Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2800
резултата от
930
текста в
3
страници с точна фраза : '
Силите
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
366
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на
силите
, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато
силите
, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други.
Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми.
Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>
В чашката
силите
отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване. В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството.
В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването. Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
“От камъка до кристала, от кристала до металите, от тези последните до създаването на растенията, от растенията до животното, от това последното до човека ние виждаме как формата на организация се повишава, а заедно с нея и
силите
и инстнктите на създанията стават все по-разнообразни и най-после всички се съединяват във формата на човека, доколкото тя можеше да ги обхване”.
В първата част на книгата*(* Хердер, Идеи към философията на историята на човечеството.Част I, т.5, в "Събрани съчинения на Хердер". Издадена от В.Суфан, Берлин 1877 1915 г., т.13, стр.167.) Хердер има за същността на света следния възглед. Трябва да се предположи една главна форма, която преминава през всички същества и се осъществява по различен начин.
“От камъка до кристала, от кристала до металите, от тези последните до създаването на растенията, от растенията до животното, от това последното до човека ние виждаме как формата на организация се повишава, а заедно с нея и силите и инстнктите на създанията стават все по-разнообразни и най-после всички се съединяват във формата на човека, доколкото тя можеше да ги обхване”.
Една идейна, типична форма на човека, която като такава самата не съществува действително сетивно, се осъществява в неограничен брой отделени пространствено едни от други и различни по своите качества същества до човека. На по-ниските степени на организацията тя се осъществява постоянно в определена посока; според тази посока тя се развива по особен начин. Като се издига до човека, тази типична форма събира всички формиращи принципи, които при по-нисшите организми беше развила винаги само едностранчиво, които тя беше разпределила в различните същества, за да се образува една форма. От това се получава възможността за едно такова високо съвършенство при човека. При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели.
към текста >>
Ако в
силите
, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете кости на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна кост, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
Твърдението: Животните имат една междучелюстна кост, а човекът няма такава, не можеше да има никакъв смисъл за Гьоте.
Ако в силите, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете кости на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна кост, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
към текста >>
4.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
явления, той трябва да го счита също така и като създател на разпростряността, величината, положението, движението, на
силите
и т.н.
Онзи, чиято способност да си образува представи не е основно покварена от Декарт, Лок, Кант и модерната физиология, никога не ще разбере, как светлината, цветът, звукът, топлината и т.н. могат да се считат за субективни състояния на човешкия организъм и въпреки това може да се твърди, че съществува един обективен свят от процеси вън от организма. Който счита човешкия организъм за създател на звуковите, топлините, цветните и т.н.
явления, той трябва да го счита също така и като създател на разпростряността, величината, положението, движението, на силите и т.н.
Защото тези математически и механически качества са неразривно свързани с останалото съдържание на света на опитността. Отделянето на пространствените, числови и двигателни отношения както и на силовите прояви от топлинните, цветните и другите сетивни качества е само една функция на абстрахиращото мислене. Законите на математиката и механиката се отнасят към абстрактните предмети и процеси, които са отвлечени от света на опитността и поради това могат да намерят приложение само сред света на опитността. Но когато в математическите и механическите форми и отношения се обяснят като чисто субективни състояния, това не остава нищо, което би могло да служи като съдържание на понятието за обективни неща и събития. А от едно празно понятие не могат да бъдат изведени никакви явления.
към текста >>
При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на
силите
могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа.
Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията. Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът. Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми. Същото върши и механикът в своята област. Той привежда сложни процеси на движение в действие на сили към прости, лесно обозрими движения и действия на сили.
При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа.
В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения. Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията. Щом се абстрахираме от особеното съдържание на механическите формули, ние нямаме вече работа с механически, а само с математически закономерности. Както механиката се отнася към математиката, така и физиката се отнася към механиката. Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на магнетизма и т.н.
към текста >>
Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на
силите
и движенията.
Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми. Същото върши и механикът в своята област. Той привежда сложни процеси на движение в действие на сили към прости, лесно обозрими движения и действия на сили. При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа. В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения.
Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията.
Щом се абстрахираме от особеното съдържание на механическите формули, ние нямаме вече работа с механически, а само с математически закономерности. Както механиката се отнася към математиката, така и физиката се отнася към механиката. Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на магнетизма и т.н. до прости процеси вътре в същата сфера. Той трябва да приведе например сложните цветни явления до най-простите цветни явления.
към текста >>
5.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Преодоляна чрез това, което му дава разбирането, че като човек той трябва да прояви в определено състояние на развитието една преходна форма на Аза, като изтласка вън от съзнанието
силите
, които свързват душата със света.
Който може да приеме посочените тук гледища като свои, той добива възможността да си представя плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в неговия себесъзнателен Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие от Гръцката епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте. Стига се до познанието, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си изолирано вътре в себе си и вън от обективния свят, а напротив неговото откъсване от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно.
Преодоляна чрез това, което му дава разбирането, че като човек той трябва да прояви в определено състояние на развитието една преходна форма на Аза, като изтласка вън от съзнанието силите, които свързват душата със света.
Ако тези сили биха действали непрестанно в съзнанието, тогава човек не би развил едно пълно силно, почиващо в себе си себесъзнание. Той не би могъл да изживее себе си като себесъзнателен Аз. Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможността да възприема света без онази част на действителността, която на определена степен, а именно на онази, която стои преди познанието, себесъзнателният Аз заличава, угасва. Следователно мировите сили на този член на действителността работят върху душевното същество така, че се оттеглят в скритост, за да позволят да просияе в пълна сила себесъзнателният Аз. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че той дължи своето себепознание на един факт, който разпростира едно було върху познанието на света.
към текста >>
Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че
силите
на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независимия от тялото духовен свят позволява истински духовно-душевното да се яви в нейното съзнание по един подобен начин, както в спомена изплува миналото. Но това духовно-душевно естество се оказва надхвърлящо отделния живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото. И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот.
Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното.
И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Тогава душата трябва съзнателно да подтисне
силите
които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание.
Тази работа ни учи да познаем, че душата може да има съзнание и без посредничеството на тялото. Чрез тази работа душата намира в свръхсетивното виждане състоянието, в което тя се намира, когато е положила /съблякла/ тялото. И тя констатира, че през време когато носи тялото /въплътена е в тялото/, самото тяло е това, което затъмнява онова друго съзнание. С въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие охарактеризираното съзнание /свръхсетивното съзнание/ в обикновения живот. Това става ясно, когато посочените в настоящата глава психически упражнения се правят с успех.
Тогава душата трябва съзнателно да подтисне силите които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание.
Това заличаване /угасване/ не може да стане вече след разлагането на тялото. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва преминавайки през редуващите се съществувания на душата и в течение на чисто духовен живот между смъртта и раждането. И от тази гледна точка не се говори за някаква мъглива душевна субстанция, а се показва една представа подобна на естественонаучните идеи, как душата продължава да съществува затова, защото в един живот се подготвя зародиш но следващият, подобно на растителния зародиш в растението. В настоящия живот се намира основата на бъдещия. Показана е истината, която се продължава, когато тялото се разлага чрез смъртта.
към текста >>
Те принадлежат към
силите
които действат в неговия "Аз".
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е.
Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз".
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата.
към текста >>
Защото по-важни от философските резултати за
силите
на душата, които могат да бъдат развити във философската работа.
Чрез такава вътрешна работа човешката душа може да постигне това, към което философията се стреми. Наистина значението на тази последната не е малко затова, защото по пътя, по който нейните обработватели вървят, тя не може да стигне до това, което иска да постигне.
Защото по-важни от философските резултати за силите на душата, които могат да бъдат развити във философската работа.
И накрая тези сили трябва да доведат дотам, където на философията ще бъде възможно да признае "свободния от тялото душевен живот". Там тя ще познае, че мировите загадки не искат да бъдат само мислени, а изживени от човешката душа, след като тази последната се е домогнала до състоянието, при което такова изживяване е възможно. Близко стои въпроса: трябва ли обикновеното, също и напълно научното познание да отрече себе си и да счита валидно за един светоглед само това, което му се подава от една област, която се намира вън от неговата? Но въпросът стои така, че изживяванията на охарактеризираното съзнание, различаващо се от обикновеното, са веднага ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното само не си поставя пречки, като иска да се затвори само в собствената си област. Свръхсетивните истини могат да бъдат намерени само от онази душа, която се поставя в свръхсетивното.
към текста >>
6.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Както този последният поставя
силите
на природата във взаимодействие и чрез това произвежда една целесъобразна дейност и проява на сила, така и мислителя поставя мислите в едно живо взаимодействие и те се развиват в мислителните системи, които съставляват нашите науки.
По отношение на обективността работата на мислителя може много добре да бъде сравнена с тази на механика.
Както този последният поставя силите на природата във взаимодействие и чрез това произвежда една целесъобразна дейност и проява на сила, така и мислителя поставя мислите в едно живо взаимодействие и те се развиват в мислителните системи, които съставляват нашите науки.
Един възглед не може да бъде осветлен по-добре чрез нищо друго освен чрез разкриването на противостоящите му грешки. Тук отново искаме да приложим този метод, който няколкократно вече използувахме с успех. Обикновено се вярва, че ние свързваме определени понятия в по-големи комплекси или мислим въобще по определен начин затова, защото долавяме определена вътрешна (логическа) принуда, да сторим това.
към текста >>
7.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Силите
, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него.
За моето възприемане, аз, от една страна, съм затворен в границите на кожата на моето тяло. Но намиращото се в тази кожа принадлежи към Космоса като цяло. Следователно, за да съществува връзка между моя организъм и обекта извън мен, изобщо не е нужно нещо от обекта да се промъкне в мен или да остави в Духа ми отпечатък, както метален печат във восък. Напълно погрешно поставен е въпросът как получавам вест от дървото, което е отдалечено на десет крачки от мен. Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни преградни стени, през които в мен проникват вестите за нещата.
Силите, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него.
Така че аз действително съм нещата - впрочем не Аз, доколкото съм субект на възприятията, а Аз, доколкото съм част в рамките на всеобщия миров процес. Възприятието за дърво се намира заедно с моя Аз в същото цяло. Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за дърво, както тук възприятието за моя Аз. Ако не бях познаващият света, а творец на света, тогава обект и субект (възприятие и Аз) щяха да възникнат в един акт. Защото те взаимно се обуславят.
към текста >>
8.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Когато метафизическият реализъм заявява по-нататък, че със света на моите възприятия аз встъпвам в съзнателно-идейна връзка, но с действителния свят мога да встъпя само в динамична връзка (на
силите
), той в не по-малка степен допуска вече осъдената грешка.
Когато метафизическият реализъм твърди, че освен идейната връзка между обекта на възприемането и неговия субект на възприемането трябва да съществува и една реална връзка между „нещото само за себе си" на възприятието и „нещото само за себе си" на възприемаемия субект (на така наречения индивидуален дух), то това твърдение почива на погрешно приеманото наличие на един процес на битието, който е аналогичен на процесите на сетивния свят, но не подлежи на възприемане.
Когато метафизическият реализъм заявява по-нататък, че със света на моите възприятия аз встъпвам в съзнателно-идейна връзка, но с действителния свят мога да встъпя само в динамична връзка (на силите), той в не по-малка степен допуска вече осъдената грешка.
За връзка на силите може да става дума само в рамките на света на възприятията (сферата на осезанието), но не и извън него.
към текста >>
За връзка на
силите
може да става дума само в рамките на света на възприятията (сферата на осезанието), но не и извън него.
Когато метафизическият реализъм твърди, че освен идейната връзка между обекта на възприемането и неговия субект на възприемането трябва да съществува и една реална връзка между „нещото само за себе си" на възприятието и „нещото само за себе си" на възприемаемия субект (на така наречения индивидуален дух), то това твърдение почива на погрешно приеманото наличие на един процес на битието, който е аналогичен на процесите на сетивния свят, но не подлежи на възприемане. Когато метафизическият реализъм заявява по-нататък, че със света на моите възприятия аз встъпвам в съзнателно-идейна връзка, но с действителния свят мога да встъпя само в динамична връзка (на силите), той в не по-малка степен допуска вече осъдената грешка.
За връзка на силите може да става дума само в рамките на света на възприятията (сферата на осезанието), но не и извън него.
към текста >>
За наивния реализъм реалният свят е съвкупност от обекти на възприемането; за метафизическия реализъм реалност освен на възприятията се полага и на невъзприемаемите сили; на мястото на
силите
монизмът поставя идейните взаимовръзки, получавани чрез мисленето.
За наивния реализъм реалният свят е съвкупност от обекти на възприемането; за метафизическия реализъм реалност освен на възприятията се полага и на невъзприемаемите сили; на мястото на силите монизмът поставя идейните взаимовръзки, получавани чрез мисленето.
Такива взаимовръзки обаче са природните закони. Един природен закон не е нищо друго освен понятиен израз за взаимовръзката на определени възприятия.
към текста >>
9.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Силите
, на които той се опира, винаги са възприемаеми.
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет. Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество).
Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми.
Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства. Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
10.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според
силите
си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание.
Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето. Това удоволствие е напълно независимо от постигането на целта. А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя като нещо ново към удоволствието от стремежа. Ако ли пък някой рече, че към неудоволствието от непостигнатата цел се прибавяло и това от измамената надежда и в крайна сметка правело неудоволствието от неизпълнението все пак по-голямо, отколкото евентуалното удоволствие от изпълнението, нему трябва да се отговори: възможен е и обратният случай - ретроспективният поглед към насладата по време на неизпълненото желание ще въздейства не по-рядко облекчително върху неудоволствието от неизпълнението. Доказателство за това твърдение е онзи, който предвид на пропадналата надежда възкликва: - Направих всичко, каквото можах!
Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според силите си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание.
към текста >>
11.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Силите
на изтерзания от съмнения са парализирани.
Само истината може да ни вдъхне увереност при разгръщане на индивидуалните сили.
Силите на изтерзания от съмнения са парализирани.
В един загадъчен за него свят той не може да намери цел за своето творчество.
към текста >>
Ето защо настоящата книга не разглежда връзката между науката и живота като задължение на човека да се прекланя пред идеята и да поставя
силите
си в нейна услуга, а в такъв смисъл, че той овладява света на идеите, за да го използва за своите човешки цели, които превишават чисто научните.
Ето защо настоящата книга не разглежда връзката между науката и живота като задължение на човека да се прекланя пред идеята и да поставя силите си в нейна услуга, а в такъв смисъл, че той овладява света на идеите, за да го използва за своите човешки цели, които превишават чисто научните.
към текста >>
12.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Накратко,
силите
, които действително застават враждебно едни срещу други, не се проявяват толкова често.
Не вярва, че трябва да се бори за някаква идея в ролята на неин защитник, а се бори, защото инстинктите му го подтикват към това. Това не е по-различно при всяка духовна битка. Обикновено борците са също толкова малко съзнателни за действителните си подбуди, колкото философите за своята „воля за власт“ или последователите на нравствения световен ред за естествените причини на нравствените си идеали. Те вярват, че се борят само мнения срещу мнения и покриват действителните си мотиви под мантията на понятия. Също така те не посочват инстинктите на противника, които са им несимпатични, вероятно не ги осъзнават.
Накратко, силите, които действително застават враждебно едни срещу други, не се проявяват толкова често.
Ницше посочва инстинктите на противника, които са му неприятни, както и инстинктите, с които той им се противопоставя. Който иска да нарече това цинизъм, може да го направи, но не трябва да отрича факта, че във всяка човешка дейност не действа нищо друго освен такъв цинизъм и че всички мрежи на идеалистични илюзии са изплетени от този цинизъм.
към текста >>
13.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Щирнер като Ницше е на мнение, че
силите
на подбудите на човешкия живот могат да се търсят само в отделната, реална личност.
Щирнер като Ницше е на мнение, че силите на подбудите на човешкия живот могат да се търсят само в отделната, реална личност.
Той отрича всяка власт, която иска да формира и определя отделната личност. Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи. Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях.
към текста >>
В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс,
силите
отслабват, преди да са се задействали.
Такова изповедание му се набива в ушите. Само който знае как се е развил един народ, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще. Този зов чува Ницше. Философите не искат да измислят нещо ново, а само да изучават мислите на своите предшественици. Този исторически смисъл действа парализиращо на настоящото творчество.
В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс, силите отслабват, преди да са се задействали.
„Да вземем за пример човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие. Той не вярва вече в битието си, не вярва вече в себе си, вижда всичко да тече и се загубва в потока на развитието... Забравянето е характерно за всяко действие. Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото.
към текста >>
Силите
на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл.
Той не вярва вече в битието си, не вярва вече в себе си, вижда всичко да тече и се загубва в потока на развитието... Забравянето е характерно за всяко действие. Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила.
Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл.
За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще.
към текста >>
(„История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства
силите
, които са действали в миналото.
(„История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея. Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“.
(„История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото.
„Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон.
към текста >>
14.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва
силите
на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека.
Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива. Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка.
към текста >>
15.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той живее благодарение на това, че
силите
и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени.
Ако Екхарт се явява като човек, който в блаженото изживяване на духовното новораждане говори за естеството и същността на познанието като за една картина, която е постигнал да нарисува: Другите ни се представят като странстващи хора, като поклонници, на които това ново раждане е показало един нов път, по който те искат да вървят, чиято цел обаче им изглежда безкрайно отдалечна. Екхарт рисува повече великолепията на своята картина, а те трудностите на новия път. Трябва да си изясним напълно, какво е положението на човека спрямо неговите висши познания, ако искаме да изпъкне пред нашата душа разликата между такива личности като Екхарт и Таулер. Човекът е вплетен в сетивния свят и в природната закономерност, която царува в сетивния свят. Той самият е резултат на този свят.
Той живее благодарение на това, че силите и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени.
Когато насочва погледа си върху един предмет, този предмет му се представя не само като сбор от действуващи една в друга сили, над които царува природните закони, но и самото око и едно тяло изградено според същите закони и същите сили; и виждането става според такива закони и такива сили. Ако бихме достигнали докрай в естествената наука, ни е бихме искали да проследим тази игра на природните сили в смисъла на природните закони до най-висшите области на образуването на мислите. Но още вършейки това, ние се издигаме над тази игра. Не стоим ли ние над всяка природна закономерност в нейния външен вид, когато обгръщаме с поглед, как ние сами сме включени в природата? Ние виждаме с нашите очи според законите на природата.
към текста >>
"Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и
силите
на вътрешния човек.
Като човек, който се подвизава с моралния живот, той иска да покаже на човека пътищата към всемирното същество. Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност. В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание. Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него.
"Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек.
Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
към текста >>
То се състои в проникването на един вече съществуващ предмет чрез
силите
на нашия дух.
Една нова цел е началото на един нов път. Чрез такава нова цел човекът е постигнал една степен на развитието; самото развитие се движи в неизмерното. И какво ще постигне на една следваща степен, той никога не знае това в настоящата степен. Не съществува едно познание на последната цел; съществува само доверие в пътя, в развитието. За всичко, което човекът е достигнал вече, съществува едно познание.
То се състои в проникването на един вече съществуващ предмет чрез силите на нашия дух.
За по-висшия живот на вътрешността не съществува подобно познание. Тук силите на нашия дух трябва да доведат до съществуване тепърва самия предмет; те трябва да му създадат едно съществуване, което е подобно на естественото съществуване. Естествената наука проследява развитието на съществата от най простото до най-съвършеното, човека. Това развитие стои пред нас като нещо завършено. Ние го познаваме, като го проникваме със способностите на нашия дух.
към текста >>
Тук
силите
на нашия дух трябва да доведат до съществуване тепърва самия предмет; те трябва да му създадат едно съществуване, което е подобно на естественото съществуване.
И какво ще постигне на една следваща степен, той никога не знае това в настоящата степен. Не съществува едно познание на последната цел; съществува само доверие в пътя, в развитието. За всичко, което човекът е достигнал вече, съществува едно познание. То се състои в проникването на един вече съществуващ предмет чрез силите на нашия дух. За по-висшия живот на вътрешността не съществува подобно познание.
Тук силите на нашия дух трябва да доведат до съществуване тепърва самия предмет; те трябва да му създадат едно съществуване, което е подобно на естественото съществуване.
Естествената наука проследява развитието на съществата от най простото до най-съвършеното, човека. Това развитие стои пред нас като нещо завършено. Ние го познаваме, като го проникваме със способностите на нашия дух. Когато развитието е стигнало до човека, той не намира предварително никакво по-нататъшно продължение. Той сам произвежда по-нататъшното развитие.
към текста >>
Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез
силите
и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл.
Духът започва един природен процес на по-висша степен. Говоренето за Бога, който гледа себе си във вътрешността на човека, приема един друг характер у този, който е познал подобно нещо. Той отдава малко значение на това, че едно вече добито познание го е довело до дълбините на Мировото същество; но в замяна на това неговото духовно устройство добива един нов отпечатък. То се развива в направлението, което се определя от Мировото същество, по-нататък. Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота.
Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл.
Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек. Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота. Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата. Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума. Но в действителност тя не се придържа към това.
към текста >>
16.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Несъмнено:
Силите
, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега.
Той няма нищо общо със сетивния свят. Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления. Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност. Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят.
Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега.
Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>
Но той долавя в себе си и
силите
, от които е родена тази сетивност.
Природата се развива от най-несъвършеното към съвършеното. От неживото тя поражда съществата през една дълга редица от степени и през всички форми на живота стига до сетивния човек. В своята сетивност той отваря очи и се вижда като сетивно-действително, като променливо същество.
Но той долавя в себе си и силите, от които е родена тази сетивност.
Тези сили не са идентични със самото сетивно същество. Човек ги носи в себе си като признак на това, че в него живее нещо повече от онова, което той възприема чрез сетивата. Човек чувствува, че в него проблясва нещо, което е създало всичко, включително и него самия; и той чувствува, че ще се превърне в една сила, която ще го окрили за по-висше творчество. То е в него, било е преди неговото сетивно появяване и ще бъде и след това. Той е станал човек чрез него, но сега трябва да го обхване и да участвува сам в неговия съзнателен порив.
към текста >>
Ако растението можеше да мисли, то би видяло, че
силите
, които са създали зелените листа, са предназначени да създадат и цветовете.
Така и мистът не може да се задоволи със създадените Богове, с Боговете на народа.
Ако растението можеше да мисли, то би видяло, че силите, които са създали зелените листа, са предназначени да създадат и цветовете.
Обаче то не би престанало да изследва тези сили, за да ги види. По същия начин постъпва и мистът с народните Богове. Той не ги отрича, не ги счита за празна работа, но знае, че те са създадени от хората. Същите природни сили, същият божествен елемент, които творят в природата, творят също и в миста. И в него те създават представи за Боговете.
към текста >>
17.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Чрез стремежа на
силите
да се отделят една от друга и чрез хармонизирането на тези отделящи се една от друга сили, се постига единството.
За него от преходността говори нещо вечно. За тази вечност той има един символ, пълен с дълбок смисъл: „Хармонията на света се връща към себе си както лирата и лъкът." Колко дълбоко съдържание има този образ!
Чрез стремежа на силите да се отделят една от друга и чрез хармонизирането на тези отделящи се една от друга сили, се постига единството.
Как един тон противоречи на друг, и все пак как те заедно създават хармонията. Да приложим това към духовния свят и ние ще имаме мисълта на Хераклит: „Безсмъртните са смъртни, смъртните са безсмъртни, първите живеят смъртта на хората, вторите умират живота на Боговете."
към текста >>
18.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тази сила не действува така, както действуват
силите
, които са присъщи и родствени на душата.
Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ? Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона.
Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата.
В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта. Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Несъзнателно действуващата сила на душата е представена като женствен елемент, който улеснява проникването на божествените сили в съзнанието. Лишената още от Мъдрост душа е майка на това, което води към Божественото. Тук стигаме до една важна представа на мистиката.
към текста >>
19.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така е и с миста, по отношение на неговите собствени закони, на
силите
, действуващи в него.
Така е и с миста, по отношение на неговите собствени закони, на силите, действуващи в него.
Като знаещ, той трябва да създаде над себе си нещо Божествено. Такова отношение са заемали и посветените спрямо това, което народът създавал свръх природата. Такова отношение са заемали те спрямо света на Боговете и митовете на народа. Те са искали да познаят законите на Боговете и на митовете. Там, където народът изграждал образа на един Бог, на един мит, там те търсели по-висшата истина.
към текста >>
20.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си
силите
, за да устои в по-висшата степен на живота.
Той не може да знае какво е станало в действителност в душата на посветения. За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал. Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата. Той е едно „чудо". Такова „чудо" е било и посвещението.
Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота.
За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности.
към текста >>
21.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те са измъчвани от
силите
на преходното.
Само чрез едно такова посвещение, християнството може да стане нещо реално на Земята. То умъртвява всичко, което принадлежи на низшата природа. „И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос.
Те са измъчвани от силите на преходното.
Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа. Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво.
към текста >>
22.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Веществата на външния свят съставляват неговото тяло;
силите
на външния свят действуват в него.
Неговото тяло го поставя във връзка с нещата, които са му дадени отвън на неговите сетива.
Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него.
Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива. Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг. Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си.
към текста >>
23.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Една жива връзка свързва потомъка с предшественика;
силите
чрез които възниква минералът, са насочени към веществата, които го съставят.
Подчиненото на мозъка като на собствен център минерално тяло възниква чрез размножаването. И получава своята развита форма чрез растежа. Размножаването и растежът са общи за човека, растенията и животните. Чрез размножаването и растежа животното се отличава от неживия минерал. Живото същество възниква от живо същество чрез зародиша.
Една жива връзка свързва потомъка с предшественика; силите чрез които възниква минералът, са насочени към веществата, които го съставят.
към текста >>
Но
силите
, които образуват един дъб, трябва да потърсим по един обиколен път, чрез зародиша на бащиния и майчиния организъм.
Един планински кристал се образува от външните сили на силиция и кислорода които се съединяват в него.
Но силите, които образуват един дъб, трябва да потърсим по един обиколен път, чрез зародиша на бащиния и майчиния организъм.
Формата на дъба се получава при размножаването от предците към потомците. Тук се намираме пред вродени, присъщи на живото същество условия.
към текста >>
Допускането на неговото съществуване не би навредило на задачите, които си поставя естествознанието: това, което се наблюдава като дейност на
силите
в неорганичната природа, да се проследи също и в света на организмите.
В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма. Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят. Законите на неорганичната природа в организма са същите, както и в кристала. Но в организма съществуват нещо, което не е неорганично: това е творческият живот. Неговата основа е етерното тяло или "тяло на строителните сили".
Допускането на неговото съществуване не би навредило на задачите, които си поставя естествознанието: това, което се наблюдава като дейност на силите в неорганичната природа, да се проследи също и в света на организмите.
Духовният изследовател говори за етерно тяло, доколкото в организма се открива нещо друго, освен това, което съществува в неорганичния свят. Въпреки всичко, авторът не намира основание да замести тук израза "етерно тяло" с "тяло на строителните сили", защото в цялостния контекст, за всеки, който иска да вникне в него, е изключено да бъде погрешно разбран.
към текста >>
За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и
силите
на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили.
От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр. Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага. Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане.
към текста >>
В него пулсират елементите и действуват
силите
на външния духовен свят.
Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух.
В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят.
Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух.
към текста >>
24.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Физическите вещества и сили изграждат тялото по време на живота:
силите
на размножението позволяват появата на едно друго същество, разполагащо с форма, която е носител на същото това жизнено тяло.
Но ние няма да спрем до тук. Който би поискал да стори това, би приличал на онзи изследовател, който разглежда човешкото тяло единствено в границите на физическия човешки организъм. Положително много неща могат да се открият в тези граници; но те никога не биха били достатъчни, за да ни обяснят човешката форма, защото съществуват само в периода между раждането и смъртта. Човешката форма не може да се изгради непосредствено от физическите вещества и сили. Тя може да произлезе само от подобна на нея форма, чрез процесите на размножението.
Физическите вещества и сили изграждат тялото по време на живота: силите на размножението позволяват появата на едно друго същество, разполагащо с форма, която е носител на същото това жизнено тяло.
към текста >>
Силите
, които са направили възможна моята човешка форма, са съществували в моите прародители.
Всяко жизнено или етерно тяло е едно повторение на своите предци. Само поради това то не придобива случайна форма, а само онази, която наследява.
Силите, които са направили възможна моята човешка форма, са съществували в моите прародители.
Но и Духът на човека също се появява в една определена форма /разбира се, думата "форма" тук се употребява в духовен смисъл/. Формите на Духа са най-различни при отделните хора. Два души не притежават една и съща форма. В тази област нещата трябва да се разглеждат така спокойно и обективно, както и в сферата на физическия свят. Не може да се каже, че в духовно отношение различията между хората се основават само на различията в тяхната обкръжаващата среда, възпитание и т.н.
към текста >>
Веществата и
силите
, които изграждат физическото тяло, са подобни на онези, които изпълват цялата околна природа.
Веществата и силите, които изграждат физическото тяло, са подобни на онези, които изпълват цялата околна природа.
То ги черпи непрестанно от нея и отново и ги връща. В един период от няколко години, веществата, които съставят нашето физическо тяло, се обновяват напълно. Етерното тяло е това, което предава на тези вещества и сили формата на човешкото тяло. Тази форма не се определя единството от процесите между раждането (или зачатието) и смъртта, а от законите на наследствеността, които се простират отвъд раждането и смъртта.
към текста >>
25.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
От физическия материален свят са взети веществата и
силите
, които изграждат физическото му тяло.
Разглеждането на човека показа, че той принадлежи на три свята.
От физическия материален свят са взети веществата и силите, които изграждат физическото му тяло.
Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически сетива. Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят.
към текста >>
Както веществата и
силите
, които съставят и владеят нашия стомах, сърце, бели дробове и мозък, произлизат от физическия свят, така и нашите душевни качества, нашите желания, влечения, чувства, страсти, усещания, подтици произлизат от душевния свят.
Както веществата и силите, които съставят и владеят нашия стомах, сърце, бели дробове и мозък, произлизат от физическия свят, така и нашите душевни качества, нашите желания, влечения, чувства, страсти, усещания, подтици произлизат от душевния свят.
Душата на човека е част от този душевен свят, както и неговото тяло е част от физическия телесен свят. Ако трябва да се посочи някаква разлика между физическия и душевен свят, може да се каже, че последният е по-фин, по-подвижен, по-пластичен по отношение на всички неща и същества в него, отколкото първия. Но човек трябва да си даде ясна сметка, че той встъпва в един напълно нов свят, противоположен на физическия, когато прониква в душевния свят.
към текста >>
Ако се вземат под внимание
силите
на душевния свят, може да се говори за "същност на желанието".
Ето защо душевният свят може да се означи също като свят на желанието, свят на влеченията или свят на "копнежа". Тези изрази са взаимствани от човешкия душевен живот. Ето защо трябва да се отбележи, че нещата в тези части от душевния свят, които се намират извън човешката душа, са също толкова различни от душевните сили в нея, както и материалните вещества и сили от физическия свят са различни от тези, които изграждат човешкото физическо тяло. ("влечение", "желание", "стремеж" са обозначения за веществения елемент в душевния свят. Този веществен елемент означаваме като "астрален".
Ако се вземат под внимание силите на душевния свят, може да се говори за "същност на желанието".
Обаче не бива да забравяме, че различието между "вещество" и "сила" тук може да не е толкова явно, както във физическия свят. Едно влечение може еднакво добре да се нарече както "сила", така и "вещество".)
към текста >>
Отвън едно такова образование изглежда сякаш оформено от
силите
на антипатията.
И тези видове се различават един от друг по това, че симпатията и антипатията в тях се намират в точно определени взаимни отношения. Във всички три душевни формации съществуват тези две основни сили. Нека най-напред да разгледаме едно образование, една душевна формация от първи вид. Тя привлича другите формации от своето обкръжение поради преобладаващата в нея симпатия. Но освен симпатията, в нея съществува и антипатията, с която тя отблъсква другите образования.
Отвън едно такова образование изглежда сякаш оформено от силите на антипатията.
Но това не е така. В него съществуват и антипатия, и симпатия. Само че антипатията надделява. Тя има надмощие над симпатията. В душевното пространство, тези формации играят една егоистична роля.
към текста >>
Както твърдите, течните и газообразните вещества във физическия свят се проникват взаимно, така се проникват взаимно в душевния свят горещото желание, лесноподвижната възбудимост и
силите
на света на желанията.
От само себе си се разбира, че тези седем подразделения на душевния живот не представляват области, изолирани една от друга.
Както твърдите, течните и газообразните вещества във физическия свят се проникват взаимно, така се проникват взаимно в душевния свят горещото желание, лесноподвижната възбудимост и силите на света на желанията.
И както във физическия свят топлината прониква телата, а светлината ги осветява, така и в душевния свят удоволствието и страданието, както и светлината на душата заливат душевните същества. Нещо подобно се извършва с душевната сила и с душевния живот.
към текста >>
26.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез
силите
на душата.
Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа, може да се превърне в желание за своето собствено осъществяване, и едва по този начин с помощта на тялото да прерасне в действие. Но човек може да изпълни своето призвание, само ако позволи на духа да ръководи всичките му действия. Душата може чрез самата себе си да насочи своите склонности както към тялото, така и към духа. Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят, както ги протяга и нагоре към духовния свят. Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят.
Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата.
Нека да разгледаме недоразвития човек. Наклонностите на неговата душа зависят от процесите в неговото тяло. Той изпитва удоволствие само от въздействията, които физическия свят упражнява върху неговите сетива.
към текста >>
Ето защо само
силите
на душевния свят могат да действуват върху нея.
Душевният свят само временно трябва да го свърже с неговото поле на действие, с физическия свят. Обаче, за да се появи в едно ново прераждане с една по-съвършена форма, той трябва да черпи сили от духовния свят. Но ето, че той е заплетен чрез душата именно във физическия свят; той е свързан с едно душевно същество, проникнато от природата на физическия свят. След смъртта, душата не е свързана повече с тялото, а само с Духа. Тя живее само в едно душевно обкръжение.
Ето защо само силите на душевния свят могат да действуват върху нея.
Духът е свързан с този живот на душата в душевния свят, както беше свързан с тялото по време на физическото въплъщение.
към текста >>
Процесът е следния: Всички елементи на антипатия, които душата притежава, биват малко по малко победени от
силите
на симпатията, а тази последната сама нараства до най-висока степен.
Процесът е следния: Всички елементи на антипатия, които душата притежава, биват малко по малко победени от силите на симпатията, а тази последната сама нараства до най-висока степен.
Защото тази крайна симпатия към целия душевен свят е силата, която ще предизвика, така да се каже, сливането на душата с този свят и пълното угасване на егоизма. Душата престава да бъде като същество, което е привлечено към физическия свят; тя освобождава духа. Следователно, тя се пречиства, минавайки през различните области които описахме, докато стигне до областта на съвършената симпатия, в която се съединява с целия душевен свят.
към текста >>
Защото чрез тях душата може да изпита действието на
силите
на тази душевна област.
Най-низшата област от душевния свят е тази на "горещото желание". След смъртта там биват унищожени най-грубите и низши егоистични страсти, които са свързани със живота на тялото.
Защото чрез тях душата може да изпита действието на силите на тази душевна област.
Незадоволените желания, които и остават от физическия живот, образуват допирната точка. Симпатията на тези души се простира само до елементите, които подхранват тяхното егоистично съществувание, а антипатията, която те разливат върху всичко останало, е безкрайно по-силна. Цялото им желание насочено към физическите наслади, които не могат да бъдат задоволени в душевния свят. И тази невъзможност да бъдат задоволени, възбужда до най-висока степен тяхното желание. Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието става причина то да угасне постепенно.
към текста >>
Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което
силите
на симпатията и антипатията достигат там.
Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което силите на симпатията и антипатията достигат там.
Душата ще бъде повлияна от тези явления известно време след смъртта, според това, до каква степен се намира тя в едно подобно състояние. Това състояние се отличава с онова лекомислие и радост, които някой изпитва от преходните впечатление на сетивата. То е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни. Всичко, което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези лица. След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край.
към текста >>
Тя тържествува над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя
силите
на симпатията да се разгърнат напълно свободни.
Следователно, действието на четвъртата област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата се научава да не приписва на тялото някаква съществена стойност. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него.
Тя тържествува над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно свободни.
Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот.
към текста >>
27.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и
силите
на физическия свят.
През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и силите на физическия свят.
Докато твори, той събира опитности, опознава условията, които физическият свят налага на всеки, който иска да работи в него. Той сякаш открива качествата на "веществото", в което иска да въплъти своите мисли, своите идеи. Той не би могъл да извлече тези последните от "веществото". Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за ученичество. Резултатите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
към текста >>
28.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Има и други свръхсетивни Същества, които не слизат до равнището на душевния свят; техните обвивки са изтъкани от
силите
, които откриваме в царството на духовете.
Има и други свръхсетивни Същества, които не слизат до равнището на душевния свят; техните обвивки са изтъкани от силите, които откриваме в царството на духовете.
След като човек "отвори" за тях своето духовно око и духовно ухо, той започва да ги различава и се превръща в техен спътник. Сега, след "отварянето" на духовните възприемателни органи, на човека стават разбираеми много от нещата, които по-рано му бяха чужди и непонятни. Около него се разлива светлина; сега той вижда истинските принципи на това, което в сетивния свят е само тяхно следствие. Сега той разбира всичко онова, което без отворено духовно око е длъжен да отхвърли или да му противопостави твърдението, че "на небето и земята има много повече неща, отколкото си въобразява нашата школска мъдрост". По-фините и духовно чувствителни хора стават неспокойни, когато предусетят около себе си един друг свят, различен от сетивния, където трябва да се движат пипнешком, както слепецът пристъпва всред физическите предмети.
към текста >>
29.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Дори онези мислители, които предпочитат да изграждат своите възгледи на чисто научна основа, напоследък изоставят убежденията, валидни за втората половина на 19 век, според които всички явления на живота могат да се обяснят само със
силите
, действуващи в неживата природа.
Днес тук и там в научните среди хората отново се обръщат към тази идея, която на времето беше общопризната. Ако внимателно се вгледаме в съвременните тенденции на науката, ще установим една много по-последователна логика всред тези, които не искат и да чуят за някаква "жизнена сила". Тя изобщо не принадлежи към това, което наричаме "природни сили". Който не иска да се издигне над мисловните навици на съвременната наука, не би трябвало да говори за "жизнена сила". Едва предпоставките и начинът на мислене, извлечени от "Науката за духа", ни позволяват да пристъпим към тези неща без никакво вътрешно противоречие.
Дори онези мислители, които предпочитат да изграждат своите възгледи на чисто научна основа, напоследък изоставят убежденията, валидни за втората половина на 19 век, според които всички явления на живота могат да се обяснят само със силите, действуващи в неживата природа.
Книгата на един толкова изтъкнат естествоизпитател като Оскар Хертвиг: "Развитието на организмите. Опровержение на дарвиновата теория за случайността", е научно произведение с голяма стойност. То се противопоставя на хипотезата, според която животът се формира единствено от сбора на физическите и химически закономерности. Забележително е също, че всред представителите на т. нар. неовитализъм отново си пробива път идеята за една присъща на живите същества сила, която в миналото наричаха "жизнена сила".
към текста >>
40 Принуден съм да употребя думата "цели", за да обознача
силите
, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения.
КЪМ СТР.
40 Принуден съм да употребя думата "цели", за да обознача силите, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения.
Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си.
към текста >>
30.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първоначално
силите
и способностите, които подлежат на развитие, са твърде нежни и неустойчиви.
След като човек търси пътища към Тайната Наука чрез описаните по-горе средства, има една мисъл, с която той може да укрепва себе си в хода на цялото обучение. Той следва да е напълно наясно, че след известно време неговите сериозни постижения могат да се проявят в съвършено неочаквана за него форма. Ако не държи сметка за този факт, лесно може да изгуби търпение и да се откаже от по-нататъшни опити.
Първоначално силите и способностите, които подлежат на развитие, са твърде нежни и неустойчиви.
Тяхната вътрешна природа се различава коренно от неговите предишни представи. Той е свикнал да се занимава единствено със физическия свят, а духовния и душевния свят са останали необхванати от неговия поглед и от неговите понятия. Ето защо не е чудно, че сега, когато в него се развиват определени духовни и душевни сили, той не ги забелязва веднага. Тук е скрита и голяма опасност за всеки, който се подлага на окултно обучение без помощта на истински духовен наставник.
към текста >>
Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез
силите
на земята и светлината.
Поставете пред себе си семе от някакво растение. Сега съсредоточете всичките си мисли към семето и направете така, че от тях да възникнат определени чувства. Преди всичко, представете си ясно, какво виждате с очите. Опишете за себе си формата, цвета и всички отличителни белези на семето. После преминете към следното размишление.
Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.
Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение". Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението.
към текста >>
По своето същество,
силите
на света са разрушителни и съзидателни; съдбата на видимите същества е да се раждат и да умират.
По своето същество, силите на света са разрушителни и съзидателни; съдбата на видимите същества е да се раждат и да умират.
Обаче знае щият е длъжен да проникне във вътрешната същност на тези сили. Завесата, която в обикновения живот се простира пред духовния поглед, трябва да бъде премахната. Но самият човек също е вплетен в тези сили и в тази съдба. В неговата собствена природа да действуват същите разрушителни и съзидателни сили. И както пред отворения поглед на окултиста се откриват всички неща, така и душата се открива на самата себе си.
към текста >>
31.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако окултният ученик се изправи пред някаква неприятност, той не упреква никого, а се съобразява с необходимостта и се стреми, доколкото му позволяват
силите
, да тласне нещата в добра посока.
На Четвърто Място идва търпението и толерантността към другите хора, същества и неща в живота. Окултният ученик подтиска всяка излишна критика спрямо несъвършенството и злото и се стреми да разбере всичко, което среща по своя път. Както Слънцето свети и за лошите, за злите, така и той не трябва да ги лишава от своята проникновена обич и разбиране.
Ако окултният ученик се изправи пред някаква неприятност, той не упреква никого, а се съобразява с необходимостта и се стреми, доколкото му позволяват силите, да тласне нещата в добра посока.
Той не само че уважава чуждите мнения, но се старае да се постави на мястото на другия.
към текста >>
В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме
силите
, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно.
Както детето инстинктивно извлича необходимите за живота сили, така и човекът може да извлече необходимите сили от духовния свят, още преди раждането на своя висш Аз. Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание.
В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно.
Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа. Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>
32.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Концентрацията и медитацията дават
силите
, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие.
Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката. И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
към текста >>
Ето как, чрез
силите
на духовния свят и чрез съответните упражнения, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън.
Окултният ученик е длъжен да упражнява и най-строг самоконтрол. Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин.
Ето как, чрез силите на духовния свят и чрез съответните упражнения, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън.
Все повече изживяванията се зараждат в океана на безсъзнанието и все по-кратки стават безсъзнателните периоди в рамките на дълбокия сън. Неусетно отделните опитности се сливат една в друга, без този процес да бъде смущаван от каквито и да е мисловни асоциации и умозаключения, опиращи се единствено на външния сетивен свят.
към текста >>
33.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от
силите
и Съществата на духовния свят.
Ясно е, че в началото ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира. Сега той открива мотивите за своите действия в онзи свят, от където по-рано висши сили и Същества независимо от неговото съзнание го насочваха в една или друга посока. Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне.
Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят.
Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове. Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот. Трябва категорично да заявим, че тези опасности възникват само тогава, когато са пренебрегнати необходимите защитни мерки. Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и дума да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.
към текста >>
Налице е дълбоко сродство между неговите собствени душевни сили и част от
силите
на Космоса.
Едва чрез това преобразяване на своята вътрешна същност, човек може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и Същества.
Налице е дълбоко сродство между неговите собствени душевни сили и част от силите на Космоса.
Например силата, която е вложена във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема. Обаче тя може това едва след като е станала душевно свободна и независима от връзките си с чувствата и волята. След като тази зависимост е прекъсната волята е свободна и се насочва навън. Така стоят нещата и със силите на чувствата и на мисленето.
към текста >>
Така стоят нещата и със
силите
на чувствата и на мисленето.
Едва чрез това преобразяване на своята вътрешна същност, човек може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и Същества. Налице е дълбоко сродство между неговите собствени душевни сили и част от силите на Космоса. Например силата, която е вложена във волята, може да действува върху определени процеси и Същества от духовния свят, но може и да ги възприема. Обаче тя може това едва след като е станала душевно свободна и независима от връзките си с чувствата и волята. След като тази зависимост е прекъсната волята е свободна и се насочва навън.
Така стоят нещата и със силите на чувствата и на мисленето.
към текста >>
34.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Времето между раждането и смъртта е само израз на това, доколко новият живот побеждава
силите
на миналото.
Ако в мига на своята смърт той би могъл да се обърне към себе си в ясно и пълно съзнание, би трябвало да си каже: "Това, което умира в мен, е моят велик учител. Моята смърт е последица от онова минало, с което бях здраво свързан. Обаче в процесите на смъртта покълнаха зародишите на безсмъртието и сега аз ги отнасям в един друг свят. Ако нещата зависиха от миналото, аз никога не бих могъл да се родя животът от миналото се прекъсва в мига на раждането. Животът в сетивния свят е изтръгнат от универсалната смърт чрез новите си зародишни кълнове.
Времето между раждането и смъртта е само израз на това, доколко новият живот побеждава силите на миналото.
А болестта не е нищо друго, освен удълженото действие на умиращото минало".
към текста >>
Силите
, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях.
Твоята съдба ще изглежда различна от тяхната. Обаче всички вие сте здраво свързани в едно цяло. Всички вие трябваше да слизате в сетивния свят, за да извличате от него сили за висшите светове. Ако сега ти би се разделил с тях, ще злоупотребиш с онези сили, които можа да развиеш само в условията на вашата общност. Ако те не бяха слезли в сетивния свят, ти нямаше да постигнеш нищо; без тях нямаше да разполагаш с никакви сили за твоето свръхсетивно съществувание.
Силите, които си извоювал заедно с тях, трябва да споделиш също с тях.
Ето защо аз няма да ти позволя да навлезеш в по-висшите свръхсетивни области, докато не употребиш всичките си сили за спасението на целия сетивен свят. С това, което вече си постигнал, ти можеш да останеш в по-долните области на свръхсетивния свят; обаче пред портата на висшите светове, аз се изправям като херувима с огнен меч пред рая и ти забранявам влизането там, докато все още имаш неизразходвани сили за спасението на сетивния свят. Ако ти не искаш да изразходваш твоите сили, ще дойдат други и ще ги изразходват те; и тогава висшият свръхсетивен свят ще е събрал всички плодове на сетивния свят; само че ти ще изгубиш под нозете си здравата почва, на която си стоял досега. Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път".
към текста >>
Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на
силите
в името на общата цел.
Никой не може да очаква от истинския окултист указания и съвети за развитието на собствения, егоистичен Аз. Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува. Това може да направи всеки сам за себе си. Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие. Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек.
Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на силите в името на общата цел.
Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества. Те не отблъскват никого, защото и най-егоистичното същество подлежи на развитие. Ако обаче някой потърси изгода само за себе си, при окултистите няма да намери нищо. Те съвсем не му отказват своята помощ; напротив, той, търсещият, сам се отказва от тяхната мъдрост и подкрепа. Но ако някой следва указанията и съветите на истинските окултни учители, лесно ще
към текста >>
35.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И едва след като в хода на твоите прераждания, ти би ме преобразил съвсем несъзнателно в едно съвършено Същество, ти би се освободил от
силите
на смъртта, за да се съединиш окончателно с мен и заедно с мен да преминеш в безсмъртието.
Досега аз напусках твоята личност, само когато смъртта те отнемаше от живота. Но и тогава моят образ оставаше скрит и неразгадаем за теб. Забелязваха ме само кармичните сили, които бдяха над теб, и които според това как изглеждах започваха да изграждат в междинния период между смъртта и поредното ново раждане твоите сили и способности за новия ти земен живот, когато ще работиш за облагородяването на моя образ и за крайната цел на твоята еволюция. Разбира се, самият аз, и по-точно моето несъвършенство беше причината, която непрекъснато принуждаваше кармичните сили да те връщат към нови и нови въплъщения на Земята. Умираше ли ти, появявах се и аз; заради мен господарите на кармата искаха и твоето следващо прераждане.
И едва след като в хода на твоите прераждания, ти би ме преобразил съвсем несъзнателно в едно съвършено Същество, ти би се освободил от силите на смъртта, за да се съединиш окончателно с мен и заедно с мен да преминеш в безсмъртието.
Ето как заставам аз днес видим пред теб, както впрочем, макар и невидим, винаги съм стоял до теб в часа на твоята смърт. Прекрачвайки моя праг, ти навлизаш в царството, което иначе те очаква след физическата смърт. Ти влизаш в него, и то в пълно съзнание; оттук нататък, докато ти бродиш в сетивния свят на земята, ще бродиш също и в царството на смъртта, което е не друго, а царство на вечния живот. Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот. Чрез мен ти умираш в живото тяло, за да се родиш отново за едно неразрушимо съществувание.
към текста >>
Но ако би присвоил единствено за себе си
силите
на "народностната душа" и "расовата душа", човек би се втвърдил в себе си и би насочил своето развитие в крайно погрешна посока.
Едно друго разкритие след срещата с "пазачът на прага" е, че тези духовни Същества постепенно ще се оттеглят от него. Той трябва напълно да се откъсне от всяка човешка общност.
Но ако би присвоил единствено за себе си силите на "народностната душа" и "расовата душа", човек би се втвърдил в себе си и би насочил своето развитие в крайно погрешна посока.
Наистина, мнозина ще възразят: "Да, обаче аз вече съм свободен от всякакви народностни и расови връзки; аз искам да бъда само човек и нищо повече от човек". Тук следва да попитаме: Кому дължиш ти тази свобода? Нима не чрез твоето семейство си заел точно това място в света? Нима не твоя народ и твоята раса постигнаха това, което ти представляваш днес? Те са тези, които те възпитаваха; и ако се издигнеш над всички предразсъдъци, превръщайки се в истински благодетел за другите, нима не дължиш това на тяхното възпитание?
към текста >>
36.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на човека отколкото умствените способности и във връзка с нея бяха развити други сили, които много повече приличаха на
силите
на тогавашните по-низши природни същества, отколкото на съвременните човешки инстинктивни способности.
При посветения личността престава да има значение. Той изцяло стои в служба на вечната мъдрост. Ето защо за него също не важи характеристиката на определен период от време. Докато логическата мисловна способност липсваше още на атлантците (именно на първите атлантци), те имаха във високо развитата паметова способност нещо, което придаваше особен характер на тяхната дейност. Но със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности.
Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на човека отколкото умствените способности и във връзка с нея бяха развити други сили, които много повече приличаха на силите на тогавашните по-низши природни същества, отколкото на съвременните човешки инстинктивни способности.
Така атлантците можеха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила.
към текста >>
Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също и съвършено други понятия за умората и за изразходването на
силите
в сравнение със съвременните хора.
От това достатъчно добре се вижда, че цивилизацията на атлантската епоха е била съвсем различна от нашата. И по-нататък става разбираемо, че също и физическата природа на един атлантец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Поради това атлантецът можеше да използва по своя воля своите физически сили съвсем различно от днешния човек. Той разполагаше, така да се каже, със средствата да умножава в самия себе си физическите сили, когато се нуждаеше от това за извършване на своите действия.
Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също и съвършено други понятия за умората и за изразходването на силите в сравнение със съвременните хора.
