Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
212
резултата от
128
текста с части от думите : '
Слух
'.
1.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви
слух
ови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си.
Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали.
Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н. и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие. Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание.
към текста >>
2.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
При усещането на
слух
а или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията. Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество. Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят. Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса.
При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата.
Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>
3.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
От него поотделно получавам по съвсем различни пътища зрителни, осезателни и
слух
ови усещания, които душата впоследствие сглобява в представата за тромпет.
Нали чрез мозъка могат да ми бъдат предадени само отделни усещания. Усещанията за твърдост и мекост ми биват предавани чрез осезанието, а усещанията за цвят и светлина - чрез зрението. Те обаче се срещат съчетани в един и същ обект. Следователно това съчетание трябва да бъде осъществено едва от самата душа. Ще рече, че душата сглобява в тела отделните усещания, опосредствувани от мозъка.
От него поотделно получавам по съвсем различни пътища зрителни, осезателни и слухови усещания, които душата впоследствие сглобява в представата за тромпет.
Тази крайна брънка (представата за тромпета) от един процес е най-първата даденост за моето съзнание. В нея не може да се намери нищо от онова, което е извън мен и първоначално е въздействало върху моите сетива. Външният обект напълно се е загубил по пътя към мозъка и чрез него към душата.
към текста >>
4.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на
слух
а нямаше да има звуково възприятие и т. н.
Същият натиск мога да възприема чрез окото като светлина, чрез ухото като тон. Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на обонянието като мирис на фосфор. Какво следва от този факт? Само едно: Аз възприемам един електрически удар (респ. натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н.
Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н.
С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице? Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно възприятие към друго, а не към нещо извън възприятието. Точно както може да се каже, че окото възприема един механичен двигателен процес в близост до себе си като светлина, така може да се твърди, че една закономерна промяна в даден обект се възприема от нас като двигателен процес. Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение. Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня.
към текста >>
5.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния
слух
качва какво да вършат и да не вършат.
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет. Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество). Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства.
Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
6.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй
слух
овото възприятие на казваното от нея и т.н.
Яснота по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга. Какво имам най-напред пред себе си, когато застана пред друга личност? Вглеждам се в най-непосредственото.
Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото възприятие на казваното от нея и т.н.
Но аз не само се вглеждам във всичко това - то задвижва и мисловната ми дейност. Стоейки в размисъл пред другата личност, възприятието в известна степен ми се струва душевно прозрачно. При мисловното обхващане на възприятието аз съм принуден да си кажа, че тя съвсем не е това, което се явява за външните сетива. Сетивният образ разкрива в непосредствения и вид нещо друго, което тя представлява косвено. Нейното заставане пред мен е същевременно нейно заличаване като чисто сетивен образ.
към текста >>
7.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият
слух
и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
“ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения.
към текста >>
8.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Искам да кажа: Гарантират ли зрението и
слух
ът някаква истина на човека?
Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят. Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния? По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание? Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието?
Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека?
Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината? Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми.
към текста >>
9.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защо
слух
ът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно.
Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор.
към текста >>
Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един
слух
."
„Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени. Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен. Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение.
Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>
10.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното" зрение в "светът на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с "духовния
слух
".
Те не действуват изолирано. За своите творения те имат нужда един от друг. Често пъти множество първо образи си съдействуват за възникването на едно или друго Същество в душевния или в духовния свят.
Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното" зрение в "светът на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с "духовния слух".
Действително, щом ясновидецът се издига от "светът на душата" в този на "духа", видимите първообрази стават същевременно звучащи. "Звукът", за който става дума тук, е едно явление от съвършено духовно естество. Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук. Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства.
към текста >>
За този, който е надарен с "духовен
слух
" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност).
Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук. Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите".
За този, който е надарен с "духовен слух" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност).
За да изградим понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо". Тук става дума за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
към текста >>
Наблюдателят надарен с "духовен
слух
", който се издига от по-низшите области на "царството на духовете" в неговите по-висши степени, разбира, че звуците и хармониите се превръщат в един духовен език.
Наблюдателят надарен с "духовен слух", който се издига от по-низшите области на "царството на духовете" в неговите по-висши степени, разбира, че звуците и хармониите се превръщат в един духовен език.
Той започва да възприема "духовното слово". Съществата и нещата му се откриват вече не само в музика, но и в "слова". Те му оповестяват това, което Духовната Наука нарича "вечни имена".
към текста >>
11.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение,
слух
и т.н.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз.
Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>
12.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Когато тези упражнения се правят заедно с другите, отнасящи се до звуците в природата, тогава в душата израстват нови
слух
ови способности.
Когато тези упражнения се правят заедно с другите, отнасящи се до звуците в природата, тогава в душата израстват нови слухови способности.
Тя започва да възприема послания от духовния свят, които не са облечени във физически звуци и не могат да бъдат чути от физическото ухо. Пробужда се възприемането на "вътрешното слово".
към текста >>
13.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек постига този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, като внася в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, до какъвто природата е стигнала в неговите телесни функции, изразяващи се в зрение,
слух
, дишане, храносмилане, говор и т. н.
Ясновидецът ги възприема като взаимно проникващи се спираловидни мъглявини, оцветени и матово просветващи предимно в червени, в червено-кафяви, а често и в червено-жълти оттенъци. След култивирането те започват, разбира се в духовен смисъл, да светят в жълто-зелени и зелено-сини цветове, показвайки при това един правилен строеж.
Човек постига този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, като внася в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, до какъвто природата е стигнала в неговите телесни функции, изразяващи се в зрение, слух, дишане, храносмилане, говор и т. н.
Така окултният ученик постепенно се научава да диша и вижда с душата, да чува и говори с Духа и т. н.
към текста >>
14.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик трябва да избягва случайните
слух
ови и зрителни впечатления.
Окултният ученик трябва да избягва случайните слухови и зрителни впечатления.
Той е длъжен да бъде единствено там, където отправя силата на своя слух и своето зрение. Дори и всред оглушителен шум, той ще чуе само това, което иска; погледът му ще спира само върху онези неща, към които се обръща напълно съзнателно. А срещу всички несъзнателни впечатления, той трябва да застане с един вид здрава душевна броня. В този смисъл той трябва да бъде особено внимателен към своя мисловен живот. Обучението изисква, да си избере определена мисъл и да доразвива само онези логически следствия, които извлича от нея в пълна будност и напълно свободно.
към текста >>
Той е длъжен да бъде единствено там, където отправя силата на своя
слух
и своето зрение.
Окултният ученик трябва да избягва случайните слухови и зрителни впечатления.
Той е длъжен да бъде единствено там, където отправя силата на своя слух и своето зрение.
Дори и всред оглушителен шум, той ще чуе само това, което иска; погледът му ще спира само върху онези неща, към които се обръща напълно съзнателно. А срещу всички несъзнателни впечатления, той трябва да застане с един вид здрава душевна броня. В този смисъл той трябва да бъде особено внимателен към своя мисловен живот. Обучението изисква, да си избере определена мисъл и да доразвива само онези логически следствия, които извлича от нея в пълна будност и напълно свободно. Тук обикновените и случайни хрумвания нямат място.
към текста >>
Духовният
слух
прониква в тяхната най-дълбока същност; те започват да говорят на човека.
Междувременно медитациите и упражненията за съсредоточаване продължават. Стига се до онази степен, при която човек се доближава до "вътрешното слово". Нещата добиват съвършено ново значение.
Духовният слух прониква в тяхната най-дълбока същност; те започват да говорят на човека.
Описаните етерни потоци се свързват с вечните закономерности на света, към който принадлежи и самия той. Човек започва да съизживява живота на своето обкръжение и може да го отразява в движенията на етерното си тяло. Така човек прониква в духовния свят и се добира до съвършено ново разбиране за думите, произнесени от великите учител учители на човечеството.
към текста >>
15.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид
слух
ови изживявания.
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия език, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване. Това неизбежно трябва да стане в хода на окултното обучение. Обаче за характера на свръхсетивните светове могат да послужат и най-обикновени описания, каквито се предлагат и в настоящата книга.
Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид слухови изживявания.
В случая може да се говори за възприемане на звуци и думи. Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
към текста >>
Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид
слух
ови изживявания.
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия език, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване. Това неизбежно трябва да стане в хода на окултното обучение. Обаче за характера на свръхсетивните светове могат да послужат и най-обикновени описания, каквито се предлагат и в настоящата книга. Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид слухови изживявания. В случая може да се говори за възприемане на звуци и думи.
Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
към текста >>
16.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Силата на мисълта се превръщаше в доловим за
слух
а звук.
Това, което живееше при такива жени, се превърна в един вид природен говор. Защото началото на говора се крие в нещо, което е подобно на песента.
Силата на мисълта се превръщаше в доловим за слуха звук.
Вътрешният ритъм на природата прозвучаваше от устните на “мъдри” жени. Хората се събираха около такива жени и чувстваха в техните песенни изречения откровенията на висши същества. Човешкото богослужение започна с такива неща. В онова време не може да става дума за някакъв “смисъл” в говоренето. Хората чувстваха звук, тон, ритъм.
към текста >>
17.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Най-напреднали в развитието бяха органът на
слух
а и възприемателните органи за студено и топло, а възприемането на светлината беше още неразвито.
Развитите органи на човека в онези времена бяха двигателни органи. Днешните сетивни органи бяха още съвсем неразвити.
Най-напреднали в развитието бяха органът на слуха и възприемателните органи за студено и топло, а възприемането на светлината беше още неразвито.
Човекът се появи в света със слух и с осезание, по-късно се разви способността да се възприема светлината.
към текста >>
Човекът се появи в света със
слух
и с осезание, по-късно се разви способността да се възприема светлината.
Развитите органи на човека в онези времена бяха двигателни органи. Днешните сетивни органи бяха още съвсем неразвити. Най-напреднали в развитието бяха органът на слуха и възприемателните органи за студено и топло, а възприемането на светлината беше още неразвито.
Човекът се появи в света със слух и с осезание, по-късно се разви способността да се възприема светлината.
към текста >>
Преди всичко
слух
овият орган беше този, върху който силно въздействуваше всяко трептене на околната среда.
Ние не можем да определим този душевен живот като същински вътрешен живот. Телесните и душевните дейности и свойства не бяха още строго отделени едни от други. Душата още съизживяваше външния природен живот.
Преди всичко слуховият орган беше този, върху който силно въздействуваше всяко трептене на околната среда.
Всяко движение на въздуха, всяка реакция на околната среда бяха “чувани”. Вятърът и водата с техните движения говореха на човека с един “красноречив език”. Това беше възприемане на тайнствените вътрешни движения в природата, които проникваха и отзвучаваха в човешката душа. Неговата дейност беше ехо на тези въздействия. Той превръщаше звуковите възприятия в своя дейност.
към текста >>
Така човекът се движеше в света и живееше чрез
слух
а и осезанието в процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него под формата на образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят.
Всичко това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека. Само че тогава образите бяха закономерни. Ето защо на тази степен на развитие на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание. Това бяха главно цветни образи, които изпълваха това съзнание. Но те не бяха единственият род възприятия.
Така човекът се движеше в света и живееше чрез слуха и осезанието в процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него под формата на образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят.
С тези душевни образи се свързваха удоволствие и страдание в много по-малка степен, отколкото това става днес при представите на човека, които предават възприятията. Все пак някои образи доставяха радост, други неудоволствие, едни събуждаха любов, други омраза, обаче тези чувства носеха много по-блед характер. Силни чувства бяха предизвиквани от нещо друго. В онези времена човекът беше много по-подвижен, по-деен отколкото по-късно. Всичко в заобикалящия го свят, също и образите в неговата душа го подтикваха към дейност, към движение.
към текста >>
Това, което възприемаха чрез
слух
а и осезанието, бяха по-дълбоки тайни на природата, които те можеха съзнателно да тълкуват.
Досега описахме средно развитото човечество. Различен беше душевният живот при онези, които се бяха развили до един вид свръхчовеци. При тях този душевен живот нямаше инстинктивен характер.
Това, което възприемаха чрез слуха и осезанието, бяха по-дълбоки тайни на природата, които те можеха съзнателно да тълкуват.
В бученето на вятъра, в шумоленето на дърветата на тях им се разкриваха законите, мъдростта на природата. А в образите на тяхната душа бяха дадени не само отраженията на външния свят, а копия на духовните сили на света. Те възприемаха не сетивни неща, а духовни същества. Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ. Свръхчовешките същества получаваха чрез тези образи съобщение, откровение от духовните същества на света.
към текста >>
18.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Едно такова същество всъщност изцяло беше един
слух
ов орган.
Въздействията на камъните, растенията, животните, които по това време съществуваха също само като астрални (душевни) форми, бяха чувствани като вътрешни душевни изживявания. При свързването им със Земната материя към това изживяване бе прибавено нещо съвършено ново. Външните материални процеси упражняваха въздействие върху самата душа, която сама беше облечена в една материална дреха. Отначало това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло. Както днес ние възприемаме трептенето на въздуха като звук, така тези етерни същества възприемаха раздвижванията в заобикалящите ги етерни вещества.
Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган.
Това сетиво се разви първо. От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
към текста >>
От това ние виждаме, че отделният сегашен
слух
ов орган се образува едва по-късно.
Външните материални процеси упражняваха въздействие върху самата душа, която сама беше облечена в една материална дреха. Отначало това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло. Както днес ние възприемаме трептенето на въздуха като звук, така тези етерни същества възприемаха раздвижванията в заобикалящите ги етерни вещества. Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган. Това сетиво се разви първо.
От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
към текста >>
Само две от нашите днешни форми на усещането бяха вече обособени:
Слух
овото усещане и осезанието.
Трябва да си представим, че светът на усещането на тези предшественици на човека беше един съвсем общ, неопределен свят.
Само две от нашите днешни форми на усещането бяха вече обособени: Слуховото усещане и осезанието.
Чрез изменението както на тялото, така и на физическата околна среда не цялата човешка форма беше вече годна да бъде, така да се каже, “ухо”. Една обособена част на тялото остана годна от сега нататък да съизживява сътресенията, които бяха от фино естество. Тя достави материала, от който постепенно се разви нашият слухов орган. Но като орган на осезанието по-нататък остана цялото останало тяло.
към текста >>
Тя достави материала, от който постепенно се разви нашият
слух
ов орган.
Трябва да си представим, че светът на усещането на тези предшественици на човека беше един съвсем общ, неопределен свят. Само две от нашите днешни форми на усещането бяха вече обособени: Слуховото усещане и осезанието. Чрез изменението както на тялото, така и на физическата околна среда не цялата човешка форма беше вече годна да бъде, така да се каже, “ухо”. Една обособена част на тялото остана годна от сега нататък да съизживява сътресенията, които бяха от фино естество.
Тя достави материала, от който постепенно се разви нашият слухов орган.
Но като орган на осезанието по-нататък остана цялото останало тяло.
към текста >>
19.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
слух
а духовен щастие и радост,
в слуха духовен щастие и радост,
към текста >>
20.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
а сякаш че със
слух
дарена бе скръбта.
а сякаш че със слух дарена бе скръбта.
към текста >>
21.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
долавя я духовният ми
слух
.
долавя я духовният ми слух.
към текста >>
22.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато ги открива на
слух
а,
когато ги открива на слуха,
към текста >>
23.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с духовен
слух
те чувах.
с духовен слух те чувах.
към текста >>
24.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с обикновения си външен
слух
.
с обикновения си външен слух.
към текста >>
духовен
слух
поиска да развиеш.
духовен слух поиска да развиеш.
към текста >>
25.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом
слух
се появи
щом слух се появи
към текста >>
26.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовният му
слух
ще чуе скоро.
духовният му слух ще чуе скоро.
към текста >>
27.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което неговият земен
слух
което неговият земен слух
към текста >>
28.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовен
слух
чрез своите слова,
духовен слух чрез своите слова,
към текста >>
29.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Навред се носи
слух
, че Готгетрой,
Навред се носи слух, че Готгетрой,
към текста >>
30.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
изследвай със духовен
слух
сега.
изследвай със духовен слух сега.
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ"
слух
към висшите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
Но имало и такива периоди, през които тези свещени Учители били нещо съвсем различно от обикновените хора. През такива моменти те трябвало да се събират заедно по седем на брой, защо онова, което всеки от тях поотделно усещал в себе си, можело да се прояви само като в една обща хармония от седем тона едва в съчетание с останалите шестима, така че всеки според особеностите на своя инструмент и на своето развитие можел да вижда едно или друго. И от съзвучието на това, което виждал всеки един от тях, възниква звучащата от ония древни времена прамъдрост, ако наистина можем да разчетем правилно древните окултни източници. Тези източници не са откровения на Ведите колкото и да им се възхищаваме днес защото свещените Учители на Индия са разпространявали своите знания в много по-ранна епоха от тази, в която са създадени Ведите. И само твърде слаб отзвук от тях е преминал в тези велики творения.
Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ" слух към висшите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
към текста >>
32.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако даден човек има само
слух
ови възприятия за част от сетивния свят, той с право ще поиска да получи и зрителни възприятия, за да я обхване напълно.
Една от съществените разлики между сетивния свят и свръхсетивните светове се свежда до това, че виждането, възприемането и разбирането при свръхсетивните светове са коренно различни взаимоотношения, отколкото тези, които съществуват в условията на сетивния свят.
Ако даден човек има само слухови възприятия за част от сетивния свят, той с право ще поиска да получи и зрителни възприятия, за да я обхване напълно.
Един пейзаж, една картина могат да бъдат разбрани от нас, само ако сме ги видели. Но човек на пълно може да разбере свръхсетивните светове, дори и само с помощта на здравата си разсъдъчна способност, с която би могъл да обхване едно обективно описание на тези светове. За разбирането и изживяването на всички жизнеутвърждаващи духовни сили, човек се нуждае от достоверните описания на тези, които могат да виждат. Действителни познания за тези светове могат да постигнат само хора, които са в състояние да наблюдават, намирайки се вън от сетивното тяло. В крайна сметка тези описания следва да изхождат от сигурни наблюдатели на духовния свят.
към текста >>
33.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Сега моля те не разнасяй
слух
за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице!
Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна.
То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него! Но как!
към текста >>
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на
слух
а.
То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг.
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>
34.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Без веществото на зрителното сетиво и без това на
слух
овото сетиво този горящ в цветове и звучащ свят би бил за нас тъмен и ням".
Аз мога само да кажа: В моя мозък става определен процес на движение; и при това аз усещам "червено". Защото ако е безсмислено да кажем за киновара: Той е червен, то не по-малко безсмислено е да кажем за едно движение на мозъчните части, че то е светло или тъмно, зелено или червено. "Ням и тъмен по себе си, т.е. лишен от свойства" е светът за добития чрез естественонаучното разглеждане възглед, който познава "вместо звук и светлина само трептения на една лишена от свойства материя, на една първична материя, която в случая на звука е станала теглова материя, а в случая на светлината безтегловна материя... Това, което Мойсей казва в Битие: И бе светлина, е физиологически погледнато погрешно. Светлина бе едвам когато първото червено точково око на инфузориума за първи път различи светлото от тъмното.
Без веществото на зрителното сетиво и без това на слуховото сетиво този горящ в цветове и звучащ свят би бил за нас тъмен и ням".
/Граници на природопознанието, стр. 16/. Следователно съобразно с този възглед чрез процесите във веществото на нашето зрително и слухово сетиво от немия и тъмен свят се създава като чрез магия един звучащ и цветове свят. Тъмният и ням свят е телесен; звучащият и цветен свят е душевен. Чрез какво този последният възниква от първия; чрез каквото движението става усещане? Тук, счита Дю Боа Реймонд, за нас се показва една "граница на природопознанието".
към текста >>
Следователно съобразно с този възглед чрез процесите във веществото на нашето зрително и
слух
ово сетиво от немия и тъмен свят се създава като чрез магия един звучащ и цветове свят.
"Ням и тъмен по себе си, т.е. лишен от свойства" е светът за добития чрез естественонаучното разглеждане възглед, който познава "вместо звук и светлина само трептения на една лишена от свойства материя, на една първична материя, която в случая на звука е станала теглова материя, а в случая на светлината безтегловна материя... Това, което Мойсей казва в Битие: И бе светлина, е физиологически погледнато погрешно. Светлина бе едвам когато първото червено точково око на инфузориума за първи път различи светлото от тъмното. Без веществото на зрителното сетиво и без това на слуховото сетиво този горящ в цветове и звучащ свят би бил за нас тъмен и ням". /Граници на природопознанието, стр. 16/.
Следователно съобразно с този възглед чрез процесите във веществото на нашето зрително и слухово сетиво от немия и тъмен свят се създава като чрез магия един звучащ и цветове свят.
Тъмният и ням свят е телесен; звучащият и цветен свят е душевен. Чрез какво този последният възниква от първия; чрез каквото движението става усещане? Тук, счита Дю Боа Реймонд, за нас се показва една "граница на природопознанието". В нашия мозък и във външния свят съществуват само движения; в нашата душа се явяват усещания. Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото".
към текста >>
35.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
4.
Слух
ово сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
36.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и
слух
а.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха.
Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
37.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В този случай човек изпитва чувства на главозамайване, не може да се въздържи от изпадане в сънно състояние, чувствува, че не може да управлява
слух
овите и зрителните възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътрешността на нервната система.
Това се показва най-ясно, когато се получават смущения на душевното равновесие, зад които са очевидни органическите смущения, при изобилно внасяне в организма на силициева киселина.
В този случай човек изпитва чувства на главозамайване, не може да се въздържи от изпадане в сънно състояние, чувствува, че не може да управлява слуховите и зрителните възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътрешността на нервната система.
Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране. Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм.
към текста >>
38.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и
слух
.
Учителите по история и география, които можеха да ми дадат толкова малко в долните класове, в горните все пак станаха от значение за мен. Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „Ледниковата епоха и причините за нея“. Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за ледниковата епоха. Но този учител беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони. Това го накара в горните класове, чертаейки на черната дъска, да развие темата за геоложко-географските процеси в Алпите.
Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух.
Откъм тази страна получих много от учителя, чиито часове по история по-рано въобще не успяваха да събудят интереса ми.
към текста >>
39.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато сме дошли в допир с нещо, когато сме приели едно зрително или
слух
ово впечатление, ние имаме освен това и нещо като един вътрешен отпечатък, приели сме и един такъв вътрешен отпечатък и него носим ние със себе си, той остава в представата и може да се въплъти в спомена.
Трябва да правим разлика между възприятието на един предмет или между изживяването и това, което е представа за този предмет. В процеса на възприятието ние имаме нещо, което винаги можем да получим отново, когото застанем пред съответния предмет. Но при изживяването имаме и нещо друго.
Когато сме дошли в допир с нещо, когато сме приели едно зрително или слухово впечатление, ние имаме освен това и нещо като един вътрешен отпечатък, приели сме и един такъв вътрешен отпечатък и него носим ние със себе си, той остава в представата и може да се въплъти в спомена.
Но този отпечатък трябва първо да се роди. Аз зная, че това, което казах сега, ще бъде многократно оспорвано от шопенхауерианци, от тези, които твърдят, че нашият светоглед, нашето виждане на света е само наша представа. Но това твърдение се дължи на едно смесване на възприятието и на представата. Тези две понятия трябва настойчиво да се различават. Представата е нещо възпроизведено.
към текста >>
40.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на
слух
а.
Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката. Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса. То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност.
Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън. Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
към текста >>
41.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на
слух
а, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
42.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно
слух
ово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове.
/немски текст не се разчита/.
към текста >>
43.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на
слух
а, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
44.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Слух
ът е заложен още в началото на сатурновото развитие.
Произход на човека в течение на планетната еволюция.
Слухът е заложен още в началото на сатурновото развитие.
Изграждане и диференциране на отделните сетива. Физическото виждане е сродно с възприемането на цветовете при ясновидеца. Астралната същност на сянката.
към текста >>
45.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Първо имаме
слух
а, после топлоусещането.
Общо взето се говори за осезание. Но трябва съвсем точно да се различават две неща. Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното. Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица.
Първо имаме слуха, после топлоусещането.
Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн. Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията. Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало. Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух. Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо.
към текста >>
Онзи прадревен
слух
, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен
слух
.
Получава се следната поредица. Първо имаме слуха, после топлоусещането. Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн. Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията. Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало.
Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух.
Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо. Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо, слух. Като физическо тяло човекът едва се е отличавал от останалата околност. Той е звучал и всичко е звучало заедно с него. В цялото си тяло той е възприемал звуците, съществуващи в света.
към текста >>
Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо,
слух
.
Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн. Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията. Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало. Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух. Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо.
Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо, слух.
Като физическо тяло човекът едва се е отличавал от останалата околност. Той е звучал и всичко е звучало заедно с него. В цялото си тяло той е възприемал звуците, съществуващи в света. Както една струна трепти заедно с друга, вече звучаща, така на всеки тон, който е прозвучавал наоколо, е отговаряло сродно трептене в човешкото физическо тяло. Всичко е звучало заедно.
