.
Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата.
Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот.
към текста >>
Спасение
то чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец.
Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата.
Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец.
Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си.
към текста >>
39.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Спасение
то им щяло да е, когато изгубят днешното си съзнание и преминат към всеобщо съзнание.
В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание. Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание. Достигне ли се до кулминацията, човекът ще е стигнал до последното си въплъщение и като плод на живота в себе си ще има старото ясновидство плюс новопостигнатия елемент. Постоянно се чува фразата, че хората трябва постепенно да стигнат до всеобщо съзнание.
Спасението им щяло да е, когато изгубят днешното си съзнание и преминат към всеобщо съзнание.
Но не е така. Азовото съзнание, което някога не е съществувало, ще съществува и след последното въплъщение. Каквото е изкристализирало от общата духовна субстанция, отново ще се влее в нея. Но сега си представете следното: Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички.
към текста >>
40.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради
спасение
то си.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано. Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота.
Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си.
Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него. Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец.
към текста >>
41.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние откриваме дълбокото съзвучие между техните закони, и нищо не ни принуждава да се откажем от принципа на
спасение
то.
Това съвсем не противоречи на принципа на кармичните връзки. Именно благодарение на надеждността на закона за кармата ние знаем, че тази помощ действително засяга съдбата на хората. Известно е, че на човечеството действително му е била необходима помощ, когато индивидуалността на Христос се въплътила на Земята. Кръстната смърт на Спасителя, на централното същество, станала помощта, която навлиза в кармата на безбройното множество хора. И няма никакво разногласие между правилното разбраната християнска езотерика и правилно разбраната Духовна наука.
Ние откриваме дълбокото съзвучие между техните закони, и нищо не ни принуждава да се откажем от принципа на спасението.
Още по-дълбоко ще навлезем в закона на кармата, ако преминем към развитието на човечеството и към развитието на Земята. Ние посочихме редица факти, които трябва да ни доведат до разбиране закона на кармата. Ние по-добре ще разберем още нещо, ако преминем самата еволюция на човечеството, и то не само на Земята, а и на другите планети, явяващи се другите въплъщения на нашата Земя. Тук ще открием някои допълнения към закона на кармата, обръщайки се към най-далечните времена и едновременно гледайки в най-далечното бъдеще. В началото ще се запознаем с един важен факт.
към текста >>
42.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Спасение
то на вътрешното не може да се осъществи без
спасение
то на това, което е извън нас.
Развитието на човека ще върви в посока на едно постепенно изкачване в космоса. То трябва да протече много бавно, то не може да се осъществи на един дъх. Ако човекът не е готов да участвува в него с търпение, то силата на окото в главата на древните няма да може да проникне в цялото му същество, във всички негови органи като флуида на любовта. Тази сила ще се изчерпи, и човекът ще е принуден да се заключи от външното и ще изсъхне от липса на любов. Но човекът е призван да прониква с обич всичко, което е на неговата планета, да вземе планетата със себе си и да я спаси.
Спасението на вътрешното не може да се осъществи без спасението на това, което е извън нас.
Човекът трябва да спаси планетата си заедно със се бе си. Спасението може да се случи само тогава, когато човекът излее своите сили в космоса, той не само трябва да бъде спасен, а и сам да стане спасител.
към текста >>
Спасение
то може да се случи само тогава, когато човекът излее своите сили в космоса, той не само трябва да бъде спасен, а и сам да стане спасител.
Ако човекът не е готов да участвува в него с търпение, то силата на окото в главата на древните няма да може да проникне в цялото му същество, във всички негови органи като флуида на любовта. Тази сила ще се изчерпи, и човекът ще е принуден да се заключи от външното и ще изсъхне от липса на любов. Но човекът е призван да прониква с обич всичко, което е на неговата планета, да вземе планетата със себе си и да я спаси. Спасението на вътрешното не може да се осъществи без спасението на това, което е извън нас. Човекът трябва да спаси планетата си заедно със се бе си.
Спасението може да се случи само тогава, когато човекът излее своите сили в космоса, той не само трябва да бъде спасен, а и сам да стане спасител.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради
спасение
то на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв.
от духовния свят. Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха. Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв.
“Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света. “Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора? През древните времена, когато са написани
към текста >>
44.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обаче все още ще бъде възможно тяхното
спасение
.
Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува. Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер.
Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение.
Окончателното разделяне ще настъпи на Венера. Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека. Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина. 14. СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА.
към текста >>
45.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха
спасение
то на Християнството в Протестантството.
Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско. Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа.
След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството.
Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане.
към текста >>
46.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо
спасение
то да е дошло едвам с Христа Исуса?
В бездната ще слязат онези, които ще използуват обитаването в тяло само като случай за да добият себесъзнанието, и те ще образуват расата на злите. Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано. И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване. Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс?
Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса?
Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
към текста >>
47.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И ние ще видим, че и там още не е достигната последната степен, при която да не бъде възможно
спасение
, въпреки че това, което се проявява в бездната, е показано в най-страшни картини и символи, картината на звяра със 7-те глави и 10-те рога и картината на звяра с двата рога.
Той изразява това, като казва, че погълнатата книга, макар и да е сладка като мед в устата, му причинява люти болки в корема. Но това е само едно малко, слабо отражение на преживяното "да бъде разпънат в тялото." Колкото по-високо се издига духът, толкова по-тежко става за него живеенето в тялото. Това е само символичният израз на страданията, изразени с думите "да бъде разпнат в тялото". С горното ние посочихме бегло това, което ще стане в Земното развитие, което предстои на човека в земното развитие. Ние стигнахме до точката, където човекът бива преобразен в астрално естество; там, където земята в нейните най-добри части ще изчезне като физическа земя и ще премине в едно духовно състояние; където само нещо, като една отлъчена част, ще отпадне чрез божия гняв в бездната.
И ние ще видим, че и там още не е достигната последната степен, при която да не бъде възможно спасение, въпреки че това, което се проявява в бездната, е показано в най-страшни картини и символи, картината на звяра със 7-те глави и 10-те рога и картината на звяра с двата рога.
към текста >>
48.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят
спасение
на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях!
Ние виждаме да възлиза от водата звярът със 7-те глави и 10-те рога. Че това животно е оставило неизползувани условията дадени му от Земята за неговото развитие, това прави, щото сега из Земята да може да възлезе Сорадт, противникът на Слънцето, изкусителят, който благодарение на това може да се приближи до човека и с всичка сила да го тласне към бездната. И така ние виждаме, че до хората се домогва едно същество, именно в този момент, едно същество, което има ужасна сила! Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате? За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях!
Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>
49.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за
спасение
, който издават всички твари на Земята.
