Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
107
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Слабост
'.
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Обаче самото право на такова прилагане на нашето мислене не се проверява от тази гледна точка и в това се състои и нейната
слабост
.
Нали наивният реализъм е такова разбиране, от което изхождат всички люде. Именно затова се препоръчва да се започне изправянето именно от него. Когато след това намерим, защото той трябва да е недостатъчен, ние ще намерим верния път вече със съвършено друга увереност, отколкото ако бихме се опитали да го търсим просто чрез налучкване. Скицираният по-горе субективизъм се основава на мислителната преработка на известни факти. По този начин той предполага, че при фактическа изходна точка, с помощта на последователното мислене /логическото съчетание на известни наблюдения/, могат да се добият верни убеждения.
Обаче самото право на такова прилагане на нашето мислене не се проверява от тази гледна точка и в това се състои и нейната слабост.
Докато наивният реализъм изхожда от непровереното признание, че възприеманото от нас съдържание на нашата опитност има обективна реалност, посоченото по-горе гледище изхожда също така от непровереното убеждение, че чрез прилагането на мисленето можем да стигнем до едно правилно научно убеждение. Противоположното на наивния реализъм това схващане може да се нарече наивен рационализъм. За да оправдаят такава терминология бихме искали да направим тук кратка забележка за понятието "наивно". Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид нулева точка върху скалата на размишление над собственото положение. По своето съдържание наивността може напълно да съвпадне с правилното, понеже въпреки че е лишена от размисъл, а именно затова е лишена и от критика или с други думи тя е некритична, това отсъствие на размисъл и критика изключва само обективната увереност в нейната правилност; това крие в себе си опасност и възможност от погрешност, но в никой случай необходимостта да бъде погрешно.
към текста >>
2.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Казват, че любовта правела човека сляп за
слабост
ите на любимото същество.
Пътят към сърцето минава през ума. От това и любовта не прави изключение. Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество. И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството.
Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество.
В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов. Той не е сторил нищо друго, освен че си е създал представа за това, което стотици други не подозират. У тях няма любов, защото им липсва тази представа.
към текста >>
3.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава
слабост
.
Най-добрите мисли са тези, които привеждат всички сили на човешката природа в подходящо движение. Само такива мисли интересуват Ницше. Той не е философски ум, а „духовен медосъбирач“21, който търси „пчелните кошери“ на познанието, за да принесе придаващото стойност на живота. 3. В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество.
На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава слабост.
Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му. Обича препятствията, противопоставяния-та, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила. Избира най-трудните пътища, по които може да върви човекът. Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Веселата наука“: „Живея в моя собствен дом,
към текста >>
Ницше усеща всички начини на подчинение под чужда воля като
слабост
.
Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Веселата наука“: „Живея в моя собствен дом, не следвам чуждите повели, осмивам майсторите, щом сами не са се те осмели.“*
Ницше усеща всички начини на подчинение под чужда воля като слабост.
За това, което представлява „чужда воля“, той мисли другояче в сравнение с онези, които се смятат за „независими, свободни духове“. За Ницше е слабост, ако човек подчинява мисленето и действията си на така наречените „вечни“ закони на разума. Това, което прави всестранно развитата личност, не е предписано от някаква наука за морала, то се ръководи от подбудите на личния аз. Човек вече е слаб в мига, когато търси закони и правила, според които трябва да мисли и действа. Силният определя начина на своето мислене и действие според своята същност.
към текста >>
За Ницше е
слабост
, ако човек подчинява мисленето и действията си на така наречените „вечни“ закони на разума.
не следвам чуждите повели, осмивам майсторите, щом сами не са се те осмели.“* Ницше усеща всички начини на подчинение под чужда воля като слабост. За това, което представлява „чужда воля“, той мисли другояче в сравнение с онези, които се смятат за „независими, свободни духове“.
За Ницше е слабост, ако човек подчинява мисленето и действията си на така наречените „вечни“ закони на разума.
Това, което прави всестранно развитата личност, не е предписано от някаква наука за морала, то се ръководи от подбудите на личния аз. Човек вече е слаб в мига, когато търси закони и правила, според които трябва да мисли и действа. Силният определя начина на своето мислене и действие според своята същност. Ницше изказва този възглед най-ярко в изреченията, заради които ограничено мислещи хора са го окачествили като опасен дух. „Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено.
към текста >>
Особена черта на човешката
слабост
Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее.
Има ли днес такива философи? Имало ли е вече такива философи? Не трябва ли да има такива философи? “ („Отвъд доброто и злото“, § 211) 4.
Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее.
Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното. Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие. Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности. Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност.
към текста >>
Само от
слабост
може да възникне такъв възглед.
4. Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее. Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното. Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие. Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности.
Само от слабост може да възникне такъв възглед.
Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг. Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното. Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи. Силният, здравият, който има развити и годни сетива, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които живее, не се нуждае от отвъдни причини и същества.
към текста >>
И както знае онзи, че нещо не спи, нещо отброява часовете и ще го събуди, така знаем и ние, че решителният миг ще ни открие будни, че тогава нещо ще изскочи и ще завари духа в действие, в
слабост
или връщане, или в преданост, или във втвърдяване, или в смрачаване, във всички болестни състояния, които в дни на здраве се възправят гордо срещу духа... Човек се учи чрез такова себепитане, себетърсене да се вглежда с по-фино око във всичко, за което изобщо досега се е философствало..“22
Всички, които имат причина да отричат реалния живот, казват да на нещо измислено. Ницше иска да бъде противоположност на човек, казващ да по отношение на действителността. Той иска да изследва този свят от всички страни, да се потопи в дълбините на битието, за някакъв друг живот не иска нищо да знае. Страданието не може да го накара да каже не на живота, защото за него то също представлява средство за познание. „Нищо повече от това, което прави един пътешественик, който си налага в определен час да се пробуди, а после спокойно да се отпусне в сън: така ние, философите, приемаме временно болестта, като че ли затваряме очи.
И както знае онзи, че нещо не спи, нещо отброява часовете и ще го събуди, така знаем и ние, че решителният миг ще ни открие будни, че тогава нещо ще изскочи и ще завари духа в действие, в слабост или връщане, или в преданост, или във втвърдяване, или в смрачаване, във всички болестни състояния, които в дни на здраве се възправят гордо срещу духа... Човек се учи чрез такова себепитане, себетърсене да се вглежда с по-фино око във всичко, за което изобщо досега се е философствало..“22
5. Този жизнеутвърждаващ характер на Ницше се проявява също и във възгледите му за хората и техните връзки. В тази област Ницше се явява като завършен индивидуалист. За него всеки човек представлява отделен свят, уникум. Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин.
към текста >>
4.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни букви за нашето земно съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина аскетична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 11) Затова аскетичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от „задръжки и
слабост
“ на жизнените сили, защото страдат от действителността.
И този характер е противоположността на това, което Ницше означава като стойностно и достойно в живота. Стойностният тип човек иска всичко, което той е, само чрез самия себе си. Той иска всичко, което смята и нарича добро, да не принадлежи на никого, освен на самия него. Но този посредствен възглед не е изключение. „Той е един от най-разпространените и най-старите факти, които съществуват.
Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни букви за нашето земно съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина аскетична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 11) Затова аскетичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от „задръжки и слабост“ на жизнените сили, защото страдат от действителността.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота. Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот.
към текста >>
Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и
слабост
та.
Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен живот, и твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот. „Аскетичният проповедник трябва да бъде признат като предопределения спасител, пастир и застъпник на болното стадо. По този начин разбираме неговата огромна историческа мисия. Господството над страдащи е неговото царство, към него е насочен инстинктът му, в него е изкуството му, в него са майсторството му и начинът му на щастие.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 15) Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му.
Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта.
Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение. Такъв начин на мислене произлиза от страданието в живота и насочва оръжието си срещу живота.
към текста >>
Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее:
слабост
та, страданието.
Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството.
Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието.
Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие. „Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане на лични правила, присъединяване и експлоатация.“62 „Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни? Тогава как ще побеждавате с мен? Ако вашата жестокост не иска да проблясва като светкавица, как ще създавате с мен?
към текста >>
Войната на силния срещу
слабост
та е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие.
Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието.
Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие.
„Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане на лични правила, присъединяване и експлоатация.“62 „Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни? Тогава как ще побеждавате с мен? Ако вашата жестокост не иска да проблясва като светкавица, как ще създавате с мен? Създаващите са твърди.
към текста >>
Човека с инстинкти за здраве, дух, красота, постоянство, благородство той оценява по-високо, отколкото такъв с инстинкти за
слабост
, омраза, робство.
Напротив, силният вижда всяко познание като израз на волята за власт. Чрез познанието иска да владее нещата. Знае, че сам е творец на истината, че никой освен самия него не може да създава свое добро и свое зло. Той разглежда действията на хората като последствия от естествени импулси и ги смята за естествени събития, които не могат да се приемат за грехове и да търпят морална присъда. Търси стойността на човека в качеството на неговите инстинкти.
Човека с инстинкти за здраве, дух, красота, постоянство, благородство той оценява по-високо, отколкото такъв с инстинкти за слабост, омраза, робство.
Съди за дадено творение на изкуството според степента, в която то допринася за увеличаването на неговите сили. Под този последен човешки тип Ницше разбира своя свръхчовек. Такива свръхчовеци можеха да се появяват досега по стечението на случайни обстоятелства. Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали.
към текста >>
5.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват
слабост
ите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика. Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение. В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления.
Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания.
Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г. (в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура. Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното: „Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на „отрицанието“ или на нуждата от отрицание на „волята“ - най-голямата психологическа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята.
към текста >>
6.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична
слабост
, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен.
Това беше моят минимум. На тридесет и шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и на три крачки пред себе си. По това време възникна „Странникът и неговата сянка“. Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“.
Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен.
Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж. M. Г. Конрад: „Еретична кръв“, стр. 186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.) Ницше разглежда смяната в начина си на мислене като резултат от промяната в своето физическо състояние.
към текста >>
7.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Би представлявало само една лична
слабост
, ако не бихме могли да намерим в тях смисъла на Мистериите.
Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение. Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо. Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата." Тези думи биха могли да покажат само безсилието на думите да изразят мислите.
Би представлявало само една лична слабост, ако не бихме могли да намерим в тях смисъла на Мистериите.
Това, за което Платон никога не е писал и не е искал да пише, трябва да бъде нещо, по отношение на което писането е напразно. То трябва да бъде едно чувство, един усет, една опитност, което не може да се придобие чрез еднократно съобщение, а чрез „вживяване". Тук се загатва за интимното възпитание, което Платон е искал да даде на избраните. Тогава от неговото слово излизал огън, в който другите виждали само думи. Съвсем не е безразлично как.
към текста >>
8.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако срещайки един човек, осъждам неговата
слабост
, аз сам пропилявам моята сила за висшето познание; но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила.
Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях. Ако някой търси висшето познание, той трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа. А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот. Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение. Навсякъде в своето обкръжение и в своите изживявания, той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение.
Ако срещайки един човек, осъждам неговата слабост, аз сам пропилявам моята сила за висшето познание; но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила.
Окултният ученик винаги трябва да прилага този принцип. Опитните окултисти знаят каква сила натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и отказа да се критикува. Но това не трябва да остане само външно правилно в живота. То трябва да проникне в най-дълбоките бездни на нашата душа. Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенствуване и в хода на времето той може да се преобрази напълно.
към текста >>
9.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и
слабост
и право в лицето.
Това са душевни качества, пред които плахо се оттегля всяко висше познание. Колкото и мечтани да са висшите познания, те не са длъжни да се явяват по наше желание. Който се стреми към тях заради себе си, той никога не ги постига. А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата. В нищо не бива да се самозаблуждаващ.
С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето.
В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие. Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието. Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш. В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния. Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект.
към текста >>
В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя
слабост
, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие.
Колкото и мечтани да са висшите познания, те не са длъжни да се явяват по наше желание. Който се стреми към тях заради себе си, той никога не ги постига. А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата. В нищо не бива да се самозаблуждаващ. С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето.
В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие.
Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието. Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш. В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния. Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект. Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно.
към текста >>
Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и
слабост
и и този начин е вярно да ги разпознаеш.
А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата. В нищо не бива да се самозаблуждаващ. С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето. В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие. Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието.
Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш.
В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния. Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект. Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно. Само който се научи да бъде истинен спрямо себе си, може да застане пред портата на висшето познание. От окултния ученик трябва да изчезне и всяко любопитство.