към текста >>
Силите
в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
В атлантската епоха започна своето развитие говорът. И с говора беше създадена връзка между човешката душа и нещата, намиращи се вън от нея. Човекът роди звучната реч вътре в себе си; и тази звучна реч принадлежеше към предметите на външния свят. Роди се също и една нова връзка между човек и човека чрез съобщението по пътя на говора. Всичко това беше в една още младенческа форма при рмоахалите; но все пак това съществено ги отличаваше от техните лемурийски прадеди.
Силите в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
Тези човеци в известна степен бяха още сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото по-късните хора. Техните душевни сили бяха още повече природни сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше власт над нещата, а също и над техните себеподобни. Думата при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила.
към текста >>
Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на
силите
си.
Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите. Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми.
Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си.
Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови. Извършеното в миналото нямаше вече стойност. Едва втората подраса започна да оценява личния характер на един човек, вземайки под внимание неговия минал живот.
към текста >>
И с това започна злоупотребата със
силите
.
Но в този факт се криеше също и причината за упадък и разложение. Развитието на паметта доведе до пълновластието на личността. Човекът искаше да представлява нещо чрез това свое пълновластие. И колкото по-голяма беше властта, толкова повече той искаше да я използува за себе си. Честолюбието, което се беше развило, се превърна в изразен егоизъм.
И с това започна злоупотребата със силите.
Когато се помисли, какво можеха да правят атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба трябваше да има мощни последствия. Една широка власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие.
към текста >>
С комбиниращо мислене могат да се покоряват само
силите
на минералния свят, но не и жизнената сила.
Така петата подраса пренесе подтика за действие във вътрешността на човека. В тази своя вътрешност човекът започна сам със себе си да урежда какво има да върши или да изостави. Обаче това, което бе придобито във вътрешността като способност на мисленето, доведе до изгубване властта над природните сили.
С комбиниращо мислене могат да се покоряват само силите на минералния свят, но не и жизнената сила.
Следователно петата подраса разви мисленето за сметка на властта над жизнената сила. Но именно благодарение на това тя създаде зародиша за по-нататъшното развитие на човечеството. Сега колкото и да са големи личността, себелюбието и егоизмът, мисленето, което изцяло работи във вътрешността и не може вече да заповядва непосредствено на природата, не може да причини такива унищожителни въздействия, както злоупотребените по-рано сили. От тази пета подраса бе избрана най-надарената част, която надживя упадъка на четвъртата коренна раса и образува зародиша на петата, арийската раса, която имаше за задача напълно да развие мисловната сила с всичко, което е свързано с нея.
към текста >>
37.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Мъдростта, която тези ръководители притежаваха и
силите
, които те владееха, не можеха да се постигнат чрез никакво Земно възпитание.
Това, което в предишното изложение бе казано за четвъртата коренна раса, за атлантците, се отнася за голямата маса от човечеството. Но тази маса имаше ръководители, които по отношение на техните способности изпъкваха високо над нея.
Мъдростта, която тези ръководители притежаваха и силите, които те владееха, не можеха да се постигнат чрез никакво Земно възпитание.
Те им бяха дарени от висши същества, които не принадлежаха непосредствено към Земята. Естествено беше, че голямата маса от хората чувствуваше тези ръководители като същества от по-висше естество, като “пратеници” на боговете. Защото това, което тези ръководители знаеха и можеха да извършват, не можеше да се постигне с човешките сетивни органи и с човешкия ум. Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение. Чрез същества от такъв род човечеството беше запознато с науките, изкуствата и с изработването на уреди.
към текста >>
38.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако бихме искали да употребим един израз за тези заведения, който да улесни разбирането ни, бихме могли да ги наречем “висши училища за
силите
на волята и за ясновиждащата сила на представата”.
Благодарение на това той можеше сам да извършва това, което правеше природата. Това, което по-късното човечество извършваше чрез обмисляне, чрез комбиниране, тогава имаше характер на инстинктивна дейност. Думата “инстинкт” тук не бива да се употребява в същия смисъл, както сме свикнали да я прилагаме за животните. Защото това, което лемурийците вършеха, надвишава извънредно много всичко онова, което животинският свят може да извърши чрез инстинкта. То надвишаваше даже и това, което от тогава досега като изкуства и науки човечеството е усвоило чрез паметта, ума и фантазията.
Ако бихме искали да употребим един израз за тези заведения, който да улесни разбирането ни, бихме могли да ги наречем “висши училища за силите на волята и за ясновиждащата сила на представата”.
От тях излизаха хората, които във всяко отношение ставаха владетели на другите. Трудно е днес с думи да се даде една правилна представа за всички тези отношения. Защото от тогава насам всичко на Земята се е изменило. Самата природа и целият човешки живот бяха различни; ето защо и работата на човека и отношението на човек към човека бяха съвсем различни.
към текста >>
Те съзерцателно приемаха в себе си
силите
на природата и ги оставяха да действат в тяхната душа.
От особено значение е нещо, което стана с напредването на лемурийското развитие благодарение на това, че жените живееха по описания начин. Чрез това те развиха особени човешки сили. Тяхната способност на въображението, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите.
Те съзерцателно приемаха в себе си силите на природата и ги оставяха да действат в тяхната душа.
С това се образуваха зародишите на паметта. И заедно с паметта в света се появи също и способността за създаване на първите най-прости морални понятия. Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно. Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените. От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”.
към текста >>
Това появяване на тази коренна раса стана под влиянието на високо развити същества, които бяха запознати с образуването на расите и които бяха в състояние да насочат съществуващите човешки сили,
силите
на човешката природа в такива пътища, че да може да се роди една нова раса.
Развитието, през което мина жената през време на лемурийската епоха доведе дотам, че при настъпването на следващата – атлантската коренна раса на Земята на нея се падна една важна роля.
Това появяване на тази коренна раса стана под влиянието на високо развити същества, които бяха запознати с образуването на расите и които бяха в състояние да насочат съществуващите човешки сили, силите на човешката природа в такива пътища, че да може да се роди една нова раса.
Ние ще говорим още за тези същества. За сега нека бъде достатъчно да кажем, че те притежаваха свръхчовешка мъдрост и сила. Те отделиха от лемурийското човечество една малка група и я определиха за родоначалник на бъдещата атлантска раса. Мястото, на което те направиха това, се намираше в горещата зона. Под тяхно ръководство мъжете от тази групичка развиваха способността да владеят природните сили.
към текста >>
39.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
В зародиша се намират скрити
силите
, които произвеждат от себе си новата форма.
Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние. Това, което за предишното състояние бихме могли да наречем минерал, растение, животно е преминало, както за растението са преминали, изчезнали коренът, стеблото и така нататък. И там както и тук е останало едно зародишно състояние, от което отново се изгражда старата форма.
В зародиша се намират скрити силите, които произвеждат от себе си новата форма.
към текста >>
Този зародиш е съдържал в себе си
силите
, които са довели до днешната Земя.
Следователно в момента, за който ще говорим тук, имаме работа с един вид зародиш на Земята.
Този зародиш е съдържал в себе си силите, които са довели до днешната Земя.
Тези сили са били придобити през предишните състояния. Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение. Той беше по-скоро от душевно естество. Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция. – В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби.
към текста >>
Ако би задържала в себе си
силите
, които извършват тази по-нисша работа, тя не би могла да се издигне по-високо.
Едната група може да обработва въздухообразната материя и създава в нея копие на самата себе си. Другата група може нещо повече. Тя може да обработва двете други материи, може да създава такова копие на себе си, че то се състои от живия етер и от другия вид етер, който произвежда химическите елементарни вещества. Тук трябва да наречем този вид етер химически етер. Тази втора група астрални човеци е придобила нейната по-висша способност благодарение на това, че е отделила от себе си една част от астралната същност – първата група – и я е осъдила за по-нисша работа.
Ако би задържала в себе си силите, които извършват тази по-нисша работа, тя не би могла да се издигне по-високо.
Следователно тук имаме работа с един процес, който се състои в това, че нещо по-висше се развива за сметка на друго, което отделя от себе си.
към текста >>
Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез
силите
за отделянето.
Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред. Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер. Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване.
Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез силите за отделянето.
Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство. Вече имаме работа с началото на едно хранене. Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята.
към текста >>
На тях им бе отнета част от
силите
на светлинния етер.
Тези сили са съставени от една част на това, което досега е съществувало в жизнения етер, химическия етер и светлинния етер на Земята. С това тези сили бяха, така да се каже, извлечени от досегашната Земя. Чрез това стана коренно изменение с всички групи от Земните същества, които по-рано бяха съдържали тези сили в себе си. Те претърпяха едно преобразуване. Това, което по-горе бе наречено растителни същества, първо претърпя преобразуване.
На тях им бе отнета част от силите на светлинния етер.
След това те можеха да се развиват като живи същества само тогава, когато отнетата от тях светлинна сила действаше върху тях отвън. Така растенията станаха зависими от въздействието на Слънчевата светлина. Нещо подобно настъпи също и за човешките тела. И техният светлинен етер трябваше сега да действува съвместно със Слънчевия светлинен етер, за да бъде жизнеспособен. Обаче засегнати бяха не само онези същества, които непосредствено изгубиха светлинен етер, а също и другите.
към текста >>
40.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Върху гореописаната форма на човека – а именно вътре в тази форма –
силите
действаха така, че човекът можеше да развие органите, които след това го направиха способен да мисли, разви се личността му.
В огнената мъгла могат да действат предимно онези сили, които човекът познава като свои по-нисши сили страстта и инстинкта. Както самият човек, така и по-висшите същества си служат с тези сили на описаната степен на огнената мъгла.
Върху гореописаната форма на човека – а именно вътре в тази форма – силите действаха така, че човекът можеше да развие органите, които след това го направиха способен да мисли, разви се личността му.
Обаче на степента, която разглеждаме, тези сили действаха в по-висшите същества така, че тези същества можеха да си служат с тях, за да създават нещата на Земята безлични. Благодарение на това, чрез тези същества на Земята се раждаха форми, които бяха копие, израз на разумни мисли. Чрез действието на силите на страстта, на силните желания, в човека се пораждат личните органи на ума; а около него чрез същите сили се образуват изпълнени с разум организации.
към текста >>
Чрез действието на
силите
на страстта, на силните желания, в човека се пораждат личните органи на ума; а около него чрез същите сили се образуват изпълнени с разум организации.
В огнената мъгла могат да действат предимно онези сили, които човекът познава като свои по-нисши сили страстта и инстинкта. Както самият човек, така и по-висшите същества си служат с тези сили на описаната степен на огнената мъгла. Върху гореописаната форма на човека – а именно вътре в тази форма – силите действаха така, че човекът можеше да развие органите, които след това го направиха способен да мисли, разви се личността му. Обаче на степента, която разглеждаме, тези сили действаха в по-висшите същества така, че тези същества можеха да си служат с тях, за да създават нещата на Земята безлични. Благодарение на това, чрез тези същества на Земята се раждаха форми, които бяха копие, израз на разумни мисли.
Чрез действието на силите на страстта, на силните желания, в човека се пораждат личните органи на ума; а около него чрез същите сили се образуват изпълнени с разум организации.
към текста >>
Защото би означавало пълно незачитане на окултните истини, ако в
силите
на размножението бихме искали да виждаме нещо низше.
Преди отделянето на Луната те действаха в човека чрез нейните сили, след това нейните сили действаха върху размножението на човека отвън. Можем също да кажем, онези благородни висши духовни сили, които по-рано действаха посредством огнената мъгла върху още висшите инстинкти на човека, сега са слезли, понижили са се, за да развиват тяхната сила в областта на размножението. Фактически в тази област благородни висши божествени сили действат регулиращо и организиращо. С това се описва един важен принцип на окултното учение, който гласи така: по-висшите, благородни божествени сили имат родство с – привидно – по-нисшите сили на човешката природа. Тук думата “привидно” трябва да бъде разбрана в нейното пълно значение.
Защото би означавало пълно незачитане на окултните истини, ако в силите на размножението бихме искали да виждаме нещо низше.
Само когато човек злоупотреби с тези сили, като ги постави в служба на неговите страсти и егоистични желания, в тези сили се появява нещо покваряващо, не обаче, когато той ги облагородява чрез разбирането, че в тях се крие божествена духовна сила.
към текста >>
41.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това са неща и същества, които са от по-фино духовно и душевно естество, така че те не се обличат в предметните цветове, които са възприемаеми за днешните физически сетивни органи, а се изявяват чрез по-фините духовни и душевни цветове и тонове, които човекът на бъдещето ще може да събужда чрез
силите
на своята душа.
Но образите няма да го изпълват подобно на сънища, а той ще може да ги предизвиква в себе си с пълно себесъзнание както днешните представи. Мисълта за една багра ще бъде самата багра, една представа за един тон ще бъде самият тон и т.н.. В бъдеще един свят от образи, породен чрез неговата собствена сила, ще се вълнува в душата на човека, докато през време на Лунното съществуване един такъв свят от образи изпълваше неговата вътрешност без неговото съучастие. Но пространственият характер на предметния външен свят също няма да изчезне. Баграта, която ще се ражда същевременно с представата за нея, не ще бъде само един образ в душата, а ще се разгърне навън в пространството. А следствието от това ще бъде, че човекът ще може да възприема същества и неща, които ще бъдат от повисше естество от онези в неговата сегашна заобикаляща среда.
Това са неща и същества, които са от по-фино духовно и душевно естество, така че те не се обличат в предметните цветове, които са възприемаеми за днешните физически сетивни органи, а се изявяват чрез по-фините духовни и душевни цветове и тонове, които човекът на бъдещето ще може да събужда чрез силите на своята душа.
към текста >>
42.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега Слънцето отвън раздаваше на Лунните същества
силите
, които те по-рано извличаха от него, когато там беше тяхното местожителство.
Едва през времето на следващия (трети) голям космически цикъл, от Слънцето се отдели като особена планета това, което в духовната наука се нарича Луна. Това не е днешната Луна, а предшественикът на нашата Земя, един вид нейно предишно въплъщение (прераждане). От Старата Луна се получи Земята, след като тя отново отдели от своята материя и изхвърли навън това, което днес наричаме Луна. Следователно в третия цикъл на мястото на предишната планета Старото Слънце съществуваха две небесни тела, а именно неподвижната звезда Слънце и отделената планета Старата Луна. И при излизане от Слънцето тази планетна Луна беше взела със себе си човека и другите същества, които през време на Слънчевия цикъл се бяха развили като другари на човека.
Сега Слънцето отвън раздаваше на Лунните същества силите, които те по-рано извличаха от него, когато там беше тяхното местожителство.
След третия (Лунния) цикъл отново настъпи един почивен период (Пралайя). В този почивен период двете отделни небесни тела (Слънцето и Старата Луна) се съединиха отново и минаха заедно през сънното семенно състояние. В четвъртия голям космически цикъл в началото Слънцето и планетната Луна се появиха от тъмнината на съня като едно тяло. И през времето на първата половина на този цикъл се отдели нашата Земя с човека и неговите другари. Малко по-късно Земята отдели от себе си днешната Луна, така че сега като потомци на някогашната планета Старо Слънце съществуват три члена.
към текста >>
43.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако тези същества биха останали свързани със
силите
, които се развиват покъсно на Земята и Луната, те не биха могли да се развият по-нататък до отговарящите на тях степени.
Но не само материалните сили излизат сега извън това обиталище. Заедно с тях излизат също и духовните същества, за които бе казано, че на охарактеризираното небесно тяло образуваха една духовна общност. Тяхното съществуване остава в една по-вътрешна връзка със Слънцето, отколкото с небесното тяло, което Слънцето беше изхвърлило от себе си.
Ако тези същества биха останали свързани със силите, които се развиват покъсно на Земята и Луната, те не биха могли да се развият по-нататък до отговарящите на тях степени.
Те се нуждаят за това понататъшно развитие от ново местожителство. Такова местожителство им предлага Слънцето, след като то се очисти, така да се каже, от силите на Земята и на Луната. На степента, на която стоят сега тези същества, те могат да действуват вече върху силите на Земята и на Луната само отвън, от Слънцето.
към текста >>
Такова местожителство им предлага Слънцето, след като то се очисти, така да се каже, от
силите
на Земята и на Луната.
Но не само материалните сили излизат сега извън това обиталище. Заедно с тях излизат също и духовните същества, за които бе казано, че на охарактеризираното небесно тяло образуваха една духовна общност. Тяхното съществуване остава в една по-вътрешна връзка със Слънцето, отколкото с небесното тяло, което Слънцето беше изхвърлило от себе си. Ако тези същества биха останали свързани със силите, които се развиват покъсно на Земята и Луната, те не биха могли да се развият по-нататък до отговарящите на тях степени. Те се нуждаят за това понататъшно развитие от ново местожителство.
Такова местожителство им предлага Слънцето, след като то се очисти, така да се каже, от силите на Земята и на Луната.
На степента, на която стоят сега тези същества, те могат да действуват вече върху силите на Земята и на Луната само отвън, от Слънцето.
към текста >>
На степента, на която стоят сега тези същества, те могат да действуват вече върху
силите
на Земята и на Луната само отвън, от Слънцето.
Заедно с тях излизат също и духовните същества, за които бе казано, че на охарактеризираното небесно тяло образуваха една духовна общност. Тяхното съществуване остава в една по-вътрешна връзка със Слънцето, отколкото с небесното тяло, което Слънцето беше изхвърлило от себе си. Ако тези същества биха останали свързани със силите, които се развиват покъсно на Земята и Луната, те не биха могли да се развият по-нататък до отговарящите на тях степени. Те се нуждаят за това понататъшно развитие от ново местожителство. Такова местожителство им предлага Слънцето, след като то се очисти, така да се каже, от силите на Земята и на Луната.
На степента, на която стоят сега тези същества, те могат да действуват вече върху силите на Земята и на Луната само отвън, от Слънцето.
към текста >>
– Със
силите
, които понастоящем са съединени с отделената Луна и които тогава още бяха вътре в Земята, напредването би било невъзможно.
Последствието от отделянето на Слънцето беше коренна революция в развитието на човека и придружаващите го по-низши царства. Те паднаха, така да се каже, от едно по-висше състояние на съществуването в едно по- низше. Те трябваше да изпитат това, защото бяха изгубили непосредствената връзка с онези по-висши същества. Те биха стигнали напълно до една задънена улица в тяхното развитие, ако не бяха настъпили други мирови събития, чрез които напредването отново бе възобновено и развитието бе доведено до съвършено други пътища.
– Със силите, които понастоящем са съединени с отделената Луна и които тогава още бяха вътре в Земята, напредването би било невъзможно.
С тези сили би могло да се роди не съвременното човечество, а само един вид същество, при което развитите през време на третия голям цикъл, – този на Лунното съществуване – афекти, именно гневът, омразата и т.н. извънредно се биха засилили в посока на животинското естество. Такъв бе случаят в течение на определен период от време. Непосредственият ефект от отделянето на Слънцето беше възникването на третото главно състояние на прадедите на човека, което в теософската литература е наречено трета главна (коренна) раса, а именно лемурийската. Названието “раса” за това състояние на развитието съвсем не е особено подходящо.
към текста >>
44.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Следователно върху него не са работили
силите
на четирите планетни тела (инкарнации на Земята), както върху физическото тяло, а само
силите
на три такива планети: а именно
силите
на Слънцето, Луната и Земята.
Всички сили на тези планетни тела са работили върху това тяло, така че то постепенно е могло да стигне до неговата съвременна степен на съвъшенство. То е най-стария член на съвременната човешка природа. – Етерното тяло, така както то сега се представя у човека, въобще не е съществувало през време на Сатурновата епоха. То бе прибавено към човешкото същество едва през време на Слънчевото развитие.
Следователно върху него не са работили силите на четирите планетни тела (инкарнации на Земята), както върху физическото тяло, а само силите на три такива планети: а именно силите на Слънцето, Луната и Земята.
Едва в един бъдещ период на развитието то ще бъде така съвършено, както е днес физическото тяло. Астралното тяло е било присъединено към физическото и етерното тяло едва през време на Лунната епоха, а “Азът” през време на Земната епоха.
към текста >>
Защото Луната взе от Слънцето само една част от съдържащите се в него сили; само тази част действуваше сега върху човека от неговото собствено небесно тяло, другата част от
силите
Слънцето беше задържало при себе си.
Първото се превърна в неподвижна звезда, последната остана планета – каквато беше по-рано и самото Слънце – и започна да се върти около Слънцето, от което се беше отделила. Чрез това коренно се преобразува всичко, което живееше на Слънцето и на Луната. Тук ще проследим този процес на преобразуване само дотолкова, доколкото той се отнася за живота на Луната. Състоящият се от физическо и етерно тяло човек остана свързан с Луната при нейното отделяне от Слънцето. Чрез това той навлезе в съвършено нови условия на съществуване.
Защото Луната взе от Слънцето само една част от съдържащите се в него сили; само тази част действуваше сега върху човека от неговото собствено небесно тяло, другата част от силите Слънцето беше задържало при себе си.
Тази част се изпращаше на Луната и с това на неговия обитател, човека, отвън. Ако предишното отношение би останало да съществува, ако всички Слънчеви сили биха се вливали в човека от неговата собствена арена, тогава не би могъл да се роди онзи вътрешен живот, който виждаме при възникването на образите в астралното тяло. Слънчевата сила започна отвън да действа върху физическото и етерно тяло на човека, върху който тя беше действувала вече и преди това. Обаче тя остави една част от тези две тела свободна за въздействията, които произлизаха от образуваното чрез отцепване мирово тяло, а именно Луната. Така на Луната човекът се намираше под въздействието на два вида сили, тези на Слънцето и тези на Луната.
към текста >>
Силите
на настоящата Луна трябваше първо да бъдат изхвърлени, а човекът да остане върху така пречистената Земя, за да продължи там своето развитие.
Когато стана това, отново настъпи разделяне, но сега Луната взе със себе си още Слънчеви сили, които по-рано й липсваха. И чрез това стана възможно след известно време да настъпи ново разделяне. Това, което се отцепи накрая от Слънцето, беше едно небесно тяло, което съдържаше като сили и същества всичко, което днес живее на Земята и на Луната. Това означава, че Земята още съдържаше в собственото си тяло Луната, която сега се върти около нея. Ако тази Луна би останала в нея, тя никога не би могла да стане арена на такова човешко развитие, каквото е то понастоящем.
Силите на настоящата Луна трябваше първо да бъдат изхвърлени, а човекът да остане върху така пречистената Земя, за да продължи там своето развитие.
По този начин от Старото Слънце възникнаха три небесни тела. И силите на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън.
към текста >>
И
силите
на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън.
Това, което се отцепи накрая от Слънцето, беше едно небесно тяло, което съдържаше като сили и същества всичко, което днес живее на Земята и на Луната. Това означава, че Земята още съдържаше в собственото си тяло Луната, която сега се върти около нея. Ако тази Луна би останала в нея, тя никога не би могла да стане арена на такова човешко развитие, каквото е то понастоящем. Силите на настоящата Луна трябваше първо да бъдат изхвърлени, а човекът да остане върху така пречистената Земя, за да продължи там своето развитие. По този начин от Старото Слънце възникнаха три небесни тела.
И силите на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън.
към текста >>
Той получава от Слънцето
силите
служащи на напредъка, на растежа и на развитието, от Луната втвърдяващите формиращи сили.
Четиричленният Земен човек получава от Слънцето и Луната влиянието на онези сили, които бяха останали свързани с тези небесни тела.
Той получава от Слънцето силите служащи на напредъка, на растежа и на развитието, от Луната втвърдяващите формиращи сили.
Ако човекът би се намирал само под влиянието на Слънцето, той би се разтворил в един неизмеримо бърз напредък на растежа.
към текста >>
Ако той би останал завинаги свързан с Луната,
силите
, които възпрепятстваха растежа, биха го втвърдили в една скована форма.
Ето защо той трябваше да напусне Слънцето след съответно време и да получи възпрепятстване на прекалено бързия напредък върху отделената Стара Луна.
Ако той би останал завинаги свързан с Луната, силите, които възпрепятстваха растежа, биха го втвърдили в една скована форма.
Ето защо той премина по-нататък към Земното развитие, в което двете влияния се намират в равновесие по определен начин. Обаче едновременно с това настъпва моментът, в който към четиричленното човешко същество ще се присъедини нещо по-висше: душата като вътрешно същество.
към текста >>
Не трябва да се мисли обаче, че
силите
, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха.
В неговата форма, в неговите действия и движения и т. н. физическото тяло е израз и следствие на това, което става в другите членове, в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза. В досегашните разглеждания от “Хрониката Акаша” показахме как в течение на развитието тези други членове постепенно започнаха да действат в образуването на физическото тяло. През време на Сатурновото развитие нито един от тези други членове не беше свързан с физическото тяло. Обаче тогава бе положена първата заложба за това образуване.
Не трябва да се мисли обаче, че силите, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха.
Те действаха още тогава, само че в известен смисъл отвън, а не отвътре. Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло. Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре. Същото стана на Луната по отношение на астралното тяло. А на Земята човешкото физическо тяло бе преобразувано за четвърти път, като стана обиталище на “Аза”, който работи сега в неговата вътрешност.
към текста >>
Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло;
силите
, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло.
В досегашните разглеждания от “Хрониката Акаша” показахме как в течение на развитието тези други членове постепенно започнаха да действат в образуването на физическото тяло. През време на Сатурновото развитие нито един от тези други членове не беше свързан с физическото тяло. Обаче тогава бе положена първата заложба за това образуване. Не трябва да се мисли обаче, че силите, които действаха по-късно от етерното тяло, от астралното тяло и от Аза върху физическото тяло, не бяха действували вече върху него още през време на Сатурновата епоха. Те действаха още тогава, само че в известен смисъл отвън, а не отвътре.
Другите членове не бяха още станали самостоятелни, те не бяха още съединени по особен начин с физическото тяло; силите, които се обединиха по-късно в тях, действаха от обкръжението – атмосферата – на Сатурн и формираха първата заложба на това тяло.
Това устройство на Слънцето бе преобразувано затова, защото една част от тези сили се оформи в особеното човешко етерно тяло и сега не действуваше върху физическото тяло вече само отвън, а отвътре. Същото стана на Луната по отношение на астралното тяло. А на Земята човешкото физическо тяло бе преобразувано за четвърти път, като стана обиталище на “Аза”, който работи сега в неговата вътрешност.
към текста >>
45.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната борба срещу веществата и
силите
в минералната област на физическото тяло.
Ето как в самия човек трябва ясно да разграничим „явното" от „скритото", „видимото" от „невидимото".
Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната борба срещу веществата и силите в минералната област на физическото тяло.
Престане ли тази борба, веднага настъпва чисто минералната активност.
към текста >>
Докато при събуждането, от безсъзнателните дълбини на съня като от един скрит и тайнствен извор бликват
силите
на човешкото съзнание.
Доколкото разглеждаме видимите явления, цялото човешко творчество е дейност, която се осъществява в състояние на будност. Тази дейност обаче е възможна само, ако човек непрекъснато черпи от съня възстановяване на своите изразходвани сили. По време на сън изчезват всякакъв вид мисли и действия; за съзнателния живот изчезва всяко страдание, всяко удоволствие.
Докато при събуждането, от безсъзнателните дълбини на съня като от един скрит и тайнствен извор бликват силите на човешкото съзнание.
Същото съзнание, което при заспиването угасва в дълбок мрак, при събуждането се появява отново. От гледна точка на свръхсетивното познание, това което непрекъснато пробужда живота от състоянието на безсъзнание, представлява третата съставна част на човешкото същество. Можем да я наречем „астрално тяло" (Astralleib).
към текста >>
Както физическото тяло не може да поддържа своята форма чрез намиращите се в него минерални вещества и сили без да бъде проникнато от етерното, така и
силите
на етерното тяло не могат чрез самите себе си да се изпълнят със светлината на съзнанието.
Както физическото тяло не може да поддържа своята форма чрез намиращите се в него минерални вещества и сили без да бъде проникнато от етерното, така и силите на етерното тяло не могат чрез самите себе си да се изпълнят със светлината на съзнанието.
Едно етерно тяло, предоставено само на себе си, би трябвало да се намира в състояние на непрекъснат сън. С други думи, то би могло да поддържа във физическото тяло само един растителен живот. Етерното тяло е будно само когато е озарено от астралното тяло. За сетивното наблюдение когато човек потъва в сън действието на астралното тяло изчезва. За свръхсетивното наблюдение обаче, то продължава да съществува, само че сега се явява отделено от етерното тяло или като един вид „излъчено" от него.
към текста >>
Силите
, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло.
Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз. Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна. Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки. Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка.
Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло.
Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е. силите на растежа, размножението и т.н. Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата. Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези устойчиви душевни качества. Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н.
към текста >>
силите
на растежа, размножението и т.н.
Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна. Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки. Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка. Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е.
силите на растежа, размножението и т.н.
Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата. Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези устойчиви душевни качества. Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н. За тази промяна работи всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Най-мощните импулси в обикновения живот, които съдействуват за тази промяна, са религиозните.
към текста >>
46.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Животът продължава по време на съня и
силите
, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него.
Напълно съгласни трябва да сме и с обстоятелството, че голяма част от това, което отдавна носи името „Тайна Наука" и което днес се разпространява под това име, носи отпечатъка на нещо нездраво и дори враждебно спрямо живота. Обаче този нездравословен елемент не е свързан с истинското свръхестествено познание. Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят.
Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него.
Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят. Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво. Така е и със „смъртта".
към текста >>
Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от
силите
на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от
силите
на астралния свят.
Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят.
Когато Азът пристъпи в духовния свят, той се оказва всред онези сили, които са останали скрити и недостъпни за физическото възприятие. Това, което се вижда най-напред в първата област на духовния свят, са онези духовни Същества, които непрекъснато са около човека и които изграждат неговото физическо тяло. Следователно, във физическия свят човек не възприема нищо друго, освен откровенията на онези духовни сили, които изграждат неговото физическо тяло. След смъртта той попада тъкмо всред тези формиращи сили, които сега му се откриват в своята истинска, скрита по-рано форма.
към текста >>
Минавайки през втората област, той попада всред
силите
, от които е изградено неговото етерно тяло; в третата област го заливат
силите
, от които е изградено неговото астрално тяло.
Минавайки през втората област, той попада всред силите, от които е изградено неговото етерно тяло; в третата област го заливат силите, от които е изградено неговото астрално тяло.
Също и от по-висшите сфери на духовния свят, в него се вливат сили, които допълват цялостното му изграждане през живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Понеже
силите
на духовния свят му се явяват не чрез външни органи, а отвътре, както собствения Аз в акта на себесъзнанието, той може да възприема тяхното откровение дотогава, докато стремежът му не е насочен към един външно възприемаем свят.
Това, което астралното тяло и Азът приемат сега от духовния свят, може да послужи само за възстановяване на изчерпаните по време на будното състояние сили. Обаче след като човек се освободи от физическото и етерното тяло по време на смъртта, и след като в периода на пречистването се освободи и от онези части на астралното тяло, които чрез своите желания продължават да са зависими от физическия свят, тогава вече всичко, което нахлува от духовния свят към Аза, не само го подобрява, но го и преизгражда. И след определено време, върху което ще говорим по-нататък в тази книга, около Аза се формира едно астрално тяло, което отново може да живее в такова физическо и етерно тяло, каквито са присъщи на човека между раждането и смъртта. Човекът може отново да мине през едно раждане и да се появи в ново земно съществуване, което ще съдържа в себе си и плода на предишния земен живот. До новообразуването на астралното тяло, човек е свидетел на своето ново изграждане.
Понеже силите на духовния свят му се явяват не чрез външни органи, а отвътре, както собствения Аз в акта на себесъзнанието, той може да възприема тяхното откровение дотогава, докато стремежът му не е насочен към един външно възприемаем свят.
към текста >>
Когато разглеждаме определен ландшафт в даден момент и после отново след продължителен период от време, довел до коренни промени, установяваме, че
силите
които са предизвикали тези промени, се намират у мъртвите.
И все пак той участвува наравно в преобразяването на земните условия. Може да се каже, че по времето между смъртта и новото раждане, хората преобразяват Земята по такъв начин, че новите и условия да отговарят на това, което се е променило в самите тях.
Когато разглеждаме определен ландшафт в даден момент и после отново след продължителен период от време, довел до коренни промени, установяваме, че силите които са предизвикали тези промени, се намират у мъртвите.
По този начин мъртвите са свързани със Земята дори и по времето между смъртта и едно ново раждане. Във всеки физически процес, свръхсетивното съзнание се добира до едно или друго откровение на скрития духовен свят. Според обикновеното наблюдение, промените в земния ландшафт се дължат на климата, слънчевата светлина и т.н. За свръхсетивното съзнание обаче, в светлинния лъч, който идва от Слънцето и пада върху растението, бушува силата на мъртвите хора. Свръхсетивното наблюдение вижда как човешки души витаят над растенията, как те променят почвата и т.н.
към текста >>
47.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез
силите
на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения.
Тялото на Сатурн се състоеше от чиста топлинна субстанция. По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се сравни с днешното газообразно и парообразно състояние. Това е състояние, което можем да определим като „въздух". Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия.
Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения.
Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула. От физическа гледна точка, сега човешкото същество се представлява от тези топлинни формации и присъединени към тях въздушни форми, като последните се намират в непрекъснато движение. Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
към текста >>
Това са
силите
, които през последната част на Сатурновия период „Престолите" бяха внесли в човешкото същество.
Отново настъпва почивен период и отново всичко се издига в един „миров сън", и след известно време човешкото същество е вече достатъчно напреднало, за да постави в движение свои собствени сили.
Това са силите, които през последната част на Сатурновия период „Престолите" бяха внесли в човешкото същество.
Сега това човешко същество започва да развива един интензивен вътрешен живот, чиито прояви могат да бъдат сравнени с едно вътрешно обонятелно възприятие. Обаче спрямо външното небесно пространство, това човешко същество се изявява като една индивидуалност, която не се ръководи от никакъв вътрешен „Аз".
към текста >>
На Сатурн в него действуваха само
силите
на топлинното тяло; сега в него са и
силите
на изработеното газообразно тяло.
И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия.
На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното газообразно тяло.
Последните обаче не се включват веднага в хода на Лунното развитие. Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е изградено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили. После идва време, когато те започват да се проявяват все по-ясно. И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето. И все пак целият този живот се оказва само привиден.
към текста >>
Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха
силите
на висшите Същества от отделеното Слънце.
Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море. А самия човек можем да определим като човек-животно. Той беше изграден от съставните части на другите две царства.
Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце.
Така бе постигнато облагородяване на неговата форма. Докато „Духовете на Формата" моделираха неговия облик така, че да е приспособен към Лунния живот, Духовете на Слънцето го превръщаха в едно същество, което се издига над този живот. С помощта на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
към текста >>
Те излъчват, така да се каже,
силите
, които подреждат веществата.
Обстоятелството, че в хода на времето, през което се разиграват тези процеси, възникват подобни съотношения между Слънцето и Луната, води до установяването на една забележителна хармония. Вече посочихме как, чрез съответните степени от своето развитие, напредващите Същества си осигуряват свои небесни тела извън общата небесна маса.
Те излъчват, така да се каже, силите, които подреждат веществата.
Слънцето и Луната се отделят едно от друго, защото това беше необходимо за изграждане на подходящи обиталища за съответните Същества. Тази подчиненост на материята и нейните сили пред Духа отива още по-далеч. Самите Същества пораждат определени движения на небесните тела, определени ротации. Ето защо тези тела влизат в най-различни констелации. С промяната на положението на едно небесно тяло спрямо друго, се променят и действията на съответните Същества.
към текста >>
Всичко, което е преминало от Луната в Слънцето, е проникнато от
силите
на „Духовете на Мъдростта".
Следователно, наред с минералите-растения и растенията-животни, на Слънцето се намира и човешкото същество. Все пак другите същества запазват своите особености. Ето защо те се усещат като чужди в своето обкръжение. Тяхната природа не съвпада с тази на околната среда. Но понеже са етеризирани, „Духовете на Мъдростта" могат да разпростират своето действие и върху тях.
Всичко, което е преминало от Луната в Слънцето, е проникнато от силите на „Духовете на Мъдростта".
Ето защо това, което се получава от съединението Слънце-Луна може да се нарече в този период от развитието „Космос на Мъдростта".
към текста >>
С оглед на това обстоятелство можем да говорим за един ритмичен подем и спад на
силите
по време на отделните цикли.
Между тях се простират почивни периоди. Истинска представа за нещата ще добием само, ако помним, че между активните и почивни периоди не съществуват резки граници. На пример Слънчевите Същества постепенно се оттеглят от своята дейност на Луната. Външно погледнато, за тях настъпва един почивен период, докато самата Луна е обхваната от бурната си собствена дейност. Активните периоди на една група Същества многократно се преплитат с почивните периоди на други Същества.
С оглед на това обстоятелство можем да говорим за един ритмичен подем и спад на силите по време на отделните цикли.
Такива подразделения съществуват и в посочените седем главни цикли на Луната. Можем да определим цялото Лунно развитие като един огромен цикъл, като един планетарен цикъл; той е разделен на седем „малки" цикли, а всеки от тях на седем „по-малки" цикли. Това разделяне на седем пъти по седем е валидно и за Слънчевото развитие, както и за Сатурновата епоха. Но следва да имаме предвид, че границите между тези цикли при Слънцето, а още повече при Сатурн, са заличени. А колкото повече развитието напредва към Земната епоха, толкова тези граници стават все по-ясни.
към текста >>
За подобно същество, в края на Лунната епоха Съществата и
силите
просто биха изчезнали като в едно нищо, за да се появят отново след известно време от мрака на мировото лоно.
След като описаното Лунно развитие приключва, всички Същества и сили, за които стана дума, преминават в една по-духовна форма на съществувание. Тя заема съвършено различна степен от тази на Лунната епоха, както и от тази на бъдещата Земя. Едно същество, което би притежавало достатъчно развити познавателни способности, за да наблюдава всички подробности от Лунното и Земно развитие, все пак не би било в състояние да вижда и това, което става между тези развития.
За подобно същество, в края на Лунната епоха Съществата и силите просто биха изчезнали като в едно нищо, за да се появят отново след известно време от мрака на мировото лоно.
Само едно същество с още по-висши способности би могло да проследи духовните факти, които се проявяват в междинния период.
към текста >>
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на
силите
и Съществата в огненото тяло.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване. Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние. Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието. Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера. Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм.
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло.
Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма. По този начин в тях се възпламенява Земният живот. Следователно, с по-голямата си част те принадлежат към душевно-духовните светове; а само чрез съприкосновението си със Земния огън, те се обгръщат с истинска жизнена топлина. Ако желаем да си съставим сетивно-свръхсетивен образ за тези човеци в началото на физическата Земна епоха, би трябвало да си представим една душевна яйцевидна форма, която виси в обкръжението на Земята и в своята долна част е обвита, като чашка, подобно на желъд.
към текста >>
След започването на този нов процес,
силите
, които душата сваля със себе си от безтелесния период, нямат същата мощ, както по-рано.
Земята продължава да се сгъстява. Към водния елемент се прибавя твърдият, който ще наречем „земен". Наред с това човекът също започва Да привлича земния елемент и да го включва в строежа на своето тяло.
След започването на този нов процес, силите, които душата сваля със себе си от безтелесния период, нямат същата мощ, както по-рано.
Преди душата изграждаше своето тяло от огнения, въздушния и водния елемент според звуците, които я обгръщаха и според светлинните образи, в които беше потопена. Но спрямо втвърдената форма душата няма сили за това. Сега в оформянето на човешкото тяло се включват други сили. Това, което остава от човека след като душата напусне тялото, представлява не само зародиш, който се пробужда за живот от завръщащата се душа, а една формация, която съдържа в себе си самия оживотворяващ импулс. При своето отделяне, душата остава на Земята не само едно копие, един отзвук от себе си, но тя внася в него и част от своята оживотворяваща сила.
към текста >>
Силите
, които човек извлича по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, продължават да работят за неговия напредък и в хода на Земната епоха.
Силите, които човек извлича по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, продължават да работят за неговия напредък и в хода на Земната епоха.
Най-напред от Земния огън се възпламенява астралното тяло, а то съдържа в себе си като разтворени както етерното, така и физическото тяло. После това астрално тяло се разделя на една по-фина астрална част, Сетивната Душа, и на една по-груба, етерна, която влиза в досег със земния елемент. Сега вече се проявява предварително изграденото етерно или жизнено тяло. И докато в астралното тяло се изграждаха Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, в етерното тяло се групираха по-грубите части, които са чувствителни спрямо звука и светлината. В момента, когато етерното тяло се сгъстява още повече, така че от светлинно тяло то се превръща в огнено или топлинно тяло, настъпва и онази степен от развитието, през която, както вече беше описано, частите на твърдия земен елемент се присъединяват към човека.
към текста >>
Защото във въздуха действуваха
силите
на описаните вече висши Същества.
На тази степен от Земното развитие човек се усещаше като едно самостоятелно същество. Той чувствува как вътрешният огън на неговото етерно тяло е свързан с външния огън на Земята. Той усеща пронизващата го топлина като свой „Аз". В тези топлинни потоци, които са изпълнени с живот, е заложено началото на кръвообращението. Обаче това, което нахлуваше в него като въздух, човек усещаше като не съвсем свой елемент.
Защото във въздуха действуваха силите на описаните вече висши Същества.
Но в негова власт остава онази част от действуващите в проникващия въздух сили, която му принадлежи поради образуваните от по-рано етерни сили. Той е господар на една част от тези топлинни потоци. По този начин в неговото изграждане са ангажирани не само висшите Същества, но и самия той. Човек моделира в себе си въздушните формации според образите на своето астрално тяло. Когато въздухът нахлува в неговото тяло, и полагаше основите на дихателния процес, част от приетия въздух се обособяваше в един организъм, с който пък се полагаха основите на бъдещата нервна система.
към текста >>
Това, което ставаше на Земята, до голяма степен зависеше от
силите
на човеците.
През тази далечна епоха природните и човешките сили не бяха така разграничени, както по-късно.
Това, което ставаше на Земята, до голяма степен зависеше от силите на човеците.
Ако някой би наблюдавал природните процеси от гледна точка, разположена извън Земята, той би видял в тях не само независещи от човека събития, но и истински човешки действия. Много по-различно изглеждаха за Земния човек и звуковите възприятия. В началото на Земния живот те бяха възприемани като външни звуци. Докато въздушните образи отвън бяха възприемани до към средата на човешкия Земен живот, външните звуци можеха да бъдат чувани и след този период. Едва в края на живота, Земният човек ставаше нечувствителен спрямо тях.
към текста >>
Така, както сега действуваха
силите
на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души.
След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души.
Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
към текста >>
Той можеше да си служи със
силите
на живота и тези на размножението, вложени в животинската и особено в растителната природа.
Поради духовните влияния способностите на етерното тяло особено нараснаха. В душевния живот това пролича най-вече в усилването на паметта. За този период от време самостоятелното логично мислене правеше своите първи крачки. За сметка на това паметовите възможности бяха почти безгранични. Оказа се, че човекът имаше едно непосредствено и чувствено съзнание за реалните сили на всяко живо същество.
Той можеше да си служи със силите на живота и тези на размножението, вложени в животинската и особено в растителната природа.
Човек можеше да извлича от растенията силата на техния растеж и да я използува, както днес извлича сили от не живата природа, например енергията на въглищата, и я прилага в света на машините. (Подробности по този въпрос съдържа моята брошура „Нашите атлантски предшественици".)
към текста >>
Защото в откровенията на най-висшия Слънчев Дух се разбулваха също и
силите
на Сатурн, Юпитер и т.н.
От особено значение беше едно светилище, което всред всеобщия упадък успя да запази в най-чист вид старите свещенодействия. То принадлежеше на Христовите оракули и можа да съхрани не само тайната на Христос, но и тайните на другите оракули.
Защото в откровенията на най-висшия Слънчев Дух се разбулваха също и силите на Сатурн, Юпитер и т.н.
В това светилище познаваха тайната да изграждат у един или друг човек такива етерни тела, каквито притежаваха най-добрите Посветени на Юпитер, Меркурий и т.н. С определени средства, за които тук не можем да говорим с подробности, те умееха да запазват отпечатъците от най-добрите етерни тела на старите Посветени и да ги пренасят по-късно в подходящи хора. А чрез Посветените на Венера, Меркурий и Вулкан, тези процеси можеха да обхванат и астралните тела.
към текста >>
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и
силите
на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси. Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение.
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за
силите
на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ.
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
48.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на
силите
, които действуват в червената роза.
Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза.
Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа.
към текста >>
Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на
силите
, гарантиращи му много по-високи степени от развитието.
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг резултат, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране. Защото този резултат би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност. В духовното развитие често пъти един частичен резултат става причина за голямо закъснение на пълния успех.
Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието.
И печалбата, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
към текста >>
По същия начин стоят и нещата с този, който се удивлява на
силите
, ръководещи човешкия живот.
Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение. Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание. Това познание се отдава особено добре на хора, които в своите детски и юношески години са гледали към някои лица с онова удивление, с което се обръщаме към висшите идеали. Също и в по-късните години, когато човек със здрав разум и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове.
По същия начин стоят и нещата с този, който се удивлява на силите, ръководещи човешкия живот.
От не по-малко значение е и случаят, когато един възрастен и зрял човек може да изпитва преклонение, и то до най-висша степен, пред други хора, чиято стойност той предусеща или се надява да познае. Само това преклонение може да разкрие достъпа към висшите светове. Който не стига до преклонението, не може да напредне далеч в своето познание. Който не иска да признае дадено явление в света, за него същността на нещата се затваря.
към текста >>
Когато ученикът се издига по пътя към висшите светове на познанието, на определена степен той, забелязва, че взаимната връзка на
силите
, изграждащи неговата личност, приема по-друга форма от тази, която тя има в сетивно-физическия свят.
Когато ученикът се издига по пътя към висшите светове на познанието, на определена степен той, забелязва, че взаимната връзка на силите, изграждащи неговата личност, приема по-друга форма от тази, която тя има в сетивно-физическия свят.
В този свят Азът осигурява единно взаимодействие на душевните сили и преди всичко на мисли, чувства и воля. При обикновените ситуации от човешкия живот, тези душевни сили се намират в определени отношения. Виждаме например един предмет. Душата го харесва или не. Това означава, че по силата на известна необходимост, към представата за предмета, се прибавя и чувството на удоволствие или неудоволствие.
към текста >>
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в
силите
на личността.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността.
Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен. Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява. Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт. Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>
Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие,
силите
на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
Благодарение на редовното си обучение, човек се запознава по естествен начин с достатъчно много подробности от Духовната Наука, а освен това намира и достатъчно средства за себепознание и себенаблюдение, за да посрещне уверен и смел, своя двойник. Сега за ученика положението е такова, че практически той вижда под друга форма и само като образ на имагинативния свят това, което вече е опознал във физическия свят. Ако човек още във физическия свят обхване със своя разум закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си съдба в образа на своя двойник.
Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
към текста >>
Обаче и
силите
на човека укрепват тъкмо в това, че се поставя в правилно отношение към двойника и че не му позволява действия извън контрола на новородения „Аз".
Да, в известно отношение тази седма същност е не друго, а самият двойник, самият „Пазач на прага". Пред ученика тя поставя една особена задача. Той трябва да насочва и ръководи чрез новороденото „Себе" това, което се намира в неговото „обикновено себе" и което му се явява като образ. Започва един вид борба срещу двойника. Той постоянно ще се стреми към надмощие.
Обаче и силите на човека укрепват тъкмо в това, че се поставя в правилно отношение към двойника и че не му позволява действия извън контрола на новородения „Аз".
към текста >>
49.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от
силите
на разума и чувствата.
И така, през Петата епоха познанията за свръхсетивните светове ще започнат да се вливат в човешкото съзнание. А с настъпването на Шестата епоха, човечеството отново ще постигне но на една по-висша степен това, което притежаваше в миналото като смътно или сумрачно ясновидство. Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от старото.
Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от силите на разума и чувствата.
Тя се добираше до него чрез един вид вдъхновение. В бъдеще душата ще има не просто вдъхновения; тя ще ги усеща и ще вниква в тях като в нещо, което е част от нейната собствена същност. В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание. Такава душевна нагласа ще преобладава всред достатъчно голям брой хора на Шестата следатлантска епоха.
към текста >>
През Петата епоха онези свръхсетивни явления, които през Третата бяха достъпни за сумрачното съзнание, ще се изявят отново, но вече проникнати от
силите
на разума и чувствата.
В известен смисъл през Петата епоха се повтаря това, което Третата, египетско-халдейската епоха беше дала на човечеството. През тази епоха душата все още можеше да възприема определени явления от свръхсетивния свят. Но този вид възприятия навлезе тогава в процес на упадък. Това е така, защото идваше епохата на разума, на разсъдъчните способности; и на първо време те трябваше да прекъснат връзката между човека и духовния свят.
През Петата епоха онези свръхсетивни явления, които през Третата бяха достъпни за сумрачното съзнание, ще се изявят отново, но вече проникнати от силите на разума и чувствата.
Те ще бъдат проникнати и от познанието на душата за Христовата Тайна. Ето защо, сравнени с миналото, те ще приемат съвършено друга форма. Докато през древността свръхсетивните впечатления бяха усещани като сили, които един вид поемат и „изнасят" човека из вън рамките на външния духовен свят, без неговото присъствие в този свят да е забележимо и ясно, през новите времена свръхсетивните впечатления ще бликат от един свят, който все повече и повече ще се изпълва от човешкото присъствие. Не трябва да мислим, че повторението на египетско-халдейската епоха ще настъпи механично и че просто душите ще приемат това, което е съществувало и тогава. Истински разбраният Христов Импулс действува така, че човешката душа, която го приема, започва да се усеща като част от духовния свят; съответно се променят нейната познавателна и действена активност, докато преди тя стоеше вън от този свят.
към текста >>
Една от особеностите на Юпитер е, че там няма да съществува това, което днес наричаме минерално царство;
силите
на минералното царство ще бъдат превърнати в растителни.
Благодарение на своето развитие, добрата част от човечеството ще постигне друг начин за усвояване, на Лунните сили и така ще видоизмени злата част, че тя ще може да поеме като отделно земно царство един съвсем друг път на развитие. Благодарение на тази работа от страна на доброто човечество, след определен период на развитие, съединената с Луната Земя ще може отново да се съедини със Слънцето (а също и с другите планети). И след едно междинно състояние, което се представя като един вид пребиваване в по-висшите светове, Земята ще премине в състоянието Юпитер.
Една от особеностите на Юпитер е, че там няма да съществува това, което днес наричаме минерално царство; силите на минералното царство ще бъдат превърнати в растителни.
Растителното царство, което през епохата на Юпитер ще има съвършено нова форма, ще бъде тогава най-низшето природно царство. Над него ще се разполага преобразеното животинско царство; после идва онова човешкото царство, което се явява като един вид наследник на злото човечество. А най-горе са потомците на доброто земно човечество. Голяма част от неговата мисия е да облагородява злата общност на падналите души, така че те все пак да са в състояние да намерят достъпа до истинското човешко царство. На бъдещата Венера ще изчезне и растителното царство; там най-низшето царство ще бъде повторно преобразеното животинско царство; а нагоре ще се редуват три човешки царства с различни степени на съвършенство.
към текста >>
50.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Понеже в духовен смисъл то се ражда фактически едва между дванадесетата и шестнадесетата година, а през последния период на живота трябва да се изхранва от
силите
на етерното и физическото тяло, онова, което то може да осъществи чрез своите собствени сили, ще се развие по-бавно, отколкото, ако не би било свързано с физическо и етерно тяло.