В изображенията върху двата купола на изгорелия Гьотеанум Рудолф Щайнер ни показа как космическите процеси могат да намерят своя видим израз в изкуството. А в говорното изкуство той ни показа как потъналият в дълбок мрак човешки род може да почерпи от жизнените сили на етера една нова виталност. Но за тази цел ние трябва да оставим евритмията, това изкуство, което Рудолф Щайнер извлече за нас непосредствено от Духа, в неговия елемент, а не излишно да го въвличаме във физическите органи. Защото по този начин ние бихме го опошлили. Евритмията би се отклонила от своето развитие.
Нека да наблюдаваме, нека да усетим как тялото откликва на говора, на мелодичния звук, а после чрез жестовете да пренесем това, в което сме се вслушали, в медиумното обкръжение на елементите, пронизващи нашите физически тела, да го изживеем в цветовете, в светлината, в хармониите, в самия поток на живота... Едва тогава ще отговорим на онзи вик за спасение, който издават всички твари на Земята.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми.
към текста >>
50.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът почувствува това като едно
спасение
, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето.
Слънцето остана такова, каквото беше; обаче Земята се отдели от Луната; Луната взе със себе си най-грубите субстанции, но човекът остана на Земята. Насочвайки поглед към третия голям период, човекът долавяше в космическите сили един троичен принцип. И той се питаше: откъде идват тези сили? През първия голям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето. Силите, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната.
Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето.
Човекът се научи да познава копнежа; той се чувствуваше като отхвърления син. А със силите, които се отделиха от Земята заедно със Слънцето и Луната, с тези сили той продължаваше да се чувствува като един син на Слънцето и Луната. Ето как нашето планетарно тяло Земя измина пътя от единството през двоичността до троичността: Слънце, Земя, Луна. Времето, когато Луната се отдели от Земята и човекът получи нови възможности за развитие, това време наричаме Лемурийска епоха. И след като Лемурийската епоха приключи в резултат на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
към текста >>
51.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
От Аура Маздао идва
спасение
то за хората, от Ариман идва физическият свят.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман.
От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто. Първата стъпка към спасението на Земята направиха представителите на персийската култура; те имаха надеждата, че някога Земята ще стане една добра планета, че тя би могла да бъде спасена и че Аура Маздао най-после ще тържествува. Ето как възприемаше нещата онзи, който здраво стъпваше на Земята и не беше загледан в Небето, както индиецът. Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха.
към текста >>
Първата стъпка към
спасение
то на Земята направиха представителите на персийската култура; те имаха надеждата, че някога Земята ще стане една добра планета, че тя би могла да бъде спасена и че Аура Маздао най-после ще тържествува.
За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
Първата стъпка към спасението на Земята направиха представителите на персийската култура; те имаха надеждата, че някога Земята ще стане една добра планета, че тя би могла да бъде спасена и че Аура Маздао най-после ще тържествува.
Ето как възприемаше нещата онзи, който здраво стъпваше на Земята и не беше загледан в Небето, както индиецът. Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението.
към текста >>
52.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е
спасение
то от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
И така Буда стана един съд, в който се изля Вотан. Същото онова Същество, което германските митове наричаха Вотан, се появи отново като Буда. Дори като звучене Буда и Вотан имат известна прилика. Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
към текста >>
53.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тези дарове бяха от полза и за
спасение
на човечеството.
И какви бяха последиците от него. Какво беше в състояние да направи посветеният? Черпейки от своите опитности, той беше в състояние да каже на хората следното: „Да, сега аз зная, че духовният свят съществува, че човекът може да живее в духовния свят. Аз живях в него три дни и половина, и мога да го потвърдя. Аз ви нося дарове от духовния свят”.
И тези дарове бяха от полза и за спасение на човечеството.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите. Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”. Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите.
към текста >>
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е
спасение
то”.
Аз живях в него три дни и половина, и мога да го потвърдя. Аз ви нося дарове от духовния свят”. И тези дарове бяха от полза и за спасение на човечеството. Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите. Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”.
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”.
Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят.
към текста >>
54.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато човекът стана личност, точно тогава заради
спасение
то му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове.
Човекът трябваше първо да се отдели от духовните светове, за да се свърже отново с тях чрез Христовото Същество. Обаче ние все пак не можем да разберем това, ако не вникнем още по-дълбоко в тайните на цялата общочовешка еволюция. Ние вече посочихме: това, което наричаме явяването на Христос тук на Земята, е едно събитие, което можа да настъпи само в най-долната точка от потъването на човека в материята. Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ.
Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове.
Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското гражданство. Преди това човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той напълно се приземи в условията на физическия свят. И сега чрез самия Бог той отново трябваше да поеме нагоре. Ние трябва да вникнем още по-дълбоко в същността на Третата, Петата и Средната културни епохи. Ние не бива да вникваме в египетската митология така, както се прави в днешните училища, а да посочваме онези характерни точки, които ни доближават до чувствения живот на древните египтяни, след което да се запитаме, как той отново просветва в нашето време.
към текста >>
55.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за
спасение
то на тези, които са останали върху Луна та.
Следователно на старата Луна ние намираме една група първобитни хора, човеците-телец, и горе на Слънцето една група духовни Същества, Духовете-Телец. Между първообраза и копието съществува една духовна връзка. Защото първообразът е груповата душа, която действува от там върху копията. Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н. Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията.
Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та.
Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни". Този е смисълът на развитието. За определени същества беше необходимо едно по-висше поле на действие, отколкото за тези същества, които съставляваха техните физически копия. Така ние виждаме как развитието поемаше от една страна един възходящ път, а от друга страна един низходящ път.
към текста >>
56.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше
спасение
то, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
преминава от Исуса към неговата майка. По-рано не би могло да бъде намерен образът на това равновесие между Аза и майчиния елемент. Той е донесен чрез Христовото събитие. Същевременно това събитие носеше единственото възможно опровержение опровержението чрез акта на противопоставяне на всичко, което би могло да дойде под влияние на миналото, на преданията, които учеха да убиеш бащата /вътре в себе си/ и да се съединиш с майката. Следователно, но какво идва да се противопостави Христовият Принцип?
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
към текста >>
Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората
спасение
, мир и любов.
Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба. Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието. Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи.
Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов.
Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях. Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син!
към текста >>
57.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и
спасение
за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
към текста >>
58.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за
спасение
то и благото на човечеството.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/.
Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
59.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Според думата Си; Защото видяха очите ми
спасение
то“[3].
Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда. Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука. При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3].
Така петстотин години по-късно, мъдрецът видял това, което не могъл да види преди това. Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го сравним с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание. Обаче от Акаша хрониката може да се получи правилно обяснение, защо двете родословни дървета са различни, и те трябва да бъдат такива. Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус. Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена.
към текста >>
60.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Освен това виждаме че Антропософията има да каже важни неща; ние не се занимаваме с Антропософия, само защото ни е любопитно да научим всевъзможни видове истини, а защото знаем, че тези истини трябва да бъдат използувани за
спасение
то и постепенното усъвършенствуване на човечеството.
