Търсене в текстове за 'София'

19. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан.
Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>

Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история. Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>

20. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>

Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>

И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>

21. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул.
Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул. „Цар Симеон“ 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер.“ София 1336 ж.к.
Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер.“ София 1336 ж.к. „Люлин“, бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91
към текста >>

Антропософско Дружество „Изис София“ София 1463 п.к.152
Антропософско Дружество „Изис София“ София 1463 п.к.152
към текста >>

Асоциация за антропософска медицина София 1309 район „Илинден“, ж.к. „Св.
Асоциация за антропософска медицина София 1309 район „Илинден“, ж.к. „Св. Троица“, бл. 376-Д, ап. 101
към текста >>

22. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София:
*3 Рудолф Щайнер „Евангелието на Марко" 10 лекции в Базел, 1912 (Събр. Съч. № 139) Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София:
към текста >>

Антропософско Дружество „Михаил" София, ул.
Антропософско Дружество „Михаил" София, ул. „Цар Симеон" 55, тел. (02) 83 11 44
към текста >>

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер София, ж.к.
Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер София, ж.к. „Люлин" бл. 611, вх. Г, ап. 91 тел. (02) 24 61 91
към текста >>

Общество за антропософска наука „Изис-София" София 1463, П.К. 152
Общество за антропософска наука „Изис-София" София 1463, П.К. 152
към текста >>

В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

23. Лекция трета GA_126 Окултна история

София: Изд.
Аристотел 1993: Аристотел. За поетическото изкуство. София: Изд. Софи Р, 1993.
към текста >>

24. Лекция пета GA_126 Окултна история

София: Астрала, 2005.
Блаватска 2005: Блаватска, Е. П. Тайната Доктрина. Т. III. София: Астрала, 2005.
към текста >>

25. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

София 1000
София 1000
към текста >>

София 1336
София 1336
към текста >>

Антропософско Дружество „Изис София“
Антропософско Дружество „Изис София“
към текста >>

София 1463 п.к.152
София 1463 п.к.152
към текста >>

26. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

София 1000
София 1000
към текста >>

София 1336
София 1336
към текста >>

Антропософско Дружество „Изис София"
Антропософско Дружество „Изис София"
към текста >>

София 1463 п.к.152
София 1463 п.к.152
към текста >>

Асоциация за антропософска медицина, София 1309,
Асоциация за антропософска медицина, София 1309,
към текста >>

27. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Антропософско Дружество „Михаил" София 1000 ул.
Антропософско Дружество „Михаил" София 1000 ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к.
Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91
към текста >>

Антропософско Дружество „Изис София" София 1463 п.к.152
Антропософско Дружество „Изис София" София 1463 п.к.152
към текста >>

28. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София:
Виж Р. Щайнер „Загадките на философията" (Събр. Съч. №18). Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София:
към текста >>

Антропософско дружество „Михаил" София 1000 ул.
Антропософско дружество „Михаил" София 1000 ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/83-11-44
към текста >>

Антропософско дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к.
Антропософско дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл.611, вх.Г, ап.91, тел. 02/24-62-91
към текста >>

Общество за Антропософска Наука „Изис-София" 1463 София, п.к. 152
Общество за Антропософска Наука „Изис-София" 1463 София, п.к. 152
към текста >>

29. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Там съществува божествената София, божествената Мъдрост.
Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като един убеждаващ свят на идеите. В Антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис. Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона? Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
към текста >>

И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството.
Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София.
към текста >>

Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
към текста >>

Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София.
И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
към текста >>

Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
към текста >>

Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
към текста >>

Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят. И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
към текста >>

Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна.
Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели.
към текста >>

Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците.
Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.
към текста >>

И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух.
За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме.
към текста >>

30. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

София, 2015
София, 2015
към текста >>

31. Бележки GA_173 Карма на неистината

"Народна култура", София, 1962, стр. 111.
*2. Й. В. Гьоте. Фауст", преведе в стихове Димитър Статков, второ преработено издание, изд. "Народна култура", София, 1962, стр. 111.
към текста >>

(Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).
*24. О, ужас, ужас! Ум го не побира, /езикът думи няма да го каже! (Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).
към текста >>

"Христо Ботев", София, 1990, стр. 328
*74. "Тъй рече Заратустра", IV, Песен на опиянението, превод Ж Николова-Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София, 1990, стр. 328
към текста >>

32. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

София Щинде.
Значението на масовата смърт по време на война. София Щинде. Нашата връзка с умрелите. Животът в духовния свят след смъртта. Действието на Йерархиите в битието на умрелите. Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
към текста >>

33. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН 4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и антропософска периодика.
към текста >>

Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в "Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр. Съч. № 231 № 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

Антропософско Дружество "Михаил" София 1000 ул.
Антропософско Дружество "Михаил" София 1000 ул. "Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
към текста >>

Антропософско Дружество "Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к.
Антропософско Дружество "Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. "Люлин", бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91
към текста >>

Антропософско Дружество "Изис София" София 1463 п.к.152
Антропософско Дружество "Изис София" София 1463 п.к.152
към текста >>

34. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София.
Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София. Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време. Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда.
към текста >>

Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
към текста >>

Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис.
Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена.
към текста >>

Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис.
Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове.
към текста >>

И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем.
Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем. Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре. Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман. Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа. И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем. Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
към текста >>

Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре. Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман. Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа. И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем. Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
към текста >>

Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария. Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съзнание на човечеството. Нови форми на религии са отчасти унищожили точно този възглед за Марията.
към текста >>

Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария. Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съзнание на човечеството. Нови форми на религии са отчасти унищожили точно този възглед за Марията.
към текста >>

