Търсене в текстове за 'Сняг'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 27 резултата от 16 текста с която и да е от думите за : 'Сняг'.

1. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън". Обяснява ни се (гл. I ст. 20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени.
към текста >>

2. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Тази топлина живееше в душата ми, когато, заедно със старите и новите си приятели, загърнат в дебели кожи, предприех пътуване с шейна през ледения мраз и скърцащия сняг на юг към Карпатите (трансилванските Алпи).
Тази топлина живееше в душата ми, когато, заедно със старите и новите си приятели, загърнат в дебели кожи, предприех пътуване с шейна през ледения мраз и скърцащия сняг на юг към Карпатите (трансилванските Алпи). Черен, залесен отвесен планински скат, когато се приближаваш към тях отдалеч; дива, насечена, често всяваща ужас планинска местност, когато вече си там.
към текста >>

3. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Когато в стари времена в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа.
Когато в стари времена в далечния Север, където земята все още изцяло била покрита от гори, обитавани от зубри и лосове, семействата се събирали в затрупаните си от сняг хижи, когато при блясъка на горящи борини се събирали около новороденото и казвали, че този нов живот им донася и новата светлина, възвестена им от небето през предпролетния сезон нявга това била старата Коледа. На онези, до които навреме то трябвало да достигне вестта за християнството, се разказвало, че в пресветия час се родил човек, избран за велики дела. Това бил първият, родил се след дванадесетия час в нощта, означавана като свята. Старите знания за това вече липсвали, ала старото чувство заговорило, когато дошла вестта, че в далечна Азия се бил родил някой си, в когото живеел Христос, слязъл от звездния свят долу на Земята.
към текста >>

4. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Обаче по този начин мистерийният празник трябваше да се измести от сезона на лятото в сезона на зимата. И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка. Да, през зимните дни и нощи човекът не живее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата. Само че Вие, скъпи мои приятели, трябва добре да познавате това, което се намира там долу.
към текста >>

5. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии. И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>

6. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата.
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата. Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си. В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата. Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата? Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло.
към текста >>

7. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н.
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото. След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н. И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така щото днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце. И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата метаморфоза. Това имаме ние така да се каже, когато насочваме поглед нагоре.
към текста >>

8. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
към текста >>

9. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца. Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо. В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения. И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>

10. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Да си представим, че пред нас е разпростряно едно покрито със сняг поле: че в това поле се намират отделни реки и езера.
Да си представим, че пред нас е разпростряно едно покрито със сняг поле: че в това поле се намират отделни реки и езера. Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи ледени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и ледени шушулки. Вечер е. Слънцето е залязло вече и оставило след себе си своя златен блясък на вечерната заря.
към текста >>

Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи ледени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и ледени шушулки.
Да си представим, че пред нас е разпростряно едно покрито със сняг поле: че в това поле се намират отделни реки и езера. Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи ледени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и ледени шушулки. Вечер е. Слънцето е залязло вече и оставило след себе си своя златен блясък на вечерната заря.
към текста >>

" Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас!
Едната от жените, която стои там, притиска крайниците о тялото си; тя се свива и изказва думите: "Студено ми е! " Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас! " Ние чувствуваме, че в сърцето и се влива топлина, защото тя забравя всичко, което би могло да чувствува чрез физическия мраз и чрез физическото влияние. Тя е изцяло завладяна в нейната вътрешност от извънредно голямата красота на този замръзнал ландшафт.
към текста >>

Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите ледени блокове, ледените шушулки върху дърветата.
И като се събуди, тя можа да види, как нощта беше изтекла. Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите ледени блокове, ледените шушулки върху дърветата. Но като се събуди тя забеляза, че до нея лежеше другата жена, като вцепенена от студа, който беше понесла, нестоплена вътрешно чрез това, което беше приела като впечатление от този снежен пейзаж: "Ах, колко е красиво! " Сега душата на жената, която беше изживяла през нощта всичко това, забеляза, че другата жена, която беше почти вцепенена, защото не можа да изживее нищо от духовния свят, че това е човешката наука. Тя положи грижи за нея и онази жена се стопли под впечатлението на това, което душата на другата жена беше донесла със себе си, под впечатлението на нощните изживявания.
към текста >>

11. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода. Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята.
към текста >>

12. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим.
Спомнете си какво ви казах: когато лунните сили са твърде малко, когато се образува твърде много метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народът, «въздух под налягане», иначе казано, глупак. При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа.
към текста >>

Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците!
А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа. Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на господин Бурле или във вашите глави, биха се получили същите фотографии. Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви! Вашата глава - това е доста забележително нещо. Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците! Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло!
към текста >>

А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед.
Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>

13. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Погледнете другите животни, живеещи в райони, където има много сняг, например белите мечки.
Погледнете другите животни, живеещи в райони, където има много сняг, например белите мечки. Те самите имат бяла окраска. Всичко живо така или иначе е подложено на въздействието на обкръжаващата среда.
към текста >>

14. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата.
Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата. Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата. Когато ти умреш, отново възкръсваш на третия ден.
към текста >>

За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва.
възникнала сегашната форма. Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света.
към текста >>

Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа.
към текста >>

Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг. Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>

15. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг.
Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно.
към текста >>

16. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед.
Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска.
към текста >>

Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме.
към текста >>

Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година.
към текста >>

По повърхността на Земята там има сняг и лед.
Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка.
към текста >>

0.26642107963562