Търсене в текстове за 'Смелост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 166 резултата от 111 текста с която и да е от думите за : 'Смелост'.

1. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността.
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на културата. Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността. А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост. Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят. Изгубена е била всяка вяра в мисленето. То се счита за недостатъчно, за да може да се проникне в тайните на света и на живота; хората се отказват въобще от всякакво разрешение на великите въпроси-загадки на съществуването. Единствено, което се счита за възможно, е: Да се приведе в една система това, което опитът казва.
към текста >>

А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост.
Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността. А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост. Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят. Изгубена е била всяка вяра в мисленето. То се счита за недостатъчно, за да може да се проникне в тайните на света и на живота; хората се отказват въобще от всякакво разрешение на великите въпроси-загадки на съществуването. Единствено, което се счита за възможно, е: Да се приведе в една система това, което опитът казва. При това обаче забравя се само, че с това мнение хората се приближават до едно становище, което отдавна се счита за превъзмогнато.
към текста >>

2. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Днешните философи стоят така много под влиянието на природоизпитателите, че са изгубили всяка смелост за самостоятелно мислене.
Днешните философи стоят така много под влиянието на природоизпитателите, че са изгубили всяка смелост за самостоятелно мислене. Те приемат безрезервно постановките на природоизпитателите.
към текста >>

3. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

“18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост.
Кой всъщност поставя въпроси? Какво в нас желае всъщност „истината“? Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос. Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. „Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте. - Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот. Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура. В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни.
към текста >>

Интересува го дали даден възглед изразява господство на инстинкти за здраве, смелост, аристократизъм, житейска радост, или той произлиза от нездрави, робски, уморени, враждебни на живота инстинкти.
Както в своите мнения не иска да даде нищо друго освен продукта на своите лични инстинкти и пориви, така за Ницше също и чуждите възгледи не са нищо повече от симптоми, от които той прави заключения за господстващите инстинкти в отделни хора или на цели народи, раси и т.н. Той не се занимава с дискусии или с опровержения на чужди мнения, а търси инстинктите, които се изразяват в тези мнения. Иска да разпознае характерите на личностите или народите от техните възгледи. Интересува го дали даден възглед изразява господство на инстинкти за здраве, смелост, аристократизъм, житейска радост, или той произлиза от нездрави, робски, уморени, враждебни на живота инстинкти. Истини сами по себе си са му безразлични; грижа го е за това как хората изграждат истините съобразно инстинктите си и как по този начин преследват житейските си цели. Той иска да търси естествените причини за човешките възгледи.
към текста >>

4. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това.
Когато силният дух търси причината за дадена човешка дейност, той я намира винаги във волята за власт на отделната личност. Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това. Той не се чувства достатъчно силен да направи от себе си господар на своите действия и да ги направлява. Смята инстинктите, които го тласкат, за повели на чужда сила. Той не казва: действам, защото искам. Казва: аз действам според повеля, защото трябва. Той не иска да си заповядва, а да слуша.
към текста >>

За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна.
Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност. Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата. За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено.
към текста >>

5. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове. Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>

6. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И той губи смелост, защото смята тези първи опитности за твърде незначителни, за да го доведат след време до някакъв сериозен резултат.
Мнозина напускат пътя на окултното обучение скоро след като са поели по него, само защото не забелязват веднага своите постижения. Дори когато настъпят първите висши опитности, ученикът често ги разглежда като илюзии, понеже вече си е съставил коренно различна представа за тях. И той губи смелост, защото смята тези първи опитности за твърде незначителни, за да го доведат след време до някакъв сериозен резултат.
към текста >>

Смелост и доверие в себе си, са двата светилника, които никога не трябва да угасват в хода на окултното обучение.
Смелост и доверие в себе си, са двата светилника, които никога не трябва да угасват в хода на окултното обучение. Който не е в състояние отново и отново да започва едно упражнение, с което наглед не е постигнал нищо, не може да стигне далеч.
към текста >>

И още нещо: да не губим смелост, а да продължаваме напред без малодушие и страх.
Естествено, много от хората ще сметнат това за чиста илюзия. Мнозина ще запитат: "Какво означават тези видения, тези фантазии? " И част от тях ще ги отхвърлят и няма да продължат по Пътя. Обаче работата е тъкмо в това: да бъдат преодолени тези изключително трудни моменти в човешкото развитие и да не бъдат смесвани фантазията и духовната действителност. И още нещо: да не губим смелост, а да продължаваме напред без малодушие и страх.
към текста >>

А това, което той трябва да изгради в себе си, е именно непоколебимата смелост, непоколебимото безстрашие.
Но преди това е необходимо и нещо друго чието значение окултният ученик ще разбере едва по-късно. А това, което той трябва да изгради в себе си, е именно непоколебимата смелост, непоколебимото безстрашие.
към текста >>

Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща.
Например, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя. Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща. Чрез себевъзпитание в тази насока, човек развива строго определени сили, от които той има нужда, ако се стреми към Посвещение. Както физическият човек се нуждае от силата на нервната система, за да си служи със своите физически сетива, така и душевния човек се нуждае от онази сила, която се развива единствено в смелите и неустрашими натури.
към текста >>