към текста >>
Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на
слух
а.
Което преди е било едно, се диференцира в две образувания. Това се отпечатва в тялото. Появяват се определени органи, които стават посредници само на звука, а други само за възприемане на топлината. Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно.
Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха.
По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина. През следващото слънчево развитие човекът добива зрението. Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>
Но най-съвършен е
слух
ът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало.
Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>
Нека да останем първо при
слух
а.
Нека да останем първо при слуха.
Това сетиво е преминало цяла редица степени. На Стария Сатурн, когато човекът встъпва в своята еволюция, то съществува като зародиш. Какво следователно се случва? Физическото сатурново развитие довежда слуха крачка напред и прибавя първия зародиш на топлоусещането. Идва слънчевото развитие и към физическото тяло се прибавя етерното.
към текста >>
Физическото сатурново развитие довежда
слух
а крачка напред и прибавя първия зародиш на топлоусещането.
Нека да останем първо при слуха. Това сетиво е преминало цяла редица степени. На Стария Сатурн, когато човекът встъпва в своята еволюция, то съществува като зародиш. Какво следователно се случва?
Физическото сатурново развитие довежда слуха крачка напред и прибавя първия зародиш на топлоусещането.
Идва слънчевото развитие и към физическото тяло се прибавя етерното. С това към човешката природа се добавя нов член и той се включва в работата по преобразяването на сетивата. На Старата Луна работи и астралното тяло, а в земното развитие също и азът. Но с цялата тази съвкупност е свързано още нещо. Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него.
към текста >>
А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху
слух
а.
На Старата Луна работи и астралното тяло, а в земното развитие също и азът. Но с цялата тази съвкупност е свързано още нещо. Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него. То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация.
А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха.
Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека. Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека.
към текста >>
Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху
слух
а.
Но с цялата тази съвкупност е свързано още нещо. Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него. То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха.
Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха.
От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека. Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл.
към текста >>
Слух
ът стои в непосредствена връзка с физическия свят и това, което възприемате от
слух
овото сетиво, са трептенията на физическия въздух.
Слухът стои в непосредствена връзка с физическия свят и това, което възприемате от слуховото сетиво, са трептенията на физическия въздух.
към текста >>
Искате ли да чуете нещо – понеже
слух
ът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество.
Това е нещо, което ви моля да схванете правилно и по най-деликатен начин. Искате ли да видите нещо, зад баграта, която виждате, трябва да стои астрално същество. Също и зад топлината, която чувствате, трябва да стои астрално същество.
Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество.
Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото. Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят. А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията.
към текста >>
Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на
слух
а лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят.
Това е нещо, което ви моля да схванете правилно и по най-деликатен начин. Искате ли да видите нещо, зад баграта, която виждате, трябва да стои астрално същество. Също и зад топлината, която чувствате, трябва да стои астрално същество. Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество. Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото.
Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят.
А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
към текста >>
Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху
слух
а му са могли да работят само най-висши същества.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви.
Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества.
Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>
Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху
слух
овия му орган.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества. Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества.
Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган.
Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>
Със
слух
овия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества. Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган.
Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на
слух
а му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
От това долавяте и сродството, което чрез сетивата съществува между човека и цялото му обкръжение. Разгледайте лицето му и бихте могли да си кажете: Върху лицето са работили съществата, живеещи на астралния план. Те живеят в светлинните лъчи. Светлинният лъч има физическа и астрална част. Представете си, че някъде пада светлинен лъч.
към текста >>
Също както
слух
ът е слязъл на физическия план, ще слезе също и зрението, като се развие до истинско ясновиждане.
Развитието е напълно равномерно.
Също както слухът е слязъл на физическия план, ще слезе също и зрението, като се развие до истинско ясновиждане.
Това напълно може да се разбере логически. Който иска да мисли, може вече да го разбере и никой не може да го опровергае само чрез мислене.
към текста >>
46.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и
слух
ови впечатления.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение.
Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления.
С всичко това се свързват мисловна и разсъдъчна дейност. Разумът, мисленето още принадлежи към физическия план. Всичко това можете да възприемете на физическия план. Различни са възприятията на астралния план, те изглеждат съвсем по друг начин. И още по-различни са възприятията в девахана, да не говорим за по-висшите духовни области.
към текста >>
Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и
слух
ови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица.
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си. Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност.
Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица.
Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа. В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало. Тогава той се нуждае от съвета на окултния учител, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност.
към текста >>
47.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така има отношение между
слух
а и оникса.
Когато някога се изучи отношението на външния мъртъв свят към човешкия организъм, ще се открие, че съществуват многократни отношения между човека и обкръжаващия го свят, например отношение между сетивата и скъпоценните камъни. Има известни отношения към скъпоценните камъни, които са заложени в еволюцията на сетивата. Едно от тях намерихме при окото и хризолита.
Така има отношение между слуха и оникса.
Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали. Той например представя живота, произхождащ от смъртта. Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
към текста >>
С това е във връзка и отношението между оникса и
слух
овия орган.
В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание.
С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган.
Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел). Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата.
към текста >>
48.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Под "ясновидство" всъщност казано, това не е най-доброто наименование се разбира не само духовното виждане, а и духовен
слух
/чуване/.
Сега вече аз бих искал да ви посоча две особености, които характеризират розенкройцерската мъдрост и важната за нея мирова мисия. Първата е свързана с цялото отношение на човечеството към тази мъдрост, която представя себе си нещо различно, отколкото окултна форма на християно-гностичната мъдрост. Ние трябва за сега само леко да докоснем двата факта на духовния живот, ако желаем ясно да си представим това забележително положение на мъдростта на розенкройцерите. Първият от тези два факта отношението на ученика към учителя, и във връзка с това отношение трябва да разгледаме две неща. Първо, ние ще обсъдим това, което се нарича ясновидство, второ това, което наричат вяра в авторитета.
Под "ясновидство" всъщност казано, това не е най-доброто наименование се разбира не само духовното виждане, а и духовен слух /чуване/.
В последните две е източникът на всяка мъдрост, която иска да ни научи на скритата мъдрост на света, и от някой друг източник не могат да произлязат истински знания за духовните светове. В методът на розенкройцерите има, обаче, съществена разлика между откриване на духовните истини и разбирането им.
към текста >>
49.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Дори и ако разликите да са малки и незначителни, то все пак определената форма на вътрешните
слух
ови органи е необходима, за да може човек да стане музикант, и тези форми се предават по наследство.
Ако ние вземем, например, фамилията Бах, то ще видим, че за 250 години са се родили 25 музиканта, сред тях великия Бах. Работата е там, че при добрият музикант трябва да има не само вътрешна способност към музиката, но и физически добре оформено ухо, с определена форма. Профаните не могат да се ориентират в това, от какво всичко това зависи необходимо е да се вгледаме в това надълбоко, с помощта на окултните сили.
Дори и ако разликите да са малки и незначителни, то все пак определената форма на вътрешните слухови органи е необходима, за да може човек да стане музикант, и тези форми се предават по наследство.
Те приличат на формите на бащата, дядото и т.н., както се предава и формата на носа.
към текста >>
50.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние имаме очни нерви, обонятелни,
слух
ови и т.н.
За да се стигне до възприятия чрез сетивните органи са нужни нерви. До всеки от нашите сетивни органи води нервна нишка идваща от мозъка.
Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н.
Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше. Те не бяха посредници на външното наблюдение, а изпълнява ха вътрешна задача. Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи. Той чувстваше цялата ситуация така, сякаш в главата му нахлуват външни теченията, които прокарват пътя на нервите в нея.
към текста >>
51.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако вземете сетивото на
слух
а: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото.
Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално. В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата.
Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото.
Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото. Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето. Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното? То се разпростира върху цялото тяло. То се различава значително от останалите, локализираните сетива.
към текста >>
52.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора,
слух
а и лицето.
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека. Веднъж те отишли на морския бряг и намерили две дървета, и от тях, Аск и Ембла, създали първата двойка човеци.
Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето.
Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор,
слух
и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Как би трябвало да се разкаже това, ако се придържа към фактите? Вотан, Вили и Ве отидоха на морския бряг.
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Така възникнаха първите хора. В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора. Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние.