Така човешкият живот се разделя на три части: през първата част имаме бурно развитие на физическото и етерното тяло; следва периодът, през който се развиват астралното тяло и „Азът"; и накрая етерното и физическото тяло претърпяват период на обратно развитие. Обаче астралното тяло участвува във всички процеси между раждането и смъртта.
Понеже в духовен смисъл то се ражда фактически едва между дванадесетата и шестнадесетата година, а през последния период на живота трябва да се изхранва от силите на етерното и физическото тяло, онова, което то може да осъществи чрез своите собствени сили, ще се развие по-бавно, отколкото, ако не би било свързано с физическо и етерно тяло.
След смъртта, когато физическото и етерно тяло отпадат, периодът на пречистването (виж гл. III.) протича приблизително така, че обхваща една трета от времето, през което човек е живял на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
51.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Както
силите
на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество.
И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш.
Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество.
На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота. Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора.
към текста >>
52.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пожертва
силите
си в грижи за децата,
Пожертва силите си в грижи за децата,
към текста >>
Тогава
силите
ѝ за живот
Тогава силите ѝ за живот
към текста >>
аз чувствам
силите
в живота.
аз чувствам силите в живота.
към текста >>
53.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
подготвил се за
силите
,
подготвил се за силите,
към текста >>
54.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На
силите
ми мощно
На силите ми мощно
към текста >>
в които властват
силите
първични,
в които властват силите първични,
към текста >>
и
силите
на въздуха превръщам
и силите на въздуха превръщам
към текста >>
55.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ще го изпълнят
Силите
на сферите със светлина.
Ще го изпълнят Силите на сферите със светлина.
към текста >>
на
силите
, които в земната тъма
на силите, които в земната тъма
към текста >>
признаващ
силите
в живота
признаващ силите в живота
към текста >>
56.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От
силите
за всепромяна на ундините
От силите за всепромяна на ундините
към текста >>
57.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Дари ми
силите
, които,
Дари ми силите, които,
към текста >>
ако със
силите
ми се изпълниш.
ако със силите ми се изпълниш.
към текста >>
за мене
силите
, които
за мене силите, които
към текста >>
58.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
роден от
силите
на диви бури,
роден от силите на диви бури,
към текста >>
усещам да ме изоставят
силите
, с които,
усещам да ме изоставят силите, с които,
към текста >>
59.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
посредством
силите
, които
посредством силите, които
към текста >>
60.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
силите
всемирни.
на силите всемирни.
– – – –
към текста >>
Отбягват
силите
им топлината
Отбягват силите им топлината
към текста >>
61.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато
силите
ни се изчерпят.
когато силите ни се изчерпят.
към текста >>
62.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
силите
в недрата на Земята;
и силите в недрата на Земята;
към текста >>
63.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато
силите
съдбовни трябва
когато силите съдбовни трябва
към текста >>
64.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
възмездие от
силите
, следящи
възмездие от силите, следящи
към текста >>
на
силите
, които те желаят
на силите, които те желаят
към текста >>
65.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От теб извират
силите
мисловни,
От теб извират силите мисловни,
към текста >>
66.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Чрез
силите
, получени тогава,
Чрез силите, получени тогава,
към текста >>
И нека
силите
на светлината
И нека силите на светлината
към текста >>
67.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
та
силите
ни като глас народен
та силите ни като глас народен
към текста >>
от
силите
на всички посветени.
от силите на всички посветени.
към текста >>
На техниката
силите
ще бъдат
На техниката силите ще бъдат
към текста >>
68.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато следват
силите
душевни,
когато следват силите душевни,
към текста >>
към
силите
на любовта, които
към силите на любовта, които
към текста >>
69.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Каквото той от
силите
научи,
Каквото той от силите научи,
към текста >>
и
силите
си ѝ дължи, той трябва
и силите си ѝ дължи, той трябва
към текста >>
И тя му даде
силите
, които
И тя му даде силите, които
към текста >>
ще се даде на
силите
, с които
ще се даде на силите, с които
към текста >>
70.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
как да усилиш
силите
душевни,
как да усилиш силите душевни,
към текста >>
помогна ми на
силите
стремежа
помогна ми на силите стремежа
към текста >>
71.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
по волята на
силите
съдбовни.
по волята на силите съдбовни.
към текста >>
изгражда вече
силите
, които
изгражда вече силите, които
към текста >>
72.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към
силите
творящи,
към силите творящи,
към текста >>
73.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
откри, а също
силите
, които
откри, а също силите, които
към текста >>
се изживяват
силите
световни
се изживяват силите световни
към текста >>
74.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
силите
в духа, ще трябва първо
на силите в духа, ще трябва първо
към текста >>
която
силите
си би ти дала.
която силите си би ти дала.
към текста >>
75.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
силите
, които внасят ред
на силите, които внасят ред
към текста >>
76.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом те изчерпят
силите
си в служба.
щом те изчерпят силите си в служба.
към текста >>
съгласно
силите
си, на духа
съгласно силите си, на духа
към текста >>
щом
силите
съдбовни пожелаят
щом силите съдбовни пожелаят
към текста >>
според преценки
силите
, които
според преценки силите, които
към текста >>
на
силите
да засияят тук.
на силите да засияят тук.
към текста >>
от
силите
стихийни
от силите стихийни
към текста >>
77.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И
силите
, оставящи безлично
И силите, оставящи безлично
към текста >>
78.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От
силите
на страстите, които
От силите на страстите, които
към текста >>
човешки
силите
на същността си.
човешки силите на същността си.
към текста >>
за
силите
зародишни, които
за силите зародишни, които
към текста >>
додето
силите
в дълбочините
додето силите в дълбочините
към текста >>
Грижливо
силите
на светлината
Грижливо силите на светлината
към текста >>
79.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да съзерцавам
силите
, които
да съзерцавам силите, които
към текста >>
80.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
силите
, които искам аз,
и силите, които искам аз,
към текста >>
използвай
силите
на светлината,
използвай силите на светлината,
към текста >>
81.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за
силите
, запазени за мен
за силите, запазени за мен
към текста >>
82.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
засилване на
силите
душевни.
засилване на силите душевни.
към текста >>
83.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според
силите
, унаследени от родители, прародители и т.н.
И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето. Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност.
Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н.
Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения. Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н.
към текста >>
Това са
силите
, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията.
С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек. Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане. От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне.
Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията.
Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
към текста >>
Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували
силите
, които ние наричаме луциферични и ариманични.
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание. Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло.
Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични.
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
към текста >>
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само
силите
, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека.
Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични.
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека.
Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен.
към текста >>
Той би се разпаднал, ако
силите
, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години.
Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен.
Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години.
Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
към текста >>
Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на
силите
, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия.
Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
към текста >>
Нищо друго, освен: все повече и по-вече да се приближава до това, което може да се нарече съзнателно отношение към
силите
, които през първите детски години са далеч от неговото детско съзнание.
Сега обаче, ако бъде правилно изтълкувана, се поражда една мисъл от огромно значение. В Новия Завет се казва: „- Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно! " Та какво друго може да бъде най-висшият идеал за човека, ако приемем казаното за вярно?
Нищо друго, освен: все повече и по-вече да се приближава до това, което може да се нарече съзнателно отношение към силите, които през първите детски години са далеч от неговото детско съзнание.
Трябваш само да подчертаем, че ако тези сили продължават да действуват направо в съзнателния живот на човека, той би рухнал. Ето защо за постигането на способности, позволяващи възприемането на свръхсетивните светове, е необходимо сериозна, внимателна подготовка. Тя ще помогне на човека да понася това, което в обикновения си живот той не би могъл да понесе.
към текста >>
Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на
силите
, които днес действуват само през детските години.
Обикновените сили на човека а не онези, които действуват в неговото детство идват от Земния организъм.
Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години.
Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго. И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност.
към текста >>
Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на
силите
, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят.
Обикновените сили на човека а не онези, които действуват в неговото детство идват от Земния организъм. Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години.
Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят.
Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго. И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност. С други думи: Какво има в себе си човекът?
към текста >>
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез
силите
, които действуваха в мен от духовия свят.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък.
към текста >>
84.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В нашата съвременна наука живеят
силите
на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили.
Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него. Той смятал, че развитието на душата след смъртта е във връзка със запазваното на физическо-материалното тяло. Съвременният анатом извършва дисекция на това, което вижда и смята, че познава законите на човешкия организъм.
В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили.
А те ще имат тежки последици за съвременния човек, ако той не познава тяхната същност. Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и изгради правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели. Тези сили трябва да намерят своето правилно приложение, иначе не бихме имали великите постижения в техниката, индустрията и т. н. на днешната епоха. Тези сили принадлежат към най-низката степен на луциферическите Същества.
към текста >>
Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато
силите
на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят.
Ако чрез мъдрото духовно ръководство споменатите Същества не бяха изостанали през египетско-халдейската епоха, днешната култура би била лишена от необходимата тежест. В такъв случай биха действували само онези сили, които неудържимо биха тласнали човечеството към духовния свят. Хората биха били прекалено склонни да се подчиняват единствено на тези сили. Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща.
Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят.
Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие. За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство. За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>
85.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват
силите
, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа.
В съответствие с изложеното дотук, трябва да търсим духовното ръководство на човечеството в лицето на онези Същества, които са завършили своята „човешка" степен още по време на предишното планетарно въплъщение на Земята, а именно на Старата Луна. На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие. Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека.
Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа.
В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои). Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>
Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и
силите
на Земята.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята.
Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята. След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи. Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят. След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н. В живота си между смъртта и новото раждане човекът се доближава до космическите влияния.
към текста >>
Но той не приема само
силите
и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане. Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята.
Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята.
След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи. Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят. След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н. В живота си между смъртта и новото раждане човекът се доближава до космическите влияния. От планетите идват не само физически сили, за които говори официалната астрономия, като например гравитацията; от тях идват и духовни сили.
към текста >>
След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със
силите
на Слънчевата система и на другите звездни системи.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане. Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята. Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята.
След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи.
Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят. След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н. В живота си между смъртта и новото раждане човекът се доближава до космическите влияния. От планетите идват не само физически сили, за които говори официалната астрономия, като например гравитацията; от тях идват и духовни сили.
към текста >>
По сходен начин между смъртта и новото раждане човекът е свързан и с целия духовен свят: Един предимно с духовните сили на Марс, друг предимно с тези на Юпитер, трети изобщо със
силите
на цялата планетарна система.
Тъкмо с тези сили е свързан човекът всеки по особен начин според своята индивидуалност. Ако е роден например в Европа, той влиза в други отношения с топлинните условия и т.н., отколкото ако би бил роден, да кажем, в Австралия.
По сходен начин между смъртта и новото раждане човекът е свързан и с целия духовен свят: Един предимно с духовните сили на Марс, друг предимно с тези на Юпитер, трети изобщо със силите на цялата планетарна система.
И точно тези сили довеждат човека отново на Земята. Така преди раждането си той се намира в дълбока връзка с цялото звездно пространство.
към текста >>
Според специфичните отношения между човека и Космическата система, се определят и
силите
, които го насочват към съответната родителска двойка, към съответното родно място.
Според специфичните отношения между човека и Космическата система, се определят и силите, които го насочват към съответната родителска двойка, към съответното родно място.
Подтикът, импулсът да се инкарнира човек тук или там, в едно или друго семейство, в един или друг народ, в една или друга епоха, зависи от това, как той е включен в Космоса още преди своето раждане.
към текста >>
Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на
силите
, които са довели до неговото остаряване.
В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен. Когато се ражда някой, по тези места казвали, че той „ставал млад", че „се подмладявал".
Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване.
В предишната му инкарнация и че после вместо тях идват други сили, които преди раждането отново го „подмладяват". Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е старото име на средновековна Германия.
към текста >>
В основата на всеки хороскоп лежи истината, че познавачът на тези явления може да разкрие
силите
, според които даден човек е подставен във физическото си съществувание.
В основата на всеки хороскоп лежи истината, че познавачът на тези явления може да разкрие силите, според които даден човек е подставен във физическото си съществувание.
На всеки човек съответствува точно определен хороскоп, защото в този хороскоп са представени силите, които насочват неговия живот. Ако например в даден хороскоп Марс стои в съзвездието Овен, това означава, че определени сили от Овена не могат да проникнат през Марс, т.е. че те ще бъдат отслабени. Следователно, човекът пристъпва към своята инкарнация, а хороскопът е това, по което той се ръководи, преди своето физическо раждане. В днешно време всичко това изглежда съвсем достъпно, но трябва да подчертаем, че в повечето случаи то е превърнато в чисто дилетантство или суеверие и че за външния свят истинската наука за тези неща е до голяма степен изчезнала.
към текста >>
На всеки човек съответствува точно определен хороскоп, защото в този хороскоп са представени
силите
, които насочват неговия живот.
В основата на всеки хороскоп лежи истината, че познавачът на тези явления може да разкрие силите, според които даден човек е подставен във физическото си съществувание.
На всеки човек съответствува точно определен хороскоп, защото в този хороскоп са представени силите, които насочват неговия живот.
Ако например в даден хороскоп Марс стои в съзвездието Овен, това означава, че определени сили от Овена не могат да проникнат през Марс, т.е. че те ще бъдат отслабени. Следователно, човекът пристъпва към своята инкарнация, а хороскопът е това, по което той се ръководи, преди своето физическо раждане. В днешно време всичко това изглежда съвсем достъпно, но трябва да подчертаем, че в повечето случаи то е превърнато в чисто дилетантство или суеверие и че за външния свят истинската наука за тези неща е до голяма степен изчезнала. Ето защо принципите, за които става дума тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология".
към текста >>
Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и
силите
на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето.
Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
Силите
на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и
силите
на човешкия организъм.
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло.
От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм.
Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
към текста >>
Ето как навремето действуваха
силите
, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи.
Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза. Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед. Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс. Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика. А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей.
Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи.
Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството.
към текста >>
86.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по
силите
на всеки човек.
Целта на тази книга е да разшири духовнонаучните познания за човешкото същество. Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид разговор със самия себе си. И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност. Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят.
Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек.
Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях. От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области. Може би изследователят на свръхсетивния свят ще открие тук чрез самото изложение и чрез непосредствено свързаните с душевната опитност подробни описания нещо важно. От друга страна, подобно изложение може да е от полза на онези, които все още са далеч от резултатите на Духовната Наука.
към текста >>
87.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Защо веществата и
силите
на външния свят образуват твоето тяло?
Това, което възприемаш там навън, то съществува и без теб; то е било там без теб и ще продължи да е там без теб. Защо цветовете чувствуват себе си в теб, ако твоето усещане би могло да бъде без значение за тях?
Защо веществата и силите на външния свят образуват твоето тяло?
То се изпълва с живот, само за да се изявиш ти. Външният свят формира себе си според твоето предназначение. Ти забелязваш, че се нуждаеш от това тяло. Защото без твоите сетива, които може да ти осигури самото, ти не би могъл да изживееш в себе са абсолютно нищо. Без тялото, ти би бил празен.
към текста >>
От определен момент нататък нещата изглеждат така, сякаш в природата действуват закони, които вплитат веществата и
силите
едно в друго; сякаш те се разпореждат с тялото, за да го включат за известно време в общата еволюция на света.
Когато душата насочва поглед към тялото, тя трябва да се съобразява най-вече с това, което то може да и покаже.
От определен момент нататък нещата изглеждат така, сякаш в природата действуват закони, които вплитат веществата и силите едно в друго; сякаш те се разпореждат с тялото, за да го включат за известно време в общата еволюция на света.
към текста >>
Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и
силите
, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си.
Тези представи са съобразени с това, че наближава време, когато няма да разполагаме с нищо от това, в което протичат нашите сегашни изживявания. Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността. Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят. Душата далеч не усеща непоносима мисълта, че нейните субстанции и сили се включват в процесите на външния свят, които нямат нищо общо с нейния собствен живот. При съвършено непредубеденото си отдаване на живота, дори и в своите дълбини, тя не открива никакво надигащо се от тялото желание, което да превръща мисълта за разлагането на тялото след смъртта в нещо неприятно.
Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и силите, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си.
Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
към текста >>
Тази безучастност обаче съществува не за душата, а за веществата и
силите
на тялото.
Адекватна е само онази представа, според която дори и особеното съчетание на сили намиращо израз в тялото е по отношение на тялото (като носител на душата) също така безучастно, както и процесите в мъртвото тяло.
Тази безучастност обаче съществува не за душата, а за веществата и силите на тялото.
Душата изживява себе си чрез тялото; но тялото живее във външния свят заедно и чрез него, и не допуска душевните свойства да се проявят по начин, независещ от процесите на външния свят. Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
към текста >>
88.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Благодарение на такива медитативни упражнения човек постига укрепване на
силите
на вътрешното изживяване.
Благодарение на такива медитативни упражнения човек постига укрепване на силите на вътрешното изживяване.
То, така да се каже, се сгъстява. А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал упражненията достатъчно дълго време. Впрочем в повечето случаи е нужно огромно търпение, докато настъпят съществените резултати. Ако човек не е склонен да упражнява това търпение години наред, едва ли ще постигне нещо особено.
към текста >>
89.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от
силите
и субстанциите на сетивния свят.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение.
Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят.
Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението.
към текста >>
За етерното тяло на едно растение можем да кажем, че то формира
силите
и субстанциите на сетивния свят, като по този начин изживява самото себе си в едно сетивно тяло.
Още в началото на свръхсетивната способност за наблюдение, наред със сетивните свойства на външните предмети и явления, човек може да говори и за тяхната етерна характеристика. Той може да говори за етерното тяло на растението, за етерното тяло на Земята. Все пак споменатите етерни характеристики не са единствените, които се предлагат на свръхсетивното изживяване.
За етерното тяло на едно растение можем да кажем, че то формира силите и субстанциите на сетивния свят, като по този начин изживява самото себе си в едно сетивно тяло.
към текста >>
90.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
свят в едно особено етерно тяло, както и от друга страна, веществата и
силите
на физическия свят са центрирани в неговото физическо тяло.
свят в едно особено етерно тяло, както и от друга страна, веществата и силите на физическия свят са центрирани в неговото физическо тяло.
Това се потвърждава, когато човек, намирайки се извън своето сетивно тяло, поиска да се ориентира в свръхсетивния свят. Може да се случи така, че пред човека да застане даден факт или Същество от свръхсетивния свят. Те могат да са там, човек може да гледа в тях, и все пак да не знае какво представляват те. Ако е достатъчно силен, той може да ги прогони, но само чрез енергичен размисъл върху своя опит в сетивния свят и обратно пренасяне в него. Обаче той не може да остане в свръхсетивния свят и да сравнява съответните факти и Същества с други.
към текста >>
91.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Силите
на саморазвитието лежат във всяка човешка душа; не съществува нито една човешка душа, която не би искала да се вслуша в шепота на тези сили, след като е състояние да изпита върху себе си тяхното въздействие.
Силите на саморазвитието лежат във всяка човешка душа; не съществува нито една човешка душа, която не би искала да се вслуша в шепота на тези сили, след като е състояние да изпита върху себе си тяхното въздействие.
към текста >>
Тъкмо в такива усещания се раждат
силите
за себепознание.
В издигането си към по-висшите светове нито един човек не може да срещне пречки, стига той сам да не се намесва по неправилен начин в процесите, през които трябва да мине. Тези процеси вече бяха описани в предишните медитации. Ако трябва да ги изразим с думи, взети само от обикновения човешки живот, ние можем да сторим това единствено по този начин. Защото изживяванията, съпровождащи свръхсетивния път на познание, са такива, че наподобяват например едно изострено чувство на самотност, едно чувство, като че ли човек виси над бездна и други подобни усещания.
Тъкмо в такива усещания се раждат силите за себепознание.
Те са зародишите, семената за бъдещите плодове на свръхсетивното познание. Описаните изживявания носят в себе си нещо скрито, което след като те са вече факт води до едно нарастващо напрежение; сякаш определени сили взривяват чувството на самотност, което е като една обвивка около тези "сили" и проникват в душевния живот като средство на познанието.
към текста >>
Силите
за свръхсетивното познание израстват правилно само от това, което човек постига чрез медитиране, чиито съдържание и форма са резултат от собствената душевна сила.
Чрез медитиране, което трябва да се превърне в един житейски навик, дори в условие за живот, както дишането е едно условие за живота на тялото, душевните сили се концентрират и укрепват. Необходимо е само, по време на медитирането да изключим всякаква намеса на сетивни впечатления в душевния живот, както и всеки спомен за тях. Необходимо е да замлъкнат и спомените за всичко, което носи на душата радост или болка, за да се отдаде единствено на онова, което самата тя иска да присъствува в нея.
Силите за свръхсетивното познание израстват правилно само от това, което човек постига чрез медитиране, чиито съдържание и форма са резултат от собствената душевна сила.
към текста >>
92.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
И той трябва да положи особени усилия, за да гарантира на душата много по-могъщи сили за възпроизвеждане на свръхсетивната опитност, отколкото
силите
, които са осъществили първото появяване на тази опитност.
Нима изобщо е възможен напредък в живота, в изкуствата, в образованието, ако човешката ловкост и сръчност не можеха да бъдат култивирани чрез обучението? За ясновидството това не е валидно. Ако човек е минал през една свръхсетивна опитност, той далеч не е станал по-сръчен, за да я повтори. И ако веднъж тази опитност е била факт, това е вече основание, тя да се отдалечи от него. Тя се стреми, така да се каже, да избяга от него.
И той трябва да положи особени усилия, за да гарантира на душата много по-могъщи сили за възпроизвеждане на свръхсетивната опитност, отколкото силите, които са осъществили първото появяване на тази опитност.
При първите стъпки по пътя на свръхсетивното познание, този факт се превръща за човека в източник на тежки разочарования. Наистина, при съответните упражнения, укрепващи душата в посочения тук смисъл, човек сравнително лесно стига до първите свръхсетивни опитности. Радостта от постигнатия напредък е голяма. Обаче той скоро забелязва, че тези опитности не могат да се повторят. И тогава той започва да се усеща като празен спрямо свръхсетивния факт.
към текста >>
93.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Едва
силите
, които медитацията съсредоточава в душевния живот, осигуряват докосване до свръхсетивния свят.
Първоначално трябва да си представяме свръхсетивния свят като нещо, което се намира изцяло вън от обикновеното съзнание. Това съзнание не притежава нищо, с чиято помощ може да проникне в свръхсетивния свят.
Едва силите, които медитацията съсредоточава в душевния живот, осигуряват докосване до свръхсетивния свят.
към текста >>
94.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
В крайна сметка, подготовката за истинското духовно виждане се състои в такова укрепване на душата, която е прави автономна не само когато е проникната от мисли, но и когато
силите
и Съществата на елементарния свят се появят в нейното съзнание като неделима част от собствената и същност.
В крайна сметка, подготовката за истинското духовно виждане се състои в такова укрепване на душата, която е прави автономна не само когато е проникната от мисли, но и когато силите и Съществата на елементарния свят се появят в нейното съзнание като неделима част от собствената и същност.
към текста >>
95.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ако Лок се изгубва в тъмата на сетивата, то Дейвид Юм /1711-1776 г./ се изгубва във вътрешността на себесъзнателната душа, изживяванията на която му се струват да се намират не под властта на
силите
на един миров ред, а под тази на силата на човешкия навик.
Ако Лок се изгубва в тъмата на сетивата, то Дейвид Юм /1711-1776 г./ се изгубва във вътрешността на себесъзнателната душа, изживяванията на която му се струват да се намират не под властта на силите на един миров ред, а под тази на силата на човешкия навик.
Защо хората говорят за това, че един процес в природата е причина, а друг такъв е следствие? Така се пита Юм. Човекът вижда, как слънцето огрява камъка; след това той констатира, че камъкът се е нагрял. Той често вижда тези два процеса да се редуват. Поради това той свиква да си ги представя като свързани един с друг.
към текста >>
Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със
силите
на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието.
Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света.
Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието.
Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ. Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг.
към текста >>
96.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и
силите
, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата.
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия".
към текста >>
"Сред ужасното царство на
силите
и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони.
"Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
"Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>
97.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че
силите
, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие.
Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие.
Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие.
В Германия Гьоте и Карл фон Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение. Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822 година книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност".
към текста >>
98.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на
силите
, които ние наблюдаваме при тях.
Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява души в природните същества, считайки тези души повече или по-малко подобни на човешката. Хекел е един рязък противник на светогледа, който пренася свойства и дейности на човека във външния свят. Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана.
Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на силите, които ние наблюдаваме при тях.
Той се придържа строго към фактите. Усещане и воля на атома не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване. Той не иска да каже: Привличане и отблъскване са всъщност усещане и воля, а на най-нисшата степен привличане и отблъскване са това, което усещането и волята са на по-висока степен. Развитието не е само едно разгръщане на по-висшите степен на духовното от нисшето, в което те се намират вече скрити, а едно действително повишение до нови образования /виж по-горе стр. 82 на първия том/, едно повишение на привличането и отблъскването до усещане и воля.
към текста >>
99.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Силите
, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят.
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси, самонаблюдението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./. Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене. Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения. Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието.
Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят.
Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят? Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието. Търсенето на Биран на мъдрост вътре в душата го доведе в по-късни години до една своеобразна мистика. Щом ние черпим най-дълбоката мъдрост от душата, тогава ние ще стигнем най-близо до първичните основи на съществуването тогава, дълбоките душевни процеси е едно вживяване в първоизточника на съществуването, в Бога в самите нас.
към текста >>
Какво бихме знаели ние за
силите
съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят?
Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене. Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения. Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието. Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят.
Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят?
Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието. Търсенето на Биран на мъдрост вътре в душата го доведе в по-късни години до една своеобразна мистика. Щом ние черпим най-дълбоката мъдрост от душата, тогава ние ще стигнем най-близо до първичните основи на съществуването тогава, дълбоките душевни процеси е едно вживяване в първоизточника на съществуването, в Бога в самите нас.
към текста >>
100.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
"Аз не се нахвърлих внезапно върху философията, поради това, че това случайно ми достави удоволствие или защото трябваше да опитам веднъж
силите
си в една друга област.
Хамерлинг застава срещу загадките на света и на душата като един човек на 19-тото столетие, с едно разбиране, което оживява в душата духовните импулси действащи в неговата епоха. Той чувства тези духовни импулси от една съвършено свободна човечност, за която е самопонятно да поставя загадките на съществуването, както на природния човек е самопонятно той да чувства глад и жажда. Той казва върху своето отношение към философията: "Преди всичко аз се чувствах като човек, като цялостен човек, и от всички духовни интереси за мене бяха най-близки проблемите на съществуването и живота".
"Аз не се нахвърлих внезапно върху философията, поради това, че това случайно ми достави удоволствие или защото трябваше да опитам веднъж силите си в една друга област.
Още от ранна младост аз се занимавах с великите проблеми на човешкото познание, вследствие на естествения неизбежен стремеж, който тласка човека въобще към изследването на истината и разрешението на загадката на съществуването. Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както например статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното". По пътищата, които Хамерлинг поема за това изследване, в неговото разглеждане се натрапиха онези насочващи сили на мисленето, които при Кант бяха отнели на знанието силата, да проникне в източника на съществуването и които след това през 19-тото столетие направиха, защото светът да се яви като една илюзия на представата. Хамерлинг не се отдаде безусловно на тези насочващи линии и сили; въпреки това те тежаха върху неговото разглеждане. Това разглеждане търсеше в себесъзнателния Аз един център на тежестта, в който може да бъде изживяно битието, и вярваше, че намира този център във волята.
към текста >>
С Хамерлинг и Вундт в светогледното развитие на новото време стоят две личности, в душите на които действат
силите
, които това развитие е произвело в определени течения, за да овладеят с мисленето мировите загадки, които изживяването и науката поставят на човешката душа.
С Хамерлинг и Вундт в светогледното развитие на новото време стоят две личности, в душите на които действат силите, които това развитие е произвело в определени течения, за да овладеят с мисленето мировите загадки, които изживяването и науката поставят на човешката душа.
И в двете личности тези сили действат така, че в тяхното развитие те не намират в самите себе си нищо, чрез което себесъзнателният Аз да се чувства в източника на съществуването. Напротив тези сили стигат до една точка, в която още могат да запазят за себе си нещо, което не може вече да се занимава с великите мирови загадки. Тези сили се хващат здраво за волята; обаче и с постигнатия свят на волята не звучи нищо, което позволява да добием сигурност "върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото", или което да докосне такива душевни и мирови загадки. Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението. Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача.
към текста >>
101.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
По този начин човек познава, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си в своята вътрешност и вън от обективния свят, а напротив неговата откъснатост от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно, превъзмогнато благодарение на това, че разберем: Като човеци ние сме добили в течение на развитието, в определено състояние на това развитие една преходна форма на Аза, чрез това, че сме изхвърлили от съзнанието
силите
, които свързват душата със света.
Който може да усвои посочените тук гледища, той добива възможността да мисли плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в себесъзнателния Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие на древната гръцка епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте.
По този начин човек познава, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си в своята вътрешност и вън от обективния свят, а напротив неговата откъснатост от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно, превъзмогнато благодарение на това, че разберем: Като човеци ние сме добили в течение на развитието, в определено състояние на това развитие една преходна форма на Аза, чрез това, че сме изхвърлили от съзнанието силите, които свързват душата със света.
Ако тези сили бяха действали непрестанно в съзнанието, тогава ние не бихме стигнали до пълносилното, почиващо в себе си себесъзнание. Ние не бихме искали да изживеем себе си, да се чувствуваме като себе съзнателен Аз. Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможност да възприема света без онази част на действителността, която себесъзнателният Аз заличава на определена степен, а именно на онази степен, която се намира преди неговото познание. Следователно мировите сили на тази част на действителността работят върху душата така, че те се оттеглят в скритост за да позволят на себесъзнателния Аз да проблесне пълносилно. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че дължи своето себесъзнание на един факт, който хвърля едно було върху познанието на света.
към текста >>
Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че
силите
на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независими от тялото духовен живот донася до нейното съзнание духовно-душевното по един подобен начин, както в спомена изниква миналото. Обаче това духовно-душевно естество се показва като нещо, което надхвърля един отделен живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото. И този предхождащ изграждането на тялото живот се показва като един живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяла, преди тя да може да развие зародишните заложби на един минал физически живот в един нов физически живот.
Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че силите на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното.
И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Тогава душата трябва съзнателно да подтиска
силите
, които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание.
И тя установява, че през вре ме, когато носи тялото, то самото е това, което затъмнява онова друго съзнание. При въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие в обикновения живот охарактеризираното друго съзнание. Това се установява, когато посочените в настоящата глава упражнения се правят с успех.
Тогава душата трябва съзнателно да подтиска силите, които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание.
След разлагането на тялото това заличаване не може вече да се получи. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва през редуващите се едно след друго съществувания на душата и през време на чисто духовния живот между смъртта и едно ново раждане. От тази гледна точка не се говори вече за една мъглява субстанция на душата, а се показва с една представа подобна на идеите на естествената наука, как душата продължава да съществува и след смъртта, защото в единия живот се подготвя зародишно следващият, подобно на растителното семе в растението. Показва се истинската същност на душата, която продължава да съществува, когато смъртта разлага тялото.
към текста >>
Те принадлежат към
силите
, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е.
Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън.
Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба. С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба.
към текста >>
Защото по-важни от самите философски резултати са
силите
на душата, които могат да се развиват във философската работа.
Чрез такава вътрешна работа човешката душа може да постигне това, към което се стреми философията. Значението на тази философия действително не намалява поради това, че в пътя, по който често вървят нейните представители, тя не може да стигне до това, което иска да постигне.
Защото по-важни от самите философски резултати са силите на душата, които могат да се развиват във философската работа.
И накрая тези сили трябва да доведат до там, където философията ще бъде възможно да признае "свободното от тялото изживяване на душата". Там тя ще познае, че мировите загадки не искат само да бъдат научно мислени, а изживяни от човешката душа, след като тази душа се е развила до състоянието, при което такова изживяване е възможно.
към текста >>
102.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Сега може да поискате от мен всичко, което си пожелаете, стига то да е по
силите
ми."
„Вечно ще ви бъда задължена", каза Змията, едва поемайки си дъх след пищния обяд.
„Сега може да поискате от мен всичко, което си пожелаете, стига то да е по силите ми."
към текста >>
Побързайте колкото е по
силите
Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят.
„Забравете Вашата неволя! ", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас.
Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят.
Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия. За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите. Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>
103.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И сега Шилер дава следното обяснение: Нека да вземем един човек, който е далеч от всякакво понятие за дълг, който е далеч от природата и от логиката на всички наши понятия, а следва само своите влечения и инстинкти той не може свободно да развие
силите
на своята природа, той остава роб на страстите, нагоните и влеченията, той е несвободен.
Две са нещата, които правят човека несвободен и се изпречват пред погледа му, отправен към мировите тайни. От едната страна е властта на чувствения живот, от другата страна е недостатъчното развитие на разума.
И сега Шилер дава следното обяснение: Нека да вземем един човек, който е далеч от всякакво понятие за дълг, който е далеч от природата и от логиката на всички наши понятия, а следва само своите влечения и инстинкти той не може свободно да развие силите на своята природа, той остава роб на страстите, нагоните и влеченията, той е несвободен.
Обаче несвободен е също и онзи, който подтиска своите страсти, нагони и влечения, и следва единствено чисто смисловата, логическа необходимост на своето мислене. Така човекът става роб или на необходимостта, произтичаща от природния свят, или роб на необходимостта, произтичаща от разума.
към текста >>
104.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а
силите
, които пробуждаме в нашите души.
Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение. Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение? След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.
към текста >>
Гьоте спада към онези хора, които най-категорично отхвърлят принципа, според който човешкото позна ние е осъществимо единствено чрез
силите
на мисленето.
Гьоте спада към онези хора, които най-категорично отхвърлят принципа, според който човешкото позна ние е осъществимо единствено чрез силите на мисленето.
Основната, изпъкваща черта в характера на Гьоте е, че той, явно или не, винаги е застъпвал убеждението: Ако човекът иска да разгадае мировите загадки, той трябва да раздвижи всички сили в своята душа.
към текста >>
Ако обаче пристъпи към тази задача неподготвен и недостатъчно пречистен, тогава
силите
му се стопяват и това се отразява опустошително върху душата му.
Ние ще вникнем в този чуден образ от Гьотевото творчество, ако си припомним една негова мисъл: „Порочно е всичко онова, което освобождава нашия Дух, но не ни прави господари на самите себе си." За да постигне свободата, най-напред човекът трябва да стане господар на своите вътрешни душевни сили, и едва след това, окрилен от едно истинско познание, той може да отправи поглед към най-висшите душевни състояния, или с други думи, да се съедини с Красивата Лилия.
Ако обаче пристъпи към тази задача неподготвен и недостатъчно пречистен, тогава силите му се стопяват и това се отразява опустошително върху душата му.
Ето защо Гьоте ясно посочва, че Момъкът се стреми към такова освобождаване, което ще го превърне в господар на неговите собствени душевни сили. И в мига, когато неговите душевни сили са вече пречистени и избавени от хаоса, в този миг човекът е вече достатъчно узрял, за да овладее онова по- висше духовно състояние, което Гьоте ни описва под формата на свързването с Красивата Лилия.
към текста >>
Към
силите
, които са сходни със сянката на Великана, Гьоте включва и всичко онова, което остава под прага на ясното съзнание и кара човека да мисли и действува машинално.
Макар и този Великан да е съвсем безсилен, неговата сянка притежава определена мощ. Но какво означава да си „безсилен"? Припомнете си всички онези състояния, които настъпват при заглушаване на съзнанието, какъвто е случаят с хипнозата/*22/, сомнамбулизма и трансовите състояния: Всичко онова, което подтиска и заглушава ясното дневно съзнание, така че там проникват нисшите душевни сили, принадлежи към този втори път. Ето как пред безпомощната или „безсилна" душа също има път към духовния свят. Обаче душата не е в състояние сама да навлезе в духовното царство, а остава с понижено съзнание, остава безсъзнателна и може да пристъпи в царството на Духа само като една сянка.
Към силите, които са сходни със сянката на Великана, Гьоте включва и всичко онова, което остава под прага на ясното съзнание и кара човека да мисли и действува машинално.
Шилер, който беше посветен в художествените замисли на Гьоте, му пише по време на големите вълнения в западна Европа следното: Колко радостен съм, че не бяхте засегнати от грубата сянка на Великана! Какво има предвид Шилер? Той има предвид, че ако беше предприел пътуването си към западните части на Европа, той можеше да бъде повлиян от революционната обстановка там.
към текста >>
105.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
1.
Силите
на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
1.Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
към текста >>
2.
Силите
на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на духовния живот.
2.Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на духовния живот.
към текста >>
3.
Силите
на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
3.Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
към текста >>
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от
силите
, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26,000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по корен но различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики,
към текста >>
106.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
1.
силите
на икономическия живот
1. силите на икономическия живот
към текста >>
2.
силите
на духовния живот
2. силите на духовния живот
към текста >>
3.
силите
на правовия живот
3. силите на правовия живот
към текста >>
107.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Силите
, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях.
Ако не се намесят други фактори, освен стопанските, тогава собствениците по необходимост ще трябва да „уравновесят" производителността на безимотните с определено заплащане. Днес тези проблеми се обсъждат не в зависимост от социалния опит, изработен в хода на човешката еволюция, а в зависимост от определени емоционални състояния. А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции. Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина.
Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях.
Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот. Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм. Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
към текста >>
Както в свободния духовен живот действени са само
силите
, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори.
Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани. По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности. Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност. Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
108.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разбира се,
силите
, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени.
Нима катастрофалните последици от световната война* не разкриват днес онези факти от съвременното социално движение, които ясно доказват колко непрозорливи бяха идеите, чрез които десетилетия наред вярвахме, че ще успеем да вникнем в същността на пролетарските стремежи? /*Първата световна война (1914 1918)/ Ние сме заставени па повдигнем този въпрос поради всичко онова, което блика от тези подтискани пролетарски стремежи и напира към повърхността на живота.
Разбира се, силите, които причиниха социалния гнет, са отчасти унищожени.
към текста >>
Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот
силите
, довели до военна катастрофа през 1914 г.
Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот силите, довели до военна катастрофа през 1914 г.
бяха потопени в пълни илюзии относно характера и природата на социалните инстинкти. Тези хора вярваха, че една военна победа в техните собствени страни ще укроти социалните вълнения. Подобни личности все пак трябваше да разберат, че социалните инстинкти се появиха в своя неприкрит вид тъкмо в резултат на тяхното погрешно мислене. Сегашната световна катастрофа дойде като едно историческо събитие, което позволи на социалните инстинкти да блеснат в цялата си първична мощ. През последните съдбоносни и тежки години ръководните личности и класи трябваше непрекъснато да съобразяват своите мнения със социалистически настроените кръгове в Европа и света.
към текста >>
Когато става дума за
силите
, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население.
Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата.
Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата.
към текста >>
109.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват
силите
на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен.
Тук става дума за нещо съвсем друго. Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот.
От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен.
Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото.
към текста >>
В самостоятелната стопанска система чрез
силите
на икономическия живот хората ще стигнат до лични инициативи, осигуряващи по възможно най-добър начин както стоковото производство, така и стокообмена.
Здравият социален организъм, наред със стопанската система, изисква като второ звено един напълно самостоятелен правов живот.
В самостоятелната стопанска система чрез силите на икономическия живот хората ще стигнат до лични инициативи, осигуряващи по възможно най-добър начин както стоковото производство, така и стокообмена.
А в политическата държавна система ще се породят такива концепции, които ще регулират отношенията между хората и между човешките групи според правното съзнание на индивида.
към текста >>
Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи
силите
си от съответния импулс.
Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации. В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството. А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност. Те не могат да бъдат реализирани в един хаотичен социален живот, а само в троичния здрав социален организъм.
Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс.
И само тогава те трите ще стигнат до смислено и плодотворно взаимодействие.
към текста >>
110.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче до правилна преценка относно стимулиращия или спъващ начин, по който капиталът действува върху живия ритъм на социалния организъм, ще стигнем само ако вникнем в начина, по който индивидуалните човешки способности, законодателството и
силите
на стопанския живот пораждат капитала и си служат с него.
Когато днес се говори за капитал и капитализъм, се подразбира, че в тях пролетарските среди търсят причините за своето подтисничество.
Обаче до правилна преценка относно стимулиращия или спъващ начин, по който капиталът действува върху живия ритъм на социалния организъм, ще стигнем само ако вникнем в начина, по който индивидуалните човешки способности, законодателството и силите на стопанския живот пораждат капитала и си служат с него.
към текста >>
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред
силите
на духовния живот.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота. Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот.
И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят. Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти.
към текста >>
111.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче
силите
, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура. Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности.
Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури.
Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
Напротив той трябва да мобилизира
силите
си, за да ги преодолява.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности.
Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява.
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности.
към текста >>
112.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Също така те не виждат, че в капитала е източникът на
силите
, които управляват стоките и контролират клоновете на производството.
Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с държавата. Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид.
Също така те не виждат, че в капитала е източникът на силите, които управляват стоките и контролират клоновете на производството.
Човешкият дух насочва икономическия живот чрез средствата на капитала. И все пак чрез управлението на стоки и контролирането на производствените браншове човек не постига нищо, което да подхранва човешкия дух, който постоянно се нуждае от обновление и който трябва продължително да внася нови импулси в икономическия живот, ако не искаме той да претърпи пълен упадък.
към текста >>
113.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от
силите
, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им.
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им.
Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката. Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат. Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
към текста >>
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на
силите
, присъщи на икономическия живот.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това?
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
114.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват
силите
си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението.
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
115.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества
силите
и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище. Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището.
Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
към текста >>
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със
силите
свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение.
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със
силите
на нейното развитие.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук.
Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие.
Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
116.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки човек беше пометен от
силите
на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние.
Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
117.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Колкото повече хората знаят как
силите
на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред.
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот.
Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред.
Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически резултат.
към текста >>
118.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Този общ преглед обхваща също
силите
на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане.
Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето.
С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа. Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>
С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на
силите
на растежа.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия.
С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа.
Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>
Когато физическият и етерен организъм използува напълно
силите
на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят.
Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз. В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение.
Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят.
Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз. Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма.
към текста >>
119.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха
силите
на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна.
В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие.
към текста >>
Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото,
силите
, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм.
По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм.
Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото.
към текста >>
Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху
силите
на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм.
То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм.
Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм.
Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото. Когато имагинативното познание е плод на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието.
към текста >>
Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание
силите
, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма.
Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай.
Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма.
Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото. Когато имагинативното познание е плод на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието. Тези сменящи се преминавания от присъствието във физическото тяло към излъчване в етерното трябва да се провеждат постоянно с пълна лекота. Тогава човек е постигнал истинското имагинативно мислене и сега ние ще видим, какви са резултатите от това.
към текста >>
Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и
силите
на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване.
Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент. В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване. През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
120.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Силите
, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието. Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно. Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него. Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот.
Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>
Ако искаме да стигнем до
силите
, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал. Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради.
Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието. В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп. Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
Същевременно и само благодарение на това човек познава
силите
, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията. Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е. един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота.
Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм.
Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни.
към текста >>
121.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче лесно се допуска, че цялата тази дейност, която остава недостъпна е дело на
силите
, които продължават тяхното действие чак в съзнателния живот.
Идеята за едно безсъзнание, откакто то се е появило в съвременната епоха е една тема, която често се разглежда в психологията. В него се включва всичко онова, което в живота на душата не може да бъде доловено, нито наблюдавано, нито обяснено чрез обикновеното съзнание.
Обаче лесно се допуска, че цялата тази дейност, която остава недостъпна е дело на силите, които продължават тяхното действие чак в съзнателния живот.
към текста >>
Силите
на Луната пропиват целия наш Космос.
През време на последната фаза на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока. Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят.
Силите на Луната пропиват целия наш Космос.
Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло. Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела.
към текста >>
Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях
силите
, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос.
Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела.
към текста >>
122.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на
силите
на Луната.
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи. Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това.
А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната.
И двете твърдения са точни. За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането. Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е. преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
към текста >>
За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на
силите
на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането.
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи. Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това. А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната. И двете твърдения са точни.
За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането.
Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е. преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
към текста >>
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към
силите
на Луната.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната.
Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата. Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот. Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг.
към текста >>
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и
силите
на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на
силите
на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти.
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
към текста >>
Аз още вчера казах: -
Силите
на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот.
През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята. Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на
силите
на Луната.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света. Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот.
Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната.
По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса. следователно при този втори етап на нейното предземно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
към текста >>
В момента когато човешкото същество е обхванато от
силите
на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена.
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена.
Този космически зародиш на физическото тяло, върху който то също е работило, се заличава за него и изчезва. Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос. Ако в този момент то се опитва да ги хване, те се разкъсват. Защото действителността, на която те отговарят не е вече там, тя е напуснала съществото.
към текста >>
Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от
силите
на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос.
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена. Този космически зародиш на физическото тяло, върху който то също е работило, се заличава за него и изчезва.
Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос.
Ако в този момент то се опитва да ги хване, те се разкъсват. Защото действителността, на която те отговарят не е вече там, тя е напуснала съществото.
към текста >>
Така се раждат
силите
, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него.
От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло. Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм. Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм. Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество. Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос.
Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него.
Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек. Така душата и духът се съединяват с физическото тяло.
към текста >>
Тя има съзнание за овътрешняващото действие на лунните сили всемирна картина превърнала се в една съвкупност от образи, от спомени тя има съзнание, че сгъстява в лоното на всемирния етер
силите
, които ще образуват нейния етерен организъм.
Считам, че сега в този последен стадий на предземния живот, описан по този начин, ясно може да се види, къде се намира границата между това, за което душата има съзнание през време на нейното духовно съществуване и това, за което тя няма съзнание.
Тя има съзнание за овътрешняващото действие на лунните сили всемирна картина превърнала се в една съвкупност от образи, от спомени тя има съзнание, че сгъстява в лоното на всемирния етер силите, които ще образуват нейния етерен организъм.
Това, което и се изплъзва, което и избягва е всичко онова, което става на Земята около този физически организъм, който минавайки през едно преобразуване се материализира и продължава своето развитие след зачатието, включено в наследственото течение. Но както показах преди малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съедини с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
към текста >>
123.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Ето защо човек няма съзнание за
силите
, които одушевяват неговата воля, нито за това, което става в метаболизма, в органическата обмяна на веществата.
Една част от нашата душа постоянно спи, даже когато ние сме будни: Това е тази част, в която се корени нашата воля. Тя е именно тази част от самите нас, която не се преобразява за да стане органическа, когато минаваме през зачатието и раждането. Една част от нашето духовно същество се явява отново под формата на органическата глава. Обаче метаболизмът и крайниците не носят прекия отпечатък на другата част. Те са произведения на физическия свят и тази друга част на душата е свързана с тях много по-слабо, така че те не отразяват това, което живее в нея.
Ето защо човек няма съзнание за силите, които одушевяват неговата воля, нито за това, което става в метаболизма, в органическата обмяна на веществата.
Когато я наблюдаваме как тя се свързва с организма, за свръхсетивното познание тази част на душата е напълно подобна на Аза и на астралното тяло, на цялата душа, когато през време на съня те са излъчени от физическия организъм. Трябва да кажем, че човешкото същество е много по-сложно, отколкото се мисли.
към текста >>
124.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
То пропива своя организъм със
силите
, които е събрало през време на съня, минавайки през звездните светове.
И ако беше способен да живее вътрешно целия свой Аз, той би се чувствал пропит в своето духовно същество от небето на неподвижните звезди. Всичко това е заличено през време на будното състояние. В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата кръв чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз. В него не присъства нищо, което би го накарало да каже: Аз съм изцяло пропит от божествен живот. Всяка сутрин когато се събужда, човешкото същество облича своя физически организъм, както обличаме една дреха, и в него се разгръща дейността на етерното тяло, тази на астралния организъм и тази на Аза.
То пропива своя организъм със силите, които е събрало през време на съня, минавайки през звездните светове.
Дейността на трите полета на неговата душа етерното, астралното и същността на Аза се потопява в неговия физически организъм от събуждането до вечерта и го обработва по такъв начин, че чистата дейност, която произвежда, предизвиква представите, мислите, които той самият препраща в съзнанието. Той не знае нищо за живота, който се разгръща в него за движенията на планетите и за света на съзвездията, защото когато е будно, всяка вътрешна дейност е отразена във физическия организъм. Влиянията на външния свят проникват чрез сетивата в него: Тези на светлината през очите, тази на света на звуците през ушите, действията на топлината и на студа през сетивото за топлина и т.н. Чрез дейността развита от душата всичко това е отразено под форма на мисли и душата познава този свят на мислите отразени в полето на съзнанието. Такива са условията, в които се намира душата през време на будното състояние.
към текста >>
Непрестанно към
силите
, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня.
към текста >>
Тогава в него действат само
силите
на етерното тяло.
Тогава в него действат само силите на етерното тяло.
За да охарактеризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата глава на смъртта.
към текста >>
В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в
силите
, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос.
Така всички сили действащи в лоното на космическия етер проникват на вълни в него и всичко, което живееше в етерното тяло се разпространява в света.
В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос.
Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената. Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер. Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер. Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага.
към текста >>
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със
силите
, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
към текста >>
125.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със
силите
на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот.
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот.
Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела.
към текста >>
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между
силите
на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
към текста >>
То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме
силите
, от които ще приеме
силите
, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм.
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса.
То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм.
Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка. Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
към текста >>
Човекът е изоставил своето физическо тяло, но той още има стремеж да се върне към Земята и това става, защото той е пропит от
силите
на Луната.
Аз вече говорих за тези сили при разглеждането на това, което става през време на съня. Ние намираме тези сили в действие през време на след земното съществуване. Това са винаги онези сили, които свързват или се стремят да се свържат човека със земния живот. Тук, след смъртта, тяхното действие се стреми да по пречи на човека да се отдалечи от този земен живот.
Човекът е изоставил своето физическо тяло, но той още има стремеж да се върне към Земята и това става, защото той е пропит от силите на Луната.
към текста >>
Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез
силите
на Луната, които продължават да действат в него.
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на главата. С напускането на този организъм престава една функция, която имаше материален произход.
Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него.
Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело. Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това.
към текста >>
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни
силите
да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е. преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
към текста >>
Той може да го присъедини към
силите
, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него.
Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
към текста >>
Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на
силите
събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота.
Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта.
Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота.
Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата.
към текста >>
126.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
2. Второ съзерцание: Как
силите
на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
към текста >>
3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за
силите
на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
към текста >>
127.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Това собствено същество подържа веществата и
силите
на природния свят в живоподвижната човешка форма до тогава, докато човек мине през вратата на смъртта.
4. За да има сигурност в своето чувствуване и за крепкото развитие на своята воля човекът се нуждае от едно познание на духовния свят. Защото той може да чувствува величието, красотата и мъдростта на природния свят в най-голям размер: това не му дава никакъв отговор на въпроса за неговото собствено същество.
Това собствено същество подържа веществата и силите на природния свят в живоподвижната човешка форма до тогава, докато човек мине през вратата на смъртта.
След това природата поема в себе си тази форма. Тя не може да я подържа, а само да я разложи. Великата, красива и изпълнена с мъдрост природа дава наистина отговор на въпроса: как се разлага човешката форма, но не и на този, как тази форма бива поддържана. Никакво теоретическо възражение не може да заличи този въпрос от чувствуващата човешка душа, ако самата тя не иска да се заглуши, да се притъпи. Съществуването на този въпрос, трябва да поддържа живо копнежа за духовните пътища на мировото познание по непосредствен начин във всяка човешка душа, която е действително будна.
