Търсене в текстове за 'Сок'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 540 резултата от 205 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Сок'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
Природата преминава от семето до плода през редица степени, така че следващото се явява като резултат на предшестващото го. И това напредване Гьоте нарича едно напредване по една духовна стълба. Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
към текста >>

2. 08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Епохата на Сократ беше тази, която погуби Сократа чрез отрова; епохата изгори на кладата и Хус; епохите са останали винаги подобни на себе си, казва Гьоте.
Ето защо и в историята, чийто обект е човекът, не трябва да се говори за външни влияния върху неговите постъпки, за идеи, които почиват във времето и т.н.; и най-малкото може да се говори за един план, който лежи на нейната основа. Историята не е нищо друго освен развитието на човешките действия, възгледи и т.н. "През всички времена само индивидите са тези, които са действали за науката, не епохата”. Епохата на Сократ беше тази, която погуби Сократа чрез отрова; епохата изгори на кладата и Хус; епохите са останали винаги подобни на себе си, казва Гьоте. Всяко априорно построение на планове, които трябва да стоят на основата на историята, е против историческия метод, както той се получава от същността на историята. Историята се стреми да открие, какво са допринесли хората за прогреса на техния род; да познае, какви цели си е поставила тази или онази личност, каква насока е дала тя на своето време. Историята трябва да бъде основана изцяло на човешката природа. Нашата наука на познанието изключва напълно положението, да се вмъкне в историята някаква цел, като тази например, хората да бъдат възпитани от една по-нисша степен на съвършенството до една по-висока степен и др. подобни. Също така погрешно е по отношение на нашия възглед, както Хердер върши това в своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството", когато някой иска да схваща историческите събития както фактите на природата според редуването на причина и следствие.
към текста >>

3. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена. От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност. Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му.
към текста >>

4. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
към текста >>

Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
към текста >>

И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
към текста >>

От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт. Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум. От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността.
към текста >>

Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух.
Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност?
Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

5. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
към текста >>

„Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта.
Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина.
към текста >>

Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше.
Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо.
към текста >>

В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика. Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение. В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г.
към текста >>

6. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж.
На тридесет и шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и на три крачки пред себе си. По това време възникна „Странникът и неговата сянка“. Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“. Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен. Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж. M. Г. Конрад: „Еретична кръв“, стр. 186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.)
към текста >>

Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>

за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ.
Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци! “ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр.
към текста >>

Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>

7. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ.
Но отношението му към гръцката култура не е просто отношение на филолог. Той не живее просто в духа на древна Елада. Той се потапя със сърцето си напълно в гръцкото мислене и чувстване. Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена. Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел.
към текста >>

Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена.
Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена. Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него.
към текста >>

Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици.
Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена. Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това.
към текста >>

Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел.
През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена. Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората.
към текста >>

Гърците преди Сократ са разбирали това.
Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша.
към текста >>

По-новата култура след Сократ търси помирение с битието и по този начин принизява стойността на човека.
„С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност. Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието. Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души. Или може да потърси удовлетворение в идеален образ на действителността, като в сън, който се носи леко над битието. Ницше характеризира тези два пътя като дионисиево и аполоново настроение. По-новата култура след Сократ търси помирение с битието и по този начин принизява стойността на човека. Нищо чудно, че с тези чувства Ницше се чувства сам в тази по-нова култура.
към текста >>

8. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

20. „съждения, стойностни съждения по отношение на живота...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ.
20. „съждения, стойностни съждения по отношение на живота...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ.
към текста >>

72. „заученик на Сократ Еврипид...“: Раждането на трагедията.
72. „заученик на Сократ Еврипид...“: Раждането на трагедията.
към текста >>

75. „Порядъчните неща...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ, 5.
75. „Порядъчните неща...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ, 5.
към текста >>

9. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

10. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

В центъра на Платоновите беседи стои личността на Сократ.
В центъра на Платоновите беседи стои личността на Сократ. Тук няма нужда да бъде засягана историческата страна на тази личност. Става дума за характера на Сократ, така като той е описан от Платон. Сократ е една личност, осветена чрез смъртта му заради истината. Той умира така, както само един посветен може да умре. За него смъртта е само един от многото моменти на живота.
към текста >>

Става дума за характера на Сократ, така като той е описан от Платон.
В центъра на Платоновите беседи стои личността на Сократ. Тук няма нужда да бъде засягана историческата страна на тази личност. Става дума за характера на Сократ, така като той е описан от Платон. Сократ е една личност, осветена чрез смъртта му заради истината. Той умира така, както само един посветен може да умре. За него смъртта е само един от многото моменти на живота. Той влиза в смъртта, както в някое друго събитие на живота. Той се държи така, че дори и у неговите приятели не се пробуждат чувствата, които иначе са характерни за подобни случаи.
към текста >>

Сократ е една личност, осветена чрез смъртта му заради истината.
В центъра на Платоновите беседи стои личността на Сократ. Тук няма нужда да бъде засягана историческата страна на тази личност. Става дума за характера на Сократ, така като той е описан от Платон. Сократ е една личност, осветена чрез смъртта му заради истината. Той умира така, както само един посветен може да умре. За него смъртта е само един от многото моменти на живота. Той влиза в смъртта, както в някое друго събитие на живота. Той се държи така, че дори и у неговите приятели не се пробуждат чувствата, които иначе са характерни за подобни случаи.
към текста >>

Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието.
Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал. Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род. Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността.
към текста >>

Това, което Сократ показва, са опитности, изживявания.
Това, което Сократ показва, са опитности, изживявания. На първо място е изживяването на самата мъдрост. Какво иска този, който се стреми към мъдрост? Той иска да се освободи от това, което сетивата му предлагат във всекидневното наблюдение. В сетивния свят той иска да търси Духа. Не е ли това един факт, който може да се сравни с умирането?
към текста >>

„Именно онези смята Сократ които правилно се занимават с философия, без разбира се другите да забележат, се стремят към това, да умрат.
На първо място е изживяването на самата мъдрост. Какво иска този, който се стреми към мъдрост? Той иска да се освободи от това, което сетивата му предлагат във всекидневното наблюдение. В сетивния свят той иска да търси Духа. Не е ли това един факт, който може да се сравни с умирането? „Именно онези смята Сократ които правилно се занимават с философия, без разбира се другите да забележат, се стремят към това, да умрат. И ако е така, би било твърде странно, цял живот да са устремени към смъртта, а сега, когато тя идва, да не я желаят; да не желаят това, към което толкова дълго време са се стремили."
към текста >>

За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие?
За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие? Или удоволствието от половия нагон? Или другите грижи, отнасящи се само за тялото? Мислиш ли, че такъв човек ще им обърне особено голямо внимание? Например, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото? Мислиш ли, че той ги зачита или презира в по-висока степен, отколкото изисква външната нужда?
към текста >>

По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание?
Не ти ли се струва, че цялото занимание на такъв човек ще бъде насочено не към тялото, но ще бъде, колкото е възможно, отвърнато от тялото и насочено към душата? Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят. Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния? По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание? Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието? Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека? Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината? Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани.
към текста >>

„И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото?
Сетивното битие не съществува само в своята сетивна форма. „И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото? Да я освободят, ето към какво се стремят истинските философи. Следователно, с това се занимават философите: освобождаване и отделяне на душата от тялото... Ето защо глупаво е, когато един човек, който през целия си живот се е стремил да бъде колкото може по-близо до смъртта, после, когато тя идва, да изпитва страх... В действителност истинските търсачи на мъдростта се стремят към това, да умрат, и между всички хора, за тях смъртта съвсем не е страшна."
към текста >>

Сократ изгражда висшия морал върху освобождаването от тялото.
Сократ изгражда висшия морал върху освобождаването от тялото. Който следва само това, което му повелява неговото тяло, той изобщо не е морален. Кой е храбър? пита Сократ. Онзи е храбър, който следва не своето тяло, а изискванията на своя Дух, дори и тогава, когато тези изисквания застрашават тялото.
към текста >>

пита Сократ.
Сократ изгражда висшия морал върху освобождаването от тялото. Който следва само това, което му повелява неговото тяло, той изобщо не е морален. Кой е храбър? пита Сократ. Онзи е храбър, който следва не своето тяло, а изискванията на своя Дух, дори и тогава, когато тези изисквания застрашават тялото.
към текста >>

" Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели.
А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях? Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта? " Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели.
към текста >>

Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание.
Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание. Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения. Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво. Как стигам аз до там, да си кажа това? Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво.
към текста >>

Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си.
Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото? А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
към текста >>

Не е тук наша задача да покажем всички пътища, по които Сократ води своите приятели към вечността.
Не е тук наша задача да покажем всички пътища, по които Сократ води своите приятели към вечността. Всички те дишат същия Дух. Всички трябва да покажат, че човек намира нещо друго, когато върви по пътищата на преходното сетивно възприятие, а не това, когато неговия Дух е сам със себе си. Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го слушат. Когато го намират, те сами виждат с духовните очи, че той е вечен.
към текста >>

Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го слушат.
Не е тук наша задача да покажем всички пътища, по които Сократ води своите приятели към вечността. Всички те дишат същия Дух. Всички трябва да покажат, че човек намира нещо друго, когато върви по пътищата на преходното сетивно възприятие, а не това, когато неговия Дух е сам със себе си. Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го слушат. Когато го намират, те сами виждат с духовните очи, че той е вечен.
към текста >>

Умиращият Сократ не доказва логически безсмъртието, той само показва същността на душата.
Умиращият Сократ не доказва логически безсмъртието, той само показва същността на душата. И тогава се установява, че раждането и умирането нямат нищо общо с душата. Същността на душата е вложена в истината, но истината не може да възниква и изчезва. Колкото малко правдата има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването. Но смъртта е присъща на възникването. Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото правдата съдържа неправдата?
към текста >>

И Сократ продължава: „- Ако безсмъртното е непреходно, невъзможно е душата да загине, когато смъртта идва при нея.
И тогава се установява, че раждането и умирането нямат нищо общо с душата. Същността на душата е вложена в истината, но истината не може да възниква и изчезва. Колкото малко правдата има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването. Но смъртта е присъща на възникването. Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото правдата съдържа неправдата? И Сократ продължава: „- Ако безсмъртното е непреходно, невъзможно е душата да загине, когато смъртта идва при нея. Защото според вече казаното, тя не може да приеме смъртта, нито пък да умре, както никога тройката не може да бъде четно число."
към текста >>

Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност.
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност. Слушателите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи. Те повдигат и възражения. Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край? Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие.
към текста >>

След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ.
Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто.
към текста >>

Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта.
Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта. Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта. Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство. Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото. Тя го „посвещава".
към текста >>

Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото.
Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта. Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта. Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство. Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото. Тя го „посвещава".
към текста >>

Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ?
Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна. Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ? Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата.
към текста >>

Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ.
Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна. Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ? Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата. В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта. Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Несъзнателно действуващата сила на душата е представена като женствен елемент, който улеснява проникването на божествените сили в съзнанието.
към текста >>

В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта.
Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата. В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта. Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Несъзнателно действуващата сила на душата е представена като женствен елемент, който улеснява проникването на божествените сили в съзнанието. Лишената още от Мъдрост душа е майка на това, което води към Божественото. Тук стигаме до една важна представа на мистиката. Душата е призната като майка на Божественото.
към текста >>

11. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

В своето тълкуване, чрез устата на Сократ, Платон отхвърля едно чисто умствено тълкуване на този мит.
Такава хармония съществува до най-висока степен у Платон. Тук за нас може да бъде меродавно как той тълкува митовете и как ги използува в своите описания. Във „Федър", един диалог на душата, се изнася мита за Борей. Това божествено същество, което древните откривали във вятъра, видяло веднъж красивата Орития, дъщеря на атическия цар Ерехтей, която беряла цветя заедно със своите дружки по игра. Той се влюбил в нея и я отвлякъл в своята пещера. В своето тълкуване, чрез устата на Сократ, Платон отхвърля едно чисто умствено тълкуване на този мит. Такова тълкуване би казало, че в разказа се изразява символично, в поетична форма, един природен факт. Силният вятър задигнал царската дъщеря и я хвърлил долу от скалата.
към текста >>

„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях. Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете. Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач.
към текста >>

За Язон Медея става това, което беше Диотима за Сократ, а именно учителката на Любовта.
То принадлежи на човека. Но той е откъснат от него. Разделя го именно неговата низша природа. Само когато човек побеждава, приспива тази низша природа, той може да придобие отново Вечното. Той може да постигне това, когато неговото собствено съзнание (Медея) му дойде на помощ със своята магична сила. За Язон Медея става това, което беше Диотима за Сократ, а именно учителката на Любовта. Собствената мъдрост на човека притежава магичната сила, за да постигне той Божественото след побеждаването на преходното. От низшата природа може да се роди само низше-човешкото, въоръжените мъже, които са победени чрез духовната сила, съветът на Медея. Но и когато човек е намерил Вечното в себе си, той все още не е в пълна сигурност. Той трябва да пожертвува една част от своето съзнание (Абсиртус). Така изисква сетивният свят, който ние можем да схванем само под многообразна форма (раздробен).
към текста >>

12. БЕЛЕЖКИ GA_8 Християнството като мистичен факт

Хр.), философ, ученик на Сократ, основател на „Академията" в Атина
Аристотел (384-322 пр. Хр.), философ, ученик на Платон и възпитател на Александър Велики. Основател на перипатетическата философска школа Григорий от Ница (334-393 пр. Хр.), църковен отец, епископ в Кападокия Платон (427-347 пр. Хр.), философ, ученик на Сократ, основател на „Академията" в Атина
към текста >>

13. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н.
Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива.
към текста >>

14. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

Соковете на тялото се превърнаха в топла кръв.
Човекът става създател на един вътрешен източник на топлина, който е собствен източник. Досега той имаше онази степента на топлина, която му доставяше околната среда. Сега в него се явяват органи, които го правят способен да развива онази степен на топлина, от която той се нуждае за своя живот. Досега неговата вътрешност беше пронизана от циркулиращи вещества, които в тази насока бяха зависими от заобикалящия го свят. Сега той можеше да развие собствена топлина за тези вещества. Соковете на тялото се превърнаха в топла кръв. С това тялото като физическа същност стигна до една далеч по-висока степен на самостоятелност в сравнение с по-рано. Целият вътрешен живот се повиши. Осезанието още напълно зависеше от действията на външния свят. Изпълването със собствена топлина даде на тялото самостоятелен физически вътрешен живот. Сега душата във вътрешността на тялото имаше арена, върху която можеше да развие един живот, който не беше вече само живеене заедно с външния свят.
към текста >>

15. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
Само че този почивен период е много по-кратък от този между Сатурновото и Слънчево развитие, за който вече стана дума. След привършването на почивния период, „Духовете на Мъдростта" известно време продължават да работят върху двучленното човешко същество така, както по-рано работеха и върху едночленното. Тогава влизат в действие „Духовете на Движението". Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
към текста >>

Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула. От физическа гледна точка, сега човешкото същество се представлява от тези топлинни формации и присъединени към тях въздушни форми, като последните се намират в непрекъснато движение. Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
към текста >>

Това, което възниква там, намира физически израз в движението на соковете и в растежните явления.
Сега вече „Духовете на Огъня" действуват върху етерното тяло. Под тяхното влияние движението на етерните сили се превръща все повече и повече в една вътрешна жизнена дейност. Това, което възниква там, намира физически израз в движението на соковете и в растежните явления. Въздухообразните субстанции се сгъстяват до водни. Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка. За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения. Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха.
към текста >>

Но двете части са тясно свързани; те си обменят своите сокове; има органи, които се простират от едната част в другата.
След този почивен период, човешкото същество ясно се разделя на две природи. Едната от тях се изтръгва от самостоятелното действие на образното съзнание; тя приема по-определена форма и се поставя под влиянието на си ли, които макар и да произхождат от Лунното тяло, възникват там едва чрез влиянието на Слънчевите Същества. Тази част от човешкото същество се отдава предимно на живота, стимулиран от Слънцето. Другата част се издига като един вид глава от първата. Тя е подвижна в себе си, пластична и се оформя като израз и носител на онзи смътен живот, който е характерен за съответната степен на човешкото съзнание. Но двете части са тясно свързани; те си обменят своите сокове; има органи, които се простират от едната част в другата.
към текста >>

16. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа.
При растението аз виждам както следва лист по лист чистите закони на растежа, как спокойно и безстрастно от варя своите цветове пред девствените слънчеви лъчи. Тогава мога да си кажа: да, човекът има една по-голяма степен на съвършенство спрямо растението, обаче то е за сметка на това, че към явяващите ми се в такава чистота растителни сили, той е прибавил към своята същност инстинкти желания и страсти. Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа. После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти.
към текста >>

Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
към текста >>

И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>

17. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

духовен сок от изворите да отпива.
духовен сок от изворите да отпива.
към текста >>

18. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен!
към текста >>

Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон".
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
към текста >>

Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
към текста >>

И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
към текста >>

„Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си.
„Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си.
към текста >>

Защото чрез сократизма там беше подготвена почвата за споменатото настроение.
И тук ние отново усещаме нещо от духовното ръководство на човечеството: нищо не може да бъде внесено в човечеството без подготовка. Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В Гърция? Защото чрез сократизма там беше подготвена почвата за споменатото настроение. С други думи: онова, което става по-късно в еволюцията на човечеството, има своите корени в предишни събития, чрез които хората са станали достатъчно зрели, за да възприемат идващите събития. Не усещаме ли тук колко далеч се простира ръководещият импулс, който минава през човешката еволюция, и как в подходящия момент той поставя подходящите хора там, където те са нужни за еволюцията. В такива факти се изразява засега духовното ръководство на човечеството.
към текста >>

19. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна.
към текста >>

20. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе.
Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова. Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
към текста >>

Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето.
Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан. Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето. Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли?
към текста >>

Ако за софистите можем да кажем, че те доведоха духа на Гърцизма до една опасна подводна скала, която се изразява в думите "Познай себе си"; в Сократа ние трябва да виждаме една личност, която доведе до израз този дух с една висока степен на съвършенство.
Ако за софистите можем да кажем, че те доведоха духа на Гърцизма до една опасна подводна скала, която се изразява в думите "Познай себе си"; в Сократа ние трябва да виждаме една личност, която доведе до израз този дух с една висока степен на съвършенство. Сократ се е родил в Атина около 470 г. и е бил осъден на смърт в 400 г. чрез пиене на отрова.
към текста >>

Сократ се е родил в Атина около 470 г.
Ако за софистите можем да кажем, че те доведоха духа на Гърцизма до една опасна подводна скала, която се изразява в думите "Познай себе си"; в Сократа ние трябва да виждаме една личност, която доведе до израз този дух с една висока степен на съвършенство. Сократ се е родил в Атина около 470 г. и е бил осъден на смърт в 400 г. чрез пиене на отрова.
към текста >>

Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания.
Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания. Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него.
към текста >>

И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ.
Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания. Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>

Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него.
Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания. Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>

Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>

Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>

От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

И от начина, по който Платон се поставя спрямо Сократа, се получава отговорът: В душата Разумът на света казва онова, което той иска да каже на човека.
С раждането на мисълта човекът беше насочен към своята "душа". Сега възниква въпросът, какво казва тази душа, когато тя започва да говори и изразява това, което мировите сили са положили в нея? И от начина, по който Платон се поставя спрямо Сократа, се получава отговорът: В душата Разумът на света казва онова, което той иска да каже на човека. С това се създава основата на доверието в откровенията на човешката душа, доколкото тя развива в себе си мисълта. В знака на това доверие се явява образът на Сократ.
към текста >>

В знака на това доверие се явява образът на Сократ.
С раждането на мисълта човекът беше насочен към своята "душа". Сега възниква въпросът, какво казва тази душа, когато тя започва да говори и изразява това, което мировите сили са положили в нея? И от начина, по който Платон се поставя спрямо Сократа, се получава отговорът: В душата Разумът на света казва онова, което той иска да каже на човека. С това се създава основата на доверието в откровенията на човешката душа, доколкото тя развива в себе си мисълта. В знака на това доверие се явява образът на Сократ.
към текста >>

Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места".
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства. Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши. Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум. Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта.
към текста >>

Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства. Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши. Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум. Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта.
към текста >>

Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот.
Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина. Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот. Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност. "Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа. Тя може да се научи, защото трябва да я притежава онзи, който истински схваща живота на мислите.
към текста >>

"Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа.
Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина. Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот. Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност. "Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа. Тя може да се научи, защото трябва да я притежава онзи, който истински схваща живота на мислите.
към текста >>

Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа.
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа. Сократ поучава един ученик върху добродетелта. Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката? " Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно".
към текста >>

Сократ поучава един ученик върху добродетелта.
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа. Сократ поучава един ученик върху добродетелта. Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката? " Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира?
към текста >>

Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено?
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа. Сократ поучава един ученик върху добродетелта. Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката? " Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/.
към текста >>

Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира?
Сократ поучава един ученик върху добродетелта. Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката? " Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта.
към текста >>

Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено?
" Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>

За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта.
" Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>

Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта.
Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>

Така в Сократа се изразява това, към което се стремеше епохата преди него: Ценене на това, което е дадено на човешката душа чрез пробудения мислителен живот.
Така в Сократа се изразява това, към което се стремеше епохата преди него: Ценене на това, което е дадено на човешката душа чрез пробудения мислителен живот. Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа. Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр.
към текста >>

Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа.
Така в Сократа се изразява това, към което се стремеше епохата преди него: Ценене на това, което е дадено на човешката душа чрез пробудения мислителен живот. Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа. Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот.
към текста >>

В това се състои същността на Сократовия метод.
Така в Сократа се изразява това, към което се стремеше епохата преди него: Ценене на това, което е дадено на човешката душа чрез пробудения мислителен живот. Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа. Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие.
към текста >>

в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот.
Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа. Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух.
към текста >>

Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия.
В редицата на гръцките мислители можем да съзрем в определен смисъл една затворена картина. Наистина трябва да си признаем, че едно такова съединяване на възгледите на личности може твърде лесно да носи един напълно външен характер и в много отношения да има само едно второстепенно значение. Защото същественото остава все пак разглеждането на отделните личности и добиването на впечатления върху това, как в тези отделни личности се изявява в особени случаи общо-човешкото. Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия.
към текста >>

21. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства.
На Гьоте е присъщо един строго единен светоглед; той иска да добие една гледна точка, от която цялата вселена да разкрие своята закономерност, "от керемидата, която пада от покрива, до блестящата светкавица на духа, която възниква в тебе и която ти предаваш". Защото "всички действия, от каквито и естество да са те, които забелязваме в опитността, са свързани по-най-постоянен начин, преминават едни в други". "Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически. Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства. Обаче разстроеният органически живот се противопоставя също така бързо, той се стреми да се възстанови; в това време човешкото цяло е повече или по-малко несъзнателно и психически разстроено. Познаващата се отново човешка личност се чувства най-дълбоко етически наранена; тя се оплаква за нейната нарушена дейност, от каквото и естество да бъде тя, обаче не на драго сърце човекът се отдава на търпение. Напротив от религиозна гледна точка на него би му било лесно, да припише този случай на една по-висша повеля, да го счита като предпазване от по-голямо зло, като увод към по-висше добро. Това е достатъчно за страдащия; обаче оздравяващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота". Така обяснява Гьоте с примера на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия.
към текста >>

Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли!
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли! " Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Определението на учения". Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота. Той имаше безцеремонни думи за всички онези, които не долавяха в себе си силата за такава сигурност. Когато философът Райнхолд се изказа, че все пак вътрешният глас на човека може да се заблуди, Фихте му възрази: "Вие казвате, философът трябва да мисли, че като индивид той може да се заблуди, че като такъв той може и трябва да се учи от другите. Знаете ли, какво настроение описвате по този начин?
към текста >>

22. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите.
Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите. Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа.
към текста >>

23. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики,
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по корен но различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики,
към текста >>

24. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност. В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок. Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето. У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени. Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>

25. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>

26. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила.
Какво става тогава с тази вътрешна дейност, с тази способност за несъзнателна имагинация? Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм. Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото. Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет.
към текста >>

27. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

И начинът, по който хората от епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа гледаха на нещата в тази на сока, напомня за мита на Персефона с тайната, която стои на неговата основа.
И начинът, по който хората от епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа гледаха на нещата в тази на сока, напомня за мита на Персефона с тайната, която стои на неговата основа.
към текста >>

28. 7. Същността на лечебните действия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове.
Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи организма болестни процеси. Те трябва да бъдат изправени чрез също така постоянно действуващи лечителни процеси. Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие. В своята плазма и в своя фибрин кръвта притежава онези сили, които служат в по-тесен смисъл на растежа и на обмяната на веществата. В това, което при изследването на червените кръвни телца се явява като съдържа ние на желязо, се крие произхода на лечителното действие на кръвта. Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове. Тук навсякъде са създадени източници за процеси, които действуват изправящо върху нервните процеси. При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като единствения метал, който в човешкия организъм има склонността да кристализира. С това то проявява силите, които са външни, физически, минерални природни сили. Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм.
към текста >>

29. 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина.
В стомаха белтъчните вещества са преобразени от отделяния от него пепсин така, че продуктите на разгражда нето стигат до пептони. Това са вещества, чиито дейностни импулси съвпадат с такива на тялото. Напротив мазнината остава непроменена също и в стомаха. Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини. Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система.
към текста >>

Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система.
Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина. Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм. В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло. Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар.
към текста >>

Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния.
Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си.
към текста >>

30. 9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това превръщане се продължава от сока на панкреаса.
Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм. Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет. Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм.
към текста >>

Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок.
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм.
към текста >>

До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета.
Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм.
към текста >>

31. 10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини.
Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно.
към текста >>

32. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
към текста >>

Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза.
В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм. Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува. Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис. Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза. Потъналият абсцес бе пунктиран няколко пъти. Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной. Абсцесът намаля, също и подуването на корема, като образуването на гной все повече спадаше и накрая изчезна напълно. Докато гнойта още течеше, един ден бяхме изненадани с едно ново повишение на температурата. Това повишение на температурата не беше необяснимо за нас, тъй като при гореописаното устройство на астралното тяло такова повишение на температурата може да бъде предизвикано от слаби психически възбуди.
към текста >>

33. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа.
Етерното тяло преобладава в неговите сили и астралното тяло се оттегля, има тенденцията да не действува правилно в етерното и физическото тяло. А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено. Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа. При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.
към текста >>

Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска. По-големи подробности относно начина на употреба са дадени в упътването приложено към препарата.
към текста >>

34. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Този „специален сок" е изразът на Аза.
Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат. Този „специален сок" е изразът на Аза. физическо-сетивният израз на астралното тяло е например наред с други неща и нервната система на човека. Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните органи.
към текста >>

35. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

То въздействува върху вътрешните движения на соковете, върху растежа, размножаването и другите процеси във физическото тяло.
Това етерно или жизнено тяло е общо за човека, растенията и животните. То въздействува върху вътрешните движения на соковете, върху растежа, размножаването и другите процеси във физическото тяло. То е строител и конструктор на физическото тяло, негов обитател и архитект. Физическото тяло може да се нарече копие или израз на етерното тяло. Относно формата и големината двете тела са сходни при човека, но не са съвсем еднакви. При животните обаче, и още повече при растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по отношение на форма и размери.
към текста >>

Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса.
към текста >>

Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство.
към текста >>

36. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

Преди всичко трябва да се знае какво може да направи Антропософията като духовна позиция в тази на сока.
Преди всичко трябва да се знае какво може да направи Антропософията като духовна позиция в тази на сока. Тя не е сума от мнения, които антропософите трябва да имат. От антропософите никога не трябва да се чува: "Ние знаем това", "Ние отхвърляме онова". Нещо подобно може да възникне естествено в резултат от антропософското действие, но никога не трябва да се излага като антропософска "програма". Може само да каже: "Антропософията е там. Тя е придобита с постоянно усилие.
към текста >>

37. Песен на инициацията (сатира) GA_40 Стихове и медитации

как Омир и Сократ, и Гьоте даже
как Омир и Сократ, и Гьоте даже
към текста >>

„В теб, о, мистически преобразен Сократе,
„В теб, о, мистически преобразен Сократе,
към текста >>

живота чувствам тъй сократовски мистичен.“
живота чувствам тъй сократовски мистичен.“
към текста >>

38. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>

39. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове.
В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност. Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек. В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания.
към текста >>

40. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Безпристрастна, студена интелигентност, която е и обективна, е представена от Талес, Анаксименес, Сократ и други философи.
Безпристрастна, студена интелигентност, която е и обективна, е представена от Талес, Анаксименес, Сократ и други философи. Мистерийната мъдрост е свързана с любовта. Това е мъдрост, която не може да бъде достигната без пречистване на страстите, силите на Кама10. Другият вид познание може да бъде овладян без пречистване на Кама.
към текста >>

41. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Самият Сократ стана жертва на такова становище.
Онези, които разбират нещо от това, се страхуват ужасно да не би Посветените по някакъв начин, поради липса на прозорливост, да предадат нещо твърде рано. Винаги случаят беше такъв, че предаване на Мистериите пораждаше най-сурови наказания. В древни времена наказанието бе смърт. Не го изпълняваха свещениците, защото те знаеха, че предателство в действителност не може да се случи. Но онези, които знаеха нещо по темата отвън, и самите те не бяха Посветени, се страхуваха от предателство на Мистериите. Самият Сократ стана жертва на такова становище.
към текста >>

42. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно. Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>

43. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда.
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
към текста >>

Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение.
към текста >>

44. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно. Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>

45. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството.
Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството. Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество. Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене. И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух.
към текста >>

В лекцията «Кръвта е особен сок»97 показах, че кръвта е външният израз за вътрешната работа на индивидуалния човек.
В единия случай то става червено, в другия побледнява. В лекцията «Кръвта е особен сок»97 показах, че кръвта е външният израз за вътрешната работа на индивидуалния човек. Каквото там се изразява като най-интимна същност, нахлува в кръвта. Който има кръв, има аза, а който има аза, има кръв. Оттам тя е съвсем особен сок. Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв. Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога.
към текста >>

Оттам тя е съвсем особен сок.
В единия случай то става червено, в другия побледнява. В лекцията «Кръвта е особен сок»97 показах, че кръвта е външният израз за вътрешната работа на индивидуалния човек. Каквото там се изразява като най-интимна същност, нахлува в кръвта. Който има кръв, има аза, а който има аза, има кръв. Оттам тя е съвсем особен сок. Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв. Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога. Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството. Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание. Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло.
към текста >>

46. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

47. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове.
Тяхната цел е да подготвят астралното тяло да започне да възприема обкръжението си, когато през нощта се намира извън физическото тяло. При обикновения човек астралното тяло е несъзнателно, когато се намира навън в астралния свят, както бихме били несъзнателни във физическия свят, ако нямахме сетива. Нямате ли сетива, светът не съществува за вас. В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън. Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява.
към текста >>

48. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията?
Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията? Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията? «Това е моята кръв! »34
към текста >>

Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията.
Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията. И кой не би казал, че Тайната вечеря не получава безкрайно задълбочаване? Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на Христос се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от Христос думи? Какво изпитва човекът, когато се вживее напълно в това? Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря!
към текста >>

49. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Когато разглеждаме човешката кръв, този особен сок,35 в будно състояние в нея действа азът на човека на физическото поле, през нощта в кръвта действа един аз, който се намира на астралното поле.
Когато човекът спи, кръвта пак трябва да се обслужва. И понеже над тази кръв е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили. Най-напред една сила, най-близка до начина, по който азът работи в кръвта; тя не е слязла до физическото поле. Кръвта ще залинее, ако в нея не работи друг аз, докато човекът спи. Един друг аз, който е останал горе на астралния план, се намесва и поема за известно време работата в кръвта. Когато разглеждаме човешката кръв, този особен сок,35 в будно състояние в нея действа азът на човека на физическото поле, през нощта в кръвта действа един аз, който се намира на астралното поле. Има такива азове. Вече ви посочих азове на астралния план, груповите азове на животните; сега имаме един друг вид азове, които живеят на астралното поле, въздействат върху хората и оживяват кръвта, докато човешките азове я напускат. С какво? Какво внасят те в кръвта? Това, което трябва да бъде в човешкото тяло още от сатурновото време – огъня, топлината.
към текста >>

50. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Кои са въздействията върху нас, се изяснява пред душата ни, когато разглеждаме човека в определено отношение спрямо неговата конституция, спрямо протичащите в него сокове.
Защото, макар и да не се изявяват така открито във физическия свят, те се проявяват чрез своите влияния по извънредно важен за хората начин. И тук като от само себе си сме насочвани от съществата към едно нормално за нас, хората, влияние на тези същества. Каквото се казва за сомнамбулите и др. под., представлява в известна степен изключение. Има обаче и съвсем нормални въздействия върху хората, за някои повече, за други по-малко. Кои са въздействията върху нас, се изяснява пред душата ни, когато разглеждаме човека в определено отношение спрямо неговата конституция, спрямо протичащите в него сокове. Различни по вид сокове протичат в човека. Да разгледаме първо чревната лимфа (хлорозната течност). Храната има най-различни съставки, тя се приема, преработва, преминава през червата и чрез съответните органи се пропива през стените на червата, за да бъде използвана за новоизграждането на тялото.
към текста >>

Различни по вид сокове протичат в човека.
И тук като от само себе си сме насочвани от съществата към едно нормално за нас, хората, влияние на тези същества. Каквото се казва за сомнамбулите и др. под., представлява в известна степен изключение. Има обаче и съвсем нормални въздействия върху хората, за някои повече, за други по-малко. Кои са въздействията върху нас, се изяснява пред душата ни, когато разглеждаме човека в определено отношение спрямо неговата конституция, спрямо протичащите в него сокове. Различни по вид сокове протичат в човека. Да разгледаме първо чревната лимфа (хлорозната течност). Храната има най-различни съставки, тя се приема, преработва, преминава през червата и чрез съответните органи се пропива през стените на червата, за да бъде използвана за новоизграждането на тялото.
към текста >>

Друг вид сок е лимфата, протичащата в лимфните съдове течност, която отчасти тече паралелно с кръвноносните съдове, събира се в коремната кухина, но и по определен начин тече в целия организъм.
Това е един поток, който преминава през човека. Той има своя източник в приетата храна. Друг вид сок е лимфата, протичащата в лимфните съдове течност, която отчасти тече паралелно с кръвноносните съдове, събира се в коремната кухина, но и по определен начин тече в целия организъм. Има една особеност, която ще разгледаме друг път, а именно, че всички лимфни съдове, които идват от лявата страна на туловището и главата, се събират и изливат в лявата вдлъбнатина на ключицата. Само идващите от дясната страна на тялото потоци са отделени от тях. В основата на това лежи един окултен факт.
към текста >>

Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм.
Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм. Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици. Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества.
към текста >>

Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н.
Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм. Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици. Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества. С кръвта, с лимфата и с чревната лимфа (хлорозната течност) проникват духовни същества в човешкото тяло. Само този опознава тези сокове, който ги приема като израз на духовни същества. Само този може правилно да постави човека в земния организъм, на земната сцена, който знае, че от всички страни – отгоре надолу и т.н. – ни проникват духове, които се намират в света и в нашето обкръжение.
към текста >>

Заедно със соковете в организма преминават духовни същества.
Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм. Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици. Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества. С кръвта, с лимфата и с чревната лимфа (хлорозната течност) проникват духовни същества в човешкото тяло. Само този опознава тези сокове, който ги приема като израз на духовни същества. Само този може правилно да постави човека в земния организъм, на земната сцена, който знае, че от всички страни – отгоре надолу и т.н. – ни проникват духове, които се намират в света и в нашето обкръжение.
към текста >>

Само този опознава тези сокове, който ги приема като израз на духовни същества.
Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества. С кръвта, с лимфата и с чревната лимфа (хлорозната течност) проникват духовни същества в човешкото тяло. Само този опознава тези сокове, който ги приема като израз на духовни същества. Само този може правилно да постави човека в земния организъм, на земната сцена, който знае, че от всички страни – отгоре надолу и т.н. – ни проникват духове, които се намират в света и в нашето обкръжение.
към текста >>

Само един от трите споменати сока е повече или по-малко самостоятелен израз на човешкия аз.
Само един от трите споменати сока е повече или по-малко самостоятелен израз на човешкия аз. Това е кръвта. Кръвта е физическият израз на аза, така че може да се каже, че докато кръвта пулсира в тялото, в него протича човешкият аз. Но също само в определена степен, която при един човек е по-висока, при друг по-ниска, човекът е господар в своя организъм на кръвта си.
към текста >>

Той може обаче да получи власт и над другите сокове.
И ако човекът постепенно се научи да се еманципира от случайностите на храната, ако избира храната си според принципите на духовното познание, той постепенно ще овладее хранителния поток, ще се еманципира от съществата, които действат отвън. Поради това се обръща толкова голямо внимание на действащата по един или друг начин храна. В храната се намира силата на определени същества и доколкото човек получи влияние върху тях, дотолкова става господар на своя организъм. Действително изгонваме духове, от които преди сме били обсебени, когато съзнателно избираме храната си. В действителност човекът е господар в известна степен само на кръвта си. Той може обаче да получи власт и над другите сокове. Узнаете ли как човекът привлича тези същества, лоши същества, чрез една или друга храна, ще разберете какво значение има това за възпитанието, медицината и другите науки. Не е достатъчно за напредъка, ако само се каже: «Човекът трябва да се усъвършенства.» Трябва детайлно да се обясни как той може да се усъвършенства.
към текста >>

51. Приложение: За съществата, които влияят на човека GA_98 Природни и духовни същества

Те действат върху нашите хранителни сокове.
На Венера също има същества, чийто разумен говор показва силна логика. Лицето им отразява висш морал, но има и такива с хищнически страсти, както и най-различни междинни степени от нежни до диви. Когато земните жители приемат християнството и все по-голям кръг обхваща Земята като братски съюз, тогава се приближават венерините същества. Те действат върху нашите хранителни сокове. Яденето не е само химическа продукция, а през хранопровода същевременно протича духовна сила. Отразява се дейността на тези тайнствени същества и сили, които повлияват растенията. Всяко растение расте само при особени условия, така че според почвата и областта могат да се образуват обособени човешки типове, общности и народи.
към текста >>

Имаме работа с четири вида същества, които въздействат върху аза чрез кръвта, лимфата, чревната лимфа (хлорозната течност), чрез хранителните сокове и сетивните впечатления.
Имаме работа с четири вида същества, които въздействат върху аза чрез кръвта, лимфата, чревната лимфа (хлорозната течност), чрез хранителните сокове и сетивните впечатления.
към текста >>

52. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

35. Отнася се до забележката на Мефистофел в Гьотевия «Фауст», част I, студентска стая: «Кръвта е един много специален сок».
35. Отнася се до забележката на Мефистофел в Гьотевия «Фауст», част I, студентска стая: «Кръвта е един много специален сок».
към текста >>

53. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И Сократ, този светъл ум, говори за своя демон, който действал в неговото астрално тяло.
Погледнете, как тези истини са изразени в религиозните свидетелства. Ако в Библията се говори за изгонване на демони това не е някаква абстрактност, не, това трябва да се разбира в буквален смисъл. Какво е правил Христос Исус? Той е изцелявал обсебените от зли духове, унищожавал демоните от астралното тяло. Това са реални процеси, и това трябва да се разбира напълно буквално. И Сократ, този светъл ум, говори за своя демон, който действал в неговото астрално тяло. Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно като лоши същества.
към текста >>

54. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

От лекцията "Кръвта сок с особени свойства" може да се научи, че "Азът" много тясно е свързан с кръвта.
От лекцията "Кръвта сок с особени свойства" може да се научи, че "Азът" много тясно е свързан с кръвта. Тази кръв я е нямало в човешко тяло до въплътяването на Аза, за това нашата червена човешка кръв е свързана с развитието на самата Земя. Тя изобщо не би могла да възникне, ако Земята в процеса на своето развитие не бе се срещнало с друга планета с Марс. По-рано Земята не е имала желязо, желязото не е било в кръвта и въобще не е имало тази кръв, от която сега зависи човек. В първата половина на съществуването на Земята в нейното сегашно въплъщение, определящо за нея било влиянието на планетата Марс, а във втората половина такова било влиянието на Меркурий. Марс дал на Земята желязото, а влиянието на Меркурий се проявило в това, че то все повече освобождава човешката душа и благодарение на това душата става все повече независима.
към текста >>

55. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора. Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
към текста >>

56. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

57. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка.
към текста >>

58. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото.
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател. Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек. Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>

В кръвта духовните хранителни сокове слизат отгоре надолу.
Между тях преминават нервни течения. На ясновиждащият това изглежда сякаш едно същество непрестанно се изкачва нагоре и слиза надолу. Изглежда му сякаш висшето, главата бива непрестанно атакувано от идващото отдолу. Тези две течения се противопоставят едно на друго. Човекът никога не би могъл да живее в долната си част ако тя не беше непрестанно оплождана от идващите от главата дванадесет нервни течения. В кръвта духовните хранителни сокове слизат отгоре надолу. Така ясновиждащият наблюдава образа на раждането на новия човек, което се подготвя за следатлантската епоха през последната част на атлантската.
към текста >>

59. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вие можете да прочетете за това в "Кръвта е едни специален сок".
В определени още по-висши области на духовното битие се намират същества, идентични, еднакви с човешкото Азово същество, които най-напред са дали повода за образуването на червената кръв. Вие можете да прочетете за това в "Кръвта е едни специален сок". Строителите и оформителите на червената кръв са азовите същества. Те действуват отвън, за да може Азът да се спусне в човека. Животните все още не притежават Аз. Червената кръв на животните се дължи на външно влияние на съществата, животните са "обсебени" от червената кръв. Чрез нея обаче човекът достига до свободата да бъде "обсебен" от самия Аз.той трябваше да извоюва със собствени сили това притежание, за да постигне надмощие над кръвта си.
към текста >>

60. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Те притежаваха, както се казва, сменящи температурата си телесни сокове, тяхната топли на беше тази на околната им среда.
Ако заедно се мен се върнете назад и изследвате съществата на Старата луна, то вие бихте се убедили, че всички тези същества на Старата луна, където вече присъстваха предците на днешните хора, имаха топлината на околната среда, така както това е при нисшите животни, които са останали на това стъпало на развитие до днес. Те притежаваха, както се казва, сменящи температурата си телесни сокове, тяхната топли на беше тази на околната им среда. Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
към текста >>

61. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността.
Всички вие знаете, че съществуват имагинативно познание и окултна писменост, [в която е изразено имагинативното познание]. Сега мога да ви приведа само два окултни знака. Ако разширим още разглеждането, то би ни отвело твърде далече. Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността. Напротив, ако цялата Земя се беше отделила от Слънцето, но все още беше запазила в себе си Луната, щеше да настъпи много бързо вкостеняване и втвърдяване. Ако Земята беше запазила Луната в себе си, човечеството твърде бързо би се превърнало в един вид кукли в марионетки. Те щяха да се потопят прекалено дълбоко в материята, както в другия случай прекалено бързо щяха да се одухотворят. И всички тези сили, които бяха извикани навън и които днес владеят от Луната и упражняват влиянието си върху Земята отвън, всички тези сили се изобразяват събирателно в този знак, който изглежда като двойна кука. Това е знакът на животното или на агнето с два рога от Апокалипсиса.
към текста >>

62. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

"Кръвта е един особен сок!
Така физическото тяло има в себе си отразено откровението на самото физическо тяло. Когато наблюдаваме сетивния апарат във физическото тяло намираме израз на физическия принцип. Така например в окото виждаме един вид фотографски апарат, в ухото един вид пиано. Накратко, в сетивните инструменти се изразява самият физически принцип. Когато наблюдаваме жлезите в тях намираме отражението на етерното тяло, в нервната система имаме израз на астралното тяло, в кръвта израз на Аза. "Кръвта е един особен сок! ". Този, който има кръв, има и човешки аз. Ако дяволът има човешка кръв, той има и Аз.
към текста >>

63. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Този "дух на земята" сам се е окачествил като дух на земята, когато каза " Който яде хляба ми, ме потъпква с краката си", а когато посочи това, което земята произвежда като твърда храна за хората, и каза: "Това е моето тяло", и когато посочи това, което протича през живината като сокове и каза "Това е кръвта ми".
Този "дух на земята" сам се е окачествил като дух на земята, когато каза " Който яде хляба ми, ме потъпква с краката си", а когато посочи това, което земята произвежда като твърда храна за хората, и каза: "Това е моето тяло", и когато посочи това, което протича през живината като сокове и каза "Това е кръвта ми". Тогава с тези две изказвания той обозначи самата земя като свой организъм.
към текста >>

64. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз.
Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм. От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв. Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз. Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека. Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
към текста >>

За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три рода сокове: хилус, лимфа и кръв.
Вие знаете, че кръвта, която тече във вените е израз на човешкия Аз, и че тя все по-силно става израз на Аза, когато самият Аз е все по-силен и здраво открива своята средна точка, своя вътрешен силов център. По отношение на другите части, към другите образувания на човешкия организъм Аза ще получи господство само в много далечно бъдеще. Днес в тези ингредиенти в човешкото тяло се съдържат още много различни същества. За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три рода сокове: хилус, лимфа и кръв.
към текста >>

Това, което може да послужи за храна на човека, след това се придава на тялото с помощта на дребни органи, така наречените чревни власинки, за да бъде хранителен сок за тялото, непрекъснато се обновява неговия състав.
Вие може би знаете какво значение имат тези три вида течности за човешкото тяло. Вие знаете, че когато човек приема храна, то тя се отправя към подготвящите органи преди всичко в жлъчката, съединявайки се със съответствуващите течности, които се отделят от жлезите и се подготвя по такъв начин, че може да бъде преработена в червата. При това храната се довежда до течно кашообразно състояние и се придвижва по-нататък през червата. Това, което може да послужи за храна на човека, след това се придава на тялото с помощта на дребни органи, така наречените чревни власинки, за да бъде хранителен сок за тялото, непрекъснато се обновява неговия състав. Такава е една от субстанциите, която имаме в тялото и която ние наричаме хилус.
към текста >>

Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен.
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв. Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.
към текста >>

Тази втора течност, която пулсира в човека и тази течност е твърде близо до душевното, отколкото хилуса,е жлъчночревния хранителен сок, макар, разбира се, душевното състояние да оказва своето влияние също и на храната и на предвижването на хранителните сокове.
Вие виждате, че благодарение на това човекът се разделя на две части, а именно несиметрично, така че едната част обхваща цялата долна половина на тялото, лявата половина на корпуса и главата, като в същото време другата част се образува от дясната част на корпуса /торса/ и главата. Тази втора течност, която пулсира в човека и тази течност е твърде близо до душевното, отколкото хилуса,е жлъчночревния хранителен сок, макар, разбира се, душевното състояние да оказва своето влияние също и на храната и на предвижването на хранителните сокове. Но с лимфните сокове душевните състояния са свързани много по-дълбоко. При по-активния човек, лимфата е по-активна и се движи много по-живо, отколкото при вялия, ленив и нищо неправещ човек. И ние бихме могли да приведем още много душевни състояния свързани с движението на лимфата в човешкото тяло.
към текста >>

Но с лимфните сокове душевните състояния са свързани много по-дълбоко.
Вие виждате, че благодарение на това човекът се разделя на две части, а именно несиметрично, така че едната част обхваща цялата долна половина на тялото, лявата половина на корпуса и главата, като в същото време другата част се образува от дясната част на корпуса /торса/ и главата. Тази втора течност, която пулсира в човека и тази течност е твърде близо до душевното, отколкото хилуса,е жлъчночревния хранителен сок, макар, разбира се, душевното състояние да оказва своето влияние също и на храната и на предвижването на хранителните сокове. Но с лимфните сокове душевните състояния са свързани много по-дълбоко. При по-активния човек, лимфата е по-активна и се движи много по-живо, отколкото при вялия, ленив и нищо неправещ човек. И ние бихме могли да приведем още много душевни състояния свързани с движението на лимфата в човешкото тяло.
към текста >>

Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка природа.
Тези неща се разкриват не просто в едно направление. Друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. Направлението, към което днес ще се придържаме, е действието, изразяването, откровението на астралното тяло чрез лимфата. Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата. По същия начин човешкото етерно тяло в едно отношение е създател и строител на всички системи на жлезите, а в друго отношение – създател, строител, организатор и разпределител на кръговрата на хилуса, хранителната кашица. Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка природа.
към текста >>

Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>

В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>

Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>

И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които намират своя израз, своето откровение същества от висшите светове.
И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които намират своя израз, своето откровение същества от висшите светове. Така например, тези същества, които бяха обрисувани по-горе като сатурнически същества, намират в известно отношение израз в човешкия черен дроб. Разбира се, трябва да си дадем ясен отчет за това, че Духовната наука – ако искаме наистина да я изучаваме – всъщност е твърде сложно област.
към текста >>

65. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване.
От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване. И от това вече, вие бихте могли да заключите, от какви далечини действа духът, прониквайки през мировото пространство.
към текста >>

66. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв.
Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанционалността на химичния елемент “желязо”.
към текста >>

Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>

67. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека. Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн. Тогава е било възможно. И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха. Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>

Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя.
Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека. И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре.
към текста >>

Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн.
И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи.
към текста >>

Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало.
По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение.
към текста >>

Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи.
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение. Ще имаме правилна картина на това, което е ставало тогава на Сатурн, с физическите зачатъци на човека, ако си представим, че пред нас стои човек и ние гледаме в очите му: вие изпращате своята светлина в очите на другия, и вашият образ сияе срещу вас от неговите очи. Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Стария Сатурн. Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло. Дори вече на Стария Сатурн човекът бил, в буквален смисъл, подобие на своето Божество.
към текста >>

Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло.
Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение. Ще имаме правилна картина на това, което е ставало тогава на Сатурн, с физическите зачатъци на човека, ако си представим, че пред нас стои човек и ние гледаме в очите му: вие изпращате своята светлина в очите на другия, и вашият образ сияе срещу вас от неговите очи. Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Стария Сатурн. Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло. Дори вече на Стария Сатурн човекът бил, в буквален смисъл, подобие на своето Божество.
към текста >>

68. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето.
Но попитай пчелата, или с други думи, душата на пчелния рой! Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето. Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура. Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно. Те са привлечени от това, тъй като намират тук, ако ние можем отново да употребим грубо изразяване, своята храна.
към текста >>

Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура.
Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето. Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура. Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно. Те са привлечени от това, тъй като намират тук, ако ние можем отново да употребим грубо изразяване, своята храна.
към текста >>

Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>

69. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.”
В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности. Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан. Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.”
към текста >>

70. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те?
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на Земята, Моята кръв!
към текста >>

Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята. Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв! ” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие.
към текста >>

71. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше.
Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция. Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно. Обаче това, което в миналото беше напълно оправдано, днес би представлявало една осъдителна практика.
към текста >>

Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда.
Нека да си представим един болен човек, който е болен поради това, че определени процеси в неговия организъм не протичат правилно. Къде следва да търсим причините в този случай? Всеки окултно обучен човек знае, че когато физическото тяло функционира неправилно, това не идва от вън, а всичко, което се проявя като болест и не идва от вън, следва да се обяснява с това, че етерното тяло не е в ред. Обаче етерното тяло е болно, защото има безредие в астралното тяло. Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда. Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът оздравяваше. Чрез съня той възстановяваше своите жизнени сили. Древните египетски лекари имаха подобна практика. Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния свят, които възникваха около пациента. И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят.
към текста >>

72. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен.
Така беше също и в този случай. Божествените Същества, свързани със Земята докато Слънцето и Луната се отделяха от нея, трябваше да приемат такава форма, каквато беше възможна тогава, т.е. една форма, наподобяваща животните. И понеже египетските религиозни възгледи представляват един вид повторение на Лемурийската епоха, египетският посветен гледаше нагоре към Боговете, например към Озирис и Изис, като към една форма, наподобяваща тази на животните. Той все още виждаше Божествата с глави, наподобяващи животинските глави. Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята. Външните изображения следваха приблизително това, което посветеният виждаше, но все пак те бяха много точни. Тези различни божествени Същества се преобразяваха непрекъснато. Едни бяха формите в Лемурия, а съвсем други в Атлантида. През онези епохи Съществата се променяха много по-бързо, отколкото днес.
към текста >>

Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят. Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага. Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява. Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека. И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал. Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>

73. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

№235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
"пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. №235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>

74. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!
към текста >>

75. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение?
Вземете кое да е земно вещество; кога ще го познаете истински? Когато кажете: това е част от тялото Христово! Какво можеш да каже Христос на онези, които искаха да го познаят? Той взе хляба, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло! Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение? Това е моята кръв! Той беше станал Дух на Земята.
към текста >>

Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв".
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв". Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв. "И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух. И те се съединяват с този дух.
към текста >>

"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв". Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв. "И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух. И те се съединяват с този дух.
към текста >>

76. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите.
Думите са означавали нещо съществуващо в духовния свят. Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин. Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи. Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие. Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално. Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите. Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо. Думата „вятър“ съответства тук на външното, на физическото. Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си мислили не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството. Когато сега, днес, човек вдишва, материалистичната наука казва, че той просто вдишва материален въздух. В древните времена не мислели, че вдишват материален въздух; тогава разбирали, че вдишват нещо духовно, или поне душевно.
към текста >>

77. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени.
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени. Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така? Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед. Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях.
към текста >>

78. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

научава се да знае отделните субстанции, които лежат по повърхността, на земята, соковете и т.н., които са свързани със здраве и болест.
научава се да знае отделните субстанции, които лежат по повърхността, на земята, соковете и т.н., които са свързани със здраве и болест. От известни направления една по-материална форма на науката за здравето непрекъснато се развива, такава, която почива обаче върху една духовна основа.
към текста >>

79. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Човечеството ще трябва да приеме факта, че такива исторически източници като тези, които има за Сократ или Цезар просто не съществува за пребиваването на земята на Христос Исус.
Човечеството ще трябва да приеме факта, че такива исторически източници като тези, които има за Сократ или Цезар просто не съществува за пребиваването на земята на Христос Исус. Неговото съществуване трябва да бъде схванато духовно. Това е същината на въпроса. Човечеството ще трябва да получи в Мистерията на Голгота нещо, за което няма доказателства, а което трябва да бъде схванато по духовен начин.
към текста >>

Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух.
Бих искал да спомена нещо тук. Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух. Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството". В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща. Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот.
към текста >>

Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството".
Бих искал да спомена нещо тук. Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух. Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството". В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща. Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място.
към текста >>

Там аз говорих също за Сократовия дух.
Бих искал да спомена нещо тук. Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух. Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството". В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща. Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука. Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства.
към текста >>

Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества.
Бих искал да спомена нещо тук. Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух. Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството". В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща. Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука. Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства. Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля.
към текста >>

80. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно дърво линее, когато през него вече не тече жизнен сок.
Не такъв импулс работи в онези, които гледат на Духовната Наука като на световна мисия; те са подтиквани от знанието, че определени сили в Макрокосмоса започват да се изчерпват, че се движим към бъдеще, когато твърде малко ще тече отгоре надолу, ако самите хора не работят върху развитието на своите души. Такава е епохата, в която живеем. По тази причина трябва да появи Духовната Наука, за да подбуди хората да попълнят, от своя страна, струящите надолу сили, които се изчерпват. Това познание е източникът, от който Духовната Наука извлича своя импулс и ако не бяха тези факти, Духовната Наука щеше да остави човешката еволюция да се погрижи за себе си. Но Духовната Наука предсказва, че ако в идващите столетия няма достатъчно човешки същества, които да се стремят да достигнат висшите светове, това ще завърши с човешката раса, получаваща все по-малко сили отгоре. Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно дърво линее, когато през него вече не тече жизнен сок. Досега в човешкия род са били внедрявани сили отвън. Онези хора, които живеят лекомислено, разпознавайки само външния свят на сетивата, не знаят нищо за промените, които се случват зад материалния свят, една от които е, че понеже духовните сили се изчерпват, е нужно такива сили да бъдат произведени от самите хора. Ако по-нататъшната еволюция на човечеството беше оставена на онези, които се придържат единствено към материалния свят, резултатът щеше да бъде всемирно опустошение. Духовната Наука трябва да бъде провъзгласена сега, за да станат хората способни да се решат дали желаят или не да съдействат в необходимата дейност.
към текста >>

81. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

През целия организъм тече зеленият сок.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши.
към текста >>

Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>

Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>

82. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите!
Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове. Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл. За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите! Ето как се променят човешките представи в хода на времето.
към текста >>

83. КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА GA_120 Откровенията на Кармата

№235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
Разбира се интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, (Събр. Съч. №235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>

84. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи.
Обаче в по-предишни времена то можеше да бъде наблюдавано. Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки души, а именно: човешките тела. Тъкмо този загадъчен процес лежи в основата на мита за Нертус и той е запазен във всички стари легенди и предания, които ни представят възникването на физическия човек. Мъжката разновидност на богинята Нертус, това е Ньордр. И той трябва да ни напомня за слизането на духовно-душевните човеци, които някога бяха напуснали Земята, за да се издигнат в планетарните сфери и които през Атлантската епоха отново слязоха долу, за да се съединят отново с човешките физически тела. От моята малка книжка „Особенният сок на кръвта“*26 Вие помните, каква важна роля са играли смесванията и връзките между отделните народи в определени исторически епохи. Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях. Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните.
към текста >>

85. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>

86. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек.
Така изглеждаше едната страна на мистерийната традиция. Другата страна се свеждаше до следното: Хората трябваше да се подготвят както в познавателен, така и в чисто практически смисъл за това, което слизаше към Земята. Обаче в прехристиянските времена съвсем не би могла да се породи вярата, че отделният и разполагащ с ограничени сили човек може току-така да се издигне и да посрещне великото Слънчево Същество, предводителя на Слънчевите Духове, Христос. За отделния човек това беше една неизпълнима задача, дори и чрез посвещението. Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух. Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух.
към текста >>

87. Лекция първа GA_126 Окултна история

Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас.
И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>

3. Сократ (470-399 пр.Р.Х.).
3. Сократ (470-399 пр.Р.Х.).
към текста >>

88. Лекция втора GA_126 Окултна история

Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове.
към текста >>

12. "Кръвта - съвсем особен сок" - цитат от "Фауст" на Гьоте, изнесен в заглавие на лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин от 25 октомври 1906 г.
12. "Кръвта - съвсем особен сок" - цитат от "Фауст" на Гьоте, изнесен в заглавие на лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин от 25 октомври 1906 г. (издадена отделно в 1907 г., GA 55).
към текста >>

89. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце.
Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е. през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие.
към текста >>

90. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм.
н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е.
към текста >>

91. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Да си представим това обаче действително е възможно, и наистина така изглеждат телесните сокове в най-нисшите организми.
Ето защо като основа на вътрешното изживяване, на изживяването на притъпеното, пронизващо вътрешните процеси, смътно съзнание ще трябва да търсим процесите на отделяне. Ще трябва, така да се каже, да поставим условието, че навсякъде в тъканите, във всичко, залегнало в основата на цялостното устройство на човека, протичат процеси отделяне. При вътрешното разглеждане на човешкото тяло тези отделителни процеси отново изпъкват пред нас, а именно чрез това, че от всички части на тъканите и на органите непрекъснато биват поемани вещества от това, което нарекохме лимфни съдове, които като една отделна система, редом с кръвната система, пронизват целия организъм. В тях, от всички части на човешкия организъм, навлизат първи онези отделяния, които опосредяват смътните вътрешни изживявания. Така, мислено и абстрахирайки, бихме могли да премахнем цялата кръвна система; и бихме могли да си представим така тъканта, като че ли тя няма в себе си нищо от кръвоносния характер. Да си представим това обаче действително е възможно, и наистина така изглеждат телесните сокове в най-нисшите организми. И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в сравнение този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно към тях кръвоносни съдове. Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното, животинско битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло. И така, както чрез симпатиковата нервна система се препятствува нахлуването на всичко онова в съзнанието, което се разиграва в храносмилателния процес и в процеса на изхранване, чак до 7-те органа, така чрез отражението на дейността на симпатиковата нервна система, чрез свързването и взаимодействието на тази система с лимфните съдове се формира едно, за днешното ясно дневно съзнание, засечено от Аза, смътно съзнание. Това смътно съзна ние представлява сякаш обратната страна на онова съзнание, което си служи със симпатиковата нервна система като със свой инструмент; подобно на бледа светлина то бива засечено от една мощна светлина, от всичко, което под влиянието на Аза, живее в душата ни.
към текста >>

92. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения. Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>

Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ?
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения. Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>

93. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително.
Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително. И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашия интелект да бъде пробуждан и насърчаван чрез ученията, а чрез тези учения да бъдат разпространявани също и морални импулси. Шопенхауер беше казал: Да проповядваш морал е лесно, обаче да основеш морал е много трудно. Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал. Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява.
към текста >>

94. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние все още не можем да си представим нейното появяване според начина, както стори това Сократ, който считаше добродетелта като нещо, което може да се предава чрез преподаване.
Човекът има наистина гореизброените четири елемента в своята душа, обаче в преобладаваща форма сетивното възприятие се прояви преди всичко в Гръцко-латинската епоха, към него се прибави в засилена форма интелектуалността в нашата настояща епоха; в предпоследната Шеста епоха ще преобладават чувствата, а в Седмата, последната следатлантска културна епоха – моралността и тъкмо по начин, за който днес можем само да мечтаем. Ние все още не можем да си представим нейното появяване според начина, както стори това Сократ, който считаше добродетелта като нещо, което може да се предава чрез преподаване. Обаче до Седмата епоха всичко това ще стане действителност, защото ясно забележимите вече тенденции в окултизма ни го предсказват пророчески.
към текста >>

95. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: мечтанието на Сократ: Виж указанието на стр...
Към стр...: мечтанието на Сократ: Виж указанието на стр...
към текста >>

Към стр...: Сократ... че добродетелта е нещо, което може да се научи: В диалозите на Платон "Менон" и "Протагорас".
Към стр...: Сократ... че добродетелта е нещо, което може да се научи: В диалозите на Платон "Менон" и "Протагорас".
към текста >>

96. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“.
към текста >>

Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът.
Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време? Нима човекът от предхристиянското време е бил напълно чужд на Логоса? На този въпрос мъченикът Юстин отговаря с „не“. Това в никакъв случай не е така, смята той; Сократ и Хераклит също са били хора, в които е живял Логосът. Само че те не го притежаваха изцяло; едва след Христовото Събитие стана възможно човекът да изживее Логоса изцяло в себе си, в неговата първична, съвършена форма.
към текста >>

И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма.
От подобно изказване на една личност, призната за отец на Църквата, ние най-напред виждаме, че първите християни са били добре запознати с това, което „винаги е съществувало“, както казва Августин и което чрез Мистерията на Голгота само се издига до една по-висша форма в Земното развитие. Другото е просто един отговор от първите християнски столетия на въпроса, който днес трябва да поставим самите ние. И тези, които са били все още близо до Събитието на Голгота, както мъченикът Юстин и са знаели много повече за своите предшественици, за хора като Хераклит и Сократ, са разсъждавали така: Дори и да е живял такъв забележителен човек като Сократ, дори и да е изживявал Логоса в себе си, все пак той не го е изживявал изцяло, не го е изживявал по един съвършен начин в неговата най-интензивна форма. А точно това е важното. Бих казал, че тук сме изправени пред едно свидетелство от по-древно време, че хората действително са усещали дори и да се абстрахираме от Събитието на Голгота как между пред християнските и следхристиянските столетия има нещо, по което хората от преди идването на Христос се различават от тези, които живеят след идването на Христос. Съществуват многобройни исторически доказателства, че древните са били убедени: Сега вече човешката природа е друга; сега вече хората имат други душевни качества.
към текста >>

97. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък. Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят. Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея. Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето. Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
към текста >>

Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция. Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>

98. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Замислете се, колко по-лесно е да привеждаме исторически доказателства за съществуването на един Сократ, на един Платон, или на някой от героите на гръцката митология, доколкото те са от значение за еволюцията на човечеството; и колко логични са доводите на онези, които казват: Не съществуват никакви исторически факти, че някога Исус от Назарет е живял на Земята!
Но извънредно интересно е, че днес излиза на преден план и обратната, оспорваната страна на същото Събитие. Извънредно забележително е да видим, как днес това Събитие на Голгота бива напълно отричано, как хората имам предвид официалната историческа наука твърдят, че в тази област историческите факти изобщо не могат да бъдат доказани. И действително, сред важните исторически факти едва ли съществува друг, който да е толкова трудно доказуем от историческа гледна точка, както Мистерията на Голгота. Замислете се, колко по-лесно е да привеждаме исторически доказателства за съществуването на един Сократ, на един Платон, или на някой от героите на гръцката митология, доколкото те са от значение за еволюцията на човечеството; и колко логични са доводите на онези, които казват: Не съществуват никакви исторически факти, че някога Исус от Назарет е живял на Земята! Да, обаче при Мистерията на Голгота е невъзможно да си служим с историческите факти така, както правим това, разглеждайки другите големи събития от историята на човечеството.
към текста >>

99. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Съч. №235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
Съч. №235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>

100. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние имаме постоянно работа с жизнени сили, както в живото растително и животинско тяло, жизнени сили, които са приблизително центрира ни така, аз казвам сега това сравнително които са центрирани в неподвижната звезда така, както животът на животното е центриран да речем в сърцето или както животът на растението е центриран в различните органи, които регулират възлизащото и слизащо движение на соковете; накратко казано, ние имаме работа с един център на планетната система, който трябва да търсим в неподвижната звезда.
Сега можем да кажем: на Луната имаме мъртвия труп на планетната система, в съвкупността на планетите имаме тялото, а именно физическото тяло, в самата неподвижна звезда, лъчезарещо от нея, имаме етерното тяло на планетната система. Действително за окултния поглед престава твърде скоро възможността, да запази мъртва форма бих могъл да кажа онази форма на папие-маше /изработен от книжна каша предмет/, за която говори всяка астрономия, защото окултният поглед вижда навсякъде, как цялата планетна система е проникната от живот, как тя е един жив организъм. А именно от неподвижната звезда непрестанно излиза едно течение на етерен живот, което стига до най-външния край на планетната система и отново се връща обратно. Ние имаме постоянно работа с жизнени сили, както в живото растително и животинско тяло, жизнени сили, които са приблизително центрира ни така, аз казвам сега това сравнително които са центрирани в неподвижната звезда така, както животът на животното е центриран да речем в сърцето или както животът на растението е центриран в различните органи, които регулират възлизащото и слизащо движение на соковете; накратко казано, ние имаме работа с един център на планетната система, който трябва да търсим в неподвижната звезда.
към текста >>

101. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

При Сократ2 винаги е ставало дума за неговия напътствуващ Демон, и да се пропусне този факт, да се пропусне този Демон, би било чисто безумие.
Вие знаете как стоят нещата при Питагор. Що се отнася до Платон2 а при него навсякъде се подразбира, че той далеч не ни казва всичко, което знае връзката му с Мистериите е съвсем ясна. При Сократ2 винаги е ставало дума за неговия напътствуващ Демон, и да се пропусне този факт, да се пропусне този Демон, би било чисто безумие. Сократ не можеше да развие принципите на разумното човешко мислене без вдъхновението на своя Демон. И накъдето и да се огледаме по света, нещата изглеждат точно така.
към текста >>

Сократ не можеше да развие принципите на разумното човешко мислене без вдъхновението на своя Демон.
Вие знаете как стоят нещата при Питагор. Що се отнася до Платон2 а при него навсякъде се подразбира, че той далеч не ни казва всичко, което знае връзката му с Мистериите е съвсем ясна. При Сократ2 винаги е ставало дума за неговия напътствуващ Демон, и да се пропусне този факт, да се пропусне този Демон, би било чисто безумие. Сократ не можеше да развие принципите на разумното човешко мислене без вдъхновението на своя Демон. И накъдето и да се огледаме по света, нещата изглеждат точно така.
към текста >>

Разглеждайки земните Му дела, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под дървото Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед.
Запомнете добре, че в аргументацията си на тези факти, аз многократно подчертавах: Живота на Христос е различен от живота на другите посветени. Разглеждайки земните Му дела, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под дървото Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед. Всичко това би ни отдалечило безкрайно много от едно истинско разбиране на Христос и на християнството.
към текста >>

Хр.); Сократ.
2 Платон (427 347 пр. Хр.); Сократ. (469 399 пр. Хр.): виж Р. Щайнер "Християнството като мистичен факт" (Събр. Съч. №8)
към текста >>

102. 11. УКАЗАНИЯ GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Хр.); Сократ.
54 Платон (427 347 пр. Хр.); Сократ. (469 399 пр. Хр.): виж Р. Щайнер "Християнството като мистичен факт" (Събр. Съч. №8)
към текста >>

103. Съдържание GA_139 Евангелието на Марко

Буда и Сократ14.
Буда и Сократ14. Противоположните течения на общочовешката еволюция и тяхното свързване чрез Христос Исус.
към текста >>

104. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици.
Нека да си припомним как през 5. век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда.
към текста >>

Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16.
Нека да си припомним как през 5. век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>

И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад.
век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>

Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент.
Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>

Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда.
И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>

Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда.
И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>

И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда. И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>

И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици.
към текста >>

Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>

Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>

Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>

Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>

Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример.
към текста >>

Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

Ето какво искаше Сократ!
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик?
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
към текста >>

Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
към текста >>

Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици.
Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>

Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>

Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>

Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>

Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>

Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>

И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера.
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера. Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека.
към текста >>

Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума. Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>

Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума. Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>

В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия.
Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия. Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума. Черният пипер и солта, захарта и червеният пипер са подправки и винаги стоят на масата; всички те са „едно и също“ нещо, а именно хранителни подправки. Обаче никой не би се съгласил тъй като са „едно и също“ нещо да ги размени и, примерно, да сложи в кафето черен пипер или сол вместо захар. Това, което не може да се върши по този начин в живота, не може да се върши и в духовната област. Недопустимо е да се казва, че общо взето Кришна или Заратустра, Орфей или Хермес са само отделни разновидности на „едно и също“ нещо.
към текста >>

И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус. Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ. И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи.
към текста >>

Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус. Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ. И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството. По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи.
към текста >>

Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ.
Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ. За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята. За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум. Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици.
към текста >>

За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум.
Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ. За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята. За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум. Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици.
към текста >>

От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души.
Но как се отнасяше към своите ученици Христос Исус? Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия разум. Следователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно. Всички учения на Буда имат една характерна черта; ето защо учениците, които непосредствено се обръщат към Буда са, общо взето от един род. От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души. Обаче Христос Исус проповядва по два начина: на своите приближени ученици Той говори по един начин, а на народа по друг начин. Защо това е така?
към текста >>

Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил.
Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция. На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ.
към текста >>

Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения.
На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ. От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум.
към текста >>

Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил.
Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ. От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум. Буда предлага на своите ученици небесното просветление; в своите притчи Христос предлага на народа земното просветление.
към текста >>

Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ.
Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ. От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум. Буда предлага на своите ученици небесното просветление; в своите притчи Христос предлага на народа земното просветление.
към текста >>

От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум.
Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ. От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум. Буда предлага на своите ученици небесното просветление; в своите притчи Христос предлага на народа земното просветление.
към текста >>

Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна Гърция виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда.
Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна Гърция виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда. И после, четири или пет века по-късно, в лицето на Христос Исус виждаме забележителната синтеза на двете духовни течения. Ето как пред очите си Вие имате един от най-величествените примери, илюстриращи цялата закономерност в общочовешката еволюция.
към текста >>

В коя културна епоха живяха Буда и Сократ?
Обаче ние трябва да търсим връзката между всички неща. По-ранните събития винаги намират своето продължение в по-късните, а по-късните винаги могат да бъдат загатнати в по-ранните. В коя културна епоха живяха Буда и Сократ? Те живяха в Четвъртата следатлантска епоха, когато на преден план излезе Разсъдъчната душа. Тъкмо в тази епоха те двамата изпълняват своята мисия, своята задача.
към текста >>

А каква е мисията на Сократ, който идва по-късно?
Буда има задачата да съхрани културата на Сетивната душа и да я пренесе от Третата в Четвъртата следатлантска епоха. Това, което Буда проповядва и което учениците на Буда поемат в сърцата си, формира, озарява Сетивната душа в Третата следатлантска културна епоха и трябва да бъде пренесено в Четвъртата епоха, намираща се под знака на Разсъдъчната душа. Така че епохата на Разсъдъчната душа, Четвъртата следатлантска епоха, бива озарена и стоплена от учението на Буда, от всичко онова, което от епохата на Сетивната душа, все още разполагаща с древното ясновидство, можа да бъде пренесено напред във времето. Буда е великият консерватор на културата, присъща за Сетивната душа, в новите условия на Четвъртата следатлантска епоха. А каква е мисията на Сократ, който идва по-късно?
към текста >>

Сократ също живее в епохата на Разсъдъчната душа.
Сократ също живее в епохата на Разсъдъчната душа. Той апелира към отделната човешка индивидуалност, към онова, което може да се прояви напълно едва през нашата Пета културна епоха. И така, в епохата на Разсъдъчната душа той подготвя, макар и в една все още абстрактна форма, бъдещата епоха на Съзнателната душа. Буда съхранява това, което е съществувало по-рано. Ето защо в неговото учение има толкова много нежност и светлина. Сократ се опира на нещо, което се намира в бъдещето и спада към характеристиката на Съзнателната душа.
към текста >>

Сократ се опира на нещо, което се намира в бъдещето и спада към характеристиката на Съзнателната душа.
Сократ също живее в епохата на Разсъдъчната душа. Той апелира към отделната човешка индивидуалност, към онова, което може да се прояви напълно едва през нашата Пета културна епоха. И така, в епохата на Разсъдъчната душа той подготвя, макар и в една все още абстрактна форма, бъдещата епоха на Съзнателната душа. Буда съхранява това, което е съществувало по-рано. Ето защо в неговото учение има толкова много нежност и светлина. Сократ се опира на нещо, което се намира в бъдещето и спада към характеристиката на Съзнателната душа. Ето защо Сократовото учение изглежда прекалено сухо и безинтересно.
към текста >>

Ето защо Сократовото учение изглежда прекалено сухо и безинтересно.
Той апелира към отделната човешка индивидуалност, към онова, което може да се прояви напълно едва през нашата Пета културна епоха. И така, в епохата на Разсъдъчната душа той подготвя, макар и в една все още абстрактна форма, бъдещата епоха на Съзнателната душа. Буда съхранява това, което е съществувало по-рано. Ето защо в неговото учение има толкова много нежност и светлина. Сократ се опира на нещо, което се намира в бъдещето и спада към характеристиката на Съзнателната душа. Ето защо Сократовото учение изглежда прекалено сухо и безинтересно.
към текста >>

Или с други думи: в Четвъртата културна епоха се преплитат Третата, Четвъртата и Петата следатлантска епоха; Третата е съхранена благодарение на Буда, Петата е предварително очертана от Сократ.
Или с други думи: в Четвъртата културна епоха се преплитат Третата, Четвъртата и Петата следатлантска епоха; Третата е съхранена благодарение на Буда, Петата е предварително очертана от Сократ. Западът и Изтокът са тук, за да олицетворяват тези две различия; Изтокът съхранява величието на отминалото време; Западът предварително очертава това, което ще настъпи по-късно.
към текста >>

Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод.
Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод. Този метод трябва да бъде търсен, трябва да бъде намерен. Това е едно велико начало: то започва от Сократ, продължава в наши дни и може да бъде непрекъснато усъвършенствувано.
към текста >>

Това е едно велико начало: то започва от Сократ, продължава в наши дни и може да бъде непрекъснато усъвършенствувано.
Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод. Този метод трябва да бъде търсен, трябва да бъде намерен. Това е едно велико начало: то започва от Сократ, продължава в наши дни и може да бъде непрекъснато усъвършенствувано.
към текста >>

И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката еволюция, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще.
И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката еволюция, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще. Ако бих могъл да си позволя това сравнение, бих казал, че Буда и Сократ стоят един до друг като главите на две комети; при Буда светлинната опашка на кометата започва от главата на миналото; при Сократ светлинната опашка на кометата също започва от главата, но е отправена далеч напред към неясното бъдеще. Две комети, чиито глави светят едновременно, макар че поемат в срещуположни посоки: ето сравнението, с което бих желал да си послужа, когато говоря пред Вас за Буда и Сократ.
към текста >>

Ако бих могъл да си позволя това сравнение, бих казал, че Буда и Сократ стоят един до друг като главите на две комети; при Буда светлинната опашка на кометата започва от главата на миналото; при Сократ светлинната опашка на кометата също започва от главата, но е отправена далеч напред към неясното бъдеще.
И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката еволюция, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще. Ако бих могъл да си позволя това сравнение, бих казал, че Буда и Сократ стоят един до друг като главите на две комети; при Буда светлинната опашка на кометата започва от главата на миналото; при Сократ светлинната опашка на кометата също започва от главата, но е отправена далеч напред към неясното бъдеще. Две комети, чиито глави светят едновременно, макар че поемат в срещуположни посоки: ето сравнението, с което бих желал да си послужа, когато говоря пред Вас за Буда и Сократ.
към текста >>

Две комети, чиито глави светят едновременно, макар че поемат в срещуположни посоки: ето сравнението, с което бих желал да си послужа, когато говоря пред Вас за Буда и Сократ.
И така, ние сме изправени пред едно течение на общочовешката еволюция, което стига до Буда и там намира своя завършек; но имаме и едно друго течение, което започва от Сократ и е насочено към далечното бъдеще. Ако бих могъл да си позволя това сравнение, бих казал, че Буда и Сократ стоят един до друг като главите на две комети; при Буда светлинната опашка на кометата започва от главата на миналото; при Сократ светлинната опашка на кометата също започва от главата, но е отправена далеч напред към неясното бъдеще. Две комети, чиито глави светят едновременно, макар че поемат в срещуположни посоки: ето сравнението, с което бих желал да си послужа, когато говоря пред Вас за Буда и Сократ.
към текста >>

105. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота. Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота. Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение. Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма. До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>

106. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>

107. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи.
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна. То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
към текста >>

И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>

108. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят. Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет. Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности. Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
към текста >>

Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка.
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е? Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос. Защо страдаме, защо изпитваме болка? Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка. Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл. И как да не бъде така в една епоха, когато всеки частен доцент разбира историческите събития по-добре от другите, когато всеки частен доцент е професионално задължен да пише книги за тях?
към текста >>

И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл.
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е? Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос. Защо страдаме, защо изпитваме болка? Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка. Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл. И как да не бъде така в една епоха, когато всеки частен доцент разбира историческите събития по-добре от другите, когато всеки частен доцент е професионално задължен да пише книги за тях?
към текста >>

109. Бележки GA_139 Евангелието на Марко

14. Сократ, 470-399 пр.Хр.
14. Сократ, 470-399 пр.Хр.
към текста >>

110. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Да се научи да чувствува според възможностите, това ще се получи, когато Антропософията стане жизнен сок на душата.
Ако сега съгласно определението, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния свят, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действувало около нас по определен начин. И тук ние идваме до един извънредно интересен факт. Да предположим, че нещата са стояли действително така, както бе описано, че сме избегнали смъртта благодарение на това, че сме закъснели с три минути с нашето излизане: материалистът не долавя нищо от това. Онзи човек, който постепенно си създава разбиране в своето сърце за такива връзки днес Духовната наука се намира едвам в началото на своето развитие при него душата действително се променя. Ако си е създал разбиране за тази Духовна наука, ако е живял известно време в нея и не е добил само едно външно разбиране, а ако тя е станала съдържание на неговата душа, ако живее с нейните понятия и чувства, тогава той също ще излезе, може би с три минути по-късно, отколкото е възнамерявал и чрез това ще е избегнал смъртта обаче в момента в който би могла да дойде смъртта, ако обстоятелствата биха били други, той ще долови, ще почувствува нещо в себе си. Да се научи да чувствува според възможностите, това ще се получи, когато Антропософията стане жизнен сок на душата.
към текста >>

111. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота.
Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>

112. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие. Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-вавилонското духовно течение. Там ние виждаме един, така да се каже, изцяло зависим от Боговете духовен живот. Всъщност тази ситуация, при която човешките индивидуалности изпъкват особено живо пред погледа на духовния изследовател, възниква едва в рамките на гръцкия духовен живот. В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел. Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност. И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>