към текста >>
53.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ослепяват очи,
слух
ът се диви,
Ослепяват очи, слухът се диви,
към текста >>
54.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и
слух
ови впечатления и т.н.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива.
Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н.
Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност. Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена.
към текста >>
55.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
4.
Слух
ово сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
До този момент човекът разполага главно със
слух
овото и осезателното сетиво (виж Бел.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават "външни".
До този момент човекът разполага главно със слуховото и осезателното сетиво (виж Бел.
№3), сега той изгражда първи те наченки на зрителното сетиво.
към текста >>
56.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Сравнете, например,
слух
а, усещането на
слух
а със сетивното възприятие на зрението.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика.
Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението.
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата.
към текста >>
Що се отнася за
слух
а, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението.
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
към текста >>
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия
слух
срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на
слух
а.
Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
към текста >>
Но вътрешното изживяване на
слух
а и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната.
към текста >>
Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при
слух
а.
Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха.
Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория.
към текста >>
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на
слух
а когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната.
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната.
Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха. Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука.
към текста >>
Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на
слух
а.
Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува.
Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха.
Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха. Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука. Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>
Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на
слух
а.
За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха.
Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука. Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на
слух
а, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>
57.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия
слух
, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Нека почувстваме с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина! Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът. Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение.
към текста >>
58.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая
слух
ът.
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват.
Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>
Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса,
слух
а и т.н.
Казвайки това, ние вече посочихме първото влияние, упражнявано върху човека като встъпление към съня; това е влиянието, което го изважда от физическото и етерното му тяло.
Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н.
В него се налага някаква сила. Това е първото от влиянията, упражнявани от духовния свят, в който преминава човек през нощта; това е влиянието, което го изкарва от физическото и етерното му тяло. Но ако това беше единственото упражнявано влияние, резултатът щеше да бъде абсолютно спокоен, непрекъсван сън. Това, разбира се, е познато в нормалния живот; това е състоянието, причинявано от първото въздействие, свързано със съня. Но има и други видове сън.
към текста >>
59.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой
слух
ов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа.
На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени. Там самите елементални сили биват възпирани и отразени; те престават да действат и само силите на Света на Духа са онези, които протичат и не биват отразени. Това са силите, които формират например зрителния нерв.
Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой слухов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа.
От там струят силите на Същества, които са строителите на цялата ни нервна система. Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.
към текста >>
60.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален
слух
.
Да предположим, че през живота си между раждането и смъртта, даден човек е имал възможност да получи твърде богати музикални впечатления.
В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален слух.
Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени органи, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности. Ето за що ще сме напълно прави, ако кажем, че един човек разполага с такива впечатления и опитности в своя живот, каквито му позволяват неговите заложби от миналата инкарнация и тъкмо тези опитности той може да превърне в способности и таланти; а други впечатления и опитности не могат да бъдат превърнати в способности, понеже, поради неговата цялостна Карма, не разполага със съответните заложби. Обаче получените впечатления остават, натрупват се, и през живота между смъртта и новото раждане метаморфозират в една специална нагласа, която ще се прояви едва в следващата инкарнация. И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби. Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
към текста >>
Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален
слух
, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален слух. Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени органи, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности. Ето за що ще сме напълно прави, ако кажем, че един човек разполага с такива впечатления и опитности в своя живот, каквито му позволяват неговите заложби от миналата инкарнация и тъкмо тези опитности той може да превърне в способности и таланти; а други впечатления и опитности не могат да бъдат превърнати в способности, понеже, поради неговата цялостна Карма, не разполага със съответните заложби. Обаче получените впечатления остават, натрупват се, и през живота между смъртта и новото раждане метаморфозират в една специална нагласа, която ще се прояви едва в следващата инкарнация. И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби.
Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
към текста >>
слух
. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
С други думи, виждаме, че в съответната инкарнация даден човек съвсем не „случайно" наследява, примерно, музикално ухо, а сам търси едни или други „наследствени" признаци.
към текста >>
Ако проследим такъв човек от момента на раждането, ще установим, че на пръв поглед музикалното ухо, или музикалния
слух
е негово лично качество.
Ако проследим такъв човек от момента на раждането, ще установим, че на пръв поглед музикалното ухо, или музикалния слух е негово лично качество.
Но ако със средствата на окултното познание стигнем до периода преди неговото раждане, ще открием, че музикалното ухо, което той активно търси, е нещо, което се приближава към него отвън. Преди раждането, респективно зачатието, музикалното ухо, разбира се, съвсем не му принадлежи; налице е само стремежът да се „добере" до такова ухо. Да, човекът привлича към себе си нещо външно. Преди прераждането, музикалната способност, която после определяме като „наследствена", е нещо външно, нещо обективно; тя се приближава към човека, или ако предпочитате той бърза към нея. Едва в процеса на въплъщението тя става нещо вътрешно и впоследствие ще се прояви като индивидуална човешка способност.
към текста >>
61.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални
слух
ови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама. От нея може да се предпази само онзи, който не щади усилията си и непрекъснато работи върху своята разсъдъчна способност, прилагайки я тъкмо в опитите да разбере духовния свят и неговите истини. Средствата на официалната наука тук съвсем не са достатъчни. Тя изобщо не апелира към усилване на онази сигурна и здрава разсъдъчна способност, която е необходима за правилното проникване и за правилната ориентация в духовния свят.
към текста >>
Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези
слух
ови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама.
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама.
От нея може да се предпази само онзи, който не щади усилията си и непрекъснато работи върху своята разсъдъчна способност, прилагайки я тъкмо в опитите да разбере духовния свят и неговите истини. Средствата на официалната наука тук съвсем не са достатъчни. Тя изобщо не апелира към усилване на онази сигурна и здрава разсъдъчна способност, която е необходима за правилното проникване и за правилната ориентация в духовния свят.
към текста >>
Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на
слух
ови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора.
Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания.
Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора.
Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност! "
към текста >>
Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу
слух
овите впечатления, гласове и т.н.
Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания. Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора.
Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н.
Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност! "
към текста >>
Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно:
Слух
овите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно!
Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания. Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора. Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание.
Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно!
Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност! "
към текста >>
62.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
До този момент човек разполага главно със
слух
овото и осезателното сетиво.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни Същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават „външни“.
До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното сетиво.
към текста >>
63.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И Вие не бива да смятате, че вълнението около този
слух
било нещо незначително.
век, във Фез, Мароко,се появил на свой ред един друг лъжепророк. А накрая се разказва, как през 1147 година в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име. Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна. По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят. По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос.
И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително.
От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви. И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно голям брой хора.
към текста >>
64.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И за един такъв човек Слънцето наистина започва да звучи, да пее, или с други думи, хармонията на сферите вече става достъпна за човешкото ухо, за човешкия
слух
.
Тук е загатнато не друго, а именно „хармонията на сферите" и изобщо това, което живее в звуковия етер. Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от духовните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за еволюцията на другите хора.
И за един такъв човек Слънцето наистина започва да звучи, да пее, или с други думи, хармонията на сферите вече става достъпна за човешкото ухо, за човешкия слух.
към текста >>
65.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в
слух
ов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин.
Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел.
към текста >>
66.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
4.
Слух
ово сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
67.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Дали човек има добре развито зрение или
слух
, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас.
Преди всичко се унаследяват онези човешки качества, които са присъщи на физическото и етерното тяло. Последното е носител на всички жизнени явления (растежни и размножителни сили). Всичко, което се отнася до тези явления, се унаследява. В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло. Под такова се разбира едно предразположение в усещанията.
Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас.
Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер.
към текста >>
68.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Каквото тя е изживяла тогава, се е изживявало като сили във вътрешния душевен живот, за да се превърне в предпоставка за един добре развит
слух
.
Един друг познат на окултистите пример е за някоя индивидуалност, която в дадена инкарнация живее особено интензивно в архитектурните форми.
Каквото тя е изживяла тогава, се е изживявало като сили във вътрешния душевен живот, за да се превърне в предпоставка за един добре развит слух.
Така че тази индивидуалност в следващото си прераждане става един много добър музикант. Тя не става велик архитект, защото тези форми, изживявани в архитектурата, се превръщат в сили за изграждане на органи.
към текста >>
69.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Мислещият по материалистически начин сега би казал, че поради някакви обстоятелства от дълбините на душата му се е получила
слух
ова халюцинация и че това, че човекът е бил спасен по този начин, е една щастлива случайност.
