Търсене в текстове за 'Сигурност'

53. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-свещено изживяване на душа та! Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със силите на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята. От гласа на Михаела, който звучеше в техните сърца, те наложиха правото на Съзнателната душа да се издигне до схващането на най-дълбоките религиозни тайни. Те чувствуваха: интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората. Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
към текста >>

54. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Лабилното състояние отстъпи на определена вътрешна твърдост и сигурност.
Оловото свива астралното тяло и събужда в него силите, чрез които то се свързва по-силно с физическото тяло и етерното тяло. (Отравянето с олово се състои в едно прекалено силно свързване на астралното тяло с етерното и физическото тяло, така че тези последните подлежат на прекалено силни процеси на разграждане.) При това лечение пациентката се съвзе видимо. Лабилното състояние отстъпи на определена вътрешна твърдост и сигурност. Душевното състояние се превърна от разкъсано в едно вътрешно задоволено състояние. Явленията на запек и на болка в гърба изчезнаха, състоянията на мигрена и главоболие също. На пациентката бе отново възвърната работоспособността.
към текста >>

55. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Благоговението пред духовното – знам това със сигурност – ни най-малко не ми отне това отношение към познанието.
Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение. Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото възприятие. Точно затова те проникваха толкова дълбоко в душата ми, защото чрез тях усещах как, в процеса на разбиране, човешкият дух може да намери път към свръхсетивното. Благоговението пред духовното – знам това със сигурност – ни най-малко не ми отне това отношение към познанието.
към текста >>

56. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления. Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли. Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман. Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път. Защото едно пълно убеждение в тази област е възможно и за непредубедения здрав човешки разсъдък и тогава, когато човекът не е стигнал до фактическо съзерцание. Само че пътят на теоретизирането в тази област не беше моят път.
към текста >>

57. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Архитектите, литераторите и други личности, които срещах в дома на Мари Ланг, със сигурност едва ли щяха да се заинтересуват от теософията, предлагана от Франц Хартман, ако Мари Ланг не внасяше своя дял в нея.
Архитектите, литераторите и други личности, които срещах в дома на Мари Ланг, със сигурност едва ли щяха да се заинтересуват от теософията, предлагана от Франц Хартман, ако Мари Ланг не внасяше своя дял в нея. Най-малко пък щях да се заинтересувам от нея самият аз. Защото отношението към духовния свят, изразено в съчиненията на Франц Хартман, беше напълно противоположно на моето духовно направление. Не можех да се съглася, че то беше проникнато от действителна вътрешна истина. Съдържанието му ме занимаваше по-малко от начина, по който въздействаше върху хората, които все пак бяха истински търсачи.
към текста >>

58. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг.
Хайтмюлер се изживяваше като фина, художествено усещаща душа. За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство. Всякакъв интелектуализъм му беше чужд. Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет. Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа. Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“!
към текста >>

59. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във висша степен забележителна личност.
Но така и не ми се удаде да завържа чисто човешки, сърдечни отношения с така приветливия Паул Шеербарт. В общуването с него, както и с мнозина други, винаги на преден план излизаше литераторът Паул Шеербарт. Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във висша степен забележителна личност.
към текста >>

60. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи.
Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност. Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност.
към текста >>

61. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота.
Ако съзнателно поискаме да изразим това, което детето изпитва в своите мечтателни чувства, ще стигнем до неговия трепетен въпрос: Откъде възпитателят има силата, която аз - така безкрайно вярващ в него - приемам всеки ден? Пред несъзнаващите душевни дълбини на детето, възпитателят трябва да потвърди, че притежава авторитета с пълно право и по силата на непоклатими доводи, произтичащи от самия миров ред. Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>

62. 2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Първоначалната подбуда за присъединяването им със сигурност беше широко разпространената и чисто човешка нужда на сърцето и душата.
По това време се случи нещо друго. Мъже и жени, които работеха в една или друга област на науката или академичното образование, постепенно навлязоха в Обществото. Първоначалната подбуда за присъединяването им със сигурност беше широко разпространената и чисто човешка нужда на сърцето и душата. Те искаха да намерят в собствените си души пътища, водещи към светлината на духа. Но техният научен опит им помогна също да разберат, че господстващите научни възгледи се провалят навсякъде, където решаващите познания се превръщат в изгаряща нужда за човека, защото стигат до задънена улица. Те трябваше да разберат, че науките биха могли да напреднат, ако бъдат оплодени чрез Антропософията. И така се появи антропософската работа в различни области от науката.
към текста >>

63. 10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Със сигурност правилно е обсъждането на антропософското светоусещане и прилагането му в живота да бъде главното нещо в дейността на груповите ни срещи.
Със сигурност правилно е обсъждането на антропософското светоусещане и прилагането му в живота да бъде главното нещо в дейността на груповите ни срещи. И все пак при много от тях сигурно има място за обсъждането на такива неща, каквито са показани в тези редове, без значение колко малко време им се отделя. Ако това се прави, ще се открие, че много членове са стимулирани да станат истински представите ли на Антропософското общество, дори в неантропософския външен свят.
към текста >>

64. 12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия GA_39 Писма до членовете

И веднъж сдобил се с интерес към своя събрат на човек със сигурност няма да му липсва интерес към света като цяло.
Ако членовете, които са дейни в Обществото обърнат внимание върху тези опасности, дейността им в това направление ще бъде правилна и полезна. Те ще предотвратят това самопознанието да дегенерира в самовлюбеност. По-скоро те ще работят в дух, който превръща самопознанието в човешка любов и симпатия. И веднъж сдобил се с интерес към своя събрат на човек със сигурност няма да му липсва интерес към света като цяло.
към текста >>

65. 16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи GA_39 Писма до членовете

Но както физическата природа на човека има нужда от сън, за да бъде годен за буден живот, така също правилното потапяне в духовния свят се нуждае от физическата опитност, за да развие твърдост и сигурност на душата.
Но както физическата природа на човека има нужда от сън, за да бъде годен за буден живот, така също правилното потапяне в духовния свят се нуждае от физическата опитност, за да развие твърдост и сигурност на душата. Защото изпълването на вътрешното същество на човека с духовно познание означава пробуждане за живота на сетивната реалност и импулсите, които волята може да черпи от тази реалност.
към текста >>

66. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

А то със сигурност не трябва да липсва у тези, които желаят да бъдат дейни в Обществото.
Те ще кажат: "Това ние не го разбираме. Сега наистина не знаем какво действително се иска". Но да се каже това е възможно най-лошото предубеждение. Горните думи изискват само да бъдат прочетени точно и тогава ще се открие, че те не са нито неопределени, нито двусмислени. Да се улови духът им действително изисква фино чувство за разбиране. А то със сигурност не трябва да липсва у тези, които желаят да бъдат дейни в Обществото.
към текста >>

67. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

ти, сигурност на мировите мисли,
ти, сигурност на мировите мисли,
към текста >>

68. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление. Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото. При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>

Когато напротив се казва, че представата не е нищо друго, освен това, което се предлага във възприятието, достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, че представата за едно колкото и щете нажежено парче желязо със сигурност не ще изгори никого, обаче сетивното изживяване ще причини изгаряне.
Аз зная, че това, което казах сега, ще бъде многократно оспорвано от шопенхауерианци, от тези, които твърдят, че нашият светоглед, нашето виждане на света е само наша представа. Но това твърдение се дължи на едно смесване на възприятието и на представата. Тези две понятия трябва настойчиво да се различават. Представата е нещо възпроизведено. Външното изживяване може да се яви много пъти: ако не изпита вътрешното отпечатване на представата, то не може да бъде въплътено в паметта. Когато напротив се казва, че представата не е нищо друго, освен това, което се предлага във възприятието, достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, че представата за едно колкото и щете нажежено парче желязо със сигурност не ще изгори никого, обаче сетивното изживяване ще причини изгаряне. Тук имате разликата между представа и сетивно възприятие. Ето защо можем да кажем: представата е едно обърнато изживяване.
към текста >>

69. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е.
Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното.
към текста >>

При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него.
към текста >>

Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него.
към текста >>

Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи. Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това.
към текста >>

70. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
към текста >>

Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота.
То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
към текста >>

71. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>

72. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът".
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един жив смисъл на развитието. Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са мислили, все повече и повече се проявява в живота. Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът". Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето. И думите на поета оживяват в една изменена форма, когато от разглеждането на най-великите личности и на най-великите събития добиваме истината:
към текста >>

73. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм? Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>

Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
Обаче ценното в тази реч е: в нея има нещо като една реакция против всесилата и всемъдростта на астрономическото познание. Ако размислим върху това, което можахме да извлечем така богато, ние ще намерим възможност да го пренесем върху голямото астрономическо познание. Да предположим, което без съмнение е правилно: че от астрономическите познания на движението на най-малките частици на материята не можем да намерим мост към душевните и духовните изживявания. Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия! Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя. Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
към текста >>

И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>

74. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

По същото време ни се казва, че Зигфрид е считан за необикновена личност; той със сигурност е такъв, защото е убил притежателя на съкровището на Нибелунгите; в битката с дракона той е направил тялото си твърдо като рог; той е спечелил и плаща на невидимостта.
В началото, животът в Двора в Уормс се върти около трима герои: Гунтер, Маген и Гизелхер. По нататък научаваме, че героят Зигфрид ухажва Брунхилд. По същото време ни се казва, че Зигфрид е считан за необикновена личност; той със сигурност е такъв, защото е убил притежателя на съкровището на Нибелунгите; в битката с дракона той е направил тялото си твърдо като рог; той е спечелил и плаща на невидимостта. По този начин той има две качества, които винаги са показвани от Посветените на пред-християнските времена; те са неуязвими и не могат да бъдат разпознати. Те са направени неуязвими от нещо, което е предшествало Християнството, което е предшествало Духа. В Евангелието е казано “И има три, които свидетелстват ... Духът, и водата, и кръвта”14.
към текста >>

75. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание.
Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
към текста >>

Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>

76. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Неговата рождена дата и датата на неговата смърт, както и неговото истинско име не могат да бъдат установени със сигурност.
/*8/ – Една от най-загадъчните и оспорвани личности на 18-то столетие. Неговата рождена дата и датата на неговата смърт, както и неговото истинско име не могат да бъдат установени със сигурност. Според една лекция, държана от Рудолф Щайнер в Нюшател на 27 септември 1911, името не се отнася само до една личност, а и до друго. В истинския носител на това име живее индивидуалността на Кристиян Розенкройц. Виж също лекция 5, държана на 4 ноември 1904г., която е включена в настоящия том и бележките към нея.
към текста >>

Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата.
Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма.
към текста >>

77. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Инстинктивното познание от преди е изчезнало и с него известна сигурност относно отделните неща в живота.
Инстинктивното познание от преди е изчезнало и с него известна сигурност относно отделните неща в живота.
към текста >>

78. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не количеството теософско знание, а вътрешното съзнание, вътрешният живот и вътрешната сигурност са необходими за това.
Към работата на клоновете принадлежи да подкрепят своите членове за тази устойчивост. Те би трябвало вътрешно да са толкова укрепнали, че въпреки всичко, което се изправя на пътя им, да имат увереност в духовния свят и чрез това да са подготвени за всяка опозиция. Не количеството теософско знание, а вътрешното съзнание, вътрешният живот и вътрешната сигурност са необходими за това. Не е нужно да се борим срещу това, което се изправя пред нас в света. Много представители на други течения идват тук и искат да спорят с нас, искат да представят знание, което антропософията сама може да оповести. Те винаги казват неща, които теософът от дълго време вече е отхвърлил. Той характеризира, но не критикува. Не пропагандира в обикновения смисъл, понеже това не може да бъде нашата задача.
към текста >>

79. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Преди всичко той трябва сам да си изгради известна сигурност.
Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това. Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот. Преди всичко той трябва сам да си изгради известна сигурност. Това беше целта и смисълът на предишните ни разглеждания. Задачата на духовнонаучното движение никога не може да се състои в задоволяването на обикновеното любопитство или любознателност. Макар че в широките кръгове на теософската дейност именно това любопитство, или, да кажем по-изискано, тази любознателност и до днес в повечето случаи довежда хората до съприкосовение с теософските стремежи. Но всички, които идват само от любопитство, след известно време ще се почувстват разочаровани.
към текста >>

Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение.
Почувствайте вътрешно това, защото е много важно. Без него не можете да напреднете в окултизма. От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
към текста >>

80. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот.
Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др. под., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.
към текста >>

81. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При бялата магия не се касае само до чист живот, но също до стабилност и сигурност, здраво овладяване на вътрешния живот, способност да се остане в присъствие на духа при всички ситуации.
При бялата магия не се касае само до чист живот, но също до стабилност и сигурност, здраво овладяване на вътрешния живот, способност да се остане в присъствие на духа при всички ситуации. Притежавате ли, от една страна, наистина толкова много самообладание, че нищо да не може да ви обърка, сигурен ли сте вътрешно, тогава ще можете по-лесно да преодолявате и катастрофи.
към текста >>

82. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас. Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
към текста >>

83. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Тогава ще видите как след известно време получавате известна вътрешна сила и сигурност.
Лесно е например да се мисли за Наполеон, но много е трудно в продължение на продължително време непрекъснато да се мисли за една кибритена клечка. Това обаче е най-същественото. Тогава ще видите как след известно време получавате известна вътрешна сила и сигурност. Тогава от едно вътрешно изживяване се чувства дали упражнението има някакво въздействие.
към текста >>

84. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея.
Помислете за времето, когато голяма част от хората, дори и без да са преминали през окултно обучение, бяха в състояние да виждат духовния свят. Вие ще получите различно разбиране за картините, рисувани от старите майстори. В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении. Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят. По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост. Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот.
към текста >>

Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении.
Помислете за времето, когато голяма част от хората, дори и без да са преминали през окултно обучение, бяха в състояние да виждат духовния свят. Вие ще получите различно разбиране за картините, рисувани от старите майстори. В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении. Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят. По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост. Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия.
към текста >>

85. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света.
И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука. Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света. Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света. Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща като външно учреждение институция.
към текста >>

86. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете.
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека. Веднъж те отишли на морския бряг и намерили две дървета, и от тях, Аск и Ембла, създали първата двойка човеци. Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>

87. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза.
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване. Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека. Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ.
към текста >>

88. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия".
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение. Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия". Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия. От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия. Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.
към текста >>

Това със сигурност е много важна заповед.
Не се ли съдържа в това изказване, че човек не бива да използва окултни сили в служба на собствения си егоизъм едно невъзможно изискване към съвременното човечество? Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед. Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени. И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия. Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
към текста >>

А сега разгледайте внимателно тази история и си задайте въпроса, кое би могло да предпази повечето хора от процедурите, които ви описах и чрез които човек със сигурност може да бъде доведен до овладяването на черно магически сили.
А сега разгледайте внимателно тази история и си задайте въпроса, кое би могло да предпази повечето хора от процедурите, които ви описах и чрез които човек със сигурност може да бъде доведен до овладяването на черно магически сили. Егоизмът, той е едно много добро средство да се предпазим от тях. Не всеки би бил в състояние да се превъзмогне дотам, да си отреже парче жива плът. Повечето биха изпаднали в безсъзнание при този акт, а припадъкът не е нищо друго освен израз на себичността. Във физическото си въздействие това е едно добро средство човек да бъде възспрян от практикуването на черна магия. Трудно е човек да се превърне в Синята брада, повечето от хората са предпазени от своя здрав егоизъм.
към текста >>

89. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част.
А сега трябва да си изясним, коя от тези части на човека е най-разработена, най-съвършена. Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част. Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган.
към текста >>

Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще.
А сега трябва да си изясним, коя от тези части на човека е най-разработена, най-съвършена. Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част. Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган. Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди. Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото.
към текста >>

90. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти. От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>

91. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако чрез заниманията си с тази наука последователят на Духовната наука не е станал достатъчно силен, лесно би се получило така, че той да се разколебае в своята енергия и в своята сигурност, когато вижда как именно онези, които следва да разбират Духовната наука, изобщо не са в състояние да проумеят нейните основни истини.
Важно е да приемете тези неща, в които сме вникнали, не само като теоретични учения, а по такъв начин, че те да станат сила в нашите души. За всеки от нас те могат да се превърнат в импулси за действие във всяка една практическа област на живота. Хората, които днес гледат на Духовната наука с известна насмешка, се чувствуват високо издигнати над нейните „фантастични твърдения”. В нея те намират само „недоказуеми твърдения” и настояват, че трябва да се придържаме единствено към фактите. Ако чрез заниманията си с тази наука последователят на Духовната наука не е станал достатъчно силен, лесно би се получило така, че той да се разколебае в своята енергия и в своята сигурност, когато вижда как именно онези, които следва да разбират Духовната наука, изобщо не са в състояние да проумеят нейните основни истини.
към текста >>

Нека в скромност и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време.
Нека днес тези, които искат да превърнат себе си в носители на един духовен мироглед, да постигнат сигурността на първите християни. Последователите на Духовната наука могат да бъдат и презирани от днешните учени, обаче нека те знаят, че работят именно за това, което ще разцъфти и преуспее в бъдещето. Нека те да се научат и да понасят всички зложелателства от страна на съвременния свят. Ние работим за бъдещето. Нека в скромност и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време.
към текста >>

92. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Те просто ни биха могли до постъпват по друг начин, за тях би било невъзможно да вършат друго, защото Божието съзерцание е една толкова могъща сила, която дава непоколебима и безпрецедентна сигурност на импулсите.
Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези Същества виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога. И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият Бог. Те просто ни биха могли до постъпват по друг начин, за тях би било невъзможно да вършат друго, защото Божието съзерцание е една толкова могъща сила, която дава непоколебима и безпрецедентна сигурност на импулсите.
към текста >>

93. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи.
"Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали. Искам да покажа само с един пример, колко несигурна може да бъде всяка история.
към текста >>

94. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

" С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно! " С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки. Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло.
към текста >>

95. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>

Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>

И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия.
И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия. И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността. Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>

96. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината.
От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>

97. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията.
Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията. Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта! "
към текста >>

98. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди.
Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени. Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>

99. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

През този период човешките същества, живеещи между раждане и смърт, получавали своята сигурност за духовния свят по един по друг начин.
Последвала друга епоха, през която човешките същества вече виждали много по-малко в духовния свят; влиянията на духовния свят върху човека вече не били така силни и живи, както преди. Този период първоначално е бил наричан Трета Юга, а по-късно Сребърният Век. През този период човешките същества, живеещи между раждане и смърт, получавали своята сигурност за духовния свят по един по друг начин. Техните непосредствени опитности от духовния свят са били неясни наистина, но за компенсация на това те са могли да си спомнят времето, което е предшествувало, тяхното раждане, когато те са живеели заедно с духовните същества. Следователно този период е бил период, в който човешкото същество все още е било сигурно в съществуването на духовния свят, както днес е случаят, когато човек остарее и не може да отрече, че е преминал през една младост. Този период е бил наричан Трета Юга от мъдростта, която знае такива неща. По-късно това название е било заменено с по-малко ясното Сребърен Век. Всички тези древни изрази същевременно имат своето дълбоко значение и наистина е детинско, когато съвременната наука ги обяснява по свой начин, тъй като тя няма и най-малка представа за реалностите, от които тези определения произтичат.
към текста >>

100. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Когато човек го знае дотам, че знанието става една вътрешна сигурност, истинско убеждение, тогава човек бива защитен.
Няма друго лекарство срещу това положение освен знанието за него. Когато човек знае за това, той вече е защитен. Когато човек го знае дотам, че знанието става една вътрешна сигурност, истинско убеждение, тогава човек бива защитен. Човек обаче не трябва да бъде мързелив в усилието си да спечели знание за тези неща. Трябва да се каже, че никога не е твърде късно. Аз често съм ви обръщал внимание за следното: тези неща могат да се изяснят само постепенно и аз само постепенно мога да задвижа елементите, които ще ви донесат пълно изясняване. Много често съм ви казвал, че в течение на втората половина на 19-тото столетие множество братства на Запада въведоха експериментално спиритизма, за да убедят себе си чрез този опит, че те са постигнали пред човечеството онова, което са възнамерявали. Това беше един опит, за да се види къде те стоят по отношение на човечеството.
към текста >>

101. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление.
Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н. са външни проявления на един свят, лежащ зад тях. Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта. Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление. Отначало то е просто предположение. Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат.
към текста >>

Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят. Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия. Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
към текста >>

102. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота. Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние. Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света.
към текста >>

103. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща.
Съдържанието на днешната лекция ще бъде разбрано по-добре, ако започнем с разглеждане още веднъж на това, какво се случва когато човек се събужда от сън, но сега ние ще обърнем особено внимание на онова, което работи от духовния свят върху изграждането на човешкото естество и устройство. Когато човек се събужда от сън, цялото му същество преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса. Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма. Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание. За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас.
към текста >>

Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви.
Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система. Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви. В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е.
към текста >>

Ако с цел придобиване на познание разглеждаме вътрешния си живот от време на време, ние със сигурност ще зададем на себе си въпроса: Какъв напредък правя аз?
За да може да се разберем един друг напълно, аз ще говоря и за друг символ. Нека помислим за обикновения живот на един човек през дните на неговото съществуване. Денят се редува с нощта, будността със съня. През деня ние имаме много изживявания; през нощта, без да бъдем съзнателни за това, се извличат сили от духовния свят. Точно както имаме изживявания в своя съзнателен живот, нощем ние имаме изживявания в подсъзнателната област на своето същество. Ако с цел придобиване на познание разглеждаме вътрешния си живот от време на време, ние със сигурност ще зададем на себе си въпроса: Какъв напредък правя аз? Всяко изживяване през деня действително ли ми е донесло стъпка напред? Има основания за човек да се чувства доволен, ако прави само малък напредък всеки ден, имайки своите дневни изживявания и извличайки нова сила нощем. Разбира се, трябва да се изживява много всеки ден, ако той действително иска да стане по-зрял. Запитайте себе си какъв напредък сте направили в това отношение за един ден. Вие ще намерите, че въпреки безбройните изживявания напредъкът, правен от Аза от ден на ден, в много случаи е много бавен процес и наистина доста изживявания остават неотбелязани.
към текста >>

Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание.
Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка. Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия. Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание.
към текста >>

Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него.
Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан. Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>

104. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>

Предположете, че някой пет или шест дни старателно е дялал нещо за себе си; на седмия ден, въпреки че знае със сигурност, че то е било завършено предния ден, той не може да го намери и трябва да го търси навсякъде.
Предположете, че в предишен курс някой е чул да се заявява, че човешкото същество слиза към новото раждане през астралното пространство с изключителна скорост, когато трябва да намери мястото, където ще се инкарнира. Такъв случай бе наблюдаван и споменат в една лекция. Другаде е било казано, че човешкото същество е работило много дълго време върху качествата и чертите, които то накрая приема в семейството и расата, в които е родено. Лесно е тук да се открие противоречие, въпреки че на практика и двете твърдения са верни. Следната аналогия ще ни помогне да разрешим привидното противоречие. Предположете, че някой пет или шест дни старателно е дялал нещо за себе си; на седмия ден, въпреки че знае със сигурност, че то е било завършено предния ден, той не може да го намери и трябва да го търси навсякъде. И двата факта са верни. И когато ще се случва инкарнация, във висшите светове е в сила нещо подобно. Подготовката е била направена, но понеже опитностите във висшите светове са толкова сложни, е възможно точно в момента, когато едно човешко същество се кани да слезе от тези светове и да се съедини с етерното и физическото тяло, то е задължено да ги търси, защото се е получило помрачаване на съзнанието. Затова сега то трябва да търси онова, което самото то е подготвило на едно по-високо ниво на съзнание.
към текста >>

105. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Там е необходимо да имаме вътрешна сигурност, която да предотврати грешките, които може да бъдат направени толкова лесно; трябва да бъде премината най-старателна подготовка с цел да се избегнат такива грешки.
Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта. Във физическия свят такива случаи по правило ще бъдат лесно оправени, но в духовния свят е много по-трудно. Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки. Когато някой на улицата забрави, че трябва да завие наляво за да стигне до вкъщи и завие надясно, грешката скоро ще бъде осъзната. Но в духовния свят няма такова удобно средство на поправяне на грешките. Там е необходимо да имаме вътрешна сигурност, която да предотврати грешките, които може да бъдат направени толкова лесно; трябва да бъде премината най-старателна подготовка с цел да се избегнат такива грешки. В онзи свят грешката може да ни струва скъпо; една единствена грешка може лесно да доведе до безкрайни неприятности. Между логиката на сърцето и описания вид памет трябва да властва хармония.
към текста >>

106. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

„Несгъстената" част би поддържала спомените от предишния живот; тя би гарантирала още и пълната сигурност, че всичко, което човекът изживява между раждането и смъртта, има своето продължение в безкрайния духовен свят Човекът би знаел: Наистина, външно погледнато, смъртта идва; обаче всичко, което вече е станало, продължава своето съществувание.
Следователно, поради влиянието на Луцифер, човекът започна да привлича към себе си една много по-плът на част от външния свят. Тази по-плътна и сгъстена част обаче, е съвсем различна от останалата. „Несгъстената" част би поддържала спомените от предишния живот; тя би гарантирала още и пълната сигурност, че всичко, което човекът изживява между раждането и смъртта, има своето продължение в безкрайния духовен свят Човекът би знаел: Наистина, външно погледнато, смъртта идва; обаче всичко, което вече е станало, продължава своето съществувание. Поради това, че прие „по-сгъстената" част от материалния свят, човекът постигна, още с раждането си, една силна зависимост между своето собствено тяло и външния свят.
към текста >>

Еднаквият външен вид на два процеса не означава със сигурност и тъждественост на техните причини.
При умирането на едно животно, Груповата Душа на съответния животински вид, изпитва усещането, сякаш загубва някаква телесна част, която постепенно израства и се възстановява напълно. Донякъде бихме могли да сравним Груповата Душа с човешкия Аз. Тя не познава нито раждането, нито смъртта; тя просто наблюдава това, което предхожда раждането, както и това, което настъпва след смъртта. Да се говори за раждането и смъртта при животните по същия начин, както говорим за тях при човека, е пълно безсмислие, защото причините са съвсем различни. Да вярваме, че под еднаквата външност са скрити и еднакви вътрешни причини, означава да отхвърляме невидимата работа на Духа. Еднаквият външен вид на два процеса не означава със сигурност и тъждественост на техните причини.
към текста >>

107. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

И ако ясно си представите тази фигура, тя ще Ви носи сигурност при всички положения.
И ако ясно си представите тази фигура, тя ще Ви носи сигурност при всички положения. Вие бихте могли мислено да възпроизведете тази фигура, без да я чертаете външно. И тогава Вие осъществявате една чисто мисловна операция чрез Вашите вътрешни душевни сили. Вие лесно бихте могли да си представите, че това, което наричаме свят на усещането, както и това, което навлиза в човека чрез външните сетива, чисто и просто не съществува. Следователно, представете си, че външният свят е изчезнал, че пространството е сведено до една мисловна конструкция, и тогава там, в това пространство сборът от трите ъгъла на всички възможни триъгълници ще е равен на 180 градуса. За да стигнем до едно геометрично-математическо познание не е нужно да обхващаме един или друг външен обект с нашите сетива, нужно е само съответното вътрешно изживяване да протече ясно и нагледно в нашето съзнание.
към текста >>

108. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>

Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят.
Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича.
към текста >>

109. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>

110. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск.
Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск. Събитието на Голгота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло. Защото то донесе необходимия импулс, за да се преодолеят малко по малко формите на земното съществуване, които човекът бе взел с появяването на Адам. Ето защо Павел нарече човешкото същество, появило се в Христос, новия Адам, които всеки човек, влизайки във връзка с Христос, може да въплъти.
към текста >>

Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо?
това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи. Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става въпрос за посвещение. Така той трябваше да си възвърне годеницата чрез едно посвещение. Но той беше вече твърде много свързан с физическия свят. Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо? Защото, когато той отново видя светлината, той направи нещо, което не му беше позволено: той се обърна, за да погледне, т.е. той пристъпи закона, наложен му от господаря на ада. Какво представлява този закон? Физическият човек, такъв, какъвто живее сега на физическия план, не трябва да гледа отвъд границата на детските макрокосмически опитности, които ако проникнат в съзнанието, ще възстановят старото ясновидство. "Ти не трябва - каза богът на Ада - да се опитваш да проникнеш в тайните на детството, в твоите спомени отвъд прага." След като Орфей не се подчинява, той губи ясновидските си способности.
към текста >>

111. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина.
към текста >>

112. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството.
Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот.
към текста >>

113. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото върху това, което по отношение на физическото тяло надхвърля областта на Майя, ние не можем да се произнасяме със сигурност, без преди това да сме обяснили по един задоволителен начин Христовия Импулс и всичко, което е свързано с него.
Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия живот след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво внимание на физическото тяло. Там става дума, че човекът се освобождава от своето физическо тяло. После се говори за етерното тяло, за астралното тяло, за Аза, а физическото тяло не се взема под внимание и изглежда така, сякаш с премълчаването на окултното познание се дава право на илюзията, на Майя. Да, на пръв поглед изглежда точно така. И в известен смисъл Антропософията има основания за подобни изводи, понеже всяко по-нататъшно изследване би трябвало да се опира на христологията. Защото върху това, което по отношение на физическото тяло надхвърля областта на Майя, ние не можем да се произнасяме със сигурност, без преди това да сме обяснили по един задоволителен начин Христовия Импулс и всичко, което е свързано с него.
към текста >>

114. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

А това означава, че след известно време достатъчен брой човешки същества ще имат безпогрешната сигурност и знанието, идващо от непосредствения поглед в духовните светове, че Христос е една обективна реалност, че Той е жив и сега, в настоящия момент, и че занапред те ще могат да вникнат не само в начина, по който Той живее в настоящия момент, но и също както апостол Павел ще стигнат до убеждението, че след като е минал през смъртта, Той е възкръснал.
Едно от многото възможни доказателства за Мистерията на Голгота, които могат да бъдат извлечени от окултната наука, е например това, че през следващите три хилядолетия, както често сме изтъквали, събитието от Дамаск37 отново ще се яви пред духовния поглед на достатъчно голям брой хора. Или с други думи: тези хора, които ще развият у себе си такива качества, ще са в състояние да възприемат Христос като етерен образ направо в астралния свят, какъвто беше и случаят с апостол Павел пред портите на Дамаск. Това изключително събитие, което ще позволи на все повече и повече хора да възприемат етерния Христос с помощта на своите нарастващи свръхсетивни способности започна едва в началото на нашия 20 век. Постепенно, започвайки от 20 век, тези способности ще станат достояние на все повече и повече хора през следващите три хилядолетия. А това означава, че след известно време достатъчен брой човешки същества ще имат безпогрешната сигурност и знанието, идващо от непосредствения поглед в духовните светове, че Христос е една обективна реалност, че Той е жив и сега, в настоящия момент, и че занапред те ще могат да вникнат не само в начина, по който Той живее в настоящия момент, но и също както апостол Павел ще стигнат до убеждението, че след като е минал през смъртта, Той е възкръснал. Обаче истинските причини за всичко това не могат да бъдат търсени в духовните светове; те са именно тук, във физическия свят.
към текста >>

115. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми. Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
към текста >>

И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>

И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в сравнение с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители.
Пред вниманието на този, който проследява с непредубеден поглед изложенията на последователите на „новата вяра“, изпъква един забележителен факт. И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в сравнение с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители.
към текста >>

116. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Рано починалият математик Абел със сигурност ще се роди в следващата инкарнация със силно изразена математическа дарба.
сме имали в предишната си инкарнация, тогава ще направим добре, ако помислим какви способности в най-малка степен имаме в това си прераждане, какво най-малко ни се удава. Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен. Казвам „вероятно“, защото тези неща, от една страна, са верни, а от друга страна, често се пресичат с други факти. Може да се случи например така, че някой да е имал голяма математическа дарба в предишната си инкарнация, но да е умрял рано, така че талантът му да не е могъл да се развие и прояви напълно. Тогава в следващата си инкарнация този човек ще се роди отново с математическа дарба, която да бъде като едно продължение на тази от предишния живот. Рано починалият математик Абел със сигурност ще се роди в следващата инкарнация със силно изразена математическа дарба. Напротив, когато един математик почине стар, така че дарбата му е могла да се развие и изживее, същият ще се роди в следващата си инкарнация напълно неспособен по отношение на математиката. Познавам една такава личност, която имаше толкова малка математическа дарба, че като ученик мразеше числата, а по другите предмети имаше добри оценки. Поради това, че му поставяха отлични оценки по другите предмети беше възможно той да премине в по-горните класове. Причината за това е, че в предишната си инкарнация този човек е бил един много добър математик.
към текста >>

117. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот.
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение.
към текста >>

118. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин.
Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед? Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин. Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата. Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце.
към текста >>

Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно.
Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно. Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата. С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>

119. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Едната група е тази, при която със сигурност знаем каква е причината за нашите успехи или неуспехи.
От току-що казаното можете да си помислите, че бихме могли да открием една причинно-следствена връзка между това, което е трябвало да ни се случи и нашите способности или пък неспособности. В живота обаче има много неща, за които, колкото и старателно да се опитваме, не откриваме връзка между това, което ни се удава или не, и собствените ни способности или неспособности, и просто не можем да разберем в какво сме се провинили и как сме заслужили това. Накратко, ако потърсим най-вече във вътрешния си мир, виждаме, че различаваме две групи изживявания. Едната група е тази, при която със сигурност знаем каква е причината за нашите успехи или неуспехи. При другата група няма да можем да прозрем такава зависимост. При тази последна група ще ни се струва повече или по малко като случайност, че тъкмо това не ни се е удало, а пък онова другото – да. На първо място бихме отбелязали, че в живота е пълно с факти и преживявания от тази последна група и затова по-късно ще ѝ обърнем по-специално внимание.
към текста >>

Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави.
Но затова пък се получава един забележителен резултат. Ако човек си е измислил един такъв човек и му е приписал съответните качества, този мислен човек ни прави едно изключително впечатление. Става така, че вече не можем да се освободим от образа на този човек, който сами сме си създали, въпреки че той очевидно е създаден по един изкуствен начин. Той ни очарова, той създава впечатлението, че все пак би трябвало да има нещо общо с нас. Затова се грижи усещането, което изпитваме към този изкуствен човек. Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави. В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли. Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо.
към текста >>

Един вид опит за припомняне на друго едно земно битие; тази мисъл със сигурност се появява.
Именно такъв, само че далеч по-всеобхватен е този мислен човек, когото описахме, той представлява един помощен процес. Човекът не ни напуска повече – той непрекъснато работи в нас, живее в нас под формата на мисъл, трансформира се в идеята, в мисълта, която се появява като нещо, което ни идва наум, когато в обикновения припомнителен процес се опитваме да си спомним нещо; която се появява като нещо, което ни завладява. Сякаш нещо би искало да каже: Той не може да остане така, той се променя в теб, разгръща живот, превръща се в нещо друго! Това ни се натрапва – направете експеримента! – натрапва се така, че ни казва: Да, това е нещо, което има общо с едно друго, различно от твоето сегашно земно битие. Един вид опит за припомняне на друго едно земно битие; тази мисъл със сигурност се появява. Това е по-скоро чувство, отколкото мисъл, едно усещане, но такова, все едно че чувстваме настъпващото в душата така, сякаш самите ние сме били и друг път на земята в едно предишно превъплъщение.
към текста >>

Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот.
С това бе направен опит да обърнем вниманието ви върху нещо, което може да доведе до това, у всеки човек да бъде предизвикана една непосредствена увереност, че той е съществувал в предишни животи. Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот. Едно такова впечатление обаче се появява така, както в обикновения живот се явява споменът-представа. Може да възникне въпросът: Как можем да знаем, че впечатлението, което имаме, е спомен? Виждате ли, може само да се каже, че такова нещо не подлежи на доказване. Но е налице същото фактическо положение, което по принцип съществува в живота, когато си спомняме нещо и сме в нормално съзнание. По това можем да съдим, че това, което се появява като мисли, наистина се отнася до нещо, което сме преживели.
към текста >>

Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора. Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот. Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света. Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност. С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност. Това е от изключително значение.
към текста >>

Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>

120. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Със сигурност с помощта на антропософията се запознаваме с много неща.
Със сигурност с помощта на антропософията се запознаваме с много неща. Запознаваме се с развитието на човечеството, запознаваме се дори с развитието на земята и на нашата планетна система. Всички тези неща спадат към основните познания на стремящия се антропософ. Но това, което имам предвид като особено важно за антропософите от съвременността, е придобиването на убеждения по отношение на въпросите за прераждането и кармата. И начинът, по който хората ще придобият тези убеждения за прераждането и кармата, това как те ще намерят възможност да пренесат мислите за прераждането и кармата в обикновения живот, значително ще промени съвременния живот в бъдеще. Ще възникнат съвсем нови форми на живот и един съвсем различен съвместен живот между хората, при това такъв съвместен живот, който е необходим, за да не изпадне в упадък културата на човечеството, а да се развива напред, да следва един възходящ път.
към текста >>

И ако речем да преброим хората, които са принудени да извършват една необичана от тях дейност във външната си житейска позиция, техният брой със сигурност ще е далеч по-голям от броя на тези, които твърдят: Не мога да кажа нищо друго освен че обичам външните си занимания, че те ме правят доволен и щастлив!
Но всички тези стремления не си дават сметка за това, че този вид неудовлетвореност, която днес съществува в живота на много хора, се намира в многостранна връзка с цялостния ход на развитието на човечеството, че по принцип по начина, по който са се развили хората в минали времена, те са стигнали до такава карма, и че от взаимодействието на тези различни карми се е появило сегашното културно развитие на хората. И ако искаме да охарактеризираме това състояние на културата, трябва да кажем, че то се оказва във висша степен усложнено. Трябва също така да кажем, че това, което човекът върши, което изпълнява, е във все по-малка връзка с онова, което обича. И ако речем да преброим хората, които са принудени да извършват една необичана от тях дейност във външната си житейска позиция, техният брой със сигурност ще е далеч по-голям от броя на тези, които твърдят: Не мога да кажа нищо друго освен че обичам външните си занимания, че те ме правят доволен и щастлив!
към текста >>

Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

121. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно.
Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си. Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща.
към текста >>

Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
към текста >>

Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>

122. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>

123. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие.
Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

124. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота.
От 18. век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота. Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота. Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал? За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>

125. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение.
Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение. От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност. Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа. И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството.
към текста >>

126. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание.
Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения. Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора.
към текста >>

127. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел. Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност. И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>

128. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва?
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва? биха попитали някои хора. Ние трябва да вярваме на това, което разказва духовният изследовател. Винаги съм подчертавал, че нещата не стоят така. Наистина нещата, засягащи висшия свят, могат да се знаят само ако се проникне в тях; но когато те логически бъдат изложени всеки може да ги разбере, ако приложи разума си по правилен начин, така че да си каже: Всичко, което тук се казва, съответства на фактите повече от всичко друго, което е казано чрез друга философия. Така че ние спокойно можем да приложим нашия разум и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани.
към текста >>

Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите.
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза. Когато на човек му предстои особено събитие, той често седмици наред не може добре да спи. Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите. Но при астронома не е същото, защото той е пресмятал и изпълнен със загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни. Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен. Ясновидството е само един сън, проникнат от духовна светлина, съзнателен сън, ако бихме могли така да го дефинираме.
към текста >>

Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство. Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата. После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване.
към текста >>

129. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното.
Ако някой по начало знае, тогава не е необходимо да му се дават съвети как може да го постигне. Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента. Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме. Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос. И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното. Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
към текста >>

Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента. Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме. Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос. И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното. Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
към текста >>

От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното.
Когато с духовните си очи човек види някаква визия и успее да я отстрани, като напрегне всички свои вътрешни сили, които вече е опознал и които той усеща като свой вътрешен свят, така да се каже, просто с вътрешния си поглед я премахне, тогава тази визия е една обикновена фантазия. Ако обаче той не успее да я отстрани по този начин или най-много успее да отстрани това, което напомня за външния сетивен свят, а духовното остане като външен факт, тогава тя е действителна. Но това отличаване не може да се постигне, преди човек да е извършил това, което вече беше описано. От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки. Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското. И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, пред нея се представя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено.
към текста >>

130. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогава той придобива известна сигурност.
Каза ми се, че завчера не е било добре разбрано как може да се различи една истинска визия или имагинация, която принадлежи към нещо обективно, от това, което застава в пространството, но принадлежи само на нашата субективност23. Да, не може да се каже: Запиши си това или онова правило, тогава ще можеш да различаваш такива правила няма, но човек постепенно се учи чрез развитието. Да се различи правилно какво принадлежи към нас самите от това, което принадлежи към едно действително същество като външна визия, е възможно чак тогава, когато човекът узнае в себе си, че може постоянно да бъде разкъсван от умъртвяващи несъзнателни процеси. Тогава той придобива известна сигурност. Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед? Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи единствено на самите нас.
към текста >>

Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното. Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят.
към текста >>

Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение.
Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
към текста >>

131. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24. И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
към текста >>

И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията. Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно. Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв. И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
към текста >>

132. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Свръхинтелигентните съвременници, които отричат антропософията, със сигурност спадат към тези, за които поетът казва:
Мога да си представя, че мнозина ще намерят достойни за порицание от една или друга естетическа гледна точка начина, по който тези Мистерийни драми стоят пред нас. И тези възражения, сред многото други възражения срещу антропософията, загубват значение за този, който е в състояние да се пренесе в настроението на Ариман. Свръхинтелигентните съвременници, които отричат антропософията, със сигурност спадат към тези, за които поетът казва:
към текста >>

133. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена.
към текста >>

134. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

“ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория?
Но тъкмо в една такава област се вижда отново, че по толкова удобен начин, както биха искали да бъде някои хора, не бихме могли да се справим с изграждането на понятия за висшите светове. Напълно е правилно, когато се казва, че ариманическият елемент действа в архитектурата и пластиката, а луциферическият – повече в музиката и поезията. Но, щом си имаме работа с понятия, които са валидни и във висшите светове, е нужно да се каже, че не е толкова удобно да се даде лесен отговор, когато някой пита: „Кой действа повече в пластиката – Ариман или Луцифер? “ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория? “ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман.
към текста >>

135. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий. Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената.
към текста >>

136. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм.
Много съм далече от това. А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето. Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства. Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>

137. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Например душата поражда в самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност."
„Душата се намира в центъра на Земята, и изпраща форми и отпечатъци от себе си по всички посоки, като по този начин усеща хармоничните промени, настъпващи в нейното обкръжение. Както е с душата на Земята, така е и с душата на човека. Например душата поражда в самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност."
към текста >>

138. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си.
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си. Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт. Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс. Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
към текста >>

И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите.
И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите. Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека. Но така човекът би живял сам за себе си. Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да носи в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята.
към текста >>

139. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека. Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
към текста >>

140. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание.
Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание. Отначало само малцина, след това все по-голям брой същества ще станат способни в 20-то столетие да възприемат явяването на етерния Христос, т.е. на Христос във формата на ангел. Заради човечеството става това, което можем да наречем разрушение на съзнанието в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Мистерията на Голгота и днешния ден.
към текста >>

141. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една единствена гледна точка.
Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една единствена гледна точка. Колко малък е откъсът от света, който ние превръщаме в наш вътрешен живот чрез възприеманието! В това възприемание ние сме зависими от място и време; трябва да кажем: от това, което предчувствуваме в света, в нашия вътрешен живот прониква чрез възприятието една много малка част. А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него. Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене!
към текста >>

142. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите.
И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството. Там в отвъдния свят не може да има една религия на познанието; защото ние трябва да познаем това, което е съдържание на една религия. Това, което сега обрисувахме там отвъд религиозно съдържание; в този смисъл някой човек не може да бъде арелигиозен, за да няма пред себе си религиозния идеал на духовното царство; защото този идеал стои от само себе си там, той е цел на Боговете и е поставен там като най-мощната имагинация /образ/, като най-блестящата имагинация, когато навлизаме във втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Но ако и да не можем да развием там отвъд една религия на познанието, все пак под ръководството на висшите духовни Същества, които работят там отвъд за човека, ние развиваме един вид религия.
към текста >>

143. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа. Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония. Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци.
към текста >>

Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука. Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал. Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност. Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>

144. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Помислете само веднъж, че във всеки час, в който човек живее във физическото тяло, той би имал своето съзнание така, че би знаел със сигурност, какво се намира отвъд смъртта, така както днес знае, че утре сутринта Слънцето ще изгрее и ще се движи по небето: тогава смъртта не би била онова, което ние наричаме смърт, тогава хората, намирайки се във физическото тяло, биха знаели, че смъртта е само едно явление, което води от една форма към друга.
„Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-свещеното изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта. Това аз не мога да сторя! ". Познанието, че човек може да обича като индивидуалност и отвъд смъртта: това беше изгубено за хората. Смъртта не е спирането на дейността на физическото тяло. Това може да бъде казано само от материалиста. Помислете само веднъж, че във всеки час, в който човек живее във физическото тяло, той би имал своето съзнание така, че би знаел със сигурност, какво се намира отвъд смъртта, така както днес знае, че утре сутринта Слънцето ще изгрее и ще се движи по небето: тогава смъртта не би била онова, което ние наричаме смърт, тогава хората, намирайки се във физическото тяло, биха знаели, че смъртта е само едно явление, което води от една форма към друга. Под „смърт" също и апостол Павел не разбираше преставането на дейността на физическото тяло, а под „смърт" той разбираше факта, че съзнанието стига само до смъртта, че човекът, доколкото е свързан с физическото тяло в тогавашния земен живот, можеше да разпростре съзнанието в своето физическо тяло само до смъртта. Навсякъде където апостол Павел говори за смъртта можем да прибавим: „Липса на съзнание отвъд смъртта".
към текста >>

145. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността".
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас. В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали!
към текста >>

Ако сега насочим поглед върху нашите идеали, ние наистина можем да храним в душата си вярата, че тези идеали имат някакво значение, някаква стойност за живота; но ние не можем да имаме в същия смисъл една сигурност по отношение на тези идеали.
Когато насочим поглед върху тези семена на растенията, ние знаем: те носят в себе си онова, което в следващата година ще стане действителност в най-широк размер. Ако сега насочим поглед върху нашите идеали, ние наистина можем да храним в душата си вярата, че тези идеали имат някакво значение, някаква стойност за живота; но ние не можем да имаме в същия смисъл една сигурност по отношение на тези идеали. Като човеци ние бихме искали те да бъдат семена за по-късното бъдеще, но напразно търсим с погледа си това, което може да им даде една сигурна действителност. Така още когато насочим поглед към физическото поле, ние намираме нашата душа с нейния идеализъм често пъти в едно отчаяно положение.
към текста >>

146. Съдържание GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

За втория вид сигурност, която идва от духовния свят.
За промените в историческата наука след 15 век. Гьоте и неговата семейна среда. За втория вид сигурност, която идва от духовния свят. Импул- сите от духовния свят, които в определени случаи трябва да следваме, независимо от техните последици във физическия свят. Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник. За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>

147. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо.
Би било твърде едностранчиво и опасно, ако от това, което казах, някой направи извода: Човекът винаги трябва да постъпва така, както онзи майстор на часовника, а именно, че не трябва да задава въпроси, свързани с възможните последствия. Защото, нали така, ние трябва да питаме за последствията. Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно. Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията. Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид благодат от горе). И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо. Ето какво трябва да имаме предвид.
към текста >>