към текста >>
Ако човек спокойно изучи своите
слабост
и, той може да подобри дори своя разум, своя интелект.
С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето. В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие. Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието. Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш. В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния.
Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект.
Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно. Само който се научи да бъде истинен спрямо себе си, може да застане пред портата на висшето познание. От окултния ученик трябва да изчезне и всяко любопитство. Той трябва максимално да отвикне от въпроси, които са предназначени да задоволят личният му порив към познание. Той е длъжен с молитвен трепет да се вслушва във всичко което говори към тази крайна цел.
към текста >>
10.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята
слабост
създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване. Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота. Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие. Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества.
Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
Но човек може да се измами. Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува. Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата.
към текста >>
Те считат за
слабост
, когато някой се отклонява от действителността и търси своето спасение в един скрит свят, който за тях е равнозначен на нещо фантастично и нереално.
Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него. Има хора, които не искат да знаят нищо за такъв род познание, понеже съзират в него нещо нездравословно. От една повърхностна гледна точка те са прави. Те не искат да разглеждат по някакъв особен начин това, което предлага. т.н. действителност.
Те считат за слабост, когато някой се отклонява от действителността и търси своето спасение в един скрит свят, който за тях е равнозначен на нещо фантастично и нереално.
Ако в търсенето на духовнонаучни истини не искаме да се изпада в болестно мечтателство и слабост, трябва да признаем подобни възражения за оправдани. Защото те се основават на едно здраво съждение, което обаче стига само до част от истината и не потъва в дълбочините на нещата. Ако стремежът към свръхсетивното познание би могъл да подкопае живота и да ни отблъсне от истинската действителност, тогава подобни възражения биха били наистина достатъчно силни, за да отнемат всякаква почва под краката на едно сходно духовно течение. Но и по отношение на подобни възгледи, стремежът на Тайната Наука да се „защитава" в обикновения смисъл на тази дума, е нещо неправилно. Тайната Наука разкрива своите стойности пред всеки непредубеден човек, нагледно показващ как жизнената сила нараства само у този, който действително се вживява в нея.
към текста >>
Ако в търсенето на духовнонаучни истини не искаме да се изпада в болестно мечтателство и
слабост
, трябва да признаем подобни възражения за оправдани.
Има хора, които не искат да знаят нищо за такъв род познание, понеже съзират в него нещо нездравословно. От една повърхностна гледна точка те са прави. Те не искат да разглеждат по някакъв особен начин това, което предлага. т.н. действителност. Те считат за слабост, когато някой се отклонява от действителността и търси своето спасение в един скрит свят, който за тях е равнозначен на нещо фантастично и нереално.
Ако в търсенето на духовнонаучни истини не искаме да се изпада в болестно мечтателство и слабост, трябва да признаем подобни възражения за оправдани.
Защото те се основават на едно здраво съждение, което обаче стига само до част от истината и не потъва в дълбочините на нещата. Ако стремежът към свръхсетивното познание би могъл да подкопае живота и да ни отблъсне от истинската действителност, тогава подобни възражения биха били наистина достатъчно силни, за да отнемат всякаква почва под краката на едно сходно духовно течение. Но и по отношение на подобни възгледи, стремежът на Тайната Наука да се „защитава" в обикновения смисъл на тази дума, е нещо неправилно. Тайната Наука разкрива своите стойности пред всеки непредубеден човек, нагледно показващ как жизнената сила нараства само у този, който действително се вживява в нея. Тя не може да отчужди човека и да го превърне в мечтател; тя храни човека от онзи жизнен извор, от който произлиза и неговата духовно-душевна същност.
към текста >>
11.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Разбира се, безусловно трябва да се съгласим, че обсъждането на това, което забулва съня и смъртта, е нещо болестно, ако то води до
слабост
и отдръпване от живота.
Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика. Лесно ще се намерят хора, които виждат в отхвърлянето на такава „фантастика" израз на една здрава душевност, а в отдаването на каквото и да е „безцелно мечтателство" нещо болестно, присъщо само на лица, лишени от жизнерадост и витални сили, неспособни за истинско творчество. Такива преценки не трябва да се отхвърлят като напълно погрешни. Те съдържат някаква истина, но обикновено това е четвърт истина, която трябва да бъде допълнена с останалите три четвърти. Отричайки едната вярна четвърт, ние създаваме недоверие у този, който ясно вниква именно в тази четвърт, но няма никакво предчувствие за останалите три четвърти.
Разбира се, безусловно трябва да се съгласим, че обсъждането на това, което забулва съня и смъртта, е нещо болестно, ако то води до слабост и отдръпване от живота.
Напълно съгласни трябва да сме и с обстоятелството, че голяма част от това, което отдавна носи името „Тайна Наука" и което днес се разпространява под това име, носи отпечатъка на нещо нездраво и дори враждебно спрямо живота. Обаче този нездравословен елемент не е свързан с истинското свръхестествено познание. Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него.
към текста >>
12.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако тази
слабост
остане непреодоляна, душата би се оказала като разкъсана в различни посоки от три определени личности и нейната вътрешна цялост би престанала да съществува.
В хода на свръхсетивното съзерцание, мислене, чувства и воля престават да бъдат три сили, които се излъчват от общия Азов център на личността; те се превръщат в нещо като самостоятелни същества, превръщат се, така да се каже, в три личности. Ето защо човек трябва особено да укрепи своя собствен Аз, защото сега той внася не просто ред в три сили, а направлява и ръководи три отделни същества. Но това разделяне е добре да съществува само по време на свръхсетивното наблюдение. И тук отново става ясно, колко важно е наред с упражненията за висшето обучение, да се практикуват и тези, които придават сила и твърдост на разсъдъчната способност, чувствата и волята. Защото, ако внесем тези качества във висшия свят, скоро ще видим, че Азът се оказва слаб и не може да координира мисленето, чувствата и волята.
Ако тази слабост остане непреодоляна, душата би се оказала като разкъсана в различни посоки от три определени личности и нейната вътрешна цялост би престанала да съществува.
Ако обаче развитието на ученика протича правилно, описаната метаморфоза на душевните сили означава истински напредък; Азът остава господар над трите отделни същества, които изграждат неговата душа. В по-нататъшния ход на развитието този процес напредва още повече. След като мисленето е извоювало определена самостоятелност, то активира появата на една четвърта душевно-духовна същност; можем да я определим като едно непосредствено вливане на определени течения в човека, които са подобни на мислите. Сега целият свят прилича на мисловна сграда, която се изправя пред човека, както растенията и животните във физическия свят. По същия начин; чувствата и волята след като също са станали самостоятелни активират две други душевни сили, които също се проявяват в нея като самостоятелни същества.
към текста >>
13.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
това бе само
слабост
...
Но помислете само: ако призрак говори от картината, тогава би трябвало и аз да бъда призрак. ЩРАДЕР Приятелю, простете,
това бе само слабост...
КАПЕЗИЙ О, говорете хубаво от този миг нататък! Като че бяхте се изгубили. Изглеждаше така, но вие бяхте над своя аз издигнат.
към текста >>
14.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Оставяте ме
слабост
та си да почувствам
изливате във мене сила: „Човече, изживей се! “ (От скали и извори звучи: „Човече, изживей се! “)
Оставяте ме слабостта си да почувствам
и ме поставяте пред най-възвишените цели. Блажен аз чувствам творческата мощ на висша цел в човешкото ми слабо същество. От мен самия цел ще се разкрие – за нея семето се крие в мен.
към текста >>
15.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На
слабост
та ти копие е само
каквото въодушевявало е хората в различните епохи, ала за мене беше невъзможно да дам на думите, които миналото обрисуват, мощта, изпълваща душите. ЩРАДЕР
На слабостта ти копие е само
обзелата ме слабост. Можа ти само знание да ми дариш, но не и силата да утоля копнежа за истина в човешкото сърце. В душата си и други сили
към текста >>
обзелата ме
слабост
.
ала за мене беше невъзможно да дам на думите, които миналото обрисуват, мощта, изпълваща душите. ЩРАДЕР На слабостта ти копие е само
обзелата ме слабост.
Можа ти само знание да ми дариш, но не и силата да утоля копнежа за истина в човешкото сърце. В душата си и други сили неспирно трябваше да чувствам.
към текста >>
На
слабост
та си виждате плода.
но не и силата да утоля копнежа за истина в човешкото сърце. В душата си и други сили неспирно трябваше да чувствам. РЕТАРДИЙ
На слабостта си виждате плода.
Тук идват вече братята с душите, в които те ще ме надмогнат. Мощта им следват Йохан и Мария. (Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария. После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
към текста >>
16.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Единствено сърдечната ми
слабост
(Селяните отиват в гората.) (След кратка пауза по пътеката на поляната идва Монахът.) МОНАХЪТ Душевните пътеки се объркват, ако душата следва същността си.
Единствено сърдечната ми слабост
пред погледа ми призраци постави, когато се намирах в онзи дом. Че те в борба едни със други бяха, показва само колко малко могат душевните ми сили да се съгласуват.
към текста >>
17.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
дали не влива страх във
слабост
та ти.
МАРИЯ Наистина е там, но се запитай, когато в царството му ти се спусна, дали не ти се ясно той откри. Стоящ пред Луцифер, го питай ти
дали не влива страх във слабостта ти.
ЛУЦИФЕР Обичат ме онези същества, които ме избягват. И отвеки обичали са ме децата земни,
към текста >>
18.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не можеш да оформиш
слабост
та си
ще следваш правилно словата, сине, на тези мисти! Няма да успееш във себе си ти отговор да видиш. Замръзва силата ти още в страх.
Не можеш да оформиш слабостта си
ти във вълна, която да те прави във царството на сферите звучащ. И затова какво говорят чуй душевните ти сили и познай в словата своя собствен глас.
към текста >>
19.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната
слабост
именно в това, в което се състои нейното величие.
Ето защо често чуваме, как даровити хора се оплакват от младото поколение, че му липсват чувството за най-висшите отрасли на знанието. Това би било един тъжен, но същевременно един неразбираем факт. На какво би могло да се дължи това, че новото поколение взето в неговата цялост стои по-назад и то така дълбоко по-назад от предишното по отношение на духовния полет и благородство? В действителност причината, която имаше за последствие едно спадане на изучаването на философията, беше не липса на дарование, а липса на доверие. Ако би се възвърнала надеждата в успеха, то и сега най-красивата палма не би примамвала напразно изследването..."
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие.
Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност".
към текста >>
Тук при него се показва една от
слабост
ите, които са свързани с материализма.
Нагледно ясно е, според мнението на Чолбе, не душевното като такова, а материалното, при което духовното се явява като свойство. Ето защо в неговата излязла през 1856 година книга "Раждането на себесъзнанието, един отговор на господин професор Лотце" той се старае да припише събесъзнанието на материално-нагледни процеси. Той приема, че съществува едно кръгово движение на частите на мозъка. Чрез едно такова връщащо се при самото себе си движение едно впечатление, което една вещ прави на сетивата, се превръща в съзнателно усещане. Забележително е, че това физическо обяснение на съзнанието стана за Чолбе същевременно един повод, той да стане неверен, да изневери на своя материализъм.
Тук при него се показва една от слабостите, които са свързани с материализма.
Ако би останал верен на своите принципи, тогава той никога не би отишъл по-нататък със своите обяснения, никога не би отишъл по-далече от това, което му позволяват изследваните със сетивата факти. Той не би говорил за никакви други процеси в мозъка, освен за такива, които действително могат да бъдат установени със средствата на естествената наука. Това, което той си предначертава, е следователно една безкрайно далечна цел. Духове като Чолбе не се задоволяват с това, което е изследвано; те приемат хипотетично факти, които не са изследвани. Един такъв факт е споменатото кръгово движение на частите на мозъка.
към текста >>
20.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Много други нови мислители забелязаха вече, колко
слабост
и от една гледна точка, на която стои и Карл дю Прел.
Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията. Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие. Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия". /виж дю Прел, "Загадката на човека", стр. 17 и следв./ Такива възражения трябва да предизвиква материалистичното оцветеният начин на мислене.
Много други нови мислители забелязаха вече, колко слабости от една гледна точка, на която стои и Карл дю Прел.