Ако Антропософите не успеят да схванат това, ще стане възможно и те да станат жертва на тази илюзия, която ще даде възможност да възникнат фалшиви месии. Тези фалшиви месни ще се появят; те ще разчитат на души, които са така отслабени от материализма, че не могат да си представят нищо друго освен че когато Христос отново се яви, Той по необходимост ще се появи в материално вещество, в плът. Това криво тълкуване на пророчеството е нещо много зло и ще се появи пред човечеството във формата на опасно изкушение. Задача на Антропософията е да предпази човешките същества от това изкушение. Това не може да не бъде достатъчно силно подчертано за всички, които имат уши да слушат.
Освен това виждаме че Антропософията има да каже важни неща; ние не се занимаваме с Антропософия, само защото ни е любопитно да научим всевъзможни видове истини, а защото знаем, че тези истини трябва да бъдат използувани за спасението и постепенното усъвършенствуване на човечеството.
По-късно Христос ще се яви на човечеството под много други форми. Формата, която Той избра за събитията в Палестина, бе избрана от Него, защото по онова време хората зависеха от способността да разгънат своето съзнание на физическото поле и чрез това да победят това физическо поле. На човечеството е предназначено винаги да развива все по-висши способности, но така, че насоката на еволюцията да е в състояние многократно да прави нови скокове. И Христос ще присъствува, за да може Той да бъде преживяван също и при тези по-висши степени на знания. Християнството във връзка с това не е в своя край, а в самото начало на влиянието си човечеството ще продължи да напредва от степен към степен и Християнството ще присъствува при всяка степен, за да може да задоволи най-дълбоките изисквания на човешката душа през всички бъдещи епохи на земята.
към текста >>
61.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Буда търсеше
спасение
в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше.
Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения.
Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше.
Павел казваше, че човек би трябвало да прочисти своите енергии, своята жажда за съществувание, защото той самият ги е замърсил. Човекът би трябвало да разбере воала, който закрива истината и, като прочисти от себе си отново да види истината, която самият той се бе заблудил. На мястото на воала, който скрива растителния свят например, човек ще види божествено-духовните енергии, които работят зад растенията. Раздерете воала и светът на сетивата става прозрачен; накрая виждаме областта на духа. Ние вярвахме, че виждаме животното, растението и минералните царства; това бе нашата грешка.
към текста >>
62.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вярна е легендата, че след събитието на Голгота Христос слезе при мъртвите в духовния свят, за да им занесе Словото на
Спасение
то.
Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят. Макар че човешките същества нищо не са знаели за това в миналото, можем да кажем, че това не е попречило на нашата еволюция. Но през ерата, която сега приближава ще бъдем поставени в обстоятелства които ще изискват, щото човешките същества да вземат собствената си съдба в собствените си ръце. Необходимо ще бъде те да знаят как Христос ще бъде виждан в бъдеще.
Вярна е легендата, че след събитието на Голгота Христос слезе при мъртвите в духовния свят, за да им занесе Словото на Спасението.
Христовото събитие работи днес по същия начин. Следователно все едно е дали човек живее във физическия свят тук на земята или вече е преминал през смърт: ако той е придобил рззбиране за Христовото събитие тук на земята, той може да го преживее в духовния свят. Това ще покаже, че човекът не е живял на тази земя без причина. Ако обаче едно лице пропусне да придобие разбиране за Христос тук на земята, въздействията от събитията на Голгота ще отминат без следа през периода между смърт и ново раждане. Тогава той ще трябва да почака до следващото свое връщане на земята, до едно ново раждане, за да може да подготви себе си.
към текста >>
63.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние можем да направим това само като свикнем да осъзнаваме във физическия свят, че
спасение
не се постига със съзерцаване на някоя тема само от една гледна точка.
Има 12 различни картини на всеки отделен Аз, и едва след съзерцаването му от 12 различни гледни точки, ние имаме пълна картина. Тази гледка на Аза отвън съответства точно на онова, което е отразено в отношението на 12-те съзвездия на Зодиака към Слънцето. Точно както Слънцето преминава през 12-те съзвездия и има във всяко различна сила, точно както осветява Земята в хода на годината и дори на деня от 12 различни позиции, така и човешкият Аз е осветен от 12 различни позиции в по-висшия свят. Следователно в издигането във висшите светове трябва да осъзнаем необходимостта да не се задоволяваме само с една гледна точка. Ние трябва да научим себе си на това за да избегнем объркването.
Ние можем да направим това само като свикнем да осъзнаваме във физическия свят, че спасение не се постига със съзерцаване на някоя тема само от една гледна точка.
Има хора, които са материалисти, други са спиритисти, трети – монисти, четвърти дуалисти и т.н. Материалистите настояват, че всичко е материя; спиритистите твърдят, че всичко е дух и придават значение единствено на духа; монистите заявяват, че всичко произхожда от единство. Във външния свят хората се борят и карат един с друг при всеки възможен случай материалистите срещу спиритистите, монистите срещу дуалистите и т.н. Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят. Ние трябва да разбираме тези закони, тъй като в противен случай няма да можем да се ориентираме в материалния свят.
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и
спасение
то на човечеството.
Нужно е само едно: да се премахнат бацилите! " Съвсем не е суеверие да се говори за духовни причини при болестите, когато в същото време признаваме и всички други възможности, какъвто е случая с мухите в стаята на немарливата домакиня. И няма защо да се разтреперваме от гняв, ако чуем някой да казва: „Мухите веднага ще изчезнат, ако стаята се почисти основно". Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения. Трябва да се съобразяваме както с непосредствените материални причинители, така и с по-далечните причини.
Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството.
Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна борба, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите. Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята. И така, когато разглеждаме Кармата, трябва да различаваме определени връзки между събития, настъпили в човешкия живот много, много отдавна, и от друга страна техните късни последици върху същия човешки индивид. Говорим ли за болест и здраве от гледна точка на Кармата, е равносилно да попитаме: „Как можем да си представим, че състоянията на болест и здраве при даден човек, имат своите причини в неговите минали действия, намерения и изживявания? И как да си представим връзката между сегашното му здраве или болест с онези бъдещи техни последици, които отново ще засегнат същия този човек?
към текста >>
65.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо
спасение
!
Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н.
Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия. Ето защо трябваше да бъдат създадени и противоположните сили. Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата еволюция на Земята. Тези сили, ако мога така да се изразя, внасят един вид корекция в това, до което биха довели чисто ритмичните процеси: склонността към удобство, комфорт и пищност. От окултна гледна точка, въпросните сили могат да бъдат разпознати например зад една унищожителна градушка.
към текста >>
66.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Следователно, душите които днес намират своето
спасение
от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път.
Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите. Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес.
към текста >>
67.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
За тях
спасение
то означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание.
Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества. В този случай те са изправени пред една голяма опасност и не разчитат на никакви добри сили. Те предпочитат да насочат своя поглед навън и си представят как Духовете на Светлината тържествуват пред Духовете на Мрака. В същото време индийците вършат тъкмо обратното. Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области.
За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание.
Ето защо за тях е твърде рисковано да се занимават с външния свят, където биха могли да се окажат изправени срещу Ариман. Те действително се опасяват от външния свят и го приемат като някаква заплаха. За тях Девас бяха онези Същества, които персийците с право отбягваха, обаче индийците се стремяха да разгръщат своята дейност именно в областта на Девас*17. Но персийците избягваха тази област, защото там преди всичко трябваше да се води борбата срещу Луцифер. Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология.
към текста >>
68.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно
спасение
.
През епохата, когато се разигра Мистерията на Голгота, хората трябваше да възприемат всички събития, свързани с Христос, именно в условията на физическия свят, и тогава това действително беше необходимо: Хората трябваше да Го видят във физическия свят, трябваше да получат сведенията за Него и да свидетелствуват за Неговите дела именно в условията на физическия свят. Обаче човечеството също напредва в своята еволюция, непрекъснато развива нови, по-висши сили и способности, и онзи, който би повярвал, че откровенията на Христос ще се повторят по същия начин, както това беше необходимо преди 1900 години, просто показва, че не се интересува нито от човечеството, нито от неговата еволюция. Навремето Христовото Събитие се разигра в условията на физическия свят, понеже човекът трябваше да укрепи своите сили именно там: Обаче силите на човека ще се развият и в друга посока, така че благодарение на тях в хода на следващите 3000 години Христос все повече и повече ще може да се обръща към новите, по-висши човешки способности. Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение.
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение.
Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
към текста >>
Спасение
то не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него.
И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина. В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис. За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката. Да, в този случай остатъците от старото ясновидство, които объркват хората с всевъзможни хаотични образи, биха могли да си отмъстят, и то с ужасяваща сила. Срещу подобно ясновидство не може да се воюва с онези сили, които по начало са произлезли от старите ясновидски способности, а само с това, което през епохата на Кали Юга е претърпяло определено развитие, превръщайки се в зародиш на това, което наричаме ново етерно ясновидство.
Спасението не може да дойде нито от древния Архангел Один, нито от старите ясновидски сили; за целта е необходимо нещо съвсем друго, и северно-германската митология има ясна представа за него.
Тя добре знае, че то съществува. Тя добре знае, че на света съществува една жива етерна форма, в която трябва да се инкарнира онази космическа сила, която ние ще виждаме като етерния образ на Христос. И само този етерен образ ще успее да прогони това, което -предизвиквайки хаотично ясновидство ще продължи да обърква хората, и тогава Один ще продължава да е безсилен пред вълка Фернис, който олицетворява не друго, а декадентските ясновидчески сили. Едва Видар, който пази мълчание през цялото време, ще победи вълка Фернис. Залезът на Боговете потвърждава всичко това.
към текста >>
69.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за
спасение
то на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
*16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре. *17. В персийската митология Девас са онези свръхсетивни Същества, които служат на Ариман. *18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха. Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
към текста >>
70.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче все пак, някои от текстовете на това апокрифно Евангелие се запазиха, например че „
спасение
то ще дойде в света, когато двете станат едно и външното стане като вътрешното".
И така, първоначално ние имаме не едно момче Исус, а две момчета Исус, които после стават едно. Често пъти древните текстове изкарват наяве забележителни подробности, които могат да бъдат разбрани, само ако се познават съответните факти. Ние допълнително ще говорим за начина, по който се съединяват двете деца Исус; сега ще споменем само следното. В т.нар. Египетско Евангелие срещаме едно забележително място, което още през първите столетия изглеждаше твърде еретическо, понеже в християнските среди не желаеха да чуят съдържащите се в него истини, или пък не искаха те да стават достояние на други хора.
Обаче все пак, някои от текстовете на това апокрифно Евангелие се запазиха, например че „спасението ще дойде в света, когато двете станат едно и външното стане като вътрешното".
Това изречение е точен израз на нещата, кои то току-що Ви описах с оглед на окултните факти. Спасението зависи от това, че двете ще станат едно. И те стават едно, когато в дванадесетата година Заратустровата индивидуалност премина в Натановия Исус. Вътрешното стана външно. Душевната сила на Исус от Евангелието на Лука имаше могъщ вътрешен заряд; обаче този вътрешен заряд доби, външен израз след като Заратустровата индивидуалност, развивайки се във външните обвивки, т.е.
към текста >>
Спасение
то зависи от това, че двете ще станат едно.
Ние допълнително ще говорим за начина, по който се съединяват двете деца Исус; сега ще споменем само следното. В т.нар. Египетско Евангелие срещаме едно забележително място, което още през първите столетия изглеждаше твърде еретическо, понеже в християнските среди не желаеха да чуят съдържащите се в него истини, или пък не искаха те да стават достояние на други хора. Обаче все пак, някои от текстовете на това апокрифно Евангелие се запазиха, например че „спасението ще дойде в света, когато двете станат едно и външното стане като вътрешното". Това изречение е точен израз на нещата, кои то току-що Ви описах с оглед на окултните факти.
Спасението зависи от това, че двете ще станат едно.
И те стават едно, когато в дванадесетата година Заратустровата индивидуалност премина в Натановия Исус. Вътрешното стана външно. Душевната сила на Исус от Евангелието на Лука имаше могъщ вътрешен заряд; обаче този вътрешен заряд доби, външен израз след като Заратустровата индивидуалност, развивайки се във външните обвивки, т.е. във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, прониза и,така да се каже, импрегнира вътрешната душевна сила на Натановия Исус, укрепвайки я с енергиите на физическото и етерното тяло. Ето как един могъщ импулс идвайки „отвътре" прониза физическото и етерното тяло на Натановия Исус, така че сега „външното" можа да стане израз на „вътрешното", на онова „вътрешно", което преди момчето Исус от Евангелието на Лука да беше приело Заратустровата индивидуалност действително оставаше нещо тайно и скрито.
към текста >>
71.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието
спасение
беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
“Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П. Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи. В него християнството не беше взето под внимание. Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на авторката, беше предварително отклонен. Обаче необходимостта от хармонизиране на източната и западната мъдрост отдавна вече беше назряла.
Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
По същия начин, както някога още младото и изпълнено с вяра християнство прие в себе си вълната на арабизма, а с нея и науката, така че възгледът за природата прерастна в естествените науки, сега, изпадналото в материализма и изсушено човечество на нашето време трябваше да бъде отново оживено чрез проникването с познанията за прадревната мъдрост. Това стана по пътя на запознаването с будистката мъдрост и доведе дотам, че учението за Кармата и прераждането можа да бъде прието и разбрано от много души. Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с живот образи. Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука. За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници.