Бидейки поставен в света, човекът има един вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща.
От една страна, ние сме поставени в условията на физическия свят. Там всичко изглежда така, като че ли всяко следващо събитие идва от предходното като нещо напълно естествено. Обаче ние сме потопени и всред духовния свят. И последния път аз се опитах да обясня как целия поток на физическите събития пулсира един свръхсетивен процес, точно така, както в нашето физическо тяло пулсира етерното тяло. И от тези свръхсетивни процеси към нас напират такива първични импулси, които ние трябва да следваме, не зависимо как ще изглеждат след време техните последици във физическия свят. Бидейки поставен в света, човекът има един вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща. Така постъпва онзи, който разглежда природата. Той не може да стигне до някаква сигурност но друг начин, освен като обгръща с поглед природните събития. Обаче, от друга страна, ние имаме и тази възможност, да по лучим една непосредствена сигурност, стига само да искаме това, стига само действително да отворим душата си за нейните влияния. И тогава въпросът се отнася до това, да се отнасяме сериозно към едно или друго събитие и да се научим да го преценяваме според неговата собствена стойност според неговата неповторима вътрешна стойност.
към текста >>

Той не може да стигне до някаква сигурност но друг начин, освен като обгръща с поглед природните събития.
Обаче ние сме потопени и всред духовния свят. И последния път аз се опитах да обясня как целия поток на физическите събития пулсира един свръхсетивен процес, точно така, както в нашето физическо тяло пулсира етерното тяло. И от тези свръхсетивни процеси към нас напират такива първични импулси, които ние трябва да следваме, не зависимо как ще изглеждат след време техните последици във физическия свят. Бидейки поставен в света, човекът има един вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща. Така постъпва онзи, който разглежда природата. Той не може да стигне до някаква сигурност но друг начин, освен като обгръща с поглед природните събития. Обаче, от друга страна, ние имаме и тази възможност, да по лучим една непосредствена сигурност, стига само да искаме това, стига само действително да отворим душата си за нейните влияния. И тогава въпросът се отнася до това, да се отнасяме сериозно към едно или друго събитие и да се научим да го преценяваме според неговата собствена стойност според неговата неповторима вътрешна стойност.
към текста >>

Обаче, от друга страна, ние имаме и тази възможност, да по лучим една непосредствена сигурност, стига само да искаме това, стига само действително да отворим душата си за нейните влияния.
И последния път аз се опитах да обясня как целия поток на физическите събития пулсира един свръхсетивен процес, точно така, както в нашето физическо тяло пулсира етерното тяло. И от тези свръхсетивни процеси към нас напират такива първични импулси, които ние трябва да следваме, не зависимо как ще изглеждат след време техните последици във физическия свят. Бидейки поставен в света, човекът има един вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща. Така постъпва онзи, който разглежда природата. Той не може да стигне до някаква сигурност но друг начин, освен като обгръща с поглед природните събития. Обаче, от друга страна, ние имаме и тази възможност, да по лучим една непосредствена сигурност, стига само да искаме това, стига само действително да отворим душата си за нейните влияния. И тогава въпросът се отнася до това, да се отнасяме сериозно към едно или друго събитие и да се научим да го преценяваме според неговата собствена стойност според неговата неповторима вътрешна стойност.
към текста >>

148. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Ето кое е важното. И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят. Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата. Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове. Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>

149. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност.
Сега за нас възниква въпросът: как стои всъщност работата с това, че ние все пак знаем нещо за този Аз, че изобщо стигаме дотам да го назоваваме? Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност. Човекът непосредствено знае, че Азът съществува. Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре. Но, скъпи мои приятели, всеки, който мисли нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането. Тогава, естествено, не би могло да се говори за такъв Аз. Философите дълбоко се заблуждават, като мислят, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително.
към текста >>

150. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта.
Именно през последната година често съм казвал на нашите приятели, че истинското упование в това, което прозира в необходимостите на битието, всъщност тепърва може да се развива, ако се знае, че онези, които преминаха през портата на смъртта и тук бяха души, които работеха вярно съвместно, си остават същите, така че ние със сигурност не губим душите, приели нашето дело, когато са били свързани с нас тук, преди да преминат през портата на смъртта. И сред такива души има тъй верни съратници, че можем да кажем: понякога, когато тук, във физическия свят, неразбирането и враждата срещу нашето дело стават все по-големи, както можем да забележим това, тогава можем да вярваме във вживяването на нашето дело в хода на развитието на човечеството, тъй като можем да спечелим тази вяра чрез връзката с душите, напуснали своето тяло и спечелили разбиране за цялото значение, което делото ни има за този ход на развитие на човечеството.
към текста >>

151. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И тъкмо на артистите се осмелявам да кажа това с пълна сигурност: Изкуството, което е необходимо, за да се оформи физическото тяло от етерното, е много по-голямо от което и да е изкуство, което човек упражнява на земята.
И тъкмо на артистите се осмелявам да кажа това с пълна сигурност: Изкуството, което е необходимо, за да се оформи физическото тяло от етерното, е много по-голямо от което и да е изкуство, което човек упражнява на земята. И всички импулси за изграждане на физическото тяло се намират вътре в етерното тяло. Артистът също ги взима от своето етерно тяло, когато твори.
към текста >>

152. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа. За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта. Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>

153. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма.
В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
към текста >>

154. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не.
Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не. За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст. Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст.
към текста >>

155. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани.
"Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият. Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица. Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж.
към текста >>

156. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Със сигурност не съм го сторил.
Ако си припомните казаното от мен а на казваното тук трябва да се гледа така, че въпросът да опира до нюанса -, ще видите, че никъде дори с една дума не съм защитавал примерно накърняването на неутралитета на Белгия. Със сигурност не съм го сторил. Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача. От меродавно, външно погледнато меродавно място, действието е признато за правонарушение.
към текста >>

Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна!
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>

Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана.
Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана. И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани. В Индия опиумът просто бивал натоварван на американски кораби! И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал.
към текста >>

157. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

От кармическо-морални съображения ние трябва да приемем за възможно, че ако след десетилетия или столетия хората погледнат назад към сегашните събития, те със същата убеденост и сигурност ще осъдят това, което днес бива защитавано от благороден морален патриотизъм.
Следователно не е редно от един непрекъснат развой да се взема просто отделен отрязък това би противоречало на всякаква истина. Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната война" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция. фактът не бива да се прикрива с някакви морални драперии, иначе би се попречило на възможността по-късно да се вникне и във всичко онова,което става понастоящем. От кармическо-морални съображения ние трябва да приемем за възможно, че ако след десетилетия или столетия хората погледнат назад към сегашните събития, те със същата убеденост и сигурност ще осъдят това, което днес бива защитавано от благороден морален патриотизъм. Защото за идните столетия днешните работи ще придобият много сходен вид.
към текста >>

Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност.
Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците.
към текста >>

158. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение". Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин. Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото". Чувате тук концентрирания глас на епохата. Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на живота си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото. Трябва да се почувстват тези факти, ако искаме да разберем същността на епохата, в която живеем.
към текста >>

159. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Но опита ли се да направи крачката от физическия план към свръхсетивния свят, тогава човекът веднага изгубва майчината грижа от страна на външната природа и много остро започва да усеща липсата на един друг вид ръководство, липса на един друг вид душевна сигурност.
Разберете добре: За всичко, което става на физическия план, за истините на физическия план, за правилното и здраво отношение на човека към физическия план се грижи, така да се каже, самата външна природа. Там където се разпорежда външната природа, няма много място за порочни инстинкти. Там човекът следва външната природа и не може да се отклонява кой знае колко много. Но опита ли се да направи крачката от физическия план към свръхсетивния свят, тогава човекът веднага изгубва майчината грижа от страна на външната природа и много остро започва да усеща липсата на един друг вид ръководство, липса на един друг вид душевна сигурност. Това обаче е възможно само тогава, когато човек изоставя физическия план с една здрава и непокварена душа; в противен случай събитията в граничната област стават неудържими. Тези събития стават неподвластни както на природните, така и на социалните закони; те стават неудържими в буквалния смисъл на думите. Изведнъж човек се усеща свободен, а не е в състояние да понася свободата. В света на физическия план например има много неща които пречат на хората да лъжат. Ако в 6 часа вечерта някой каже: Слънцето току-що изгря, той ще бъде коригиран от самата природа.
към текста >>

160. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

И може да се каже с почти хипотетична сигурност, че положително би припаднала, ако не бе се появила възможността с приближаващия се файтон.
Би могло да се каже, че ако не беше се представил случаят с конете, който освен това е подпомогнат от предишните асоциации с потъването на другите коне, е щяло да се намери друга възможност; нужно е било дамата само да припадне. И може да се каже с почти хипотетична сигурност, че положително би припаднала, ако не бе се появила възможността с приближаващия се файтон. Тя би припаднала на улицата и тогава пешеходците са щели да я занесат в къщата. Или ако не припадне, ще се намери друга възможност. Може да се каже, че подсъзнанието игнорира всички скрупули, които има горното съзнание. Подсъзнанието застава на гледната точка: Който иска да постигне целта, трябва да избере и средствата, без да се съобразява с приличието. В такъв случай сме насочени към това, което Ницше, знаещ нещо за такива неща, нарича големия разум срещу малкия разум90, всеобхващащия, който не достига до съзнанието, а действа под прага на съзнанието и чрез който хората вършат най-разнообразни неща, които не си признават съзнателно.
към текста >>

161. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Не става въпрос за какво в този случай, защото то със сигурност ще дойде; става въпрос за това как ще дойде то, когато се приложат нещата.
Тези неща не бива да се третират така, като че ли трябва да се оборват. Това е съвсем погрешен възглед. Те не могат да се предотвратят, те ще се появят. Касае се само за това, дали в хода на световното развитие те се поставят на сцената от хора, които по безкористен начин са запознати с големите цели на земното развитие и внасят тези неща за доброто на всички, или ги прилагат онези групи хора, които ги използват в егоистичен или групово-егоистичен смисъл. За това става въпрос. Не става въпрос за какво в този случай, защото то със сигурност ще дойде; става въпрос за това как ще дойде то, когато се приложат нещата. Защото то е необходимо в смисъла на земното развитие. Съединяването на човешката същност с машинната същност ще бъде голям, значителен проблем за бъдещото земно развитие.
към текста >>

162. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

От една страна, такова запознаване представлява възможност да се спечели достатъчна сигурност за вечното в собствената човешка природа.
В опознаването на същността на духовния свят днес хората срещат определени трудности. Тези трудности в известна степен ще изчезнат, ако хората поне малко се запознаят с тайните на духовния свят. Но това, което се нарича запознаване с духовния свят, е нещо двустранно. От една страна, такова запознаване представлява възможност да се спечели достатъчна сигурност за вечното в собствената човешка природа. Това знание, че в човешката природа лежи вечна същност, която преминава през смърт и раждания, това знание, колкото и да е чуждо на днешното човечество, е сравнително лесно да се постигне и наистина ще бъде постигнато, ако човек има достатъчно търпение. То ще бъде постигнато по пътя, описан в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ и в другите книги. То ще бъде постигнато по този път. Това е едното знание.
към текста >>

163. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
към текста >>

164. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си.
Или помислете как се е развило лютеранството? Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си. Той се появява, но какво става после? Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе. Един княз влиза в синода, става епископ и т.н. Тоест и там имаме обвързване на това, което не трябва да се свързва.Или пропиването на държавническото начало на външната държавническа организация с католическото религиозно начало, както беше в Австрия. В това именно пропиване лежи и цялото сегашно нещастие на Австрия.
към текста >>

165. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
към текста >>

166. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Със сигурност никой не може да достигне тази гледна точка, освен ако не положи усилия да се запознае с духовно-научните основи на познанието за света.
Ето още един аспект по пътя, който ни помага чрез знанията за свръхсетивния свят да разбираме необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм. Със сигурност никой не може да достигне тази гледна точка, освен ако не положи усилия да се запознае с духовно-научните основи на познанието за света. Но за всеки, който положи такива усилия, ще става все повече и повече очевидно, че здравият социален организъм трябва да се разчлени на тези три области, тъй като всяка от тези три области имат своята доста особена връзка със свръхсетивния свят. Както казах по-рано, само когато обединим свръхсетивния свят и сетивния, получаваме истинската реалност.
към текста >>

Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание. Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия! Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия! Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>

167. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност. Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето.
към текста >>

168. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Тя не можа обаче да бъде завършена до днешен ден, и едва ли бихме могли също и днес да предскажем със сигурност момента, когато тя ще може да бъде завършена.
Тези приятели ще са видели, че нашата сграда на Гьотеанума е напреднала в нейния строеж в тежките години на войната. Тя не можа обаче да бъде завършена до днешен ден, и едва ли бихме могли също и днес да предскажем със сигурност момента, когато тя ще може да бъде завършена. Обаче онова, което вече съществува днес, ще Ви покаже, от какви духовни основи е израснала тази сграда и как тя е свързана с духовното Движение, което застъпваме тук. Ето защо именно при този случай, когато отново имам възможност да говоря пред един по-голям брой от нашите английски приятели, ще изходя днес в моите разглеждания именно от самата наша сграда. След това, в двата следващи дни към това, което ще може да бъде казано във връзка със строежа, ще бъдат приба-вени и други неща, за които можем да твърдим, че именно днес е важно да говорим върху тях.
към текста >>

169. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт. Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни. Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти.
към текста >>

В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>

170. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание.
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:
към текста >>

Например, онова духовно лице, което не казва, че някой пияница му разказвал за статуя на Христос направена с Луциферични способности нагоре и животински надолу... а го разказва като нещо, което той знае със сигурност.
Да бъдеш лисансие по Теология в нашите университети означава, че мисленето се изкоренява изцяло чрез ученето. Когато някой е предизвикан да мисли, то това е непоносимо, дразнещо, неприятно до крайна степен. Дошло е до точката, където нещата, които идват от най-вътрешното същество, истинността всред тях, се проявяват във формата, в която се появява, дори и сред водачите на Християнството. Например, онова духовно лице, което не казва, че някой пияница му разказвал за статуя на Христос направена с Луциферични способности нагоре и животински надолу... а го разказва като нещо, което той знае със сигурност. Той слага обективна лъжа в една книга, в която иска да описва антропософията. А хората приемат това без критика и порицание. Дори за момент можете ли да си помислите, че е възможно някакво лечение на социалния живот, когато такива неща се случват? Ако имате някаква такава надежда, то тя е фалшива надежда. Онова, което е необходимо е да развивате здравомислещ възглед за всяко положително зло в моралния живот.
към текста >>

171. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

172. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Със сигурност не!
Това е нещото, върху което трябва да се привлече вниманието. Ако не се зачитат тези неща, няма да се разбере откъде произтича днес в нашия начин на активиране, цялата възможна неяснота, всичко, което тук е противоречиво. Но в днешната епоха, вкусът към удобство не оставя хората да постигнат виждането на тези неща. Помислете, кога това, което е казано днес за световните събития ще стане история хората, на бъдещия свят ще имат в ръце тази история! Мислете ли, че ще разполагат с достатъчно истини! Със сигурност не! Но за нас така е правена историята. Тези марионетки на историята, представени в обикновените учебниците по история не предават това, което реално е станало в еволюцията на човечеството. Но ние днес сме дошли до точката, в която съществува настоятелна необходимост хората да знаят да разпознават какво е истинско историческо развиване. Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното.
към текста >>

173. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното. Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане. Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>

174. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена. И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер. Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
към текста >>

175. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно. Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот. Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това. Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души. На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията. Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>

176. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
към текста >>

Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

177. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>

178. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Ако се огледате наоколо, не сред своите съвременници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско духовно развитие.
Можете да бъдете сигурни: всеки, който е свободен от предразсъдъци, взема младежкото движение днес наистина много сериозно. Ако се огледате наоколо, не сред своите съвременници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско духовно развитие.
към текста >>

Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога.
към текста >>

179. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят.
Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт.
към текста >>

180. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността. И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин. Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления. Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето. Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.
към текста >>

181. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос.
В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
към текста >>

Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс.
Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не! Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос. Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение! Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с неговата същност.»
към текста >>

182. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>

183. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност.
Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>

184. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако пребивавахме в едно вечно настояще, ако бяхме лишени от спомени, нашият Аз щеше да изгуби своята вътрешна сигурност.
Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз. Ако пребивавахме в едно вечно настояще, ако бяхме лишени от спомени, нашият Аз щеше да изгуби своята вътрешна сигурност. Ние не бихме се усещали свързани от един цялостен Аз. Обаче в същото време Вие виждате: Нашите спомени са само далечен и слаб отблясък от могъщата ни способност в духовния свят; способността да получаваме напътствия от Съществата на висшите Йерархии. И ние получаваме тези напътствия, за да изградим нашето физическо тяло.
към текста >>

185. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението. Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците. И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.
към текста >>

186. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите.
След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози. И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка. Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите. Но в известен смисъл те се извеждат от този източник. И даже можем до голяма степен да посочим процеса, стоящ в основата на това.
към текста >>

Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно.
Сега всеки що-годе запознат с начина за придобиване на знания знае колко изключително просветляващи могат да бъдат простите коментари на един селски стопанин, човек, който трябва да сее и жъне, и всичко, свързано с този вид работа. Да, вие ще кажете, че той не разбира значението на това, което казва. За вас няма значение дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го слушате. Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
към текста >>

187. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му.
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му. Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>

188. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Тези сили даваха на човека непосредствената сигурност: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
Окултният кандидат, т.е. кандидатът за окултно обучение, или кандидатът за Посвещение, изпитваше с цялото си тяло едно стремително вътрешно преобразяване. И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия живот в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем непригоден/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец. Тези сили даваха на човека непосредствената сигурност: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
към текста >>

Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преходността в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта. Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис. Богът Адонис също трябва да умре. И ние виждаме, че сега той се появява не другаде, а в земното съответствие на космическия етер, във водата. Обаче точно както Адонис се измъква и освобождава от водата, така и човешката душа се издига над „водата" на Космоса, т.е. над космическия етер. Това става приблизително три дни след като човек мине през Портата на смъртта.
към текста >>

189. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Защото тогава той знаеше със сигурност: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
И Посвещението започваше от там, че на окултния кандидат ставаше пределно ясно: Аз нямам дори предчувствие за човека, как мога да бъда тогава човек! Аз трябва първо да се изуча на това да се вглеждам навътре в помощта на моите сетива, както иначе гледам навън в света. Да, тази беше първата степен в древните Мистерии. И в мига, когато човекът овладяваше това вглеждане, това взиране в своята собствена същност, в този миг той можеше да изживява себе си също и там, в пред-Земното си битие. Защото тогава той знаеше със сигурност: сега аз съм в моето духовно отечество /рис.2/
към текста >>

190. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея. Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура.
към текста >>

191. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>

192. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>

193. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва буря от възторжени овации. Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди. Това би било съвършено немислимо. Но съветниците решително били против това. Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан. Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
към текста >>

194. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Те не станаха още по-несигурни, защото получиха възможността за една по-голяма сигурност - в живота между смъртта и едно ново раждане получиха нещо като удовлетворение и един вид освобождение от определени съмнения, - те също си спомниха за това, което бяха възприели за Христос, още непроникнато по правилния, по космическия начин от Мистерията на Голгота.
Тези души реагираха по един особен начин тогава. Те не станаха още по-несигурни, защото получиха възможността за една по-голяма сигурност - в живота между смъртта и едно ново раждане получиха нещо като удовлетворение и един вид освобождение от определени съмнения, - те също си спомниха за това, което бяха възприели за Христос, още непроникнато по правилния, по космическия начин от Мистерията на Голгота.
към текста >>

195. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода.
към текста >>

196. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея. При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл. В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
към текста >>

197. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
към текста >>

198. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
към текста >>

199. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год. този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него. Той е посочил, че тази индивидуалност е по име Джон Кинг, могъщ морски пират на XVII век.
към текста >>

По време на разговора аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение.
Поканата дойде от тази позната на графиня Брокдорф и често си мислех, че тя иска нещо добре де, не знаех напълно какво беше това нещо! Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази дама. Тя може би искаше да ме спечели като сътрудник на своя страна, и затова проучваше и често бе много настойчива но нищо съществено не произлезе от това. Обаче бих искал само да разкажа един разговор, който се състоя през есента на 1901 год. между настоящата г-жа Щайнер и мен самия по случай "хризантемения чай", когато тя попита дали беше необходимо спешно да се създаде духовно-научно Движение в Европа. По време на разговора аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение. Но аз ще обвържа себе си само с Движение, което е свързано изключително със западния окултизъм и работи за неговото развитие." И казах също, че такова Движение трябва да има своята връзка с Платон, Гьоте и т.н. И посочих цялата програма, която беше известна по онова време.
към текста >>

200. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Неговите привърженици със сигурност нямаше да повярват, че зад материалната Луна лежи най-важният остатък от старата, неминерализирана Луна; те никога не биха повярвали в подобно нещо.
Как да се превъзмогнеше материализма на XIX век? Неговите привърженици със сигурност нямаше да повярват, че зад материалната Луна лежи най-важният остатък от старата, неминерализирана Луна; те никога не биха повярвали в подобно нещо. Така бе направено отстъпване пред материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна. Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната.
към текста >>

201. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
Наистина е много трудно да се говори за т.н. Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение. (Виж бележките в края на тази лекция бел. англ. пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
към текста >>

Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>

202. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин!
Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение. Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте. Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник. На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия". Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател.
към текста >>

Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>

203. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност.
Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност. Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип. Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност.
към текста >>

204. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Например някои неща се явяват по един доста спорен начин като изкуство на експресионизма - но това не трябва да се възприема като критика срещу експресионистичното изкуство изобщо, а само срещу някои неща, които не се публикуват за експресиите, - а именно, че в тях със сигурност лежи наченката на нещо, което ще придобие голямо значение в бъдеще.
След като известно време говорихме само за тези неща, бих искал да насоча вниманието ви и върху това, че всички неща, които се развиват, понякога изглеждат много несъвършени в техния първи стадий. Например някои неща се явяват по един доста спорен начин като изкуство на експресионизма - но това не трябва да се възприема като критика срещу експресионистичното изкуство изобщо, а само срещу някои неща, които не се публикуват за експресиите, - а именно, че в тях със сигурност лежи наченката на нещо, което ще придобие голямо значение в бъдеще.
към текста >>

Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното, и другото!
Към казаното за темпераментите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не. Със същия успех, с който можете да кажете: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза. Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното, и другото!
към текста >>

205. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система!
Но това е една от причините, поради които те отхвърлят истините, защото няма да им хареса да ги чуят. Тогава те си изнамират логични основания. В действителност причината е тази, че на човек дадени истини са му антипатични, подсъзнателно антипатични. И той отблъсква тези истини от себе си. И като претекст за това си намира логични причини. Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система! “ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях. За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност. Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород. А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>

Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на тялото“!
Така например бе поставен въпросът какви промени в начина на говорене в театралното изкуство биха могли да се породят с помощта на духовната наука. Бе направено изказването, ако съм го разбрал правилно, защото може да се окаже и че не съм го разбрал, какво трябва да се появи на мястото на красноречието на тялото. Със сигурност абсолютно не знам какво се има предвид под „красноречие на тялото“!
към текста >>

Със сигурност откровенията не винаги са красиви, дори и понякога да са извънредно интересни.
И въпреки че всеки човек непрекъснато евритмизира, мога да ви уверя, че не всичко от тази евритмия може да бъде приведено в художествен вид! Със сигурност откровенията не винаги са красиви, дори и понякога да са извънредно интересни. Веднъж например видях една изключително интересна евритмизираща група. Беше 1889 г. и пътувах от Виена за Херманщат[9], където трябваше да изнеса лекция тъкмо вечерта по Коледа. И ми се случи малката неприятност да изпусна влака, на който трябваше да се прехвърля в Будапеща. И така трябваше да пътувам с влак, който вместо през Дебрецин минаваше през Сцегедин и стигнах до унгарската граница именно в онази Коледна вечер.
към текста >>

206. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик.
Тъй като дървото е образувано от тона, самото то произвежда тонове. И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик. Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен смисъл.
към текста >>

207. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален!
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален! Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
към текста >>

208. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако го повторите ще помогнете със сигурност да се постигне една взаимна симпатия между децата.
По подобен начин бих разрешил затруднението и за трите деца. Всичко, което можете да научите и извлечете за тях, съберете в един разказ, който после ще разкажете пред целия клас л по този начин ще въздействувате върху "пепеляшките", които малко ще се успокоят, и върху останалите, които ще се засрамят. Ако го повторите ще помогнете със сигурност да се постигне една взаимна симпатия между децата. Такъв разказ е много труден. Но до края на семинара го скицирайте.
към текста >>

За утре имате друг случай, който също възниква и който със сигурност няма да се разреши с разказ, който да утеши едните деца, а другите да засрами.
За утре имате друг случай, който също възниква и който със сигурност няма да се разреши с разказ, който да утеши едните деца, а другите да засрами.
към текста >>

209. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Собствената сигурност трябва да се предаде на детето.
Учителят никога не трябва да има чувството, че детето не можело нещо. Трябва да се мисли, че цялата пълна евритмия се намира в детето. Собствената сигурност трябва да се предаде на детето.
към текста >>

210. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>

211. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката.
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката. Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират. Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение. А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат.
към текста >>

212. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни животи.
Погледнете разликата между човека, който живееше преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след тази мистерия. Със сигурност това са едни и същи хора, защото душите им преминават през повтарящи се земни животи. Но когато разглеждаме човека като земен човек, ние трябва да направим разлика между човека, живял преди мистерията на Голгота, и човека, който живее след мистерията на Голгота.
към текста >>

Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност. Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>

213. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания.
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация.
към текста >>

214. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>

Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество.
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
към текста >>

Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
към текста >>

215. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Обаче най-големите духове на епохата бяха стигнали до там да си кажат: което и да бъде познанието, което аз имам за това божествено, то не е достатъчно за мене, не ми дава сигурност в това, което се отнася за моето собствено същество; трябва, изхождайки от него, да стигна до нищото, за да се роди спонтанно съзнанието за моето Аз.
Обаче най-големите духове на епохата бяха стигнали до там да си кажат: което и да бъде познанието, което аз имам за това божествено, то не е достатъчно за мене, не ми дава сигурност в това, което се отнася за моето собствено същество; трябва, изхождайки от него, да стигна до нищото, за да се роди спонтанно съзнанието за моето Аз.
към текста >>

Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>

В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса. В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>

216. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия. Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената. Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>

217. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха. Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл. Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите мисли. Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
към текста >>

218. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно. Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
към текста >>

219. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Как се достига до сигурност на познанието?
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове. Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание? Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката. И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание. Който обаче от научна гледна точка иска да прецени Щайнеровия „Селскостопански курс“, не може да се размине с основното изучаване както на това произведение, така и на други негови произведения.
към текста >>

220. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако навлезем в повече подробности на казаното до тук, ще дойдем и до други неща, които някога – иначе аз не бих се осмелил да ги изкажа пред вас с такава сигурност в инстинктивното ясновидско време по чувство съвсем правилно са били прилагани.
Ако навлезем в повече подробности на казаното до тук, ще дойдем и до други неща, които някога – иначе аз не бих се осмелил да ги изкажа пред вас с такава сигурност в инстинктивното ясновидско време по чувство съвсем правилно са били прилагани. Но инстинктите по отношение на това са загубени. Интелектът изтреби всички инстинкти, интелектът унищожи всички инстинкти. Вината на материализма е в това, че хората са станали така умни, така интелектуални. Във времето, когато са били по-малко интелектуални, те не са били толкова умни, обаче са били много мъдри и по чувство са знаели да се от насят с нещата така, както ние трябва отново да се отнасяме, обаче вече съзнателно.
към текста >>

221. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

222. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата.
Сега нека се запитаме: благодарение на какво пчелата намира пътя към цвета? Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата. Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета.
към текста >>

223. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Обаче цялата тази история носеше малко театрален характер; за това, че ще се появи рудничен газ, Фалб е знаел и е знаел със сигурност.
Обаче цялата тази история носеше малко театрален характер; за това, че ще се появи рудничен газ, Фалб е знаел и е знаел със сигурност. И това беше вярно. Но той по-рано бил ходил в редакцията на «Нова свободна преса» и се разпоредил: ако дойде телеграма, пратете ми я, моля, право в лекционната зала!
към текста >>

НАГОРЕ

2.3617899417877