Да, ако искаме да разберем Сократ, Платон, Аристотел, ние трябва да търсим изборите на тяхната философия в Мистериите.
Обаче тъкмо елинството сложи начало на онзи вид история, за която хората се пробудиха съвсем наскоро и фактически Гръцката епоха възникна именно в прехода между първото и второто хилядолетие, който е свързан с идването на Христос Исус. През първото хилядолетие се разби до голяма степен всичко онова, което гръцкият народ завеща на съвременната цивилизация. И този гръцки народ постигна нещо забележително, понеже в изходната точка на неговата култура стояха именно Мистериите. Всичко произлезе от Мистериите ние често сме описвали това за да премине после в творбите на великите поети, философи и художници, а чрез тях и във всички области на живота. Защото ако искахме правилно да разберем Есхил, Софокъл или Еврипид, ние трябва да търсим изборите на тяхната философия тъкмо в това, което се разля от Мистериите. Да, ако искаме да разберем Сократ, Платон, Аристотел, ние трябва да търсим изборите на тяхната философия в Мистериите. А да не говорим за такива забележителни личности като Хераклит. В моята книга „Християнството като мистичен факт"*7 аз напомням, че неговото учение се корени тъкмо в Мистериите.
към текста >>

Припомнете си всичко онова, за което става дума в моята книга „Кръвта като един особен сок"*15.
И сега, в Бхагавад Гита ние имаме пред себе си един вид поетическо възвеличаване на трите току-що характеризирани духовни направления. В един особено важен момент от световната история важен за съответната епоха пред нас застава великото учение, което самият Кришна предава на Арджуна; моментът е важен, защото отразява забележителния преход, когато старите наследствени връзки, старите кръвни връзки започват да се разхлабват, да се разпадат. В хода на тези лекции Вие не бива да забравяте: през дълбоката древност кръвните връзки, т.е. принадлежността към определена раса или племе, са имали огромно, решаващо значение. Припомнете си всичко онова, за което става дума в моята книга „Кръвта като един особен сок"*15. Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод. Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение. Отсега нататък кръвните връзки престанаха да бъдат предпоставка за ясновидското познание. На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение.
към текста >>

113. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето как ние отправяме поглед назад към миналите епохи, когато съществуваха забележително силни ясновидски способности, свързани с човешката природа именно чрез кръвта, както описах това в моята лекция :"Кръвта като един особен сок".
Ето как ти можеш да се доближиш до вечността по два пътя: чрез мисловното обхващане на света от една страна, и чрез Йога от друга страна; и двата пътя ще те отведат до това, което Ведите наричат единния Атман-Брахман, живеещ както в дълбините на душата, така и във външния свят. Ето докъде ще стигнеш ти, след като минеш по мисловния път на философията Санкхия, и по молитвения път на Йога. Ето как ние отправяме поглед назад към миналите епохи, когато съществуваха забележително силни ясновидски способности, свързани с човешката природа именно чрез кръвта, както описах това в моята лекция :"Кръвта като един особен сок". Обаче междувременно човечеството напредна в своето развитие, изминавайки прехода от онзи свързан с кръвта принцип на ясновидството, до принципа на душевно-духовното познание.
към текста >>

В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи.
Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>

114. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ако искаме да проучим тук аз отново напомням за моята книжка „Кръвта като един особен сок" прехода от старата епоха към новата епоха, ние трябва да сме наясно: Древното ясновидство се опираше на това, че кръвта, така да се каже, оставаше в рамките на племето, докато новата епоха е отбелязана от смесва нето на племената, от смесването на кръвта, в резултат на което древното ясновидство изчезва и вместо него се появява новото познание, което е свързано с физическото тяло.
Ако искаме да проучим тук аз отново напомням за моята книжка „Кръвта като един особен сок" прехода от старата епоха към новата епоха, ние трябва да сме наясно: Древното ясновидство се опираше на това, че кръвта, така да се каже, оставаше в рамките на племето, докато новата епоха е отбелязана от смесва нето на племената, от смесването на кръвта, в резултат на което древното ясновидство изчезва и вместо него се появява новото познание, което е свързано с физическото тяло.
към текста >>

115. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>

116. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал.
Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата. После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване. Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал. Ако не стане така, човекът, който е много умен, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10.
към текста >>

117. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38.
На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност. Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38. Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност. Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот. Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност. Това ще означава ново възпламеняване на човешката душа, едно носещо светлина ново разбиране, което ще се разпространи над човешките души.
към текста >>

Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност.
На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност. Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38. Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност. Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот. Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност. Това ще означава ново възпламеняване на човешката душа, едно носещо светлина ново разбиране, което ще се разпространи над човешките души. Това, което ще дойде и ще позволи на хората да разберат отделната човешка душа, можем да го видим в няколко единични примера.
към текста >>

118. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества.
Там главният интерес на хората се обръща към това, което се нарича преминаване през различните инкарнации. Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време. Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност. Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества. Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се изработи, да се изгради отделната човешка личност. Това в голяма част беше точно така при тези възгледи, които например не бяха разбрани от Е. П. Блаватска; при староеврейските и ново-заветните възгледи.
към текста >>

119. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

и в сока на цветята, което в телата уморени, като проказа
и в сока на цветята, което в телата уморени, като проказа
към текста >>

120. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр. 10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...). Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>

38. Сократ (370-399 пр.
38. Сократ (370-399 пр. Хр. ). Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр. Хр., Гай Юлий Цезар (100-44 пр. Хр. ), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик.
към текста >>

121. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1.
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>

122. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове.
По-нататък Кеплер казва: „След като Земята е едно животно, у нея естествено ще намерим всичко онова, което е аналогично на отделните части на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове. Земята притежава една формообразуваща сила, един вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните дихателни движения. Душата на Земята изглежда като един вид пламък; ето защо има и подземна топлина, а от друга страна, както знаем, без топлина не съществува никакво размножение. Бог е вложил в Земната душа образа на Зодиака и на цялата небесна твърд."
към текста >>

123. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Хр., „Одисея" Сократ, 469-399 пр. Хр.
*1. Омир: 9 век пр. Хр., „Одисея" Сократ, 469-399 пр. Хр. Платон, 427-347 пр. Хр. Аристотел, 384-322 пр. Хр.
към текста >>

124. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>

125. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона.
Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се.
към текста >>

126. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете. Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество. После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>

127. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм.
Мистикът също може да обиколи в кръг всички 12 знака на духовния Зодиак. Не е особено благоприятно, когато мистикът е същевремено и материалист, т.е. когато той вътрешно изживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Защото мистикът в полето на материализма е човек, който притежава, например, изключително фино усещане за здравословното състояние, в което се оказваме, след като сме погълнали едно или друго вещество. Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм. Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята. Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н. И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма.
към текста >>

128. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Ние можем да открием това откровение в друга форма при Платон, Сократ и Аристотел в гръцката философия, дори в древните гръцки трагедии през време на петте столетия преди Събитието на Голгота.
Ние можем да открием това откровение в друга форма при Платон, Сократ и Аристотел в гръцката философия, дори в древните гръцки трагедии през време на петте столетия преди Събитието на Голгота.
към текста >>

129. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано.
Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения. Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство". Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание.
към текста >>

130. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Другата била, че в съответствие с материалистическата нагласа на хората много скоро проличало каква на сока щяла да вземе медиумната дейност, ако достигне разпространението, което заплашвала да придобие.
Другата била, че в съответствие с материалистическата нагласа на хората много скоро проличало каква на сока щяла да вземе медиумната дейност, ако достигне разпространението, което заплашвала да придобие. Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят разум. За някои люде естествено щяла да бъде крайно привлекателна възможността да си назначат медиум, който би им посочил как да се домогнат до нещата, за които ламтели. Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен? Ако медиумите бъдели технически цялостно обучавани, тогава, разбира се, щяло да бъде възможно вършенето на неограничени поразии в тази насока извън всичко останало. Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н.
към текста >>

131. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Оказва се, че за Луната днешните отрови са абсолютно същото, каквото са за земята растителните сокове, които човекът може да понася.
Оказва се, че за Луната днешните отрови са абсолютно същото, каквото са за земята растителните сокове, които човекът може да понася. А защо днес все още съществуват отрови? По същата причина, поради коя то съществува Ариман: те представляват остатъци остатъци във физическа форма. Следователно ние разполагаме с онова, което е поносимо за човека, което по нормален начин е отишло напред, както и с онова, което е останало в лунен стадий, ще рече в отровния стадий.
към текста >>

Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе.
Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности. Митът за Балдур например дава добра представа за градацията на отровното, както и за много други неща. Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе. Защото всяко нещо се различава по своята величина.
към текста >>

Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение.
Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>

132. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

"Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи.
Тези дни ми беше предадена бележка за една книга, която ми беше вече позната, предизвикала отвращение в дамата, тъй като това беше дама. В бележката се съобщаваше, какво е написал Александър Мошковски. Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/. Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ. Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща!
към текста >>

И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/.
Тези дни ми беше предадена бележка за една книга, която ми беше вече позната, предизвикала отвращение в дамата, тъй като това беше дама. В бележката се съобщаваше, какво е написал Александър Мошковски. Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/. Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ. Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща.
към текста >>

Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ.
В бележката се съобщаваше, какво е написал Александър Мошковски. Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/. Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ. Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм.
към текста >>

Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно.
Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/. Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ. Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм. И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също мислят, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
към текста >>

Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща!
"Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/. Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ. Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм. И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също мислят, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
към текста >>

И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също мислят, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм. И трябва да се каже, че Мошковски е много по-честен, от тези, които също мислят, че стоят на почвата на естественонаучния мироглед, и не смятат, че трябва да признаят Сократ за глупак; смятайки Сократ за велик човек, те правят компромис.
към текста >>

И този, който признава величието на Сократ, не трябва да приема постановките на Мошковски.
Днес е трудно да се стигне до яснота по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се съди за всичко безкомпромисно. И този, който признава величието на Сократ, не трябва да приема постановките на Мошковски.
към текста >>

133. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Освен това е прочел «Духовното ръководство на човека и човечеството»96, малкото произведение «Прераждане и карма»97 и «Кръвта е съвсем особен сок».98 Това е всичко, което е чел от моите книги, то може да се докаже от статиите, които е писал.
Такива грешки пронизват всички глави на тази долнокачествена работа. И докато Десоар твърди, че е изучил цяла поредица от мои произведения, можах филоложки да докажа в какво се състои тази цяла поредица от произведения. Той всъщност е прочел, но съвсем малко разбрал, «Философия на свободата»95. За нея формулира едно изказване, което е най-проста нелепост. След това е прочел «Въведение в тайната наука», но така, че се получава това, което току-що описах. Освен това е прочел «Духовното ръководство на човека и човечеството»96, малкото произведение «Прераждане и карма»97 и «Кръвта е съвсем особен сок».98 Това е всичко, което е чел от моите книги, то може да се докаже от статиите, които е писал. Друго не е чел. Това е морал на съвременен учен! Важно е в такъв случай да се конфронтират съвременните учени. В този случай от всички мои книги този учен познава само малкия брой, който споменах, и върху него обосновава изложенията си, при това с напълно корумпирано мислене. Така обаче правят изобщо много учени сега.
към текста >>

134. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Човечеството ще трябва да признае, че за съществуването на Исус Христос на Земята няма такива исторически източници, както за Сократ или за Цезар, а това съществуване трябва да се разбира само духовно.
Човечеството ще трябва да признае, че за съществуването на Исус Христос на Земята няма такива исторически източници, както за Сократ или за Цезар, а това съществуване трябва да се разбира само духовно. Точно това е същественото по въпроса. В Мистерията на Голгота човечеството трябваше да получи нещо, по отношение на което, в случай че иска да се осланя само на физически свидетелства, или ще трябва да живее в заблуди, понеже не знае нищо за него чрез физически свидетелства, или ще трябва да го схване по духовен начин.
към текста >>

Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон. В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс.
към текста >>

В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон. В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека. В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите.
към текста >>

Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон. В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека. В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите. Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята.
към текста >>

135. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

27. демона на Сократ: При Платон, Диалозите „Апология“ 31, C-32 и „Федър“ 242 B-C.
27. демона на Сократ: При Платон, Диалозите „Апология“ 31, C-32 и „Федър“ 242 B-C.
към текста >>

136. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация. По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат.
към текста >>

137. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И тази единна черта минава през фигурата на Сократа, продължава се в цялата гръцка култура, всъщност също в областта на изкуството може да се забележи същата черта, тя се продължава в мощната, силно изпъкваща личност на Платона и получава след това, бих могъл да кажа, един повече учено изглеждащ характер в Аристотел.
Ако отидем назад в развитието на западното човечества, което е получило Импулса на Тайната на Голгота като един елемент дошъл от изтока, ние трябва да си кажем: приблизително в 5-то столетие преди настъпването на Тайната на Голгота започва, а именно изхождайки от гръцката култура, един вид подготовка за тази Тайна на Голгота. Можем да кажем, че съществува една единна черта в гръцкото мислене, чувствуване и воление в течение на около четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота. И тази единна черта минава през фигурата на Сократа, продължава се в цялата гръцка култура, всъщност също в областта на изкуството може да се забележи същата черта, тя се продължава в мощната, силно изпъкваща личност на Платона и получава след това, бих могъл да кажа, един повече учено изглеждащ характер в Аристотел.
към текста >>

Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура.
И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено. То се съдържа още по най-първобитен начин в това, което е станало исторически доказуема култура. Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура. Останал е определен вид на мисленето, определен вид на образуването на представите.
към текста >>

Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно. Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние. В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене.
към текста >>

138. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

"Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав.
Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното. Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено. Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други. Това да ще бъде култура на Михаел.
към текста >>

139. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух.
В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още гърците, тъкмо най-образованите личности между гърците бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност. При римляните беше останала само мислителната способност. При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство. Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух. Бележка на преводача/, който му вдъхваше неговите действително само диалектични, интелигентни истини.
към текста >>

140. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично. От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата. Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
към текста >>

Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично. От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата. Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
към текста >>

Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично. От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата. Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската.
към текста >>

Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост.
Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично. От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата. Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма.
към текста >>

141. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>

В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок.
В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините.
към текста >>

Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно.
В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
към текста >>

142. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса. Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество. Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>

143. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто).
Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време. Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис. 12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто). Въвеждали са в него следователно сили, които са го поставяли във връзка с Космоса. Чрез това се е целяло да се постави цялото етерно тяло в правилните вибрации, за да се хармонизират неправилните отделни вибрации. Значи, хората винаги са се питали: «Какво трябва да се направи с етерното тяло? »
към текста >>

Това продължило дълго и когато разглеждаме древната гръцка медицина, например Хипократ,[1] виждаме хората все още да говорят за соковете на човека, за черната и светлата жлъчка, за кръвта и слузта.
Това продължило дълго и когато разглеждаме древната гръцка медицина, например Хипократ,[1] виждаме хората все още да говорят за соковете на човека, за черната и светлата жлъчка, за кръвта и слузта. С това всъщност те са имали винаги предвид спомените за древната светла епоха. Слузта всъщност е означавала етерното тяло и кръвта например е олицетворявала онези вибрации, които астралното тяло е предизвиквало в етерното тяло и т.н. Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер. Вече се разглеждало физическото тяло.
към текста >>

144. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето. Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат. Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>

145. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>

146. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>

147. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н.
Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н. Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна. Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
към текста >>

148. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация.
Обаче положението с нашата нервно-сетивна система е съвсем друго. Ако се движим по-бързо или ако тичаме, ние правим това с нашата двигателна организация. Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой. Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тенденция. Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация. Тези неща са видими дори външно.
към текста >>

149. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона.
Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив.
към текста >>

Дават му сок от татул.
Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив. И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние. Ако в останалите части на своя организъм той е достатъчно здрав и може, мобилизирайки своите жизнени сили да понесе достатъчно продължително приемане на татул, за да станат тези сили в следствие на това по подвижни и мозъкът му да се оправи, тогава такъв човек е възможно, с помощта на приемането на отровата на татула, да се избави от склонността си към дремливост.
към текста >>

150. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя.
Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят. Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията. Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.
към текста >>

151. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
И ако искате сега да проучите, какво става там, когато например Силфите донасят от горните области в долните области на водния и земен елемент това, което принадлежи на горните области, тогава насочете Вашето внимание към растението Беладона /старо биле/. Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
към текста >>

152. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок.
Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв.
към текста >>

153. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент.
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм.
към текста >>

154. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед.
Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата. Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед. Какво в действителност става тук? Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките. Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно):
към текста >>

155. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло.
Само божествените духовни същества могат да го построят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства. На тях си задължен за етерното си тяло. Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло. Виж своята кръв! Властите, Силите и Господствата заставят течната кръв да циркулира в твоите жили. Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още животно, макар и животно, инспирирано от втората йерархия. "
към текста >>

156. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Така изписва много страници и за Сократ[4], на когото не се е обърнало никакво внимание вън в света при новото му въплъщение.
И Карл Юлиус Шрьоер написа една история на германската поезия от 19-то столетие. Разгледайте тази история. Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че редовете пресъхват. Той съвсем не дава вид на професор. Така изписва много страници и за Сократ[4], на когото не се е обърнало никакво внимание вън в света при новото му въплъщение. За онези, които са знаменититости, понякога той пише само по няколко реда. Когато тази история на литературата излезе от печат, о, тогава всички литературни корифеи плеснаха с ръце! По това време един много знаменит корифей беше Емил Кух[5]. Той каза: Тази история на литературата изобщо не е написана от една глава, а е изтекла просто от китката на ръката. - Карл Юлиус Шрьоер приготви също и едно издание на Фауст.
към текста >>

Щайнер е споменал тук като превъплъщение на Сократ Кристиян Оезер, бащата на Карл Юлиус Шрьоер.
[4] Тук в стенограмата има пропуск. Според изказвания на участващите в лекцията Р. Щайнер е споменал тук като превъплъщение на Сократ Кристиян Оезер, бащата на Карл Юлиус Шрьоер.
към текста >>

157. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер.
Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988, стр. 68-69.
към текста >>

158. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора. И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>

159. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили.
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер. Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
към текста >>

Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова.
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер. Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
към текста >>

160. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
И физическото тяло е посредникът между същинският човек, който слиза от духовните светове, и напълно чуждите за него Земни субстанции. Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни. Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния свят. И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
към текста >>

161. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества.
Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията. Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени. Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят. Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества. На Север човешкият характер живееше в кръвта, в личността. Там поетите по необходимост са декламатори.
към текста >>

162. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>

163. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ.
Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>

164. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си.
Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си. Нервната субстанция също е от твърде особено естество. За светлината тя е като прозрачно стъкло. Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
към текста >>

165. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Коренът не служи за храненето, а той е свързан с водата в почвата, със соковете, докато листата се развиват на въздух.
Р.Щ. : Думата "служи" трябва да се избягва. Коренът не служи за храненето, а той е свързан с водата в почвата, със соковете, докато листата се развиват на въздух. Но това, което растението изсмуква от земята не е основната храна на растението, тя е въглерода, който растението получава отгоре, от въздуха. Растението взима храната отгоре.
към текста >>

166. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Напротив, някои нотки звучаха в тази по сока: Щом мъжете пропълзяха под гръко-латинското гимназиално образование, то и ние жените ще коленичим.
Тази нотка не съществуваше. Напротив, някои нотки звучаха в тази по сока: Щом мъжете пропълзяха под гръко-латинското гимназиално образование, то и ние жените ще коленичим. И ние ще станем гимназисти.
към текста >>

167. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

168. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

"Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете.
Интересно е, как с един тласък бих желал да кажа окончателно се извършва великия обрат. Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан атомистично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело. Ако си направите труда и прегледа те издадените през 1842 г. "Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете. Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете. Това мнение бива плодотворно обединено от Рокитански с наблюденията върху изменението на органите. Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете. И така, през 1842 година виждате бих желал да кажа последното, което се явява като наследство от старата хормонална патология, насочените към бъдещето опити, състоящи се в това, да се добият по-обхватни представи за болестта, като например опита на Хаанеман. За това ще говорим през следващите дни.
към текста >>

Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете.
Интересно е, как с един тласък бих желал да кажа окончателно се извършва великия обрат. Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан атомистично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело. Ако си направите труда и прегледа те издадените през 1842 г. "Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете. Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете. Това мнение бива плодотворно обединено от Рокитански с наблюденията върху изменението на органите. Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете. И така, през 1842 година виждате бих желал да кажа последното, което се явява като наследство от старата хормонална патология, насочените към бъдещето опити, състоящи се в това, да се добият по-обхватни представи за болестта, като например опита на Хаанеман. За това ще говорим през следващите дни. Това е твърде важно, за да бъдат обсъдени в тяхната взаимовръзка и след това в техните детайли.
към текста >>

Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете.
Можем направо да посочим две десетилетия, и това е интересно, през които се осъществява великият обрат, когато бива изоставено всичко все още съществуващо като наследство от древните, и чрез който обрат бива основан атомистично-материалистичния възглед в модерното медицинско дело. Ако си направите труда и прегледа те издадените през 1842 г. "Патологоанатомия" на Рокитански, то ще откриете: при Рокитански все още съществува остатък от старата хормонална патология, остатък от възгледа, че болестта почива върху ненормалното взаимодействие на соковете. Мнението, че погледът трябва да бъде обърнат върху това смесване на соковете, обаче не може да се наложи, ако още не съществува наследството от възгледите за извънземните свойства на соковете. Това мнение бива плодотворно обединено от Рокитански с наблюденията върху изменението на органите. Така че всъщност в книгата на Рокитански основно е залегнало наблюдението на органните промени от трупната находка, но свързано с мнението, че тези специални промени в органите са станали под влиянието на ненормалното смесване на соковете. И така, през 1842 година виждате бих желал да кажа последното, което се явява като наследство от старата хормонална патология, насочените към бъдещето опити, състоящи се в това, да се добият по-обхватни представи за болестта, като например опита на Хаанеман. За това ще говорим през следващите дни. Това е твърде важно, за да бъдат обсъдени в тяхната взаимовръзка и след това в техните детайли.
към текста >>

169. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
Сега към това обърнете внимание и на нещо друго. От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт. Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност. Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
към текста >>

170. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин.
Това е помощ, оказана от самата природа, която ни отвежда към нещо, което вече не може да бъде разбрано в рамките на отделното човешко устройство между раждането и смъртта, но то ни насочва към нещо, което трябва да бъде разбрано в рамките на повтарящите се земни съществувания, защото едва там то намира своето уравновесяване. Проследени до една определена степен явления, ни отвеждат именно до точката, до която стигаме, ако обхванем с поглед повтарящите се земни съществувания. Ако се опитате да стимулирате човека в периферията му, то Вие винаги ще подсилвате това, което в първата характеристика аз изложих чрез отношението на Аза към неговия скелет. Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един педагогически, така и един терапевтичен път. Винаги, когато наблюдавате склонност към възпаления, Вие ще откриете, че е необходимо да подсилите азовата дейност в човека, така че тази азова дейност просто правилно да включва себе си в своя фантом, в своя скелет, защото скелетът няма да се разпадне, ако Азът е включен по правилен начин. И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин. Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин. При това възникват много странни неща.
към текста >>

Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин.
Проследени до една определена степен явления, ни отвеждат именно до точката, до която стигаме, ако обхванем с поглед повтарящите се земни съществувания. Ако се опитате да стимулирате човека в периферията му, то Вие винаги ще подсилвате това, което в първата характеристика аз изложих чрез отношението на Аза към неговия скелет. Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един педагогически, така и един терапевтичен път. Винаги, когато наблюдавате склонност към възпаления, Вие ще откриете, че е необходимо да подсилите азовата дейност в човека, така че тази азова дейност просто правилно да включва себе си в своя фантом, в своя скелет, защото скелетът няма да се разпадне, ако Азът е включен по правилен начин. И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин. Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин. При това възникват много странни неща.
към текста >>

171. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора. Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение. Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка. В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби. Винаги навън в макрокосмоса можем да открием нещо, което вътрешно притежава някакво организиращо въздействие. Това се дължи на обстоятелството, че в ескулина се съдържа нещо, което изхвърля химизма от субстанцията, в която действува ескулина.
към текста >>

В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби.
Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка. В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби. Винаги навън в макрокосмоса можем да открием нещо, което вътрешно притежава някакво организиращо въздействие. Това се дължи на обстоятелството, че в ескулина се съдържа нещо, което изхвърля химизма от субстанцията, в която действува ескулина. Химизма бива активиран. Странно е, че ако пропуснем спектралния конус през разтвор на ескулин, тогава химичните въз действия биват заличени от спектъра. Това заличаване на химичните въздействия е нещо, което отново можем да наблюдаваме, ако само че наистина трябва да бъде воден разтвор, ако въведем, силно разреден, водния извлек в организма; тогава виждаме, че това преодоляване на химизма, това сливане до обикновения минерализиращ процес, всъщност представлява същото, което е и процеса на формиране на зъбите в организма.
към текста >>

172. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин.
И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин. Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин. При това възникват много странни неща.
към текста >>

Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин.
И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин. Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин. При това възникват много странни неща.
към текста >>

173. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

24, червено) от страна на веществообмяната - сега като истински организационен елемент, - обхваща човека, свързва в известна степен всичко, което като сокове се намира в човека в недиференцирано единство, така че то е недиференцирана единна общност.
Ако ви представя схематично това забележително действие, би трябвало да кажа: Това, което върши азът в човека чрез силиция (виж рис.5, стр. 24, червено) от страна на веществообмяната - сега като истински организационен елемент, - обхваща човека, свързва в известна степен всичко, което като сокове се намира в човека в недиференцирано единство, така че то е недиференцирана единна общност.
към текста >>

174. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Кръвта е съвсем особен сок[8] също и в тази посока, както не само Гьоте, но една древна поговорка казва.
Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие. Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси. Ако фосфорът би бил внесен свободно в човека, тогава кръвните телца биха били унищожени чрез фосфоризирането. Това е, което картинно може да ни въведе в своеобразното обменно действие на аза, което е нещо духовно, нещо изцяло духовно, но чрез кръвните телца стои в непрекъсната обмяна с нещо физическо. Кръвта е съвсем особен сок[8] също и в тази посока, както не само Гьоте, но една древна поговорка казва. Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във взаимоотношения с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
към текста >>

Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във взаимоотношения с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси. Ако фосфорът би бил внесен свободно в човека, тогава кръвните телца биха били унищожени чрез фосфоризирането. Това е, което картинно може да ни въведе в своеобразното обменно действие на аза, което е нещо духовно, нещо изцяло духовно, но чрез кръвните телца стои в непрекъсната обмяна с нещо физическо. Кръвта е съвсем особен сок[8] също и в тази посока, както не само Гьоте, но една древна поговорка казва. Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във взаимоотношения с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
към текста >>

175. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете. Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент. Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно. Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува. Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>

176. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо? Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм. Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета. Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>

Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета.
Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм. Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета. Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>

177. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ученик на Сократ.
[8] Платон – 427-347 г. Пр.Хр. Ученик на Сократ. Основава в маслиновата горичка на героя Академ своята школа, и там е началото на всички „академии“
към текста >>

178. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Това беше наистина онова време, когато човек можеше да каже както Гьоте: "кръвта е един твърде особен сок!
Това беше наистина онова време, когато човек можеше да каже както Гьоте: "кръвта е един твърде особен сок! " Защото тази течност, когато чувствуваме вътрешно нейната дейност, прави от всички геометрически фигури нещо живо, превръща ги във вътрешно чувство; така човек научава да познава самия себе си, имайки вътрешната опитност на триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, чувствувайки, как в него преминава силата на кръвта. Това е вече мистика. Математиката не само беше близо до мистиката, в миналото тя представляваше външния аспект, изживян чрез впечатлението на движенията на кръвта.
към текста >>

179. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ
ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ
към текста >>

180. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
към текста >>

Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>

181. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия.
С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се използва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец. Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много. Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия. От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото. През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия. Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция.
към текста >>

Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда растението да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция.
Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда растението да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция. Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода. Това може да се направи по всяко време, разтворът да се запази до неговата употреба, когато се прибавя към тора. С тези шест съставки ще може да се произведе превъзходен тор както от течен и твърд оборски материал, така и от компост.
към текста >>

Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода.
Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда растението да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция. Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода. Това може да се направи по всяко време, разтворът да се запази до неговата употреба, когато се прибавя към тора. С тези шест съставки ще може да се произведе превъзходен тор както от течен и твърд оборски материал, така и от компост.
към текста >>

182. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг.
Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере? Нека да продължим, като си послужим с един конкретен пример. Представете си, че в почвата едно до друго засаждаме тревисти растения, така че при развитието си корените им се вплитат и увиват един в друг и образуват едно смесено коренище. Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг. Там би се образувала една организирана смесица от корени, в която не може да се различи къде отделните корени започват и къде свършват. Така би се създала една обща коренова същност (Рис.18).
към текста >>

183. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Кредата не неутрализира ли стомашния сок?
Кредата не неутрализира ли стомашния сок?
към текста >>

184. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността.
Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>

185. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва. Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално. По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл). То притежава заложба на Аз (азово устройство).
към текста >>

186. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове.
Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие. Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания. Скулптурната група от дърво в зданието (Гьотеанума). За противоречията в четирите Евангелия.
към текста >>

187. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото.
С горещината астралното тяло се съединява лесно, а със студа - по-трудно. Ако просто пуснете детето да тича из студената стая, астралното тяло няма да може да се вмъкне във физическото тяло, тъй като там топлина няма. Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш. Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка). След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото. Тогава травмиращото, драскащо начало ще бъде събрано от тази кърпа така, че астралното тяло ще влезе на мястото си и по такъв начин можете да излекувате коклюша. Но трябва строго да съблюдавате последователността на действията.
към текста >>

188. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Вземам сок от цвета[2], той е луци-феричен.
Стволът и листата също не са луциферически. Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят. Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията носи ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя аромата му. Вземам сок от цвета[2], той е луци-феричен. След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на болния.
към текста >>

След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на болния.
Стволът и листата също не са луциферически. Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят. Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията носи ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя аромата му. Вземам сок от цвета[2], той е луци-феричен. След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на болния.
към текста >>

[2] Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
[2] Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
към текста >>

189. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

42. Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
42. Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
към текста >>

190. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове.
Коремните настинки. Чернодробните заболявания. Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури. Земното електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.
към текста >>

Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб.
Чернодробните заболявания. Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури. Земното електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.
към текста >>

Сок от трънки.
Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо. Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре. Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие. Сок от трънки. Михаиловият празник като празник на свободата. Ликург, законодателят от Спарта.
към текста >>

Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение.
За растенията в стаята. Детски паралич. Доказателство за действието на нищожни количества от вещества. Здравословното състояние на хората зависи от растежа на растенията. Лек за полиомиелит. Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа. В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята. Естество-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
към текста >>

Връзка между стомашния сок и хемолимфата на пчелите.
Болести при пчелите и инстинктите на старите пчелари. Връзка между стомашния сок и хемолимфата на пчелите. Изкуственото растениевъдство в близост до кошерите. Лозарството. Дивата смокиня. Култивиране на смокинята.
към текста >>

191. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм.
Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка. Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм. Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.
към текста >>

Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта.
Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата биха висели; ще ви е противно да кажете на когото и да е дори и дума и т. н. Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова.
към текста >>

Ако правилно вземем сок и приготвим определени лекарства, можем да помогнем на дробовете, на които се налага да работят прекалено много.
Тогава може да се помогне на белите дробове, като приготвим определени лекарства. При това не трябва да се използват корени, а трябва да се използват листата на растенията, приготвяйки от тях определени лекарства. Това се отнася например към съвсем определен вид растение. Ако правилно вземем сок и приготвим определени лекарства, можем да помогнем на дробовете, на които се налага да работят прекалено много. Такива лекарства имат свойството да дублират дейността на белите дробове, да я вземат върху себе си и тогава белите дробове се напрягат малко по-малко. Подходът към лечението в по-голямата си част се състои в това, че се задава въпросът: белите дробове отделят твърде много слуз, това е знак, че те се напрягат прекалено силно; е, добре, какво тогава да направя? Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дейността на белите дробове.
към текста >>

Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дейността на белите дробове.
При това не трябва да се използват корени, а трябва да се използват листата на растенията, приготвяйки от тях определени лекарства. Това се отнася например към съвсем определен вид растение. Ако правилно вземем сок и приготвим определени лекарства, можем да помогнем на дробовете, на които се налага да работят прекалено много. Такива лекарства имат свойството да дублират дейността на белите дробове, да я вземат върху себе си и тогава белите дробове се напрягат малко по-малко. Подходът към лечението в по-голямата си част се състои в това, че се задава въпросът: белите дробове отделят твърде много слуз, това е знак, че те се напрягат прекалено силно; е, добре, какво тогава да направя? Тогава си търся растение, сокът на което може да дублира дейността на белите дробове.
към текста >>