към текста >>
Ние виждаме, как извънземния свят изпраща от далечините на пространството
силите
, които излъчват живото от лоното на неживото.
6. Когато насочим погледа върху неживата природа, ние намираме един свят, който се проявява в закономерни връзки. Ние търсим тези връзки и ги намираме като съдържани е на природните закони. Но ние намира ме също, че чрез тези закони неживата природа съставлява едно цяло със Земята. Тогава можем да преминем от тази земна съвкупност, която царува във всичко неживо, към възгледа за живия растителен свят.
Ние виждаме, как извънземния свят изпраща от далечините на пространството силите, които излъчват живото от лоното на неживото.
В живото ние виждаме онази същност, която се изтръгва от чисто земната връзка и се превръща в изявително онова, което действува на Земята от далечините на мировото пространство. И в най-незначителното растение ние виждаме същността на извънземната Светлина, както в окото виждаме светещия предмет, който стои пред него. В това отношение на съзерцанието можем да видим разлика та между земно-физическото, което царува в неживото, и извънземното, което проявява своите сили в живото.
към текста >>
Това последното се ражда, когато духовното в човека се проявява чрез това, че
силите
на физическото и етерното тяло разграждат тези те ла.
11. Себесъзнанието, което обгръща себе си в "Аза", възниква от съзнанието.
Това последното се ражда, когато духовното в човека се проявява чрез това, че силите на физическото и етерното тяло разграждат тези те ла.
В разграждането на тези тела се създава почвата, върху която съзнанието разгръща своя живот. Обаче, за да не бъде разрушен организмът трябва да последва едно ново съграждане. Така, когато за едно изживява не на съзнанието е станало едно разграждане, разграденото трябва да бъде отново съградено. Във възприятието на това съграждане лежи изживяването на себесъзнанието Този процес може да бъде проследен чрез вътрешно съзерцание. Тогава може да се почувствува, как съзнателното е пренесено в себесъзнателното благодарение на това, че човек създава от себе си едно копие на просто съзнателното.
към текста >>
Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувствува, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действуват
силите
на един действуващ вън от него духовен свят.
22. Себенаблюдението съставлява началото на наблюдението на духа. И затова то може да бъде истинско начало, защото при едно истинско размисляне човек не може да оста не при него, а трябва да премине от не го към другото духовно съдържание на света.
Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувствува, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действуват силите на един действуващ вън от него духовен свят.
към текста >>
28.
Силите
, които човешкият дух развива в духовната област, действуват по-нататък в изграждането на земния човек, както извършените дела в земния живот от физическия човек действуват по-нататък като съдържание на душата в живота след смъртта.
28. Силите, които човешкият дух развива в духовната област, действуват по-нататък в изграждането на земния човек, както извършените дела в земния живот от физическия човек действуват по-нататък като съдържание на душата в живота след смъртта.
към текста >>
128.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
84.
Силите
, които действуват от страна на духовните Същества в природното царство и в човешкото царство, се разкриват на човешкия дух чрез истинско духовно познание на звездните светове.
84. Силите, които действуват от страна на духовните Същества в природното царство и в човешкото царство, се разкриват на човешкия дух чрез истинско духовно познание на звездните светове.
към текста >>
129.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Мисията на Михаела е да донесе в етерните тела на хората
силите
, чрез които мислите-сенки да добият отново живот.
Мисията на Михаела е да донесе в етерните тела на хората силите, чрез които мислите-сенки да добият отново живот.
Тогава към оживените мисли ще се наклонят души и духове на свръхсетивните светове; освободеният човек ще може да живее с тях, както в миналото е живял с тях, когато не е бил друго, а образ и подобие на тяхното действие.
към текста >>
130.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват
силите
, които представляват именно живота на Аза в свобода.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество.
Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода.
За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така. За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>
131.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
КАК
СИЛИТЕ
НА МИХАЕЛ ДЕЙСТВУВАТ
КАК СИЛИТЕ НА МИХАЕЛ ДЕЙСТВУВАТ
към текста >>
Но от друга страна тази форма показва по много ясен начин, как там, където
Силите
на миналото още действуват и
Силите
на бъдещето вече започват да действуват, едно духовно естество търси енергично своя път в земния живот на човечеството срещу друго духовно естество.
През времето на навлизането на Съзнателната душа в развитието на човечеството за Съществата на най-близкия да земното съществуване духовен живот беше трудно да се приближат до човечеството. Земните събития приемат една форма, която показва, че са необходими отношения и условия от съвършено особен род, за да се намери възможен път за проникване на духовното във физическия живот на човечеството.
Но от друга страна тази форма показва по много ясен начин, как там, където Силите на миналото още действуват и Силите на бъдещето вече започват да действуват, едно духовно естество търси енергично своя път в земния живот на човечеството срещу друго духовно естество.
към текста >>
Силите
на Михаел живееха мощно в тези идеи.
При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което кръстоносните походи донесоха от изток на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи.
Силите на Михаел живееха мощно в тези идеи.
Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше като свое старо духовно наследство, царуваше в тези възгледи за света.
към текста >>
Как можеха те да бъдат приети, тъй като съществуваше една пропаст между
силите
на духовния свят и човешките души?
Как можеха те да бъдат приети, тъй като съществуваше една пропаст между силите на духовния свят и човешките души?
Те попаднаха в едва развиващата се Съзнателна душа. От една страна те срещнаха препятствието, което съществуваше поради още слабо развитата Съзнателна душа. Те заглушиха дейността на тази Съзнателна душа, парализираха я. Но от друга страна те не срещнаха вече едно почиващо още на имагинацията съзнание. Човешката душа не можеше вече да ги съедини със себе си с пълно разбиране.
към текста >>
132.
33. Принципи 127-130
GA_26 Мистерията на Михаил
/Във връзка с предидущото изложение от второто съзерцание върху
силите
на Михаела в първото развитие на Съзнателната душа/
/Във връзка с предидущото изложение от второто съзерцание върху силите на Михаела в първото развитие на Съзнателната душа/
към текста >>
Възниква една несвързаност между това, към което душата се стреми в своите несъзнателни основи, и това, което могат да й дадат
силите
от областта, в която се намира Михаел.
127. В началото на епохата на Съзнателната душа човешката душа развива още в слаба степен своите интелектуални сили.
Възниква една несвързаност между това, към което душата се стреми в своите несъзнателни основи, и това, което могат да й дадат силите от областта, в която се намира Михаел.
към текста >>
130. И двете неща не бяха допуснати, защото все пак
силите
на Михаел действуваха; обаче духовното развитие на човечеството трябваше да стане при пречките създадени от тези възможности и чрез това то стана такова, каквото е станало сега.
130. И двете неща не бяха допуснати, защото все пак силите на Михаел действуваха; обаче духовното развитие на човечеството трябваше да стане при пречките създадени от тези възможности и чрез това то стана такова, каквото е станало сега.
към текста >>
133.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРЕЧКИ И СЪДЕЙСТВИЯ ЗА
СИЛИТЕ
НА МИХАЕЛ ПРИ
ПРЕЧКИ И СЪДЕЙСТВИЯ ЗА СИЛИТЕ НА МИХАЕЛ ПРИ
към текста >>
Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със
силите
на човешката душа.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума.
Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>
За първи начин хората имаха на разположение
силите
на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената.
За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област.
Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят. За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>
За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със
силите
на Михаел.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената. За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят.
За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>
Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със
силите
на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята.
Нека само си помислим, колко много неща се разколебаха в това време за човешката душа! Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-свещено изживяване на душа та!
Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със силите на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята.
От гласа на Михаела, който звучеше в техните сърца, те наложиха правото на Съзнателната душа да се издигне до схващането на най-дълбоките религиозни тайни. Те чувствуваха: интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората. Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
към текста >>
Помежду плуват
силите
на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
към текста >>
Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин
силите
на Михаел.
Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел.
Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните Същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност. "Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното.
към текста >>
Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят
силите
на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго.
Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
към текста >>
Той иска да остане в онова отношение на
силите
, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората.
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот.
Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората.
Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество. Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно. Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот. Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.
към текста >>
134.
35. Принципи 131-133
GA_26 Мистерията на Михаил
Поради това чрез
силите
на Михаел в развитието на света настъпва по необходимост едно смущение на космическото равновесие.
132. Всичко това е свързано с факта, че Михаел иска да избегне при всички обстоятелства всякакъв допир с настоящия земен свят, в който човекът трябва да навлезе, но въпреки това трябва да придружава по-на татък в човека космическата Интелектуалност, която управляваше в миналото.
Поради това чрез силите на Михаел в развитието на света настъпва по необходимост едно смущение на космическото равновесие.
към текста >>
135.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Изблик на
силите
на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа.
Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>
Именно под тези напрежения на
силите
от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена. Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие.
Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса.
Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>
Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на
силите
на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена. Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса.
Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>
136.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
към това, което се явява на повърхността на Земята, а към
силите
, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност.
Тя образува своето същество в космическото развитие чрез действието идващо от заобикалящия я свят. Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея. Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята. Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата". Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е.
към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност.
И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>
И тези "дълбоки сили", "
силите
на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със
силите
на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея. Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята. Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата". Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е. към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност.
И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>
В това действуват
силите
на Слънцето, на Луната и на звездите заедно със
силите
от земните глъбини.
Растенията израстват в техните разнообразни форми, изявяват се в техните прекрасни светове.
В това действуват силите на Слънцето, на Луната и на звездите заедно със силите от земните глъбини.
Основата за това дават минералите, които са получили своята същност изцяло благодарение на това, което от мировата същност е станало земно Минералите възникват само от "долния свят" чрез небесните сили, които са станали земни сили. Животинският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини". Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята.
към текста >>
Животинският свят не е приел в себе си
силите
на "земните глъбини".
Растенията израстват в техните разнообразни форми, изявяват се в техните прекрасни светове. В това действуват силите на Слънцето, на Луната и на звездите заедно със силите от земните глъбини. Основата за това дават минералите, които са получили своята същност изцяло благодарение на това, което от мировата същност е станало земно Минералите възникват само от "долния свят" чрез небесните сили, които са станали земни сили.
Животинският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини".
Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята. Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот. Но животните са поставени на Земята от вселената.
към текста >>
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със
силите
на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята.
Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре. Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота.
към текста >>
137.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
137. Дейността в развитието на света и на човечеството, която се осъществява чрез
силите
на Михаел, се повтаря ритмично, макар и в изменена и прогресивна форма и след Тайната на Голгота.
137. Дейността в развитието на света и на човечеството, която се осъществява чрез силите на Михаел, се повтаря ритмично, макар и в изменена и прогресивна форма и след Тайната на Голгота.
към текста >>
138.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
И както това важи за съчетанието на звездите и за движението на звездите, така важи то и за дейността на
силите
излъчващи се от центъра на Земята към мировите ширини.
И както това важи за съчетанието на звездите и за движението на звездите, така важи то и за дейността на силите излъчващи се от центъра на Земята към мировите ширини.
И тук това, което действува "от дълбините", става "изчисляемо".
към текста >>
139.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
Това не са непосредствено
силите
на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на
силите
на волята.
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални. Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили.
Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
към текста >>
От
силите
на Земята човекът има само това, което му дарява себесъзнанието.
От силите на Земята човекът има само това, което му дарява себесъзнанието.
Също и физическата основа на това себесъзнание произхожда от това, което Земята произвежда. Всичко друго в човека има извънземен, космически произход. Чувствуващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етерно-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действува физико-химически, има извънземен произход. Колкото и странно да изглежда това: физико-химическите сили, които действуват вътре в човека не произхождат от земята.
към текста >>
140.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече
силите
за раждането на физическата форма.
Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/. Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство. Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли.
От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
към текста >>
Човешката форма, така както тя е описана тук като творение на Йерархията на Архаите, не обхваща обаче само външните очертания на човека и повърхностната форма, каквито са дадени в ограничената от кожата форма, а също и формирането на
силите
, които стоят на основата на неговото държане, на неговата стойка, на неговата способност да се движи приспособена към земните условия, и на неговата способност да употребява своето тяло като изразно средство за неговата вътрешност.
Човешката форма, така както тя е описана тук като творение на Йерархията на Архаите, не обхваща обаче само външните очертания на човека и повърхностната форма, каквито са дадени в ограничената от кожата форма, а също и формирането на силите, които стоят на основата на неговото държане, на неговата стойка, на неговата способност да се движи приспособена към земните условия, и на неговата способност да употребява своето тяло като изразно средство за неговата вътрешност.
към текста >>
141.
45. Принципи 147-149
GA_26 Мистерията на Михаил
149. С това се показва, как зародишите на качествата и
силите
на човечеството, които се изявяват в нашата мирова епоха, са били заложени в далечни минали мирови епохи и как Микрокосмосът израства от Макрокосмоса.
149. С това се показва, как зародишите на качествата и силите на човечеството, които се изявяват в нашата мирова епоха, са били заложени в далечни минали мирови епохи и как Микрокосмосът израства от Макрокосмоса.
към текста >>
142.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на
силите
.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите.
Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло. Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята. Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено. С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят
силите
, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите. Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло.
Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята.
Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено. С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
Обаче чувствуващото съзерцание на
силите
на неговото развитие беше все пак тогава важно за внедряването на себесъзнателността в астралното тяло и Аза.
С всичко това в човешкото развитие трябваше предварително да бъде заложено пълното по-късно себе съзнание. Това отново стана причина, да бъде запазено, макар и в смекчена, но все пак определена форма, прадревното диференциране на човеците, което съществуваше, когато човекът премина от Йерархията на Властите към тази на Архаите. Човекът изживя този стадий на развитието чувствувайки го и виждайки го, като в една космическа школа. Вярно е, че той не разви едно знание по въпроса, че това е една главна подготовка за неговата по-късна себесъзнателност.
Обаче чувствуващото съзерцание на силите на неговото развитие беше все пак тогава важно за внедряването на себесъзнателността в астралното тяло и Аза.
към текста >>
143.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Показано бе, как човекът има
силите
на неговото същество от извънземния Космос, освен тези, които му дават неговото себесъзнание.
В развитието на Космоса и на човечеството бе разгледано тук от най-различни гледни точки.
Показано бе, как човекът има силите на неговото същество от извънземния Космос, освен тези, които му дават неговото себесъзнание.
Тези последните сили му идват от Земята.
към текста >>
Човекът, който е получил от Земята
силите
за своето себесъзнание, стои твърде близо до тази Земя, за да прозре нейната същност.
Човекът, който е получил от Земята силите за своето себесъзнание, стои твърде близо до тази Земя, за да прозре нейната същност.
В пълното разграждане на себесъзнанието в епохата на Съзнателната душа хората са свикнали да насочват погледа си към пространствената големина на Вселената и да считат Земята като една прашинка, която е незначителна по отношение на физико-пространствената Вселена.
към текста >>
Във всичко това живеят
силите
, които в течение на годината се показват в различните форми на явление.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление.
Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не. През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили. Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък.
към текста >>
Тази сила има задачата да доведат на определено място в Космоса
силите
от растенията.
Но в извънземния Космос се разлива също така излишна сила и от минералното царство.
Тази сила има задачата да доведат на определено място в Космоса силите от растенията.
Под влиянието на минералните сили, от растителните сили се получава един новоизграден образ на Макрокосмоса.
към текста >>
От тези покълващи сили произхождат
силите
на неговата воля.
От друга страна човекът взема участие в покълващите сили на Земята.
От тези покълващи сили произхождат силите на неговата воля.
Те са живот, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание. В човешкото същество те изпращат своите лъчи в мислите-сенки. Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност живее пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
към текста >>
144.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със
силите
на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
към текста >>
145.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме
силите
, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса.
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност.
В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса.
В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно
силите
, които при сънуването показват само едно бегло проблясване.
Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване.
Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
146.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче
силите
на спомена имат непрестанно стремежа да бъдат нещо повече от това, което могат да бъдат, ако човекът не трябва да изгуби себе си като себесъзнателно същество.
Обаче силите на спомена имат непрестанно стремежа да бъдат нещо повече от това, което могат да бъдат, ако човекът не трябва да изгуби себе си като себесъзнателно същество.
към текста >>
Защото
силите
на спомена са остатъци от миналото в човешкото развитие и като такива идват в областта на Луцифер.
Защото силите на спомена са остатъци от миналото в човешкото развитие и като такива идват в областта на Луцифер.
Луцифер се стреми така да сгъсти впечатленията на външния свят в човешкото същество, че да светят непрестанно в съзнанието като представа.
към текста >>
147.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
В смисъла на предидущите изложения това е една придобивка, коя то човекът има от
силите
на земното естество.
В мисленето се явява Себесъзнанието.
В смисъла на предидущите изложения това е една придобивка, коя то човекът има от силите на земното естество.
Но тези земни сили са такива, че те остават скрити за възприятието на сетивата. Вярно е, че в земния живот човекът мисли само това, което му доставят сетивата; обаче нищо от всичко това, което той мисли, не му дава силата за мислене.
към текста >>
При спомена в настоящия Аз се вливат не само резултатите от миналите земни съществувания, както това става при мисленето /представянето, образуването на представи/, но в човека се вливат
силите
на духовния свят, които човек изживява между смъртта и едно ново раждане, те се вливат в неговото вътрешно същество.
С изживяването на спомена ние идваме в областта на човешкото астрално тяло.
При спомена в настоящия Аз се вливат не само резултатите от миналите земни съществувания, както това става при мисленето /представянето, образуването на представи/, но в човека се вливат силите на духовния свят, които човек изживява между смъртта и едно ново раждане, те се вливат в неговото вътрешно същество.
Това вливане става в астралното тяло.
към текста >>
148.
57. Принципи 165-167
GA_26 Мистерията на Михаил
Като духовно същество той живее така, че възприема физическото; но
силите
на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като резултат от миналите съществувания на земята.
165. Като мислещо същество човекът живее наистина в областта на физическата Земя; но той няма ни какво общение с нея.
Като духовно същество той живее така, че възприема физическото; но силите на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като резултат от миналите съществувания на земята.
към текста >>
149.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Силите
, които поставят етерното тяло в света, идват от окръжността на света, както тези на физическото тяло се излъчват от центъра на Земята.
Силите, които поставят етерното тяло в света, идват от окръжността на света, както тези на физическото тяло се излъчват от центъра на Земята.
към текста >>
150.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
От там се излъчват
силите
, които са свързани с всичко изчисляемо редовно в земното съществуване.
В земното съществуване човекът стои в две полярни противоположности. Горе се простират звездите.
От там се излъчват силите, които са свързани с всичко изчисляемо редовно в земното съществуване.
Редовна смяна на деня и нощта, годишните времена, по-дълги мирови периоди,
към текста >>
151.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко
силите
на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание.
Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието.
Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига. Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят. И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно. Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със
силите
на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание. Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието. Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига. Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят.
И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно.
Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
152.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
181. Но от времето на раждането на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа царува един духовен свят, който не се съединява със
силите
на човешката душа.
181. Но от времето на раждането на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа царува един духовен свят, който не се съединява със силите на човешката душа.
Тези душевни сили "обясняват" духовния свят, но не го изживяват.
към текста >>
153.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Вживявайки се в чисто земното естество, човек се натъква на
силите
на Ариман.
Човекът се нуждаеше да развие отношение към чисто земното, за да може да развие своята Съзнателна душа. Така в ново време се роди тенденцията да бъде осъществено и в действията това, в което човек трябва да вживее.
Вживявайки се в чисто земното естество, човек се натъква на силите на Ариман.
Той трябва да се постави със своето собствено същество в правилно отношение с тези сили на Ариман.
към текста >>
154.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на
силите
на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили.
Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на никаква физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата. Физическите закони действуват като разливащи се от Земята; етерните закони действуват като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитие то на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека.
Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили.
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили. В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.
към текста >>
155.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
То бива включено в
силите
, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят.
Но всяко земно вещество, а също всеки земен процес има своите излъчващи се сили от Земята и в съдружие с нея. То е едно такова вещество, както химията го разглежда, само като съставна част на Земното тяло. Стигне ли до живот, то трябва да престане да бъде само една част от земята. То излиза от общността със земята.
То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят.
Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност. Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия.
към текста >>
Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от
силите
, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност.
Но всяко земно вещество, а също всеки земен процес има своите излъчващи се сили от Земята и в съдружие с нея. То е едно такова вещество, както химията го разглежда, само като съставна част на Земното тяло. Стигне ли до живот, то трябва да престане да бъде само една част от земята. То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят.
Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност.
Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното.
към текста >>
Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на
силите
не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането.
Стигне ли до живот, то трябва да престане да бъде само една част от земята. То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят. Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност. Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята.
Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането.
Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята.
към текста >>
Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат
силите
, които те имат от общността им със Земята.
Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство.
Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята.
И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея. Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава. В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло. Ще трябва да кажем: в растението, т.е.
към текста >>
156.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на
силите
: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на
силите
.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на
силите
; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително.
За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват
силите
от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили.
Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Чрез посочената игра на
силите
при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях.
Но на растителното вещество му е безразлично и като живо, как неговите части са разположени, са били разположени или ще бъдат разположени по отношение на тяхната собствена дейност. Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили. Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили. То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях.
Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>
Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на
силите
действуващи от окръжността на Земята.
Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили. То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части.
Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята.
Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>
В животинския организъм имаме една област на
силите
, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената.
към текста >>
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на
силите
и за която вече говорихме от една друга гледна точка.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка.
Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм.
към текста >>
Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на
силите
.
Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот. Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област.
Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на силите.
към текста >>
157.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на
силите
в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм.
Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм. В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>
158.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
С това то проявява
силите
, които са външни, физически, минерални природни сили.
В своята плазма и в своя фибрин кръвта притежава онези сили, които служат в по-тесен смисъл на растежа и на обмяната на веществата. В това, което при изследването на червените кръвни телца се явява като съдържа ние на желязо, се крие произхода на лечителното действие на кръвта. Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове. Тук навсякъде са създадени източници за процеси, които действуват изправящо върху нервните процеси. При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като единствения метал, който в човешкия организъм има склонността да кристализира.
С това то проявява силите, които са външни, физически, минерални природни сили.
Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм.
към текста >>
159.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
От това виждаме, че в белтъка
силите
, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си.
Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм. За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма.
От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си.
Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло.
към текста >>
Силите
, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло.
Силите, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло.
Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия организъм, на които тя би трябвало да се развие. В увреждането на епителите на бъбреците имаме един симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло. От тази връзка се вижда, къде трябва да започне лечението на албуминурията. Трябва да се подсили силата на азовия организъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
към текста >>
160.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на
силите
вън от човешкия организъм и вътре в този организъм.
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия организъм и вътре в този организъм.
При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от обикновената химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на силите на едно вещество в отношение към силите, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея.
към текста >>
При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от обикновената химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на
силите
на едно вещество в отношение към
силите
, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея.
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия организъм и вътре в този организъм.
При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от обикновената химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на силите на едно вещество в отношение към силите, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея.
към текста >>
С това той се подрежда по линии, които се стремят да отлетят от Земята и да отидат в областта на
силите
, които действуват в етера.
Като се свързва родствено със сярата, антимонът взема участие в това впрягане в етерните действия. Ето защо той лесно може да бъде вкаран в дейността на белтъка в човешкото тяло и да му помогне за едно етерно действие, когато това тяло не може само да превърне едно внесено от вън белтъчно вещество поради някакво болестно състояние така, че това белтъчно вещество да се включи в неговата собствена дейност. Но антимонът показва и други способности. Там, където само има възможност, той се стреми да приеме храстовидна форма.
С това той се подрежда по линии, които се стремят да отлетят от Земята и да отидат в областта на силите, които действуват в етера.
Следователно с антимона ние внасяме в организма нещо, което идва на половина път срещу действието на етерното тяло.
към текста >>
Такива са например
силите
съдържащи се в калция.
Ето защо ако в организма имаме работа с едно болестно състояние, което се състои в една недостатъчност на тези стремящи се към съсирването на кръвта сили, антимонът действува в една или друга форма като лечебно средство. Формирането на организма е главно едно такова превръщане на белтъчното вещество, чрез което това белтъчно вещество идва в едно съвместно действие с минерализиращите сили.
Такива са например силите съдържащи се в калция.
Това, което имаме предвид тук, показва нагледно образуването на черупката на мидата. Мидата трябва да се освободи от онова, което се крие в образуването на черупката, за да задържи белтъчното вещество и нейната свойственост. Нещо подобно съществува също при образува не черупката на яйцето. При мидата калциевото вещество бива отделено, за да не бъде включено в действието на белтъка. В човешкия организъм това включване трябва да стане.
към текста >>
161.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на
силите
, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
Който иска да съди за действието на лечебните средства, трябва да има поглед за действието на силите, които се получават в човешкия организъм, когато едно вещество, което вън от този организъм показва опреде лени действия, е внесено в него по някакъв начин.
към текста >>
Пътят, в който трябва да вървят
силите
в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма.
Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение. Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
162.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на
силите
, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство.
към текста >>
Оловото свива астралното тяло и събужда в него
силите
, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло.
Оловото свива астралното тяло и събужда в него силите, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло.
(Отравянето с олово се състои в едно прекалено силно свързване на астралното тяло с етерното и физическото тяло, така че тези последните подлежат на прекалено силни процеси на разграждане.) При това лечение пациентката се съвзе видимо. Лабилното състояние отстъпи на определена вътрешна твърдост и сигурност. Душевното състояние се превърна от разкъсано в едно вътрешно задоволено състояние. Явленията на запек и на болка в гърба изчезнаха, състоянията на мигрена и главоболие също. На пациентката бе отново възвърната работоспособността.
към текста >>
Силите
на физическото и етерното тяло вземат надмощие.
Общата дееспособност на астралното тяло е концентрирана в този случай върху ритмичната система и се проявява в художествената дарба. При това другите системи биват ощетени. Едно важно последствие от това е силната умореност и безсъние през време на лятото. През време на лятото астралното тяло е много заангажирано чрез външния свят. Неговата вътрешна дееспособност намалява.
Силите на физическото и етерното тяло вземат надмощие.
В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм. Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания.
към текста >>
Физическата алантоидно обвивка се метаморфозира, преминавайки в духовна форма, в способност на
силите
на астралното тяло.
Физическата алантоидно обвивка се метаморфозира, преминавайки в духовна форма, в способност на силите на астралното тяло.
Една изродена алантоидна обвивка създава една намалена способност на астралното тяло, която се проявява особено във всички двигателни органи. Всичко това се констатира при тримата пациенти.
към текста >>
163.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва
силите
, които образуват форми.
Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове.
Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми.
В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън.
към текста >>
Ето защо
силите
на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта.
И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове. Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата.
Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта.
Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта.
към текста >>
Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу
силите
, които образуват тифуса.
В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили.
Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса.
Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
към текста >>
Силите
на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм.
В цинобъра можахме да намерим едно важно лечебно средство. Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм. Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него.
Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм.
Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно.
към текста >>
Ако доведем към тези органи
силите
на живака, те действуват лечебно.
Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай.
Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно.
Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове. Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.
към текста >>
164.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Училищният директор смяташе концепцията за
силите
, действащи на разстояние от телата, за недоказана „мистична“ хипотеза.
Става дума за следното.
Училищният директор смяташе концепцията за силите, действащи на разстояние от телата, за недоказана „мистична“ хипотеза.
Той искаше да обясни
към текста >>
165.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват
силите
, действащи в природата, външна за човека.
Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма.
Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека.
Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
към текста >>
166.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
В тях, сякаш са материални, витаят идеи във величествено съзвучие, които действат като образи на
силите
, от които се е зародил светът.
Отсега нататък нямаше нужда да взимаме „особняка“. Той идваше почти редовно на нашите вечери. Достави ми голяма радост, че на една от тях той ми донесе своите „космически неща“. Това бяха „Хор на праинстинктите“ и „Хор на прасънищата“ – поеми, в чиито звучни ритми живеят усещания, които сякаш проникват в мировите творчески сили.
В тях, сякаш са материални, витаят идеи във величествено съзвучие, които действат като образи на силите, от които се е зародил светът.
Разглеждам факта, че се запознах с Ферхер фон Щайнванд като един от най-важните, случили се в младежките ми години. Защото неговата личност въздействаше като тази на мъдрец, разкриващ мъдростта си в истинска поезия.
към текста >>
167.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Той показваше, така ми се струваше,
силите
, действащи в съвременната цивилизация по духовно помрачаващ начин.
На мен обаче „Хомункулус“ направи много дълбоко впечатление.
Той показваше, така ми се струваше, силите, действащи в съвременната цивилизация по духовно помрачаващ начин.
В него откривах сериозно предупреждение към епохата. Но също така се затруднявах да заема някаква позиция спрямо Хамерлинг. Първоначално появата на „Хомункулус“ увеличи трудностите в моята душа. У Хамерлинг виждах личност, която в някакъв смисъл сама беше откровение на епохата. Поглеждах назад към времето, в което Гьоте и съратниците му бяха довели идеализма до достойна за човека висота.
към текста >>
168.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Докато разглеждах тези неща с душевния си взор, в душата ми все повече укрепваха
силите
, намиращи се във вътрешна опозиция на мистиката.
Докато разглеждах тези неща с душевния си взор, в душата ми все повече укрепваха силите, намиращи се във вътрешна опозиция на мистиката.
Възприемането на духовното във вътрешното душевно преживяване за мен беше много посигурно, отколкото възприемането на сетивното. Да поставям граници на познанието пред това душевно преживяване за мен представляваше невъзможност. Чистия път на чувствата към духовното отхвърлях с абсолютна решителност.
към текста >>
169.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
В душата на Ницше Аполон трябва да представлява материалното по модела на естествознанието, а Дионисий е замислен като символ на
силите
в природата.
Аполон и Дионисий са духовните образи, които той преживява. Ходът на духовната история на човечеството му се струва като взаимодействие или като борба между Аполон и Дионисий. Но той стига само до митичната представа за тези духовни образи. Не достига до съзерцание на действителното духовно същество. Изхождайки от духовното в мита, той прониква в природата.
В душата на Ницше Аполон трябва да представлява материалното по модела на естествознанието, а Дионисий е замислен като символ на силите в природата.
Но така красотата на Аполон се помрачава, а дионисиевото мирово чувство се парализира от природните закономерности.
към текста >>
Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на
силите
във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията!
По-нататък в статията ми се казва: „...ако направим предпоставката, че с материалните частици и силовите елементи е възможен ограничен брой комбинации, тогава имаме Ницшевата идея за „възвръщане на същото“.
Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията!
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
към текста >>
170.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Видя, че от партията, към която принадлежи и за която работи, няма да могат да бъдат почерпени
силите
, които да могат да станат основа на замисленото от него дело.
Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“. Той мислеше, че ще може да убеди кръговете около кайзера в това, че по негово мнение, едно такова обединение е вредоносно. Той обаче не успя ни най-малко да постигне целта си.
Видя, че от партията, към която принадлежи и за която работи, няма да могат да бъдат почерпени силите, които да могат да станат основа на замисленото от него дело.
към текста >>
Силите
на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт.
Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт.
Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот.
към текста >>
171.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Силите
, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха резултат от преживяването ми на духовния свят.
Въпросът „не следва ли да замълча? “ за мен се превърна в преживяване. С тази организация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
Силите, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха резултат от преживяването ми на духовния свят.
към текста >>
Да не приема това, което ясно разпознавах като
силите
на съдбата, за мен щеше да бъде прегрешение срещу моето преживяване на духа.
Сега, размишлявайки върху тези факти, не бих желал нещата в издателската ми дейност да бяха станали по различен начин. Защото този, който се намира в духовния свят, както обясних на предшестващите страници, трябва да се научи да познава фактите от физическия свят изцяло чрез опита. За мен, особено благодарение на душевния ми прелом, това се превърна в естествена необходимост.
Да не приема това, което ясно разпознавах като силите на съдбата, за мен щеше да бъде прегрешение срещу моето преживяване на духа.
Не виждах само „факти“, които тогава за известно време ме свързваха с Ото Ерих Хартлебен, а „факти, изтъкани от съдбата (кармата)“.
към текста >>
172.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
„Дух“ той виждаше в
силите
на природата.
„Хората казват, че отричам духа. Аз бих искал те да видят как материята се формира благодарение на своите сили. Тогава те щяха да долавят „дух“ във всеки протичащ в ретортата процес. Навсякъде има дух.“ В действителност Хекел не знаеше изобщо нищо за истинския дух.
„Дух“ той виждаше в силите на природата.
към текста >>
173.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по
силите
на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>
Последните не са достатъчно независими от
силите
, действащи в телесното.
Не така стоят нещата, когато духовното познание живее не в съзнателната душа, а в по-подсъзнателни душевни сили.
Последните не са достатъчно независими от силите, действащи в телесното.
Затова съобщаването за учения, извлечени по този начин от подсъзнателни области, може да стане опасно. Защото такива учения могат да се възприемат единствено от подсъзнанието. И учители, и ученици там се движат в област, в която трябва да се внимава много с това, което е целебно или вредно за човека.
към текста >>
174.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Силите
на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-висшите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация. Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното. Ако желае да стигне до по-голямо познание, той, изхождайки от самия себе си, трябва да придаде на заложените по-надълбоко сили на познанието формата, която природата дава на силата на сетивата.
Силите на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-висшите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
към текста >>
В това постоянно възобновяващо се изпитване се разгръщаха
силите
, които откриват достъп до понататъшни области на духовното битие.
За мен такива преживявания бяха от голямо значение. Всеки път, когато се случваха, у мен възникваше вътрешна необходимост отново да изпитам правилността на собствения си път на познание.
В това постоянно възобновяващо се изпитване се разгръщаха силите, които откриват достъп до понататъшни области на духовното битие.
към текста >>
175.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
С физическото си тяло човекът е внедрен в
силите
на космоса по съвсем различен начин, отколкото с етерното си тяло.
Но въпросът беше въведен в глъбините на човешкото същество.
С физическото си тяло човекът е внедрен в силите на космоса по съвсем различен начин, отколкото с етерното си тяло.
Чрез физическото си тяло човекът се намира сред силите на земята, а чрез етерното – сред силите на извънземния космос. Мъжкото и женското са въвлечени в мировите тайни. За мен това познание беше нещо, което спада към найразтърсващите вътрешни душевни преживявания. Защото всеки път усещах отново, че към духовното съзерцание следва да се приближаваме с търпеливо очакване и че тогава, след като преживее „съзряването на съзнанието“, човек трябва да се захване с идеите, за да пренесе съзерцанието в областта на човешкото познание.
към текста >>
Чрез физическото си тяло човекът се намира сред
силите
на земята, а чрез етерното – сред
силите
на извънземния космос.
Но въпросът беше въведен в глъбините на човешкото същество. С физическото си тяло човекът е внедрен в силите на космоса по съвсем различен начин, отколкото с етерното си тяло.
Чрез физическото си тяло човекът се намира сред силите на земята, а чрез етерното – сред силите на извънземния космос.
Мъжкото и женското са въвлечени в мировите тайни. За мен това познание беше нещо, което спада към найразтърсващите вътрешни душевни преживявания. Защото всеки път усещах отново, че към духовното съзерцание следва да се приближаваме с търпеливо очакване и че тогава, след като преживее „съзряването на съзнанието“, човек трябва да се захване с идеите, за да пренесе съзерцанието в областта на човешкото познание.
към текста >>
176.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез
силите
на собствената си субстанция.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло.
Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция.
Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот. Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
към текста >>
От това, дали
силите
, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента.
В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие. От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък. В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент.
От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента.
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
към текста >>
Когато той е изложен особено на влиянието на
силите
на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент.
Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго.
към текста >>
Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са
силите
на Аза.
Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце. Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи. Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система.
Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза.
Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред. Ако човек не ги обуздаваше с помощта на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях.
към текста >>
Човек може да действа така, че да изхожда от
силите
, които детето притежава.
По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава.
То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете.
към текста >>
177.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Установено бе, че веществата и
силите
, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм.
Преди известно време беше смятано за едно във висша степен ненаучно начинание да се говори за подобно „етерно тяло". Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно".
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм.
Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание.
към текста >>
Така, както физическото тяло в майчиния организъм, черпи сили, които не са негови собствени и постепенно развива своите собствени сили в защитната обвивка, така е и със
силите
на растежа до периода на смяната на зъбите.
Преди настъпване на смяната на зъбите, свободното етерно тяло не действува върху човека.
Така, както физическото тяло в майчиния организъм, черпи сили, които не са негови собствени и постепенно развива своите собствени сили в защитната обвивка, така е и със силите на растежа до периода на смяната на зъбите.
Етерното тяло развива първо собствените си сили в съчетание с унаследените чужди. По време на освобождаването на етерното тяло, физическото вече е самостоятелно. Освобождаващото се етерно тяло развива това, което трябва да предаде на физическото тяло. Краен резултат от тази работа са собствените зъби на детето, които се появяват на мястото на унаследените. Те са най-плътното образувание на физическото тяло и затова се появяват най-късно.
към текста >>
Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват
силите
, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло.
Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват силите, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло.
Върху астралното тяло съответните сили оказват влияние едва от момента на половата зрялост.
към текста >>
Както по-рано са му въздействували
силите
и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват
силите
и елементите на външния свят.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка.
Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят.
До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса.
към текста >>
Радостта и желанието са
силите
, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие.
За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
към текста >>
Към
силите
, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>
Уважение и страхопочитание са
силите
, чрез които етерното тяло расте правилно.
Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст.
Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно.
И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност.
към текста >>
178.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода:
силите
, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм.
Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето.
към текста >>
179.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Вие Духове на
Силите
,
Вие Духове на Силите,
към текста >>
180.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Събуждането на
силите
на душата, които в обикновения живот дремят, се чувства тогава, когато усетим съвсем живо как сме "настроени", как трябва да действаме при една такава нагласа на душата.
В тази нагласа на душата има една пробуждаща сила за действие.
Събуждането на силите на душата, които в обикновения живот дремят, се чувства тогава, когато усетим съвсем живо как сме "настроени", как трябва да действаме при една такава нагласа на душата.
Много зависи дали човек при самото възприемане на антропософията вече усеща, че в душата дремят други сили за познание от тези, които е съзнавал преди да стигне до Антропософията.
към текста >>
181.
Сетивното познание където свършва
GA_40 Стихове и медитации
на знанието
силите
.
на знанието силите.
към текста >>
182.
Зимна воля
GA_40 Стихове и медитации
във
силите
мисловни
във силите мисловни
към текста >>
183.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
сред
силите
на време и пространство;
сред силите на време и пространство;
към текста >>
за да освобождава
силите
, които
за да освобождава силите, които
към текста >>
подготвена чрез
силите
на Бога,
подготвена чрез силите на Бога,
към текста >>
освобождаващ
силите
на същността си:
освобождаващ силите на същността си:
към текста >>
184.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за
силите
, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството.
Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота.
Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството.
В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж.
към текста >>
След това, от тази изходна точка, чрез
силите
, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка.
След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>
185.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие
силите
на съществата.
Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум.
Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата.
Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето.
към текста >>
Нека изследваме
силите
на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията.
Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията!
Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията.
Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години! Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
към текста >>
186.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от
силите
, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз.
Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира.
Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз.
При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край. Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с мисълта. Но фактически необходимо е да обхванем човека и на другия край.
към текста >>
Но ние можем също така да видим, как
силите
, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва.
Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>
А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как
силите
на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре.
В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват.
А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре.
Само когато човек има едно чувство за тази работа отвън навътре и отвътре навън, той може да се залови с това, което ни се явява във формата на човешкия череп, който обвива мозъка.
към текста >>
187.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат
силите
, за да реши задачата.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата.
Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата.
Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка. Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност.
към текста >>
Всичко това ни показва, че душата, когато няма съзнание за себе си, не знае нищо за своята собствена дейност, но че тя е заета със самата себе си, работи в себе си и независимо от тялото черпи
силите
, които именно трябва да служат за съграждането на телесните органи.
Така би било и с нас, ако през време на съня самата душа не би работила над самите нас. През време на съня ние сме възвърнати на самите нас, докато през време на дневния буден живот се изгубваме във външния свят. Само че обикновеният човек не е способен да възприема това, което душата върши през време на съня, така както възприема външния свят през деня. В сказката "Как се добива познание на духовния свят? " ние ще видим, че и в духовната област може да бъде постигнато едно отразяване като познание, благодарение на което човек може, да стигне тогава до едно възприемане във висшите светове.
Всичко това ни показва, че душата, когато няма съзнание за себе си, не знае нищо за своята собствена дейност, но че тя е заета със самата себе си, работи в себе си и независимо от тялото черпи силите, които именно трябва да служат за съграждането на телесните органи.
към текста >>
188.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство,
силите
, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло.
През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят. Присъщо е за човека, че в това състояние на сън той изгубва своето съзнание. За духовния изследовател – ние ще видим, как той знае това се показва, че вътрешното същество на човека, Астралното тяло и Азът, фактически се излъчва от физическото тяло и етерното тяло, но не само се излъчва и виси над него едно облачно образуване, това вътрешно същество на човека се разширява, разлива се над целия планетарен свят, който е около нас. Колкото и невероятно да изглежда: духовният изследовател установява, че човешката душа се разлива единно над звездния свят, над астралното. Изследователите, които са били запознати в тази област, са знаели добре, защо това, което се излъчва, носи името Астрално тяло.
Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло.
Така през време на съня човекът преминава във великия свят, а сутрин отново се оттегля в границите на своята кожа, в малкия човешки свят, в микрокосмоса. Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже тялото му противопоставя съпротива.
към текста >>
189.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Казва се именно: Без съмнение, със
силите
, със способностите, които сега имам в своята душа, които може би сега могат да бъдат нормалните човешки сили, аз мога да позная това или онова, но тук в душата съществува една същност, която е способна да се развие.
Но съществува едно друго гледище, при което се постъпва по съвършено различен начин от горепосочения.
Казва се именно: Без съмнение, със силите, със способностите, които сега имам в своята душа, които може би сега могат да бъдат нормалните човешки сили, аз мога да позная това или онова, но тук в душата съществува една същност, която е способна да се развие.
Тази душа има може би в себе си сили, които аз тепърва трябва да извлека от нея. Аз трябва да ги водя по определен път, да ги изведа над сегашното положение, и тогава искам да видя, дали Аз самият не съм бил виновен, когато казах, че това или онова се намира отвъд границите на нашето познание. Може би е нужно да отида малко по-далече в развитието на моята душа, тогава границите ще се разширят и аз ще мога да проникна по-дълбоко в нещата.
към текста >>
190.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
" Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава
силите
и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм.
Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра!
" Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм.
В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота. Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/. Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща.
към текста >>
191.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне
силите
на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния.
Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят.
Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния.
Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят. И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят. Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното. Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност. Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>
Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото
силите
на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното.
Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят. Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния. Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят. И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят.
Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното.
Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност. Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>
Но също така, когато от друга страна развием онези сили, които не само гледат външния свят и виждат цветове, чуват звуци, приемат външни впечатления на топлина и студенина, а укрепнем нашите духовни сили така, че да могат да проникнат зад цветовете, зад звуците, зад топлината и студенината и другите сетивни впечатления, които се простират като един килим около нас, тогава
силите
, които са укрепнали в нашата душа, проникват зад булото на външния свят в свръхсетивното царство, което се простира в безкрайността, бихме могли да кажем в безкрайните далечини.
Но също така, когато от друга страна развием онези сили, които не само гледат външния свят и виждат цветове, чуват звуци, приемат външни впечатления на топлина и студенина, а укрепнем нашите духовни сили така, че да могат да проникнат зад цветовете, зад звуците, зад топлината и студенината и другите сетивни впечатления, които се простират като един килим около нас, тогава силите, които са укрепнали в нашата душа, проникват зад булото на външния свят в свръхсетивното царство, което се простира в безкрайността, бихме могли да кажем в безкрайните далечини.
към текста >>
Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както
силите
за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят.
Така съществува един път, който можем да наречем мистичен, а съществува и един друг път, който прониквайки през булото на сетивното води в ширините на Космоса, който можем да наречем същинския духовнонаучен път. Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение.
Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят.
Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят
силите
на Ангро-Майниуш.
Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао. Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман.
Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се намират
силите
, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат превъзмогнати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили.
Нека си представим протичането на развитието. Трябва да си представим, че развитието към бъдещето протича така, щото съществата стават все по-съвършени и по-съвършени. Така щото когато поглеждаме в бъдещето, ние все повече виждаме блясъка на царството на Светлината, на Ормузд.
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се намират силите, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат превъзмогнати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили.
А сега трябва да си представим, че този поглед както в бъдещето така и в миналото води към същата точка. Това е една представа, която за съвременния човек е твърде трудно да си я създаде. Нека си представим един кръг: когато от най-долната точка вървим по едната страна, ние стигаме до срещуположната точка горе, ако вървим по другата страна, стигаме пак до същата точка горе. Ако вземем един по-голям кръг, трябва да извървим един по-дълъг път и с това дъгата става все по-плоска и по-плоска. Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също.
към текста >>
Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси,
силите
на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една.
За същото нещо, за което Заратустра мислеше с неговите Амшаспанди, за него мислеше и Гьоте, когато говори за "истинските синове на Боговете", които са служители на най-висшата божествена Сила. Дванадесет такива Духове имаме ние да отбележим, които трябва да назовем с името Амшаспанди. Под тези Духове стоят други духовни Същества или сили, а именно Заратустра различава двадесет и осем такива Духове. Обаче никога тяхното число не е така точно; бихме могли да кажем двадесет и четири до двадесет и осем или тридесет и един "Йазати" или "Изеди". Какви са тези Същества?
Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси, силите на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една.
Но Заратустризмът познава и една трета категория духовни Същества или Сили, които нарича "Фраваши". В нашия смисъл тези Сили най-малко могат да се намесват в телесния свят. Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните. Така Заратустра вижда зад сетивния свят едно специализирано царство като свръхсетивно Царство.
към текста >>
Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим
силите
, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните.
Обаче никога тяхното число не е така точно; бихме могли да кажем двадесет и четири до двадесет и осем или тридесет и един "Йазати" или "Изеди". Какви са тези Същества? Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси, силите на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една. Но Заратустризмът познава и една трета категория духовни Същества или Сили, които нарича "Фраваши". В нашия смисъл тези Сили най-малко могат да се намесват в телесния свят.
Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните.
Така Заратустра вижда зад сетивния свят едно специализирано царство като свръхсетивно Царство.
към текста >>
Както в
силите
стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове.
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те? Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят.
Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове.
Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време. Но не в далечно бъдеще и официалната наука ще констатира, че зад физическото стои нещо свръхсетивно, че зад всичко сетивно стои нещо духовно. Тогава ще стане явно също, че неговите най-груби части физическото тяло на човека е един израз на това, което протъкава и прониква със своя живот целия свят и се влива във физическото тяло на човека, за да се сгъсти някакси в човека. И ако сега се позовем на представата на Заратустра, която е много близка до тази на Духовната наука, ние можем да кажем: Вън в света действуват Ормузд и Ариман; те действуват и в човека, а именно Ормузд като импулси към съвършеното, Ариман като Сила, която възпира всичко това. Но в човека действуват и Амшаспандите, те изпращат в него своите въздействия, своите духовни действия.
към текста >>
Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат
силите
на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите.
И ако сега се позовем на представата на Заратустра, която е много близка до тази на Духовната наука, ние можем да кажем: Вън в света действуват Ормузд и Ариман; те действуват и в човека, а именно Ормузд като импулси към съвършеното, Ариман като Сила, която възпира всичко това. Но в човека действуват и Амшаспандите, те изпращат в него своите въздействия, своите духовни действия. Да си представим тази дейност така да се каже сгъстена в човека и тогава ще можем да я открием чак до физическите действия. По времето на Заратустра не съществуваше още никаква анатомия в днешния смисъл. Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса.
Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите.
Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото. Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят.
към текста >>
192.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на
силите
на физическото тяло.
Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното. Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека. Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда.
И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло.
От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки. Това са неща, които Духовната наука може да направи отново разбираеми чрез познанието на свръхсетивните части и членове на човешката природа.
към текста >>
193.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи
силите
на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание.
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие.
Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля.
към текста >>
Силите
, от които аз произхождам, продължават да живеят още в самия мене.
А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са характеризирани първо в лицето на Озирис и Изис. При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-висше, нещо Духовно. Това не е произлязло от материалното съществуване, в което човечеството живее сега, а това човечество се е сгъстило така да се каже, развило се е до сегашното физическо човешко съществуване само постепенно. Но същинското развитие на човечеството е започнало от едно друго, по-духовно съществуване. Когато поглеждам в моята душа, аз осъзнавам, че в мене се намира нещо, което проявява копнеж към нещо Духовно, копнеж същевременно към това, от което самият аз произхождам и което се намира в духовния свят, от който съм слязъл.
Силите, от които аз произхождам, продължават да живеят още в самия мене.
Това, което нося в себе си като най-добрите свръхсетивни, невидими сили в мене, то е вътрешно сродно с тези първоначални свръхсетивни сили. Ето защо аз чувствувам в мене една сила на Озирис. Тя ми представя едно свръхсетивно човешко същество, което някога е живяло в други, свръхсетивни области. Макар и то да е живяло там в едно притъпено, инстинктивно състояние, макар и първо да е трябвало да бъде облечено във физическото тяло и инструментите, които то му доставя, за да вижда физическия свят, все пак по отношение на този физически свят то е живяло някога в един духовен свят, в един духовен живот.
към текста >>
Силите
, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис.
Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене.
към текста >>
И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на
силите
, което има светлината към Слънцето и Луната.
За да добият нещо като един вид език, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство. Те си казваха: Това, което чувствуваме като свръхсетивна сила на Озирис, можем да си го представим онагледено в това, което излиза като светлина от Слънцето и протъкава и оживява пространството като дейна сила на светлината. А в това, което чувствуваме като Изис, можем да виждаме това, което ни идва като отразена слънчева светлина от Луната, която Луна по себе си е тъмна както душата, когато в нея не се намира активното мислене и чака светлината на Слънцето, за да я отрази, както душата очаква силата на Озирис, за да я отрази като сила на Изис. Щом древният египтянин е чувствувал така: Вън Слънцето и Луната ми казват, как най-добре аз мога да мисля върху това, което моята душа чувствува, тогава той знаеше същевременно: Не е никак една случайна връзка тази, между това, което тайнствено се явява в пространството като разпространяващо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна, но това, което аз виждам като озаряващо пространството, като пръскащо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна трябва да има някаква връзка с онези сили, които аз чувствувам като свръхсетивни сили в мене. Както в часовника ние не виждаме нещо, което чрез малки демони движи стрелките, а нещо механическо, и знаем също, че на основата на цялото устройство на часовника стои мисълта на първия изобретател на часовника, мисъл дошла от човешката душа, така щото нещо духовно е образувало механизма на часовника; както стрелките на часовника стоят една към друга, разбира се зависими една от друга,така и когато поглеждаме в пространството ние виждаме, че там царуват механическите закони, но в крайна сметка тези закони са зависими от онези закони, които човекът чувствува в своята душа, когато говори за силата на Озирис и за силата на Изис -, така Слънцето и Луната се явяваха като изразни средства на един мощен миров часовник.
И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
към текста >>
За съвременните човеци тази природа е била победена от
силите
, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили
силите
на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили.
Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека. Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека. Тези мисли са тогава раздрусани! Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно. На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи.