Този последният трябва да бъде считан тук като представител на едно налагащо се светогледно течение. За това течение е характерно, както иска да проникне в областта на действителния свят. Въпреки това, в начина на това прониква не продължава да действа естественонаучният начин на мислене, при все че срещу него е водена най-остра борба. Естествената наука изхожда от това, което е достъпно за сетивното съзнание. Тя е принудена да обърне сама вниманието към нещо свръхсетивно.
към текста >>
21.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от
слабост
та му към гърците.
Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници. Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото.
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците.
Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици.
към текста >>
22.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради
слабост
та на азовия организъм.
Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там. Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин. Ражда се едно болестно отделяне. Това болестно отделяне се проявява в албуминурията. Отделя се белтък, който би трябвало да бъде приет в областта на етерното тяло.
Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради слабостта на азовия организъм.
Силите, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло. Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия организъм, на които тя би трябвало да се развие. В увреждането на епителите на бъбреците имаме един симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло. От тази връзка се вижда, къде трябва да започне лечението на албуминурията. Трябва да се подсили силата на азовия организъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
към текста >>
23.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща
слабост
неработоспособност.
Лечебната Евритмия може отново да възстанови хармонията на отделните части на човешкия организъм (нервната система, ритмичната система, двигателната система и тази на обмяната на вещества), която е била нарушена чрез бездействието на астралното тяло. Ако освен това на пациента се даде чай от люляк, ленивата обмяна на веществата, която се е получила постепенно чрез без действието на астралното тяло, се нормализира отново. При този пациент можахме да констатираме пълно оздравяване. СЛУЧАЙ ТРЕТИ 31-годишен пациент, художник, потърси през време на едно концертно пътуване нашата клиника.
Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост неработоспособност.
Анамнезата показва, че същото състояние се е повтаряло при пациента. Изследването на духовното устройства на пациента показва едно свръхчувствително, изтощено астрално тяло. Като последствие от това се оказва едно лесно подаване на физическото и етерното тяло на катарални и възпалителни състояния. Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина.
към текста >>
Поради
слабост
та на етерното тяло се явява едно особено силно действие на астралното тяло върху физическото тяло.
При пациентката това се изразява чрез факта, че разполагаемите сили на етерното тяло, които са слаби, позволяват един растеж само до настъпването на половата зрялост. С настъпването на половата зрялост започва едно особено развитие на астралното тяло и се намесва прекалено силно във физическото тяло. Това се проявява в спирането на растежа при 13та година. При това пациентката съвсем не е джудже, а е много едра, което иде от това, че растежните сили на етерно то тяло макар и слаби, обаче не възпрепятствувани от астралното тяло, са произвели едно силно обемно израстване на физическото тяло. Това се е показало в появата на ставния ревматизъм и по-късно в спазматичните състояния.
Поради слабостта на етерното тяло се явява едно особено силно действие на астралното тяло върху физическото тяло.
Това действие е разграждащо. При нормалното развитие на живота то бива изправено през време на съня чрез градивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло. Ако етерното тяло е слабо, както в случая на нашата пациентка, явява се едно надмощие на разграждащата дейност, което се показва с това, че зъбите трябвало да бъдат пломбирани още на 12 години. Ако освен това етерното тяло е силно ангажирано, какъвто е случаят при бременност, винаги се явява едно влошаване на зъбите. Слабостта на етерното тяло по отношение на неговата връзка с астралното тяло се показва още особено в честите сънища и в здравия сън, който съществува при пациентката, въпреки всичката нередовност.
към текста >>
Слабост
та на етерното тяло по отношение на неговата връзка с астралното тяло се показва още особено в честите сънища и в здравия сън, който съществува при пациентката, въпреки всичката нередовност.
Поради слабостта на етерното тяло се явява едно особено силно действие на астралното тяло върху физическото тяло. Това действие е разграждащо. При нормалното развитие на живота то бива изправено през време на съня чрез градивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло. Ако етерното тяло е слабо, както в случая на нашата пациентка, явява се едно надмощие на разграждащата дейност, което се показва с това, че зъбите трябвало да бъдат пломбирани още на 12 години. Ако освен това етерното тяло е силно ангажирано, какъвто е случаят при бременност, винаги се явява едно влошаване на зъбите.
Слабостта на етерното тяло по отношение на неговата връзка с астралното тяло се показва още особено в честите сънища и в здравия сън, който съществува при пациентката, въпреки всичката нередовност.
Слабостта на етерното тяло се показва също и в това, че във физическото тяло не стават овладени от етерното тяло чужди процеси, които се показват в урината като белтък, стъкловидни цилиндри и соли. Забележително е родството на тези болестни процеси с тези на сестрата на майката. Констатираното по отношение състава на частите на човешкото същество е почти същото. Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата.
към текста >>
Слабост
та на етерното тяло се показва също и в това, че във физическото тяло не стават овладени от етерното тяло чужди процеси, които се показват в урината като белтък, стъкловидни цилиндри и соли.
Това действие е разграждащо. При нормалното развитие на живота то бива изправено през време на съня чрез градивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло. Ако етерното тяло е слабо, както в случая на нашата пациентка, явява се едно надмощие на разграждащата дейност, което се показва с това, че зъбите трябвало да бъдат пломбирани още на 12 години. Ако освен това етерното тяло е силно ангажирано, какъвто е случаят при бременност, винаги се явява едно влошаване на зъбите. Слабостта на етерното тяло по отношение на неговата връзка с астралното тяло се показва още особено в честите сънища и в здравия сън, който съществува при пациентката, въпреки всичката нередовност.
Слабостта на етерното тяло се показва също и в това, че във физическото тяло не стават овладени от етерното тяло чужди процеси, които се показват в урината като белтък, стъкловидни цилиндри и соли.
Забележително е родството на тези болестни процеси с тези на сестрата на майката. Констатираното по отношение състава на частите на човешкото същество е почти същото. Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата. Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите.
към текста >>
Върху
слабост
та на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло.
Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата. Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите. В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално. Ако дейността на етерното тяло е слаба, тогава дейността на физическото тяло става надделяваща, което тук се показва в подавания и артритис.
Върху слабостта на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло.
Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно. Пациентката се оплаква, че болките й се увеличават вечерно време. Връзката на болестните състояния на трите пациенти сочи във възходящата родствена линия към предхождащото двете сестри поколение, особено бабата на детето. Причината трябва да се търси при тази последната. Нарушеното равновесие между етерното и астралното тяло при тримата пациенти може да бъде основано само в едно такова при бабата на детето.
към текста >>
Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако
слабост
та се запазва, тогава болките се явяват по-силно.
Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата. Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите. В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално. Ако дейността на етерното тяло е слаба, тогава дейността на физическото тяло става надделяваща, което тук се показва в подавания и артритис. Върху слабостта на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло.
Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно.
Пациентката се оплаква, че болките й се увеличават вечерно време. Връзката на болестните състояния на трите пациенти сочи във възходящата родствена линия към предхождащото двете сестри поколение, особено бабата на детето. Причината трябва да се търси при тази последната. Нарушеното равновесие между етерното и астралното тяло при тримата пациенти може да бъде основано само в едно такова при бабата на детето. Тази нередовност трябва да е обусловена в недостатъчното зародишно развитие на алантоидната обвивка трябва да се търси и при тримата пациенти.
към текста >>
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща
слабост
на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм.
Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата.
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм.
Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане.
към текста >>
24.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Когато някой по-пълно е опознал ближния си, понеже той е бил искрен и открит, скоро започва да вижда
слабост
ите му и тогава може да последва отрицателна екзалтираност.
При такива условия бързо се разгръщат най-благородни влияния и приятелски взаимоотношения. Но същите тези влияния могат да стигнат до състоя ние на екзалтираност. При всичките и недостатъци тя не би следвало да се посреща само със студено и еснафско безразличие или с високомерното отношение на "светския човек". Екзалтацията, когато си е проправила път през много трудности и е достигнала хармоничен баланс на душата, разгръща духа далеч по-охотно отколкото кроткото равновесие, което хладно и равнодушно преминава покрай всичко велико в живота. Може обаче лесно да се случи тези, които бързо се сближават, не по-малко бързо отново да се разделят.
Когато някой по-пълно е опознал ближния си, понеже той е бил искрен и открит, скоро започва да вижда слабостите му и тогава може да последва отрицателна екзалтираност.
В Антропософското общество тази опасност се промъква навсякъде и противопоставянето и е една от задачите на Обществото като такова. Този, който би искал да бъде истински член, би трябвало да се стреми и в най-дълбоките кътчета на душата към вътрешна търпимост спрямо събратята си. Да разбереш ближния си, дори когато той мисли и прави неща, които ти самият не би желал да мислиш или да правиш, ето това би трябвало да бъде идеал. Не е нужно това да означава безкритично отношение към слабостите и грешките. Да разбереш е нещо раз лично от това да си затвориш очите за фактите.
към текста >>
Не е нужно това да означава безкритично отношение към
слабост
ите и грешките.
Може обаче лесно да се случи тези, които бързо се сближават, не по-малко бързо отново да се разделят. Когато някой по-пълно е опознал ближния си, понеже той е бил искрен и открит, скоро започва да вижда слабостите му и тогава може да последва отрицателна екзалтираност. В Антропософското общество тази опасност се промъква навсякъде и противопоставянето и е една от задачите на Обществото като такова. Този, който би искал да бъде истински член, би трябвало да се стреми и в най-дълбоките кътчета на душата към вътрешна търпимост спрямо събратята си. Да разбереш ближния си, дори когато той мисли и прави неща, които ти самият не би желал да мислиш или да правиш, ето това би трябвало да бъде идеал.
Не е нужно това да означава безкритично отношение към слабостите и грешките.
Да разбереш е нещо раз лично от това да си затвориш очите за фактите. Ако обичаме един човек, тогава можем да му говорим за неговите недостатъци и грешки. В много случаи той ще почувства това като най-голяма приятелска услуга, докато ако му наложим преценката си със студено безразличие, той бива отблъснат от липсата на разбиране и се утешава с чувства на омраза, които възникват в него срещу този, който го е критикувал. В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него. Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
към текста >>
Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от
слабост
на характера.
Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си.
Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера.
Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството. Антропософията ни дава способността да сторим това. Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните мисли; понеже чрез живото си качество мислите на Антропософията пораждат сила във волята, топлина в чувствата и усещанията. Единствено от човека зависи дали той просто си представя Антропософията или я изживява в себе си. И от активно действащите членове ще зависи, дали техният начин на развитие на Антропософията е способен да поражда единствено мисли или може да разпалва истинската искра на живота.
към текста >>
25.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна
слабост
на познанието, които събуждат симпатия за Будизма.
Това за някои хора е неудобно. Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата. Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм. Той работи върху философията на 19-то и 20-то столетие. Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът.
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма.
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота. Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш.
към текста >>
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна
слабост
и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота.
Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата. Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм. Той работи върху философията на 19-то и 20-то столетие. Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът. Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма.
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота.
Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш. Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек.
към текста >>
Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за
слабост
та на познанието.
Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът. Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма. Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота. Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света.
Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието.
Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш. Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек. Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен. Това е едно героично примирение! То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
към текста >>
26.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
По-късно Кримхилд в момент на
слабост
разкрива на Брунхилд, че в действителност не Гунтер е бил онзи, който я е покорил, а Зигфрид, когато е бил невидим.
Всички вие знаете как продължава сагата Зигфрид в тази стара форма. Това не е най-старата форма, но тя е тази, която ни интересува. Вие знаете, че Гунтер се стреми да спечели Брунхилд от Исландия. Два пъти Зигфрид обладава Брунхилд, която вярва, че нейният ухажор Гунтер е този, който я е спечелил. Гунтер я ухажва, но Зигфрид с плаща на невидимостта воюва на негова страна, и е доволен че тя става съпруга на Гунтер.
По-късно Кримхилд в момент на слабост разкрива на Брунхилд, че в действителност не Гунтер е бил онзи, който я е покорил, а Зигфрид, когато е бил невидим.
Брунхилд се вбесява от това и си поставя за цел да убие Зигфрид. Но тя още не знае как може да направи това. Тя привлича на своя страна Хаген от Трони, който живее в двора. Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени.
към текста >>
27.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Казва му се: "Ако ти проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, трябва веднага да напуснеш тази къща." Второ: "Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите
слабост
и и грешки, трябва да напуснеш тази къща." Трето: "Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага." Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.
В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон.
Казва му се: "Ако ти проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, трябва веднага да напуснеш тази къща." Второ: "Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите слабости и грешки, трябва да напуснеш тази къща." Трето: "Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага." Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора.
