Търсене в текстове за 'Социалисти'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 99 резултата от 49 текста с корен от думите : 'Социалисти'.

1. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности.
Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения. Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството. И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности.
към текста >>

2. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

През последните съдбоносни и тежки години ръководните личности и класи трябваше непрекъснато да съобразяват своите мнения със социалистически настроените кръгове в Европа и света.
Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот силите, довели до военна катастрофа през 1914 г. бяха потопени в пълни илюзии относно характера и природата на социалните инстинкти. Тези хора вярваха, че една военна победа в техните собствени страни ще укроти социалните вълнения. Подобни личности все пак трябваше да разберат, че социалните инстинкти се появиха в своя неприкрит вид тъкмо в резултат на тяхното погрешно мислене. Сегашната световна катастрофа дойде като едно историческо събитие, което позволи на социалните инстинкти да блеснат в цялата си първична мощ. През последните съдбоносни и тежки години ръководните личности и класи трябваше непрекъснато да съобразяват своите мнения със социалистически настроените кръгове в Европа и света. Много често те с удоволствие биха действували по друг начин, ако можеха да пренебрегнат нагласата на тези социални кръгове. Ясно е, че въздействията от такава нагласа поддържат облика на днешните събития.
към текста >>

Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия. Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>

Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес. Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
към текста >>

Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
Един ден ще стане ясно каква антипатия има в несъзнаваните усещания и инстинкти на съвременния пролетариат пред това, че той е длъжен да продава своята работна сила на работодателя, също както се продават и всички други стоки на пазара. Тази антипатия е основен импулс в пролетарското движение, Тя се проявява и тогава, когато трудовата борса гледа на работника според търсенето и предлагането, точно както са поставени нещата и при стоковия пазар. Един ден ще стане ясно и какво значение има тази антипатия спрямо стоката, наречена „работна сила" за съвременното социално движение. Едва ако се вгледаме с непредубеден поглед в това, което действува тук макар и то да не е достатъчно ясно формулирано в социалистическите теории едва тогава, наред с първия импулс, насочен към идеологически деформиращи духовен живот, ще открием и втория импулс, за който трябва да заявим, че тъкмо той превръща социалния въпрос в една опасна и експлозивна сила.
към текста >>

3. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти.
Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>

4. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото. Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот. По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот. Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>

Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят. Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала. Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители. За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
към текста >>

И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така.
към текста >>

Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика.
към текста >>

5. Съдържание GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Статия 7: Какво не виждат социалистите
Статия 7: Какво не виждат социалистите
към текста >>

Статия 8: Социалистите и техните препъникамъни
Статия 8: Социалистите и техните препъникамъни
към текста >>

Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
към текста >>

6. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>

Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>

7. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща. Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>

Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи.
към текста >>

Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>

8. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

В този смисъл, нищо добро не може да се очаква от мисленето на онези, които поддържат социалистически възгледи.
В този смисъл, нищо добро не може да се очаква от мисленето на онези, които поддържат социалистически възгледи. Те са твърдо решени да превърнат старата държава в огромна икономическа организация. От държавните училища се очаква да се впишат в тази корпорация. Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел.
към текста >>

В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия. Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните. Те обаче не са различни, а по-скоро представляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.
към текста >>

Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия. Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните. Те обаче не са различни, а по-скоро представляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.
към текста >>

Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм.
Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм. Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
към текста >>

9. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото.
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото. За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява? На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>

10. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Какво не виждат социалистите
Какво не виждат социалистите
към текста >>

11. Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Социалистите и техните препъникамъни
Социалистите и техните препъникамъни
към текста >>

Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това?
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това? Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот. Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>

12. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката. Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване. Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество. Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>

13. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Социалният дух и социалистическите суеверия
Социалният дух и социалистическите суеверия
към текста >>

14. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Този мисловен навик на управляващите класи през последните години беше превърнат в догма от социалистите.
Този мисловен навик на управляващите класи през последните години беше превърнат в догма от социалистите. Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно, мислят по същия икономически начин. Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна. За тях е невъзможно да забележат, че биха усилили влиянието на това, което всъщност не искат, ако действията им се ръководят от идеи, които са довели точно до проблема, който искат да разрешат. Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си навици, отколкото към външните институции.
към текста >>

Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна.
Този мисловен навик на управляващите класи през последните години беше превърнат в догма от социалистите. Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно, мислят по същия икономически начин. Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна. За тях е невъзможно да забележат, че биха усилили влиянието на това, което всъщност не искат, ако действията им се ръководят от идеи, които са довели точно до проблема, който искат да разрешат. Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си навици, отколкото към външните институции.
към текста >>

15. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>

16. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие. Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство. Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа. Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи.
към текста >>

17. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот. Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания. Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“.
към текста >>

Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот. Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания. Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“. За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма. Те ме подтикнаха да се занимая с Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Родбертус и други социаликономически автори.
към текста >>

За мен твърденията на теоретизиращите социалисти бяха затваряне на очите пред истинската действителност.
В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма. Те ме подтикнаха да се занимая с Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Родбертус и други социаликономически автори. Но вътрешно не можах да се приближа към никого от тях. За мен беше болезнено да слушам да се говори за това, че материално-икономическите сили в историята на човечеството са двигател на същинското развитие и че духовното трябвало да бъде само идейна надстройка на тази „истински реална“ основа. Аз познавах действителността на духовното. За мен твърденията на теоретизиращите социалисти бяха затваряне на очите пред истинската действителност.
към текста >>

18. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>

19. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В социалистическото движение има хора, които са извънредно крайни, които предпочитат да вършат всичко набързо.
В социалистическото движение има хора, които са извънредно крайни, които предпочитат да вършат всичко набързо. Има и такива с повече консервативна настройка. Там се срещат всевъзможни насоки. Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход. Това са били най-малко крайните. Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28.
към текста >>

Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход.
В социалистическото движение има хора, които са извънредно крайни, които предпочитат да вършат всичко набързо. Има и такива с повече консервативна настройка. Там се срещат всевъзможни насоки. Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход. Това са били най-малко крайните. Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28. Те първи развиват един вид закономерност сред социалистическото движение. Определени са тарифи в отношението между работници и работодатели. Дори се стига дотам, че при печатарите съществува вестник, чийто редактор изобщо не е социалист, понеже е изхвърлен от социалистическата партия.
към текста >>

Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28.
В социалистическото движение има хора, които са извънредно крайни, които предпочитат да вършат всичко набързо. Има и такива с повече консервативна настройка. Там се срещат всевъзможни насоки. Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход. Това са били най-малко крайните. Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28. Те първи развиват един вид закономерност сред социалистическото движение. Определени са тарифи в отношението между работници и работодатели. Дори се стига дотам, че при печатарите съществува вестник, чийто редактор изобщо не е социалист, понеже е изхвърлен от социалистическата партия. В това се вижда колко тази група е сплотена.
към текста >>

Те първи развиват един вид закономерност сред социалистическото движение.
Има и такива с повече консервативна настройка. Там се срещат всевъзможни насоки. Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход. Това са били най-малко крайните. Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28. Те първи развиват един вид закономерност сред социалистическото движение. Определени са тарифи в отношението между работници и работодатели. Дори се стига дотам, че при печатарите съществува вестник, чийто редактор изобщо не е социалист, понеже е изхвърлен от социалистическата партия. В това се вижда колко тази група е сплотена.
към текста >>

Дори се стига дотам, че при печатарите съществува вестник, чийто редактор изобщо не е социалист, понеже е изхвърлен от социалистическата партия.
Така в социалистическото движение има една организация, която като затворена група винаги показва съвсем особено хомогенна, еднаква нагласа и подобен подход. Това са били най-малко крайните. Всъщност е съсловие, бранш, откъдето произлиза социалистическото профсъюзно движение, именно печатарите28. Те първи развиват един вид закономерност сред социалистическото движение. Определени са тарифи в отношението между работници и работодатели. Дори се стига дотам, че при печатарите съществува вестник, чийто редактор изобщо не е социалист, понеже е изхвърлен от социалистическата партия. В това се вижда колко тази група е сплотена.
към текста >>

Не се учудвайте прекалено на това, което духовнонаучното изследване ни дава като отговор, защо вътре в социалистическото движение има такава група.
Възможно е да се появи въпросът: Може ли тези неща също така да се изследват с духовните им причини, както физически се изследва действието на радия? Да, възможно е. Не се учудвайте прекалено на това, което духовнонаучното изследване ни дава като отговор, защо вътре в социалистическото движение има такава група. Това е въздействието на оловото върху човешката душа. Каквото се намира в нашата околност, най-малкото и най-голямото представлява тяло на нещо духовно. Злато, сребро, мед, всичко което живее там, е тяло на нещо духовно. Също и оловото е външното тяло на определена духовност. И който работи с олово, не го прави само в химически смисъл, а има работа и с тази духовност.
към текста >>

