Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
52
резултата от
37
текста с точна фраза : '
Скромност
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това е аристократична
скромност
.
В книгите на Ницше могат да се открият изречения, изразяващи силно самосъзнание. Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста? Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги. Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания. Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти.
Това е аристократична скромност.
Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко. В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум. Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух. Ницше смята мислите си за продукти на своята личност и за нищо повече.
към текста >>
2.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Във филолога се крие изключителна
скромност
.
И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик.
Във филолога се крие изключителна скромност.
Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя! “ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г. във „Веселата наука“: „Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска... броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, че не е душевно заболяване или идиотщина.“ „Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици?
към текста >>
3.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Той му налага
скромност
и въздържаност.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност.
Той му налага скромност и въздържаност.
Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>
4.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Смирение и
скромност
, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот.
Обаче не трябва да забравяме: Враждебните спрямо живота сили съществуват и за тези, които не знаят нищо за тях. Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание. За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия. Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят.
Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот.
И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот. Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.
към текста >>
5.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Но който разпространява такива познания, има нужда от
скромност
и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл. Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания. И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания.
Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>
6.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако не искаш в
скромност
ако не искаш в скромност
към текста >>
7.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и
скромност
.
Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години. Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго. И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща.
В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност.
С други думи: Какво има в себе си човекът? Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен."
към текста >>
8.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Говори се напълно в смисъла на Хегел, когато се казва, че първичното същество е създало природата и човека; стигнало до тази точка, то вече проявява
скромност
и изоставя на човека да създаде, наред с външния свят и със самия него, още и мислите върху нещата.
Говори се напълно в смисъла на Хегел, когато се казва, че първичното същество е създало природата и човека; стигнало до тази точка, то вече проявява скромност и изоставя на човека да създаде, наред с външния свят и със самия него, още и мислите върху нещата.
Така първичното Същество твори в съюз с човека цялото съдържание на света. Човекът е съ-творец на битието, а не ленив зрител, не познаващо същество, което преживя това, което би съществувало и без неговото съществуване.
към текста >>
9.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук
скромност
, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път.
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания.
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път.
В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание. А именно че съществува разлика между това да приемеш другия за праволинеен в неговите намерения, докато не разбереш обратното, и това да си враждебно настроен към целия свят.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Скромност
и готовност за помощ.
Скромност и готовност за помощ.
Русо и Бьоме като пример за окултно призвание. Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления. Не принципи и институции, а човекът определя бъдещето.
към текста >>
11.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от
скромност
и гордост, а от чувството на дълг.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето. Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>
12.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека в
скромност
и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време.
Нека днес тези, които искат да превърнат себе си в носители на един духовен мироглед, да постигнат сигурността на първите християни. Последователите на Духовната наука могат да бъдат и презирани от днешните учени, обаче нека те знаят, че работят именно за това, което ще разцъфти и преуспее в бъдещето. Нека те да се научат и да понасят всички зложелателства от страна на съвременния свят. Ние работим за бъдещето.
Нека в скромност и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време.
към текста >>
13.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена
скромност
, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята.
Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие.
Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята.
Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос. Учим се да развиваме в себе си съвсем различно възприятие от това, което имат днешните хора, бързащи да съдят за събитията. Учим се да бъдем внимателни в представянето на истината и знаем, че ако сме я взели предвид от която и да е страна, възприемаме винаги само едната ѝ страна, но никога цялата веднага.
към текста >>
Разбира се, смирената
скромност
на тези четирима души, които се отказали да се опитат да предадат образа на Христос напълно, описвайки само това, което могат да видят и да съзерцават по силата на своята особена индивидуалност, се възприема като нещо висше, като нещо велико в сравнение със съзнанието на днешния човек, който съвсем няма съмнение, че може всеобхватно да обхване с разсъдъка си и най-висшите неща.
Четиримата посветени, отказвайки се да опишат цялото, си казали: можем да изобразим само това, което е близко и разбираемо за нашата душа.
Разбира се, смирената скромност на тези четирима души, които се отказали да се опитат да предадат образа на Христос напълно, описвайки само това, което могат да видят и да съзерцават по силата на своята особена индивидуалност, се възприема като нещо висше, като нещо велико в сравнение със съзнанието на днешния човек, който съвсем няма съмнение, че може всеобхватно да обхване с разсъдъка си и най-висшите неща.
към текста >>
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена
скромност
следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко.
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение.
В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
14.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на
скромност
и смирение пред Макрокосмоса и неговите богове.