към текста >>
28.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за
слабост
та на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
към текста >>
29.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Слабост
та на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи.
Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука. Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят. Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления.
Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи.
Влиянията на металите върху хората. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. Задачата на духовнонаучното движение Скромност и готовност за помощ. Русо и Бьоме като пример за окултно призвание.
към текста >>
30.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Неличностната любов, която се дължи на
слабост
та, винаги ще бъде свързана със страдание.
За това естествено е необходимо да може да се прозре цената на даден човек и това се научава само когато човек се задълбочава в света. Колкото повече ставате теософи, толкова повече ще се научавате да цените вътрешната същност на другия. И тогава ще ставате все по-способни да чувствате цената му и да не го обичате от самолюбие. Вървите ли така през света, ще видите, че някои имат един, други друг вид егоизъм и всеки обича според степента на своя егоизъм. Изисква се по-висшето развитие на личността.
Неличностната любов, която се дължи на слабостта, винаги ще бъде свързана със страдание.
Свръхличностната любов се поражда от силата и се изгражда върху познаването на другия. Тя може да бъде извор на радост и доволство. Люшкането между всевъзможни настроения в любовта винаги е знак, че тази любов е маскиран егоизъм и произлиза от обедняла личност. Така въз основа на любовта можем да си изясним разликата между безличното и свръхличното. На когото науката за духа не дава знания за живота, той не я е разбрал, защото тя е извор на вътрешно жизнено доволство от бъдещето.
към текста >>
31.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със
слабост
във своята нервна система и нервни заболявания.
Така склонността на човек да мисли по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали мислите духовно или материалистично. Човек, знаещ нещо за висшите светове,достатъчно е само да вярва в тях в своя следващ живот ще притежава хармонично физическото тяло, спокойна нервна система, тяло, което може да се управлява чак до нервите. Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център. Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания.
Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното мислене. Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти? Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота. Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията.
към текста >>
32.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всяко подобно желание, което прави човека да се стреми да изгуби своя Аз, да се потопи с него в едно всеобщо съзнание, е плод на
слабост
та.
Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека. Това понятие за Аза създава трудности за мнозина. На нас ни стана ясно, че Азът на човека се е развил от една групова душевност, от един вид всеобгръщащ Аз, от който той се е диференцирал. Би било неправилно, ако човекът би проявил отново желание да се потопи в някакво всеобщо съзнание.
Всяко подобно желание, което прави човека да се стреми да изгуби своя Аз, да се потопи с него в едно всеобщо съзнание, е плод на слабостта.
Само онзи разбира Аза, който знае, че след като в течение на космическото развитие е добил този Аз, той е вече неизгубим; и преди всичко човек трябва да се стреми към мощната сила (ако той разбира мисията на света), да направи този Аз все по-съвършен, все по-божествен. Истинските антропософи нямат нищо от онова разбиране, което постоянно подчертава, че човешкият Аз трябва да премине в един всеобщ Аз, да се претопи в него в някаква каша. Истинският антропософски светоглед може да ни представя като крайна цел на развитието на общността на самостоятелните и свободни Азове, на добилите индивидуалност Азове. Тази е именно мисията на Земята, която се изразява чрез Любовта, че Азът се научава да застава свободно срещу другия Аз. Никоя любов не е съвършена, ако тя произтича от едно принуждение, от връзката съществуваща по необходимост.
към текста >>
33.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Неговата воля се колебае между сила и
слабост
.
Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
Неговата воля се колебае между сила и слабост.
Това е една съществена страна в живота на мъртвите. Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако например той страда от
слабост
в очите, и за да се откъсне от тази мисъл, се отдавана усилено четене, ясно е, че така той няма да постигне своята крайна цел.
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро. Но ако освободените душевни сили бъдат изразходвани в активни духовни занимания, скоро ще установим, че по един твърде сложен начин постигаме това, което организмът сам би постигнал преодолявайки болестния процес и без нашата намеса. Естествено, пациентът трябва да внимава и да не прибягва до средства, които отново ще го върнат към неговата болест.
Ако например той страда от слабост в очите, и за да се откъсне от тази мисъл, се отдавана усилено четене, ясно е, че така той няма да постигне своята крайна цел.
Едва ли е нужно да търсим подробни „доказателства" в защита на горната теза; всеки сам може да забележи по себе си, че ако успее да забрави за известно време едно или друго свое неразположение, ще изпита трайно облекчение, особено ако забравянето е съпроводено с определени занимания. Следователно, става дума за едно позитивно, здравословно забравяне! И сега Вие стигате до мисълта, че човек далеч не е безпомощен пред кармическите последици от неговите злодеяния в предишния му живот, доколкото те се проявяват под формата на болести. Ако допуснем, че всичко, което в живота между раждането и смъртта подлежи на морална, душевна и интелектуална оценка, не може да проникне толкова дълбоко в организма, че да се превърне в причина за едно или друго органично заболяване, следва да приемем, че между смъртта и новото раждане то постига тъкмо това и създава предпоставките за болестта; същественото обаче е друго: Че е напълно възможно целият този процес, изграден върху кармическите причини и следствия, да бъде превърнат в един съзнателен процес, в един процес на човешкото съзнание! Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
към текста >>
Тази
слабост
на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
Налага се от ново да припомня, че примерите са минали през основна духовнонаучна проверка; изобщо аз никога не съм предлагал хипотези, а само конкретни и добре проучени „случаи". Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности. Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
Сега идва ред да поставим въпроса: Добре, от една страна дребната шарка е физическо кармическата последица от миналия живот, но как да си обясним душевното състояние на този човек? Не е ли също и то кармическа последица от миналия живот? Душевното състояние на въпросната личност, която се разболява от дребна шарка е такава става дума за сегашната инкарнация че тя непрекъснато е изложена на самоизмами. Следователно, на самоизмамите трябва да гледаме като душевно кармическа последица от предишния живот, докато дребната шарка е само физическо кармическата му последица. Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами.
към текста >>
35.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална
слабост
.
И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят. Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести.
Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост.
Или с други думи, настъпва един разпаден процес. Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества. Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят. И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят. Ако например един човек е засегнат от болест на черния дроб, при която липсват болки, антропософското духовнонаучно изследване показва, че тук имаме работа с предшествуващи ариманически влияния, които са довели до определено засягане на чернодробните функции, защото в противен случай, силите, които тласкат етерното тяло към екстремно нахлуване във физическия организъм, биха ни потопили още по-дълбоко в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
36.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните
слабост
и в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка.
" Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия! " Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят. Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят. Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка.
В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер. Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.
към текста >>
37.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Наистина той чувствува тук своята човешка
слабост
, но същевременно и своята божествена цел.
Възможността за усъвършенствуването беше дадено в момента, когато Елохимите взеха общото решение да влеят в една цел всичко, което можеха. Това, което е наследство от Боговете, е предадено на човека, за да го развие той все по-високо и по-високо в бъдещите времена. Да чувствуваме тези цел, в търпение и смирение, но също и в сила, този трябва да бъде един от резултатите на космическото съзерцание, което можем да свържем с величествените думи от началото на Библията. Тези думи ни разкриват нашия произход и същевременно ни сочат нашата цел, нашия най-висш идеал. Ние чувствуваме, че имаме божествен произход; но чувствуваме също и това, което се опитах да покаже в розенкройцерската драма, там, където посветеният е минал вече определена степен, където се чувствува в думите: "о човече, изживей себе си".
Наистина той чувствува тук своята човешка слабост, но същевременно и своята божествена цел.
Той вече не умира, не изсъхва вътрешно, а се чувствува повдигнат, чувствува, че изживява себе си вътрешно, когато изживява себе си, когато може да изживее себе си в другото Себе, което му е влято от нещо сродно на неговата души, понеже е неговата собствена божествена цел.
към текста >>
38.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и
слабост
, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред.
Неусетно и бавно, тези усещания са изчезнали напълно. Когато се натъкне на стари рисунки, изобразяващи например особено изпъкнали мускулни форми, художественият критик смята, че те се дължат на преувеличение или несръчност от страна на старите майстори, понеже не подозира, че на тези рисунки съответствува едно съвсем точно наблюдение, което за старите времена е било напълно достоверно, макар че за днешните условия би се оказало погрешно. Но нека да не се спираме на тези неща, а да се съсредоточим върху особеностите на тогавашните човешки тела. Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него. Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия.
Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред.
Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата. Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар. храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
39.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка
слабост
, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка
слабост
и това, което трябва и можем да бъдем.
Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал. И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо към нашата божествена цел. В една от моите Мистерийни драми ние откриваме точно онези звуци, от които се нуждаем за постигането на тази цел: най-напред във втората сцена, когато Йоханес Томазиус е като смазан от думите „О човеко, познай себе си! ", и после, когато ликувайки от думите „О човеко, изживей себе си! ", се издига в мировите простори.
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем.
И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си! " И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>
40.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки
слабост
и.
Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16.
Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости.
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения.
към текста >>
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи
слабост
и и чрез своята личностна страна.
И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия. Именно християните са действали така, че у нас често възниква впечатление: в техните постъпки ние имаме предвестник на по-късните епископи и архиепископи, действащи чисто лично. Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости.
Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна.
А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно. В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии. Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии.
към текста >>
41.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Не защото ли разсъдъкът на човека веднага я намира, докато училищната софистика внася в него разсеяност и
слабост
?
Нима може в течение на един живот да излезе извън пределите на едното или другото? ". "Не, разбира се, не може! Но защо всеки човек да не пребивава в този свят повече от един път? И не е ли затова толкова смешна тази хипотеза, защото е най-древната?
Не защото ли разсъдъкът на човека веднага я намира, докато училищната софистика внася в него разсеяност и слабост?
Защо да не предположим, че и аз съм направил тук някога всички тези крачки към самоусъвършенстването си, които могат да направят хората заради земни наказания и награди? А друг път да направим тези, за които така ни помага надеждата за вечно въздаяние? И защо да не се връщам толкова пъти, колкото ми е отредено за това, да придобия нови знания и нови навици? Нима веднага отнасям със себе си толкова, че да не си струва трудът да се връщам? Затова ли?
към текста >>
42.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви
слабост
и и тъмни страни е имало отначало християнството.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна. По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата. Сега трябва да си припомним, че в тази гръцка епоха се включва импулсът на християнството, който трябва да обхваща все повече и повече хора в другите региони. Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание.
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството.
Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
към текста >>
43.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато изпитваме разкаяние, ние го долавяме на следващия ден като
слабост
, като тежест, като замайване на нашето тяло; а радостта чувствуваме като сила, като приповдигнатост.
Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин. С нашите душевни вълнения, с нашите чувства, работата стои вече различно, те са свързани именно по-тясно с нас. Когато лягаме да спим, изпълнени с разкаяние, на другата сутрин ще доловим, когато се събудим, че нашата глава е като замъглена или нещо подобно.
Когато изпитваме разкаяние, ние го долавяме на следващия ден като слабост, като тежест, като замайване на нашето тяло; а радостта чувствуваме като сила, като приповдигнатост.
При това не е нужно да си спомняме за това, което е било; то е налице, преминало е заедно с нас в съня и е живяло с нас. Нашите чувства са по-плътни, потясно свързани с нашата вечна същност, отколкото нашите мисли. Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси.
към текста >>
44.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева
слабост
.
Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин. Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля. Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия.
Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха. Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание. Чрез материалистичен и монистичен светоглед само две поколения хора могат да се запазят със силна воля. Материализмът може да задоволи именно само две поколения: едното, което го е основало и след това неговите последователи, които са го възприели. Тази е особеността на този материалистичен и монистичен светоглед, че онзи, който работи в лабораторията или в работилницата, който сам създава възгледа, чиито сили са напълно ангажирани с това, което изгражда в душата си, че той изпитва голямо вътрешно задоволство.
към текста >>
Когато тази волева
слабост
е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата
слабост
е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля. Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия. Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание. Чрез материалистичен и монистичен светоглед само две поколения хора могат да се запазят със силна воля. Материализмът може да задоволи именно само две поколения: едното, което го е основало и след това неговите последователи, които са го възприели. Тази е особеността на този материалистичен и монистичен светоглед, че онзи, който работи в лабораторията или в работилницата, който сам създава възгледа, чиито сили са напълно ангажирани с това, което изгражда в душата си, че той изпитва голямо вътрешно задоволство. Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева слабост.