към текста >>
72.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем:
Спасение
то на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята.
Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен. Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони.
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята.
Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене. В моята книга върху „Духовното ръководство на човека и човечеството” Вие ще намерите по-големи подробности относно двете момчета Исус. Христовото Събитие бе подготвено от една личност, която беше свързана със сектата на Есеите, а именно Йешу бен Пандира, който се роди преди двете момчета Исус да се бяха родили в Палестина.
към текста >>
73.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и
спасение
то на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях.
Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот. Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието.
Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях.
Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството. С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
към текста >>
74.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за
спасение
то на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора. Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици.
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят.
към текста >>
75.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в
спасение
то.
Той започва да разбира, че тази тайна е уравновесяването на борбата между Христос и Луцифер. Когато будистът научава това чрез антропософията, той си казва: Аз разбирам това, което християнинът мисли в най-дълбокия смисъл, разбирам еднократната инкарнация на Христос и виждам, че Христос не е бил на Земята, преди да е намерил едно тяло чрез Исус от Назарет. Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания.
Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението.
Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята? На този въпро с окултното изследване дава един задоволителен отговор. То ни показва, че Буда беше един предшественик, принадлежащ към една по-висша Йерархия, изпратен долу с Венерините човеци, така че с право може да се говори за една мисия на Буда като подготовка за Христос. Всяка една религия, която е неегоистична и не тиранизира другите, може да ни улесни в разбирането на която и да е друга религия.
към текста >>
76.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже:
Спасение
то на Марс, а с него и
спасение
то на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс.
След като на Марс царуваха тези състояния, напълно естествено би било Марс непрекъснато да изпраща на Земята хора, които донасят на Земята идеи като тези на Коперник, въпреки че те си остават една илюзия, една Майя. Следователно ние имаме пред нашия поглед един упадък, един залез на Марсовата култура. Преди това от Марс се разливаха добри сили. Обаче сега оттам все повече се разливат сили, които биха въвели човека все по-дълбоко в илюзията, в Майя. Сега силите, които се разливат от Марс, вдъхват остроумие, но това остроумие води до илюзорни идеи.
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс.
На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
към текста >>
Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и
спасение
то на Земята.
Сега силите, които се разливат от Марс, вдъхват остроумие, но това остроумие води до илюзорни идеи. Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс.
Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята.
Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре? Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда.
към текста >>
Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за
спасение
то на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята.
Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс.
към текста >>
Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното
спасение
, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс.
На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс.
На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс. Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс.
към текста >>
77.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Спасение
е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно.
Като същества, живеещи на физическото поле ние също се намираме в един процес на слизане. Нашето тяло не е същото, каквото е било в древни времена, нашите тела са по-малко проникнати от душата, по-малко поддържани от Духа. Както растението е проникнато и пропито от водата, така и в древни времена вътре в нас е действувало етерното тяло. То проникваше със своите градивни сили физическото тяло. Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото.
Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно.
Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него. Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък. Духовната наука работи за оживяването, за оздравяването на тялото и душата. Оздравяващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка.
към текста >>
78.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно
спасение
за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка.
Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи. Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание!
И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка.
Или с други думи: Индивидуалността да поеме такъв път на развитие, че да бъде в състояние колкото е възможно по-скоро да отхвърли външната обвивка! Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци. Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро. А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка. А сега нека да се потопим още по-дълбоко в светоусещането на Буда.
към текста >>
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за
спасение
на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
Друг смисъл в нейните думи ние не можем да търсим; в противен случай отговорът на Йов остава за нас напълно неразбираем. Ние можем да разберем защо Бог ни е изпратил в света, само ако разберем значението на физическо тяло. Защо после самият Йов казва и точно този е смисълът на неговите думи: О, аз зная много добре, че няма нужда да върша това, което би допринесло за изчезването на моето физическо тяло, както изглеждат нещата според Майя. Напротив, съществува реална възможност то да бъде спасено, защото моят Спасител е жив, и аз не мога да изразя това по друг начин освен с думите: Някога аз отново ще възродя моята кожа, моите кости и с моите очи ще видя славата на моя Бог; аз отново ще стигна до закономерностите на моето физическо тяло; обаче за тази цел аз трябва да имам съзнанието, че моят Спасител е жив! Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание.
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните гърци щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта! И дали наистина е вярно това, че външната форма на тялото изчезва безследно и окончателно отпада от общочовешката еволюция? Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в еволюцията на света и човека? Ще играе ли тя някаква роля занапред и има ли тя някаква връзка с Христовото Същество? Да, този въпрос трябваше да бъде поставен!
към текста >>
79.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато се задълбочаваме в учението на Павел, ние стигаме до убеждението, че Мистерията на Голгота е нещо напълно действително, че тя наистина се е разиграла в хода на Земното развитие, че тя трябваше да се разиграе; понеже тя е буквално
спасение
то на човешкия Аз.
Но така или иначе, Мистерията на Голгота е един окултен факт. И за ясновидеца, този окултен факт се представя така, сякаш онази духовна яйцеклетка, т.е. тялото, което победи смъртта, тялото на Христос Исус, възкръсва от гроба и се предава на всеки, който в хода на времето съумява да изгради правилното отношение към Христос. Естествено, за този, който по начало отхвърля свръхсетивните процеси, тези неща звучат абсурдно. Обаче този, който поне допуска наличието на свръхсетивни процеси, трябва да си ги представи приблизително така, сякаш това, което възкръсва от гроба, се предава на всички онези човешки същества, които вече са в състояние да го приемат в своите души.
Когато се задълбочаваме в учението на Павел, ние стигаме до убеждението, че Мистерията на Голгота е нещо напълно действително, че тя наистина се е разиграла в хода на Земното развитие, че тя трябваше да се разиграе; понеже тя е буквално спасението на човешкия Аз.
Ние видяхме, че ако еволюцията би продължила по онзи начин, който беше характерен за периода преди събитията в Палестина, тогава Азовото съзнание не би могло да се развива по-нататък, то не само че не би напреднало; напротив, то би могло само да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака. Но чрез Мистерията на Голгота, Азовото съзнание пое пътя нагоре, и то ще се издига по този път толкова по-стремително, колкото по-здрави са връзките, които хората изграждат с Христовото Същество. И сега всъщност ние се доближаваме до истинското разбиране на будизма. Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато. А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание.
към текста >>
80.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „
спасение
“ за всичко това ще говорим утре.