Човекът е сложно същество, защото той е действително огледален образ на духовния свят. Разбирането на това ще го накара да осъзнае истинската своя стойност.
Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосмоса и неговите богове.
към текста >>
15.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и
скромност
.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие.
Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност.
Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>
Всяко смирение и
скромност
, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества.
Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая. Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта.
към текста >>
16.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа
скромност
той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia".
Забележително е, че това разделяне се открива даже вътре в личността. Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното. Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански7. Ако ние само го четем - а него може не само да го четеш - то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата особено когато то се облича в математически форми.
И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia".
Разбира се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост. Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.
към текста >>
17.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
С цялата
скромност
антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека.
Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената. И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена! Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопределение на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание. И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството.
С цялата скромност антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека.
И там, където се събират хора с такива мисли, там те опознават себе си в най-дълбоката си същност, защото опознават себе си не като отделни хора в тяхното земно предназначение, но в тяхното предназначение във Вечността.
към текста >>
18.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската
скромност
и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите Богове.
Това, което се намира в нас, са сянкови образи на великия свят и това, което е нашият организъм, което съставлява така наречените наши съставни части, нашето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и нашият Аз, за божествените Същества това са отделни светове. Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят. За божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество са висши божествено-духовни светове. Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един действителен огледален образ на духовния свят. Това трябва да го доведе до съзнанието за неговото човешко достойнство.
Обаче, изхождайки от това познание, че сме наистина един образ, но и че сме още твърде далеч от това, което трябва да бъдем, по околния път на това познание ние градим познанието, което ни кара наред със съзнанието за нашето човешко достойнство да постигнем също истинската скромност и смирение по отношение на Макрокосмоса и неговите Богове.
към текста >>
19.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна
скромност
; защото ако днес хората изпитват смирение и
скромност
пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни.
И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове.
Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни.
И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
към текста >>
20.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Мога да ги разбера, защото зная, че към подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма никаква опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и
скромност
, за да допусне, че би могъл да научи още нещо.
1 Мога да предположа, че има много хора, които смятат, че се намират на върха на научността, и приемат следните обяснения за „напълно ненаучни“.
Мога да ги разбера, защото зная, че към подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма никаква опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и скромност, за да допусне, че би могъл да научи още нещо.
Само едно нещо не трябва да казват подобни хора. Че дадените тук примери „противоречат на разума“ и че „не могат да се докажат чрез разума“. Разумът не може да направи нищо, когато фактите се комбинират и систематизират. Фактите могат да се научат, но не и „да се докажат чрез разума“. С разума не може да се докаже и един кит.
към текста >>
21.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една
скромност
от най-висш порядък; една
скромност
, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка
скромност
.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност.
Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия! И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
Защото един ден от тази
скромност
ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност.
Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят.
Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия! И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща
скромност
, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят.
Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията.
Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия! И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко
скромност
и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
Нека и занапред да се срещаме под знака на антропософията така, че с пълно право да се позоваваме на онези думи, които сега бихме искали да повторим в самия край на този лекционен цикъл, думите „
скромност
" и „себепознание", за да ги издигнем в този миг като един истински идеал пред нашата душа.
И ако антропософията, скъпи мои приятели, бъде приета от Вас по този начин, тя ще тръгне по добър път и ще постигне една цел, която ще означава истинско благо както за отделния индивид, така и за всяко човешко общество. Нека тези бъдат и последните думи от лекционния цикъл върху Бхагавад Гита и Посланията на Павел, макар че мнозина от Вас вероятно ще отнесат в душите си нещо от казаното, което след време ще се окаже плодотворно в рамките на нашето Атропософско Движение. Защото Вие, скъпи мои приятели, бяхте събрани тук, така да се каже, за пръв път тъкмо в името на Антропософското Движение.
Нека и занапред да се срещаме под знака на антропософията така, че с пълно право да се позоваваме на онези думи, които сега бихме искали да повторим в самия край на този лекционен цикъл, думите „скромност" и „себепознание", за да ги издигнем в този миг като един истински идеал пред нашата душа.
към текста >>
22.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и
скромност
.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост.
Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност.
По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето. И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
23.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Казвам това с пълната
скромност
, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша! Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели.
Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
към текста >>
24.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна
скромност
и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност.
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
25.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна
скромност
, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
Ние знаем, че се появяват много хора, които искат да развият всеобщ светоглед от естественонаучния материализъм. Но този теоретически материализъм все още не е най-пагубното нещо. Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм.
Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти. Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят.
към текста >>
26.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна
скромност
.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа. Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво.
Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност.
Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна
скромност
, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това.
към текста >>
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната
скромност
, битували по-преди.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди.
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците. Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура. Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство. Но нека тогава това да се каже!
към текста >>
27.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние навсякъде сме обкръжени от тайни и тяхното опознаване, стремежа за научаването им ни стимулират към най-дълбока
скромност
.
Ние навсякъде сме обкръжени от тайни и тяхното опознаване, стремежа за научаването им ни стимулират към най-дълбока скромност.
Само си представете, какво разстояние отделя такова обобщаващо разглеждане на фактите от конкретното познание на детайлите: на всичко, което като растителен свят, покрива нашата Земя. Разкрива се необозримо поле за познание. Във всеки един момент от нашия живот ние стоим пред необозримото. И човек трябва да носи срещу света съзнанието за това, че опознавайки го, ние навсякъде се вглеждаме в безкрая на битието. Чрез това чувстваме връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието.
към текста >>
Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към
скромност
и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем.
Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
към текста >>
Скромност
и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път.
Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си. И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни. В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото! – Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание.
Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път.
И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието. Учим се да разбираме, какво важно значение в живота на човека има постигането на загадките и тайните, пулсиращи в битието.
към текста >>
28.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Който има тези възприятия, има, може би, право с цялата
скромност
да говори за лични възприятия.
Открито да се говори за тези неща, без да станеш за посмешище, е възможно само във формата, както например, неведнъж го направих във вчерашната открита лекция. Планк днес би мислил съвсем различно от това, което е мислил през 80-те години на XIX век /бележка 107/. Но духовният изследовател подразбира под това нещо съвсем друго. Ясно е: душата на този човек е пренесла през портата на смъртта много от това, което изобилно още може да бъде полезно на Земята. Да, този, който знае, че живото чувство /усещане/ на неговата жива душа не се нарушава от така наречената смърт, знае също така, че умрелите се намират в непрекъсната връзка с нас, че ние само трябва да се научим да възприемаме това, което те ни изпращат.
Който има тези възприятия, има, може би, право с цялата скромност да говори за лични възприятия.
Знам, че се облягам не само на мирогледа на Гьоте, но че моите различни устни и писмени изказвания за Гьоте произтичат от самата жива душа на Гьоте, разбира се, в степента, в която те могат да бъдат възприети от неговите слаби потомци.
към текста >>
29.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от
скромност
у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос!
Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос!
Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл? “ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.
към текста >>
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна
скромност
.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност.
Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
към текста >>
30.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си
скромност
въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на английски под заглавието "An Onthene of Occult Science".
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си скромност въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на английски под заглавието "An Onthene of Occult Science".
В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от Изтока имаше нужда от Мистериите на небето, как гърците имаха нужда от Мистериите на Земята. И човекът би трябвало също да наблюдава в настоящата епоха какво от всичко това има в модерното посвещение и за неговата връзка с хората.
към текста >>
31.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална
скромност
, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука.
Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
към текста >>
32.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава
скромност
, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението. Преди всичко той минаваше през три степени.
Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят. Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>
33.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща
скромност
задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което пожарът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество.
Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща скромност задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което пожарът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество.
към текста >>
34.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Розенкройцерските учители живеят в
скромност
и са незабележими през Средновековието.
В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете. Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“. Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов. Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот.
Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието.
Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината. „Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума. Изгарянето на Гьотеанума и завистта на хората.
към текста >>
35.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна
скромност
.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
към текста >>
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие
скромност
.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т.
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква
скромност
, а не надменност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност.
Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>
36.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Някога при този човек - нека съзнаваме това с всичката
скромност
, - духът ще покаже, как може да създава физиономия, да създава формата на човека.
Вчера аз охарактеризирах това, като казах, че тези хора събличат расовото естество, онова, което от природното съществуване предава на човека един отпечатък, така че той е този или онзи човек. И когато човекът в тази земна инкарнация в която той тук сега става антропософ, бива обхванат от духовното, той бива подготвен да съществува не вече според такива външни признаци, а такъв, какъвто е в неговото сегашно въплъщение.
Някога при този човек - нека съзнаваме това с всичката скромност, - духът ще покаже, как може да създава физиономия, да създава формата на човека.
към текста >>
37.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Една мъдра
скромност
го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа.
Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа.
Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
към текста >>
НАГОРЕ