към текста >>
Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева
слабост
.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха. Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание. Чрез материалистичен и монистичен светоглед само две поколения хора могат да се запазят със силна воля. Материализмът може да задоволи именно само две поколения: едното, което го е основало и след това неговите последователи, които са го възприели. Тази е особеността на този материалистичен и монистичен светоглед, че онзи, който работи в лабораторията или в работилницата, който сам създава възгледа, чиито сили са напълно ангажирани с това, което изгражда в душата си, че той изпитва голямо вътрешно задоволство.
Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева слабост.
Отслабване на волята, хора, лишени от енергия – ето какви ще бъдат последствията от този светоглед. Втората от разгледаните вчера три страни на душевния, на свръхсетивния живот, са душевните вълнения, чувствата. Кое действува в благоприятен смисъл върху чувствата? Когато полагаме колкото е възможно повече усилия да поддържаме едно внимание, едно голямо внимание за това, което става в заобикалящия ни свят – не мислете, че това внимание е особено често развито у хората – това може да ни е от голяма полза. Аз често посочвам един пример.
към текста >>
Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева
слабост
.
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси. Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това!
Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост.
Избухването, гневът е нещо, което връща назад както чувствата, така и волята, и действува много по-дълбоко, както скоро ще видим. Но гневът е нещо, което по начало човек не държи здраво в ръцете си, не го владее. Той може да отвикне само постепенно от разгневяването. Това може да стане само бавно и човек трябва да има търпение със себе си. Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици.
към текста >>
Обаче притъпеното внимание потиска чувствата и води до
слабост
на волята.
Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини. Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на живота. Има само една причина и това е глупостта; никой човек не може да бъде материалист, без да бъде глупав. Причината е липсата на внимание спрямо заобикалящия го свят; напротив, ако човек обръща внимание на заобикалящия го свят, тогава за него навсякъде изпъква това, което може да се установи само с духовното познание.
Обаче притъпеното внимание потиска чувствата и води до слабост на волята.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова. Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие. Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си. Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави.
към текста >>
Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и
слабост
та на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова. Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие. Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си. Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави.
Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието.
Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята. Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в живота. Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си. Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин.
към текста >>
45.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за
слабост
ите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа.
В действителност това е нещо, което започва от двадесетия век и ще продължи до края на Земята. Съденето започва от нашето двадесето столетие, това ни показва редът на Кармата. И ние видяхме колко безкрайно важно е за нашето време, че това откровение се дава на човечеството, така че даже неща като Вяра, Любов, Надежда могат да бъдат правилно оценени чрез него. Нека онези, които винаги могат да вярват само в материалното, да го вършат така, както днес много хора постъпват по отношение на събитията от Палестина. Докато Йоан Кръстител казваше: Променете настроението на душите, царствата небесни са вече близо; приемете човешкия Аз, който вече няма нужда да се излъчва, за да премине в духовния свят – с това ясно и просто е казано за какво става дума, казано е, че със събитията от Палестина е дошло времето, когато свръхсетивното може да просияе в човешкия Аз, така че небесата да слязат до човешкия Аз – докато по-рано Азът трябваше да се потопи в безсъзнанието, за да стигне до тях.
Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа.
Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи. Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство. Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време.
към текста >>
Това беше една
слабост
на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи. Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство. Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време. Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята.
Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
Може да се случи така, че хората да посрещнат и нашето ново откровение по такъв начин, че след известно време, когато вече подемът на човешките способности ще се намира в пълен ход, да кажат: Ето, нищо от това, което вие възвестихте, не дойде! – Те изобщо не предполагат, че всичко предсказано вече е тук, само че те не виждат нищо! Всичко това ще се повтори. Антропософията като такава ще събере заедно голям брой хора, докато дойде времето за изпълнение на това, което бе показано от личности, които познават истинския смисъл на това, как новото откровение и новите свръхсетивни факти ще навлязат в развитието на човечеството и оттам, първо протичайки по същия начин, ще се усилват все повече и повече през следващите хилядолетия, докато човечеството отново не стане свидетел на нови велики откровения. За това ще говорим утре.
към текста >>
46.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на
слабост
.
Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание. Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата?
То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост.
Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно. И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост. Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа.
към текста >>
47.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките
слабост
и и грехове са негова лична работа; спасението също.
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят. В екзотеричния живот човекът изобщо не знае какво става около него. Той е като щраус, заровил главата си в пясъка и не различава процесите около себе си. Но когато човекът беше посвещаван в Мистериите, пред неговия свръхсетивен поглед се откриваха последиците на човешките чувства.
Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките слабости и грехове са негова лична работа; спасението също.
Ето защо Христос може да съществува само като едно душевно събитие. Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят. И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа. Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата. И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие!
към текста >>
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и
слабост
и като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
Но когато човекът беше посвещаван в Мистериите, пред неговия свръхсетивен поглед се откриваха последиците на човешките чувства. Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките слабости и грехове са негова лична работа; спасението също. Ето защо Христос може да съществува само като едно душевно събитие. Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят. И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа.
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт!
към текста >>
Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени
слабост
и, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации.
Само онази конкретна мисъл за развитието и това е другата възможност до която ние се докоснахме: а именно че епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна са били съвършено различни от Земната епоха, че едва в хода на Земната епоха настъпва онзи вид прераждане, какъвто познаваме, и че после изкушението на Луцифер е представлявало едно еднократно събитие едва всичко това дава истинско съдържание на антропософския мироглед. Обаче всички изброени събитие са немислими без обективността на това, което ние наричаме Събитието на Голгота. Когато разглеждаме предхристиянските времена, ние констатираме и това вече сме споменавали, макар и по друг повод -, че в известен смисъл тогавашните хора са били по-различни от днешните. Слизайки от духовните светове в своите инкарнации, хората донесоха със себе си, така да се каже, определено количество от божествения субстанциален елемент. Но постепенно, колкото повече човекът напредваше в земните инкарнации, толкова повече този божествен елемент пресъхваше и това стана ясно най-вече с наближаването на събитията от Палестина.
Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации.
Хората все още усещаха последните въздействия, идващи от този божествен елемент. Но когато дойде времето на Йоан Кръстител, този елемент пресъхна окончателно. Вие помните какво означават думите на Йоан Кръстител: Променете вашето светоусещане, защото времената се измениха; сега вече вие не можете да се издигнете до духовния свят както досега, защото условията са съвсем други. Ето какво означават думите: „Покайте се“. Променете цялото си светоусещане и отворете сърцата си за онова божествено Същество, което отново ще върне на човеците това, което те трябваше да изгубят в хода на своите инкарнации!
към текста >>
48.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
Обедняване и
слабост
на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго.
Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
Бележки към това издание . . . . . . . . . . . . 163 Библиографична справка . . . . . . . . . . . . 174 Рудолф Щайнер – Събрани съчинения .
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива
слабост
и.
Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо. С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо. Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация.
Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости.
Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени. Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради въздействието, което е оказала. Ако обаче човек схване охарактеризираната разлика, той разбира също и разликата в импулсите, дошли в света чрез посветените.
към текста >>
50.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Човек трябва да се вживее в това твърде малко съответствие с големия идеал на човечеството: истински медитативно, истински мисловно силно да извика пред душата си своите морални или други
слабост
и.
Сега е налице необходимостта в душата да се остави да влезе нещо съвсем определено. Налице е необходимост тези неща да бъдат разбрани от душите възможно най-точно. Затова в книгата си „Път към себепознанието на човека“ систематизирах, макар и не съвсем същите, ала подобни неща, които отиват в същата посока, и ако свържете лекциите с тази книга, можете да извлечете някои изводи. Тогава трябва да навлезе едно съвсем определено душевно съдържание, което човек сам предизвиква, подобно на това, което описах вчера. Човек трябва да упражнява именно себесъзнание, трябва да се опита безпощадно, безцеремонно да се укори за истински големите недостатъци, които има, така че пред душата му да се яви фактът доколко малко всъщност отговаря той на великия идеал на човечеството.
Човек трябва да се вживее в това твърде малко съответствие с големия идеал на човечеството: истински медитативно, истински мисловно силно да извика пред душата си своите морални или други слабости.
Когато той прави това, става по-силен чрез него. И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло. Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности.
към текста >>
51.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни
слабост
и на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
Днес тези, които мислят така, трябва да могат да четат и пишат благодарение на своето образование, а голямата част от публиката не притежава способността за различаване, за да може наистина правилно да разбере това, което се появява на книжния пазар. Също така не е достатъчно налице волята за такава способност за различаване, за да може да се разпознае, че тук пресяващо и избистрящо трябва да се намеси преценката на едно окултно духовно-научно движение. Ще трябва да се научи нещо, което е трудно за научаване. Просто от фактите, които се предлагат от свръхсетивния свят, трябва да се научи нещо повече. Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло.
Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят. Да вземем един определен случай, без да е нужно при това да се намеква за нещо. Някой, който желае да направи стъпките към инициацията или вече ги е направил, има лично – почиващо на непосредствени лични чувства и емоции – отношение към някой друг човек. Да приемем, че някой духовно виждащ има отношение, определено лично отношение към някой човек, отношение, почиващо на влечение, което е затворено в сетивното битие, отношение, почиващо, да кажем, на любов, която се пробужда в сетивното битие, прескачаща от тяло към тяло – в по-висшия смисъл, не само в по-нисшия имам предвид. Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност.
към текста >>
52.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една
слабост
на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло.
Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото. Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки. Тогава разгледайте написаното по този начин. Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло.
При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло.
Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния. Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло. Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи.
към текста >>
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно
слабост
та на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие.
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие.
Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения. С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
към текста >>
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева
слабост
, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин. Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука. Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят.
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
към текста >>
Винаги когато се появи такава волева
слабост
, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза.
Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука. Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза.
Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>
Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една
слабост
.
Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си.
Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост.
И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан. Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът.
към текста >>
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било
слабост
.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“. Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси. Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
към текста >>
53.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една
слабост
на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине.
Така е при отново роденият като Тихо Брахе, Юлиан Апостата30. Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми. За науката днес е безспорно, че Тихо Брахе беше голям астроном, който откри много нови звезди на небето и начерта една звездна карта. Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората. Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31.
Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една слабост на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине.
И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно според пророкуването! В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време. Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото. Тук обаче не трябва само да се вглеждаме в земното пространство, а трябва да изследваме отраженията, подобията, сравненията с божествените светове, които намираме във физическия свят.
към текста >>
54.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите
слабост
и.
Злото беше подосновата, в която е могла да просветне светлината на любовта; тя обаче е това, което прави познаваем смисъла на злото, мястото на злото в света. Светлината е станала познаваема чрез мрака. Само свободният човек може да стане истински християнин. Въпрос относно необходимата лъжа: Премълчаване от любов, една необходима лъжа винаги е много сложно нещо. Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин.
Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости.
По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието. Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов. Защото малко хитрост винаги принадлежи към лъжата по необходимост.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото
слабост
ите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот.
От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия. Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове. Укрепване и усилване на душевния живот. И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой.
Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот.
А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот. Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване. Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него.
към текста >>
56.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
На прага на духовния свят този истински Аз може да се облече във всичко това, което се явяват нашите
слабост
и, нашите недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни склонява да останем привързани с цялото си същество към физическо-сетивния свят или най-малко към елементарния свят.
Тогава негово обкръжение е свръхдуховният свят. Встъпвайки в тези светове, човекът стига най-накрая до това, което винаги е имал в душевните си глъбини, до своя истински Аз, докато още в духовния свят той стига до начина, по който му се разкрива истинският му Аз, а именно обвит от жива мисловна същност. Всички ние, които живеем на физическия план, носим в себе си този друг Аз, само че обикновеното съзнание не може да знае нищо за това, че същността на този друг Аз, на този истински Аз, се изживява едва тогава, когато човек се издигне в духовния и свръхдуховния свят. Но всъщност ние винаги носим като постоянен спътник този истински Аз в себе си. Но истинският Аз, който срещаме на прага на духовния свят, съществува по своеобразен начин, бих казал, в една особена премяна.
На прага на духовния свят този истински Аз може да се облече във всичко това, което се явяват нашите слабости, нашите недостатъци, във всичко, което, така да се каже, ни склонява да останем привързани с цялото си същество към физическо-сетивния свят или най-малко към елементарния свят.
И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове. Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз. По отношение на действителността тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение. Наистина всички ние преминаваме през духовните светове като наш друг Аз, но твърде много се отличаваме от него. Когато с нашето съзнание пребиваваме във физическия свят, нашият друг Аз действително е съвършено различно, чуждо за нас същество, на което сме много по-чужди, отколкото на някой друг човек от земния свят.