Тъкмо за тази цел са му необходими смелост и безстрашие.
Той ще проумее, че до сега е действувал и мислил по определен начин, само защото е бил в плен на незнанието. Много от предишните му основания и доводи ще загубят своята достоверност. Ако е правел нещо от суета, той ще види колко нищожна е всяка суета за знаещият. Ако се е стремял към нещо от алчност, ще установи колко разрушителна е всяка алчност. Той трябва да изгради съвършено нови мотиви за дейност и мислене. Тъкмо за тази цел са му необходими смелост и безстрашие. Преди всичко, тази смелост и това безстрашие трябва да проникнат в най-дълбоките сфери на мисловния живот.
към текста >>

Преди всичко, тази смелост и това безстрашие трябва да проникнат в най-дълбоките сфери на мисловния живот.
Много от предишните му основания и доводи ще загубят своята достоверност. Ако е правел нещо от суета, той ще види колко нищожна е всяка суета за знаещият. Ако се е стремял към нещо от алчност, ще установи колко разрушителна е всяка алчност. Той трябва да изгради съвършено нови мотиви за дейност и мислене. Тъкмо за тази цел са му необходими смелост и безстрашие. Преди всичко, тази смелост и това безстрашие трябва да проникнат в най-дълбоките сфери на мисловния живот.
към текста >>

7. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Това са онези, които са минали през богатите опитности, довели по естествен път до нарастване на тяхната смелост, на тяхната твърдост, на пълното доверие в себе си; те понасят с несъкрушима сила и спокойствие всяко страдание, всяко разочарование, всеки неуспех.
За мнозина самият живот представлява един процес на несъзнателно посвещение чрез изпитанията, свързани с огъня. Това са онези, които са минали през богатите опитности, довели по естествен път до нарастване на тяхната смелост, на тяхната твърдост, на пълното доверие в себе си; те понасят с несъкрушима сила и спокойствие всяко страдание, всяко разочарование, всеки неуспех. Всеки който е минал по този труден път, без дори да подозира, е вече посветен. Необходим е съвсем незначителен тласък, за да се отворят неговите духовни възприемателни органи и за да стане ясновиждащ. Защото нека запомним: истинското "изпитание чрез огъня" няма за цел да задоволи любопитството на кандидата. Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат никаква представа. Обаче това запознаване е не цел, а само средство за постигане на целта.
към текста >>

Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.
Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.
към текста >>

8. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ето защо, в мига, когато неговия вътрешен свят го пресрещне под формата на един вътрешен образ, той лесно намира необходимите сили и смелост за своята ответна реакция.
Още преди да се е издигнал до ясновидството, окултният ученик е в състояние да изучава своите душевни качества чрез спокойно и съсредоточено самонаблюдение. Ето защо, в мига, когато неговия вътрешен свят го пресрещне под формата на един вътрешен образ, той лесно намира необходимите сили и смелост за своята ответна реакция. Хора, които нямат достатъчно подготовка, за да се ориентират в своя собствен душевен свят, няма да познаят самите себе си и ще се отнасят към астралните образи като към чужда враждебна действителност. Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде. И в двата случая човек се натъква на съдбоносни пречки по пътя на своето израстване.
към текста >>

9. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването.
– Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието. Човек може да бъде едновременно модерен изследовател и духовен изследовател. Но тогава той трябва да бъде и двете в истинския им смисъл.
към текста >>

10. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването.
– Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването. Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение. И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието. Човек може да бъде едновременно модерен изследовател и духовен изследовател. Но тогава той трябва да бъде и двете в истинския им смисъл.
към текста >>

11. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

и цялата ѝ смелост бе отнета
и цялата ѝ смелост бе отнета
към текста >>

в сърцето ѝ се вля отново смелост.
в сърцето ѝ се вля отново смелост.
към текста >>

12. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

в сърцата ви посяха смелост.
в сърцата ви посяха смелост.
към текста >>

13. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

от смелост окрилената душевна мощ,
от смелост окрилената душевна мощ,
към текста >>

14. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

С духовна смелост се пази.
С духовна смелост се пази.
към текста >>

15. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Стоях аз често пред картината без смелост.
Стоях аз често пред картината без смелост.
към текста >>

16. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Аз запознах се с вас, когато с толкоз смелост
Аз запознах се с вас, когато с толкоз смелост
към текста >>

17. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Знам, някой ден ще придобия смелост
Знам, някой ден ще придобия смелост
към текста >>

18. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Те се състоят в нещо, което можем да наречем вътрешна смелост, вътрешно безстрашие.
Човек усеща, че най-дълбоките му трепети са болезнено отхвърлени от всичко, за което е копнял. Тази болка, възникваща на определена степен от развитието на душата, далеч надхвърля всяка позната болка в сетивния свят. В себе си тя съдържа нещо зашеметяващо. Душата стои пред плахия въпрос: откъде ще взема сили, за да понеса всичко това? Тези сили тя трябва да намери вътре в своя собствен живот. Те се състоят в нещо, което можем да наречем вътрешна смелост, вътрешно безстрашие.
към текста >>

За да напредне още по-нататък в развитието на душата, човек трябва да извлече от своите дълбини такива сили за понасяне на тежките изживявания, които дават вътрешна смелост, вътрешно безстрашие, сили, каквито за живота на сетивното тяло просто не са нужни.
За да напредне още по-нататък в развитието на душата, човек трябва да извлече от своите дълбини такива сили за понасяне на тежките изживявания, които дават вътрешна смелост, вътрешно безстрашие, сили, каквито за живота на сетивното тяло просто не са нужни. Такива сили могат да се получат само в хода на истинското себепознание. Едва на сегашната степен на еволюцията се вижда колко малко знае човек за самия себе си. Досега той се е доверявал на вътрешното изживяване без да го разглежда като част от външния свят. Но след стъпките, довеждащи до възприятия извън тялото, човек се добира до твърде особени средства за себепознание. Той се научава да разглежда себе си от една гледна точка, която може да съществува, само ако човекът е вън от своето сетивно тяло.
към текста >>

19. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа.
За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите. Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/. Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си. В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/. И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа. Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите. Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа.
към текста >>

20. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света.
Това, което мислителите чувстваха, несъзнателно, като един кошмар в светогледните въпроси, беше, че мисълта не се явяваше за човека вече така както за Платон, за когото тя се изявяваше за себе си в нейната крепяща сила и с нейното наситено съдържание като действена мирова същност. Сега хората чувстваха мисълта изникваща от подосновите на себесъзнанието; те чувстваха необходимостта да му предадат носеща сила от някакви други сили. Те търсеха тази носеща сила постоянно при истините на вярата или в глъбините на душата, които считаха по-силни от избледнелите, абстрактно чувствани мисли. За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света. Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания. На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света. На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител.
към текста >>

21. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум".
Един поглед върху духовния живот от епохата на Кант дава насоката за начина, как Кант е чувствал върху тези загадки. Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род". 18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване. Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум". Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие". Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф.
към текста >>

22. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Фогт, Бюхнер и Молешот пристъпиха с цялата смелост на ентусиасти на мисълта към обяснението на всички явления от материалистични процеси, както те стават пред човешките сетива.
Фогт, Бюхнер и Молешот пристъпиха с цялата смелост на ентусиасти на мисълта към обяснението на всички явления от материалистични процеси, както те стават пред човешките сетива.
към текста >>

23. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа.
Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>

24. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

О, не, в гърдите ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път!
Междувременно мопсът не преставаше да се закача игриво с Лилия, а тя ласкаво отговаряше на прозрачния си любимец. Ту пляскаше с ръце, за да го подплаши, ту изтичваше напред, за да го привлече отново към себе си. Опитваше се да го хване, когато той бягаше, и го прогонваше, когато той се опитваше да се притисне в нея. Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка? Все така ли ще продължавам да идвам и да си тръгвам, очертавайки най-тъжния кръг през реката! О, не, в гърдите ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път! Щом на твоите гърди могат да почиват камъни, то нека и аз се превърна в камък; щом твоето докосване може да умъртвява, то нека и аз намеря моята смърт от твоите ръце! "
към текста >>

25. Статия 09: Какво изисква Новият дух GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Този, който няма смелост да прави това, не може да допринесе с нищо за оздравяването на социалния организъм.
Днес не е достатъчно просто да знаем какво трябва да замени съществуващите институции. Необходимо е да разясняваме този нов начин на мислене по начин, който ще ни позволи възможно най-скоро да разпуснем старата партийна политическа система и да напътстваме усилията на хората към нови цели. Този, който няма смелост да прави това, не може да допринесе с нищо за оздравяването на социалния организъм. А който е заблуден от вярата, че такива усилия са утопични, не стъпва на здрава основа.
към текста >>

26. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
към текста >>

27. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта.
В лицето на тези две души пътя на моята съдба кръстосаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене. Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното възприятие. При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване. След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят. Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност. Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа.
към текста >>

28. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
В антропософията се стремях да представя обективното продължение на науката, а не да поставям нещо субективно редом с тази наука. Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем. Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното. Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век. Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
към текста >>

29. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота.
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота.
към текста >>

Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст.
От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което като духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта. Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло. Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

30. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха. Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
към текста >>

31. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука.
към текста >>

И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>

32. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/. Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето. Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
към текста >>

Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил. Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай. Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб! "Хирам бил върнат на Земята. Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа". Хирам не закъснял да опита чудесната ефикасност на скъпия инструмент и зората видяла огромното море, излято от бронз.
към текста >>

33. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем.
Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор. Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото.
към текста >>

34. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Да се живее с кармическия закон, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата.
Да се живее с кармическия закон, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата.
към текста >>

35. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

възпламенил живот и смелост светла,
възпламенил живот и смелост светла,
към текста >>

36. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Така е и в истинския окултизъм, понеже хората често имат смелост да съдят за окултните неща, все още без да са ги разбрали.
И тези, които не са в съгласие с нея, просто още не са достатъчно проникнали в нея. От тук произлизат всичките спорове за истината. Може да се каже: да, но нали в окултните неща един твърди едно, а друг друго! В истинския окултизъм не е така. Нещата тук са точно такива, както и с материалните предмети: за тях също един може да говори едно, а друг друго, но тогава едно от двете е истина. Така е и в истинския окултизъм, понеже хората често имат смелост да съдят за окултните неща, все още без да са ги разбрали.
към текста >>

37. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука.
Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
към текста >>

И ние получаваме смелост в живота от две представи.
От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася?
към текста >>

Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
към текста >>

Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето.
Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
към текста >>

Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
към текста >>

Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

38. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>

39. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Днес ние бихме били последователи на Христос Исус, само ако намерим смелост подобна на Христовата смелост, когато той се противопостави на онези, които разчитаха единствено на Мойсей и пророците да се обърнем срещу всички, които спират напредъка на човечеството, доколкото те отхвърлят както антропософското тълкуване на Евангелията, така и антропософската интерпретация на природните явления.
Днес ние бихме били последователи на Христос Исус, само ако намерим смелост подобна на Христовата смелост, когато той се противопостави на онези, които разчитаха единствено на Мойсей и пророците да се обърнем срещу всички, които спират напредъка на човечеството, доколкото те отхвърлят както антропософското тълкуване на Евангелията, така и антропософската интерпретация на природните явления. Често това са добронамерени хора, които с готовност поемат борбата за установяването на някакво неясно примирие. В сърцата на всички тях би трябвало да се породи нещо от онова, което Христос Исус говори в Евангелието на Лука.
към текста >>

40. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Въпросът ще се отнася само до натрупване съмнителната смелост за да се извършват тези неща.
Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам. Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача. /Засега аз мога да дам само известни указания/. От едно небесно направление духовни същества непрекъснато работят. Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота. Въпросът ще се отнася само до натрупване съмнителната смелост за да се извършват тези неща. Това положително ще бъде извършено от някои кръгове.
към текста >>

41. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако ми позволите няколко заключителни думи, бих добавил, че успях да изнеса пред Вас тази поредица от лекции, засягащи толкова важни и вълнуващи въпроси, свързани както с човешката личност, така и със съдбата на висшите Същества, само защото черпех сили и смелост от най-дълбоките пластове на моята душа.
Сега вече сме в края на този лекционен цикъл, но не и в края на нашата основна тема. Друг избор просто нямаме. Ако ми позволите няколко заключителни думи, бих добавил, че успях да изнеса пред Вас тази поредица от лекции, засягащи толкова важни и вълнуващи въпроси, свързани както с човешката личност, така и със съдбата на висшите Същества, само защото черпех сили и смелост от най-дълбоките пластове на моята душа. Радвам се, че на тази наша среща можахме да говорим тъкмо върху откровенията на Кармата. Онези от Вас, които имат възможност да чуят и следващите цикли, ще намерят там отговор на голяма част от въпросите, които неизбежно са възникнали в хода на сегашните лекции. Но всички, които не можаха да присъствуват на този летен цикъл, по-късно винаги ще имат възможност да обсъдят интересуващите ги неща лично с мен.
към текста >>

42. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

" И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи.
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем. И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си! " И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>

43. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея.
Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея. Който в този смисъл не иска да допусне въобще никакви компромиси, е считан за ненадежден от онези, които постоянно искат да се отстъпва, без обаче самите те да го вършат. Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение. Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става въпрос за специални интереси. Такива интереси може да преследва всеки за самия себе си, но без да изисква потвърждения от страна на Духовната наука. Духовната наука трябва да проникне във всички наши културни отношения и да има смелостта да изпълни всички свои жизнени задачи по един последователен начин в една епоха, която с право се нарича интелектуалистична.
към текста >>

44. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е въпрос на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
Несъмнено, тук долавяме една песимистична нотка, която днес вече не е присъща за теософията. Защото онзи, който е запознат с естеството на днешните духовно-научни стремежи, и без друго е убеден, че според начина си на действие, теософията може да стане наистина популярна. И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е въпрос на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
към текста >>

45. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Духовете на Волята: Бушуващ океан от смелост -„Времето" като последица от жертвата на свръхсетивните Същества Ужасът пред свръхсетивния свят Защо Хегеловата философия е непосилна за човека.
Вътрешните аспекти на Стария Сатурн първото планетарно въплъщение на Земята. Духовете на Волята: Бушуващ океан от смелост -„Времето" като последица от жертвата на свръхсетивните Същества Ужасът пред свръхсетивния свят Защо Хегеловата философия е непосилна за човека.
към текста >>

46. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота.
За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10. Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път.
към текста >>

Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11. Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
към текста >>

Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание.
към текста >>

Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
към текста >>

Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми.
към текста >>

Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек.
към текста >>

Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме Духове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии.
А след като вече сме стигнали до тук, настъпва една цялостна промяна в мировите съотношения. Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме Духове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии. Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето. Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина.
към текста >>

Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост.
А след като вече сме стигнали до тук, настъпва една цялостна промяна в мировите съотношения. Сега се оказва, че въпреки цялата застиналост, въпреки безвремието, в този безкраен океан от смелост, ведно с неговите Същества, които нарекохме Духове на Волята, нахлуват Същества от други Йерархии. Човек забелязва Съществата от другите Йерархии едва в момента, когато е усетил спирането на времето. Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва.
към текста >>

Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка.
И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост. Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите. Ето че се появяват и Херувимите.
към текста >>

Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва.
В „Как се постигат познания за висшите светове? " често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>

47. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед.
към текста >>

Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време.
Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието?
към текста >>

Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности.
Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти.
към текста >>

Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене.
Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти. Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
към текста >>

48. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>

49. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята.
Защото на поврата на 16-то към 17-тото столетие Марс беше стигнал до една решителна точка, до една точка, която в съществуванието на Марс може само да се сравни с времето, когато Земята беше стигнала до една решаваща точка по времето на Тайната на Голгота. Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята. Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност.
Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята. Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
към текста >>

50. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Онова, което изригва там като гняв и смелост, е извънредно характерно за личния елемент на Павловите Послания.
Не, това не е възможно. Ако някой би поискал да се произнесе за Мистерията на Голгота, той би трябвало ако си послужим с термин от философията Санкхия да остане в състоянието Раджас. В своите описания той би трябвало да се ръководи не от озарението на душата, а отличния елемент, от възмущението си от това или онова. И така, апостол Павел описва нещата, изхождайки от състоянието Раджас. Доловете само с каква сила пулсират някои думи от неговото Послание до солуняни, от неговото Послание до коринтяни, от неговото Послание до римляни! Онова, което изригва там като гняв и смелост, е извънредно характерно за личния елемент на Павловите Послания. Гневът и смелостта са типични за Павловите Послания: точно такива трябваше да бъдат те!
към текста >>

51. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за един нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот.
Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за един нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот. О, защо е роден този Новалис в новите времена, пророчески известявайки необходимостта от ново духовно обхващане на Христовия импулс? В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество? Новалис израства от сферата, в която се възпламени самият духовен живот, като едно предизвестие за теософско-антропософския мироглед на Запада. В блясъка на Слънцето-Гьоте, на Слънцето-Шилер узряваше тази, търсеща и копнееща за Христовия импулс душа.
към текста >>

52. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в човека всяка смелост и всяка сила за действие.
Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в човека всяка смелост и всяка сила за действие. Ние ще видим, как това, което човек изгубва по определен начин чрез отказване то от животинска храна, а именно инстинктите, агресивните страсти и афекти, той го замества вътрешно с душевната сила. Върху всичко това ще говорим, когато разглеждаме астралното тяло.
към текста >>

53. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот. Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>

54. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

От такива думи човек получава смелост и сили, за да изнесе нови факти от живота на Христос Исус, така че ако в съответната епоха това е необходимо, нищо не може да спре новите разкрития.
Ако си припомните това, което посочих в първата лекция под формата на въведение, Вие ще останете с впечатлението, че за нашата епоха е необходимо едно много по-съзнателно проникване в образа на Христос Исус, отколкото в предишните епохи. Ако някой би възразил, че изнасянето на нови факти от живота на Христос Исус ще накърни естественото развитие на християнството, достатъчно е само да припомним края на Йоановото Евангелие, където изрично се казва: Евангелията описват събитията само частично и че светът не би побрал книгите, ако би трябвало да се опише всичко, което е станало в живота на Христос Исус. От такива думи човек получава смелост и сили, за да изнесе нови факти от живота на Христос Исус, така че ако в съответната епоха това е необходимо, нищо не може да спре новите разкрития. Когато хората се обявяват против изнасянето на нови факти, това обикновено е признак на тесногръдство.
към текста >>

55. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо. Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин. Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината. Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
към текста >>

56. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това.
"може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред. Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
към текста >>

57. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва.
Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва. Нужни ли са назидателни слова там, където говорят камъните? Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове, домовете на предателите! Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете. Нека извикаме: „Да живее войската! Това е повикът на часа!
към текста >>

58. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него. Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>

59. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вътрешната смелост и Антропософското Общество.
Илюзиите на социализма. Окултна характеристика на партийните програми. Доктрината Удроу Уилсън. За събитията в граничната област на свръхсетивния свят. За някои от нападките срещу Рудолф Щайнер. Вътрешната смелост и Антропософското Общество. Отказ от частните разговори с членовете на Антропософското Общество.
към текста >>

60. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена!
Напоследък много се говори за героизма на нашите съвременници. Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена! И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука. Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно. Занапред трябва да се свикне и с друго: По отношение на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди. Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите отношения на епохата.
към текста >>

61. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Той трябва да потъне в противоречието - необходима е известна вътрешна мисловна смелост за това, да не изпитва страх, че това противоречие би могло да разтърси представите на душата и тя да стане нестабилна или нещо подобно.
Не чуваме ли също и днес от повечето учени съвременници, когато се сблъскат с такова противоречие, а такива противоречия има стотици - Емил дю Боа Реймонд8, умният психолог говореше по негово време за седемте световни загадки, но тези седем световни загадки можем да ги увеличим до стотици, - следното, което съвременният човек на познанието казва: «Човешкото познание стига дотук; то не може да проникне по-нататък.» Той казва това, просто защото е стигнал границите на човешкото познание и сам не се осмелява да премине от обикновеното мислене, от обикновените представи към изживяването. Трябва да се започне на мястото, където на пътя застава противоречие, което човек не си е измислил, а то му се е разкрило чрез мировите загадки. Човек трябва да направи опит постоянно да живее с такова противоречие, постоянно да се занимава с него така, както с обикновените си ежедневни привички; в известна степен цялата човешка душа да се потопи в него. Той трябва да потъне в противоречието - необходима е известна вътрешна мисловна смелост за това, да не изпитва страх, че това противоречие би могло да разтърси представите на душата и тя да стане нестабилна или нещо подобно. Описах в детайли заниманието на такива гранични точки в книгата ми «За загадките на душата»9.
към текста >>

62. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят.
Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща. Страхуват се да се занимават с това. Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят. По времето на кризи винаги е съществувало подобно нещо, а ние живеем във време на криза. С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т.
към текста >>

63. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме.
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме. Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба. Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г. Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води.
към текста >>

64. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания. От определена небесна посока постоянно действат духовни същества. Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм. Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
към текста >>

65. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Поне у най-важните им представители липсва смелост – която те имаха преди известно време – да се обявят срещу това учение за развитието.
Нещо, при което новото време не се интересува от обяснение, е принципът на развитието на намиращата се заедно с нас на Земята животинска същност. Искам само да обърна вниманието ви към всичко, появило се в по-новото време, за да утвърди това, което се нарича теория на развитието. За развитието на животинския свят се говори, като с известно право се приема, че несъвършените същества в този животински свят се развиват до по-съвършени. Поточно казано – същността на животинския свят се е развила от недиференцирана до все по-диференцирана, достигайки до човешката природа, доколкото човекът е физическо същество. Това учение за развитието в голяма степен е навлязло и в популярното съзнание на човечеството, като в известен смисъл се е превърнало в религия на човечеството, и самите религии, самите вероизповедания се опитват да се съобразяват с учението за развитието. Поне у най-важните им представители липсва смелост – която те имаха преди известно време – да се обявят срещу това учение за развитието. В известен смисъл те го признаха и се примириха с него.
към текста >>

Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото.
Днес нямам намерение да описвам всичко съществено относно Христовия импулс. В течение на времето вече се събраха някои неща и такива още ще бъдат изнасяни. Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време. Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото. Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс. Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл. Известни теолози казват, че това, което се излага като историческо доказателство, че Христос е живял, може да се напише на четвърт страница. Следователно прочути теолози на съвремието днес вече признават, че не можем да се осланяме на евангелията, ако ги третираме като исторически извори. В никакъв случай няма доказателство, че те представят исторически факти.
към текста >>

66. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Иначе ще настъпи противното – вече можете да го видите да приближава, когато с малко смелост разгледате света, – ще се възцарят баналността, филистерството.
Знаете ли какво би настъпило, ако не се изгради тази широта на душата в чувстването? Току-що казахме, че подвижността на мисленето, многостранността на мисленето и на представите е това, което трябва да настъпи относно мисленето и представите. Относно чувстването трябва да настъпи широта, осъзнаване на отвореността към света. Иначе ще настъпи противното – вече можете да го видите да приближава, когато с малко смелост разгледате света, – ще се възцарят баналността, филистерството. Какво донесе великата за много материалистически мислещи хора „благословена“ култура на новото време? В основата на душата са се утаили баналността, филистерството.
към текста >>

67. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората от нашата епоха нямат достатъчно смелост да премислят живота със силите, идващи от духа.
Това е, което исках да представя пред душите ви този път. Нека все повече усещате, че предзнаменованията на времето говорят ясно и могат да бъдат възприети! Но какво говорят те, ще разбере само този, който се научи да ги разбира чрез средствата на духовната наука. Колкото и навътре да се вниква в духовната наука, няма да е достатъчно енергично и сериозно, ако животът не се прониква постоянно с даваното от нея. Хората от нашата епоха нямат достатъчно смелост да премислят живота със силите, идващи от духа. Това трябва да се научи, защото изобщо липсва. Ако не се научи, ако продължи да липсва, тогава много дълго ще трае надвисналата над човечеството катастрофа. Затова може да се каже, че човек трябва да потърси изход от конфликта на съвремието чрез духовната наука. Вземете това, моля ви, напълно сериозно и задълбочено. Тогава обсъденото на тази среща ще донесе истинските плодове за вашите сърца, за вашите души.
към текста >>

68. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

– Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>

69. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят.
Днес хората биха могли да създадат дори един университет, който с помощта на едно такова мислене да си постави следната задача: Да произвежда революционна пропаганда просто следвайки очертаната от мен линия. А такива стремежи днес наистина съществуват. Фактически всичките следват правилото: В епохата на интелигентността те да не допускат хората до тази интелигентност, а да ги изхвърлят извън нея! А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят. През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят. Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес? Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото!
към текста >>

70. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но за да се сприятелим с тази мисъл, ние се нуждаем от определена смелост, която не се добива във външния живот, а която трябва да бъде добита най-вътрешно.
И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество. Днес ние живеем сред изисквания, обаче всички те са отделни изисквания, тези изисквания изникват от различните кръгове на живота. Обаче ние се нуждаем също от едно обхващане като цялост на тези изисквания То не може да дойде от нещо, което витае само в околност та на външното видимо съществувание, защото на основата на всичко стои нещо невидимо и това невидимо трябва да бъде обхванато днес. Бих могъл да кажа: трябва да се вслушваме твърде много в нещата, които стават днес, и тогава ще открием, че никак не е една такава абсурдна мисъл, че старото се разрушава. Обаче тогава трябва да съществува нещо, което трябва да дойде на неговото място. Но за да се сприятелим с тази мисъл, ние се нуждаем от определена смелост, която не се добива във външния живот, а която трябва да бъде добита най-вътрешно.
към текста >>

Аз не бих искал да дефинирам тази смелост, бих искал да я охарактеризирам.
Аз не бих искал да дефинирам тази смелост, бих искал да я охарактеризирам. Днешните спящи души ще бъдат без съмнение очаровани, когато тук или там се яви някой и може да рисува така, както е рисувал Рафаел или както е рисувал Леонардо да Винчи. Това е разбираемо. Но ние трябва да имаме смелостта да кажем, че само онзи има правото да се възхищава на Рафаел и на Леонардо, който знае, че днес не трябва да се твори и не може да се твори така, както са творили Рафаел и Леонардо. В заключение, за да онагледим това, можем да кажем нещо твърде еснафско: днес само онзи има правото да признава значението на питагоровата теорема, който не вярва, че питагоровата теорема трябва да бъде открита днес едвам. Всяко нещо си има своето време, и нещата трябва да бъдат разбрани от конкретното време.
към текста >>

71. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато извиква отново пред Вашия духовен поглед само тази първа опитност на изживяването отвъд прага, Вие ще осъзнаете живо, че днес много малко хора притежават силната вътрешна смелост, за да навлязат така да се каже в безпочвения и в лишения от време свят.
Когато извиква отново пред Вашия духовен поглед само тази първа опитност на изживяването отвъд прага, Вие ще осъзнаете живо, че днес много малко хора притежават силната вътрешна смелост, за да навлязат така да се каже в безпочвения и в лишения от време свят. Обаче съдбата на някои хора ги довеждат до там, да преминат прага за духовния свят. И без мъдростта, която може да бъде почерпена отвъд този праг, не може да се отиде по-далече. От това Вие можете да почувствувате, какво е необходимо. Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни човек към друг. Това би било една социална добродетел, една основна социална добродетел.
към текста >>

72. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи.
Задачите, които са поставени на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще, са решаващи, важни, велики. И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи. Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
към текста >>

В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване.
Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо. Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване. То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване. И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения. Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната. Да бъдат пояснени тези неща с всички сили, с всички средства, които имаме на разположение, това е, което днес е най-важното.
към текста >>

73. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство.
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване. Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза. Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение. Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
към текста >>

Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни.
Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята. Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>

74. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори.
Защото тялото се променя в течение на развитието на човечеството. Защо древните хора са били ясновидци? Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума. Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят. Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори. Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно. Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
към текста >>

75. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И всяка нова нощ тези Същества се изпълняват с надежда и смелост; те винаги и непоколебимо вярват, че усилията им ще възтържествуват.
Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта. Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род. Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята. Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната. И всяка нова нощ тези Същества се изпълняват с надежда и смелост; те винаги и непоколебимо вярват, че усилията им ще възтържествуват.
към текста >>

76. Съдържание GA_223 Годишният кръговрат

Михаиловият празник като празник на душевната смелост.
Изживяването на природните процеси в древните Мистерии. Михаиловият празник като празник на душевната смелост.
към текста >>

77. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис. 15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
към текста >>

Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
към текста >>

Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил.
към текста >>

За това се изисква вътрешна смелост.
Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник. И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
към текста >>

И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник.
Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник. И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
към текста >>

И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост.
Дърветата остават голи, листата повяхват, животните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни. Много животни потъват в своя зимен сън. Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост. Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
към текста >>

Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
Много животни потъват в своя зимен сън. Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост. Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
към текста >>

78. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Несъмнено Вие ще се съгласите, че през последните столетия, през последното хилядолетие човечеството изгуби безкрайно голяма част от това доверие към Духа, че фактически за повечето хора днес е невъзможно да проявят смелост и да развият у себе си едно такова доверие.
Несъмнено Вие ще се съгласите, че през последните столетия, през последното хилядолетие човечеството изгуби безкрайно голяма част от това доверие към Духа, че фактически за повечето хора днес е невъзможно да проявят смелост и да развият у себе си едно такова доверие. Но това е нещо, което трябваше да се случи. В общи линии човекът разруши зад себе си мостовете към Михаиловата сила. Обаче междувременно в света настъпиха някои промени. Човекът, тъй да се каже, отпадна от Михаиловата сила; отявленият материализъм на 19. век е наистина едно отделяне от Михаиловата сила.
към текста >>

79. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>

Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост.
Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>

Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>

80. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

81. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца мисълта за Великдена, трепетното усещане за Велик дена. Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
към текста >>

82. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост.
Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано. Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
към текста >>

83. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост.
Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но на което едва сега обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост. Защото, когато нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, - когато на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, - там можехте да изгубите кураж. Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: - Вече ще стане. -
към текста >>

Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: - Вече ще стане. -
Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но на което едва сега обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост. Защото, когато нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, - когато на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, - там можехте да изгубите кураж. Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: - Вече ще стане. -
към текста >>

84. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека. При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота. Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
към текста >>

85. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата. Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
към текста >>

86. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила.
Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила. Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили! Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили!
към текста >>

87. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

- Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка.
н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! - Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания. Тук виждаме най-странните кармически взаимоотношения.
към текста >>

88. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот.
Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже. Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот.
към текста >>

89. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах. Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле. И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>

90. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>

91. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
към текста >>

92. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

За здраве и смелост,
За здраве и смелост,
към текста >>

За смелост, която в мойте органи тече
За смелост, която в мойте органи тече
към текста >>

93. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата. А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>

94. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга.
По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга. Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм.
към текста >>

95. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Вие добре знаете с каква изключителна сериозност протичат научните дебати, с една такава сериозност, че човекът започва да я възприема като нещо непостижимо за отделната личност, като нещо, до което той просто не намира смелост да се докосне.
Веднъж аз присъствувах на една конференция, свикана от известни природоизследователи. На тази конференция те сериозно обсъждаха материалната страна на важни научни проблеми. Вие добре знаете с каква изключителна сериозност протичат научните дебати, с една такава сериозност, че човекът започва да я възприема като нещо непостижимо за отделната личност, като нещо, до което той просто не намира смелост да се докосне. Ето защо той застава зад един пулт, слага там своя ръкопис и започва да чете от него. Обаче в този случай личният елемент не може да се превърне в нещо обективно. Сериозността е толкова голяма, че един вид се отделя от лектора и застава на пулта. Същата сериозност виждаме и по лицата на всички участници в подобни конференции. Някои от лицата са като отражение на самия пулт, но така или иначе те остават крайно сериозни.
към текста >>

96. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не.
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария! А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост. И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не. Обаче рисуването не е живопис.
към текста >>

97. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва.
Същите сили са оформили и двамата сърцето и лъвът. Като че ли тези сили са екстрахирали лъвската есенция и с божествено артистично умение са изработили от нея сърцето. Вие може да смятате, че човешкото сърце няма нищо лъвско в себе си: но, че наистина притежава това, все пак е така за окултиста. Не трябва да забравяте факта, че когато нещо бъде въведено в съотношението на един организъм, тогава то ще функционира много по-различно, отколкото функционира, когато е свободно. Обратното, може да се каже, ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето и да формирате едно същество, което да съответствува на това сърце ще рече, едно същество формирано по такъв начин, че силите на организма да не определят неговата структура тогава Вие ще направите един лъв. Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва. Посветеният, Платон, също така поставя царската душа в сърцето.
към текста >>

98. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината.
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката. Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>

Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>

Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>

99. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.
При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето. Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност. След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката. По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.
към текста >>

100. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>

101. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност.
Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората. Те биваха разбирани, защото то се заповядваше. Сега нещата зависят от това, нещо да се разбере със свободната човешка душа. Затова е необходимо душите да се събудят, а те толкова малко желаят това. Но от това зависи всичко. Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност. Напълно естествено е това, което трябва да говори на човека в едни съвършено нов тон, да е формулирано в различни изречения, от тези, с които хората са свикнали досега. Защото ние сме обхванати от три различни неща, от тези, за които се говори в това триделение.
към текста >>

Днес никой не желае да признае, липсва нужната смелост, че в тази област се произвеждат смехотворни неща.
Понятието на господин Луйо Брентано относно предприемача е толкова ясно, че работникът също попада в тази графа. Както виждате така протича днешната икономическа наука! То е смешно. Но днес не можем да се отдадем на смях, защото университетите все още заемат водеща позиция в духовния живот. Но университетите раждат тези неща в областта на националната икономика. Днес никой не желае да признае, липсва нужната смелост, че в тази област се произвеждат смехотворни неща. Нещата са именно ужасни.
към текста >>

102. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме.
Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната. Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме. Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората.
към текста >>

103. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос. И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия. Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>

И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме.
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата. Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща. Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо. Нека хората ни осмиват и нека казват, че е надменно да вярваме в това, но то е истина. И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме. Тя ще ни проникне като антропософска субстанция. Тогава ние ще на правим това, което трябва да направим, всеки на своето място. Бих желал това да бъде изречено още днес.
към текста >>

104. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Всъщност те са образец на смелост.
Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос. Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип. А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден. Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт. Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока.
към текста >>

105. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките. За албиносите, хороскопа, асцендента.
към текста >>

106. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост.
Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта. А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно. Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него. Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост. Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост. В този случай той може непрекъснато да върши това, с което е свикнал. Така той следва това, което се намира в него, винаги намира доводите си за правилни и не смята за нужно да търси нови гледни точки. Тази нагласа е удобна за живота, протичащ между раждането и смъртта. Ако обаче човек предприема действия, които са импулсирани от духовния свят, той непрекъснато, ежедневно и ежечасно ще се чувствува поставен пред вземането на трудни решения, пред избора дали да се заеме с тяхното осъществяване, дали да ги отложи, или да запази пълно безразличие към всичко.
към текста >>

Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост.
А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно. Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него. Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост. Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост. В този случай той може непрекъснато да върши това, с което е свикнал. Така той следва това, което се намира в него, винаги намира доводите си за правилни и не смята за нужно да търси нови гледни точки. Тази нагласа е удобна за живота, протичащ между раждането и смъртта. Ако обаче човек предприема действия, които са импулсирани от духовния свят, той непрекъснато, ежедневно и ежечасно ще се чувствува поставен пред вземането на трудни решения, пред избора дали да се заеме с тяхното осъществяване, дали да ги отложи, или да запази пълно безразличие към всичко. И за тези решения е необходима именно смелост, вътрешна смелост.
към текста >>

И за тези решения е необходима именно смелост, вътрешна смелост.
Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост. В този случай той може непрекъснато да върши това, с което е свикнал. Така той следва това, което се намира в него, винаги намира доводите си за правилни и не смята за нужно да търси нови гледни точки. Тази нагласа е удобна за живота, протичащ между раждането и смъртта. Ако обаче човек предприема действия, които са импулсирани от духовния свят, той непрекъснато, ежедневно и ежечасно ще се чувствува поставен пред вземането на трудни решения, пред избора дали да се заеме с тяхното осъществяване, дали да ги отложи, или да запази пълно безразличие към всичко. И за тези решения е необходима именно смелост, вътрешна смелост.
към текста >>

107. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но от друга страна, тъкмо в тази област са особено подходящи лечебно-педагогическите мерки и ако човек е постигнал качествата, за които стана дума вчера, вътрешната смелост и решителност, той ще има и необходимата вътрешна сила.
Но от друга страна, тъкмо в тази област са особено подходящи лечебно-педагогическите мерки и ако човек е постигнал качествата, за които стана дума вчера, вътрешната смелост и решителност, той ще има и необходимата вътрешна сила. За всички тези неща наистина е необходима вътрешна сила. Че може да настъпи изцеление, това аз често съм илюстрирал с един пример. Виждате ли, един много известен немски поет се подложил веднъж на изследване при специалист френолог. По това време той вече бил прославен, високо ценен поет. Докато в началото френологът, който се надявал да открие всевъзможни интересни неща, обсъждал много оживено установените от него подробности, внезапно, напипвайки едно определено място, побледнял и не се осмелил да говори по-нататък.
към текста >>

108. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост.
Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател. Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
към текста >>

Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател. Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
към текста >>

109. 1. Предговор на издателя GA_322 Граници на природознанието

Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела. Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>

110. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално. Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало.
към текста >>

Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>

111. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>

НАГОРЕ

3.119421005249