За съвременните човеци тази природа е била победена от силите, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили силите на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили.
към текста >>
Там той е бил победен от
силите
на Тифон, които подлежат на унищожение, понеже те са външни природни сили.
Обаче съвременният човек може да намери отново Озириса по два начина. Египтянинът си казваше: Аз съм излязъл от Озирис и трябва отново да се върна при Озирис. По отношение на моя духовен произход Озирис е в мене и Хорус ме насочва да стигна отново при Озирис, моя баща. Обаче Озирис може да бъде постигнат само в духовния свят. Той не може да влезе в човешката физическа природа.
Там той е бил победен от силите на Тифон, които подлежат на унищожение, понеже те са външни природни сили.
към текста >>
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където живеят
силите
на Изис.
Когато човек върви по този път, той слиза надолу до там, където Азът се намира в своето собствено духовно отечество. Ето защо древният египтянин си казваше: Ти трябва да слезеш следователно в твоята собствена вътрешност. Там ти намираш първо физическата човешка природа, доколкото тя е израз на същинския човек: Азът. Ти трябва да проникнеш през тази физическа човешка природа. Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където живеят силите на Изис.
Ето защо с посвещението в тайните на Изис беше свързано това, което трябваше първо да се покаже на човека, където той трябваше да види, как е облечен в материя. Това, което ставаше, когато човек се потопяваше в своята собствена природа, беше същото онова, което всъщност става и при смъртта, само че по друг начин. Човекът трябваше да мине през врата на смъртта запазвайки живо своето тяло, трябваше да се запознае с онова преминаване от физическото виждане към свръхфизическото виждане, от физическия свят в духовния свят,онзи преход, онова преминаване, което човекът изпитва при минаването през действителната смърт. Посвещаващият се човек трябваше да мине по този път слизайки в собствената вътрешност, трябваше да познае това, което може да се изживее само при слизането в собствената вътрешност. При това слизане той стигаше първо във вътрешността на своето тяло, където познаваше, как от природата е образувано това, което е физически инструмент на Аза: кръвта.
към текста >>
Така ни е описал пътят към
силите
на Изис в душата, както са можели да го изминат онези, които още през своя живот на Земята търсеха най-дълбоките сили на душата.
Така ни е описал пътят към силите на Изис в душата, както са можели да го изминат онези, които още през своя живот на Земята търсеха най-дълбоките сили на душата.
След това е имало и по-висши мистерии, които са били същинските мистерии на Озирис. Тогава на човека е ставало фактически ясно, как чрез силата на Изис той стига до онази първична Сила от духовно, от свръхсетивно естество, от която човекът е произлязъл: до Озирис как Озирис изгрява за човешката душа.
към текста >>
Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били
Силите
, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките души.
Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били Силите, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките души.
Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост. Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето.
към текста >>
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на
силите
така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
към текста >>
194.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване
силите
, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията.
Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо. Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток. Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история.
Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията.
Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството. Ако се абстрахираме сега от това, което е разпространено като предразсъдък в света, ние можем да охарактеризираме по следния начин това, което е християнската идея.
към текста >>
Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където
силите
, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!. Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз.
Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
към текста >>
195.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
водят накрая до такива действия, които са обусловени от
силите
и движенията на атомите, които стават така, както
силите
и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н.
водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин.
към текста >>
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и
силите
, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят.
към текста >>
Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика,
силите
, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън.
Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт? Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане. Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки.
Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън.
Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-идеалното постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на
силите
и атомите в пространството.
С това бе дадена необходимостта да кажем: Астрономът трябва да се ограничи в описанието на това, което става в небесното пространство, а във връзка с това, което стана в небесното пространство, той ни най-малко не може да се произнесе, дали към движенията на звездите в голям мащаб принадлежат душевни изживявания от душевно естество, както към нашите движения на материалните частици в мозъка принадлежат нашите душевни изживявания. С това още през 70-те години на 19-тия век бяха посочени границите на астрономията. Обаче би трябвало да се пита по начин съвършено различен от този на Дю Боа-Реймонд, а именно: Съществува ли някаква възможност да се проникне по някакъв друг начин, за да се намерят изпълващите космическото пространство душевни и духовни същества? Ето защо, за разлика от астрономията, Духовната наука ни обръща вниманието на нещо, което многократно разглеждахме в тези сказки: че човекът е в състояние да развие и повиши своите познавателни сили до други степени, различни от тези, които той има в нормалния живот.
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-идеалното постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на силите и атомите в пространството.
към текста >>
Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със
силите
, които обуславят развитието на света.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили. Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания.
Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света.
Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси. Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини. Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе?
към текста >>
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на
силите
, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
към текста >>
196.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Лешоядът символизира Кама, която наистина разрушава
силите
на петата раса.
Ще видите колко дълбоко митът за Прометей символизира тези окултни връзки. Един лешояд кълве черния дроб на Прометей.
Лешоядът символизира Кама, която наистина разрушава силите на петата раса.
Лешоядът кълве човешкия черен дроб, основата на живота; така и силата на тази пета коренна раса разкъсва същностните жизнени сили на човека, понеже човекът е прикован към минералната природа, към Петър, към скалата, към Кавказ.
към текста >>
197.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Това е мъдрост, която не може да бъде достигната без пречистване на страстите,
силите
на Кама10.
Безпристрастна, студена интелигентност, която е и обективна, е представена от Талес, Анаксименес, Сократ и други философи. Мистерийната мъдрост е свързана с любовта.
Това е мъдрост, която не може да бъде достигната без пречистване на страстите, силите на Кама10.
Другият вид познание може да бъде овладян без пречистване на Кама.
към текста >>
Атлантът придобиваше все повече и повече способността да използва
силите
на живота, да прилага тези сили за свои собствени цели.
Той трябваше да изживее прехода от първата половина на Лемурия към втората половина на Лемурия, във времето от средата на Лемурия до появата на второто око. Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план. След това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда. После стигаме - така бяха насочвани Посветените - до първите периоди на Атлантида.
Атлантът придобиваше все повече и повече способността да използва силите на живота, да прилага тези сили за свои собствени цели.
Силите, които атлантът притежаваше, бяха изцяло развити астрални сили, и само на астрален план гъркът можеше да бъде пренасян в тях. Това бе времето, за което така често се говори в окултните писания, когато атлантските раси изпаднаха в най-дивите изкуства на черната магия. Тази епоха бе представяна пред учениците на Гръцките Мистерии в тези менящи се сцени. Това бе епохата, когато човешките страсти станаха толкова изродени под влиянието на черната магия, че астралните им тела наподобяваха онези на дивите животни. Това бе картината, която представляваха тураните, когато изпаднаха в тези диви магически изкуства.
към текста >>
Силите
, които атлантът притежаваше, бяха изцяло развити астрални сили, и само на астрален план гъркът можеше да бъде пренасян в тях.
Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план. След това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда. После стигаме - така бяха насочвани Посветените - до първите периоди на Атлантида. Атлантът придобиваше все повече и повече способността да използва силите на живота, да прилага тези сили за свои собствени цели.
Силите, които атлантът притежаваше, бяха изцяло развити астрални сили, и само на астрален план гъркът можеше да бъде пренасян в тях.
Това бе времето, за което така често се говори в окултните писания, когато атлантските раси изпаднаха в най-дивите изкуства на черната магия. Тази епоха бе представяна пред учениците на Гръцките Мистерии в тези менящи се сцени. Това бе епохата, когато човешките страсти станаха толкова изродени под влиянието на черната магия, че астралните им тела наподобяваха онези на дивите животни. Това бе картината, която представляваха тураните, когато изпаднаха в тези диви магически изкуства. Астралното тяло бе така променено от тези магически изкуства, че можеше да бъде изразено символично единствено в превръщането на другарите на Одисей в прасета.
към текста >>
10) Сили на Кама -
силите
на астралното тяло.
10) Сили на Кама - силите на астралното тяло.
към текста >>
198.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Те трябва да извличат от Мистериите
силите
, позволяващи им да правят това.
Но то е факт. Троянската война бе показвана в Мистериите преди да се състои. Това е съществен принцип на Мистериите, и това е, което прави необходимо те да се пазят в тайна, защото те разкриват не само великите събития на миналото, но също и идващите събития. Тези последните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание. Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история.
Те трябва да извличат от Мистериите силите, позволяващи им да правят това.
Това е значението на Мистериите. Затова тяхното предаване би означавало публично обявяване от някой на онова, което ще се случи в бъдеще. Всеки, правещ това, предизвиква крайно объркване сред своите ближни. Предположете, че нещо важно ще се случи след 500 години. За да се появи то, човечеството се нуждае от подготовка.
към текста >>
199.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Този принцип поражда процеса на хранене и
силите
на растежа и възпроизвеждане.
Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията.
Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане.
Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание. Той има също астрално тяло, както животните.
към текста >>
Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата,
силите
на радост и на страдание.
Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията. Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане.
Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание.
Той има също астрално тяло, както животните.
към текста >>
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от
силите
, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план.
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план.
Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата.
към текста >>
200.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от
силите
на Манас - с други думи, има определен ред и порядък.
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части - низша и висша.
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас - с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
201.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Той постепенно започва да става способен да преживява със
силите
, съдържащи се в собствения му дъх.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист.
Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх.
Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
202.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на
силите
на живота и на любовта.
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа.
Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта.
Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Ако този тест бъде преминат без опасност,
силите
, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец.
Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие.
Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
203.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от
силите
на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси.
Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>
204.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи
силите
си за развиването на ясновидство.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот?
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство.
Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>
Човекът ще ражда своите себеподобни от
силите
на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.
Настоящите органи за възпроизвеждане ще атрофират заедно с дясната страна и дясната ръка.
Човекът ще ражда своите себеподобни от силите на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.
към текста >>
205.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в
силите
на живия етер.
Нека сега разгледаме състоянието на човека в Девакана след смъртта.
Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в силите на живия етер.
към текста >>
206.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество - в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от
силите
на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
Съзнанието на съвременния човек е пробудено само защото е била установена връзка с неговото физическо или минерално тяло.
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество - в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
към текста >>
207.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със
силите
на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Луната все още управлява
силите
на размножаване и в човека, и в животното.
Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка. След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната.
Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното.
По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
По такъв начин окултното познание ни разкрива
силите
, действащи в планетарната система.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното.
По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Това царство запази особена връзка със
силите
на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята.
По времето, когато Слънцето бе все още обединено със Земята и с Луната, не съществуваха нито растения, нито животни, нито човешки същества такива, каквито ги познаваме днес. Всъщност, тогава съществуваше само растително царство, но при съвсем различни условия от нашите.
Това царство запази особена връзка със силите на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята.
Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален. Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: растителното царство по времето на отделянето на Слънцето; животинското когато се състоя отделянето на Луната. Първичният състав на тези сили съдържаше в зародиш онова, което по-късно щеше да приеме физическо проявление.
към текста >>
Този факт е свързан със
силите
на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди.
По онова време желязото бе течна субстанция и металите се втвърдиха едва впоследствие. Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил. (На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак - бел. пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание.
Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди.
Земята е едновременно Марс и Меркурий. И това е, което Посветеният е втъкал в нашия език, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
към текста >>
По онова време
силите
, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Еволюцията на нашата планета е тясно свързана с еволюцията на
силите
на човечеството и на цивилизациите.
По време на такива катастрофи се инкарнират материалистични души, привлечени благоприятно от вулканичните явления - от конвулсиите на злата душа на Земята. И тези раждания могат на свой ред да причинят нови катаклизми, защото злите души съответно упражняват влияние върху земния огън.
Еволюцията на нашата планета е тясно свързана с еволюцията на силите на човечеството и на цивилизациите.
към текста >>
208.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Светият Граал като символ на бъдещето овладяване
силите
на живота: нова форма на царското изкуство.
Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста.
Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
към текста >>
209.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и
силите
на неорганичния свят на минералите.
По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената.
Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите.
Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя. По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше. Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле.
към текста >>
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато
силите
на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя?
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
към текста >>
вие ще видите колко големи и мощни са били
силите
, поставени на наше разположение; ала с каква цел?
Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр.
вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел?
Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление. Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.
към текста >>
Чрез лешояда се символизира астралността, която наистина изразходва
силите
на петата коренна раса.
Вече може да разберете колко дълбоко тези окултни връзки се символизират в сказанието за Прометей.
Чрез лешояда се символизира астралността, която наистина изразходва силите на петата коренна раса.
Лешоядът разкъсва черния дроб на човека, разкъсва основите на неговото съществуване и така тази енергия, принадлежаща на петата коренна раса, фактически гризе жизнените сили на човечеството, поради това, че човекът е окован към минералната природа, към Петър, скалата, Кавказ. Чрез това човекът заплаща за своето единство с Прометей. И чрез това човек е задължен да стане господар на своята собствена природа, така че да няма нужда повече да бъде окован към минералния свят, към Кавказ.
към текста >>
210.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
силите
на доброто.
силите на доброто.
към текста >>
211.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към
силите
на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека.
В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
към текста >>
212.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Когато хората започнат да владеят
силите
на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог.
Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз". Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили. Днес висши същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът.
Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог.
Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с висши същества, които влияят върху физическото тяло.
към текста >>
213.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
В Девакана той използва
силите
, които е събрал при въплъщението си, за да преоформи растителния свят.
Целият живот на растенията се контролира от деваканското поле. Там човек помага да се създават и трансформират растенията. В него там се развиват сили, така че той да може наистина да упражни влияние върху вегетацията. Обаче все още продължават да са там и Девите, за да направляват тази деятелност. Човекът се направлява от тях, така че той може да помага при трансформирането на растителния свят.
В Девакана той използва силите, които е събрал при въплъщението си, за да преоформи растителния свят.
И тъй като жизнените сили се променят през времето, когато човек е в Девакана, чрез това той помага да се промени вегетацията на Земята. От Девакана човекът фактически променя онова, което расте около него.
към текста >>
Ако човекът би стоял под влиянието на
силите
, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би бил в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, което той трябваше да постигне.
Земята отново се появи след лунната еволюция, но в началото тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло. Такава беше Земята първоначално. След това Слънцето се отдели, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чието влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо.
Ако човекът би стоял под влиянието на силите, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би бил в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, което той трябваше да постигне.
към текста >>
214.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Чрез това човек още днес да вземе в ръка и вложи в света
силите
, които би трябвало да действат в бъдещето.
Тези неща обаче са дребни в сравнение с великите структури на човечеството, пред които заставаме. Най-важните въпроси се основават върху много по-велики и много по-значителни перспективи. Те предполагат, че онова, което ще се развие в далечно бъдеще, вече по специален начин се подготвя днес. Как може да се случи такова нещо?
Чрез това човек още днес да вземе в ръка и вложи в света силите, които би трябвало да действат в бъдещето.
Всичко, което ще стане тук на физическото поле в бъдещето, се подготвя върху астралното и деваканското поле много преди да се появи на физическото поле. Така че далечни бъдещи събития според техните заложби и сили, действително могат да се проследят във висшите полета и светове. Но човекът не може добре да влияе на бъдещето, ако не подготви въздействието в светлината на знанието за влияещите сили. Човекът е едно самосъзнаващо се същество и трябва сам да поеме съдбата си в собствените си ръце. Ето защо винаги е имало напреднали братя на нашата човешка раса, които могат да виждат не само на физическото поле, а също и на по-висшите полета.
към текста >>
Това етерно тяло се повлиява от
силите
, които работят върху него.
Човекът, който прави своите земни дефекти трайни, чрез това ще стане опасен член на човечеството. Оттук и постоянното подчертаване на необходимостта от прочистване.
Това етерно тяло се повлиява от силите, които работят върху него.
Представете си го отделено от физическото тяло, тогава то би имало много по-различна еластичност. Когато то е закотвено във физическото тяло, то го държи във формата; но докато остава в него, първоначално етерното тяло е твърде слабо, за да отпечата в себе си онова, което като астралност е преминало през катарзис, прочистване.
към текста >>
Те бяха формирани от
силите
на звука и светлината и се развиха от нашия организъм.
И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши.
Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм.
От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
Който се занимава с йогиско обучение, влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него
силите
, които някога преди милиони години са го създали.
От думите, които изрекох, ще можете да разберете, че това, което някога създаде света, което твори и създаде света, по-рано беше възприето от нашето вътрешно същество. Онова, което е в мен днес, беше някога вън от мен: Това е основната мисъл в окултното обучение. Преди да е съществувало нашето физическо тяло, е съществувало нашето етерно тяло. А нашето етерно тяло е едно образувание, което е било формирано от нашето астрално тяло. И това е началната точка на йогиското обучение.
Който се занимава с йогиско обучение, влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него силите, които някога преди милиони години са го създали.
Физическото тяло бавно се е развило от основата на етерното тяло.
към текста >>
Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на
силите
на астралното тяло.
Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало. След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв.
Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло.
И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото. Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.
към текста >>
Силите
, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация.
към текста >>
215.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В мистичния знак Тау се крият
силите
, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.
Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост. Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост. Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление. Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него.
В мистичния знак Тау се крият силите, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.
към текста >>
216.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством
силите
, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега? Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства.
От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство.
Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото.
към текста >>
Надделяване на тази природна основа в далечното бъдеще и овладяване на
силите
на живота – както от далечните времена на лемурийската раса човекът е започнал да овладява неодушевените сили и да работи с тях, – това ще бъде изразено в нови символи.
Нито архитектът, нито художникът, нито държавникът имат нещо общо – по техния начин на мислене, аз ви моля да размислите върху това – с основата на сексуалността в природата. Те всички работят с разума, с интелекта върху овладяването на неодушевените сили. Това е, което е изразено чрез масонските символи.
Надделяване на тази природна основа в далечното бъдеще и овладяване на силите на живота – както от далечните времена на лемурийската раса човекът е започнал да овладява неодушевените сили и да работи с тях, – това ще бъде изразено в нови символи.
Тогава природната основа ще бъде победена не само в сферата на неодушевеното, но също и в сферата на одушевеното.
към текста >>
217.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
"Докато
Силите
на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия.
"Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия.
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл.
към текста >>
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която
силите
на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос.
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между
силите
на божественото и
силите
на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез
силите
на своята душа".
/*20/ – Това изречение се явява само в текст 1.
Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез силите на своята душа".
към текста >>
Понастоящем човек може да използва само
силите
на минералното царство.
В отговор на един въпрос, поставен на Р. Щайнер в края на една лекция, държана в Лайпциг 13. октомври 1906 г. относно значението на Врил, той казал следното: "Всичко, което някога е било представено в света, отново ще се върне. Силата Врил е в основата на нещо много специално.
Понастоящем човек може да използва само силите на минералното царство.
Гравитацията е минералната сила, електричеството – също. Изграждането на железниците го дължим на въглищата. Онова, което човекът не знае да използва обаче е енергията на растенията. Силата, която подтиква стръковете на житото да вървят нагоре в една нива, е все още латентна сила, която човек един ден ще изполва в своя служба, както силата на въглищата. Това е Врил.
към текста >>
218.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Този принцип поражда процеса на хранене и
силите
на растежа и възпроизвеждане.
Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията.
Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане.
Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание. Той има също астрално тяло, както животните.
към текста >>
Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата,
силите
на радост и на страдание.
Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията. Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане.
Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание.
Той има също астрално тяло, както животните.
към текста >>
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от
силите
, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план.
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план.
Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата.
към текста >>
219.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от
силите
на Манас с други думи, има определен ред и порядък.
В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части низша и висша.
Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
220.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той постепенно започва да става способен да преживява със
силите
, съдържащи се в собствения му дъх.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист.
Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх.
Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
221.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на
силите
на живота и на любовта.
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа.
Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта.
Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Ако този тест бъде преминат без опасност,
силите
, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец.
Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие.
Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
222.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от
силите
на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси.
Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>
223.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи
силите
си за развиването на ясновидство.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот?
До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство.
Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>
Човекът ще ражда своите себеподобни от
силите
на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.
Настоящите органи за възпроизвеждане ще атрофират заедно с дясната страна и дясната ръка.
Човекът ще ражда своите себеподобни от силите на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.
към текста >>
224.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в
силите
на живия етер.
Нека сега разгледаме състоянието на човека в Девакана след смъртта.
Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в силите на живия етер.
към текста >>
225.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от
силите
на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
Съзнанието на съвременния човек е пробудено само защото е била установена връзка с неговото физическо или минерално тяло.
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
към текста >>
226.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със
силите
на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Луната все още управлява
силите
на размножаване и в човека, и в животното.
Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка. След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната.
Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното.
По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
По такъв начин окултното познание ни разкрива
силите
, действащи в планетарната система.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното.
По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Това царство запази особена връзка със
силите
на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята.
По времето, когато Слънцето бе все още обединено със Земята и с Луната, не съществуваха нито растения, нито животни, нито човешки същества такива, каквито ги познаваме днес. Всъщност, тогава съществуваше само растително царство, но при съвсем различни условия от нашите.
Това царство запази особена връзка със силите на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята.
Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален. Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: Растителното царство по времето на отделянето на Слънцето; животинското когато се състоя отделянето на Луната. Първичният състав на тези сили съдържаше в зародиш онова, което по-късно щеше да приеме физическо проявление.
към текста >>
Този факт е свързан със
силите
на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди.
По онова време желязото бе течна субстанция и металите се втвърдиха едва впоследствие. Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил. (На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак бел. пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание.
Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди.
Земята е едновременно Марс и Меркурий. И това е, което Посветеният е втъкал в нашия език, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
към текста >>
По онова време
силите
, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Еволюцията на нашата планета е тясно свързана с еволюцията на
силите
на човечеството и на цивилизациите.
По време на такива катастрофи се инкарнират материалистични души, привлечени благоприятно от вулканичните явления от конвулсиите на злата душа на Земята. И тези раждания могат на свой ред да причинят нови катаклизми, защото злите души съответно упражняват влияние върху земния огън.
Еволюцията на нашата планета е тясно свързана с еволюцията на силите на човечеството и на цивилизациите.
към текста >>
227.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Силите
на затоплянето, на отблъскването и привличането си ги представете като душевно-морални, представете си ги така, като че ли са искали да окажат нещо добро на хората и при това са имали душевни усещания.
Искам да се изразя разбираемо по следния начин. Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността. Един магнит привлича например желязо. Това е неорганично действие. Представете си това, пренесено в духовното, като че ли магнитът би привличал желязото от вътрешна душевна симпатия и представете си електрическия проводник, преобразен като духовно-морална същност, като че ли нашите природни сили не са механични безразлични сили, а имат морални въздействия.
Силите на затоплянето, на отблъскването и привличането си ги представете като душевно-морални, представете си ги така, като че ли са искали да окажат нещо добро на хората и при това са имали душевни усещания.
Представете си цялата природа първоначално морално.
към текста >>
Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на
силите
в това земно огледало от неморални в морални.
Но представете си цялата природа също и неморална. Следователно всичко, което можете да си представите като морално в човешката природа, си го представете обърнато в своята противоположност. Тогава ще имате това, което се проявява в земното огледало. Следователно там няма например нищо от това, което тук, на Земята, се означава като добро, а напротив, там най-силни са всички въздействия, които са противоположност на това, което хората означават като добро. Такива свойства имат съставните части на този пласт от нашата Земя.
Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на силите в това земно огледало от неморални в морални.
Моралните процеси в човешкото общество нямат само значение за самото общество, а също и за цялата планета. Те се проявяват чрез това, че преобразяват силите на този пласт в морални природни сили. Когато нашият човешки род стигне толкова далеч, че ще е създал най-висшия морал, тогава всичко неморално в това земно огледало ще бъде преодоляно и превърнато в морално. Това е смисълът на този седми пласт.
към текста >>
Те се проявяват чрез това, че преобразяват
силите
на този пласт в морални природни сили.
Тогава ще имате това, което се проявява в земното огледало. Следователно там няма например нищо от това, което тук, на Земята, се означава като добро, а напротив, там най-силни са всички въздействия, които са противоположност на това, което хората означават като добро. Такива свойства имат съставните части на този пласт от нашата Земя. Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на силите в това земно огледало от неморални в морални. Моралните процеси в човешкото общество нямат само значение за самото общество, а също и за цялата планета.
Те се проявяват чрез това, че преобразяват силите на този пласт в морални природни сили.
Когато нашият човешки род стигне толкова далеч, че ще е създал най-висшия морал, тогава всичко неморално в това земно огледало ще бъде преодоляно и превърнато в морално. Това е смисълът на този седми пласт.
към текста >>
Материалът от най-горните пластове се раздвижва от
силите
, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство.
Важни за разглеждането са следните факти. Когато изследваме най-горния пласт, виждаме, че е пронизан с празно пространство. Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя. Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук. Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията.
Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство.
Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания. Плодната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо. Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е.
към текста >>
Тогава е съществувала още по-тясна връзка между страстите, нагоните, поривите и инстинктите, и
силите
на вулканичната дейност.
Когато човекът на Земята бива оплоден за първи път с висшата душевност и започва да бъде човек, още са съществували могъщи пориви, стоящи под влиянието на плодната и огнената Земя. Всичко това е бушувало по съвсем друг начин, отколкото може да стане днес. Хората на лемурийската раса са били вплетени в могъща дейност. Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на плодния и огнения елемент на Земята. Това е било във връзка с разиграващото се някога в хората, живеещи изцяло в страсти, нагони и инстинкти.
Тогава е съществувала още по-тясна връзка между страстите, нагоните, поривите и инстинктите, и силите на вулканичната дейност.
Краят на лемурийския континент е предизвикан от огромния егоизъм на последните лемурийски раси, които са упражнявали черна магия, за която днес не можем повече да имаме никаква представа.
към текста >>
Всичко това не се обяснява с нещо свръхсетивно в смисъла на духовното изследване, а действително заедно с природните сили действат
силите
, които човекът има, когато не е въплътен в тяло, така че хората въздействат в бъдещия си живот с притежаваните от тях сили в девахана или в камалока.
Но в действителност мъртвите въздействат още в този земен живот. Мъртвите играят известна роля в промените на Земята, в културните и природните явления. Представете си, че сте били родени в първите години на християнството и отново в сегашното време. Фауната и флората в Европа съществено са се променили. Много животни и видове растения са измрели и са ги заместили други.
Всичко това не се обяснява с нещо свръхсетивно в смисъла на духовното изследване, а действително заедно с природните сили действат силите, които човекът има, когато не е въплътен в тяло, така че хората въздействат в бъдещия си живот с притежаваните от тях сили в девахана или в камалока.
Когато в днешно време срещате различни животни от преди хилядолетия, те са се породили чрез съдействието на мъртвите. Така по определен начин хората участват в това, което наричаме природни сили. Мъртвите съдействат непрекъснато за преобразяването на природата, така че в природните явления трябва да виждаме да се проявява това, което мъртвите влагат в този свят.
към текста >>
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и
силите
, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа.
Родените при такива обстоятелства са особени души, при които съществува определена склонност да проявяват страсти, нагони, инстинкти и са родени като истински материалисти. Родените под влиянието на такова събитие, се развиват като материалисти, и то най-често като неморални практици.
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа.
Родените под влиянието на вулканичните изригвания са истинските материалисти, невярващи хора, тези, които не искат да знаят нищо за някакъв духовен живот.
към текста >>
228.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас
силите
и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си.
Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на обществото – и вие разбирате, че те очакват теософското движение да им даде средствата да започнат още утре. Другите може би само си създават илюзията, че искат да помагат. В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно. И двете групи няма да станат истински членове на Теософското общество. Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее.
На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си.
Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време. Теософското общество трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие. Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно.
към текста >>
Силите
, които движат затвореното между раждане и смърт, съществуват винаги, те са вечни.
Посветените знаят, че животът между раждане и смърт, затворен в сетивните явления, се владее от сили, които не престават да действат след смъртта, които тогава са там, също както във физическия живот, които са съществували преди раждането, а по време на физическия живот са приели само друга форма. Посветените са можели да дават импулси на света, понеже са виждали какво има след смъртта. Чашата, която стои тук, никога не може да се движи сама. Също и затвореното между раждането и смъртта не се движи от само себе си.
Силите, които движат затвореното между раждане и смърт, съществуват винаги, те са вечни.
към текста >>
229.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Какви са
силите
, които отново донасят всичко това до човека?
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък. С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот се пренесат в следващия живот в етерното тяло, и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот. Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил?
Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?
към текста >>
230.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и
силите
, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат.
Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план. Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът. А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие.
Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат.
Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно.
към текста >>
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща
силите
си на Земята по едно и също време.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време.
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове.
към текста >>
231.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави
силите
и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните.
Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране. Науката за духа се намира в няколко отношения с днешния културен живот. Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях.
Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните.
Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено. Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата. Последните са отделните работници. Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания.
към текста >>
Някой би могъл да твърди, че науката за духа е чист материализъм, когато тя казва, че
силите
в минералите и металите упражняват материални въздействия отвън върху човешкия организъм.
Нещо друго, което се изправя като пречка на пътя, когато се касае за разбиране с науката, е материалистическият начин на мислене, който е поставил в неправилна светлина всички въпроси, за които става дума тук. Спомнете си какво казахме за действието на определени метали върху човешкия организъм67.
Някой би могъл да твърди, че науката за духа е чист материализъм, когато тя казва, че силите в минералите и металите упражняват материални въздействия отвън върху човешкия организъм.
Науката за духа същевременно знае, че материалното стои в определени отношения към духа.
към текста >>
Ако е преобразил темперамента, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо
силите
на света, която хармонизира човека.
Ако е преобразил темперамента, характера и цялото устройство на душата си, тогава може да разгърне онази сила на виждане и познание спрямо силите на света, която хармонизира човека.
Това ще бъде възможно в съвсем не така далечно бъдеще. Духовнонаучният светоглед трябва да даде преди всичко определени принципи и някои от тях трябва да бъдат включени в тези общи съждения. Който иска, може да придобие много от тях. При това трябва да се вземат под внимание четири момента. Първият е, че съществува определена връзка между това, което се нарича храносмилане, и мисловната дейност.
към текста >>
Той трябва да изгради в себе си
силите
, които произхождат от душата.
И когато се каже, че пиенето на кафе означава повишаване на дейността, необходима за засилване на мисленето, това наистина е правилно. Но кафето поощрява логическото мислене само по несамостоятелен начин, то действа като принуда. Във вас чувствате известна несамостоятелност, нещо като въздействие отвън. Ако човекът иска да мисли логично, и при това да остане несамостоятелен, може да пие много кафе. Но когато иска да извършва мисловната дейност самостоятелно, тогава трябва да се освободи именно от нещата, които действат върху него.
Той трябва да изгради в себе си силите, които произхождат от душата.
Тогава ще разбере, че след съответните упражнения също и стомахът се оправя и остава в ред.
към текста >>
Който не се занимава по друг начин, освен както прави някой банкер, обикновен учен или бюрократ, в случай, че не приема спиритуални представи, може много да си навреди чрез
силите
, които се спестяват поради вегетарианския му начин на живот.
Който не се занимава по друг начин, освен както прави някой банкер, обикновен учен или бюрократ, в случай, че не приема спиритуални представи, може много да си навреди чрез силите, които се спестяват поради вегетарианския му начин на живот.
Тогава по-добре да не бъде вегетарианец, паметта му би могла да се увреди, известни мозъчни области биха могли да се увредят и т. н. Не е достатъчно само да се храним с плодове, за да ни се разкрият висшите области на духовния живот.
към текста >>
232.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със
силите
на физическото тяло.
След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта. В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта.
Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло.
Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени.
към текста >>
Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават
силите
на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания.
Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта. Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека, без той да чувства болка или удоволствие. Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека.
Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания.
Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе, в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря. Астралният план е като изпълнен с астрални трупове. Това е, което човекът не може да вземе със себе си в девахана.
към текста >>
233.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща
силите
и топлината си към Земята.
Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи. Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието.
Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята.
Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
към текста >>
Ритъмът, който цари в хода на годишните времена при животното, в
силите
на растежа, възпроизвеждането и т.
Той се намира в света на растенията. Теменужката, лилията и др. разцъфват всяка година по същото време. Животните мътят и раждат в определен сезон от годината. Нещата се променят едва при човека.
Ритъмът, който цари в хода на годишните времена при животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т.
н., престава да действа в човека!
към текста >>
234.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Силите
вън в природата са същите, каквито се намират в човека.
Силите вън в природата са същите, каквито се намират в човека.
към текста >>
Поради това, че човекът е станал отделно същество, затворено в кожа,
силите
му се отделили от тези на природата и ставали все по-различни.
Поради това, че човекът е станал отделно същество, затворено в кожа, силите му се отделили от тези на природата и ставали все по-различни.
Най-различно от силите на природата е човешкото мислене. Комбинирането и смятането е най-чуждо на намиращото се в природата. Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно. Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие.
към текста >>
Най-различно от
силите
на природата е човешкото мислене.
Поради това, че човекът е станал отделно същество, затворено в кожа, силите му се отделили от тези на природата и ставали все по-различни.
Най-различно от силите на природата е човешкото мислене.
Комбинирането и смятането е най-чуждо на намиращото се в природата. Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно. Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие. Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност.
към текста >>
235.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че
силите
на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа.
Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга? Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа.
Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа.
Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята. Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна. Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя като бъдещо състояние на Земята.
към текста >>
Смелата природа на душата е свързана със
силите
, които Земята дължи на Марс.
Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата.
Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс.
Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
към текста >>
Втората половина от земното развитие е свързана повече със
силите
, които Земята дължи на Меркурий.
Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий.
Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна. Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн.
към текста >>
По-късно се ражда етерното тяло и с това и
силите
, свързани със слънчевото битие.
Човешкото тяло е прекарало до известна степен всичко, което сега описах. Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло като процеси на вибрациите. Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие. Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло.
По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие.
Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека.
към текста >>
Също така виждате как
силите
са изтръгнати и от самото Слънце.
Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост. Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна. Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн. Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани.
Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце.
Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце. Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото.
към текста >>
236.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Силите
на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята.
Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея. Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето. Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята.
Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята.
Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека.
към текста >>
237.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То предизвиква появата на активните сили в здравата душа,
силите
, които подтикват към дела,
силите
, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
Погледнете първоначалните народи. Зелено имаме в природата. А какво обичат те най-много? Червено! Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа.
То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата.
Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния.
към текста >>
238.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо
силите
, които вече се намират в него – мислене, чувстване и воля.
Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо силите, които вече се намират в него – мислене, чувстване и воля.
Вътре вече лежи много от това, което първите елементарни степени донасят като трудности, за които се говори, когато трябва да се обърне вниманието към опасностите. За много хора днес ясновидството е нещо хубаво и тези, които чуят нещо за антропософия, започват да жадуват да станат ясновидци. Те са малко разочаровани, когато им се каже, че преди да станат такива, трябва да научат нещо.
към текста >>
239.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на
силите
си като освежаване.
От предишната лекция разбрахте какво прави астралното тяло на човека през нощта по време на обикновения сън. Когато човек спи, в леглото лежат физическото и етерното тяло, напуснати от така нареченото астрално тяло заедно с аза. То се е издигнало нагоре, напуснало ги е. И когато астралното тяло не се намира във физическото тяло, не наблюдава и не разглежда света през неговите инструменти – сетивните органи, не е ангажирано чрез движенията и работата на физическото тяло, то може да поеме съвсем друга задача. То премахва умората от останалите тела.
Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване.
Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън. Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото.
към текста >>
Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от
силите
на астралното тяло.
Как се замества това, което се отнема от физическото и етерното тяло? За това е необходимо да се изградят определени качества в човека. Възможно е в човешката природа и същност да се изградят качества, чрез които няма да бъде необходимо на физическото и етерното тяло да бъдат възстановявани по толкова продължителен начин. Представете си, че през деня правите нещо за усилването на физическото и етерното тяло, за възстановяването, така че чрез тяхната собствена същност и ритъм да трептят в съзвучие с големия Космос.
Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло.
И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане. Когато учителят каже: «Трябва да концентрираш мисленето», тогава не се има предвид само обикновеното мислене. Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена мисъл и без да допускаш друга мисъл, като отблъскваш всички други мисли, да я мислиш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие. За такова усилие става въпрос.
към текста >>
Тези неща хармонизират и толкова много уравновесяват всичко във физическото и етерното тяло, че и двете сами откликват и не се нуждаят повече от възстановяване, така че астралното тяло може да издърпа от тях част от
силите
си.
Разказах това и на няколко други приятели, като споменах, за да дам един пример, че могат да се поливат цветя, ако никога не са поливали цветя. И какво се получи? Когато посетих тези приятели, видях ги да поливат цветята. Това беше най-погрешното, което можеха да направят, защото не трябваше да направят препоръчаното от мен действие, а да си измислят собствено. Когато това се прави дълго време, се вижда какво вътрешно въздействие има.
Тези неща хармонизират и толкова много уравновесяват всичко във физическото и етерното тяло, че и двете сами откликват и не се нуждаят повече от възстановяване, така че астралното тяло може да издърпа от тях част от силите си.
към текста >>
И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате
силите
, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата.
Вие ще бъдете привлечен към този човек и ще усетите болката, която сте причинили. По време на живота може би са ви ръководили чувства на отмъщение, сега изпитвате това, което е изпитал този, на когото сте искали да си отмъстите. В негативното изживяване изпитвате усещанията и чувствата, които сте предизвикали. Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството. Бихте напреднали по-лесно без този отпечатък на болката, защото тази пречка остава като сила.
И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате силите, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата.
Така там започва копнежът да уравните това, което сте съгрешили, и вие проявявате стремеж да поправите нещата, когато човекът отново живее с вас. Така се проявява кармата.
към текста >>
240.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от
силите
на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания. Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството. Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества.
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
към текста >>
241.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със
силите
и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница.
Чрез свързването на душите и стремежът им към общата мъдрост винаги трябва да се извършва това, което създава жива връзка със силите и съществата на висшите светове и с нещо, което сега има още толкова малко значение за човечеството като празника Петдесятница.
Той отново ще стане важен за човека чрез науката за духа. Когато хората знаят какво ще означава за човечеството в бъдеще слизането на Светия дух, тогава празникът Петдесятница отново ще оживее. Тогава той няма да е само спомен за Събитието в Йерусалим, а за хората ще настъпи вечно траещият празник на душевния общ стремеж – Петдесятница. Той ще е символът за бъдещата голяма общност, когато хората ще се обединяват в името на общата истина, за да дадат на висшите същества възможност да се въплъщават. От самите хора зависи колко ценна ще е Земята в бъдеще и колко резултатни ще могат да бъдат такива идеали за човечеството.
към текста >>
242.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
В каквато степен са напуснати от астралното тяло и аза, в същата степен в тях навлизат
силите
на висшите същества.
Те навлизат нощем във физическото и етерното тяло, потъват в тях. Всяка нощ в човешкото физическо и етерно тяло навлизат висши духовни същества и извършват работата, която се върши през деня от собствения аз и астралното тяло. Те са висши, високо издигнати същества, които някога са създали физическото и етерното тяло на човека, а сега, през нощта, отново се занимават с него. През нощта астралното тяло и азът са горе, във висшия свят, а долу остават физическото и етерното тяло. Те са напуснати през нощта от астралното тяло и аза.
В каквато степен са напуснати от астралното тяло и аза, в същата степен в тях навлизат силите на висшите същества.
към текста >>
243.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Как трябва Духът на Земята да говори за
силите
на растенията?
Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос! Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално.
Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията?
Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията? «Това е моята кръв! »34
към текста >>
244.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
За висшето разглеждане на света всичко, намиращо се във физическия свят, е израз на
силите
и съществата от висшите светове.
Това важи в още по-висока степен в още по-висшите светове.
За висшето разглеждане на света всичко, намиращо се във физическия свят, е израз на силите и съществата от висшите светове.
Във всичко, което виждаме наоколо, са скрити такива сили и същества. В това се състои разликата при съществата на физическия свят. Около себе си виждате например минералното царство, всички привидно неживи същества на нашата Земя, всички минерали. Първоначално ви се казва, че минералите на Земята нямат етерно, астрално тяло и аз. Това обаче важи за физическия свят.
към текста >>
Силите
на второто елементарно царство изграждат тялото на растението.
Зад тях е едно друго царство – второто елементарно царство. То действа и формира в един по-чист елемент, формира и разчленява формите на растенията; то действа и върху човека, върху неговите четири растителни елемента – нокти, коси и др. Те не са проникнати от астралното тяло, а само от етерното, затова не усещат така болката. Косите и ноктите са продукти, от които астралното тяло отново се е отдръпнало, можем да ги режем, без да причиняваме болка, преди астралното тяло също ги е прониквало. Много неща в човека са с растителна природа и в тази растителна природа действат съществата от второто елементарно царство.
Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението.
В растенията действат заедно азът на растенията, който пронизва етерното и астралното тяло и тези същества на второто елементарно царство. Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство. И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията.
към текста >>
Силите
на минералите, действащи като отблъскване и привличане, атомните сили, произхождат от груповите азове на минералите.
А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство. Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство. Всичките форми на минералите се изграждат от съществата на първото елементарно царство.
Силите на минералите, действащи като отблъскване и привличане, атомните сили, произхождат от груповите азове на минералите.
Съществата на първото елементарно царство изграждат минералите.
към текста >>
245.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Ако искате да изпитате върху себе си
силите
, които са във вас, трябва да погледнете към съответните звезди.
Подбудителите са били съществата от Венера. Така можете да си създадете представа за взаимните отношения между различните членове на нашата планетна система. Трябва да помислим, че човекът донася със себе си своето физическо, етерно и астрално тяло. Тогава се развиват трите члена на душата: сетивно-чувстващата душа, разбиращата душа и съзнателната душа и накрая Манас или Духът-себе. Съзнателната душа има силата си от Юпитер, разбиращата душа от Меркурий, сетивно-чувстващата душа от Марс и Духът-себе получава своя подтик от Венера.
Ако искате да изпитате върху себе си силите, които са във вас, трябва да погледнете към съответните звезди.
Човекът е сложно същество, той се е породил, защото силите на Космоса заедно са се влели в него.
към текста >>
Човекът е сложно същество, той се е породил, защото
силите
на Космоса заедно са се влели в него.
Така можете да си създадете представа за взаимните отношения между различните членове на нашата планетна система. Трябва да помислим, че човекът донася със себе си своето физическо, етерно и астрално тяло. Тогава се развиват трите члена на душата: сетивно-чувстващата душа, разбиращата душа и съзнателната душа и накрая Манас или Духът-себе. Съзнателната душа има силата си от Юпитер, разбиращата душа от Меркурий, сетивно-чувстващата душа от Марс и Духът-себе получава своя подтик от Венера. Ако искате да изпитате върху себе си силите, които са във вас, трябва да погледнете към съответните звезди.
Човекът е сложно същество, той се е породил, защото силите на Космоса заедно са се влели в него.
към текста >>
246.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със
силите
на Старата Луна.
Сегашните власти, елохимите са били прасили, архаи на Луната. Има архаи на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили, архаи, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими. Най-изтъкнатото същество от тези прасили, което всъщност би трябвало да стои в ранга на властите, е нареченият от народа «Сатана». Той е с ранга на прасилите и би могъл дори да бъде от властите. Между духовете, които подтикват света напред, този дух на времето действа срещу другите.
Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със силите на Старата Луна.
Той е майсторът на всички пречки и затруднения, които се противопоставят на напредналите духове на епохата. Вие разбирате какво означава за Христос, че първо е трябвало да победи Сатаната, като противник на прогреса, точно в момента на най-големия прогрес (?). Защото Христос е искал да поведе хората, човечеството една мощна стъпка напред и е трябвало първо да победи този противник, който пречи и задържа развитието и не допуска прасилите да водят нашата Земя напред.
към текста >>
Силите
, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер.
Това движение обаче е изкривено по мъдър начин от водещите духове. Абсолютният прогрес е бил забавен в сравнение с другия вид движение. Виждате каква дълбока мъдрост се намира в Космоса. Тази мъдрост е израз на водещите духове. В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция.
Силите, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер.
Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото делата им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела. От начина, по който днес се движат звездите, можете да видите резултатите на това, което висши същества са направили някога, а в днешното човечество вече можете да познаете бъдещите епохи. Когато се научим така да разглеждаме, в небесното пространство се съзира невероятен духовен живот.
към текста >>
247.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез
силите
си на привличането.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство.
При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>
248.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Силите
на чревната лимфа например дават захарните субстанции от хранителния поток на кръвта, а белтъчините – на лимфата.
Силите на чревната лимфа например дават захарните субстанции от хранителния поток на кръвта, а белтъчините – на лимфата.
От дейността на духовните същества, които регулират тези сили, зависи духовното и телесното здраве.
към текста >>
За да се опазим от
силите
на Луната, които ни вредят, трябва преди всичко да се стремим към независими убеждения.
За да се опазим от силите на Луната, които ни вредят, трябва преди всичко да се стремим към независими убеждения.
Свободни вътрешни душевни сили прочистват кръвта и чрез това лунните същества не могат да ни вредят.
към текста >>
249.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Преобразуване на телесния вид и
силите
, продължаващи човешкия род.
Преодоляване на егоизма. Задачата на великото братство: да съедини разпадащото се човечество с помощта на духовната мъдрост.
Преобразуване на телесния вид и силите, продължаващи човешкия род.
Бъдещо състояние на хората на Юпитер и на Венера. Добрата и злата раса на бъдещето.
към текста >>
250.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така образите на астралното тяло са свързани със
силите
на етерното тяло и органите на физическото тяло.
Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала. У всеки вас ги има. Ако те бъдат повредени, човек няма да може да се ориентира в триизмерното пространство. Ще получи световъртеж, и няма да може да стои прав.
Така образите на астралното тяло са свързани със силите на етерното тяло и органите на физическото тяло.
Цялото физическото тяло на човека с неговите изваяни форми не е нещо различно, от следствие, възникнало от образите на астралното тяло и архитектоничните сили на етерното тяло. За това не може да разбере физическото тяло този, който не е познавал по-рано астралното и етерното. Астралното тяло предшества етерното, а етерното предшества физическото. Ето така не просто стоят нещата.
към текста >>
251.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Силите
, които действат във физическото тяло, действат и в космоса.
Ние само тогава разглеждаме това физическо тяло на човека правилно, когато признаем, че то се простира около себе си дотолкова, доколкото се разпростира родството на човека с лежащият около него минерален свят. вие трябва да си изясните, че това начало на човешкото същество по някакъв начин не може да се разглежда отделно от останалия космос.
Силите, които действат във физическото тяло, действат и в космоса.
Този, който е вникнал в това, възприема физическото тяло подобно на това както възприема дъгата. За да се появи дъгата е необходимо определено съчетание на условията за разпространяване на слънчевата светлина, дъждовните облаци и т.н. Не може да няма дъга, ако облаците и слънчевата светлина се съчетаят по определен начин. Дъгата е, по този начин, някакво следствие, феномен, събираемо отвън. Физическото тяло се представя като чист феномен от този род.
към текста >>
Силите
, които съединяват и удържат физическото тяло, трябва да се търсят в целия свят, който ни обкръжава.
Този, който е вникнал в това, възприема физическото тяло подобно на това както възприема дъгата. За да се появи дъгата е необходимо определено съчетание на условията за разпространяване на слънчевата светлина, дъждовните облаци и т.н. Не може да няма дъга, ако облаците и слънчевата светлина се съчетаят по определен начин. Дъгата е, по този начин, някакво следствие, феномен, събираемо отвън. Физическото тяло се представя като чист феномен от този род.
Силите, които съединяват и удържат физическото тяло, трябва да се търсят в целия свят, който ни обкръжава.
Ще попитате, къде си намират в истински вид тези сили, които карат нашето тяло да бъде такова, каквото се явява? И тук ни се налага да се издигнем във висшите светове, понеже във физическия свят ние можем да видим само феномена на човешкото тяло. Силите съставящи този феномен се намират във висшия духовен свят. За това ние ще трябва накратко да разгледаме съществуващите заедно с нашия физически свят.
към текста >>
Силите
съставящи този феномен се намират във висшия духовен свят.
Дъгата е, по този начин, някакво следствие, феномен, събираемо отвън. Физическото тяло се представя като чист феномен от този род. Силите, които съединяват и удържат физическото тяло, трябва да се търсят в целия свят, който ни обкръжава. Ще попитате, къде си намират в истински вид тези сили, които карат нашето тяло да бъде такова, каквото се явява? И тук ни се налага да се издигнем във висшите светове, понеже във физическия свят ние можем да видим само феномена на човешкото тяло.
Силите съставящи този феномен се намират във висшия духовен свят.
За това ние ще трябва накратко да разгледаме съществуващите заедно с нашия физически свят.
към текста >>
Зад
силите
, които удържат физическия свят такъв, какъвто е, ние трябва да търсим
силите
действащи във висшия, интуитивен свят.
По този начин, ако ние искаме да разберем истинското устройство на света, се налага да добавим към нашия физически свят още три други.
Зад силите, които удържат физическия свят такъв, какъвто е, ние трябва да търсим силите действащи във висшия, интуитивен свят.
това, което физикът открива във физическия свят, изглежда като слабо отражение, в сравнение с това, което може да се открие там като съществено. Ако вие се издигнете в най-висшия от световете то там ще срещнете живи същества, вместо понятията от този свят било то око, кристал и т.н. тукашните понятия се явяват сенки отражения на съществата от най-висшия от световете. И така, нашия физически свят се състои от сили, които в своя истински вид се явяват само в Арупадевакан, както се нарича висшия свят на езика на теософията.
към текста >>
Това е "тялото на
силите
".
Вторият принцип на човешката природа го има в човека наравно със света на растенията и на животните: това е етерното или жизненото тяло. То се явява на истинския ясновидец почти в същата форма, както физическата.
Това е "тялото на силите".
Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то би останало етерното тяло като един вид тяло от сили, т.е. тяло, пронизано от силови линии, които са изградили физическото тяло. Човешкото сърце никога не би възникнало във формата, която съществува, ако в етерното тяло, пронизващо физическото, не би имало етерно сърце. Това етерно сърце съдържа определени сили и течения, а те се явяват строители, архитекти, скулптори на физическото сърце. Представете си съд с вода.
към текста >>
С етерното тяло на човека нещата са подобни на това, както с физическото:
силите
, удържащи етерното тяло като цялост, ние откриваме в този свят, който се нарича свят на вдъхновението, небесен свят или Рупадевакан.
С етерното тяло на човека нещата са подобни на това, както с физическото: силите, удържащи етерното тяло като цялост, ние откриваме в този свят, който се нарича свят на вдъхновението, небесен свят или Рупадевакан.
Всичките тези сили, които укрепват етерното тяло, лежат една степен по-долу от тези, които съединяват физическото тяло. От това ви трябва да направите заключение, че самосъзнанието трябва да се търси в света на долния Девакан, в света на вдъхновението. Значи, в света на хармонията на сферите, където се намира самосъзнанието на растителния свят, се намира също така самосъзнанието, пронизващо човешкото етерно тяло и живеещо във вас без да имате власт над него.
към текста >>
Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от
силите
, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че
силите
, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят.
Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните. Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото. Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание.
Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят.
За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят. Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка душа, можем да говорим групова душа на животните, която може да се открие в астралния свят. Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н. имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят.
към текста >>
Силите
преобразуващи физическото тяло, трябва да се търсят в най-висшия от световете.
Ако "Азът" е станал до толкова силен, че може да променя не само етерното тяло, но и физическото, най-плътното в човешката природа то, което е създадено такова, че неговите сили се простират в най-висшия от световете,тогава ние казваме: човекът създава в себе си висшия принцип на своята сегашна природа, наричан "Атма", или истински духовен човек.