Изис София Мъдрост Божия;
Изис София Мъдрост Божия;
към текста >>

Изис София
Изис София
към текста >>

35. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти.
към текста >>

Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война.
към текста >>

36. 12. Бележки GA_207 Антропософията като космософия 1

В България Антропософските, Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософските, Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч. №235-240), чиито български преводи дело на Димо. Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул.
Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул. „Цар Симеон“ 55, тел.: 831 144
към текста >>

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер“ София 1336 ж.к.
Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер“ София 1336 ж.к. „Люлин“ бл. 611, вх.Г, ап.91, тел.: 246 291
към текста >>

Антропософско Дружество „Изис-София“ София 1463 п.
Антропософско Дружество „Изис-София“ София 1463 п. к. 152
към текста >>

Даскалов, се съхраняват в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
*12. Рудолф Щайнер „Четири мистерийни драми“, Събр. Съч. №14. Българските им преводи, дело на Димо Р. Даскалов, се съхраняват в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
*14. виж Рудолф Щайнер „Въведение в естествено-научните съчинения на Гьоте“, Събр. Съч. №1. Българският превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

37. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

София, 2016 г.
София, 2016 г.
към текста >>

38. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

София 1000
София 1000
към текста >>

София 1336
София 1336
към текста >>

134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламенти-рана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthrosophishe Gesellschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр. Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламенти-рана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthrosophishe Gesellschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр. Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
*9.Става дума за Християнската Общност (Christengemeinschaft), където ритуалът, тайнствата и богослужението, изобщо целият религиозен култ е както казва Р. Щайнер „непосредствено взет от духовния свят". Християнската Общност е основана през 1922 с активното съдействие на Фридрих Рителмайер. По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея". Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

39. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

В България Антропософски Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
След Коледното Събрание през 1923-1924г. в Дорнах,Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософски Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

40. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука.
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
към текста >>

41. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Защото освен малкото, от което отчасти може нещо да се разбере, както Пистис София, гностиката е станала позната на по-късния свят само чрез противниковите книги.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство. Защото освен малкото, от което отчасти може нещо да се разбере, както Пистис София, гностиката е станала позната на по-късния свят само чрез противниковите книги. Никой всъщност не познава гностиката. Само от книгите на противниците се знае нещо за нея. Замислете се веднъж върху въпроса: - Ако от антропософията не остане нищо друго, освен книгите на моите днешни противници, ако всичко бъде унищожено, освен противниковите произведения, как би се описвала антропософията на бъдещите хора! - Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения. Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения!
към текста >>

42. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн.
Какво се съдържа в тази особена форма на художественото изживяване в поетическия живот? Тогава пред мене стои жив образът на Новалис. Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят.
към текста >>

Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн.
Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
към текста >>

Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>

43. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

17 декември 202 Мостът между мировата духовност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София.
17 декември 202 Мостът между мировата духовност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София. 10-та лекция
към текста >>

44. Бележки GA_293 Общото човекознание

Книгата е преведена на български от д-р Теменуга Станева и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора.
*6 Връзката между двата процеса е обяснена от Рудолф Щайнер в лекционния цикъл „Eine okkulte Physiolo gie" (Събр. Съч. №128) „Окултна физиология", 8 лекции в Прага, 1911. Книгата е преведена на български от д-р Теменуга Станева и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора.
към текста >>

1906 в Берлин (Българският превод на г-н Димо Р.Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора)
*18 Виж Р.Щайнер „Особените свойства на кръвта", лекция от 25. 10. 1906 в Берлин (Българският превод на г-н Димо Р.Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора)
към текста >>

Даскалов на тези 11 лекции, изнесени през 1911 в Карлсруе е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора
*28 R.Steiner „Von Jesus zu Christus" (Събр. Съч. №131). Българският превод на г-н Димо Р. Даскалов на тези 11 лекции, изнесени през 1911 в Карлсруе е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора
към текста >>

Даскалов и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора
*38 Р.Щайнер „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте" (Събр.Съч. №1). Книгата е преведена на български от г-н Димо Р. Даскалов и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора
към текста >>

45. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тео-София е конкретната мъдрост, която беше получавана чрез инспирация.
Или с други думи: Там, в Изтока, съществуваше това, което хората трябваше да знаят за свръхсетивните светове, цялата самопонятна теософия. Тео-София е конкретната мъдрост, която беше получавана чрез инспирация.
към текста >>

Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите.
Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията. Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите. Меродавни стават човешките съждения. Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична. Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия живот и целият човешки живот беше вкаран в този втори поток, в логиката. Понятия като “собственост”, “лично право” станаха реализирани логически категории.
към текста >>

Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична.
Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията. Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите. Меродавни стават човешките съждения. Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична. Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия живот и целият човешки живот беше вкаран в този втори поток, в логиката. Понятия като “собственост”, “лично право” станаха реализирани логически категории.
към текста >>

46. Терапията от гледната точка на науката за духа GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

София, 2016
София, 2016
към текста >>

47. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване. Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>

48. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/.
Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама.
към текста >>

Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля.
Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са.
към текста >>

Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава след инспирацията следва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/.
Тогава настъпва инспирацията. Тогава, чрез картината, съществото започва да оповестява самото себе си. Първоначално от астрономията ние просто преминаваме към логиката. Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава след инспирацията следва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/. Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една дама, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите. Тук трябва да бъде ангажирана не само главата, както прилогията , но тук трябва да бъде ангажиран целия човек.
към текста >>

49. История на човечеството и културните народи GA_353 История на човечеството и културните народи

София, 2014
София, 2014
към текста >>

50. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий.
) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата. Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г. В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква.
към текста >>

София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата. Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г. В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква. – Бел. пр.
към текста >>

51. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

«София», том 37, писмо 64.)
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>

52. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

«София», том 37, писмо 64.)
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>

НАГОРЕ

1.1345980167389