Ако от сока на корена на това растение се приготви лекарство и се даде на човека, функцията на черния дроб ще бъде дублирана и скоро може да се открие, че макар човек отначало да продължи да отделя не по-малко жлъчка и гневното му душевно състояние да не се прекрати, въпреки това черният му дроб отново ще укрепне и постепенно ще настъпи подобрение.
Или забелязвам, че черният дроб отделя твърде много жлъчка; търся си растение, което може да дублира дейността на черния дроб. Има например растение, което се нарича цикория (Cichorium intubus). Ако от сока на корена на това растение се приготви лекарство и се даде на човека, функцията на черния дроб ще бъде дублирана и скоро може да се открие, че макар човек отначало да продължи да отделя не по-малко жлъчка и гневното му душевно състояние да не се прекрати, въпреки това черният му дроб отново ще укрепне и постепенно ще настъпи подобрение.
към текста >>

Може да се помогне на човек като например се знае, че сокът от листа - но не корени - на някои видове зеле може да взема върху себе си някои функции на белите дробове, а сокът от корени на Cichorium intubus, цикория - тя расте тук, всички добре я познавате, има сини цветове, - е особено целителен за черния дроб.
Може да се помогне на човек като например се знае, че сокът от листа - но не корени - на някои видове зеле може да взема върху себе си някои функции на белите дробове, а сокът от корени на Cichorium intubus, цикория - тя расте тук, всички добре я познавате, има сини цветове, - е особено целителен за черния дроб.
към текста >>

192. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина.
Виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина. Така стои работата въобще в целия свят. Водородът е този, който позволява да се издигне от разлагането това, което създава живота.
към текста >>

193. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки.
През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници.
към текста >>

Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо?
Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
към текста >>

Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли.
Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
към текста >>

Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

194. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>

Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>

Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>

Ако тук сокът се издига нагоре, той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок, той се съдържа в цялата Земя, така че цялата
Какво всъщност става тук? Виждате ли, тук, при издигането, твърдото, земното става течно, тук имаме издигащо се земно-течно начало. Това земно-течно начало се издига тук, то представлява втвърденото, земно-течно вещество. Течното след това се изпарява, а земното остава. Това, което остава тук като земно, то е и дървесината. Ако тук сокът се издига нагоре, той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок, той се съдържа в цялата Земя, така че цялата
към текста >>

Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>

В Земята той е сок, който я оживява.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>

В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>

Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.
Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо. Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.
към текста >>

Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява.
към текста >>

Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок.
към текста >>

В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата.
към текста >>

Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок.
Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата. Така че жизненият сок кръжи наоколо. Той взема начало от този течно-въздушен елемент, в който преминава растението, когато то израства от земно-течния елемент.
към текста >>

Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа.
То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата. Така че жизненият сок кръжи наоколо. Той взема начало от този течно-въздушен елемент, в който преминава растението, когато то израства от земно-течния елемент.
към текста >>

Така че жизненият сок кръжи наоколо.
В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата. Така че жизненият сок кръжи наоколо. Той взема начало от този течно-въздушен елемент, в който преминава растението, когато то израства от земно-течния елемент.
към текста >>

Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
към текста >>

Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>

И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>

Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>

Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>

Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок, и дървесината се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът.
Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок, и дървесината се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът. Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което възниква тук, е съвсем плътно. Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае.
към текста >>

Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което възниква тук, е съвсем плътно.
Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок, и дървесината се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът. Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което възниква тук, е съвсем плътно. Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае. Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент.
към текста >>

Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент.
Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което възниква тук, е съвсем плътно. Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае. Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент. Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот. Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия.
към текста >>

И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия.
Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент. Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот. Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий.
към текста >>

Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята.
И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение. Този облик преминава след това в семето и благодарение на това ще се роди следващото растение; така че звездите по околен път чрез камбия произвеждат новото растение.
към текста >>

Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия.
към текста >>

Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек, за да приеме формата, която му се дава от звездите.
към текста >>

Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек, за да приеме формата, която му се дава от звездите.
към текста >>

Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек, за да приеме формата, която му се дава от звездите.
към текста >>

И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий.
При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние.
към текста >>

Дървесният сок е най-течен, той има химически характер.
Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението.
към текста >>

Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така.
През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа.
към текста >>

Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние.
И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух. Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма. След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин.
към текста >>

Дървесен сок - Земя - Химическо начало
Дървесен сок - Земя - Химическо начало
към текста >>

Жизнен сок - Обкръжение на Земята - Жизнено начало
Жизнен сок - Обкръжение на Земята - Жизнено начало
към текста >>

Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата.
Но вие можете да разберете и това, какво значение има внасянето в почвата на съвсем малко количество от някое вещество. Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата. И ако се проведат експерименти по установяване действието на малките дози, за които току-що ви говорих, ще се наложи да кажем: това, което в малки дози се разсейва в почвата, след това го изяждаме с храната си! И то запазва силата си, ако живее в растителните форми. Какво става по-нататък? Представете си, че съм получил растителни форми, израснали на почви, съдържащи олово. Хората ще кажат: днес олово вече не се появява.
към текста >>

Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок.
към текста >>

Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък.
към текста >>

А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека.
към текста >>

А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина.
към текста >>

Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие.
към текста >>

Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин.
към текста >>

Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък.
Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата.
към текста >>

Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека.
А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
към текста >>

Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин.
Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
към текста >>

От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък!
Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието.
към текста >>

Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок.
Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>

И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения.
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>

195. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед.
Но, както казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще й се наложи да изпълни в своя организъм. Когато смесвате захарта с чай от лайка, субстанцията на лайката започва да изпълнява функцията, която в растението води до образуване на мед. Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медоносно растение. Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медоносно растение. Ако вземете растение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване. Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед. Ако давате чай от лайка като подхранка, с това вие поддържате процеса на медообразуване. Вие придавате на захарта родство с меда, когато добавяте чай от лайка.
към текста >>

196. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата.
Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа. Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата. Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата.
към текста >>

Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата.
Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата. Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата.
към текста >>

Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата.
Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата. Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата.
към текста >>

Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна.
към текста >>

Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед.
към текста >>

Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед. Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
към текста >>

Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед.
Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед. Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
към текста >>

В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата.
В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата. Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв най-благоприятно. Тук вероятно може да се говори за това, че в бъдеще пчеларите ще трябва да следят, при пчелите всичко да бъде нормално с образуването на кръвта. Но за това по-нататък.
към текста >>

Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото.
Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото. Даже недоразвитите оси усещат това вътрешно. Даже яйцето усеща това. Вследствие осите страшно се разбързват по-скоро да излязат. Стопанинът прави тази процедура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца. Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура.
към текста >>

Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>

197. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед.
към текста >>

Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед.
Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед. Листните въшки могат да го дават. Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качества на гастрономи по отношение на въшките.
към текста >>

Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок.
Навсякъде в мравуняка ще намерите малки помещения, в които се намират листни въшки. За мравките те са като дойни крави. Само че това, което правят мравките, става съответно на по-ниска степен. Те имат тук малки кравешки обори, но вътре в тях има не крави, а листни въшки. Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно. Но мравките доят листните въшки както трябва. Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.
към текста >>

Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки.
За мравките те са като дойни крави. Само че това, което правят мравките, става съответно на по-ниска степен. Те имат тук малки кравешки обори, но вътре в тях има не крави, а листни въшки. Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно. Но мравките доят листните въшки както трябва. Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.
към текста >>

Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки.
Само че това, което правят мравките, става съответно на по-ниска степен. Те имат тук малки кравешки обори, но вътре в тях има не крави, а листни въшки. Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно. Но мравките доят листните въшки както трябва. Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.
към текста >>

Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди.
Така мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното. Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди. Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.
към текста >>

Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки.
Така мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното. Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди. Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.
към текста >>

198. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Обаче да се запитаме: действително ли гледната точка на цветята е такава, каквато предположихме - около нас са тези разбойници, пчели, оси, мравки; те отнемат нашия сок и ние бихме могли да растем доста по-добре, ако те не ни крадяха сока?
Историята се повтаря отново и отново. И на нас, хората, отначало ни се струва, че целият този свят на насекоми би могъл въобще да се премахне. Разбира се, гледайки пчелите, ние, като хора, ще кажем: пчелите ни дават мед, затова пчеларството е полезно. Прекрасно, но това изглежда така от човешка гледна точка. Ако пчелите са разбойници, които просто отнемат нектара от цветята, ние, хората, използваме меда, за да се храним или лекуваме с него, за нас всичко е добре; но от гледна точка на цветята това изглежда като елементарно разбойничество и ние, хората, съучастваме в това разбойничество. Обаче да се запитаме: действително ли гледната точка на цветята е такава, каквато предположихме - около нас са тези разбойници, пчели, оси, мравки; те отнемат нашия сок и ние бихме могли да растем доста по-добре, ако те не ни крадяха сока?
към текста >>

Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок.
Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок. Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло.
към текста >>

Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол.
Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок. Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо.
към текста >>

Този сок се намира вътре в мравката.
Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок. Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо. Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор.
към текста >>

Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло.
Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок. Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо. Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор. Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
към текста >>

Ако днес отидете и видите как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче.
Тогава би станало същото, което би трябвало да се случи с размножението на хората, ако изведнъж всички мъже на Земята се гилотинират и останат само жените. Тогава човечеството не би могло да се размножава поради отсъствието на оплодяващите мъжки органи. При всички тези насекоми с осеменяването всичко е наред, обаче за живота е необходимо това, което дават тези отрови, тъй като те се образуват благодарение на това, което е било в обкръжението на древната Луна. Фино дозирана пчелна отрова, отрова от оси и мравчена киселина са се спускали някога от мировото пространство и са се разпространявали над растенията. Техни остатъци съществуват и днес. Ако днес отидете и видите как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче. Това е много интересно, господа! Когато пчелата смуче, растението съдейства за прилива на нектар към това място. Но докато пчелата изтегля от цвета, от нея в цвета, в този нектар, прониква отрова. Също и осата, ако жили, изпуска отрова. Ако мравките се придвижват по умиращ дървесен ствол или нещо от този род, там попада мравчена киселина.
към текста >>

В цветята, когато ги налазят мравки, също възниква връзка между нектара и сока на мравката.
Това е много интересно, господа! Когато пчелата смуче, растението съдейства за прилива на нектар към това място. Но докато пчелата изтегля от цвета, от нея в цвета, в този нектар, прониква отрова. Също и осата, ако жили, изпуска отрова. Ако мравките се придвижват по умиращ дървесен ствол или нещо от този род, там попада мравчена киселина. В цветята, когато ги налазят мравки, също възниква връзка между нектара и сока на мравката. И това е необходимо. Ако това не ставаше, ако ги нямаше пчелите, осите и мравките, които постоянно посещават света на цветята и го ядат, тогава толкова необходимата мравчена киселина и необходимите отрови не биха постъпвали, втичайки се към тези цветя, и цветята би трябвало да загинат след известно време.
към текста >>

199. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Мравунякът възниква благодарение на това, че мравките отделят мравчена киселина върху всичко, което те мъкнат със себе си, върху смолистите частички дърво, от които те събират дървесни сокове.
Доктор Щайнер: В смолата, която тук се образува, се съдържа същото вещество, което се съдържа в тамяна и ценността му е не по-голяма, отколкото на тамяна, производството на който в заводите струва евтино. Мравунякът възниква благодарение на това, че мравките отделят мравчена киселина върху всичко, което те мъкнат със себе си, върху смолистите частички дърво, от които те събират дървесни сокове. Така че това не е мед, а смола, смесена с мравчена киселина.
към текста >>

200. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход.
Но съществуват дървета: те не изсъхват, а продължават да живеят по-нататък. Това става по причина, че към тях се приближава отвън и влиза в тях астралното начало. При отделни дървета това се проявява особено силно; макар и да не стават животни и растителното начало в тях да има превъзходство, астралното тяло се внедрява в тях, при това основно в кората. Отличителен белег на дърветата е обкръжаващата ги кора; най-ефективна е кората на дъба или кората на върбата, защото астралното начало е внедрено в тяхната кора най-силно. Но и във всички други дървета, в които се съдържа танинова киселина, във всички такива дървета е силно внедрено астралното начало. Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход. Но освен това киселината, съдържаща се в кафето или чая, също може в някакъв смисъл да изхвърли от астралното тяло вредоносното начало. Силното кафе и хубав чай също противодействат на растителните отрови. Сега виждате защо за нас съвсем не е лошо - при известни обстоятелства - по време на храна да изпием чаша черно кафе. Когато пием черно кафе, се получава така, че - доколкото в растенията винаги има малки количества отрова - с помощта на черното кафе изхвърляме от астралното си тяло това, което води до разрушаване на тялото вследствие внедряването на етерното тяло в астралното. Да се пие черно кафе означава всъщност, че всеки път, когато ние, приемайки храна, вкарваме в тялото си нездраво начало, то отново се извежда навън, извежда се това, което, намирайки се в храната, е могло твърде силно да влезе в астралното тяло.
към текста >>

201. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода. Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости. И обратно, в мускулите и костите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето. Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и костите. Така че ние и на практика сме в някакъв смисъл малко земно кълбо; в нас има солено море.
към текста >>

202. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Точно по същия начин някои групови души се представяли като орел, сокол, като други животни, като сова и т. н.
Точно по същия начин някои групови души се представяли като орел, сокол, като други животни, като сова и т. н. В този случай дрехите се изготвяли с украшения от пера или нещо подобно, за да бъдат подобни на груповата душа. Така че облеклото е възниквало главно от духовните потребности.
към текста >>

203. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В статията на доктор Устери се казва, че маковият сок дърпа нагоре, а алкохолът дърпа надолу.
Въпрос: Иска ми се да науча за особените различия между алкохола и опиума. В статията на доктор Устери се казва, че маковият сок дърпа нагоре, а алкохолът дърпа надолу.
към текста >>

Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства.
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън. Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят. Той прави големи пътешествия в духовния свят.
към текста >>

204. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Въглехидратите са ценни с това, че когато ги приемем с храната, благодарение на навлажняването им със слюнка в устата и след това със стомашен сок, те бавно се превръщат в скорбяла.
Второто, което е необходимо на човека, това са мазнините. И пак мазнините се съдържат във всички хранителни продукти. Мазнини има даже в растенията. Третото название срещате не толкова често, но въпреки това трябва да го знаете: това са въглехидратите. Въглехидратите се явяват такива вещества, които преобладават например в картофите, но и в другите растения има много въглехидрати. Въглехидратите са ценни с това, че когато ги приемем с храната, благодарение на навлажняването им със слюнка в устата и след това със стомашен сок, те бавно се превръщат в скорбяла. А скорбялата също е необходима на човека; но човек не употребява скорбяла в храната, затова той яде такива хранителни продукти, които съдържат въглехидрати; в него самия те се превръщат в скорбяла. И след това претърпяват още едно превръщане в процеса на храносмилане: превръщат се в захар. Следователно въглехидратите поддържат в човека съдържанието на захар.
към текста >>

Това е интересно, господа - и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, - че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна - кръвта.
За своя живот на Земята човекът се нуждае от растенията. И растенията - което е интересно - също не биха могли да растат успешно, ако го нямаше човека! Това е интересно, господа - и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, - че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна - кръвта. Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил. И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. А освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно. Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша.
към текста >>

Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил.
За своя живот на Земята човекът се нуждае от растенията. И растенията - което е интересно - също не биха могли да растат успешно, ако го нямаше човека! Това е интересно, господа - и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, - че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна - кръвта. Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил. И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. А освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно. Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша. Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород.
към текста >>

Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила.
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях. Така човекът и животното го получават отново. Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко. Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила. Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
към текста >>

Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях. Така човекът и животното го получават отново. Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко. Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила. Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
към текста >>

Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н.
Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н. Тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват към главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата.
към текста >>

Ако ядете мазнини, те почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва, при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини.
Ако солите супата си, солта, която слагате тук, в почти неизменен вид се издига в главата ви. Вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто. В случая с мазнините нещата са така. Ако ядете мазнини, те почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва, при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини. Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или захарта. Сол и захар човек приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и т. н. той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно.
към текста >>

205. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение.
Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват. Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение.
към текста >>

НАГОРЕ

3.8015959262848