Силите преобразуващи физическото тяло, трябва да се търсят в най-висшия от световете.
Такова преобразуване започва с преобразуване на дихателния процес, понеже Атма означава "дишане". Благодарение на това се изменят свойствата на кръвта, влияещи на физическото тяло, и тогава се осъществява работата, която се проявява, за която се говори в най-висшия от световете.
към текста >>
252.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Силите
на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората.
Ако астралното тяло би се намирало постоянно вътре в човека, то силното влияние на физическия свят много скоро би разрушило цялата хармония, която е донесло астралното тяло от космическото море.
Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората.
По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят.
към текста >>
253.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Той подготвя
силите
, които отново ще построят човешкото тяло.
На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и лоши чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата душа и по този начин създават душевните органи. Ако тук човекът е бил добър, във въздуха на Девакан ще живеят добри качества. Те се трудят духовно, те създават органите. Тези органи стават архитекти на новия стоеж на физическото тяло при ново раждане. Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен свят ще стане външен.
Той подготвя силите, които отново ще построят човешкото тяло.
към текста >>
Ако посипем хартия с железни стърготини и под нея прокараме магнит,
силите
на магнита ще създадат форми и линии.
Първото, което среща по пътя си на слизане от Девакан, това е астралната област, която розенкройцерската теософия се нарича стихиен свят. този свят дава на човека новото астрално тяло.
Ако посипем хартия с железни стърготини и под нея прокараме магнит, силите на магнита ще създадат форми и линии.
Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от силите, които се намират в душата, и съответстват на това, което тази душа е изработила в миналия си живот. така човекът сам си съставя астралното тяло. Тези формиращи се хора, които имат за сега само астрално тяло, ясновиждащият ги съзерцава като същества, имащи вид на отворена надолу камбана. Те с голяма бързина преминават астралното ниво. трудно може да си представите скоростта, с която пронизват пространството.
към текста >>
Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от
силите
, които се намират в душата, и съответстват на това, което тази душа е изработила в миналия си живот.
Първото, което среща по пътя си на слизане от Девакан, това е астралната област, която розенкройцерската теософия се нарича стихиен свят. този свят дава на човека новото астрално тяло. Ако посипем хартия с железни стърготини и под нея прокараме магнит, силите на магнита ще създадат форми и линии.
Точно така астралната субстанция, разпределена неравномерно, се привлича и подрежда от силите, които се намират в душата, и съответстват на това, което тази душа е изработила в миналия си живот.
така човекът сам си съставя астралното тяло. Тези формиращи се хора, които имат за сега само астрално тяло, ясновиждащият ги съзерцава като същества, имащи вид на отворена надолу камбана. Те с голяма бързина преминават астралното ниво. трудно може да си представите скоростта, с която пронизват пространството.
към текста >>
Това, което е ставало до сега, в това число и изграждането на астралното тяло, зависимо от самите хора, от
силите
, които развили в себе си.
Сега тези формиращи се хора трябва да получат етерно и физическо тяло.
Това, което е ставало до сега, в това число и изграждането на астралното тяло, зависимо от самите хора, от силите, които развили в себе си.
Но как ще се образува етерното тяло, в сегашния период на развитие зависи не само от човека тук човека става зависим от външните същества. За това човек винаги притежава подходящо за него астрално тяло, но не винаги това астрално тяло точно подхожда на етерното и физическото. От тук често в живота възниква дисхармония и неудовлетвореност. Формиращият се човек лети с такава бързина, защото той търси за себе си подходяща двойка родители, която ще му даде добрата възможност да получи етерна и физическа телесност, която би подхождала на астралното същество. Относително най-добра и подходяща ще бъде тази двойка, която е в състояние да даде такава телесност.
към текста >>
254.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със
силите
, отново със съзидаващата божествена сила.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето.
Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила.
И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста.
към текста >>
255.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
На етерното тяло въздействат тези форми, които вие самите сте създали на астрално ниво, а вашата съдба я създават съществата,
силите
от висшите сфери на Девакан, които вие самите сте вписали в Акашовата летопис.
И така, вие трябва да си изясните, че в своя собствен живот вие се направлявате от сили, които сами не познавате.
На етерното тяло въздействат тези форми, които вие самите сте създали на астрално ниво, а вашата съдба я създават съществата, силите от висшите сфери на Девакан, които вие самите сте вписали в Акашовата летопис.
Тези сили или съществата добре известни на окултистите, те влизат в йерархията на подобни същности. Вие трябва да разберете, че както в астралното, така и в етерното и във физическите тела вие изобщо усещате влиянието на различни същества. Всичко, което вие правите непроизволно, всичко, към което вие сте тласкани, става под влиянието на различни същества. Това не се получава от нищото. Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният учител повелява да се извършват голям брой упражнения именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
към текста >>
256.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От това смесване на
силите
на Слънцето и Луната, които по-рано били на Земята, а сега я осветявали нея отвън, възникнало това, което ние наричаме придвижване към половете съществуване.
Паралелно с процеса на формиране на костите вървял друг процес. Човекът се развивал по-нататък благодарение на това, че лунната маса се отделила от Земята и останало само, което е способно да се развива. В резултат, в съществата, които населявали Земята, се образували два вида сили. Сега Слънцето и Луната били отвън, а слънчевите и лунните сили започнали да действат отвън.
От това смесване на силите на Слънцето и Луната, които по-рано били на Земята, а сега я осветявали нея отвън, възникнало това, което ние наричаме придвижване към половете съществуване.
Тъй като всички сили, които намират своя израз в половата форма на живот, се намират под влиянието на слънчевите и лунни сили.
към текста >>
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от
силите
на самото Слънце.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце.
Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили. Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили. Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред. По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
Сега Луната получила самостоятелност, и
силите
на двете тела се смесили.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце. Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски.
Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили.
Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили. Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред. По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
257.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Аз вече казах, че обособяването на половете възникнало в хората от смесване на
силите
изпратени ни от Слънцето и Луната.
Аз вече казах, че обособяването на половете възникнало в хората от смесване на силите изпратени ни от Слънцето и Луната.
Сега трябва да си изясним, че при мъжете по-силното влияние на етерното тяло идва от Луната, а по-силно влияние на физическото тяло от Слънцето. При жените обратно, физическото тяло е подложено на въздействието на лунните сили, а етерното тяло на въздействието на слънчевите.
към текста >>
258.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Силите
, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път.
И така, вие виждате, че с втвърдяването на човека в космоса е свързано неговото слизане в материалния свят. С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм. В егоизма има хубави и лоши страни. Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло. Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма.
Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път.
И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг. Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста. И едновременно с развитието на човечеството върви и работата, насочена към преодоляване на принципа, който беше най-силен от времето, когато етерното тяло се съедини с физическото в тази точка на мозъка, за която говорих вчера. Това беше времето на падение в най-силния егоизъм.
към текста >>
В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със
силите
, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството.
Ние трябва да знаем тези неща, ако желаем да вървим към бъдещето с действително разбиране на нещата.
В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството.
Познанието заради самото познание би било егоизъм. Този, който желае да познава, за да вижда духовните светове, постъпва егоистично. Но този, който желае да внесе, това познание непосредствено на практика в ежедневния живот, работи за по-нататъшното развитие на бъдещата еволюция на човечеството. Извънредно важно е, ние всички по-добре да се научим да пренасяме в практиката това, което съществува в качеството на теософски възглед.
към текста >>
259.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тогава
силите
необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден.
Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Също и ларинкса, и
силите
, които са го изградили, вие ще познаете по такъв път.
Вие вече знаете за мястото на челото, над горната част на носа; то се явява израз на нещо определено, което някога е било извън човека, а после е влязло вътре в него. Ако вие медитивно вникнете в този орган, ако се потопите в него, то няма да бъде просто размисъл върху тази точка от вашето тяло; вие ще узнаете по този начин съответстващата и част във външния свят.
Също и ларинкса, и силите, които са го изградили, вие ще познаете по такъв път.
Вие ще познаете макрокосмоса "потопявайки се" в своето собствено тяло.
към текста >>
260.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Откъде, питаше се атлантецът, идват
силите
, на които съм съпричастен?
Откъде, питаше се атлантецът, идват силите, на които съм съпричастен?
Преди човекът виждаше около себе си духовния свят. Какво му показваше духовния свят наоколо? Представете си това ясно. Ако сега внезапно бихте могли да станете ясновиждащи до степента на атлантците, какви процеси ще протекат през душите ви? Вие ще видите духовните същества наоколо.
към текста >>
Именно това, което предизвикаха
силите
на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител.
Трябва да си представите, че върху атлантеца са упражнявали въздействието си и двете течния студените от север и топлите от юг. Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север. Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател. Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек.
Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител.
А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>
Дървото на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали
силите
на световете.
Насред Нифлхайм се намираше неизчерпаемият кладенец Хвергелмир. От него извират дванадесет течения и преминават през целия свят. Вторият корен отиваше към извора на орисниците Урд, Верханди и Скулд. Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата. Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир.
Дървото на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали силите на световете.
Човекът се изобразява в момента, когато осъзнае своя Аз, в момента, в който от дълбините му се изтръгне дума та "Аз". "Игдразил" означава "Носителя на Аза". Носителят на Аза е това дърво. "Иг" (Igg) е "Ich" (Аз), а "дразил" има същия корен, като думата "tragen" (нося).
към текста >>
Никой, който не се е доближил по този начин към дълбокия смисъл на тези митове, не може да разбулва и употребява
силите
за човешкото развитие, заложени в древните нордически митове.
Опитайте сега да си спомните колко научни и ненаучни, одухотворени и неудохотворени обяснения на този германски мит са били давани. Всичките нямат стойност за окултизма. Тъй като за окултизма важи изречението, че всички знаци а легендата също е знак има реално съществуване в духовния свят. И едва, когато знаем какво в духовния свят отговаря на един такъв знак, едва тогава можем да разберем истинското значение на знаците и митовете.
Никой, който не се е доближил по този начин към дълбокия смисъл на тези митове, не може да разбулва и употребява силите за човешкото развитие, заложени в древните нордически митове.
Именно чрез окултизма ние достигаме до разкрития относно света и човека, които бяха заложени от древните друиди в образите на германските митове, не просто защото желаеха да ги изведат от развихрената си фантазия, а ги видяха като образи. За окултизма не е важен нито един знак, който не може да бъде наблюдаван във висшите светове. Древните митове и легенди са знаци за висшата действителност поставени във физическия свят. Ако можем да четем тази писменост, ние ще можем да поглеждаме дълбоко в миналото, и в същото време ни оплодява и самият мит.
към текста >>
261.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вижте, преди човекът да бъде готов, да приеме самостоятелно в себе си висшите сили на Амсхаспандите, той вече беше готов да приеме
силите
на Изарди те, които се изразяват в неговата нисша нервна система.
И каква е ролята на подчинените духове, 28-те Изарди?
Вижте, преди човекът да бъде готов, да приеме самостоятелно в себе си висшите сили на Амсхаспандите, той вече беше готов да приеме силите на Изарди те, които се изразяват в неговата нисша нервна система.
Така както гореспоменатите течения се вляха в нервите на главата и ги образуваха, така теченията на 28-те Изарди в човешкия труп, който преди беше по строен като глава. Преди човекът да е в състояние да приеме в главата си силите на Амсхаспандите и да я оформи с тях, трупът на човека беше в състояние да приеме теченията на 28-те Изарди. Носи ли той тези сили в себе си и днес?
към текста >>
Преди човекът да е в състояние да приеме в главата си
силите
на Амсхаспандите и да я оформи с тях, трупът на човека беше в състояние да приеме теченията на 28-те Изарди.
И каква е ролята на подчинените духове, 28-те Изарди? Вижте, преди човекът да бъде готов, да приеме самостоятелно в себе си висшите сили на Амсхаспандите, той вече беше готов да приеме силите на Изарди те, които се изразяват в неговата нисша нервна система. Така както гореспоменатите течения се вляха в нервите на главата и ги образуваха, така теченията на 28-те Изарди в човешкия труп, който преди беше по строен като глава.
Преди човекът да е в състояние да приеме в главата си силите на Амсхаспандите и да я оформи с тях, трупът на човека беше в състояние да приеме теченията на 28-те Изарди.
Носи ли той тези сили в себе си и днес?
към текста >>
Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря
силите
си в човека.
Водачът на 28-те Изарди най-напред командваше природните сили в тяхното ежедневно действие. В хода на годината всичко протичаше ритмично и хармонично. В хода на деня нещата бяха малко не регулирани. Страховити гръмотевици, бури, бедствия пронизваха въздуха около земята, която още съдържаше изцяло астралното. Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака.
Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека.
Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер. Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите. Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера.
към текста >>
262.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По време на съзнателния живот не по време на сън астралното тяло в определено отношение е заето с това, непрестанно да убива етерното тяло, да отслабва
силите
, които то развива, да ги притъпява.
А какво прави астралното тяло? Извънредно важно е да се знае това.
По време на съзнателния живот не по време на сън астралното тяло в определено отношение е заето с това, непрестанно да убива етерното тяло, да отслабва силите, които то развива, да ги притъпява.
Затова изразът на живота на астралното тяло е умората, изтощението на тялото през деня.
към текста >>
Така
силите
, които са отвън се преселват във вътрешността на съществата, за да намерят в човека възможността, да се изявят отново навън, когато той ще е извоювал способността да стане отново едно с целия космос, с извънземното.
Така силите, които са отвън се преселват във вътрешността на съществата, за да намерят в човека възможността, да се изявят отново навън, когато той ще е извоювал способността да стане отново едно с целия космос, с извънземното.
Истините, които хората изразяваха така покъртително в древните сказания и приказки както в тази за жената с едното око бъдещото човечество ще изразява под съвсем различна форма. Силата на духовното виждане отново ще оживее в човека. Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни свят, както жената в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост. Тази сила ще проникне днешното същество на човека, така че той да не вижда единствено физическото в нещата, а и духовното, което намира израза си във външните предмети. Това, което днес е станало материално, ще бъде за него духовно, втвърденото сега физическо тяло също ще стане духовно.
към текста >>
263.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В
силите
на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме
силите
, изхождащи от гръбначния ни стълб.
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни. Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа.
В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб.
към текста >>
Чрез това уравновесяване на
силите
стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг.
Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете. Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй като хората вече не притежаваха ясновидство. Това, което преди беше притежание на самите хора, ясновидството, те вече при писваха единствено на боговете, които живееха далеч, далеч от тях.
към текста >>
Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на
силите
от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Това отново е изразено в мита.
Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта. Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си. Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите.
към текста >>
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат
силите
на боговете.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете.
Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят.
към текста >>
Ние би трябвало да си кажем:
силите
, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете.
Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото.
Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му.
към текста >>
Силите
, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото.
Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н.
Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън.
към текста >>
Но
силите
, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н.
Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек.
Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията.
към текста >>
264.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние открихме
силите
, които изхождат от тези духове от астралното пространство в 12-те двойки нерви, които излизат от главата ни, и в 28 до 31 двойки нерви, които изхождат от гръбначния ни стълб.
През последните вечери от заниманията ни в нашето дружество ние започнахме разглеждането на средно европейски сказания и митове и при това видяхме какви дълбоки истини и прозрения се съдържат в тях. Точно преди 14 дни, когато засегнахме най-дълбоките и важни истини, ние можахме да хвърлим един поглед към една сродна митология, персийската, която е възникнала в Азия и е извънредно близка с германската или подобни митологии в средна Европа. Ние видяхме какво се крие зад името на персийските Амсхаспанди и зад това на 28-те до 31 Изарди.
Ние открихме силите, които изхождат от тези духове от астралното пространство в 12-те двойки нерви, които излизат от главата ни, и в 28 до 31 двойки нерви, които изхождат от гръбначния ни стълб.
към текста >>
Случващото се всъщност трябва да се представи така, че при едно такова събитие в света от едната страна стоят
силите
на доброто, които изхождат от Амсхаспандите и Изардите, а от другата страна
силите
на злото, които изхождат от Девите.
Този персийски мит ни показва всички събития на света преплетени по определен начин в продължителна борба. В смисъла на мита всичко, което се случва днес, следва да се разглежда като изтичането на тази борба.
Случващото се всъщност трябва да се представи така, че при едно такова събитие в света от едната страна стоят силите на доброто, които изхождат от Амсхаспандите и Изардите, а от другата страна силите на злото, които изхождат от Девите.
Едва когато разберем взаимното влияние между добрите и злите сили, ще можем посредством мита да разберем и събитията и фактите от съвремието.
към текста >>
А
силите
им не са ограничени в тясно пространство, те могат да се излъчват чак долу на земята.
За този, който вижда нещата окултно това е така, че със слънчевата светлина на земята идват и духовните обитатели на слънцето. Точно както земята е населена от хора, така и слънцето е населено с мощни същества, които се различават от земните по това, че са много, много по-развити от хората. Генезисът, Старият завет, нарича тези обитатели на слънцето Елохими, светлинни същества. Както хората имат тяло от плът, така те имат тела от светлина. Те са светлинни същества.
А силите им не са ограничени в тясно пространство, те могат да се излъчват чак долу на земята.
Със слънчевата светлина всички земни същества се стремят към делата на слънчевите духове, Елохимите. Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме делата на обитателите на слънцето. Хората ще достигнат това стъпало едва когато земята навлезе в състоянието Вулкан. Вие знаете, че развитието на земята преминава през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, който посочваме като последното въплъщение на земята. Когато земята се развие до състоянието на Вулкан, хората ще се намират на това стъпало, на което днес са обитателите на слънцето.
към текста >>
С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и
силите
на онези духове, които бяха изостанали.
Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение. [По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв. Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото. Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина. Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта.
С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали.
Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината. Така получаваме, че на всяко течение на Амсхаспандите се противопоставя едно течение на кръвта. В това червено течение на кръвта, паралелен на нервното течение, са включени и противниковите сили на Девите. В червената кръв на Амсхаспандите се противопоставя това, което идва от противниците на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, отрядите на Ариман. А сега в кръвта чувстваме да пулсира това, което дойде от тези Ариманови отряди.
към текста >>
Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека
силите
заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината.
[По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв. Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото. Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина. Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта. С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали.
Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината.
Така получаваме, че на всяко течение на Амсхаспандите се противопоставя едно течение на кръвта. В това червено течение на кръвта, паралелен на нервното течение, са включени и противниковите сили на Девите. В червената кръв на Амсхаспандите се противопоставя това, което идва от противниците на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, отрядите на Ариман. А сега в кръвта чувстваме да пулсира това, което дойде от тези Ариманови отряди.
към текста >>
В него са втъкани добрите сили на Ормузд и
силите
на егоистичната природа тези на Ариман.
Така вие видяхте възникването на този четвърти член на човешката природа, на Аза, и на третият член на човека астралното тяло, което е одухотворено от две същества.
В него са втъкани добрите сили на Ормузд и силите на егоистичната природа тези на Ариман.
Азът е поставен в центъра на една борба, която бушува в астралното тяло борбата между добрите и злите сили. Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман. Ариман или Анграмайню означава "противопоставящият се" или "опозиционен дух". Така ние разбираме, как един такъв мит наистина не е нищо друго освен преразказ на това, което са наблюдавали древните астрални ясновидци.
към текста >>
Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени
силите
на Ариман.
Така вие видяхте възникването на този четвърти член на човешката природа, на Аза, и на третият член на човека астралното тяло, което е одухотворено от две същества. В него са втъкани добрите сили на Ормузд и силите на егоистичната природа тези на Ариман. Азът е поставен в центъра на една борба, която бушува в астралното тяло борбата между добрите и злите сили.
Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман.
Ариман или Анграмайню означава "противопоставящият се" или "опозиционен дух". Така ние разбираме, как един такъв мит наистина не е нищо друго освен преразказ на това, което са наблюдавали древните астрални ясновидци.
към текста >>
В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават
силите
от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора.
Как би трябвало да се разкаже това, ако се придържа към фактите? Вотан, Вили и Ве отидоха на морския бряг. Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването. Така възникнаха първите хора.
В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора.
Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние. Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам!
към текста >>
То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат
силите
на слънцето.
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива прозрения трябва да се влеят живи в нашата душа. Ние ще разберем това, когато обмислим следното: Какво всъщност представлява това астрално тяло, което носим в себе си?
То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат силите на слънцето.
Така ние ходим по земята и чувстваме, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура. Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие.
към текста >>
265.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всичко това се предопределяше от
силите
, които изхождаха отгоре.
По онова време, когато земята беше обвита в огнена мъгла това беше различно, всичко се намираше в оживено движение. Беше подобно на това, ако вие днес застанете на върха на планината и гледате как мъглите се движат и приемат най-различни форми. Сега физическото ви тяло остава мързеливо в твърдата си форма. Тогава всичко се намираше в движение. Тогавашното физическо тяло се разтваряше и отново се събираше.
Всичко това се предопределяше от силите, които изхождаха отгоре.
Така тогавашното съществуване се различаваше от днешното. Когато земята все ще беше течна, всички форми зависеха от духовните сили, към които самите те принадлежаха. Помислете само какво се случваше долу. Твърдта се подготвяше стъпка по стъпка. Тези твърди форми се подготвяха стъпка по стъпка от едно напълно течно-воднисто състояние.
към текста >>
Това са двете природи, които бележат всички религиозни документи като обсебени от две съвършено различни сили, от небесните сили и от
силите
на долния свят.
Тук се съдържа дълбоката мъдрост. Какви са тези две "разширения"? С това се имат предвид двете части на човешката природа, които винаги са смесени една с друга, нисшата природа на човека и духовната природа на човека. Духовната природа, която намира своя израз в това, което е насочено към слънцето, а нисшата природа, която е насочена към центъра на земята.
Това са двете природи, които бележат всички религиозни документи като обсебени от две съвършено различни сили, от небесните сили и от силите на долния свят.
Небесното уширение и земното уширение отдели Бог едно от друго. Тук на земята стана видимо това, което на Луната изобщо не се виждаше. В тези думи е отразена една невероятно дълбока мъдрост, която отговаря напълно на истината. На Старата Луна все още наоколо не бродеха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше. Телата-предшественици на хората на Старата Луна, състоящи се от физическо, етерно, астрално тяло имаха само едно уширение към планетата, а не към небесата.
към текста >>
266.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Най-напред той съвсем не може да знае, че под
силите
, с които той работи се намират огромно количество окултни сили.
Тук може би ще се появи някой, който ще каже: Аз бих желал да действувам в света изцяло несебично!
Най-напред той съвсем не може да знае, че под силите, с които той работи се намират огромно количество окултни сили.
От всеки човек си излъчват окултни сили. Ако някой каже, че желае да се прояви несебично в света, то това е един много, много красив идеал. Ако обаче се опитаме да продължим да задаваме въпроси: Защо искаш да си несебичен, защо си поставяш заповедта да бъдеш несебичен? То ние бихме получили странни отговори, като например: Чрез несебичността бих могъл да стигна до по-високо ниво на съвършенство; не мога да понеса да съм човек без стойност; искам да съм човек, ценен за света. Ако някой анализира това чувство, той ще стигне до извода, че зад причините за несебичността се крие невероятен егоизъм, често много по-голям отколкото при хора, които съвсем не желаят да бъдат несебични, а просто се ръководят от инстинктите си.
към текста >>
Ако в началото на земното развитие хората бяха получили наготово
силите
, с които да действуват върху астралното, етерното и физическото тяло, то те биха причинили ужасни неща в света.
повечето обаче не биха сторили това просто така. А знаете ли защо? Поради простата причина, че се страхуват, страхуват се за собствената си личност. Те подозират последствията в духа и себично се плашат. И това е много хубаво, че се плашат и за това не се захващат с тези неща.
Ако в началото на земното развитие хората бяха получили наготово силите, с които да действуват върху астралното, етерното и физическото тяло, то те биха причинили ужасни неща в света.
Но затова им е даден егоизма, който кара човека да се грижи най-напред за себе си, и тази грижа към себе си да го поглъща изцяло. Боговете са изпратили на хората егоизма като един предпазен щит. Егоизмът е този, който скрива от погледа на човека нещата, които се намират зад света на проявленията. Изключително важно е да се наблюдава това. Това е една своеобразна спирачка, с която боговете са оборудвали хората, за да не проникнат те прекалено бързо в духовните царства.
към текста >>
Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага
силите
, появяващи се в сетивния свят.
Магьосникът се отличава както от ясновидеца така и от посветения. За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния свят сили. Вярвате ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина? Той може да ви разказва как изглеждат тези неща, но той няма да разбере веднага как да ги построи.
Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят.
Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага. Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект.
към текста >>
Стигнахме до действителните методи, до машинациите, които е необходимо да се извършат, за да се стигне до овладяването на
силите
на черната магия.
Често се случва хората да се опитват да постигнат нещо посредством някакви машинации, да достигнат нещо, което иначе никога не би могло да им бъде съобщено.
Стигнахме до действителните методи, до машинациите, които е необходимо да се извършат, за да се стигне до овладяването на силите на черната магия.
Това е нещо, което задължително трябва да се описва в детайл. Видяхте първото средство, първия път за овладяването на тези сили. Той е да ни се съобщи средството от призваните сили и същества. Какво всъщност представляват тези магически средства? Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук.
към текста >>
Ако човекът се беше намирал под влиянието единствено на
силите
, съдържащи се в това Слънчево-Лунно-Земно тяло, то той щеше да се одухотвори твърде бързо, той нямаше да може да се развие надолу да физическата материалност, и така нямаше да може да достигне до себесъзнанието, до Азовото съзнание, което трябваше да извоюва.
Когато след Старата луна Земята отново излезе на преден план, тя все още не беше нашата днешна Земя. Тогава тя беше Земя плюс Слънце, плюс Луна. Те бяха едно небесно тяло. Така че ако вие смесите днешната земя с Луната и Слънцето и направите от всички тях едно тяло, ще получите това, което представляваше Земята в началото на развитието си. Най-напред от нея се отдели Слънцето и с него всички онези сили, които бяха твърде тънки за човека, твърде духовни, и под чието влияние той твърде бързо би се одухотворил.
Ако човекът се беше намирал под влиянието единствено на силите, съдържащи се в това Слънчево-Лунно-Земно тяло, то той щеше да се одухотвори твърде бързо, той нямаше да може да се развие надолу да физическата материалност, и така нямаше да може да достигне до себесъзнанието, до Азовото съзнание, което трябваше да извоюва.
към текста >>
Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали
силите
, които биха довели човечеството бързо до духовността.
Всички вие знаете, че съществуват имагинативно познание и окултна писменост, [в която е изразено имагинативното познание]. Сега мога да ви приведа само два окултни знака. Ако разширим още разглеждането, то би ни отвело твърде далече.
Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността.
Напротив, ако цялата Земя се беше отделила от Слънцето, но все още беше запазила в себе си Луната, щеше да настъпи много бързо вкостеняване и втвърдяване. Ако Земята беше запазила Луната в себе си, човечеството твърде бързо би се превърнало в един вид кукли в марионетки. Те щяха да се потопят прекалено дълбоко в материята, както в другия случай прекалено бързо щяха да се одухотворят. И всички тези сили, които бяха извикани навън и които днес владеят от Луната и упражняват влиянието си върху Земята отвън, всички тези сили се изобразяват събирателно в този знак, който изглежда като двойна кука. Това е знакът на животното или на агнето с два рога от Апокалипсиса.
към текста >>
Всички онези сили, които черният магьосник придобива чрез толкова отвратителни методи, по окултен на чин водят до размножаване на Земята на
силите
, които принадлежат към демоничната природа и водят до втвърдяване на Земята.
Единият знак се казва Нахиел, другият Сорат.тези два знака се наричат също знаци за демона на Земята.
Всички онези сили, които черният магьосник придобива чрез толкова отвратителни методи, по окултен на чин водят до размножаване на Земята на силите, които принадлежат към демоничната природа и водят до втвърдяване на Земята.
Ако много хора биха били черни магьосници, то резултатът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством силите на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на силите, които са в слънчевите лъчи.
към текста >>
Ако много хора биха били черни магьосници, то резултатът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством
силите
на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на
силите
, които са в слънчевите лъчи.
Единият знак се казва Нахиел, другият Сорат.тези два знака се наричат също знаци за демона на Земята. Всички онези сили, които черният магьосник придобива чрез толкова отвратителни методи, по окултен на чин водят до размножаване на Земята на силите, които принадлежат към демоничната природа и водят до втвърдяване на Земята.
Ако много хора биха били черни магьосници, то резултатът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством силите на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на силите, които са в слънчевите лъчи.
към текста >>
Силите
, които са били отпратени от Луната, които се развиха от субстанцията на Земята още се съдържат като заложби в земните пластове.
До какво би довел един превес на черната магия на Земята? Ще доведе до втвърдяване на земното кълбо дотам, че Земята ще се превърне в Луна.
Силите, които са били отпратени от Луната, които се развиха от субстанцията на Земята още се съдържат като заложби в земните пластове.
Наред със силите, които имат добрите заложби да се превърнат в сили на Слънцето, все още съществуват и силите, предразположени да станат сили на Луната. Бялата магия ще приближава Земята все повече към природата на Слънцето. Силите на черната магия ще я приближават повече до лунната природа. С бялата магия трябва да бъде победено всичко, което не води към овладяването на духовните сили по пътя на просветлението, на мъдростта. Тъй като посочените процедури и дейности не водят по пътя на мъдростта, на провидението, не водят чрез действително виждане към овладяването на духовни сили, а са откраднати от природата посредством машинации и процедури, целящи обсебването на сили без просветление.
към текста >>
Наред със
силите
, които имат добрите заложби да се превърнат в сили на Слънцето, все още съществуват и
силите
, предразположени да станат сили на Луната.
До какво би довел един превес на черната магия на Земята? Ще доведе до втвърдяване на земното кълбо дотам, че Земята ще се превърне в Луна. Силите, които са били отпратени от Луната, които се развиха от субстанцията на Земята още се съдържат като заложби в земните пластове.
Наред със силите, които имат добрите заложби да се превърнат в сили на Слънцето, все още съществуват и силите, предразположени да станат сили на Луната.
Бялата магия ще приближава Земята все повече към природата на Слънцето. Силите на черната магия ще я приближават повече до лунната природа. С бялата магия трябва да бъде победено всичко, което не води към овладяването на духовните сили по пътя на просветлението, на мъдростта. Тъй като посочените процедури и дейности не водят по пътя на мъдростта, на провидението, не водят чрез действително виждане към овладяването на духовни сили, а са откраднати от природата посредством машинации и процедури, целящи обсебването на сили без просветление. Така апокалиптичният печат действително е същевременно и знак за преодоляването на черната магия с помощта на бялата.
към текста >>
Силите
на черната магия ще я приближават повече до лунната природа.
До какво би довел един превес на черната магия на Земята? Ще доведе до втвърдяване на земното кълбо дотам, че Земята ще се превърне в Луна. Силите, които са били отпратени от Луната, които се развиха от субстанцията на Земята още се съдържат като заложби в земните пластове. Наред със силите, които имат добрите заложби да се превърнат в сили на Слънцето, все още съществуват и силите, предразположени да станат сили на Луната. Бялата магия ще приближава Земята все повече към природата на Слънцето.
Силите на черната магия ще я приближават повече до лунната природа.
С бялата магия трябва да бъде победено всичко, което не води към овладяването на духовните сили по пътя на просветлението, на мъдростта. Тъй като посочените процедури и дейности не водят по пътя на мъдростта, на провидението, не водят чрез действително виждане към овладяването на духовни сили, а са откраднати от природата посредством машинации и процедури, целящи обсебването на сили без просветление. Така апокалиптичният печат действително е същевременно и знак за преодоляването на черната магия с помощта на бялата. Посредством човешките сили, които се преобразуват, от самия човек се раждат слънчеви сили, така че лунните си ли да му се подчинят.
към текста >>
Тогава през деветте стъпала, за които ще разберете ако прочетете моята "Теософия",
силите
ще се превърнат в девет звезди.
Това е пътят, по който магьосникът трябва да поеме на нашата Земя.
Тогава през деветте стъпала, за които ще разберете ако прочетете моята "Теософия", силите ще се превърнат в девет звезди.
Така че, какво трябва да каже истинският черен магьосник на своя ученик? Много просто:
към текста >>
267.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на
силите
на организма, то вие ще получите лъва.
Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно.
Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва.
Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.
към текста >>
Силите
, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин.
Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло.
Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин.
Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът. За разлика от растението, което насочва главата си, корена, към центъра на земята, човекът насочва своята към Слънцето. Той ще я обедини със него и ще приеме по-висши сили. Това виждате показано в слънчевото лице, което почива върху тяло от облаци, върху скалите, върху колоните. Себе творящ ще стане тогава човекът.
към текста >>
Посредством
силите
на слънцето човекът ще роди ново слънце.
Тогава наближава времето, когато се осъществяват великите промени в космоса. Когато човекът ще е приел в себе си слънчевата сила, ще се сложи началото на онзи стадии в развитието, по време на който слънцето отново ще е едно със земята. Човекът ще бъде слънчево същество.
Посредством силите на слънцето човекът ще роди ново слънце.
Оттам идва жената [на петия печат], която ражда слънцето. Тогава човечеството ще е напреднало в морално и етично отношение дотам, че ще бъдат преодолени всички унищожител ни сили, които се таят в нисшия човек.
към текста >>
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от
силите
на съзнанието.
Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света.
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
към текста >>
268.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Силите
следват точно линиите на пентаграма.
Трябва да си го представяте като силово проявление, не само като геометрична фигура. В етерното тяло на човека имате пентаграма.
Силите следват точно линиите на пентаграма.
Те могат да протичат във все възможни преплитания, но винаги остават очертани като пентаграм в човешкото тяло. Той е една етерна реалност, не символ, а факт.
към текста >>
269.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха
силите
на човека.
За да си изясним какви са тези взаимовръзки нека си спомним първата поява на готическия архитектурен стил, когато определени процеси в развитието на човечеството биват за първи път изразени в архитектурните форми на готиката. Хората, които се отдаваха на размисъл в стаите, построени в този стил, изживява ха мисли, които бяха подбуди на готическите сгради.
Тези мисли, които действуваха в душите на хората, оформяха душите, вътрешните сили на човека до етерното тяло, те преобразуваха силите на човека.
Като едно следствие от тези впечатления, които бяха възприемали сетивата, и представите, които бяха образува ни с тези сетивни възприятия, след столетия се появи онова мистично движение, което срещаме у Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други. В това, което те сътвориха ние виждаме отзвука от това, което предците им бяха приели в себе си като впечатления от готическите сгради. А онези по-висши индивидуалности, които превъзхождат човечеството в развитието му, съзнателно го ръководеха в хода му. Те съзнателно гледат напред към следващите векове и хилядолетия и на човечеството в един определен момент се дава това, което трябва да развие едни или други качества. Така ние виждаме как тук, в продължение на няколко столетия в следствие на наблюдението на външните форми на готическия стил, на стила на острите арки, възниква онази стремяща се към небесата мистика в Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и така нататък.
към текста >>
270.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в
силите
на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване. А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света.
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
към текста >>
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат
силите
, които действително ще ни направят част от висшите светове.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове.
Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове. Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят. Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят
силите
, които ще ни отведат в един по-висш свят.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
271.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от
силите
, които ще изведат човека в света.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците.
Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия. А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
272.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в
силите
, които тук се проявяват.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания.
Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват.
Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на
силите
на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата.
При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата.
Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб. Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб. В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт.
към текста >>
Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи,
силите
на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб.
При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата.
Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб.
Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб. В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт. Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло.
към текста >>
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява
силите
на черния дроб.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб.
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят. В белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие.
към текста >>
Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над
силите
, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противоречие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това.
Митовете и легендите се оказват винаги по-мъдри и дълбоки от нашата наука, отишла, както ни се струва ,толкова далече напред. Току-що показаната тук особеност на човешкия живот се изразява по величествен начин в мита за Прометей. В разказа за това, че Прометей е донесъл на хората огъня от небето е отразено неговото участие в този процес, който се проявява в дишането и води човека все по-нагоре.
Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над силите, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противоречие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това.
Това страдание е представено като удивителен факт, лежащ в основата на този мит: орелът кълве черния дроб на прикования Прометей! Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че силите, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб!
към текста >>
Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че
силите
, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб!
Митовете и легендите се оказват винаги по-мъдри и дълбоки от нашата наука, отишла, както ни се струва ,толкова далече напред. Току-що показаната тук особеност на човешкия живот се изразява по величествен начин в мита за Прометей. В разказа за това, че Прометей е донесъл на хората огъня от небето е отразено неговото участие в този процес, който се проявява в дишането и води човека все по-нагоре. Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над силите, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противоречие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това. Това страдание е представено като удивителен факт, лежащ в основата на този мит: орелът кълве черния дроб на прикования Прометей!
Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че силите, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб!
към текста >>
273.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Наистина,
силите
, които от Зодиакалния кръг действат на планетната система, са минали самите те предишно развитие в някоя планетарна система и след това са се издигнали до стадия на Зодиака.
Вие виждате: че ние сега, обсъждаме, ще ви се стори разбира се, достатъчно странно и ще прозвучи като безумие за всички онези, у които понятията неподвижно са застинали, както ги назовава съвременната астрономия. Но такава е истината, това е действителността за космическото развитие: когато планета, като нашата Земя се издигне до битието на Слънцето, и всичко това в цялост застава още по-високо над слънчевото битие, тогава от всичко, ще се образува, като още по-висока степен на развитие, това което в известно отношение вие можете да възприемете също сега на небето: тогава ще възникне онова, което сега наричаме “Зодиак”; това е много по-висока степен в сравнение с развитието на неподвижната звезда. По такъв начин, когато съществата не остават ограничени от неподвижната звезда, а разпространяват своето развитие с такава мощ, че се разпростират по-високо над неподвижните звезди, които се явяват като че ли са включени в телата им, и тогава се достига много висока степен, степен за зодиакалното развитие.
Наистина, силите, които от Зодиакалния кръг действат на планетната система, са минали самите те предишно развитие в някоя планетарна система и след това са се издигнали до стадия на Зодиака.
към текста >>
И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че
силите
на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Стария Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.
Те са възникнали от още по-древна планетарна система, която е предшествала нашата. Нали Сатурн също са го предшествали планетарни развития, протичащи във времето, което ние – казано наистина астрономически – окултно – вече не можем да означим като “време” в нашия смисъл, защото то е имало малко по друг характер, отколкото нашето “време”. Ние можем да кажем, че за съвременното човешко разбиране и представи то се явява донякъде баснословно понятие, и нямаме думи, за да го изразим.
И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Стария Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.
към текста >>
Силите
, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн.
И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака.
Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн.
И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака.
към текста >>
За това можем да кажем: разпределението на
силите
в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака.
Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре.
За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака.
Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат. Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите. В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:
към текста >>
Силите
слизат и се издигат.
Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя.
Силите слизат и се издигат.
Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите. В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:
към текста >>
Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат
силите
.
Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат.
Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите.
В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:
към текста >>
И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от
силите
на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства.
към текста >>
Силите
, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни.
И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат.
Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни.
Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства. Силите на низходящото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.
към текста >>
По този начин, вие виждате, как
силите
слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия.
И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат. Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия.
В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства. Силите на низходящото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.
към текста >>
Силите
на низходящото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.
Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства.
Силите на низходящото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.
към текста >>
Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: започвайки от тогава, когато Азът е можел да участва в
силите
, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака.
Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: започвайки от тогава, когато Азът е можел да участва в силите, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака.
Колкото Азът се стреми към висшата точка на своето развитие, толкова повече той се сработва в Зодиака. В дълбините на Аза, не произлиза нищо, което не би имало свои въздействия, достигащи нагоре до Зодиака. И когато със своя Аз човек полага основите на това, за да се развие до Атма или Дух-Човек, той все повече и повече изработва в себе си тези сили, които му дават възможност да действа горе във Везните на Зодиака. Той ще достигне до пълното овладяване на Везните от Зодиака, когато направи своя Аз израз на Атма или Дух-Човек. Тогава той ще стане същество, което нещо от себе си излива, което от стадия на временното преминава в стадия на вечното или постоянството.
към текста >>
Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че
силите
и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос.
Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания.
С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>
И благодарение на това
силите
, идващи от небесно тяло към небесно тяло стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка душа към друга, като любов и ненавист.
Такъв е един от аспектите, до който достигаме, когато от нашето ниско-органично битие повдигнем поглед към небесното пространство и опознаем, как взаимодействат между себе си небесните сили и съществата в небесното пространство.
И благодарение на това силите, идващи от небесно тяло към небесно тяло стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка душа към друга, като любов и ненавист.
Ние виждаме душевните сили, които идват от звезда към звезда, и се учим да познаваме това, което е начертано на небесата, като действия, деяния, постъпки на тези сили в мировото пространство.
към текста >>
274.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тъй като от Луната идват
силите
, които дават облика, а от Слънцето излизат
силите
, които непрекъснато изменят този облик.
Но макар тогава да е имал три тела, и сега има три тела, неговия облик бил съвършено различен. Вие бихте били поразени, ако аз бях ви описал този облик, а този облик, който човек има сега, е станал бавно и постепенно, вече след отделянето на Луната. Низшите, по-малко ценни сили на Луната не биха могли да дадат на човек неговия днешен образ. Те можели да му дадат образ, по-малко съвършен, не способен на по-нататъшно развитие. Тези лунни сили оставяйки на Земята биха задържали човек в един и същ вид.
Тъй като от Луната идват силите, които дават облика, а от Слънцето излизат силите, които непрекъснато изменят този облик.
Но за да може човекът да получи своя днешен облик, трябвало да се формира от Луната, иначе не можело да стане. Така започва развитието на Аза на човека. Начева се четвъртия член на човешкото същество, и Яхве придава от Луната на човека на такъв облик , в който човек може да бъде носител на Аза.
към текста >>
В днешно време човекът все още не може със
силите
на своя Аз да преобразува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето физическо тяло.
В днешно време човекът все още не може със силите на своя Аз да преобразува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето физическо тяло.
Човек само постепенно ще стигне до това. Както детето се нуждае от учители, така и на човека когато вече е доведен до това, че да стане Аз-човек са му нужни учители на Земята за по-нататъшното развитие напред, и за човека има две възможности. От разгледаните пътища на цялото космическо развитие вие можете да си представите откъде се появяват те.
към текста >>
В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със
силите
на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера.
В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена.
Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера.
към текста >>
Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека,
силите
на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната.
Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела.
Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>
275.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със
силите
на Аза.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци.
Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза.
Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му.
към текста >>
И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на
силите
вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм.
Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие. Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част.
И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на силите вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм.
Това е този Аз, който не иска още да се освободи от инстинктите, желанията и страстите. Те проникват и пронизват астралното тяло, така че човешкото астрално тяло става двойствено: безкористно-възвишени пориви – и страсти, пронизани със себичност; те влезнали в човека под действието на Аз-духовете и са се вкоренили в него.
към текста >>
Ние видяхме, как астралното е било пронизано от
силите
на изливащия се Аз.
Сега да разгледаме по-нататъшния ход на развитие.
Ние видяхме, как астралното е било пронизано от силите на изливащия се Аз.
В последствие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния свят. Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза. Така че в етерното тяло ние сега имаме сила, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния свят.
към текста >>
Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със
силите
на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от
силите
на Аза.
Сега да разгледаме по-нататъшния ход на развитие. Ние видяхме, как астралното е било пронизано от силите на изливащия се Аз. В последствие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния свят.
Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза.
Така че в етерното тяло ние сега имаме сила, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния свят.
към текста >>
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от
силите
на Аза, трябва да мислим за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата.
Във физическото тяло се образува вдлъбнатина и около нея имаме етерно и астрално тяло. Да си представим сега това схематично, в следващите лекции ще научим съответните подробности. И така, образувала се е един вид вдлъбнатина. Физическото тяло приело в себе си Аза. Между над веждните кости има точка – за това не веднъж съм ви говорил,-където е бил възприет Аза.
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да мислим за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата.
Азът пронизва очите, ушите; но това не е само един отвор, а цяла област от отвори. Всичко това става в последната трета на Атлантската епоха; и само благодарение на това, физическото тяло се видоизменя по такъв начин, каквото е сага.
към текста >>
276.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Силите
на Сатурн, Слънцето и Луната действали в него съвместно.
Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие. Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята. В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна. Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло.
Силите на Сатурн, Слънцето и Луната действали в него съвместно.
Поради това, първото човешко същество в началото на земното развитие се явява много, много по-сложно, отколкото човешкото същество на Сатурн. На Сатурн всичко е било недифиринцирано, всичко е било сатурнов човек. Сега в ново възникналата Земя, Сатурн, Слънце и Луна действат обединено; земният човек се е появил в своя първи по-сложен зачатък.
към текста >>
На Земята станало отново тъмно; само една част от
силите
на светлината съществата на Земята задържали в себе си.
Благодарение на това, че всички по-тънки сили се отделили заедно със Слънцето, последвало – напълно естествено – много бързо втвърдяване. Това, което преди е било само силови линии сега вече се явява съвсем плътен образ. И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как газообразното състояние се уплътнява до вода. Всичко сега в цялост се състои не само от огън и въздух, но и от вода. Силата на светлината си отишла заедно с отделеното Слънце.
На Земята станало отново тъмно; само една част от силите на светлината съществата на Земята задържали в себе си.
към текста >>
277.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вече показахме, че ако
силите
и съществата, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал.
Вече показахме, че ако силите и съществата, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал.
Той въобще не би могъл да дойде до своето развитие, ако духовете на мъдростта бяха останали свързани с Луната. Те е трябвало да се отделят и да действат отвън, за да може човекът да извърши в правилно темпо своето развитие. Иначе, едва родил се, човек веднага би се състарил; в твърде бързо темпо би изминал развитието си. Аз мога да ви покажа тава нагледно с още един пример.
към текста >>
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на
силите
на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
– се намира до известна степен под ръководството на Духовете на Мъдростта. Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка. Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни. Само ако бихте били на мнение, че отделния живот между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони.
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки живот. Тогава те действат съвместно. Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта.
към текста >>
278.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на
силите
на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето.
И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>
279.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че
силите
пронизват пространството.
Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света.
Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона. Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух.
към текста >>
280.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от
силите
на Аза астрално тяло.
По този начин, материалното оръдие на Аза се създава отново за всяка инкарнация. И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло. Ние знаем, че астралното тяло на човека се състои от две части: едната част, над която още нищо не сме направили, която, следователно е останала такава, каквато и била взета от Космоса, и другата част, над която човекът вече е работил. Тези две части на астралното тяло по определен начин са развити във всеки човек. Във висшата нервна система, особено в мозъка, които се създават нови за всяка нова инкарнация, вие имате материалния израз на това, което човекът е направил при работата на своя Аз над своето астрално тяло, макар и в по-голямата си част безсъзнателно.
И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло.
Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа?
към текста >>
281.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася
силите
в неговото физическо тяло, би било напълно похабено.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено.
Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло. По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
към текста >>
Но благодарение на това, че всяка сутрин в
силите
на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на
силите
в това физическо тяло.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено.
Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло.
По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
към текста >>
Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество,
силите
наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло.
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”. По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него.
Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество, силите наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло.
В епохите на по-тънко възприемащите култури душите носили в своята вътрешна душевност духовните импулси и по-лесно пронизвали физическото тяло, и тогава хората чувствали, че през физическото пространство от всички страни са отправени сили, че физическото пространство изобщо не е безразлично пусто пространство, и че то във всички посоки е пронизано със сили. Съществува чувство за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения. Можете да си представите това в следващия пример.
към текста >>
Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от
силите
действащи в пространството.
Вземете един от художниците от великата епоха на изкуствата, когато хората още са имали ясното усещане за тези сили, действащи в пространството. При такъв художник вие бихте могли да видите, как той рисува в пространството група, състояща се от три ангела.
Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от силите действащи в пространството.
Хората, които благодарение на посоченото взаимодействие между вътрешната душевност и физическото тяло са усвоили в себе си тази вътрешна динамика, тези хора чувстват: така трябва да бъде, трите ангела да се задържат в пространството. Вие ще откриете това най-вече при най-старите художници, а при по-новите много по-малко. Може много високо да бъде оценен Беклин, но фигурата която се намира във въздуха над неговия “Пьетой” предизвиква във всеки такова чувство, като че ли всеки момент ще се повали надолу, тя не се държи в пространството.
към текста >>
282.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* как
силите
горни слизат и се издигат….. “Фауст” Гьоте, 1, Нощ.
* как силите горни слизат и се издигат….. “Фауст” Гьоте, 1, Нощ.
към текста >>
283.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и
силите
на Любовта, които Яхве влага в човека.
Развитието на Аза, на пълното себесьзнание, развитието на Земята и на Земното човечество. Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание. Земята е планетарното състояние„където може да се развие Любовта. Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз.
Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека.
Христос Исус като въплъщение на Логоса. Езотеричното християнство и първоначалния Гнозис. Христос като родоначалник на свободното „Аз-съм” - съзнание.
към текста >>
284.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако Духовната наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности –
силите
и способностите за духовни възприятия – само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен свят.
Би могло да се очаква, че когато представител на антропософията, или Духовната наука, говори върху Евангелието на Йоан, той ще постъпи по често срещания в тези случаи начин: просто ще постави този религиозен документ като една здрава основа и ще черпи от него онези истини, които после ще коментира, осланяйки се на авторитета, заложен в самия религиозен източник. Обаче антропософският подход към нещата никога не може да изглежда така. Той е съвършено различен.
Ако Духовната наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности – силите и способностите за духовни възприятия – само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен свят.
Съвременното човечество все по-ясно трябва да разбере: прилагайки своите вътрешни способности, човек наистина може да проникне в тайните на Битието и че собственото му познание може да го издигне до съзидателните сили и Същества на Космоса.
към текста >>
285.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от
силите
, които ги пронизват през деня, от
силите
, които живеят в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива.
Обаче тези четири съставни части на човешкото същество се намират в онова съотношение, което нормално им приписваме за будното състояние, действително само докато трае това будно състояние. Налага се да изтъкнем, че нощем, по време на сън, човекът е едно съвършено различно същество; защото тогава неговите четири съставни части са свързани по коренно различен начин, отколкото денем. Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл “излъчени”, освободени от връзките си с физическото и етерното тяло, и следователно се намират - ако употребим думата не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло. Така през нощта човекът е едно същество, което фактически се състои от две части: едната остава в леглото, а другата е тази, която се отделя от физическото и етерното тяло. Преди всичко, трябва да сме наясно, че ако нощем - от мига на заспиването до мига на пробуждането - онова, което остава в леглото, т.е.
физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от силите, които ги пронизват през деня, от силите, които живеят в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива.
Точно тук ние трябва да се потопим още по-дълбоко в мировите тайни.
към текста >>
286.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене
силите
на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят.
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят.
Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет. Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети. Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве.
към текста >>
287.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а
силите
, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
288.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Сега физическо-етерният зародиш се състои от въздух, проникнат от
силите
на огъня; астралното тяло н Азът го обгръщат, и всичко това се движи ту във водата, ту във въздуха.
Водата продължава да се сгъстява и сега, в известен смисъл, водата се отделя от въздуха; двете състояния не са смесени както по-рано. Последицата от това е, че човешкото тяло - физическото и етерното тяло -става още по-плътно. Понеже сега въздухът се отделя от водата, човешкото физическо тяло става въздухообразно и включва в себе си огнения елемент, така че онова, което преди беше течно, сега става въздухообразно.