към текста >>
И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите
слабост
и, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага.
И така, ние се срещаме със собствения си истински Аз на прага на духовните светове. Абстрактната теософия много лесно може да каже: това сме самите ние, този друг Аз, този истински Аз. По отношение на действителността тези думи, че това сме самите ние, нямат голямо значение. Наистина всички ние преминаваме през духовните светове като наш друг Аз, но твърде много се отличаваме от него. Когато с нашето съзнание пребиваваме във физическия свят, нашият друг Аз действително е съвършено различно, чуждо за нас същество, на което сме много по-чужди, отколкото на някой друг човек от земния свят.
И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага.
И така, на прага на духовния свят всъщност се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове. Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда у нас не само грижи и печал, но често и ужас и отвращение. Той се облича в нашите слабости, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага. Следователно това е среща със самия себе си, но в действителност все пак срещата е с друго същество.
към текста >>
Той се облича в нашите
слабост
и, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага.
Когато с нашето съзнание пребиваваме във физическия свят, нашият друг Аз действително е съвършено различно, чуждо за нас същество, на което сме много по-чужди, отколкото на някой друг човек от земния свят. И този друг Аз, този истински Аз се облича в нашите слабости, във всичко, което всъщност следва да оставим и не желаем да оставим, понеже, съобразно с привичките си като физическо-сетивни хора, сме привързани към него, когато искаме да преминем през прага. И така, на прага на духовния свят всъщност се срещаме с едно духовно същество, което се различава от всички останали духовни същества, които можем да срещнем в свръхсетивните светове. Всички други духовни същества се явяват сякаш повече или по-малко с обвивки, които все пак съответстват повече на собственото им битие, отколкото е случаят с обвивките на Пазача на прага. Той се облича в това, което събужда у нас не само грижи и печал, но често и ужас и отвращение.
Той се облича в нашите слабости, в това, за което можем да кажем, че треперим да не се разделим с него, или пък че не само се изчервяваме, а почти умираме от срам, когато трябва да гледаме на това, което сме и в което се е облякъл Пазачът на прага.
Следователно това е среща със самия себе си, но в действителност все пак срещата е с друго същество. Но не е толкова лесно да се мине покрай Пазача на прага. Може да се каже: в отношението към вярното, правилно виждане на духовните светове изобщо е лесно да се постигне съзерцание на духовните светове. Всъщност особено в нашето сегашно време не е особено трудно да се получат някакви впечатления от духовния свят. Но да се встъпи в духовния свят така, че в него да се види истината, това именно прави необходима подготовката.
към текста >>
Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите
слабост
и и недостатъци е привързана към физическия свят.
И този Пазач на прага всъщност се явява голям благодетел затова, че не дава да бъде видян, защото хората не биха го понесли. Да доведем до знанието си това, което изживяваме неосъзнато всяка нощ, означава всъщност да се срещнем с Пазача на прага. Обикновено хората отиват дотам, че стигат точно до границата, където, така да се каже, стои Пазачът на прага. Но в такъв момент с душите се случва нещо много специфично. А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието.
Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят.
Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
към текста >>
С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички
слабост
и и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят.
С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе.
към текста >>
57.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Най-напред той подчертава пред масите това, в което единствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции, един разбира нещата така, друг иначе, един има тези
слабост
и, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва.
Споменавам този факт, за да покажа как стоят днес нещата с разбирането на онова, което наричаме Мистерията на Голгота. Ако човек прочете книгата на Ернест Ренан, той се казва: Да, този автор разполага с великолепен стил, обиколил е светите земи, и въпреки че не вярва в божествеността на Христос, говори за Исус с безкрайно преклонение. Обаче нека да се вгледаме още по-навътре в нещата. По-нататък Ернест Ренан описва продължението на Исусовия живот, посочвайки, че с Исус се случва същото макар и в по-голям мащаб, което е характерно за всеки човек, който застъпва даден светоглед пред група хора. С такъв човек става приблизително следното.
Най-напред той подчертава пред масите това, в което единствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции, един разбира нещата така, друг иначе, един има тези слабости, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва.
Накратко, Ренан смята, че този, който е имал да каже най-важното на хората, общо взето, е бил изопачен от своите последователи. Да, според Ернест Ренан, Исус също е бил изопачен от своите последователи. Нека да вземем например чудото с Лазар. За Ернест Ренан то е представено като нещо, близко до измамата, но тя е използвана с участието на Исус по твърде добър начин, за да се спечелят повече привърженици. Така изглеждат и други събития от Евангелието.
към текста >>
58.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И в същата степен, в която болестта ни е причинила
слабост
, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва.
Достатъчно е, например, някога в живота да сме проявили леност по отношение на една работа, към която бихме били задължени да проявим усърдие, прилежност, и когато преминем в духовния свят идва време, където усърдието, което ни е липсвало на Земята, живее в нас. То е там, това усърдие, то идва съвсем сигурно; то живее в нас, когато някога на физическото поле сме били направо лениви; идва тогава време, когато чрез вътрешните необходимости трябва безусловно да приложим това усърдие. Ние се отдаваме напълно на това усърдие и знаем, че то е нещо неизмеримо ценно, но то ни измъчва, ние страдаме под него. Или да вземем един случай, който може би е по-малко зависим от човешката воля, който лежи в други процеси на живота, процеси протичащи бих могъл да кажа в подосновите на съществуването и са свързани с хода на нашата карма; да вземем случая, когато във физическия живот още прокарали едно боледуване, което ни е причинило страдания или т.н. Тогава в даден момент в духовния свят ние изживяваме едно противоположно настроение, едно противоположно състояние: здравето.
И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва.
Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа. Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството. Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят. Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка.
към текста >>
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея
слабост
укрепващото или правилното средство.
При всички обстоятелства човекът е подчинен на кармата; това постоянно трябва да се има предвид. Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана.
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като инстинкт в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло. Човек или предотвратява болестта или пък намира пътищата към изцелителните сили. Когато ясновидското съзнание намира правилни лечебни фактори за тази или онази болест, това става по следния път: такъв ясновиждащ има възможността да вижда пред себе си образа на болестта. Следователно да предположим, че той има пред себе си образа: тази е болестта; така и така се проявява тя отслабвайки човека. Благодарение на това, че съответният човек има ясновидско съзнание, пред него застава като противоположен образ другото: съответното настроение на здраве и укрепването, което извира от това настроение.
към текста >>
59.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма
слабост
ите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ.
Обични приятели, във физическия свят съществува природата и Божественото, което прониква тази природа, от което Божествено ние сме родени във физическия свят. Съществува Христовия Импулс, който се намира в аурата на Земята, т.е в аурата на физическата природа. Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела. И когато Христовият Импулс ни е довел до мировата среднощ и душата е изживяла тази мирова среднощ в духовна самотност, понеже сега душевната светлина не може да се излъчва от нас; когато е настъпила мирова тъмнина ако Христос ни е довел до там, сега от мировата среднощ из нашия копнеж излиза нещо духовно, създаващо една нова мирова светлина, разпръсквайки светлина върху нашето собствено същество, чрез която светлина ние отново се обхващаме в мировото съществуване, чрез която отново възкръсваме в мировото съществуване. Ние се запознаваме с Духа на духовния свят, който ни възкръсва, като от мировата среднощ проблясва една нова светлина, лъчезаряща върху нашата минала човечност.
В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ.
Следователно чрез духа-святи ние сме възкресени в мировата среднощ. Per Spirirtum Sanctum reviviscimus.
към текста >>
60.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И тази е
слабост
та на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си.
Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя.
И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си.
Това се извършва от космическото Същество, което е Христос. И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата. Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено.
към текста >>
Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката
слабост
, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие.
Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство. Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове? Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света.
Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие.
И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие. За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични.
към текста >>
61.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Може би най-голямата политическа грешка на Бисмарк е била, че той не е пожелал да бъде руснак в по-голяма степен, отколкото са били руснаците, които на конгреса от
слабост
и неразбиране недостойно са пожертвали интересите на своето отечество."
той пише писмо, в което се натъкваме на следното: "... неприязън към германците има във всяка душа и уста, и ми се струва, че общественото мнение рядко е бивало по-единодушно." Особено интересен е следният пасаж. Моля да му обърнете специално внимание, но не заради фигуриращото в него име към тази личност може да се питае и симпатия, и антипатия. Искам да наблегна само на видимото, което се съдържа там.
"Може би най-голямата политическа грешка на Бисмарк е била, че той не е пожелал да бъде руснак в по-голяма степен, отколкото са били руснаците, които на конгреса от слабост и неразбиране недостойно са пожертвали интересите на своето отечество."
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
62.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще се изтълкува като моя
слабост
, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра.
Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване." С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек. Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане.
към текста >>
63.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в
слабост
.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят.
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
към текста >>
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в
слабост
, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път. Днешният наивен филистер представете си живо тази картина мисли че основава някакво сдружение, и вярва че го прави според едни или други идеали. Но вътре в себе си, ние имаме право да кажем: С този твой идеал след като мине сравнително кратко време и се включиш в развитието на света ти ще причиниш нещо съвсем обратно на твоя идеал; и тогава ти не би бил някакъв идеалист, а същински дявол. Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия.
към текста >>
64.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато тази епоха започва, ръководещите същества е трябвало да обърнат внимание на особената
слабост
на човека по отношение на този двойник.
Четвъртата следатлантска културна епоха - гръцко-латинската - започва през 747 г. преди Мистерията на Голгота и трае до 1413 г. Това е времето, когато имаме слаб прелом, когато започва петата следатлантска културна епоха, в която живеем ние и която едва в наше време напълно започва да разгръща характерните си особености, подготвяни още от 15-то столетие. През четвъртата следатлантска културна епоха се развива предимно разсъдъчната душа. Сега в общото развитие на човечеството се развива предимно съзнателната душа.
Когато тази епоха започва, ръководещите същества е трябвало да обърнат внимание на особената слабост на човека по отношение на този двойник.
Ако човекът би възприел в съзнанието си голяма част от това, което има връзка с двойника, то би се отразило много лошо върху него. Няколко столетия преди 14 век хората е трябвало да бъдат подготвително опазвани и са възприемали само малко неща, които някак си напомнят за този двойник. Поради това наистина съществувалото познанието за него в по-старите времена е изгубено. Хората е трябвало да бъдат възпрепятствани да възприемат нещо, дори и само теоретично за този двойник и колкото се може по-малко да влизат в досег с нещата, имащи нещо общо с него. Затова е било необходимо съвсем специално начинание.
към текста >>
Обаче това, което руснакът обича от своята Земя, с което той се прониква, му дава някои
слабост
и, но и преди всичко известна способност да преодолее онази природа на двойника, която описах.
Тайната на руската география е, че каквото руснакът възприема от Земята, е получената най-напред от Земята светлина, която след това се излъчва от нея. Руснакът всъщност приема от Земята това, което първоначално е било излъчено от външните мирови области към Земята. Руснакът обича своята Земя, но я обича именно поради причината, че за него тя е огледало на небето. Поради това, макар да е териториално повлиян, руснакът има нещо извънредно космополитно - намиращо се днес още на детска степен, - понеже, доколкото се движи в мировото пространство, Земята влиза в отношения с всякакви области от земното обкръжение. И ако не се приеме в душата това, което протича в Земята отдолу нагоре, а това, което протича отгоре надолу и отново се излъчва нагоре, тогава е нещо различно от това, да се приеме директно излъченото от Земята, което е поставено в известно сродство с човешката природа.
Обаче това, което руснакът обича от своята Земя, с което той се прониква, му дава някои слабости, но и преди всичко известна способност да преодолее онази природа на двойника, която описах.
Оттам той ще бъде призван да даде най-важните импулси в епохата, в която природата на двойника окончателно ще трябва да бъде победена - в шестата следатлантска културна епоха. Но известна част от земната повърхност показва най-силното сродство с онези сили. Когато човекът се премести там, навлиза в тяхната област. Когато се махне, не е така, защото това са географски, не етнографски, не национални, а чисто географски неща. Онази област, където излъчващото се отдолу нагоре има най-голямо влияние върху двойника и чрез това, че най-много влиза в сродство с двойника, т. е.
към текста >>
65.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на
слабост
ите на своите противници.
Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща. Той не може истински да разбере своеобразието на човека. Лойд Джордж е един създал сам себе си човек. До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година. Той е избран в парламента.
Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на слабостите на своите противници.
Но министерството се дава на Кемпбъл-Банерман. Хората се питат: Какво да се направи с Лойд Джордж? Той критикува всичко, което става в министерството! Какво да се направи? Е, взимат го вътре в министерството, вътре той може да създава по-малко опозиция, отколкото отвън.
към текста >>
66.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради
слабост
та на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна. Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура. Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили.
към текста >>
67.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките
слабост
и, за да овладее хората чрез тези
слабост
и.
Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости.
Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората. Сега трябва да попитаме: откъде дойде всичко това? Това е въпрос, който трябва да ни интересува преди всичко: откъде дойде всичко това? Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили? Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза.
към текста >>
Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките
слабост
и, за да господства чрез тях над хората.
Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни. Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости.
Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
Сега трябва да попитаме: откъде дойде всичко това? Това е въпрос, който трябва да ни интересува преди всичко: откъде дойде всичко това? Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили? Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза. Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, след това като Слънце, след това като Луна и сега е въплътена като Земя.
към текста >>
68.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото ариманическото се открива особено в това, че човек не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки
слабост
ите на другите.
Имало е много хора, – доста повече, отколкото се смята, именно в епохата, когато се е приближавала Мистерията на Голгота, – в гръцкия, в римския свят, в Африка, в западна Азия, много хора, които в известен смисъл са били високомерни, надменни, които са вървели през света като – не може да се каже оригинали, но като високомерни, самотни хора, ценящи своята самота. Такива е имало много, имало е даже такива, които са правели от това философия, която е призовавала да не се безпокоиш за другите хора, а да се следва само това, което сам носиш в себе си. Това е било следствие от излизането на луциферическото от равновесното състояние. Присъствало е също и ариманическото, и даже в излишък. Най-ярко това се е изразило във възгледите на първия римски цезар Юлий[vii] и от цезарите първи посветен е бил само Август, но и той по съмнителен начин, докато сред другите имало такива, които са принуждавали да ги смятат за посветени и които са смятали себе си за синове на боговете, сякаш са произлезли от тях.
Защото ариманическото се открива особено в това, че човек не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки слабостите на другите.
Това бяха двете големи опасности до времето на Мистерията на Голгота, на които несъмнено би се подложило човечеството, ако не се беше случила Мистерията на Голгота: загубата на интерес към своите ближни и желанието на всеки индивид да властва. Но когато Христос свърза своята съдба със съдбата на човечеството, той присади нещо извънредно дълбоко в човечеството. Може би ще ме разберете по-добре, ако схематично ви посоча, какво, собствено, е присадил Христос в човечеството. Както ви показах, ние, хората, носим в себе си сили, които сме развили посредством нашето изконно същество. Нали знаете, че едва във втората половина на живота ние ставаме по-умни, благодарение на нашето изначално същество.
към текста >>
69.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна
слабост
, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша.
Антропософската Духовна Наука трябва да се разглежда като нещо живо. Тя дава на човека не просто една теория или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи. Това особено важи в случаите, когато човек трябва сериозно да провери и да приеме такива познания, каквито ние изнесохме тук през последните три лекции. Но вероятно може да се получи и така, че хората просто да се уморят в усилията си да отхвърлят Антропософията. И тогава зародишните кълнове в тях биха се развили по съвсем различен начин: Хората биха потънали в едно по-низше битие, отколкото в това, за което са създадени.
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша.
Би трябвало да се пише с глисти. Няма повече да чета. Кого? Нима старите титаниди на амбалажна хартия? “ Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете?
към текста >>
70.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща
слабост
, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
Но това, от което физическите действия зависят в най-голяма степен, ние откриваме не другаде, а тъкмо в минералния и растителен свят. Тези два свята, ако мога така да се изразя, „застават" под действията на астралните и Азови сили. Обаче астралните и Азови сили не са навън в минералите, в растенията. Минералният и растителен свят, общо взето, са последици от миналото. Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва.
Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
В човешкото същество ние виждаме, тъй да се каже, миналото и бъдещето, застанали редом едно до друго. Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изградена от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото. Докато онази сила в човека, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата. И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува. Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало постепенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм постепенно се разпада след смъртта в космическия етер.
към текста >>
71.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа
слабост
с твърдостта на дъба!
Но когато се сродим с металното, пазещо в себе си спомени за земните събития, тогава действително можем да разкажем за това, което тук се помни. Тогава действително се намира това, за което ви говорих днес. И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре. Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания.
Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба!
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно. Тогава се връщаме към това, което съществува под формата на вълнуващи се, тъчащи, плаващи цветови образувания, възникващи и изчезващи. И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, дадени от мен във «Въведение в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад. Тогава възприеманите растителни образувания, плуващи растителни образувания, губят белтъчната субстанция, подобни са на облачни образувания. Още по-рано са възникнали чисто цветови явления, както съм ги посочил в описанията на слънчевото битие и сатурновото битие.
към текста >>
72.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Слабост
на познанието,
слабост
и малодушие на познанието е, щом човек не успее да приеме в сърцето си един такъв импулс.
Обаче на времето тези неща бяха реалност. И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия. Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно. За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата. И ако хората биха искали да са искрени и непредубедени, те щяха да кажат: Тук е необходимо нещо съвсем друго; да, ако човек иска да изучава химията, той трябва да започне от нещо съвсем друго.
Слабост на познанието, слабост и малодушие на познанието е, щом човек не успее да приеме в сърцето си един такъв импулс.
Но тогава човекът беше мъдър. Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека. Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос. Но времето напредваше. От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение постоянно припомняше на окултните кандидати.
към текста >>
73.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а
слабост
, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло.
п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна. Той не носи света в себе си. И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност. Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него.
Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло.
Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот.
към текста >>
Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но
слабост
та му остава.
Той не носи света в себе си. И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност. Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него. Чрез това по-късно той не донася в своята душа сила и енергия, а слабост, един вид немощ за изграждането на своето физическо тяло. Върху него моделът действа силно.
Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава.
Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот. И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно. Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности.
към текста >>
74.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
че с окото, което надничаше през монокъла издебваше
слабост
ите на противниците.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците.
Когато говореше, той проверяваше, дали стрелата е улучила. При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подробности в моята автобиография. Когато говореше, той по странен начин можеше да придружава със своите мустаци това, което казваше, така че играта на тези мустаци беше една твърде странно подвижна евритмия на това, което той хвърляше по описания начин в лицето на насрещния депутат. Това беше интересна картина. Представете си: крайно лява, лява, средна партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб.
към текста >>
75.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема
слабост
, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.)
Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля. Именно това исках да изложа пред вас, мои мили приятели, като едно основно разглеждане. [1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр. 399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им. Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин.
Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.)
[2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232. [3] Раймундус Лулус, Рамон Лул, 1234-1315.
към текста >>
76.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата
слабост
на интелектуализма на модерното време.
С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване. Но интересът, който проявявах към този земен образец на Щрадер, който сега застана срещу мен като една свръхсетивна индивидуалност, беше разпален именно чрез това, че този образец действително искаше да обхване християнството по един внушително остроумен рационалистичен начин. При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време.
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни
слабост
и, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа. И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие. И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това.
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят. Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят! Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности.
към текста >>
Когато човекът припише на своята
слабост
факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят.
И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие. И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това. - Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят.
Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят! Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека.
към текста >>
И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради
слабост
та на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие.
Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят. Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота.
И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие.
Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес. Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области.
към текста >>
78.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически
слабост
и.
Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта. По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера. Сега трябва да се задоволим само с този факт. След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости.
Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество.
към текста >>
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални
слабост
и, а физическите
слабост
и се изоставят едва в сферата на Меркурий.
По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера. Сега трябва да се задоволим само с този факт. След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства. След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости. Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята.
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий.
Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство.
към текста >>
Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически
слабост
и.
Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели.
Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости.
В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера. Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост. В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван.
към текста >>
79.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Точно към геометрията аз имах, както се казва,
слабост
.
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма.
Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост.
Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия.
към текста >>
80.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради
слабост
се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност. Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип. Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност. Човешкото същество е свързано с целия Космос; като Земен човек то е Микрокосмос, и за да разберем определени неща е необходимо да научим повече за тази връзка. Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение.
В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз. Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля. Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала. Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества.
към текста >>
81.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче при известна
слабост
на гръдната система, у човека се създават благоприятни условия за „експанзия" на растителното царство и той се разболява.
Човекът се разболява! Общо взето, вътрешните болести в областта на гърдите възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си. В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме. Следователно, същността на болестните процеси следва да търсим в обстоятелството, че намиращото се в човека растение, започва да расте. Разбира се, то не достига до видимите физически форми на едно или друго растение, понеже за лилията на пример, вътрешните органи на човека едва ли са подходящото място за нея.
Обаче при известна слабост на гръдната система, у човека се създават благоприятни условия за „експанзия" на растителното царство и той се разболява.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят.
към текста >>
82.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това е често срещана
слабост
в говора да се прескачат гласните, докато говорът е предназначен за това да бъде разбиран и да не се набляга по твърде карикатурен начин върху срички, които съвсем не трябва да бъдат ударени.
Тези изречения са насочени не към разбирането, не към съзнанието, а към гимнастика на говорните органи. "Това, че той те лъже, ние не трябва да хвалим." В нормален разговор не трябва да се изговаря така, но сега Вие трябва да го разделите на срички и да разчленявате всяка буква, /изречение а многократна употреба на Н и М / "Н"-то се повтаря, но в различни връзки и говорният апарат се упражнява по правилен начин. Срещат се и две "н"-та едно след друго; при "м"-то в я задръжте по-дълго. Обърнете внимание на късо "и" и дълго "и". Искам да Ви препоръчам да внимавате особено с гласните, да ги оформите в срички, да се чуват ясно, така че да сте сигурни: Вие изговаряте всяка гласна, Вие осъзнавате всяка отделна гласна.
Това е често срещана слабост в говора да се прескачат гласните, докато говорът е предназначен за това да бъде разбиран и да не се набляга по твърде карикатурен начин върху срички, които съвсем не трябва да бъдат ударени.
Артистите се упражняват в поставяне на правилно ударение. Следователно всяка буква трябва да се изговаря съзнателно. Би било добре да правите упражнения като Демостен. Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху езика си и е засилвал гласа си чрез упражнения, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните. Сега ще помоля г-жа Б.
към текста >>
Точно тези, които проявяват тази
слабост
, ще се нуждаят наистина от английски език.
Но след 25 години вече не е необходимо. П. пита: Има ли връзка между темпераментите и езиковия избор за различните темпераменти деца? Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие. Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от лошия пример на един и започва да плюе по тавана. Изложени са няколко виждания. Р.Щ. прави различни междинни бележки. Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят. Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост.
към текста >>
83.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При тези обстоятелства се касае за опасна
слабост
на децата.
Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ. Опасно става едва когато започнат да се, увличат групички. Тези неща е необходимо да се обмислят, защото те могат да играят определена роля в училищната практика. Увлечението не е най-лошото, но нездравото увлечение прави човека слаб. Под негово влияние децата ще станат уязвими и летаргични.
При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на децата.
Случаят е много деликатен, тъй като при определени действия нещата могат да вземат обрат и да се превърнат в омраза. Много добре е да се каже: Ти си се разгорещил, излез за пет минути и т.н. Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към децата, но и в самото поведение. Трябва да се направи всичко възможно, което сме убедени, че ще е полезно. Трябва грижливо да се стремите към едно нещо, влюбените деца да не открият, че тяхното увлечение се забелязва.
към текста >>
84.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Слабост
на Аза.
Арника и стимулиране на астралните сили. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. Птицата и планетарния елемент. Интелектуалност, формиране и загуба на инстинктите. Диабетес мелитус.
Слабост на Аза.
Формообразуващият процес у растенията представлява противоположна тенденция на формообразуващ процес у животните. Животинският формообразуващ процес у човека. Процес на обезсоляване. Растителни лечебни средства. Кварцоразцепващата сила у математически и нематематически настроени натури. Бреза.
към текста >>
85.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид
слабост
на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот.
Но по отношение на тази зависимост аз имам предвид вътрешния строеж на белия дроб; дали той е склонен към втвърдяване или към размекване или други подобни, това съществено зависи от характера на околността. Освен това именно белият дроб силно зависи от физическата работа, и той положително ще бъде увреден, ако човекът е принуден да извършва физическа работа до преумора. Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес. Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно.