Мислещият по материалистически начин сега би казал, че поради някакви обстоятелства от дълбините на душата му се е получила слухова халюцинация и че това, че човекът е бил спасен по този начин, е една щастлива случайност.
Но също така е възможно да мислим по друг начин за нещата или поне трябва да допуснем такава възможност. Днес искам само да ви я дам за пример, защото за този друг начин на мислене може само да се разкаже, не да се докаже. Човек би могъл да си каже, че благодарение на събития в духовния свят в момента, когато си стигнал до кармична криза, животът всъщност ти е бил подарен. Ако нещата бяха продължили без онази случка, с живота ти щеше да е вече свършено. Така сега към предишния ти живот е добавен един вид нов живот.
към текста >>
70.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото
слух
овата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
И така ние можем да оставим да действуват върху нас най-разнообразните сетивни усещания. По този на чин бихме могли да направим да изчезне един вид това, което възприемаме чрез сетивата в заобикалящата ни природа, така че тази сетивна покривка е повдигната: тогава навсякъде биха се появили морални чувства на симпатия и антипатия.
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас. Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света. Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе.
към текста >>
71.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение,
слух
, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ.
Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
към текста >>
72.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Един добър музикален
слух
се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата.
Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби.
Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата.
Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент. Когато се родим нашият мозък е още мек, тогава връзките, които отиват от мозъка към различните органи, не са още развити и тази Мъдрост ние притежаваме във времето на нашето детство, за да свирим /да работим хармонично/ върху нашите органи, които са за душата, като един истински музикален инструмент. Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно.
към текста >>
73.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Зрителното сетиво цветовете и светлината,
слух
овото сетиво звуците и т.н.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят.
Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
към текста >>
74.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако цяло то тяло беше око, къде щеше да остане
слух
ът?
И ако ухото би казало: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
Ако цяло то тяло беше око, къде щеше да остане слухът?
Ако цялото тяло беше слух, къде щеше да остане обонянието?
към текста >>
Ако цялото тяло беше
слух
, къде щеше да остане обонянието?
И ако ухото би казало: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цяло то тяло беше око, къде щеше да остане слухът?
Ако цялото тяло беше слух, къде щеше да остане обонянието?
към текста >>
75.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
4.
Слух
ово сетиво.
4. Слухово сетиво.
към текста >>
76.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително,
слух
ово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление.
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Днешният
слух
ов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека. Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен.
Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>
78.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Нещо особено се получава с изключването на
слух
а.
Нещо особено се получава с изключването на слуха.
За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха. Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни.
към текста >>
Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на
слух
а.
Нещо особено се получава с изключването на слуха. За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече.
Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха.
Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни. Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>
Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия
слух
ов орган.
Нещо особено се получава с изключването на слуха. За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха.
Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган.
Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни. Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>
Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е
слух
овото сетиво.
За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха. Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни.
Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>
Обаче нашият
слух
ов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята.
Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята.
Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия
слух
ов орган са сложили етерните сили, които обливат
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята.
Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия
слух
ов орган една много по-тънка организация е била покварена на Земята.
Земята, че те не са го направили по-съвършен, а по-несъвършен; защото тези обливащи земята етерни сили могат да действуват върху ухото само чрез това, че те работят във въздуха и постоянно срещат една съпротива във въздуха.
Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия слухов орган една много по-тънка организация е била покварена на Земята.
към текста >>
И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия
слух
ов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този
слух
ов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята.
И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята.
Той се научава да чувствува по самото ухо, че, бихме могли да кажем ето видите ли, понякога трябва да употребим парадоксални изрази бихме могли следователно да кажем, че по отношение на ухото човек би могъл да изпадне в меланхолия, защото ухото принадлежи към органите, които в цялото тяхно устройство свидетелствуват за минали съвършенства. И който постига постепенно да има посочените изживявания, ще разбере окултиста, който без съмнение черпи своите познания от много по-дълбоки сили, когато този окултист му казва: на Старата Луна ухото имаше едно много по-голямо значение за човека отколкото то има днес.
към текста >>
Така днешното устройство на
слух
овия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на
слух
овия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
79.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И докъде стига това, което днес се нарича теософия, можем да преценим от обстоятелството, че подобни безсъвестни твърдения и
слух
ове тръгват именно от теософските среди.
Имам поне две основания за вмъкването на тази лична забележка: От една страна, повечето от Вас знаят, че определени хора, лишени от каквато и да е съвест, отдавна разпространяват детинската и нелепа версия, че съм бил свързан с известни католически среди. От всички тези твърдения няма вярна нито дума!
И докъде стига това, което днес се нарича теософия, можем да преценим от обстоятелството, че подобни безсъвестни твърдения и слухове тръгват именно от теософските среди.
И понеже тук се налага не едно снизходително подминаване, опиращо се само на фрази, а конкретен и точен отговор, аз си позволих да направя тази точна забележка.
към текста >>
80.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал
слух
, че всред тях идва един особен човек.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички.
Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек.
Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание.
към текста >>
81.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
4)
Слух
ово сетиво
4) Слухово сетиво
към текста >>
82.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Ани Безант, председателка на Теософското Общество, несъзнателно може би, вслушана в импулси, подобно на писачите на анонимните брошури за по десет пфенига, разпространи от една страна
слух
а, че Рудолф Щайнер е йезуит, (така както днес се разпространява
слух
ът, че той е евреин) и за да не изглежда в сърцата на нейните вярващи като един нововъзкръснал, а за да се приеме това като нещо разумно от християнството, внезапно тя постави новия Спасител на Света в тялото на един индийски младеж.
Настоящият момент изисква да бъдат дадена указания за тези неща. Още при този цикъл от лекции, роден от най дълбокото християнско изживяване, Рудолф Щайнер трябваше да насочи вниманието са към това, което се натрупваше като враждебност срещу безкомпромисната точност на неговото учение и неговото дело. По онова време за него възникнаха трудности във връзка с ориентализирането на английското Теософско Общество, което виждаше заплаха за своите догми от това, което Рудолф Щайнер даде като християнска езотерика.
Ани Безант, председателка на Теософското Общество, несъзнателно може би, вслушана в импулси, подобно на писачите на анонимните брошури за по десет пфенига, разпространи от една страна слуха, че Рудолф Щайнер е йезуит, (така както днес се разпространява слухът, че той е евреин) и за да не изглежда в сърцата на нейните вярващи като един нововъзкръснал, а за да се приеме това като нещо разумно от християнството, внезапно тя постави новия Спасител на Света в тялото на един индийски младеж.
Едва преди две години този човек с решителност отхвърли отредената му мъчителна роля.
към текста >>
83.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите,
слух
овите усещания и т.н.
Но това, за което говоря сега, съвсем не е моя измислица, то е една необходимост на мисленето, която е валидна за днешния етап на естествената наука. Вие виждате, че когато един природоизследовател стига до крайните си умозаключения, фактически той потвърждава това, за което стана дума току-що. Днес взех със себе си известното „Ръководство по физиологична психология в 15 лекции“, които известният професор д-р Циен е изнесъл в Йена „физиологична психология“, т.е. той се опитва да обясни душевно-телесна та същност на човека.
В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н.
и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята. И сега, виждате ли, там намираме следните изречения: „Безбройните материални дразнения от външния свят пораждат въз будни процеси в кората на главния мозък, които във физическата област отговарят на усещанията. После проследихме тези възбудни процеси в посока на асоциативните нервни влакна и стигнахме до двигателните зони: оттук материалната възбуда отново се пренася към периферията чак до мускулите и предизвика контракция на мускулните влакна. На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като действие. Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
към текста >>
84.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Когато през следващата година отново плъзват
слух
ове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Дали този отговор съответства на истината?
Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война."
към текста >>
85.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Разбира се, не само чрез осезанието; когато отворим очи, също се натъкваме на външния свят, на светлината от външния свят; когато звуците се втурват в ушите ни, когато
слух
ът ни се натъква на тях, ние се осъзнаваме.
Фактически ние имаме наше Аз-съзнание във физическия свят, защото навсякъде се натъкваме на външния свят.
Разбира се, не само чрез осезанието; когато отворим очи, също се натъкваме на външния свят, на светлината от външния свят; когато звуците се втурват в ушите ни, когато слухът ни се натъква на тях, ние се осъзнаваме.
към текста >>
86.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв
слух
." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години.
Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
към текста >>
Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този
слух
сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този
слух
." Безброй хора мислят по този начин.
Тук виждаме две неща.
Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин.
Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох. Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора. Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II.
към текста >>
Така възникват днес твърденията и много от онова, което четете на хартия с печатарско мастило няма повече стойност от долния
слух
, използван да направи Антропософията ерес в католическите страни.
бях седнал в един театър в Берлин, в средата на предната редица, и Уилям II седна в кралската ложа и аз го видях на разстояние колкото от тук до края на тази стая. Вторият път бе, когато той вървеше зад ковчега на гранд-дукесата на Ваймар, и тогава бе доста далеч от мен. Третият път бе на Фридрихщрасе в Берлин, когато със своята свита и с маршалския жезъл в ръка той яздеше през улиците и целият народ викаше "ура" след него. Това са всички взаимоотношения с Уилям II, които съм имал. Никога не съм имал други, нито съм ги търсил.
Така възникват днес твърденията и много от онова, което четете на хартия с печатарско мастило няма повече стойност от долния слух, използван да направи Антропософията ерес в католическите страни.
Днес такива неща трябва да се проследяват до техния произход. Не е достатъчно те да се вземат само като думи. Хората трябва да свикнат да отиват до източника на онова, което се твърди.
към текста >>
87.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Говор и
слух
там се обединяват отново.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща. Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя.
Говор и слух там се обединяват отново.
Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>
Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите
слух
ови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“.
Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно.
към текста >>
88.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво
слух
ово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот.
Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
89.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в
слух
.
Но това е една душевна тоналност. И Шпенглер изразява основно по твърде ясен начин душевната тоналност, която представя това, че модерният човек не обича това състояние на будност! Наистина, всички видове образи от този род се представят там.
Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух.
Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали? Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме!
към текста >>
90.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия
слух
ов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм.
Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Този факт е налице не само в
слух
овия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
91.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен
слух
ов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество.
И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път. И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да изживява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата. Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света.
За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество.
Нека да се вслушаме в инспирациите на този човешки Бог, както и на времето хората се научиха да се вслушват в инспирациите на „Годишния Бог".
към текста >>
92.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но в случай, че разгледаме
слух
овия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло.
А дали те действуват и в пространството около човека? Да, в известен смисъл те действуват и вън от него. Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло.
Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло.
Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм. Стремежът към един цялостен и всеобхватен възглед, включващ в себе си всички сили и закони, действуващи в човешкия организъм, винаги ни води до подобни резултати.
към текста >>
93.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
4.
Слух
ово сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
94.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия
слух
ов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго.
В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива.
към текста >>
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя
слух
ов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
95.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до
слух
ово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер. И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер.
към текста >>
96.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до
слух
а му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя.
Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
към текста >>
97.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия
слух
да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н.
Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя.
И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н.
Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса. Това е било за тях непосредствено преживяване.
към текста >>
98.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Веднъж например се разпространява
слух
, че Гарибалди е бил убит в едно сражение.
Тази личност, станала сега негова жена, взима участие във всички страшно приключенски пътувания, които той прави в Южна Америка и преживява потресаващи неща.
Веднъж например се разпространява слух, че Гарибалди е бил убит в едно сражение.
Жената се втурва на бойното поле, повдига там всяка една глава на падналите в битката, за да види, дали той е Гарибалди. Най-после, след като дълго го е търсила, тя го намира жив.
към текста >>
99.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Сигурно се касае за
слух
ова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
[1] изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания.
Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
към текста >>
100.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Беше променено, понеже е явна
слух
ова грешка.
117 земни светове: В стенограмата и във всички предишни издания: «подземни».
Беше променено, понеже е явна слухова грешка.
към текста >>
Сигурно се касае за
слух
ова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
145 изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания.
Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
към текста >>
101.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо
слух
а на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм.
Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили. Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин.
Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм.
Тялото вече не е негово в предишния смисъл. При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново.
към текста >>
102.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
До този момент човек разполага главно със
слух
овото и осезателното сетиво.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни Същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават „външни“.
До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното сетиво.
към текста >>
103.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Развитието на
слух
овото сетиво, говорното сетиво и сетивото за пространствена ориентация.
Наследяването на музикалния и математическия талант във фамилиите Бах и Бернули. Отношението на индивидуалността към наследяваните заложби. Развитието на човешкото същество в миналите земни епохи.
Развитието на слуховото сетиво, говорното сетиво и сетивото за пространствена ориентация.
към текста >>
Слух
овият процес разгледан окултно.
Слуховият процес разгледан окултно.
Днешното усещане на терцата между по-ранното усещане на квинтата и бъдещето усещане на октавата. Ухото като отразяващ орган за тоновото усещане. Музикалното се изживява чрез целия човек. Вътрешното разчленение на октавата. Септимовата музика на атлантеца като религиозно изживяване.
към текста >>
104.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Въпрос: „Как духовната наука разглежда феномена на инстинктивния, абсолютен
слух
?
Въпрос: „Как духовната наука разглежда феномена на инстинктивния, абсолютен слух?
към текста >>
105.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Извънредно интересно е как д-р Томастик разви една до известна степен идеална архитектура за музикалния
слух
.
Бих искал да отбележа и друго.
Извънредно интересно е как д-р Томастик разви една до известна степен идеална архитектура за музикалния слух.
И това е нещо, което би могло да се проследи и по-нататък. Във връзка с това бих искал да ви обърна внимание само върху едно. Действителността е наистина нещо изключително сложно и е много трудно тя да се конструира само от една гледна точка. Да кажем, че човек например може да се запита: Защо в нашето строителство колоните са от различни видове дървесен материал? И той би могъл да разгледа тези видове дървесен материал във връзка с онези, от които се правят инструментите.
към текста >>
106.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно
слух
ово преживяване.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм.
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове. Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
към текста >>
107.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За физиологията и психологията на
слух
овия процес и на музикалното изживяване.
Хармонии на сферите /II. Рихард Вагнер в светлината на духовната наука. / III. История на развитие на човечеството и на музиката. / IV.
За физиологията и психологията на слуховия процес и на музикалното изживяване.
/ V. Общи въпроси. Още изказвания: "...Това се дължи на интензитета? "
към текста >>
108.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Разликата между зрителните и
слух
овите възприятия.
Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля.
Разликата между зрителните и слуховите възприятия.
Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите - певци от Нюрнберг". Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата. Жестоките заблуждения на Кантовата философия. До истинската действителност човек стига в мига, когато минава през Портата на смъртта.
към текста >>
109.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Изключително важна подробност за зрителните и
слух
овите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
110.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Цялото ни зрение, целият ни
слух
са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание.
Как изглеждат впрочем телесните проявления на чувствата? Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства.
Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание.
При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>
Много по-слабо е подтиснат чувственият елемент в рамките на
слух
овите възприятия.
Много по-слабо е подтиснат чувственият елемент в рамките на слуховите възприятия.
Слуховите възприятия се намират в много по-тясна и органическа с останалия организъм, отколкото зрителните. В човешкото ухо си дават среща различни физиологически процеси, които значително се различават от физиологическите процеси в окото. Ето защо в много отношения ухото е едно много по-вярно отражение на това, което се разиграва в целия организъм. Тъкмо поради тази причина, сетивните процеси в ухото, винаги се съпровождат от един или друг чувствен елемент. Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при слушане на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер.
към текста >>
Слух
овите възприятия се намират в много по-тясна и органическа с останалия организъм, отколкото зрителните.
Много по-слабо е подтиснат чувственият елемент в рамките на слуховите възприятия.
Слуховите възприятия се намират в много по-тясна и органическа с останалия организъм, отколкото зрителните.
В човешкото ухо си дават среща различни физиологически процеси, които значително се различават от физиологическите процеси в окото. Ето защо в много отношения ухото е едно много по-вярно отражение на това, което се разиграва в целия организъм. Тъкмо поради тази причина, сетивните процеси в ухото, винаги се съпровождат от един или друг чувствен елемент. Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при слушане на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер. Върху този факт израства едно интересно явление на съвременната епоха, което непосредствено засяга и самото художествено творчество.
към текста >>
Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на
слух
овия процес.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40. Какво точно представлява Бекмесер?
Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес.
Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан.
към текста >>
111.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обикновено се говори за
слух
, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях.
Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
После идва ред на
слух
овите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания.
За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение. Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>
Нека добавя, че Азовото, мисловното,
слух
овото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
към текста >>
112.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
4)
Слух
ово сетиво
4) Слухово сетиво
към текста >>
113.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Повечето случаи на лошо изговаряне се дължат на лош
слух
.