Сега физическо-етерният зародиш се състои от въздух, проникнат от силите на огъня; астралното тяло н Азът го обгръщат, и всичко това се движи ту във водата, ту във въздуха.
(Виж рисунка 2)
към текста >>
Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от
силите
на огъня.
Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня.
На всеки такъв човек принадлежи едно астрално тяло и един Аз. Те обаче са като потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз.
към текста >>
289.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно,
силите
, които днес са в Слънцето, духовните и физическите сили на Слънцето, са принадлежали и на Земята.
Всичко беше едно цяло; отделните планети се обособиха по-късно. До определен момент, Земята беше слята с нашето днешно Слънце и с нашата днешна Луна. Следователно, имаше епохи, когато Слънцето, Луната и Земята представляваха едно тяло, също както ако днес вземете сегашното Слънце и сегашната Луна и ги прибавите към Земята, за да получите едно огромно небесно тяло. Такава беше някога нашата Земя; такава беше тя, когато Вашето астрално тяло и Вашият Аз плуваха в странната водно-парообразна формация, която вече описах. Слънце, Луна и Земя бяха слети в едно тяло.
Следователно, силите, които днес са в Слънцето, духовните и физическите сили на Слънцето, са принадлежали и на Земята.
към текста >>
Обаче още днес човекът трябва да натрупа в себе си
силите
, които са му необходими, за да породи в себе си по-висшите степени на своята свръхсетивна природа.
Нашата съвременна епоха е призвана да постигне Манас или Духът-Себе в това, което по-рано беше приемано несъзнателно. Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разбиращата Душа, Съзнаващата Душа, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-Живот или Буди. Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще.
Обаче още днес човекът трябва да натрупа в себе си силите, които са му необходими, за да породи в себе си по-висшите степени на своята свръхсетивна природа.
към текста >>
А
силите
за това велико преобразяване идват от вглеждането в Христовата личност и Христовия Импулс.
Занапред, когато висшият човек ще бъде напълно завършен, цялото астрално тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Манас или Духът-Себе, етерното тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Духът-Живот или Буди; и накрая физическото тяло ще бъде така преобразено, че продължавайки да съществува като такова - ще се превърне в Човекът-Дух или Атма. За овладяването на физическото тяло ще са необходими най-могъщите сили и това овладяване, това преобразяване, означават върховната победа на човека. Осъществявайки я докрай, физическият човек става Човекът-Дух или Атма. Днес всичко това живее в човека като една плаха, далечна възможност;обаче един ден тя ще тържествува над всичко.
А силите за това велико преобразяване идват от вглеждането в Христовата личност и Христовия Импулс.
към текста >>
Той се научава да разбира каква сила има в Христос, приема в себе си
силите
, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло.
А какви са последиците от факта, че днешният човек все още не е постигнал твърде много? антропософията отговаря съвсем ясно: Поради това, че астралното тяло все още не е достатъчно пречистено и не е превърнато в Духът-Себе, са възможни себелюбието и егоизмът; неовладяното от Аза етерно тяло подхранва лъжата и заблужденията; неовладяното от Аза физическо тяло прави възможна както болестта, така и смъртта. В завършения Дух-Себе няма да има място за егоизъм; в завършения Човек-Дух, т.в. в напълно развитото физическо тяло няма да нахлуват болести и смърт, а само изцеление и здраве. Следователно, какво означава, че човекът приема в себе си Христовия Импулс?
Той се научава да разбира каква сила има в Христос, приема в себе си силите, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло.
към текста >>
290.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен свят със
силите
на Духа.
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен свят със силите на Духа.
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-вавилоно-халдео-египетската култура.
към текста >>
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със
силите
на Духа.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа.
През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят. Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството. Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове. В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си.
към текста >>
291.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защото, нима е необходимо да се вниква в
силите
на един свят, който се гради върху илюзия!
Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност.
Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия!
Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там
силите
на добрите Богове.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа. Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове. Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят.
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със
силите
на Духа.
Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история. И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят.
Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
към текста >>
292.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Доколкото денем астралното тяло е потопено във физическото тяло, върху него действуват
силите
на физическото тяло; следователно, тогава то не е свободно.
Нещата тръгват от факта, че астралното тяло на човека трябва да се „улови” там, където то е в своята най-голяма чистота.
Доколкото денем астралното тяло е потопено във физическото тяло, върху него действуват силите на физическото тяло; следователно, тогава то не е свободно.
То следва желанията на физическото тяло и тогава с него не може да се предприеме нищо. С него можем да предприемем нещо, можем да го моделираме, само докато по време на съня то е вън от физическото тяло. Висшите сетивни органи могат да се изграждат в астралното тяло на човека само когато то се намира извън физическото тяло по време на съня. Обаче до спящия човек ние не можем да се докоснем; с него не можем да работим. За съвременния човек не би било възможно да възприема това, което става с него.
към текста >>
293.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Катарзисът има за цел да отхвърли от астралното тяло всичко, което смущава правилната му и хармонична дейност, насочена към изграждането на по-висши органи; защото астралното тяло е поначало предразположено към изграждането на тези по-висши органи и се нуждае само от
силите
, вложени в самото него.
Катарзисът има за цел да отхвърли от астралното тяло всичко, което смущава правилната му и хармонична дейност, насочена към изграждането на по-висши органи; защото астралното тяло е поначало предразположено към изграждането на тези по-висши органи и се нуждае само от силите, вложени в самото него.
към текста >>
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в
силите
, които принадлежат на Бог Отец.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38).
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
към текста >>
294.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След като човекът одухотвори себе си и след като Земята напредне в своето развитие, той ще бъде достатъчно зрял, за да се съедини отново със
силите
на Слънцето.
Приемайки Христос в себе си, днешният човек подготвя следващото планетарно въплъщение на нашата Земя: Бъдещият Юпитер. Тялото като храм на азовите сили. Само ако то претърпи правилно развитие, Бъдещият Юпитер ще получи своята подобаваща форма. В рамките на сегашното духовно състояние на Земята се намесват сили на миналото. Илия и Мойсей като духовни представители на това, което виждаме в образа на двете колони.
След като човекът одухотвори себе си и след като Земята напредне в своето развитие, той ще бъде достатъчно зрял, за да се съедини отново със силите на Слънцето.
Преодолявайки Луната, човекът се свързва със Слънцето: Ето какво представлява образът на жената, която е стъпила на луната и носи слънцето в себе си. Човечеството, което не приема Христовия Принцип ще се обособи на един вид "успоредна" планета: Там ще са налице 4-те типа групови души в техния животински облик и още три други. Това, което остава "в плът" на успоредната Земя, е представено чрез звяра със 7-те глави. Окултизмът обозначава етерните възможности на човека като "глава", а физически осъзнатите части на етерно то тяло като "рога".
към текста >>
Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на
силите
, които чрез Христос възникват в етерното тяло.
Какво означават за Йоан понятията "първа" и "втора" смърт? На Бъдещия Юпитер ясновиждащият човек ще живее в други морални отношения. Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с помощта на Христовото Същество. Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с помощта на Отец. Отхвърлянето на последното физическо тяло е обозначено в Апокалипсиса като "първа смърт".
Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло.
Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип. Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува. Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие.
към текста >>
Друга част от тях ще игнорират
силите
, които биха могли да получат от Юпитер.
Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип. Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува. Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие.
Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер.
Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение. Окончателното разделяне ще настъпи на Венера. Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека. Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина.
към текста >>
295.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава
силите
, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло.
Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло.
Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния живот нещо, чийто отзвук да продължава през нощния живот. Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
към текста >>
296.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А
силите
, които са го образували, се явяват като един вид седмоцветна дъга.
Човекът не съществуваше още във физическа сгъстена форма, когато животните ходеха вече в плът по Земята. Той беше едно тънко, въздухообразно същество, такъв беше той и през Лемурийската епоха. Неговото възникване и оформяне се явява на погледа на ясновидеца в образа на четирите групови души: от една страна под образа на лъв, от друга страна под образа на телец, отгоре под образа на орел, а в средата долу нещо, като вече наподобаващ човека. Този е образът, който се представя на ясновидеца. Така възниква човекът из сумрака на духовния свят.
А силите, които са го образували, се явяват като един вид седмоцветна дъга.
Силите, които са повече от физическо естество обкръжават цялото образуване на този човек като една дъга. Това развитие на човека, неговото превръщане в сегашната му форма, трябва да бъде описано в най-различните области и по най-различни начини. Сега ние го описваме така, както то се явява на духовния изследовател ретроспективно, както тези четири групови души са се оформили от общото божествено-човешко същество, което слиза надолу. От край време този момент е бил изобразяван така, както го виждате символично изобразен върху втория от така наречените седем печата. Това е неговото символично изображение, но то е нещо повече от един символ.
към текста >>
Силите
, които са повече от физическо естество обкръжават цялото образуване на този човек като една дъга.
Той беше едно тънко, въздухообразно същество, такъв беше той и през Лемурийската епоха. Неговото възникване и оформяне се явява на погледа на ясновидеца в образа на четирите групови души: от една страна под образа на лъв, от друга страна под образа на телец, отгоре под образа на орел, а в средата долу нещо, като вече наподобаващ човека. Този е образът, който се представя на ясновидеца. Така възниква човекът из сумрака на духовния свят. А силите, които са го образували, се явяват като един вид седмоцветна дъга.
Силите, които са повече от физическо естество обкръжават цялото образуване на този човек като една дъга.
Това развитие на човека, неговото превръщане в сегашната му форма, трябва да бъде описано в най-различните области и по най-различни начини. Сега ние го описваме така, както то се явява на духовния изследовател ретроспективно, както тези четири групови души са се оформили от общото божествено-човешко същество, което слиза надолу. От край време този момент е бил изобразяван така, както го виждате символично изобразен върху втория от така наречените седем печата. Това е неговото символично изображение, но то е нещо повече от един символ. Тук вие виждате, как из неопределеното възникват тези четири групови души, около тях дъгата и числото дванадесет.
към текста >>
Затова, защото в този образ са представени символично-астрално
силите
, които са образували човешкото етерно тяло в неговата днешна форма, а според него и физическото тяло.
Но сега трябва да запитаме: защо посветеният вижда този образ?
Затова, защото в този образ са представени символично-астрално силите, които са образували човешкото етерно тяло в неговата днешна форма, а според него и физическото тяло.
Вие лесно можете да си представите, как става това. Представете си човека спящ в леглото, неговото астрално тяло и неговият Аз са напуснали физическото и етерното тела. Но физическото и етерното тяло, така както те са днес, принадлежат на човешкото физическо тяло, а към етерното тяло принадлежат астралното тяло и Азът. Това физическо и това етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си. Те са станали такива, защото в тях са били включени астралното тяло и Азът.
към текста >>
297.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
"За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в
силите
на природата, за тях то е писменост на Боговете.
А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи. Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества. Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили.
"За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете.
И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти. За халдейските жреци в звездната писменост се разкриваше една дълбока мъдрост, като Астрология, която съдържа тайните на видимия за очите свят. Те считаха това като откровение на нещо вътрешно, на нещо пропито от духа.
към текста >>
298.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За да се получи правилно темпо на развитие през многобройните въплъщения, причината е, че
силите
на Слънцето и на Луната действуват върху Земята отвън и си държат равновесие.
Той минава през цяла редица въплъщения. Човекът стъпил на Земята като истинско бебе. Откакто Слънцето и Луната се отделиха от нашата Земя, той се издигна до днешната степен. Всички тези души ще дойдат отново в други тела до края на Земното развитие. Сега представете си, че за човека би действувало само Слънцето; тогава всичко това, което човеците изминават в толкова много въплъщения, би трябвало да протече само в едно въплъщение.
За да се получи правилно темпо на развитие през многобройните въплъщения, причината е, че силите на Слънцето и на Луната действуват върху Земята отвън и си държат равновесие.
Следователно, по времето, когато Слънцето и Луната са вече отделени, се създава първата заложба за днешния човек. По това време човекът съвсем не ходеше още по Земята както днес. Не трябва да мислите, че когато Луната беше вече вън, човекът започна да ходи по Земята в тяло от плът както днес. Първо се появяват всички онези форми, които съществуваха и по-рано, появяват се отново като в едно повторение. И когато Земята се освободи от Слънцето и Луната, тя изглеждаше като старата Луна, даже беше още по-мека.
към текста >>
От нея се излъчват
силите
, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците.
За химика кръвта протекла на Голгота е същата както и всяка друга кръв. Обаче тази кръв е съвършено различна. Тя означава, че материята на кръвта изтича на Земята, но че Духът, който отговаря на това, изпълва земната аура с нови импулси и нови сили, които имат своето значение за бъдещето на човечеството.
От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците.
Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам? Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия свят. Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят.
към текста >>
299.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и
силите
на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух.
И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз. Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята. Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза.
Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух.
Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: Тогава той не би използувал тялото като една възможност за да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори; но той би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствувал у дома си. Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използувал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме.
към текста >>
Силите
, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта.
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи. Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята. Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили.
Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта.
Ако хората биха били поставени един до друг направо в тяхната сегашна форма, никога не би се образувало това, което трябваше да се развие в човечеството. Преди Земята носител на нашите създания беше Луната.
към текста >>
300.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто
силите
на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен.
Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението.
Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен.
Защото след великата война на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно. Това не ще бъде една задача на възпитанието, каквато са днешните задачи на възпитанието, а тогава ще съдействуват окултни сили. Защото в следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото. А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена.
към текста >>
А от водата се издига една от
Силите
, от сушата се издига другата от
Силите
, така до края на първата половина на развитието.
Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време.
А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието.
До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за силите на Марс, за силите, които дава така да се каже водата; и ние говорим за силите на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
към текста >>
До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за
силите
на Марс, за
силите
, които дава така да се каже водата; и ние говорим за
силите
на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време. А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието.
До средата на Четвъртата епоха (Атлантската епоха) ние говорим за силите на Марс, за силите, които дава така да се каже водата; и ние говорим за силите на Меркурий по отношение на следващото време, когато твърдата земя образува вече опората.
към текста >>
301.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но сега, когато човекът е изминал тези степени на развитието, след като той се е одухотворил, той е узрял да се съедини отново с онези отношения на
силите
, които съществуват на Слънцето.
Сега ако отвърнем погледа си от Земята, от това, което е на нея, и я разгледаме във връзка с цялото небесно пространство, точно сега в момента, за който говорим ние сме стигнали до нещо много важно. Земята се е отделила от Слънцето, отделила се е и Луната от Земята. Казахме, че това трябваше да стане, за да даде правилната мярка на развитието.
Но сега, когато човекът е изминал тези степени на развитието, след като той се е одухотворил, той е узрял да се съедини отново с онези отношения на силите, които съществуват на Слънцето.
Той може да върви в крак с темповете на Слънцето. Сега става едно важно мирово събитие: Земята се съединява със Слънцето. Казахме, че при събитието на Голготата духовете на Слънцето са слезли на Земята. Казахме, че този Христов Принцип ще доведе развитието до там, както вече можахме да опишем това. Сега Земята узрява да се съедини отново със Слънцето.
към текста >>
И така ние стигнахме до онзи момент, когато човекът е одухотворен, когато той отново се свързва със
силите
на Слънцето, когато Земята и Слънцето са отново едно тяло и
силите
на Луната ще бъдат победени.
И така ние стигнахме до онзи момент, когато човекът е одухотворен, когато той отново се свързва със силите на Слънцето, когато Земята и Слънцето са отново едно тяло и силите на Луната ще бъдат победени.
А сега трябва да си припомним, че само напредналата част на съществата, тази част, която се е пропила с Христовите сили, е изминала това развитие. Тази част е достигнала посочената степен; но онези, които са втвърдени в материята, които са отпаднали, са образували една съседна планета от втвърдената материя.
към текста >>
302.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От
силите
на минералното царство той може да строи машини, сгради и т.н.
Кое може да разбере днес човека? Ето това е важното. Днес той може да разбира само минералното царство.
От силите на минералното царство той може да строи машини, сгради и т.н.
Когато се научи да разбира, да проникне и в силите, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство. А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното. Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни.
към текста >>
Когато се научи да разбира, да проникне и в
силите
, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство.
Кое може да разбере днес човека? Ето това е важното. Днес той може да разбира само минералното царство. От силите на минералното царство той може да строи машини, сгради и т.н.
Когато се научи да разбира, да проникне и в силите, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство.
А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното. Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни. Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго.
към текста >>
И както от минералите прави сгради, както днес използува
силите
на минералното царство, така един ден, познавайки добре
силите
на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше.
Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород! "Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство.
И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше.
Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
към текста >>
303.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си
силите
на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със
силите
на Слънцето.
6-та културна епоха или подраса, преди войната на всички против всички. После то ще има случай за това втори път и трети път. Следователно това слизане към злото се извършва постепенно. За епохата, когато Земята ще е преминала в духовно състояние, за тази епоха ще имаме работа с две възможности. Когато Земята отново ще се е съединила със Слънцето, онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, ще бъдат узрели да се издигнат в онези сили на Земята, които ще се съединят със Слънцето; ще бъдат изключени онези, които ще са приели в себе си заложбите на злото.
С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си силите на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със силите на Слънцето.
Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество Христос или Агне. Христос е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на Голгота/.
към текста >>
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със
силите
на бялата магия, които са се съединили с Агнето.
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон!
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето.
И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога.
към текста >>
304.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива същества, които са отблъснали от себе
силите
, способни да им дадат това съзнание.
Този нов Юпитер ще бъде придружен от един спътник, населен от онези, които ще бъдат изключени от живота в духовното, които са изпитали втората смърт, които поради това не ще имат никаква възможност да постигнат Юпитеровото съзнание.
Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива същества, които са отблъснали от себе силите, способни да им дадат това съзнание.
към текста >>
Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и
силите
, които ръководят света.
Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните забележки, които направихме. Много неща дава той, много от това, което ние наричаме Антропософия, антропософски истини.
Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света.
Той ни довежда да Духа, до образа, който ни е даден в последния печат: там ние виждаме, как на него му се явява Новият Йерасалим в неговата съвършена правилност. (Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга. Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец.
към текста >>
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат
Силите
и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа.
И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята. През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа.
Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението? На този въпрос получаваме отговор, като покажем произхода на Откровението.
към текста >>
305.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на
силите
, които живеят вътре в самите нас.
Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха.
И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
306.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез
силите
на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие.
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини.
към текста >>
Силите
, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната.
Насочвайки поглед към третия голям период, човекът долавяше в космическите сили един троичен принцип. И той се питаше: откъде идват тези сили? През първия голям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето.
Силите, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната.
Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето. Човекът се научи да познава копнежа; той се чувствуваше като отхвърления син. А със силите, които се отделиха от Земята заедно със Слънцето и Луната, с тези сили той продължаваше да се чувствува като един син на Слънцето и Луната.
към текста >>
А със
силите
, които се отделиха от Земята заедно със Слънцето и Луната, с тези сили той продължаваше да се чувствува като един син на Слънцето и Луната.
И той се питаше: откъде идват тези сили? През първия голям период човекът беше все още свързан с висшите сили на Слънцето. Силите, които възникнаха през втория период, бяха изтеглени навън заедно с Луната. Човекът почувствува това като едно спасение, но той запази спомена за първия период, когато все още беше свързан със Слънцето. Човекът се научи да познава копнежа; той се чувствуваше като отхвърления син.
А със силите, които се отделиха от Земята заедно със Слънцето и Луната, с тези сили той продължаваше да се чувствува като един син на Слънцето и Луната.
към текста >>
После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват
силите
, произтичащи от тази троичност.
После стигаме до втория период. Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един свят на Злото.
После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват силите, произтичащи от тази троичност.
След това стигаме до един четвърти период. Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества. Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
към текста >>
А за Третата следатлантска културна епоха човекът трябваше да си каже приблизително следното: В мен живеят
силите
на Слънцето и на Луната; аз съм един син на Слънцето, но и един син на Луната.
А за Третата следатлантска културна епоха човекът трябваше да си каже приблизително следното: В мен живеят силите на Слънцето и на Луната; аз съм един син на Слънцето, но и един син на Луната.
Всички сили на Слънцето и на Луната намират израз в лицето на „бащата” и „майката”.
към текста >>
307.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И чрез
силите
на този образ, който ученикът трябваше да опознае, върху тялото се въздействаше така, че то започваше да се различава от телата на другите хора.
Ученикът трябваше да медитира върху този първообраз. Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея. И в зависимост от това, дали ученикът се приближаваше до типа на лъва или до някой друг от споменатите типа, той трябваше да държи пред погледа си съответния мисловен образ, образът на това, което човекът щеше да представлява в следатлантското време. Той непрекъснато се изправяше пред този мисловен образ като пред един идеал. Той трябваше да се стреми към тази мисъл: Моето физическо тяло трябва да стане като този образ.
И чрез силите на този образ, който ученикът трябваше да опознае, върху тялото се въздействаше така, че то започваше да се различава от телата на другите хора.
Силите на този образ успяха да преобразят определени части от тялото и постепенно най-напредналите ученици започнаха все повече и повече да приличат на днешните хора. Ако се вгледаме в чудните тайни на миналото, в Мистериите на атлантското време, ние ще се удивим и от нещо друго. Каквито и форми да имаха хората, една форма витаеше като образ пред тяхната душа и тази форма съществуваше като духовен образ още от времето, когато Слънцето беше съединено със Земята. И този образ изпъкваше все повече и повече като смисъл на Земята, като нещо, което лежи в духовните основи на Земята. И този образ се явяваше на хората не в тази или онази форма, в тази или онази раса, а като един всеобщ идеал на човечеството.
към текста >>
Силите
на този образ успяха да преобразят определени части от тялото и постепенно най-напредналите ученици започнаха все повече и повече да приличат на днешните хора.
Атлантският посветен поставяше пред ясновиждащия поглед на ученика човешката форма като мисловна форма с всички импулси и усещания, които се съдържаха в нея. И в зависимост от това, дали ученикът се приближаваше до типа на лъва или до някой друг от споменатите типа, той трябваше да държи пред погледа си съответния мисловен образ, образът на това, което човекът щеше да представлява в следатлантското време. Той непрекъснато се изправяше пред този мисловен образ като пред един идеал. Той трябваше да се стреми към тази мисъл: Моето физическо тяло трябва да стане като този образ. И чрез силите на този образ, който ученикът трябваше да опознае, върху тялото се въздействаше така, че то започваше да се различава от телата на другите хора.
Силите на този образ успяха да преобразят определени части от тялото и постепенно най-напредналите ученици започнаха все повече и повече да приличат на днешните хора.
Ако се вгледаме в чудните тайни на миналото, в Мистериите на атлантското време, ние ще се удивим и от нещо друго. Каквито и форми да имаха хората, една форма витаеше като образ пред тяхната душа и тази форма съществуваше като духовен образ още от времето, когато Слънцето беше съединено със Земята. И този образ изпъкваше все повече и повече като смисъл на Земята, като нещо, което лежи в духовните основи на Земята. И този образ се явяваше на хората не в тази или онази форма, в тази или онази раса, а като един всеобщ идеал на човечеството.
към текста >>
308.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче в миналото
силите
на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни.
Ние ще разберем по-добре някои неща, ако се опитаме да вникнем в една друга тайна. Нека да си представим, че през онези далечни времена въздействието на учителя върху ученика беше съвсем различно от днешното. Днес едно такова въздействие е възможно само когато ученикът е стигнал до определена степен на посвещение.
Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни.
Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик.
към текста >>
Силите
също претърпяват изменения.
Днес едно такова въздействие е възможно само когато ученикът е стигнал до определена степен на посвещение. Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската.
Силите също претърпяват изменения.
Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция. Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно.
към текста >>
Днес
силите
, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни.
Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик.
Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни.
Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция. Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно. Обаче това, което в миналото беше напълно оправдано, днес би представлявало една осъдителна практика.
към текста >>
309.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Носени от светлината,
силите
на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши Същества, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези Същества нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината.
Както този, който описва трупа, пропуска най-важното у човека, така и физикът, описващ Слънцето и неговите съставни части, опирайки се на спектралния анализ, далеч не се докосва до истинската същност на Слънцето: неговите описания засягат само външното тяло на Слънцето. Във всеки Слънчев лъч надолу към всички Земни същества струи силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на Слънчевия лъч надолу към нашата планета се понася силата на Любовта, същата онази сила, която тук на Земята прелива от едно човешко сърце към друго човешко сърце. Слънцето никога не изпраща към Земята само физическа светлина; в Слънчевата светлина невидимо присъствува най-пламенното, най-трепетното чувство на любов.
Носени от светлината, силите на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши Същества, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези Същества нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината.
И понеже всичко онова, което днес съществува на Слънцето, през онези времена беше свързано със Земята, всички по-висши Същества също бяха свързани със Земята. Дори и днес те остават свързани с развитието на Земята.
към текста >>
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо участие в
силите
на любовта.
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо участие в силите на любовта.
Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и първите заложби на едни собствен Аз, но също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята. Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към божествено-духовните Същества и те навлизаха в него.
към текста >>
Обаче не бива да забравяме и друго, а именно, че в това, което беше останало след отделянето на Слънцето, се съдържаха също и онези сили, които Земята тепърва трябваше да отдели от себе си:
силите
на Луната.
Обаче не бива да забравяме и друго, а именно, че в това, което беше останало след отделянето на Слънцето, се съдържаха също и онези сили, които Земята тепърва трябваше да отдели от себе си: силите на Луната.
към текста >>
Обаче в този океан се съдържаха
силите
, които по-късно се отделиха като Луна.
Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част. Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения. Гъстата атмосфера от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея. Топлината можеше да проникне, но не и светлината. Слънчевите лъчи не можеха да целунат цялата Земя, а само горната й повърхност; Земният океан оставаше тъмен.
Обаче в този океан се съдържаха силите, които по-късно се отделиха като Луна.
към текста >>
Поради факта, че
силите
на светлината проникваха в Земята, в нея проникваха също и Боговете: така, че долу ние имаме изоставената и лишена от Боговете водна мантия, проникната само от силата на звука, а наоколо - изпаренията, пронизвани от
силите
на Слънцето.
Поради факта, че силите на светлината проникваха в Земята, в нея проникваха също и Боговете: така, че долу ние имаме изоставената и лишена от Боговете водна мантия, проникната само от силата на звука, а наоколо - изпаренията, пронизвани от силите на Слънцето.
По този начин човекът в парообразното тяло, което се издигаше над водната повърхност, все още оставаше, така да се каже, един съгражданин на това, което го заливаше от духовния свят като светлина и любов. Но защо звучащият свят проникваше в тъмното ядро на водните маси?
към текста >>
310.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха
силите
в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна. Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност.
Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз.
Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>
Обаче ние установихме, че върху човека упражняват своите действия не само
силите
на небесните тела, но и техните констелации.
Обаче ние установихме, че върху човека упражняват своите действия не само силите на небесните тела, но и техните констелации.
Под влиянията на тези 28 нервни снопа, излизащи от гръбначния мозък, се образува всичко, което принадлежи на мъжкия и на женския организъм. Сега трябва да споменем и още нещо, за да хвърлим повече светлина върху връзките между Космоса и развитието на човека. Тези сили изграждат формата на човека, обаче човекът не остава и не се втвърдява в тях; възниква едно равновесно положение между Слънчевите сили и Лунните сили. При следващите описания не бива да си мислим, че имаме работа с някаква символика; ние имаме работа с реални факти.
към текста >>
311.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха
силите
на Слънцето.
Както знаем, Земята беше една течна, водна Земя и по времето преди отделянето на Луната водните форми показваха низходящи степени на развитие. Когато Луната се отдели, човекът - по отношение на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един голям саламандър. Това е, което Библията нарича Змията; което се нарича Дракон или Змей. Докато Луната се отделяше от Земята, в долната част на човешката форма все повече и повече се развиха признаци от животинското царство.
А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха силите на Слънцето.
За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях. Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море. Какво представляваше тази светлинна форма? Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена.
към текста >>
После настъпи времето, когато в областта на гръбначния стълб чрез
силите
на Луната се обособиха нервните снопчета.
После настъпи времето, когато в областта на гръбначния стълб чрез силите на Луната се обособиха нервните снопчета.
Формированието над гръбначния стълб, днешната област на главата, също се сгъсти и по-късно се превърна в човешкия мозък: това беше напълно преобразен светещ орган. Към него се присъедини гръбначния стълб, от който тръгваха нервните снопчета, и към този гръбначен стълб се присъедини „долният човек”, такъв, какъвто вече беше описан. За египетския ученик беше ясно: Ако на Земята искаше да се въплъти което и да е същество, то трябваше да приеме съответната човешка форма.
към текста >>
312.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез
силите
, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло.
Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>
Ние видяхме, че всички по-благородни части можеха да се развият само чрез действието на
силите
, идващи от Изис и Озирис.
Впрочем човекът трябваше да се измъкне от това положение. Той можа да постигне това, само защото изостави животинската форма и защото започна да сгъстява своята духовна горна половина на тялото.
Ние видяхме, че всички по-благородни части можеха да се развият само чрез действието на силите, идващи от Изис и Озирис.
За да могат силите на Озирис да действуват в него и за да се развие по-благородната му част, човекът трябваше да постигне нещо изключително важно: с горната си част да приведе гръбначния мозък от хоризон-тално във вертикално положение. Всичко това стана чрез влиянията на Изис и Озирис. Слънцето и Луната, намиращи се в равновесие, водеха човека от една степен в друга степен. Когато човекът постигна физическата си форма до половината, тогава Слънцето и Луната се намираха в равновесие; ето защо средищната част на хълбоците е наречена „везни”. По същото време Слънцето беше в съзвездието Везни.
към текста >>
За да могат
силите
на Озирис да действуват в него и за да се развие по-благородната му част, човекът трябваше да постигне нещо изключително важно: с горната си част да приведе гръбначния мозък от хоризон-тално във вертикално положение.
Впрочем човекът трябваше да се измъкне от това положение. Той можа да постигне това, само защото изостави животинската форма и защото започна да сгъстява своята духовна горна половина на тялото. Ние видяхме, че всички по-благородни части можеха да се развият само чрез действието на силите, идващи от Изис и Озирис.
За да могат силите на Озирис да действуват в него и за да се развие по-благородната му част, човекът трябваше да постигне нещо изключително важно: с горната си част да приведе гръбначния мозък от хоризон-тално във вертикално положение.
Всичко това стана чрез влиянията на Изис и Озирис. Слънцето и Луната, намиращи се в равновесие, водеха човека от една степен в друга степен. Когато човекът постигна физическата си форма до половината, тогава Слънцето и Луната се намираха в равновесие; ето защо средищната част на хълбоците е наречена „везни”. По същото време Слънцето беше в съзвездието Везни.
към текста >>
313.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Духове,
силите
на Озирис и Изис.
Духове, силите на Озирис и Изис.
към текста >>
Нека още веднъж да си представим действието на Слънчевите и Лунните Духове, а именно на
силите
, идващи от Озирис и Изис, чието действие направи възможно възникването и формирането на човешкото тяло.
Нека още веднъж да си представим действието на Слънчевите и Лунните Духове, а именно на силите, идващи от Озирис и Изис, чието действие направи възможно възникването и формирането на човешкото тяло.
Нека да се замислим, че това е станало в едно пра-далечно минало когато нашата Земя едва започваше да се втвърдява и кристализира от водните маси на течната Земя, така че фактически по-голямата част от тези описания ставаше в тази водна Земя.
към текста >>
Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са
силите
, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние.
Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”.
към текста >>
Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в
силите
на светлината и в
силите
на тъмнината.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно.
Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината.
За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
314.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху
силите
, които изгарят костите.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни.
Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
към текста >>
Тя не е свързана с Аза, обаче Азът действа върху астралното тяло и, изхождайки от астрално-то тяло,
силите
се насочват към жлъчката.
Докато Азът завладяваше астралното тяло, в човека и в животните, които се отделиха по-късно, се образуваха определени органи. Така например един определен орган възникна поради това, че изобщо Азът слезе на Земята. На Старата Луна никакъв Аз не беше свързан с еволюцията на човечеството. Определени органи имат пряка връзка с тази еволюция: жлъчката и черният дроб. Жлъчката е физически израз на астралното тяло.
Тя не е свързана с Аза, обаче Азът действа върху астралното тяло и, изхождайки от астрално-то тяло, силите се насочват към жлъчката.
към текста >>
315.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Отправяйки поглед към миналото, ние стигаме все по-назад към времето, когато човекът се намираше в една много по-интимна връзка със
силите
на своето обкръжение, когато човекът реагираше много по-дълбоко спрямо
силите
на своето обкръжение.
Когато един човек бива прегазен, това е съвсем друго нещо. Но също и определени вътрешни болести могат да са свързани с външни причини; когато например някой поглъща храна, която дразни стомаха, това, естествено, е нещо външно. В хода на развитието, преди споменатите Същества да бяха постигнали такова въздействие върху човека, той беше така устроен, че реагираше на лошите външни влияния много по-силно, отколкото днес. Обаче в същата степен той изгуби и инстинктите си за това, което не е правилно. По-рано в цялата си организация човекът беше така устроен, че имаше много фини инстинкти за това, което е неподходящо и неправилно за него, така че, ако би искал да погълне нещо - което ако днес бъде внесено в стомаха ще предизвика увреждане - неговите инстинкти щяха да го отхвърлят.
Отправяйки поглед към миналото, ние стигаме все по-назад към времето, когато човекът се намираше в една много по-интимна връзка със силите на своето обкръжение, когато човекът реагираше много по-дълбоко спрямо силите на своето обкръжение.
Обаче постепенно той ставаше все по-несигурен и по-неспособен да избягва това, което е вредно за него.
към текста >>
Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от
силите
, с които човекът разполага.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго. Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят.
Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага.
Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява. Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека. И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал. Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>
Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и
силите
свободно преминаваха през човека.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго. Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят. Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага. Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява.
Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека.
И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал. Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>
И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени
силите
на даден метал.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго. Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят. Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага. Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява. Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека.
И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал.
Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>
Онова, което физически действува в
силите
на кръвта, е физическият израз на Аза.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта.
Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза.
Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта. И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят. И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят. В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм. Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота.
към текста >>
316.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Над човека се простира царството на невидимите Същества, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по
силите
му човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.
Когато се опитваме да говорим за това, което наричаме духовни Йерархии*1, ние всъщност насочваме нашите душевни очи към онези висши Същества, чието Битие се намира над Земята. С нашите физически очи ние можем да обхванем само четирите природни царства: минералното, растителното, животинското и човешкото.
Над човека се простира царството на невидимите Същества, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по силите му човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.
към текста >>
А то никога не е по
силите
на фанатика; ясното и точно разбиране може да постигне само обективният човек.
Обаче подобни възражения са израз на едно голямо объркване. Защото съвсем не беше казано това, беше казано всичко друго, но не и последното изречение. Изключително важно е да обгърнем тази специална област с едно ясно и точно разбиране на нещата.
А то никога не е по силите на фанатика; ясното и точно разбиране може да постигне само обективният човек.
към текста >>
Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на
Силите
!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят!
Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите!
Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
317.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В природния свят например никога не биха могли да се проявят
силите
, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня. В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества.
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
318.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И една степен над
Силите
са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите.
И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите. Едва после идват Престолите.
към текста >>
А между тях, в посока отдолу нагоре, ние имаме Властите,
Силите
и Господствата, респективно Ексузиаи, Динамис и Кириотетес.
И така, на Стария Сатурн ние имаме цяла по-редица от духовни Същества: Духовете на Личността, които пробуждат Азовото съзнание. Ние имаме Престолите, които са четири степени над Дуковете на Личността, които пораждат топлината.
А между тях, в посока отдолу нагоре, ние имаме Властите, Силите и Господствата, респективно Ексузиаи, Динамис и Кириотетес.
Така изглежда, ако ми позволите този израз, "населението" на Стария Сатурн.
към текста >>
319.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Къде следва да търсим Господствата,
Силите
и Властите?
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн?
Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите?
Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн. Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата,
Силите
и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн.
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Силите
, или Динамис, продължават започнатото от Господствата.
Силите, или Динамис, продължават започнатото от Господствата.
А Властите, или Ексузиаи, имат друга задача, която след време ще обсъдим в подробности: Доколкото е необходимо, те трябва да съхранят всичко, което беше изградено до този момент според намеренията на Божествената Троица. Те са "пазителите". Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в лицето на Силите ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите".
към текста >>
Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в лицето на
Силите
ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите".
Силите, или Динамис, продължават започнатото от Господствата. А Властите, или Ексузиаи, имат друга задача, която след време ще обсъдим в подробности: Доколкото е необходимо, те трябва да съхранят всичко, което беше изградено до този момент според намеренията на Божествената Троица. Те са "пазителите".
Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в лицето на Силите ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите".
към текста >>
Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно
Силите
.
Ние знаем, че следващата, трета степен от планетарната еволюция на нашата Земя е Старата Луна и че тук процесът на сгъстяване напредва още повече. Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода". Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав. Кой предизвика това?
Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно Силите.
Следователно, Силите, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита. Марс определи външната граница на Старата Луна. Обемът на Старата Луна застава нагледно пред Вас, ако си представите едно кълбо, в чийто център е Слънцето, а чиято периферия съвпада с орбитата на днешния Марс.
към текста >>
Следователно,
Силите
, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита.
Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода". Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав. Кой предизвика това? Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно Силите.
Следователно, Силите, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита.
Марс определи външната граница на Старата Луна. Обемът на Старата Луна застава нагледно пред Вас, ако си представите едно кълбо, в чийто център е Слънцето, а чиято периферия съвпада с орбитата на днешния Марс.
към текста >>
Това стана възможно поради намесата на
Силите
, Динамис.
Но как изобщо се стигна до това разделяне, до това разцепване на едно планетарно тяло, в резултат на кое то се получиха две тела?
Това стана възможно поради намесата на Силите, Динамис.
Тези от вас, с които и друг път сме разисквали подобни теми, добре знаят, че в Макрокосмоса протичат такива процеси, които са твърде сходни с процесите на обикновения човешки живот. Едни същества напредват в своята еволюция, други изостават. Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос.
към текста >>
Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на
Силите
, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето.
Тези от вас, с които и друг път сме разисквали подобни теми, добре знаят, че в Макрокосмоса протичат такива процеси, които са твърде сходни с процесите на обикновения човешки живот. Едни същества напредват в своята еволюция, други изостават. Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос.
Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето.
Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост. Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха. Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества. В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис. Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна.
към текста >>
Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие
Силите
, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост.
Едни същества напредват в своята еволюция, други изостават. Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос. Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето.
Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост.
Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха. Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества. В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис. Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна. Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и Старото Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
към текста >>
Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на
Силите
, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне. О, това всъщност представляваше едно огромно бойно поле!
Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс. И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето. Опустошенията от тази Битка на Небето бяха открити и то с физически очи едва през 19 век. В пространството между Юпитер и Марс нахлу огромно количество малки астероиди.
към текста >>
Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а
Силите
, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс.
Един далечен отзвук от тази Битка на Небето ние откриваме още в първите изречения на божествената песен Бхагавад Гита, които загатват за началото на това грандиозно космическо противопоставяне. О, това всъщност представляваше едно огромно бойно поле! Защото от намесата на Господствата, или Кириотетес, имаща за цел изграждането на Старото Слънце, до образуването на Старата Луна, която се превърна в арена за действие на Силите, или Динамис, наистина се разрази една грандиозна космическа битка.
Господствата, или Кириотетес, "свиха" нашата Слънчева система до планетарната орбита на днешния Юпитер, а Силите, или Динамис, я ограничиха до планетарната орбита на днешния Марс.
И бойното поле на това космическо противопоставяне се оказа именно пространството между двете планетарни сфери. Огледайте се за последиците от тази Битка на Небето. Опустошенията от тази Битка на Небето бяха открити и то с физически очи едва през 19 век. В пространството между Юпитер и Марс нахлу огромно количество малки астероиди. Те не са нищо друго, освен отломките от Битката на Небето, която се разрази в един период от време, през което нашата Слънчева система беше "свита" до орбитата на Юпитер, а по-късно и до орбитата на Марс.
към текста >>
320.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние видяхме, че орбитата на днешния Сатурн бележи границата, до която се простираха Престолите, Юпитер бележи границата на Господствата, и Марс бележи границата, до която се простираха влиянията на Динамис, или
Силите
.
Сега се налага да прибавим още нещо за природата на тези Същества и тяхното местоположение в Космоса. В Духовната наука и в нейното днешно продължение, Антропософията*27, както и изобщо в Мистерийната мъдрост, за различните Същества от духовните Йерархии се говори по един и същ начин.
Вчера ние видяхме, че орбитата на днешния Сатурн бележи границата, до която се простираха Престолите, Юпитер бележи границата на Господствата, и Марс бележи границата, до която се простираха влиянията на Динамис, или Силите.
към текста >>
Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на
Силите
, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн. След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето.
Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността. Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята.
към текста >>
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на
Силите
, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии. Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите.
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>
Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето,
Силите
, или Динамис, се простират до Марс.
Следователно, ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, докато Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение. И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система.
Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс.
После идват Господствата, а след тях Престолите. Следователно, ние бихме могли да прекараме други линии във физическата система и тогава те ще маркират сферите на Йерархиите. От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, на Земята. Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята. Слънцето можеше и да остане свързано със Земята, но то се отдели от Земята, за да може човекът да напредне както трябва в своето развитие.
към текста >>
321.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В хода на своето Земно развитие, човекът изхождайки от
силите
на Аза започва да работи върху своето астрално тяло и да го преобразява все повече и повече.
Ние знаем, че такъв, какъвто застава пред нас в Земните условия на живот, човекът е съставен главно от четири части. Тези четири съставни части са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Нека да си ги представим нагледно по следния начин. Нека да отбележим с този кръг физическото тяло, а над него, с все по-малки кръгове, да отбележим съответно етерното тяло, астралното тяло и накрая Аза. Вие вече знаете как протича човешкото развитие.
В хода на своето Земно развитие, човекът изхождайки от силите на Аза започва да работи върху своето астрално тяло и да го преобразява все повече и повече.
И в общи линии, ние можем да кажем: преобразеното чрез Аза астрално тяло, или с други думи, онази част от астралното тяло, която е вече под господството на Аза, се превръща в Манас, или Дух-Себе; следователно Манас, или Дух-Себе, не е някакъв нов елемент, както често можем да чуем тук или там, който се присъединява към останалите, а един продукт от преобразеното чрез Аза човешко астрално тяло. Добре запомнете, че нещата които описваме тук, се отнасят само за човека. Трябва да се пазим от произволни обобщения и да помним, че нещата и Съществата в Космоса са твърде, твърде различни едни от други.
към текста >>
322.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или
Силите
, и Господствата, или Духовете на Мъдростта.
Сега Вие бихте могли да попитате: Но какво всъщност представлява тази топлинна субстанция? Как е изглеждала тя в миналото? В миналото тя е била близка до това, което ние бихме могли да наречем "неутрален космически огън", който, общо взето, е идентичен с космическото пространство. Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Стария Сатурн". В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума.
Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта.
Те действуват във вътрешността на Сатурн. От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните" Същества.
към текста >>
И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и
Силите
, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера. Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно. Сега на Старото Слънце имаме не само топлинната субстанция, но и сгъстената топлинна субстанция, а именно: Въздухът или газообразната субстанция.
И така, от външния кръг, както и по-рано, действуват Господствата, а от вътрешния Слънчев кръг действуват Властите и Силите, респективно Духовете на формата и Духовете на Движението.
към текста >>
Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и
силите
, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго. Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани. И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва. Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени.
Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
към текста >>
323.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Представете си за миг Зодиака като един огромен космически човек и тогава Вие ще имате пред себе си
силите
, бликащи от Йерархиите на Престоли, Серафими, Херувими и стоящи в основата на човешкото физическо тяло.
В древните Мистерии посветените са си представяли Зодиака приблизително така, както е изобразен тук на черната дъска. Съвсем не случайно ние сме събрани в тази зала, чийто таван също е украсен със знаците на Зодиака. А Зодиакът, както казах, винаги е бил свързван с точно определени части от човешкото тяло: Овенът изгражда главата, Телецът изгражда ларинкса, двете ръце и изобщо симетрията Близнаците гръдният кош от Рака сърцето от Лъва и т.н., чак до подбедриците, които идват от Водолея и ходилата, които идват от Рибите.
Представете си за миг Зодиака като един огромен космически човек и тогава Вие ще имате пред себе си силите, бликащи от Йерархиите на Престоли, Серафими, Херувими и стоящи в основата на човешкото физическо тяло.
Да, пред
към текста >>
324.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Обаче от друга страна за Господствата,
Силите
и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия. За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него.
Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
към текста >>
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на
Силите
; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват.
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват.
Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
към текста >>
И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на
Силите
, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове.
И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие.
Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>
Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на
Силите
.
Тези Същества, които си казваха. "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото.
Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите.
Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на
Силите
имаха своето точно определено място.
"Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите.
Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място.
Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
Следователно, докато
силите
бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло!
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло!
Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
Както казахме, една част от
Силите
беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и
Силите
, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете.
И така, ние виждаме че в известен смисъл човекът получи възможността сам да си поставя най-висши цели каквито впрочем бяха непостижими дори и за Серафимите едва след "декласирането" на определен духовни Същества. Това е изключително важно. Вие, Серафими, Херувими и Престоли, просто не можете друго, освен непосредствено да следвате импулсите, идващи от Боговете. Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин.
Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете.
Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие.
към текста >>
Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен",
Силите
все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин. Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня.
Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>
И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от
силите
на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта.
Видимият израз на Аза, това е кръвта. Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн. А космическото Христово Същество трябваше да се появи по два начина: най-напред в огъня. Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз. Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек.
И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от силите на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта.
Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни Същества, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата,
Силите
и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях.
Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите.
Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни.
към текста >>
Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата,
Силите
и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос.
Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси. Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
към текста >>
После идват
Силите
; те както и Властите действуват само според "указания", идващи отгоре.
И така, какво представляват Йерархиите? Ние винаги започваме тяхното изброяване със Серафимите, Херувимите и Престолите. Следват Господствата, които също изпълняват волята на Боговете.
После идват Силите; те както и Властите действуват само според "указания", идващи отгоре.
Те никога не могат да бъдат "зли" без решението на Боговете. След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разположена непосредствено над човешкото царство. И сега, какво трябва да кажем за човека, ако поискаме да го причислим към Йерархиите? Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която макар и още в зародиш все пак принадлежи към духовните Йерархии.
към текста >>
325.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
1.
Силите
на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
към текста >>
2.
Силите
на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.
2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.
към текста >>
3.
Силите
на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
към текста >>
Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от
силите
, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. "пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. №235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>
326.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Прогресията в
силите
, употребени за извършване на чудесата.
Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
Прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
към текста >>
327.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това беше възможно само с помощта на новите сили, които душата трябва да добие:
силите
на познанието, които не си поставят никакви граници.
Това нищо съдържаше едно отрицание. А също и духовната смърт. Човек не можеше да я избегне освен откривайки в нищото всичко.
Това беше възможно само с помощта на новите сили, които душата трябва да добие: силите на познанието, които не си поставят никакви граници.
към текста >>
Ако човек употреби
силите
, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза.
Булото, което още се обтяга пред духовните сили на човека, е това на съвременната мозъчна дейност, коя то ражда една мисъл тясно свързана с мозъка до такава степен, че си служи с него като с един рефлектор, където се прожектира външният предмет на мисълта, за да бъде след това възприеман от човека. Това отражение може да бъде взето за една действителност, но то е само една сянка. Човек си дава сметка за това само, когато мине от другата страна на огледалото, там, където се движи животът. Той може да се остави да бъде отнесен от мисълта и да я следва. Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало.
Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза.
Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение. Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово. Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас.
към текста >>
328.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Силите
се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н.
Тези копия върху Луната бяха във връзка със своите духовни първообрази на Слънцето. Следователно на старата Луна ние намираме една група първобитни хора, човеците-телец, и горе на Слънцето една група духовни Същества, Духовете-Телец. Между първообраза и копието съществува една духовна връзка. Защото първообразът е груповата душа, която действува от там върху копията.
Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н.
Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията. Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та. Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни". Този е смисълът на развитието.
към текста >>
Благодарение на това, че
силите
на Луна та и на Слънцето си държаха равновесие, стана възможно оплодяването на човека от Аза.
Ако Земята беше останала съединена със Слънцето, човекът никога не би достигнал своето настоящо състояние на развитие; той не би могъл да подържа ритъма на развитие на слънчевите същества. В тези висши сфери, на Слънцето, човекът, такъв какъвто той живее на Земята, не би могъл да напредва; но на Слънцето се развиваше един духовен първообраз на човека, от който днешния човек в неговата физическа форма е всъщност само едно копие /образ и подобие/. Ако от друга страна Луната беше останала съединена със Земята, човекът постепенно би изсъхнал, би се мумифицирал. Земята би станала едно вкаменено небесно тяло. Вместо днешните човешки тела, върху земната почва би имало само безжизнени същества от старата Луна, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, да получат и един Аз.
Благодарение на това, че силите на Луна та и на Слънцето си държаха равновесие, стана възможно оплодяването на човека от Аза.
към текста >>
След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и
силите
идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях.
Тогава влязоха в действие Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души. Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви.
След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях.
Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло.
към текста >>
329.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Другите същества се родиха поради това, че някои от
силите
на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението.
Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества.
Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните. После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения.
към текста >>
330.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от
силите
на етерното тяло.
Все пак физическите форми, които се бяха образували непосредствено след отделянето на Луната, бяха неподвижни и се предадоха на техните потомци. Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост. Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях. Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие.
Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло.
Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока.
към текста >>
Те вливат
силите
, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите.
Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях. През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз.
Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите.
Тези Духове простират над него своята закриляща ръка. Срещу тях застават онези духове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти.
към текста >>
Чрез влиянието на Луцифер
силите
на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло.
В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
към текста >>
331.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Силите
на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол.
Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията.
Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол.
Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>
332.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Художественият строеж на Евангелието на Йоана прогресията в
силите
, употребени за извършване на чудесата.
Художественият строеж на Евангелието на Йоана прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
към текста >>
С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и
силите
, които преминаваха от една душа към друга.
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае. През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам.
С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга.
Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг. Душата притежава още много други сили. Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци.
към текста >>
Тази вода, която още не беше изгубила
силите
, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.
"Това, което ви каже да сторите, направете го! " беше казала майката към слугите. От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент.
Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.
В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло.
към текста >>
Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със
силите
действуващи в нея.
От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума.
Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.
към текста >>
Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от
силите
на майчината душа и от
силите
на природата, които се намират в прясно черпената вода.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки. В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко.
Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода.
Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Ако е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.
към текста >>
333.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния свят; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки,
силите
, които са активни в тях.
Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния свят; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки, силите, които са активни в тях.
Другите хора предчувствуваха това смътно; посветеният се издигаше до първия прадед, чиято кръв течеше през цялото поколение, Така, си казваше той, кръвта тече през всичките поколения и в тази кръв се изявява Азът на народа, също както индивидуалният аз се изявява в кръвта на един човек. Издигайки се в миналото през поколенията, той чувствуваше своята душа отъждествена с духа на народа, този дух, който отпечатваше своя характер на цялата раса. Той се чувствуваше едно с кръвта на народа, чувствуваше, че притежава до определена степен власт над магическите сили ни свързани с кръвта.
към текста >>
Когато един човек се издигаше чрез посвещението до такава степен, че да притежава власт над
силите
на кръвта, която тече през поколенията чрез женския елемент на народа, какъв можеше да бъде главният характер на този човек?