Ето какво видя Павел! Ето какво му се яви пред Дамаск и породи у него убеждението: Той беше там! Той е възкръснал! Защото сега там се намира нещо, което може да дойде само от него: Там е фантомът, който може да бъде видян от всички човешки индивидуалности, които търсят живата връзка с Христос! Ето кое можа да убеди Павел, че Христос вече беше слязъл на Земята, и че няма защо да идва отново, че Той действително е обитавал едно физическо тяло, и че това физическо тяло е спасило истинския първообраз на човешкото физическо тяло за благото на всички хора.
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
81.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себе
спасение
, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история. И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното? Доколкото застъпваме възгледите на теолозите от 19 век, а именно, че човешкото развитие е нещо, което би могло да протече в чисто вътрешните измерения на човека, без да има, така да се каже, нищо общо с външния Макрокосмос, ние изобщо не можем да стигнем до едно признаване на Христос Исус. В такъв случай ние стигаме до всевъзможни гротескни идеи, но не и до едно истинско отношение към Христовото Събитие.
Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос. Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“. Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
към текста >>
Или с други думи: Доколкото идеята за
спасение
то е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос.
Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история. И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното? Доколкото застъпваме възгледите на теолозите от 19 век, а именно, че човешкото развитие е нещо, което би могло да протече в чисто вътрешните измерения на човека, без да има, така да се каже, нищо общо с външния Макрокосмос, ние изобщо не можем да стигнем до едно признаване на Христос Исус. В такъв случай ние стигаме до всевъзможни гротескни идеи, но не и до едно истинско отношение към Христовото Събитие. Ако човек вярва, че може да постигне най-висшия човешки идеал, отговарящ на сегашната степен от планетарната еволюция на Земята, единствено по вътрешен душевен път, чрез един вид себеспасение, тогава отношението към обективния Христос се оказва невъзможно.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос.
Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“. Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси. Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките слабости и грехове са негова лична работа;
спасение
то също.
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят. В екзотеричния живот човекът изобщо не знае какво става около него. Той е като щраус, заровил главата си в пясъка и не различава процесите около себе си. Но когато човекът беше посвещаван в Мистериите, пред неговия свръхсетивен поглед се откриваха последиците на човешките чувства.
Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките слабости и грехове са негова лична работа; спасението също.
Ето защо Христос може да съществува само като едно душевно събитие. Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят. И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа. Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата. И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие!
към текста >>
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че
спасение
то не може да бъде негова лична работа.
Той е като щраус, заровил главата си в пясъка и не различава процесите около себе си. Но когато човекът беше посвещаван в Мистериите, пред неговия свръхсетивен поглед се откриваха последиците на човешките чувства. Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките слабости и грехове са негова лична работа; спасението също. Ето защо Христос може да съществува само като едно душевно събитие. Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа.
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата. И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам.
към текста >>
Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото
спасение
не са достатъчни само субективните сили на душата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт!
Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
И така, този който е убеден в обективността на греха и заблужденията, непосредствено вижда също и обективността на спасителното действие. Невъзможно е да приемем луциферическо влияние като едно обективно действие, без в същото време да му противопоставим спасителното действие: Събитието на Голгота. Като антропософ, общо взето, човекът стига до следния избор. В основата на всичко той може да постави Кармата; тогава, естествено, за всичко, което е извършено от самия човек, той има пълно право; само че в този случай той изпада в необходимостта произволно да продължава както напред, така и назад, повтарящите се земни съществувания, без да стига до някакъв край в нито една от двете посоки. В главата му всичко се върти като едно и също колело.
към текста >>
И още нещо: Че
спасение
то също е един обективен факт, един обективен процес, който не е по силите на индивида, защото не човекът е призовал Луцифер, а само Онзи, който има представа за съзнателните действия на Луцифер.
Да, след събитията в Палестина, хората се усетиха изоставени. И те се усетиха изоставени най-вече тогава, когато се натъкваха на дълбоките въпроси, засягащи самата същност на човешката душа. Те например искаха да знаят: А какво ще стане с мен и с цялата ми връзка с Космоса, когато мина през Портата на смъртта без да съм поправил моите злодеяния? И тогава в тези хора се пораждаше една мисъл, която първоначално бликаше от копнежа на душата, макар че рано или късно тя прерастваше в убеждението: „Да, някога на Земята е живяло едно Същество, което се присъедини към еволюцията на човечеството, ти можеш да разчиташ на него; това Същество спомага за изправяне на своите злодеяния във външния свят, до които ти не можеш да се добереш; то ти оказва помощ да подобриш това, което беше развалено поради намесата на Луцифер! Ето какво усещане се появи всред човечеството: От една страна усещането за изоставеност, и от друга страна усещането за защитеност от една обективна сила, усещането, че грехът е една реална сила, един обективен факт.
И още нещо: Че спасението също е един обективен факт, един обективен процес, който не е по силите на индивида, защото не човекът е призовал Луцифер, а само Онзи, който има представа за съзнателните действия на Луцифер.
Всичко това, което описах с помощта на антропософски термини, отдавна живееше в чувствата и усещанията на хората, макар и да не стигаше до областта на техните понятия; ето защо възникна и тази необходимост, хората да се обърнат към Христос именно в областта на своите чувства и усещания. Естествено, църковните празници и ритуали даваха възможност за задълбочаване на тези чувства, на тези усещания. Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят? Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете!
към текста >>
82.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално
спасение
, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество?
През следващите епохи, когато хората търсеха Христос по пътя, за който стана дума вчера, всичко беше замислено така, сякаш предстои една първоначална, бих казал, детинска подготовка. Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията. И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията. В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание. Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване.
Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество?
И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха? Как биха могли да възникнат плодовете на културата, ако хората не се прераждаха и не пренасяха в следващата и в последващата епоха това, което са научили в предишната?
към текста >>
От личен мотив за индивидуално
спасение
, той я превръща в двигател за цялото културно развитие на човечество то.
И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха? Как биха могли да възникнат плодовете на културата, ако хората не се прераждаха и не пренасяха в следващата и в последващата епоха това, което са научили в предишната? Ето как идеята за преражданията се превръща за Лесинг в нещо, което засяга цялото човечество.
От личен мотив за индивидуално спасение, той я превръща в двигател за цялото културно развитие на човечество то.
И за да възникне една нова, напредваща култура, душата, живееща през 19 век, трябва да обогати сегашната си инкарнация с всичко онова, което е постигнала в миналата си инкарнация. Да, хората трябва да се прераждат заради Земята и нейната култура, а не само заради себе си! Ето основната мисъл на Лесинг. Тук мисълта за прераждането действително се явява като нещо, което е свързано с цялото човечество. Но тук, и то много по-рано, е влязъл в сила и Христовият Импулс.
към текста >>
За да донесе
спасение
на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят.