Р.Щ.: Повечето случаи на лошо изговаряне се дължат на лош слух.
към текста >>
114.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия
слух
ов процес.
Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет.
Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес.
Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.25). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм. Този скелет може да се прояви в известна степен абнормно, ако Азът функционира твърде мощно, но само ако Азът функционира твърде мощно във вътрешността; преди ние разглеждахме случая, когато Азът действува твърде мощно на повърхността.
към текста >>
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното,
слух
овият процес протича във въздуха.
Когато проведем подобни изследвания, пред човека ще изпъкне цялото различие между онова в човешкото устройство, което външно и етерно преобразява себе си и онова, което се насочва към централизиране във вътрешността на човешкото устройство, неща, представляващи полярни противоположности. Това влиза в съображение при следното. Ако от своя страна попитате: на какво съответствува образуванието, което аз тук представих като втори фантом? то аз ще Ви отговоря: това, което ви нарисувах като син фантом, това е физическия скелет в организма, който притежава склонността да се разраства (виж. рис.25). Нормалното в него е свързано с развитието на ухото.
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате
слух
а, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
115.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия
слух
ов процес.
Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет.
Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес.
Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.27). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм. Този скелет може да се прояви в известна степен абнормно, ако Азът функционира твърде мощно, но само ако Азът функционира твърде мощно във вътрешността; преди ние разглеждахме случая, когато Азът действува твърде мощно на повърхността.
към текста >>
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното,
слух
овият процес протича във въздуха.
Когато проведем подобни изследвания, пред човека ще изпъкне цялото различие между онова в човешкото устройство, което външно и етерно преобразява себе си и онова, което се насочва към централизиране във вътрешността на човешкото устройство, неща, представляващи полярни противоположности. Това влиза в съображение при следното. Ако от своя страна попитате: на какво съответствува образуванието, което аз тук представих като втори фантом? то аз ще Ви отговоря: това, което ви нарисувах като син фантом, това е физическия скелет в организма, който притежава склонността да се разраства (виж рис.25). Нормалното в него е свързано с развитието на ухото.
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате
слух
а, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
116.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
името Розенбах е променено в Райхенбах, понеже името Розенбах не се среща често и се смята, че се дължи на
слух
ова грешка.
[1] Отомар Розенбах, 1851-1907, лекар и професор в Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Публикува голям брой произведения за физиологията и патологията, «Очерк за патологията и терапията на сърдечните заболявания», Берлин 1899 г. В библиотеката на Рудолф Щайнер има малко произведение от Розенбах със заглавието «Енергетика и медицина» от 1897 г. В изданието от 1963 г.
името Розенбах е променено в Райхенбах, понеже името Розенбах не се среща често и се смята, че се дължи на слухова грешка.
В стенограмата обаче ясно е написано Розенбах, потвърдено в блежника към този курс, защото Р. Щайнер си е правил бележки към лекцията на д-р Шайдегер (виж приложение стр. 46). Тази грешка би могла да се направи, понеже през 1963 г. не е бил на разположение бележникът, а и библиотеката на Рудолф Щайнер не е била още така достъпна, за да се ползват всички материали.
към текста >>
117.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и
слух
а и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
Има един въпрос, който обаче ви моля да го разглеждате като водещ в областта, където се появява объркване, където би трябвало да се избягват аналогии. Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии.
Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
към текста >>
118.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение,
слух
, топлинни усещания.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата.
Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
към текста >>
Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на
слух
пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза.
Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките.
към текста >>
119.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на
слух
а, с устройството на
слух
а и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на
слух
а, е вече дадено също и разбирането на говора.
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас.
Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
към текста >>
Също както имаме едно сетиво на
слух
а, така ние имаме и едно сетиво на говора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
към текста >>
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както
слух
овият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
към текста >>
120.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за
слух
а отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид.
Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката.
към текста >>
121.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако човек се роди глух,
слух
овият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша.
Но виждате ли, господа, на нас, като деца, никога не би ни се удало да формираме към седмата си година своя главен мозък по толкова удивителен начин, ако не се намирахме в постоянна връзка със света. Ако имате например работа със сляпородено дете, веднага ще забележите, че очният нерв и с това цял отдел от главния му мозък остават в състояние на каша. Те съвсем не се изграждат толкова прекрасно.
Ако човек се роди глух, слуховият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша.
Следователно в течение на първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни органи функционират изправно.
към текста >>
122.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Слух
ът се намира тук (в средата).
Слухът се намира тук (в средата).
А говорното сетиво се разполага тук (вляво). Той може да ви съобщава нещо недостоверно. Затова медиумите говорят, макар и да не се намират в света. Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само наполовина се намират в своето физическо тяло. Това съвсем нищо не дава.
към текста >>
123.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Някои казват: котката има много тънък
слух
и с помощта на този изключително фин
слух
тя възприема мишката.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла.
Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката.
Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира?
към текста >>
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и
слух
ът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън.
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>
Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на
слух
а, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира?
Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност.
Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира?
Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо. Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух. Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки. Това много фино обоняния е свързано с тях, защото във всяко косъмче има канал, а вътре в косъмчето (изобразява го на рисунка) има вещество, и това вещество претърпява химическо изменение в присъствието на мишката.
към текста >>
Слух
ът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай.
Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух. Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки. Това много фино обоняния е свързано с тях, защото във всяко косъмче има канал, а вътре в косъмчето (изобразява го на рисунка) има вещество, и това вещество претърпява химическо изменение в присъствието на мишката. Ако няма мишка, това вещество има определени химически свойства. Ако някъде наоколо, а може и по-далеч, има мишка, котката я възприема благодарение на химическата реакция, ставаща в мустаците, разположени на муцуната й.
към текста >>
Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на
слух
.
При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух.
Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки. Това много фино обоняния е свързано с тях, защото във всяко косъмче има канал, а вътре в косъмчето (изобразява го на рисунка) има вещество, и това вещество претърпява химическо изменение в присъствието на мишката. Ако няма мишка, това вещество има определени химически свойства. Ако някъде наоколо, а може и по-далеч, има мишка, котката я възприема благодарение на химическата реакция, ставаща в мустаците, разположени на муцуната й. Веднъж вече ви казах за хора, които живеят на четвъртия етаж и могат да се разболеят от това, че долу, в мазето, се намира някакво вещество, например елда, тъй като те я възприемат.
към текста >>
124.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Нашият
слух
ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид.
Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си. Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано.
Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид.
Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги.
към текста >>
125.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ухото - това е само инструмент на
слух
а.
В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен. Наистина отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги.
Ухото - това е само инструмент на слуха.
Астралното тяло пропуска казаното покрай ушите.
към текста >>
126.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Например ушната кал може да ви убеди в това, че в различните органи, в органите на
слух
а, в ушите също има секрети, да ви убеди, че процесите на отделяне тук имат значение, защото ушната кал представлява външен секрет.
Виждате ли, като най-благороден орган в човека се смята окото. Само помислете с каква лекота окото може да бъде изкарано навън. То е почти съвсем изолирано вътре в очната кухина. А течността, намираща се в окото - обяснявал съм ви това, - също представлява секрет.
Например ушната кал може да ви убеди в това, че в различните органи, в органите на слуха, в ушите също има секрети, да ви убеди, че процесите на отделяне тук имат значение, защото ушната кал представлява външен секрет.
Въобще в човека навсякъде имаме работа със секрети; от една страна, човек се изгражда, от друга - се руши и отделя.
към текста >>
127.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вижте, господа, ако ви го нарисувам, то би изглеждало така: тук се намира човек - би могло със същия успех да вземем
слух
овото или осезателното сетиво, но ще предпочетем зрението, - а някъде тук, навън, се намира «нещото в себе си».
Вижте, господа, ако ви го нарисувам, то би изглеждало така: тук се намира човек - би могло със същия успех да вземем слуховото или осезателното сетиво, но ще предпочетем зрението, - а някъде тук, навън, се намира «нещото в себе си».
За него обаче ние нищо не знаем, то е съвсем неизвестно. Но даденото «нещо в себе си» оказва въздействие върху нашето око. Макар и нищо да не знаем за него, то оказва въздействие върху нашето око. И ето, сега вътре в човека възниква явление. Това явление ние проектираме на всички страни.
към текста >>
128.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
В Париж внезапно се разпространил
слух
, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г.
В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно.
към текста >>
НАГОРЕ