28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
към текста >>

20. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сред социалистическото движение има една особена група, която се отличава от общата социална демокрация с голяма умереност.
Сред социалистическото движение има една особена група, която се отличава от общата социална демокрация с голяма умереност. Това са умерените, които много държаха на разумните комбинации. Тази особена група в социалистическото движение образуваха печатарите. Това идва оттам, че печатарите много работят с олово. Колективният договор между работници и работодатели първо беше изработен при печатарите. Оловото създава такава душевна нагласа, когато се приема в малки количества.
към текста >>

Тази особена група в социалистическото движение образуваха печатарите.
Сред социалистическото движение има една особена група, която се отличава от общата социална демокрация с голяма умереност. Това са умерените, които много държаха на разумните комбинации. Тази особена група в социалистическото движение образуваха печатарите. Това идва оттам, че печатарите много работят с олово. Колективният договор между работници и работодатели първо беше изработен при печатарите. Оловото създава такава душевна нагласа, когато се приема в малки количества.
към текста >>

21. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса.
Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса. Изтокът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти. Налагало се да бъдат проведени политически, духовни и икономически експерименти.
към текста >>

22. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>

23. Бележки GA_173 Карма на неистината

Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв.
*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия.
към текста >>

33), втора лекция: "Наместо да проследяваме обекта по-нататък, достатъчно е да изречем, че националният характер ще ги направи [славянските народи] способни да провеждат социалистически, политически и икономически експерименти, които в Западна Европа биха причинили безброй неприятности."
*126. Срв. бел. 8, както и Harrison (бел. 33), втора лекция: "Наместо да проследяваме обекта по-нататък, достатъчно е да изречем, че националният характер ще ги направи [славянските народи] способни да провеждат социалистически, политически и икономически експерименти, които в Западна Европа биха причинили безброй неприятности."
към текста >>

24. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание.
Но що за мироглед се изработва при социалдемократите? Този мироглед е изграден върху понятията, според които работят машините; мироглед, който черпи своите представи за света от чисто механичния исторически материализъм, от материалистичното разбиране на човешкото общество. Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание. Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото. Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо.
към текста >>

25. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти.
Този възглед, който успях да установя, съществува още от 80-те години на XIX в. – възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>

Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци.
– възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>

За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент.
Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия. Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия. За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент. Това е била по същество все пак политика от световен мащаб. Всичко, което се е извършвало в световната политика чак до 1914 година, се е определяло от тази тенденция. Както вече беше казано, ще са нужни много часове, за да се изложи това детайлно; засега мога само да го набележа.
към текста >>

26. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Жан Жорес, (1859-1914 г.), водач на френските социалисти, основател на вестник "Юманите", блестящ оратор, страстен противник на колониализма и войната от 1914 година.
Жан Жорес, (1859-1914 г.), водач на френските социалисти, основател на вестник "Юманите", блестящ оратор, страстен противник на колониализма и войната от 1914 година. Убит на 31 юли 1914 година от френски националист.
към текста >>

Виктор Адлер, (1852-1918 г.), тогава ненадминат водач на социалистите в Австрия. Р.
Виктор Адлер, (1852-1918 г.), тогава ненадминат водач на социалистите в Австрия. Р. Щайнер споменава за него в 8 глава на книгата "Моят жизнен път".
към текста >>

27. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Социалистите от своя страна не се стремят към друго, освен да превръщат физическия план в такъв свят, където всеки да има свое удобно място, въобразявайки си, че всеки равноправно ще се труди и т.н.
Днес всички хора, както и всички партии, си създават свои собствени илюзии. Либералите също изградиха своя идея за физическия план и заявиха: щом осъществим тази идея, на Земята ще възтържествува Раят. Социалистите от своя страна не се стремят към друго, освен да превръщат физическия план в такъв свят, където всеки да има свое удобно място, въобразявайки си, че всеки равноправно ще се труди и т.н. и т.н. И всеки път когато подобни хора започнат да скицират бъдещето устройство на физическия план, пред нас застава един украсен проект на Рая. Опитайте се поне веднъж да проучите партийните им програми, и Вие ще се убедите в правотата на моите думи.
към текста >>

28. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

От тук идват и незадоволителните, неправдоподобните политически и социалистически теории на съвремието.
Занапред такива понятия са нужни особено в политиката, социалния живот и т. н., но преди всичко в областта на възпитанието. Наистина, околният свят предлага твърде много понятия, но те не са достатъчни за това, от което човекът се нуждае. От тук идват и незадоволителните, неправдоподобните политически и социалистически теории на съвремието. Хората искат да се произнасят върху нещата единствено с оглед на физическия свят, те не позволяват да бъдат инспирирани от духовния свят. Ето защо всички тези теории и политически програми са неправдоподобни. Ние не живеем в една епоха, която може да се ръководи от политическите програми на Удроу Уилсън. Нашата епоха настоятелно изисква "световна програма" от съвсем друг произход. Днес не друг, а Духът трябва да ръководи тези, които правят "световните програми".
към текста >>

29. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

“ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа.
Обмислете следното: Който през последните десетилетия поне малко е разгледал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения. Който е посмял да се запита: „Как хората се стремят към бъдещи идеали, към духовно обновление? “ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа. Чисто материални, но истински бъдещи идеали, които винаги търсят как да се преобрази светът, как да дойде нещо ново – това е едното.
към текста >>

Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока. Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския Изток и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм. Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския Изток чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали. То трябва да ни посочи колко значително говорят знаците на времето. Преди всичко трябва да ни покаже как още веднъж да започнем да се отнасяме към духовната наука толкова сериозно, че чрез нея да поискаме да навлезем в действителността, понеже чрез нея може да се навлезе в действителността на настоящето.
към текста >>

Чисто материалният социалистически стремеж, който десетилетия наред беше единственото импулсивно движение, би трябвало да намери своето допълнение в духовното движение!
Не е достатъчно само да се вика „Дух, дух, дух! “, а действителността да се проникне със спечеленото от духовния мироглед, само че този духовен мироглед наистина трябва да бъде внесен в действителността. Точно на средноевропейците е поставена задача и е започнало изпълнението на тази задача. Защото духовната наука, както се има предвид тук, не е нищо друго освен продължението на онова, което се е издигнало нагоре при големия поврат на по-новия духовен живот и което току-що посочих. Чисто материалният социалистически стремеж, който десетилетия наред беше единственото импулсивно движение, би трябвало да намери своето допълнение в духовното движение! Наистина никога не е много късно, но най-после това трябва да бъде разбрано, за да не пропадне нашата задача. Трябва най-после да се разбере, че с всичките лозунги и шаблони не може да се стигне по-нататък и че новият дух трябва да обхване човечеството. Но хората днес минават покрай духа. Животът ни дава безбройни примери за това.
към текста >>

30. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така!
към текста >>

31. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият писател Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си.
Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият писател Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си. Че тук има място преднамерено изкривяване на текста на Кауцки е изключено поради самата природа на въпроса и природата на тази личност. Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки. Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно. Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод.
към текста >>

32. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации.
Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта.
към текста >>

Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали. Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления. В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са. Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината. В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>

33. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие.
Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред. А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти. И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>

Те всичките са социалистически.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента. Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека. Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество. Човек може да го познае, едва когато познае целия свят. Това е, с което трябва да се съобразяваме тук.
към текста >>

Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента. Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека. Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество. Човек може да го познае, едва когато познае целия свят. Това е, с което трябва да се съобразяваме тук.
към текста >>

Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>

Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие. Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин. Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух. Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата.
към текста >>

34. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи.
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие. Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин.
към текста >>

И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото.
От друга страна, с хиляди и хиляди изтънчени въпроси, той подтиква хората към анализиране на новоиздаваните книги. И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото. После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически. Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане. Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер. Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават. Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.
към текста >>

35. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото. И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>

36. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария.
[1] Курт Айзнер е роден на 14 май 1867 г. Баварски журналист и политик. След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария. Айзнер е министър-председател до убийството му на 21 февруари 1919 г., последвано от провъзгласяването на болшевишка съветска република, а по-късно Бавария става средище и на крайно десни движения.
към текста >>

37. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери.
"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене. Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност. Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на стопанските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на славата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небесата.
към текста >>

38. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства. Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси.
към текста >>

Той има напълно социалистически формулирани идеали.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства. Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси. Ако това троично разчленение на социалния организъм бъде внедрено, тогава от само себе си ще настъпи нюансирането относно пространството, т.е.
към текста >>

Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали?
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси. Ако това троично разчленение на социалния организъм бъде внедрено, тогава от само себе си ще настъпи нюансирането относно пространството, т.е. в различните области на земните народи.
към текста >>

Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
към текста >>

Той се е превърнал в това, което на края социалистически ориентираните кръгове казват: превърнал се е в една идеология, т.е.
Не по-малко овъншнено е онова, което царува в нашите гимназии и университети като духовна култура, като последен отзвук на божествените послания на мистериите. Духовният живот се е влял в нашия живот, но той е станал напълно абстрактен, станал е напълно живот на представите. Той се е превърнал в това, което на края социалистически ориентираните кръгове казват: превърнал се е в една идеология, т.е. в сбор от мисли, които са само мисли. В това се е превърнал действително нашият духовен живот.
към текста >>

39. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост!
В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока. Не е ли подходящо новогодишно съзерцание в тези сериозни за нас времена да прегледаме последните 30 или 40 години и да изтъкнем колко е необходимо днес още да повтаряме повикът на онова време, да го надигаме отново, но много по-силно? Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно. Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти. Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост! Това отново е нещо, което показва духовния знак на епохата. Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да почувстват нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност. Най-важното нещо днес е, че човекът трябва да може да намери себе си. Но да намерим собственото си Себе изисква увереност в собствените ни душевни сили. Малко е постигнато сред хората днес с призоваване към тази убеденост в собствените им душевни сили.
към текста >>

40. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите.
Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите. И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата. Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
към текста >>

41. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Изкуствените теории на социалистически те лидери.
Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка. Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Съвременните хора мислят само с помощта на думите. „Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка. Изкуствените теории на социалистически те лидери.
към текста >>

42. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища.
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа. А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание! Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура.
към текста >>

Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем.
В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание! Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
към текста >>

Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа. Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
към текста >>

Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"?
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа. Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо. И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека?
към текста >>

43. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

А в най-голяма степен това се отнася за социалистическите лидери и техните изкуствени теории, представляващи най-дълбокия и невъзвратим упадък, свързан с една празна игра на думи.
Ето защо Вие добре разбирате: когато се опитваме да говорим за „троичното устройство на социалния организъм", което е извлечено от живата действителност, а не от някакви абстрактни понятия, хората се отдръпват и на първо време не ги разбират, защото не са свикнали да извличат нещата от действителния свят. Те просто нямат понятия за нещата, които могат да бъдат извлечени от действителния свят. А в най-голяма степен това се отнася за социалистическите лидери и техните изкуствени теории, представляващи най-дълбокия и невъзвратим упадък, свързан с една празна игра на думи. Обикновено хората вярват, че имат точна представа за света; обаче започнат ли да говорят, те не излизат извън кухите думи и фрази.
към текста >>

44. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне.
към текста >>

Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>

И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение. Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота. Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот. Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>

Възгледа за идеологията е модерното социалистическо учение този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология.
Най-прецизно този възглед е изразен в идеологията на Карл Маркс и Енгелс. Възгледа за идеологията е модерното социалистическо учение този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология.
към текста >>

Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>

Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>

45. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура.
За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал.
към текста >>

46. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика.
Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области.
към текста >>

Колкото и странно да звучи това на мислещия социалистически, за социализацията е нужно хората в социалния организъм да си говорят в образи, които подбуждат имагинации, така трябва да стане това.
Защото стоката, която се произвежда, отговаря на потребностите на хората. Абстрактните понятия не могат да обхванат социалната стойност на тези човешки потребности, а за това може да знае единствено човешкото същество, което е пропито от настроението идващо от имагинативните представи. По друг начин не може да се получи социализиране. В социалния организъм вие ще можете да назначите хората, които ще установяват потребностите: ако същевременно не вмъкнете и имагинативната пред става в него няма да е възможно да получите социално формиране на социалния организъм. Това означава, че трябва да се говори за образи. Колкото и странно да звучи това на мислещия социалистически, за социализацията е нужно хората в социалния организъм да си говорят в образи, които подбуждат имагинации, така трябва да стане това.
към текста >>

47. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували.
Следователно когато човек изгражда една социална теория според естественонаучния начин на мислене, той привидно изгражда нещо, което е валидно за цялата Земя и ще може да бъде приложено навсякъде. Тъкмо в това е своеобразието на юридическо-държавническото мислене, което намира връхната си точка в марксизма, че то иска да постави всеобщо-абстрактното като едно всеобщо покривало. Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували.
към текста >>

48. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост.
Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета. Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост. Днес светът напълно се е променил. Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там.
към текста >>

49. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия.
Те така и ще спорят. Но какво става обикновено в този случай? В края на краищата, те се разделят, разминават се един с друг! С прекратяването на спора става разделение. Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер. Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия. Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции. Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство. Така е било и с разпространението на християнството. То се разпространявало.
към текста >>

НАГОРЕ

0.8407130241394