Но хората, които ще стигнат до този вид изживявания, няма да се ограничат само до опитности в областта на физическия свят. Доста хора смятат, че когато настъпи новото Христовото Събитие през 20 век мнозина от нашите съвременници ще са заминали при т.нар. мъртви и ще се намират в периода между смъртта и новото раждане. Обаче независимо от това, да ли една душа е инкарнирана във физическото тяло, или се намира в периода между смъртта и новото раждане, ако е достатъчно подготвена, тя ще изживее Христовото Събитие! Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени.
За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят.
Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
към текста >>
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем
спасение
на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
И това можа да стане само поради факта, че онова Същество от висшите Йерархии, което наричаме Христос, взе едно важно решение във висшите светове, от което то впрочем нямаше нужда с оглед на своето лично развитие. Защото Христос би постигнал целите на своето развитие дори ако би следвал един път, който се намира високо, високо над областта, в която протича човешкия живот. В този случай Христовото Същество, така да се каже, би подминало човечеството, би го подминало там горе, в духовните светове. Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу. Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу!
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
„наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
към текста >>
В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за
спасение
то“, макар и без да сме употребявали точно тази дума.
Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума.
Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим! “, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми! Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания.
към текста >>
Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за
спасение
то“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля.
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове. В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума.
Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля.
И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим! “, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми! Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство.
към текста >>
“, свързвайки думата „
спасение
“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското
спасение
, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското
спасение
, който непрестанно се стреми!
Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове. В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума. Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим!
“, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство. Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове. Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за
спасение
то да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации.
Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове. В рамките на този лекционен цикъл ние може би често се докосвахме до „идеята за спасението“, макар и без да сме употребявали точно тази дума. Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим! “, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми!
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации.
Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство. Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове. Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>
Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското
спасение
: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство.
Всеки духовен изследовател би трябвало да усеща тази „идея за спасението“ така, както я усети един от великите предшественици на нашето западно-европейско духовно-научно течение: защото фактически ние го чувствуваме близък в душите си само поради общото родство, само поради висшите цели, които ние както и той поставяме пред нашите мисли, чувства и воля. И как то великият предшественик*52 на нашата западна антропософия се добра до поетичната строфа: „Само този, който непрестанно се стреми, него можем ние да спасим! “, свързвайки думата „спасение“ с думата „стремеж“, така и антропософът трябва винаги да е наясно: Само онзи може да разбере и да почувствува истинското спасение, както и да разгърне своята воля в сферата на истинското спасение, който непрестанно се стреми! Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания.
Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство.
Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове. Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>
83.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за
спасение
то на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
„екстрасензорни възприятия“ е всъщност налице едно „съвместно влияние“ на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“ Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили. (Виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Явяването на Христос в етерниния свят - насочено срещу силите на Луцифер Мистерията на Голгота насочена срещу силите на Ариман *11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>
84.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Копнежът като разновидност на непроявената воля „Балсамът на образите" Старата Луна: Планета на копнежа; Земята: Планета на
спасение
то.
За одухотворяването на „въздуха" и „водата". Резигнацията на Боговете като първопричина за изоставането на луциферическите Същества. За връзките между човешката свобода и злото. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 Вътрешните аспекти на Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята.
Копнежът като разновидност на непроявената воля „Балсамът на образите" Старата Луна: Планета на копнежа; Земята: Планета на спасението.
Кои хора влизат в Антропософското Движение. Далечната предистория на човешките душевни преживявания Хайнрих фон Клайст и предишните планетарни въплъщения на Земята. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 Вътрешните аспекти на Земята четвъртото планетарно въплъщение на нашата планета. Удивлението като източник на човешкото познание Жертвената субстанция на свръхестествените Същества.
към текста >>
85.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Не да задържиш най-доброто от себе си за свои лични цели, а да го пожертвуваш заради благото и
спасение
то на целия свят, да го пожертвуваш с готовност и радост пред олтара на света!
Обаче в онази далечна епоха времето не беше нещо абстрактно и не се свеждаше до „по-рано" и „по-късно", а представляваше една сумарна величина от действията на определени духовни Същества, които днес ние наричаме Духове на Личността или Духове на Времето. Духовете на Времето като деца на Престолите и Херувимите са идентични със самото „време" на Стария Сатурн. Но скритите духовни причини за появата на „времето" следва да търсим именно в акта на саможертвата от страна на Престолите. Вече казах: Старият Сатурн беше съставен от топлина, но за да стигнем до истинското разбиране на нещата, ние имаме нужда не от външни, материалистически понятия защото „топлина" е именно такова понятие, а от понятия, извлечени от самия душевен живот, от моралния, изтъкан от мъдрост душевен живот. Никой не може да формулира „топлината", ако не може да си изгради представа не само за жертвената готовност на свръхсетивните Същества, но и за самата субстанция на саможертвата.
Не да задържиш най-доброто от себе си за свои лични цели, а да го пожертвуваш заради благото и спасението на целия свят, да го пожертвуваш с готовност и радост пред олтара на света!
Ето с каква душевна нагласа трябва да изграждаме своите живи представи, ако действително искаме да проникнем в процесите, които се разиграват зад топлината. Нека да се замислим за това, което повечето хора днес влагат в понятието „жертва": Не би било правилно да смятаме, че ако някой има съзнание за своята саможертва, той я извършва против волята си. Ако някой върши своята саможертва против волята си, това означава, че поради едни или други причини той е принуден да постъпи по този начин. В този случай основният фактор би бил принудата. А ние имаме предвид нещо съвсем друго.
към текста >>
86.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на
спасение
то.
И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението.
Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите. Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение.
към текста >>
Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на
спасение
то", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността. Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението.
Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите. Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
към текста >>
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към
спасение
то чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за
спасение
.
И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността. Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите. Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени!
към текста >>
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на
спасение
то"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
То е същото, когато влизаме от една стая в друга. Виж, за мен светът е като затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото! " Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година. Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука. Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот? Припомнете си неговата „Пентезилея": Колко много носи в себе си Пентезилея, много повече, отколкото може да обхване със своето земно съзнание! Ние изобщо не бихме могли да вникнем в нейното своеобразие, ако не допуснем, че душата и е безкрайно по-широка, отколкото нейната тясна „лична" душа, която тя може да обхване със своето земно съзнание. Ето как възниква една ситуация, която по чисто художествен път вплита подсъзнателния елемент в тъканта на драмата.
към текста >>
87.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за
спасение
то на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер. През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
ЛУЦИФЕР АРИМАН Воля Чувства Мисли /уравновесяване/ Симпатия Антипатия Страсти Заблуждения
към текста >>
88.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И за тях няма
спасение
, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н.
И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед. Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация. 4 Някои могат да възразят, че естествената наука в съвременния ѝ облик противоречи на антропософското учение и че например в „Тайното учение“ на Блаватска се съдържа друго учение за произхода, подобно на това, което се среща при Хекел. Как стоят нещата с него, ще бъде обяснено по-късно.