Всичко, което произвежда приликата, произхожда от женския принцип. Всичко, което създава различия, е свързано с мъжкия принцип. Ако би преобладавал женският принцип, Вие не бихте могли да различавате хората едни от други; ако би действувал само мъжкият принцип. Вие никога не бихте могли да познаете типа на една раса в една и съща група хора. Това, което е общо на целия народ, почива следователно на женския елементи следователно то носи в себе си онези магически сили, свързани с кръвното родство.
Когато един човек се издигаше чрез посвещението до такава степен, че да притежава власт над силите на кръвта, която тече през поколенията чрез женския елемент на народа, какъв можеше да бъде главният характер на този човек?
Според терминологията на персийското посвещение, на всяка степен на посвещението се даваха различни имена: "врана" за първата степен, "окултният" за втората, "войнствуващият" за третата, "лъв" за четвъртата; петата степен получавате името на народа, към който принадлежеше посветеният; следователно в Персия той се наричаше "персиец".
към текста >>
Най-после посветеният от петата степен, носещ името на съответния народ, беше научил да работи със
силите
на кръвта, за които говорихме.
Най-после посветеният от петата степен, носещ името на съответния народ, беше научил да работи със силите на кръвта, за които говорихме.
Ако беше получил своето посвещение между народа на Израилтяните, той се наричаше "израилтянин".
към текста >>
А тази последната се изразява чрез
силите
на женския принцип; следователно един посветен от петата степен се намираше във връзка с тези сили.
Да продължим по-нататък. Видяхме, че на тази степен на посвещението човек може да владее магическите окултни сили, които текат в кръвта на поколенията; тогава той става едно с душата на народа.
А тази последната се изразява чрез силите на женския принцип; следователно един посветен от петата степен се намираше във връзка с тези сили.
За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа. Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип. Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността. Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите.
към текста >>
Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със
силите
на женския принцип.
Да продължим по-нататък. Видяхме, че на тази степен на посвещението човек може да владее магическите окултни сили, които текат в кръвта на поколенията; тогава той става едно с душата на народа. А тази последната се изразява чрез силите на женския принцип; следователно един посветен от петата степен се намираше във връзка с тези сили. За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа.
Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип.
Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността. Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите. Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
към текста >>
Но Христос разкри
силите
на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа. Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип. Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността. Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите.
Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
към текста >>
И свързвайки се със
силите
на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена.
И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка.
Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.
към текста >>
Първото чудо, което Христос извършва според Евангелието на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на
силите
на кръвта.
Първото чудо, което Христос извършва според Евангелието на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.
към текста >>
Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със
силите
, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена.
Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите.
Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена.
Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло. Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.
към текста >>
Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява
силите
на физическото тяло.
Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена.
Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло.
Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.
към текста >>
334.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От друга страна етерното тяло е това, което най-много работи върху физическото тяло; в него се съдържат
силите
, които моделират физическото тяло.
Азът на Исуса напусна неговото физическо тяло; на негово място прониква Христос, тук също трябва да кажем, че Христовият Аз прониква предимно във физическото тяло. С това ние засягаме една тайна, защото това, което е станало тогава, засяга същевременно естеството на отношенията. които съществуват между хората, за които вече говорихме по-горе. Вие си спомняте, че елементът на сходство, който прави хората подобни едни на други, се предава чрез женския принцип, докато мъжкият принцип предава това, което прави от човека един, индивидуален аз на Земята. В етерното тяло действува астралното тяло, носител на нашите идеи, на нашите мисли, нашите усещания, нашите чувства.
От друга страна етерното тяло е това, което най-много работи върху физическото тяло; в него се съдържат силите, които моделират физическото тяло.
Когато астралното тяло прониква етерното тяло, там се намира следователно всичко, което ще даде от вътре форма на човека. Това, което прави един човек да прилича на друг, това е една сила, която действува от вътре; тя не за виси от физическото тяло, а от етерното и астралното тяло. От това може да се почувствува, че майчинският елемент ни прониква в нашето етерно тяло и в нашето астрално тяло, що се отнася за това, което дава на физическото тяло формата, която му е предадено, от Аза, то е бащино наследство.
към текста >>
Силите
, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно.
Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм! Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят. Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата.
Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно.
Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения. Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите.
към текста >>
335.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чрез това той донесе на човешкия живот
силите
, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ.
Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта.
Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ.
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят.
към текста >>
336.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там
силите
на подмладяване.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
към текста >>
337.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез
силите
, които се намират в света, ще стане.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>
338.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със
силите
на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло.
Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи.
Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност.
към текста >>
Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност
силите
на физическото тяло и приемат неговата форма.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло. Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи.
Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма.
Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност.
към текста >>
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от
силите
на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към
силите
на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло.
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност. Това изживяване се изразява във факта, че, макар и за кратко време, човек има вече опитността като че сам вижда себе си, като че има пред себе си своя собствен двойник. Тази втора опитност обаче има много по-голямо значение отколкото първата. Защото с тази втора опитност е свързано нещо, което бихме могли да кажем може да бъде понесено само много тежко за човека. Трябва да си помислим, че в нормалния живот човекът се намира вътре в своето физическо тяло.
Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към силите на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло.
Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н.
към текста >>
339.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Той е онова, което са направили от него
силите
на света, които живеят в неговата околност.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо. Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха?
Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност.
Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън.
към текста >>
Ние сме резултат на това, което
силите
на света са образували от нас.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо. Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност.
Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас.
Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно.
към текста >>
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно
силите
на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън.
Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани. Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм. Човекът постоянно се развива.
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън.
Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят. Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
към текста >>
Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че
силите
, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий.
Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура! Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение. Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси.
Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий.
Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи. Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека. Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
към текста >>
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас
силите
в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
340.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през
силите
на душевния живот в света на Дионисий.
Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина.
И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий.
Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове. Но човечеството напредва в своето развитие.
към текста >>
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и
силите
идващи от луциферическия принцип.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството?
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
към текста >>
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от
силите
, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
341.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън
силите
, които изграждаха физическото тяло.
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика култура на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време. Вие знаете, че преди атлантската катастрофа съчетанието на отделните членове на човешката природа е било различно от това в следващите времена. Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея. Развитието напред се изразява именно в това, че връзката между етерното тяло и физическото тяло става все по-здрава и двете тела стават все по-подобни едно на друго. Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло.
Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло.
След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува. Стана едно бавно вмъкване на етерното тяло във физическото. И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха. Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото.
към текста >>
Но то не би съдържало нищо от
силите
, които в миналото е имало в себе си.
Но аз Ви казах: сега се извършва обратния процес. Човечеството навлиза в един стадий, когато в известно отношение етерното тяло отново излиза от физическото тяло; но не трябва да мислите, че то от само себе си ще получи всичко, което беше получило в миналото като наследство. Ако не би станало нищо друго, освен етерното тяло да излезе вън от физическото тяло, то би излязло.
Но то не би съдържало нищо от силите, които в миналото е имало в себе си.
В бъдещето един вид ще се роди от физическото тяло на човека. Но ако физическото тяло не му даде нищо при неговото излизане, то ще бъде тогава празно и пусто. Бъдещето на развитието на човечеството ще бъде това, че хората ще освободят, така да се каже, етерното тяло от физическото тяло и евентуално ще го изпратят навън празно. Какво би означавало това? Етерното тяло е носител на силите, възбудител на всичко, което става във физическото тяло.
към текста >>
Етерното тяло е носител на
силите
, възбудител на всичко, което става във физическото тяло.
Но то не би съдържало нищо от силите, които в миналото е имало в себе си. В бъдещето един вид ще се роди от физическото тяло на човека. Но ако физическото тяло не му даде нищо при неговото излизане, то ще бъде тогава празно и пусто. Бъдещето на развитието на човечеството ще бъде това, че хората ще освободят, така да се каже, етерното тяло от физическото тяло и евентуално ще го изпратят навън празно. Какво би означавало това?
Етерното тяло е носител на силите, възбудител на всичко, което става във физическото тяло.
То трябва да снабдява физическото тяло със сили не само тогава, когато се намира вътре в това физическо тяло, но през всяко време; то ще трябва да го снабдява и тогава, когато частично ще бъде извън физическото тяло. Ако го оставите празно, ако не му дадете нищо при неговото излизане, то не ще може да въздействува върху физическото тяло; защото тогава то не ще има силата, необходима за такова въздействие от вън. След като е минало през физическото тяло, етерното тяло трябва да добие своите сили вътре в това физическо тяло. От там трябва да му бъдат дадени тези сили, за да може, когато се намира вън, да действува върху физическото тяло. Задачата на съвременното човечество е да приеме в себе си това, което може да бъде прието само при дейността вътре във физическото тяло.
към текста >>
Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят
силите
, от които то ще се нуждае в бъдеще.
Но сега може да се зададе въпросът: кое е това, което прави способно физическото тяло да даде на етерното тяло при неговото излизане нещо като наследство? Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло? Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото. Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят.
Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще.
Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето. Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще. Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън
силите
в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи
силите
, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще.
Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло? Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото. Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят. Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще. Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето.
Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще.
Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън
силите
, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа Христовата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее.
Но само това събитие не би било достатъчно. Защото помислете, че благодарение на това, че изпитвате в собствената си душа изживяването на Христа, чрез това, че все повече познавате Христа, че Той все повече се сраства със собствените изживявания на душата, Вие ще повлияете несъмнено на етерното тяло, че ще влеете силови течения в Вашето етерно тяло.
Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън силите, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа Христовата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее.
То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер.
към текста >>
342.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до
силите
, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия. За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат. Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност. Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване.
Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на
силите
, произхождащи от „Линга шарира".
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира".
Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа.
към текста >>
Следователно, той искаше да каже: Аз трябва да помогна на хората, за да постигнат онова познание, което е осъществимо чрез
силите
на астралното тяло!
Следователно, той искаше да каже: Аз трябва да помогна на хората, за да постигнат онова познание, което е осъществимо чрез силите на астралното тяло!
Ето защо Буда трябваше да поучава, какво може да постигне човек чрез упоритото задълбочаване и потопяване в силите на астралното тяло. Едва сега той постига едно познание, което му подобава; едно познание, което няма нищо общо с последиците от миналите инкарнации. Буда искаше да тласне хората към познание, което няма нищо общо с това, което дреме като Самскара в човешката душа смътно и под властта на незнанието, едно познание, което човек може да постигне, пробуждайки в рамките на една инкарнация силите на своето астрално тяло.
към текста >>
Ето защо Буда трябваше да поучава, какво може да постигне човек чрез упоритото задълбочаване и потопяване в
силите
на астралното тяло.
Следователно, той искаше да каже: Аз трябва да помогна на хората, за да постигнат онова познание, което е осъществимо чрез силите на астралното тяло!
Ето защо Буда трябваше да поучава, какво може да постигне човек чрез упоритото задълбочаване и потопяване в силите на астралното тяло.
Едва сега той постига едно познание, което му подобава; едно познание, което няма нищо общо с последиците от миналите инкарнации. Буда искаше да тласне хората към познание, което няма нищо общо с това, което дреме като Самскара в човешката душа смътно и под властта на незнанието, едно познание, което човек може да постигне, пробуждайки в рамките на една инкарнация силите на своето астрално тяло.
към текста >>
Буда искаше да тласне хората към познание, което няма нищо общо с това, което дреме като Самскара в човешката душа смътно и под властта на незнанието, едно познание, което човек може да постигне, пробуждайки в рамките на една инкарнация
силите
на своето астрално тяло.
Следователно, той искаше да каже: Аз трябва да помогна на хората, за да постигнат онова познание, което е осъществимо чрез силите на астралното тяло! Ето защо Буда трябваше да поучава, какво може да постигне човек чрез упоритото задълбочаване и потопяване в силите на астралното тяло. Едва сега той постига едно познание, което му подобава; едно познание, което няма нищо общо с последиците от миналите инкарнации.
Буда искаше да тласне хората към познание, което няма нищо общо с това, което дреме като Самскара в човешката душа смътно и под властта на незнанието, едно познание, което човек може да постигне, пробуждайки в рамките на една инкарнация силите на своето астрално тяло.
към текста >>
И хората, които макар и смътно, усещаха това, си казваха: Както лъчите на Слънцето изпълват мировото пространство, така и навремето мощта на Бодисатва изливаше върху Земята онези сили, които бяха скрити в учението за състраданието и любовта,
силите
на осемстепенния път; после обаче Бодисатва си изгради обиталище в едно човешко тяло и предостави на хората това, което някога беше негово лично притежание.
Естествено, днес официалната наука не се замисля върху подобни неща. Но в хода на историята, до тях често се докосват именно детските приказки и легенди. По различен повод аз многократно съм изтъквал, колко често детските приказки са по-мъдри и по-научни от съвременните науки. В своите дълбини човешката душа винаги е предусещала особените истини, които са скрити зад едно същество като Бодисатва. На първо място, как духовните въздействия от висшите светове постепенно стават лично притежание на човешката душа, за да могат след време вече като израз на качествено нова човешка дейност да бликнат от самия човек: Ето какво предусещаше човешката душа.
И хората, които макар и смътно, усещаха това, си казваха: Както лъчите на Слънцето изпълват мировото пространство, така и навремето мощта на Бодисатва изливаше върху Земята онези сили, които бяха скрити в учението за състраданието и любовта, силите на осемстепенния път; после обаче Бодисатва си изгради обиталище в едно човешко тяло и предостави на хората това, което някога беше негово лично притежание.
Ето, точно това живее сега всред човечеството и изпълва цялото мирово пространство, също както Луната отразява слънчевата светлина.
към текста >>
Въпросният човек може да се превърне в забележителна личност, понеже сега в неговото астрално тяло бушуват
силите
на едно свръхсетивно същество, което вече е минало през своята последна инкарнация на Земята.
Обикновеният човек, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, може да бъде един вид проникнат или изпълнен от едно такова същество. Напълно е възможно, едно такова същество, което не достига до въплъщение във физическо тяло, но все Пак притежава астрално тяло, да се разположи в астралното тяло на друг човек. И тогава то започва да осъществява в него определени въздействия.
Въпросният човек може да се превърне в забележителна личност, понеже сега в неговото астрално тяло бушуват силите на едно свръхсетивно същество, което вече е минало през своята последна инкарнация на Земята.
Да, астралното същество се свързва с астралното тяло на един или друг човек и това свързване може да протече по най-неочакван и сложен начин. И когато Буда се яви на пастирите под образа на „небесното войнство", той се намираше не в своето физическо, а в своето астрално тяло. Той се нанесе в едно тяло, за да може все пак да ръководи планетарната еволюция на Земята. Ето защо у едно такова същество, което вече е станало Буда, ще различаваме едно троично тяло: На първо място имаме онова тяло, което е било налице още преди да бъде постигната степента Буда; с други думи, „тялото" на Бодисатва, чрез което са действували висшите светове; едно тяло, което не съдържа в себе си всички предпоставки за този вид „действия"; то е все още „горе" и е свързано с предишната мисия на Бодисатва, преди тя да се превърне в мисия на Буда. Докато едно такова същество се намира в подобно тяло, ще наречем неговото тяло Дхармакайя.
към текста >>
Той прие
силите
, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин.
Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа. Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди. Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение. Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда.
Той прие силите, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин.
към текста >>
343.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В подобен случай
силите
на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца. Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година.
В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено.
Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия. И чак тогава тази астрална обвивка би могла да се използува от такова същество, каквото в нашия случай е Нирманакайя на Буда.
към текста >>
А това означава, че известна част от
силите
на етерното тяло трябва да бъде задържана.
Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота!
А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана.
Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения. Запазени бяха тъкмо тези първични сили на Адам.
към текста >>
Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави
силите
, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>
а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по
силите
само на една зряла душа.
Така е според евангелиста Матей (2, 1). Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света!
а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа.
И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>
344.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си
силите
на любовта и състраданието.
Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света. Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата.
Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието.
Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път". Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
към текста >>
Силите
, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса.
„Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие.
Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса.
И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас.
към текста >>
А Буда насочваше вниманието към
силите
, които ca вътре в нас.
И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас.
А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас.
Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности. И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н. „фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни заобикалят от всички страни.
към текста >>
От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне
силите
на своето етерно тяло.
Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили.
От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло.
И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей. Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура. Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
към текста >>
Защото там се намират
силите
, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло;
силите
, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей.
Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там!
Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей.
Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура. Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
към текста >>
Той трябваше да си върне обратно
силите
, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура.
На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей.
Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура.
Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
към текста >>
345.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
те имаха предвид, че
силите
, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия.
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии. Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е.
те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия.
Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух. Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме. Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете. И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя?
към текста >>
Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат
силите
на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества.
Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно.
Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества.
В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства. Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
към текста >>
346.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез
силите
на Заратустровия Аз.
Етерната обвивка, която напусна по това време тялото на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност. Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е. между седмата година и половата зрялост.
Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз.
Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>
Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си
силите
, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие.
В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година. Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя. С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година.
Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие.
В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача. Наложително беше и неговото земно съществувание като Буда.
към текста >>
Онзи, който пет, шест столетия преди нашето летоброене се издигна от Бодисатва до Буда, беше удостоен със
силите
на Вишва Карман.
Онзи, който пет, шест столетия преди нашето летоброене се издигна от Бодисатва до Буда, беше удостоен със силите на Вишва Карман.
А онзи, който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, беше не просто „удостоен", а „помазан", т.е. проникнат и протъкан от Вишва Карман, от Христос.
към текста >>
347.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Етерното тяло приема
силите
на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло. Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
към текста >>
И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че
силите
, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия.
Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло.
И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия.
Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз. И ние разбираме: Първо трябва да бъдат отстранени духовните болестотворни причини; защото той не казва на парализирания веднага: „Стани и ходи! ", а се обръща към причината, която е засегнала етерното тяло и казва: „Прощават ти се греховете! ", или с други думи: първо трябва да се премахне това, което е подкопало етерното тяло, грехът! Разбира се, обикновеното тълкуване на Библията не стига до такива фини подробности; то не забелязва, че тук сме изправени пред нещо изключително важно, а именно как тази индивидуалност се намесваше в тайните на астралното тяло и в тайните на етерното тяло.
към текста >>
348.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Христос иска да каже: "Тук има нещо ново, а именно: След като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и
силите
на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип."
Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е. старото посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина. Но сега Христос допълва: „Тук има повече от Соломон... тук има повече от Йона" (Лука 11,31-32), подсказвайки, че в света е навлязло нещо напълно ново; че сега вече духовният свят не се открива просто външно на човешките етерни тела чрез едни или други откровения, както при Соломон, и че сега вече той не се открива на етерните тела чрез вътрешни откровения, когато подготвеното астрално тяло би могло да ги внесе в етерното тяло, както при тези, които носят в себе си знамението на Йона.
Христос иска да каже: "Тук има нещо ново, а именно: След като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и силите на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип."
към текста >>
Обаче ако днес
силите
, които са под влиянието на Луцифер колкото и да са високо издигнати се проявяват единствено в човека, те водят до отхвърлянето, до поругаването на онова, което може да живее на Земята като Христова Сила, също както и Христос предсказа това.
Той може да положи всички усилия, за да ги развие и напредне в живота. Но така, както се постъпва днес, хората просто не обръщат внимание на първичната човешка природа. Необходимо е да насочим поглед към детинските черти, които са останали в човека, защото едва с тяхна помощ, Христовата Сила ще пробуди новите човешки способности. Да, ние трябва да подсилим детинските черти, понеже от тях ще се родят новите човешки способности. В този смисъл, всеки носи детската природа в себе си, и ако е достатъчно будна, тя сама показва една силна възприемчивост към Христовия Принцип.
Обаче ако днес силите, които са под влиянието на Луцифер колкото и да са високо издигнати се проявяват единствено в човека, те водят до отхвърлянето, до поругаването на онова, което може да живее на Земята като Христова Сила, също както и Христос предсказа това.
към текста >>
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез
силите
, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос.
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата. Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота. Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение. Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
349.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Развитие на
силите
за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.
Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят. Простотата на мозъчните гънки при силните мислители. Опасността от визионерско ясновиждане.
Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.
към текста >>
350.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло,
силите
, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
Това може да става само тогава, когато
силите
на физическото и етерното тяло са развити правилно.
Ако искаме да разберем християнството в цялото му дълбоко значение, трябва да си изясним, че в него е трябвало да се слеят най-важните мирови течения. Виждаме, че Давидовата царска линия е разделена на Соломонова и Натанова линия. В Соломоновата линия се насаждат царски качества, в Натановата линия – свещенически качества. Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия живот; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения.
Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно.
Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло. Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество.
към текста >>
Ако този народ се намираше на тази степен, на която шестстотин години преди Христа Буда е можел да апелира към собствената душа на тези хора, по-късно този народ би бил лишен от
силите
на младостта.
В Палестина е трябвало да се съединят зороастризма и будизма, а след това още едно, съвсем друго течение. Това течение при известни условия е можело да осигури по-млади жизнени сили. В продължение на дълго време в този народ са действали заповедите на Йехова.
Ако този народ се намираше на тази степен, на която шестстотин години преди Христа Буда е можел да апелира към собствената душа на тези хора, по-късно този народ би бил лишен от силите на младостта.
Затова е трябвало да му се дадат заповеди, за съблюдаването на които не се апелира към собствената душа. Този народ в Предна Азия е трябвало да се задържи на по-ранна степен на развитие.
към текста >>
И след това при него идват
силите
, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили.
И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.
към текста >>
351.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално
силите
, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело. След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота.
към текста >>
Всичко това, което присъства в
силите
в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл.
Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко. Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за
силите
на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история. Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за
силите
на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
352.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той е трябвало да донесе за човечеството
силите
, с които азът да може да развие посочените качества.
Както казваме – минерално, растително, животинско царство, така, съгласно Библията можем да приведем и четвърто царство: Небесното царство. Човешкото царство, в смисъла на Библията, се явява Небесно царство, така че този, който по това време се е вглеждал в целия ход на развитието на човечеството в смисъла на мистериите, е можел да каже следното: вгледай се назад, в отминалите времена; там човечеството е било водено към човечност, там още е нямало Небесно царство на Земята. Сега настъпи моментът, когато Царството Небесно се спуска на Земята. Това е казал Предтечата на Христос Исус и самият Христос Исус: „наближи Царството Небесно“[5], и с това те характеризирали своето време в най-дълбоката му същност. Именно в това време е трябвало да се падне раждането на Христос Исус.
Той е трябвало да донесе за човечеството силите, с които азът да може да развие посочените качества.
Така цялото развитие на човечеството се разделило на две части: дохристиянска, когато Царството Небесно на Земята още не го е имало, и тази негова част, в която Царството Небесно, човешкото царство в неговото висше значение, вече е било на Земята. Древноеврейският народ бил избран, да даде физическата телесност, телесните обвивки, които били отгледани като същност, за да приемат носителя на това Царство Небесно.
към текста >>
353.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате
силите
, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра.
В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>
354.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той изобразил
силите
, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество.
Вторият бил посветен в чувството. Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията.
Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество.
И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус. Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля. Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото
силите
действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга.
Вторият бил посветен в чувството. Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество.
И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга.
Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус. Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля. Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
Всички следващи въплъщения на Буда не са такива, че да може да бъде видян външно, на физически план, а може да бъде видян само със
силите
, които правят човека способен да вижда етерното тяло.
Такава е линията на развитие. Така че можем да кажем: това всъщност придвижило този Бодхисатва, който съдържа в себе си учението за състраданието и любовта, до достойнството на Буда, и с това той дал силен тласък на своята мисия. Благодарение на това, че по времето около 600 години преди нашето летоброене с цялото си същество той пребивавал в човешко тяло, добил правото повече да не се инкарнира във физическо тяло на Земята. Фактически, това въплъщение било последното въплъщение на този Бодхисатва. На него повече не му се налагало да слиза във физическо тяло, трябвало да слиза само до етерно тяло.
Всички следващи въплъщения на Буда не са такива, че да може да бъде видян външно, на физически план, а може да бъде видян само със силите, които правят човека способен да вижда етерното тяло.
В следващите времена Буда се въплъщава само в етерно тяло. На това, което донесъл Буда за човечеството, сега, 600 години след въплъщението си на Земята, той позволи да се влее в прокарващото своя път чрез християнството. Той принесъл, така да се каже, като жертва на зараждащото се християнство това, което е трябвало да донесе, той му е позволил да се влее като духовен приток в общия велик поток. Това е течението, което достига своя апогей в Буда. Това е едното течение.
към текста >>
Силите
му сякаш се задържали заради това, което е трябвало да настъпи след това.
Северният поток, определени части от който останали в Европа, проникнал далеч в Азия. Докато тук се подготвяли и разгръщали нови култури, европейското население в продължение на столетия живеело сякаш в очакване.
Силите му сякаш се задържали заради това, което е трябвало да настъпи след това.
В своите съществени културни елементи те се намирали под влиянието на този велик посветен, който избрал за себе си този район, чак до сибирските краища, и когото наричат посветения Скитианос. От него са били инспирирани водачите на европейската пракултура, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като мислене, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен език и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща. Това бил особен елемент, чиито последен остатък е живеел в бардовете и скалдите[4]. Оттук се е формирало всичко, което разказва гръцкият мит за Аполон и Орфей. Наред с това в Европа се формирали практически способности благодарение на заселването, застрояването и така нататък.
към текста >>
Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството
силите
, свързани с мярката и числото на външните явления.
Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам.
Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления.
Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране. Затова на него е била възложена съвсем особена мисия.
към текста >>
355.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тъй като са знаели, че всеки, който е писал едно от тези Евангелия, е бил проникнат от огромно смирение, смирение, което му казвало: това е най-великото събитие в земното развитие; ти съвсем не можеш да се решиш да го изобразиш изцяло, ти можеш да изобразиш само тази страна, която е по
силите
на твоето познание.
Защо един факт се характеризира от четири различни страни?
Тъй като са знаели, че всеки, който е писал едно от тези Евангелия, е бил проникнат от огромно смирение, смирение, което му казвало: това е най-великото събитие в земното развитие; ти съвсем не можеш да се решиш да го изобразиш изцяло, ти можеш да изобразиш само тази страна, която е по силите на твоето познание.
В своето дълбоко смирение авторът на Евангелието от Лука се отказал да изобразява някаква друга страна, освен тази, която му била близка по силата на особеното му духовно образование, което му казвало, че Христос Исус е бил индивидуалност, в която е живяла най-великата проява на любовта, любов стигнала до саможертва. Как се проявява тази любов? Авторът на Евангелието от Лука описва това и си казва: аз не съм в състояние да опиша цялото събитие; затова се ограничавам с това да опиша само тази страна – любовта.
към текста >>
Това развитие на
силите
на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво. Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес.
Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
Вследствие на това, тези, които особено развивали сферата на чувствата, се превръщали в лечители на своите ближни. Доколкото развивали чувстването си като жертвено служене, те ставали призвани да оказват оздравяващо влияние върху другите хора.
към текста >>
Въпреки това, те поставяли
силите
си на служба на този четвърти посветен.
Но при тях може да се постигне повдигане до определена степен на всяка от способностите на трите други категории. Нито една от тези способности не била толкова силно развита, както при едностранно развитите посветени, които били мъдреци, лечители или магове; но вместо това на четвъртата категория била присъща определена хармония на всичките три качества. Такъв посветен представлявал хармония на другите трима посветени. За определени дейности е било необходимо да има хора, които се отказват от собствената си индивидуалност и се подчиняват на думите на този, който в определено отношение стои по-долу. Така че в древните мистерии имало случаи, когато не решавали мъдреците, лечителите или маговете, а те предоставяли своите сили в услуга на четвъртите, които не били толкова издигнати като тях.
Въпреки това, те поставяли силите си на служба на този четвърти посветен.
При това винаги се оказвало, че мировото развитие върви по-добре, ако в такъв случай висшият се подчини на по-нисшия.
към текста >>
356.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова когато днес антропософският мироглед се появява пред нас в истинския си вид, в него се проявява нещо, което вътрешно е тясно преплетено с човешката индивидуалност, доколкото то трябва да израства от
силите
на азовата индивидуалност и, от друга страна, трябва да бъде независимо, така, че тази индивидуалност да бъде напълно безразлична.
Затова когато днес антропософският мироглед се появява пред нас в истинския си вид, в него се проявява нещо, което вътрешно е тясно преплетено с човешката индивидуалност, доколкото то трябва да израства от силите на азовата индивидуалност и, от друга страна, трябва да бъде независимо, така, че тази индивидуалност да бъде напълно безразлична.
Човекът, в когото се появяват антропософските истини, по отношение на тях трябва да бъде съвсем безразличен; те съвсем не трябва да го засягат. Той трябва да е дотолкова развит, че да не оцветява тези неща с личните си пристрастия. След това, наистина, те трябва да станат индивидуални, тъй като духовното не може да се явява в света на звездите или Луната, а само в човешката душа, в индивидуалността. Тогава, от друга страна, индивидуалността трябва да бъде дотолкова високо развита, че сама да може да се изключва при осъществяването на това, което представляват мировите истини.
към текста >>
357.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в Евангелието от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират
силите
, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра.
Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност. Авторът на Евангелието от Матей прави това. Той описва три пъти по четиринадесет поколения: от Авраам до Давид, от Давид до вавилонския плен и от вавилонския плен до раждането на Исус.
Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в Евангелието от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират силите, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра.
към текста >>
358.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях
силите
, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
Когато силата на външното Слънце е минимална, когато свети най-малко, когато се сгъстява външната тъма, тогава духът в нас, благодарение на Духа, с който се е съединил долу, се чувства съединен със
силите
, които стават най-отчетливо възприемаеми и зрими, пробуждайки семето за нов живот.
Така хората, които духовно са познавали духа, са усещали, че те съпътстват Мировия Дух, че те се спускат през зимата надолу заедно със семето.
Когато силата на външното Слънце е минимална, когато свети най-малко, когато се сгъстява външната тъма, тогава духът в нас, благодарение на Духа, с който се е съединил долу, се чувства съединен със силите, които стават най-отчетливо възприемаеми и зрими, пробуждайки семето за нов живот.
към текста >>
359.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на
силите
на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година.
Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост.
И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година.
Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс!
към текста >>
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от
силите
на този земен свят.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят.
Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>
360.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото
силите
на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна.
Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната.
Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените. Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът.
към текста >>
361.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване
силите
на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>
362.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Такова едно отношение винаги е било съмнително, а в следатлантския период, в които ние живеем, е зловещо, защото то е натрапено на човешките същества от
силите
на злото.
Такова едно отношение винаги е било съмнително, а в следатлантския период, в които ние живеем, е зловещо, защото то е натрапено на човешките същества от силите на злото.
Когато човек при сегашните състояния на еволюцията премине през портите на смъртта, той взима със себе си онези условия на съзнание, които сам е създал за себе си между раждане и смърт. Човекът, който при съвременните обстоятелства се е занимавал изключително с материалистични идеи, понятия и сетивни впечатления от материалния, от сетивния свят, обрича себе си след смъртта да живее в една заобикаляща го среда в която само понятия определени през телесния му живот имат значение. Човешкото същество, което е поело духовни идеи влиза законно в духовния свят, а този, който е отхвърлял духовните идеи е принуден, да остане в известен смисъл вътре в земните условия, докато той и това може да продължи дълго време се научи да поема достатъчно духовни понятия, за да може да бъде отнесен от тях в духовния свят. Това дали поемаме духовни понятия или ги отхвърляме следователно определя заобикалящата ни среда от другата страна на прага. Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната сфера.
към текста >>
Не деятелността на мъртвите, не деятелността на
силите
на мъртвите, а тази мисъл, че
силите
, извлечени от мъртвите, тази правилна значителна мисъл тя само трябваше да бъде отнета на човека.
Това беше един опит, за да се види къде те стоят по отношение на човечеството. В тези сеанси те очакваха хората да кажат, че има по-висши сили на природата. Обаче тези леви братства бяха разочаровани, че хората не казаха това, а казаха, че в сеансите се явяват духовете на мъртвите. Това беше горчиво разочорование за тези посветени. Това бе точно, каквото те не очакваха, защото точно това вярване в мъртвите бе, което тези посветени желаеха да отнемат на човека.
Не деятелността на мъртвите, не деятелността на силите на мъртвите, а тази мисъл, че силите, извлечени от мъртвите, тази правилна значителна мисъл тя само трябваше да бъде отнета на човека.
Братствата виждат, че това е един по-висш материализъм, че е материализъм, който не само отрича духа, но желае да принуди духа да влезе в материя. Те виждат, че материализма има форми, в които той вече може да бъде отречен. Може да се каже, че материализмът бил вече изчезнал ние вече говориме за дух, но всички те говорят за дух по един неясен начин. Много е лесно да бъдеш материалист, когато цялата природа е превърната в дух по такъв начин, че изкача психизма. Онова, което е важно, е човек да е в състояние, да може да надзърне в конкретния духовен свят, в конкретната духовност.
към текста >>
Може това същество да се охарактеризира като такова, което прониква човека в онези части, които не влизат в неговото обикновено съзнание: това е едно много интелигентно същество и притежава воля, която е сродна, със
силите
на природата.
Странното нещо е, че това подсъзнателно, което ние носим вътре у себе си е обхванато от друго същество при всички обстоятелства. Това означава, че ние не сме само едно сливане на тяло, душа и дух, носещо вътре в нас през света нашата душа, която е независима от нашето тяло, малко преди раждането друго същество заема подсъзнателните части на човешкото същество. Това същество е там, това подсъзнателно същество, което придружава човека по целия му път между раждане и смърт. Малко преди раждането то влиза в човека и го придружава.
Може това същество да се охарактеризира като такова, което прониква човека в онези части, които не влизат в неговото обикновено съзнание: това е едно много интелигентно същество и притежава воля, която е сродна, със силите на природата.
В своята воля то е много по-близо свързано с енергиите на природата, отколкото е човекът. Трябва обаче да подчертая особеността, че това същество би страдало изключително много, ако при съвременните условия то би преживяло смърт заедно с човека. При настоящите условия това същество не може да преживее смърт с човека. То следователно изчезва малко преди смъртта, винаги трябва да спаси себе си. То винаги има подтика да нареди живота на човешкото същество по такъв начин, че то да може да надделее смъртта.
към текста >>
363.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато
силите
на злото постепенно се появяват, естествено е човек да е по-склонен при сегашните обстоятелства да се подаде на това зло във всички области вместо да поеме борбата, така че онова, което на него се явява, като зло да бъде поставено в услуга на доброто в световната еволюция.
Често сме разисквали какво означава това. Не може да бъде друго освен това, че сили, които се появяват на неправилно място, се появяват като зло. Те обаче могат да бъдат победени за човечеството чрез усилията на човешките същества в Петата Следатлантска епоха, така че чрез тези сили на зло в бъдеще да може да се разгърне за еволюцията на целия свят нещо добро. Поради тази причина задачата на Петата Следатлантска епоха е особено трудна. Както виждате, твърде много изкушения застават пред човечеството.
Когато силите на злото постепенно се появяват, естествено е човек да е по-склонен при сегашните обстоятелства да се подаде на това зло във всички области вместо да поеме борбата, така че онова, което на него се явява, като зло да бъде поставено в услуга на доброто в световната еволюция.
Обаче това е, което трябва да стане: Злото до известна степен трябва да бъде поставено в служба на доброто в световната еволюция. Без това ще бъде невъзможно да се навлезе в Шестата Следатлантска епоха, която ще има съвсем по-различна задача. Тя ще има задачата човечеството да може да живее преди всичко в едно непрекъснато размишление за духовния свят, за духовни импулси въпреки факта, че то все още ще бъде свързано със земята. Точно тази задача в Петата Следатлантска епоха, задачата за противопоставяне на злото, е свързана с новата възможност за известен вид лично затъмняване за човечеството.
към текста >>
Аз съм казал, че точно поради това, същества които са близко до човека работят по невидим начин сред човешките същества и на човека му се пречи да осъзнае духовното с интелекта си чрез въздействието на
силите
на злото.
Ние знаем, че от годината 1879 духовете на тъмнината, които са най-близко до човешките същества, духовете, принадлежащи на царството на ангелите, се скитат сред човешкото царство, защото те бяха изхвърлени от духовния свят долу в човешкото царство и сега съществуват вътре в човешките импулси, работят чрез човешките импулси.
Аз съм казал, че точно поради това, същества които са близко до човека работят по невидим начин сред човешките същества и на човека му се пречи да осъзнае духовното с интелекта си чрез въздействието на силите на злото.
Това отново е свързано със задачата на Петата Следатлантска епоха, защото точно чрез това се дават много възможности на Петата Следатлантска епоха да се подаде на тъмни илюзии и други подобни. Човекът трябва да привикне до известна степен през тази епоха да схваща духовното със своя интелект. Духовното вече щеше да бъде разкрито. И поради това че духовете на тъмнината бяха победени в 1879 г. все повече и повече духовна мъдрост може да се стича надолу от духовните светове.
към текста >>
Ако в тази Пета Следатлантска епоха човек би могъл да достигне онова, което може да бъде постигнато чрез използуване
силите
на злото в добър смисъл, същевременно нещо огромно ще бъде постигнато; тогава тази Пета Следатлантска епоха ще разбере нещо за човешката еволюция, ще схване по-велики идеи отколкото, която и да е от следатлантските епохи, да, отколкото коя и да е друга епоха на земната еволюция.
Всичко това естествено не трябва да дойде до оплаквания или подобни неща, а би трябвало да засили, да заздрави силата и енергията на човешката душа да се стреми към духовното.
Ако в тази Пета Следатлантска епоха човек би могъл да достигне онова, което може да бъде постигнато чрез използуване силите на злото в добър смисъл, същевременно нещо огромно ще бъде постигнато; тогава тази Пета Следатлантска епоха ще разбере нещо за човешката еволюция, ще схване по-велики идеи отколкото, която и да е от следатлантските епохи, да, отколкото коя и да е друга епоха на земната еволюция.
Христос например се явява в Четвъртата Следатлантска епоха чрез Мистерията на Голгота. Обаче Петата Следатлантска епоха може да усвои тази Мистерия чрез човешкия интелект. През Четвъртата Следатлантска епоха човешките същества можеха да схванат, че те притежаваха нещо от Христовия Импулс, което щеше да ги отведе като души отвъд смъртта. Това стана достатъчно ясно чрез Павловото Християнство.
към текста >>
Нещо още по-значително ще навлезе в еволюцията на Петата Следатлантска епоха, в което човешките души ще осъзнаят, че те в Христос имат помагач да трансформират
силите
на злото в добро.
Нещо още по-значително ще навлезе в еволюцията на Петата Следатлантска епоха, в което човешките души ще осъзнаят, че те в Христос имат помагач да трансформират силите на злото в добро.
Едно нещо е свързано с тази характеристика на Петата Следатлантска епоха обаче едно нещо, което човек би трябвало всеки ден наново да вписва в душата си. То никога не би трябвало, да бъде забравяно, макар че човек е особено склонен да забравя това, че човекът през Петата Следатлантска епоха трябва да бъде борец за духовното. Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това.
към текста >>
Ако
силите
на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо.
То никога не би трябвало, да бъде забравяно, макар че човек е особено склонен да забравя това, че човекът през Петата Следатлантска епоха трябва да бъде борец за духовното. Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха.
Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо.
През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха. Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
към текста >>
Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които
силите
на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете. В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност.
Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири. Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия.
към текста >>
Може да бъде така че
силите
, изкачващи се от земята да противодействуват на характера на човешките същества там.
Вие навярно ще си кажете, че в този случай най-добрите човешки същества трябва да са в Ирландия. Да, това е така, но не в света. Във всяка област разни хора влизат и имат потомци и пр. Следователно не е човек само продукт на парчето земя, върху което той стои.
Може да бъде така че силите, изкачващи се от земята да противодействуват на характера на човешките същества там.
Не трябва да се обърква онова, което наистина се развива вътре в човешкото същество с характеристиките на земния организъм в определена територия. В такъв случай човек просто ще отвори себе си отново за света на илюзиите. Току-що казах обаче, че Ирландия е една специална, земя, което можем да кажем това и днес. От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един плодоносен път към социални и политически идеи. Такива фактори трябва да се имат предвид.
към текста >>
Те знаеха, че
силите
, изкачващи се от земята през почвата на Ирландския остров работеха по такъв начин върху човешките същества, че човек малко биваше повлияван към направлението на интелектуализма, малко към направлението на егоизъм, малко в направлението, обуславящо взимане на решения.
Трябва да прочетете в моята книга "Загадки на философията" за философа Талес. Талес произтичаше от същата област, макар и по-късно; той беше роден едва през Четвъртата Следатлантска епоха. По-рано обаче от същото обкръжение, от същата духовна субстанция, от която по-късно произлезе философът Талес, посветените бяха изпратили колонизатори в Ирландия. Защо? Защото те бяха запознати, с характеристиките на една област на земята такава като Ирландия. Те знаеха онова, което се разказва в езотеричната легенда, която току-що ви разказах.
Те знаеха, че силите, изкачващи се от земята през почвата на Ирландския остров работеха по такъв начин върху човешките същества, че човек малко биваше повлияван към направлението на интелектуализма, малко към направлението на егоизъм, малко в направлението, обуславящо взимане на решения.
Посветените, които изпратиха там колонизаторите знаеха това твърде добре. И те подбраха хора, които чрез своите специфични кармични предразположения бяха подходящи да бъдат точно под тези влияния на Ирландия. Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че никаква интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в чувството на душата.
към текста >>
364.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Аз преднамерено често съм ви обръщал внимание, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със
силите
на разпадането.
Аз преднамерено често съм ви обръщал внимание, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със силите на разпадането.
При два случая аз съм казвал в публични лекции в Базел, че в нашата нервна система ние умираме. Тези сили, тези сили на умиране ще стават все повече и повече силни. Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили. До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили. Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили.
към текста >>
Той изследва
силите
, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето.
Има едно нещо, което ще се разбере днес, което все още не е разбрано. Днес някой гледа някакво живо същество. Да речем едно пиле. Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето.
Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето.
Това са направо глупости. Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката. Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава. Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>
Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата;
силите
работят от космоса,
силите
, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката.
Днес някой гледа някакво живо същество. Да речем едно пиле. Когато в това живо същество възникне ново ембрио, биологът изследва как от това пиле расте яйцето. Той изследва силите, които се предполага, че позволяват на яйцето да израсне от пилето. Това са направо глупости.
Яйцето никак не израства от кокошката; кокошката е само основата; силите работят от космоса, силите, които произвеждат яйцето върху основата, която е била подготвена вътре в кокошката.
Когато днес биологът работи със своя микроскоп, той вярва, че онова което вижда в полето на микроскопа, включва също енергиите, от които зависи онова, което той наблюдава. Онова, което той вижда там обаче е субект на енергиите на звездите, които заедно работят в някакво съзвездие и само когато човек тук открива космичното, ще открие истината, реалността: вселената е, която извиква яйцето от кокошката.
към текста >>
Представителите на старите импулси тези от 18-17 и 16-тото столетие могат следователно да бъдат впрегнати към тези сили посредством изкуствени средства, към
силите
произтичащи от известни групово-егоистични братства.
Има главно две сили, които се противопоставят една на друга: представителите на принципа, който бе победен в края на XVIII столетие и представителите на новата епоха. Съвсем ясно е, че някои хора са инстинктивно представители на импулсите на новата епоха.
Представителите на старите импулси тези от 18-17 и 16-тото столетие могат следователно да бъдат впрегнати към тези сили посредством изкуствени средства, към силите произтичащи от известни групово-егоистични братства.
Най-ефикасният принцип на новата епоха, чрез който може да се получи власт над толкова хора над колкото има нужда е икономическият принцип, принципът на икономическата зависимост. Това обаче е само инструментът. Онова, което се включва тук е нещо напълно различно. Онова, което е включено е нещо, което вие може да извлечете от всички мои изказвания. Икономическият принцип е свързан с всичко онова, което е включено, за да се създаде една армия за тези стари принципи от огромно число човешки същества по цялата земя.
към текста >>
365.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това вече е било посочено в моята книга "Теософия", в която областта на душата е описана и в която най-важните сили в тази област се търсят точно в
силите
симпатия и антипатия.
Това вече е било посочено в моята книга "Теософия", в която областта на душата е описана и в която най-важните сили в тази област се търсят точно в силите симпатия и антипатия.
Такива факти обаче трябва да станат живи идеи. И когато човек започне да става съзнателен за общата работа, в известен смисъл, на областта на мъртвите и областта на т.нар. живи трябва да си представим как действуват мъртвите в собствената си област. Те действуват по такъв начин, че винаги трябва да са съзнателни, че всяко нещо, което правят ще предизвика симпатия или антипатия, радост или скръб; всичко, което те правят предизвиква, ако мога така да се изразя, резонанс на живо усещане. Онова, което бихме могли да наречем безчувствено в смисъл на нашите растителна и животинска област там изобщо не съществува от другата страна на портата на смъртта.
към текста >>
Колкото и странно да звучи на съвременния човек, при навлизане в областта, населена от мъртвите, се разкрива, чрез ясновидско съзнание, че
силите
, преобладаващи над голяма част от животинския свят идват от мъртвите.
Обаче човек може да се попита, какво фактически работи в тази еволюция на животинските същества, ако те еволюират от несъвършени към по-съвършени същества. Какво работи във всичко онова, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в неговата еволюция, но в цялостното съществуване на животинския свят?
Колкото и странно да звучи на съвременния човек, при навлизане в областта, населена от мъртвите, се разкрива, чрез ясновидско съзнание, че силите, преобладаващи над голяма част от животинския свят идват от мъртвите.
Човекът е призован да бъде съуправител на импулсите в космоса. В минералното царство той има влияние само с това, че конструира машини и др.п. чрез своята технология в унисон със законите на минералната област. В растителната област се отнася до онова, което той посява и култивира като градинар или фермер. В тези две области той най-много може да играе второстепенна роля през своя живот между раждане и смърт.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясно, че
силите
, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите.
Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи. Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха. За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция.
Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите.
Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите. Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
Силите
, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства.
Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука.
Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства.
Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля. Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата. Обаче от Мистерията на Голгота насам Христовият Импулс живее вътре в нея. Христос е направляващата сила в тази област, която аз описах.
към текста >>
Човек би трябвало да върви през тази област на съдбата така съзнателно, както върви през областта на своите сетивни възприятия; той би трябвало да е в състояние да върви през света, използувайки очите си и все пак да се усеща обвързан направо с тази област на съдбата; той би трябвало да е в състояние да усеща, че в тази област
силите
на Христос са винаги свързани със
силите
на мъртвите.
Това не трябва да остане само една абстрактна истина, само една понятийна истина, или може би само една "неделна" истина, за която да си спомняме понякога, "защото в края на краищата нещо такова, може пък и да е истина".
Човек би трябвало да върви през тази област на съдбата така съзнателно, както върви през областта на своите сетивни възприятия; той би трябвало да е в състояние да върви през света, използувайки очите си и все пак да се усеща обвързан направо с тази област на съдбата; той би трябвало да е в състояние да усеща, че в тази област силите на Христос са винаги свързани със силите на мъртвите.
Ако това станеше, мили приятели, човечеството би развило един истински, конкретен и чувствителен живот с мъртвите. Човек би изпитвал, ако би усещал това или онова, или би се занимавал с това или онова, че той е свързан с онези, които е обичал и които вече са преминали отвъд. Животът ще стане безкрайно обогатен.
към текста >>
366.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вечерта ние сме уморени,
силите
ни са изчерпани и трябва да бъдат възстановени; а на сутринта се събуждаме със свежи сили, събрани по време на съня.
Има ли тогава доловими въздействия на света, който виждаме в екстаза, но не и в нормален сън? За въздействията на света в който сме по време на сън, ние всички можем да се уверим когато се събуждаме на сутринта. Нашето състояние тогава е различно от онова, което е било предишната вечер.
Вечерта ние сме уморени, силите ни са изчерпани и трябва да бъдат възстановени; а на сутринта се събуждаме със свежи сили, събрани по време на съня.
Когато със своя Аз и астрално тяло човекът е предаден на един друг свят, той извлича от този свят който в екстаза е доловим, а в нормалния сън е заличен силите, от които се нуждае за дневния живот. Как се случва това всъщност, не е нужно да ни занимава сега; важното е, че този свят ни носи сили, които прогонват умората. Светът, от който струят избавящи от умората сили е същият, който виждаме в екстаза. Всяка сутрин ние забелязваме въздействията на света, който възприемаме в екстаза, но не и в съня. Когато има свят, пораждащ въздействия, вече не можем да говорим за нереалност.
към текста >>
Когато със своя Аз и астрално тяло човекът е предаден на един друг свят, той извлича от този свят който в екстаза е доловим, а в нормалния сън е заличен
силите
, от които се нуждае за дневния живот.
Има ли тогава доловими въздействия на света, който виждаме в екстаза, но не и в нормален сън? За въздействията на света в който сме по време на сън, ние всички можем да се уверим когато се събуждаме на сутринта. Нашето състояние тогава е различно от онова, което е било предишната вечер. Вечерта ние сме уморени, силите ни са изчерпани и трябва да бъдат възстановени; а на сутринта се събуждаме със свежи сили, събрани по време на съня.
Когато със своя Аз и астрално тяло човекът е предаден на един друг свят, той извлича от този свят който в екстаза е доловим, а в нормалния сън е заличен силите, от които се нуждае за дневния живот.
Как се случва това всъщност, не е нужно да ни занимава сега; важното е, че този свят ни носи сили, които прогонват умората. Светът, от който струят избавящи от умората сили е същият, който виждаме в екстаза. Всяка сутрин ние забелязваме въздействията на света, който възприемаме в екстаза, но не и в съня. Когато има свят, пораждащ въздействия, вече не можем да говорим за нереалност.
към текста >>
От същия свят, в който се взираме в състояние на екстаз и който в съня е заличен, ние извличаме
силите
, укрепващи ни за дневния живот.
От същия свят, в който се взираме в състояние на екстаз и който в съня е заличен, ние извличаме силите, укрепващи ни за дневния живот.
Ние правим това при много особени обстоятелства. По време на този процес на извличане на сили от този духовен свят ние не възприемаме себе си. Съществената черта на съня е, че ние постигаме нещо, но нямаме съзнание за себе си по време на тази дейност. Ако имахме такава съзнателност, процесът щеше да протича далеч по-малко ефективно, отколкото когато не сме съзнателни за него. Във всекидневния живот също има неща, където правим добро казвайки на много хора: "Не пипай!
към текста >>
Ако човекът играеше роля в този труден процес на възвръщане на
силите
, изразходвани предния ден, той щеше да разруши всичко, защото още не е способен да бъде съзнателен участник.
По време на този процес на извличане на сили от този духовен свят ние не възприемаме себе си. Съществената черта на съня е, че ние постигаме нещо, но нямаме съзнание за себе си по време на тази дейност. Ако имахме такава съзнателност, процесът щеше да протича далеч по-малко ефективно, отколкото когато не сме съзнателни за него. Във всекидневния живот също има неща, където правим добро казвайки на много хора: "Не пипай! " Всичко би протекло погрешно, ако те се намесят в него.
Ако човекът играеше роля в този труден процес на възвръщане на силите, изразходвани предния ден, той щеше да разруши всичко, защото още не е способен да бъде съзнателен участник.
От провидението е това, че съзнанието за собственото му съществуване се изтръгва от човека в момента, когато той може да навреди на собственото си развитие.
към текста >>
НАГОРЕ