Търсене в текстове за 'Сетивност'

34. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка.
Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува. Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието. Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието. Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал. Този, който желае да стане ясновидец в модерен смисъл, трябва да запази и вземе със себе си своето настояще светло дневно съзнание. Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка. Нека си изясним какво означава това.
към текста >>

Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене.
към текста >>

Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия.
към текста >>

С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети. Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене. То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9.
към текста >>

Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене.
Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
към текста >>

Това е изпълнено със сетивност мислене.
Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг.
към текста >>

Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността. Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята.
към текста >>

Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността. Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята. Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се сравни с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е.
към текста >>

Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене.
едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло. Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене. Това мислене не е абстрактно, а много, много реално. Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>

Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност.
Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене. Това мислене не е абстрактно, а много, много реално. Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>

Човекът изгуби рая, когато беше така погълнат от сетивността, че видя себе си.
Едва около последната третина на атлантската епоха духовната светлина изгасна за него и той виждаше единствено отразените лъчи на духовната светлина. Представете си, че гледате в едно стъкло и имате съзнанието за собствените си духовни качества. А сега си представете, че някой покрива гърба на стъклото с огледално вещество, така вече няма да виждате в стъклото собственото си същество, а само отразения в огледалото образ. Сега човекът вижда образа си, и за него възниква илюзията, че това, което вижда е Азът му. Тази илюзия е превъзходно отразена в Библията. Човекът изгуби рая, когато беше така погълнат от сетивността, че видя себе си. Преди това Адам и Ева не "виждаха", сега "се отвориха очите и на двамата и те познаха, че са голи". И тъй като тук влезе в сила една измама, сказанието приписва факта на външното проглеждане на предметите на луциферическия принцип.
към текста >>

35. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това са онези хора, които ще изпитат горещо желание към физическата сетивност; те ще изпитват едно незадоволство, изгарящо желание в своето етерно тяло, чрез това, което са имали във физическия живот и от което сега трябва да се лишат.
Те не ще имат хармония между астралното тяло и етерното тяло. И те също трябва да изгубят физическото тяло, защото на одухотворената Земя не ще има никакво физическо тяло. Всичко физическо трябва да бъде разтопено, разтворено. У тях ще остане само желанието за физическите наслади, ще остане онази духовна част от човека, която е непречистена, която е втвърдена в материята. Ще остане едно етерно тяло, което не е изпитало действието на Христа, за да се нагоди към астралното тяло, а то ще бъде насочено към физическото тяло. Това са онези хора, които ще изпитат горещо желание към физическата сетивност; те ще изпитват едно незадоволство, изгарящо желание в своето етерно тяло, чрез това, което са имали във физическия живот и от което сега трябва да се лишат. И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще живеят в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло.
към текста >>

36. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план.
Но там, където се отхвърлят всички земни остатъци, за ясновиждащия се крие определена опасност. Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите. Не можем да донесем в духовния свят нищо, освен мислите. Например, кръгът: в него няма нищо от тебешира, с който е начертан, а само мислите за кръга. С тях можете да се издигнете в духовните светове. От самия образ нищо няма да можете да вкарате.
към текста >>

37. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души.
Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния живот на човечеството. Онова, за което би трябвало да се стремим в нашите групи е подготовка за постигане на висши духовни истини. Същевременно, не трябва да мислим, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи. Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души. Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
към текста >>

38. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума.
Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
към текста >>

39. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Светлинните образи възбуждат и сетивността.
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло. Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия. Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло. Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества. Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание. Някой роб със здрава духовна опорна точка във времето на фараоните и на египетското жречество е стоял по-сигурно, отколкото някой човек от днешното време. Днес хората се стремят към шаблонното, към това, което им се предлага по силата на авторитета.
към текста >>

40. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали".
*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността. Занапред те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман. Докато Луцифер се проявява в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл. 4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали". Нищо друго не подпомага Азурас така, както възгледът, че човек произлиза от животното.
към текста >>

41. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността.
Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята. Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността. Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден Б. пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма.
към текста >>

42. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Едва на Земята се развива тази сетивност.
Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“.
към текста >>

43. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана. Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се превъзмогне напълно – човекът се извисява, а материята изчезва. Будистът иска да премахне цялото битие, а платоникът – материята. Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в духовните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността. Следователно будистът отхвърля битието, платоникът – материята, мистикът – индивидуалността. Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
към текста >>

44. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси. Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата.
към текста >>

45. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша. Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>

46. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не бива да се казва: «Това е нисшата сетивност.» Господ също не я е презирал, а е създал нисшата материя.
Нещо такова не бива да се презира. Не бива да се казва: «Това е нисшата сетивност.» Господ също не я е презирал, а е създал нисшата материя. Също така е задължение на познанието да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
към текста >>

47. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
към текста >>

48. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността.
Така от самия човек можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят. Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот. Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот. Никой не разбира сегашното тяло, ако не вижда в него зародиша на главата в следващия земен живот.
към текста >>

49. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Те ясно долавяха разликата между невинната, външна природа и надигащата се отвътре човешка сетивност.
Ето какво беше основното усещане, с което все още живееха много от хората на 18. столетие. Те все още ясно долавяха разликата между външната природа и онази природа, която беше погълната, вдишана и сетивно възприета от човека. Те ясно долавяха разликата между невинната, външна природа и надигащата се отвътре човешка сетивност. И тази разлика, която с чудната си и жива непосредственост заставаше пред много от хората на 18. столетие, която те описваха за себе си и на своите ученици, тази разлика между природата и човека, това взаимно проникване между природата и човека е представено в образа на битката между Михаил и Дракона.
към текста >>

50. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето. И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот. Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма. Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа.
към текста >>

51. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Етерът поглежда през синевата на небето в сетивността.
Значи, етерът става възприемаем чрез небесната синева. Някъде в Космоса се намира също и астралността. Етерът поглежда през синевата на небето в сетивността. Къде поглежда тогава астралността на Космоса във видимото, във възприемаемото?
към текста >>

52. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека?
Някой може да има следното изживяване. Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение. Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4]. Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин. Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации. И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия». Защото личността, за която говоря, е Гьоте.
към текста >>

53. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос. Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
към текста >>

54. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ум и сетивност,
Ум и сетивност,
към текста >>

55. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако не се съобразите с това, никога няма да можете да разберете как определени особености на човешката сетивност, които се откриват и в интелекта, могат да се проявят например и в тези, които са се родили слепи.
Р.Щ.: При по-голяма част от децата това не се забелязва. При тези неща много по-голямо значение имат тенденциите, според която е изграден човешкият организъм, отколкото строежът на отделната човешка личност. По този въпрос остро ми се противопоставиха след един доклад в Мюнхен, където казах, че за строежа на човека няма определено значение гръбначният му стълб да е на една линия със земния диаметър, докато при животните гръбначната линия трябва да е хоризонтално на него. След това дойде един учен лекар от Карлсруе и заяви, че когато човек спи, гръбначният му стълб заема хоризонтално положение. Тогава аз казах: Не става въпрос за това дали човек може да постави гръбначния си стълб в различни положения, а за това, че цялата човешка структура архитектурно е подредена така, че гръбначният стълб в нормално положение да е вертикален, дори когато се е изкривил или заел друго положение. Ако не се съобразите с това, никога няма да можете да разберете как определени особености на човешката сетивност, които се откриват и в интелекта, могат да се проявят например и в тези, които са се родили слепи. По своята същност човек е изграден така, че интелектът да влияе на очите му, така че при слепите да могат да се предизвикват представи, които са ориентирани към очите. Стига се до тенденцията да се изважда на преден план общото в човешкия организъм, а не това, което е случайно състояние.
към текста >>

56. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене.
Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>

Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>

Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>

Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
към текста >>

Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение.
към текста >>

Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене.
към текста >>

И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене.
към текста >>

Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене.
И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене. Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата.
към текста >>

Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо.
към текста >>

Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо.
Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай.
към текста >>

Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
към текста >>

Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да.
Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>

57. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>

58. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност.
И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и представи с външната физически-сетивна реалност. И вижте, от тази интензивна спойка са възникнали възгледите, който накрая вече в състояние на упадък намираме при Аристарх Самоски. Обаче, по-рано те са били разпространени доста повече. Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност. В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл. Хр., човек е трябвало да излезе от целия този свят на сетивата, трябвало е да излезе от тази спойка със сетивния свят. На кое поприще е можел да осъществи това най-добре? Най-добре е можел да направи това там, където съединяването на външната реалност с представите, видимо е създавало най-големи трудности.
към текста >>

59. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Насекомото има съвсем друг вид сетивност и то избягва въздействието на разпръснатата по земята въпросна пепел.
Пепелта трябва да прониква в земята, както и при другите насекоми. При насекомите не е важна физическата връзка, а свойството, което се придава на тази хомеопатична доза. Насекомото има съвсем друг вид сетивност и то избягва въздействието на разпръснатата по земята въпросна пепел. Не е пречка за това обстоятелството, че насекомото няма допир със земята.
към текста >>

60. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Обучението за фина сетивност и за използването на знаци.
Какво представлява Слънцето и как възникват лъчите му. Днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът. Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането. Католическата църква и масонството като най-големи противници. Целите на масоните.
към текста >>

61. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност.
В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите. Всяка буква е леко издадена на хартията. Ако в палците е изработено фино осезание, може малко да се усещат буквите. Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност. Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците. Днес човек различава топлината и студа не само с помощта на осезанието. Това е възможно, защото може да се погледне термометърът. Тогава ще ни станат очевидни даже малките различия в състоянията на топлина и студ. Но термометърът е открит в хода на времето.
към текста >>

Кой е действал в мистериите в качеството си на такъв, когото отначало са подготвяли да може да развие изключително фина сетивност?
Кой е действал в мистериите в качеството си на такъв, когото отначало са подготвяли да може да развие изключително фина сетивност? Другите хора не са можели да усещат толкова фино. Да допуснем, че някъде на друго място е имало някаква мистерия. В древността хората много са пътешествали. Те пътешествали почти толкова много, както и ние, при това е удивително колко бързо са се придвижвали. Железници са нямали, но те са пътешествали, защото са били по-гъвкави, защото са можели да ходят по-бързо, по-малко се уморявали, малко по-добре са ходили.
към текста >>

62. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2802240848541