към текста >>
89.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки
спасение
то, очаквайки възвръщането към детското състояние.
Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние.
"Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието. Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана.
към текста >>
90.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си
спасение
, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет.
Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух. Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
към текста >>
91.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно
спасение
, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Базел, 18 Септември 1912 Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от последните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед. Първо бих искал да се обърнем към едно събитие от средата и края на 5 век преди Христос. Всичко това е известно, но както казах, нека още веднъж да се потопим в душевната атмосфера на тази епоха.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда. Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания. Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана. Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана. За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
към текста >>
92.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Аз ви посочвам пътя на
спасение
то от сетивния свят.
И през следващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна. Да, Буда застава пред нас като очаквания приемник на Кришна. И ако Буда би поискал да говори за самия Кришна, как би се изразил той? Той би казал приблизително следното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен. Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина.
Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния свят.
Аз ви отвеждам назад към Кришна. Ето как би говорил Буда. Само че той не употребява точно тези думи. И все пак той казва същото, но под друга форма: „Светът, в който живеете, е страдание, страдание и само страдание. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да не си съединен с това, което обичаш, е страдание, да изгубиш това, което обичаш, е страдание.“ И когато той посочи „осемстепенния път“, това беше едно учение, което не излизаше извън казаното от Кришна, понеже то беше дадено именно от Кришна.
към текста >>
93.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното
спасение
на хората на Марс.
През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама?
Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс.
Той живее там между тях. И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго. Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер. В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество.
към текста >>
И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него
спасение
не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго.
В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях.
И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго.
Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер. В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика.
към текста >>
94.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и
спасение
то на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили.
От това нашата душа се чувствува подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието. Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света.
Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили.
Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години. Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен.
към текста >>
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и
спасение
то на хората, които сили иначе не биха съществували.
В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували.
Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
към текста >>
95.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за
спасение
то на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия" е всъщност налице едно „съвместно влияние" на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-реалност, която не е нито физическа, нито духовна." Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили. (Виж схемата)." Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции".
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Луциферически Същества Ариманически Същества Действията им се проявяват от Действията им се проявяват от началото началото на Лемурийската епоха началото на Атлантската епоха Закъснели космически сили Подранили космически сили Воля Чувства Мисли
към текста >>
96.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно
спасение
, към Парцивал.
Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда. Същото е и с Легендата на Граала. Докато легендата за рая е дадена така да се каже за човечеството на Земята, доколкото това човечество се обръща назад към своя произход, към изходната точка на земното развитие, докато легендата за рая е дадена следователно за това, да могат хората да се издигнат на хоризонта на цялото развитие на човечеството, легендата на Граала е дадена за това, за да може човек да се потопи в най-дълбоката вътрешност на астралното тяло. Защото когато това астрално тяло е изоставено на самото себе си, то става един егоист гледа само на своите първични най-собствени интереси. Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, човек може да се заблуди само в две направления.
Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал.
По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
към текста >>
97.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но когато се връщаше обратно в своето тяло, той си припомняше всички изживявания от периода, през който се намираше извън тялото, и можеше да ги приложи като действена сила за еволюцията на цялото човечество, за
спасение
то на цялото човечество.
И така, по времето на своето посвещение, Слънчевият герой живееше заедно с цялата Слънчева система. Сега неговото обиталище е там, в Слънцето, също както обикновеният човек живее на Земята като на своя родна планета. Както около нас има планини и реки, така и по време на посвещението, около Слънчевия герой са разположени планетите на Слънчевата система. Да, по време на своето посвещение, Слънчевият герой трябваше да бъде откъснат от Земята и пренесен на Слънцето. Естествено, в древните Мистерии това можеше да бъде постигнато само ако посветеният излизаше извън своето тяло.
Но когато се връщаше обратно в своето тяло, той си припомняше всички изживявания от периода, през който се намираше извън тялото, и можеше да ги приложи като действена сила за еволюцията на цялото човечество, за спасението на цялото човечество.
В хода на посвещението, Слънчевите герои напускаха своето тяло и когато се изпълваха с необходимите сили, те се връщаха обратно. Едва от този момент нататък те разполагаха с онази сила, която можеше да влее качествата и постиженията на един отделен народ в цялата еволюция на човечеството. И какво изживяваха тези Слънчеви Герои в продължение на три дни и половина, колкото траеше тяхното посвещение? Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз бродеха, не по Земята, а по Слънцето? Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята!
към текста >>
98.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за
спасение
на човешките сетива.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота. Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус. Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е. свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия.
Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива.
Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие. В началото на Атлантската епоха стана едно второ събитие. То отново се сведе до това, че Съществото, което по-късно се роди като Натанов Исус, беше изпълнено с душевната сила на Христовото Същество. По този начин беше предотвратено едно друго нещастие, което можеше да сполети човешката природа. Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи.
към текста >>
99.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно
спасение
за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
към текста >>
100.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Сега сме в годината 1933 след
Спасение
то.
Защото такива неща човек не може да вярва, а трябва да ги изживява. Човек трябва да изживее контраста на най-доброто и най-благородното с най-лошото, най-чистото и най-автентичното с най-нечистото, на праведното със зловещите фантастични паяжини на лъжата, за да разбере, че това е възможно. Тогава човек научава, как определени сили, които правят историята, вземат предимство, когато искат да потъпчат нищо. В този смисъл дори едно подло убийство е нещо обикновено. Нашите приятели в Швеция ще ми простят, че си позволявам такъв предговор в тяхната красива и спокойна страна.
Сега сме в годината 1933 след Спасението.
Деветнадесет века след Голгота. В нашия век аз исках да издам множество от превъзходните лекции, чрез които Рудолф Щайнер ни помогна да разберем Спасителя на Света в неговата космическа мисия. Деветнадесет века се повтаря годината на Разпятието. Спасението и Разпятието принадлежат едно на друго. Те не позволяват да бъдат разделени, Само от жертвата разцъфтява животът.
към текста >>
Спасение
то и Разпятието принадлежат едно на друго.
Нашите приятели в Швеция ще ми простят, че си позволявам такъв предговор в тяхната красива и спокойна страна. Сега сме в годината 1933 след Спасението. Деветнадесет века след Голгота. В нашия век аз исках да издам множество от превъзходните лекции, чрез които Рудолф Щайнер ни помогна да разберем Спасителя на Света в неговата космическа мисия. Деветнадесет века се повтаря годината на Разпятието.
Спасението и Разпятието принадлежат едно на друго.
Те не позволяват да бъдат разделени, Само от жертвата разцъфтява животът. И днес верните служители на Христос също са преследвани до смърт. Също и днес са разпъвани на кръст и изгаряни онези, които ни учат да разбираме думите: „Аз ще съм с вас през всичките дни до края на света".
към текста >>
НАГОРЕ