И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот.
Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот. Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие. Когато например открием израждане на сърдечните съдове, то трябва да си поставим въпроса, дали именно не е налице склонност към израждане на белия дроб, и дали няма да е необходимо да подхванем болестта, изхождайки именно от тази склонност към израждане на белия дроб. С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес.
към текста >>
86.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
прев.) можем да открием, че то представлява средство против
слабост
в храносмилането, т.е.
Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е. между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства. Да разгледаме например едно растение, което именно в това отношение е учител самата природа това е cichorium ihtybus . То е нещо, с помощта на което, бих желал да кажа стига да искаме, можем да изследваме всичко възможно във връзка с човешкия организъм. Защото при cichorium intybus (синя жлъчка бел.
прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е.
срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост?
към текста >>
И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната
слабост
?
прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е. срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано.
И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост?
И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят. Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система. А екстрактните вещества притежават силно родство с все още непреработените външни субстанции. Cichorium intybus съдържа обаче и алкални соли, калай.
към текста >>
Тук отново е налице силно въздействие при
слабост
в храносмилането, но има също така и силни периферни влияния.
След това в съществена степен се съдържа и силициева киселина. Силициевата киселина, чрез кръвта въздействува върху периферните органи, чак до костната система, и чрез нервната система, чрез мускулната система до костната система. Така cichorium intybus представлява нещо, което в действителност ни показва: аз съм тук и се разделям на три, така че въздействувам върху всичките три части на човешкия организъм. Това са експериментите, които провежда пред нас самата природа и те във всеки случай са с по-голямо значение, отколкото експериментите, които ние провеждаме сами, защото в своите намерения природата е много по-богата, отколкото ние самите бихме могли да бъдем, когато чрез нашите експерименти, задаваме въпроси на природата. Твърде интересен в това отношение е и eouisetum arvensee (полския хвощ бел. прев.).
Тук отново е налице силно въздействие при слабост в храносмилането, но има също така и силни периферни влияния.
Необходимо е само да запитаме: на какво се дължат тези силни периферни въздействия при eouisetum arvensee? И отново получаваме отговор: на съдържанието на силициева киселина. Така само чрез едно сравнително изследване. Вие навсякъде откривате, че всичко, което е все още сродно с растителната същност, и което изразява себе си чрез екстратното вещество, то притежава родството с храносмилателния тракт, а онова, което в известна степен вече се е насочило към минералното царство, силициевата киселина, в известна степен се стреми да се придвижи от центъра на човека към неговата периферия, където също така действува целебно. Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно разкошно растение, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода).
към текста >>
Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна
слабост
, безсъние, нервна
слабост
, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло.
Горската ягода е този разкошен екземпляр, който същевременно сам подготвя кръвта, от която имаме нужда. И така в една чудна форма горската ягода изразява това, което трябва да направим, за да можем в известна степен да подпомогнем процесите, които чрез съединенията на силициевата киселина предизвикваме в периферията на човешкия организъм. Чрез отделни екземпляри а те биха могли да бъдат значително увеличени природата ни дава чудни възгледи, но само ако притежаваме интуицията, да търсим природата там, където трябва. От тази гледна точка ще насочим вниманието Ви към още нещо. Изследвайки твърде всеобхватното въздействие, което притежава такова растение, като например лавандулата.
Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло.
При такива растения, и изобщо при такива субстанции, при които установяваме въздействието срещу негативни състояния на нервната система, ако можем така да ги наречем винаги би трябвало да поставяме въпроса и за противоположните негативни състояния на нервната система, дали например е налице слаба менструация, и Вие винаги ще откриете, че субстанцията действува, както в едната, така и в другата посока. Едно растение, което действува особено силно в двете посоки, е например отново маточината, която действува силно, както при главозамайване, припадъци, но така също в силна степен усилва и менструацията. Споменах примери, за да Ви покажа, как можем да проследим външния растителен процес в неговото подобие спрямо процеса, протичащ в самия човек. Сега обаче трябва да сме наясно за следното, че растението е действително сродно само с една част на човешката същност. Ще помоля да запомнят това всички онези, които доста фанатично искат да разчитат единствено на лечебните растения, нещо което наблюдаваме и в наше време.
към текста >>
87.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тя е тази област в човешкото същество, която в последно време най-често дава повод да се появят онези
слабост
и в лечебното изкуство, които д-р Шайдегер[1] беше така любезен да изтъкне в лекцията си за медиците[2] по време на първия лекционен курс.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 април 1921 г. Действителният предмет на изучаването на болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние на така нареченото астрално тяло. Болестите, при които най-често се проявява астралното тяло, могат да се наблюдават в областта на гръдния кош. Тази област е същевременно най-важната за изучаването на стадиите на болестите, но за лечението, съответно за опознаването на лечението, е най-трудната.
Тя е тази област в човешкото същество, която в последно време най-често дава повод да се появят онези слабости в лечебното изкуство, които д-р Шайдегер[1] беше така любезен да изтъкне в лекцията си за медиците[2] по време на първия лекционен курс.
Тогава беше обяснено колко много по-новото развитие в медицината проникна в патологията и стигна до известен нихилизъм в терапията. И именно най-важните изказвания тогава можаха да посочат това, което днес ще подчертаем и на което ще обърнем специално внимание. Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност.
към текста >>
88.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от
слабост
в храносмилането и др.п.
Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток.
Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п.
смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток. Ясно ли е обаче, че смущенията идват от горния човек, тогава е по-добре да се използва постоянен ток. Разликата не е много голяма и ако в съответния случай се прави едното, а в друг случай другото, в това отношение не е особено голяма грешка. Виждате, че точно в тази област на човешкото здраве и болест има важни основания за обща диета, понеже съществува един, бих казал, субтилен преход от въздействия, които са повече от динамичен вид и се прилагат отвън върху човека, както и влияния, които идват от приготвените от самия човек, първо изменените растителни вещества. Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм.
към текста >>
89.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и
слабост
на матката.
В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи. Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи. Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане. Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните органи.
Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
към текста >>
И когато имаме именно хора, които страдат от
слабост
на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне.
Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи. Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем. Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек. Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система.
И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне.
При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност. Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени.
към текста >>
90.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Какво да правим при
слабост
на волята.
В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
Какво да правим при слабост на волята.
Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 Непосредственото отношение на Аза към физическото.
към текста >>
91.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Остава една лека
слабост
на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
Всичко, което постъпва в човешкия организъм отвън – тоест без да е възникнало вътре в организма – е всъщност отрова. Следователно, ако тук Вие имате един организъм (Рис. 15) и едно изместване на астралната организация от дясно на ляво, тогава то, ако протича бързо, може да обхване и етерната организация, увличайки и физическата организация, като накрая в лявата телесна половина възниква една лека инфилтрация на отрови. Външното проявление на една такава отровна инфилтрация – това е парализата. Детето е подложено на масажи и след 3 месеца парализата е подобрена.
Остава една лека слабост на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
Лекторът се обръща към детето: „Вземи това! ” – Вие виждате колко несръчна е лявата ръка. След Януари 1923 характерът на пристъпите се променя съществено. Сега те продължават много по-кратко и се появяват 9 часа след заспиването.
към текста >>
92.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква
слабост
на нервно-сетивната организация.
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено.
При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация.
От Септември започва едно бавно уголемяване на главата. Естествено, това е започнало по рано, но майката го е смятала за нещо нормално; до момента, когато за една седмица детето наддало с цели 380 грама. В средата на Декември обиколката на главата достигнала 49см. Детето било тихо, не плачело много, било апатично. Фонтанелата била силно напрегната.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена
слабост
на астралното тяло.
Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на възпитателя. Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска.
Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло.
Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва. Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче. С.: Както изглежда, ние няма да задържим момичето в нашата клиника; то ще идва само за лечебните процедури. До 16-годишна възраст то посещаваше помощно училище, научи се да чете и пише, може да смята до хиляда.
към текста >>
94.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална
слабост
към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил.
Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец. Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно. Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил.
Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика. В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества.
към текста >>
95.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената
слабост
на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек.
ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство. Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването.
Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек.
Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”. Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта.
към текста >>
96.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от
слабост
на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие.
Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие.
Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва. Разбира се, трябва да се попречи да се развъжда там, където пречи. Той никъде не е вреден, но може да стане досаден. Както някои симпатични хора упражняват въздействие в обществото със самото си присъствие, а не с това, което говорят, така в местност, където много расте, белият равнец въздейства извънредно полезно със самото си присъствие.
към текста >>
97.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Но ако те доминират в човека, това е на първо място човешка
слабост
.
Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие. С това не се казва, че на практика човекът винаги се ръководи от Духа. Ние се оставяме да бъдем ръководени от склонности, симпатии и антипатии, от обстоятелствата, даже противно на най-добро знание.
Но ако те доминират в човека, това е на първо място човешка слабост.
Ако владичеството на такива душевни потребности продължи трайно, то може да се превърне в болест, която в края на краищата води към човешка деградация и правно поставяне под запрещение. Следователно съществува и душевно определяне, което не винаги трябва да бъде идентично с духовното, даже може да влезе в противоречие с него и вследствие на това категорично да се различава от духовното. Обратно на това, когато спим, тогава съзнателните душевни и духовни подбуди отсъстват. По време на това състояние физическият организъм се възстановява и освежава. Управляват само закономерностите на живото.
към текста >>
98.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Бял равнец: В животинския и в човешкия организъм белият равнец може да подобри всичко, което се дължи на
слабост
на астралното тяло.
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста. Нека сега да посочим някои основни изрази на Рудолф Щайнер относно действието на препаратите (като строго се придържаме към неговите формулировки):
Бял равнец: В животинския и в човешкия организъм белият равнец може да подобри всичко, което се дължи на слабост на астралното тяло.
... на тора се възвръща възможността да оживи земята така, че да бъдат уловени далечните космични вещества - които във фина хомеопатична дозировка пристигат на Земята като олово, кремъчна (силициева) киселина и т.н. Лайка: Лайката така преработва калция, че да бъдат изключени от растението вредните въздействия върху плодообразуването и растението да остане здраво. ...да прави тора годен още по-добре да свързва онези вещества, които са необходими за израстване на растението. ... и ще се види, че така се получава тор, който от една страна по-добре задържа азота от другия тор и освен това има свойството да оживява земята така, че тя извънредно силно може да стимулира развитието на растенията. Коприва: Копривата също носи в себе си това, което навсякъде подрежда и преработва духовното… освен това копривата има един вид железни излъчвания, които са почти толкова благоприятни в протичането на процесите в природата, колкото нашите собствени железни излъчвания в кръвта… Всъщност би трябвало да расте около сърцето на човека, тъй като навън в природата в нейното вътрешно действие, в нейната организация тя е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм.
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
- чувства
слабост
в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо. Във всеки случай трябва постоянно да го изработваме в нашата глава. Но също така трябва веднага да потиснем този процес, при това в същия този момент, когато той иска да възникне, тъй като ние трябва да потискаме синилната киселина.
към текста >>
100.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господин Мюлер на основата на тридесетгодишния си опит е убеден, че може да възникне случай, когато пчелата-майка, без оглед на своята непълноценност, предизвикана от болест или старческа
слабост
, още е в състояние да отложи някое добро яйце, докато повечето от останалите са яйца на търтеи.
Ако човек получава такива неща, кръвта може да става все по-лоша и по-лоша. Макар че след известно време това се компенсира. Във всеки случай кръвта след някое време става по-здрава и се оказва защитена от нови отрови, подобни на предходните. Господин Мюлер: По отношение на търтеите и трите вида яйца, господин докторът съобщи почти за всичко, без едно, което, възможно е, да не му е известно. Ако кошерът видимо е съвсем здрав, настъпва време, когато пчелата-майка става непълноценна или твърде стара и тогава цялото люпило се развива като търтеи.
Господин Мюлер на основата на тридесетгодишния си опит е убеден, че може да възникне случай, когато пчелата-майка, без оглед на своята непълноценност, предизвикана от болест или старческа слабост, още е в състояние да отложи някое добро яйце, докато повечето от останалите са яйца на търтеи.
Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници. Имал е неприятности с вносен мед. Доктор Щайнер: Без всякакво съмнение е вярно, че при изкуственото използване на захар крайният продукт ще бъде различен.
към текста >>
НАГОРЕ